Процедура : 2014/2221(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0037/2015

Внесени текстове :

A8-0037/2015

Разисквания :

PV 11/03/2015 - 7
CRE 11/03/2015 - 7

Гласувания :

PV 11/03/2015 - 9.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0067

ДОКЛАД     
PDF 280kWORD 186k
2.3.2015
PE 544.392v02-00 A8-0037/2015

Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2015 г.

(2014/2221(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Дариуш Росати

Докладчици по становище (*):

Жан Артюи, комисия по бюджети

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2015 г.

(2014/2221(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

–       като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. (COM(2014)0600),

–       като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в Годишния обзор на растежа за 2014 г.(9),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., относно годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0902),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 10 февруари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–       като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно изпълнението на приоритетите на Европейския семестър за 2015 г.,

–       като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(10),

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0037/2015),

A.     като има предвид, че икономическото възстановяване в ЕС значително се забави през 2014 г., но според Комисията има перспективи за наваксване през 2015 г. и дори за по-добри постижения през 2016 г.; като има предвид, че шест години след началото на финансовата криза през 2008 г. еврозоната все още е изправена пред рекордни равнища на безработицата от почти 12%; като има предвид, че слабият растеж утежни дезинфлационните тенденции; като има предвид, че в периода след финансовата криза еврозоната особено се откроява като зона на незадоволителен растеж, докато редица държави се възстановяват по-бързо; като има предвид, че въпреки дефлационния натиск, Комисията предвижда, че от средата на 2015 г. и през 2016 г. инфлацията ще се увеличи;

Б.     като има предвид, че равнището на инвестициите е спаднало до 470 милиарда евро от пика на кризата и че по оценки недостигът на инвестиции възлиза на около 230 – 370 милиарда евро в сравнение с дългосрочните тенденции; като има предвид, че реакцията по отношение на кризата с държавните дългове в еврозоната и констатираната неефективност на европейската институционална рамка беше значима, но недостатъчна, за да даде достатъчно силен тласък на икономиката в еврозоната, за да се върне на пътя на бързия растеж;

1.      счита, че еврозоната продължава да се бори с последствията от изключително дълъг икономически спад след 2008 г.; изтъква, че възстановяването все още е крехко и следва да бъде насърчавано, ако се очаква да осигури значително по-голям растеж и повече работни места в средносрочен план; отбелязва, обаче, че растежът през 2014 г. има по-широка основа; отбелязва, че предизвикателството днес е да се решават както цикличните краткосрочни проблеми, така и дългосрочните структурни проблеми; подчертава, че краткосрочният натиск може да доведе до мерки с преходен характер, които биха могли да подкопаят дългосрочния капацитет за растеж; подчертава необходимостта да се гарантира, че краткосрочните и дългосрочните политики взаимно се подкрепят;

2.      отбелязва годишния обзор на Комисията на растежа за 2015 г., който се стреми да насърчава връщане към по-високи равнища на растеж и да засили възстановяването; подкрепя подхода, базиран на три основни стълба (засилване на инвестициите, ускоряване на структурните реформи и стремеж към отговорно, благоприятстващо растежа бюджетно консолидиране), като правилния начин за постигане на тези цели; счита, че този подход следва да бъде изцяло включен в предстоящите специфични за всяка държава препоръки; подкрепя предложенията на Комисията за подобряване на европейския семестър чрез рационализиране на съществуващите процедури, включително неговия график, и чрез увеличаване на участието на националните парламенти с цел да се засили националната ангажираност, като се вземе предвид, че през 2013 г. само 9% от специфичните за всяка държава препоръки са били изцяло изпълнение от държавите членки; призовава Комисията в кратки срокове да представи надеждни данни за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки през 2014 г.; в този контекст подчертава нуждата от рационализиране на съществуващите процедури на европейския семестър, включително на неговия график, и от разширяване на участието на националните парламенти с оглед на засилването на националната ангажираност в структурните реформи;

3.      подчертава значението и добавената стойност през предходните години на докладите за интеграцията на единния пазар, които допринесоха за общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и за установяването на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че докладът за интеграцията на единния пазар беше пропуснат за 2015 г.;

4.      подчертава факта, че европейският семестър, въведен през 2010 г., установява годишен цикъл на координация на икономическата политика, който включва подробен анализ на плановете на държавите членки за бюджетни, макроикономически и структурни реформи;

5.      изразява загриженост, че повечето държави членки продължават да губят пазарни дялове в глобален мащаб; счита, че икономиката на ЕС като цяло трябва допълнително да повиши своята конкурентоспособност в рамките на световната икономика, по-специално като увеличи конкуренцията на пазарите на стоки и услуги, за да се повиши ефективността, която се предизвиква от иновациите; настоява, че разходите за труд следва да останат в съответствие с производителността и че заплатите следва да допринасят за устойчиви системи за социална сигурност; подчертава, че държавите членки, когато трябва да управляват своите разходи в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), следва да съкращават текущите разходи, вместо да намаляват инвестиционните си ангажименти, въпреки че правилата не отчитат факта, че разходите за инвестиции и текущите разходи имат различно въздействие върху растежа; отбелязва съобщението на Комисията относно пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж (COM(2015)0012), тъй като то изяснява процедурата и обяснява връзката между структурните реформи, инвестициите и фискалната отговорност, като се извлича максимална полза от съществуващата гъвкавост на неговите правила; приветства предложението на Комисията за рационализиране европейския семестър; изтъква, че при подготвянето на специфичните за всяка държава препоръки следва да се избягват универсалните подходи;

