ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата

7.1.2015 - (COM(2014)0476 – C8‑0113/2014 – 2014/0218(COD)) - ***I

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Инес Аяла Сендер

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата

(COM(2014)0476 – C8‑0113/2014 – 2014/0218(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–       като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0476),

–       като взе предвид член 294, параграф 2 и член 91, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0139/2014),

–       като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 октомври 2014 г.[1],

–       след консултация с Комитета на регионите,

–       като взе предвид член 59 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0001/2015),

1.      приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.      изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.      възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение  1 Предложение за директива Съображение 21 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(21a) В рамката на решенията „Прюм“ при обработването на данни за регистрацията на превозни средства, съдържащи лични данни, се прилагат специфичните разпоредби относно защитата на данните, определени в глава VI от Решение 2008/615/ПВР на Съвета. В тази връзка държавите членки следва също така да могат да прилагат тези специфични разпоредби за други лични данни, които се обработват за целите на настоящата директива, при условие че гарантират, че обработването на данни, свързани с всички нарушения, посочени в член 2 от настоящата директива, е в съответствие с националните разпоредби за прилагане на Директива 95/46/ЕО.
Обосновка
Това изменение възпроизвежда текста на Съвета и предложението, направено от Европейския надзорен орган по защита на данните. То има за цел да изясни новите правила за защита на данните, които трябва да се прилагат по отношение на нарушенията, обхванати от настоящата директива.
Изменение  2 Предложение за директива Член 12 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Чрез дерогация от първа алинея Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия могат да удължат срока, посочен в първа алинея, до ...*.
	_____________
	*ОВ Моля, въведете датата: една година след влизане в сила на настоящата директива.
Обосновка
Настоящото изменение дава на трите държави членки, избрали да не прилагат директивата, разумен срок, за да могат да я транспонират в националното си законодателство, при отчитане на законодателните разпоредби за прилагането и административните или техническите мерки, които са необходими, като същевременно предоставя достатъчно време на Комисията да представи до ноември 2016 г. предвидения доклад и да избегне евентуални забавяния на бъдещи предложения за засилване на прилагането на разпоредбите за трансграничните пътнотранспортни нарушения и за подобряване на безопасността на движението по пътищата във всички държави членки.

• [1]  Все още непубликувано в Официален вестник.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящото предложение възпроизвежда текста на Директива 2011/82/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения (одобрена от Парламента с голямо мнозинство и от Съвета с единодушие през 2011 г.) с изключение на две качествено важни изменения. Това са, от една страна, промяната на правното основание и последващата редица технически изменения в целия текст, а от друга и като резултат от това ново правно основание (транспорт) – разширяването на приложното поле на директивата, така че да обхване трите държави членки, изключени от предходната директива.

Тези изменения са в отговор на решението от 6 май 2014 г. на Съда на ЕС по дело C-43/12, в което се заключва, че Директива 2011/82 е приета въз основа на грешно правно основание – полицейско сътрудничество по наказателноправни въпроси (член 87, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Съдът постанови, че подходящото правно основание е безопасност на транспорта и че съдържанието на разпоредбите на директивата ясно показва, че системата за обмен на информация между компетентните органи на държавите членки, на която се основава директивата, е средство, а не цел на директивата; нейната цел е да се подобри безопасността на движението по пътищата. Европейският парламент от самото начало застъпи становището, че транспортът е подходящото правно основание за директивата.

Въпреки че отмени директивата, Съдът отчете нейната значимост и заяви, че за да се избегне създаването на законодателна празнота, правните последици от отменената директива ще се запазят в продължение на 12 месеца, като така се дава възможност на Парламента и на Съвета да направят корекции и да приемат нов текст в съответствие с правно основание сигурност на транспорта.

Поради това има ново предложение за директива на Комисията, която, независимо че беше в основата на производството за отменяне, първа отчете значението на това да представи на Парламента нов текст във възможно най-кратки срокове, съдържащ единствено измененията, необходими в съответствие с решението на Съда (т.е. частите, свързани с правното основание и териториалния обхват).

