Процедура : 2015/2040(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0197/2015

Внесени текстове :

A8-0197/2015

Разисквания :

PV 07/09/2015 - 23
CRE 07/09/2015 - 23

Гласувания :

PV 08/09/2015 - 5.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0287

ДОКЛАД     
PDF 277kWORD 175k
19.6.2015
PE 549.154v02-00 A8-0197/2015

относно процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от 2014 г.

(2015/2040(INI))

Комисия по конституционни въпроси

Докладчик: Ричард Корбът

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от 2014 г.

(2015/2040(INI))

Европейският парламент,

като взе предвид:

       член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз,

       член 246 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

       своята резолюция от 1 декември 2005 г. относно насоките за одобрението на Комисията(1),

       своето решение от 20 октомври 2010 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Комисията(2),

–       своето решение от 14 септември 2011 г. относно изменение на членове 106 и 192 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на приложение XVII към него(3),

–       Кодекса за поведение на членовете на Комисията, и по-специално членове 1.3 до 1.6 от него,

       членове 52 и 118 от Правилника за дейността и приложение XVI към него,

       доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по правни въпроси (A8-0197/2015),

като има предвид, че:

A.     изслушванията на кандидатите за членове на Комисията, за пръв път въведени през 1994 г., са вече трайно установена практика, която повишава демократичната легитимност на институциите на Европейския съюз и ги доближава до европейските граждани;

Б.     изслушванията са от решаващо значение поради факта, че дават възможност на Парламента да направи информирана оценка на Комисията при гласуване на вота на доверие, позволяващ на Комисията да встъпи в длъжност;

В.     процесът на изслушване дава възможност на Парламента и на гражданите на ЕС да си създадат представа и да оценят личността, квалификациите, подготовката и приоритетите на кандидатите, както и познанията им в областта на възложения им портфейл;

Г.     процесът на изслушване увеличава прозрачността и повишава демократичната легитимност на Комисията като цяло;

Д.     равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта; като има предвид, че това изискване трябва да намери отражение в състава на Европейската комисия; като има предвид, че въпреки многократните искания от страна на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. правителствата предложиха далеч по-голям брой мъже кандидати отколкото жени кандидати; като има предвид, че жените, които бяха предложени, са предимно от държави членки с по-малобройно население, а по-големите държави членки до голяма степен пренебрегнаха това изискване; като има предвид, че единственото справедливо решение е всяка държава членка да бъде помолена да предложи двама кандидати – един мъж и една жена, така че кандидатът за председател да може да предложи висококачествена колегия с равен брой мъже и жени;

Е.     макар и да е доказал своята ефективност, процесът на изслушване винаги може да бъде подобрен, по-конкретно чрез един по-гъвкав и динамичен обмен между члена на Комисията и членовете на парламентарната комисия, която отговаря за изслушването;

Ж.    изслушването на кандидата за заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс открои необходимостта от адаптиране на процедурите на Парламента, в случай че бъдещите Комисии имат специален статут за един или повече заместник-председатели;

З.      Член 3, параграф 3 от ДФЕС гласи, че Съюзът „насърчава [...] равенството между жените и мъжете“, а съгласно член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“;

1.      счита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията представляват добра възможност за Европейския парламент и гражданите на ЕС да направят оценка на приоритетите на всеки кандидат и на професионалната му пригодност за съответната роля;

2.      счита, че би било добре да се определи краен срок, до който всички държави членки да представят своите кандидати, така че да се остави достатъчно време на новоизбрания председател на Комисията да разпредели портфейлите, като взема предвид професионалния опит и квалификацията на кандидата, и на Парламента – да проведе изслушванията и оценките, и призовава своя председател да предприеме разискване с другите институции с оглед на постигането на тази цел;

3.      счита също така, че отсега нататък всяка държава членка следва да предлага поне двама кандидати – един мъж и една жена на равна основа – които да представи на вниманието на новоизбрания председател на Комисията; счита, че е важно също така Съюзът да постигне в рамките на собствените си институции целите по отношение на равенството между половете, които е поставил;

4.      счита, че проверките на декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси следва да бъдат подобрени; счита, че за тази цел декларациите за финансови интереси следва да включват семейни интереси, както е предвидено в член 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията; счита, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси, въз основа на анализ по същество на декларациите за финансови интереси, представлява основна предпоставка за провеждането на изслушването от компетентната комисия;