Инвестиции

6.      счита, че липсата на инвестиции е предизвикана от ниското доверие, занижените очаквания по отношение на търсенето, високата задлъжнялост, избягването на риска от страна на частния сектор, липсата на мерки за насърчаване на продуктивните публични инвестиции, фрагментирането на финансовите пазари, бавното намаляване на задлъжнялостта, занижените очаквания по отношение на търсенето, които се влошават от мерките за бюджетни ограничения, които се стремят да коригират преразхода на средства, липсата на подходящ капацитет за финансиране и факта, че в много случаи държавите членки и ЕС не предприемат подходящи действия, за да се справят с тези фактори; подчертава, че недостигът на инвестиции може да бъде преодолян с целенасочени публични инвестиции и значително по-високи равнища на инвестиции в частни дружества и в европейски предприятия; призовава за реформи, които да способстват за нов предприемачески климат, който стимулира нови бизнес начинания, нови инвестиции и иновации, като възможната възвръщаемост на инвестициите е основен фактор за привличането на финансов капитал в европейската икономика; подчертава, че увеличеното финансиране за инвестиции изисква добре функционираща финансова система, в която повишената стабилност и съществуващите трансгранични институции могат да способстват за ликвидността и поддържането на пазара, особено за малки и средни предприятия;

7.      приветства Плана за инвестиции за Европа, който е важен инструмент за увеличаването на частните и публичните инвестиции; отбелязва, че планът цели да отключи допълнителни инвестиции, да разработи нови проекти, да привлече инвеститори и да възстанови доверието; счита обаче, че е твърде рано за съдържателна оценка на действителното въздействие на плана; отбелязва, че насърчаването на инвестициите не следва да се разглежда като алтернатива, а по-скоро като допълнение на реформите; настоява, че ресурсите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да се използват, за да се изразходват средства за проекти с икономическа възвръщаемост или с положително социално въздействие от гледна точка на разходите и ползите; подчертава, че ЕФСИ следва не само да замества съфинансирани европейски проекти с национално финансирани проекти; подчертава, че европейските фондове следва да водят до допълнителни инвестиции, а не просто да заместят националните инвестиционни фондове, които да бъдат изразходвани за потребление; счита, че Планът за инвестиции за Европа следва да се концентрира на първо място върху проекти с европейска добавена стойност, които все още не са приемливи за банково финансиране; подчертава значението на регулаторните елементи на Плана за инвестиции от гледна точка на подобряването на инвестиционната среда; отбелязва, че изпълнението на Плана за инвестиции на Комисията е ключово, за да се постигне очакваната добавена стойност; подчертава, че е необходимо инвестиционните проекти да бъдат внимателно подбирани, за да се избегне неуспех на плана по отношение на създаването на устойчив растеж и работни места в Европа; припомня, че резултатите от Плана за инвестиции на Комисията следва да бъдат строго оценени, особено по отношение на начина, по който се подбират и приоритизират проектите, и че следва да се избягва приватизиране на печалбите или социализиране на загубите; подчертава взаимната зависимост между ливъриджа на Плана за инвестиции и конкретните осъществявани проекти; подчертава, че целта за постигане на висок ливъридж не следва да става за сметка на добре обоснования подбор на проекти, който следва също така да отчита географското местоположение на проектите; подчертава необходимостта да се гарантира висококачествен процес на управление и подбор; отбелязва, че държавите членки, които изпълняват програми за корекции, очакват от Плана за инвестиции значително да увеличи и да способства за отпускането на безвъзмездни средства и заеми за малките и средните предприятия, които понесоха основната тежест на кризата;

8.      призовава държавите членки активно да подкрепят Плана за инвестиции и да дадат своя принос за ЕФСИ, като допълнят средствата, предоставени от бюджета на ЕС и от ЕИБ, за да бъде насочван и насърчаван частният сектор да инвестира;

9.      подчертава, че следва да има специален режим за МСП в рамките на Инвестиционния план, за да се създадат равнопоставени условия на конкуренция, тъй като МСП лесно могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение поради техния размер и пазарна позиция;

10.    подчертава, че липсата на достъп до финансиране, особено за МСП, е една от най-големите пречки пред растежа в ЕС; изразява загриженост, че за МСП продължава да бъде трудно да получават банкови кредити; счита, че са необходими алтернативи на банковото финансиране, по-специално чрез подобряване на бизнес средата за рисков капитал, чрез партньорски фондове и чрез насърчаването на кредитни кооперации, но също така, в по-общ план, чрез създаване на условията за ефективното разпределение на капитал чрез капиталовите пазари; счита, че интегрираните в по-голяма степен капиталови пазари и по-добрият надзор на финансовите институции са основополагащи, за да се постигнат тези цели в краткосрочен и дългосрочен план; подчертава, че МСП следва да имат привилегирован достъп до Инвестиционния план;

11.    признава, че енергията е важен фактор за икономическата конкурентоспособност; подчертава необходимостта да се премахнат бариерите пред единния пазар на енергия, наред с другото, като се насърчава енергийната независимост; призовава Комисията да направи оценка на напредъка в тази област на равнище ЕС и на национално равнище, като подкрепя мерките за справяне с разпокъсаността и трудностите при прилагането;

12.    продължава да изразява загриженост относно липсата на напредък при намаляването на прекомерните равнища на частния дълг; изтъква, че това не е само загриженост за финансовата стабилност, тъй като това ограничава и потенциала на ЕС за растеж и намалява ефективността на паричната политика на ЕЦБ; призовава Комисията да представи допълнителни предложения за подготвянето на ефективни процедури за намаляване на задлъжнялостта на частния сектор, включващи неплатежоспособността и производствата по несъстоятелност, като същевременно насърчава справедливо и прозрачно споделяне на тежестта на разходите, тъй като голямата тежест на задлъжнялостта на дружествата и домакинствата е един от ключовите фактори, които ограничават частните инвестиции;

