Процедура : 2015/2074(BUD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0217/2015

Внесени текстове :

A8-0217/2015

Разисквания :

PV 07/07/2015 - 13
CRE 07/07/2015 - 13

Гласувания :

PV 08/07/2015 - 4.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0263

ДОКЛАД     
PDF 1017kWORD 1167k
26.6.2015
PE 560.602v02-00 A8-0217/2015

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Комисия по бюджети

Докладчик: Жузе Мануел Фернандеш

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 312 и 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

–  като взе предвид проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година, приет от Комисията на xx юни 2015 г. (COM(2015)0000),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Eвратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2016 г., раздел III – Комисия(4),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 февруари 2015 г. относно насоките за бюджета за 2016 г.,

–  като взе предвид дял II, глава 8 от своя правилник,

–  като взе предвид писмата от комисията по външни работи, комисията по международна търговия, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на другите заинтересовани комисии (A8-0217/2015),

Проектобюджет за 2016 г.: спазване на поетите задължения и приоритетите за финансиране

1.  припомня, че в своята резолюция от 11 март 2015 г. Парламентът постави създаването на достойни и качествени работни места и развитието на предприятията и предприемачеството за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Съюз, наред с вътрешната и външната солидарност в рамките на една сигурна Европа, в центъра на своите приоритети за бюджета за 2016 г.; отново подчертава ангажираността на Парламента за спазването на правните и политическите ангажименти и неговия призив към институциите да спазват своите обещания;

2.  подчертава факта, в този контекст, че многогодишната финансова рамка (МФР) за годините 2014 – 2020 определя тавани за всички функции, но също така предвижда специфична и възможно най-голяма гъвкавост с цел да позволи на Съюза да изпълни своите правни задължения, както и специалните инструменти да позволят на Съюза да реагира на специфични непредвидени обстоятелства или да финансира ясно определени разходи над таваните;

3.  приветства факта, че проектът на Комисията на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2016 година укрепва горепосочените приоритети и предлага засилването на подкрепата на ЕС за програми, насочени към инвестиции, знания, работни места и растеж, в частност за емблематична програма за мобилност като „Еразъм+“; счита, че проектобюджетът за 2016 г. е положителна стъпка към подпомагане на държавите членки при преодоляване на структурните предизвикателства, и по-специално загубата на конкурентоспособност; изразява удовлетвореност, че освен надлежно очакваните увеличения в цялата функция 3 (Сигурност и гражданство) и функция 4 (Глобална Европа) Комисията приема предизвикателството да реагира на новите събития, като например кризите в Украйна, Сирия и Средиземноморието, като отговори на потребностите на ЕС и държавите членки в областта на сигурността и миграцията и като демонстрира силна политическа воля в областта на външните действия и бюджетно задължение към държавите на произход и транзитните държави;

4.  приветства включването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в проектобюджета за 2016 г. и в частност мобилизирането на общия марж за поетите задължения с цел покриване на част от разходите, необходими за финансиране на гаранционния фонд на ЕФСИ в размер на 8 милиарда евро, вместо да се разчита само на съкращенията в „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ); подчертава, че Парламентът имаше за цел във възможно най-голяма степен да сведе до минимум въздействието върху тези две програми и че постигнатото от съзаконодателите споразумение допълнително намали тези съкращения с общо 1 милиард евро, като в частност се запазиха непокътнати фундаменталните изследвания; очаква окончателното споразумение за ЕФСИ да бъде отразено в бюджета за 2016 г. във възможно най-кратки срокове въз основа на писмо за внасяне на корекции;

5.  припомня обаче, че решението за годишните бюджетни кредити, които трябва да бъдат разрешени за създаването на гаранционния фонд на ЕФСИ, ще бъде взето от бюджетния орган едва в хода на годишната бюджетна процедура; поема ангажимент, в тази рамка, допълнително да компенсира съкращенията, засягащи „Хоризонт“ и МСЕ, които все още продължават да бъдат значителни, за да се предостави възможност на тези програми изцяло да постигнат целите, договорени само преди две години в резултат от преговорите относно съответните им правни основания; също така възнамерява отблизо да следи дали тези съкращения следва да бъдат концентрирани през годините 2016 – 2018 съгласно предложението на Комисията или да бъдат допълнително удължени през годините 2019 – 2020 като средство за свеждане до минимум на въздействието върху тези програми;

6.  изразява съжаление относно факта, че Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) претърпява номинално съкращение на бюджетните кредити за поети задължения от 2015 за 2016 г.; подчертава много негативния сигнал, който подобно намаляване би изпратило по време, когато потенциалът на МСП като новатори и създатели на работни места е изключително необходим за стимулиране на възстановяването на ЕС, за намаляване на недостига на инвестиции и за даване на принос за просперитета на Съюза в бъдеще; припомня, че насърчаването на предприемачеството, подобряването на конкурентоспособността и достъпа до пазарите на предприятията от Съюза, включително социалните предприятия, както и подобряването на достъпа до финансиране за МСП, които допринасят значително за икономиката и конкурентоспособността на Европа, са приоритети, ясно споделяни от всички институции, които обосновават съсредоточаването в началото на периода на финансиране и укрепването на бюджетните кредити за COSME през последните две години, като се отчитат високите проценти на изпълнение на програмата; по тази причина възнамерява да гарантира, че тази програма се развива положително през 2016 г.;

7.  отново изразява своята загриженост относно финансирането на инициативата за младежка заетост (ИМЗ) като ключов инструмент за борба с младежката безработица в Съюза, която представлява водещ приоритет за всички лица, вземащи решения в Европа; отбелязва съсредоточаването в началото на периода на финансиране на специално отпуснатите допълнителни средства за ИМЗ през 2014 и 2015 г.; изразява съжаление, че не е внесено предложение за нови поети задължения през 2016 г.; припомня, че МФР предвижда общият марж за поетите задължения да бъде отпуснат над таваните през 2016 г. за цели на политиките, свързани с растежа и заетостта, в частност младежката заетост; следователно припомня, че Регламентът относно Европейския социален фонд предвижда възможност ресурсите за ИМЗ да бъдат преразгледани във възходящ план за годините 2016 – 2020 в рамките на бюджетната процедура; по тази причина призовава инициативата за младежка заетост да бъде продължена, като се използват всички разпоредби за гъвкавост, съдържащи се в МФР, и възнамерява да гарантира, че в бюджета за 2016 г. са предвидени необходимите суми;

8.  отбелязва, че благодарение на навременното споразумение за препрограмирането на поетите задължения съгласно споделеното управление в МФР за годините 2014 – 2020 поради късното приемане на съответните правила и програми Комисията включи в своя проектобюджет за 2016 г. (функции 2 и 3) 4,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения, за които нямаше възможност да бъдат използвани през 2014 г.; припомня, че коригиращ бюджет № 1/2015 вече позволи трансфер на сума в размер на 16,5 милиарда евро от 2014 за 2015 г. във функции 1б, 2 и 3; при все това подчертава, че това са обикновени трансфери от вече договорени бюджетни кредити за 2014 г. и по тази причина, за целите на съпоставянето, следва да бъдат удържани от всяка оценка за развитието на бюджета за 2016 г. спрямо бюджета за 2015 г.; следователно подчертава, че съответните програми в действителност извличат ползи от увеличените бюджетни кредити за поети задължения в проектобюджета за 2016 г.;

9.  изразява загриженост относно по-бавното от предвиденото започване на нови програми в рамките на МФР за годините 2014 – 2020 поради късното одобрение на правните основания и на оперативните програми, както и поради недостига на бюджетни кредити за плащания през 2014 г.; поема ангажимент да провери дали изискваните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания в действителност ще предоставят възможност тези нови програми да постигнат оптимален ритъм на изпълнение; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да компенсират закъсненията при тяхното изпълнение;

10.  отбелязва, че проектобюджетът на ЕС за 2016 г. възлиза на 153,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (включително 4,5 милиарда евро, които са препрограмирани от 2014 г.) и 143,5 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания; подчертава, че пренебрегвайки ефекта на препрограмирането през 2015 и 2016 г., това съответства на увеличение с +2,4% за поетите задължения и с +1,6% за плащанията спрямо бюджета за 2015 г.; подчертава, че като цяло тези умерени увеличения, следвайки установения от МФР път и отчитайки инфлацията, почти не представляват увеличение в реално изражение, което подчертава значението на ефикасността и ефективността на разходите;

11.  подчертава, че Комисията оставя маржове в размер на 2,2 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (от които 1,2 милиарда евро са във функция 2) и 1,6 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания под таваните на МФР; припомня, че наличните маржове за поети задължения и за плащания, както и неизвършените плащания се включват в общите маржове, които ще бъдат използвани през следващите години, когато възникне необходимост; отбелязва, че общият марж за поетите задължения се отпуска за пръв път и че част от него ще бъде използвана за ЕФСИ; приветства по принцип предложението за използване на Инструмента за гъвкавост за ясно определени разходи като част от новите инициативи на ЕС в областта на убежището и миграцията, които не могат да бъдат финансирани в рамките на таваните на функция 3; възнамерява да използва част от оставащите маржове и съответните разпоредби за гъвкавост, предвидени в МФР, за засилване на жизненоважните приоритети;

Плащания: възстановяване на доверието

12.  припомня, че недостигът на плащания, който в голяма степен се дължи на недостатъчните тавани за плащания и занижаването на бюджета, достигна безпрецедентно високи равнища през 2014 г. и продължава да бъде силен през 2015 г.; изразява опасения, че това ще продължи да излага на опасност правилното изпълнение на новите програми от МФР за годините 2014 – 2020 и да ощетява бенефициентите, особено местните, регионалните и националните органи, които са изправени пред икономически и социални ограничения; въпреки че подкрепя активното управление на плащанията от страна на Комисията, изразява загриженост относно забавянето на поканите за представяне на предложения, намаляването на предварителното финансиране и просрочените плащания, които могат да окажат вредно въздействие върху постигането на целите за икономическо, социално и териториално сближаване; отново изразява загриженост относно ad hoc съкращенията на плащанията, въведени от Съвета в неговото четене на годишните бюджети, включително в програмите за конкурентоспособност за растеж и работни места по функция 1а;

13.  приветства факта, че проектобюджетът на ЕС отразява съвместното изявление относно плана за плащанията за 2015 – 2016 г., договорен между Парламента, Съвета и Комисията вследствие на общата диагноза и общия ангажимент, поет от трите институции, за намаляване на това забавяне; припомня, че съгласно член 310 от ДФЕС приходите и разходите в бюджета на ЕС трябва да бъдат балансирани; отбелязва, че според прогнозите на Комисията изисканите в проектобюджета бюджетни кредити за плащания биха намалили натрупването на неплатени сметки до устойчиво равнище в размер приблизително на 2 милиарда евро; следователно поема ангажимент изцяло да подкрепи предложението на Комисията и очаква Съвета да спази своите задължения във връзка с това;

14.  подчертава, че Парламентът, Съветът и Комисията са поели задължението да избягват бъдещото натрупване на неустойчиви забавяния на неизпълнени искания за плащания в края на годината, като същевременно напълно спазват и прилагат споразуменията, постигнати като част от многогодишната финансова рамка и годишните бюджетни процедури; в това отношение отново заявява необходимостта от внимателно и активно наблюдение на развитието на това забавяне; отново изразява загриженост, че особеностите на разплащателните цикли оказват допълнителен натиск върху равнището на бюджетните кредити за плащания, особено в края на МФР; припомня на Комисията нейното задължение, в съвместното изявление относно плана за плащанията, да разработи своите инструменти за средносрочно и дългосрочно прогнозиране и да установи система за ранно предупреждение с цел да представи тези първи прогнози за плащанията през юли, така че бюджетният орган да може да взема надлежно информирани решения в бъдеще;

15.  приветства факта, че балансът в рамките на общите бюджетни кредити за плащания най-накрая се измества значително от приключването на предходните програми за периода 2007 – 2013 г. към изпълнението на новите програми за периода 2014 – 2020 г.; при все това подчертава, че равнището на плащанията в проектобюджета за 2016 г., особено за функция 1б, е ниско в сравнение с равнището на поетите задължения, което води до риск от подобно забавяне на неизпълнени плащания в края на текущата МФР; по тази причина поставя под въпрос в каква степен това е в съответствие с дългосрочната перспектива на плана за плащанията;

Подфункция 1а – Конкурентоспособност за растеж и работни места

16.  отбелязва, че в сравнение с 2015 г. предложението на Комисията за 2016 г. съответства на увеличаване на поетите задължения по подфункция 1а с +6,1% до 18,6 милиарда евро; посочва, че увеличението на поетите задължения се дължи в голяма степен на интегрирането на ЕФСИ, на увеличенията за „Еразъм+“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и в по-малка степен на увеличенията за „Митници, „Фискалис“ и борба с измамите“ и „Трудова заетост и социални иновации“; ще обърне особено внимание на намаляването на неравенствата между професионалните практики и висшето образование в Европа, особено чрез гарантиране на равен достъп до мобилност;

17.  при все това изразява съжаление относно съкращенията на бюджетните кредити за големи инфраструктурни проекти, „Хоризонт 2020“ и COSME, както и относно по-бавния напредък по МСЕ – транспорт вследствие на преразпределението за ЕФСИ; припомня, че първоначалното предложение на Комисията относно ЕФСИ щеше да доведе до съкращение на сума в размер на 170 милиона евро за „Хоризонт 2020“ през 2016 г. спрямо 2015 г., като по този начин би изпратило противоречив сигнал за програма, която е широко призната като водещ приоритет съгласно текущата МФР; изразява съжаление относно верижния ефект върху финансирането на научни изследвания, включително в областта на енергетиката, МСП, климата и околната среда, социалните науки и науката в обществото; поема ангажимент да се стреми към допълнително компенсиране за предложените намаления за тези програми чрез увеличения в хода на бюджетната процедура посредством използването на маржа от 200 милиона евро, който все още е на разположение под тавана за функция 1а; подчертава, че финансирането за инвестиции, научни изследвания, развитие и иновации следва да бъде съсредоточено в области, в които може да бъде постигната най-голяма добавена стойност, като подобряване на енергийната ефективност, ИКТ, безвъзмездни средства за фундаментални изследвания, технологии с ниски нива на въглеродни емисии и технологии за енергия от възобновяеми източници;

18.  отново заявява своята подкрепа за програмата ITER и се ангажира да гарантира подходящо финансиране; при все това изразява загриженост, че представянето на преразгледан график и финансово планиране за ITER, предвидено за ноември 2015 г., няма да позволи на бюджетния орган да отчете новата информация в годишната бюджетна процедура за 2016 г.; освен това настоятелно призовава ITER и неговото съвместно предприятие за Европейския съюз – термоядрен синтез за енергия, незабавно да представят изисканите доклади относно освобождаването им от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2013 г. и да предприемат последващи действия във връзка със съответните препоръки на Парламента;

19.  подчертава, че занижаването на бюджета през предходни години за бюджетните кредити за плащания увеличи разликите между поетите задължения и плащанията в няколко програми по функция 1а, като по този начин допринася за рязкото увеличаване на неизпълнените поети задължения в сравнение с другите функции; изразява загриженост, че Комисията трябваше да намали размера на предварителното финансиране и, което буди по-голямо безпокойство, да забави новите покани за представяне на предложения и подписването на договори; отбелязва например, че по програмата „Хоризонт 2020“ според оценки на Комисията при нормален сценарий на изпълнение без ограничения за бюджетните кредити за плащания, до края на 2014 г., ще бъдат разходвани около 1 милиард евро повече; въпреки че приветства усилията на Комисията да упражнява контрол върху положението с плащанията, отново заявява, че при никакви обстоятелства няма да толерира забавянето на изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г., което се разглежда като начин за справяне с недостига на плащания;

20.  следователно приветства увеличаването на бюджетните кредити за плащания с +11,4% до 17,5 милиарда евро в сравнение с 2015 г. и увеличаването на коефициента плащания/поети задължения за 2016 г.; отбелязва по-специално, че за няколко програми („Коперник“, „Еразъм+“, „Хоризонт 2020“, МСЕ – Транспорт, ядрена безопасност и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения) бюджетните кредити за плащания надвишават равнището на бюджетните кредити за поети задължения;

Подфункция 1б – Икономическо, социално и териториално сближаване

21.  отбелязва предложената сума в размер на 50,8 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+3,2% спрямо 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 49,1 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (–4%) за подфункция 1б, която оставя малък марж от 15,3 милиона евро под тавана за поетите задължения; припомня, че политиката на сближаване представлява основната инвестиционна политика на ЕС, насочена към намаляване на различията между европейските региони чрез укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; подчертава, че инструменти като ЕСФ, ЕФРР, Кохезионния фонд или инициативата за младежка заетост способстват за насърчаването на сближаването, намаляването на разликите в развитието и оказването на подкрепа за създаването на качествени и устойчиви работни места; подчертава ключовата роля на политиката на сближаване на ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

22.  подчертава факта, че 44% от предложените бюджетни кредити за плащания за 2016 г. обхващат неизпълнени искания за плащания за предходни програмни периоди, като по този начин остават само 26,8 милиарда евро под формата на плащания за започването на новите програми за сближаване за периода 2014 – 2020 г.; по тази причина счита, че предложените бюджетни кредити за плащания представляват абсолютният минимум, необходим по тази подфункция;

23.  припомня, че сума в размер на 21,6 милиарда евро е необходима за бюджета за 2016 г. с цел да се намали равнището на неизпълнените искания за плащания за програмите за сближаване за периода 2007 – 2013 г. от 24,7 милиарда евро в края на 2014 г. и 20 милиарда евро в края на 2015 г. до около 2 милиарда евро до края на 2016 г., както е описано в оценката на Комисията, приложена към съвместното изявление относно плана за плащанията за 2015 – 2016 г.; настоятелно призовава да се избягва подобно противоестествено натрупване на неплатени сметки в бъдеще, за да не се излага на опасност доверието в ЕС;

24.  подчертава, в допълнение към своя призив за продължаване на инициативата за младежка заетост, че ефикасно и ефективно ускоряване на нейното изпълнение в държавите членки е от решаващо значение; насърчава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими мерки за приоритетно привеждане в изпълнение на националните схеми за гаранция за младежта, като по целесъобразност отчитат препоръките на Европейската сметна палата, изложени в нейния специален доклад № 3/2015; отново заявява, че неотдавна одобреното увеличаване на дела на предварителното финансиране до 30%, което силно се подкрепя от Парламента, зависи от бързото представяне на исканията за междинни плащания от държавите членки в срок от една година, което следва да се осъществи през 2016 г.; настоява увеличаването на предварителното финансиране за ИМЗ да не оказва отрицателно въздействие върху изпълнението на други компоненти на ЕСФ;

Функция 2 – Устойчив растеж: природни ресурси

25.  отбелязва предложената сума в размер на 63,1 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (–0,1% спрямо 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 55,9 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (–0,2%) за функция 2, която оставя марж от 1,2 милиарда под тавана за поетите задължения и марж от 1,1 милиарда под подтавана за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ); посочва, че механизмът за финансова дисциплина се прилага само с цел установяване на резерва за кризи в сектора на селското стопанство; очаква писмото на Комисията за внасяне на корекции, което вероятно ще бъде оповестено през октомври и което следва да се основава на актуализирана информация относно финансирането на ЕФГЗ; подчертава, че трансферите между двата стълба на ОСП водят до общо увеличение на сумата, налична за развитието на селските райони;

26.  подчертава, че проектобюджетът за 2016 г. показва намаление на нуждите за интервенции на селскостопанските пазари спрямо бюджета за 2015 г. основно поради въздействието през 2015 г. на спешните мерки, свързани с руското ембарго на вноса на някои земеделски продукти от ЕС; отбелязва, че според Комисията не са необходими допълнителни мерки в рамките на бюджета за 2016 г.; подчертава целите за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на европейското селско стопанство и изисква да се предоставят ресурси за постигането на тези цели;

27.  подчертава факта, че реформираната обща политика в областта на рибарството предвижда амбициозна правна рамка, посредством която да се посрещнат предизвикателствата, свързани с отговорното рибарство, включително чрез събирането на данни, и изразява задоволство, че Европейският фонд за морско дело и рибарство се е възползвал от трансфер на неусвоени през 2014 г. бюджетни кредити към 2015 г., като се има предвид, че след като въздействието на препрограмирането е неутрализирано, бюджетните кредити за поети задължения за този фонд продължават да бележат напредък през 2016 г.; отбелязва при все това, че при плащанията постепенното приключване на предходната програма само частично се компенсира от възприемането на новата програма, което води до по-ниски бюджетни кредити през 2016 г.;

28.  приветства увеличението на бюджетните кредити, предвидени за програмата LIFE за околната среда и изменението на климата, както за поетите задължения, така и за плащанията; приветства първите стъпки за придаването на екологосъобразен характер на бюджета на ЕС и посочва необходимостта от допълнително ускоряване на неговия темп;

Функция 3 – Сигурност и гражданство

29.  приветства факта, че проектобюджетът за 2016 г. увеличава своята подкрепа за всички програми по функция 3, като достига 2,5 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+12,6% спрямо бюджета за 2015 г., като въздействието на препрограмирането е неутрализирано) и 2,3 милиарда евро за бюджетни кредити за плащания (+9,7%); посочва, че това не оставя никакъв марж за допълнителни увеличения или за пилотни проекти и подготвителни действия по функция 3; счита, че в контекста на настоящото геополитическо положение, особено поради нарастващия натиск на миграционните потоци, равнището на таваните, определено за това, което до момента представлява най-малката функция в МФР, може да се окаже неактуално и следва да бъде разгледано в контекста на преразглеждането на МФР след изборите;