Произход на Директива 2011/82

За да разберем произхода на предложението, трябва да се върнем към проучванията, осъществени от Комисията през 2007 г. Проучването на данните за пътнотранспортни нарушения в ЕС показа, че процентът на замесените чуждестранни лица е по-висок отколкото този на местните жители, по-специално по отношение на превишената скорост. Една от основните причини за по-голям брой нарушения на чуждестранните превозни средства е, че тъй като органите не знаят адреса на притежателя на превозното средство, те не могат да го уведомят за санкцията, особено когато става въпрос за нарушения, регистрирани от автоматични радарни системи. Въпреки че имаше опити за разрешаване на въпроса чрез двустранни договори, това доведе на практика до повече спорове и недоволство сред пътните органи. Тази относителна безнаказаност на чуждестранните водачи подкопава целите за безопасност по пътищата и самата легитимност на тези проверки в очите на европейските граждани, тъй като водачите, които управляват превозно средство с национална регистрация, считат, че всички извършители на нарушения следва да бъдат третирани еднакво. Крайната цел на предложението, следователно, е да се сложи край на безнаказаността за чуждестранните превозни средства по пътищата на Съюза.

Предложението за директива запълва тази празнина и дава възможност на органите на държавите членки, отговарящи за пътното движение и пътната безопасност, да поискат данните на притежателя на регистрирано в чужбина превозно средство, когато той е извършил някое от нарушенията, представляващи сериозен риск за безопасността на движението по пътищата, с цел уведомяването му, на езика на тази държава, за извършеното нарушение.

По време на парламентарните обсъждания на първоначалното предложение на Комисията от 2008 г. Европейският парламент предложи да се засили тази тенденция, като не само се уведомява за нарушенията, но и се налагат санкции, както се процедира за нарушенията, извършени от лица с местна регистрация. На първо четене Парламентът не само одобри правното основание, свързано с транспорта, но също така и засили елементите за защита на данните, предложени от Европейския надзорен орган по защита на данните, подобри разпоредбите във връзка с информацията за гражданите и включи необходимостта от допълнително задълбочаване на стандартите за автоматични радарни устройства и възможността за хармонизиране на правилата за движение по пътищата.

Подкрепата на Парламента за това предложение се сблъска с блокираща позиция в Съвета в контекст на стерилен дебат относно правното основание. Едва по време на белгийското председателство през 2010 г., три години по-късно, по искане на Парламента това предложение успя да излезе от безизходното положение, в което се намираше и което забавяше спешния въпрос за създаване на инструмент за борба с трансграничните пътнотранспортни нарушения. Възможността за излизане от застоя чрез приемане на промяна на правното основание на полицейско сътрудничество доведе, от своя страна, до две важни изменения; от една страна, ограничаване на процедурата за обмен на данни за собствениците на превозни средства, а от друга – ограничаване на териториалния обхват, като се изключват Обединеното кралство, Дания и Ирландия по силата на прерогативите им, признати от Договорите.

Пред възможността за по-нататъшен напредък, Парламент, който никога не се отказа от свързано с транспорта основание, както е отразено в член 11, взе практичното решение за проучване на възможностите за смяна на правното основание, за да се направи първа стъпка и да се създаде начален инструмент за решаване на проблема с трансграничните глоби. В замяна на това Парламентът успя да наложи силна клауза за преразглеждане, с която Комисията се задължава да представи до ноември 2016 г. доклад, оценяващ прилагането. Вследствие на този доклад и когато е необходимо, Комисията представя нови законодателни предложения, за да може да се санкционират водачи на превозно средство, независимо от държавата на регистрация, допълвайки следователно механизма за обмен на информация, за който е постигнато съгласие.

Предвид технологичния напредък в областта на откриване на определени нарушения, като например шофирането под влияние на наркотични вещества, Парламентът и Съветът постигнаха съгласие на второ четене да включат в приложното поле на директивата четири нови случая, натрупали междувременно достатъчно зрялост и също представляващи нарушения, застрашаващи безопасността на водача и другите участници в пътното движение (шофиране под въздействие на наркотици, управление на мотоциклет без каска, използване на мобилни телефони по време на шофиране и използване на забранена лента).

След този изпълнен с трудности законодателен процес Директива 2011/82/ЕС окончателно влезе в сила на 11 ноември 2013 г., като от първия момент показа своя потенциал и се отчете намаляване на броя на нарушенията на чуждестранните водачи. Въведе силен възпиращ фактор за чуждестранните водачи, които днес са наясно, че всяко нарушение, извършено в чужбина, може да бъде нотифицирано посредством този нов механизъм. През изминалата година директивата допринесе за целта на ЕС за намаляване наполовина на броя на жертвите по пътищата и с 40 % на броя на ранените до 2020 г.

Позиция на докладчика

Докладчикът би искала първо да благодари за бързото представяне от страна на Комисията на ново предложение, което се придържа към решението на Съда и въвежда изменения, само когато са абсолютно необходими, т.е. променя правното основание на сигурност на транспорта, включва Дания, Обединеното кралство и Ирландия в териториалния обхват на прилагане и в съответствие с новото правно основание прави различни изменения, свързани с прилагането на законодателството относно защитата на данните.

