Процедура : 2014/2148(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0123/2015

Внесени текстове :

A8-0123/2015

Разисквания :

PV 27/04/2015 - 23
CRE 27/04/2015 - 23

Гласувания :

PV 28/04/2015 - 7.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0108

ДОКЛАД     
PDF 206kWORD 141k
1.4.2015
PE 544.209v02-00 A8-0123/2015

относно европейското кино в цифровата епоха (2014/2148(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Богдан Брунон Вента

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейското кино в цифровата епоха

(2014/2148(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

–       като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010°г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги)(1),

–       като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014-2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(3),

–       като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно европейската аудио-визуална политика в цифровата епоха(4),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

–       като взе предвид първия доклад на Комисията от 4 май 2012 г. относно прилагането на Директива 2010/13/ЕС „Аудио-визуални медийни услуги“, Аудио-визуални медийни услуги и свързани устройства: минало и перспективи за бъдещето (COM(2012)0203),

–       като взе предвид първия доклад на Комисията от 24 септември 2012 г. относно прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директива 2010/13/ЕС за периода 2009-2010 г., Насърчаване на европейските творби в редовните и аудио-визуални медийни услуги по заявка (COM(2012)0522),

–       като взе предвид третия доклад на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавен „Относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха“ (SWD (2012) 0431), относно изпълнението на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. „Относно филмовото наследство и конкурентоспособността на обвързаните с него промишлени дейности“ (2005/865/ЕО),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

–       като взе предвид Зелената книга на Комисията от 24 април 2013 г. относно „Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят: Растеж, творчество и ценности“ (COM(2013)0231),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2013 г. относно държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения (2013/C 332/01)(5),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Европейското кино в цифровата епоха: установяване на взаимовръзки между цифровото многообразие и конкурентоспособността“ (COM(2014)0272),

–       като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2014 г. относно „Европейското кино в цифровата епоха“,

–       като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2011 г. относно европейското кино в цифровата ера(6),

–       като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз(7),

–       като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги(8),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно подготовката за един напълно интегриран аудио-визуален свят(9),

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0123/2015),

A.     като има предвид, че филмите са както икономическа, така и културна стока, и допринасят значително за европейската икономика по отношение на растежа и заетостта, като същевременно помагат за оформянето на европейските идентичности, като отразяват културното и езиковото многообразие, насърчават европейските култури през границите и улесняват културния обмен и взаимното разбиране между гражданите, а така също и допринасят за създаването и развитието на критично мислене;

Б.     като има предвид, че потенциалът на секторите на културата и творчеството в Европа и най-вече на европейската филмова индустрия все още трябва да бъде използван докрай за насърчаване на европейското културно многообразие и наследство и за създаване на устойчив растеж и заетост, което на свой ред може да донесе ползи за други сектори на икономиката, осигурявайки на Европа конкурентно предимство в световен мащаб;

В.     като има предвид, че европейската филмова индустрия е един от най-големите световни производители, като през 2014 г. са били пуснати 1500 филма, но че тя се характеризира с разнородна структура както по отношение на финансирането, така и по отношение на видовете продукции;

Г.     като има предвид, че европейски филми се характеризират със своите качество, оригиналност и многообразие, но страдат от ограничена реклама и разпространение в рамките на Съюза и това се отразява в постигнатите сравнително ниски зрителски нива, като същевременно те са изправени пред силна международна конкуренция и пред трудности при своето разпространение в Съюза и извън него;

Д.     като има предвид, че разпространението на европейски ненационални филми в държавите членки остава слабо въпреки големия брой филми, които се произвеждат всяка година, докато разпространението на неевропейски продукции в Съюза е голямо;

Е.     като има предвид, че разнообразието на европейски филми, което отразява богатството и силата на европейското културно и езиково многообразие, означава, че европейският филмов пазар е естествено фрагментиран;

