skip to content

Политика за използване на cookies

Ние използваме cookies, за да осигурим най-доброто преживяване на нашата страница. Ако продължите без да променяте настройките си, ще получавате cookies. Можете да промените настройките си по всяко време.

Продължете
 
 
Съобщения за пресатаПредставители на медиите - група от фотографи
Съобщения за пресата
 

Как бях евродепутат за един ден? Есе от Катерина Антова

07/06/2018
 .

Разказите и впечатленията от Европейския парламент на четири български ученички, които се превърнаха в евродепутати за ден, споделяме с вас в серия от публикации. Те пътуваха до седалището на институцията в Страсбург в рамките на програма „Евроскола“ на ЕП.

 .
Сградата на Европейския парламент в СтрасбургСградата на Европейския парламент в Страсбург
Сградата на Европейския парламент в Страсбург
 .

Как бях евродепутат за един ден?

Възможност - на пръв поглед просто дума, изписана върху този лист, но всъщност, значеща нещо много повече. Тя не се взема лесно. Трябва да бъде подобаващо заслужена и спечелена. Възможността се усмихва само на смелите и борбените, поели по нелекия път на живота и търсещи своето истинско призвание и цел.

Получаването ѝ не е лесно. То е обрисувано с хиляди желания за успех, усилен труд и работа. Възможността да покажеш способностите си пред света е едно от най-големите богатства, което всеки един човек би могъл да заслужи. Какво всъщност е чувството, как усещаш, че си готов да покажеш себе си? Това са все въпроси, чиито отговори получаваш, едва когато се осмелиш да се изправиш пред всичките си страхове и да докажеш своята сила. Това, за което си работил, копнял и докъде всъщност искаш да стигнеш. Хубавото на днешния свят е, че е пълен с възможности, които чакат да бъдат открити, пожелани и заслужени. Шансове, които имат силата да променят човешки съдби, истории и правят живота по-смислен и пълноценен.

Точно за такава възможност си мисля, спомняйки си как се превърнах в евродепутат за един ден. Случката в живота ми, която бе като сбъдната мечта, за която съм копняла и работила, за да я постигна. Благодарение на този незабравим февруарски ден промених нагласата си за мястото ми в света. Открих, че мога да бъда силна, уверена в знанията и качествата си, зряла и способна да съм човек в истинския смисъл на тази дума. Най-важното: осъзнах, че наистина ние - младите хора, сме отговорни за бъдещето на Европа и пътя, по който ще поеме тя.

Прекрачвайки прага на Европейския парламент - мястото, където гласът на гражданина може да бъде чут, обсъден и оценен, усетих силата на масивната сграда и духа на хората, работещи с плам в нея. Почувствах своята принадлежност към огромното и много ценно европейско семейство. Това бе един от миговете, в които съм благодарна, че живея точно тук и сега. Щастието ми не се издаваше единствено от широката усмивка, грейнала на лицето ми. То се излъчваше и от начина, по който се движех, говорех и гледах останалите от невероятния ни и сплотен екип. Точно тогава, видях същата сила и в тях. Знаех, че денят, който предстои ще бъде ползотворен и отговорен, пълен с безброй хубави емоции, интересни задачи и ще остави незабравими спомени.

Оказах се напълно права. Магията на всичко случващо се започна да действа още от мига, в който седнах на стол номер седемстотин и петдесет в голямата и зашеметяваща заседателна зала на Европейския парламент. В съзнанието ми мигновено изникнаха въпроси като „Ами сега?“, „На чие ли място седя в момента?“, „Какво ли ще се случи?“. Едно обаче знаех със сигурност: имаше истинска причина да присъствам точно в този момент и тя бе породена от  силата на знанията на нашия отбор и учители.

Едно обаче знаех със сигурност: имаше истинска причина да присъствам точно в този момент и тя бе породена от  силата на знанията на нашия отбор и учители.

