Повсеместният цифров единен пазар

Цифровият единен пазар е една от най-обещаващите и изпълнени с предизвикателства области на напредък, която може да осигури ползи от повишаването на ефикасността в размер на 415 милиарда евро. Той разкрива нови възможности за насърчаване на икономиката чрез електронна търговия, като същевременно улеснява спазването на административните и финансовите правила от страна на предприятията и засилва позициите на клиентите посредством електронното управление. Пазарните и административните услуги, разработени в рамките на цифровия единен пазар, се развиват от стационарни към мобилни платформи и стават във все по-голяма степен повсеместни, като предлагат достъп до информация и съдържание по всяко време, навсякъде и с всякакви устройства (повсеместна търговия и повсеместно управление). За този напредък е необходима регулаторна уредба, която да благоприятства развитието на изчисленията в облак, невъзпрепятстван от граници пренос на данни по мобилните мрежи и опростен достъп до информация и съдържание, като същевременно защитава неприкосновеността на личния живот и личните данни и гарантира киберсигурността и мрежовата неутралност.

Правно основание

Член 4, параграф 2, буква а) и членове 26, 27, 114 и 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Цифровият единен пазар има по същество за цел премахването на националните бариери пред сделките, които се извършват онлайн. Той се основава на концепцията за общия пазар, която е насочена към премахването на пречките пред търговията между държавите членки с цел да се увеличи икономическият просперитет и да се допринесе за изграждането на „един все по-тесен съюз между народите на Европа“ и е развита допълнително под формата на концепцията за вътрешния пазар, определен като „пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали“. Като следствие от Лисабонската стратегия[1], стратегията „Европа 2020“ въведе „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“[2] като една от седемте водещи инициативи, признавайки ключовата роля за създаване на възможности, която ще трябва да изиграе използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), ако ЕС желае да осъществи успешно своите амбиции за 2020 г. (5.10.3). Цифровият единен пазар беше признат като приоритет от Комисията в нейната стратегия за цифров единен пазар[3].

Цифровият единен пазар разполага с потенциала да подобри достъпа до информация, да повиши ефективността под формата на намалени разходи за трансакциите, дематериализирано потребление и намален отпечатък върху околната среда, както и да въведе усъвършенствани бизнес и административни модели[4]. Засилената електронна търговия създава осезаеми ползи за потребителите, например бързо развиващи се нови продукти, по-ниски цени, по-голям избор и по-добро качество на стоките и услугите, в резултат от трансграничната търговия и по-лесното сравняване на предлагането[5]. По-широкото прилагане на електронното управление улеснява онлайн спазването на законодателството, достъпа до работни места и възможностите за стопанска дейност както за гражданите, така и за предприятията[6].

Описването на „цената на отказа от Европа“ и изследването на парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO), озаглавено „Приносът на вътрешния пазар и защитата на потребителите за растежа“ (Contribution of the Internal Market and Consumer Protection to Growth), показват, че цифровият единен пазар може да осигури около 415 милиарда евро за БВП на ЕС-28[7]. В конкретните области на политиките, напр. в резултат от приемането на изчисленията в облак, 80 % от организациите биха могли да намалят разходите си с 10 % до 20 %. Ползите включват също така засилването на работата от разстояние (46 %), на производителността (41 %) и стандартизацията (35 %), както и новите възможности за стопанска дейност (33 %) и новите пазари (32 %)[8]. Уязвимите лица (в напреднала възраст, с ограничена мобилност, изолирани в селските райони, с ниска покупателна способност) могат да извлекат особено големи ползи от цифровия единен пазар и по този начин ЕС ще бъде по-добре подготвен да посрещне съвременните демографски предизвикателства[9].

Постижения

Ново начало за европейската икономика чрез цифровия единен пазар: като се има предвид, че пълният потенциал на вътрешния пазар остава неоползотворен, Парламентът, Съветът и Комисията положиха усилия да дадат нов тласък на неговото развитие и да поставят гражданите, потребителите и малките и средните предприятия (МСП) в центъра на политиката за единния пазар[10]. На цифровия единен пазар е отредена централна роля в рамките на тези усилия.

В своето съобщение, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020), Комисията представи седемте водещи инициативи, включително програмата в областта на цифровите технологии, имащи за цел „превръщането на Европа в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи нива на заетост, производителност и социално сближаване“.

В допълнение към стратегията „Европа 2020“ през май 2010 г. Комисията публикува доклад, озаглавен „Нова стратегия за единния пазар — в служба на европейската икономика и европейското общество“, с цел разработване на всеобхватна стратегия за единния пазар, включваща всички съответни политики, включително политиката в областта на цифровите технологии. Тя също така представи няколко инициативи, насочени към укрепване на единния пазар чрез премахване на бариерите. Тези съобщения на Комисията и резолюцията на Парламента от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите[11] подготвиха почвата за съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)608), в което тя представи серия от мерки, насочени към насърчаване на икономиката на ЕС и създаване на работни места. В допълнение към съобщението си 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942), през юни 2012 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „По-добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259). Тя предложи акцентът да бъде поставен върху секторите с по-голям потенциал за растеж, включително мрежовите индустрии (напр. енергетиката и далекосъобщенията).