30.  приветства европейската програма за миграцията на Комисията и отново заявява своята подкрепа за укрепването на средствата на ЕС и развитието на култура на справедливо разпределяне на тежестта и солидарност в областта на предоставянето на убежище, миграцията и управлението на външните граници; поради това приветства увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения за фонд „Вътрешна сигурност“ и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, включващи разработването на обща европейска система за убежище; приветства предложението на Комисията за мобилизиране на Инструмента за гъвкавост със 124 милиона евро с цел да се реагира на настоящите миграционни тенденции в Средиземноморието; пита се дали предложеното финансиране ще бъде достатъчно; подчертава необходимостта от строг контрол по отношение на предназначението на тези средства;

31.  подчертава, че предвид големия брой пристигащи лица на южните брегове на Съюза и нарастващата роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището при управлението на процеса за предоставяне на убежище, предложението за увеличаване на персонала на службата само с шестима служители е очевидно недостатъчно; поради това отправя искане за подходящо равнище на численост на персонала и подходящ бюджет на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за 2016 г., за да може тази агенция да изпълнява ефективно своите задачи и дейности;

32.  счита, че отражението върху бюджета и допълнителните задачи на мерките, представени като част от програмата на ЕС за миграцията и програмата на ЕС за сигурността по отношение на Европол, следва да бъдат подробно оценени от Комисията, за да може бюджетният орган правилно да коригира бюджетните потребности и потребностите от персонал на агенцията; подчертава ролята на Европол за оказване на трансгранична подкрепа за държавите членки и за обмен на информация; подчертава необходимостта да се гарантира подходящ бюджет и подходящо равнище на численост на персонала за агенцията за 2016 г., за да може тя да изпълнява ефективно своите задачи и дейности;

33.  счита, че персоналът в съответните агенции не следва да бъде подлаган на съкращения или преназначавания и че агенциите трябва да извършат подходящо разпределение на своя персонал с цел да изпълнят нарастващите си отговорности;

34.  припомня също така силната и постоянна подкрепа на Парламента за адекватното финансиране за програмите в областта на културата и медиите; поради това приветства увеличението на средствата за програмата „Творческа Европа“, включително мултимедийни действия, спрямо бюджета за 2015 г., като същевременно изразява резерви относно административното разделяне между нейните направления „Култура“ и „МЕДИА“; подкрепя също така предложеното увеличение на средствата за „Европа за гражданите“, тъй като тази програма е от съществено значение за участието на гражданите в демократичния процес в Европа; счита, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е основен инструмент за демокрацията на участието в ЕС и призовава за подобряване на нейната видимост и достъпност; подчертава положителната роля на паневропейските мрежи, изградени от местни и национални медии, като например „ЕвранетПлюс“;

35.  подчертава, че безопасността на храните и фуражите, здравето и защитата на потребителите са области от основно значение за гражданите на ЕС; по тази причина високо оценява увеличенията на бюджетните кредити за поети задължения за програмите „Храни и фуражи“, „Здравеопазване“ и „Потребители“ спрямо бюджета за 2015 г.;

Функция 4 – Глобална Европа

36.  приветства общото увеличаване на финансирането за функция 4, достигащо 8,9 милиарда евро за бюджетни кредити за поети задължения (+5,6% спрямо бюджета за 2015 г.), като същевременно оставя марж от 261,3 милиона евро под тавана; отбелязва, че това показва висока степен на солидарност с трети държави; счита, че бюджетът на ЕС способства за оказването на помощ на нуждаещите се и за насърчаването на основните европейски ценности; изразява удовлетворение, че икономическите и социалните трудности, срещани от ЕС през последните години, не отклониха вниманието, насочвано към останалата част от света; при все това счита, че най-вероятно ще бъдат необходими допълнителни увеличения за някои приоритетни области, като например Европейския инструмент за съседство, включително помощ за мирния процес в Близкия изток, Палестина и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) поради продължаващата хуманитарна и политическа криза в зоната на съседство и извън нея;

37.  приветства увеличението на бюджетните кредити за плащания, поискано от Комисията за всички програми по функция 4 (+28,5% до 9,5 милиарда евро), при което плащанията надвишават поетите задължения, по-специално в областта на развитието, хуманитарната помощ и помощта от ЕС за Палестина и за UNRWA; счита, че тези увеличения са напълно оправдани от необходимостта от отстраняване на последиците от драматичния недостиг на плащания, възникнал в тази функция през 2014 и 2015 г., което накара Комисията да намали предварителното финансиране и да отложи правните задължения; припомня, че сумата от 1,7 милиона евро за лихви за просрочени плащания е трябвало да бъде изплатена през 2015 г. по функция 4; очаква разликата между поетите задължения и плащанията постепенно да бъде намалена и натрупването на неплатени сметки да бъде възстановено до нормално равнище; подчертава, че подобно действие е необходимо за финансовата устойчивост на уязвимите бенефициенти и с цел ЕС да действа като надежден партньор по отношение на международните организации;

38.  счита, че инструментите за външно финансиране предоставят средства за преодоляване, по многостранен начин и наред със съответните им цели, на първопричините за тези предизвикателства, свързани с вътрешната сигурност и миграцията, които са в основата на бюджета за следващата година, със специален акцент върху южните и източните граници на Съюза и като цяло върху засегнатите от конфликти райони; изтъква, в частност, Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския инструмент за съседство, но също така и политиките, във връзка с които има по-умерени увеличения, като например хуманитарната помощ, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, общата външна политика и политика на сигурност и Европейския инструмент за демокрация и права на човека; призовава Комисията ясно да определи области, които могат да помогнат за справяне с тези важни предизвикателства и в които потенциалните увеличения могат ефективно да бъдат усвоени; в това отношение припомня важността на предоставянето на помощ за намаляването и в крайна сметка премахването на бедността, както и на необходимостта правата на човека, равенството между половете, социалното сближаване и борбата с неравенствата да бъдат поддържани в основата на дейностите на ЕС, свързани с външната помощ;

39.  подчертава осезаемото увеличение на сумата, която трябва да бъде отпусната в бюджета за 2016 г. за Гаранционния фонд за външни дейности, управляван от Европейската инвестиционна банка, и отбелязва, че това се дължи, наред с други фактори, на стартирането на отпускането на заеми за макрофинансова помощ за Украйна;

40.  призовава Комисията и ЕСВД да гарантират, че обединен подход се прилага в стратегически държави, ползващи се от сравнително голям размер на финансиране от различни източници на ЕС, като например Украйна и Тунис; счита, че по-силно политическо и икономическо въздействие от страна на ЕС може да бъде постигнато чрез гарантиране на по-голяма съгласуваност и координация между основните участници в ЕС и на място, чрез опростяване и съкращаване на процедурите и чрез представяне на по-ясна картина на действията на ЕС;

Функция 5 – Администрация

41.  отбелязва, че разходите по функция 5 са увеличени с 2,9% спрямо бюджета за 2015 г. до 8 908,7 милиона евро, като тази цифра обхваща общо административните разходи на институциите (+2,2%) и разходите за пенсиите и европейските училища (+5,4%); отбелязва, че марж от 574,3 милиона евро е останал под тавана; подчертава, че делът на функция 5 в бюджета на ЕС остава стабилен в размер на 5,8%; припомня обаче, че тази цифра не взема предвид техническата помощ, считана за оперативни разходи;

Специални инструменти

42.  отново потвърждава, че специалните инструменти са от жизненоважно значение за пълното зачитане и изпълнение на МФР и по своята същност следва да се отчитат над таваните за поети задължения и за плащания, по-специално за целите на изчисляването на общия марж за плащанията; приветства предложената равнопоставеност между поетите задължения и плащанията за Резерва за спешна помощ; отбелязва, че сумите, заделени за Резерва за спешна помощ, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и фонд „Солидарност“ на ЕС в проектобюджета за 2016 г., са като цяло стабилни или леко са се увеличили;

Пилотни проекти – подготвителни действия

43.  подчертава значението на пилотните проекти и подготвителните действия като инструменти за формулирането на политически приоритети и за въвеждането на нови инициативи, които биха могли да се превърнат в постоянни действия и програми на ЕС, включително инициативи, насочени към отразяване и придружаване на икономическите, екологичните и социалните промени в рамките на ЕС; отбелязва със загриженост, че Комисията не е предвидила бюджетни кредити за продължаването на пилотните проекти и подготвителните действия, имащи голям успех, особено по функция 3; възнамерява да пристъпи към установяването на балансиран пакет от пилотни проекти и подготвителни действия; отбелязва, че в текущото предложение маржът в някои функции е прекалено ограничен или дори не съществува, и възнамерява да проучи начини за създаването на възможности за евентуални пилотни проекти и подготвителни действия;

Децентрализирани агенции

44.  подчертава решаващата роля, която децентрализираните агенции играят за разработването на политики на ЕС, и изразява решимост във връзка с извършването на оценка на бюджетните потребности и потребностите от персонал на всички агенции за всеки отделен случай, за да се гарантират подходящи бюджетни кредити и подходящ персонал за всички агенции и особено за агенциите, на които неотдавна бяха възложени нови задачи или които са изправени пред по-голямо работно натоварване поради определяне на политически приоритети или поради други причини; е особено решен да предостави на агенциите в областта на правосъдието и вътрешните работи необходимите ресурси за справяне със съществуващите предизвикателства в областта на миграцията; подчертава още веднъж своето противопоставяне на резерва за преназначаване и очаква да се намери решение в хода на бюджетната процедура за спиране на допълнителните съкращения на персонала в децентрализираните агенции; освен това отново заявява своето намерение да използва междуинституционалната работна група по въпросите на децентрализираните агенции за намиране на допирни точки между институциите по отношение на третирането на агенциите във връзка с бюджета, също и с оглед на помирителната процедура за бюджета за 2016 г.;

o

o    o

45.  призовава за постоянно бюджетно усилие, насочено към постигането на адекватно обучение и адекватна преквалификация в секторите, където има недостиг на работна ръка, както и в ключовите сектори с висок потенциал за създаване на работни места, като екологосъобразната икономика, кръговата икономика, както и секторите на здравеопазването и на информационните и комуникационните технологии (ИКТ); подчертава, че бюджетът за 2016 г. следва да осигурява адекватна подкрепа за насърчаването на социалното приобщаване и за действия с цел премахване на бедността и осигуряване на възможности за хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване; припомня, че въпросът за равенството между половете следва да бъде включван в политиките на ЕС и да се разглежда в бюджетната процедура; настоятелно призовава да се предостави финансова подкрепа за всички програми, подпомагащи създаването на работни места и социалното приобщаване за лицата в многостранно неравностойно положение, като дългосрочно безработните, лицата с увреждания, хората от малцинствата и неактивните и обезкуражените лица;

46.  припомня, че предвид факта, че се очаква програми да бъдат в разгара на своето изпълнение, предвид интегрирането на нови значими инициативи в областта на инвестициите и миграцията, предвид възможността за уреждане на въпроси от миналото, като например плащания и специални инструменти, както и предвид първото задействане на новите разпоредби на МФР, като например общия марж за поетите задължения, бюджетната процедура за 2016 г. ще представлява тест за подхода на Съвета към плана за плащанията, както и за оценката на настоящата МФР; припомня на Комисията нейното правно задължение да представи преглед на функционирането на МФР до края на 2016 г., като бюджетният преглед бъде придружен от законодателно предложение за преразглеждането на Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020; припомня, че едновременно с този процес Комисията следва също така да извърши оценка на новите инициативи относно собствените ресурси въз основа на резултатите от дейността на работната група на високо равнище относно собствените ресурси, които трябва да бъдат представени през 2016 г.;

47.  потвърждава широкия консенсус, който даде тласък на разглеждането на проектите на коригиращи бюджети за 2015 г., както и преговорите по плана за плащанията до момента, което следователно демонстрира споделена воля за спазване на МФР, за изпълнение на внимателно договорените правни основания и за осигуряване на финансирането за новите програми; призовава духът на сътрудничество между Комисията и двете направления на бюджетния орган на ЕС да бъде продължен и изразява надежда, че тази воля в крайна сметка ще доведе до справяне с причините за ескалирането на забавянията, които са заложени в бюджетната процедура; очаква същия дух да преобладава в хода на преговорите по бюджета за 2016 г. и с оглед на намирането на средства за посрещане на възникващите и непредвидени предизвикателства в бъдеще;

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ПРИЛОЖЕНИЕ I: СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ДАТИТЕ ЗА БЮДЖЕТНАТА ПРОЦЕДУРА И УСЛОВИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПОМИРИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ ПРЕЗ 2015 г.

A.  В съответствие с част A от приложението към междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление Европейският парламент, Съветът и Комисията се договарят за следните ключови дати за бюджетната процедура за 2016 г.:

1.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 14 юли преди приемането на позицията на Съвета;

2.  Съветът ще се стреми да приеме позицията си и да я представи на Европейския парламент до 38-ата седмица (третата седмица на септември), за да способства за своевременно постигане на споразумение с Европейския парламент;

3.  Комисията по бюджети към Европейския парламент ще се стреми да гласува измененията на позицията на Съвета най-късно до края на 42-рата седмица (средата на октомври);

4.  Тристранни разговори ще бъдат свикани на 19 октомври, преди четенето в Европейския парламент;

5.  Европейският парламент ще гласува на пленарно заседание в рамките на своето четене през 44-тата седмица (пленарно заседание на 26—29 октомври);

6.  Помирителният период ще започне на 29 октомври. В съответствие с разпоредбите на член 314, параграф 4, буква в) от ДФЕС срокът, определен за помирителната процедура, ще изтече на 18 ноември 2015 г.;

7.  Помирителният комитет ще заседава на 9 ноември в Европейския парламент, а на 13 ноември в Съвета, а по целесъобразност може да заседава и след това; за подготовката на заседанията на помирителния комитет ще бъдат проведени тристранни разговори. Такива разговори са насрочени за 11 ноември. По време на помирителния период от 21 дни могат да бъдат проведени допълнителни тристранни разговори.

Б.  Условията за функционирането на помирителния комитет са изложени в част Д от приложението към посоченото по-горе междуинституционално споразумение.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: СЪВМЕСТНО ИЗЯВЛЕНИЕ ОТНОСНО ПЛАНА ЗА ПЛАЩАНИЯТА ЗА 2015 – 2016 г.

Въз основа на съвместното изявление относно плана за плащанията, договорено през декември 2014 г. като част от споразумението, постигнато по бюджетите за 2014 г. и за 2015 г., трите институции съвместно оцениха актуалното състояние и перспективите за плащанията в бюджета на ЕС въз основа на документ, представен от Комисията на 23 март 2015 г.

Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха съгласие по следното:

1.  Актуално състояние

Европейският парламент и Съветът вземат под внимание подробната оценка на Комисията, представена в „Елементи на плана за плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС“ (в приложението), като аналитична основа за определяне на основните причини за високото равнище на неизпълнените искания за плащане в края на годината и за постигане на целта за намаляване на нивото на неплатените сметки, с особен акцент върху изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

a)  Ограниченията върху бюджетните кредити за плащания, разрешени в предходните бюджети, в съчетание с цикъла на изпълнение на програмите за сближаване са довели до постепенното натрупване на неустойчиви забавяния при изпълнението на незадоволени искания за плащания в края на годината, достигащи до безпрецедентното равнище от 24,7 млрд. евро в края на 2014 г. Институциите обаче отчитат, че трудните решения, взети по отношение на бюджетите за 2014 и 2015 г., до голяма степен са стабилизирали ситуацията с изоставането.

б)  Неизпълнените искания за плащания са довели освен това до забавяне в изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. по други функции, по-специално с оглед на изпълнението на договорните задължения, произтичащи от минали ангажименти, което би помогнало да се избегне рискът от натрупване на лихви за забава на плащане, в момент когато се очаква ключовите програми да допринесат за растежа и създаването на работни места в Европа и за гарантиране на ролята на Съюза на международната сцена.

2.  Перспективи

в)  Европейският парламент и Съветът вземат под внимание представените от Комисията перспективи за 2015 г. и 2016 г.: анализът показва, че натрупването в края на годината на неизпълнени искания за плащания по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. би могло да се намали на около 2 млрд. евро до края на 2016 г., като се има предвид по-специално, че програмите за сближаване навлизат в етапа на приключване, и при условие че в бюджета за 2016 г. са разрешени достатъчно бюджетни кредити за плащания. Това би следвало да допринесе за избягване на отрицателните последици и излишното забавяне на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г.

г)  Европейският парламент и Съветът подчертават своя ангажимент за постепенното преодоляване на „неустойчивото“ натрупване на неизпълнени искания за плащания по програмите за сближаване за периода 2007—2013 г. Те се ангажират да сътрудничат в пълна степен с оглед на разрешаването на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2016 г. в размер, който да позволява постигането на тази цел. При техните обсъждания ще бъдат взети предвид настоящите перспективи, които ще бъдат отразени и допълнително уточнени от Комисията в нейните прогнози за проектобюджета за 2016 г.

д)  Комисията ще продължи да следи отблизо изоставането и ако е необходимо ще предложи подходящи мерки, за да се гарантира системното нарастване на бюджетните кредити за плащания в съответствие с разрешените бюджетни кредити.

е)  Трите институции припомнят ангажимента се за активно наблюдение на изпълнението на плащанията през 2015 г. В рамките на редовния си обмен на мнения те потвърждават готовността си да организират специални междуинституционални срещи на 26 май, 14 юли и 19 октомври, за да гарантират устойчивостта на бюджетната процедура. В това отношение предмет на въпросните междуинституционални срещи следва да бъдат и по-дългосрочните прогнози за очакваното развитие на плащанията до края на текущата МФР, за които Комисията се приканва да представи, ако е уместно, алтернативни сценарии.

ж)  За улесняване на наблюдението на актуалното състояние на програмите за периода 2007—2013 г., през юли и октомври Комисията ще представи доклади за изпълнението на бюджета по отношение на месечните прогнози за годината и в сравнение със същия период на предходната година, както и за положението с натрупването на неизпълнени искания за плащания по подфункция 1б.

з)  Като се ангажират с избягването на подобно изоставане в бъдеще, Европейският парламент и Съветът призовават Комисията да следи отблизо за изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. и да създаде система за ранно предупреждение. За да постигне този резултат, Комисията се ангажира да разработи подходящи инструменти, за да предостави в хода на бюджетната процедура циклични прогнози за плащанията по подфункции (за подфункции 1Б, 2 и 5) и по програми (за подфункции 1а, 3 и 4) за годините n и n + 1, включително развитието на неплатените сметки и на неизпълнените поети задължения (RAL); тези прогнози ще бъдат актуализирани редовно въз основа на бюджетните решения и на евентуалните обстоятелства, които оказват въздействие върху профилите за плащанията по отделните програми; прогнозите за плащанията ще бъдат представени през юли в рамките на междуинституционалните срещи по въпросите на плащанията, предвидени в точка 36, параграф 3 от приложението към МИС;

и)  Това следва да позволи на бюджетния орган да вземе своевременно необходимите решения, за да се избегне в бъдеще „неустойчивото“ натрупване на неизпълнени искания за плащания в края на годината, при пълно спазване и прилагане на споразуменията, постигнати като част от многогодишната финансова рамка и годишните бюджетни процедури.

ANNEX TO THE ANNEX II: ELEMENTS FOR A PAYMENT PLAN TO BRING THE EU BUDGET BACK ONTO A SUSTAINABLE TRACK

Table of Contents

Executive summary

1.  Background

2.  State of play at the end of 2014

2.1.  Implementation at the end of 2014

2.2.  Mitigating measures taken in 2014

3.  Terminology

3.1.  Project cycle

3.2.  Outstanding commitments (RAL)

3.3.  Cash flow constraints vs. shortage of payment appropriations

3.4.  Backlog of outstanding payment claims at year-end

4.  Heading 1b: evolution of backlog and outlook

4.1.  Implementing the structural funds 2007-2013

4.2.  Payment claims profile for the 2007-2013 programming period

4.3.  Components and types of backlog

4.4.  Outlook for 2007-2013 payments (claims) in 2015 and 2016

4.5.  Payment claims expected for 2016

4.6.  Summary of information used to calculate the payment claims and the backlogs

4.7.  Payment at closure

5.  Other headings: outlook for the 2007-2013 programmes

5.1.  Overview

5.2.  Shared management programmes in heading 2 and 3

5.2.1.  Heading 2

5.2.2.  Heading 3

5.3.  Direct management programmes in heading 1a and 4

5.3.1.  Heading 1a

5.3.2.  Heading 4

6.  Outlook for 2014-2020 programmes

7.  Conclusions

Annex 1: information sent by the Commission on 15 December 2014

Annex 2: Heading 1b: latest forecasts from Member States

Executive summary

The increasing gap between the authorised payment appropriations and the past commitments taken by the European Institutions has been one of the main developments regarding the implementation of the EU budget, in particular since 2012. This payments gap has led to a number of negative consequences in the different areas of expenditure and most notably to a growing backlog of outstanding payment claims for the 2007-2013 Cohesion policy programmes (heading 1b), which reached an unprecedented peak at the end of 2014.

This growing backlog of outstanding payment claims is due to the intersection of the peak in the 2007-2013 programme cycle with the drop in 2014 in the payment ceiling of the multiannual financial framework (MFF), in a general environment of public finance consolidation at national level. Two different factors are therefore key to understand this evolution.

Firstly, the cyclical increase of payment claims driven by the sustained implementation of the 2007-2013 Cohesion policy programmes, to be paid in the first years of the 2014-2020 MFF. After a slow start of the programmes in 2007-2009, resulting (inter alia) from the effects of the financial crisis and counter measures taken, implementation has accelerated since 2012, with payment claims increasing yearly to a historic record of EUR 61 billion in 2013 in the field of Cohesion policy, driven by deadlines for implementation and the automatic decommitment rules set out in the Cohesion policy legislation(5).

