skip to content

Политика за използване на cookies

Ние използваме cookies, за да осигурим най-доброто преживяване на нашата страница. Ако продължите без да променяте настройките си, ще получавате cookies. Можете да промените настройките си по всяко време.

Продължете
 
 
Съобщения за пресатаПредставители на медиите - група от фотографи
Съобщения за пресата
 

Къде са европейските теми в българските медии?

На 23 декември 2014 г. Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ организираха пресконференция, на която бе представен анализ на медийното отразяване на дейността на ЕП през 2014 година.

 .

Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ продължават съвместния медиен мониторинг, посветен на присъствието на Европейския парламент в българските медии. Експертите от Фондация „Медийна демокрация“ анализираха тенденциите за периода 16 юни - 20 декември 2014 г., като направиха и анализ на цялата 2014 г. 

Основните тенденции

След информационния бум, произведен от кампанията за евровота, през втората половина на годината отразяването на теми, свързани с ЕП, чувствително се свива. В същото време е налице видимо префокусиране на медийното съдържание. Силната доминация на вътрешнополитическа реторика в предходния период отстъпва място на концентрираното отразяване на новите мандати на Европарламента и Европейската комисия. В центъра на медийния дневен ред са процедурите за избор на ново ръководство на европейските институции, формирането на парламентарните групи и комисии и преди всичко дебатите около съставянето на ЕК.

През годината българските представители на ЕП участват активно и в кампанията за евроизборите, и в кампанията за избор на Народно събрание. Разрезът на отразяването по видове медии показва, че по време на официалната агитация за евроизборите основен канал за информация са онлайн медиите (74%).

ЕНП и ПЕС продължават да бъдат формациите, които фокусират най-широк медиен интерес. Информационното предимство е на страната на ЕНП, но след евроизборите социалистите значително скъсяват дистанцията. На трето място се нареждат лицата от АЛДЕ. През втората половина на годината е налице чувствително покачване на интереса към групата на европейските консерватори и реформисти. Европейските Зелени също отчитат ръст на присъствието си в българските медии. Като цяло, за по-малките формации се говори повече след евровота, отколкото по време на предизборната кампания.

След резултатите от европейските избори медийният интерес към Жан-Клод Юнкер, номинираният кандидат за председател на Еврокомисията на спечелилата партия ЕНП, се увеличава 4.5 пъти. В края на годината, вече като председател на ЕК, Юнкер е най-често споменаваният европейски политик в българските медии. След него се нарежда българският представител в Комисията Кристалина Георгиева. Преизбраният за председател на Европейския парламент Мартин Шулц остава на трето място в годишната подредба. През втората половина от годината в центъра на медийното внимание се озовава и италианката Федерика Могерини. Новинарският интерес към нея се генерира от номинацията ѝ за т.нар. европейски външен министър. Тъй като този пост първоначално се счита за възможен и за Кристалина Георгиева, Могерини е третирана като конкурент на българския еврокомисар. Медиите демонстрират изострена чувствителност по темата и насочват критично отношение към Могерини.

Темата за евроскептицизма влиза в българските медии през примери от други страни членки – преди всичко Великобритания и Франция. Като емблема на анти-ЕС настроенията продължават да бъдат представяни Найджъл Фараж и Марин льо Пен. В информационния масив, посветен на ЕП, откритото анти-ЕС говорене, изразено от български говорители, е по-скоро екзотично явление.

През 2014 г. водещата общоевропейска тема с изразен български интерес е „Южен поток”. Дискусиите за съдбата и последвалия край на енергийния проект събуждат медийни страсти между русофилство и русофобство, разбирани съответно като анти- и проевропейски нагласи. В по-умерена форма подобни оценки проличават и в отразяването на по-общия контекст – конфликтът между Украйна и Русия, една от метатемите на годината. Като цяло надделява тонът в подкрепа на европейската позиция.

В сравнение с предходната година, 2014 г. осигурява повече предпоставки за разгръщане на темата „Европа” в българската публична среда. Най-сериозният информационен повод са европейските избори. Наблюдението на предизборната кампания обаче показва силна доминация на вътрешнополитически проблеми и ограничена медийна и политическа воля за ангажиране с европейски въпроси.

Въпреки това, изборите произвеждат важен ефект. Резултатите от вота в другите страни от ЕС засилват медийния интерес към процесите в Европа. Макар и следизборно, и често препечатвани от чуждоезични медии, аналитичните материали, посветени на общоевропейски въпроси и най-общо на бъдещето на ЕС, постепенно се увеличават. През 2014 г. е налице и повишен обем на информацията, разясняваща как функционира Европейският парламент.

Допълнителна информация: