Процедура : 2014/2220(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0054/2015

Внесени текстове :

A8-0054/2015

Разисквания :

PV 19/05/2015 - 9
CRE 19/05/2015 - 9

Гласувания :

PV 21/05/2015 - 7.4
CRE 21/05/2015 - 7.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0213

ДОКЛАД     
PDF 263kWORD 163k
19.3.2015
PE 544.334v02-00 A8-0054/2015

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)

(2014/2220(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Арно Данжан

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)

(2014/2220(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност),

–   като взе предвид годишния доклад от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност, и по-специално частите, които се отнасят до европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) (12094/14),

–   като взе предвид членове 2 и 3 и дял V от Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 21, 24 и 36 от него,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 18 декември 2013 г.,

–   като взе предвид заключенията на междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана от 4 април 2014 г. и 7 ноември 2014 г.,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11 – 12 декември 2008 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г. и 18 ноември 2014 г.,

–   като взе предвид доклада за напредъка от 7 юли 2014 г. от заместник-председателя/върховен представител и ръководителя на Европейската агенция по отбрана относно изпълнението на заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г.,

–   като взе предвид съвместното съобщение от заместник-председателя/върховен представител и Комисията относно цялостния подход на ЕС към външните конфликти и кризи, както и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

–   взе предвид съвместното съобщение, озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“, както и свързаните с него заключения на Съвета от 25 юни 2013 г. и политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана, приета на 18 ноември 2014 г.,

–   като взе предвид Стратегията на ЕС за морска сигурност от 24 юни 2014 г. и Плана за действие на Стратегията на ЕС за морска сигурност от декември 2014 г.,

–   като взе предвид решението на Съвета от 24 юни 2014 г. относно реда и условията за прилагане на клаузата за солидарност на Съюза,

–   като взе предвид рамката за политика за систематично и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната, приета на 18 ноември 2014 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013)0542), и плана за изпълнение на действията от 24 юни 2014 г. (COM(2014)0387),

–   като взе предвид Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността(1),

–   като взе предвид Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО(2),

–   като взе предвид своите резолюции относно общата политика за сигурност и отбрана, и по-специално резолюциите от 21 ноември 2013 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(3) и относно техническата и промишлената база на европейската отбрана(4), както и от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана(5) и военните структури на ЕС: етап на развитие и перспективи(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетична сигурност и отбрана(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 април 2014 г. относно цялостния подход на ЕС и последиците от него за съгласуваността на външните действия на ЕС(8),

–   като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД(9), както и заключенията на Съвета от 17 декември 2013 г. относно прегледа на ЕСВД за 2013 г.(10),

–   като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0054/2015),

Общ контекст на сигурността

1.  счита, че средата на сигурност на ЕС и на източните и южните съседи на ЕС е все по-нестабилна и променлива поради големия брой трайни и нововъзникващи предизвикателства по отношение на сигурността; счита, че конфликтът в Източна Украйна, конфликтите в Сирия и Ирак с настъплението на терористичната организация на „Ислямската държава в Ирак и Леванта“, либийската криза и заплахата от тероризъм в Африка (по-специално в Сахел, Либия и Африканския рог) представляват преки заплахи за сигурността на Съюза; освен това счита, че пренасочването на САЩ към Азиатско-тихоокеанския регион и последиците от финансовата криза върху бюджетите за отбрана и способностите на държавите членки дават възможност да се подчертае именно колко е необходимо Съюзът и неговите държави членки да поемат повече отговорност за своята собствена сигурност и отбрана; настоява, че ЕС ще бъде в състояние да отговори ефективно на новите предизвикателства по отношение на сигурността, посочени по-горе, само ако неговите структури и неговите държави членки работят съвместно по едно общо и действително координирано усилие в контекста на ОВППС/ОПСО;

2.  счита, че настоящата степен на несигурност по границите на ЕС и в непосредствено съседство на ЕС е безпрецедентна от края на 90-те години на миналия век насам, когато беше създадена ЕПСО/ОПСО; изразява загриженост, че Съюзът може да не е в състояние единно да играе решаваща роля във връзка с преодоляването на всяка от тези заплахи и че той може прекалено често да бъде принуждаван да разчита на инициативите, подети от една или няколко държави членки, или на временни съюзи, в които той играе само периферна или резервна роля;

3.  счита, че Съюзът и неговите държави членки трябва спешно да се приспособят към новите предизвикателства по отношение на сигурността, по-специално чрез ефективното използване на съществуващите инструменти на ОПСО, включително като ги обвържат по-добре с инструментите на ЕС за външните работи, хуманитарната помощ и политиката за развитие, чрез по-тясна координация на националните действия и обединяване на ресурсите и, по целесъобразност, чрез прагматично и гъвкаво въвеждане на нови договорености за изразяване на европейската солидарност; подчертава, че границите между външната и вътрешната сигурност се размиват все повече; по тази причина призовава за повишаване на съгласуваността между външните и вътрешните инструменти, както и за по-голямо сътрудничество и координация между държавите членки, особено в сферата на борбата с тероризма, организираната престъпност, кибернетичната отбрана и миграцията, под ръководството на заместник-председателя/върховен представител;

4.  подчертава, че силата и значението на Съюза се намират в неговата способност да мобилизира ресурси и да пуска едновременно в действие широк набор от инструменти от сферата на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, търговията, развитието и хуманитарната помощ, при пълно зачитане на разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации; подчертава факта, че военните и гражданските инструменти на ОПСО са неразделна част от този всеобхватен подход;

От заседанието на Съвета през декември 2013 г. до юни 2015 г.: реален приоритет ли е ОПСО?

5.  приветства заключенията на Европейския съвет от декември 2013 г., в които се признава необходимостта от увеличаване на ефективността, видимостта и въздействието на ОПСО, от засилване на развитието на способности, както и от укрепване на европейската отбранителна промишленост;

6.  изразява съжаление, особено по отношение на нарастващата външна нестабилност, относно факта, че даденият политически импулс през 2013 г. не доведе до засилено сътрудничество и същественото и бързо прилагане на практически мерки, съответстващи на заявените равнища на амбиции; счита, че понастоящем Съюзът все още не разполага с изискваните ресурси, от оперативна и промишлена гледна точка или от гледна точка на капацитетите, за да даде решаващ принос за предотвратяването и управлението на международни кризи и за да утвърди своята собствена стратегическа автономност и стратегически цели в съответствие с ценностите и нормите, залегнали в член 21 от Договора от Лисабон; призовава държавите членки спешно да продължат с конкретни мерки;

7.  приветства назначаването на новия заместник-председател на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини; приветства нейните първи декларации и нейното решение да председателства заседанията на Съвета по външни работи и на Съвета по отбрана, което показва нейния интерес към ОПСО; изразява надежда, че възприетите от нея позиции ще се изразят в тласък за развитието на ОПСО; призовава заместник-председателя/върховен представител да играе водеща роля за работата към по-нататъшното прилагане на ОПСО и обединяването и споделянето на европейски отбранителни способности; призовава Комисията да продължи работата на работната група по въпросите на отбраната на равнище членове на Комисията, под ръководството на заместник-председателя/върховен представител, за да се гарантират политически насоки и наблюдение;

8.  очаква, че до заседанието на Европейския съвет през юни 2015 г., по време на което отново ще бъдат разгледани въпроси, свързани с отбраната, държавите членки и институциите на ЕС ще бъдат в състояние да приемат конкретни мерки в съответствие с ангажиментите, поети през декември 2013 г.; изразява задоволство от потвърждаването от страна на държавните ръководители, че Съветът по отбрана ще се състои на 16 юни 2015 г., и ги призовава да подложат на критична оценка недостатъчната популярност на прилагането и да увеличат натиска върху административните апарати в областта на отбраната с цел прилагане на решенията, взети на най-високо политическо равнище през декември 2013 г.; подчертава, че на заседанието на Европейския съвет през юни 2015 г. непреклонните държави членки трябва да бъдат насърчени да инвестират повече ресурси в отбраната и че също така усилията трябва да бъдат съсредоточени върху тези области от управлението на кризи, в които ЕС може действително да добави стойност;

9.  счита, че на предстоящото заседание на Европейския съвет по въпросите на отбраната следва да се вземат решения, които ще доведат до подобряване на способностите на Съюза и държавите членки по отношение на териториалната отбрана, при пълно допълване с НАТО, както и по отношение на способностите за реагиране на предизвикателства, свързани с вътрешната сигурност, и да се развият способностите, които могат да бъдат разгърнати, необходими за гарантиране на съдържателен принос на ЕС в управлението на кризи, да се укрепи Европейската агенция по отбрана и европейската отбранителна и индустриална база, като се започне разработването на всеобхватна концепция в областта на сигурността, която ще интегрира вътрешните и външните измерения на сигурността;

Мисии и операции по линия на ОПСО

10. изразява загриженост, че последните граждански и военни операции по линия на ОПСО продължават да страдат от структурни слабости, известни в продължение на няколко години, а именно неефикасност по отношение на незабавните реакции при граждански и военни действия, дълги и негъвкави процеси на вземане на решения, необходимост от по-голяма солидарност между държавите членки при финансирането на мисии, мандати на мисии, които са неподходящи за оперативната среда, бюджетни ограничения, проблем, свързан със сформирането на военни сили, както и липса на логистични реакции и финансови средства;

11. счита, че въпросът за финансирането на мисиите и операциите по линия на ОПСО е от решаващо значение, ако целта е да се гарантира бъдещето на тази политика; изразява съжаление, че разискването, започнато по този въпрос на заседанието на Съвета от декември 2013 г., все още не е довело до конкретни предложения; призовава механизмът Athena да бъде систематично използван за финансирането на оперативните разходи и на разходите, свързани с разгръщането на мисиите по линия на ОПСО, по-специално по отношение на използването на бойните групи на ЕС, инфраструктурата за настаняване на военните сили, разходите, свързани със създаването на входни пунктове за войските на местата на действие и запасите от храна и гориво за извънредни обстоятелства, когато е необходимо; призовава също така същият механизъм да бъде използван за управление на финансирането, получено от държавите членки на двустранна основа, както и от трети държави и международни организации, така че те да могат да участват във финансирането на дадена операция и, в надлежно обосновани случаи, да подпомагат участието на трети държави в операции и мисии на ЕС в отговор на кризи;

12. насърчава полагането на по-нататъшни усилия за ускоряване на предоставянето на финансиране за граждански мисии и за опростяване на процедурите за вземане на решения и на тяхното прилагане; във връзка с това счита, че Комисията следва да въведе, посредством делегирани актове и в съответствие с член 210 от Финансовия регламент, конкретни правила за възлагане на обществени поръчки за регламентиране на мерките за управление на кризи по линия на ОПСО, за да се улесни бързото и гъвкаво провеждане на операциите;

13. призовава за създаването на механизъм за предварително финансиране с цел подпомагане на държавите членки, които желаят да участват в мисия по линия на ОПСО, да покрият разходите за нея, улеснявайки по този начин решението им за започване на мисията;

14. подчертава, че приносът на ЕС за международната сигурност, управлението на кризи и миротворческата дейност, чрез гражданските и военните мисии и операции на ЕС, представлява важен компонент от всеобхватния подход на Съюза; отбелязва, че прекалено много от гражданските и военните мисии, предприети от ЕС от 2009 г. насам, по-скоро са имали за цел да дадат по-голяма видимост на реакцията на Съюза при кризи отколкото да бъдат предприети стратегически мерки въз основа на задълбочен анализ и планиране; счита, че тези мисии – по отношение на които следва да се подчертае и приветства професионализмът и всеотдайността на служителите на място – следва да представляват истински и ефективни политически инструменти, които се използват по отговорен начин и са част от цялостна стратегия за действие, особено в съседните на ЕС държави; подкрепя текущия преглед на структурите за управление на кризи в рамките на ЕСВД; призовава заместник-председателя/върховен представител да направи съществуващите структури много по-ефикасни, така че те да могат да реагират по-бързо и по-адекватно на възникващите кризи, наред с другото чрез намаляване на броя на паралелните структури;

15. счита, че персоналът, който е адекватен и притежава квалификации по отношение на обучението, уменията и лидерството, представлява важен аспект за успеха на мисиите;

16. подлага под въпрос, например, адекватността на разгръщането и поддържането на мисията за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya), провеждана в една институционална среда и среда на сигурност, в която тя никога не успя да отговори на основни цели, установени във връзка с нея; призовава за извършване на преоценка на потребностите по отношение на Либия предвид будещите тревога неотдавнашни събития с цел да се даде адекватен отговор на опасенията, свързани със сигурността, включително във връзка с полаганите понастоящем усилия за борба с тероризма в Мали и региона Сахел;

17. счита, че следва да бъде извършена оценка на ефективността на 17-те текущи мисии на ЕС в чужбина;

18. също така изразява съжаление, с оглед на положението в ивицата Газа, че разискванията на Съвета относно мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Rafah) до момента не са довели до никакви резултати; призовава за повторното активиране на мисията, както и за преразглеждане на мандата, състава и средствата ѝ с цел тя да може да играе роля при контрола на границите между ивицата Газа и Египет и Израел;

19. приветства всеобхватния ангажимент на ЕС в Африканския рог, включително посредством мисиите и операциите по линия на ОПСО EUTM Сомалия, EUNAVFOR „Аталанта“ и EUCAP Nestor; в този контекст отбелязва, че дейността на EUCAP Nestor се извършва в сложна институционална и оперативна среда в присъствието на множество международни участници, включително ЕС; във връзка с това приканва Съвета и ЕСВД да рационализират целите на мисията;

20. изразява надежда, че двете граждански мисии, започнати през тази година – мисията на Съвета за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) и мисията в подкрепа на силите за вътрешна сигурност на Мали (EUCAP Sahel Mali), ще изпълнят ефективно своите мандати и ще се съсредоточат върху ясно определени, измерими и дългосрочни цели;

21. отбелязва, че от юни 2013 г. насам съществува складово съоръжение с оглед на бързото разгръщане на ресурсите за граждански мисии по линия на ОПСО; счита, че с цел ефективно използване това съоръжение следва по-скоро да бъде на разположение на съответните ръководители на мисии, за да отговори на установените от тях потребности отколкото да функционира въз основа на решения на Комисията; призовава за изготвянето на годишни доклади за дейността по отношение на складовото съоръжение, за да е възможно извършването на подходяща оценка на предлаганата от него добавена стойност във връзка с ускоряването на разгръщането на гражданските мисии;

22. приветства провежданите понастоящем научни изследвания с оглед на създаването на общ обслужващ център с цел обединяване на ресурсите за граждански мисии по линия на ОПСО и повишаване на ефективността на разгръщането на мисиите; призовава за създаването на общ обслужващ център; счита, че най-ефективното решение би било да има единна институционална структура в рамките на ЕСВД, която да централизира и рационализира услугите за гражданските мисии (човешки ресурси, информационни технологии, логистика и др.), които понастоящем са разпръснати в рамките на отделните мисии;

23. отбелязва, че военните операции по линия на ОПСО все повече имат тенденцията да представляват мисии в подкрепа на обучението на въоръжените сили (EUTM Мали и EUTM Сомалия); приветства решението за провеждане на такива операции, но настоява мандатът на всяка мисия да бъде адаптиран към обстоятелствата на всяка отделна ситуация; счита, че сформираните единици трябва да са оперативни в пълна степен, т.е. с офанзивни способности; изразява съжаление във връзка с това, че понастоящем рядко се предвиждат мисии с изпълнителен мандат; счита, че, предвид постоянните заплахи в съседните на ЕС държави Съюзът не може да си позволи да се съсредоточава единствено върху инструменти, насочени към посткризисен сценарий или към оказването на подкрепа за излизане от криза, а по-скоро той трябва да бъде в състояние да се намесва в целия спектър на управлението на кризи в съответствие с Устава на ООН;

24. изразява тревога по повод на трайните проблеми във връзка със сформирането на военни сили, срещани при започването на военни мисии; отбелязва, че с изключение на EUTM Мали, в която 23 държави членки имат ефективно участие, всички текущи военни операции на ЕС включват не повече от шест държави членки; насърчава държавите членки да участват с повече сили в операции, когато националните способности, които се изискват, са на разположение; подчертава необходимостта от общ и основан на сътрудничество подход при разрешаване на проблемите, свързани със сформирането на военни сили; приветства приноса на трети държави, който отразява жизнеността на партньорствата, изградени в рамките на ОПСО; призовава държавите членки да изразят по-голяма готовност във връзка с военните операции на ЕС и да дадат съответен принос от ресурсите и способностите, които притежават, за подобно участие;

25. счита, предвид факта, че мисиите на Съюза – както гражданските (EUCAP), така и военните (EUTM) – са съсредоточени върху обучението, че следва да се въведе структурна политика за дългосрочното определяне на тези мисии с ефективни мандати и цели, които са адекватни по отношение на справянето със ситуациите, пред които те са изправени, чрез предоставяне на финансова и материална помощ; счита, че тази нова политика, като част от усилията на Съюза за сътрудничество и развитие, би послужила като средство за подпомагане на работата, извършвана в рамките на инициативите „Обучение и оборудване“ и „E2I“, които имат за цел увеличаването на способностите на трети държави (по отношение на оборудването, оръжията, инфраструктурата и заплатите), така че техните въоръжени сили да бъдат съответно оперативни; във връзка с това насърчава Комисията да проучи иновативни източници на финансиране;

26. отбелязва намерението на Съвета от ноември 2013 г. за увеличаване на модулността и гъвкавостта на бойните групи на ЕС, така че те да могат да бъдат разгърнати за всички видове задачи при управлението на кризи; отбелязва обаче, че единственият напредък, отбелязан до момента в това отношение, представлява много ограничената стъпка за внасяне на предложение механизмът Athena да обхваща стратегическия транспорт на бойните групи към местата на провеждане на операциите; признава, че липсата на конструктивно отношение сред всички държави членки представлява политическа и оперативна пречка за разгръщането на бойните групи;

27. приветства положителното послание от последното неофициално заседание на Съвета по въпросите на отбраната за проучване на потенциала на член 44 от Договора за Европейския съюз; изразява съжаление обаче, че поради разделенията по въпроса не е постигнат никакъв напредък във връзка с определянето на начините, по които разпоредбите на член 44 биха могли да бъдат приложени; счита, че прилагането на член 44 би позволило значително подобряване на гъвкавостта и бързината на действията на Съюза и следователно на неговата способност за справяне със заплахите, които го заобикалят; настоятелно призовава държавите членки, които не са заинтересовани или които не разполагат със средства за участие в операции по линия на ОПСО, да действат конструктивно, като предоставят възможност на другите държави да предприемат действия, ако желаят това;

28. освен това призовава заместник-председателя/върховен представител да проучи потенциала на другите съответни членове от Договора от Лисабон, по-специално членовете, които се отнасят до началния фонд (член 41 от Договора за Европейския съюз), постоянното структурирано сътрудничество (член 46 от Договора за Европейския съюз), клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС) и клаузата за обща отбрана (член 42 от Договора за Европейския съюз);

29. призовава сериозно да се проучи възможното използване – с договорености, които да гарантират необходимата модулност – на многостранни структури на щабове, които са създадени и са доказали своята ефективност по места, като например Eurocorps в Страсбург;

30. изразява учудване поради факта, че все още не съществува обща стратегия на ЕС за справяне с новите предизвикателства пред сигурността на ЕС; приветства намерението на Съвета и ангажимента на заместник-председателя/върховен представител да стартират процес на стратегически анализ на предизвикателствата и възможностите за външната политика и политиката на сигурност; припомня, че този процес има за цел разработването на нова обща европейска стратегия за сигурност с цел определяне на новите геостратегически сценарии, заплахи и глобални предизвикателства, които са възникнали, както и определяне на действията, които ЕС може да предприеме в техен отговор, особено в рамките на ОВППС и ОПСО; освен това призовава заместник-председателя/върховен представител да предприеме мащабен процес по изготвяне на oще по-амбициозна бяла книга относно европейската сигурност и отбрана, за да се оптимизират стратегическите амбиции на ЕС и процесите на развиване на способностите; очаква предстоящото съобщение на заместник-председателя/върховен представител, което има за цел извършването на оценка на въздействието на промените върху глобалната среда и установяване на предизвикателствата и възможностите, които произтичат за ЕС;

31. приветства приемането на 18 ноември 2014 г. на рамка на политика на ЕС в областта на кибернетичната отбрана, която поставя пет приоритета за кибернетична отбрана в контекста на ОПСО и разяснява ролята на различните участници; приветства целта на рамката за оказване на подкрепа на развитието на националните капацитети за кибернетична отбрана и за засилване на защитата на комуникационните мрежи, използвани за инструментите по линия на ОПСО; подчертава значението на постигането на общо равнище на кибернетична сигурност между държавите членки с цел постигането на подходящ напредък по отношение на сътрудничеството в областта на кибернетичната отбрана, както и с цел укрепване на нашите способности по отношение на кибернетичните атаки и кибертероризма, и изразява надежда, че този план за действие ще отбележи началото на напредъка към по-системно интегриране на киберентичната отбрана в националните стратегии на държавите членки в областта на сигурността, както и осведоменост относно важността на въпросите, свързани с кибернетичната отбрана, сред институциите на ЕС; освен това призовава за съгласувана европейска стратегия за защита на критична (цифрова) инфраструктура от кибернетични атаки, като същевременно се защитават и насърчават цифровите права и свободи на гражданите; припомня необходимостта от повече яснота и подходяща правна рамка предвид трудностите при откриване на източника на кибернетичните атаки и необходимостта от съразмерна и необходима реакция във всякакъв контекст;

32. посочва неизбежната заплаха за кибернетичното пространство и подчертава необходимостта от устойчивост и готовност в ЕС с цел реагиране на кибернетични кризи, също така в контекста на ОПСО, и поради това насърчава всички държави членки да засилят значително развитието на способностите си за кибернетична отбрана без отлагане; подчертава, че е необходимо инвестиране по отношение на висококвалифицирания човешки капитал и научните изследвания и иновации; подчертава необходимостта от полезни взаимодействия и допълване в гражданската и военната област на кибернетичната сигурност и отбрана в ЕС; подчертава значението на засилването на сътрудничеството в областта на кибернетичната отбрана с НАТО;

33. подчертава значението на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната между ЕС и другите международни институции, по-специално ООН, НАТО, Африканския съюз и ОССЕ; приветства декларацията от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември 2014 г., с която се потвърждава отново подкрепата за развитието на ОПСО; призовава за предприемането на стъпки за укрепване на двете организации;

Способности

34. счита, че последиците от икономическата и финансовата криза от 2008 г. доведоха до съкращаване на националните бюджети за отбрана и че въпросното съкращаване се извърши без никаква координация между държавите членки, като по този начин е застрашена стратегическата автономия на Съюза и способността на неговите държави членки да удовлетворят изискванията, свързани със способностите, на своите въоръжени сили, и имаше вредни последици за отговорностите и потенциала на Съюза като световен гарант за сигурност; изтъква необходимостта от предварително планиране относно стратегическите инвестиции за закупуването и подмяната на оборудване в държавите членки;

35. изразява силна увереност, че ЕС е силно заинтересован от сигурна, общодостъпна и чиста морска среда, която дава възможност за свободно транспортиране на стоки и хора и мирно, законосъобразно, справедливо и устойчиво използване на богатството на океаните; счита, че по тази причина институционалната рамка на ЕС – както гражданската, така и военната – следва да се развива допълнително за прилагането на Стратегията на ЕС за морска сигурност; отбелязва, че повечето стратегически активи, критични инфраструктури и способности са под контрола на държавите членки и че тяхната готовност за повишаване на степента на сътрудничество е от съществено значение за европейската сигурност;

36. приветства приемането от Съвета на 18 ноември 2014 г. на политическа рамка за системното и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната, основаващо се на сближаването на процесите на планиране на способностите и на обмена на информация; подчертава, че за тази цел държавите членки следва да продължат да прилагат кодекса на поведение на Европейската агенция по отбрана (EDA) за обединяването и споделянето на оборудването с цел много по-ефективно предвиждане на бъдещите пропуски в способностите и систематизиране на сътрудничеството в областта на развитието на способностите; призовава заместник-председателя/върховен представител да представи доказателства за конкретни мерки, които ще бъдат предприети за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната; призовава държавите членки, във връзка с некоординираното увеличение на двустранното и многостранното сътрудничество в областта на отбраната, да участват в постоянно структурирано сътрудничество като средство за по-добра координация и да използват финансирането на ЕС за сътрудничество в мирно време; призовава заместник-председателя/върховен представител да представи реалистични планове за успешното стартиране на постоянното структурирано сътрудничество;

