Процедура : 2014/2208(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0215/2015

Внесени текстове :

A8-0215/2015

Разисквания :

PV 06/07/2015 - 13
CRE 06/07/2015 - 13

Гласувания :

PV 09/07/2015 - 12.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0266

ДОКЛАД     
PDF 299kWORD 266k
25.6.2015
PE 552.085v02-00 A8-0215/2015

относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика

(2014/2208(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Сирпа Пиетикяйнен

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика

(2014/2208(INI))

Европейският парламент,

‒      като взе предвид съобщението на Комисията „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

‒      като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ (COM(2014)0445),

       като взе предвид съобщението на Комисията „Зелен план за действие за МСП: Да помогнем на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в бизнес възможности“ (COM(2014)0440),

       като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

‒      като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на единен пазар за екологични продукти — създаване на условия за по-добра информираност относно екологосъобразността на продуктите и организациите“ (COM(2013)0196),

       като взе предвид съобщението на Комисията „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

‒      като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

‒      като взе предвид съобщението на Комисията „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

‒      като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

       като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно „Екоиновации – разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда“(1)1,

       като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно европейската стратегия относно пластмасовите отпадъци в околната среда(2)2,

‒      като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите(3)3,

‒      като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа(4)4,

‒      като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда,

       като взе предвид Стратегията на ЕС за устойчиво развитие (2006 г.) и прегледа за 2009 г.,

‒      като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда относно „Екологизиране на европейския семестър и стратегията „Европа 2020“ — междинен преглед“ от 28 октомври 2014 г.,

       като взе предвид обобщаващия доклад на Европейската агенция за околна среда „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2015 г.“,

‒      като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

‒      като взе предвид проучването във връзка с разработването на устойчива финансова система на Програмата на ООН за околната среда,

‒      като взе предвид заключенията на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда „Екологични рискове и предизвикателства на антропогенните метални потоци и цикли“ (Environmental Risks and Challenges of Anthropogenic Metals Flows and Cycles, 2013 г.),

‒      като взе предвид заключенията на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда „Отделяне на използването на природните ресурси и на въздействието върху околната среда от икономическия растеж“ (Decoupling natural resource use and environmental impacts from economic growth, 2011 г.),

‒      като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.(5)5,

‒      като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г.(6)6,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0215/2015),

A.     като има предвид, че неустойчивото използване на ресурсите е първопричината за различни опасности за околната среда, като например изменението на климата, опустиняването, обезлесяването, загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги; като има предвид, че световната икономика използва еквивалента на ресурсите на 1,5 планети за производството в световен мащаб и за абсорбиране на отпадъците и че се очаква количеството да достигне равностойността на ресурсите на две планети до 30-те години на 21-ви век;

Б.     като има предвид, че Европа е по-зависима от вноса на ресурси от всеки друг регион в света и че много от ресурсите ще бъдат изчерпани в относително кратък срок; като има предвид, че конкурентоспособността на Европа може да бъде повишена в значителна степен, ако се осигури повече добавена стойност от използването на ресурсите в икономиката и се насърчават устойчиви доставки на материали от европейски източници; като има предвид освен това, че като част от действията за гарантиране на доставките на суровини следва да бъдат засилени партньорствата за иновации между промишлеността и сферата на управление на отпадъците, както и проучванията на възможностите за увеличаване на потенциала за рециклиране на важни суровини;

В.     като има предвид, че по своята същност преходът към кръгова икономика е икономически въпрос, засягащ достъпа до суровини или тяхното устойчиво наличие, реиндустриализацията и по-нататъшната цифровизация на Европа, създаването на нови работни места и предизвикателствата, свързани с изменението на климата, енергийната сигурност и оскъдните ресурси; като има предвид, че с оглед на този факт инвестирането в кръгова икономика може да бъде напълно съвместимо с програмата на Комисията за работни места, растеж и конкурентоспособност и има потенциал да създаде ситуация, която при всички положения е печеливша за всички участващи заинтересовани лица;

Г.     като има предвид, че ефективното използване на ресурсите трябва също така да взема под внимание и да бъде в съответствие с по-широк кръг от въпроси, свързани с устойчивостта, включително екологичните, етичните, икономическите и социалните измерения;

Д.     като има предвид задължителния характер на целите и на окончателните приоритетни действия в Седмата програма за действие за околната среда;

Е.     като има предвид, че в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за околната среда беше констатирано, че „екологичната ефективност на доброволните подходи често е спорна, а тяхната икономическа ефективност е като цяло ниска“(7)7;

Ж.    като има предвид, че преминаването към кръгова икономика изисква да се извърши системна промяна, която ще засегне всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност, както и значими иновации в технологиите, предприятията и обществото като цяло;

З.      като има предвид, че гражданите, малките предприятия и местните публични органи играят специална роля по отношение на гарантирането на ефективното използване на ресурсите и на насърчаването на отделянето на икономическия растеж от потреблението на ресурси;

И.     като има предвид, че правилно функциониращата кръгова икономика се нуждае от конкурентоспособни предприятия, и като има предвид, че самите предприятия са двигател в прехода към кръгова икономика;

Й.     като има предвид, че е важно МСП да бъдат поставени в центъра на стратегията на ЕС за ефективно използване на ресурсите, тъй като представляват 99 % от предприятията в ЕС и в тях са заети две трети от работната сила;

K.     като има предвид, че амбициозният европейски пакет относно кръговата икономика създава възможности за стопанска дейност, осигурява достъп до суровини и удължава използването им с производствена цел (чрез повторно използване, повторно включване в производството, рециклиране или като резервни части), гарантира висококачествени процеси по рециклиране, след като суровините достигнат края на жизнения си цикъл, и разглежда всички странични продукти и отпадъци като ценни потоци от ресурси за по-нататъшно използване;

Л.     като има предвид, че устойчивото и отговорно снабдяване с първични суровини е от съществено значение за постигането на ресурсна ефективност и за изпълнението на целите за преминаване към кръгова икономика;

M.    като има предвид, че е необходимо да се развият пазарите за вторични суровини с цел да бъдат постигнати целите за ефективно използване на ресурсите и да се премине към кръгова икономика;

Н.     като има предвид, че Парламентът неколкократно призова Комисията да определи показатели и правно обвързващи цели за ефективното използване на ресурсите;

O.     като има предвид, че премахването на токсичните химически вещества, за които съществуват или ще бъдат разработени по-безопасни алтернативи, в съответствие с действащото законодателство в областта на химикалите, трябва да играе централна роля в изграждането на кръгова икономика;

П.     като има предвид, че данните на Евростат за преработването на битовите отпадъци в ЕС-28 ясно показват, че все още не са налице условия на равнопоставеност в областта на политиката за отпадъците и че изпълнението и гарантирането на прилагането на съществуващото законодателство пораждат значителни предизвикателства;

Р.     като има предвид, че средно само 40 % от твърдите отпадъци се използват повторно или се рециклират, а останалата част се депонира или се изгаря;

С.     като има предвид, че производството и потреблението на селскостопански хранителни продукти представлява значителен дял от използването на ресурсите, като оказва съществено въздействие върху околната среда, общественото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях; като има предвид, че са необходими устойчиви решения за справяне по един цялостен начин с неефективното потребление на хранителни ресурси;

Т.     като има предвид, че премахването на вредните за околната среда субсидии, включително преките и непреките субсидии за изкопаеми горива, ще намали значително емисиите на парникови газове, ще помогне в борбата срещу изменението на климата и ще даде възможност за възприемане на идеята за кръгова икономика;

1.      приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398); подкрепя подхода на Комисията за проектиране и иновации с цел изграждане на кръгова икономика, създаване на политическа рамка в подкрепа на ефективното използване на ресурсите, определяне на цел за ефективно използване на ресурсите, както се посочва в съобщението, и очертаване на специфична политическа рамка за даване на възможност на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в екологично устойчиви бизнес възможности; подчертава, че са необходими законодателни мерки за преминаване към кръгова икономика и призовава Комисията да представи амбициозно предложение относно кръговата икономика преди края на 2015 г., както беше съобщено в нейната работна програма за 2015 г.;

2.      подчертава, че справянето с недостига на ресурси изисква намаляване на добива и използването на ресурси и абсолютно отделяне на растежа от използването на природните ресурси ― системна промяна, която изисква извършване на ретроспективен анализ на действията, необходими от гледна точка на устойчивостта през 2050 г., и предприемане на незабавни действия;

3.      подчертава, че производството и потреблението са области, към които трябва да се подхожда по начин, който да гарантира съгласуваност с по-широките цели за устойчиво развитие;

4.      припомня, че въпреки вече настъпилите подобрения в ефективното използване на ресурсите непрекъснатият растеж на производството надхвърля тези ползи от гледна точка на ефикасността и добивът на ресурси продължава да се покачва драстично в световен мащаб, поради което съществува спешна необходимост от общо намаляване на добива и на използването на природни ресурси с цел преодоляване на „ефекта на бумеранга“; настоятелно призовава Комисията да предложи съответстващи мерки;

5.      припомня, че водата в двата си аспекта – като природен ресурс, използван в производствени процеси, и като обществено благо – следва да се взема предвид при изчисляването на данните за потреблението на суровини и да се използва ефикасно;

6.      подчертава, че подобряването на използването на ресурсите чрез изисквания за по-добро проектиране и чрез законодателство за отпадъците, което да осигурява движение нагоре в йерархията на отпадъците (като по този начин се насърчават предотвратяването на генерирането на отпадъци, повторното използване и подготовката за повторно използване и рециклиране на отпадъците), би могло да донесе значителни нетни икономии за предприятията, публичните органи и гражданите в ЕС, които се оценяват на 600 милиарда евро или 8 % от годишния оборот, като в същото време водят и до намаляване на общите годишни емисии на парникови газове с 2 – 4 %; подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите с 30 % до 2030 г. би могло да повиши БВП с почти 1 % и да доведе до създаването на 2 милиона допълнителни устойчиви работни места(8)1; припомня, че ефективното използване на ресурсите е приоритетна цел на Седмата програма за действие за околната среда, в която се подчертава необходимостта от стимулиране на производството и на потребителското търсене на екологично устойчиви продукти и услуги посредством политики, които насърчават тяхната наличност, финансова достъпност, функционалност и привлекателност;

