Процедура : 2014/2245(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0173/2015

Внесени текстове :

A8-0173/2015

Разисквания :

PV 08/09/2015 - 11
CRE 08/09/2015 - 11

Гласувания :

PV 09/09/2015 - 8.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0308

ДОКЛАД     
PDF 346kWORD 356k
27.5.2015
PE 546.892v02-00 A8-0173/2015

относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“

(2014/2245(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Тамаш Дойч

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“

(2014/2245(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: Насърчаване на развитието и доброто управление в регионите и градовете на ЕС“, от 23 юли 2014 г. (наричан по-нататък „Шести доклад относно сближаването“),

–       като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162, членове 174 – 178 и член 349 от него,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(1),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

–       като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020 г.(7),

–       като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(8),

–       като взе предвид „Териториална програма на Европейския съюз 2020: Към приобщаваща, интелигентна и устойчива Европа на регионалното многообразие“, приета по време на неформалната среща на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Одьоло, Унгария,

–       като взе предвид осмия доклад на Комисията за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Градско и регионално измерение на кризата“, от 26 юни 2013 г.,

–       като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентна специализация: мрежи за върхови постижения с оглед на стабилната политика на сближаване“(9),

–       като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно готовността на държавите – членки на ЕС за ефективно и навременно започване на новия програмен период в рамките на политиката на сближаване(10),

–       като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013 г.(11),

–       като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС(12),

–       като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.(13),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2011 г., озаглавено „Рамка за следващото поколение иновативни финансови инструменти – платформиза капиталови и дългови инструменти на ЕС“ (COM(2011)0662),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (СOM(2014)0903),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–       като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Финансови инструменти за МСП, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие“ (Специален доклад № 2/2012),

–       като взе предвид заключенията на Съвета относно „Шести доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“, приети от Съвета по общи въпроси на 19 ноември 2014 г.,

–       като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г. относно Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване(14),

–       като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Шести доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и икономически растеж“(15),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 9 март 2015 г., озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г.“ (COM(2015)0116),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 20 януари 2015 г., озаглавено „Проект на коригиращ бюджет № 2 към общия бюджет за 2015 г“ (COM(2015)0016),

–       като взе предвид Годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС – борба с измамите,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0173/2015),

A.     като има предвид, че решаващата роля на политиката на сближаване на ЕС за намаляването на регионалните неравенства, насърчаването на икономическо, социално и териториално сближаване между регионите на държавите членки и подкрепата за създаването на работни места е безспорна; като има предвид, че политиката на сближаване е основната общоевропейска инвестиционна политика в областта на реалната икономика и е добре установен инструмент за растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че по време на икономическа криза политиката на сближаване представлява основен инструмент за поддържане нивото на инвестиции в много държави членки; като има предвид, че в някои от тях тя формира основния източник на публични инвестиции; като има предвид, че конкретният и видим характер на резултатите от политиката на сближаване се потвърждава от множество различни методи на оценяване;

Б.     като има предвид, че последните данни за 2013 г. показват дълготрайната безработица в Съюза на изключително високо равнище от 5,1 % от работната сила; като има предвид, че дълготрайната безработица има съществени последици за отделните лица през целия им живот и може да стане структурна, особено в периферните райони;

В.     като има предвид, че в последно време публичните инвестиции в Съюза намаляха с 15 % в реално изражение и че много региони, особено тези с демографски предизвикателства, не можаха да дадат адекватен принос за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално на водещата цел за постигане на 75 % заетост до 2020 г., на целта за намаляване на бедността с 20 милиона души, както и на целта за ограничаване на преждевременното напускане на училище;

Г.     като има предвид, че може да се твърди, че целите на политиката на сближаване са еволюирали с времето в отговор на новите промени и предизвикателства пред Съюза и че самата политика е по-тясно свързана с общата политическа програма на ЕС; като има предвид въпреки това, че първоначалната роля на политиката на сближаване – засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване във всички региони на ЕС, и по-специално в най-слабо развитите и най-необлагодетелстваните региони – следва да бъде укрепена; като има предвид, че политиката на сближаване не следва да бъде разглеждана просто като инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и на други стратегии на ЕС в областта на развитието, но също и като инвестиционна политика в рамките на териториите;

Д.     като има предвид, че според Шестия доклад за сближаването икономическата криза е оказала отрицателно въздействие върху дългосрочната тенденция за намаляване на регионалните различия и че въпреки някои положителни тенденции, в началото на новия програмен период различията между регионите, приемащи много разнообразни форми, остават големи;

Е.     като има предвид, че посредством концентриране по теми ресурсите на политиката на сближаване биват насочени към ограничен брой стратегически цели с потенциал за насърчаване на растежа, създаване на работни места, социално приобщаване, изменение на околната среда и климата;

Ж.    като има предвид, че без добро управление не може да се постигне висок растеж и регионално икономическо сближаване, поради нуждата от по-ефективно участие на всички партньори на национално, регионално и местно равнище в съответствие с принципа на многостепенното управление и с включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество;

З.      като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми са стратегически инструменти за насочване на инвестициите в държавите членки и регионите, уредени са в членове 14,16 и 29 от Регламента за общоприложимите разпоредби и имат срок за внасянето и приемането, според който споразуменията за партньорство би трябвало да са приети до края на август 2014 г., а оперативните програми – най-късно до края на януари 2015 г.;

И.     като има предвид, че неформалното заседание на Съвета през 2011 г. в Одьоло, Унгария, отправи искане към следващите председателства на Съвета през 2015 г. и 2016 г. да оценят и да обмислят дали „Териториална програма на Европейския съюз 2020“ да бъде преразгледана, като се вземе предвид как функционира тя на практика, и след това евентуално да организират едно такова преразглеждане;

Й.     като има предвид, че в съответствие с член 175 от ДФЕС държавите членки осъществяват своите икономически политики и ги координират по такъв начин, че да се постигнат целите за общо хармонично развитие и укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, и като има предвид, че следователно новият План за инвестиции за Европа също допринася за тези цели;

Постижения и предизвикателства на политиката на сближаване в контекста на икономическата и финансова криза (програмен период 2007 – 2013 г.)

1.      подчертава, че политиката на сближаване е основният инструмент на Европейския съюз, насочен към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между европейските региони, повишаване на тяхната конкурентоспособност, борба срещу изменението на климата и енергийната зависимост, като в същото време допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че въпреки трудностите на някои държави членки и региони за съфинансирането им, инвестициите по линия на политиката на сближаване смекчиха значително отрицателните последици от икономическата и финансова криза и дадоха стабилност на регионите чрез осигуряване на поток от финансови средства в момент, в който националните и регионалните публични и частни инвестиции рязко намаляха; подчертава, че средствата по линия на политиката на сближаване възлизаха на 21 % от публичните инвестиции в ЕС като цяло и на 57 % в държавите – бенефициенти на политиката на сближаване, взети заедно;

2.      подчертава, че политиката на сближаване е доказала способността си да реагира бързо с гъвкави мерки за справяне с недостига на инвестиции за държавите членки и регионите, като например намаляване на националното съфинансиране и предоставяне на допълнителни авансови плащания, както и пренасочване на 13 % от общото финансиране (45 млрд. евро) в подкрепа на стопанска дейност и заетост с пряко въздействие; следователно счита за изключително важно едно средносрочно и задълбочено преразглеждане по същество на целите и равнищата на финансиране в съответствие с евентуални промени в социално-икономическите условия в държавите членки или в някои техни региони;

3.      подчертава, че Договорът за Европейския съюз включва целта за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и на солидарността между държавите членки (член 3 от ДЕС);

4.      приветства неотдавнашната реформа на политиката на сближаване, насочена към справяне с тези предизвикателства въз основа на съгласувана стратегическа рамка за периода 2014 – 2020 г. с ясни цели и стимули за всички оперативни програми; призовава всички участници, особено главните ангажирани органи, да осигурят ефективно и ефикасно прилагане на новата законодателна рамка за политиката на сближаване, като сериозно насочат вниманието си съм постигането на по-добро изпълнение и резултати; призовава всички заинтересовани страни да създадат добре функциониращи механизми за многостепенно управление и координация, за да се осигури съгласуваност между програмите, подкрепа за стратегията „Европа 2020“ и специфичните за всяка държава препоръки;

5.      подчертава, че една стабилна фискална и икономическа среда – в допълнение към ефективната регулаторна, административна и институционална среда – е от съществено значение за ефективността на политиката на сближаване, но че това не трябва да възпрепятства постигането на целите и задачите й; в тази връзка припомня, че временното спиране на плащанията, предвидено в член 23 от Регламента за общоприложимите разпоредби (ОСР), би могло да подкопае способността на националните, регионалните и местните орани да планират ефективно и да усвояват европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.; подчертава, че за да се постигне сближаване и да се реализират целите на стратегията „Европа 2020“, политиката трябва да бъде съгласувана отблизо със секторните политики и да се постига взаимодействие с други инвестиционни схеми на ЕС; припомня обаче, че в съответствие с член 175 от ДФЕС всички икономически политики преследват постигането на целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

6.      подчертава, че засилването на административния капацитет за планиране, изпълнение и оценка в държавите членки е жизненоважно за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване;

7.      посочва, че въпреки че политиката на сближаване смекчи въздействието на кризата, регионалните различия остават големи, и че целта на политиката на сближаване за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия чрез специална подкрепа за по-слабо развитите региони все още не е постигната навсякъде;

8.      изтъква, че въпреки кризата и факта, че местните финанси бяха поставени под силен натиск, местните и регионалните органи трябваше да продължат да задоволяват потребностите на гражданите за по-достъпни обществени услуги с по-високо качество;

9.      подчертава важността на реиндустриализирането на ЕС, за да се гарантира, че делът на промишленото производство представлява най-малко 20 % от БВП на държавите членки до 2020 г.; поради това припомня голямото значение на проактивното подпомагане и укрепване на принципите на конкурентоспособност, устойчивост и регулаторна надеждност с цел насърчаване на работните места и растежа в Европа;

Проблеми при изпълнението и плащанията

10.    изразява сериозна загриженост във връзка със значителното структурно забавяне при започването на програмните периоди в рамките на политиката на сближаване, произтичащо от забавянето при приемането на оперативните програми, в т.ч. чрез процедурата по пренасяне на програми; отбелязва, че това забавяне може да увеличи натиска върху плащанията, особено през 2017 г. и 2018 г., и по такъв начин да се добави към опасенията за предизвикващото съжаление изоставане в плащанията на сума от 25 млрд. евро за програмния период 2007 – 2013 г.; отбелязва, че въпреки че – разглеждана в по-широк контекст – ситуацията в политиката на сближаване е по-добра, отколкото в политиката за развитие на селските райони или рибарството, това безпокойство продължава да съществува, тъй като значителен брой от програмите за някои държави членки все още не са приети; подчертава, че тези забавяния могат да подкопаят доверието в бюджета на ЕС и в политиката на сближаване, нейната ефективност и устойчивост, и представляват предизвикателство за способността на националните, регионалните и местните органи да доведат докрай изпълнението на програмите за периода 2007 – 2013 г. и да планират ефективно и да усвояват европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.; приветства неотдавнашните усилия на държавите членки и на Комисията, но призовава Комисията да направи максималното, за да се увери, че всички останали оперативни програми са приети без допълнително забавяне, тъй като преразгледаната многогодишна финансова рамка (МФР), необходима за използването на неразпределените през 2014 г. ресурси, както и придружаващият я проект на коригиращ бюджет, вече са одобрени от Парламента;

11.    припомня, че проблемът с хроничното забавяне на плащанията е по-характерен за политиката на сближаване, отколкото за която и да е друга област на политиката на ЕС, с непогасени плащания в размер на 24,8 милиарда евро към края на 2014 г. за програмите на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за периода 2007 – 2013 г., т.е. увеличение от 5,6 % в сравнение с 2013 г.; насърчава Комисията да използва всички налични средства, за да изплати тези непогасени плащания; подчертава, че това положение засяга преди всичко най-малките и най-уязвимите бенефициенти на политиката на сближаване, като например МСП, НПО и сдруженията, тъй като капацитетът им за покриване на разходи преди финансиране е ограничен;

12.    приветства факта, че Съветът, Комисията и Парламентът се споразумяха да намалят равнището на неплатените сметки, особено в политиката на сближаване, към края на годината до неговото структурно равнище в хода на МФР, както е изложено в съвместното изявление, придружаващо бюджетното споразумение за 2015 г., и приема за сведение получения от Комисията на 23 март 2015 г. „План за елементите на плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС“; припомня на Комисията нейния ангажимент да представи план за плащанията възможно най-скоро и при всички случаи преди представянето на проектобюджета за 2016 г.; освен това припомня ангажимента на всички институции да договорят и да приложат подобен план, считано от 2015 г. и в срок до средносрочното преразглеждане на текущата МФР;

13.    подчертава факта, че в предложеното преразглеждане на горните граници на МФР(16), включващо прехвърляне на 11,2 милиарда евро в поети ангажименти за цялата функция 1б съгласно член 19, параграф 2 от Регламента за МФР и пренасяне(17) на 8,5 милиарда евро в поети ангажименти съгласно член 13, параграф 2, буква а) от Финансовия регламент от 2014 г. за 2015 г., се избягва отмяната на тези бюджетни кредити по функция 1б, но с това не се решава истински основният проблем със забавянията в програмирането, нито се променя фактът, че хронично забавеното прилагане и систематичното забавяне на плащанията могат да създадат значителни предизвикателства за окончателните бенефициенти;

