ДЕМОКРАЦИЯ В ДВИЖЕНИЕЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗБОРИ – една година преди събитието 

Последното проучване на Евробарометър, публикувано една година преди европейските избори през май 2019 г., показва постоянно увеличаване на подкрепата на гражданите за Европейския съюз. Над две трети от анкетираните (67%) са убедени, че държавата им печели от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам. Също така за първи път мнозинството от анкетираните (48%) считат, че в ЕС гласът им има значение.

Почти една трета от анкетираните (32%) днес вече знаят датата на европейските избори през 2019 г., 50% са заинтересовани от изборите. Гражданите отчитат процеса Spitzenkandidaten за положително развитие (49% казват, че той би ги насърчил да гласуват на следващите европейски избори), но 70% от анкетираните искат той да бъде съпътстван от истински дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС.

В допълнение повечето анкетирани са съгласни, че процесът Spitzenkandidaten води до по-голяма прозрачност (63%), че е значителен напредък за европейската демокрация (61%) и че дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). Обратно на това, по-малко от половината анкетирани считат, че този процес би попречил на националните правителства да изберат най-добрите кандидати (46%), а 45% смятат, че той няма реално въздействие (45%).

За предстоящата избирателна кампания европейските граждани искат да чуят за проблемите в сигурността в най-широк смисъл, включително за миграцията, а от друга страна на също толкова предно място в дневния ред са въпросите, свързани с личното благоденствие и благосъстояние.

Мнозинството от анкетираните продължават да са удовлетворени от начина, по който демокрацията функционира в тяхната държава (55%) и в ЕС (46%). Докато анкетираните от някои държави са по-удовлетворени от начина на функциониране на демокрацията в ЕС, отколкото в собствената им държава, гражданите на някои от по-големите държави членки показват значително по-малка степен на удовлетвореност от начина, по който демокрацията функционира в ЕС. Това става дори още по-ясно, когато степента на удовлетвореност от начина, по който демокрацията функционира, се разглежда от гледна точка на БВП на глава от населението на държавите, както и на настоящия процент на безработица в тях.

В проучването също така се разглежда мнението на гражданите относно новите и нововъзникващите политически партии. Между 2013 г. и 2018 г. в държавите – членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании чрез протести срещу политическото ръководство.

Запитани за нагласата им относно тези нови партии и движения, мнозинството от европейците ги възприемат по-скоро положително. Половината от анкетираните не считат такива партии или движения за заплаха за демокрацията, докато според 38% те биха били. 70% от анкетираните граждани считат, че само да си против нещо не би било достатъчно и не би подобрило нищо. Но според 56% новите партии и движения могат да доведат до реална промяна, докато 53% от гражданите са съгласни с факта, че те могат да намерят нови решения, които да са по-добри от тези на политическото ръководство.

Една година преди европейския вот в това проучване се разглеждат нагласите на гражданите относно гласуването. Гражданските причини, като например „това е техен дълг като граждани“, са на първо място, когато европейците биват запитани защо според тях хората ще гласуват на европейските избори. Голяма част считат, че хората биха се въздържали да гласуват, тъй като „вярват, че техният вот няма да промени нищо“, „изпитват недоверие към политическата система“, или „не се интересуват от политика или от избори като цяло“. Липсата на информация също е елемент, който трябва да бъде взет предвид. Техническите причини също играят значителна роля, като 15% от анкетираните считат, че хората няма да гласуват, тъй като може „да нямат време или да имат нещо по-важно да вършат“, докато 12% „не знаят къде или как да гласуват“.