5.      припомня, че отговорността за провеждането на изслушванията е на парламентарните комисии; счита, обаче, че когато един заместник-председател на Комисията има отговорности, които са предимно хоризонтални, изслушването би могло по изключение да бъде проведено под различна форма, като например на заседание на Председателския съвет или на заседание на Съвета на председателите на комисии, при условие че въпросното заседание позволява провеждането на диалог и включва съответните компетентни комисии, за да им се даде възможност да изслушат съответния кандидат за член на Комисията;

6.      счита, че писменият въпросник, който се изпраща преди всяко изслушване, следва да позволява задаването на седем вместо пет въпроса, но не би трябвало към всеки от тях да има по няколко подвъпроса;

7.      счита, че би било по-добре да има около 25 въпроса, но като след всеки въпрос има възможност за незабавен отговор, така че да се повиши ефективността и анкетният характер на изслушванията;

8.      счита, че процедурите за проследяване на дадените от кандидатите за членове на Комисията отговори по време на изслушванията биха могли да подобрят контрола и да повишат отговорността на Комисията като цяло; поради тази причина призовава за периодичен преглед на приоритетите, посочени от кандидатите за членове на Комисията, след стартирането на техния мандат;

9.      счита, че за заседанието на координаторите за оценка след изслушванията следва да бъдат прилагани следните насоки:

•ако координаторите единодушно одобрят кандидата – писмо за одобрение;

•ако координаторите единодушно отхвърлят кандидата – писмо за отхвърляне;

•ако категорично мнозинство от координаторите одобряват кандидата – писмо, посочващо, че голямото мнозинство одобрява избора (малцинството може да поиска да се отбележи, че не споделя виждането на мнозинството);

•ако няма категорично мнозинство или ако има мнозинство (но не и консенсус) срещу кандидатурата, и ако координаторите считат за необходимо:

o      първо да се изисква допълнителна информация посредством допълнителни въпроси с искане за писмен отговор;

o      ако все още не са удовлетворени – да се изисква допълнително изслушване от час и половина, с одобрението на Председателския съвет;

o      ако все още не е постигнат консенсус или категорично мнозинство сред координаторите – гласуване в комисия;

•ясно мнозинство в този контекст следва да бъдат координаторите, които заедно представляват най-малко две трети от членовете на комисията;

10.    отбелязва, че изслушванията през 2014 г. породиха по-голям медиен и обществен интерес от предходните изслушвания, отчасти поради развитието на социалните медии; счита, че занапред въздействието и влиянието на социалните медии вероятно ще нараства; счита, че следва да се предвиди използването на социалните медии и мрежи с оглед на по-ефективното включване на гражданите на ЕС в процеса на изслушванията;

11.    счита, че:

       на уебсайта на Европейския парламент следва има специален раздел, където да бъдат публикувани автобиографиите на кандидатите за членове на Комисията и отговорите на въпросите с искане за писмен отговор преди публичните изслушвания и на всички официални езици на Съюза;

–       оценките следва да бъдат обявявани на конкретно и видно място на уебсайта на Европейския парламент в рамките на 24 часа;

–       правилото следва да бъде променено, така че да се отнася до 24 часа след оценката, предвид факта, че някои оценки биват приключени чак след допълнителни процедури;

12.    счита, че хоризонталните теми, засягащи състава, структурата и работните методи на Комисията като цяло, които не могат да бъдат подобаващо разгледани от отделен кандидат за член на Комисията, следва да бъдат зададени на новоизбрания председател на Комисията; счита, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на заседания между новоизбрания председател и Председателския съвет (веднъж преди започването на процеса по изслушването и веднъж след неговото приключване);

13.    счита, че проверката на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията следва да остане от компетентността на комисията по правни въпроси; счита обаче, че сегашният обхват на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, и приканва Комисията да преразгледа своите правила за това възможно най-скоро; поради това счита, че е важно в следващите месеци комисията по правни въпроси да даде насоки под формата на препоръка или на доклад по собствена инициатива, за да улесни реформата на процедурите във връзка с декларациите за интереси на членовете на Комисията; счита, че декларациите за интереси и финансови интереси на членовете на Комисията следва да обхващат и членовете на техните семейства, които живеят с тях в същото домакинство;

14.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 137.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0366.

(3)

ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 152.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Контекст

Публичните изслушвания на кандидатите за членове на Европейската комисия са процес, който си струва усилията. Дори и да няма проблеми с нито един от кандидатите за членове на Комисията, изслушванията дават възможност на Парламента и на обществеността да си създадат представа за личността, общия подход и приоритетите на всеки един кандидат за член на Комисията и да оценят квалификациите му. А когато има проблеми, по-добре е те да бъдат открити преди встъпване на члена на Комисията в длъжност, отколкото след това.