14.    подчертава, че горепосоченото изоставане по функция 1б от бюджета на ЕС е в действителност най-важният непосредствен фактор, застрашаващ изпълнението на политиката на сближаване, както по време на предишния, така и евентуално по време на настоящия програмен период 2014 – 2020 г.; отново заявява, че въздействието на това изоставане е осезаемо, понякога болезнено, за участниците в политиката на сближаване по места; поради това призовава Комисията да изработи пътна карта, предвиждаща специален график за конкретни и постепенни политически действия, подкрепяни от заделени за тази цел бюджетни средства, за да се намали и впоследствие премахне изоставането; изразява надежда, че Съветът най-накрая ще осъзнае сериозността и неустойчивостта на ситуацията и ще прояви готовност да допринесе активно за намиране на стабилно решение на проблема; счита, че първата цел на тези действия следва да бъде през 2015 г. намаляването на изоставането да се почувства осезаемо;

15.    подчертава, че е крайно необходимо изпълнението на оперативните програми да започва веднага след приемането им, за да се увеличат максимално резултатите от инвестициите, да се засили създаването на работни места, да се увеличи производителността и да се допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, и че Комисията и държавите членки следва да положат всички усилия за ускоряване на тяхното приемане, без да се засяга качеството им; изисква от Комисията – едновременно с фокусиране върху необходимостта да се води борба с измамите – да анализира всички възможни начини за рационализиране на вътрешните си процедури, за да се ускорят процедурите въз основа на двата сценария, предвидени за приемане на оперативните програми, с цел предотвратяване на допълнително забавяне в началния етап на изпълнение;

16.    призовава Комисията в светлината на гореизложеното: да представи пред Парламента мерките, които предвижда, за да се улесни, възможно най-скоро, изпълнението на оперативните програми, по-специално с цел да се избегне отменянето на бюджетни средства през 2017 г., заедно с предложение за график; да обясни отражението на закъснението при плащанията върху стартирането на изпълнението на новите оперативни програми и да предложи решения за ограничаване на вредите, доколкото това е възможно; настоява освен това Комисията да анализира, в рамките на доклада относно резултата от преговорите, предвиден в член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби, възможното отражение на забавеното започване на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. върху растежа и работните места и да направи препоръки въз основа на извлечените поуки;

17.    счита, че МФР за 2014 – 2020 г., резултат от предложеното от Комисията изменение на Регламента за МФР, която съсредоточава само в 2015 година неразпределените през 2014 г. ресурси, значително увеличава риска от отмяна на поети бюджетни задължения през 2018 г. по отношение на програмите, които не са били одобрени през 2014 г., и следователно не насърчава пълното използване на ресурсите и ефективната подкрепа за инвестициите на ЕС в полза на растежа и заетостта; призовава Комисията, при изготвянето на стратегическия доклад за 2017 г., предвиден в член 53 от Регламента за общоприложимите разпоредби, да предложи своевременно подходящи законодателни и други мерки, за да се избегне рискът от отмяна на поети бюджетни задължения;

18.    изразява загриженост във връзка с ниското усвояване на средства през програмния период 2007 – 2013 г. в някои държави членки и предупреждава, че основните причини следва да бъдат преодолени, за да се избегне повтарянето на едни и същи проблеми през следващия период; подчертава, че административният капацитет е от съществено значение за ефективното и ефикасно прилагане на политиката на сближаване; подчертава, че липсата на стабилност в държавната администрация в съчетание със слабата координация на политиката може да попречи на успешното изпълнение на ЕСИФ и представлява заплаха за ефективното управление на политиката като цяло;

19.    предлага за подготовката на следващия програмен период да се обмисли възможността нормативните разпоредби относно планирането да се въвеждат поотделно и преди бюджетните предложения, което ще доведе до разделяне на дискусиите относно съдържанието и средствата и ще даде достатъчно време за цялостна подготовка на програмите; напомня, че въпреки факта, че нормативните разпоредби са много изчерпателни, това не предоставя пълни гаранции на държавите членки и регионите и може да бъде източник на различни тълкувания; отбелязва, че все още съществуват възможности за опростяване на нормативните разпоредби;

20.    призовава Комисията да обмисли внимателно, като вземе предвид възможните последствия по отношение на заетостта и растежа, предприемането на финансови корекции или спиране на плащанията;

Политиката на сближаване в центъра на интелигентните, устойчиви и приобщаващи инвестиции за периода 2014 – 2020 г.

21.    потвърждава отново първоначалната роля на политиката на сближаване за насърчаване на икономическо, социално и териториално сближаване и за намаляване на регионалните неравенства чрез предоставяне на специална подкрепа за по-слабо развитите региони; подчертава, че поради естеството и първоначалния ѝ замисъл, заложени в Договора, на политиката е иманентно присъщо да допринася за целите на Съюза и особено за целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и за основната цел на Договора за укрепване на териториалното сближаване;

22.    приветства новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и потенциалния му лостов ефект; подчертава, че основната цел на ЕФСИ следва да бъде да обезпечи икономическо, социално и териториално сближаване и че той следва да носи ползи за всички региони на ЕС; подчертава необходимостта да се гарантира допълняемостта на средствата от ЕФСИ – а оттам и допълването и полезното взаимодействие между него и европейските структурни и инвестиционни фондове, като същевременно те продължават да са финансово отделни – и в същия дух призовава заинтересованите страни да се опрат на опита, натрупан при изпълнението на Европейския план за икономическо възстановяване през 2008 г., по-конкретно по отношение на интелигентните инвестиции;

23.    призовава Комисията и държавите членки да обезпечат по-добра координация и съгласуваност между всички политики на ЕС за инвестиции и развитие, и особено политиката на сближаване, както и между европейските структурни и инвестиционни фондове, други фондове на ЕС и националните и регионалните инструменти за финансиране, за да се осигури допълване и засилване на полезното взаимодействие, да се избягва припокриването и дублирането на подкрепата и да се гарантира висока европейска добавена стойност на финансирането от ЕС; приканва Комисията да докладва относно взаимодействията в рамките на предстоящите доклади за сближаването; предлага изпълнението на новия план на ЕС за инвестиции да се базира на опита на трите съвместни инициативи „ДЖЕРЕМИ“, „ДЖЕСИКА“ и „ЖАСМИН“, които дадоха възможност за увеличено финансиране от структурните фондове от 1,2 млрд. евро през 2000 – 2006 г. до 8,4 млрд. евро през 2007 – 2012 г.; призовава за извършване на широк и подробен анализ в консултация с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

24.    подчертава, че законодателството относно политиката на сближаване предвижда разширено използване на финансови инструменти, за да се удвои приносът им до около 25 – 30 млрд. евро през 2014 – 2020 г. – чрез разширяване на тематичния им обхват и предоставяне на по-голяма гъвкавост на държавите членки и регионите; подчертава ролята на финансовите инструменти за мобилизиране на допълнителни публични или частни съвместни инвестиции за преодоляване на пазарните неуспехи в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и с приоритетите на политиката на сближаване; подкрепя, по-конкретно, „инициативата за МСП“ за споделяне на риска и призовава Комисията да положи всички усилия финансовите инструменти да бъдат лесно достъпни и привлекателни за държавите членки и регионите, като така се гарантира, че удвояването на вноските във финансовите инструменти се постига със собствени сили и че ангажираността на заинтересованите страни с тази цел е добре установена; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на финансовите инструменти, включващи средства на ЕС;

25.    при все това предупреждава, че ЕФСИ не следва да подкопава стратегическата съгласуваност и дългосрочната перспектива на програмирането на политиката на сближаване; подчертава, че едно изместване на фокуса на структурните фондове би било контрапродуктивно и следователно не може да се приеме, тъй като би изложило на риск тяхната ефективност и развитието на регионите; изтъква, че финансовите средства за държавите членки, договорени по функция 1б в МФР за периода 2014 – 2020 г., не могат да бъдат изменяни за целите на ЕФСИ; подчертава, че заместването на безвъзмездните средства със заеми, капитали или гаранции, при все че има някои предимства, трябва да бъде извършвано предпазливо, като се отчитат регионалните неравенства и разнообразието в практиките и опита на регионите при използването на финансови инструменти; посочва, че регионите, които най-силно се нуждаят от инвестиционни стимули, често имат слаб административен капацитет и капацитет за усвояване;

26.    предупреждава, че допусканата гъвкавост при подбора на проектите за ЕФСИ създава риск от насочване на инвестициите към по-развитите държави членки, като подкопава икономическото, социалното и териториалното сближаване; призовава Комисията да следи отблизо връзката между ЕФСИ и ЕСИФ;

Ефективност, ефикасност и ориентираност към резултатите на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г.

27.    набляга на важността на всички мерки, насочени към засилване на ефективността, опростяването, ефикасността и ориентираността към резултатите и изпълнението на политиката на сближаване, които следва да гарантират преход от критерии, свързани с усвояването на средствата, към висока добавена стойност на съфинансираните операции; предлага в тази връзка да се извършат технически корекции на съответната нормативна уредба за ЕСИФ;

28.    приветства тематичната концентрация в подкрепа на инвестиции в интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, целящ създаването на растеж и работни места, справяне с изменението на климата и енергийната зависимост и намаляване на бедността и социалното изключване, както и засиления фокус върху резултатите и измеримостта в програмите за 2014 – 2020 г., който следва да допринесе за допълнително увеличаване на ефикасността и ефективността на политиката на сближаване; в същото време поддържа изискването за по-голяма гъвкавост за регионите в зависимост от местните и регионалните особености, особено в контекста на суровата криза, с цел да се намалят несъответствията в развитието между различните региони на Съюза; призовава за истински интегриран и териториален подход към ключови програми и проекти, които разглеждат потребностите по места;

29.    призовава държавите членки и Комисията да осигурят съгласуваност между националните програми за реформи и оперативните програми с цел да се отговори по подходящ начин на специфичните за всяка държава препоръки и да се осигури пълно съответствие с процедурите на икономическото управление, като по този начин се намали рискът от препрограмиране на ранен етап;

30.    припомня в този контекст първоначалното противопоставяне на Парламента и подчертава отговорността му да участва изцяло и да осъществява контрол и наблюдение; отправя искане към Комисията и Съвета да предоставят изчерпателна, прозрачна и своевременна информация относно критериите и цялата процедура, която би могла да стартира препрограмиране и спиране на поети задължения или плащания на ЕСФИ в съответствие с член 23, параграф 15 от Регламента за общоприложимите разпоредби; посочва, че решението за временно спиране на поети задължения или плащания следва да се взема само като последна мярка, след изчерпване на всички други възможности и след като е направена оценка на възможните ефекти върху растежа и заетостта, защото временното спиране на поети задължения или плащания би могло да има сериозни последствия за националните, регионалните и местните органи, както и за постигането на целите на политиката на сближаване като цяло; счита, че целта на обвързаността с макроикономическите условия следва да бъде политиката на сближаване да стане по-устойчива и ефективна, и отхвърля възможността регионите, населените места или гражданите да бъдат санкционирани поради макроикономически решения, взети от националните правителства; обръща внимание на значителната административна тежест, която може да се създаде от препрограмирането на средства; припомня, че предложението за препрограмиране, представено в съответствие с член 23, параграф 4 от посочения регламент, изисква предварителна консултация със съответния комитет за наблюдение, както е посочено в член 49, параграф 3 от същия регламент;

31.    посочва, че нередностите произлизат в значителна степен от сложни изисквания и правила; подчертава, че броят на нередностите в прилагането на програми за сближаване би могъл да се намали чрез опростяване на управлението и процедурите, ранно транспониране на новоприетите относими директиви и засилване на административния капацитет, особено в по-слабо развитите региони; поради това набляга на необходимостта от свеждане до минимум на административната тежест за бенефициентите при обезпечаването на необходимите проверки за гарантиране на правилното използване на бюджетни кредити от ЕСФИ, както и на необходимостта от усилия за оптимизиране и по-голяма гъвкавост на системите за управление и контрол, по-силен фокус върху оценката на риска и правилното разпределение на отговорностите на всички органи, като в същото време не се възпрепятстват установените процедури за засилен контрол за по-ефективно предотвратяване на нередности и впоследствие за избягване на финансови корекции, както и на прекъсване и временно спиране на плащания; загрижен е поради ниските нива на отпускане на средства от финансовите инструменти за бенефициентите, особено предвид целта за увеличаване на използването на тези инструменти; във връзка с това призовава държавите членки, управляващите органи и другите съответни заинтересовани страни, работещи с тези финансови инструменти, да се възползват изцяло от техническата помощ, предоставена по линия на платформата за финансови инструменти и технически консултации (FI-TAP) и компаса на финансовите инструменти;

Заетост, МСП, младежи и образование

32.    подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове биха могли да направят значим принос за преобръщането на отрицателните социални последици от кризата и че за тази цел следва да се насърчи и опрости интегрираният подход за програми, финансирани от няколко фонда, с по-ефективна координация на фондовете и по-голяма гъвкавост, като по този начин се използват по-добре полезните взаимодействия особено между ЕСФ и ЕФРР; подчертава, че инвестициите, финансирани от ЕСФ, не могат да имат оптимални резултати, ако не са налице съответна инфраструктура и подходящи институции; обръща внимание на факта, че европейските структурни и инвестиционни фондове могат ефективно да подкрепят социалното включване и затова следва да бъдат мобилизирани в помощ на интеграцията на групите в неравностойно и уязвимо положение, като ромите и лицата с увреждания, както и да окажат подкрепа за прехода от услуги за деца и възрастни на институционално равнище към услуги, предлагани в общността;

33.    призовава Комисията да обърне специално внимание на положението на малцинствените групи в Съюза, тъй като те са обект на всички форми на социално изключване и поради това е по-вероятно да са засегнати от структурна безработица; счита, че всяко планиране на политики за социално сближаване в Съюза трябва да отчита интеграцията на малцинствата;

34.    набляга на ключовата роля на МСП за създаването на работни места и подчертава потенциала им за насърчаване на интелигентния растеж и за цифровата и нисковъглеродната икономика; призовава за благоприятна регулаторна среда, стимулираща създаването и функционирането на такива предприятия, особено създадените от млади хора и тези, разположени в селски райони; подчертава значението на намаляването на бюрократичните тежести, налагани на МСП, и на улесняването на достъпа им до финансиране, както и на необходимостта да бъдат подкрепяни програми и обучения, които насърчават развитието на предприемачески умения;