37. приветства приемането от Съвета през ноември 2014 г. на плана за развитие на способностите (ПРС) на Европейската агенция по отбрана, с който се определят 16 приоритета за развитие на способностите; също така приветства работата, извършена от Европейската агенция по отбрана, посредством съвместната база данни, чрез която се определя обхватът за сътрудничество между държавите членки, като по този начин се създава възможност за започване на различни форми на сътрудничество; настоятелно призовава държавите членки надлежно да вземат под внимание тези инструменти при развитието на своите военни способности; призовава стриктно да се избягват дублиращи се инициативи, които вече се провеждат другаде, и да се обръща повече внимание на установяването на начини за реално добавяне на стойност;

38. изразява учудване, че все още не съществуват данъчни стимули на равнище ЕС за сътрудничество и обединяване; отбелязва призива на Съвета от декември 2013 г. за проучване на подобни разпоредби и изразява съжаление, че за една година обсъжданията все още не са довели до конкретни мерки в тази област; отбелязва, че белгийското правителство вече предоставя, на ad hoc основа, освобождаване от ДДС в подготвителните етапи на някои проекти на Европейската агенция по отбрана (като например сателитни комуникации); счита, че въпросното освобождаване трябва да бъде систематично и да бъде разширено с цел обхващане на инфраструктури и конкретни програми за способности, по модела на съществуващия механизъм в рамките на НАТО или на механизма за граждански научноизследователски инфраструктури в ЕС; призовава за разработването на всякакви други стимули, които биха могли да насърчат сътрудничеството между европейските участници;

39. приветства съществуващите модели на сътрудничество, например Европейско командване на Военнотранспортната авиация (EATC), както и факта, че тази система продължава да се разширява с цел включване на нови държави членки; отбелязва, че този модел, който съществува от години, все още не е адаптиран за други видове способности за отбрана; призовава за възпроизвеждане на модела на Европейско командване на Военнотранспортната авиация в други области на оперативна подкрепа с цел преодоляване на основните дефицити във връзка със способностите;

40. отбелязва ограничения напредък, постигнат по отношение на проектите за обединяване и споделяне; в частност приветства постигнатия напредък в областта на зареждането с гориво във въздуха с придобиването на флота от самолети MRTT; изразява съжаление за това, че много ограничен брой държави членки са участвали досега в този проект и призовава държавите членки с пропуски в тази област, да се присъединят отново към него; счита, че държавите членки следва да продължат проектите за обединяване и споделяне, като се съсредоточат върху 16-те области за развитие на способностите, определени с Европейската агенция по отбрана (EDA) и Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) чрез ОПСО;

41. отбелязва намерението на Съвета да разработи проекти за увеличаване на способностите на ЕС, като например RPAS и Govsatcom; отбелязва необходимостта от създаване на регулаторна рамка за RPAS за първоначалното им интегриране в европейската авиационна система до 2016 г., като се отчитат гражданските и военните потребности, а също и необходимостта от съответствие с международното право; призовава Европейската комисия да очертае как средствата по програма „Хоризонт 2020“ за научноизследователска дейност в областта на гражданското и военното въздухоплаване могат да се използват за въвеждане на RPAS в европейското въздушно пространство;

42. приветства напредъка, постигнат на равнището на спътниковите услуги в Европейския съюз („Галилео“, „Коперник“ и EGNOS); счита, че тези космически услуги, по-конкретно „Коперник“, следва да бъдат приведени в оперативен вид с цел предоставяне на подкрепа за потребностите на мисиите и операциите по линия на ОПСО от сателитни изображения с висока разделителна способност; приветства стартирането на проекта „Ариана 6“; изразява съжаление, че поради технически и търговски причини Съюзът продължава да придобива руски ракети носители, противно на целта си да постигне определена стратегическа автономност, и поради това подчертава необходимостта от напредък в развитието на технологии с гражданско и военно приложение, които да гарантират независимостта ни;

43.    призовава Съюза да насърчава държавите членки да отговорят на целите за способностите на НАТО, изискващи минимум на разходите за отбрана в размер на 2% от БВП и 20% от бюджета за отбрана за въоръжаване, включително научноизследователска и развойна дейност;

Отбранителна промишленост

44. приветства предложението на Комисията, което цели подобряване на достъпа на МСП до пазарите в областта на отбраната, които са много специфични в момента поради различни причини, а именно: обществените поръчки са на практика единственият източник на търсене, броят на предприятията на пазара е ограничен, продуктите биват разработвани и използвани дълго време, а някои технологии са от стратегическо значение;

45. отбелязва съобщението на Комисията от юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“, както и пътната карта от юни 2014 г. относно нейното прилагане и предложенията, направени във връзка с нея, по-специално с оглед на по-доброто прилагане на Директива 2009/81/ЕО и Директива 2009/43/ЕО върху вътрешния пазар, без да се засягат суверенните права на държавите членки, установени в член 346 от ДФЕС;