Наистина, би могло да се помисли за това какво би се случило, ако подобна процедура се провеждаше на национално равнище, когато се назначават министри — три часа публичен разпит преди встъпването им в длъжност биха били много показателни!

Процесът на изслушване не е предвиден в Договора. Това е практика, разработена през последните 20 години по настояване на Парламента, която само изискваше кандидатите за членове на Комисията да се явяват на изслушване пред съответната парламентарна комисия (или комисии), съответстваща на техните портфейли, преди Парламентът да проведе своя вот на доверие към Комисията (който е предвиден в Договора, член 17 от ДЕС). Сега това е добре установена практика.

Официално, Парламентът като цяло гласува Комисията като цяло, като становищата на отделните комисии относно отделните кандидати за членове на Комисията нямат правна значимост. Въпреки това и сега, както и последния и предпоследния път, отрицателните становища на комисиите относно дадени кандидати доведоха до промени в състава на Комисията или в разпределението на портфейлите.

Този резултат е на практика възможен единствено когато е налице много широк консенсус между различните политически групи в Парламента по това, че даден кандидат е неподходящ. Разбира се, изслушванията не са възможност за опит да бъде променен политическият състав на Комисията, който по-скоро отразява политическия баланс между националните правителства, отколкото този в рамките на Парламента. Всеки неуспешен кандидат ще бъде заменен с нов, номиниран от същото правителство. Именно това е причината, поради която политическите групи и Парламентът използват цялата тази процедура и вота на доверие, за да се съсредоточат повече върху програмата и политиките, а не толкова върху личностите — Комисията остава коалиция от политическа гледна точка.

Въпреки че медиите имат склонност да се фокусират почти изцяло върху това дали даден кандидат за член на Комисията се е провалил, процедурата води до други развития, които може да не са толкова впечатляващи в медиен аспект, но въпреки това са важни. Те могат да включват политически пояснения и ангажименти, корекции на портфейли и, в настоящия случай, внасянето на допълнителна яснота по въпроса за отношенията между заместник-председателите и другите членове на Комисията (въпреки че това несъмнено ще бъде текущ проблем). Така например, възлагането на отговорност в областта на устойчивото развитие на първия заместник-председател Тимерманс, изясняването на ролите и работните отношения между членовете на Комисията Катайнен и Московиси и пояснението, че членът на Комисията, отговарящ за здравеопазването, ще продължи да отговаря за всички лекарствени и фармацевтични средства, са добри примери за това.

Може да се направи повече, за да се подобри ситуацията. Както например преди пет години (докладът „Дъф“), ние следва да направим оценка на процедурите и методите и да видим какви поуки следва да се извлекат за подобряването на процеса следващия път.

2. Правилата на играта

•Изслушванията се провеждат в съответствие с член 118 от Правилника за дейността на Европейския парламент и Приложение XVI към него, както в съответствие с Рамковото споразумение от 2005 г. между Европейския парламент и Комисията.

•Заложените в Договора критерии за членове на Комисията са обща компетентност, безспорна независимост и „европейска ангажираност“ (нов критерий, добавен от Договора от Лисабон) (член 17, параграф 3 от ДЕС). По-специално, Парламентът се стреми да гарантира, че всеки член на Комисията има добро разбиране за своя портфейл, способността да работи в екип, както и добри умения за комуникация (приложение XVI към Правилника за дейността).

•Парламентът обръща особено внимание на балансираното представяне на половете. Той може да изрази становище относно разпределението на отговорностите по портфейли от страна на новоизбрания председател на Комисията (приложение XVI от Правилника).

•Парламентът може да поиска всякаква информация, която му е необходима да вземе решение относно пригодността на кандидатите за членове на Комисията. Парламентът очаква пълно разкриване на информацията, свързана с техните финансови интереси; Декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията се предават за проверка на комисията по правни въпроси (Приложение XVI към Правилника за дейността).

3. Технически въпроси

Те бяха успешно решени. Заседателните зали (2Q2 и 4Q2) бяха достатъчно големи за членовете на ЕП, сътрудниците им, заинтересованите страни и медиите. Те бяха също така оборудвани с два екрана и часовник за удобство на кандидатите за членове на Комисията, както и за гладкото протичане на процеса. Всички изслушвания бяха с продължителност от 3 часа и се провеждаха едновременно, с изключение на кандидата за заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс.

Трябва още веднъж да благодарим на служителите на Парламента и да ги поздравим за доброто протичане на процедурата.

4. Въпросници

Въпросниците бяха изпратени навреме до всички кандидати за членове на Комисията от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. Те включваха два общи въпроса, първият от които се отнасяше до общата компетентност, европейската ангажираност и личната независимост, а вторият – до управлението на портфейла и сътрудничеството с Парламента. Три въпроса бяха за компетентната комисия (по два на всяка, ако процедурата се провежда съвместно с друга комисия). Писмените отговори на кандидатите за членове на Комисията бяха върнати своевременно и това даде възможност на членовете на комисиите да ги оценят преди изслушванията.

Въпросите са полезен инструмент, чрез който кандидатите за членове на Комисията да бъдат запитани за тяхната ангажираност към ЕС и да се прецени как биха желали да работят в рамките на портфейла си. Това на свой ред поражда въпросите с искане на устен отговор към кандидатите за членове на Комисията.

5. Структура на изслушванията

Изслушванията бяха организирани от Председателския съвет по препоръка на Съвета на председателите на комисии. Председателят и координаторите за всяка комисия отговаряха за определянето на подробните условия. Комисиите могат да назначават докладчици, но само някои от тях го направиха, тъй като ползата от тях в този контекст не е очевидна.

Имаше 9 изслушвания със съвместни комисии и 9 с асоциирани комисии.

•Повечето комисии дадоха на кандидата за член на Комисията най-много 15 минути за встъпителните бележки.

•Повечето комисии възприеха обикновения подход на „въпроси и отговори“ с 45 едноминутни въпроса за отговори от по две минути.

o   Някои позволиха „пинг-понг“ поредици от въпроси и отговори за първоначалния кръг на координаторите на политическите групи (с въпроси и отговори с продължителност съответно от 1:00, 2:00, 0:30, 1:00 минути; или съответно 1:00, 1:45, 0:25, 0:30)

o   Някои позволиха отделни последващи въпроси при поискване и при останало неизползвано време в рамките на триминутните слотове.

o   Нито една комисия не използва систематично подхода на „пинг-понг“ поредици от въпроси и отговори предвид решението на Председателския съвет да има 45 отделни въпроса и отговора.

6. Резултат

От 27-те първоначални изслушвания:

•18 случая на консенсус сред координаторите с писма за приемане или одобрение на кандидата

•7 случая на одобрение на кандидата от комисия едва след гласуване в комисия/съвместна комисия

o   един от тези 7 – след второ изслушване (Хил).

o   един от тези 7 – след нова оценка от страна на комисията по правни въпроси на декларацията за финансови интереси на кандидата (Ариас Канете).

•1 случай на гласуване в комисия за отхвърляне на кандидатурата от самото начало (Братушек).

•1 случай на гласуване в комисия за одобрение на кандидата за член на Комисията, но не и на предложения портфейл (Наврачич).

От двете последващи изслушвания:

•2 случая на консенсус сред координаторите с писма за одобрение на кандидата

Резултати от гласуването в Парламента

Резултатът от гласуването на новата колегия на Комисията беше сходен с предишното гласуване за г-н Юнкер за председател на Комисията. Това невинаги е било така, както показва таблицата по-долу;

ГЛАСУВАНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

 

+

-

 

 

Барозу, в качеството на председател

21 юли 2004 г.

413

58.33%

251

35.45%

44

6.21%

708

Комисията като цяло

18 ноември 2004 г.

449

66.03%

149

21.9%

82

12.06%

680

Барозу, в качеството на председател

16 септември 2009 г.

382

53.2%

219

30.5%

117

16.30 %

718

Комисията като цяло

9 февруари 2010 г.

488

70.01%

137

19.66%

72

10.33%

697

Юнкер, в качеството на председател

15 юли 2014 г.

422

57.88%

250

34.29%

47

9.87%

729 (10 невалидни)

Комисията като цяло

22 октомври 2014 г.

423

59.66%

209

29.47%

67

9.44%

709

Медии

Налице бе значителен интерес към изслушванията от страна на медиите, и то не само от традиционните медии, но също и в Интернет (до голяма степен чрез уебсайта на Европейския парламент) и социалните медии. Интересът в социалните медии е нараснал в огромна степен през последните пет години: по данни на службите на Парламента по време на изслушванията Парламентът е бил споменат 38 981 пъти в социалните медии, 36 303 пъти в нови платформи, 75 284 в блогове и 210 във форуми — общо 150 778 вписвания, много от които впоследствие прочетени от хиляди ползватели. Подобно на това на страницата на ЕП в Twitter са преброени над 300 000 туита. Освен това, повечето членове на ЕП получиха хиляди електронни съобщения относно изслушванията.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (11.5.2015)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно процедурите и практиките за изслушвания на членовете на Комисията – поуки от процеса през 2014 г.

(2015/2040(INI))

Докладчик по становище: Алдо Патричело

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отчита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията са важен елемент от европейската демокрация и че въпреки че не са предвидени в Договора, те са се превърнали в утвърдена практика през последните 20 години и представляват добра възможност за Парламента и гражданите на ЕС да извършат оценка на уменията и приоритетите на всеки кандидат и на неговата пригодност за съответната роля;

2.  подчертава, че що се отнася до встъпителните изявления, е препоръчително, в съответствие с точка 1, буква б), параграф 7 (Изслушвания) от приложение XVI към Правилника за дейността, на всички кандидати да бъде предоставено еднакво време, за да могат всички кандидати за членове на Комисията да разполагат с равни и справедливи възможности да представят себе си и своите становища;

3.  счита, че би било желателно всяка държава членка да предложи поне двама кандидати – един мъж и една жена – които да представи на вниманието на новоизбрания председател на Комисията;

4.  счита, че по практически и политически съображения би било полезно да се определи срок, в рамките на който всички държави членки да са задължени да представят своите кандидати;

5.  отбелязва, че изслушванията през 2014 г. породиха по-голям медиен и обществен интерес от предходните изслушвания отчасти поради развитието на социалните медии; счита, че занапред въздействието и влиянието на социалните медии вероятно ще нараства; счита, че следва да се предвиди използването на социалните медии и мрежи с оглед на по-ефективното включване на гражданите на ЕС в процеса на изслушванията;

6.  отправя препоръка, че точка 1, буква б), параграф 7 (Изслушвания) от приложение XVI към Правилника за дейността на ЕП (Насоки за одобрението на Комисията) следва да предвижда, че въпросите „могат“ да се групират по теми, а не че те „се групират“ по теми, „когато това е възможно“; счита, че подобна промяна би била в съответствие с необходимостта политическите групи да определят собствените си политически приоритети за задаването на въпроси и би предоставила по-голяма гъвкавост при организирането на все по-големия брой съвместни изслушвания (с участието на две или повече комисии);

7.  счита, че незадаването на въпроси към кандидатите за членове на Комисията въз основа на вече зададени въпроси или вече получени отговори в рамките на процедурата през 2014 г. евентуално е предоставило възможност на някои от кандидатите да избегнат необходимостта да отговарят по по-чувствителни теми; счита, че с оглед на демократичната функция на изслушванията тяхната структура следва да се промени, за да могат членовете на ЕП да задават допълнителни, целенасочени въпроси към кандидата за член на Комисията въз основа на предходните въпроси и отговори с оглед на по-задълбочената оценка на кандидатите; подчертава, че е важно на политическите групи да се предостави възможно най-дълго време за въпроси, особено при съвместните изслушвания, организирани от различни комисии;

8.  счита, че следва да бъде възможно изслушванията на заместник-председателите и кандидатите за членове на Комисията с широки правомощия да надвишат три часа предвид по-широкия обхват на тяхната компетентност в сравнение с обикновените членове на Комисията, не на последно място за да могат всички засегнати комисии надлежно да оценят кандидата и неговата подготовка във връзка с всички области от неговия портфейл ;

9.  припомня, че в точка 1, буква а), параграф 1 от горепосоченото приложение се предвижда, че: „Парламентът оценява номинираните за членове на Комисията въз основа на общата им компетентност, европейска ангажираност и лична независимост. Парламентът оценява познанията в областта на съответния им портфейл и уменията им за общуване“; предлага обаче предишният професионален опит и предишното поведение да бъдат разглеждани като допълнителни критерии; отбелязва освен това, че съгласно точка 1, буква а) Парламентът може да поиска всякаква информация, която му е необходима, за да вземе решение относно пригодността на кандидатите за членове на Комисията, включително, когато това е приложимо, информация относно извършваните дейности и заеманите длъжности в европейски институции и декларациите за финансови интереси, представени в тази връзка; счита, че извършваната от комисията по правни въпроси оценка на съответствието на декларациите за финансовите интереси може да бъде само под формата на официална проверка и не може да замени политическата оценка на независимостта на кандидата въз основа, наред с другото, на неговата декларация за интереси; счита, че контролът върху декларацията за финансовите интереси на кандидатите за членове на Комисията следва да бъде разширен, за да обхваща при възможност и техния по-широк семеен кръг;

10. подчертава, че членовете на Европейския парламент следва да разполагат с възможността да получават пълен и изчерпателен отговор от кандидатите за членове на Комисията;

11. препоръчва на кандидатите за членове на Комисията да се предостави възможност за представяне на писмено изложение в рамките на 12 часа след като изслушването е обявено за приключило в случаите, в които те не са успели да дадат пълен и изчерпателен отговор на даден въпрос;

12. подчертава, че координаторите на комисиите следва да се стремят да постигнат единодушие по оценката; счита, че когато това не е възможно, те следва да могат да действат въз основа на решение, взето от координаторите, представляващи мнозинството от членовете на комисията; подчертава, че предвид ограниченото време за формулиране на позиция координаторите следва по целесъобразност да се придържат в своите коментари към критериите по точка 1, буква а), параграф 1 от горепосоченото приложение; счита освен това, че групите, които не са съгласни с мнението на мнозинството, следва да могат да изискат този факт да се упомене по подходящ начин в писмото с оценката; припомня, че при всички случаи Правилникът за дейността предвижда възможността отделните политически групи да отправят искане към председателя за свикване на заседание на комисията в пълен състав, включително за гласуване по оценката на кандидата;

13. отбелязва, че методите и практиките във връзка с оценяването след изслушването са различни в отделните комисии;

14. що се отнася до сроковете, приложими за декларациите за оценка, и с цел повишаване на яснотата на процеса и избягване на всякакво евентуално объркване в резултат от погрешно тълкуване на точка 1, буква в), параграф 6 от приложение XVI към Правилника за дейността, счита, че Правилникът следва изрично да предвижда декларациите за оценка да се приемат във възможно най-кратки срокове и да се оповестяват публично на уебсайта на Парламента в срок от 24 часа след приключването на отделните изслушвания; призовава за стриктно и еднакво прилагане на това правило във всички комисии.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

60

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Renata Briano, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, Esther Herranz García, Merja Kyllönen, James Nicholson, Aldo Patriciello, Gabriele Preuß, Bart Staes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Arne Gericke


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (17.4.2015)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно процедурите и практиките за изслушвания на членовете на Комисията – поуки от процеса през 2014 г.

(2015/2040(INI))

Докладчик по становище: Михаел Крамер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.      отбелязва, че съставянето на Комисията на Жан-Клод Юнкер беше забавено поради късното определяне от някои държави членки на техния кандидат за член на Комисията и че едва в последния момент беше постигнат приемлив баланс между половете благодарение на твърдото настояване от страна на Парламента, че новият състав на Комисията да включва поне същия брой жени като предишната Комисия; счита, че в бъдеще подобна ситуация може да се избегне чрез определянето на срок, в рамките на който държавите членки трябва да номинират своите кандидати, и чрез насърчаването на държавите членки да предложат най-малкото две кандидатури, които да бъдат разгледани от новоизбрания председател на Комисията, като се взема предвид балансът между половете, например чрез номинирането на поне една жена; отбелязва, че това ще позволи на новоизбрания председател на Комисията да избере най-подходящите кандидати, като отчита техните умения и областта на техния опит, както и необходимостта да се осигури подходяща степен на баланс между половете;

2.      счита, че следва да се определи срок също така за приемането от новоизбрания председател на Комисията и от Съвета чрез взаимно съгласие на списъка с лицата, предложени за членове на Комисията, за да може Парламентът да разполага с достатъчно време за надлежната подготовка и провеждането на изслушванията, включително при необходимост на допълнителни изслушвания;

3.      отчита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията представляват добра възможност за Парламента и гражданите на ЕС да направят оценка на приоритетите на всеки кандидат и на пригодността им за съответната роля;

4.      счита, че когато един заместник-председател на Комисията има отговорности, които са предимно хоризонтални, изслушването може по изключение да бъде проведено под различна форма, например като заседание на Съвета на председателите на комисии, при условие че въпросното заседание е открито за всички членове на ЕП, или като съвместно заседание на съответните комисии;

5.      счита, че от кандидатите за членове на Комисията следва да се изисква да изложат ясно във встъпителното си изявление програмните приоритети за портфейла, който се предвижда да им бъде възложен;

6.      изтъква, че общоприложимото правило да се задават 45 въпроса с по три минути за всеки от тях съгласно решението на Председателския съвет не предостави на комисиите достатъчно гъвкавост да променят практиката си при необходимост, например като въведат процедура за вземане на думата с вдигане на ръка или като предоставят повече време на изказващите се през първия кръг от изслушването, и че трите минути се оказаха съвсем недостатъчни за задаването на последващи въпроси; счита, че в бъдеще следва да се предвидят условия, предоставящи повече гъвкавост на комисиите, като същевременно се осигури изслушванията да бъдат динамични и задълбочени чрез ефективно прилагане на принципа „пинг-понг“;