Структурни реформи

13.    отбелязва, че в редица държави все още са необходими структурни реформи; също така отбелязва, че държавите членки, които успешно изпълниха програми за корекции или програми за финансовия сектор успяха да се върнат на капиталовите пазари, на които сега имат достъп до капитали при ниски лихвени проценти; изтъква, че причините за тяхното завръщане, наред с другото, бяха действията, предприети от Европейската централна банка (ЕЦБ); насърчава държавите членки в останалата част на еврозоната да не са по-малко амбициозни при модернизирането на своите икономики; отбелязва, че следва да се обърне надлежно внимание на социалното въздействие на реформите и на въздействието им върху заетостта; подчертава, че по-малко строгата парична политика на ЕЦБ следва да бъде допълнена с амбициозни и социално устойчиви структурни реформи от страна на държавите членки;

14.    призовава държавите членки да направят по-ефективни своите пазари на труда, да разработят по-активни политики по отношение на пазара на труда, насочени към създаване на добре платени работни места, да модернизират системите за социална закрила, включително пенсионните системи, като същевременно спазват принципите на приобщаване, устойчивост и справедливост, и да подобрят и рационализират правната и административната среда за бизнес инвестиции; подчертава, че е необходимо структурните реформи да водят до реален и устойчив растеж, увеличени равнища на заетост, повишена конкурентоспособност и нарастващо сближаване, и че те следва да бъдат допълнени с добре насочени, по-дългосрочни инвестиции в образованието, изследванията и развитието, иновациите, инфраструктурата, промишлеността, информационните и комуникационните технологии, устойчивата енергия и човешките ресурси;

15.    призовава държавите членки да запазят и увеличат приобщаващия характер, устойчивостта и справедливостта на социалната закрила, по-специално за най-нуждаещите се, и да подобрят и рационализират правната и административната среда за бизнес инвестиции; подчертава, че работните места трябва да бъдат качествени, да противодействат на бедността сред работещите, и че следва да са насочени към справяне с разликата в заплащането между половете; подчертава, че е необходимо икономическите реформи да бъдат допълнени с добре насочени, по-дългосрочни инвестиции в образованието, изследванията и развитието, иновациите, инфраструктурата, информационните и комуникационните технологии и устойчивата енергия;

16.    подчертава, че намаляването на зависимостта на ЕС от външни източници на енергия трябва да формира част от неговата стратегия за растеж; следователно отново заявява необходимостта от разнообразяване на външните доставки на енергия, от подобряване на енергийната инфраструктура на ЕС и от завършване на изграждането на вътрешния пазар на ЕС на енергия като ключови приоритети на стратегията на ЕС за енергийна сигурност;

17.    подчертава, че ЕС не може да се конкурира само по отношение на разходите, а трябва да увеличи производителността чрез устойчиви инвестиции в изследвания и развитие, образование и умения, както и ефективно използване на ресурсите, на национално и на европейско равнище; призовава Комисията и правителствата да дадат приоритет на тези области в своите бюджети; подчертава, че държавите членки следва да обръщат особено внимание на младежката безработица, когато подготвят реформи, за да не лишават младите хора от възможности от самото начало; настоятелно призовава в тази връзка държавите членки да използват по-бързо и ефикасно наличните финансови средства, включително тези по гаранцията за младежта;

18.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат финансовата помощ и ad hoc системата на Тройката в усъвършенствана правна структура, която е в съответствие с рамката за икономическо управление на ЕС и правото на ЕС, като по този начин гарантират демократична отчетност; подчертава значението на осигуряването на последващи действия във връзка с докладите относно Тройката, приети през март 2014 г. от Парламента; призовава Комисията да приложи заключенията от тези доклади; изтъква, че финансовата помощ на ЕС за определени държави членки, предоставяна при условия, комбиниращи солидарност и условност, е най-успешна, когато на национално равнище е налице силна ангажираност и съпричастност към реформите; припомня на Комисията и на държавите членки, че те трябва да извършат всеобхватна оценка на въздействието на програмите за финансова помощ;

19.    призовава за спешни действия от страна на Комисията за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане; призовава за система на данъчно облагане, която е проста и прозрачна; призовава държавите членки да постигнат споразумение относно предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък като важен инструмент в тази борба и счита, че законодателната резолюция на Европейския парламент от 19 април 2012 г. относно предложението за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)(11) трябва да послужи като основа за разумен компромис; отново изразява призива си към държавите членки да изместят данъчното облагане от труда; отбелязва, че мерките за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане не следва да подкопават прерогативите на държавите членки; приветства обаче ефективното сътрудничество по отношение на данъчните режими на европейско равнище;

20.    подчертава необходимостта от реформи в образователните системи, за да се даде възможност на бъдещите поколения да се подготвят за нуждите на растящите пазари на труда на бъдещето;

21.    счита, че държавите членки и Комисията все още не са изпълнили своя ангажимент за приключване на изграждането на единния пазар, особено на единния пазар на услуги и цифровата икономика;

22.    отново повтаря призива си към Комисията за подобряване на управлението на единния пазар; настоятелно призовава Комисията да приведе целите на единния пазар в съответствие с целите на европейския семестър и да осигури съгласуваност между техните механизми за мониторинг; счита, че отделен аналитичен инструмент, състоящ се от индикатори, измерващи степента на осъщественост на единния пазар, може да предостави полезни насоки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки и годишния обзор на растежа; подчертава значението и добавената стойност през предходните години на докладите за интеграцията на единния пазар, които допринесоха за общите приоритети, определени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и за установяването на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че беше пропуснато изготвянето на доклад за интеграцията на единния пазар за 2015 г.; призовава Комисията да използва в пълна степен всички налични мерки, предвидени в правото на ЕС, за да осигури изпълнението на европейския семестър;

23.    изразява загриженост относно протекционистките тенденции в някои държави членки; изтъква, че Договорът не предвижда ограничаване на свободното движение на хора, услуги или капитали, и припомня, че Комисията трябва да защитава и да осигурява спазването на тези свободи;