Съветът разгледа предложението и беше постигнат консенсус между държавите членки относно необходимостта от приемането на новата директива във възможно най-кратки срокове. Към настоящия момент 20 от 25-те държави членки, обхванати от директивата, са я транспонирали в националното право, и първите показатели ни карат да заключим, че установената система започва да дава желаните резултати. Дания, Ирландия и Обединеното кралство, които преди бяха избрали да не прилагат първата директива, днес изразяват безрезервно съгласие; отправят искане единствено за преходен период, подобно на този, който имаха другите държави, и вече обсъждат как може да се допринесе за подобряване на системата при следващото ѝ преразглеждане.

Настоящият Парламент е изправен, следователно, пред отговорността за приемането на новата директива преди 6 май 2015 г. с цел избягване на законодателна празнота за практически всички държави членки, които са транспонирали разпоредбите на отменената директива в националното законодателство. Следователно сме изправени, в ролята си на законодател, пред необходима, чувствителна и спешна задача, в област, която Парламентът винаги е считал за политически приоритет: гарантиране на безопасността на движението по пътищата.

От друга страна, асоциациите на жертвите на пътнотранспортни произшествия, пътните органи, органите, отговарящи за пътната безопасност и, най-общо, асоциациите, работещи в областта на пътната безопасност, които приветстваха приемането на директивата, не биха одобрили, ако настоящият Парламент не предприеме всички необходими мерки, за да се избегне законодателна празнота. Макар и за гражданите, разбира се, да не е приятно да получават уведомление за нарушение на правилата за движение по пътищата, те също приветстват факта, че всички европейци, независимо от регистрацията на превозното средство, ще бъдат третирани по еднакъв начин.

Настоящата директива идва, освен това, в критичен момент. Въпреки че ЕС е на път да постигне намаление с 50 % на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия през 2020 г., е налице увеличаване на жертвите по пътищата по различни причини: остаряващ автомобилен парк, драстично съкращаване на разходите за поддръжка на инфраструктурата поради икономическата криза, липса на финансови средства за инфраструктура и иновации за подобряване на пътната безопасност и др. В тази връзка докладчикът се надява настоящата директива да бъде приета преди изтичането на крайния срок, установен от Съда, за да се избегне създаването на законодателна празнота, която би подпомогнала утвърждаването на тази тенденция. Докладчикът счита, че директивата относно трансграничните пътни санкции позволи въвеждането на възпиращ, недискриминационен фактор за борба с безнаказаността по пътищата на ЕС, от който ще е грешка да се лишим.

Докладчикът също така желае да получи гаранции, че промените по отношение на Директива 95/46 не са в противоречие с високото равнище на защита на личните данни, което беше в основата на целия процес на обсъждане на предложението в Парламента от 2008 г. насам. Предвид това докладчикът взе под специално внимание, както беше и при първоначалното предложение на Комисията, становището на Европейския надзорен орган по защита на данните. Правните служби на трите институции и самият Европейски надзорен орган споделят виждането, че техническите изменения, направени в предложението на Комисията, са целесъобразни, затова и докладчикът не желае да променя нищо по същество.

Докладчикът би искала единствено да се внесат пояснения в този проектодоклад, за да започнат преговорите със Съвета. Поради това предлага да се приеме ново съображение, съдържащо поясненията, направени от Съвета, и предложението, направено от Европейския надзорен орган по защита на данните.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Трансграничен обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата
Позовавания	COM(2014)0476 – C8-0113/2014 – 2014/0218(COD)
Дата на представяне на ЕП	18.7.2014
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	TRAN 15.9.2014
Подпомагащи комисии        Дата на обявяване в заседание	LIBE 15.9.2014
Неизказано становище        Дата на решението	LIBE 6.10.2014
Докладчици        Дата на назначаване	Inés Ayala Sender 3.9.2014
Разглеждане в комисия	3.11.2014	1.12.2014
Дата на приемане	2.12.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	36 5 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Jens Nilsson, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Tapardel, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Matthijs van Miltenburg, Elissavet Vozemberg, Roberts Zīle, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместници, присъствали на окончателното гласуване	Francisco Assis, Ivo Belet, Markus Ferber, Theresa Griffin, Massimo Paolucci
Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване	Georgios Katrougkalos
Дата на внасяне	7.1.2015