Европейският парламент се състои от 754 членове, избрани в 27те държави-членки на Европейския съюз. От 1979 г. членовете се избират чрез всеобщи преки избори за срок от 5 години.
Всяка държава-членка определя своята избирателна система, като прилага общоприетите демократични правила: равенство между жените и мъжете и тайно гласуване. Във всички държави-членки право за гласуване се получава на 18 години, само в Австрия - на 16 години. Следва да се отбележи, че европейските избори вече се характеризират с известен брой общи правила: всеобщо пряко гласуване, пропорционална система и 5-годишен мандат с възможност за преизбиране.
По правило, броят на местата се разпределя пропорционално на населението на всяка страна. Така всяка държава-членка разполага с определен брой места, като максимумът е 99, а минимумът - 6.
Равнопоставеност между мъжете и жените: броят на жените, представени в Парламента, непрекъснато нараства, като в момента приблизително 1/3 от неговите членове са жени.
Членовете на Европейския парламент разделят своето работно време между Брюксел, Страсбург и своя избирателен район. В Брюксел те участват в заседанията на парламентарните комисии, на политическите групи, както и в допълнителните пленарни сесии, а в Страсбург - в дванайсетте месечни сесии. Успоредно с тези основни дейности те, разбира се, трябва да посвещават време и на своя избирателен район.
Членовете на Европейския парламент се обединяват в зависимост от политическата си ориентация, а не по националност.
Членовете на Европейския парламент упражняват своя мандат независимо.
Членовете на Европейския парламент разполагат с все по-големи правомощия и в хода на тяхната работа оказват влияние върху всички области, касаещи всекидневието на гражданите: околна среда, защита на потребителите, транспорт, а също така образование, култура, здравеопазване и др.
Техният статут: Членовете на Европейския парламент понастоящем получават същата заплата, каквато получават народните представители в страната, в която са избрани съответните членове на ЕП. Все пак, през м. септември 2005 г. беше приет Правилник за положението на членовете на Европейския парламент, чрез който ще се изравнят различията в заплатите и ще се постигне прозрачност на възнаграждението на членовете на ЕП. Този правилник ще влезе в сила в началото на следващия парламентарен мандат през 2009 г..
Кодексът за поведение влезе в сила на 1 януари 2012 г.
Кодексът за поведение влезе в сила на 1 януари 2012 г. В него като водещ принцип се определя, че членовете на ЕП трябва да действат единствено в интерес на обществото и да извършват работата си незаинтересовано, почтено, открито, трудолюбиво, честно, отговорно и като зачитат репутацията на Европейския парламент.
Кодексът за поведение определя конфликтите на интереси и как членовете на ЕП следва да се справят с тях и включва правила, например, относно официалните подаръци за членовете на ЕП и професионалната дейност на бившите членове на Европейския парламент.
Кодексът за поведение също така задължава членовете на ЕП да представят подробна декларация за финансовите си интереси. Тази декларация отразява изискванията, правилата и стандартите за прозрачност на Кодекса за поведение. Информацията, предоставена от членовете на ЕП в техните декларации, може да бъде намерена на отделните профилни страници на членовете на ЕП.
Председателят може да санкционира всеки член на ЕП, за когото се установи, че нарушава Кодекса на поведение. Председателят обявява налагането на санкцията в пленарна зала и този факт се публикува на видно място на уебсайта на Парламента за остатъка от парламентарния мандат.
Консултативният комитет относно поведението на членовете на ЕП е орган, който отговаря за даване на членовете на ЕП на указания по тълкуването и прилагането на Кодекса за поведение. По искане на председателя Консултативният комитет оценява също така сигналите за нарушения на Кодекса за поведение и предоставя съвети на председателя относно евентуалните мерки, които следва да се предприемат.
Консултативният комитет се състои от петима членове. Те се назначават от председателя въз основа на техния опит и на политическото равновесие между политическите групи в Парламента. На ротационен принцип, всеки един от петимата членове действа в ролята на председател на комитета в продължение на шест месеца. Председателят номинира също така по един резервен член за всяка политическа група, които не е представена в Консултативния комитет.
Консултативният комитет публикува ежегодно доклад за своята дейност.
Като цяло членовете на ЕП получават еднакво възнаграждение, съгласно единния устав, влязъл в сила през юли 2009 г.
Месечното възнаграждение на членовете на ЕП съобразно единния устав през 2011 г. възлиза на 7.956,87 евро преди облагане с данъци. Негов източник е бюджетът на Парламента и след облагане с европейски данък и приспадане на осигуровка за злополука то става 6.200,72 евро. Държавите-членки могат да го облагат и с национални данъци. Основното възнаграждение е определено в размер на 38,5% от основното възнаграждение на съдия в Съда на Европейските общности.