24.    подчертава факта, че липсата на добре функциониращ вътрешен пазар на труда и на балансиран подход към имиграцията пречи на растежа в ЕС; изразява загриженост относно протекционистките тенденции в някои държави членки; изтъква, че Договорът не предвижда ограничаване на свободното движение на хора, стоки, услуги или капитали, и припомня, че Комисията трябва да защитава и да осигурява спазването на тези свободи;

25.    отново заявява значението на гарантирането на трудовата мобилност (както презгранична, така и междусекторна), на повишената производителност на труда (свързана с обучения за придобиване на умения, целящи подобряване на пригодността за заетост), на качеството на работните места и на гъвкавостта на пазара на труда, като същевременно се запази необходимото ниво на сигурност на работното място, ограничи се използването на несигурни работни места и се осигури подходящ обхват за колективно договаряне; изтъква, че по-доброто съответствие между предлагането и търсенето на умения, както и професионалното и кариерното ориентиране, ще бъдат от голямо значение в бъдеще; счита, че подобрената мобилност може да спомогне за намаляване на множеството незаети работни места, които съществуват редом с високата безработица; подчертава значението на инвестициите в пригодността за заетост на работещите жени и младите хора, особено в контекста на нововъзникващите технологии и новите сектори, като се има предвид, че тези сектори притежават потенциала да създават работни места;

26.    приветства мерки, които правят процеса на европейския семестър по-ефективен и демократичен; признава, че данните за изпълнението са по-добри в областта на публичните финанси, където инструментите за надзор са по-силни; призовава за балансирано интегриране на показатели за заетостта и социалноикономически показатели;

Фискална отговорност

27.    приветства сериозното намаляване на броя на държавите, които се намират в процедура при прекомерен дефицит – 11 през 2014 г. спрямо 24 през 2011 г.; отбелязва, че в резултат на това фискално подобрение сега се очаква фискалната позиция в ЕС да остане в голяма степен неутрална през 2015 г.; призовава Комисията да направи оценка дали фискалната позиция на ЕС е съвместима с необходимостта от увеличаване на инвестициите; изразява своята загриженост обаче във връзка с растящите неравенства, намаляването на покупателната способност, високото равнище на дългосрочната безработица и безработицата сред младежите и все още много високото равнище на публичната и частната задлъжнялост на няколко държави членки от еврозоната – обстоятелство, което не само пречи на растежа, но представлява съществен риск в случай на евентуални бъдещи шокове; призовава Комисията да възприеме разумно и консервативно тълкуване на показателите за растеж и да направи преглед на качеството на икономическите прогнози, тъй като предишните прогнози на Комисията прекалено често са били коригирани в низходяща посока;

28.    изразява съгласие с Комисията, че повечето държави членки трябва да продължат да се стремят към фискална консолидация, благоприятстваща растежа; приканва държавите членки с достатъчни фискални възможности да обмислят намаляване на данъците и на вноските за социално осигуряване с оглед на стимулирането на частните инвестиции и създаването на работни места; призовава Комисията да изготви конкретни препоръки към държавите членки, включително за онези от тях, към които все още се прилагат програми за макроикономически корекции, така че държавите да подкрепят икономическия растеж чрез устойчиви и социално балансирани структурни реформи, които водят до създаване на качествени работни места, повишена конкурентоспособност и нарастващо конвергенция;

29.    отбелязва оценката на Комисията на проектите за бюджетни планове на държавите членки; подчертава, че прегледът на проектите за бюджетни планове следва да цели устойчиви финанси; набляга на значението на прилагането на фискалните правила и на спазването на принципа за равно третиране;

30.    отбелязва, че е установено, че само пет държави членки спазват изцяло разпоредбите на ПСР; подчертава факта, че ПСР беше изготвен чрез консенсус между държавите членки; подчертава, че когато за обслужване на държавния дълг се отделя висок процент от разходите, това намалява средствата, които могат да бъдат използвани за публични услуги и инвестиции; поради това приема, че намаляването на дефицита на силно задлъжнелите държави остава необходимост, но счита, че подобна фискална консолидация следва да се извършва по начин, който защитава уязвимите ползватели на публични услуги, защитава публичните инвестиции и увеличава приходите по справедлив начин чрез по-висок растеж;

Засилена координация на националните политики

31.    приветства доклада за механизма за предупреждение; приветства постепенното намаляване на вътрешните дисбаланси в държавите членки; обръща внимание на външните дисбаланси на няколко държави членки, включително големите търговски излишъци; отбелязва, че ЕС като цяло губи дялове от световните пазари;

32.    изтъква, че целта на процедурата при макроикономически дисбаланси не е само да се избягват силни отрицателни въздействия върху растежа и заетостта в дадена държава, но и да се предотврати разпространяването на последиците от недобре разработени национални политики в други държави членки от еврозоната; отбелязва съобщението на Европейския съвет от декември 2014 г., направено чрез доклада на четиримата председатели, за измесване на дебата към по-тясна координация на икономическите политики в ИВС през 2015 г.;

33.    отново изразява своето становище, че в сегашната рамка за икономическо управление липсва достатъчна демократична отчетност при прилагането на нейните правила и по отношение на участващите институции и органи; призовава Комисията да направи необходимите предложения, за да се реши въпросът с липсата на подходяща демократична отчетност в икономическото управление на ЕС;

34.    отбелязва, че трябва да се обърне внимание на последиците от значителния спад в цените на петрола и дали тази неочаквана печалба следва да бъде предоставена изцяло на потребителите на изкопаеми горива или да бъде споделена, като правителствата повишат данъците върху изкопаемите горива, за да намалят своите дефицити, да финансират инвестиции, да избегнат подкопаване на политиките в областта на изменението на климата и да намалят дезинфлационните ефекти;