7.      изразява убеждението, че подобряването на ефективното използване на ресурсите изисква както законодателни мерки, така и икономически стимули, интернализация на външните разходи и допълнително финансиране за научни изследвания и иновации, както и социални промени и промени в начина на живот; посочва, че са необходими различни инструменти на различни равнища на политиката, като се отчита принципът на субсидиарност;

8.      счита, че въвеждането на една цялостна кръгова икономика изисква участието на всички съответни заинтересовани страни, региони, градове, местни общности, МСП, НПО, представители на промишлеността, професионални съюзи и граждани;

9.      призовава Комисията да ангажира местните и регионалните органи в целия процес по разработване на пакет относно кръговата икономика;

10.    подчертава, че обществената осведоменост, възприемането от страна на гражданите и тяхното участие са от съществено значение за успешния преход към кръгова икономика; отбелязва, че към образованието и информацията следва да бъдат насочени необходимото внимание и ресурси, за да се насърчават устойчиви модели на потребление и производство, и подчертава ползите от преминаване към кръгова икономика с ефективно използване на ресурсните;

11.    посочва, че преходът към кръгова икономика изисква наличието на квалифицирана работна сила и че образованието и обучението трябва да отчитат необходимостта от „зелени“ умения;

12.    подчертава, че някои финансови инструменти в подкрепа на по-кръгова икономика вече са въведени на равнище ЕС, по-специално чрез програмите „Хоризонт 2020“ и „LIFE+“, и че, ако се използват добре, тези инструменти биха могли да спомогнат за насърчаване на екологичните иновации и промишлената екология в държавите членки и в регионите на ЕС;

13.    подчертава, че правната сигурност и предсказуемостта в дългосрочен план са ключ към разкриването на потенциала на Европейския фонд за стратегически инвестиции за кръговата икономика, за да се насочат инвестиции към изграждането на устойчива икономика;

14.    подчертава, че преходът към устойчива и кръгова икономика следва да съчетава амбициозни екологични цели със сериозни социални изисквания, включително насърчаване на достойния труд и на здравословните и безопасни условия на труд (т.е. да се гарантира, че работниците не са изложени на вредни вещества на работното си място);

15.    подчертава необходимостта от установяване на по-съгласувана правна рамка за устойчиво производство и потребление, която да обхваща целия производствен цикъл от устойчивото снабдяване до оползотворяването на продуктите в края на жизнения им цикъл;

Показатели и цели

16.    подчертава, че до 2050 г. използването на ресурсите в ЕС трябва да бъде устойчиво, както и че това изисква, наред с другото, абсолютно намаление на потреблението на ресурси до устойчиви равнища, основаващо се на надеждно измерване на потреблението на ресурси по цялата верига на доставка, стриктно прилагане на йерархията на отпадъците, прилагане на каскадно използване на ресурсите, особено при използването на биомаса, отговорно и устойчиво снабдяване, създаване на затворен цикъл на невъзобновяеми ресурси, увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници в рамките на техните граници на възобновяване, постепенно извеждане от употреба на токсичните вещества – по-специално когато съществуват по-безопасни алтернативи или такива ще бъдат разработени в съответствие с действащото законодателство относно химикалите, така че да се гарантира разработването на цикли на нетоксични материали – както и подобряване на качеството на екосистемните услуги;

17.    припомня, че през 2012 г. Парламентът вече призова за ясни, стабилни и измерими показатели за икономическата дейност, които да отчитат изменението на климата, биологичното разнообразие и ефективното използване на ресурсите от гледна точка на жизнения цикъл, както и за използването на тези показатели за основа за законодателни инициативи и конкретни цели за намаляване;

18.    настоятелно призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи водещ показател и таблица от подпоказатели за ефективно използване на ресурсите, включително по отношение на екосистемните услуги; посочва, че използването на тези хармонизирани показатели следва да стане правно обвързващо, считано от 2018 г. и че те следва да измерват потреблението на ресурси, включително вноса и износа, на равнището на ЕС, на равнището на държавите членки и на секторно равнище и да вземат предвид целия жизнен цикъл на продуктите и услугите и следва да се основават на методология за измерване на отпечатъка, с която да се правят измервания най-малкото за използването на почвите, водата и материалите и за въглерода;

19.    настоятелно призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи обвързваща цел за по-ефективно използване на ресурсите с 30 % на равнище ЕС до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2014 г., както и индивидуални цели за всяка държава членка; подчертава, че преди целите за ефективно използване на ресурсите да могат да бъдат приложени, те трябва да са подкрепени от показатели;

20.    настоятелно призовава Комисията да насърчава използването на показатели за ефективно използване на ресурсите чрез международни конвенции, за да се даде възможност за съпоставимост между секторите и икономиките и да се гарантират равни условия, и да подкрепя диалога и сътрудничеството с трети държави;

21.    подчертава, че тези показатели следва да бъдат включени в европейския семестър и във всички оценки на въздействието;

Продуктова политика и екопроектиране

22.    подчертава важността на една добре обмислена продуктова политика, която удължава очаквания жизнен цикъл на продуктите и увеличава тяхната трайност, възможностите за повторно използване и за рециклиране; изтъква, че количеството ресурси, използвани за даден продукт по време на неговия жизнен цикъл, и възможностите, които той предлага за ремонтиране, повторна употреба и рециклиране, в голяма степен се определят на етапа на проектирането; призовава Комисията да насърчава ориентиран към жизнения цикъл подход в продуктовите политики, по-специално чрез установяване на хармонизирани методи за оценка на отпечатъка на продуктите върху околната среда;

23.    във връзка с това призовава Комисията да представи амбициозна работна програма и да прилага цялостно и амбициозно изискванията за екопроектиране на действащата Директива за екодизайна в нови и актуализирани мерки по прилагането, като се започне с незабавното приемане на мерките, който вече са изготвени;

24.    настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на законодателството за екопроектирането и на други имащи отношение законодателни актове в областта на продуктовата политика до края на 2016 г., въз основа на оценка на въздействието и като се включат следните съществени промени: разширяване на обхвата на изискванията за екопроектиране, така че да бъдат обхванати всички основни групи продукти, а не само свързаните с енергопотреблението продукти; постепенно включване на всички съответни характеристики за ефективно използване на ресурсите в задължителните изисквания за проектиране на продуктите; въвеждане на задължителен паспорт на продукта въз основа на тези изисквания; прилагане на самоконтрол и извършване на одит от трети страни, за да се гарантира, че продуктите съответстват на тези стандарти както и определяне на хоризонтални изисквания за, наред с другото, трайност, пригодност за ремонтиране, възможност за повторно използване и възможност за рециклиране;

25.    призовава Комисията да направи оценка, въз основа на анализ на разходите и ползите, на възможността да бъдат определени минимални стойности за съдържанието на рециклирани материали в новите продукти във връзка с бъдещото преразглеждане на Директивата за екопроектирането;

26.    настоятелно призовава Комисията да разработи мерки срещу планираното остаряване и да разработи допълнително набор от стандарти за продуктите за кръговата икономика, които включват обновяване и ремонт, улесняване на демонтирането, както и ефективното използване на суровините, възобновяемите енергийни ресурси и рециклираните материали в продуктите;

27.    припомня, че за целите на една успешна кръгова икономика важна роля играят наличието на стандартизирани и модулни компоненти, предварителното планиране на разглобяването и проектирането на продукти с дълъг живот, както и ефикасните производствени процеси; настоятелно призовава Комисията да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че продуктите са трайни и лесни за модернизиране, повторна употреба, ремонтиране, рециклиране и разглобяване с цел получаване на нови ресурси, както и че съдържащите опасни вещества части са ясно обозначени в упътването на продуктите с цел улесняване на отделянето на тези части преди рециклирането; в тази връзка призовава Комисията да изготви определение за продуктите на биологична основа, съгласно което да се изисква минимално съдържание на възобновяеми материали от 50 %;

28.    настоятелно призовава Комисията да предложи изисквания относно информацията за съдържащите се в даден продукт ресурси и относно очаквания жизнен цикъл на продукта, без да се налага прекомерна административна тежест за МСП; подчертава, че тази информация следва да бъде във формат, който е лесно достъпен за потребителите и предприятията, с цел улесняване на информираното вземане на решения и на ремонта и на рециклирането на продукти; отбелязва, че е от решаващо значение да се повиши осведомеността на потребителите и да им се предостави по-активна роля;

29.    призовава Комисията да предложи разширяване на обхвата на минималните гаранции за потребителски стоки за дълготрайна употреба, за да се удължи очакваният жизнен цикъл на продуктите, както и да заяви ясно, че в съответствие с Директива 1999/44/ЕО продавачите на потребителски стоки следва да проучват дефектите, появили се през първите две години на законната гаранция, и да налагат такси на потребителите само ако дефектът е причинен от неправилна употреба;

30.    призовава Комисията да предложи подходящи мерки относно наличността на резервни части, така че да се осигури възможност за ремонт на продукти по време на жизнения им цикъл;

31.    призовава Комисията, държавите членки и Европейската агенция по химикали (ECHA) да положат повече усилия за замяна на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и за ограничаване на веществата, които носят неприемливи рискове за здравето на човека или за околната среда в контекста на Регламента REACH, не на последно място като средство за изпълнение на изискването на Седмия Европейски план за действие в областта на околната среда за развитие на цикличното използване на нетоксични материали, така че рециклираните отпадъци да могат да бъдат използвани като важен и надежден източник на суровини в рамките на Съюза; във връзка с това призовава Комисията да се откаже незабавно от своя едностранен мораториум върху разглеждането на препоръки от ECHA по отношение на включването на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в приложение ХІV към Регламента REACH, и вместо това бързо да пристъпи към включването на тези вещества; подчертава, в съответствие с йерархията на отпадъците, че предотвратяването има приоритет пред рециклирането и че съответно рециклирането не следва да оправдава увековечаването на използването на опасни вещества от миналото;

32.    призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилията за замяна на опасните вещества в контекста на Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване с цел въвеждане на циклично използване на нетоксичните материали;

33.    настоятелно призовава държавите членки да извършват ефективен надзор на пазара, за да се гарантира, че европейските и вносните продукти отговарят на изискванията, що се отнася до продуктовата политика и екопроектирането; настоятелно призовава държавите членки, с цел да се осигури този ефективен надзор на пазара, да постигнат незабавен напредък по отношение на законодателната процедура относно прегледа на регламента за надзор на пазара; отбелязва, че всяко по-нататъшно забавяне би навредило на интересите на предприятията и на гражданите;

Преминаване към нулеви отпадъци

34.    подчертава анализа на Комисията, който показва, че приемането на новите цели за отпадъците ще доведе до създаването на 180 000 работни места, до увеличаване на конкурентоспособността на ЕС и до намаляване на търсенето на скъпи и оскъдни ресурси(9)2; изразява съжаление относно оттеглянето на законодателното предложение относно отпадъците(10)3, но съзира в съобщението на заместник-председателя Тимерманс по време на месечната сесия на Парламента през декември 2014 г. възможност за нов, по-амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика;

35.    настоятелно призовава Комисията да представи обявеното предложение за преразглеждане на законодателството в областта на отпадъците до края на 2015 г., като прилага надлежно йерархията на отпадъците, и да включи следните точки:

         – ясни и недвусмислени определения;

         – разработване на мерки за предотвратяване на генерирането на отпадъци;

– определяне на задължителни цели за намаляване на отпадъците за битовите, търговските и промишлените отпадъци, които да бъдат постигнати до 2025 г.;

– определяне на ясни минимални стандарти за разширена отговорност на производителите, за да се гарантира прозрачността и рентабилността на схемите за разширена отговорност на производителя;

– прилагане на принципа „плащаш, ако изхвърляш“ (pay-as-you-throw) за остатъчни отпадъци, в съчетание със задължителни схеми за разделно събиране на отпадъци по отношение на хартията, металите, пластмасата и стъклото, с цел да се спомогне за високо качество на рециклираните материали; въвеждане на задължително разделно събиране на биологичните отпадъци до 2020 г.;

– повишаване на целите за рециклиране/подготовка за повторна употреба до най-малко 70 % от твърдите битови отпадъци и рециклиране на най-малко 80% от отпадъците от опаковки до 2030 г., въз основа на надежден метод на отчитане, като се предотвратява отчитането на изхвърлени отпадъци (депонирани или изгорени) като рециклирани отпадъци и като се използва един и същ хармонизиран метод за всички държави членки с външно проверени статистически данни; задължение за рециклиращите предприятия да докладват за входящите количества, които постъпват в инсталацията за сортиране на отпадъци, както и за изходящите количества рециклирани материали, които излизат от инсталациите за рециклиране;

– строго ограничаване на изгарянето на отпадъци, със или без оползотворяване на енергията, до 2020 г., така че то да се прилага само за отпадъците, които не подлежат на рециклиране и биоразграждане;

– задължително, постепенно намаляване на депонирането на отпадъци, осъществявано в съответствие с изискванията за рециклиране, на три етапа (2020 г., 2025 г. и 2030 г.), което да доведе до забрана на всякакво депонирането, освен за определени опасни отпадъци и остатъчни отпадъци, за които депонирането е най-екологичният вариант;

         – въвеждане на такси за депониране и изгаряне;

36.    подчертава значението и добавената стойност на целите на европейската политика в областта на отпадъците не само по отношение на правната сигурност, предсказуемостта и създаването на равни условия на вътрешния пазар, но и по отношение на осигуряването на защитена и подобрена жизнена среда за всички граждани на ЕС;

37.    призовава Европейската комисия да предложи еднакви цели за всички държави членки, за да се гарантира еднакво високо равнище на опазване на околната среда в целия ЕС и да не се подкопава единният пазар;

38.    настоятелно призовава Комисията да осигури пълното и правилно изпълнение на съществуващото законодателство в областта на отпадъците и на целите в тази област, в това число, по-специално, задължението за схеми за разделно събиране, да гарантира, че държавите членки ще полагат повече усилия за постигане на съществуващите цели, както и да установи мерки в подкрепа на държавите членки при въвеждането на правилните инструменти за постигане на целите в рамките на сроковете;

39.    подчертава, че с цел оптимално използване на наличния капацитет за управление на отпадъците в ЕС са необходими по-добро планиране и обмен на информация за избягване на свръхкапацитет;

40.    призовава Комисията да проучи по-подробно осъществимостта на предложение за регулаторна рамка за подобрен добив на суровини в депа за отпадъци, за да се предостави възможност за извличане на вторичните суровини, които се намират в съществуващите депа, и да проучи разработването на схема за издаване на екологични разрешителни за рециклиращата промишленост;

41.    призовава Комисията да осигури по-голяма прозрачност и по-добър контрол, за да се избегне извозването на отпадъци в държави с по-ниски екологични и социални стандарти от тези в ЕС;

42.    призовава Комисията, заедно с държавите членки, да полагат повече усилия с цел противодействие на незаконния износ на отпадъци, генерирани след потреблението;

43.    призовава Комисията да определи, в контекста на Рамковата директива за отпадъците, минимални изисквания за националните програми за превенция на отпадъците, както и да определи набор от цели и показатели, които могат да направят сравними резултатите, постигнати от отделните държави членки;

44.    настоятелно призовава Комисията да вземе мерки във връзка с конкретните предизвикателства, свързани с отпадъците, и да предприеме действия, както е посочено в съобщението на Комисията относно кръговата икономика (COM(2014)0398); насърчава държавите членки и Комисията да осигурят мобилизирането на средства на ЕС, за да се подпомогне постигането на целите за интегрирано управление на отпадъците, като например разделно събиране и развитие на инфраструктура за рециклиране;

45.    настоятелно призовава Комисията да предложи цел за намаляване на морските отпадъци с 30 % до 2025 г., в сравнение с равнищата от 2014 г.;

46.    подчертава необходимостта от формулиране на цели за събирането и рециклирането на определени метали от изключителна важност предвид все по-ограничената им наличност и с оглед на намаляването на зависимостта;

47.    призовава Комисията до края на 2015 г. да предложи цели, мерки и инструменти за ефективно намаляване на хранителните отпадъци, включително задължителна цел за намаляване на хранителните отпадъци с най-малко 30% до 2025 г. в секторите на производството, търговията на дребно/разпространението, хранителните услуги/хотелиерството и в домакинствата; призовава Комисията, когато прави оценка на въздействието на новите имащи отношение законодателни предложения да оценява потенциалното им въздействие върху хранителните отпадъци;

Устойчиви сгради

48.    приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ (COM(2014)0445); счита, че е необходим подход към строителството, който се основава на пътна карта и на нейните дългосрочни цели;

49.    призовава Комисията да представи предложение за цялостно прилагане на принципите и изискванията на кръговата икономика в строителния сектор и да продължи разработването на рамката на политиката за ефективно използване на ресурсите в сградите – това включва разработването на показатели, стандарти и методи и изисквания за качество по отношение на земеползването и градоустройството, архитектурата, структурното инженерство, строителството, поддръжката, приспособимостта, енергийната ефективност, санирането, повторната употреба и рециклирането; посочва, че целите и показателите за устойчиви сгради следва да включват също и „зелена“ инфраструктура, като например „зелени“ покриви; подчертава значението на една цялостна визия за сградния фонд на Европа, с ясни и амбициозни цели в средносрочен и дългосрочен план и пътни карти за осъществяването на тази визия;

50.    счита, че качеството на въздуха в помещенията, благосъстоянието и социалните потребности на ползвателите следва да бъдат интегрирани в оценката на устойчивостта на сградите;

51.    призовава Комисията да разработи, в рамките на общите показатели за ефективно използване на ресурсите, показатели за оценка на устойчивостта на сградите през целия им жизнен цикъл, като се използват съществуващите стандарти и методи и въз основа на подход за екологична, икономическа и социална устойчивост;

52.    настоятелно призовава Комисията да предложи прилагането на принципите и стандартите на най-добрите налични техники (НДНТ) за всички материали и части от сгради и да разработи паспорт на сградите въз основа на целия жизнен цикъл на дадена сграда; счита, че паспортът на сградите следва да увеличи прозрачността и да съдържа информация, която да улеснява поддръжката, ремонта, санирането и рециклирането;

53.    счита, че тъй като 90% от застроената среда за 2050 г. вече съществува, следва да бъдат определени специални изисквания и стимули за сектора на санирането, за да разполагаме до 2050 г. основно със сгради с положителен енергиен баланс; поради това призовава Комисията да разработи дългосрочна стратегия за саниране на съществуващите сгради и да повиши ролята на националните стратегии за саниране, въведени с Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;

54.    настоятелно призовава държавите членки да способстват за подобрения в областта на рециклирането чрез разработване на инфраструктура за разделно събиране и рециклиране в строителния сектор;

55.    призовава Комисията и държавите членки да разгледат потенциала на одитите преди разрушаването (които представляват оценка на сградата преди демонтаж или разрушаване, за да се опишат наличните материали и да се опреди кои части биха могли да бъдат отделени за рециклиране) и на сортирането на място на подлежащи на рециклиране материали (сортирането на място обикновено осигурява вторични суровини с по-висока степен на чистота, отколкото рециклирането извън обекта, и може да спомогне за намаляване на въздействието от транспорта върху околната среда, например посредством трошене/пресоване на място).

