Процедура : 2014/2149(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0207/2015

Внесени текстове :

A8-0207/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/09/2015 - 5.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0293

ДОКЛАД     
PDF 347kWORD 236k
24.6.2015
PE 546.783v02-00 A8-0207/2015

за интегриран подход към културното наследство на Европа

(2014/2149(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Мирча Диакону

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за интегриран подход към културното наследство на Европа

(2014/2149(INI))

Европейският парламент,

      като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз, и по-специално член 3, параграф 3 от него, в който се посочва, че подписалите го черпят „вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“,

      като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

      като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 22 от нея,

      като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от ЮНЕСКО на 20 октомври 2005 г.,

      като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11  декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014–2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(1),

      като взе предвид Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент № 1083/2006 на Съвета(2),

      като взе предвид Регламент № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17  декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент № 1080/2006(3),

      като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014–2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(4),

      като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (преработен текст)(5),

      като взе предвид Директива 2013/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО на Съвета относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(6),

      като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенцията от Фаро) на 13 октомври 2005 г.(7),

      като взе предвид заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа(8),

–       като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство, Работния план за културата за периода 2015 – 2018 г. и Европейската година на културното наследство(9),

      като взе предвид препоръка 2011/711/ЕС на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид(10),

      като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

      като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

      като взе предвид становището на Комитета на регионите от ноември 2014 г. относно съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“,

      като взе предвид член 52 от своя правилник,

      като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8-0207/2015),

А.     като има предвид, че културата и културното наследство представляват споделен ресурс и общо благо и ценност, чието използване не може да бъде монополизирано, а пълният им потенциал за устойчиво човешко, социално и икономическо развитие все още не е признат и правилно използван както от стратегиите на равнището на ЕС, така и от целите за развитие на ООН за периода след 2015 г.;

Б.     като има предвид, че многобройните въздействия на културата в обществата трябва да бъдат взети под внимание в процеса на вземане на решения;

В.     като има предвид, че културното наследство е естествено разнородно, отразява културното и езиковото многообразие и плурализъм и въздейства върху регионалното развитие, социалното сближаване, селското стопанство, морското дело, околната среда, туризма, образованието, програмата в областта на цифровите технологии, външните отношения, митническото сътрудничество и научните изследвания и иновациите;

Г.     като има предвид, че популяризирането на културата, културното многообразие и междукултурния диалог действа като катализатор за сътрудничеството между държавите членки;

Д.     като има предвид, че засилването на европейското културно и езиково многообразие, популяризирането на културното наследство на Европа и укрепването на конкурентоспособността на европейските културни и творчески сектори имат за цел да насърчат интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

Е.     като има предвид, че ресурсите на културното наследство представляват дългосрочни активи, които имат роля за създаването на стойност и допринасят за развитието на умения и за икономическия растеж чрез насърчаването на туризма, както и за създаването на работни места;

Ж.    като има предвид, че проектите в областта на културното наследство често представляват примери за иновационни и устойчиви икономически дейности, които развиват способностите на малките и средните предприятия (МСП) в областта на предприемачеството и изследванията;

З.      като има предвид, че културното наследство, както материалното, така и нематериалното, играе значима роля в създаването, опазването и насърчаването на европейската култура и европейските ценности, на националната, регионалната, местната и индивидуалната идентичност, както и на съвременната идентичност на хората в Европа;

И.     като има предвид, че политиките за поддръжка, реставрация и консервация, достъпност и експлоатация на културното наследство са преди всичко отговорност на националните, регионалните или местните органи, но културното наследство има и ясно европейско измерение и е пряко засегнато в няколко от политиките на ЕС, включително по отношение на селското стопанство, околната среда, научните изследвания и иновациите;

Й.     като има предвид, че член 167 от ДФЕС постановява, че Общността спомага за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално разнообразие и същевременно поставя на преден план общото културно наследство;

К.     като има предвид, че в член 167 от ДФЕС се посочва, че действията на Съюза са насочени към подобряване на знанията и разпространяване на културата и историята на европейските народи, насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и ако е необходимо – подкрепа и допълване на техните действия в областта на опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение;

Л.     като има предвид, че работният план за културата, приет от Съвета на 25 ноември 2014 г., включва наследството като един от четирите приоритета за действията на ЕС в областта на културата за периода 2015 – 2018 г.;

М.    като има предвид, че липсата на дезагрегирани по пол данни в областта на културата, включително в областта на културното наследство, е фактор, скриващ съществуващите различия между половете и предизвикателствата в тази област от лицата, отговарящи за изготвянето на политиките и за вземането на решенията;

Н.     като има предвид, че макар и достъпна, информацията за възможностите за финансиране чрез програмите на ЕС в области, свързани с културното наследство, като например местното и регионалното развитие, културното сътрудничество, научните изследвания, образованието, подкрепата за МСП и гражданското общество, и с туризма, е разпокъсана;

О.     като има предвид, че следва да се засили културната и туристическа стойност на Европейските културни маршрути на Съвета на Европа за популяризирането на общото европейско културно наследство и за развитието на устойчив културен туризъм;

П.     като има предвид, че Наградата на Европейския съюз за културно наследство/Наградите „Europa Nostra“ насърчават върховите постижения, носят вдъхновение чрез „силата на примера“ и стимулират обмена на най-добри практики в областта на културното наследство в цяла Европа;

Р.     като има предвид, че Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места, Конвенцията от Гранада за опазване на архитектурното наследство на Европа и Конвенцията от Валета за опазване на археологическото наследство ясно определят международно признати стандарти за реставрацията на културното наследство и археологическите паметници(11);

Интегриран подход

1.      счита, че е от първостепенно значение да се използват наличните ресурси за подпомагане, подобряване и насърчаване на културното наследство въз основа на интегриран подход, като същевременно се вземат предвид културните, икономическите, социалните, историческите, образователните, екологичните и научните компоненти;

2.      счита, че по отношение на културното наследство е необходим интегриран подход, ако се цели постигане на културен диалог и взаимно разбирателство; изразява убеждението си, че подобен подход може да доведе до засилено социално, икономическо и териториално сближаване, като същевременно допринесе и за изпълнението на целите, определени в стратегията „Европа 2020“;

3.      отправя, в контекста на разработването на новия интегриран подход към културното наследство, следните конкретни препоръки към Комисията:

         а) да създаде, в съответствие с работните методи на настоящата Комисия за работа в различните сектори и по гъвкав начин, общ подход в рамките на Комисията чрез подобряване на сътрудничеството между различните области на политика, които се занимават с културното наследство, и да докладва на Парламента относно резултатите от това тясно сътрудничество;

         б) да представя на потенциалните бенефициенти по разбираем и достъпен начин, например чрез единна платформа за информация и обмен на най-добри практики в ЕС, съществуващите европейски бюджетни редове за финансиране за културното наследство;

         в) да обяви – за предпочитане 2018 г. – Европейска година на културното наследство, с подходящ бюджет и с цел, наред с другото, да се разпространи и повиши осведомеността и възпитанието сред бъдещите поколения по отношение на ценностите на европейското културно наследство и неговото опазване, както и да представи проект на програмата за Европейска година на Парламента най-късно през 2016 г.;

         г) да приеме в своя политически и хоризонтален подход културното наследство като движимо и недвижимо, материално и нематериално, както и като невъзстановим ресурс, чиято автентичност трябва да бъде съхранена;

4.      призовава в близко бъдеще да бъде създадена политическа рамка за историческата среда – известна като недвижимо културно наследство – която да съдържа регулаторна рамка за паметниците на културата, археологията и историческите ландшафти, в съответствие с член 4 от ДФЕС;

5.      насърчава творческите съвременни иновации в архитектурата и дизайна на основата на зачитането както на миналото, така и на настоящето, които същевременно гарантират високо качество и хармоничност;

Европейско финансиране за културно наследство

6.      отбелязва ангажимента на Съюза за опазване и укрепване на културното наследство на Европа чрез различни програми („Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, „Еразъм + “, „Европа за гражданите“), финансиране (Европейски структурни и инвестиционни фондове) и действия, като например Европейски столици на културата, Европейски дни на културното наследство и Знака за европейско наследство; предлага ЕС и държавите членки да се ангажират още по-активно в насърчаването на научните изследвания;