35.    подчертава, че МСП осъществяват 99 % от корпоративната дейност на ЕС и осигуряват 80 % от работните места в Съюза;

36.    изразява загриженост във връзка с прекалено ниския таван (5 милиона евро), който Комисията определи за подкрепа на инфраструктурите за културен и устойчив туризъм от малък мащаб по линия на ЕФРР, който освен това се определя като общи разходи, вместо като допустими разходи, и подчертава силното положително въздействие, което подобни проекти могат да имат върху регионалното развитие от гледна точка на социално-икономическото въздействие, социалното включване и привлекателността;

37.    изразява съгласие с анализа на Комисията, че икономическите и социалните приоритети, по-специално икономическият растеж, от една страна, и социалното приобщаване, образованието и устойчивото развитие, от друга, могат да бъдат по-добре балансирани в някои държави членки, на основата на смислен диалог с партньори и заинтересовани страни; подчертава, че ясната стратегия за подобряване на институционалната рамка на държавите членки по отношение на административния капацитет и качеството на правосъдието е основният определящ фактор за успешното постигане на тези приоритети;

38.    подчертава значението на ЕСФ заедно с гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост, които трябва да подкрепят колкото е възможно повече жизнеспособни проекти за създаване на работни места, например под формата на бизнес инициативи;

39.    предупреждава, че тревожните нива на младежка безработица застрашават да доведат до загубата на цяло едно поколение, по-специално в най-слабо развитите региони и регионите, засегнати най-тежко от кризата и безработицата; настоява интеграцията на младежите на пазара на труда да остане ключов приоритет, за чието постигане активният принос на ЕС е незаменим и за който може да има голям принос интегрираното използване на ЕСФ, ЕФРР, Кохезионния фонд и инициативата за младежка заетост; счита, че в тази връзка следва да бъде възприет по-ориентиран към резултатите подход, за да се гарантира най-ефективното използване на наличните ресурси, като по този начин се засили заетостта и конкурентоспособността, генерират се повече приходи и се облагодетелства цялата икономика на ЕС; в този контекст подчертава жизненоважната роля на гаранцията за младежта в подпомагането на младите хора под 25 години да намерят качествена работа или да придобият образованието, уменията и опита, необходими, за да си намерят работа; подчертава, че всички средства, необходими за прилагането на гаранцията за младежта и другите мерки по инициативата за младежка заетост, трябва да бъдат осигурени възможно най-скоро; счита, че следва да се използват ясни и лесно разбираеми показатели на въздействието, с които приносът на средствата от ЕС за растежа и заетостта да бъде правилно измерен;

40.    набляга, че трябва да продължат усилията за търсене на допълнителни решения за подобряване на постигнатите резултати във връзка с младежката заетост, тъй като въпреки приемането на Регламента за EСФ и инициативата за младежка заетост те не са добри; подчертава политическия ангажимент на ЕС да предостави незабавна подкрепа за интегрирането на младите хора на пазара на труда;

41.    подчертава, че поради промените в методите на производство и застаряващото население значително е нараснала ролята на Европейския социален фонд и на инвестициите в приспособяване на уменията на работниците; категорично счита, че в тази връзка ЕСФ следва да бъде допълващ към националните подходи в държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че наличните ресурси се използват възможно най-ефективно и ефикасно, за да се осигури пригодност за заетост на работниците, социално приобщаване и равенство между половете; същевременно подчертава, че програмите за обучение, финансирани от ЕСФ, следва да бъдат конкретно насочени и към потребностите на предприемачите и служителите на управленско равнище, за да се гарантира устойчивото развитие на предприятията – особено МСП – които създават повечето възможности за работни места в Съюза;

42.    призовава държавите членки и Комисията да продължат да работят, по-конкретно за подобряване и задълбочаване на платформата EURES като ефективен инструмент за улесняване на мобилността на работниците в Европа, най-вече трансграничната мобилност, като се подобряват техните знания за пазара на труда в Съюза, като им се предоставя информация за възможностите за работа и като им се помага за административните формалности; насърчава държавите членки да разработват и поддържат трансграничните мрежи EURES, не на последно място заради факта, че трансграничните работници първи са изложени на проблемите, свързани с адаптацията, и трудностите за осигуряване на признаването на професионалните квалификации; отбелязва, че чрез обединяването на публичните служби по заетостта, социалните партньори и местните и регионалните органи тези мрежи улесняват и подкрепят трансграничната мобилност;

43.    подчертава необходимостта да се насочва създаването на качествени работни места с помощта на новите технологии; счита, че Комисията следва да свърже намаляването на безработицата с инструментите на Програмата в областта на цифровите технологии и на „Хоризонт 2020“;

44.    отбелязва, че в Съюза броят на преждевременно напускащите училище продължава да бъде висок и засяга равнището на безработица сред младите хора; подчертава, че този проблем трябва да се коригира чрез модернизиране на образователните системи и учебните програми, като се използва подпомагане от ЕСФ;

45.    изтъква, че без ефективно сътрудничество между образователните институции и участниците в пазара на труда ще бъде невъзможно да се преодолее високото равнище на безработица сред младите хора, притежаващи диплома в ЕС; подчертава по-конкретно, че чрез преподаване на познания и опит, необходими за пазара на труда, младежката заетост беше повишена и социалните различия намалени;

46.    подчертава значението на измерението, свързано с пола, за създаването на работни места; призовава Комисията да отпусне достатъчно средства, за да се обърне внимание на безработицата сред жените; счита, че жените биха могли да се възползват от технологичния напредък, позволяващ по-гъвкаво работно време, и призовава Комисията да инвестира в тази област;

47.    потвърждава отново необходимостта от разкриване на заведения за полагане на грижи за малки деца, за да се засили присъствието на жените на пазара на труда, и призовава Комисията да подкрепи иновативни проекти в тази насока; изтъква, че инвестирането в обществени инфраструктури като детски заведения увеличава възможностите за жените активно да участват в икономиката и пазара на труда;

48.    призовава институциите на ЕС и държавите членки, с оглед постигане на целите, свързани с трудовата заетост и социалното приобщаване, да вземат предвид потребностите на жените, завръщащи се от отпуск по майчинство, да мотивират работодателите да наемат на работа жени след отпуск по майчинство, да улесняват гъвкавите режими на работа и да насърчават допълнителното образование (учене през целия живот), което да позволява на жените безпроблемно да възобновят своята професионална кариера;

Управление на политиката

49.    подчертава, че политиката на сближаване трябва да бъде провеждана в духа на правилно функциониращо многостепенно управление, комбинирано с ефективна уредба за отговаряне на исканията на обществеността и предприятията и с прозрачно и иновативно възлагане на обществените поръчки, като всичко това е жизнено важно за укрепването на въздействието на политиката; подчертава във връзка с това, че независимо от важността на решенията, вземани на равнището на ЕС и на държавите членки, местните и регионалните органи често пъти носят основната административна отговорност за публичните инвестиции и че политиката на сближаване е ключов инструмент, позволяващ на тези органи да играят главна роля в ЕС; отново подчертава необходимостта от широко прилагане на принципа за партньорство, както е описано в Регламента за общоприложимите разпоредби и Кодекса за поведение за партньорство;

50.    препоръчва ресурсите и знанията в областта на политиката на сближаване да бъдат използвани за засилване на административния капацитет на публичните органи по значим начин, особено на местно и регионално равнище, в т.ч. чрез засилено използване на нови технологии и стремеж към по-рационализирани процедури, така че да се подобри способността им да предоставят качествени услуги на обществеността; призовава Комисията да определи форми на административно подпомагане по ключови въпроси, като поставяне на цели за инициативите, оценяване на резултатите от тях чрез подходящи показатели и определяне на следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да се спомогне за установяването на административна култура, основана на наблюдение и оценяване, на територията на ЕС; счита за важно да се гарантира, че се дава помощ на местните и регионалните органи във връзка с иновативните финансови инструменти, които са от жизнено важно значение за увеличаване на ресурсите и инвестициите, както и във връзка с възлагането на обществени поръчки, които следва да се използват във все по-голяма степен като инструмент на публичната администрация за стимулиране на новаторство и творчество;

51.    изразява съжаление, че Шестият доклад за сближаването не включва задълбочена оценка на постиженията на инструмента за техническо подпомагане JASPERS, който в периода 2007 – 2013 г. предостави на държавите членки необходимия технически капацитет за подготовка на висококачествени големи проекти, предназначени да бъдат съфинансирани от фондове на ЕС; приветства старта на мрежовата платформа на JASPERS за дейности по изграждане на капацитет през 2013 г. и създаденото през 2014 г. подразделение към Центъра за изграждане на контакти и умения за предоставяне на специализиран експертен опит за изготвянето на проекти за програмния период 2014 – 2020 г.; приветства създаването на център за умения в областта на изграждане на административен капацитет по отношение на ЕСИФ, който следва да допринесе за повишаване на капацитета на всички органи в държавите членки, участващи в управлението и изпълнението на ЕСИФ;

52.    приветства факта, че Комисията обръща все повече внимание на ролята на управлението, и приема, че доброто управление и високото качество на обществените услуги – включително липсата на корупция – са от съществено значение за изграждането на стабилна среда за инвестиции; изисква амбициозни цели, когато става въпрос изразходването на средства по линия на политиката на сближаване да бъде по-малко податливо на злоупотреби, както и стриктно прилагане на мерките за борба с измамите;

53.    убеден е, че Кодексът на поведение за партньорство ще увеличи участието на територията на регионите на всички етапи – както по форма, така и по съдържание, и че той трябва да се приложи изцяло, защото ще играе основна роля за засилването и укрепването на въздействието на политиката на сближаване по места; поздравява държавите членки и регионите, които са успели да включат своите партньори в изготвяне на споразуменията за партньорство и оперативните програми в съответствие с Кодекса за поведение за партньорство; въпреки това изразява сериозно безпокойство във връзка с многобройните случаи на слабо прилагане на принципа за партньорство и призовава Комисията да не одобрява програми, които нямат достатъчно партньорско участие; подчертава значението на разпространението на примери за добри практики за организиране на партньорства, както е описано в Кодекса за поведение за партньорство; призовава освен това Комисията да представя редовно на Парламента доклад за оценка на актуалното състояние на прилагането на принципа за партньорство;

Териториално измерение

54.    отбелязва със загриженост относителната липса на позоваване на териториалния подход, и по-конкретно на трансграничното сътрудничество, в Шестия доклад за сближаването, въпреки че той е основен инструмент за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; посочва, че включването на всички трансгранични и макрорегионални аспекти би имало обогатяващ ефект, що се отнася например до инфраструктурата, пазарите на труда и мобилността, околната среда (включително съвместен план за действие в извънредни ситуации), използването и отвеждането на водата, управлението на отпадъците, здравеопазването, научноизследователската и развойна дейност, туризма, публичните услуги и управлението, тъй като всички тези области съдържат забележителни трансгранични елементи и потенциал; на мнение е, че през програмния период 2014 – 2020 г. резултатите във връзка със справянето с кризата на европейските гранични и трансгранични региони, които стават по-интелигентни, по-приобщаващи и по-устойчиви, ще се подобрят значително;

55.    подчертава, че интегрираният и териториален подход е важен, особено когато става въпрос за околната среда и енергетиката;

56.    приветства въвеждането на нови инструменти за координиране на заинтересованите страни и интегриране на политиките на ЕС, и за фокусиране на инвестициите върху действителните нужди по места, като интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие, в търсене на балансирано териториално развитие; посочва значението на въвеждането на инструменти за оценяване на териториалното въздействие на политиките, чиято главна цел е да се разглежда териториалното въздействие на политиките на ЕС върху местните и регионалните органи и да се насочва по-голямо внимание към това отражение в законодателния процес, като в същото време отбелязва съществуващите предизвикателства пред изпълнението на интегрираните териториални подходи предвид оставащите регулаторни различия по отношение на средствата на ЕС и значителните разлики в степента на овластяване на регионалните и местните общности сред държавите членки и управляващите органи; призовава за цялостна, интегрирана инвестиционна стратегия на ЕС и за укрепване на Териториалната програма на ЕС за 2020 г., приета през 2011 г. по време на унгарското председателство и предвидена да бъде оценена от председателствата през 2015 г., и която включва програмата на ЕС за градовете; счита, че следва да бъде обърнато особено внимание на засилването на ролята на малките и средно големите градски зони;

57.    отбелязва със загриженост липсата на посочване на това как са били взети предвид принципите и приоритетите на Териториалната програма 2020 на ЕС чрез прилагането на програмите на политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г.; призовава през периода 2014 – 2020 г. да се предприемат подходящи механизми за оценка, за да може да се оцени териториалното измерение на политиката на сближаване;

58.    при все това одобрява факта, че докладът набляга на въпросите на градската среда, предвид значението на градовете в глобализираната икономика и тяхното потенциално въздействие от гледна точка на устойчивостта; отбелязва ангажимента на европейските региони и градове да осъществят преход към по-екологосъобразен растеж, за което свидетелства Споразумението на кметовете; призовава да бъдат разгледани надлежно основните различия между развитието на селските и градските зони, както и проблемите в метрополните региони, които проявяват устойчивост, но същевременно остават уязвими;

59.    изразява съжаление, че Шестият доклад за сближаването не посочва полицентричното териториално развитие като ключов елемент за постигане на териториално сближаване и териториална конкурентоспособност в съответствие с Териториалната програма 2020 на ЕС и доклада на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) от 2013 г., озаглавен „Осъществяване на отворена и полицентрична Европа“; подчертава ролята на малките и средните градове и значението на засилването на функционалните връзки на градските центрове с разположените около тях райони за постигане на балансирано териториално развитие;

60.    призовава за по-пълно спазване на член 174 от ДФЕС относно териториалното сближаване, особено в селските райони, като се обръща надлежно внимание на важната връзка между политиката на сближаване и развитието на селските райони, по-конкретно що се отнася до райони, в които протича индустриален преход, и региони, засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-отдалечените региони, най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; препоръчва да бъдат разгледани също така и други демографски предизвикателства с голямо отражение върху регионите, като обезлюдяването, застаряването на населението и силно разпръснатото население; призовава Комисията да обърне особено внимание на районите с най-неблагоприятни географски и демографски условия при изпълнението на политиката на сближаване;

61.    счита, че Шестият доклад за сближаването не обръща достатъчно внимание на европейското териториално сътрудничество, което е пълноправна цел на политиката на сближаване от програмния период 2007 – 2013 г. насам; припомня потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) не само като инструмент за ръководство на трансграничното управление, но и като средство за спомагане за изцяло интегрирано териториално развитие;

62.    призовава за по-тясна координация между политиката на сближаване, Инструмента за предприсъединителна помощ и европейската политика за съседство, а така също и за по-добро оценяване и разпространяване на резултатите от проектите;

Политиката на сближаване в дългосрочна перспектива

63.    припомня, в светлината на гореизложеното, необходимостта от придаване на нова динамика на дебата относно политиката на сближаване на ЕС; заявява, че 2019 г. – годината на избори за Европейски парламент – ще бъде решаваща, тъй като новоизбраният Парламент и новата Комисия ще трябва да разгледат приключването на стратегията „Европа 2020“ и следващата многогодишна финансова рамка, както и да гарантират с подходящ бюджет бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. и да изготвят ново законодателство в областта на политиката на сближаване; отбелязва, че дебатът относно политиката на сближаване трябва да вземе предвид сериозните времеви ограничения и забавяния, изпитани в началото на настоящия програмен период;

64.    набляга на жизнено важното значение на административния капацитет; призовава разработващите политиките лица на всички равнища на управление да предпочитат целенасочена техническа помощ за изпълнението на политиките на сближаване по принцип и в частност – за широкото използване на финансови инструменти, комбинирани с европейските структурни и инвестиционни фондове;

65.    счита, че мерките на политиката на сближаване играят съществена роля за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия в регионите, които най-много се нуждаят от това; призовава Комисията да обмисли предварително финансиране, с цел да се улесни пълноценното използване на средствата от държавите членки през периода 2014 – 2020 г., като винаги се гарантира спазването на принципа на бюджетна отчетност;

66.    призовава държавите членки да провеждат редовен политически дебат на високо равнище в националните парламенти относно ефективността, ефикасността и навременното изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове и относно приноса на политиката на сближаване за изпълнението на макроикономическите цели;

67.    призовава за провеждане на редовни срещи на Съвета с министри, отговарящи за политиката на сближаване, за да се обърне внимание на необходимостта от наблюдение и реагиране на непрекъснатите предизвикателства пред икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС;

°

°                °

68.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(5)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(6)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(7)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(8)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2014)0015.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2014)0132.

(12)

Приети текстове, P7_TA(2014)0133.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2014)0068.

(14)

ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 9.

(15)

Все още непубликувано в Официален вестник.

(16)

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020, COM(2015)0015, 21.1.2015 г.

(17)

Решение на Комисията за неавтоматично пренасяне от 2014 в 2015 г. и за бюджетни кредити, предоставяни отново през 2015 г., C(2015)0827, 11.2.2015 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

История на досието

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз Европейската комисия трябва да представя на всеки 3 години доклад за сближаването „относно осъществения напредък в реализирането на икономическото, социалното и териториалното сближаване...“ Публикуването на Шестия доклад за сближаването се забави поради приемането на новата законодателна рамка за политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.; неговата традиционна структура беше променена, за да отрази стратегията „Европа 2020“.

Постижения и предизвикателства на политиката на сближаване в контекста на икономическата и финансова криза

Що се отнася до миналото, Шестият доклад за сближаването илюстрира факта, че по време на програмния период 2007 – 2013 г. политиката на сближаване смекчи въздействието на резкия спад на публични инвестиции, достигнал над -60% в някои държави членки и -20% средно на територията на ЕС. Инвестициите по линия на политиката на сближаване дадоха стабилност на регионите чрез осигуряване на поток от финансови средства в момент, в който националните публични и частни инвестиции намаляха и дори спряха. При все това регионалните различия напоследък се задълбочават и постиженията в областта на заетостта от 2000 г. насам, както и конкурентоспособността на няколко държави членки, се загубиха, особено в южните държави членки.

Що се отнася до бъдещето, докладът посочва ключовите цели на инструментите на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.: енергийна ефективност, заетост и МСП – области, в които потенциалът за създаване на устойчиви работни места е наистина обещаващ. За докладчика е важно да подчертае, че поради първоначалната роля на политиката на сближаване и нейните инструменти, определени в Договора, за нея е иманентно присъщо да бъде основната инвестиционна политика за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на територията на ЕС. Така политиката на сближаване не може да бъде считана просто за инструмент за други секторни стратегии. Точно обратното, нейният дългосрочен подход за интегрирано и многостепенно управление придава важна добавена стойност на изпълнението на и отговорността за мерките на ЕС – нещо, което един чисто секторен политически подход не може да осъществи.

На този фон докладчикът приветства новия План на ЕС за инвестиции за Европа, допълващ структурните инвестиции и инвестициите по линия на политиката на сближаване. Опитът, натрупан от съвместните инициативи на политиката на сближаване с някои финансови инструменти, например „ДЖЕРЕМИ“, би могъл да бъде от помощ, тай като в сърцевината на новия план за инвестиции е засиленото използване на финансови инструменти. В същото време обаче трябва ясно да се заяви, че нито бюджетът, нито дългосрочното стратегическо програмиране на политиката на сближаване не могат по никакъв начин да бъдат отрицателно засегнати от тази нова инвестиционна инициатива, тъй като това би изложило на опасност не само развитието на регионите, но и ефективността на инвестициите на стойност 350 млрд. евро по линия на политиката на сближаване, планирани за регионално развитие за периода 2014 – 2020 г. В действителност трябва да се има предвид, че регионите, които най-много се нуждаят от стимули чрез инвестиции, често пъти имат нисък административен капацитет и капацитет за усвояване, които няма да отговарят на условията за новия план за инвестиции.

Ефективност, ефикасност и ориентираност към резултатите на политиката на сближаване

Новите мерки за увеличаване на ефективността и ориентираността към резултатите включват концентриране по теми, по-конкретно върху иновациите, цифровата и нисковъглеродната икономика, образованието и подкрепата за МСП. Докладчикът изисква известна гъвкавост за регионите в зависимост от местните и регионалните особености, особено в контекста на суровата криза. Необходими са непрекъснати усилия за опростяване на процедурите и намаляване на бюрокрацията, за да се увеличи достъпността и усвояването на средствата и да се поддържа възможно най-нисък процентът на грешките, които често се дължат на сложни правила за възлагане на обществени поръчки и за държавната помощ, а не на уредбата относно сближаването.

Връзката с европейския семестър и със специфичните за всяка държава препоръки също може да спомогне инвестициите по линия на политиката на сближаване да станат по-ефективни. В този контекст трябва да се наблегне на ключовата роля на Европейския парламент за контрола на цялата процедура, която би могла да стартира спиране на поети задължения или плащания на европейските структурни и инвестиционни фондове. Докладчикът отправя искане за пълно спазване на член 23, параграф 15 от Регламента за общоприложимите разпоредби, изискващ прозрачност и своевременно информиране на Парламента от Комисията и Съвета.

Заетост, МСП, младежи и образование

В член 3 от Договора за Европейския съюз се заявява, че пълната заетост и социалният прогрес са измежду целите на ЕС, а стратегията „Европа 2020“ поставя като цел до 2020 г. 75% от населението на възраст между 20 и 64 години да има работа. При все това след започването на кризата тази цел стана все по-трудно постижима, тъй като от началото на 2010 г. безработицата в ЕС е над 9,5%, а в много държави членки е била над 15% дори през 2014 г.

Положението на младите хора е особено тревожно от гледна точка на заетостта – през второто тримесечие на 2014 г. младежката безработица в ЕС беше 21,7%, повече от два пъти по-висока от безработицата сред възрастните (9,0%), което означава, че през този период над пет милиона лица под 25 години са били безработни в ЕС-28. Броят на младите европейци (между 15 и 24 години), които не работят, не учат и не се обучават (NEET), също е недопустимо висок.

Подкрепата, която политиката на сближаване оказва на МСП, също е много важна, тъй като МСП са гръбнакът на растежа и заетостта на ЕС; на МСП се дължат 85 % от прираста на нетната заетост в периода 2002 – 2010 г. Предвид всичко това, полезните взаимодействия между структурните фондове, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и Рамковата програмата „Хоризонт 2020“ през периода 2014 – 2020 г. ще се засилят чрез стратегии за интелигентна специализация на регионално равнище.

Проблеми при изпълнението и плащанията

Докладчикът припомня, че съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби споразуменията за партньорство би трябвало да са приети до края на август 2014 г., а оперативните програми – най-късно до края на януари 2015 г. При все това има очевидно забавяне в процеса на програмиране – в края на 2014 г. са приети едва над 100 оперативни програми. За приемането на програмите се предвиждат два сценария, като и двата предполагат по-нататъшни забавяния на започването на изпълнението, а именно: i) прилагане на процедурата по пренасяне за програмите, считани за „готови за приемане“, до 31 декември 2014 г., и ii) повторно вписване в бюджета на неизползвани бюджетни кредити за 2014 г. за европейските структурни и инвестиционни фондове – което предполага техническо преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) – за „неготовите за приемане“ до края на 2014 г.

Според графика, представен от Комисията, оперативните програми биха могли да бъдат приети между 15 февруари и 31 март 2015 г. с прилагане на процедурата по пренасяне и след 1 май 2015 г. с прилагане на процедурата на повторно вписване в бюджета. Парламентът изрази сериозна загриженост във връзка със значителното забавяне на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., като подчерта, че тези забавяния представляват предизвикателство за способността на националните, регионалните и местните орани да планират ефективно и да усвоят европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Докладчикът споделя тази загриженост. Поради това той призовава Комисията да представи пред Парламента мерки, с които да се улесни, възможно най-скоро, изпълнението на оперативните програми, заедно с предвижданите от нея срокове.

В допълнение към забавянето на изпълнението за периода 2014 – 2020 г., политиката на сближаване е изправена пред изоставане в плащанията на сума 25 млрд. евро за програмния период 2007 – 2013 г. Затова Комисията също така е призована да обясни отражението на това закъснение при плащанията върху стартирането на изпълнението на новите оперативни програми и да предложи решения за ограничаване на вредите във възможно най-голяма степен.

От политиката на сближаване се очаква да спомогне за осъществяването на устойчив растеж и устойчива заетост, но повтарящият се проблем с изоставането в плащанията, водещ до забавени плащания, възпрепятстващ изпълнението на програмите и утежняващ бюджетите на бенефициентите и държавите членки, е неприемлив. Бюджетна дисциплина означава да не се разхищават публични средства, но означава също така и навременно плащане на сметките. Поради това докладчикът счита, че тази част от проблема представлява най-голямо предизвикателство и е най-спешна.

Въпроси, свързани с управлението

Ресурсите и знанията в областта на политиката на сближаване трябва да бъдат използвани за значително засилване на административния капацитет на публичните органи, особено на местно и регионално равнище, така че да се подобри способността им да предоставят качествени услуги на обществеността, в т.ч. чрез засилено използване на нови технологии и стремеж към по-рационализирани процедури. Важно е да се осигури помощ на местните и регионалните органи във връзка с иновативните финансови инструменти, които са от съществено значение за увеличаване на ресурсите и инвестициите, както и във връзка с възлагането на обществени поръчки, които следва да се използват във все по-голяма степен като инструмент на публичната администрация за стимулиране на новаторство и творчество.

Докладчикът подчертава, че Кодексът на поведение за партньорство ще увеличи участието в програмирането в регионите – както по форма, така и по съдържание, и че той ще играе основна роля за засилването и укрепването на въздействието на политиката на сближаване.

Териториално измерение

Шестият доклад за сближаването не се възползва от възможността да обясни проблемите и потенциала на трансграничното сътрудничество, което е описано накратко, а резултатите му не са представени изобщо. Освен това, с някои изключения, качествените аспекти изобщо липсват, въпреки че текстът предоставя достатъчно възможности за разглеждането им (вж. отделни карета за конкретни теми/сфери като градове, морски и най-отдалечени региони). Освен това, от тематична и качествена гледна точка, включването на трансгранични аспекти би имало обогатяващ ефект върху съдържанието на няколко глави, например инфраструктурата, пазара на труда и мобилността, околната среда, използването и отвеждането на водата, управлението на отпадъците, здравеопазването, научноизследователската и развойна дейност, туризма, публичните услуги и управлението. Всички тези области съдържат забележителни трансгранични елементи и потенциал. Докладчикът счита, че европейското териториално сътрудничество може да окаже важен принос за европейската интеграция.

Тези съображения са свързани не на последно място и с европейското териториално сътрудничество и с инструмента на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС). По-конкретно компонентът трансгранично сътрудничество на европейското териториално сътрудничество оказва влияние върху сближаването на трансграничните региони. Поради това докладчикът предлага докладът за сближаването в бъдеще да включва оценка на сближаването на европейските трансгранични региони, включително анализ на техните основни проблеми и оценка на отражението на оперативните програми за трансгранично сътрудничество. На този инструмент следва да се обърне по-голямо внимание не на последно място и защото насърчава сътрудничеството и обединява опита на органите в държавите членки, а също и стимулира преход към административна система, която във все по-голяма степен се основава на споделени ценности и оперативни методи. В този контекст и външното измерение на политиката на сближаване следва да бъде взето под внимание.

Политиката на сближаване в дългосрочна перспектива

Докладчикът би желал да обърне особено внимание на бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. При пълното съзнание, че изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. едва е започнало и че политиката вече се сблъсква с проблеми поради късното приемане на програмите, фокусът трябва да бъде върху правилното изпълнение на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. Не трябва да се забравя обаче фактът, че през 2019 г. ще има много важни въпроси за разглеждане едновременно – новоизбраният Парламент и новата Комисия ще трябва да разгледат приключването на стратегията „Европа 2020“ и следващата многогодишна финансова рамка, както и да изготвят ново законодателство в областта на политиката на сближаване след 2020 г., наред с останалото. Предвид сериозните времеви ограничения докладчикът настоятелно призовава отсега да се мисли за политиката на сближаване след 2020 г., за да бъдат поставени общностите и гражданите в сърцевината на политиката на сближаване след 2020 г. и да се постигне общо благосъстояние въз основа на благосъстоянието на отделния човек.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (16.4.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

Инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза

(2014/2245(INI))

Докладчик по становище: Жан-Пол Дьонано

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че през последните години политиката на сближаване доказа, че е в състояние да смекчи негативното въздействие на икономическата и финансовата криза върху равнището на публичните инвестиции в държавите членки, наред с другото, чрез намаляване на националните изисквания за съфинансиране и пренасочване на значителна част от средствата за сближаване към мерки с пряко и незабавно въздействие върху растежа и създаването на работни места; подчертава положителния принос, който другите политики и инструменти отвъд сферата на сближаването постигат към осъществяване на целите на стратегията „Европа 2020“; изразява увереност, че поради нормалната разлика във времето между действието и въздействието и факта, че средствата от периода 2007 – 2013 г. все още могат да се използват до края на 2016 г., тези положителни ефекти ще продължат да се разрастват и през следващите няколко години;

2.  подчертава значението на инвестиционния план, изготвен от Комисията, тъй като той представлява първата стъпка за балансиране на недостатъчния обем на публичните и частните инвестиции в Съюза, създаващ сериозен риск пред постигането на целите, определени в стратегията „Европа 2020“; подчертава, че спадът в инвестициите след икономическата криза се почувства особено силно в най-бедните региони; припомня обаче, че планът „Юнкер“ предлага едва 315 милиарда евро под формата на потенциални инвестиции за период от три години, докато – според Комисията – в Европейския съюз има недостиг на инвестиции в размер на най-малко 300 милиарда годишно; поради това настоятелно подчертава необходимостта да се възстанови допълнителното пространство за маневриране по отношение на инвестициите в бюджетите на ЕС и в бюджетите на държавите членки; подчертава, че проектите, гарантирани от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), следва да допринасят за постигане на целите на политиката на ЕС, да съответстват на целите на политиката на сближаване съгласно определението в член 174 от ДФЕС и да зачитат принципите на допълняемост, икономическа жизнеспособност и стабилно финансово управление; във връзка с това припомня, че финансовото участие на държавите членки под формата на еднократни мерки в ЕФСИ за подкрепа на специализирани инвестиционни платформи и национални насърчителни банки, които се ползват от гаранцията от ЕС, са включени в обхвата на целия набор от съществуващи разпоредби на Пакта за стабилност и растеж;

3.  посочва, че въпреки кризата и факта, че местните финанси бяха поставени под голям натиск, местните и регионалните органи трябваше да продължат да задоволяват потребностите на гражданите за по-достъпни обществени услуги с по-високо качество;

4.  подчертава важността на реиндустриализацията на Европа, за да се гарантира, че делът на промишленото производство в БВП на държавите членки представлява най-малко 20 % до 2020 г.; поради това припомня голямото значение на активното подпомагане и на укрепването на принципите на конкурентоспособност, устойчивост и регулаторна надеждност с цел насърчаване на работните места и растежа в Европа;

5.  припомня, че проблемът с хроничното забавяне на плащанията е по-характерен за политиката на сближаване, отколкото за която и да е друга област на политиката на ЕС, с непогасени плащания в размер на 24,8 милиарда евро към края на 2014 г. за програмите на Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за периода 2007 – 2013 г., т.е. увеличение от 5,6 % в сравнение с 2013 г.; насърчава Комисията да използва всички налични средства, за да изплати тези непогасени плащания; подчертава, че това положение засяга преди всичко най-малките и най-уязвимите бенефициери на политиката на сближаване, като например МСП, НПО и сдруженията, тъй като капацитетът им за покриване на разходи преди финансиране е ограничен;

6.  приветства факта, че Съветът, Комисията и Парламентът се споразумяха да намалят равнището на неплатените сметки, особено в политиката на сближаване, към края на годината до неговото структурно равнище в хода на текущата Многогодишна финансова рамка (МФР), както е изложено в съвместното изявление, придружаващо бюджетното споразумение за 2015 г., и приема за сведение получения от Комисията на 23 март 2015 г. „План за елементите на плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС“; припомня на Комисията нейния ангажимент за представяне на план за плащанията възможно най-скоро и при всички случаи преди представянето на проектобюджета за 2016 г.; освен това припомня ангажимента на всички институции да договорят и да приложат подобен план, считано от 2015 г. и в срок до средносрочното преразглеждане на текущата МФР;

7.  изразява загриженост относно сериозните забавяния в тази сфера в началото на 2015 г. в процеса на програмиране за периода 2014 – 2020 г.; подчертава факта, че в предложеното преразглеждане на горните граници на МФР(1), включващо прехвърляне на 11,2 милиарда евро в поети ангажименти за цялата позиция 1б съгласно член 19, параграф 2 от Регламента за МФР и пренасяне(2) на 8,5 милиарда евро в поети ангажименти съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент от 2014 г. до 2015 г., се избягва отмяната на тези бюджетни кредити по позиция 1б, но с това не се решава истински основният проблем със забавянията в програмирането, нито се променя факта, че хронично забавеното прилагане и систематичното забавяне на плащанията могат да създадат значителни предизвикателства за окончателните бенефициери;

8.  приветства по-широкото използване в рамките на политиката на сближаване на финансови инструменти като заеми и гаранции за подкрепа и мобилизиране на инвестициите и за създаване на нови работни места с цел насърчаване на устойчивия растеж на равнището на Съюза и повишаване на ефективността на публичното финансиране ; насърчава държавите членки и регионалните органи да се възползват пълноценно от тези допълнителни възможности за финансиране, като например възможността за използване на гаранции в рамките на новата инициатива за МСП за покриване на високорискови проекти; подчертава необходимостта да се гарантира прозрачност, отчетност и контрол на финансовите инструменти;

9.  приема за сведение по-силната тематична концентрация на средства за ограничен брой приоритети с потенциал за създаване на растеж и работни места, справяне с изменението на климата и енергийната зависимост и намаляване на бедността и социалното изключване, както и засиления фокус върху резултатите и измеримостта в програмите за 2014 – 2020 г., който следва да допринесе за допълнително увеличаване на ефикасността и ефективността на политиката на сближаване; при все това подчертава необходимостта този принцип да се прилага гъвкаво, като се зачита изцяло териториалната, икономическата и социалната специфика, с цел да се намалят несъответствията в развитието между различните региони на Съюза;

10. изразява съгласие с анализа на Комисията, че икономическите и социалните приоритети, по-специално фокусът върху икономическия растеж, от една страна, и социалното приобщаване, образованието и устойчивото развитие, от друга, могат да бъдат по-добре балансирани в някои държави членки, на основата на смислен диалог с партньори и заинтересовани страни; подчертава, че ясната стратегия за подобряване на институционалната рамка на държавите членки по отношение на административния капацитет и качеството на правосъдието е основният определящ фактор за успешното постигане на тези приоритети;

11. приветства Инициативата за младежка заетост, чиято цел е предоставяне на целево финансиране, за да се подпомогне прилагането на гаранцията за младежта, и призовава държавите членки да обърнат по-голямо внимание на изпълнението на проекти, насочени към намаляване на безработицата в тази възрастова група в региони с особено високи нива на младежка безработица; призовава Комисията да спази своите ангажименти за непрекъснат мониторинг, като представя ежегодни доклади и оценки на ефективността, ефикасността и въздействието на съвместната подкрепа от ЕСФ и специално разпределените средства за Инициативата за младежка заетост, включително за прилагането на гаранцията за младежта (член 19 от Регламента за ЕСФ и приложение ІІ към него, членове 47 – 59 от Регламента за общоприложимите разпоредби;

12. по отношение на мерките, свързващи ефективността на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) с доброто икономическо управление, изисква от Комисията да вземе предвид различните базови условия във всяка държава членка и различната степен на усилие, необходимо за изпълняване на предварителните условия, и да положи особено старание за това както да не ощети регионите, които са в най-голяма нужда, така и да не санкционира определени местни и регионални органи за специфичните предизвикателства, срещани на национално равнище;

13. отново изразява дълбокото си убеждение, че извършването на задълбочен, надлежен средносрочен преглед на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 относно МФР, който следва да бъде представен от Комисията най-късно в срок до 2016 г., би било идеалната възможност да се гарантира, че той правилно отразява приоритетите на Съюза, по-специално като предвижда мерки за справяне с бюджетните последствия от закъсненията в изпълнението на структурните фондове, проблема с младежката безработица в Европа, финансирането на ЕФСИ и новите предложения за собствени ресурси на Съюза и мерки за разрешаване на най-спешните нужди в държавите членки и регионите през оставащите години от МФР, както и на трайния проблем с недостатъчните бюджетните кредити за плащания, възникнал в края на МФР, и евентуалното въздействие върху плащанията на забавянето на изпълнението на оперативните програми в областта на политиката на сближаване;

14. приветства усилията на Комисията да гарантира добро управление и подчертава, че следва да се запазят амбициозните цели за намаляване на злоупотребите със средства по линия на политиката на сближаване и за стриктно прилагане на мерките за борба с измамите;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.4.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

4

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Sophie Montel, Siegfried Mureșan, Younous Omarjee, Pina Picierno, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Marco Valli, Daniele Viotti, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bernd Kölmel, Andrey Novakov, Ivan Štefanec, Nils Torvalds, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský

(1)

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 -2020, COM(2015)0015 окончателен, 21.1.2015 г.

(2)

Решение на Комисията за неавтоматично пренасяне от 2014 в 2015 г. и за бюджетни кредити, предоставяни отново през 2015 г., COM(2015)0827 окончателен, 11.2.2015 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (20.4.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно „Инвестиране в работни места и растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“

(2014/2245(INI))

Докладчик по становище: Данута Язловецка

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че в някои държави членки финансовата криза оказа въздействие върху политиката на сближаване и доведе до още по-висока безработица, засилена бедност, социално изключване и по-големи различия между регионите в Съюза;

Б.  като има предвид, че последните данни за 2013 г. показват дълготрайната безработица в Съюза на изключително високо равнище от 5,1 % от работната сила; като има предвид, че дълготрайната безработица има съществени последици за отделните лица през целия им живот и може да стане структурна, особено в периферните райони;

В.  като има предвид, че в последно време публичните инвестиции в Съюза намаляха с 15 % в реално изражение и че много региони, особено тези с демографски предизвикателства, не можаха да дадат адекватен принос за постигането на целите на „Европа 2020“ и по-специално на водещата цел за постигане на 75 % заетост до 2020 г., на целта за намаляване на бедността с 20 милиона души, както и на целта за ограничаване на преждевременното напускане на училище;

Г.  като има предвид, че регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, обикновено имат по-високи равнища на безработица, по-нисък икономически растеж и липса на значителни инвестиции, което води до структурни различия в Съюза; като има предвид, че в тези региони равнищата на заетост са средно с около 10 процентни пункта под националната цел, в сравнение с едва 3 процентни пункта под нея в по-силно развитите региони;

Д. като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове все още са едни от основните инвестиционни инструменти на Съюза с потенциал за намаляване на различията и структурните неравновесия между регионите, за облекчаване на негативните тенденции, породени от икономическата криза, и за създаване на качествени и устойчиви работни места, както и на устойчив растеж, особено в регионите, които най-силно се нуждаят от това, ако бъдат използвани ефективно; като има предвид, че Европейският социален фонд е основният инструмент за инвестиране в човешкия капитал, насърчаване на интеграцията на пазара на труда и борба с бедността и социалното изключване;

Е.  като има предвид, че социалноикономическите неравновесия между държавите членки се задълбочиха допълнително, а по отношение на целта за регионално сближаване важи обратното; като има предвид, че разликата между ядрото и периферията при безработицата се увеличи от 3,5 % през 2000 г. до 10 % през 2013 г.; като има предвид, че това различие повишава риска от фрагментиране и застрашава икономическата стабилност и социалното сближаване в Съюза; като има предвид, че Шестият доклад за сближаването подчертава ролята на европейските структурни и инвестиционни фондове за преодоляване на неравенствата, особено по време на кризата;

1.  счита за жалко, че потенциалът на фондовете на Съюза за създаване на работни места е все още недостатъчен, и отбелязва, че той следва да бъде допълнително засилен посредством по-ефективно и насочено към постигане на резултати изработване на политики и прилагане; в тази връзка изразява загриженост относно забавянето в приемането и изпълнението на оперативните програми за програмния период 2014 – 2020 г. и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят процеса; призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране на всички бенефициенти, особено МСП, които в последно време са генерирали 80% от новите работни места в Съюза;

2.  призовава Комисията и държавите членки да изготвят индивидуализирани политики в подкрепа на създаването на качествени работни места за дълготрайно безработните, възрастните безработни, жените и други приоритетни групи, засегнати особено тежко от кризата;

3.  счита за жалко, че безработицата сред младите хора все още остава прекалено висока в държавите членки, най-силно засегнати от икономическата криза; призовава държавите членки да използват по най-добър и най-бърз начин средствата по линия на Инициативата за младежка заетост, и особено наличните за предварително финансиране 1 млрд. евро, веднага щом те бъдат освободени, за да се улесни достъпът до заетост за младите хора; насърчава държавите членки да използват фондовете на Съюза, за да допълнят и подобрят националните си програми, насочени към засилване на сближаването, регионалната конкурентоспособност и заетостта и към стимулиране на предприемачески дух, особено сред младите хора; в тази връзка призовава също и европейските висши учебни заведения да положат повече усилия, за да адаптират своите програми към нуждите на пазара на труда и на обществото като цяло, и да разработят програми за индивидуално ориентиране и насочване, които могат да подпомогнат борбата с широкомащабната младежка безработица;

4.  отбелязва, че в Съюза броят на преждевременно напускащите училище продължава да бъде висок и засяга равнището на безработица сред младите хора; подчертава, че този проблем трябва да се коригира чрез модернизиране на образователните системи и учебните програми, като се използва подпомагане от Европейския социален фонд (ЕСФ);

5.  подчертава значението на измерението, свързано с пола, за създаването на работни места; призовава Комисията да отпусне достатъчно средства, за да се справи с безработицата сред жените; счита, че жените биха могли да се възползват от технологичния напредък, позволяващ по-гъвкаво работно време, и призовава Комисията да инвестира в тази област;

6.  призовава Комисията да обърне специално внимание на положението на малцинствените групи в Съюза, тъй като те са обект на всички форми на социално изключване и поради това е по-вероятно да са засегнати от структурна безработица; счита, че всяко планиране на политики за социално сближаване в Съюза трябва да отчита интеграцията на малцинствата;

7.  подчертава, че поради промените в методите на производство и застаряващото население значително е нараснала ролята на Европейския социален фонд и на инвестициите в приспособяване на уменията на работниците; категорично счита, че в тази връзка ЕСФ следва да бъде допълващ към националните подходи в държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че наличните ресурси се използват възможно най-ефективно и ефикасно, за да се осигури пригодност за заетост на работниците, социално приобщаване и равенство между половете; същевременно подчертава, че програмите за обучение, финансирани от ЕСФ, следва да бъдат конкретно насочени и към потребностите на предприемачите и служителите на управленско равнище, за да се гарантира устойчивото развитие на предприятията, и по-специално на МСП, които създават повечето възможности за работни места в Съюза;

8.  призовава държавите членки и Комисията да продължат да работят, по-конкретно за подобряване и задълбочаване на платформата EURES като ефективен инструмент за улесняване на мобилността на работниците в Европа, най-вече трансграничната мобилност, като се подобряват техните знания за пазара на труда в Съюза, като им се предоставя информация за възможностите за работа и като им се помага за административните формалности; насърчава държавите членки да разработват и поддържат трансграничните мрежи EURES, не на последно място заради факта, че трансграничните работници първи са изложени на проблемите, свързани с адаптацията и признаването на професионалните квалификации; отбелязва, че чрез обединяването на публичните служби по заетостта, социалните партньори и местните и регионалните органи, тези мрежи улесняват и подкрепят трансграничната мобилност;

9.  подчертава необходимостта да се насочва създаването на качествени работни места с помощта на новите технологии; счита, че Комисията следва да свърже намаляването на безработицата с инструментите на Програмата в областта на цифровите технологии и на „Хоризонт 2020“;

10. подчертава, че Съюзът следва да инвестира в предприятия и да подкрепи създаването на предприятия, с особено внимание към малките и средните предприятия, които представляват 99 % от всички предприятия в Съюза и в последно време са генерирали 80 % от новите работни места, като улеснява достъпа им до финансиране, намалява бюрократичната тежест, опростява законодателството в рамките на програмата REFIT и осигурява благоприятна среда и подходяща регулаторна рамка, включително и за новосъздадените предприятия; подчертава, че подобни мерки не следва да водят до подкопаване на трудовите и социалните права в ЕС; поради това приветства намерението за създаване на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции като допълващ инструмент на политиката на сближаване с потенциал за генериране на 1,3 милиона допълнителни работни места за три години;

11. подчертава, че политиката на сближаване следва да се използва за генериране на интелигентен и устойчив растеж в тези региони, които най-много се нуждаят от него, чрез подкрепа за създаването и развитието на микропредприятия и малки и средни предприятия посредством набор от мерки и финансови инструменти;

12. призовава държавите членки, с цел постигане на социалноикономическо сближаване, да гарантират, че отдалечените и малките региони също имат необходимия капацитет, като например човешки ресурси, за да усвоят наличните средства;

13. призовава държавите членки, с оглед на отрицателното въздействие, което оказват върху пазара на труда застаряването на населението и другите демографски предизвикателства, да разработят проекти за преодоляване на намаляването на населението и за подкрепа на мобилността;

14. призовава Комисията да гарантира, че инвестициите са насочени към икономически по-слабите региони, засегнати от висока безработица, и към МСП в тези региони, предвид техния ограничен достъп до финансиране, за да се гарантира, че тези усилия оказват значимо въздействие там, където са най-необходими, а изборът се прави при надлежно отчитане на икономическите характеристики на инвестициите; подкрепя становището на Комисията, че е необходима квалифицирана работна сила в развиващите се сектори като цифровата икономика, „зелените“ отрасли и здравните грижи;

15. припомня, че съгласуването на заплатите с производителността е важно не само за социалното сближаване, но и за поддържането на силна икономика и продуктивна работна сила;

16. подчертава ролята на териториалното сближаване и в тази връзка подчертава значението на инвестициите в трансгранична инфраструктура, като например вътрешни водни пътища, поради тяхната роля за насърчаване на социалноикономическото развитие на регионите;

17. счита, че мерките на политиката на сближаване играят съществена роля за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия в регионите, които най-много се нуждаят от това; призовава Комисията да обмисли предварително финансиране, с цел да се улесни пълноценното използване на средствата от държавите членки през периода 2014 – 2020 г., като винаги се гарантира спазването на принципа на бюджетна отчетност;

18. счита, че бюджетната дисциплина е от съществено значение за постигане на растеж и създаване на работни места, които са интелигентни и устойчиви; призовава за подновено внимание към по-доброто изразходване на средствата и към борбата с измамите;

19. подчертава, че политиките за растеж и създаване на работни места имат диференцирано териториално въздействие, в зависимост от конкретната ситуация във всеки регион, и че регионалните различия се задълбочават от началото на кризата; подчертава, че препоръките за отделните държави следва да вземат предвид териториалните различия в рамките на държавите членки, с цел да се насърчават растежът и трудовата заетост, като в същото време се защитава териториалното сближаване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.4.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

13

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Danuta Jazłowiecka, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Elmar Brok, Tania González Peñas, Eva Kaili, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Maria Grapini, Ivan Jakovčić


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (25.3.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз

(2014/2245(INI))

Докладчик по становище: Неоклис Силикиотис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че икономическата криза затрудни икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, като доведе до нови различия между отделните държави членки и регионите; припомня, че от началото на кризата в производството в ЕС са загубени над 3,8 милиона работни места(1); изтъква необходимостта от укрепване на политиката на сближаване на ЕС чрез ясно формулирани приоритети, като подчертава необходимостта от намаляване на регионалните различия и от постигане на общите за ЕС цели за икономически растеж и работни места;

2.  изтъква факта, че са необходими съществени усилия, за да се насочи ЕС отново по пътя към постигането на целта за 20 % реиндустриализация до 2020 г.; призовава за укрепване и обновяване на промишлената структура в Съюза с цел повишаване на конкурентоспособността, на растежа и на броя на работните места; изтъква, че, за да се постигне това, трябва да се инвестира в цифровата, енергийната и транспортната инфраструктура, както и — в дългосрочен план, но не по-малко спешно — в образованието, научноизследователската дейност и повишаването на уменията на работниците;

3.  признава, че инвестициите по линия на политиката на сближаване са спомогнали за смекчаването на отрицателното въздействие на икономическата и финансова криза и са се превърнали в съществена част от инвестиционния бюджет в определени европейски държави; признава усилията на Комисията в посока пренасочване на инвестициите по линия на политиката на сближаване към областите, засегнати най-тежко от кризата;

4.  подчертава, че Договорът за Европейския съюз включва целта за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и на солидарността между държавите членки (член 3 от ДЕС).

5.  подчертава, че целите, очертани в стратегията „Европа 2020“, следва изцяло да бъдат взети предвид в политиката на сближаване; подчертава, че инвестициите по линия на политиката на сближаване следва да са насочени към растеж, към увеличаване на иновациите, към МСП, към цифровата икономика и към биоикономика с ниски въглеродни емисии; изтъква факта, че именно инвестициите в тези сектори имат потенциал не само да подсигурят съществуващите работни места, но и да предизвикат растеж и създаване на допълнителни работни места;

6.  подчертава ключовата роля, която секторът на промишлеността, и по-специално производството, играе в европейската икономика, с дял от 80% от износа и 80% от разходите за научноизследователска и развойна дейност; отбелязва, че между 2007 г. и 2012 г. само чрез регионалната политика на ЕС са били създадени около 594 000 нови работни места(2);

7.  препоръчва политиката на сближаване да бъде осъвременена; препоръчва централна роля в политиката на сближаване да се възложи на обновяването на промишлеността и на структурите и на подкрепата за иновациите, за да се повиши заетостта в целия Съюз;

8.  подчертава значимостта на опростяването на управлението и на процедурите на програмите на политиката на сближаване; подчертава, че административната тежест, породена от различните процедури за управление и контрол, трябва да бъде в рамките на разумното в сравнение с размера на финансирането, получено от програмите по политиката на сближаване;

9.  подчертава, че МСП осъществяват 99 % от корпоративната дейност на ЕС и осигуряват 80 % от работните места в Съюза;

10. счита, че са необходими допълнителни усилия за укрепване на индустриалния сектор в няколко държави членки, улесняване на достъпа до инвестиции и кредити за производителите и справяне с безработицата; подчертава необходимостта от подход, основан на специфичните силни страни на регионите, с цел постигане на икономически растеж;

11. счита, че всички нови проекти и инвестиции в рамките на политиката на сближаване са насочени към максимални резултати и въздействие, и зачита новата рамка за резултатите, целяща подпомагането на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава също така, че проектите и инвестициите, насърчавани със средства на ЕС, следва да целят създаването на нови работни места; подчертава, следователно, че държавите членки следва да се стремят към създаването на качествени и устойчиви работни места, като същевременно прилагат своите оперативни програми за текущия период на финансиране, за да предприемат мерки срещу високите нива на младежка безработица и да позволят на регионите да развият стабилни и устойчиви икономики; припомня, че инвестициите и проектите следва да вземат предвид опазването на околната среда, по-специално с цел да се насърчават възобновяемите източници на енергия, както и мерките за енергийна ефективност; припомня, че се очаква глобалният пазар за екологични продукти и услуги почти да се удвои до 2020 г., като достигне около 2 трилиона евро годишно;

12. приветства предложението за съюз на капиталовите пазари и счита, че това е важен инструмент за допълване на Плана за инвестиции за Европа и за подобряване на достъпа на малките и средните предприятия до кредитиране чрез създаване и разработване на алтернативни на банковите заеми източници на финансиране, включително чрез подобряване на първоначалното публично предлагане;

13. призовава за бързото въвеждане и използване на съюза на капиталовите пазари, с цел да се подкрепи ръководената от промишлеността работа в областта на развитието на европейските пазари за частни емисии и да се подкрепи усвояването на дългосрочни инвестиционни фондове; счита, че един успешен съюз на капиталовите пазари ще намали фрагментацията на финансовите пазари в ЕС, като по този начин ще спомогне за намаляване на разходите за финансиране;

14. подчертава, че инвестициите следва да са съсредоточени в области, които са в състояние да създадат мултиплициращ ефект по отношение на работните места и растежа, като например иновациите и образованието;

15. подчертава важността на регионалното финансиране за малките и средните предприятия, които работят като двигател на регионално равнище за създаване на работни места, за интелигентен растеж и за прехода към дигитални икономики и икономики с ниски въглеродни емисии;

16. подчертава важността на финансирането по линия на политиката на сближаване за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и за постигането на целите за 2020 г. и за 2030 г. за намаляване на емисиите на CO2, за енергийна ефективност и за възобновяеми енергийни източници;

17. отбелязва, че докладите за финансираните от ЕС проекти обикновено са съсредоточени върху разходите сами по себе си и върху съответствието с административните разпоредби, а не върху постигането на осезаеми резултати, което води до недостатъчна информираност за ефективността на субсидиите на ЕС; в тази връзка подчертава значението на систематичното събиране на информация относно въздействието на средствата от ЕС, за да може да се определят най-ефективните мерки за насърчаване на икономическото развитие на регионите на ЕС;

18. призовава за по-добра координация на публичните инвестиции от страна на държавите членки и на местните и регионалните органи и призовава също така за по-стабилна икономическа и регулаторна среда в ЕС с цел той да стане по-привлекателен за частните инвестиции, тъй като без това ще бъде невъзможно да се постигне целта за увеличаване на дела на промишлеността в БВП до 20 % до 2020 г.; подчертава значението на съсредоточаването на инвестициите на ЕС върху иновативните сектори и тематични приоритети, като например научни изследвания и иновации, подкрепа за МСП и за икономиката с ниски въглеродни емисии, с цел да се постигне максимално въздействие на инвестициите върху устойчивия икономически растеж и създаването на работни места; решително подкрепя подхода към научноизследователската и развойната дейност, който има за цел намаляване на различията в областта на иновациите в рамките на Съюза, като дава възможност на по-слабо развитите региони да приемат, подобрят и адаптират новаторските решения, разработени във водещите региони; призовава също така за допълнително разясняване и бързо изпълнение на концепцията за интелигентна специализация, която има потенциала да засили конкурентоспособността на регионите на ЕС;

19. призовава за приобщаваща промишлена стратегия, която взема предвид районите, засегнати от процеси на обезлюдяване и застаряване на населението; счита, че нейните крайни цели следва да бъдат борбата с безработицата, осигуряването на конкуренция, устойчиво развитие и растеж и създаването на повече работни места;

20. подчертава, че за да се създадат условия за провеждането на иновативни и продуктивни научноизследователски дейности, е необходимо допълнително да се увеличи финансирането за научноизследователска и развойна дейност; поради това призовава за повишаване на степента на съответствие на съществуващите мерки за финансиране, например финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове и по „Хоризонт 2020“, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета;

21. призовава държавите членки да ускорят програмата „Гаранция за младежта“, тъй като кризата попречи на непропорционално висок брой млади хора, които са в началото на своята кариера, да намерят работа, а младежката безработица достигна тревожни равнища в половината от регионите;

22. призовава, с цел подобряване на положението със заетостта, да се отчитат по подходящ начин потребностите на МСП, когато се изготвят закони и разпоредби, и да се улесни достъпът до кредити за предприятията, независимо от техния размер, които създават работни места;

23. призовава за доизграждането на цифровия единен пазар с цел да се подобри положението по отношение на иновациите, на обмена на знания и идеи и на конкурентоспособността и иновативността на европейските предприятия.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

47

7

9

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Juan Carlos Girauta Vidal, Theresa Griffin, Marek Józef Gróbarczyk, András Gyürk, Roger Helmer, Dawid Bohdan Jackiewicz, Eva Kaili, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Miroslav Poche, Miloslav Ransdorf, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Miguel Urbán Crespo, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Hermann Winkler, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, Simona Bonafè, Cornelia Ernst, Yannick Jadot, Werner Langen, Morten Messerschmidt, Clare Moody, Dominique Riquet, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Anne Sander, Maria Spyraki, Paul Tang, Pavel Telička, Anneleen Van Bossuyt, Cora van Nieuwenhuizen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Ignazio Corrao, Antanas Guoga

(1)

Табло с резултати за промишлеността през 2013 г., Работен документ на службите на Комисията, (SWD(2013)0346, 20 септември 2013 г.), стр. 6.

(2)

„Засилване на конкурентоспособността на европейските региони и градове, насърчаване на растежа и създаване на работни места“ (Making Europe’s regions and cities more competitive, fostering growth and creating jobs). http://europa.eu/pol/pdf/flipbook/en/regional_policy_en.pdf - стр 6


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (26.3.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

инвестиции за растеж и работни места: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз

(2014/2245(INI))

Докладчик по становище: Силвия Коста

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че за да допринесе ефикасно за борбата с високите равнища на младежка безработица, политиката на сближаване на ЕС трябва да бъде изцяло приведена в съответствие със стратегия Европа 2020 и по-конкретно с водещите цели за образование и намаляване на равнищата на отпадане от училище под 10 %, както и увеличаване на дела на младите хора, завършили трета степен на образование, разполагащи с диплома или равностойна квалификация за професионално обучение до поне 40 %, и със среден показател от поне 15 % на възрастни, участващи в програми за учене през целия живот и не по-малко от 95 % от децата да бъдат обхванати от образование в ранна детска възраст, като се признае удостоверяването на умения и придобит опит;

2.  отбелязва, че за да бъдат постигнати целите, заложени в стратегията Европа 2020, в частност целите за образование и за намаляване на равнищата за отпадане от училищата, следва да се подобрят достъпът до образователна инфраструктура и качеството на социално-културните услуги в регионите на ЕС, по-конкретно тези в икономически застой; припомня значението на образованието за постигането на по-висока степен на социално и регионално сближаване, както и за укрепването на демократичното съзнание и участие сред младите хора;

3.  подчертава фактът, че 12 % от населението на възраст между 18 и 24 години отпадат ранно от училище; призовава ЕС да определи основните фактори, водещи до ранно отпадане от училище и да наблюдава характеристиките на явлението на национално, регионално и местно равнище, което да послужи за основа на целенасочени и ефективни политики, основани на доказателства; счита, че политиките за намаляване на ранното отпадане от училище трябва да бъдат насочени към редица фактори, в това число образователни и социални предизвикателства, които евентуално могат да водят до подобно явление;

4.  изтъква, че без ефективно сътрудничество между образователните институции и участниците в пазара на труда ще бъде невъзможно да се преодолее високото равнище на безработица сред младите хора, притежаващи диплома в ЕС; подчертава по-конкретно, че чрез преподаване на познания и опит, необходими за пазара на труда, младежката заетост беше повишена и социалните различия намалени;

5.  изразява съжаление по повод факта, че за образованието понастоящем се предоставят недостатъчни средства и подчертава необходимостта от повече инвестиции в модернизирането на образователните системи в областта на професионалното обучение и формалното и неформалното образование; припомня, че това се отнася също до ремонтирането на училищните сгради и предоставянето на нови технологии за образование и изследвания (достъп до бази данни, обучение по информационни технологии, онлайн учене);

6.  подчертава значението на засилване на връзките между образование, изследване и бизнес на регионално, местно, национално и наднационално равнище; призовава държавите членки да предприемат възможно най-бързо действия по свързаните с образованието специфични за всяка държава препоръки на Европейския семестър и другите препоръки на Комисията;

7.  подчертава значението на ученето през целия живот и на подобряването на условията за обучение и труд за изследователите и преподавателите с цел да се привлече и да се задържи квалифициран преподавателски персонал, което представлява ключов фактор за икономическия растеж; подчертава, че е изключително важно младите хора да придобиват цифрови умения, както и преподавателите да бъдат обучени в тази област, тъй като значението на тези умения става все по-важно за европейския пазар на труда;

8.  подчертава, че потребностите на пазара на труда се променят бързо и младите хора са изправени пред нарастващи трудности при прехода си от образование към работа и по тази причина обикновено са по-уязвими по отношение на безработицата; припомня значението на инвестирането в човешкия капитал и хората, и най-вече в младите хора в Европа, за да се повиши пригодността им за заетост и възможностите им за придобиване на професионални квалификации; призовава за подобряване на действащата Панорама на уменията в ЕС, която идентифицира търсенето на работни места и умения и в зависимост от това да променят системите на образование и обучение на държавите членки, така че хората да разполагат с точните умения за точното работно място;

9.  подчертава необходимостта от насърчаването на партньорства между света на образованието и политиките за заетост чрез включването на всички заинтересовани лица, включително социалните партньори, факторите, вземащи решения, осигуряващите обучение и работодателите;

10. приветства Инициативата за младежка заетост, създадена с цел да засили схемата „Гаранция за младежта“ най-вече в региони, където младежката безработица надвишава 25 % и подчертава, че тя представлява ефективно средство за намаляване на младежката безработица и ще послужи за основна структурна реформа в средносрочен и дългосрочен план; призовава държавите членки да установят стабилно сътрудничество със заинтересованите лица, най-вече с работодателите и МСП, и да използват пълноценно Европейския социален фонд, Инициативата за младежка заетост и другите структурни фондове при прилагането на схемата и при създаването на инфраструктура;

11. призовава Комисията да помогне за гарантирането на ефикасното прилагане на схемата „Гаранция за младежта“ чрез обмен на примери за добри практики; подчертава, че срокът за бюджетните средства за схемата „Гаранция за младежта“ в рамките на Инициативата за младежка заетост изтича на 31 декември 2015 г.; призовава Комисията да предприеме необходимите действия, за да гарантира продължаването на програмата;

12. подчертава необходимостта от развиване на предприемачески умения в рамките на схемите „Гаранция за младежта“; все пак счита, че са необходими ранна намеса и предприемане на действия, а в много случаи – реформи, като подобряване на системите за професионално обучение и образование, както и обмен на най-добри практики, свързани с двойната образователна система биха могли да допринесат за структурни изменения на пазара на труда и да доведат до по-високи равнища на заетост;

13. приветства новия Европейския фонд за стратегически инвестиции; изразява надежда образованието и обучението да се считат за стратегически инвестиции и следователно са част от едно от приоритетните действия;

14. настоятелно призовава Комисията да признае изцяло потенциала на културата да допринася за устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособността на регионите, и за подобряването на социалното сближаване; подчертава по-конкретно ролята на секторите на културата и творчеството и на цифровизацията на културното наследство като стратегически двигатели за икономическо възстановяване и растеж в ЕС и за регионалното развитие, като се има предвид, че понастоящем те осигуряват – пряко или косвено – повече от 7 милиона работни места;

15. подчертава значението на сектора на културата за борбата срещу младежката безработица, тъй като секторите на културата и творчеството са много привлекателни за младите хора и им предлагат повече възможности за заетост; припомня ролята, която културата играе за създаването на повече и по-качествени работни места чрез образование, развитие на уменията, обучение и самостоятелно учене, предлага инструментите на пряката политика на сближаване като средство за подобряване и увеличаване на броя на работните места в секторите на културата и творчеството;

16. призовава Комисията да оцени обхвата на използването на средства по Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд за насърчаване на културни дейности в държавите членки и по-конкретно за насърчаване на сектора на творчеството; изисква от Комисията да представи на Парламента доклад относно резултатите от оценката най-късно до представянето на средносрочния доклад относно програмата „Творческа Европа“, тоест до 31 декември 2017 г.;

17. припомня, че културата и материалното и нематериалното културно наследство са ключови елементи за устойчиво възстановяване на градските и селските райони и за привлекателността на градовете и регионите, както и за икономическото развитие посредством културния туризъм и МСП в сферата на културата; призовава за създаването на регионални културни центрове, в които градовете и регионите да могат да работят съвместно за насърчаването и запазването на тяхното културно наследство и за превръщането им в икономически актив;

18. призовава Комисията да се ангажира да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури ефективна защита на материалните и нематериалните стоки, които изграждат културното наследство на Европа и са от основно значение за укрепването на културното и социално-икономическото развитие, което води до и насърчава обща европейска идентичност и културно отличаване на европейските страни, региони и градове; призовава градовете и регионите на ЕС да използват за тази цел инструментите на политиката на сближаване;

19. отбелязва, че таванът от 5 милиона евро (или 10 милиона евро от общите разходи за обекти от списъка на ЮНЕСКО), приет от Комисията въз основа на общите разходи по проекта е изключително рестриктивен и ще доведе до намаляване на подкрепата за културното наследство, не на последно място поради факта, че не съдържа разпоредби относно приспадане на бюрократичните и административните разходи и на неснижаемите по размер разходи (напр. ДДС), и поради факта, че ограничава обхвата за публично-частни партньорства и инвестиции в културата, която е от ключово значение за социалното и икономическото развитие на ЕС;

20. подчертава, че липсва правно основание в правото на ЕС за този подход и призовава във връзка с това Комисията да преразгледа решението и да изясни в тематичните насоки, тълкуването на член 3, буква д) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 (ЕВРР) по отношение на инвестиции за развиване на вътрешния потенциал посредством инвестиции в дълготрайни материални активи за оборудване и маломащабна инфраструктура, включително маломащабна инфраструктура за културен и устойчив туризъм;

21. призовава държавите членки да отделят по-голям дял от бюджетите си и от фондовете за регионално развитие за култура и културно наследство, чрез които регионите да станат привлекателни, да се развият ефективно и да разгърнат, и използват потенциала си;

22. подчертава значението на опростяването и препоръчва Комисията и държавите членки да продължат усилията си за опростяване на прилагането на политиката за сближаване, за да подобрят фокусирането върху резултатите от политика и намаляването на бюрокрацията на всички равнища; изтъква значението на форумите за обмен на най-добри практики в различните области на прилагане на политиката.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, Jill Evans, Emmanouil Glezos, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sylvie Guillaume, György Hölvényi, Dietmar Köster, Ilhan Kyuchyuk, Ernest Maragall, Emma McClarkin, Martina Michels


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (1.4.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно инвестиции за работни места и икономически растеж насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз

(2014/2245(INI))

Докладчик по становище: Джули Гърлинг

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че в исторически план жените са много повече засегнати от безработицата в сравнение с мъжете – въпреки че съставляват 59% от новозавършилите висше образование(1), което е също в несъответствие с ниския брой жени на длъжности, свързани с отговорност; като има предвид, че процентът на работещите жени е леко повишен, от 60% на 63%, през последните пет години, като безработицата сред жените възлиза на 10% в ЕС, със значителни регионални вариации (въпреки че тези разлики намаляват съществено)(2); като има предвид, че дори за жените, които работят, професионалните квалификации и равнището на заплатата и пенсионните вноски не са пропорционални на степените на образование, които са придобили;

Б.  като има предвид, че само 29 % от жените имат образователна степен в областта на ИКТ и само 4 % са пряко заети в сектора на ИКТ(3); като има предвид, че според данни на Комисията повече жени отколкото мъже учат висше образование; като има предвид, обаче, че жените са все още недостатъчно представени в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката, което ограничава икономическите възможности за тях, въпреки че няма научни данни, че мъжете са по-талантливи от жените в тези области;

В.  като има предвид, че жените са особено засегнати от ниските възнаграждения (21,2 % през 2010 г. в сравнение с 13,3 % за мъжете), особено работещите жени с ниско равнище на образование и тези със срочни договори(4);

Г.  като има предвид, че разликата в пенсиите на половете показва, че средно в ЕС пенсиите на жените са с 39 % по-ниски в сравнение с тези на мъжете;

Д. като има предвид, че жените са в по-голяма степен изложени на бедност и социално изключване от мъжете, още повече когато са на възраст над 60 години (22,2 % през 2010 г. в сравнение с 17,3 % за мъжете)(5);

Е.  като има предвид, че равенството между половете представлява важен инструмент за икономическо развитие и социално сближаване;