Бюджет на ЕС

35.    подчертава, че принципът на точност на бюджета в публичните сметки трябва да бъде ръководното начало при изготвянето на националните бюджети и на бюджета на ЕС, така че да се гарантира конвергенция и стабилност в ЕС; изразява убеждението, че тази точност представлява един от факторите в реакцията по отношение на съществуващата криза на доверието между държавите членки и между държавите членки и гражданите на Европейския съюз – загуба на доверие, която се увеличи след началото на неотдавнашната финансова криза;

36.    призовава следователно за хармонизация на икономическите допускания, използвани при изготвянето на националните бюджети; счита по-конкретно, че факторите на международното икономическо положение следва да бъдат предмет на обща оценка;

37.    призовава за по-голямо еднообразие при представянето на публичните сметки с оглед на улесняването на съпоставимостта и предотвратяването на прекомерни макроикономически дисбаланси; призовава по-специално за стандартизиране на начина, по който държавите членки осчетоводяват своите вноски в бюджета на ЕС;

38.    призовава Комисията да компенсира евентуалния демократичен дефицит на семестъра чрез пакета от мерки за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, предвиден за 2015 г.;

39.    счита, че по-тясното сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в рамките на европейския семестър за икономическо и бюджетно управление е от решаващо значение; поема ангажимент да задълбочи своите отношения с националните парламенти в дух на конструктивно партньорство;

40.    изразява съжаление относно факта, че сумата на неплатените сметки в бюджета на ЕС подкопава доверието в ЕС и е в противоречие с определените на най-високо политическо равнище цели за растеж и заетост – по-конкретно младежка заетост – и за подкрепа за малките и средните предприятия, и изразява опасение, че това ще задълбочи разделението между Съюза и неговите граждани;

41.    призовава при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) след изборите да се анализира и следователно да се увеличи добавената стойност на финансирането от ЕС в подкрепа на определените от Съюза цели за конкурентоспособност, растеж, заетост и енергиен преход; призовава Комисията да приеме по-ясна методология за по-добро проследяване на средствата и разходите на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се даде възможност за подобряване на оценките на въздействието;

42.    освен това призовава Комисията да докладва относно потенциалното отрицателно въздействие, което въпросът със забавянията на плащанията би оказал върху задълженията, поети от държавите членки в рамките на европейския семестър;

43.    отбелязва, че до момента в много държави членки публичната администрация не е станала по-ефективна, въпреки че подобренията в тази област биха послужили за постигане на икономии чрез рационализиране на организацията и намаляване на бюрокрацията за предприятията и гражданите;

44.    приветства факта, че в своя годишен обзор на растежа за 2015 г. Комисията е подчертала икономическото значение на европейските структурни и инвестиционни фондове (включително инициативата за младежка заетост); припомня, че тези фондове представляват средно 10% от общия размер на публичните инвестиции в ЕС, но че положението е различно в отделните държави и че в някои държави членки те могат да възлизат на 80% от публичните инвестиции; подчертава, че структурните и инвестиционните фондове представляват добър пример за полезното взаимодействие между европейския бюджет и националните бюджети въз основа на съвместно договорени цели, залегнали в споразуменията за партньорство в областта на растежа и инвестициите в съответствие със стратегията „Европа 2020“; подкрепя всички усилия за интелигентно обединяване на европейски и национални бюджетни средства с цел постигане на ползи по отношение на ефикасността, стимулиране на икономиката и по-ниски национални дефицити посредством положителния ефект на споделените ресурси;

45.    подчертава неотложната необходимост от ефективна борба с данъчните измами, които имат потенциала да лишат бюджета на ЕС от значителни ресурси;

46.    призовава Комисията да представи анализ на въздействието, което може да окаже преразпределянето на средства от програми на ЕС, като например Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“;

47.    призовава държавите членки да добавят допълнителни финансови средства в Плана за инвестиции, който има за цел да увеличи в максимална степен въздействието на публичните разходи и да привлече частни инвестиции;

48.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр.12.

(2)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр.41.

(3)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.

(4)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.

(5)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(6)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.

(8)

ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0129.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2013)0036.

(11)

OВ C 258E, 7.9.2013 г., стр. 134.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (*) (6.2.2015)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2015 г.

(2014/2221(INI))

Докладчик по становище (*): Жан Артюи

(*)       Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че принципът на точност на бюджета в публичните сметки трябва да бъде ръководното начало при изготвянето на националните бюджети и на бюджета на ЕС, така че да се гарантира конвергенция и стабилност в ЕС; изразява убеждението, че тази точност представлява един фактор от отговора на кризата на доверието, съществуваща между държавите членки и между държавите членки и гражданите на Европейския съюз – загуба на доверие, която се увеличи след започването на неотдавнашната финансова криза;

2.  призовава следователно за хармонизация на икономическите допускания, използвани при изготвянето на националните бюджети; счита по-конкретно, че факторите на международното икономическо положение следва да бъдат предмет на обща оценка;

3.  призовава за по-голяма хармонизация при представянето на публичните сметки с оглед на улесняването на съпоставимостта и предотвратяването на прекомерни макроикономически дисбаланси; призовава по-специално за стандартизация на осчетоводяването от страна на държавите членки на техните вноски в бюджета на ЕС;

4.  призовава Комисията да компенсира евентуалния демократичен дефицит на семестъра чрез пакета от мерки за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, предвиден за 2015 г.; отново отправя своето искане всяко допълнително финансиране или всички допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, да бъдат включени в обхвата на бюджетния контрол, упражняван от Парламента, и да бъдат финансирани над тавана на МФР за периода 2014 – 2020 г.;

5.  счита, че по-тясното сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в рамките на Европейския семестър за икономическо и бюджетно управление е от решаващо значение; поема ангажимент да задълбочи своите отношения с националните парламенти в дух на конструктивно партньорство с цел да се подсили парламентарният контрол на Комисията и на Съвета, от една страна, и на националните правителства и на публичните органи, от друга страна; изразява надежда, че Европейската парламентарна седмица 2015 г. и конференцията съгласно член 13 от Договора за стабилност, координация и управление ще допринесат за постигането на тази цел;