46. счита, че всички тези мерки изискват предварително общо определение на периметъра на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) с цел да е възможно съсредоточаването върху тези стратегически предприятия или дейности, които могат да извлекат ползи от нея, при надлежно отчитане на различията по отношение на способностите между отбранителните индустрии на държавите членки; счита, че това определение следва да се базира, в частност, на редица критерии, като например развитието в рамките на ЕС на оборудване и технологии, контрол от страна на предприятия на правата върху собственост и използване на оборудването и технологиите, които развиват, както и гарантирането в случай на чуждестранна собственост, че чуждестранните собственици нямат извънредно големи права на глас, които биха изложили на риск контрола на предприятията върху техните дейности; подчертава необходимостта да се определят активи на ЕС от критично значение за отбраната (т.е. ключов индустриален капацитет и технологии от критично значение);

47. припомня, че с влизането в сила на Договора от Лисабон индустриалната, космическата и научноизследователската политика на ЕС разшириха обхвата си и включват и областта на отбраната; изтъква, че програмите на Съюза в други области, например вътрешната сигурност и сигурността по границите, управлението на бедствия и развитието, предоставят значителна възможност за съвместното развитие на способности, имащи отношение към тези политики и към провеждането на мисии по ОПСО; призовава Комисията да изготви постоянни процедури за сътрудничество между Комисията, ЕСВД, EDA и държавите членки в областта на общия пазар, промишлеността, космическите разработки, научноизследователската и развойна дейност; призовава Комисията да установи постоянна връзка между органите и агенциите на ЕС от сферата на вътрешната сигурност (Frontex, Европол, ЕАМИС) и на външната сигурност и отбрана (Европейската агенция за отбрана, ЕСВД);

48. отбелязва предложенията на Комисията за по-добро прилагане на Директива 2009/81/ЕО (обществени поръчки в областта на отбраната) и Директива 2009/43/ЕО (трансфер на продукти, свързани с отбраната, в рамките на вътрешния пазар); също така счита, че е необходимо да се определи какво попада в областта на стратегическите високи технологии и оборудване, които не са обхванати от Директива 2009/81/ЕО (основните интереси в областта на сигурността по отношение на оборудването) и Директива 2004/18/ЕО (оборудване, чието използване е свързано с областта на отбраната, но не е специфично за тази област); счита, че предприятия в ЕС, осъществяващи дейност в този сектор, се нуждаят от специфичен правен и финансов режим, който им дава възможност да бъдат конкурентоспособни и по този начин гарантира стратегическата автономност на ЕС;

49. отбелязва готовността на Съвета да установи европейска система за сигурност на доставките, която да предвижда държавите членки взаимно да си помагат и да отговорят своевременно на съответните си потребности в областта на отбраната; очаква пътната карта на Комисията, която ще предложи релевантните варианти за изпълнение на този режим, както и зелената книга, която следва да бъде изготвена, относно контрола на чуждестранните инвестиции в стратегическите отбранителни дружества; приветства приемането от EDA на усъвършенствана рамкова договореност за сигурност на доставките между държавите членки като важен доброволен, правно необвързващ за държавите членки механизъм с цел засилване на взаимната подкрепа и сътрудничество в областта на сигурността на доставките; призовава EDA и Европейската комисия да разработят съвместно допълнителни средства и инициативи за насърчаване на сигурността на доставките на равнището на ЕС и подкрепа на държавите членки за прилагането на новата рамкова договореност;

50. призовава Комисията ясно да установи и мобилизира европейски финансови средства и инструменти с цел да се подпомогне изграждането на европейски общ пазар за отбранителната промишленост;

51. приветства приемането на промени в списъците за контрол на износа съгласно режима на Васенаар по отношение на технологиите за наблюдение и срещу незаконно проникване, които наскоро бяха въведени на равнището на ЕС; подчертава обаче, че са необходими допълнителни мерки за предотвратяване на неконтролираното производство и износ на технологии, които могат да се използват за атакуване на критична инфраструктура на ЕС и за нарушаване на правата на човека; следователно призовава Комисията да излезе с предложение за преразглеждане възможно най-скоро на регламента за износ на стоки с двойна употреба;

52. счита, че никое правителство не може да започне само програми в областта на научните изследвания и технологиите, които да имат реален мащаб; припомня декларацията на Съвета за укрепване на способностите от декември 2008 г. и ангажимента на държавите членки за постигане на общата цел от 2% от разходите за отбрана за финансиране на научни изследвания; призовава заместник-председателя/върховен представител и председателя на EDA да предостави актуални данни в тази насока; поради това приветства предложенията на Комисията относно разработването на взаимодействия между гражданските и свързаните с отбраната научни изследвания; изтъква, във връзка с това, факта, че програма „Хоризонт 2020“ за научноизследователска дейност в областта на сигурността предлага значителни възможности за развитието на способности в това отношение; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изследователската мисия, която предоставя помощ на външните политики на Съюза, включително технологично развитие в областта на технологиите с двойна употреба с цел засилване на оперативната съвместимост между гражданската защита и военните сили, съобразно конкретната програма за установяване на програма „Хоризонт 2020“; призовава Комисията и държавите членки да включат съответни научноизследователски дейности в годишните работни програми; също така приветства започването на „подготвителни действия“ (ПД) и изразява надежда, че подготвителните действия в областта на ОПСО могат да доведат до финансиране на дадена изследователска тема в следващата многогодишна финансова рамка; акцентира върху значението на осъществяването на пилотен проект за научни изследвания по линия на ОПСО, който да бъде извършен съвместно от Европейската комисия и EDA, както е предложено от Парламента в бюджета за 2015 г., с оглед на изпълнението от страна на агенцията на целите и бюджета на Съюза; изразява съжаление в този контекст, че Комисията не е предоставила на Парламента оценка на потенциала на член 185 от ДФЕС, както беше поискано в резолюцията от 21 ноември 2013 г. относно техническата и промишлената база на европейската отбрана;