It has been difficult to accommodate such a steep increase in payment claims for the 2007-2013 Cohesion policy in the EU budget, with other programmes at cruising speed, a lower ceiling for payments in 2014, and against the backdrop of ongoing fiscal consolidation in Member States.

Indeed, the second key factor to explain this development is the significant reduction in the payment ceilings in the new MFF, which is particularly sharp (EUR 8 billion lower) in 2014. The resulting shortage of payment appropriations affects not only Cohesion (heading 1b), but also other areas of expenditure and in particular the policy areas of Growth and Jobs (heading 1a), Global Europe (heading 4) and Security (heading 3).

In order to face this challenge, the Commission put in place measures to ensure an active management of the scarce payment appropriations, namely: speeding up action to recover any undue amounts; limiting idle amounts on fiduciary accounts; reducing pre-financing percentages; making best use of maximum payment deadlines allowed; postponing calls for proposals/tenders and related contracting and giving higher priorities to countries under financial assistance.

Moreover, the budgetary authority was timely informed of the different challenges and developments and different amending budgets were proposed to increase the authorised payment appropriations.

Despite the reinforcements in payment appropriations through amending budgets authorised by Parliament and Council(6), and despite the active management of available payment appropriations by the Commission, the backlog of outstanding payment claims has kept growing: for the 2007-2013 Cohesion policy alone it reached EUR 24.7 billion at the end of 2014(7).

Thanks to the mitigating measures undertaken by the Commission, the build-up of a backlog was to a large extent contained in the other policy areas managed directly by the Commission. Most of the payment appropriations available in 2014 were used to honour contractual obligations stemming from the previous programming period and thus minimise penalties for late payments, which nonetheless showed a fivefold annual increase (to EUR 3 million)(8). While these actions avoided larger negative financial impact for the EU budget, they entailed shifting a number of payments due-dates to 2015, with an impact on legitimate expectations from stakeholders who may have had to postpone the start of their project and/or to temporarily co-finance it to a higher degree.

The closure stage of the 2007-2013 Cohesion programmes is approaching. In 2014, the total level of payment claims received decreased to EUR 53 billion (from EUR 61 billion in 2013). In their latest forecasts (January 2015), Member States expect to submit payment claims of around EUR 48 billion in 2015 and EUR 18 billion in 2016. However, these figures cannot be taken at face value, since in 2015-2016 there will be a capping of payable claims at 95% of the whole financial envelope of the programme as established by the relevant legislation(9). The resulting payable claims for 2015 are estimated by the Commission at some EUR 35 billion and up to EUR 3.5 billion for 2016.

The 2015 budget authorises almost EUR 40 billion in payment appropriations for the 2007-2013 Cohesion policy. This budget will cover both backlog payments (EUR 24.7 billion consuming 62% of the 2007-13 Cohesion policy budget) and new claims arrived in due time to be paid (estimated at EUR 35 billion). As a result, the backlog at the end of 2015 is estimated to decrease to a level of EUR 20 billion.

At this stage, the Commission estimates that up to EUR 23.5 billion will be needed to cover the remaining payment claims before the closure and to phase out the backlog. In its Draft Budget 2016, the Commission will fine-tune the payment appropriations for heading 1b, in order to ensure that this is achieved together with a proper implementation of the 2014-2020 programmes.

Budget year 2015 for the Cohesion policy (EUR billion)

Payment appropriations available in Budget 2015

(1)

39.5

-  Of which end-2014 backlog

(2)

24.7

-  Of which forecasts 2015 capped at 95% threshold

(3)

~35

Expected backlog end-2015

(4)=(1)-(2)-(3)

~20

Budget year 2016 for the Cohesion policy (EUR billion)

Expected backlog end-2015

(1)

~20

Maximum remaining payment claims expected to be received in 2016 before closure

(2)

~3.5

Maximum payment claims to be covered in the 2016 budget

(3)=(1)+(2)

~23.5

Likewise, the level of payment appropriations to be proposed for the other policy areas in the 2016 budget should allow to meet obligations stemming from past commitments and minimise the risk of late interest payments, but also to ensure an adequate level of implementation and contracting for the 2014-2020 programmes.

The multi-annual character of a significant share of the EU budget explains the existence of a time gap between the moment when the commitment is recorded and the actual payment against this commitment. The build-up of a structural volume of outstanding commitments (known as "RAL", the French acronym of "reste à liquider") is therefore normal and expected. Given the legal deadline for the payment of claims by the Commission(10), the year-end concentration of claims linked to the requirement to avoid decommitment and possible interruptions, a certain amount of outstanding payment claims at year-end is considered as 'normal'. However, the growing size of the backlog over the last few years has reached 'abnormal' levels(11), which pre-empt a significant and growing share of the budget of the following year and are not sustainable in terms of sound financial management.

The Commission estimates that about half of the backlog of outstanding payment claims in Cohesion policy at the end of 2013 and 2014 was 'abnormal', this means linked to the shortage of payment appropriations authorised in the budget, creating a 'snowball effect'. With the closure stage approaching, lower payment levels will be needed in 2015 and 2016 and the backlog will automatically decrease. The level of interruptions and suspensions is also foreseen to decrease as the programmes are reaching the closure. With payment appropriations of some EUR 21.5 billion for the 2007-2013 programmes in 2016, the backlog is forecasted to be around EUR 2 billion at the end of 2016.

Cohesion policy programmes 2007-2013: evolution of the backlog of outstanding payment claims at year-end 2007-2016

 

The need for phasing out the 'abnormal' backlog which has built up has been acknowledged by the two arms of the budgetary authority, the Council and the European Parliament, which jointly agreed during the negotiations on the 2015 budget to "reduce the level of unpaid bills, with a particular focus on cohesion policy, at year-end down to its structural level in the course of the current MFF" and "engage to implement, as of 2015, a plan to reduce the level of unpaid bills corresponding to the implementation of the 2007-2013 programmes to the commonly agreed level by the mid-term review of the current multiannual financial framework" .

This document provides a solid basis for a common understanding by the two arms of the Budgetary Authority, which are expected to endeavour to take decisions that allow the phasing out of the 'abnormal' backlog of unpaid bills for 2007-2013 programmes by the end of 2016.

This payment plan also provides the opportunity to draw some lessons on the budget management for the future:

1.  The agreement on amending budget 2/2014(12) at the end of 2014 was very important to largely stabilise the backlog of outstanding payment claims at a level which can be phased out over two years. The institutions have taken their responsibility in the face of a very difficult fiscal situation in many Member States.

2.  Measures of active budget management taken by the Commission have proven indispensable to deal with a shortage of payment appropriations in many policy areas. These measures will need to be maintained as long as necessary in order to avoid disproportionate disruptions for beneficiaries and/or the payment of penalty interest.

3.  Although there is a recurrent cycle in the implementation of Cohesion policy programmes, the size of peaks and troughs can be smoothened by implementing programmes as quickly as possible at an early stage in the programming period. This is especially desirable in the current economic conditions when investment is badly needed to stimulate economic recovery and competitiveness.

4.  Regular submission of claims is needed. Member States should avoid unnecessary administrative delays in sending their payment claims throughout the year. Regular submission of claims improves budgetary management and helps minimising the backlog at year-end.

5.  On the other hand, sufficient budgeting of payment appropriations is a necessary condition to properly implement the budget and avoid the accumulation of an unsustainable level of outstanding payment claims at year-end. In addition to this, the "specific and maximum flexibility", mentioned in the European Council conclusions and the statement of President Barroso in February 2013, will need to be applied in order to comply with Union's legal obligations. Furthermore, decisions of the budgetary authority should, as much as possible, allow for a smooth payment profile over the duration of the MFF.

6.  Forecasting capacity has to be reinforced. In addition to the various analyses already provided(13), the Commission will further improve its medium and long-term forecasts in order to identify at an early stage, to the extent possible, likely problems. In particular it will inform the two arms of the budgetary authority as soon as it identifies any developments in the implementation of the 2014-2020 programmes which present a risk for a smooth payment profile.

1.  Background

Since 2011, the Commission has been confronted with a growing level of outstanding payment claims at the end of the year, despite the full use of the payment ceilings in 2013 and 2014 and the recourse to the contingency margin for payments in 2014. While virtually all the payment appropriations authorised in the annual budgets have been used up, the backlog of outstanding payment claims at the end of the year for the Cohesion policy (heading 1b) and specific programmes in other headings (such as heading 4 "global Europe") has increased steadily.

The Commission has followed up on the invitation from Parliament and Council to monitor the situation throughout the year and ad-hoc inter-institutional meetings have taken place over the last years to share the assessment on the state of play. Since 2011, the Commission had to present draft amending budgets (DAB) aimed at increasing significantly the level of payment appropriations to address payment shortages. Initial lower levels of authorised payment appropriations have led to recurrent DABs, which have made more complex the decision-making process on the draft budget, which should be the main subject for Conciliation. Amending budgets were voted late, increasing the difficulty to manage the payment process.

Against the backdrop of consistently higher levels of commitment appropriations, the graph below illustrates the increasingly tight annual payment budgets and ceilings and the progressive reduction of the gap between payment ceiling and the voted appropriations, culminating in the need to use the contingency margin in 2014.

 

In December 2014, in the framework of the agreement reached on the 2014 and 2015 budgets, the European Parliament and the Council agreed the following joint statement:

The institutions agree to the objective to reduce the level of unpaid bills, with a particular focus on cohesion policy, at year-end down to its structural level in the course of the current MFF.

In order to reach this objective:

•  the Commission agrees to present, along with the joint conclusions on Budget 2015, a most up to date forecast of the level of unpaid bills by end 2014; the Commission will update these figures and provide alternative scenarios in March 2015 when a global picture of the level of unpaid bills at the end of 2014, for the main policy areas, will be available;

•  on this basis, the three institutions will endeavour to agree on a maximum target level of unpaid bills at year-end which can be considered as sustainable;

•  on this basis and while respecting the MFF Regulation, the agreed financial envelopes of the programmes as well as any other binding agreement, the three institutions will engage to implement, as of 2015, a plan to reduce the level of unpaid bills corresponding to the implementation of the 2007-2013 programmes to the commonly agreed level by the mid-term review of the current multiannual financial framework. Such a plan will be agreed by the three institutions in due time before the presentation of the draft budget 2016. Given the exceptionally high level of unpaid bills, the three institutions agree to consider any possible means to reduce the level of those bills.

•  

Every year, the Commission agrees to accompany its draft budget by a document evaluating the level of unpaid bills and explaining how the draft budget will allow for the reduction of this level and by how much. This annual document will take stock of the progress made so far and propose adjustments to the plan in line with updated figures.

As an immediate follow-up to the joint statement, on 15 December 2014 the Commission presented an updated forecast of the level of outstanding payment claims by end 2014, which is set out in Annex 1.

The present document provides an overview of the state of implementation at the end of 2014, focussing on the backlog of the 2007-2013 programmes of the Cohesion policy, in view of reducing it to an agreed level by the mid-term review of the current multiannual financial framework in 2016. The document also addresses the evolution of the backlog of the other headings, although the problem of backlog is much less acute in terms of absolute size than in heading 1b: the backlog of outstanding payment claims in other headings at the end of 2014 stood at some EUR 1.8 billion.

2.  State of play at the end of 2014

2.1.  Implementation at the end of 2014

At the end of 2014, the implementation of payment appropriations (before carryovers) amounted to EUR 134.6 billion (99% of the final authorised appropriations in the 2014 budget). The under-implementation of payments (after carryovers) is the lowest ever recorded at amounted to EUR 32 million, as compared to EUR 107 million in 2013 and EUR 66 million in 2012. Such a high level of implementation, despite the late adoption of draft amending budget 3/2014, is a confirmation of the tight constraints imposed on payment appropriations, particularly for the completion of the 2007-2013 programmes. In many cases, the corresponding budget lines were also reinforced with appropriations initially foreseen for paying the pre-financing of newly adopted 2014-2020 programmes.

During 2014, the payment appropriations for the 2007-2013 Cohesion programmes were reinforced by EUR 4.6 billion, of which EUR 2.5 billion through draft amending budget 3/2014, EUR 0.6 billion through the end-of-year transfer(14) and EUR 1.5 billion through internal transfers from the 2014-2020 programmes. These reinforcements contributed to stabilising the backlog of the 2007-2013 Cohesion programmes at the end of 2014.

A large amount of unused commitment appropriations were carried over or reprogrammed to 2015, not only for the Cohesion policy but also for the programmes under rural development (heading 2) and the migration and security funds (heading 3). As a consequence, the amount of outstanding commitments (RAL) decreased to EUR 189 billion at the end of 2014, a reduction of EUR 32 billion in comparison with the RAL at the end of 2013. However, this decrease is somewhat artificial as it results mostly from the under-implementation of the commitment appropriations for 2014-2020 programmes carried over and reprogrammed to 2015 and later years, when it will "reappear". Had all appropriations for the new programmes been committed in 2014, the RAL would have remained much closer to the 2013 level (EUR 224 billion).

The graph below shows the evolution of the level of RAL over the period 2007-2014 and the projection for the level of RAL at the end of 2015, for the budget as a whole, as well as for programmes under shared management in headings 1b, 2 and 3 and the other programmes/headings. As shown in the graph, the overall level of RAL at the end of 2015 is expected to return to a level comparable to that at the end of 2013. However, the graph also shows the distinction between the programmes under shared management in headings 1b, 2 and 3, for which the RAL at the end of 2015 is expected to go down compared to 2013, and the other programmes/headings, for which the RAL at the end of 2015 is expected to go up.

 

2.2.  Mitigating measures taken in 2014

On 28 May 2014, the Commission presented its draft amending budget 3/2014, requesting additional payment appropriations for 2014. After a lengthy adoption process, DAB 3/2014 was finally approved on 17 December 2014. Awaiting the adoption of the amending budget, during the year 2014 the Commission has put in place a series of mitigating measures in order to honour legal obligations stemming from past commitments while launching the new generation of programmes, within an exceptionally tight budgetary framework.

So as to implement the agreed policies with the appropriations authorised in the budget, the Commission followed an approach of actively managing the budget, bearing in mind three main principles:

•  Minimise the financial impact for the EU budget of interests for late payments and potential liabilities;

•  Maximise the implementation of programmes;

•  Minimise the potentially negative impact of decisions on third parties and the economy as a whole.

Accordingly, the measures to ensure an active management of the scarce payment appropriations included the following: pro-actively recovering any undue amounts; limiting idle amounts on fiduciary accounts; reducing pre-financing percentages; making best use of maximum payment deadlines allowed; postponing calls for proposals/tenders and related contracting.

These mitigating measures helped the Commission to protect its status as a first-class investor and its reputation as a reliable and secure partner. The Commission managed to minimise, as far as possible, the negative effects of payment shortages, for instance in terms of limiting the amount of interests on late payments. Despite an almost fivefold increase compared to 2013, the amount of interests paid at the end of 2014 still remains limited (EUR 3 million). The relative sharper increase for heading 1a (Competitiveness for Growth and Jobs) and heading 4 (Global Europe), as shown in the table below, illustrates the pressure on payment appropriations.

Interests paid on late payments (in EUR)

 

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Heading 1a

294 855

157 950

173 748

329 615

137 906

243 748

1 047 488

Heading 1b

1 440

5 324

6 220

11 255

31 726

71 620

103 960

Heading 2

27 819

1 807

9 576

15 713

61 879

30 991

61 985

Heading 3

13 417

59 852

48 673

50 397

29 375

13 060

7 252

Heading 4

250 204

178 468

257 818

1 266 425

335 820

247 786

1 797 825

Heading 5

43 915

442 678

237 367

60 825

142 254

46 187

8 614

Total

631 651

846 079

733 403

1 734 230

738 960

653 392

3 027 124

Interest for late payments in Cohesion policy (heading 1B) is not significant as shared management represents the major part of this heading and shared management does not lead to late interest. However, in terms of credibility, the non-respect of the regulatory deadlines for shared management policies is highly prejudicial.

3.  Terminology

This section explains a number of definitions used in this document.

3.1.  Project cycle

Before approving an operational programme or a project, the Commission reserves the appropriations by creating a commitment on a budget line for a defined amount. This transaction consumes part of the authorised commitment appropriations.

Very often, the signature of the contract for the project or the approval of the operational programme leads to a certain level of pre-financing, which allows the beneficiary to start the project without borrowing. Reaching defined milestones allows the beneficiary to submit interim payment claims and to be reimbursed for expenditure incurred linked to the programme.

However, in the case of major programmes such as research (Horizon 2020), the structural funds, the European Fisheries Fund and rural development, once a certain stage of implementation is reached, interim payment claims no longer lead to payments as they are covered by the pre-financing. Furthermore, a percentage of the total funds committed for the project or the programme is only paid at the closure when the Commission has verified that all the work has been carried out in accordance with the initial agreement. If that is not the case, the funds are partly decommitted. In certain cases, the Commission may also issue recovery orders to recover payments which were not justified.

3.2.  Outstanding commitments (RAL)

Outstanding commitments are usually referred to as 'RAL' from the French acronym for "Reste à Liquider". It is the part of a commitment that has not been consumed by any payment at a given point in time. In multiannual projects, commitments are made at the start of the project with a limited pre-financing while interim payments are made at a later stage, when the project is being implemented and the final payment is made at closure.

A large part of the EU budget concerns investments, whose implementation is spread over a number of years. The difference between commitment and payment appropriations authorised in the annual budget determines the change in the overall level of RAL. In turn, the speed at which commitments grow and the pace of programme implementation determine the normal evolution of RAL. However, the RAL further increases when insufficient payment appropriations are budgeted, regardless of the pace of implementation. In this latter case, the effect is to increase the level of outstanding payment claims at the end of the year.

The ratio between RAL and the commitments of the year is a good indicator to compare the size of the RAL of specific programmes with their financial envelope. For example, programmes and actions with an annual character, such as Erasmus or Humanitarian Aid, have a RAL/commitments ratio below one, which indicates that most commitments are paid within a year. Cohesion programmes, on the other hand, typically have a RAL/commitments ratio between 2½ and 3, which reflects the impact of the automatic decommitment rules set out in the legislation (the so-called "N+2" / "N+3" rules, see section 4.1 below). Certain programmes under heading 4 have a higher ratio, due to the complex cycle of negotiations linked to implementation. In its payment requests, the Commission takes these indicators into account.

3.3.  Cash flow constraints vs. shortage of payment appropriations

The Commission cash-flow is mostly determined by the amounts called in from Member States on a monthly basis according to the own resources rules. The Commission is not allowed to borrow money to cover cash-flow shortages. Cash-flow constraints may lead to temporary delays in payments to beneficiaries of EU funds despite the fact that sufficient payment appropriations are authorised in the budget for the financial year. This may happen, usually in the first part of the year, because the sum of outstanding payment claims at the end of the previous year and those to be paid in the first months of the current year (for instance for the European Agricultural Guarantee Fund) are larger than the maximum monthly inflow of own resources made available to the Commission. As the backlog from the previous year is phased out and the monthly inflow of resources continues later in the year, the cash-flow constraint is no longer binding in the following months of the year.

Cash flow constraints at the beginning of the year are amplified by the shortage of payment appropriations, since the monthly call for funds is based on the revenue provided for in the authorised budget as it stands, before the adoption of amending budgets increasing the level of payments, which usually takes place towards the end of the year.

Depending on the precise date of adoption (i.e. before or after 16 November of the year in question), the corresponding additional call for own resources to cover the additional payment appropriations authorised in amending budgets adopted at the end of the year might lead to cash availability only in the beginning of the next financial year, leading to possible difficulties in implementing the amending budgets in the same year.

3.4.  Backlog of outstanding payment claims at year-end

At the end of every year, there is a backlog of outstanding payment claims, i.e. claims that have been sent by the beneficiaries of EU funds and need to be paid within a defined delay (in general in less than 2 months) but that have yet not been paid(15). That is because of one of the following three reasons:

a)  Ongoing interruptions/suspensions: Payments were interrupted/suspended for certain beneficiaries/programmes. Interruptions of payments are normally short term formal actions by which the Commission delays the payment waiting for missing information or checks of the management and control system.

b)   Timing: Payment claims not paid because they were transmitted in the very last days of the year, leaving insufficient time for processing before year-end.

c)   Lack of credits: Payment claims unpaid because authorised payment appropriations on the relevant budget line were exhausted.

Part of the backlog is considered “normal” (see points a and b). The growth of the "abnormal" backlog of outstanding payment claims, most of which is in Cohesion policy, is associated with the shortage of payment appropriations (point c), whereas the cash-flow constraints in the beginning of the year (see section 3.3 above) also have an impact. Section 4 further develops the case of the Cohesion policy.

4.  Heading 1b: evolution of backlog and outlook

This chapter looks at the specific case of the Cohesion policy (heading 1b). First, it sets out the main features of the structural funds and it explains how specific events in the past or in relation with the legislation created the present difficult situation. It then explores how a "normal" backlog could be defined and provides a detailed analysis of the situation at the end of 2014.

4.1.  Implementing the structural funds 2007-2013

Structural funds 2007-2013: main features

Projects financed out of heading 1b are organised in operational programmes. These operational programmes are proposed by Member States, and negotiated and adopted by the Commission at the beginning of the period for the whole duration of the period. Each operational programme is implemented in shared management through individual projects. This means that Member States implement the funds. The Commission participates in monitoring committees, where it has an advisory role in the project selection and monitors project implementation through annual implementation reports.

Programmes are co-financed by the EU budget; this means that the Commission does not pay the entire cost of the programme. Member States must find "match-funding" to finance part of the programmes.

Once a programme is adopted, the European Union has contracted a legal obligation for the whole period. The Commission committed automatically the appropriations on an annual basis before the end of April from 2007 to 2013, based on the financial plan of the programme and not on the actual implementation of the projects of the programme. While the EU payments can never exceed the EU budget commitments, expenditure is eligible from the beginning of the period (i.e. even before the adoption of the programme) until the end of the eligibility period.