6.  припомня, че принципът на точност на бюджета се прилага и по отношение на бюджета на ЕС, и настоява да се предоставя достатъчно финансиране за одобрените поети задължения; изразява съжаление, че независимо от отправените от Парламента предупреждения този принцип е изложен на риск поради настоящото равнище на неуредените плащания и задълбочаващото се несъответствие между плащанията и задълженията, което води до безпрецедентно количество на неплатените сметки в размер на 24,7 милиарда евро в края на 2014 г.; припомня, че общият таван на бюджетните кредити за плащания съгласно предвиденото в настоящата МФР е на историческо ниско равнище; изразява съжаление относно факта, че този вреден дълг подкопава доверието в ЕС и е в противоречие с целите, определени на най-високо политическо равнище, за растежа и заетостта – по-конкретно младежката заетост – и за подкрепа за малките и средните предприятия, и изразява опасение, че това ще задълбочи разделението между Съюза и неговите граждани;

7.  отново отправя своя призив при средносрочното преразглеждане на МФР след изборите да се създадат условия, въз основа на съображение 3 от Регламента за МФР за периода 2014 – 2020 г. и в съответствие с приложената към него декларация на Комисията, за най-подходящата продължителност за МФР след 2020 г. с оглед на постигането на правилния баланс между продължителността на съответните мандати както на Парламента, така и на Комисията, като по този начин се гарантира демократичната легитимност при вземането на решения за финансовата перспектива на Съюза, като същевременно се предприемат мерки за осигуряване на необходимата стабилност в циклите на планиране на програмите и необходимата предвидимост на инвестициите;

8.  призовава в рамките на преразглеждането на МФР след изборите да се анализира и следователно да се засили добавената стойност на финансирането от ЕС в подкрепа на определените от Съюза цели за конкурентоспособност, растеж, заетост и енергиен преход; призовава Комисията да приеме по-ясна методология за по-добро проследяване на средствата и разходите на ЕС, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, за да се позволи подобряване на оценките на въздействието;

9.  приветства поетия от Комисията ангажимент за рационализиране на Европейския семестър посредством всеобхватна единна икономическа оценка за всяка държава членка и рационализирано докладване; призовава оценката да подчертава необходимостта от използване на средствата от бюджета на ЕС за прилагане на специфичните за всяка държава препоръки и подчертава необходимостта от засилване на ангажираността на държавите членки към Европейския семестър;

10. отбелязва, че Съветът системно подценява реалните потребности от плащания и по този начин предизвиква началото на процеса на кризата с плащанията; отново призовава Съвета да договори с Парламента и Комисията общ метод за изчисляване на равнището на плащанията, необходими за покриване на реалните потребности, за да се изпълнят задълженията, поети от двете подразделения на бюджетния орган; освен това призовава Комисията да докладва относно потенциалното отрицателно въздействие, което въпросът със забавянията на плащанията би оказал върху задълженията, поети от държавите членки в рамките на Европейския семестър; подчертава, че анулирането не представлява решение на кризата с плащанията;

11. отбелязва, че в много държави членки досега публичната администрация не е станала по-ефективна, въпреки че подобренията в тази област биха послужили за постигане на икономии чрез рационализиране на организацията и намаляване на бюрокрацията за предприятията и гражданите;

12. призовава Съвета и Комисията да започнат, съвместно с Парламента, проект за преразглеждане на действащата бюджетна процедура и съответно да адаптират ролята на двете подразделения на бюджетния орган и изпълнителната роля на Комисията;

13. отбелязва, че в МФР е залегнала система от множество тавани, които й осигуряват стабилност и предвидимост за целия програмен период; изразява отново съжаление, че държавите членки продължават да считат, че вноската, която плащат в бюджета на ЕС, е нещо, което може да се използва като променлива величина при техните усилия за консолидация, което от своя страна води до изкуствено намаляване на обема на плащанията, налични в бюджета на ЕС; предлага следователно по време на прегледа на националните бюджети да бъдат предвидени специални разпоредби с цел да се демонстрира делът на неизплатените плащания на всяка държава, за да се насочи вниманието към реалното състояние по отношение на задълженията на всяка държава членка; подчертава, че това би било в съответствие с гъвкавостта, която се препоръчва в съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012), в което се предлага благоприятно третиране на националните вноски за Европейския фонд за стратегически инвестиции; посочва, че доверието в този фонд се основава на солидността на бюджета на ЕС и следователно на намаляването на броя на неизплатените плащания;

14. приветства факта, че в своя годишен обзор на растежа за 2015 г. Комисията е подчертала икономическото значение на европейските структурни и инвестиционни фондове (включително инициативата за младежка заетост); припомня, че тези фондове представляват 10% от средния общ размер на публичните инвестиции в ЕС, но че положението варира в различните държави и че в някои държави членки те могат да възлизат на 80% от публичните инвестиции; подчертава, че структурните и инвестиционните фондове представляват добър пример за полезното взаимодействие между европейския бюджет и националните бюджети въз основа на съвместно договорени цели, залегнали в споразуменията за партньорство в областта на растежа и инвестициите в съответствие със стратегията „Европа 2020“; подкрепя всички усилия, целящи интелигентно обединяване на европейски и национални бюджетни средства с цел постигане на ползи по отношение на ефикасността, стимулиране на икономиката и по-ниски национални дефицити посредством положителния ефект на споделените ресурси;

15. подчертава неотложната необходимост от ефективна борба с данъчните измами, които потенциално лишават бюджета на ЕС от значителни ресурси;