През септември 2012 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“, в което предлага следните основни действия: 1) внасяне на яснота в „джунглата“ от стандарти, 2) гарантиране на сигурни и справедливи договорни условия и 3) създаване на европейско партньорство за изчисления в облак, за да се насърчават иновациите и растежът, осигурявани от публичния сектор; по този начин тя потърси решения на въпроси като разпокъсаността на единния цифров пазар и сложните договорни условия (COM(2012)0529).

През октомври 2012 г. Комисията представи втори набор от предложения — „Акт за единния пазар II“ (COM(2012)0573), който съдържа 12 ключови действия, насочени към четири основни движещи сили на растежа, заетостта и доверието на потребителите: интегрирани мрежи, трансгранична мобилност на гражданите и предприятията, цифрова икономика и действия, засилващи сближаването и увеличаващи ползите за потребителите.

На 6 май 2015 г. Комисията прие стратегията за цифровия единен пазар, състояща се от три стълба: 1) по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа; 2) създаване на подходящи условия и равнопоставеност за успешното развитие на цифрови мрежи и новаторски услуги; 3) максимизиране на потенциала за растеж на цифровата икономика. Комисията подготви пътна карта с 16 ключови действия в съответствие с тези стълбове, които трябва да бъдат започнати до края на 2016 г[12]. За да измерва напредъка на Европа при изграждането на цифрова икономика и цифрово общество, Комисията създаде онлайн инструмент, наречен „Индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото“[13]. Той обединява набор от пет значими показателя за настоящата комбинация от политики в областта на цифровите технологии в Европа, който дава възможност за преглед на резултатите на всяка от държавите членки. След публикуването на стратегията Комисията внесе редица законодателни предложения, имащи за цел изграждането на цифров единен пазар. Новите законодателни предложения имат за цел да се намерят решения за проблеми като неоснователното блокиране на географски принцип[14], трансграничното доставяне на колетни пратки[15], трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание[16], преразглеждане на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите[17], услугите, свързани с аудиовизуалните медии[18], договорите за онлайн и други видове продажби на стоки от разстояние[19] и договорите за предоставяне на цифрово съдържание[20]. Комисията публикува също така съобщения, в които разяснява бъдещия си политически подход, напр. по отношение на онлайн платформите[21].

Ролята на Европейския парламент

Парламентът имаше водеща роля в действията по осигуряване на нов импулс на вътрешния пазар и е убеден поддръжник на цифровия единен пазар, както и фактор, определящ негoвия дневен ред[22].

В резолюцията на ЕП от 20 април 2012 г., озаглавена „Конкурентоспособен единен цифров пазар — електронното управление като движеща сила“[23], се подчертава необходимостта от ясна и съгласувана правна рамка за взаимно признаване на електронното установяване на автентичност, електронната идентификация и електронния подпис, което е необходимо, за да се създаде възможност за функциониране на трансграничните административни услуги в целия ЕС.

На 11 декември 2012 г. Парламентът прие две незаконодателни резолюции, свързани с вътрешния пазар — относно доизграждането на цифровия единен пазар[24] и относно стратегия за цифрова свобода във външната политика на ЕС[25]. Целта на решението е да се разработят политика и практика с оглед създаването на реален единен цифров пазар в ЕС, така че да се преодолее проблемът със съществуването на 27 различни набора от правила в ключови области, включително ДДС, пощенските услуги и права на интелектуална собственост. Свързването на МСП с цифровата революция чрез истинска, добре развита и обхващаща цяла Европа електронна търговия е една от препоръките, отправени към Комисията и Съвета с оглед на преодоляването на цифровите бариери между държавите членки.

На 4 юли 2013 г. Парламентът прие още една резолюция относно доизграждането на цифровия единен пазар[26], която е фокусирана върху разгръщането на пълния потенциал на цифровия единен пазар, преодоляването на липсата на умения, изграждането на взаимно доверие, сигурност и доверие от страна на потребителите, създаването на привлекателно и законно предлагане на цифрово съдържание, разработването на мобилни услуги и международното измерение. В посочената резолюция се определят политически насоки, които по-късно бяха последвани от Комисията в нейната стратегия за цифров единен пазар. Постиженията на Парламента в цифровата ера се основават на подготвителната работа, извършена от работната група по въпросите на електронната търговия и цифровия единен пазар, председателствана от члена на ЕП Ружа графиня фон Тун унд Хоенщайн.