7.      счита, че на въпросите в хода на изслушването кандидатите за членове на Комисията следва, поне частично, да отговарят на език, различен от родния им език;

8.      отбелязва, че решенията относно разпределянето на времето за изказвания между групите и относно броя на въпросите, който се полага на асоциираните/поканените комисии, в крайна сметка бяха взети съответно от Председателския съвет и политическите групи, въпреки че в миналото тези решения са били вземани в рамките на комисиите; отбелязва, че процедурата беше объркваща, тъй като Съветът на председателите на комисии първоначално беше предложил на комисиите да договорят на двустранна основа броя на въпросите, който да се разпредели на асоциираните/поканените комисии;

9.      подчертава, че при разпределянето на времето за изказвания сред политическите групи следва да се прилага изцяло методът на д'Онт;

10.    счита, че ако при оценката няма ясно мнозинство или ако има мнозинство, но не и консенсус за отхвърляне на кандидата, координаторите следва като следваща стъпка да отправят искане за провеждане на допълнително изслушване от 1,5 часа;

11.    подчертава, че искането на Парламента за замяна на кандидат за член на Комисията или за това на даден кандидат да се даде друг потрфейл въз основа на оценката, направена от водещата(ите) комисия(и), следва да се взема изцяло предвид; счита, че когато Парламентът поиска замяна на кандидат за член на Комисията, следва да се определи срок за номинирането на нов кандидат от съответната държава членка; противопоставя се на прилагането на принципа „приеми, независимо дали одобряваш или не“ в извънредни ситуации, в които се оказва, че вторият кандидат, предложен от дадена държава членка, също не притежава необходимата квалификация, за да стане член на Комисията или за да изпълнява специфичните задължения, които са му поверени; счита, че в крайни случаи може да се приеме евентуално ограничено удължаване на срока на мандата на предишната комисия, и то само в извънредна ситуация, когато поради необходимостта от надлежна подготовка на допълнителните изслушвания Парламентът не е в състояние да одобри новия състав на Комисията преди 1 ноември;

12.    изразява неудовлетворението си във връзка с процедурата, която доведе до замяната на кандидат за член на Комисията, отговарящ за транспорта, чрез много късно предизвестие и без предварителна консултация със съответната комисия; изразява съжаление във връзка с факта, че на следващия кандидат не бяха предоставени равни и справедливи възможности, за да се представи пред комисията, тъй като тя разполагаше с твърде ограничено време, за да се подготви за изслушването; отново изтъква, че транспортът е ключова област на политиката, която не следва да става жертва на промени в последния момент;

13.    подчертава, че съгласно приложение XVI към Правилника за дейността становищата на всички асоциирани комисии по дадено изслушване следва да се включат в декларацията за оценка; при все това отбелязва, че това изискване не винаги е било изпълнявано изцяло; ето защо счита, че съответната разпоредба трябва да бъде подсилена, като се уточни, че становищата на асоциираните комисии следва да се приложат цялостно към декларацията за оценка, без каквато и да е промяна;

14.    припомня, че съгласно приложение XVI от Правилника за дейността декларациите за оценка трябва да се приемат и оповестят публично в срок от 24 часа след изслушването; при все това отбелязва, че процедурата, прилагана на практика, не е в съответствие с тази разпоредба, тъй като декларациите за оценка бяха оповестени едва след като Председателският съвет обяви изслушванията за приключени; подчертава необходимостта от изясняване на тази разпоредба, за да се предостави възможност за публикуване на декларациите за оценка на видимо място на уебсайта на Парламента 24 часа след извършването на оценката;

15.    отправя искане да се изяснят следните разпоредби от приложение XVI от Правилника за дейността:

−      „Когато това е възможно, въпросите, задавани в хода на изслушването, се групират по теми.“ Тази разпоредба бе изтълкувана като обединяване на въпросите от асоциираните/поканените комисии, но се предполага, че конкретната тема на въпросите не е известна предварително, тъй като въпросите не би следвало да се разкриват преди изслушването;

−      „Като последно средство председателят поставя двете решения на тайно гласуване.“ Предполага се, че „двете решения“ се отнасят до това дали „кандидатите за членове на Европейската комисия притежават необходимата квалификация да бъдат както членове на колегията, така и да изпълняват конкретните задължения, които са им възложени“. При все това в приложение XVI няма очевидна връзка между тези две изречения, което може да доведе до погрешно тълкуване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.4.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Bruno Gollnisch, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Stelios Kouloglou, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Georg Mayer, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Tapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa D’Amato, Markus Ferber, Olga Sehnalová, Patricija Šulin


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (11.5.2015)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

Процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията, поуки, извлечени от 2014 г.