Ж.    като има предвид, че насърчаването на качествени филмови продукции е особено важно за по-малките държави членки, чиито езици се говорят от малко хора;

З.      като има предвид, че подпрограма „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“ (наричана по-нататък „МЕДИА“) предлага нови източници на финансиране и възможности за дистрибуция и разпространение на европейски ненационални филми и за разширяване на аудиторията, както и в подкрепа на медийната грамотност;

И.     като има предвид, че една от ключовите цели на цифровия единен пазар следва да бъде изграждането на доверие и вяра в интернет и увеличаването на достъпа до легално аудио-визуално съдържание, като по този начин се допринася за инвестирането в европейски филми;

Й.     като има предвид, че кинопрожекциите, които представляват основният метод на експлоатация, продължават да генерират голяма част от филмовите приходи и поради това са от съществено значение за финансирането на европейските филмови продукции и разпространението им, като оказват значително въздействие върху успеха на филмите, разпространявани по-късно чрез други методи;

K.     като има предвид обаче, че все по-голям брой европейски филми със скромен производствен и рекламен бюджет биха имали полза от по-гъвкави стратегии за пускане на пазара и по-ранно предлагане в рамките на услугите за видео по заявка (VOD);

Л.     като има предвид, че една по-добра организация на методите на представяне би довела до максимално увеличаване на потенциалната публика и същевременно би намалила атрактивността на нелегалното потребление на филми;

M.    като има предвид, че член 13, параграф 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; като има предвид, че тази разпоредба се прилага по различен начин с различни равнища на законодателни изисквания и това е довело до установяване на доставчиците в държавите членки с най-ниски изисквания;

Н.     като има предвид, че по-голямата част от публичното финансиране за европейската филмова индустрия, както от национални източници, така и от източници на Съюза, е посветена на филмова продукция;

О.     като има предвид, че в член 14 от Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаване на европейската програма „Творческа Европа“ е предвидено Комисията да създаде „механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството“ с цел улесняване на достъпа до финансиране на МСП от секторите на културата и творчеството и подобряване на капацитета на участващите финансови посредници да извършват оценка на рисковете, свързани с проекти на МСП, кандидатстващи за заеми и финансиране;

П.     като има предвид, че в третия доклад от 7 декември 2012 г. относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха Комисията посочи, че едва 1,5 % от европейското филмово наследство е цифровизирано; като има предвид, че този процент към днешна дата остава непроменен, въпреки повтаряните опасения за окончателно изгубване за бъдещите поколения на голяма част от това наследство, като за пример се посочват немите филми, от които са запазени едва 10 %;

Р.     като има предвид, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за разпространението и популяризирането на европейски филми зад граница, както и по-голям потенциал за нововъведения и гъвкавост, и същевременно предизвикват значителни промени в поведението и очакванията на зрителите;

С.     като има предвид, че е от ключово значение да се осигури финансиране за цифровизацията, съхраняването и достъпа в интернет на филмовото наследство и свързаните с него материали и да се въведат европейски стандарти относно опазването на цифровите филми;

Т.     като има предвид, че медийната, и особено филмовата грамотност, могат да позволят на гражданите да развият критично мислене и разбиране и да се насърчи собственото им творчество и способностите им за изразяване;

У.     като има предвид, че авторското право в цифровата епоха следва да продължи да стимулира инвестициите във филмовите продукции и създаването и осигуряването на подходящо възнаграждение за носителите на права, като същевременно насърчава развитието на нови услуги и трансграничен достъп за гражданите и позволява на културните и творческите индустрии да продължат да допринасят за растежа и създаването на работни места;

Ф.    като има предвид, че е важно да се осигури ефективно прилагане на Директивата относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (2012/28/ЕС) и филмите, обхванати от определението за осиротели произведения, да станат публично достъпни;

Реклама, трансгранично разпространение и достъпност

1.      насърчава европейската филмова индустрия да продължи разработването на иновативни услуги, нови бизнес модели и канали за разпространение, за да подобри трансграничното предлагане на европейски филми в Съюза и извън него и за да позволи на зрителите в рамките на Съюза да получат достъп до все по-голямо разнообразие от филми във все по-голям брой платформи; препоръчва във връзка с това европейската филмова индустрия да се поучи от най-добрите търговски практики извън ЕС;

2.      признава въздействието, което неразрешеното използване на творби има върху творческия цикъл и правата на създателите; подчертава необходимостта от по-голямо законно предлагане и от повишаване на осведомеността сред младите хора;

3.      счита, че развитието на трансграничната преносимост на аудио-визуални услуги, като се вземе предвид бързият растеж на услугите за видео по заявка и онлайн сделки в целия Съюз, би могло да бъде допълнително проучено, тъй като това ще даде възможност на зрителите да получат достъп до филми, независимо от това къде се намират;

4.      подчертава значението на целевия маркетинг в целия Съюз, при който се отчитат културните особености на европейската публика с цел гарантиране на по-добро и по-ефикасно рекламиране на европейските филми;

5.      настоятелно призовава в този смисъл за осигуряване на повече филми със субтитри с цел стимулиране на трансграничното разпространение на европейски филми, повишаване на осведомеността за езиковото и културното многообразие на Европа сред зрителите и подобряване на взаимното разбиране;

6.      отбелязва по-специално ролята на програма MEDIA в подкрепа на въвеждането на субтитри и дублаж с цел увеличаване на достъпа до европейски филми, и особено в оригинал със субтитри, което улеснява тяхното разпространение и разширява познанията и разбирането на европейските култури и езици;

7.      подчертава значението на наскоро приетото подготвително действие „Краудсорсинг на субтитрирането с цел увеличаване на разпространението на европейски произведения“ и предстоящата работа на Комисията за осъществяване на това действие;

8.      освен това подкрепя инициативи като пилотния проект на Комисията „Насърчаване на европейската интеграция чрез културата“, имащи за цел да увеличат предоставянето на европейски филми със субтитри, като се излъчват нови версии със субтитри на избрани телевизионни програми в цяла Европа;

9.      отново подчертава основното значение на по-нататъшното подобряване на достъпа до филми за лицата с увреждания, по-специално чрез аудио описание и субтитри;

10.    подчертава особеното значение на европейските частни и обществени телевизии по отношение на филмовото производство за съвместните както телевизионни, така и кинопродукции, и подчертава тяхната роля за обезпечаване на съществуването на голям брой преди всичко малки и средни студия за производство на филми в Европейския съюз;

11.    припомня ролята на наградата „ЛЮКС“ на ЕП за европейско кино, която през годините придоби все по-голямо признание, за насърчаването на европейските филми чрез превода на субтитрите за спечелилия филм на всички 24 официални езици на Съюза, като по този начин се гарантира по-голяма видимост, повишаване на осведомеността и достъпност на европейските филми; приканва националните парламенти все така да подкрепят наградата „ЛЮКС“ в държавите членки в сътрудничество с информационните бюра на Европейския парламент;

12.    посочва, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа за европейските копродукции и че увеличаването на броя на такива продукции може да доведе до по-широко разпространение на европейските филми в цяла Европа;

13.    подчертава освен това растящия успех на висококачествените европейски телевизионни сериали и стратегическото значение на по-нататъшното поощряване на тяхното производство, разпространение и реклама на европейските и световните пазари;

14.    призовава държавите членки да подкрепят и насърчават специални събития като филмови фестивали и турнета, с цел да насърчат и подкрепят разпространението на европейски филми на своя територия;

15.    предлага засилване на вече съществуващите мерки с цел по-голяма оптимизация на цените на билетите в кината, разработване на иновативни промоционални оферти, както и на предложения за абонамент, които биха повишили привлекателността и достъпа до всички киносалони;

Привличане на публика

16.    насърчава разпространителите и лицата, прожектиращи филми, да увеличат видимостта и достъпността на европейските ненационални филми, за да достигнат до по-широка аудитория;

17.    признава, че кината продължават да бъдат най-важните места за представяне и реклама на филми и също така места с важно социално измерение, където хората се срещат и обменят мнения; подчертава, че изчезването на малките и независимите кина, особено в малките градове и по-слабо развитите региони, ограничава достъпа до европейски културни ресурси, наследство и диалог; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа за оборудването на всички екрани с цифрови технологии за прожекция и озвучаване, с цел запазването на подобни кина;

18.    подчертава значението на рекламирането на филми на ранен етап от продукцията, за да се подобри разпространението и да се осигури повече осведоменост сред потенциални зрители в Европа;

19.    подчертава значението на програма MEDIA за експериментирането на новаторски подходи за привличане на публика, по-конкретно чрез подкрепа за фестивали, инициативи за филмова грамотност и действия за привличане на публика;

Равнопоставени условия на конкуренция

20.    припомня, че член 13. 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; подчертава, че тази разпоредба се прилага по неравнопоставен начин с различни равнища на правни изисквания, и че това би могло да доведе до установяването на доставчици в държави членки с най-ниски изисквания;

21.    счита, че в създаването на европейските филмови произведения следва да участват финансово всички субекти, извличащи – макар и само непряко – икономическа полза от директното предлагане, реализацията на пазара или разпространението, включително свързването или предоставянето посредством видео по заявка; призовава Комисията, с оглед на конкуренцията, да постави това схващане в основата също и на проверката на системите за финансиране на филмите на държавите членки;

22.    призовава Комисията да вземе това предвид, когато предлага преразглеждане на действащата правна уредба, за да се гарантират условия на равнопоставеност на европейския аудио-визуален пазар, със справедливи и равни условия за всички доставчици;

23.    призовава платформите за VOD (видео по заявка) и SVOD (абонаментно видео по заявка) публично да оповестят данните относно потреблението на всеки филм от техния каталог, с цел да се направи правилна оценка на тяхното въздействие;

Финансиране

24.    счита, че за да се подобри разпространението на европейски филми на европейските и на международните пазари, публичното финансиране на продукцията и разпространението трябва да са по-добре балансирани с оглед увеличаване на подкрепата за развитие, рекламиране и международно разпространение;

25.    счита, че е от съществено значение да се предвиди увеличение на бюджета в абсолютни показатели за дейностите по разпространение, рекламиране и пазарна реализация на филмите, без това да е за сметка на финансирането на производствените дейности;

26.    призовава държавите членки специално да увеличат публичното финансиране, за да подкрепят ранните етапи на разпространение и реклама на национални филми зад граница, както и на европейски ненационални филми;

27.    призовава държавите членки да насърчават стимули за улесняване на производството, разпространението, наличността и привлекателността на европейските филми; счита, че прилагането на единна намалена ставка на ДДС за културните аудио-визуални произведения, продавани онлайн и офлайн, стимулира растежа на нови услуги и платформи;

28.    подчертава ролята, която трябва да играе механизмът за гарантиране на секторите на културата и творчеството по програма „Творческа Европа“ по отношение на улесняването на достъпа до финансиране на МСП в секторите на културата и творчеството и насърчаването на повече инвестиции от финансови посредници, като по този начин се увеличат възможностите за финансиране на филмовата индустрия;

29.    предлага оценката на ефективността и ефикасността на европейските и националните системи за финансиране на филмите да се извършва по-специално с оглед на качеството и кръга зрители, до който достигат финансираните произведения, при което следва също така да се отчита доколко инструментите за финансиране по отношение на пазарната реализация и формирането на публика съществуват и са ефективни; призовава Комисията да разпространи в останалите държави – членки на ЕС най-добрите практики по отношение на установените в тази връзка резултати;