7.      Изисква от Комисията:

         а) да създаде единен портал на ЕС, посветен на материалното и нематериалното културно наследство, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство и структуриран около три основни теми: база данни на материалните и нематериалните паметници на културата, съдържаща примери за добри практики в областта на тяхното опазване и популяризиране с всички съответни препратки; възможностите за финансиране във връзка с културното наследство, както и данни относно състоянието на европейското културно наследство и важна информация относно консервацията, като например климатични данни и подробна информация за вече реализирани реставрационни проекти; и новини и връзки, свързани с развития в политиката, действия и събития в областта на културното наследство;

         б) да подпомага, чрез целево финансиране, проучвания, научни изследвания и пилотни действия, изрично насочени към анализ на въздействието на процесите за популяризиране на културното наследство, да разработи специфични показатели и критерии, свързани с прекия и непрекия принос на това наследство в процесите на икономическото и социалното развитие, както и да подпомага пряко културните и социалните иновации, интегрирани в местната среда, в която културното наследство може да има водеща роля за развитието, и да допринася за подобряване на качеството на живот на хората;

в) да укрепи нововъведения принцип на мултифинансиране, който позволява взаимно допълващо се използване на различните европейски фондове в рамките на един и същ широкомащабен проект;

         г) да насърчава публично-частните партньорства;

         д) да адаптира изискванията по отношение на сроковете за управление на проектите за структурните фондове, за да се постигне по-добро приспособяване на специфичните изисквания за проекти за консервация, реставрация и съхранение;

         е) да преразгледа показателя от 5 милиона евро във връзка с проектите в областта на културното наследство, представени в рамките на действията, свързани с маломащабна инфраструктура(12), така че той да бъде най-малко на същото равнище като проектите на ЮНЕСКО, т.е. 10 милиона евро;

8.      отбелязва, че въпросът за преразглеждането на Регламента за ЕФРР, и по-специално на принципа на интегрираното финансиране, може в конкретни случаи да бъде приложен на практика чрез подкрепа за мащабни проекти; признава обаче необходимостта от насърчаване и подкрепа на културните инициативи от малък мащаб, които са от особено значение за вътрешното развитие и могат да допринесат за съхраняване на културното наследство и за насърчаване на местното и регионалното развитие, както и за социално-икономическия растеж като цяло;

9.      настоятелно призовава Комисията да включи в насоките за следващото поколение структурни фондове за културното наследство задължителна система за контрол на качеството, която да се прилага за целия жизнен цикъл на проекта;

10.    подчертава ролята на държавите членки за гарантиране както на високо ниво на умения и професионални познания на операторите, така и на бизнес структура, която да може да осигури прилагането на най-добрите практики по отношение на опазването на културното наследство, включително чрез подходящи системи за контрол на качеството, както се изисква от международните харти;

11.    изисква от Комисията да гарантира, че иновативните мерки за консервация на културното наследство и решенията за енергийна ефективност с ниска степен на въздействие върху историческите сгради се разглеждат като допустими в делегираните актове, поканите за изразяване на интерес и инициативите за изготвяне на регламенти за политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.;

12.    приканва държавите членки да разгледат възможни данъчни стимули във връзка с реставрационните и консервационни дейности, като например намаляване на ДДС и други данъци, предвид това, че европейското културно наследство се управлява и от частни организации;

13.    настоятелно призовава Комисията да направи обзор на най-добрите практики в областта на фискалните политики в Европа и да препоръча подходящите на държавите членки; призовава държавите членки да следват тези препоръки и да обменят помежду си най-добри практики с цел да се гарантира максималното насърчаване на частната подкрепа за проекти в областта на материалното и нематериалното културно наследство и да се увеличи максимално въздействието върху икономическото развитие и социалното сближаване в съответния местен контекст;

Нови модели на управление

14.    приветства инициативата на Съвета за изготвяне на насоки за новите модели на основано на участието управление в областта на културното наследство, като се насърчи аспектът на „споделения ресурс“ и укрепването на връзките между местните, регионалните, националните и европейските планове;

15.    отправя искане към държавите членки да гарантират разработването на правни инструменти, които да позволяват алтернативни модели на финансиране и администриране, като например участие на общността, участие на гражданското общество и публично-частни партньорства с цел осъществяване на действия, свързани с културното наследство (консервация, реставрация, опазване и популяризиране);

16.    призовава Комисията и държавите членки да поставят начало на общоевропейски диалог между политиците на всички управленски равнища, съвместно със секторите на културата и творчеството, мрежите на туристическите оператори, партньорствата между частни страни и публични органи и неправителствените организации;

17.    насърчава всички заинтересовани страни, които участват в управлението на културното наследство, да постигнат баланс между устойчивата консервация и развитието на икономическия и социалния потенциал на културното наследство;

18.    подчертава факта, че проектите в рамките на ЕФРР, свързани с културното наследство, са добър пример за многостепенно управление и за принципа на субсидиарност и представляват важен елемент от разходите по ЕФРР; подчертава значението на трансграничните културни проекти, които допринасят за повишаването на икономическото и социалното сближаване и насърчават приобщаването; в този контекст призовава за предприемането на мерки за укрепване и разширяване на действията в подкрепа на финансирането чрез споразумения за публично-частно партньорство;

19.    подчертава необходимостта от това новите модели на управление да включват система за контрол на качеството във всички алтернативни форми на финансиране и управление на културното наследство;

20.    настоятелно призовава държавите членки да увеличат контрола върху разходите за свързаните с културното наследство компоненти и да поощряват сътрудничеството в борбата срещу измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, регистрирани в тази сфера;

21.    предлага всяко европейско законодателно предложение да бъде допълвано с оценка на въздействието по отношение на културното наследство и когато оценката установи отрицателно въздействие, по изключение културното наследство да бъде изключвано от приложното поле на законодателното предложение;

Икономически и стратегически потенциал на културното наследство

22.    отбелязва, че културното наследство допринася за иновационни работни места, продукти, услуги и процеси и може да бъде източник на творчески идеи, които да захранват новата икономика – посредством подходящо управление, като същевременно оказват слабо въздействие върху околната среда;

23.    признава, че културното наследство играе жизненоважна роля в няколко от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, като напр. Програмата в областта на цифровите технологии, Съюза за иновации, Програмата за нови умения и работни места и Интегрираната индустриална политика за ерата на глобализацията; във връзка с това призовава за по-широко признаване на ролята на европейското културно наследство като стратегически ресурс за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

24.    отбелязва, че сферата на културното наследство има капацитет за създаване на висококвалифицирани работни места; настоятелно призовава държавите членки да предават информация относно инициативи за разработване на обучения по управление и консервация за работниците и изследователите в сферата на културното наследство; приветства по-специално дългосрочните перспективи за финансиране на мрежи от изследователи, както е в случая с безвъзмездните средства по програмата „Мария Склодовска Кюри“;

25.    подчертава значението за европейския туризъм на определеното от ЮНЕСКО материално или нематериално културно наследство и природно наследство;

26.    изтъква възможността за по-силен фокус върху културния туризъм в рамките на изготвянето на макрорегионалните стратегии, за да се утвърди той в по-голяма степен в стратегическата рамка за европейско сътрудничество;

27.    призовава европейските институции и държавите членки да насърчават и подкрепят пътуванията без моторни превозни средства (пешеходния туризъм, конната езда и велосипедните маршрути) като начин за откриване на нови възможности за културен и природосъобразен туризъм;

28.    насърчава държавите членки да работят съвместно с регионалните и местните органи, за да се увеличи максимално стойността на културното наследство в нашите общества, както и на неговия принос за растежа и заетостта в ЕС;

29.    изтъква, че културният туризъм, който представлява 40 % от европейския туризъм, е ключов икономически сектор по отношение на потенциала за растеж и заетост, чието развитие следва да бъде засилено още повече чрез използването на новите технологии; подчертава обаче значението на това да се опази културното и природното наследство чрез формирането на устойчиви, по-малко агресивни и създаващи по-висока добавена стойност форми на туризъм, при които туристическият сектор да е интегриран в стратегиите за местно развитие;

30.    изразява загриженост относно състоянието на политиките за консервация, реставрация, опазване и популяризиране на културното наследство, което е от огромно значение за европейската идентичност; подчертава, че средствата за опазване на културното наследство бяха драстично намалени в някои държави членки като резултат от икономическата и финансовата криза; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да гарантират насочването на достатъчно средства и подходящи инициативи към популяризирането на културното наследство на Европа;

31.    приканва Комисията да насърчава върховите постижения, новаторството и конкурентоспособността на културния и творческия сектор, като подкрепя работата на хората на изкуството, творците и специалистите в областта на културата;

32.    потвърждава неотложната необходимост да се отреди видно място на културното наследство в Плана за инвестиции в Европа на Комисията;

33.    обръща внимание на необходимостта от подобряване на методологическата рамка, за да има по-добри статистически данни, свързани с областта на културното наследство; призовава Комисията да предложи набор от показатели, които биха могли да се използват за наблюдение и оценка на положението с културното наследство и които да бъдат еднакви за всички държави членки; подчертава необходимостта от получаване на повече резултати от научни изследвания, обхващащи всички аспекти на културното наследство, както и от тяхното свързване, така че да се противодейства на фрагментираността в тази област; отбелязва в тази връзка потенциала на „големите масиви от данни“ по отношение на извличането на повече знания от научноизследователските проекти; подчертава, че за да бъде оценена реалната и потенциалната икономическа стойност на културното наследство, е важно статистическите данни да бъдат събирани по-систематично;

34.    счита, че Комисията следва да класифицира предприятията и организациите, участващи в различните аспекти на консервацията на културното наследство, като специфичен сектор, използващ традиционни методи с добавена стойност, които улесняват екологичната и устойчива консервация;

35.    признава спешната необходимост от преодоляване на безработицата сред младите хора и подчертава, че културното наследство е област с потенциал за създаване на повече и по-добри работни места, в която може да се подобри преходът между образованието и професионалния живот, например чрез разработване на качествени стажове и чрез новосъздадени предприятия в областта на МСП и социалната икономика; в това отношение насърчава държавите членки да разработят нови и иновативни възможности за финансиране с цел подпомагане на обучението и образованието в областта на консервацията и мобилността на работниците и изследователите в този сектор;

36.    настоятелно призовава Комисията да насърчи общите програми в областта на културното наследство и туризма на интегрирана и научна база, така че те да служат като показател и пример за най-добра практика;

37.    приканва държавите членки да възприемат стратегическо планиране на проектите, свързани с културното наследство, което може да допринесе за цялостното регионално и местно развитие, програми за международно и междурегионално сътрудничество, създаване на нови работни места, устойчиво обновяване на селските и градските райони и запазване на традиционните умения, свързани с реставрацията на културното наследство;

38.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подготвят икономическо и статистическо проучване на професионалните дейности на предприятията, ръководните органи и специалистите в сектора на консервацията и популяризирането на културното наследство и техния конкретен принос от гледна точка на производството и създаването на работни места;

39.    обръща внимание на необходимостта от насърчаване на възможностите за мобилност и обмяна на опит за работещите в сектора на културното наследство, като се гарантира ефективно професионално съответствие съгласно Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации чрез идентифициране и обмен между държавите членки на минимални нива на умения (способности и знания), особено по отношение на специалистите по реставрация и консервация; призовава Комисията във връзка с това да представи предложение за разширяване на обхвата на съответните програми, така че да включват мобилност на ръководителите и служителите в областта на културното наследство (напр. директорите на крепости) с цел обмен на опит и добри практики;

40.    призовава държавите членки да подчертаят стойността на активите на своето културно наследство чрез насърчаване на проучвания, позволяващи да се определи икономическата и културната стойност на културното наследство, така че „разходите“ за консервация да се превърнат в „инвестиция“ в неговата стойност;

41.    приканва Комисията да разгледа възможността Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) да създаде в рамките на своята следваща стратегическа иновационна програма общности за знание и иновации (ОЗИ) в областта на културното наследство и творческите индустрии като по този начин подкрепи пряко една цялостна визия за научните изследвания и иновации;

42.    отново подчертава значението на насърчаването на включването в училищните програми на образователни предмети по изкуства, музика, театър и кино като съществен елемент за развитието на знанията за културното наследство, художествената практика и изразните средства, както и личните умения, ориентирани към творчеството и иновациите;

43.    насърчава държавите членки да въведат трансдисциплинарни теми, свързани с културното наследство, на различните равнища на образованието;

44.    подчертава съществуващия значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност и на подход за участие в туристическия сектор, по-специално на туристическите МСП, но също и на новите дружества, организациите с нестопанска цел и други организации, които допринасят за съхраняването, опазването и популяризирането на европейското културно наследство; подчертава, че в допълнение към културните ценности качеството на услугите, високото равнище на професионалните умения, съществуването на добре обучени специалисти в областта и присъствието онлайн са ключови фактори за успеха и конкурентоспособността на европейския туристически сектор; подчертава, че научните изследвания, иновациите и новите технологии, особено в областта на телекомуникациите, са от съществено значение за доближаването на културното наследство до хората; счита също така, че следва да бъдат премахнати ненужните тежести за МСП, за да се спомогне за тяхната конкурентоспособност, и че законодателството, което има отрицателно въздействие върху МСП в туристическата индустрия, следва да бъде преразгледано;

Възможности и предизвикателства

45.    подчертава потенциала на цифровизацията на културното наследство както като инструмент за съхраняването на нашето минало, така и като източник на възможности за образование и научни изследвания, създаване на качествени работни места, по-добро социално приобщаване, по-широк достъп на хората с увреждания или хората, живеещи в отдалечени райони, и устойчиво икономическо развитие; подчертава, че цифровизацията на културното наследство изисква последващо финансиране за малките и средните или изолираните културни институции, както и че адекватното финансиране е от ключово значение за осигуряването на по-широка публика и за по-голямото разпространение на това наследство; подчертава, че възможностите, предоставяни от цифровизацията и новите технологии, които няма да заменят никога достъпа до оригиналното наследство или свързаните с него обществени ползи от традиционните форми на участие в културата, не следва да водят до нехайство към консервацията на оригиналите или до пренебрегване на традиционните форми на популяризиране на културата по време на или след цифровизацията;

46.    подкрепя цифровите иновации в сектора на изкуствата и културното наследство и отбелязва, че използването на електронната инфраструктура може да привлече нова публика и да гарантира по-добър достъп до цифровото културно наследство и по-доброто му използване; подчертава значението на съществуващите инструменти като уебсайта „Europeana“ и насърчава усъвършенстването на критериите за търсене на този уебсайт с оглед улесняване на използването му от потребителите;

47.    подчертава необходимостта от подобряване на равнището на цифровизация, опазване и онлайн достъпност на културното наследство, по-специално на европейското филмово наследство;

48.    подчертава значението на разработването на един наистина демократичен и с по-широко обществено участие наратив за европейското културно наследство, включително това на религиозните и етническите малцинства; обръща внимание на съществуването на обекти на културното наследство, които са запечатали различни или оспорвани възприятия на миналото, и подчертава, че процесите на помирение не следва да водят до потискане на историческото самосъзнание на общностите; приканва държавите членки да обмислят етиката и методите на представяне на културното наследство и да вземат предвид разнообразието от тълкувания;

49.    потвърждава, че религиозното наследство съставлява нематериална част от европейското културно наследство; подчертава, че значението на свързаните с религиозни практики места, обичаи и обекти не следва да бъде пренебрегвано в дискурса на европейското културно наследство, нито пък да стават обект на някаква форма на дискриминационно третиране;

50.    счита, че историческото религиозно наследство, включително архитектурата и музиката, трябва да бъдат опазвани заради тяхната културна стойност, независимо от религиозния им произход;

51.    подчертава значението на междукултурния диалог както в рамките на Европа, така и извън нея, и счита, че Съюзът следва да насърчава този диалог като подходящ инструмент срещу радикализма от всякакъв произход;

52.    обръща внимание на специфичните характеристики на националните малцинства в държавите членки по отношение на културното наследство; във връзка с това призовава за опазване на тяхното културно наследство, както и за поощряване и закрила на културното многообразие;

53.    подчертава, че културната дискриминация по отношение на религиозните и етническите малцинства следва да бъде избягвана;

54.    подчертава важността на това културните дейности на мигрантските общности да бъдат подпомагани;

55.    отново подчертава важния принос на културното наследство за културните и творческите индустрии, както и за социалното приобщаване чрез културата;

56.    подчертава важността на подобряването на достъпността на обектите на културното наследство за хората с увреждания;

57.    изтъква значението на опазването на културните ландшафти и по-специално на нематериалното културно наследство, което представлява жива култура и подхранва традиционните занаяти, и призовава Комисията да го включи в по-голяма степен в съответните програми;

58.    подчертава значението на кулинарното наследство, което трябва да бъде закриляно и подкрепяно; счита, че средствата, отпускани в тази област, могат да бъдат оптимизирани посредством взаимодействие с други политики на ЕС, като например общата селскостопанска политика и политиката за защита на потребителите;

59.    изтъква, че културното наследство и туризмът са взаимно изгодни, тъй като, от една страна, културното наследство генерира значителни печалби за туристическата индустрия, a от друга страна, туризмът е полезен за културата, тъй като насърчава излагането и опазването на културните ценности и генерира необходимите за тяхното съхраняване приходи;

60.    подчертава, че културният туризъм има основна роля за опазването и осмислянето на ценността на нашето културно наследство, което включва не само материалното наследство и ландшафтите, но и нематериалното наследство като езиците, религиозните и кулинарните традиции;

61.    призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да си сътрудничат с оглед прилагане на всички съответни равнища на действията, насочени към популяризирането на културното наследство и културния туризъм, включени в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г. на тема „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352);

62.    изтъква значението – в светлината на сериозните демографски и обществени промени – на нашето общо европейско културно наследство и на планираната Европейска година по отношение на идентифицирането на гражданите с Европейския съюз и на укрепването на чувството за общност в рамките на Съюза;

63.    счита, че що се отнася най-вече до следващите поколения, разбирането на общото културно наследство на Европа осигурява посока и поле за развитие на европейска идентичност, както и на такива ценности като взаимно разбирателство и уважение, извън границите на отделните държави членки; поради това също така препоръчва – наред с другото при планирането на Европейската година на културното наследство – да се обърне особено внимание на по-младото поколение;

64.    изразява задоволство от големия успех на европейските столици на културата; приканва към свързване на тези градове като част от мрежа, така че да се разшири фокусът върху съответните райони, да се даде възможност за обмяна на опит и добри практики, включително с оглед на подпомагането на бъдещи кандидати и улесняване на организирането на събития и конкретни маршрути;

65.    насърчава използването на културното наследство като образователен инструмент за разглеждане на обществени проблеми с цел по-тясно сближаване на хората, които живеят в Европа;

66.    обръща внимание на заплахите за околната среда, които засягат значителен брой обекти на културното наследство в ЕС и настоятелно призовава последиците от изменението на климата и човешкото въздействие да бъдат взети предвид от държавите членки в техните дългосрочни стратегии за финансиране за опазването и методите на консервация на културното наследство; освен това препоръчва държавите членки и ЕС да поощряват в по-голяма степен научноизследователската дейност в тази област, наред с другото с цел по-подробно проучване на многостранното въздействие на изменението на климата върху културното наследство и разработване на мерки за противодействие;

67.    призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да развиват инициативата за застрашените места, започната от „Europa Nostra“ съвместно с Европейската инвестиционна банка, като установят още примери за застрашено европейско наследство, изготвят планове за действие и търсят възможни източници на финансиране; отбелязва, че развитието на тази инициатива е един от начините за привличане на частни инвестиции за популяризиране на наследството;

68.    призовава Комисията да координира по-добре и да подкрепя усилията на държавите членки в борбата срещу кражбите, контрабандата и незаконния трафик на ценности на културното наследство във и извън ЕС; изисква връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка;

69.    припомня значението на защитата и опазването на културното наследство не само от опустошителното действие на времето, но и от хулиганство и разграбване; отбелязва, че много археологически обекти все още са изложени на риск от разграбване от организирани търсачи на реликви, особено подводните обекти, където достъпът и наблюдението от страна на органите са затруднени; във връзка с това призовава за по-ефективно сътрудничество между държавите членки за установяването и възстановяването на културните блага и за предотвратяване на незаконния им трафик;

70.    подчертава ролята на културното наследство във външните отношения на Съюза посредством диалог и сътрудничество по политики с трети държави и настоятелно призовава държавите членки, Комисията и Съвета да засилят културната дипломация; освен това отбелязва потенциала, осигуряван от интердисциплинарните научни проекти по отношение на опазването на културното наследство, включващи държави – членки на ЕС, и трети държави;

71.    настоятелно призовава за сериозен ангажимент на държавите членки, ЕС и международната общност за предпазване, защита, документиране и реставрация в случаите, когато европейското културно наследство или това на трети държави е застрашено и повредено умишлено като акт на война и нарушение на културната и религиозната идентичност, включително чрез сътрудничество с международни организации като Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) и Международния комитет на синия щит (ICBS), граждански и военни органи, културни институции и професионални сдружения;

72.    насърчава приемането на международни споразумения за предотвратяване на незаконния трафик на културно наследство; подчертава необходимостта ЕС, заедно с ООН и ЮНЕСКО, да защитава застрашеното културно наследство и да се бори срещу плячкосването и разрушаването на паметници на културата в зони на конфликт;

73.    отбелязва потенциала, произтичащ от съществуващото в ЕС ноу-хау, по отношение на опазването на културните артефакти, повредени или унищожени в резултат от терористични и военни действия;

74.    подкрепя създаването на транснационални културни туристически продукти, които да отразяват общите европейски ценности и наследство; призовава Комисията да засили сътрудничеството с държавите членки и други организации, разработващи политики в областта на културата и туризма, като Световната организация по туризъм към ООН и ЮНЕСКО, и да продължи да съфинансира и насърчава мрежи, трансгранични регионални проекти и – в тясно сътрудничество със Съвета на Европа – европейските културни маршрути, които са най-добрият пример за транснационални паневропейски тематични туристически проекти;

75.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(5)

ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.

(7)

приета на 13 октомври 2005 г. от комитета на министрите на Съвета на Европа; открита за подписване от държавите членки във Фаро (Португалия) на 27 октомври същата година; влязла в сила на 1 юни 2011 г.

(8)

ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36.

(9)

Все още непубликувана в Официален вестник.

(10)

ОВ L 283, 29.10.2011 г., стр. 39.

(11)

Венецианска харта, приета от ICOMOS (Международен комитет за паметници на културата и забележителни места) през 1965 г.; Конвенция от Гранада, приета от Съвета на Европа през 1985 г.; Конвенция от Валета, приета от Съвета на Европа през 1992 г.

(12)

Виж: член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Не съществува единно определение на термина „културното наследство“, а различни официални определения, като всички те трябва да се разбират в контекста, за който са изработени. За целите на настоящия доклад терминът „културно наследство“ се отнася до материалното културно наследство (движимо, недвижимо и подводно), нематериалното културно наследство (устни традиции, сценични изкуства, ритуали) и цифровото културно наследство.

От една страна, настоящият доклад се основава на последните политически документи, издадени във връзка с темата на културното наследство(1), и обобщава основните точки на обществен дебат по тази тема. От друга страна, в доклада се вземат предвид заключенията от публично изслушване на тема „Интегриран подход към културното наследство в Европа: Актуално състояние и перспективи“, организирано от комисията по култура и образование на 2 декември 2014 г. В него също така са използвани материали от сектора и заинтересованите страни с цел да се идентифицират основните предизвикателства в тази област и да се представят конкретни предложения за тяхното разрешаване.

А. Интегрираният подход към културното наследство в действие

Както съобщението на Европейската комисия, така и заключенията от последните две председателства на Съвета, посочват необходимостта от интегриран подход към сферата на културното наследство. Въпреки това все още съществуват някои практически стъпки, които трябва да бъдат предприети, за да може тази препоръка за политики да бъде приложена.

Следва да се отбележи, че на равнището на европейските институции свързаните с културното наследство въпроси попадат под отговорността на няколко генерални дирекции на Европейската комисия. Поради това тяхната работа е взаимодопълваща се и следователно е наложително те да засилят сътрудничеството помежду си в тази област, както и да координират своите дейности, включващи или засягащи културното наследство.

Освен това има възможност за европейското финансиране за културното наследство в рамките на няколко програми на ЕС. Нека споменем някои от тях: „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и т.н. Цялата информация, свързана с тези възможности за финансиране, е публично достъпна, но е разпръсната в множество уебсайтове, представени по твърде технократски начин и преведена само на някои от официалните езици на ЕС. Поради това е важно тази информация да бъде представена по по-ефикасен начин за информация на потенциалните бенефициенти. Ето защо настоящият доклад призовава за създаването на единен портал на ЕС, посветен на културното наследство, който да събира информация от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство и да бъде структуриран в три основни раздела: възможности за финансиране за културното наследство, база данни с примери за добри практики и върхови постижения в областта на културното наследство и съответни позовавания, новини и връзки към развитието на политиките, свързани с културното наследство, културните дейности и събития.

Обявяването на Европейска година, посветена на културното наследство, би могло много удачно да олицетвори този нов ангажимент на ЕС към културното наследство. При условие че бъде правилно планирана, една подобна инициатива би могла да стимулира сферата на културното наследство и да изтъкне нейния впечатляващ потенциал. За да може подобна инициатива да бъде ефективна, Европейската година за културно наследство ще трябва да разполага с подходящ бюджет, като организираните в нейните рамки дейности следва да бъдат допълнително умножени в държавите членки.

Б. Превръщане на предизвикателствата пред сектора в нови възможности

На етапа на консултации за настоящия доклад бяха поставени редица специфични проблеми от страна на определени заинтересовани страни, специалисти в областта на културното наследство и други експерти от сферата на културното наследство. Следователно целта на доклада е да предложи редица евентуални решения за основните пречки, които понастоящем не позволяват на сферата на културното наследство да достигне своя пълен потенциал.

Както винаги, много от проблемите са свързани с финансирането и по-конкретно – със структурните фондове, отпуснати за проекти за регионално развитие, които включват обекти на културното наследство. В някои от тези случаи не е обърнато достатъчно внимание на качеството на реставрационните работи и това е довело до загуба на културната стойност на отделни обекти на културното наследство. Поради това много повече трябва да се наблегне на качеството на проектите за реставрация, на нуждата от наемането на квалифицирана работна ръка за тези проекти, както и от общ механизъм за контрол на качеството с цел предотвратяване на непоправими загуби. Те следва да бъдат в съответствие с международно признатите стандарти за реставрационни работи, както е представено във Венецианската харта и в Конвенцията от Гранада за защита на архитектурното наследство на Европа. В доклада също така настоятелно се призовава Комисията да преразгледа тавана от 5 милиона евро, определен за проектите за „маломащабна“ културна инфраструктура, въз основа на получените от държавите членки искания и при отчитане на очакваните разходи във връзка с реставрационния проект.

Друго ключово искане на настоящия доклад е разработването на правни инструменти за алтернативни модели за управление. Понастоящем се признава, че се нуждаем от по-силно ангажиране на местните общности, гражданското общество и частния сектор по отношение на запазването и насърчаването на свързаните с културното наследство дейности. Вече има много примери в ЕС на инициативи на силно ефективно ангажиране на общността, както и на публично-частни партньорства, но не всички държави членки разполагат с правни разпоредби, които да обхващат такива алтернативни модели. Ето защо в доклада се подкрепя идеята за по-нататъшно проучване на основаното на участието управление, при условие че се прилага механизъм за контрол на качеството на всички нива, както и че правните инструменти биват гарантирани от държавите членки.

Специално внимание следва да се обърне и на въпроса за цифровизацията на културното наследство. Макар цифровизацията да е само инструмент, тя спомага за съхраняването на нашето минало и обхваща много възможности за научни изследвания, създаване на работни места и икономическо развитие.

Докладът също така представя конкретни препоръки по отношение на обучението, квалификацията и мобилността на специалистите в областта на културното наследство и достъпа на младите специалисти до свързания с културното наследство пазар на труда.

В. Икономическият потенциал на културното наследство

Може да изглежда, че термините „култура“ и „икономика“ принадлежат към две напълно различни нагласи, но всъщност сферата на културното наследство има огромен икономически потенциал.

Изглежда обаче, че това не е приоритет от гледна точка на европейската обществена политика, като се има предвид фактът, че нито стратегията „Европа 2020“, нито неотдавнашния План за инвестиции в Европа „Юнкер“ посочват ясно културата, да не говорим за културно наследство. Крайно време е да поставим културата на по-видно място в политическата програма и да оценим нейната действителна стойност от гледна точка на икономическия растеж и създаването на работни места. В допълнение към политическия аспект са ни необходими правилно изготвени статистически данни, които да могат да обхващат широкия спектър от умения и работни места, свързани с културата като цяло и културното наследство в частност. Понастоящем това не е така, тъй като традиционните системи за събиране на данни вземат под внимание само част от съответните умения и работни места. По тази причина докладът призовава за по-широка рамка, която да се прилага към свързаните с културата статистически данни.

Г. Културното наследство в други области на политика

Съществуват няколко области на политика, включващи свързани с културното наследство аспекти, които трябва да вземем предвид с оглед разработването на един наистина интегриран подход.

Така например културното наследство предоставя много добра среда за научни изследвания в областта на реставрацията и съхраняването и потенциално би могло да работи като „инкубатор за иновации“, като се възползва от съществуващите възможности за финансиране в тази област.

Обектите на културното наследство могат да послужат и като „двигател“ за регионалното развитие и туризма. Съществуват безброй примери за такива случаи в цяла Европа и докладчикът насърчава държавите членки, които не „експлоатират“ техните исторически обекти в пълната степен на потенциала им, да го направят отговорно, с оглед на стимулирането на местната икономика и повишаването на привлекателността на региона.

Освен това културата трябва да играе по-важна роля във външните отношения на ЕС. Културата е един от най-големите активи, с които разполагаме в Европа и все още има място за подобрение в сегашната политика и програми.

Заключение

Културното наследство е мълчаливо свидетелство за нашата вековна история, творчество и борби. Тя представлява един от стълбовете на европейската култура и нашето общо наследство за бъдещите поколения. Поради това всяка обществена политика в сферата на културното наследство следва да взема предвид две гледни точки: това, че културното наследство може да бъде значителен източник на работни места и приходи, които са ключови въпроси за разглеждане в настоящия икономически контекст, както и че основната ценност на културното наследство продължава бъде неговата културна стойност. Една идеална интегрирана стратегия за културното наследство следва да вземе предвид тези две страни на медала и да съчетае необходимостта от незабавен растеж и работни места с разбирането, че културното наследство е дългосрочен ресурс, който се нуждае от устойчив план за развитие.

(1)

Съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г. „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ COM (2014) 477 окончателен, заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа, заключенията на Съвета от 12 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство и становището на Комитета на регионите, озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, ноември 2014 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (7.5.2015)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно „За интегриран подход към културното наследство на Европа“

(2014/2149(INI))

Докладчик по становище: Милтиадис Киркос

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че Европа е главната световна туристическа дестинация благодарение на своето богато културно, артистично, религиозно и историческо наследство, своите природни богатства, своето географско положение, многообразието на своите пейзажи, привлекателността на своя начин на живот, и че културният туризъм съставлява около 40 % от европейския туризъм;

2.  подчертава, че културният туризъм има основна роля за опазването и осмислянето на ценността на нашето културно наследство, което включва не само материалното наследство и пейзажите, но и нематериалното наследство, като езиците, религиозните и кулинарните традиции;

3.  посочва, че културното наследство и туризмът са взаимно изгодни тъй като, от една страна, културното наследство генерира значителни печалби за туристическата индустрия, a от друга страна, туризмът е полезен за културата, тъй като насърчава излагането и опазването на културните ценности и генерира необходимите за тяхното съхраняване приходи;

4.  дава ясен политически сигнал, че разнообразието и културното многообразие на Европа предлагат голям потенциал за развитието на всички форми тематичен туризъм и за координираното насърчаване на разнообразен туризъм и културен обмен; подчертава, че всяка програма за културен туризъм трябва да се основава на европейското разнообразие, автентичността, устойчивостта, пълната достъпност и високото качество;

5.  отбелязва 13-ия европейски форум по въпросите на туризма, проведен в Неапол на 30 и 31 октомври 2014 г., по време на който беше изтъкнато значението на взаимодействието между културата и туризма, както и на приноса им за икономическия растеж и заетостта;

6.  подчертава, че интегрираният подход, свързан с опазването, популяризирането и повишаването на стойността на материалното и нематериалното културно и природно наследство представлява мощна движеща сила за социална иновация и приобщаващо местно, регионално, градско и селско развитие и допринася за укрепване на устойчивия културен туризъм и за същевременно намаляване на въздействието на сезонния туризъм; по-специално:

a)  подчертава необходимостта от активно ангажиране на местните общности и частните заинтересовани страни;

б)  отбелязва значението на адаптирането на новите умения и професионални профили в областта на културата съгласно Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO);

в)  подкрепя цифровизацията и достъпността онлайн на културното съдържание, с цел достигане до по-широка общественост и по-цялостно ангажиране на младите хора;

г)  насърчава прилагането на стратегически подход към научните изследвания и иновациите, обмена на знания и интелигентната специализация;

7.  подчертава ключовото значение на културата и културното наследство на местно, национално и европейско равнище за насърчаване на бизнес иновациите и развитието на свързани с туризма икономически дейности, особено осигуряването на удобства за посетителите в туристическите центрове и широк спектър от услуги, обхващащи целия сектор; отбелязва, че опазването, развитието и популяризирането на културното наследство е от съществено значение за редица отрасли, особено за туризма;

8.  подчертава, че културният туризъм може да даде тласък на местните икономики чрез стимулиране на местното производство, насърчаване на създаването на предприятия и увеличаване на потребителското търсене в сектора на туризма, както и чрез максимално повишаване на вътрешната добавена стойност;

9.  подчертава потенциала за насърчаване на културния туризъм в селските, островните, крайбрежните и планинските райони, които предлагат непокътнати пейзажи и природа, регионални или малцинствени езици и диалекти, традиционна култура (традиционни народни изкуства, облекла, занаяти, местни празници, мобилна култура, кулинарни традиции), местни занаятчийски продукти и услуги, автентичност, индустриално и селскостопанско наследство, както и културното наследство на етнически малцинства; отбелязва, че културният туризъм в тези региони спомага за разнообразяването на традиционните икономически дейности и за насърчаването на местното население да остане в тях, като по този начин се предотвратява обезлюдяването и изоставянето и влошаването на състоянието на множество ценни културни обекти, и се предотвратява отмирането на традициите и обичаите; призовава държавите членки да разработят устойчива интермодална инфраструктура и да подобрят трансграничните връзки – включително разработването на нови информационни и комуникационни технологии, като например интегрираното планиране на пътувания и услуги за продажба на билети – като средство за повишаване на привлекателността и достъпността чрез въздушен, морски, сухопътен и железопътен транспорт на туристическите дестинации като цяло и в частност – на по-малките и отдалечени туристически дестинации;

10. посочва, че изграждането на нови вътрешни водни пътища и мултимодални връзки може решително да допринесе за устойчивия ръст на културния туризъм;

11. призовава Комисията и държавите членки да предприемат съгласувано действие с оглед на създаването на политики за привличане на селски туризъм, като се има предвид, че това е движеща сила за развитието на регионите във вътрешността и на селските райони; настоятелно призовава европейските институции да създават връзки между наследството и местните общности, с цел да се извлича полза от участието на местните заинтересовани страни в селските и отдалечените региони; поддържа становището, че следва да се постави силен акцент върху обучението на човешките ресурси и финансовата подкрепа за опазването на културното наследство, като се има предвид, че стимулирането на културния туризъм в селските райони насърчава също и пренасочване от масовия туризъм;

12. подчертава, че регионалното развитие на културния туризъм в държавите – членки на ЕС, изисква започването на инфраструктурни инвестиционни програми за осигуряването на съществени основни услуги;

13. изразява загриженост относно неефективността на регулаторните и бюджетните средства на Съюза, посветени на този сектор; подчертава, че в рамките на регионалната политика изменението на оперативните програми още повече намали подкрепата за политиките, насочени към културното наследство;

14. припомня, че много от културните структури не попадат в рамките на пазарната икономика, като често функционират като сдружения и на доброволен принцип, и че се наблюдава драстично намаляване на общественото финансиране за тях вследствие на икономическата криза; приканва Комисията да представи предложения за насърчаване на участието на частния капитал в свързани с културното наследство проекти под каквато и да е форма (меценатство или друг вид);

15. изтъква, че следва да бъде възприет интегриран и координиран подход на всички равнища (международно, национално, регионално и местно), който включва всички заинтересовани страни и местната общност, и по този начин насърчава развитието на публично-частни партньорства с цел реализиране на икономическия потенциал на културните ресурси;

16. призовава Комисията и държавите членки да поставят начало на общоевропейски диалог между политиците на всички управленски равнища, съвместно със секторите на културата и творчеството, мрежите на туристическите оператори, партньорствата между частни страни и публични органи и неправителствените организации;

17. призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да си сътрудничат с оглед прилагане на всички съответни равнища на действията, свързани с насърчаването на културното наследство и културния туризъм, включени в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г. на тема „Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352);

18. призовава Комисията да преразгледа гореспоменатото съобщение от 30 юни 2010 г.;

19. изразява убеждението, че създаването и популяризирането на марката „Европа“ ще има висока добавена стойност за успеха на Европа като туристическа дестинация номер едно в света и по-специално за насърчаването на европейското културно наследство; във връзка с това призовава органите на всички държави членки да си сътрудничат с Комисията и да допълват тази марка със свои собствени национални и регионални усилия и съвместно да популяризират Европа като сбор от висококачествени туристически дестинации на важни международни събития и туристически панаири от голям мащаб;

20. подкрепя създаването на транснационални културни туристически продукти, които отразяват общото европейско наследство и съвместни ценности; призовава Комисията да засили сътрудничеството с държавите членки и други организации, разработващи политики в областта на културата и туризма като Световната организация по туризъм към ООН и Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО), и да продължи да съфинансира и насърчава мрежи, трансгранични регионални проекти и – в тясно сътрудничество със Съвета на Европа – европейските културни маршрути, които са най-добрите примери за транснационални паневропейски тематични туристически проекти;

21. подчертава също така значението на развитието на междурегионални и трансгранични културни и туристически продукти и услуги, които се основават на координирано действие, допълват полезните взаимодействия, спестяват ресурси, както и укрепват и насърчават общата културна идентичност и конкурентоспособността на целия регион; призовава държавите членки и Комисията да улеснят този процес;

22. подчертава значението на кулинарното наследство, което трябва да бъде закриляно и подкрепяно; счита, че средствата, отпускани за този въпрос могат де бъдат оптимизирани посредством взаимодействие с други политики на ЕС, като например общата селскостопанска политика и политиката за защита на потребителите;

23. призовава Комисията и държавите членки да предприемат инициативи, насочени към максимално използване на подводното културно наследство на Европа, и по-специално да се създаде европейски маршрут на подводното културно наследство, където да има възможност за излагане или превръщане в музеи на останките от корабокрушения и потънали градове;