After the approval of the programme, the Commission pays pre-financing. These payments are made automatically to the Member State and remain at its disposal until its clearing at the closure.

As the implementation of the various projects is ongoing, the Member States submit interim payments through their certifying authority. The interim payment claims are paid by the Commission based on the co-financing rate in force and provided that no interruption or suspension is decided.

This mechanism works as long as the total of pre-financing paid by the Commission and interim payment claims submitted by Member States for the programmes does not reach 95% of the share of the allocation of the programmes. Once this threshold is reached, the Member State may still send its payment claims but they are used to clear any outstanding prefinancing. The remainder will be settled at closure of the programme. Member States need to justify eligible expenditure to cover the amount of pre-financing received at the beginning of the period and the amount retained for closure (5% of the total allocation).

After the end of the eligibility period, a period of 15 months is then foreseen to prepare and submit the closure documents to the Commission and request the final payment to be settled. Before the final payment can be done, the Commission examines the closure package (i.e. closure declaration, Final Implementation Report and final claim). Given that these documents are expected by 31 March 2017, the decision on the closure (and the related final payments) will occur between 2017 and 2019.

Based on the outcome of this exercise, the 5% retained for the closure are used to pay the outstanding payment claims. Otherwise, the Commission does not pay the full amount at the closure. The amount that is not paid will be decommitted. If corrections are higher than 5%, the Commission will recover the amount unduly paid.

The N+2/N+3 rule

The N+2/N+3 rule was first established for the programming period 2000-2006. The rule foresees that a commitment made at year N has to be covered by the same amount of pre-financing and interim payment claims before 31 December N+2 (N+2 rule). For example, a commitment made in 2012 has to be fully covered by payment claims before 31 December 2014. The amount not covered is decommitted, which means that the Member State loses the funding. At present, however, there is no history of significant N+2/N+3 decommitments in the entire history of the structural funds.

The purpose of the rule is to ensure financial discipline in managing the EU funds. As commitments are made automatically once a programme has been approved, the rule obliges the Member States to implement the projects in a dynamic manner and to avoid problems at the very end of the cycle. Its existence also enables having a smoother profile of payments by obliging the Member States to submit payment claims at regular intervals. However, as explained in the next chapter, "softening" of the rule, especially in the wake of the financial crisis of 2008, reduced its regulatory effect.

This rule is at the source of the year-end concentration of payment claims: Member States have to send their payment claims before 31 December midnight, through a specific IT system. Although they are legally required to send their claims regularly throughout the year(16), experience form the past shows that many wait for the last weeks to send large amounts.

4.2.  Payment claims profile for the 2007-2013 programming period

Main drivers of the payment cycle

At the beginning of the period, significant amounts of pre-financing are paid, followed during some years by a relatively low level of interim payments as programmes set up their structures and start implementation of projects. As the N+2/N+3 rule only begins to produce its effects at the earliest at the end of the third year of the programming period, there is no pressure at the start of the framework to submit claims. Moreover, the pre-financing still covers a large part of the commitments made at the beginning of the programming period. About 2-3 years before the end of the programming period, the annual level of interim payments begins to increase as programmes reach maturity and payments claims are at cruising speed. A peak is observed at the end of the period/beginning of the following programming period, followed by a decrease to nearly zero in the following years when programmes reach the 95% threshold. As mentioned above, closure payments are made between one and three years after the end of the eligibility period.

Derogations

Three developments in the legislative framework applicable to the 2007-2013 programming period amplified the cyclical character level of interim payments:

1.  The switch from N+3 to N+2. As part of the global compromise establishing the 2007-2013 MFF, the new Member States as well as Greece and Portugal were submitted to a N+3 rule for the 2007-2010 commitment tranches and then to an N+2 rule until the end of the period. This means that by the end of 2013, these Member States had to cover two commitment tranches: the 2010 tranche and the one of 2011. Of course, Member States did not wait necessarily until the decommitment deadline to implement the programmes and to submit their payment claims, so there was not a doubling of payment claims in 2013. Nevertheless, this rule reinforced strongly the peak of 2013 with a spill-over effect on the following years through the accumulation of a growing backlog.

2.  The Member States were required to carry out a compliance check on their control systems for the funds. The results of the compliance check had to be approved by the Commission. Interim payment claims could be submitted, but only reimbursed by the Commission following approval of the compliance assessment. While most of the programmes were adopted in 2007, the submission of claims (or at least their reimbursements by the Commission) was delayed, with nearly no interim payment made in 2008.

3.  As a response to the financial crisis, there were strong calls from Member States to neutralise the 2007 commitment tranche for the N+2/N+3 rule. This was accepted by the Commission but instead of postponing the decommitment threshold of the 2007 tranche by one year, the N+2/N+3 rules were weakened further through an unanimous vote in Council to spread the obligation related to 2007 tranche in six sixths over the whole period. This so-called "Greek rule" made it possible to submit fewer payment claims in the beginning of the period, balanced by more payment claims at the end of the period.

In addition, also in response to the crisis, the eligibility period of expenditure for the 2000-2006 programmes was extended from late 2008 to 2009 (by modifying the Commission decision approving the programme) and therefore Member States continued to focus on the implementation of the 2000-2006 programmes. As a result, implementation of 2007-2013 programmes and the related submissions of 2007-2013 interim payment claims were delayed.

Comparing the 2000-2006 programmes with the 2007-2013 programmes

Whereas the 2007-2013 programming period switched from N+3 to N+2 at the end of the fourth year, the 2000-2006 programming period only had an N+2 rule, albeit with some adjustments in 2004 because of the accession of 10 Member States.

The chart below compares the cumulated interim payments for the 2000-2006 period which were made over the years 2001-2007 as a percentage of the total envelope, with the cumulated interim payments for the 2007-2013 programmes which were made from 2008 to 2014, again as a percentage of the total envelope.

Chart 1: Annual pattern of cumulative interim payments (with 1-year time-lag): 2000-2006 (EU-15) vs. 2007-2013 period (% of total envelope excluding pre-financing)

 

As shown in the chart, the cumulative payments for the 2007-2013 programmes consistently remained below the level experienced in the 2000-2006 period, albeit with a catching up towards the end of the period. This delayed profile for the 2007-2013 programmes resulted from the combination of factors set out above. It explains the under-execution of payment appropriations and the payment ceiling at the beginning of the period, as the payment profile for the 2000-2006 programmes had been used as reference for establishing the ceilings.

However, when the payment claims started catching up at a later stage, the payments were strongly constrained by the level of authorised payment appropriations and/or by the payment ceiling which led to building up of the backlog.

Evolution of backlog 2007-2014

The following chart(17) shows the evolution of the backlog for the 2007-2013 programmes over the period 2007-2016.

Chart 2: Cohesion policy programmes 2007-2013: evolution of the outstanding payment claims at year-end (in EUR billion)

 

As shown in the chart, the backlog for the 2007-2013 programmes started to increase in 2011, when it reached a level of EUR 11 billion, and arriving at a peak of EUR 24.7 billion in 2014. As explained below, the projections show a still high level of the backlog at the end of 2015, before returning to a "normal" and sustainable backlog at the end of 2016.

4.3.  Components and types of backlog

Over the year, the Commission receives the following payment claims for the structural funds:

a)  Eligible payment claims that are covered by payments in the course of the year.

b)  Payment claims that have already been covered by the pre-financing at the beginning of the programming period and that are consequently not followed by additional payments.

c)  Payment claims which can only be paid after the closure will have to wait until the Commission and the beneficiary reach an agreement on the closure.

d)  Payment claims not paid because they were transmitted in the very last days of the year, too late to be processed before year-end.

e)  Payment claims which are interrupted/suspended for certain beneficiaries. Suspensions or interruptions of payments are normally short term formal actions by which the Commission delays the payment waiting for missing information or checks of the management and control system.

f)  Payment claims unpaid at year-end because authorised payment appropriations on the relevant budget line were exhausted.

g)  

The last four categories (from c to f) remain outstanding claims at year-end, but the backlog includes outstanding payment claims according to reasons d, e and f. A certain level of outstanding payment claims at the end of the year is considered 'normal' when they correspond to reason d and e. The "abnormal" backlog only includes outstanding payment claims according to reason f.

The following chart illustrates the flow of payment claims for heading 1b, from the submission by the Member States via the identification of "payable claims" to the "normal" and "abnormal" backlog.

 

Year-end concentration of claims and time to pay

There is a very high concentration of payment claims sent by Member States in the month of December, ranging from 27% to 35% of the annual total over the period 2011-2014. For each payment claim received, the Commission needs to carry out controls before proceeding with the disbursement. The larger the number of claims received in the last weeks of the year, the higher the risk of claims not being reimbursed before the end of the year.

For this reason, the Commission regularly encourages Member States to send their claims more regularly throughout the year.

The following chart shows the monthly evolution of the submission of payment claims for the 2007-2013 programmes between 2011 and 2014.

Chart 3a: Monthly pattern of cumulative interim payment claim submission for 2007-2013 period (in % of total)

 

This chart above shows clearly a recurrent very steep increase of the request of payment claims at the end of the year.

Chart 3b: Concentration of payment claims submission during the last two months of the year (percentage received in November and December) between 2011 and 2014

 

The charts illustrate that more and more claims have arrived late in the year, due to the growing pressure of the N+2 rule. The removal of the N+3 rule in 2013 meant that all Member States had an N+2 rule except Romania, Slovakia and Croatia. It had a major impact on the volume of claims received in that year. The amount of claims arriving too late to be paid in the year depends on the total amount of claims received in the year and on its profile within the year.

Impact of interruptions and suspensions

The Commission uses a number of preventive mechanisms to protect the EU budget before it makes payments to Member States when it is aware of potential deficiencies. These are especially valuable for improving control systems in the Member States and thus reducing the need for future financial corrections by the Commission.

As a consequence, some payment claims are not immediately payable as they have been interrupted or suspended by the Commission pending improvements in the control systems to be made. While most of these claims will ultimately not be rejected, they cannot be paid immediately.

In accordance with the regulation(18), the Commission may:

•  interrupt the payment deadline for a maximum period of 6 months for 2007-13 programmes if there is evidence to suggest a significant deficiency in the functioning of the management and control systems of the Member State concerned; or if the Commission services have to carry out additional verifications following information that expenditure in a certified statement of expenditure is linked to a serious irregularity which has not been corrected.

•  suspend all or part of an interim payment to a Member State for 2007-13 programmes if there is evidence of serious deficiency in the management and control system of the programme and the Member State has not taken the necessary corrective measures; or if expenditure in a certified statement of expenditure is linked to a serious irregularity which has not been corrected; or in case of serious breach by a Member State of its management and control obligations. Where the required measures are not taken by the Member State, the Commission may impose a financial correction.

Estimating the "normal" backlog

As explained before, the "normal" backlog is the total of the claims that are interrupted or suspended and the claims that arrive too late to be paid in the year. Claims arriving during the last ten calendar days of the year can be considered as claims arriving too late to be paid as the Commission must have sufficient insurance that it will be able to fully execute the appropriations available in the budget. However, some of the claims interrupted or suspended are also part of the claims arriving too late to be paid and should not be counted twice.

Accordingly, the "normal" backlog will grow with the total number of claims received over the year and its relative concentration over the last days of the year.

For the 2010-2014 period, the chart below gives an overview of the payment claims received, the backlog at year-end and the claims arriving too late to be paid or suspended.

Chart 4 Heading 1b: Claims, backlog, suspensions 2010-2014

 

Over the last three years (2012-2014), the "normal" backlog (i.e. payment claims received in the last ten days of the year or interrupted or suspended claims even if they have been received before the last ten days) can be estimated at about half the value of the total backlog reached at the end of each year. The other half was linked to the shortage of payment appropriations authorised in the budget, which has created a "snowball effect"(19).

With the declining level of claims expected in 2015 and 2016, the expected reduction of cases interrupted/suspended and the absence of pressure from the N+2 rule at end 2015(20), the "normal" backlog is also expected to decline sharply.

4.4.  Outlook for 2007-2013 payments (claims) in 2015 and 2016

2015 and 2016 estimate based on Member States' forecasts

The Regulation governing the 2007-2013 Funds(21) requires Member States to send the Commission a forecast of their likely interim payment claims for the year N and the year N+1 at the latest by 30 April of year N. During the last years, Member States have agreed to update of this information in September of year N, in order to assess more accurately the growing level of outstanding payment claims (backlog) and the significant concentration of payment claims submitted in the last months of the year.

However, the new Regulation governing the 2014-2020 Funds(22) requires the Member States to send their forecast of interim payment applications for the year N and N+1 by 31 January of year N (with an update by 31 July). This new deadline has been applied on voluntary basis by Member States in 2015 for their 2007-13 programmes on the basis of a request of the Commission, confirmed in December 2014. According to the data received by the Commission as at 3 March 2015, Member States currently estimate to submit around EUR 48 billion of payment claims (both payable and non-payable) in 2015 and around EUR 18 billion in 2016(23).

As previously explained, not all payment claims will directly result in payments because of the need to take into account the "95% ceiling" in payments set by Article 79 of Regulation 1083/2006(24). As more and more programmes reach the "95% ceiling", this correction will become far more significant in 2015 and later years. Consequently, the actual figures of the expected payable claims are lower than those forecasted by Member States, because the claims above the 95% ceiling are considered at closure only. Based on these capped forecasts, the Commission expects to receive a total amount of payable payment claims of around EUR 35 billion in 2015. The corresponding figure for 2016 is currently around EUR 3 billion. This amount for 2016 will become more precise (and could be slightly higher) once Member States submit missing data or revise transmitted data for some operational programmes.

Annex 2 provides more details regarding the Member States' forecasts of payment claims to be submitted in 2015 and 2016 for the 2007-2013 Cohesion programmes.

Commission estimate based on execution

At the end of 2014, the total amount of pre-financing and interim payments made was EUR 266.1 billion. The total envelope for the programmes of the Cohesion policy 2007-2013 is EUR 347.3 billion. Taking into account the decommitments already made so far and the decommitment risk due to the implementation of the N+2/N+3 rule at the end of 2014 but still pending confirmation (a total maximum amount of some EUR 0.9 billion since the beginning of the period), the maximum amount still to be paid is around EUR 80.3 billion. However, 5% of the amounts of each programme have to be paid only at the closure (EUR 17.3 billion).

Consequently, the expected level of interim payment claims still to be paid in 2015 or the following years is around EUR 63 billion or 18% of the total envelope, which includes the backlog at the end of 2014 (EUR 24.7 billion). The maximum level of payable new payment claims to be received in 2015 or in the following years, before the closure, is EUR 38.3 billion. If an amount up to EUR 35 billion of payment claims are to be received in 2015, the remaining amount of up to EUR 3.5 billion would be received in 2016.

Estimated backlog at the end of 2015 based on corrected Member States' forecasts

The level of payment appropriations authorised in the 2015 budget is EUR 39.5 billion. This amount will cover both the pre-2015 backlog (EUR 24.7 billion) and the new claims (estimated at EUR 35 billion). Consequently, the expected backlog at the end of 2015 would amount to EUR 20 billion, of which at least about half of it or about EUR 10 billion would remain as abnormal backlog.

In EUR billion 

Backlog end 2014(adjusted)

 

Member States' forecasts of 2015 claims corrected by 95% threshold

Payment appropriations authorised in the 2015 budget

Forecasted backlog end 2015

24.7

~35

39.5

~20

4.5.  Payment claims expected for 2016

As set out above, the backlog at the end of 2015 is expected to be around EUR 20 billion, provided Member States' forecasts prove accurate. Furthermore, up to EUR 3.5 billion of payable claims are still expected before the closure of the programmes. Given this relatively limited amount of payment claims and since there will be no N+2 pressure anymore, there is no reason to assume that a large amount of these payment claims will arrive too late to be paid in 2016.

The Commission will fine-tune its request in the 2016 Draft Budget, taking into account the "normal" backlog at the end of 2016. This "normal" backlog – covering the very late submission of claims and the remaining interruptions/suspensions – would however be very low compared to previous years, since the level of new claims to be received in 2016 is also very low and the Commission expects Member States to correct deficiencies and submit "clean" claims. It could be in the order of magnitude of EUR 2 billion. This "normal" backlog at year-end 2016 will therefore have to be covered in the 2017 budget. The amount to be included in the 2016 budget would therefore be around EUR 21.5 billion.

4.6.  Summary of information used to calculate the payment claims and the backlogs

The following table summarizes the information on the envelope of the programme, the expected use of the budget appropriations available in the budget 2015 and the maximum payment claims expected in 2016.

Outstanding interim payments 2015-2017 (EUR billion)

Envelope of the programme

(1)

347.3

-  Of which pre-financing and interim payments made until end-2014

(2)

266.1

-  Of which reserved for closure (5%) and decommitments made

(3)

18.2

Maximum amount of payable interim payments (2015-2017)

(4)=(1)-(2)-(3)

~63.0

-  Of which backlog end-2014 (outstanding payment claims)

(5)

24.7

-  Of which maximum amount of payable interim payments in 2015-2017

(6)=(4)-(5)

38.3

Budget year 2015, EUR billion

Appropriations available Budget 2015

(1)

39.5

-  Of which end-2014 backlog

(2)

24.7

-  Of which forecasts 2015 corrected by 95% threshold

(3)

~35

Expected backlog end-2015

(4)=(1)-(2)-(3)

~20

Budget year 2016, EUR billion

Expected backlog end-2015

(1)

~20

Maximum remaining payment claims expected to be received in 2016 before closure

(2)

~3.5

Maximum payment claims to be covered in the 2016 budget

(3)=(1)+(2)

~23.5

4.7.  Payment at closure

The closure of structural funds has its own payment dynamics. Each Member State sends its closure documents by programme at the latest by 31 March 2017. The Commission informs the Member State of its opinion on the content of the closure declaration within five months of the date of its receipt, provided that all information has been submitted in the initial closure document(25). As a rule, payments for the closure will occur only after 2016. The total amount reserved for the closure (5% of the overall allocation) is EUR 17.3 billion, but the level of payments will be influenced by the quality of implementation of the programme during the whole period. Possible closure decommitments in the Cohesion policy may reduce the needs for payments.

As an indicative estimate, for the period 2000-2006, the percentage of de-commitment at closure was 2.6% of the total envelope for the European Social Fund (ESF) and 0.9% for the European Regional Development Fund (ERDF). However, for ESF there are still some EUR 0.5 billion of RAL that is related to problematic cases with irregularities, and consequently the Commission estimates that the final percentage of decommitments at the closure will be around 3% for that Fund. The Commission does not exclude that decommitments at closure could be higher than in the past period so the above mentioned estimate should be considered as a prudent indication.

Closure requests are not taken into account in the analysis of the reduction of the normal part of the backlog, as most of them are paid in 2017-2019 or subsequent years and will in any event not all lead to payments, since unduly paid amounts will first be cleared before the final payment will be made.

5.  Other headings: outlook for the 2007-2013 programmes

5.1.  Overview

Following the detailed analysis of the specific case of the Cohesion policy (heading 1b) as set out in section 4 above, this section looks at the situation in the other headings, which can be summarised as follows:

-  Appropriations for the European Agricultural Guarantee Fund (heading 2) are non-differentiated whereby payments and commitments are budgeted at the same level. Consequently, there is no backlog at year-end;

-  The management of Rural Development, the European Fisheries Fund (heading 2) and the Asylum, Migration, Borders and Security funds (heading 3) is shared with Member States, in a manner similar to Cohesion policy. Whereas Rural Development so far had no backlog, this is not the case for the other funds;

-  Most of the other programmes (headings 1a and 4) are managed by the Commission. In view of payment shortages, many of these programmes have been subject to the mitigating measures which the Commission has put in place during 2014 (and in some case already in 2013), ranging from reduction of pre-financing (with due consideration of the type and financial soundness of implementing partners, recipients and beneficiaries), to postponement of final payments or budget support payments, abstaining from launching new commitments, and delaying contracting. Most of these mitigating measures, however, only postpone the time of disbursement, while commitments still have to be honoured.

The table below provides an overview of the evolution of the backlog for headings 1a and 4. Whereas there is a clear upward trend for the backlog for heading 4, which in 2014 reached its highest level in recent years, the evolution of heading 1a is less clear.

Backlog at year-end (in EUR million)

 

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Heading 1a

1 679

507

291

628

604

567

551

541

Heading 4

172

178

284

226

387

367

389

630

5.2.  Shared management programmes in heading 2 and 3

5.2.1.  Heading 2

European Agricultural Guarantee Fund (EAGF)

There is no backlog for the European Agricultural Guarantee Fund (EAGF) as the fund is based on non-differentiated appropriations.

European Agricultural Fund for Rural development (EAFRD)

So far there has been no backlog for Rural Development: the Commission has always been able to pay all payment claims in time. Taking into account the size of the Rural Development programme and the 95% rule which also applies, the maximum level of interim payments which might still be paid before the closure is around EUR 8.7 billion for the 2007-2013 period. The payment appropriations authorised in the 2015 budget for the 2007-2013 programmes amount to EUR 5.9 billion. The remaining amount of EUR 2.8 billion is due to be paid in 2016, following the submission by the Member States of the final quarterly declaration, due in January 2016.

The total amount reserved for the closure is around EUR 4.8 billion. The actual amount to be paid will depend on the decommitments. As an illustration, by applying the 1.5% rate of decommitments experienced during of the previous 2000-2006 closure period, some EUR 1.5 billion would be decommitted. Closure payments are expected to take place between 2016 and 2019.

European Fisheries Fund (EFF)

The EFF management mode is similar to the Cohesion policy (heading 1b). However, since it has no N+3 rule, the EFF did not encounter the specific problem of the transformation of the N+3 rule to the N+2 rule between the commitment tranche 2010 and the commitment tranche 2011. Moreover, it did not have the "Greek rule" either, although the start of the programmes was also slightly delayed by the obligations related to the management and control systems. Nevertheless, in recent years, the EFF backlog has been very important. At the beginning of 2014, the level of the backlog was at the level of the voted payment appropriations for the programmes 2007-2013.

As to the timing of payment claims during the year, throughout 2010-2014 two-thirds of the annual payment claims were received in the months November and December. The following chart shows the level of the backlog from 2011 to 2014 for the programmes 2007-2013 of the EFF together with the initial payment appropriations of the following year.

 

The main reason behind the reduction of the EFF backlog at the end of 2014 has been the redeployment of all available payment appropriations within the budget chapter (including all payment appropriations for the EMFF shared management – due to the delay in the adoption of the new legal basis) and the reinforcements received in the draft amending budget 3/2014 (adopted as amending budget 2/2014) and in the end-of-year transfer.

The higher level of payments authorised in the 2015 budget should allow reducing the backlog to its normal level of around EUR 0.1 billion.

5.2.2.  Heading 3

Asylum, Migration, Borders and Security policies

The common asylum and immigration policies in the 2007-2013 period were mainly implemented through the General Programme “Solidarity and Management of Migration Flows” (SOLID). This General Programme consisted of four instruments: External Borders Fund (EBF), European Return Fund (RF), European Refugee Fund (ERF) and European Fund for the Integration of third-country nationals (EIF).

The following graph shows the growing level of outstanding payment claims at year-end for the programmes in the field of asylum, migration, borders and security.

 

The RAL has increased from EUR 150 million at the beginning of 2007 to EUR 2.6 billion in 2014, despite EUR 300 million decommitted during the period 2007-2014. Some EUR 1.9 billion remains to be paid on the programmes 2007-2013. The payment appropriations authorised for the programmes in the 2015 budget are slightly above EUR 600 million, including the appropriations for the initial and annual pre-financing payments of the new programmes 2014-2020.

Taking into account the amount which will be paid at the closure (estimated at some EUR 1 billion) and the fact that second pre-financings could not be paid in 2013 and 2014 due to lack of payment appropriations, the payment needs to reduce the backlog for the programmes 2007-2013 to a normal level at the end of 2016 are estimated at around EUR 235 million.

5.3.  Direct management programmes in heading 1a and 4

5.3.1.  Heading 1a

This section gives an overview of the payments situation of the programmes under heading 1a at the end of 2014.

Outstanding payment claims at year-end

The chart below shows the evolution of the outstanding payment claims at year-end for the main programmes under heading 1a.

 

The high level of outstanding payment claims at the end of 2007 mainly results from the project cycle of the 6th Framework Programme for Research (FP-6), and the particularly high number of open commitments at that time. In addition, the research contracts stipulated that audit certificates were required before cost claims could finally be paid.

The mitigating measures taken by the Commission in 2014 (see section 2.2 above) to address the shortage of payment appropriations prevented the increase of outstanding payment claims at the end of 2014. Measures included the reduction the level of pre-financing and delaying the signature of new contracts/grant agreements, thus shifting part of the payments to the following year. While containing the level of outstanding payment claims, a resulting side-effect of those measures has been the slowing down of the implementation of the 2014-2020 programmes. In some cases, more drastic measures had to be taken as to give priority to payments addressed to the more vulnerable beneficiaries.

Evolution of outstanding commitments (RAL)

The broadly stable level of outstanding payment claims at year-end for programmes under heading 1a is in sharp contrast with the clear upward trend in the level of outstanding commitments (RAL), as shown in the chart below:

 

To a large extent, the increasing RAL in heading 1a results from the widening gap between the commitment and payment appropriations for research, the largest spending programme in this heading. This is illustrated in the chart below, which shows the declining pattern of the ratio between payments and commitments.

 

As an example of how projects in heading 1a are being implemented, the project cycle for the Research programmes is described below.

Project cycle Research

Research programmes are implemented through multiannual work programmes which include calls for proposals, public procurements, studies, experts groups, participation in international organisations, seminars and workshops, evaluation and monitoring. Around 90% of the research programmes are related with calls for proposals, the remaining 10% with other activities.

The annual work programme for year N is adopted by the Commission in the middle of year N-1. From the second half of year N-1 the calls for proposals are launched. In most cases the submission of proposals usually takes place within three months after the publication of the call for proposals. Global commitments are made after the adoption of the work programme in year N and at the latest before the contract negotiations (usually at the time of the call deadline). The evaluation of proposals (three months) and selection (one-two months) are followed by the contract negotiation (from one to six months) and signature (up to a few months). The Commission / executive agency has eight months between the call deadline and the grant signature (the so-called "time to grant"), of which five months to inform the applicants about the outcome of scientific evaluation and three months for preparation of the grant agreement. Once the individual commitment is made and contract is signed, the pre-financing should be paid within 30 days from the signature of the agreement or from 10 days before the starting date of the action whichever is the latest. Following the structural measures taken by Research DGs in 2014, in many cases, the pre-financing of the year N commitment is now paid in year N+1 instead of year N. Interim payments are based on financial statements and linked to periodic reports, usually every 18 months. The final payment of 10% is paid on acceptance of the final report.

For all other actions foreseen in the work programme, the provisional commitments are made in year N and the advance payments are paid the same year. The rest is paid in year N+1.

Payment shortages Research: practical consequences

In order to manage the shortage of payment appropriations within the Research programmes, in 2014 a total amount of EUR 236.5 million was transferred from "Horizon 2020" 2014-2020 lines to reinforce 2007-2013 completion budget lines for the same programmes, delaying the pre-financing of the Horizon 2020 calls launched in 2014 to 2015. This was not the case in previous years, and results in a delay in the implementation of new programmes.

Research takes time and withholding signature of contracts and funding is not consistent with the objective of enhanced research efforts to support economic growth. The increase in the level of payment appropriations authorised for Horizon 2020 in the 2015 budget is expected to allow a partial catching up of this key programme.

Erasmus+

Erasmus+ provides a good example of an annual programme for which the level of payments closely follows the level of commitments, since the lifecycle of most actions is linked to the academic calendar.

Because of the payments shortage, however, the increase in payment appropriations in 2014 did not match the increase of commitment appropriations which is set to continue over the 2014-2020 period. This shortfall in payments in 2014 can also be seen in the ratio between payments and commitments in the chart below.

 

As a result, in 2014 it was not possible to pay part of the second pre-financing to National Agencies, which are meant to finance mobility actions. While the situation should improve slightly, Erasmus+ is expected to still be confronted with similar constraints in 2015.

Transport and Energy

The chart below shows the growing divergence between the level of commitments and payments for the Transport and Energy policy areas.

 

The payment appropriations authorised in the 2015 budget will suffice to cover the first pre-financing of the 2014-2020 projects and to partially tackle the 2007-2013 RAL, which is estimated at more than EUR 2 billion.

European Economic Recovery Plan (EERP)

Compared to the high level of commitments in 2009 and 2010, the implementation of payments for this programme started slowly since EERP projects mostly consist of large-scale infrastructure projects.

 

In particular in 2014, payment appropriations were not sufficient to cover all the payment claims received during the year, even after the late adoption of draft amending budget 3/2014 which provided additional payment appropriations. At the end of 2014, the RAL still stood at EUR 2 billion, half of the amount initially committed for the EERP. The level of payment appropriations authorised in 2015 amounts to EUR 407 million, which is expected to cover estimated needs for the year.

5.3.2.  Heading 4

The chart below shows the level of outstanding commitments (RAL) for programmes under heading 4 since 2007.

 

Heading 4 comprises short-term crisis-response instruments, longer-term instruments which use multiannual programming, and ad-hoc instruments such as Macro-Financial loan and grant assistance. Three large instruments (the Instrument for Pre-accession Assistance II (IPA), the European Neighbourhood Instrument (ENI) and the Development Cooperation Instrument (DCI)), using multiannual programming, account for 73% of expenditure under this heading. The support to third countries which is funded under these programmes typically has a life-cycle of around 6-8 years. The crisis-response instruments (Humanitarian Aid, Instrument contributing to Stability and Peace, Common Foreign and Security Policy) and the Macro-Financial Assistance, on the other hand, have much shorter payment cycles of 12-18 months.

Since 2013, most instruments in heading 4 experienced serious shortages in payment appropriations, affecting first the humanitarian and crisis-related instruments with fast-disbursing implementation cycles, and thereafter instruments such as the Development Cooperation Instrument and the European Neighbourhood Instrument where the payments are mostly related to existing contracts and commitments. The situation worsened in 2014, due to the overall reduction in the available payments compared to 2013. For some of the programmes, the reinforcement through draft amending budget 3/2014 (and other actions such as transfers)(26) came very late and was insufficient to cover the outstanding backlog.

Measures put in place (see section 2.2 above) could only partly mitigate the effects of the payment shortage by postponing the time of disbursement, while past commitments still have to be honoured.

Outstanding payment claims at year-end

Overall, the outstanding payment claims at year-end 2014 for heading 4 increased considerably. This is mostly due to a sharp increase of claims and the lack of related payment appropriations as in the case of the European Neighbourhood Instrument and the Development Cooperation Instrument, as shown in the chart below.

 

On the other hand, the reinforcements in payment appropriations authorised in the 2013 and 2014 budgets allowed redressing the level of outstanding payment claims for Humanitarian Aid(27):

 

As set out above, the RAL of heading 4 and of the three large long-term instruments in particular, has been steadily rising over the past five years, in line with the commitment levels of the previous MFF. Programmes initially committed in 2010, for example, will have been formalised with the beneficiary third country during 2011, and contracts concluded up to 2014. It follows that many of these larger programmes, committed at a time when commitments were rising steeply, now need to be paid for. The level of payment appropriations authorised in the 2015 budget is expected to reduce the gap, which should help to stabilise the situation but the situation will continue to be tense and both the gap and RAL is still expected to increase for many instruments such as the Development Cooperation Instrument.

6.  outlook for 2014-2020 programmes

The 2016 budget will have to include sufficient payment appropriations not only to phase out the abnormal level of outstanding payment claims stemming from commitments related to 2007-2013 programmes, but also for the 2014-2020 programmes in heading 1a and 4, whose implementation has been hampered by the payment shortages. The 2016 budget must also include the necessary payment appropriations for other funds, such as rural development (heading 2) to avoid the creation of a new backlog which did not exist in the past.

The Commission will assess the 2016 payment needs for the 2014-2020 programmes in the 2016 Draft Budget.

7.  Conclusions

In recent years, and particularly in 2014, the level of payment appropriations was insufficient to cover incoming payment claims. In turn, this led to a growing backlog of outstanding payment claims at year-end, in particular for the 2007-2013 programmes of the Cohesion policy. The Commission took a number of mitigating measures to minimise the negative effects of payment shortages, by meeting, as far as possible, obligations stemming from past commitments. However, as a side-effect, implementation of the 2014-2020 programmes was hampered.

Payment appropriations in the 2015 budget are expected to lead to a reduction in the backlog of outstanding payment claims for the 2007-2013 programmes. The Commission has identified the payment level necessary to phase out the abnormal level of outstanding payment claims for the 2007-2013 programmes by the end of 2016. In its draft budget 2016, the Commission will propose payment appropriations, accordingly.

The Commission considers that, on this basis, the three institutions can engage to implement a plan to reduce the level of unpaid bills corresponding to the implementation of the 2007-2013 programmes to a sustainable level by the end of 2016.

Annex 1: information sent by the Commission on 15 December 2014

On 15 December 2014, the Commission presented the expected backlog for 2007-2013 Cohesion programmes at the end of 2014 and 2015, as follows:

 

2010

2011

2012

2013

2014 (*)

2015 (*)

Backlog of unpaid bills at year-end (EUR billion)

 

6.1

10.8

16.2

23.4

Up to

25 (1)

19 (2)

(*) Commission estimates based on adjusted Member States’ forecasts

(1) Taking account of additional payment appropriations in Draft Amending Budget 3/2014 as finally approved.(2) Taking account of additional payment appropriations in Draft Amending Budget 3/2014 as finally approved and payment appropriations authorised in the budget 2015.

The Commission also gave a breakdown of the expected backlog for 2007-2013 Cohesion programmes at end-2014. As set out in the table below, the total level of payment claims actually received by year-end 2014 was some EUR 1.5 billion below the forecasts prepared by the Member States, and some EUR 2.5 billion above the upper range forecasted by the Commission.

EXPECTED BACKLOG AT THE END OF 2014

EUR billion

(1)

Payment claims received by end of 2013 and not paid by end-2013 (backlog)

23.4

(2)

Payment claims received by end November 2014

31.4

(3) = (1) + (2)

Payment claims requested by end-November to be paid in 2014

54.8

(4)

Authorised level of payment appropriations (with Amending Budget 3/2014)

49.4

(5) = (3) – (4)

Backlog by end of November 2014, requested to be paid by end-2014

5.4

 

 

Forecast

Actual realisation

 

Member States' forecasts of payment claims to be submitted in December 2014

23

21.5

 

Commission forecasts of payment claims to be submitted in December 2014

18 - 19

21.5

Forecast for backlog of unpaid bills at the end of 2014: up to EUR 25 billion.

Finally, the Commission presented by country the Member States' estimates of payment claims to be submitted for the Cohesion policy in 2014 (EUR 54,33 billion), the payment claims sent up to 31 October 2014 (EUR 31,36 billion) and as a consequence, the payment claims to be submitted in November and December (EUR 22,97 billion).

The Commission added that "Taking into account the average error rates observed in the 'gross' forecasts of Member States over recent years and the 95% ceiling in payments before closure required by Art. 79 of Reg. 1083/2006, the Commission estimates at EUR 18-19 billion the claims to be received in December". This is consistent with the tables set out above.

Annex 2: Heading 1b: latest forecasts from Member States

This annex sets out the latest forecasts from the Member States as regards the submission of payment claims for the 2007-2013 Cohesion programmes in 2015 and 2016, making a distinction between gross forecasts (listed by Member States) and capped forecasts (see explanation in section 4.4).

Member States' forecasts (in EUR billion)

Period 2007-2013

 

2015*

Gross forecasts

2016

Gross forecast

AT

Austria

0,09

0,00

BE

Belgium

0,24

0,06

BG

Bulgaria

1,35

0,00

CY

Cyprus

0,06

0,00

CZ

Czech Republic

4,01

3,75

DE

Germany

2,43

0,95

DK

Denmark

0,04

0,03

EE

Estonia

0,09

0,00

ES

Spain

4,65

1,74

FI

Finland

0,21

0,02

FR

France

1,92

0,34

GR

Greece

0,75

0,00

HR

Croatia

0,22

0,31

HU

Hungary

3,86

1,24

IE

Ireland

0,03

0,01

IT

Italy

5,07

1,44

LT

Lithuania

0,09

0,00

LU

Luxemburg

0,01

0,00

LV

Latvia

0,54

0,09

MT

Malta

0,14

0,04

NL

Netherlands

0,21

0,10

PL

Poland

8,92

3,99

PT

Portugal

0,52

0,06

RO

Romania

6,64

2,81

SE

Sweden

0,11

0,00

SI

Slovenia

0,38

0,18

SK

Slovakia

2,68

0,64

UK

United Kingdom

1,52

0,25

CB

Territorial Cooperation

1,16

0,25

TOTAL

 

47,93

18,32

TOTAL CAPPED FORECASTS***

34,74

2,95**

*  The figures of 2015 forecasts are calculated using - for the Operational Programmes for which Member States have not sent any forecast in January 2015 - the related forecasts sent in September 2014.

**  The maximum payable amount in 2016 is EUR 3,5 billion of which EUR 3 billion is already confirmed by Member States at this stage.

*** Capping is the application of the 95% rule which foresees that interim payments may only be paid before the closure as long as the sum of payments is lower than 95% of the allocation of the programmes.

8.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Арне Лиц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  обръща внимание на предстоящото приемане, в ООН, на рамка за глобално действие за развитие до 2030 г., основана на Целите за устойчиво развитие (ЦУР), както и на рамка за глобално действие за климата до същата година; отбелязва, че това прави 2015 г. ключова година за бъдещето на човечеството и планетата; подчертава, че ЕС трябва да помогне за подготовката на условия за постигане на сериозни резултати на конференцията в Адис Абеба относно финансирането на развитието, която ще се проведе на 13 – 16 юли 2015 г., и за успешното приемане и изпълнение на ЦУР, включително чрез бюджетни решения, с които се използват в пълна степен съществуващите възможности за мобилизиране на ресурси в подкрепа на развитието; има предвид задължението за спазване на принципа за съгласуваност на политиките в интерес на развитието;

2.  припомня съвместните и самостоятелните ангажименти, поети от на държавите – членки на ЕС, да повишат, до 2015 г., равнището на своята официална помощ за развитие (ОПР) до 0,7% от своя брутен национален доход (БНД), като това включва най-малко 0,20% от БНД за най-слаборазвитите страни, или, в случая на държавите, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно, да се опитат да увеличат своята ОПР до 0,33% от БНД; отбелязва, че помощта за развитие от ЕС се включва при изчисляването на степента на постигане на тези цели и допринася за намаляване на големите дефицити по отношение на ОПР на повечето държави членки; посочва, че най-малко 50% от ОПР от ЕС трябва да се предоставя на най-слаборазвитите страни;

3.  припомня ангажимента на развитите страни да предоставят на развиващите се страни ново и допълнително финансиране от различни източници за действия в областта на климата, достигащо до 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г.; подчертава че следва да се спазва изискването за допълнителност и посочва, че нарастващото използване на помощта на ЕС за развитие за постигане на тясно свързани с климата цели предполага, че общият обем на помощта за развитие трябва да се увеличи поне в същата степен; потвърждава, че помощта на ЕС за развитие следва да се разходва по-ефективно и че ОПР следва да бъда насочена към сектори, в които нуждата от нея е най-голяма, а именно изграждане на капацитет, добро управление, здраве, образование, селско стопанство водоснабдяване и енергия;

4.  подчертава, че принципът на допълнителност се прилага към финансиране, предназначено за спасителни операции за бежанци и за изграждане на приемни центрове за справяне с масовия приток на мигранти в областта на Средиземноморието;

5.  обръща внимание на извънредните хуманитарни ситуации в Сирия, Ирак, Южен Судан, Централноафриканската република, Йемен и Украйна, и на положението в държавите, които са най-силно засегнати от природни бедствия, като Хаити и Непал, както и от вируса ебола; подчертава, че сложността на кризите увеличи предизвикателствата пред ЕС като глобален фактор; предупреждава за политическите последствия на големите бюджетни съкращения и настоява необичайно високите потребности от хуманитарна помощ в глобален мащаб да бъдат отразени във финансирането на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO);

6.  подчертава необходимостта да се обръща повече внимание на въпросите, свързани с развитието и да се изяснят източниците на финансиране на новия план за действие за борба срещу нерегламентираната миграция; призовава за осигуряване на достатъчно финансови средства за действие за справяне с първопричините на нерегламентираната миграция и подчертава, че непосредственият отговор трябва да поставя акцент върху осигуряването на хуманитарна помощ и гарантиране на последователността на политиките за развитие;

7.  припомня необходимостта от спазване на принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието във всички външни действия на Европейския съюз, за да се постига максимален ефект от програмите за развитие;

8.  настоятелно призовава Съвета да прилага финансов разчет за всички предложения, за да става ясно точно как се разпределя хуманитарната помощ;

9.  подчертава значението на поддържането на бюджетните кредити за плащания по главата за хуманитарна помощ поне на същото равнище като бюджетните кредити за поети задължения, за да се избегне повторение на ситуацията от последните години, когато сериозен и постоянен недостиг на средства за плащания усложни спешните интервенции и доведе до натрупването на неплатени сметки, с отрицателен ефект и за партньорите по изпълнението; изтъква необходимостта от равни бюджетни кредити и в резерва за спешна помощ.