30.    припомня, че филмовите продукции и копродукции изискват значителни финансови инвестиции и че съществуващата законодателна рамка не възпрепятства многотериториалното лицензиране, и следователно подчертава, че многообразието от схеми за производство и разпространение на филми следва да продължи да се прилага, за да се поощри инвестирането в европейски филми, да се отговори на езиковото и културното многообразие на европейския пазар и да се опази и насърчи културното многообразие;

31.    подчертава, че европейските филми получават финансиране от голям брой европейски, национални и регионални публични фондове и че за да се повиши тяхната ефективност, следва да се насърчи взаимното допълване при използването им;

Европейски филмов форум

32.    приветства инициативата на Комисията за създаване на европейски филмов форум, за да се улесни структурираният диалог с всички заинтересовани страни от аудио-визуалния сектор относно предизвикателствата, които той понастоящем среща в цифровата епоха, с цел подобряване на сътрудничеството, събирането на информация и обмена на най-добри практики;

33.    във връзка с това призовава за широко участие и сътрудничество между всички заинтересовани институции и по-специално с Европейския парламент;

Медийна грамотност

34.    призовава държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на медийната грамотност, и по-специално филмовата грамотност, в училищните програми и културните институции и да разработят инициативи на национално, регионално или местно равнище, обхващащи всички нива на формалното, неформалното и самостоятелното образование и обучение;

35.    осъзнава особеното значение на кината като място за придобиване на филмова и медийна грамотност за различните поколения и приветства мерките, насърчаващи целенасочено тази функция на киното;

36.    обръща внимание на насърчаването на образователни филми за младите хора и подкрепя конкурсите, чрез които младите хора се поощряват да създават аудио-визуални произведения; подчертава също така възможностите, предлагани от програма MEDIA в подкрепа на проекти за филмова грамотност;

Иновации

37.    подкрепя иновационни проекти и практики, като например подготвителното действие на Комисията за разпространение на европейски филми в цифровата епоха, предназначено за тестване на по-гъвкав метод на пускане на филми в медиите в няколко държави членки, и приветства включването на това действие в програма „Творческа Европа“;

38.    счита, че подобни инициативи, като предоставят по-голяма гъвкавост на методите за разпространение, биха могли да облагодетелстват някои видове европейски филми от гледна точка на видимостта, достигането до публика, приходите и спестяването на разходи, и насърчава Комисията и държавите членки да отделят на тези инициативи допълнително внимание;

Цифровизация и архивиране

39.    призовава държавите членки да гарантират цифровизирането на филмови произведения и да създадат механизми за задължително съхраняване на цифрови формати или да адаптират своите съществуващи механизми към подобни формати, като изискат съхраняването на международен стандартен цифров оригинален екземпляр за цифровите филми;

40.    подчертава значението на аудио-визуалните архиви, особено тези на институциите за съхраняване на филмовото наследство и обществените радио- и телевизионни оператори, и настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходящо равнище на финансиране и схеми за уреждане на авторските права, за да се улесни изпълнението на тяхното обществено предназначение, включително съхраняването, цифровизацията и осигуряването на публичен достъп;

41.    подчертава важната роля на европейската цифрова библиотека EUROPEANA като цифрова библиотека за европейско аудио-визуално наследство (както кинематографично, така и телевизионно);

° °

°

42.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 167, 22.6.2001 г. стр. 10.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г, стр. 221.

(4)

ОВ C 433, 3.12.2014 г., стр. 2.

(5)

ОВ C 332, 15.11.2013 г., стр. 1.

(6)

ОВ С 153Е, 31.5.2013 г., стр. 102

(7)

ОВ С 353Е, 3.12.2013 г., стр. 64

(8)

Приети текстове, P7_TA(2013)0215.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0232.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Творчеството в аудио-визуалния сектор, както и в спорта, е изцяло работа в екип, като всеки член допринася за окончателния успех на екипа.