16. приветства плана за инвестиции в размер на 315 милиарда евро, представен от председателя на Комисията Юнкер, като първа стъпка, чиято цел, от една страна, е да компенсира недостига на публични и частни инвестиции, породен от намаляването на публичните разходи в контекста на икономическите кризи, а от друга страна – да стимулира растежа и създаването на работни места; призовава Комисията да представи анализ на евентуалното въздействие на преразпределянето на средства от програми на ЕС, като например Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“;

17. потвърждава своята готовност да разгледа възможно най-внимателно по какъв начин са записани в бюджета на ЕС, в частност в бюджета за 2015 г., финансовите задължения на ЕС към ЕИБ за създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); във връзка с това насочва вниманието към факта, че ЕФСИ следва да финансира проекти, чиято стойност е равна на или по-голяма от равнището, което би било извлечено от тяхното финансиране чрез програмите на ЕС, от които средствата са пренасочени с цел създаване на гаранцията на ЕС за ЕФСИ; потвърждава своето намерение внимателно да наблюдава начина, по който ЕИБ ще използва своите собствени средства в ЕФСИ;

18. призовава държавите членки да инвестират средства във фонда, който има за цел да увеличи в максимална степен въздействието на публичните разходи и да привлече частни инвестиции, и приветства предложението на Комисията да демонстрира гъвкавост по отношение на националните вноски в ЕФСИ, ако те доведат до малко и временно нарушение на прага за дефицит от 3% за дадена държава членка; отхвърля идеята за евентуални опити за ренационализация на фонда или за прилагане на логиката на справедлива възвръщаемост, които биха могли да последват от националните вноски; изразява желание избраните проекти да бъдат с трансевропейски и наднационален характер, за да могат гражданите да направят връзка между ползите от тези проекти и дейността на Европейския съюз;

19. припомня, че действащата система на собствени ресурси е сложна, несправедлива и неразбираема за гражданите; подчертава, че фискалното положение на държавите членки може да бъде облекчено чрез нова система на собствени ресурси, която ще намали вноските на база БНД, като по този начин ще предостави възможност на държавите членки да постигнат своите усилия за консолидация без да се излага на опасност финансирането на ЕС; следователно припомня значението, което отдава на Групата на високо равнище за собствените ресурси, и подкрепя разискването относно една нова система за собствени ресурси, която следва да доведе до истинска реформа на финансирането на ЕС, като същевременно няма да увеличи данъчната тежест за гражданите; изразява надежда, че трите институции ще предприемат подходящи последващи действия във връзка с окончателния доклад на тази група, за да се ускори генерирането на действителни ресурси; посочва, че съгласието за данъчно облагане е в самата основа на парламентарната демокрация в Европа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.2.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

7

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Ingeborg Gräßle, Carlos Iturgaiz, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Clare Moody, Siegfried Mureșan, Victor Negrescu, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Inese Vaidere, Marco Valli, Daniele Viotti, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Andrey Novakov, Nils Torvalds, Tomáš Zdechovský


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (29.1.2015)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2015 г.

(2014/2221(INI))

Докладчик по становище: Йоргос Граматикакис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изтъква факта, че преминаването към истински устойчива икономика ще помогне да се допринесе за постигането на целите на Съюза в областта на околната среда, и за постигане на конкурентоспособност и за създаването на работни места; счита за жалко, че липсата на Европейска стратегия за устойчиво развитие по време на икономическата криза може да доведе до допълнително ограничен растеж;

2.  подчертава факта, че Европейският семестър, въведен през 2010 г., установява годишен цикъл на координация на икономическите политики, който включва подробен анализ на плановете на държавите членки за бюджетни, макроикономически и структурни реформи, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, включително в областта на изменението на климата и енергийното и социалното изключване и борбата срещу бедността;

3.  призовава Комисията да включи в процедурата на Европейския семестър европейска стратегия за устойчиво развитие, като се обърне специално внимание на ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика;

4.  изразява загриженост поради липсата на яснота как предлаганият Инвестиционен план за Европа ще приоритизира областите, насърчаващи устойчивото развитие, като образование, и инфраструктурите, които подкрепят изследванията и иновациите;

5.  изтъква факта, че без по-сериозни инвестиции Съюзът няма да успее да постигне своите цели за устойчив растеж по „Европа 2020“ и своите цели за 2030 г. по отношение на климата и енергията; следователно призовава Комисията да насочи новия инвестиционен пакет към инвестиции, които допринасят за устойчивото развитие и ефективното използване на ресурсите, като се насърчават най-новите технологии, за да се максимализира краткосрочното му въздействие върху икономическата активност и създаването на работни места, както и дългосрочното му въздействие върху устойчивостта на растеж в Европа;

6.  отбелязва, че съгласно Пътната карта на Комисията за 2050 г. в областта на енергетиката, декарбонизацията на нашата енергийна система би струвала 260 милиарда евро годишно, докато икономиите, които ще генерира възлизат на повече от 310 милиарда евро;

7.  признава, че енергията е важен фактор за икономическата конкурентоспособност; подчертава необходимостта да се премахнат бариерите пред единния пазар на енергия, наред с другото, като се насърчава енергийната независимост; призовава Комисията да направи оценка на напредъка в тази област на равнище ЕС и на национално равнище, като подкрепя мерките за справяне с разпокъсаността и трудностите при прилагането;

8.  подчертава, че инвестициите в производството на енергия от възобновяеми източници, в разпределението на енергия и в обширното реновиране на сгради, са свързани с голямо търсене на работна сила и следователно ще допринесат значително за справянето с безработицата, като същевременно ще защитят европейския растеж от бъдещи колебания във вноса на енергия и в цените на енергията;

9.  припомня целите на стратегията „ЕС 2020“ по отношение на енергията от възобновяеми източници и емисиите на парникови газове; подчертава необходимостта да се насърчава взаимосвързана инфраструктура и по-тясно интегриране на транспортния сектор като разходоефективно средство за въвеждане на технологии за устойчиво производство на енергия;

