Харта на основните права на ЕС

 

Изработена от Конвент, в който участват европейските институции, представители на националните парламенти, юристи, преподаватели в университети и представители на гражданското общество, Европейската харта е приета като препоръка и референтен документ на заседанието на Европейския съвет в Ница през декември 2000 г. Това е текст, допълващ Европейската конвенция за правата на човека, приета по инициатива на Съвета на Европа.

 
 

Хартата не е включена в Договора от Лисабон, а е приложена към него под формата на декларация.

Нейната цел е единствено да защитава основните права на гражданите от действия, предприети от институциите на Европейския съюз и от държавите-членки при прилагането на договорите на Европейския съюз.

За първи път в историята на Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз обединява в един единствен текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани, както и на всички лица, които живеят на територията на Европейския съюз.

В преамбюла на Хартата е провъзгласено: „Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той почива на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава. Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие“.

Правата са разделени в шест основни дяла (Достойнство, Свободи, Равенство, Солидарност, Гражданство, Правосъдие) и седми дял с общи разпоредби.

В съответствие с принципа на универсалност, като цяло изложените в Хартата права се предоставят на всяко едно лице, независимо от неговата националност или мястото на пребиваване. Хартата цели единствено да защити основните права на гражданите от действия, предприети от институциите на ЕС и от държавите-членки при прилагането на договорите на Европейския съюз.

Когато държавите-членки на Европейския съюз дават идеята за съставянето на Харта на основните права, те не определят какъв ще бъде нейният статут. Статутът на Хартата е обсъден едва по-късно, когато текстът е вече окончателно приет, като остава да се определи дали тя трябва да бъде включена в Договорите, което би й предоставило задължителна правна сила за държавите-членки и институциите на Европейския съюз.

С Договора от Лисабон, Хартата за основните права придобива задължителна правна сила за 25 държави-членки, като за Великобритания и Полша се въвежда дерогация по отношение на прилагането й.

 
 
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)

Договорът от Лисабон предвижда ЕС да стане страна по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) в качеството си на съюз. Този договор предоставя правното основание за присъединяването към Хартата, което вече значително се улеснява благодарение на новата правосубектност на Европейския съюз. Това присъединяване дава възможност на Европейския съд за правата на човека в Страсбург да следи за съответствието на актовете на Съюза по отношение на ЕКПЧ . Това ще допринесе също така и за засилване на защитата на основните права в Европейския съюз.

 
 
 
 
Tools