Действителността на създаването на филми, от първоначалната идея до същинското заснемане на филма – продукцията, и до момента, в който филмът достига до екрана – разпространението, се рамкира от работата в екип. На екрана публиката забелязва единствено филмовите звезди, но това е само върхът на айсберга. Успешният филм е на първо и най-важно място, творение на всички творци, чиито имена се появяват в надписите на екрана в края на филма: сценаристи, режисьори, технически екипи, оператори, фотографи, екипи за специални ефекти и т.н. Тяхната обща работа формира нашата културна идентичност и отваря вратите за многообразието в нашите местни, национални и европейски култури.

Вим Вендерс сподели следната мисъл: „Културата“ (…) определя душата на Европа. А киното заема привилегировано място в тази сфера (...) Несравним с нищо друго, обикновеният филм създава идентификация (...) Филмът е не само прожекция на снимки, той отразява истинската картина на обществото ни, с неговите ценности, навици, надежди и страхове (..) Филмът оформя тези ценности, формира тези навици и указва посоката на надеждите и страховете.“

И все пак ролята на киното в обществото е двуслойна: то е едновременно културен и икономически актив. Аудио-визуален сектор, обединен в своето многообразие допринася за икономическия растеж, създава нови работни места и насърчава иновациите на европейския цифров пазар.

Няма творчество без творческа икономика. Инвестициите в аудио-визуалния сектор са от съществено значение за осигуряването на достъпност на произведенията за европейската публика. Ключовите финансови участници, които позволяват на творците да формират своя визия, са продуценти, издатели, дистрибутори, кина и доставчици на услуги за видео по заявка. Продукцията може да се реализира единствено чрез неуморно сътрудничество между тези инвеститори, което да позволи на всички тях да участват в съвместни финансови усилия.

За да се използва пълноценно нейния културен и икономически потенциал, европейската киноиндустрия има нужда да се развива в подходяща среда, подкрепяна от стабилна и гъвкава правна уредба, която насърчава инвестициите и многообразието, и позволява разработването на нови услуги онлайн. Авторското право е важен елемент в тази система: то насърчава местните и национални инвестиции в продукцията на филми, като същевременно представлява основата на приходите за всички участващи страни. Авторското право в своята същност трябва да гарантира подходящо възнаграждение на носителите на права, и по-специално на авторите.

Необходимостта от прозрачност и сътрудничество в глобален план също е от решаващо значение, особено когато се намесят услуги, предоставяни извън Европа. В този контекст Европейският филмов форум ще проправи пътя за представители на сектора, за държавите членки и за европейските институции за намиране на подходящи решения и предоставяне на принос към по-доброто разпространение на европейски филми.

Потенциалът на европейската филмова индустрия

Процесът на цифровизация на кината е вече към своя край, макар и по-малките кина все още да се нуждаят от финансова подкрепа. Според Европейската аудио-визуална обсерватория (EAO), около 87 % от общо 30 000 кина в ЕС са били цифровизирани към края на 2013 г.

Следващото предизвикателство, пред което е изправен аудио-визуалният сектор е необходимостта да се осигури истинско и ефективно разпространение на европейски филми, което да гарантира тяхната видимост и да достигне по-широка публика.

2014 беше най-впечатляващата година по отношение на огромния брой европейски филми, разпространени в цяла Европа: бяха разпространени 1500 филма, което е два пъти повече от филмите от САЩ. Броят на зрителите на европейски филми обаче се оказа обратно пропорционален.

В Европа, средствата, посветени на маркетинга и рекламата, често възлизаха на едва 1 % от общите разходи за продукцията. Американските филми, от друга страна могат да разполагат с бюджет за маркетинг, съизмерим с разходите за продукцията. Освен това повечето европейски филми се прожектират почти изключително в тяхната страна на произход. Аргументът за насърчаване на предлагането и разпространението на европейски филми извън Европа е убедителен, не само поради потенциалната финансова облага, а преди всичко поради културните ценности, които съдържат европейските филми.