24. подкрепя създаването на инициативи, които излагат на показ общото европейско наследство, популяризират културни обекти и имат особено устойчиво въздействие на местно и регионално равнище, като например европейските велосипедни маршрути или поклонническите маршрути, панорамните влакове, европейските туристически железници (посредством възстановяване на изоставени линии и гари), европейските столици на културата, европейските столици на спорта, мрежите „Europa Nostra“ и „Натура 2000“, знака за европейско наследство, дните на европейското културно и природно наследство и наградата на Европейския съюз за културното наследство; призовава за насърчаването и улесняването на младежкия културен туризъм; възнамерява, също така, да подкрепя инициативи, които активно ангажират младите хора като например европейските младежки столици;

25. изразява задоволство от големия успех на европейските столици на културата; приканва към свързване между тези градове като част от мрежа, така че да се удължи ефектът на фокусиране върху съответните територии, да се даде възможност за обмяна на опит и добри практики, включително с оглед на подпомагане на бъдещи кандидати и улесняване на организирането на събития и конкретни схеми;

26. приветства нови инициативи като например Европейската година на културното наследство, които повишават осведомеността за необходимостта от опазване на материалното и нематериалното наследство на Европа; призовава Комисията, Съвета и държавите членки да направят повече за насърчаване на индустриалното наследство на Европа като част от присъщия ѝ общ културен интерес, чийто потенциал все още не е достатъчно признат;

27. призовава Комисията да разясни на държавите членки и главните участници в сектора, че е необходимо европейското културно наследство да стане достъпно за всички и на достъпна цена, като се обръща особено внимание на хората с увреждания или с намалена подвижност, младите хора, възрастните хора и семействата с ниски доходи;

28. подчертава отново важния принцип на екологично устойчив и икономически устойчив и отговорен туризъм и изразява убедеността си, че действията на ЕС следва на първо място да насърчават благоприятното развитие на туризма в Европа, но че те трябва да обърнат същевременно внимание и на проблематиката, свързана с евентуалните отрицателни последици от предизвиканите от туризма структурни промени и рисковете за културното наследство, породени от масовия туризъм; поддържа становището, че ЕС трябва да работи с държавите членки и местните заинтересовани страни за изготвянето на насоки с цел намаляване на вредните последици от масовия туризъм върху отдалечените региони, включително най-отдалечените и островните региони на ЕС, особено по време на активния сезон;

29. припомня значението на защитата и опазването на културното наследство, не само от опустошителното действие на времето, но и от хулиганство и разграбване; отбелязва, че много археологически обекти все още са изложени на риск от разграбване от организирани търсачи на реликви, особено подводните обекти, където достъпът и наблюдението от страна на органите са затруднени; във връзка с това призовава за по-ефективно сътрудничество между държавите членки за установяването и възстановяването на културните блага и за предотвратяване на незаконния им трафик;

30. призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да развиват инициативата за застрашените места, започната от „Europa Nostra“ съвместно с Европейската инвестиционна банка, като установят още примери за застрашено европейско наследство, изготвят планове за действие и търсят възможни източници на финансиране; отбелязва, че развитието на тази инициатива е един от начините за привличане на частни инвестиции за популяризиране на наследството;

31. подчертава значителния потенциал за развитие на предприемаческа дейност и на подход за участие в туристическия сектор, по-специално на туристическите МСП, но също и новите дружества, организациите с нестопанска цел и други организации, които допринасят за съхраняването, опазването и популяризирането на европейското културно наследство; подчертава, че в допълнение към културните предимства, качеството на услугите, високото равнище на професионалните умения, добре обучените специалисти в областта и присъствието онлайн са ключови фактори за успеха и конкурентоспособността на европейския туристически сектор; подчертава, че научните изследвания, иновациите и новите технологии, особено в областта на телекомуникациите, са от съществено значение за приближаването на културното наследство до хората; счита също така, че следва да бъдат премахнати ненужните тежести за МСП в името на тяхната конкурентоспособност и че законодателството, което има отрицателно въздействие върху МСП в туристическата индустрия, следва да бъде преразгледано;

32. счита, че икономическата криза лиши от финансиране един от секторите, които бяха засегнати най-тежко от бюджетните съкращения, което доведе до изоставянето и упадъка на множество ценни културни обекти, които са изпаднали в забвение, в ущърб на обществото и туристическия сектор; призовава Комисията да гарантира, че информацията относно фондовете на ЕС за опазване и насърчаване на културния туризъм са лесно достъпни за всички заинтересовани страни, като например МСП и организациите на гражданското общество на национално, регионално и местно равнище, като информацията се предоставя на разположение на официалните езици на ЕС, и да гарантира, че административните процедури за пряк достъп до тези фондове са допълнително улеснени, по-специално за МСП, които имат много голям дял от туристическия сектор; призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност на използването на фондовете; призовава за по-открит подход от страна на Комисията по отношение на одобряване на оперативните интегрирани програми за финансиране с цел насърчаване на културното наследство; призовава Комисията да вземе мерки за намаляване на административната тежест чрез създаване на подходяща регулаторна среда, така че броят на предприятията – особено МСП и новосъздадените предприятия – в туристическия сектор да се увеличи;

33. изтъква възможността да се постави по-силен акцент върху културния туризъм в рамките на изготвянето на макрорегионалните стратегии, за да се утвърди той в по-голяма степен в стратегическата рамка за европейско сътрудничество;

34. подкрепя инициативите на Комисията за цифровизация на богатото културно наследство на Европа като важен принос за популяризирането на уникалното ѝ културно богатство в световен мащаб и счита, че е важно това да се осъществява и на местно равнище в полза на малките предприятия; подчертава важната роля на библиотеките и архивите за опазването, насърчаването и осигуряването на достъп до физическото и цифровото културно наследство в Европа; призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за точно определяне и цифровизация на световното културно наследство на ЮНЕСКО в Европа – както материалното, така и нематериалното, така че то да може да бъде на разположение на уебсайта visiteurope.com.

35. подчертава, че открояването на значението на наследството трябва също да отговаря на новите начини на живот на гражданите и в тази връзка призовава Комисията да обмисли всеобхватна стратегия за цифрова комуникация, насочена към подчертаване на инициативите, които е стартирала, наред с подкрепа за културните проекти, съчетаващи наследство и съвременност (на пример използването на нови технологии в музейното пространство);

36. подчертава голямата значимост и специфичното естество на сектора на културния туризъм като неразделна част от образованието и програмите на ЕС във връзка с ученето през целия живот, като „Еразъм+“; отбелязва, че целевата група на културния туризъм е много широка и следователно той трябва да се бъде съобразен с образователните и културните нужди на различни възрастови групи, вариращи от деца до възрастни граждани;

37. препоръчва на Комисията да създаде единен портал на ЕС, посветен на културното наследство, който да събира информация от всички програми на ЕС, финансиращи културното наследство; счита, че пускането на портала следва да бъде последвано от кампания за популяризиране във всички държави членки, така че потенциалните ползватели да научат за съществуването му;

38. препоръчва провеждането на единна, опростена комуникационна стратегия за идентифициране на Европа като уникална дестинация и поради това приветства инициативата „Дестинация Европа 2020“ за създаване на европейски портал, представящ националните уебсайтове на отделните държави членки, препоръчва също така създаването на многоезични портали за местни дестинации, които са извън големите градове и създават видимост на продукти, свързани с културното и индустриалното наследство;

39. предлага на Комисията да популяризира европейската програма „Еразъм за млади предприемачи“ също и като механизъм за финансиране на културното наследство;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Tapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa D’Amato, Martina Dlabajová, Maria Grapini, Henna Virkkunen


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (8.5.2015)

на вниманието на комисията по култура и образование

за интегриран подход към културното наследство на Европа

(2014/2149(INI).

