Договори и Европейски парламент 

Първият договор, подписан през 1951 г., създава Парламентарната асамблея, която по-късно е преименувана на Европейски парламент. Предмет на първоначалния договор е шест държави, които по-рано са били в състояние на война, да работят заедно за постигането на общи цели. Следващите договори постигат съгласие за нови области, в които държавите да си сътрудничат, или са създадени за подобряване на работата на институциите на ЕС, тъй като броят на държавите-членки нараства от шест на 28. Например, политиката в областта на селското стопанство е въведена в Договора за създаване на ЕИО, а Договорът от Ница преобразува институционалната структура на ЕС.

Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Европейската сметна палата упражняват своите правомощия в съответствие с Договорите. Комисията се счита за „пазител на Договорите”“. Когато се създава нов договор или се изменя съществуващ такъв, се свиква междуправителствена конференция (МПК), на която правителствата на държавите-членки се срещат. Парламентът бива консултиран и дава своето становище относно договора, начина, по който е оформен и съставен.

С всеки нов договор Парламентът придобива все повече демократични, законодателни и свързани с надзор правомощия. С Договора от Брюксел (подписан през 1975 г.) Парламентът придоби правото подробно да разглежда финансовите отчети на ЕС в края на всяка година и да преценява дали Комисията е използвала целесъобразно и разумно бюджета на ЕС. Новите допълнения, въведени с Единния европейски акт (Договорът е подписан през 1986 г.), гарантират, че оценката на Парламента е задължителна преди нова страна да може да се присъедини към ЕС. Договорът от Амстердам (подписан през 1997 г.) предостави на Парламента много по-силна позиция в съвместната законодателна процедура със Съвета в широк обхват от области, които са предмет на правото на ЕС (някои от тях са: защита на потребителите, възможност да се работи законно в друга страна, въпроси, свързани с околната среда).

Последният договор, Договорът от Лисабон, влезе в сила на 1 декември 2009 г.

Той укрепва ролята на Европейския парламент, предоставя на националните парламенти по-голяма отговорност при определяне посоката на европейската политика, а също така и правото на инициатива за гражданите на ЕС. Договорът от Лисабон засилва правомощията на Парламента като напълно признат съзаконодателен орган с по-големи бюджетни правомощия. Той също така предоставя на Парламента ключова роля при избора на председател на Европейската комисия.

Мястото на Парламента във важни исторически събития 

Каква роля е играл Европейският парламент през някои от най-важните моменти в историята на ЕС? Върнете се назад във времето и вижте развитието на събитията от гледна точка на Парламента: раждането на еврото (1998 г.), първият път когато разследванията на Парламента доведоха до падане на Европейската комисия (1999 г.), подписването на Хартата на основните права на Европейския съюз (2000 г.) и разширяването на ЕС с приемането на държавите от бившия комунистически блок (2004 и 2007 г.).Вижте истината без редакторска намеса на езика и чрез документите от тези отминали времена.