Разпространение, видимост и достъпност

Подкрепата както на национално, така и на европейско равнище е значителен фактор за създаването на европейски филми, но тя е насочена главно към съфинансирането на процеса на продукцията. Въпреки това разпространението на филма е етапът, на който филмът действително може да започне да реализира печалба. Липсата на баланс между размера на подкрепата, предоставена на различните етапи може на практика да ограничи обхвата на разпространяването на филма.

Публичните средства трябва да бъдат по-добре балансирани и следва да се съсредоточат в по-голяма степен върху разширяването на аудиторията на европейските филми и увеличаване на помощта за дейности като разработване, популяризиране и международно разпространение. Понастоящем почти 70 % от публичните средства се предоставят за продукцията, а не за максимално увеличаване на потенциалната публика на филма. Предвид увеличаването на броя на услугите за видео по заявка, както и онлайн файловете, достъпни за изтегляне, друго важно съображение е свързано с гъвкавостта и допълнителното експериментиране в аудио-визуалния сектор.

За да преценим действителния мащаб на европейския пазар в перспектива, е необходимо да преценим с точност колко много препятствия се изпречват по пътя на филм с малък бюджет за реклама. Хармонизация и координация между националните рамки за подкрепа е препоръчителна стъпка, тъй като това представлява единствената солидна комуникация между отделните участващи държави и лица, които могат да определят с точност колко помощ е необходима за максимално увеличаване на потенциалната аудитория на филма.

Като се има предвид, че националните и регионалните системи за подкрепа са насочени главно към етапа на продукцията, програмите на ЕС имат възможност да се насочат към недостатъчно финансираните области на разпространение, рекламиране и пускане на пазара. Отчетливо предимство на това решение е в позицията на ЕС като потенциален център за разпределяне на средства – стъпка, която систематизира значително процеса.

Сферата на рекламирането на европейски филми следва да разгледа ролята на нови канали за разпространение, като например излъчване в реално време или услуги за видео по заявка. Освен това секторът на услугите за видео по заявка и други законни онлайн доставчици трябва да продължат да получават подкрепа, като основна мярка за противодействие на пиратството. Действително онлайн разпространението придава нов живот на филмите. И докато телевизията продължава да бъде изключително разпространена в европейските домакинства, ролята на излъчващите оператори, по-специално на обществените излъчващи оператори, е съществена, заради това те следва да бъдат насърчавани да включват качествено европейско кино в програмите си.

Също така е важно да се признае, че киносалоните са крайъгълният камък на разпространението на европейски филми. В този контекст самата фраза „европейското кино“ изразява идеята, че нейната сила се крие именно в постоянния културен обмен, чрез съвместни продукции или трансгранично участие на гостуващи актьори в чужди филми.

Финансиране и програми за подпомагане на аудио-визуалния сектор

Програмата „Творческа Европа“, с бюджет от 1,5 милиарда евро за периода 2014-2020 г., е изключително важен източник на финансиране за аудио-визуалния сектор. Програмата заделя повече от половината от своя бюджет за подпрограма „МЕДИА“, която подпомага развитието на европейското кино, разпространението, семинари за обучение и иновации. Бюджетните разчети за следващите години подкрепят разпространението на над 800 европейски филма както в рамките на Европа, така и извън нея. Освен това програмата има за цел да предоставя непрекъсната подкрепа на над 80 европейски филмови фестивали, които популяризират филми от региона. Този вид финансиране привлича нова публика за европейски аудио-визуални произведения, като същевременно се запазва културното и езиковото многообразие.