10.  подчертава, че възстановяването на принципите на правовата държава и насърчаването на човешкото развитие в нефункциониращи държави е много по-дълъг и по-скъп процес и следователно настоява, че следва да се обърне специално внимание на региона Сахел, на Африканския рог и на Централна Америка, както и на най-слаборазвитите страни, в бюджета за 2016 г.;

11.  е загрижен във връзка с различните оценки на неуредените плащания в областта на хуманитарната помощ, на фона на растящите задължения; подчертава необходимостта от подходящ бюджет, който да позволява на ЕС да изпълнява своите действия в областта на хуманитарната помощ; настоятелно призовава поради това финансовите средства за хуманитарна помощ и за намаляване на риска от бедствия да бъдат увеличени; твърдо възразява срещу преразпределянето на средства, предназначени за развитие и хуманитарна помощ;

12.  подчертава, че е важно Съветът да изпълни ангажимента си да отделя и предназначава пари за всяка мярка, която предприема; настоява, че парите, които не са били изразходвани от бюджетите за 2014 г. и 2015 г. следва автоматично да бъдат прехвърлени в бюджета за финансовата 2016 година;

13.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат програма за ефективност на помощта чрез засилване на ангажираността на държавите партньори, съобразяване със стратегиите за развитие на държавите партньори, взаимна отчетност и намаляване на фрагментирането на помощта посредством по добра координация между различните механизми за помощ и донори;

14.  призовава за запазване на акцента върху развитието и характера на ОПР, включително чрез прозрачна и ясна система на докладване;

15.  настоятелно призовава Комисия, в контекста на изразеното от нея желание да разшири чувствително използването на смесено финансиране през идващите години, да прилага препоръките, направени в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, и да направи оценка на механизма за комбиниране на заеми и безвъзмездни средства, по-специално по отношение на развитието и на финансовата допълнителност, прозрачността и отчетността;

16.  призовава Комисията да продължи усилията си за осигуряване, по един разбираем и удобен за ползвателите и достатъчно подробен начин, на информация и данни относно помощта за развитие, предоставяна от ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Charles Goerens, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bernd Lucke, Louis-Joseph Manscour, Paul Rübig, Joachim Zeller

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Miguel Urbán Crespo, Dennis de Jong

17.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Дирдре Клун

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че бюджетът за 2016 г. трябва да играе ключова роля в приноса на Съюза за приобщаващи и устойчиви работни места и растеж, особено в предприемането на ефективни действия за борба с младежката безработица и бедност, като по такъв начин се подкрепя постигането на приоритетите и целите на стратегията „Европа 2020“; подчертава в тази връзка значението на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“, целящ да гарантира, че целите по отношение на заетостта, борбата срещу бедността и социалната изолация могат да бъдат постигнати;

2.  изразява категорично убеждение, че финансирането от ЕС, и особено по линия на ЕСФ, следва да се използва не за субсидиране на националните подходи, а за предоставяне на допълнителна подкрепа по начин, който допълва или укрепва националните програми в държавите членки;

3  настоятелно призовава да се предостави финансова подкрепа за всички програми, подпомагащи създаването на работни места и социалното приобщаване за лицата в многостранно неравностойно положение, като дългосрочно безработните, лицата с увреждания, хората от малцинствата и неактивните и обезкуражените лица;

4.  припомня, че приобщаващият и устойчив растеж е ключът към повече работни места и по-голямо благоденствие и че е необходимо структурните фондове да бъдат насочвани по-ефективно и по-продуктивно към стимулиране на устойчив растеж и създаване на работни места; подчертава значението на научните изследвания и иновациите за стимулиране на растежа и за създаване на работни места; изисква да се обезпечи адекватно финансиране за социалните науки;

5.  набляга на важността на подходящото финансиране, доброто бюджетно управление и, когато е възможно, засиленото предварително финансиране на програмите по линия на многогодишната финансова рамка за 2014-2020 г., които имат за цел да обърнат внимание на безработицата, бедността и социалното изключване, като Европейския социален фонд (ЕСФ), инициативата за младежка заетост, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, различните оси на Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD);

6.  подчертава факта, че бюджетът за 2016 г. следва да осигурява адекватна подкрепа за насърчаване на социалното приобщаване и за действия с цел изкореняване на бедността и осигуряване на възможности за хората, изправени пред бедност и социална изолация;

7.  настоява за предлагането и прилагането на адекватни мерки с цел преодоляване на безпрецедентното натрупване на неплатени искания за плащане от предходния програмен период;

8.  подчертава, че бюджетът на ЕС следва да подпомага мерки за професионално обучение и професионална квалификация, стажове и пряко създаване на качествени работни места, за да се отговори на потребностите на пазара на труда;

9.  подчертава факта, че бюджетът за 2016 г. следва да подпомага всички мерки, насърчаващи предприемачеството в микро-, малките и средните предприятия, включително социално предприемачество и иновативни социални предприятия и самостоятелна заетост, и насърчаващи участието на жените;

10.  подчертава, че бюджетът за 2016 г. следва да насърчава висока степен на защита на работниците и култура на превенцията в целия ЕС и да спомага за справяне с новите предизвикателства пред здравословните и безопасни условия на труд, които продължават да възникват;

11.  посочва, че микро-, малките и средните предприятия наемат по-голямата част от работниците в ЕС и че един от главните проблеми при създаването на такива предприятия и продължаването на дейността им е получаването на финансиране; поради това предлага микрофинансирането да бъде значително разширено, а придружаващата го подкрепа чрез наставничество да бъде доразвита и да се предоставя последователно; предлага потенциалът на финансовите инструменти по линия на ЕСФ да бъде допълнително използван с надлежна прозрачност и отчетност и да се обмисли засилване на подкрепата от ЕИБ за МСП;

12.  подчертава, че подкрепата за социалното приобщаване, особено на лицата с увреждания и на маргинализираните общности, е основна европейска политика, която изисква широко подпомагане от бюджета; подчертава, че освен в ЕСФ социалното измерение следва да бъде по-видимо и в другите инструменти на политиката на сближаване.

13.  подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да подкрепя усилията за насърчаване на завършването на единния пазар, конкурентоспособността и социалното сближаване, развитието на политиката за социално отговорни предприятия и контрола на прилагането на правните социални норми от предприятията, за да се гарантира създаването на устойчиви работни места с достойни условия на труд и подходяща закрила на труда;

14.  призовава за постоянно бюджетно усилие, насочено към постигането на адекватно обучение и преквалификация в секторите, където има недостиг на работна ръка, както и в секторите с висок потенциал за създаване на работни места, като екологосъобразната икономика, кръговата икономика, здравеопазването и сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

15.  подчертава, че насърчаването на култура на предприемачество и подкрепата за предприемачите следва да бъдат основен компонент на бюджетната политика на ЕС;

16.  призовава на Парламента да бъде предоставяна редовна и подробна информация относно различните етапи на осъществяване на пилотните проекти от Комисията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

7

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Jane Collins, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Amjad Bashir, Heinz K. Becker, Deirdre Clune, Sergio Gutiérrez Prieto, Csaba Sógor, Helga Stevens, Neoklis Sylikiotis, Ivo Vajgl

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Josef Weidenholzer, Marco Zanni

17.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща относно проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Джовани Ла Вия

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че интегрирането на климата и ефективното използване на ресурсите е от хоризонтално значение за всички политики на ЕС с оглед постигане на целите, заложени в стратегията „Европа 2020“;

2.  посочва огромното значение на възстановяването на Европейския съюз от кризата; подчертава в тази връзка, че държавите членки следва да гледат на благоприятните за околната среда и климата политики и като на възможност за насърчаване на растежа и по-специално, че правилното изпълнение на законодателството в областта на околната среда и на проектите, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, ще насърчи създаването на „зелени“ работни места и икономическия растеж сред МСП;

3.  е загрижен за това по-малките програми в областта на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните да не останат пренебрегнати в сравнение с тези във фокуса на общественото и политическото внимание;

4.  подчертава, че преминаването към кръгова икономика с ниски емисии на въглерод е абсолютно необходимо; подчертава, че не само следва да бъдат осигурени достатъчно финансови средства за осъществяване на този преход, но и че финансираните от Европа проекти не следва да имат отрицателно въздействие върху този преход;

5.  подчертава, че бюджетът на ЕС следва да отразява в достатъчна степен всеобщо приложимите Цели за устойчиво развитие, които се очаква да бъдат договорени през 2015 г.;

6.  подчертава освен това значението на здравето като ценност само по себе си и като условие за насърчаване на растежа в целия ЕС;

7.  посочва, че третата година на Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014 – 2020 г. ще бъде много важна за успешното изпълнение на новите многогодишни програми (третата многогодишна програма за действие на ЕС в областта на здравето за периода 2014 – 2020 г., програмата LIFE за околната среда и изменението на климата 2014 – 2020 г. и Механизма за гражданска защита на Съюза 2014 – 2020 г.), за които тази комисия отговаря, тъй като те вече ще са достигнали напреднал стадий в своето развитие; подчертава в този контекст факта, че като се имат предвид продължаващите икономически и бюджетни ограничения на национално равнище, е много важно да се осигурят и гарантират в бюджета на ЕС необходимите кредити за осъществяване на пълния потенциал и европейската добавена стойност на тези нови програми;

8.  подчертава поради това, че за 2016 г. средствата по тези програми следва поне да се запазят на равнищата от предходния бюджет на ЕС;

9.  обръща внимание на заплахите, надвиснали над много горски екосистеми; счита, че е необходимо да се насочат подходящи финансови ресурси — чрез програми на Общността и мерки за подпомагане — за оценка на екологичните и фитосанитарни условия в горите и за рехабилитационни мерки, включително повторно залесяване;

10.  призовава Съюза да поеме повече отговорности за защитата на природните ресурси в мрежата „Натура 2000”, особено по отношение на нейното финансиране; отбелязва трудностите, които срещат няколко държави членки в управлението на зони, включени в мрежата Натура 2000, дължащи се на липсата на конкретен финансов инструмент, пригоден за управление на зоните, включени в тази мрежа, който да допълни включването на съображения, свързани с биологичното разнообразие в секторните политики;

11.  подчертава освен това, че функция 3, въпреки че е най-малката функция в МФР по отношение на разпределени финансови средства, покрива области от изключително значение за гражданите на Европа, като програмите за общественото здраве, защитата на потребителите и инструмента за гражданска защита;

12.  призовава делегацията на Парламента да подчертае значението на пълното изпълнение на бюджетните редове, свързани с околната среда, изменението на климата, общественото здраве и безопасността на храните, въпреки техния размер в бюджетно изражение;

13.  посочва, че промени, които намаляват бюджетното планиране за тези редове, трябва да се отхвърлят и че трябва да се намери правилният баланс между бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, за да могат тези политики да реализират пълния си потенциал;

14.  подчертава, че предвид присъединяването на ЕС към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) трябва да се предвидят финансови средства за годишната вноска на Съюза в Доверителния фонд на CITES; призовава Комисията и държавите членки да поддържат водещата роля на ЕС в борбата с престъпленията срещу дивата природа със създаването и финансирането на програми, насочени срещу бракониерството, трафика и нелегалната търговия с дива фауна и флора;

15.  призовава за адекватно финансиране за раздела за кризата в дивата природа в рамките на инициативата Biodiversity for Life (B4Life, Биологично разнообразие за живот), с цел увеличаване на усилията на ЕС срещу бракониерството и трафика на дива фауна и флора;

16.  припомня, че децентрализираните агенции, чиито мисии попадат в сферата на компетентност на комисията ENVI (Европейски орган за безопасност на храните, Европейската агенция по лекарствата, Европейската агенция за околната среда, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция по химикалите) играят важна роля и подчертава, че техните задачи (произтичащи от законодателството, искания от Комисията и други инициативи на ЕС), непрекъснато се увеличават и че тези агенции трябва да получат необходимите финансови и човешки ресурси за осъществяването на мандата си и за изпълнението на такива задачи; отбелязва със загриженост в тази връзка, че повечето от тези агенции са понесли сериозни съкращения на персонала през последните години и че въпреки това Комисията очаква от тях да продължат да съкращават персонала си;

17.  посочва, че тези агенции се нуждаят от подходящи ресурси и достатъчна гъвкавост, за да могат да поемат неочаквани пикове в работното натоварване;

18.  твърдо подкрепя тази година, също както в миналото, прилагането на подход на отделна оценка на индивидуалните потребности на всяка децентрализираните агенции;

19.  приветства в тази връзка работата по бюджетни въпроси и човешките ресурси на междуинституционалната работна група по ресурсите на децентрализираните агенции, която със сигурност допринесе за този процес с ценни заключения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Lynn Boylan, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Iratxe García Pérez, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Marcus Pretzell, Frédérique Ries, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Glenis Willmott, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Paul Brannen, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, Damian Drăghici, Fredrick Federley, Olle Ludvigsson, Anthea McIntyre, James Nicholson, Marit Paulsen, Morten Helveg Petersen, Gabriele Preuß, Bart Staes, Keith Taylor, Claude Turmes, Tom Vandenkendelaere

16.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Анелен Ван Босойт

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че бюджетът за 2016 г. следва да се съсредоточи върху инициативи, които допринасят за интелигентен, иновативен, устойчив и приобщаващ растеж и за заетост в целия Съюз и че програмите, които допринасят пряко за тези цели, следва да се ползват с приоритет при вземането на решения относно бюджета; е загрижен от значителните съкращения в предишни бюджетни процедури;

2.  подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“, както и другата подкрепа на ЕС за научните изследвания и иновациите, имат ясна европейска добавена стойност, по-специално чрез финансиране на съвместни научни изследвания в областта на големите предизвикателства пред обществото и създаване на критична маса за постигане на научни пробиви; очаква правилата да бъдат опростени, за да бъдат процедурите по-малко сложни за получателите на подкрепа;

3.  насърчава държавите членки да заделят по-голям процент от БВП за научни изследвания, за да постигнат целта за инвестиране на 3% от БВП в научни изследвания и иновации, определена в стратегия „Европа 2020“, и подчертава, че програмите в рамките на стратегията „Европа 2020“, които са ефективни по отношение на генерирането на устойчив растеж и работни места, не следва да бъдат съкращавани; и техните бюджети следва да бъдат спазвани съгласно договореното в Многогодишната финансова рамка (МФР);

4.   обръща внимание на необходимостта финансирането по линия на рамковата програма „Хоризонт 2020“ да се разпределя по по-справедлив начин между държавите членки и на факта, че няколко държави – бенефициенти по линия на политиката на сближаване, са нетни вносители в рамковата програма; посочва, че инициативата „Съюз за иновации“ трябва да включва всички държави и региони и че не трябва да има „иновационна пропаст“ между по-иновативните държави и региони и останалите;

5.  подчертава необходимостта от ефикасно използване на бюджета; призовава за подробна оценка на всички бюджетни редове и за по-добра последваща проверка на отпуснатите средства;

6.  отбелязва значителното отражение върху бюджета за 2016 г. на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че финансирането на „Хоризонт 2020“ и на Механизма за свързване на Европа трябва да бъде напълно запазено и че то не трябва по никакъв начин да бъдат засегнато от финансирането на ЕФСИ и че на държавите членки следва да се предоставя всякаква форма на подкрепа, от която се нуждаят, за да могат да усвояват тези ресурси напълно;

7.  подчертава необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа за микро- малките и средните предприятия (ММСП) и за стартиращите предприятия за увеличаване на тяхната продуктивност в рамките на стабилна бизнес среда;

8.  подчертава, че ангажиментите, договорени в Многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г. следва да бъдат напълно изпълнени; изразява загриженост във връзка с неприемливия и нарастващ брой неизплатени фактури; отбелязва, че сумите по лихвите за просрочени плащания през 2014 г. са се увеличили повече от седем пъти от 2012 г. насам; призовава за незабавни действия за намаляване на натрупалите се неизпълнени искания за плащания; напомня на Съвета и на Комисията да имат предвид неизбежната връзка между поети ангажименти и плащания, когато вземат решения относно бюджета за 2016 г. на ЕС;

9.  подчертава, че финансирането за инвестиции, научни изследвания, развитие и иновации следва да бъде съсредоточено в области, в които може да бъде постигната най-голяма добавена стойност, като подобряване на енергийната ефективност, ИКТ, безвъзмездни средства за основна изследователска дейност, технологии с ниски нива на въглеродни емисии и технологии за енергия от възобновяеми източници;

10.  подчертава, че трябва да се дава по-голям приоритет на частите от бюджета, предназначени за повишаване на сигурността на доставките в Европа чрез подкрепа на използването на възобновяеми енергийни източници и изграждането на мрежа от междусистемни връзки за електроенергия, за да се гарантира свободният поток на енергия между държавите членки, да се осигури съвместимостта на европейските електропреносни мрежи и да се подкрепи интегрирането на енергийния пазар на ЕС;

11.  призовава Комисията да предостави необходимите финансови ресурси за инвестиране в инфраструктура за високоскоростна и свръхвисокоскоростна широколентова мрежа, не на последно място чрез подкрепа за интелигентни градове, които ще бъдат създадени чрез партньорства между местните органи и операторите;

12.  насърчава Комисията да излезе с амбициозно, но реалистично предложение относно кръговата икономика, което следва да бъде отразено в бюджета за 2016 г., по-специално за стимулиране на научните изследвания и иновациите;

13.  подчертава, че преминаването към кръгова икономика с ниски емисии на въглерод е абсолютно необходимо; посочва, че не само следва да се осигурят достатъчно средства за този преход, но и че финансирани от Съюза проекти не следва да имат отрицателно отражение върху него;

14.  насърчава Комисията да проучи начини за оказване на подкрепа на нова стратегия в областта на индустриалната политика за творческите и културните индустрии в Съюза, например чрез пилотни проекти в сектора;

15.  настоява на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) да се предоставят достатъчно ресурси за изпълнение на допълнителните задачи и мандата, възложени ѝ от законодателните органи на ЕС и за пълно изпълнение и прилагане на разпоредбите на Регламента относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT); предупреждава, че непредоставянето на достатъчно ресурси и неприлагането на тези разпоредби би имало сериозно отрицателно въздействие върху вярата в способността на институциите на ЕС да изпълняват своята роля, доверието на потребителите в енергийния пазар на Съюза и цената на енергията за потребителите; счита, че същото следва да се отнася и за компетенциите на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС);

16.  призовава Комисията да гарантира, че завършването на единния цифров пазар включва цифров достъп и свързаност за всички граждани на ЕС и заделянето на средства в стратегията на Комисията за преодоляване на географската отдалеченост и препятствията пред достъпа сред групите в неравностойно положение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

2

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Philippe De Backer, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Marek Józef Gróbarczyk, András Gyürk, Roger Helmer, Eva Kaili, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Ernest Maragall, Edouard Martin, Nadine Morano, Dan Nica, Aldo Patriciello, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Miloslav Ransdorf, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Miguel Urbán Crespo, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Boni, Lefteris Christoforou, David Coburn, Miriam Dalli, João Ferreira, Gerben-Jan Gerbrandy, Françoise Grossetête, Constanze Krehl, Olle Ludvigsson, Svetoslav Hristov Malinov, Piernicola Pedicini, Sofia Sakorafa, Anne Sander, Maria Spyraki, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Bart Staes

5.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Илдико Гал-Пелц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че единният пазар представлява основна политика и приоритетна област за икономически растеж; е убеден, че усилията за справяне с икономическата криза в Съюза следва да се основават на един по-силен, по-интегриран и по-обединен единен пазар, което изисква подходящи бюджетни средства;

2.  счита, че адекватно финансираната политика за защита на потребителите е от изключително значение за усилията за увеличаване на доверието на потребителите в един по-прозрачен единен пазар; призовава следователно за поставяне на акцент както върху повишаването на безопасността за потребителите, така и върху съгласуването на правата на потребителите със социалните, технологичните и икономическите промени;

3.  подчертава, че един балансиран пакет може да осигури ефективна подкрепа за функционирането на митническия съюз и за борба с измамите, като по този начин се осигурява както защитата на потребителите, така и лоялната конкуренция, за да се постигне финансово възстановяване със собствените ресурси; подчертава следователно необходимостта от цялостно финансиране на всички мерки, свързани с плана за действие в областта на правата на интелектуална собственост (ПИС), както и с административните реформи, засягащи митническия контрол;

4.  припомня значението на финансирането на „Форума по въпросите на единния пазар“; отправя искане към Комисията да създаде правно основание във вторичното законодателство, с оглед осигуряване на продължаването на Форума след 2016 г.;

5.  счита, че държавите членки следва да отпуснат подходящо финансиране за SOLVIT, така че всички граждани и фирми на ЕС да имат достъп до напътствия по въпроси, свързани със създаването на дружества, търговията, услугите, семейните обезщетения и визите и правата на пребиваване; счита, че на Мрежата на европейските потребителски центрове също следва да се предостави подходящо финансиране, което да ѝ позволи да продължи своята мисия да образова гражданите в областта на техните права като потребители в Европа;

6.  подчертава необходимостта от силна подкрепа за програмата COSME, както и за мрежата „Enterprise Europe“ през 2016 г., като се обръща специално внимание на пречките, пред които са изправени малките и средните предприятия (МСП) във връзка с икономическите и финансови ограничения в ЕС, както и на тези, свързани с достъпа до нови пазари и достъпа до обществени поръчки; счита, че Съюзът трябва да продължи да подкрепя МСП като подобрява достъпа им до информация за възможностите, които единният пазар предоставя извън техните държави членки, както и отвъд границите на Съюза;

7.  счита, че са необходими нови източници на финансиране за МСП, по-специално на финансиране за участие в търговски панаири на различни трети пазари, където да могат да рекламират националните си продукти и услуги; подчертава необходимостта от създаване на фонд, предназначен за финансиране на научни изследвания и закупуване на високотехнологично оборудване за МСП;

8.  подчертава значението на стандартите за конкурентоспособните предприятия и МСП, които играят съществена роля за технологичния напредък в ЕС; подчертава следователно необходимостта от подходящо финансиране в подкрепа на дейностите по стандартизация, извършвани от Европейския комитет за стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI);

9.  В светлината на приемането на регламента за системата E-call, призовава за осигуряване на подходящо финансиране на Европейската агенция за ГНСС за пълно прилагане на регламента;

10.  подчертава необходимостта от финансиране на многоезичния механизъм на платформата за онлайн решаване на потребителски спорове (ОРС); счита, че добре функциониращите системи за ОРС на територията на целия ЕС от една страна ще насърчат потребителите да търсят решения на проблемите, с които се срещат при закупуване на продукти и услуги на единния пазар, а от друга, ще дадат тласък на онлайн покупките, особено от търговци в други държави членки; счита, че увеличаването на електронната търговия и трансграничните покупки в рамките на ЕС означава нови стопански възможности и по-голям икономически растеж.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

4.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

0

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Pascal Durand, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Pascal Arimont, Cristian-Silviu Buşoi, Birgit Collin-Langen, Filiz Hyusmenova, Jens Nilsson, Adam Szejnfeld, Marc Tarabella, Ulrike Trebesius, Ulla Tørnæs

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Andrey Kovatchev

18.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Мария Спираки

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че политиката на сближаване представлява основната инвестиционна политика на ЕС в реалната икономика, и припомня основаната на ДФЕС цел на политиката за намаляване на различията между европейските региони чрез укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване; подчертава нейната дългосрочна перспектива, което предполага, че резултатите са предопределени от избора на приоритети, прилагането на подходяща рамка за изпълнение, както и доброто управление и ефикасните системи за контрол; припомня, че в няколко държави членки тя е най-важният и основният източник на финансиране за инвестиции, водещи до взаимодействия и че има мултиплициращ ефект върху икономическия растеж и създаването на работни места и устойчивото развитие; съзнава, че в резултат от финансовата криза някои държави членки все още са изправени пред трудности по отношение на съфинансирането на определени проекти и поради това призовава за пълно използване на всички възможности, предвидени в законодателната рамка за държави членки, изпитващи временни бюджетни затруднения;

2.  подчертава, че политиката на сближаване, за която се заделя почти една трета от общия бюджет на ЕС, предоставя – чрез европейските структурни и инвестиционни фондове – подходящата рамка за допринасяне за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“; посочва, че ролята на Европейския фонд за стратегически инвестиции е да привлича частен капитал, осигурявайки допълнителен източник на финансиране и позволявайки постигането на засилени взаимодействия между различните инструменти; припомня в тази връзка, че прегледът на многогодишната финансова рамка не трябва да намалява предварително разпределените национални финансови пакети;

3.  обръща внимание на факта, че забавеното одобрение на оперативните програми за 2014 – 2020 г. наложи приемането на ПКБ № 2/2015 и е загрижен във връзка с бавното стартиране на изпълнението на политиката в настоящия програмен период; подчертава в тази връзка, че значителна част от неусвоените бюджетни кредити за поети задължения за 2014 г. ще бъдат преразпределени за 2015 г., като ще се упражни натиск върху някои държави членки да поемат задължения и да усвоят средствата; призовава Комисията да подготви и приложи, заедно с държавите членки, планове за действие за ускоряване на изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и да предложи мерки за избягване, доколкото е възможно, освобождаването от поети задължение през 2017 г. поради късно започване на изпълнението; призовава държавите членки в тази връзка да предприемат всички необходими мерки на финансовото управление възможно най-бързо, за да започнат да изпращат искания за плащане навреме и за да се избегне концентриране на исканията за плащане през следващите години;

4.  припомня, че годишното разпределение на бюджетните кредити за поети задължения за политиката на сближаване за 2016 г. възлиза на над 46 милиарда евро (приложение VI от Регламента за общоприложимите разпоредби), и подчертава необходимостта от осигуряване на координация между всички източници на финансиране с оглед на създаването на добавена стойност и стимулиране на конкурентоспособността в дългосрочен план;

5.  изразява сериозна загриженост относно повтарящия се проблем с изоставането на плащанията, особено в рамките на политиката на сближаване (24,7 милиарда евро в края на 2014 г.(28)), явление, което е несъвместимо с доброто финансово управление и излага на опасност изпълнението на структурните и инвестиционните фондове; подчертава, че съществува опасност от затвърждаване на ефекта на лавинообразно натрупване на неплатени фактури в края на годината, освен ако спешно не се намери осезаемо и устойчиво решение на проблема чрез ефективно междуинституционално сътрудничество в рамките на бюджетната процедура; подчертава, че забавата на плащанията оказва сериозно отрицателно въздействие върху изпълнението и доброто икономическо управление, като намалява капацитета за усвояване и излага на опасност ефективността и ефикасността на политиката на сближаване и на бюджета на ЕС като цяло и в крайна сметка създава практически трудности и възпрепятства финансирането на бенефициентите;

6.  отбелязва документа на Комисията „Elements of a payment plan to bring the EU budget back onto a sustainable track“ (Елементи на план за плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС), представен в Парламента на 16 април 2015 г.; отбелязва по-специално, че според прогнозите, представени от Комисията натрупването в края на годината на неизпълнени искания за плащания по функция 1б за 2007 – 2013 г. би могло да се намали на около 20 млрд. евро до края на 2015 г., и да се сведе до устойчиво равнище от 2 млрд евро до края на 2016 г.;

7.  изисква от Комисията да докладва на Парламента не само количествени показатели като RAL („Restant à liquider“, непогасени бюджетни задължения) и RAC („Restant à contracter“, суми, за които не е поето бюджетно задължение), но и за ефикасността и ефективността на изразходваните бюджетни кредити;

8.  подчертава необходимостта в бюджета за 2016 г. да се осигурят необходимите средства за изпълнение на вече поетите задължения и за изпълнение на приоритетите на политиките на Съюза за 2016 г. и подчертава, че прогнозираното наваксване на изоставането и свеждането до минимум на забавите по отношение на междинните плащания ще бъдат възможни само ако се осигури достатъчно равнище на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2016 г. настоява планът на плащанията, одобрен от Парламента, Съвета и Комисията в края на май в съответствие със съвместното изявление от декември 2014 г., на Парламента и Съвета в рамките на постигнатото съгласие по бюджетите за 2014 и 2015 г., да бъде изпълнен без по-нататъшно забавяне; очаква Комисията да представи още подробности възможно най-скоро относно конкретните действия, които ще бъдат предприети; посочва отново значението на решаването на този проблем по подходящ и ефективен начин, тъй като натрупването на непогасени плащания подкопава доверието в политиката, нейната ефективност и устойчивост, поради отрицателното въздействие, което такова натрупване има върху бюджетите на държавите членки;

9.  подчертава, че трите основни стълба за икономическо възстановяване и растеж на ЕС – увеличаване на инвестициите, ускоряване на структурните реформи и прилагане благоприятстваща растежа фискална консолидация, които бяха определени от Европейската комисия в годишния обзор на растежа за 2015 г., следва да бъдат укрепени; призовава Комисията да насърчи и да ускори използването на ЕСИ фондовете за структурни реформи и инвестиции;

10.  подчертава, че през следващите години следва да бъде постигнат видим напредък по споразумение за реформа на системата на собствените ресурси за бюджета на ЕС; посочва риска от възможността моделът на плащанията от предходния програмен период да се повтори до края на 2019 г. и призовава Комисията да разработи механизми за ранно предупреждение в рамките на плана за плащания, за да се избегне, доколкото е възможно, натрупването на непогасени плащания;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

3

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Julia Reid, Terry Reintke, Monika Smolková, Maria Spyraki, Olaf Stuger, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petras Auštrevičius, Daniel Buda, Ivana Maletić, James Nicholson, Jan Olbrycht

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Edward Czesak, Jens Nilsson, Georgi Pirinski, Daniele Viotti

1.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Жан-Пол Дьонано

SUGGESTIONS

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че селското стопанство и развитието на селските райони са свързани с изпълнението на редица основни цели на ЕС, допринасят за продоволствената сигурност за увеличаващото се световно население и са важна част от общия бюджет на ЕС за 2016 г.; призовава, предвид факта, че с времето неговият дял от общия бюджет намаля, бюджетът за селското стопанство да бъде защитаван енергично и най-малкото да остане на настоящото си равнище в реално изражение;

2.  отбелязва съкращенията на финансирането за развитие на селските райони по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в бюджетни кредити за поети задължения и плащания в бюджета за 2015 г.; посочва, че проектите по ЕЗФРСР, включително програмите „LEADER“, са основен двигател на развитието на селските райони, тъй като те носят повече полза за ЕС като цяло, по-специално чрез пораждането на растеж и чрез създаването на добавена стойност и работни места, особено по отношение на ролята на малките и семейните земеделски стопанства за създаването на работни места в селските райони; изисква да се разгледа внимателно окончателното равнище на бюджетните кредити за поети задължения и плащания в бюджета за 2016 г.; настоява да се обърне специално внимание на насърчаването на смяната на поколенията в селското стопанство, на подпомагането на младите земеделски стопани и на иновациите; потвърждава в това отношение възможностите, които би могла да създаде програма „Еразъм за млади предприемачи“ за младите земеделски стопани, от гледна точка на улесняване на трансфера на знания, обмен на информация и професионален опит;

3.  отбелязва, че някои държави членки изостават с ратифицирането на своите оперативни програми, като някои все още не бяха приключили процедурата в края на първото тримесечие на 2015 г.; настоятелно призовава държавите членки бързо да приведат в изпълнение своите оперативни програми, за да гарантират, че те ще могат да започнат да се прилагат през 2016 г.; счита, че усвояването на бюджетни кредити в режим на споделено управление от страна на Комисията и на държавите членки от бюджета за 2016 г. следва съответно да бъде значително увеличено; призовава следователно за предоставянето на адекватни по размер бюджетни кредити за поети задължения и за плащания за ЕЗФРСР;

4.  изисква да бъде отпуснато допълнително финансиране за сектора на млякото, за да се смекчат последиците от текущата нестабилност на цените в сектора, премахването на системата на квоти и руското ембарго; призовава за увеличаване на финансирането за организирането и консолидирането на организациите на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците и настоява освен това, че някои специфични подсектори на селското стопанство, като пчеларството, се нуждаят от повече финансиране; подчертава значението на схемите за мляко и плодове в училищата и предлага увеличение на бюджетните кредити с 20 милиона евро годишно за програмата за мляко в съответствие с гласуването в комисията по земеделие и развитие на селските райони; подчертава необходимостта от подкрепа за биологичното земеделие и за схемите за географски указания, включително схемите за „традиционно специфичен характер“;

5.  посочва, че програмите за плодове и мляко в училищата не са лесни за прилагане, отчасти поради свързаната с това административна тежест, и че има какво да се желае по отношение на тяхното приемане и изпълнение, поради което е спешно необходимо да се опростят бюрократичните процедури, до които водят те;

6.  призовава за допълнително финансиране за сектора на отглеждането на маслини и за сектора на маслиновото масло, за да се компенсират загубите на земеделските стопани, причинени от Xylella fastidiosa, за засилване на мерките за превенция в Европа, за борба с разпространението на тази опустошителна болест, за преструктуриране на сектора и за консолидиране на научните изследвания на патогена и на неговия носител;

7.  изисква приходите, получени от допълнителните налози в сектора на млякото през 2014 г., да се използват единствено за защитата на сектора, особено в районите, които са засегнати най-силно от премахването на квотите; за тази цел призовава за създаването на фонд за стабилност в защита на земеделските стопани в най-отдалечените, необлагодетелстваните и планинските региони, както и за активирането на този фонд винаги когато цените на производителите падат под производствените разходи;

8.  изисква от Комисията да разгледа резултатите от проучването на въздействието на премахването на квотите за мляко и впоследствие да осигури подходяща подкрепа за прехода към смесени стопанства (месо и мляко);

9.  отбелязва, че в държави, които сега откриват удоволствието от консумацията на вино, европейските винопроизводители не успяват да си осигурят адекватна позиция на пазара; посочва, че Европа не е в състояние също така да намери пазари за своите преливащи „езера от вино“, като принуждава ЕС да харчи около 500 милиона евро годишно за унищожаването, съхраняването и дестилирането на излишъците от вино; отбелязва, че тези пари биха могли да бъдат похарчени по-добре за намиране на равновесие на пазара, подобряване на качеството и популяризиране на европейските вина извън ЕС;

10.  призовава за допълнително финансиране, благодарение на което европейските земеделски стопани да продават своите продукти на местно равнище, с цел да се обезпечат по-големи маржове на печалба;

11.  посочва, че настоящото положение в Европа сочи явни недостатъци в иновациите в селското стопанство и в разработването на политики в тази област; отбелязва, че липсата на ресурси е един от проблемите, които трябва да бъдат решени, за да се даде нов тласък на иновациите; настоятелно призовава следователно за заделянето на допълнително финансиране за мерки за насърчаване на повече иновации в сектора на селското стопанство, за да стане той по-конкурентоспособен и за да се намали въздействието му върху околната среда;

12.  призовава за предоставянето на достатъчно средства, за да се изпълнят всички елементи на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП), включително по отношение на повишаването на екологосъобразността, биологичното разнообразие и програмите за развитие на селските райони; изисква от Комисията бързо да одобрява еквивалентните сертификати за мерки за повишаване на екологосъобразността при подаването им от държавите членки; подчертава, че е необходимо опростяване на ОСП и намаляване на административната тежест, наложена на земеделските стопани и на националните органи, за да се гарантира, че бюджетът на селското стопанство се изразходва ефективно и с оглед намаляване на високия процент грешки при усвояването на средствата; приветства поради това поетия от Комисията ангажимент да включи опростяването и субсидиарността сред своите приоритетни цели за следващите години;

13.  изисква пълният размер на средствата в бюджета за 2016 г., отпуснати чрез механизма за финансова дисциплина за резерва за реакция при кризисни ситуации в сектора на селското стопанство, които не бъдат усвоени, да се предоставят като директни плащания през следващата бюджетна година; изисква всички налични маржове по функция 2 да бъдат запазени за сектора на селското стопанство, особено с оглед на продължаващото руско ембарго, проблемите на пазара в сектора на млякото и значителните рискове за здравето в сектора на растениевъдството и животновъдството;

14.  отбелязва, че европейското селско стопанство е все по-често обект на кризи през последните години (руското ембарго, криза в сектора на млякото и др.); призовава поради това настоятелно за възприемането на нов подход за финансирането на ОСП при извънредни ситуации и за осигуряването на стабилни и адекватни по размер финансови средства с оглед на бъдещи кризи, без да се засягат директните годишни плащания;

15.  отбелязва, че значителни средства бяха отнети от сектора на млекопреработвателната промишленост през последната година с квоти в резултат на прилагането на допълнителния налог, поради което препоръчва тези приходи да останат в рамките на бюджета за селското стопанство, за да се повиши конкурентоспособността на сектора на млекопреработвателната промишленост;

16.  призовава настоятелно Комисията и държавите членки да наблюдават значителните колебания на цените на селскостопанските продукти и да подобрят анализа в реално време на пазарите на сектора, например чрез укрепване на Органа за наблюдение на пазара на мляко и млечни продукти в сектора на млекопреработвателната промишленост; подчертава, че колебанията на цените продължават да бъдат текущо предизвикателство за някои сектори, представляват по-често явление на един глобализиран в по-голяма степен пазар и оказват неблагоприятно въздействие върху доходите на земеделските стопани, и призовава настоятелно Комисията и държавите членки да реагират бързо и ефективно, когато е необходимо, като по този начин пряко дават възможност на земеделските стопани да противодействат на колебанията на цените;

17.  припомня трудностите, срещнати през предишни финансови години, в които бюджетните кредити бяха намалени; счита, че всеки опит за намаляване на бюджетните кредити за селскостопанския сектор би бил безполезен и дори опасен, тъй като би изложил на опасност целите на ОСП, би засилил уязвимостта на сектора и би отслабил значително усилията за запазване на конкурентоспособността на европейското селско стопанство;

18.  посочва, че квотата за захарта изтича в края на 2016 г. и поради това предлага Комисията да намери подходящи инструменти за избягване на дисбаланси на пазара;

19.  подчертава целите за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на европейското селско стопанство и изисква да се предоставят ресурси за постигането на тези цели;

20.  изисква средствата, предназначени за научни изследвания в сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, по-специално в бюджета за „Хоризонт 2020“, да не се използват за други цели, с оглед да се стимулира новаторството в сектора на селското стопанство;

21.  подчертава значението, за комисията и за сектора на селското стопанство, на пилотни проекти като проекта за Европейска обсерватория за наблюдение на цените с цел подобряване на съпоставимостта на цените и прозрачността при определянето на цените на храните и изисква да им бъде осигурена непрекъсната подкрепа; предлага същевременно стартирането на нови пилотни проекти, които биха могли да допринесат за подобряване на маркетинга и видимостта на европейските селскостопански продукти, като нови кампании за популяризиране за увеличаване на осведомеността сред учениците за схемите за качество на ЕС; призовава Комисията редовно да информира Парламента и Съвета относно използването на този инструмент и за съответните констатации, като същевременно осигурява по-широк публичен достъп до съответните подробности; подчертава значението на пилотен проект, който да разследва пречките пред земеделските стопанства, произтичащи от натрупването на законодателство;

22.  подчертава продължаващите дисбаланси по веригата на доставки на храни, в която позицията на първичните производители е значително по-слаба от тази на другите участници; призовава настоятелно Комисията да стимулира създаването на организации на производителите, особено в сектора на млекопреработвателната промишленост, като едно от много средства за справяне с нелоялните търговски практики, и да проследява отблизо практиките на прекомерно данъчно облагане на хранителните продукти, както и да предприеме действия за подобряване на прозрачността на цените и маржовете, като постави специален акцент върху ролята на сектора на големите вериги за търговия на дребно, както и върху слабите позиции на земеделските стопани във веригата на доставки на храни; подчертава, че пилотен проект в тази област би имал голяма стойност и изисква представянето на законодателно предложение, ако е необходимо;

23.  призовава за пълно равняване на директните плащания в ЕС-28 възможно най-скоро.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

11

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Paul Brannen, Daniel Buda, Nicola Caputo, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Giulia Moi, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Laurenţiu Rebega, Jens Rohde, Bronis Ropė, Jordi Sebastià, Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Janusz Wojciechowski, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Jørn Dohrmann, Norbert Lins, Momchil Nekov, Stanislav Polčák, Annie Schreijer-Pierik, Molly Scott Cato, Hannu Takkula, Valdemar Tomaševski

18.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Ален Кадек

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014-2020 г. предвижда ограничен фискален марж за функция 2 и по-конкретно за финансирането на Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и на интегрираната морска политика (ИМП);

2.  припомня, че един достатъчен бюджет е важен инструмент за постигането на амбициозните цели на ОПОР; подчертава, че този бюджет е концентриран основно в раздел III и в дял 11, „Морско дело и рибарство“; припомня, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) съсредоточава основната част от бюджета (11.06) със задължителни вноски в регионалните организации за управление на рибарството и в други международни организации и споразумения за устойчиво рибарство (11.03);

3.  изтъква, че Европейска агенция за контрол на рибарството (EFCA) играе основна роля за координирането и прилагането на ОПОР, както и че агенцията може да изпълнява задачата си единствено, ако й бъдат предоставени достатъчни технически, икономически и финансови ресурси и че това следва да е отразено в нейния бюджет;

4.  подчертава значението на социалното и икономическото измерение на рибарството и морската икономика за местните общности и някои морски и крайбрежни региони; изразява загриженост във връзка със загубата на работни места в тези сектори и липсата на възможности за преквалификация; призовава инициативата за младежка заетост да бъде използвана за насърчаване на заетостта в тази промишленост;

5.  подчертава, че рибните ресурси се нуждаят от специализиран управленчески подход, който да позволи опазване и възстановяване на рибните запаси и морските екосистеми, предотвратяване на загубата на биологично разнообразие, което би имало отрицателно въздействие върху бъдещите поколения и върху самия икономически сектор; счита, че Европейският фонд за стратегически инвестиции може да играе ключова роля в това отношение;

6.  подчертава основното значение на финансирането за събирането на данни, които са ключът към намирането на рационални решения по въпросите на политиката в областта на рибарството;

7.  подчертава, че изправена пред предизвикателствата на осигуряването на отговорен риболов, Общата политика в областта на рибарството след реформата предлага амбициозна правна рамка, която следва да бъде подкрепена, както по отношение на разпоредбите, така и по отношение на бюджета й;

8.  изразява загриженост относно способността на държавите членки да мобилизират целия обем на ЕФМДР, за да се осигури растеж на Европа в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020„и на „синия растеж“. отбелязва закъснението на някои държави при утвърждаване на техните оперативни програми, някои от които все още не са валидирани в края на първото тримесечие на 2015 г.;

9.  призовава Комисията да финансира чрез обособени средства развитието на синята икономика;

10.  призовава държавите членки бързо да приложат оперативните програми така, че последните да бъдат в състояние на пълна оперативна готовност към 2016 г.; счита, че бюджетът за 2016 г. следва да съдържа значително ускоряване на усвояването на бюджетните кредити при споделено управление; поради това призовава бюджетните кредити за поети задължения и плащания по ЕФМДР да бъдат подходящи и достатъчни;

11.  припомня трудностите, срещнати при предишни финансови години, в които бюджетните кредити бяха намалени; счита, че всеки опит за намаляване на бюджетните кредити за дял 11, по-конкретно за ЕФМДР е напразен и опасен, тъй като би изложил на опасност целите на ОПОР, би подкопал устойчивостта на един уязвим сектор и би намалил значително усилията за опазване и възстановяване на морските местообитания;

12.  посочва, че новата ОПОР се прилага едва от няколко години, с всички произтичащи от това последици по отношение на промяната на парадигмата на управление на рибарството както за държавите членки, така и за рибарите, както в случая на задължението за разтоварване на сушата; посочва, че адаптирането към тези нови промени налага допълнителни усилия от страна на ЕС по отношение на комуникацията, обучението и икономическите инвестиции, така че да се гарантира тяхното популяризиране и правилното им усвояване;

13.  припомня бюджетното въздействие на споразуменията за устойчив риболов, както и необходимостта да се вземат предвид прерогативите на Парламента в тази област с цел да се запази общия баланс между целите на тези споразумения и тяхното въздействие върху бюджета;

14.  продължава да следи с внимание финансирането на ИМП и развитието на взаимодействието между рибарството и други дейности в морето.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, Richard Corbett, Diane Dodds, Linnéa Engström, João Ferreira, Raymond Finch, Ian Hudghton, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, José Blanco López, Marek Józef Gróbarczyk, Verónica Lope Fontagné, Francisco José Millán Mon

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tim Aker

17.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Богдан Анджей Здройевски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  изразява загриженост относно въздействието, което Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще има върху научноизследователските и иновационните проекти като се има предвид, че през следващите пет години от програмата „Хоризонт 2020“ ще бъдат взети 500 милиона евро;

Б.  като има предвид, че инвестициите в средното и висшето образование, официалното и неофициалното професионално обучение и научните изследвания следва да са в центъра на задачите на Европейския фонд за стратегически инвестиции, тъй като са ключът към по-добро социално приобщаване и устойчив икономически растеж и в дългосрочен план предоставят подкрепа за конкурентоспособност;

В.  като има предвид, че секторите на културата и творчеството като цяло следва да имат приоритет в ЕФСИ, тъй като те са част от един процъфтяващ икономически сектор и са способни да създават работни места и възможности за по-нататъшно икономическо и социално развитие в Европа при наличието на необходимите за нуждите им инвестиции;