53. въпреки това призовава за максимална бдителност по отношение на въпросите на управлението, правата върху интелектуалната собственост или съфинансирането, както и правилата за участие на тези подготвителни действия за отбрана; призовава държавите членки да участват изцяло в процеса на вземане на решения, за да се предотврати извънредната бюрократична тежест и за да се гарантира, че включените програми са насочени към стратегическите потребности на ОПСО и на държавите членки;

54. припомня изключително деликатния и стратегически характер на научните изследвания в областта на отбраната – както за конкурентоспособността на промишлените предприятия, така и за стратегическата автономност на ЕС – и призовава за въвеждането на адекватна политика за интелектуалната собственост във връзка със сигурността и отбраната, за да се защитят резултатите от научните изследвания; очаква предложенията на Комисията, но също така и предложенията на предприятията в областта на отбраната по този въпрос;

55. отбелязва предложенията на Комисията, насочени към насърчаване на въвеждането на общи стандарти и на общи процедури за сертифициране на отбранителното оборудване; очаква пътната карта на EDA и на Комисията за създаване на промишлени стандарти в областта на отбраната, както и вариантите на EDA и на ЕААБ за повишаване на взаимното признаване на военното сертифициране в рамките на Европейския съюз; изразява съжаление по повод на нежеланието на европейските организации за стандартизация да предоставят стандартизационни печати за продукти в областта на отбраната;

56. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, генералния секретар на Обединените нации, действащия председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ, председателя на Асамблеята на Африканския съюз и генералния секретар на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.

(1)

ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2013)0513.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2013)0514.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2013)0380.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2013)0381.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2012)0457.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2014)0286.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2013)0278.

(10)

http://eeas.europa.eu/library/publications/2013/3/2013_eeas_review_bg.pdf


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (2014/2220(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Арно Данжан

Мнение на малцинството, внесено от членовете на ЕП Сабине Льозинг, Такис Хаджигеоргиу от групата GUE/NGL

В доклада се изразява съжаление, че рядко се предвиждат мисии с изпълнителен мандат, и се призовава за по-енергична намеса. В него се отправя искане за засилване на развитието на сътрудничеството в областта на въоръженията, обединяването и споделянето на капацитети, увеличаването на инвестициите в областта на отбраната, както и приемането на същите цели за способностите като тези на НАТО (минимум 2% от БВП за разходите за отбрана).

Възразяваме срещу доклада поради факта, че той:

•   не отразява отрицателната и ескалираща роля на ЕС по отношение на текущите конфликти в южните и източните съседи на ЕС

•   насърчава данъчни стимули за проекти в областта на отбраната и сигурността на равнище ЕС, използването на „Галилео“ за военни цели, подкрепя финансирания от ЕС проект за военни безпилотни летателни апарати, насърчава военнопромишления комплекс и отправя искане за прилагането на режим за доставки в областта на сигурността за целия ЕС

•   подкрепя сливането на гражданските и военните изследвания с цел използване на гражданските способности за военни цели, подкрепя собствен раздел за научни изследвания с цел финансиране на военни изследвания

•   шантажира във връзка с това, че икономическата криза води до намаляване на средствата в областта на отбраната, което заплашва стратегическата автономия на Съюза и създава липса на военни способности

•   подкрепя и насърчава разширяването на механизма ATHENA за финансиране на военни мисии на ЕС извън рамките на парламентарния контрол

•   настоява за разгръщането на бойни групи на ЕС за всички видове управление на кризи.

Настояваме за:

-    радикално (включително химическо, биологично, радиологично и ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище;

-    това, да няма никакво военно финансиране от бюджета на ЕС;

-    за това, всички дейности да бъдат стриктно в рамките на Устава на ООН и международното право;

-    граждански Европейски съюз, стриктно граждански, мирни подходи за разрешаване на конфликти, отделяне на гражданските и военните действия;

-    строго разделение между ЕС и НАТО.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

18

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Eugen Freund, Michael Gahler, Richard Howitt, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Jean-Luc Mélenchon, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Eleni Theocharous, László Tőkés, Ivo Vajgl, Johannes Cornelis van Baalen, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nicolas Bay, Reinhard Bütikofer, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Gabrielius Landsbergis, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, David Martin, Helmut Scholz, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Eric Andrieu

Правна информация