Новите начини на разпространение и бизнес модели могат да оповестят появата на иновативни източници на финансиране: кинопрожекции, пускане на DVD и нови форми на достъп, като например услуги за излъчване в реално време или услуги за видео по заявка, не се изключват взаимно, тъй като тяхната сфера на влияние е диверсифицирана, без това да причинява каквито и да е загуби. Всеки, който се ползва от филмовата индустрия, включително услуги за видео по заявка, следва да бъде насърчаван да подкрепя продукцията на филми, като справедливо изискване. В това отношение следва да бъде изпратен ясен политически сигнал. Насърчаването на законното предлагане може също да играе важна роля за постигането на тази цел.

Инструментът за финансова гаранция, който ще бъде лансиран през 2016 г., е още един заслужаващ внимание инструмент, доколкото той ще позволи на кинодейците да сключват банкови заеми. Програмата ще се управлява от Европейския инвестиционен фонд, част от Европейската инвестиционна банка.

Филмова и медийна грамотност

Филмовата грамотност може да окаже значително въздействие върху хората, тъй като тя може да повлияе за развитието на младите хора, както и за възприемането от тяхна страна на външния свят. Три четвърти от младите зрители споделят, че са гледали филми, които са им повлияли в голяма степен. Въвеждането на филмовата грамотност на всички равнища на образованието в държавите членки следователно играе много важна роля и предлага ползи в дългосрочен план. Неотменна съставна част от кинематографичното образование е насочването на младите умове към аналитична, внимателна оценка на аудио-визуалните произведения, както и към обсъждане на въпросите, поставяни във филмите, и чувствата, които те предизвикват. Поддържането на контакт с европейските филми е един от най-добрите начини да се опознае историята, културата, традициите и езика на европейските съседи.

Друго предимство на кинематографичното образование е ролята, която то изпълнява като въвеждане в медийното образование, което е един от приоритетите на ЕС в образованието. Медийното образование подготвя учениците да посрещнат предизвикателствата на цифровия свят, научава ги да използват умело новите технологии и ги води до повишаване на осведомеността за това какво означава да се избере законно пред пиратирано съдържание.

Инструменти за популяризиране и разпространение на европейски филми

Филмовите фестивали представляват възможност за популяризиране и инвестиране в достъпа до европейско кино в Европа, тъй като държавите членки и европейските институции се приканват да насърчават, подкрепят и разпространяват най-ценните продукции чрез различни мероприятия. Значението, което се отдава на европейските филмови награди следва също така да продължи да се увеличава, тъй като тези прояви създават възможност за по-мащабно движение на филмите.

Наградата на Европейския парламент „ЛЮКС“ е чудесен пример за това как европейските филми следва да се насърчават. Всяка година наградата насочва внимание към филми, в които се обсъждат въпроси, отнасящи се до европейското обществено мнение. Силата да се комуникира култура чрез културата превръща филмите в идеален инструмент за дебат за Европа и нейното бъдеще. В контекста на настоящата икономическа, политическа и социална криза, която заплашва също така изкуствата, културата и киното, наградата „ЛЮКС“ предлага солидна основа за европейското творчество.

Два други фактора, които влияят на разпространението на филми, са субтитрите и дублирането. Цифровите копия заместиха аналоговите и разходите за превод и субтитриране намаляха значително. Всеки филм може да се предлага на различни езици, което следва да доведе до засилено разпространение на висококачествени европейски аудио-визуални произведения. С цел да бъдат намалени разходите, както и да се стимулира популярността на европейското кино, би могъл да бъде осъществен пилотен проект с цел проучване на възможността за онлайн платформа, която да бъде общ източник на преводи на субтитри.

За да обобщим, докладът относно „Европейското кино в цифровата епоха“ има за цел да подкрепи европейското кино и да засили рекламирането му, разпространението и видимостта му, така че всички европейци да могат да се възползват от предимствата на тяхното културно наследство.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, Jill Evans, Emmanouil Glezos, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sylvie Guillaume, György Hölvényi, Dietmar Köster, Ernest Maragall, Emma McClarkin, Martina Michels, Liadh Ní Riada

Правна информация