В отговор на стратегията за цифровия единен пазар, на 19 януари 2016 г. Европейският парламент прие резолюция, озаглавена „Към Акт за цифровия единен пазар“[27], в която призовава Комисията да се премахнат необоснованите практики на блокиране на географски принцип, да се подобри достъпът на потребителите до стоки и услуги, да се гарантира равностойна и насочена към бъдещето защита на потребителите, независимо от това дали цифровото съдържание се закупува онлайн или офлайн, да се набележат новаторски решения за трансграничните доставки на колетни пратки с цел да се подобрят услугите и да се намалят разходите, да се премахнат пречките пред МСП, новосъздадените и разрастващите се предприятия и да се оползотворят възможностите, произтичащи от новите ИК технологии, като големите информационни масиви, изчисленията в облак, интернет на предметите и 3D печата. Парламентът изтъкна, че следва да се поддържа благоприятстваща иновациите политика по отношение на онлайн платформите (напр. търсачки, магазини за електронни приложения), която да улеснява достъпа до пазара, и изрази подкрепа за извършването на преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации, за да се гарантира съгласуваност на нейните разпоредби с новите правила на ЕС за защита на данните.

Парламентът допринася за изграждането на цифровия единен пазар чрез активна законодателна дейност. Най-актуалното законодателство обхваща: въвеждането на гаранции за неутралност на мрежата; намаляването на тарифите за роуминг, което доведе до премахването на таксите за роуминг на данни на 15 юни 2017 г.[28]; както и приемането на Директивата относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи[29], на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар[30] и на Директивата относно мерките за киберсигурност в Съюза[31]. Що се отнася до пакета от мерки за зашита на данните[32], Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 4 май 2016 г.[33] Посочените текстове гарантират по-лесен достъп на гражданите до техните собствени данни, както и информация за начина, по който се обработват данните, правото на преносимост на данните, по-ясно определение на „правото да бъдеш забравен“ и правото да се знае кога личните данни са разкрити вследствие на хакерска атака[34]. Регламентът ще се прилага от 25 май 2018 г. От държавите членки се изисква да транспонират директивата в своето национално законодателство до 6 май 2018 г.[35] В момента Парламентът извършва усилена законодателна работа по предложенията, представени като последващи мерки на стратегията за единен цифров пазар и по своята резолюция, озаглавена „Към Акт за цифровия единен пазар“[36].

Изследванията, възложени от Парламента, показват значителния потенциал на цифровия единен пазар за намаляване на разходите и на бариерите в Европа за гражданите и предприятията[37], както и за превръщането на европейската икономика в по-екологосъобразна[38] и по-социална[39]. Значителна част от този потенциал в Европа може да бъде реализиран чрез разработването на електронно управление и свързаните с него услуги, например електронно здравеопазване[40].

Неотдавнашни научни изследвания показват, че протичащият в момента процес на излизане на Обединеното кралство от ЕС ще създаде значителна несигурност и отрицателни последици за единния пазар и правата на европейските граждани в рамките на цифровия единен пазар[41]. Парламентът ще трябва да играе съществена роля с цел да гарантира, че демократичната легитимност и зачитането на правата на гражданите присъстват в този процес[42].

[1]Лисабонската стратегия има за цел да превърне ЕС в „най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, която е способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма степен на социално сближаване“.

[2] http://ec.europa.eu/digital-agenda/

[3]Съобщение на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192). Вж. също допълнителните документи, публикувани със съобщението за медиите на адрес: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-4919_bg.htm. Информация относно съответните обществени консултации (открити, планирани или приключили) може да се намери на адрес: https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/consultations

[4]Вж. „Streaming and Online Access to Content and Services“ („Стрийминг и онлайн достъп до съдържание и услуги“), изследване, поръчано от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите към Европейския парламент, 2014 г.:
http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2014/492435/IPOL-IMCO_ET(2014)492435_EN.pdf

[5]За изчисление на ползите от най-новите инициативи вж.: „Пътна карта към цифровия единен пазар“, съобщение, изготвено за комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите към ЕП (2012 г.) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201209/20120914ATT51402/20120914ATT51402EN.pdf

[6]„Единно европейско звено за контакт“ (European Single Point of Contact), изследвано, поръчано от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите към Европейския парламент, 2013 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2013/507453/IPOL-IMCO_ET(2013)507453_EN.pdf

[7]Вж. изследването „Приносът на вътрешния пазар и защитата на потребителите за растежа“, изготвено за комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите към Европейския парламент, тематичен отдел А, 2014 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2014/518762/IPOL_STU(2014)518762_EN.pdf и http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/536364/EPRS_STU(2015)536364_EN.pdf

[8]Съобщение на Комисията, озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012) 0529).