56.    отбелязва, че бетонът е един от най-често използваните материали в строителната промишленост; призовава Комисията да оцени възможностите за увеличаване на рециклирането на бетон в строителството, както това се прави в Германия и Швейцария;

Развитие на пазарите за вторични суровини

57.    призовава Комисията да разработи мерки за стимулиране и улесняване на развитието на пазарите за висококачествени вторични суровини и развитието на стопанска дейност въз основа на повторната употреба на вторични суровини;

58.    счита, че една дългосрочна и предвидима рамка на политиката ще спомогне за стимулиране на равнището на инвестиции и на действията, необходими за пълното развитие на пазари за „по-зелени“ технологии, и за насърчаване на устойчиви стопански решения; подчертава, че показатели и цели относно ефективността на използването на ресурсите, основани на активно събиране на данни, биха предоставили необходимите насоки за лицата, вземащи решения в публичния и частния сектор, в процеса на трансформиране на икономиката;

59.    подчертава, че е важно Комисията и държавите членки да насърчават създаването на програми за промишлена симбиоза, които подкрепят промишлените полезни взаимодействия за повторна употреба и рециклиране и които помагат на предприятията, по-специално на МСП, да откриват как тяхната енергия, отпадъци и вторични продукти могат да служат като ресурси на другите; посочва подобни концепции, като например цикъла „от люлка до люлка“ и промишлената екология;

Други мерки

60.    призовава Комисията да предложи задължителни „зелени“ процедури за възлагане на обществени поръчки; счита, че използвани повторно, поправени, преработени, обновени и други устойчиви продукти и решения, получени чрез ефективно използване на ресурсите, следва да се предпочитат при възлагането на всички обществени поръчки, а ако те не са предпочетени, следва да се прилага принципът „изпълнение или обяснение“;

61.    изтъква необходимостта от фискална рамка, която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, подаваща подходящи сигнали за инвестиране в ефективно използване на ресурсите , модернизация на производствените процеси и производство на по-лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти (като например по-ниски данъци за ремонтни дейности и по-високи данъци върху продуктите, за които се използват много ресурси, продуктите, които не подлежат на рециклиране, и продуктите за еднократна употреба); призовава държавите членки да се стремят към напредък в тази област като част от процеса на Европейския семестър(11)1;

62.    настоятелно призовава Комисията да проучи и предложи мерки, свързани с данъчното облагане, като например намален ДДС за рециклирани, повторно употребени и ефективни по отношение на използването на ресурси продукти;

63.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приложат изцяло Зеления план за действие за малките и средните предприятия;

64.    настоятелно призовава Комисията да разработи политическа рамка за хранителните вещества, за да се подобри рециклирането, да се насърчат иновациите, да се подобрят пазарните условия и да се интегрира въпросът за устойчивото използване на хранителните вещества в законодателството на ЕС относно торовете, храните, водите и отпадъците;

65.    настоятелно призовава Комисията да представи през първата половина на 2016 г. съобщението относно устойчивостта на храните, което беше отлагано неколкократно от 2013 г. насам; подчертава, че тъй като производството и потреблението на храни представляват значителен дял от използването на ресурси, съобщението следва по всеобхватен начин да разглежда различните елементи на неефективност в използването на ресурсите в хранителната верига и да насърчава разработването на устойчива политика в областта на храните; призовава Комисията да оцени възможността за увеличаване на използването на екологосъобразни хранителни опаковки, включително оценка на осъществимостта на постепенно заместване на хранителните опаковки с произведени от биоразградими и подлежащи на компостиране материали на биологична основа в съответствие с европейските стандарти;

66.    призовава Комисията да създаде постоянна платформа за ефективно използване на ресурсите, която включва всички съответни заинтересовани страни, за да насърчава и улеснява прилагането на най-новите резултати от научните изследвания, обмена на най-добри практики и появата на нов промишлен синтез и промишлени екосистеми;

67.    призовава Комисията да създаде междусекторна работна група с участието на различните генерални дирекции по въпросите на устойчивото финансиране, за да включи показателите за ефективно използване на ресурсите в интегрираното отчитане и счетоводство на равнището на отделните дружества при зачитане на поверителността на определена търговска информация; освен това призовава Комисията да проучи как да включи ефективното използване на ресурсите и екологичните рискове в, наред с другото, кредитните рейтинги и капиталовите изисквания за банките, да разработи всеобхватна застрахователна система за рисковете за околната среда, както и да определи изисквания за предоставяне на информация за инвестиционните продукти, заедно с надлежна оценка на въздействието; счита, че в тази връзка Комисията би имала полза от сътрудничество с проучването във връзка с разработването на устойчива финансова система на Програмата на ООН за околната среда; призовава Комисията да проучи съществуващите доброволни инициативи в държавите членки с цел възможен обмен на най-добри практики;

68.    призовава Комисията, като се има предвид, че устойчивото и отговорното снабдяване с първични суровини е от изключителна важност за постигане на ефективно използване на ресурсите и за осъществяване на целите на кръговата икономика, да преразгледа препоръките за политиката на Европейската платформа за ефективно използване на ресурсите с цел разработване на устойчиви стандарти за снабдяване с приоритетни материали и стоки; отбелязва в това отношение съвместната подкрепа на Парламента и на Съвета за предложенията на Комисията относно отговорно снабдяване с метали и минерали от зони на конфликт;

69.    призовава Комисията да преразгледа своето определение за суровини „от изключителна важност“, като вземе по-добре под внимание въздействията върху околната среда и рисковете, свързани с техния добив и преработка, както и техния потенциал за замяна с вторични материали;

70.    подчертава, че цялото финансиране от ЕС, включително и финансирането чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), „Хоризонт 2020“, Кохезионния фонд и Европейската инвестиционна банка, трябва да бъде мобилизирано за насърчаване на ефективното използване на ресурсите в съответствие с йерархията на отпадъците, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки постепенно да спрат субсидиите, вредни за околната среда, включително тези за производството на енергия от биоразградимата част на промишлените и битовите отпадъци чрез изгаряне, съгласно Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и преки и непреки субсидии за изкопаеми горива;

71.    призовава финансирането, отпускано от Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове, да се концентрира в по-голяма степен върху разработването на устойчиви, новаторски решения с ефективно използване на ресурсите и създаване на нови бизнес модели (като лизинг или схеми продукт-услуга), както и върху подобряването на проектирането на продуктите и на ефективното използване на материалите при изпълнението на продукта и работния процес;

72.    подчертава същественото значение на научните изследвания и иновациите за подпомагане на прехода към кръгова икономика в Европа, както и че е необходимо да се подпомагат – в рамките на „Хоризонт 2020“ – научноизследователските и иновационните проекти, които са в състояние да покажат и изпитат при реални условия икономическата и екологичната устойчивост на една кръгова икономика; подчертава същевременно, че чрез възприемането на системен подход тези проекти могат да улеснят изготвянето на регулаторни норми, които са благоприятни за иновациите и по-лесни за прилагане, като се определят възможните аспекти на регулаторна несигурност, пречките и/или пропуските, които биха могли да възпрепятстват развитието на бизнес модели, основаващи се на ефективното използване на ресурсите;

73.    изисква от Комисията да използва пълния потенциал на програмата за цифрови технологии и информационните технологии, за да насърчи ефективно използване на ресурсите и преминаването към кръгова икономика;

74.    подчертава, че ЕС има отворена икономика, извършваща внос и износ на световния пазар; насочва вниманието към необходимостта от мерки за справяне с глобалното предизвикателство, свързано с изчерпването на ресурсите, включително на международно равнище; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят активно работата на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), проучваща въпросите относно ресурсите от изключителна важност за света и разработваща практически решения за лицата, които формират политиките, за промишлеността и за обществото;

75.    призовава Комисията да предприеме необходимите действия на международно равнище, за да се подобри проследимостта на продуктите;

76.    подчертава, че увеличаването на енергийната ефективност може да доведе до намаляване на енергийната зависимост и на енергийната бедност в ЕС, които засягат около 125 милиона европейски граждани; отбелязва, че си струва енергийната ефективност да бъде разглеждана като отделен източник на енергия, чийто растеж допринася в значителна степен за развитието на промишлеността на ЕС, създаването на работни места и намаляването на сметките за енергия на хората;

77.    настоятелно призовава Комисията да проучва дали действащото и планираното законодателство пречи на кръговата икономика, на съществуващите иновативни стопански модели или на възникването на нови такива модели, като например икономика на ползването под наем или икономика на споделянето/сътрудничество, и дали съществуват финансови или институционални пречки в това отношение; настоятелно призовава Комисията да подобри това законодателство и да вземе мерки по отношение на подобни пречки при необходимост; призовава Комисията да преразгледа свързаното с този въпрос законодателство, за да се подобрят екологичните характеристики и ефективното използване на ресурсите на продуктите през целия им жизнен цикъл и да се повиши съответствието между съществуващите инструменти и разработването на новаторски подход;

78.    изисква от Комисията да изясни съответните аспекти на политиката на ЕС в областта на конкуренцията във връзка с кръговата икономика, като по-специално изясни компромиса между рисковете от тайни споразумения на пазара и необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между производителите и техните доставчици;

79.    призовава Комисията да докладва на Парламента относно всички мерки, посочени по-горе, и да предложи следващи стъпки до 2018 г.;

o

o       o

80.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1)

1 Приети текстове, P7_TA(2013)0584.

(2)

2 Приети текстове, P7_TA(2014)0016.

(3)

3Приети текстове, P7_TA(2012)0223.

(4)

4 Приети текстове, P7_TA (2011)0364.

(5)

5 Все още непубликувано в Официален вестник.

(6)

6 Все още непубликувано в Официален вестник.

(7)

7 Програма на ОИСР за околната среда, „Доброволни подходи към политиката в областта на околната среда“ („Voluntary approaches to environmental policy“), 2003 г.

(8)

1 Съобщение на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398).

(9)

2 Работен документ на службите на Комисията от 2 юли 2014 г., съдържащ резюме на оценката на въздействието, придружаваща предложението за директива за изменение на директивите за отпадъците (COM(2014)0397) (SWD (2014)0208).

(10)

3 Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1991/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (COM(2014)0397).

(11)

1 Бюджет за Европа 2015 г., специфични за всяка държава препоръки в подкрепа на процеса на европейския семестър, стр. 6, http://www.foes.de/pdf/2015-02-25_CSR%20Recommendations_FINAL.pdf.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Спешна необходимост от ефективно използване на ресурсите

Неустойчивото използване на ресурсите не само причинява вреди на околната среда, но и създава икономически риск. Световната икономика използва еквивалента на ресурсите на 1,5 планети за производството в световен мащаб и за усвояване на отпадъците. До 2030 г. се очаква количеството да достигне еквивалента на ресурсите на две планети.

Очаква се годишното потребление на минерали, изкопаеми горива и биомаса да се удвои до 2050 г., като достигне 140 милиона тона. Това е резултат от комбинация от прираст на населението, повече разполагаем доход, по-голямо разнообразие от продукти от преди и съкращаване на продължителността на жизнения цикъл на продуктите.

Ако продължим в тази посока, това би довело до екологична и икономическа безизходица.

Човечеството вече излиза извън редица граници на възможностите на планетата, които би трябвало да спазваме, за да се избегне настъпването на отрицателни екологични промени. Екологичните последствия са многобройни и в много случаи необратими: изменение на климата, обезлесяване, опустиняване, деградация на почвата, загуба на биологично разнообразие, намаляване на генетичното разнообразие и влошаване на екосистемните услуги.

За да избегнем тези промени в нашата биосфера, трябва да използваме по-малко ресурси. Ние можем и трябва да постигнем най-малко настоящия си стандарт на живот и благосъстояние с една десета от ресурсите, които се използват в момента. Можем да подобрим нашата конкурентоспособност, да извършим повторна индустриализация на Европа и да повишим нашите жизнени стандарти само чрез отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите.

Европа е по-зависима от вноса на ресурси от всеки друг регион в света. Четиридесет процента от всички материали, които се използват в ЕС, се внасят. За някои стратегически ресурси, като например метални руди и хранителни вещества, процентът е дори още по-висок. Деветдесет и два процента от фосфора, който е от решаващо значение за европейското селско стопанство, се внася, най-вече от Русия, Сирия, Мароко и Тунис.

Подобряването на ефективното използване на ресурсите ще бъде от полза за нашата икономика и за нашата сигурност. По-ефективното използване на ресурсите ще намали зависимостта от ресурсите и ще доведе до икономии в разходите за суровини. Освен това то би създало нови бизнес дейности и работни места в Европа. Увеличаването на производителността на ресурсите с 2 процента годишно ще доведе до създаването на 2 млн. нови работни места в ЕС до 2030 г. по приблизителни оценки на Европейската комисия.

Това е сценарий, при който всички печелят. Ефективното използване на ресурсите е решение на екологичната дилема, пред която сме изправени, както и на икономическите предизвикателства, с които се бори Европа.

Коренна промяна

По-ефективното използване на ресурсите се основава на шест основни концепции: кръгова икономика, характеризираща се с каскадно използване на ресурсите, йерархия на отпадъците, разширена отговорност на производителя, промишлена симбиоза и нови бизнес модели.

1. Подобряване на ефективното използване на ресурсите означава преместване на акцента от настоящата линейна икономика, характеризираща се с модел на производство и потребление „вземи – произведи – консумирай – изхвърли“ (take-make-consume-dispose). В кръговата икономика практически всички невъзобновяеми суровини се разпространяват в затворени вериги. Отпадъците след ползването от потребителите се събират, рециклират и използват ефективно за производството на нови продукти. В една кръгова икономика „се проектира постепенното извеждане“ на отпадъците от системата. Необработени суровини — възобновяеми или невъзобновяеми — се използват само в случаите, в които вторични суровини не са налични. Възобновяеми ресурси се използват в рамките на границите на устойчивост и издръжливост на екосистемите.

2. Каскадното използване на ресурсите е начин за оптимизиране на ефективното използване на ресурсите. То предполага систематични усилия за използване на суровините първо за продукти с по-висока добавена стойност и след използването им многократно като ресурси в други категории продукти.

3. Чрез йерархията на отпадъците (предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане) се извличат максимални ползи от продуктите, като на практика не се създават никакви отпадъци и в крайна сметка се достигаща икономика с нулеви отпадъци.

4. Разширената отговорност на производителя означава, че производителите са отговорни за управлението на края на жизнения цикъл на продуктите си. Би могло да се счита, че търговците на дребно продават само услугите, предоставяни от продуктите — продуктът остава собственост на производителите и в края на неговия живот те носят отговорност за управлението на продукта в съответствие със съществуващата нормативна уредба.

5. В условията на промишлена симбиоза производителите си сътрудничат, за да използват взаимно страничните си продукти.

6. Появяват се нови бизнес модели, за да се подобри ефективното използване на ресурсите. Пример за нови бизнес модели с ефективно използване на ресурсите е икономиката на ползване под наем, което означава да се продава и поддържа функцията по предоставяне на услуги на продукта, вместо да се продава самият продукт. Ползването под наем осигурява стабилни приходи за дружествата и насърчава дружествата и клиентите да намалят използването на ресурси и да поддържат продукта в добро състояние.

Законодателни и икономически стимули създават необходимия ефект на лоста

Настоящите политики не съсредоточават достатъчно усилия за извършването на тази коренна промяна. Европа се върти в омагьосан кръг, при който ценни материали, много от които са свързано с високи екологични и социални разходи, се озовават в депата за отпадъци или се изгарят. Все още няма функциониращ пазар на вторични суровини.

За да се промени тази ситуация са необходими законодателни и икономически стимули за създаване на ефект на лоста, например:

•   подкрепа за иновациите по отношение на продукти и услуги с ефективно използване на ресурсите посредством различни механизми за финансиране;

•   подкрепа за търсенето на такива продукти чрез обществени поръчки и екологосъобразно данъчно облагане, както и въвеждане на такси за възпиране на потреблението на продукти и услуги, които не използват ефективно ресурсите;

•   налагане на изисквания за екопроектиране на продуктите, например чрез надеждна Директива за екопроектирането; гарантирането на това, че внасяните стоки отговарят в същата степен на тези изисквания, и значителното подобряване на нашия понастоящем не особено строг надзор на пазара са предпоставки за гарантирането на ефективното използване на ресурсите в продуктите;

•   предоставяне на гаранции, че съществуващото законодателство не възпрепятства развитието на продукти, услуги или бизнес модели с ефективно използване на ресурсите. Такива пречки могат да бъдат открити например в законодателството в областта на безопасността и на конкуренцията;

•   постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии (например безвъзмездни средства от кохезионните фондове за изграждането на нови депа или инсталации за изгаряне).

Финансовото и икономическото законодателство не включва стойността на екосистемните услуги и на биологичното разнообразие и не взема под внимание екологичните и социалните рискове. Тези рискове са също така и икономически риск за дългосрочните финансови резултати, който не е отразен в традиционния финансов анализ. Това води до неправилно разпределение на капитал.

По-добрата отчетност за системните рискове, причинени от влошаване на качеството на околната среда и прекомерно използване на ресурсите и бездействие, наложени от настоящите краткосрочни пазарни криви, следва да бъдат интегрирани във финансовите отчети, счетоводните разпоредби и интегрираното отчитане. Недостигът на ресурси и екологичните рискове следва да бъдат интегрирани във финансовото законодателство относно, наред с другото, кредитните рейтинги, капиталовите изисквания, застраховането, информацията за финансовите продукти, счетоводството и одита. Капиталовите пазари могат да бъдат преориентирани с оглед постигането на устойчивост в дългосрочен план чрез интегрирането на екологични, социални и управленски фактори. Високите екологични рискове следва да бъдат отразени в по-високи капиталови изисквания.

Необходима е и ясна нова рамка на политиката, за да се даде възможност на частните и на институционалните инвеститори да преориентират своите инвестиционни парадигми към дългосрочни и устойчиви инвестиции. Участниците в разработването на политики трябва да осигурят необходимата правна сигурност за инвестициите и бизнес стратегиите с ефективно използване на ресурсите, които трябва да бъдат създадени.

Бизнесът и околната среда не са в противоречие, те имат взаимни интереси и ползи. Напрежението във всички отрасли е между дружествата, които основават своята дейност върху иновациите и ефективното използване на ресурсите, и онези дружества, които продължават да се уповават на политики и пазарни условия, създадени за минали условия.

Повторната индустриализация в Европа може да се основава единствено на ефективно използващи ресурсите и иновативни предприятия. Промяната трябва да започне незабавно, за да се избегне порочният кръг на структури, които използват неефективно ресурсите.

Устойчиви сгради

На сградите се падат 40 процента на крайното потребление на енергия в ЕС и 36 процента от емисиите на CO2. Ето защо е необходим специален акцент върху ефективното използване на ресурсите в застроената среда и в сградите.

„Устойчиви сгради“ е понятие, което понякога се ограничава, така че да включва само избора на материали или енергийната ефективност. Понятието е много по-широко. За да бъдат сградите устойчиви, са необходими мерки през целия им жизнен цикъл — като се започне с архитектурното планиране, структурното инженерство и проектирането, премине се през построяването и избора на материали и се стигне до функционирането, изменението и санирането до окончателното извеждане от експлоатация. Нуждаем се също така от интелигентно и устойчиво планиране на земеползването и екологосъобразна инфраструктура, които да бъдат включени в рамката за устойчивите сгради. Услугите по градоустройствено планиране и транспортните решения също имат ключова роля при изграждането на устойчиво общество.