Докладчик по становище: Андреа Коцолино

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че по отношение на културното наследство, е необходим интегриран подход, ако се иска постигане на културен диалог и взаимно разбирателство; изразява убеденост, че подобен подход може да доведе до засилено социално, икономическо и териториално сближаване, като в същото време допринесе и за изпълнението на целите, определени в стратегията „Европа 2020“;

2.  отбелязва, че проектите за оползотворяване на културното наследство често представляват примери за иновационни и устойчиви икономически дейности, които съдържат потенциал за разкриване на качествени работни места и за развитие на способностите в областта на предприемачеството и изследванията на МСП, които са основен двигател на икономиката на ЕС; отбелязва, че културното наследство е общо и достъпно за всички благо, и оказва положително въздействие върху социалните иновации, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, конкурентоспособността и разкриването на нови работни места; следователно призовава Комисията да насърчава държавите членки да инвестират в културното наследство и да помагат за опазване и съхранение на регионалната, националната и европейската културна идентичност;

3.  подчертава факта, че насърчаването на опазването на културното наследство и включването му в устойчиви туристически продукти ще привлекат хора и ще помогнат за укрепване на местната/регионалната икономика; призовава Комисията, с оглед на икономическата значимост на културното наследство и връзките между културното наследство и устойчивия туризъм, да установи всеобхватен подход, включително в контекста на неотдавнашната инициатива за Европейския фонд за стратегически инвестиции, за финансиране на културното наследство, напр. развитие на градската инфраструктура, стандартизация и хармонизация, необходими за целите на изграждането/възстановяването и опазването на паметниците на културата, като се има предвид, че разнообразието и специфичните характеристики на историческото наследство изискват специфични решения и методи;

4.  призовава Европейската комисия да подкрепи, в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и на преразглеждането на стратегия Европа 2020 проекти, в това число и широкомащабни проекти, в областта на насърчаването на европейското културно наследство с оглед на техния капацитет за създаване на работни места във всички региони, по-конкретно за младите хора и за оказване на принос за социалното сближаване; отбелязва многобройните ползи от инвестициите в културното наследство, които засилват собствената стойност на европейското културно наследство, и подчертава необходимостта от консолидиране на публично-частните партньорства за целите на финансирането;

5.  призовава Комисията да разгледа възможността за насърчаване в рамките на ЕФСИ на тематична инвестиционна платформа, която да привлича публични и частни ресурси в областта на научните изследвания, насочени към запазването и оползотворяването на културното наследство; отбелязва освен това, че интегрираният подход към оползотворяването на културното наследство в рамките на ЕСИФ трябва да бъде засилен още повече; следователно подчертава значението на развитието на взаимодействие между структурните фондове на ЕС и рамковите програми, и други ресурси, достъпни за сектора на културата; призовава Комисията да наблюдава и предоставя насоки на държавите членки относно интегрирането на културното наследство в местното и регионално икономическо развитие, с цел постигане на максимална ефективност и ефикасност и да докладва на Парламента относно инвестициите в културното наследство и постигнатите резултати;

6.  отбелязва, че въпросът за преразглеждането на Регламента за ЕФРР, и по-специално принципа на интегрираното финансиране може в конкретни случаи да бъдe приложен на практика чрез подкрепа за мащабни проекти; все пак признава необходимостта от насърчаване и подкрепа на културните инициативи от малък мащаб, които са от особено значение за вътрешното развитие и могат да допринесат за съхраняване на културното наследство и за насърчаване на местното и регионалното развитие, както и за социално-икономическия растеж като цяло;

7.  счита широкомащабните проекти за пример за горепосоченото концентриране на средства и оползотворяване на уникалния характер на европейското наследство, както беше признато от ангажимента и постоянните и преки проверки на Европейската комисия по отношение на реализирането на този проект; подчертава необходимостта да се признае тяхното значение като първа стъпка към междукултурни връзки и обединение между регионите на Европа;

8.  отбелязва, че член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 1301/2013 съдържа позоваване на финансиране на "маломащабна" културна [...] инфраструктура; високо оценява възможностите за финансиране на услуги в областта на културата, гарантирани от член 5, параграф 9, буква а) на същия регламент;

9.  отбелязва, че във фазата на преговорите за определяне на регионалните оперативни програми, Европейската комисия изчисли на 5 милиона евро общия размер на разходите за посочените инфраструктурни инвестиции (10 милиона за обекти от списъка на ЮНЕСКО);

10. отбелязва, че този таван, по-специално защото се отнася до общия размер на разходите, би могъл да ограничи сериозно способността на държавите членки да финансират подобни интегрирани проекти, които допринасят за запазването и стабилизирането на културното наследство; при все това изтъква, че културните инфраструктурни проекти биха могли да бъдат съчетани с културни и образователни проекти (като пълноценно се използват възможностите за цифровизация), и с проекти за МСП и др., което би позволило общата инвестирана сума да бъде много по-висока от 5 милиона евро;

11. призовава Комисията, след консултиране с държавите членки и регионите, да помисли за повишаване на сумата от 5 милиона евро, като се има предвид, че това би могло да попречи на способността на държавите членки за ефикасно усвояване на средствата по ЕФРР; освен това призовава Комисията да насърчи ефективното комбиниране на различни фондове с цел финансиране на културни проекти и да осигури гъвкавост при изпълнението на определени проекти, когато инфраструктурните инвестиции надвишат границата от 5 милиона евро;

12. подчертава, че проектите по линия на ЕФРР, свързани с оползотворяването на културното наследство, представляват успешен пример за многостепенно управление и за правилно прилагане на принципа на субсидиарност, и представляват важен елемент от разходите по ЕФРР; подчертава значението на трансграничните културни проекти, които допринасят за повишаването на икономическото и социалното сближаване и насърчават сближаването; в този контекст призовава за укрепване и допълнително развитие на действията в подкрепа на финансирането чрез споразумения за публично-частно партньорство;

13. отбелязва, че такива проекти често представляват добри практики за осъществяване на интегрирани градски проекти, като допринасят и за развитието на програмата за градско развитие; подчертава градското измерение на инициативите за Европейска столица на културата, които допринасят за развитието на културни мрежи в градовете и насърчават творческите инициативи в дългосрочен план, като съхраняване на идентичностите на различните местни и регионални културни традиции; освен това насърчава създаването на цялостни туристически продукти, основани на план/стратегия за интегрирано развитие и на използването на инструменти от областта на ИКТ, маркетингови инструменти и други иновативни техники, за да се повиши видимостта на културното наследство;

14. счита, че ГД „Образование и култура“ следва да създаде общност за знания и иновации (ОЗИ) в рамките на Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ), която да бъдат специално посветена на опазването на културното наследство, и че тази общност следва пряко да подкрепя една цялостна визия за научните изследвания и иновации;

15. приветства инициативата на Комисията да създаде платформа за разпространение VALOR, но призовава службите на Комисията да включат в тази платформа и примери за добри практики, извлечени от проекти в областта на оползотворяването на културното наследство, които вече са осъществени чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на програмните периоди 2000-2006 г. и 2007-2013 г.; препоръчва извършването на технически анализ на конкретните начини за качване на данните на портала; обръща внимание на необходимостта от създаване на единна база данни/портал на ЕС, съдържащ информация относно финансираните от всички програми и инициативи на ЕС проекти в областта на културното наследство и призовава Комисията да въведе единна база данни/портал на ЕС с цел да информира потенциалните бенефициенти относно съществуващите европейски бюджетни редове;

16. счита, че при прилагането на интегрираните стратегии за устойчиво градско развитие (член 7, Регламент № 1301/2013 за ЕФРР) и на стратегиите за водено от общностите местно развитие (член 32, Регламент № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби), политиките за опазването на културното наследство (по-специално политики, отнасящи се до историческите центрове) следва да бъдат укрепени, следва да се прилага интелигентна специализация, както и да се преустройват на жилищата, за да отговорят на изменението на климата, следва да се укрепи използването на инструменти от областта на ИКТ и следва да се прилагат маркетингови инструменти и други иновативни техники с цел да се повиши видимостта на културното наследство;

17. призовава Комисията да определи Европейска година на културното наследство.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Victor Boștinaru, Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Anna Hedh, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Olaf Stuger, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Enrique Calvet Chambon, Josu Juaristi Abaunz, Ivana Maletić, Bronis Ropė, Marco Zullo

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Ulrike Trebesius


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Jill Evans, Petra Kammerevert, Rikke Karlsson, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Mary Honeyball, Marc Joulaud, Ernest Maragall

Правна информация