10. подчертава, че намаляването на зависимостта на ЕС от външни източници на енергия трябва да формира част от неговата стратегия за растеж; следователно отново заявява необходимостта от разнообразяване на външните доставки на енергия, от подобряване на енергийната инфраструктура на ЕС и от доизграждане на вътрешния пазар на ЕС на енергия като ключови приоритети на стратегията на ЕС за енергийна сигурност;

11. изтъква факта, че националните политики, които са координирани в рамките на процедурата на Европейския семестър, трябва да бъдат в съответствие с европейската стратегия за устойчиво развитие; следователно отново заявява необходимостта поетапно да бъдат прекратени субсидиите за изкопаеми горива и да се измести данъчното облагане от труда към замърсяващите дейности;

12. изтъква колко е важно да се постигне пълно прилагане на действащата уредба за отпадъците и необходимостта да се постигне съгласие по нова амбициозна политика в областта на отпадъците на равнище ЕС, за да се подпомага екологосъобразният растеж и да се създават работни места; подчертава ключовото и междусекторно значение на пакета за кръговата икономика, който обхваща редица области на политиката и който ще бъде ключова движеща сила за прехода към устойчив икономически растеж и създаване на работни места; призовава Комисията да се въздържа от оттегляне на предложението за преглед на политиката на ЕС в областта на отпадъците;

13. подчертава необходимостта от реформи в образователните системи, за да се даде възможност на бъдещите поколения да се подготвят за нуждите на нарастващите пазари на труда на бъдещето, като например екологосъобразни технологии и здравни грижи;

14. подчертава, че държавите членки, за да повишат заетостта, като използват потенциала за заетост на екологосъобразната икономика, се необходими действия в три основни посоки, а именно увеличаване на търсенето на работна сила в екологосъобразните промишлени отрасли чрез подходящи равнища на инвестиции, предвиждане и управляване на нуждите от умения в екологосъобразните отрасли и отраслите, които започват да стават екологосъобразни, и като се гарантира качество на работните места за работни места, изискващи висококвалифицирани, средноквалифицирани и нискоквалифицирани умения; подчертава, че от гледна точка на политиката в областта на пазара на труда, следва да се отделя повишено внимание на създаването на подходящи програми за обучение, с цел преодоляване на недостига на специфични умения, както и да се разглежда динамичната връзка между наличието на умения и възрастовия състав на работната сила в екологосъобразни и традиционни промишлени отрасли;

15. подчертава факта, че Европейският семестър следва да бъде инструмент за запазване на високото качество и високата ефективност в националните системи на здравеопазването; следователно призовава Европейската комисия да включи в приоритетите на Европейския семестър устойчивостта на системите за социална закрила и здравеопазване, като същевременно повиши тяхната ефективност, справедливост, достъпност и адекватност при посрещането на социалните нужди, както и при намаляването на неравенствата и бедността;

16. подчертава важността на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло, тъй като той представлява 8% от цялата работна сила на Европа и секторът отговаря за 10% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз; признава, че здравето е ценност сама по себе си и предварително условие за стабилност и икономически растеж, и че инвестициите в здраве и в подходящ достъп до здравни услуги допринасят за здрава работна сила и възможности за работни места в държавите членки, по-добър икономически просперитет и социално сближаване, и могат да коригират отрицателните външни последици за здравето на населението;

17. подчертава факта, че Европейският семестър следва да бъде инструмент за осигуряване на ангажименти от страна на държавите членки за укрепване на техните системи на здравеопазване, за да се гарантира висококачествено, достъпно и справедливо здравеопазване за всички граждани;

18. призовава държавите членки и Комисията, в този период на икономическа криза, да избягват най-вредните мерки, като например краткосрочни икономии, които ще доведат до високи разходи в среден до дългосрочен план, и вместо това да се съсредоточат върху по-нататъшното разработване на висококачествени и високоефективни системи на здравеопазване;

19. приветства мерки, които правят процеса на Европейския семестър по-ефективен и демократичен; признава, че данните за изпълнението са по-добри в областта на публичните финанси, където инструментите за надзор са по-силни; призовава за балансирано интегриране на показатели за заетостта и социалноикономически показатели, които позволяват по-ефективен отговор на различията между някои държави членки по отношение на заетостта и социалноикономическото им положение, както е подчертано в съвместният доклад за заетостта, придружаващ Годишния обзор на растежа за 2015 г.;

20. настоятелно призовава Комисията, в контекста на Европейския семестър, да вземе в по-голяма степен предвид целите на стратегията „Европа 2020“ по отношение на заетостта, изследванията и развитието, изменението на климата и енергийната устойчивост, образованието, бедността и социалното изключване, като направи оценка на напредъка към по-устойчиво общество, и като предложи мерки за постигане на тези цели по по-ефективен и навременен начин;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.1.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

11

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Enrico Gasbarra, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Teresa Rodriguez-Rubio, Davor Škrlec, Renate Sommer, Tibor Szanyi, Nils Torvalds, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mark Demesmaeker, Herbert Dorfmann, Giorgos Grammatikakis, Jan Huitema, Peter Jahr, Merja Kyllönen, Nuno Melo, Marijana Petir, Julia Reid, Bart Staes, Kay Swinburne

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Damian Drăghici


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.2.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

20

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sven Giegold, Neena Gill, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Patrick O’Flynn, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Dariusz Rosati, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Renato Soru, Theodor Dumitru Stolojan, Paul Tang, Sampo Terho, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Steven Woolfe, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Frank Engel, Ashley Fox, Eva Kaili, Syed Kamall, Barbara Kappel, Thomas Mann, Siegfried Mureșan, Andreas Schwab, Tibor Szanyi

Правна информация