При определянето на стандартите за устойчиви сгради е необходима висока степен на амбициозност . Санирането се извършва сравнително рядко, така че е в интерес на обществото и на собственика на сградата „да се направи необходимото“. Всички ремонти, които се извършват в момента, следва да имат за цел най-високата постижима степен на ефективно използване на ресурсите.

Тъй като 90 процента от жилищната база за 2050 г. вече е налице, амбициозните политики за подпомагане на санирането на съществуващи сгради са от решаващо значение за една бъдеща високоефективна застроена среда с ефективно използване на ресурсите. Санирането би донесло многобройни ползи по широк кръг от въпроси като качеството на въздуха в помещенията, както и повишена необходимост от малки и средни предприятия (МСП), които представляват мнозинство в европейския сектор на ремонтите и което са сектор, който не може да премества своите работни места извън Европа.

Все още има големи различия в целия сектор по отношение на определението за устойчиво строителство и строителни материали. Концепцията за устойчиви сгради е слаба поради липсата на хармонизация, което води до по-високи разходи, липса на доверие, сложни комуникации и почти невъзможно ползване на референтни стойности за целия сектор.

Пречките пред използването на потенциала на ресурсите, съдържащи се в сградите, често са икономически: по-евтино е да се ползват депата, вместо да се събира, сортира и рециклира. Освен това липсва инфраструктура за рециклиране в много държави членки.

Наличието на стимули и задължения би довело до по-добро планиране на използването на ресурсите и устойчив избор на материали по време на целия жизнен цикъл.

Измерване на напредъка

Ефективното управление на ресурсите изисква измерване, а измерването изисква общоприети показатели, както и участието на всички страни.

Следователно Европейският съюз трябва да разработи задължителен водещ показател за ефективно използване на ресурсите. Само водещ показател обаче не е достатъчен за измерването на напредъка. Необходимо е той да бъде съчетан с подпоказатели по различните аспекти на ефективното използване на ресурсите. Подпоказателите позволяват по-лесно да се види кои компромиси са най-ефективни от икономическа гледна точка и най-разумни.

Значението на показателите е лесно разбираемо, когато става въпрос за счетоводството. Дружествата обявяват периодично своите осчетоводени печалби, докладвани въз основа на счетоводни стандарти. Размерът на осчетоводените печалби показва размера на паричните средства, които дадено дружество е спечелило през определен период. Няколко финансови подпоказатели дават възможност да се види на какво се дължи дефицитът или от къде идва печалбата на дадено дружество.

Ако всяко дружество отчиташе финансовите си потоци според собствените си предпочитани системи и ако това докладване беше доброволно, всички тези данни нямаше да бъдат съпоставими или значими. По подобни причини са полезни показателите за ефективното използване на ресурсите. Потреблението на ресурси на всяка държава членка, както и потреблението на ресурси от публичния и частния сектор, следва да се измерват по един унифициран начин. Показателите следва да се вземат предвид също и вноса, а не само за произведените в страната стоки. На равнището на дружествата, отчитането по отношение на ресурсите означава разработването на методи, подобни на тези във финансовата отчетност.

Въз основа на показателите ЕС трябва да си постави амбициозната водеща цел за ефективно използване на ресурсите и да предостави широк диапазон от възможности за новаторски бизнес модели и варианти на политиката.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (1.6.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно ефективно използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика

(2014/2208(INI))

Докладчик по становище: Тициана Бегин

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява съжаление поради оттеглянето на законодателния пакет относно кръговата икономика, чиито разпоредби биха допринесли за създаването на до 180 000 работни места само в сектора на управлението на отпадъци в ЕС, и настоятелно призовава Комисията да представи ново балансирано предложение до края на 2015 г., което е поне толкова амбициозно, колкото първоначалното, придружено е от подробна оценка на въздействието, и акцентът се поставя върху това, на първо място да не бъдат създавани отпадъци;

2.  посочва факта, че секторът на услугите, свързани с околната среда, показва силна устойчивост дори през годините на икономическата криза, и подчертава, че една добри развита кръгова икономика има потенциала да генерира милиони неподлежащи на преместване работни места из цяла Европа, които изискват различни равнища на умения, при зачитане на правата на работниците и колективните споразумения; посочва, че за разгръщане на пълния ѝ потенциал се изисква промяна в общественото разбиране по отношение на решаващото значение на ефективното използване на ресурсите; подчертава, че правителствата трябва да гарантират последователен и интегриран политически подход в подкрепа на тази промяна и че следва да се създадат подходящи възможности за придобиване на нови умения, необходими за кръговата икономика;

3.  подчертава,че една кръгова икономика ще доведе до устойчив и приобщаващ растеж и ще има трайни благоприятни ефекти върху пазара на труда, като дава възможност за създаване на качествени и устойчиви работни места и стимулира иновациите; счита, че една истинска европейска промишлена политика, основана на икономическа и екологична устойчивост и насочена към преодоляването на бизнес модела „вземи-произведи-консумирай-изхвърли“, е съществено постижение;

4.  настоятелно посочва, че кръговата икономика създава разпръснати, нецентрализирани работни места, като по този начин подкрепя МСП, помага за решаване на проблема с високата безработица в бедните региони, засегнати от глобализацията и деиндустриализацията, намалява неравенството и постига целите на политиката на ЕС на сближаване; подчертава значението на ролята на местните и регионалните органи в планирането и подкрепата на подобна промяна;

5.  признава важната роля на социалните предприятия, не на последно място по отношение на подобряването на възможностите за работа на лицата, изключени от пазара на труда, например в сектора за поправка и повторна употреба; счита, че екологичното проектиране, което съдейства за поправката, повторната употреба и рециклирането, е неразделна част от кръговата икономика;

6.  подчертава, че макар дейностите на кръговата икономика да не са интензивни по своята употреба на ресурси, те са интензивни по използвания труд в сравнение с една обикновена икономика и поради това имат висок потенциал за създаване на работни места; призовава държавите членки да осигурят цялостна защита на здравословните условия на труд на работниците, особено в сектори, в които се рециклират продукти, съдържащи особено опасни съставки; отбелязва, че поради това на тези дейности трябва да се дава предимство в европейските инвестиции, особено от страна на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

7.  счита, че инвестирането в депониране и изгаряне на отпадъци отклонява ресурси, които биха могли да бъдат инвестирани в създаващи работни места дейности, като предотвратяване на генерирането на отпадъци, повторна употреба, поправка и подготовка за повторна употреба; призовава Комисията да гарантира, че се финансирането по целите на политиката на сближаване на ЕС се насочва към дейностите на кръговата икономика, а не се отпуска за депониране и изгаряне на отпадъци;

8.  счита, че една кръгова икономика би била сред основните елементи, които ще компенсират намаляването на работните места за квалифицирани работници и за професии от средното равнище и ще създаде трайни работни места, изискващи високо ниво на професионални умения, например в областта на научноизследователската и развойната дейност и в планирането през целия жизнен цикъл на продукта;

9.  подчертава, че за един ефективен и характеризиращ се с голям брой работни места преход към кръгова икономика се изисква предвиждане (т.е. определяне на липсите на умения), проактивно управление на преобразуването и дългосрочно планиране, което се отнася и за контекста на реиндустриализация, особено в районите, които са най-силно засегнати от икономическата криза; ето защо отбелязва значението на образованието, професионалното обучение и преквалификацията на работници, особено в секторите с ефективно използване на ресурсите, както и значението на социалния диалог относно програмата за кръгова икономика; призовава за мерки, които да подобрят качеството на наличната информация и наличните консултации и насоки относно професионалното развитие и уменията, необходими за използване на възможностите за заетост, предоставени от кръговата икономика;

10. отбелязва, че при преход към кръгова икономика секторите с висок дял на емисиите може да бъдат засегнати от вътрешно преобразуване и преформулиране на работни места; поради това призовава държавите членки и Комисията да се координират със социалните партньори и да разработят необходимите пътни карти и подходящите механизми за солидарност (т.е. финансова подкрепа, финансови стимули за предприемачески инициативи и използване на съществуващи средства от ЕС за преквалификация и повишаване на уменията), за да се компенсира отрицателното въздействие на прехода върху всички засегнати групи, и особено върху някои категории работници и социално уязвими групи;

11. изразява твърдото си убеждение, че преминаването към кръгова икономика изисква решителни действия и стимули както от страна на държавите членки, така и на Комисията; призовава държавите членки и Комисията да установят солидна регулаторна среда и да създадат подходящи политики за повторна употреба, поправка и подготовка за повторна употреба; насърчава държавите членки да създадат фискални стимули, които насърчават развитието на кръгова икономика, като например преместване на данъчната тежест за облекчаване на труда, и разграничаване на процентите на ДДС в зависимост от йерархията на отпадъците, което да направи по-привлекателно ефективното използване, рециклирането, обновяването и повторното използване на ресурсите и да допринесе за генериране на растеж, свързан с голям брой работни места. подчертава, че предприетите действия не трябва по никакъв начин да водят до съкращения в социалното осигуряване на наетите лица и трябва да зачитат правата на работниците на социална закрила;

12. призовава държавите членки да популяризират кръговата икономика сред местните, регионалните и общинските органи, които представляват най-подходящото равнище за изпълнение на съответните дейности на дълготрайна основа;

13. подчертава необходимостта да се намали административният товар за предприятията, особено за МСП и микропредприятията, които съставляват 99% от предприятията в Съюза и създават над 85% от работните места на континента, като същевременно се запазват същите социални права за работниците; припомня, че данъчните стимули и улесняването на достъпа до кредитиране за предприятията в сектора могат да са важни лостове като част от един проактивен подход;

14. подчертава, че преходът към устойчива и кръгова икономика следва да съчетава амбициозни екологични цели със сериозни социални изисквания, включително насърчаване на достойния труд, на здравословните и безопасни условия на труд (т.е. да се гарантира, че работниците не са изложени на вредни вещества на работното си място).