[9]Съобщение на Комисията, озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“, (COM(2011)0942)

[10]Усилията на по-ранен етап имаха за цел подобряване на функционирането на вътрешния пазар и гарантиране на защита на потребителите, например посредством Директивата за защита на данните (Директива 95/46/ЕО; предложение от 2012 г. за Общ регламент относно защитата на данните понастоящем се обсъжда от Парламента), Директивата за електронната търговия (Директива 2000/31/ЕО), Пакета за телекомуникациите, включително Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (Директива 2002/58/ЕО), Директивата за платежните услуги (Директива 2007/64/ЕО), Директивата относно правата на потребителите (Директива 2011/83/ЕС) и Регламента относно роуминга (Регламент № 531/2012).

[11]OВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 84

[12]Съобщение на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192). Вж. също допълнителните документи, публикувани със съобщението за медиите на адрес: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-4919_bg.htm. Информация относно съответните обществени консултации (открити, планирани или приключили) може да се намери на адрес https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/consultations.

[13]http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-385_en.htm

[14]Предложение за Регламент за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар, http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016PC0289

[15]Предложение за регламент относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2016/EN/1-2016-285-EN-F1-1.PDF

[16]Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2015/BG/1-2015-627-BG-F1-1.PDF

[17]Предложение за регламент за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (2016/0148(COD)) http://ec.europa.eu/consumers/consumer_rights/unfair-trade/docs/cpc-revision-proposal_en.pdf

[18]Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящата се ситуация на пазара (COM(2016)287), http://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=15948

[19]Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и другите продажби на стоки от разстояние, (COM(2015)0635) — 2015/0288(COD), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1450431933547&uri=CELEX:52015PC0635

[20]Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание, (COM(2015)0634) — 2015/0287(COD), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52015PC0634

[21]Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Онлайн платформите и цифровият единен пазар — Възможности и предизвикателства пред Европа“ (COM(2016)0288), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52016DC0288

[22]За интерактивен преглед на законодателната дейност на Парламента в областта на цифровия единен пазар вж.: http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/ATAG/2015/542204/IPOL_ATA(2015)542204_EN.pdf

[23]Приети текстове, P7_TA(2012)0140

[24]Приети текстове, P7_TA(2012)0468

[25]Приети текстове, P7_TA(2012)0470

[26]Приети текстове, P7_TA(2013)0327

[27]Приети текстове, P8_TA(2016)0009

[28]ОВ L 310, 25.11.2015 г., стр. 1. ОВ C 261 E, 10.9.2013 г., стр. 54

[29]OВ L 155, 12.6.2014 г, стр. 1

[30]ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73

[31]Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза

[32] http://www.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2012/0011(COD)&l=en

[33]http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:L:2016:119:FULL&from=EN

[34]http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-6321_bg.pdf

[35]http://ec.europa.eu/justice/data-protection/

[36]Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

[37]Изследване на тема „Намаляване на разходите и на бариерите за предприятията на единния пазар“ (Reducing costs and barriers for businesses in the Single Market) (2016 г.), изготвено от тематичен отдел А и London Economics за комисията IMCO, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/578966/IPOL_STU(2016)578966_EN.pdf

[38]Изследване на тема „По-дълъг жизнен цикъл за продуктите“ (Longer lifetime for products) (2016 г.), изготвено от тематичен отдел А и TNO за комисията IMCO.

[39]Изследване на тема „Социална икономика“ (Social economy) (2016 г.), изготвено от тематичен отдел А и Optimity Advisors за комисията IMCO, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/578969/IPOL_STU(2016)578969_EN.pdf

[40]Изследване на тема „Повсеместно развитие на цифровия единен пазар“ (Ubiquitous developments of the Digital Single Market) (2013 г.), изготвено от тематичен отдел А и консорциума WIK, RAND и TNO за комисията IMCO, http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2013/507481/IPOL-IMCO_ET(2013)507481_EN.pdf

[41]Repasi R., Proceedings of the Workshop on the consequences of Brexit („Сборник с текстове от семинара относно последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС“) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/602052/IPOL_STU(2017)602052_EN.pdf, и Eeckhout P., The Consequences of Brexit for the Customs Union and the Internal Market Acquis for Goods, 2017 г. („Последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС за митническия съюз и за достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар на стоки“) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2017/602053/IPOL_BRI(2017)602053_EN.pdf

[42]Stoll P.T., The Role and Powers of the European Parliament in the Brexit Process (Ролята и правомощията на Европейския парламент в процеса на излизане на Обединеното кралство от ЕС), 2017 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2017/602054/IPOL_IDA(2017)602054_EN.pdf

Mariusz Maciejewski / Louis Dancourt / Magdalena Dimova / Chloe Grondin

06/2017