Съществуват малък брой изключения, при които членове на ЕП от периода преди изборите през 2009 г. имаха възможност да запазят принадлежността си към националната система по отношение на възнагражденията, временното обезщетение и пенсиите.
Съобразно Устава, бившите членове на ЕП имат право на пенсия за възраст, след достигане на възраст 63 години. Размерът на пенсията възлиза на 3,5 % от възнаграждението за всяка пълна година на упражняване на мандат, но не повече от 70% общо. Разноските за тези пенсии се поемат от бюджета на Европейския парламент.
Допълнителната пенсионна схема, въведена за членовете на ЕП през 1989 г., е затворена за новите членове от месец юли и ще бъде постепенно премахната.
Подобно на членовете на националните парламенти, членовете на Европейския парламент получават редица надбавки, чието предназначение е да се покрият разходите, свързани с осъществяването на техните парламентарни задължения.
Предназначението на тази надбавка е да покрие разходите в държавата-членка, в която членовете са избрани, като например разноските на членовете за управление на кабинет, за телефон и пощенски такси и за закупуването, работата и поддръжката на компютърно и телематично оборудване. Надбавката се намалява наполовина за членовете на ЕП, които без надлежно основание не присъстват на половината от пленарните заседания за една парламентарна година (от септември до август).
Размерът на тази надбавка за 2010 г. е 4 299 евро на месец.
Повечето заседания на Европейския парламент, като например пленарни сесии, заседания на комисиите и на политическите групи, се провеждат в Брюксел или Страсбург. На членовете на ЕП се възстановява реалният размер на билетите, закупени с цел присъствие на такива заседания, след представяне на фактура, като максималната сума, която подлежи на възстановяване, е цената на самолетен билет за бизнес класа, железопътен билет за първа класа или 0,49 евро за км за пътуване с автомобил, плюс фиксирани надбавки, изчислени въз основа на разстоянието и продължителността на пътуването, които да покрият другите разходи, свързани с пътуването (например магистрални такси, такси за свръхбагаж или резервации). Предишната система на фиксирани надбавки за пътувания до Брюксел и Страсбург (и други дестинации в рамките на ЕС) е отменена.
При изпълнението на своите задължения, но за цели различни от официалните заседания (например за да присъстват на конференция в друга държава-членка или да отидат на работно посещение в друга държава в качеството си на докладчици) на членовете на ЕП често им се налага да пътуват извън собствената си държава-членка.
За да се обхване тази възможност, на членовете на ЕП могат да се възстановят суми от фиксираната годишна надбавка за пътуване за тяхното пътуване, настаняване и свързани разходи. Възстановяването се извършва въз основа самолетния билет или ж.п. билета при представяне на съответните пътнически ваучери и необходимите оправдателни документи.
За 2010 г. надбавката е фиксирана на максимум 4 299евро.
Парламентът изплаща тази надбавка във фиксиран размер от 298 евро за всеки ден присъствие на официалните заседания на органите на Парламента, в които участва членът на ЕП, и които се провеждат в рамките на Европейската общност. Тя покрива разноските по настаняване, храна и всички други разноски, свързани с това присъствие. Парламентът изплаща надбавката само когато членът на ЕП се е подписал в официалния присъствен лист.
По време на пленарните сесии Парламентът намалява тази сума наполовина за членове на ЕП, които са отсъствали от половината поименни гласувания във вторник, сряда и четвъртък по време на месечните сесии в Страсбург и през втория ден на месечните сесии в Брюксел.
Парламентът изплаща сумата от 149 евро на ден, плюс разноските за настаняване и закуска, за участие в заседанията извън Европейската общност, отново при условие, че членът на ЕП се е подписал в официалния присъствен лист за заседанието.
Членовете на ЕП могат да избират свой собствен персонал в рамките на определен от Парламента бюджет. Административното управление на акредитираните сътрудници, работещи в Брюксел (или Люксембург/Страсбург), се осъществява пряко от администрацията на Парламента, съобразно условията за назначаване на временен персонал на ЕС. Административното управление на сътрудници, работещи в държавите-членки, от които са избрани членовете на ЕП, се осъществява от квалифицирани платежни посредници, които действат в съответствие с установения данъчен и социалноосигурителен режим.
През 2011 г. максималната месечна сума за всички възникнали разходи възлиза на 21 209 евро на член на ЕП. Тези средства не се плащат на самите членове на ЕП.
Максимум една четвърт от този бюджет може да се използва за услуги от доставчиците на услуги, избрани от членовете на ЕП, като например за поръчване на експертно проучване по определен въпрос.
Допълнителната пенсионна схема, въведена за членовете на ЕП през 1989 г., е затворена за новите членове от месец юли и ще бъде постепенно премахната.