15. припомня, че е важно да се опростят задълженията за докладване на държавите членки, включително да се рационализират методите за изчисление на целите за битовите отпадъци, депонирането и отпадъците от опаковки;

16. призовава Комисията да гарантира, че социалните и екологичните съображения се вземат предвид при процедурите за възлагане на обществени поръчки, което е от жизненоважно значение за насърчаване на устойчивото развитие и прехода към кръгова икономика;

17. призовава различните оператори да развиват публично-частни партньорства, за да се оптимизира установяването на кръгова икономика на няколко фронта;

18. припомня, че правилното управление на опасните отпадъци продължава да поражда проблеми, по-специално за здравето и безопасността на работниците; приветства в тази връзка желанието за засилване на воденето на регистри и на проследимостта, като се създават регистри на опасните отпадъци и се посочват силните и слабите страни на капацитета на системите за управление на държавите членки; призовава държавите членки и Комисията да въведат всички необходими инструменти за защита на работниците, които влизат в контакт с опасни вещества.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

50

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, David Casa, Ole Christensen, Agnes Jongerius, Jan Keller, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Lynn Boylan, Mercedes Bresso, Deirdre Clune, Tania González Peñas, Eduard Kukan, Edouard Martin, Evelyn Regner, Csaba Sógor

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Andor Deli, Norica Nicolai, Urmas Paet, Pavel Telička, Marco Zanni


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (2.6.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика

(2014/2208(INI))

Докладчик по становище: Бенедек Явор

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че Европа е нетен вносител на природни ресурси и че цените на ресурсите са се увеличили със 147% през първото десетилетие на 21 век(1)1, като са направили икономиката на Европа особено уязвима; счита, че за да се справим с глобалните предизвикателства и зависимостта на ЕС от ресурси, е от съществено значение енергийната и ресурсната ефективност да бъдат в основата на промишленото обновяване на ЕС, така че ЕС да може да запази своята конкурентоспособност в бъдеще въз основа на новаторските отрасли, да стимулира производствения капацитет и да създава нови и устойчиви работни места, включително работни места за висококвалифицирани специалисти;

2.  подчертава, че за да се задвижи кръговата икономика, е необходима промяна на модела, така че да не се губят ресурси; счита, че тази промяна изисква да бъдат давани подходящи сигнали на производителите и потребителите, например чрез динамична фискална и регулаторната рамка, ускоряване на прехода към основана на възобновяеми източници икономика и смекчаване на потенциалния „ефект на бумеранга“; счита, че е необходима комбинация от подходи, като се спазва принципът на субсидиарност на различни равнища на политиките, включително, но без това да бъде ограничавано единствено до:

–   вътрешното поемане на външните фактори и насърчаването на принципа на каскадно използване на ресурсите,

–   използването на рециклируеми отпадъци като основен и надежден източник на суровини чрез разработване на нетоксични цикли на материалите,

–   поставянето на акцент върху потоците на основните материали, справянето с ресурсно интензивните продукти и възнаграждаването на участниците, постигащи отлични резултати,

–   създаването на бизнес модели, които предлагат стимули за запълване на съществуващите материални и производствени пропуски,

–   проектирането на продукти, които са с дълъг живот, които могат да бъдат лесно ремонтирани и които се състоят от компоненти, които могат да бъдат лесно използвани повторно или рециклирани,

–   организирането на логистиката по такъв начин, че продуктите, които вече не се използват, да бъдат връщани лесно и ефикасно към началото на веригата,

–   стремежа към интелигентно регулиране, при запазване на доказани добри практики, рационализиране и/или хармонизиране на законодателството на ЕС, когато това е необходимо, и гарантиране на по-добро прилагане;

3.  подчертава, че подобряването на използването на ресурсите чрез изисквания за по-добро планиране и наличието на законодателство за отпадъците, което да осигурява движение нагоре в йерархията на отпадъците (като по този начин се насърчава предотвратяването на генерирането на отпадъци, повторното използване и подготовката за повторно използване и рециклиране на отпадъците), би могло да донесе значителни нетни икономии за предприятията от ЕС, които се оценяват на 600 милиарда евро или 8% от годишния оборот, като в същото време водят до намаляване на общите годишни емисии на парникови газове с 2-4%; подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите с 30% до 2030 г. би могло да спомогне за увеличаването на БВП с почти 1% и за създаването на 2 милиона допълнителни устойчиви работни места(2)1; припомня, че ресурсната ефективност е приоритетна цел на Седмата програма за действие за околната среда, в която се подчертава необходимостта от стимулиране на производството и потребителското търсене на екологично устойчиви продукти и услуги, посредством политики, които насърчават тяхната наличност, достъпност, функционалност и привлекателност; подчертава, че недостигът на ресурси изисква насочване към абсолютно отделяне с цел поддържане на използването на ресурсите и нарастването на БВП в рамките на биофизичните дадености на планетата;

4.  подчертава значението на целите на ЕС за създаване на условия на равнопоставеност;

5.  подчертава анализа на Комисията, който показва, че приемането на новите цели за отпадъците ще доведе до създаване на 180 000 работни места, до увеличаване на конкурентоспособността на ЕС и до намаляване на търсенето на скъпи и оскъдни ресурси(3)2; изразява съжаление относно оттеглянето на законодателното предложение относно отпадъците(4)3, но съзира в съобщението на заместник-председателя Тимерманс по време на месечната сесия на Парламента през декември 2014 г. възможността за нов, по-амбициозен пакет от мерки за кръговата икономика (CEP), който трябва да бъде представен до края на 2015 г.; призовава за законодателно предложение, основано на оценка на въздействието, която да разглежда не само въпроса за битовите отпадъци, но също така и промишлените и търговските потоци, както и на количествени цели, които да бъдат представени до 2015 г. като част от новия пакет от мерки за кръговата икономика (CEP); призовава в новия пакет от мерки за кръговата икономика (CEP) да бъдат разглеждани специфичните потоци от отпадъци, включително биологичните отпадъци, отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и строителните отпадъци;

6.  призовава СЕР да включва разпоредби за създаване, в съответствие с препоръките на Европейската платформа за ефективно използване на ресурсите(5)4, пакета на ЕС относно климата и енергетиката и Седмата програма за действие за околната среда, всеобхватна рамка на политиката, която повишава в значителна степен ресурсната независимост на Европа чрез конкретни цели на политиките и по-ефективно включване и рационализиране на съществуващите инструменти на политиките, като например чрез цялостно прилагане и засилване на Директивите за екодизайна и екомаркировката, така че те да включват различни видове продукти и измерението на ефективното използване на ресурсите; настоява, че инструментите и мерките трябва да гарантират реални възможности за МСП и тяхното активно участие на МСП като основни действащи лица, както и за предприятията от областта на социалната икономика и местните органи в кръговата икономика; подчертава, че рамката следва да включва конкретни политики за създаване на устойчиви работни места на местно равнище, да избягва непропорционалните административни изисквания и да бъде по силите на домакинствата;

7.  призовава СЕР да включва разпоредби, които предвиждат специфични мерки за подпомагане на МСП, като например мерки за насърчаване на повишаването на осведомеността, техническа помощ и достъп до финансиране, информация и умения; подкрепя изпълнението на плана на Комисията за „зелено“ действие за МСП и приветства създаването на Европейски център за високи научни постижения в областта на ресурсната ефективност, който да съветва и подпомага МСП, които се стремят да подобряват своята ресурсна ефективност;

8.  подчертава необходимостта от гарантиране на лоялна конкуренция между публични и частни предприятия, занимаващи се с отпадъци, дори когато съществува общински или публичен монопол за организиране на система за събиране на отпадъците;

9.  призовава държавите членки и Комисията да укрепят регулаторната рамка за разширена отговорност на производителите и за увеличаване на прозрачността в прилагането на схеми за разширена отговорност на производителите; счита, че ясните определения и единният метод на изчисляване, основани на обективни данни и минимални изисквания за схемите за разширена отговорност на производителя, са ключът в това отношение; подчертава необходимостта от подобряване на проектни изисквания за опаковане, с цел да се намали използването на материалите и подобряване на рециклирането;

10. призовава СЕР да включва разпоредби, целящи подобряване и засилване на прилагането на съществуващото законодателство, и да се въведе политика за устойчиво управление на материалите на равнището на ЕС, с участието на всички заинтересовани страни и при подход, основан на жизнения цикъл, насочен към екологично ефективно, устойчиво и екологично отговорно използване на суровините през целия период на добив, проектиране, производство, потребление, поддръжка, управление на отпадъците и фазите на тяхното повторно използване, както и ефикасното заместване на опасни вещества и материали; поддържа становището, що се отнася до домакинствата, че горепосочените мерки не трябва никога да надхвърлят границите на икономическите възможности;

11. подчертава, че на продуктите на биологична основа и на свързаните с тях услуги трябва да бъде отредено специално място в кръговата икономика; настоятелно призовава Комисията да взема предвид целите на стратегията за биоикономика от 2012 г.(6); счита, че устойчивото снабдяване с дървесина и материали на базата на дървесина могат да бъдат използвани като заместители на невъзобновяемите материали в първичното производство, като по този начин се увеличава устойчивостта на кръговата икономика по цялата верига за създаване на стойност;

12. припомня необходимостта от гарантиране на високо равнище на здравословните мерки и на мерките за безопасност в съответствие със специфичните рискове, пред които са изправени работниците в някои от тези сектори.