(2015/2040(INI))

Докладчик по становище: Жан-Мари Кавада

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  потвърждава колко е важно да се гарантира независимостта на кандидатите за членове на Комисията; счита, че проверката на декларациите за интереси на членовете на Комисията следва да остане от изключителната компетентност на комисията по правни въпроси; счита обаче, че настоящият обхват на декларациите за интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, и приканва Комисията да преразгледа своите правила в тази област възможно най-скоро;

2.  счита, че прегледът на декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията не се състои само от проверка дали декларацията е правилно попълнена, но също от определяне дали нейното съдържание разкрива конфликт на интереси; във връзка с това счита, че комисията по правни въпроси би трябвало да разполага с разширени правомощия за разследване, които да включват по-конкретно възможността да се изиска разкриване на всякаква допълнителна информация, необходима за една задълбочена оценка на декларациите и правомощието да изисква присъствието на кандидата за член на Комисията, за да отговори на допълнителни въпроси въз основа на декларациите за финансови интереси, без да се нарушава привилегията на водещата комисия за провеждане на изслушването;

3.  счита, че декларациите за финансови интереси трябва да включват семейни интереси, както е предвидено в член 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията;

4.  посочва, че Комисията е тази, която установява дали има конфликт на интереси, който би могъл да попречи на даден неин член да изпълнява функциите си, и поради това счита, че Комисията следва да бъде в състояние да провери и гарантира точността и пълнотата на декларациите за финансови интереси, представени от кандидатите за членове на Комисията преди тяхното изслушване пред Парламента;

5.  предлага да се предприеме изготвянето на доклад по собствена инициатива конкретно по въпроса за конфликтите на интереси в декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията;

6.  счита, че е желателно да има по-голямо съответствие между портфейлите на членовете на Комисията и областите на компетентност на съответните парламентарни комисии, без по този начин едната институция да нарушава привилегията на другата институция да определя собствената си вътрешна структура и състав;

7.  счита, че изслушванията, проведени от компетентните комисии, са важни като средство не само за оценка на личността и политическите приоритети на кандидатите, но и за проверка на тяхната годност и способност да изпълняват предвидените си служебни задължения; подчертава, че кандидатите за длъжности като заместник-председатели на Комисията следва да бъдат третирани по същия начин като всички останали кандидати;

8.  изтъква, че целта на изслушванията е на кандидатите за членове на Комисията да се дадат равни и справедливи възможности да представят себе си и своите становища в съответствие с приложение XVI към Правилника за дейността на Европейския парламент, с особен акцент върху безпристрастността и политическата неутралност на процедурата;

9.  подчертава необходимостта от постигане на равенство между половете сред членовете на колегиума на членовете на Комисията;

10. счита, че би трябвало да се даде възможност за повече гъвкавост, особено по отношение на времето, отпуснато за допълнителни въпроси и за отговорите на кандидата;

11. счита, че авторите на въпроси следва да имат възможност да зададат допълващи въпроси незабавно (например би могло да се отпуснат 30 секунди за допълващ въпрос и една минута за отговора);

12. счита, че следва да бъдат определени правила, по-специално по отношение на сроковете, с цел регулиране на изслушванията на резервните кандидати, така че те да не бъдат поставени в неизгодно положение спрямо първоначално изслушаните кандидати за членове на Комисията; поради това призовава правилата за регулиране на изслушванията на кандидатите за членове на Комисията да бъдат определени в междуинституционално споразумение;

13. счита, че в случаите, когато координаторите не са постигнали консенсус относно оценката на някой кандидат за член на Комисията, окончателното решение следва да бъде поставено на поименно гласуване в комисията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

0

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Jean-Marie Cavada, Therese Comodini Cachia, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Dietmar Köster, António Marinho e Pinto, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Sergio Gaetano Cofferati, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Jytte Guteland, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Virginie Rozière, Cecilia Wikström

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Morten Messerschmidt


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Fabio Massimo Castaldo, Richard Corbett, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, György Schöpflin, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski, Rainer Wieland

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Sylvia-Yvonne Kaufmann, David McAllister, Andrej Plenković, Marcus Pretzell, Helmut Scholz

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Adam Szejnfeld, Csaba Sógor, Dario Tamburrano

Правна информация