 .
Катерина Антова, ученичка от ПМПГ „Св. Климент Охридски“ – гр. Монтана, по време на посещението в СтрасбургКатерина Антова, ученичка от ПМПГ „Св. Климент Охридски“ – гр. Монтана, по време на посещението в Страсбург
Катерина Антова, ученичка от ПМПГ „Св. Климент Охридски“ – гр. Монтана, по време на посещението в Страсбург
 .

Изведнъж цялата зала затихна, прекъсна мислите ми, а погледите се насочиха към главната трибуна. Мястото, от което ученици от всяка страна започнаха да представят родината си, използвайки възможно най-прекрасните думи, съществуващи на този свят. Ние бяхме втори. Слушайки краткото, но наистина красноречиво и красиво описание за България, настръхнах от чувство на гордост. Видях сигурност в земята, на която съм родена и израснала, на която съм прекарала целия си кратък живот. Усетих истинската сила на родното си място. Узнах значението и мощта на думата „съюз“. Емоциите продължаваха да се леят с всяка следваща държава и с всеки следващ човек, осмелил се да излезе пред пълна зала от амбициозни млади хора, за да разкрие истинската и неописуема красота на своята страна.

Същите тези младежи, гордо заели местата на евродепутати, по-късно проведоха открит и искрен диалог със заместник-председателя на парламента г-н Райнер Виланд. Зададоха отлични и ясни въпроси и получиха пълноценни отговори. Чувството да съм една малка част от всичките тези четиристотин и няколко души бе неописуемо. Наистина не осъзнах как се сприятелих с толкова различни хора, как получих изключително много нови полезни знания и умения, как в действителност се превърнах в евродепутат за един ден. Това обаче бе самата истина, защото следобеда на същия ден седях с моята парламентарна група „Диамант“. Всички заедно обсъждахме проектозакона за „Бъдещето на Европа“- една от най-важните и интересни теми. Стремяхме се към едно: обединение, сигурност, спокойствие на хората, живеещи в бъдеща и по-добра Европа. Преценихме, че да се постигне нашата цел, всички трябва да обърнат внимание на образованието, сигурността и опазването на околната среда. Стигнахме до извода, че нашият континент се нуждае от добре обучени, отговорни и квалифицирани млади хора, които да могат наистина да се превърнат в бъдеще. Да успяват да изговорят тази дума с увереност и да знаят, че имат качествата и способностите да я постигнат. Наистина да осъзнават важността на това, че всичко, което предстои е плод само и единствено на техните постъпки спрямо околните, природата и света като цяло. Хареса ми начинът, по който се сработихме с работната ни група. Превърнахме се в точен модел на онова, към което се стремяхме: обединение, пораждащо сила и увереност за нови и реални успехи.

Споменавайки думата „успех“ се сетих, че точно такова бе и заседанието, на което обсъдихме обстойно, а след това приехме или отхвърлихме предложените проектозакони. Макар един от тях да не се хареса на  залата, всички почувствахме удовлетвореност от свършената работа през целия ден. Усетихме своето пряко значение за бъдещето, а разигралата се след това „Евроигра“ допълни знанията и емоциите ни.

Девети февруари завинаги ще остане в съзнанието ми. Той ще е един от моментите, за които бих разказала на собствените си деца някой ден. За да имат пример и да знаят защо сме тук и сега и каква е причината да действаме днес, за да има утре.

Живей, мисли, стреми се и постигай! Ще се изненадаш  колко много върхове си способен да достигнеш.

Автор: Катерина Антова

11в клас, ПМПГ „Св. Климент Охридски” - гр. Монтана

Допълнителна информация

Учениците от ПМПГ „Св. Климент Охридски“ в Монтана спечелиха правото да участват в програма „Евроскола“ и да пътуват до седалището на Европейския парламент в Страсбург след участие в регионално състезание, организирано от Бюрото на ЕП в България. Следващото съревнование за пътуване до френския град ще се проведе на 9 юни и е отворено за училища от областите Кърджали и Смолян. Искате да знаете кога ще бъдем във Вашия град или регион? За повече информация следете страницата на Бюрото на ЕП в България www.europarl.bg и профилите ни в социалните мрежи Facebook, Twitter и Instagram.

 .
Обща информация за програма „Евроскола“