13. подчертава потенциала на добива на суровини в градски условия за възстановяване на отпадъците и намаляването на зависимостта на ЕС от вноса на суровини; призовава държавите членки да прилагат в пълна степен законодателството в областта на отпадъците, по-специално по отношение на превозите на отпадъци и опасни отпадъци, както и да подобряват контролните дейности за борба с незаконен пренос на отпадъци; призовава Комисията да се погрижи за отстраняване на всички пропуски в Регламента за превоз на отпадъци; подчертава необходимостта от улесняване на пазарното търсене за рециклирани материали, стимулиране на пазара на вторични суровини и необходимостта от създаване на европейски пазар за рециклирани продукти;

14. изтъква потенциала, предлаган от засилената повторна употреба, ремонта, и подготовката за повторна употреба на продуктите, за създаването на качествени, устойчиви работни места на местно равнище, за спестяване на ресурси и за развитие на ролята на социалната икономика, предприемачеството и участниците от МСП, в това число социалните предприятия; призовава в новия CEP да бъдат включени разпоредби, които стимулират както повторното използване, така и подготовката за повторно използване посредством количествени цели, които гарантират достъп до потока на отпадъците чрез одобрени центрове за повторна употреба и които подпомагат развитието и консолидирането на инфраструктури и мрежи за повторна употреба и ремонт; изтъква необходимостта от осигуряване на по-добри стандарти за продуктов дизайн, така че потребителските стоки да бъдат по-издръжливи и лесни за разглобяване, ремонт и рециклиране; изисква от Комисията да даде мандат на европейските организации по стандартизация да работят активно с представителите на МСП, потребителите и организациите на гражданското общество за постигането на тази цел;

15. счита, че са необходими мерки на равнище ЕС за борба с планираното остаряване; призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване, например, на минималните правни гаранции за потребителските продукти, и за въвеждане клаузи за ремонт в съответното законодателство, изискващо от производителите при спазване на съответните директиви (за отпадъците, екодизайна, отпадъците от електрическо и електронно оборудване, батериите, правата на потребителите) да осигуряват подходяща и надеждна информация (като например жизнен цикъл, третиране при излизане от употреба, рециклиране, демонтиране, въздействие върху околната среда) на операторите в сферата на повторното използване, снабдителите и потребителите, за да се даде възможност за информирано закупуване, осъвременяване и ремонт, повторно използване и рециклиране;

16. призовава държавите членки да стимулират повторното използване, ремонтиране и търсене на трайни продукти чрез инструменти на търсенето, като например въвеждането на политика на нулева ставка на ДДС за ремонти и продажбата на употребявани стоки, както и засилването на критериите за екологосъобразни обществени поръчки за закупуване на ресурсно по-ефективна, с по-малко отпадъци и по-голямо количество рециклируеми продукти;

17. приветства факта, че в своето съобщение Комисията разглежда различни специфични свързани с отпадъците предизвикателства, като например предотвратяването на образуване на отпадъци, отпадъците в морските води и разхищаването на храни; подчертава прякото икономическо въздействие върху предприятията и потребителите на хранителни отпадъци поради разходите за обезвреждане на отпадъците и икономическите загуби, предизвикани от изхвърлянето на годни за консумация или за продан храни (над 100 милиона тона храни биват разхищавани всяка година в ЕС); припомня, че едно евро, похарчено за мерки за борба с разхищението на храни, би могло да предотврати разхищението на 250 килограма храна на стойност 500 EUR; подчертава екологичния и икономическия потенциал на повторното движение на хранителните вещества между градските и селските райони и на „запълването на пропуските“ между градовете и селскостопанската промишленост; настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса за разхищаването на храни и повторното движение на хранителните вещества в контекста на CEP; призовава Комисията да въведе схеми за разделно събиране на хранителни и органични отпадъци (включително, когато е приложимо, за събиране „от врата до врата“) и да дава приоритет на компостирането на органичните материали;

18. подчертава, че е важно Комисията и държавите членки да насърчават създаването на програми за промишлена симбиоза, които подпомагат промишлените взаимодействия за повторна употреба и рециклиране и които помагат на предприятията, по-специално на МСП, да откриват как тяхната енергия, отпадъци и вторични продукти могат да служат като ресурси на другите; изтъква подобни концепции, като например „от люлка до люлка“ и „промишлена екология“;

19. призовава дружествата майки за съответното производство и разпределителните дружества и държавите членки, които са отворили своите пазари за продуктите от тези дружества, да определят, при пазарни условия, точки за събиране и изземване на използвани машини и оборудване, така че вторичните суровини, получени от рециклиране, да могат, при пазарни условия, да бъдат директно използвани повторно;

20. изтъква необходимостта от съгласувана фискална рамка, която да е в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, като се осигуряват правилните сигнали за инвестиране в ресурсна ефективност, модернизация на производствените процеси и производство на по-лесни за ремонтиране и дълготрайни продукти (като например по-ниски данъци за ремонтни дейности и по-високи данъци върху ресурсоемки и неподлежащи на рециклиране продукти за еднократна употреба); призовава държавите членки да бележат напредък в тази област като част от процеса на Европейския семестър(7); призовава ЕС и държавите членки да премахват постепенно субсидиите, вредни за околната среда, и да въвеждат подходящи такси за ресурсно неефективни дейности, като например депонирането и изгарянето на оползотворими и рециклируеми материали;

21. посочва, че ресурсната ефективност би могла да помогне на предприятията от ЕС да използват пазарите в бързо нарастващите екологични промишлени отрасли, но отбелязва, че инвестирането в иновативни бизнес модели в много случаи не е било надлежно предвидено; призовава Комисията да създаде подходяща политическа основа за кръгова икономика; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да гарантират, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) подкрепя целите за ефективност на ресурсите и енергията, включително подобряването на енергийната ефективност на сградите (включително социално жилищно настаняване) и развитието на екологично устойчиви и иновативни МСП, новосъздадени предприятия и предприемачи и засилва консултантските услуги във връзка с ефективното използване на ресурсите; призовава финансирането, отпускано от Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME), „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове, да се концентрира повече върху разработването на устойчиви, новаторски решения с ефективно използване на ресурсите, създаване на нови бизнес модели (като лизинг или системи продукт-услуга), както и върху подобряването на проектирането на продуктите и процеса на изпълнение; призовава Комисията да прекрати използването на средства на ЕС за депониране, и, за да се избегне загубата на ценни материали и създаването на ефекти на блокиране и ситуации на свръхкапацитет, да се въздържа от насърчаване и инвестиране в инфраструктура за производство на енергия от отпадъци;

22. подчертава, че ЕС има отворена икономика, участваща във вноса и износа на световния пазар; обръща внимание на необходимостта от мерки за търсене на начини за справяне с глобалното предизвикателство, свързано с изчерпването на ресурсите, и на международно равнище; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят активно работата на Международната комисия за ресурсите към Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), като проучва световните критични въпроси във връзка с ресурсите и разработва практически решения за творците на политики, промишлеността и обществото;

23. призовава Комисията да постави по-голям акцент върху необходимостта от разработване на съответни професионални умения, и посочва, че СЕР трябва да включва мерки и финансиране за програмите за образование и обучение за работниците и безработните;

24. подчертава, че увеличаването на енергийната ефективност може да доведе до намаляване на енергийната зависимост на ЕС и на енергийната бедност, които засягат около 125 милиона европейски граждани; отбелязва, че е важно енергийната ефективност да бъде разглеждана като отделен източник на енергия, чийто растеж допринася в значителна степен за развитието на промишлеността на ЕС, създаването на работни места и ограничаването на сметките за енергия на хората.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

8

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nicolas Bay, Jerzy Buzek, Soledad Cabezón Ruiz, Philippe De Backer, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Peter Eriksson, Adam Gierek, Theresa Griffin, Marek Józef Gróbarczyk, András Gyürk, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Dawid Bohdan Jackiewicz, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Nadine Morano, Dan Nica, Morten Helveg Petersen, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Henna Virkkunen, Martina Werner, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pervenche Berès, David Coburn, Miriam Dalli, João Ferreira, Francesc Gambús, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Benedek Jávor, Constanze Krehl, Barbara Kudrycka, Werner Langen, Olle Ludvigsson, Vladimír Maňka, Marian-Jean Marinescu, Sofia Sakorafa, Massimiliano Salini

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Eleonora Evi, Cecilia Wikström

(1)

1 Съгласно McKinsey Global Institute, цените на енергията са нараснало със 190 %, на храните със 135 % и на материалите със 135 %. Вж. „Resource revolution (Революция на ресурсите): Meeting the world’s energy, materials, food, and water needs (посрещане на световните потребности от енергия, материали, храни и вода)“, ноември 2011 г., стр. 30 (http://www.mckinsey.com/insights/energy_resources_materials/resource_revolution) .

(2)

1 Съобщение на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398).

(3)

2 Работен документ на службите на Комисията от 2 юли 2014 г., съдържащ резюме на оценката на въздействието, придружаваща предложението за директива за изменение на директивите за отпадъците (COM(2014)0397) (SWD (2014) 0208).

(4)

3 Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1991/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (COM(2014)0397).

(5)

4 Европейска платформа за ефективно използване на ресурсите (EREP) Манифест и препоръки за политиката, март 2014 г.: http://ec.europa.eu/environment/resource_efficiency/documents/erep_manifesto_and_policy_recommendations_31-03-2014.pdf

(6)

Иновации за устойчив растеж: Биоикономика за Европа (COM(2012)0060), (SWD(2012)0011), http://ec.europa.eu/research/bioeconomy/pdf/official-strategy_en.pdf.

(7)

„Green Budget Europe“ (Зелен бюджет за Европа), 2015 г., специфичните за всяка държава препоръки в подкрепа на процеса на европейския семестър, стр. 6 http://www.foes.de/pdf/2015-02-25_CSR%20Recommendations_FINAL.pdf.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

56

5

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Lynn Boylan, Nessa Childers, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Paul Brannen, Renata Briano, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, James Nicholson, Marit Paulsen, Marijana Petir, Sirpa Pietikäinen, Bart Staes, Claude Turmes, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Damian Drăghici, Fredrick Federley, Anthea McIntyre, Jens Nilsson, Morten Helveg Petersen

Правна информация