Ж. като има предвид, че политиката на сближаване е основният инструмент за изпълнението на мерки срещу безработицата и социалното изключване и се нуждае от инвестиции в образованието и увеличаване на капацитета за образование;

З.  като има предвид, че поредица от икономически и социални проблеми в селските райони се наблюдават с течение на времето, като например недостатъчно развита култура на предприемачество, слабо участие на възрастните в процеса на учене през целия живот и обучение, липса на по-нататъшно обучение в селските райони и висок процент на лицата, заети със селско стопанство за собствени нужди;

И. като има предвид, че степента на заетост за жените е все още ниска с оглед на целите на стратегия "Европа 2020" (11,5 % под целта от 75 %)(6);

Й. като има предвид, че според прогнози на ОИСР равното участие на жени и мъже на пазара на труда би довело до увеличение в размер на 12,4% на БВП на глава на населението до 2030 г.;

К. като има предвид, че жените са недостатъчно представени на ръководни позиции и че само 30 % от новите предприятия в Европа са установени от жени(7);

Л. като има предвид, че над две трети от европейците живеят в градове, които са производствени и иновативни центрове, на същевременно водят до концентрация на социално изключени лица и следователно са от ключово значение за справяне със социалното изключване като предизвикателство;

М. като има предвид, че самотните майки или самотните родители продължават да бъдат в неблагоприятно положение на пазара на труда;

Н. като има предвид, че равните възможности за мъжете и жените и принципът за основана на пола интеграция са изрично установени в регламентите за структурните фондове като широкообхватни елементи по отношение на планирането и политическото прилагане;

О. като има предвид, че семейните предприятия предлагат по-високо заплащане на жените в сравнение с МСП и възможност за жените да навлязат в доминирани от мъже отрасли; като има предвид, че за жените, които работят в семейни предприятия, има по-голяма вероятност за достигане до ръководни позиции; като има предвид, че Европейският съюз и държавите членки следва да бъдат насърчавани да популяризират този вид дейност и да убеждават жените да навлизат в по-голяма степен в семейните предприятия;

П. като има предвид, че подкрепата за равенството, освен че е въпрос на справедливост и основни права, също е въпрос на конкурентоспособност, тъй като талантът на всички жени, засегнати от професионална маргинализация, ще бъде изгубен – положение, което е в разрез с усилията в подкрепа на икономика, основана на знанието;

1.  изразява съжаление относно факта, че държавите членки не са предприели повече мерки за справяне с различията в заплащането на мъжете и жените; изразява загриженост относно това, че жените в ЕС печелят средно 16,4 % по-малко от мъжете, полагащи труд със същата стойност, и един вид работят без заплащане 59 дни на година, което ги поставя в икономически неизгодно положение и понякога ги прави зависими от партньора; изтъква значението на мерки за справяне с разликите в заплащането на половете, които също създават разлика в пенсиите от 39% между мъжете и жените в ЕС; изтъква факта, че в девет държави членки тази разлика се е увеличила през последните пет години; отбелязва, че в съответствие с оценката за европейска добавена стойност намаление в размер на 1% на разликата в заплащането на мъжете и жените би довело до увеличение на икономическия растеж в размер на 0,1 %; отбелязва, че предоставянето на жените на достъп до позиции с отговорности повишава конкурентността на организациите; призовава държавите членки да подобрят и актуализират статистиката си относно разликите в заплащането на мъжете и жените;

2.  призовава Комисията да изиска прозрачност на възнагражденията във връзка с работни места, които създава или финансира по линия на политиката на сближаване, като по този начин отхвърли всички необосновани неравенства в заплащането;

3.  счита, че Съюзът следва, на всеки етап от прилагането на средства от ЕСИ фондове, да си поставя за цел премахването на неравенствата и насърчаването на равенството между мъжете и жените, интегрирането на измерението пол, както и борбата срещу дискриминацията на основата на пол, расов или етнически произход, религия или вярвания, увреждания, възраст или сексуална ориентация;

4.  призовава за това, повече видове дискриминация да бъдат признати и разгледани, т.е. не само неравенството въз основа на пола, но и неравенството, основано на религия или лични убеждения, социален произход, сексуална ориентация, възраст, етническа принадлежност и увреждания, за да се въведе актуална и ефективна политика за социално приобщаване;

5.  отбелязва, че икономическата криза е въвела отново равенство в много области; подчертава колко е важно да се гарантира, че икономическата криза не може да се използва като аргумент за продължаващото неравенство между жените и мъжете и че работата по отношение на равенството продължава, дори по време на такава криза;

6.  призовава държавите членки да променят тази динамика чрез въвеждане на политики, които са активно в полза на равенството чрез схеми и бюджети, които целят повишаване на БВП на глава на населението чрез такива средства; 

7.  призовава Комисията и държавите членки активно да използват структурните фондове като инструменти за засилване на равенството между половете: изисква от държавите членки и Комисията да извършат анализ на въпросите на равенството между половете и да работят с бюджетиране, съобразено с фактора пол, с цел да се постигне равенство на разпределянето на финансови ресурси;

8.  призовава Европейската комисия да включи статистически показатели на Евростат за всяка държава поотделно, за да се измери въздействието на равенството между половете върху икономическия напредък както по отношение на реалното участие на жените на пазара на труда, така и на степента, до която те са включени в отговорни позиции и във висшето ръководство

9.  отчита факта, че МСП имат значителен принос за европейската икономика, в частност като създават работни места; изразява разочарованието си относно това, че жени ръководят МСП в много по-малка степен от мъже; отбелязва, че 5% от бордовете на дружествата в ЕС имат председатели жени, а съответната цифра за членовете на бордовете е 18,6%; изразява съжаление относно факта, че в периода 2003-2012 г. процентът на жените предприемачи се е повишил много леко от 10 % до 10,4 %;

10. призовава държавите членки да обменят най-добри практики за насърчаване на жени да създават МСП, да развиват стратегии за насърчаването на предприемачеството сред жените, както и да улеснят достъпа на жените предприемачи до финансова подкрепа; изразява задоволството си от факта, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) предоставя подкрепа за ръководени от жени МСП и насърчава подкрепата за дейности по обучение и достъпа до финансиране; призовава Европейския институт за равенство между половете да даде приоритет на събирането на информация относно предприемачеството сред жените, в частност относно достъпа до финансиране и икономически мрежи;

11. изразява съжалението си относно факта, че толкова малко се прави за насърчаването на участието на жени в органи за вземане на решения или за насърчаването им да създават собствени предприятия; отбелязва, че дискриминацията, основана на бременност например, е широко използвана за изключване на жените от частния и публичния пазар на труда;

12. отбелязва, че малкият брой жени в дисциплини като науката, технологиите, инженерството и математиката произтича от свързани с пола стереотипи; настоятелно приканва държавите членки и Комисията да насърчават жените да навлизат в сектори, които традиционно се считат за "мъжки", особено науките и новите технологии, в частност чрез кампании за информиране и повишаване на осведомеността, с оглед да бъде извлечена пълна полза от човешкия капитал, който представляват жените в Европа;

13. отбелязва, че е много по-вероятно жени да бъдат ангажирани с работа на непълно работно време, нископлатен труд или несигурни работни места, което може да бъде в полза за майки, които се завръщат след отпуск по майчинство, но което също може да води до бедност сред работещите и различия в пенсиите на мъже и жени; отбелязва, че за трудово заетите жени в Европа е четири пъти по-вероятно да работят на непълен работен ден отколкото трудово заетите мъже(8); изразява загриженост относно различията на положението относно работата на непълно работно време в държавите членки; призовава Комисията да представи актуализиран, задълбочен анализ на различните видове заетост, включително сравнения в рамките на държавите членки и между тях, за да се очертаят свързаните с пола несправедливости в областта на трудовата заетост, като обърне особено внимание на работата на непълно работно време;

14. препотвърждава необходимостта от установяване на заведения за полагане на грижи за малки деца, за да се засили присъствието на жените на пазара на труда, и призовава Комисията да подкрепи иновативни проекти в тази насока; изтъква, че инвестирането в обществени инфраструктури като детски заведения увеличава възможностите за жените активно да участват в икономиката и пазара на труда;

15. препоръчва на Комисията, в контекста на политиката на сближаване, да задели по-голям дял от финансиране по линия на ЕФРР и ЕСФ за проекти, които позволяват на жените да получат достъп до висококачествено обучение и работни места;

16. отбелязва, че е налице силна тенденция сред жените за мигриране от селските райони към градовете в търсене на възможности за работа, като по този начин създават дисбаланс на заетостта на половете в селските райони; изтъква влиянието на това върху икономиката и населението и значението на развитието на икономиката в селските райони по начин, който използва потенциала на мъжете и на жените и предоставя на сектори, които обичайно са доминирани от жени, същия статус като доминирания от мъже труд, както и на допринасянето за това чрез схеми, които подкрепят предприемачеството сред жените и средствата за хармонизиране на услугите в селските райони като детски градини, оказване на помощ на по-възрастните хора, здравеопазване и образование. също така призовава за дългосрочна работа за справяне с факторите, които насочват жените и мъжете към различни стопански сектори, за да се постигне равенство на пазара на труда; призовава държавите членки и Комисията да насърчават предприемачеството сред жените в селските райони;

17. изтъква, че е от ключово значение да започне изпълнението на програми относно развитието на предприемачески и управленчески умения на жените, за да се увеличи броят на дружествата в селските и градските райони; подчертава значението на насърчаването на равни възможности за заетост, чрез участието на жени, особено на тези в селските райони, при започване на собствен бизнес;

18. призовава Комисията и държавите членки да обмислят дали биха могли да бъдат включени клаузи относно равенството между половете в обявления за обществени поръчки, с цел предприятията да се насърчат да се стремят към равенство между жените и мъжете в своите рамки, като едновременно с това се спазва законодателството на ЕС в областта на конкуренцията;

19. изтъква, че е налице съществена разлика между половете в дигитално отношение, която може да бъде преодоляна чрез улесняване и насърчаване на достъпа за жените до схеми за обучение по новите технологии;

20. призовава държавите членки да дадат приоритет на програмата за дигитална икономика и изтъква, че пълният широколентов достъп е ключов елемент при предоставянето на възможности на жените, мъжете и предприятията по отношение на гъвкавите условия на труд и работата от дома; призовава държавите членки, Комисията и местните и регионални органи да подкрепят инвестиции за обучаването на жени в областта на ИКТ, така че да се подобри съвместяването на трудов и личен живот;

21. призовава институциите на ЕС и държавите членки, с оглед постигане на целите, свързани с трудовата заетост и социалното приобщаване, да вземат предвид потребностите на жените, завръщащи се от отпуск по майчинство, да мотивират работодателите да наемат на работа жени след отпуск по майчинство, да улесняват гъвкавите режими на работа и да насърчават допълнителното (учене през целия живот) образование, което да позволява на жените безпроблемно да възобновят своята професионална кариера;

22. призовава Комисията, държавите членки и местните и регионални органи да отчетат политиките за защита на жените в рамките на инвестиционните си програми и да гарантират, че средствата са насочени към ефективна заетост и професионално развитие и с тях не се злоупотребява;

23. отправя искане към Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да насърчават систематично подхода на използването на платформи за електронно обучение с цел развитие на женските предприемачески умения, както и предприемачеството в трансграничните райони; изразява особена загриженост по отношение на необходимостта да се създаде мрежа за трансгранично партньорство, основано на диалог и комуникация между институциите партньори с оглед на организирането на публични дебати относно предприемачеството сред жените и трансграничното предприемачество;

24. призовава институциите на ЕС и държавите членки, с цел постигане на целите, свързани с повишаване на капацитета на заведенията за грижи за децата в ранна детска възраст, да използват по-добре както количествените, така и качествените показатели, с оглед да гарантират равен достъп на всички деца до висококачествени грижи и образование;

25. настоятелно приканва държавите членки да насърчават инвестиции в схеми за обучение, предназначени да помогнат на жените да се интегрират към пазара на труда, особено онези, които преди това са полагали през цялото време грижи за децата си или за други зависими лица, и в услуги за полагане на грижи за деца, възрастни хора и други нуждаещи се, които са достъпни и на приемливи цени и следват график, който е приемлив за тези, които работят на пълно работно време, с цел да се гарантира баланс между работата и семейния живот и да се води борба срещу безработицата и социалното изключване;

26. призовава държавите членки да създадат бюджетни мерки, които вземат предвид въпросите на равенството между половете, при изготвянето на програмите в рамките на политиката на сближаване, в усилие да се разгледат не само онези схеми, които са насочени конкретно към жените, но и всички други схеми и политики, предложени от управляващите, заедно с тяхното въздействие върху разпределението на ресурсите и техния принос за равенството между жените и мъжете;

27. изисква от държавите членки да прилагат и засилват бюджетирането с оглед на измерението пол и призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в този вид бюджетиране.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.3.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut, Julie Girling, Constance Le Grip, Marc Tarabella, Julie Ward, Marco Zullo

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Bart Staes

(1)

Доклад относно равенството между жените и мъжете, 2014 г.

(2)

данни на Евростат за 2008 г. и 2013 г.

(3)

Доклад на Европейската комисия (2013 г.), "Жени, работещи в сектора на ИКТ"

(4)

Пак там.

(5)

http://www.europarl.europa.eu/eplibrary/Pauvrete-dans-l-Union-europeenne.pdf

(6)

Евростат, Изследване на работната сила (LFS), 2014 г. (второ тримесечие)

(7)

План за действие "Предприемачество 2020 г." Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795).

(8)

Доклад относно равенството между жените и мъжете, 2014 г., Европейска комисия, ГД "Правосъдие и потребители".


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

1

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Michela Giuffrida, Anna Hedh, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Olaf Stuger, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Enrique Calvet Chambon, Josu Juaristi Abaunz, Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Bronis Ropė, Marco Zullo

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Ulrike Trebesius

Правна информация