Г.  като има предвид, че през 2016 г. многогодишната финансова рамка (МФР) навлиза в третата си година и ще се нуждае от средносрочен преглед като начин за слагане на край на нетърпимото положение, при което вече одобрени – и следователно в процес на изпълнение – програми сe компрометират от липса на ресурси и неизплащане на средства от страна на Съюза; е особено разтревожен от възможността подобна ситуация да възникне в контекста на новите програми, което, предвид огромния брой граждани, пряко участващи в такива програми, най-вече „Еразъм+“, от своя страна би предизвикало опасна загуба на доверие в ЕС и би подкопало вярата на гражданите в институциите на ЕС;

1.  припомня значението на програмите в областта на образованието и културата и необходимостта от разпределяне на достатъчно бюджетни кредити за поети задължение и за плащания, за да се гарантира достигането на програмите до предвидения брой бенефициенти и по този начин да се постигне предвиденото въздействие, като същевременно се запазва акцентът върху прозрачността и се имат предвид принципите на субсидиарност и пропорционалност; отново изразява притесненията си относно изпълнението на интегрираната програма „Творческа Европа“ след административното разделяне на направления „Култура“ и „Медии“ в рамките на програмата и последвалите проблеми, свързани с балансирането на политика и финансиране;

2.  припомня също, че програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“ следва да се отворят за проекти от по-малък мащаб, които са ключови по отношение на творчеството, мобилността и иновациите в Европа; счита, че отсега нататък следва да се обръща специално внимание на по-малките проекти в рамките на „Еразъм+“ по ключова дейност 2, тъй като се забелязва непрекъснат спад на броя на по-малките проекти, избирани в тази област, което е в пряко противоречие с целите на Съюза по отношение на развитието на образованието и мобилността в училищата; счита освен това, че следва да се поставя надлежен акцент върху по-малките проекти в рамките на „Творческа Европа“, тъй като те са ключови по отношение на една много отличителна европейска черта и дават възможност на творците и дейците на културата да се срещат и разработват лаборатории за идеи, практики и иновации;

3.  подчертава, че комуникационната политика на ЕС трябва спешно да бъде подобрена, за да се установява по-ефективно диалог с гражданите, който да им позволява да се възползват напълно от правото си да бъдат информирани и да участват в процеса на изготвяне на европейските политики, и да се разшири обхвата на действие; посочва в тази връзка положителната роля на паневропейските мрежи, изградени от местни и национални медии, като EuranetPlus; призовава Комисията да въведе отново устойчиво финансиране на тези мрежи;

4.  отново подчертава значението на културното сътрудничество и дипломацията в отношенията със съседите на ЕС; призовава на тази основа за последователна стратегия в подкрепа на мобилността на младите хора, артистите, творците и другите професионалисти, работещи в сектора на културата в контекста на съвместни културни и образователни проекти, посредством които ЕС следва да популяризира своята култура и ценности; подчертава значението на проектите с партньорските държави с използването на бюджетни редове по функция ІV;

5.  подчертава значението на културното и езиковото многообразие между държавите членки и призовава Комисията да осигури защитата, засилването и насърчаването на това многообразие;

6.  наблюдава с растящ скептицизъм непрозрачните договорни отношения на Комисията по отношение на финансирането на Euronews, особено с оглед на неотдавнашното подновяване на съответните договори за партньорство и участието на нови инвеститори в Euronews;

7.  отправя искане към Комисията, в рамките на ЕФСИ, да разгледа възможностите за съфинансиране със средства от ЕФСИ на онези проекти, които вече се финансират по линия на кохезионните фондове в секторите на културата и творчеството, и които са насочени към запазването и популяризирането на европейското културно наследство, като по този начин се осигурява допълняемост;

8.  призовава Комисията спешно да преразгледа настоящото ограничение, определено на 5 милиона евро (10 милиона евро за обектите на ЮНЕСКО), прилагано по линия на Европейския фонд за регионално развитие, наложено за малките инфраструктурни проекти, което може да доведе до намаляване на инвестициите в култура, които са от жизненоважно значение за социалното и икономическото развитие на ЕС;

9.  подчертава настоящото високо равнище на младежката безработица и отправя искане за поемане на сериозни бюджетни ангажименти за справяне с този проблем, чрез заздравяване на връзките между образованието, научните изследвания и иновациите, които играят изключително важна роля за наемането на млади хора, и чрез осигуряване на обучение за служители и длъжностни лица в местните и националните администрации, като се обръща специално внимание на регионите в неблагоприятно положение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Jill Evans, Petra Kammerevert, Rikke Karlsson, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Norbert Erdős, Mary Honeyball, Marc Joulaud, Ernest Maragall

16.6.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по бюджети

относно мандата за тристранната среща във връзка с проектобюджета за 2016 г.

(2015/2074(BUD))

Докладчик по становище: Барбара Матера

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че Парламентът, Съветът и Комисията се договориха в съвместна декларация през ноември 2013 г., че годишните бюджетни процедури, прилагани за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г., ще включват, по целесъобразност, елементи, свързани с равенството между половете;

Б.  като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и значителната разлика в заплащането на жените и мъжете, която продължава да съществува, могат да възпрепятстват или демотивират жените да започнат или да ускорят своето професионално развитие, което води до неравенство, имащо неблагоприятно въздействие върху икономиката и значителни последици за създаването на работни места; като има предвид, че достъпът до обществени услуги, които продължават да бъдат важен сектор за заетост за жените, е жизненоважен за икономическата независимост и предоставянето на правомощия на жените; подчертава, че Комисията трябва да направи повече за насърчаването на образованието и обучението за жени и момичета, по-специално в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, информационните и комуникационните технологии (ИКТ) – области, в които съществува значителен недостиг на умения и е налице огромен потенциал за растеж в бъдеще; като има предвид, че според оценки до 2025 г. ще има 7,7 милиона работни места в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, а до 2020 г. – 825 000 незаети работни места за специалисти в областта на ИКТ;

В.  като има предвид, че насилието над жените представлява пречка за истинското равенство между жените и мъжете; като има предвид, че липсват налични и съпоставими данни в областта на насилието над жените в ЕС, но че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) предоставя достъп до съществуващите статистически данни и информация;

Г.  като има предвид, че съгласно съображение 10 от Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014 – 2020 г. „от съществено значение е при изпълнението на Програмата наименованието „Дафне“ да се запази по отношение на специфичната цел, която е насочена към предотвратяването и борбата с насилието над деца, младежи и жени, за да се запази на възможно най-високо равнище профилът на програмите „Дафне“;

1.  отново отправя своето искане бюджетирането, съобразено с фактора пол, да бъде използвано последователно в хода на цялата бюджетна процедура и на многогодишната финансова рамка и бюджетните разходи да бъдат използвани като ефективен инструмент за насърчаване на равенството между половете и за тази цел предлага създаването на външна работна група за увеличаване на прозрачността на бюджетната процедура по отношение на бюджетирането, съобразено с фактора пол;

2.  подчертава, че съгласно член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз насърчаването на равенството между мъжете и жените е основен принцип на ЕС; припомня, че въпросът за равенството между половете следва да бъде включван във всички политики и да се разглежда на всички равнища на бюджетната процедура;

3.  призовава за приемането на „бюджетиране, съобразено с фактора пол“ в европейските и националните стратегии за по-ефективно насърчаване на равенството между половете; подчертава необходимостта от целево заделяне на повече средства за борбата с всички форми на насилие и дискриминация срещу жените и момичетата;

4.  призовава Комисията да разпредели финансиране за програми, които насърчават и подкрепят предприемачеството сред жените, както и достъпа им до микрофинансиране, основно в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и от Европейския социален фонд (ЕСФ) и Инициативата за младежка заетост (YEI), както и от всички структурни фондове и ЕФСИ;

5.  призовава държавите членки да използват средствата, които са на разположение в рамките на Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, за насърчаване на равенството между половете, по-конкретно в областта на заетостта, не само чрез интегрирането на принципа на равенство между половете, но и чрез предвиждането на мерки, насочени пряко към уязвимите групи жени, отчитащи надлежно въздействието на икономическата криза, чрез инвестиции във висококачествени обществени услуги, и по-специално чрез гарантиране на адекватно предоставяне на висококачествени услуги на достъпни цени за грижи за деца, възрастни лица и други лица на издръжка, и призовава за действителна бюджетна прозрачност по отношение на средствата (ЕСФ, „Прогрес“, „Дафне“), разпределени за политики за равенство между половете;

6.  подчертава необходимостта да се финансират образователни кампании, насочени към борба със стереотипите, свързани с пола, и към повишаване на осведомеността относно равните права и равните възможности в рамките на програмата „Еразъм+“;

7.  призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за насилието над жените в рамките на съществуващия EIGE и едновременно с това, за тази цел, да увеличи неговата работна сила; счита, че в противен случай бюджетът на EIGE следва да остане непроменен;

8.  отново отправя предишните си призиви програмата „Дафне“ да се запази като отделна позиция в рамките на програмата „Права, равенство и гражданство“;

9.  подновява искането си за по-нататъшно разработване на свързани с особеностите на пола показатели и данни, които да позволят извършването на оценка на общия бюджет на ЕС от гледна точка на принципа за равенство между половете и да проследяват усилията по отношение на бюджетирането, съобразено с фактора пол.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Izaskun Bilbao Barandica, Biljana Borzan, Louise Bours, Stefan Eck, Ildikó Gáll-Pelcz, Clare Moody, Branislav Škripek, Dubravka Šuica, Marc Tarabella

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ

Комисия по външни работи      Комисия по външни работи

- Председател -   - Член на ЕП -

Реф. №: D(2015)26425

г-н Жан Артюи

Председател

Комисия по бюджети

Уважаеми г-н председател,

Тъй като сроковете, наложени във връзка с късното представяне на проектобюджета тази година, не позволяват представянето на официално становище на комисията, ние Ви пишем от името на комисията по външни работи, за да предоставим нашето становище под формата на писмо. Силно се надяваме комисията по бюджети да може да вземе предвид нашето становище в своя доклад относно мандата за тристранната среща. Знаем, че прагматичният график за бюджетната процедура се определя чрез провеждането на междуинституционални преговори, но все пак Ви приканваме да продължите да настоявате пред Комисията проектобюджетът да се представя по-рано през годината, за да се гарантира, че през следващите години комисиите ще могат отново да предоставят редовно своето становище.

За нас основният приоритет продължава да бъде бюджетът да позволява на ЕС да изпълнява своята роля на международната сцена. Бюджетът на ЕС следва да отразява точно приоритетите на ЕС в световен мащаб и да осигурява съответните средства за това. В тази връзка приветстваме 5,6 %-ното увеличение на бюджетните кредити за поети задължения по функция 4 в сравнение с 2015 г., което най-после започва да компенсира големите съкращения, направени през първите години от прилагането на многогодишната финансова рамка. Въпреки това, предвид нестабилната политическа обстановка в съседните на ЕС държави и като цяло, считаме, че се изисква допълнително укрепване на някои приоритетни области.

Освен това бихме желали да подчертаем, че значителното увеличение на бюджетните кредити за плащания по функция 4 (28,5 %) също е изключително положителна стъпка, която ще спомогне за намаляване на недостига на бюджетни кредити за плащания, който застрашава правилното функциониране на редица финансови инструменти. Абсолютно необходимо е това увеличение да бъде запазено в окончателния бюджет. По-специално беше сериозно засегнато функционирането на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира. Освен това, предвид продължаващите конфликти и нововъзникващите заплахи в региона на Средиземноморието, ние категорично считаме, че предложените бюджетни кредити за плащания в размер на 82,4 млн. евро трябва да бъдат увеличени, за да се реагира адекватно на забавянето на плащанията, както и за да се удовлетворят нуждите, които могат да възникнат във връзка с евентуални кризисни ситуации.

Изпълняването на отговорна роля като водещ фактор в световен мащаб означава да се осигури достатъчна подкрепа за държавите от региона, които са изправени пред огромни предизвикателства във всички основни области на политиката, основавайки се твърдо на подхода „повече за повече“. В този контекст приветстваме политическия акцент, поставен в този проектобюджет върху събитията в съседните на ЕС държави, както тези на Изток, така и тези в района на Средиземноморието. Но ние подчертаваме нуждата от допълнително увеличение на бюджетните кредити за поети задължения за Европейския инструмент за съседство, предвид неотложната необходимост от действия на ЕС в засегнатите държави. Решението за увеличаване на финансирането по програмите за 2016 г. с цел подпомагане на сирийския регион е важна стъпка, с която се подчертава значимостта на проблемите, пред които сме изправени, но също така се подчертава и важността на проблемите, засягащи Либия, както и необходимостта от предвиждане на конкретни действия в тази връзка. Бихме желали да видим подобни действия също и в държавите от източното съседство, и по-специално в Украйна. Също така приветстваме увеличената подкрепа за Европейския инструмент за демокрация и права на човека и изразяваме нашата увереност, че бюджетът, заделян за активна защита на правата на човека, ще продължи да нараства. Трябва да се отбележи критично, че както и през предходни години, предвидените в проектобюджета суми не отговарят на реалните потребности от финансиране по редица програми и бихме желали да Ви призовем за предприемането на мерки за коригиране на това положение в окончателния бюджет. В този контекст бихме желали да подчертаем, че последователната и увеличена подкрепа за Близкоизточния мирен процес, Палестинската автономна власт и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток е крайно необходима.

Също така бихме желали да приветстваме значителните усилия, насочени към решаване на проблема с прекъсването на хуманитарна помощ в миналото чрез увеличаване на бюджетните кредити за плащания. Все пак желаем да подчертаем още веднъж, че продължаващите по света хуманитарни кризи изискват допълнително увеличение на средствата по този инструмент.

По отношение на бюджета за Европейската служба за външна дейност, отбелязваме, че все още не е решен въпросът за прехвърляне на бюджетния ред за специалните представители на ЕС от бюджета за ОВППС към бюджета за ЕСВД. Необходимостта от това прехвърляне беше отбелязана при прегледа на ЕСВД, но вече от доста време всеки опит за изпълнение на това решение стига до задънена улица. Ние продължаваме да вярваме, че една добре интегрирана външна политика на ЕС изисква подобно консолидиране на дипломатическите дейности на ЕС.

Ще Ви бъдем благодарни, ако тези предложения бъдат взети предвид при изготвянето на доклада.

С уважение,

Елмар Брок              Кристиан Дан Преда

(подпис)                (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ

Комисия по международна търговия

MJ/cp

EXPO-COM-INTA D(2015)28724

г-н Жузе Мануел Фернандеш

Докладчик за бюджета за 2016 г.

Комисия по бюджети

Относно: Мандат за тристранната среща за проектобюджета за 2016 г.

Като докладчик от комисията по международна търговия (комисия INTA) за бюджета за 2016 г. бих искал да Ви информирам за приоритетите на комисия INTA за бюджета за 2016 г., одобрени от координаторите на комисията INTA на 15 юни 2015 г.

На първо място, комисията INTA счита, че бюджетът на Европейския парламент следва да подкрепи с достатъчно финансови средства факта, че в своята работна програма Комисията определя търговията като един от най-висшите приоритети. Търговията е не само мощно средство за пораждане на растеж и създаване на работни места в Европа, но и важен инструмент на външната политика, който може да подкрепя по-широките международни цели на ЕС, като по този начин популяризира европейските ценности като мир, свобода и демокрация по света. Търговията може да бъде инструмент, помагащ за повишаване на трудовите норми и на стандартите в областта на околната среда и правата на човека. С цел постигането на тези цели е необходимо да се предоставят достатъчно финансови средства.

С цел справяне с предизвикателствата за търговията вследствие на промените в геополитическия ландшафт се очаква общата търговска политика да придобие още по-голямо значение в бъдеще. Предоставянето на достатъчно финансови средства от бюджета на Съюза е задължително условие за осигуряването на стабилна стратегия в областта на търговската и инвестиционната политика и за гарантирането, че търговията ще остане ефективно средство, допринасящо за работните места, икономическия растеж и устойчивото развитие.

Освен това дневният ред на ЕС за търговски преговори е все така амбициозен: Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), Япония, инвестиционно споразумение с Китай, държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), осъвременяването на споразуменията за асоцииране с Мексико и Чили, Споразумението по търговията с услуги (TiSA), СТО и др. Текущите и бъдещите споразумения ще продължават да се нуждаят от много ресурси от службите на Европейската комисия, предимно в ГД „Търговия“. Бюджетът за търговска дейност трябва следователно да бъде увеличен в достатъчна степен, за да бъде ЕС в състояние успешно да води преговорите по своя амбициозен дневен ред в областта на търговията.

От първостепенна важност е нашите търговски споразумения да бъдат добре управлявани. В това отношение комисията INTA споделя становището, изразено от Сметната палата в нейния Специален доклад № 2/2014 „Добре ли се управляват преференциалните търговски режими“, че са необходими допълнителни усилия от Комисията във връзка с мониторинга на изпълнението и на въздействието на сключените от нея търговски споразумения. Несъмнено ЕС би спечелил, ако разпредели достатъчно ресурси за междинни и последващи оценки на спазването от страна на трети държави на техните ангажименти към ЕС. Оценките следва да станат съществена част от бюджетните редове, свързани с търговската дейност, тъй като е от първостепенно значение Комисията да бъде способна да покаже, че политическите решения, вземани от съзаконодателите, действително са довели до желаните резултати.

Членовете на комисията INTA изразяват загриженост, че гражданите на Съюза свързват глобализацията със спад на европейското производство и загуба на работни места. За да се възвърне доверието на гражданите, Комисията трябва да инвестира повече в разработването на по-ефективна комуникационна стратегия относно търговската политика на Съюза, както и предимствата и недостатъците на международната търговия.

В този контекст бихме искали да подчертаем, че наличните средства на ЕС следва да се използват пълноценно, за да служат на интересите на гражданите и за да подкрепят непрекъснатото създаване на нови, качествени работни места в рамките на Съюза.

Комисията INTA настоява, че бюджетът за 2016 г. трябва да отразява успеха на Деветата министерска конференция на Световната търговска организация. По-специално трябва да бъдат разпределени достатъчно средства за програмите, необходими за изпълнението на Споразумението за улесняване на търговията от развиващите се и най-слабо развитите страни. Това ще изисква предоставянето на техническа помощ и изграждането на капацитет за партньорите на СТО, основно чрез помощ за търговията.

Като се имат предвид големите предизвикателства, пред които е изправена европейската политика за съседство (ЕПС), комисията INTA продължава да изтъква, че следва да се разпределят достатъчно бюджетни средства за ЕПС, така че да могат да се предоставят подходяща техническа подкрепа и подходяща помощ, свързани с търговията, на нашите близки партньори, и особено страните от Източното партньорство, както и държавите след Арабската пролет. Комисията INTA настоява, че значението на програмата за макрофинансова помощ трябва да бъде отразено в бюджета на Съюза, тъй като тя се оказа изключително полезен инструмент за показване на подкрепа за партньори в бедствено финансово положение. Бихме искали да припомним, че Европейският парламент прие официално решението относно третата програма за макрофинансова помощ за Украйна в размер до 1,8 милиарда евро на 15 април 2015 г. Предоставеният на Украйна пакет за помощ показва, че определена степен на гъвкавост е от много голямо значение, когато става въпрос за предоставяне на икономическа и финансова помощ на трети държави, тъй като в страните партньори на ЕС могат да се развият много бързо кризи от най-различен характер.

И накрая, важно е бюджетът на Съюза да предоставя финансиране за инициативи за улесняване на интернационализацията на европейските МСП. Въпреки това е необходимо да се направи повече, тъй като в момента само около 13% от европейските МСП са активни извън ЕС. За да се осигури максимална ефикасност и ефективност на разходите на ЕС за насърчаване на интернационализацията и конкурентоспособността на европейските МСП, членовете на комисията INTA биха желали Комисията да направи оценка на съществуващите инструменти и да ги усъвършенства, както и да осигури достатъчни проверки и надзор на различните дейности в тази област.

С уважение,

Раймер БЬОГЕ

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

IPOL-COM-LIBE D (2015) 27747

Г-н Жан АРТЮИ

Председател на комисията по бюджети

WIC M02024

Страсбург

Относно:  Приоритети на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за бюджета за 2016 г.

Уважаеми г-н Артюи,

С оглед на тристранната среща през юли и Вашия мандат за нея бих желал да Ви информирам относно приоритетите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за бюджета за 2016 г.

За комисията LIBE е от изключителна важност за бюджета през следващата година да бъде обезпечена адекватна реакция от бюджетна гледна точка на хуманитарните предизвикателства, свързани с нарастващия брой на пристигащи лица и трагичната загуба на човешки живот, по-специално по отношение на положението в Средиземноморието.

Проектобюджетът за 2016 г. съдържа положителни стъпки в правилната посока. Трябва да бъде приветствано мобилизирането на Инструмента за гъвкавост и създаването на механизъм за временно преместване. Комисията LIBE приветства и предложението за значително увеличение на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ в проектобюджета за 2016 г., във връзка с което комисията би призовала Европейската комисия да гарантира предоставянето на адекватни средства за всички предложения в тази област. Парламентът последователно е подчертавал необходимостта да се направи всичко възможно, за да се предотврати по-нататъшната загуба на човешки живот в морето, и да се предоставят необходимите ресурси, за да се гарантира ефективното изпълнение на задълженията за търсене и спасяване.

Мнозинството от групите в комисията LIBE освен това приветства предложението за увеличения в бюджета за Frontex и подкрепя предложението на Комисията да освободи EASO, Frontex, Евроюст и Европол от резерва за преназначаване. При все това комисията изразява съжаление относно прилагането на намаляване на бюджета за EASO, поради неизразходвани средства през предходната бюджетна процедура, и настоява на EASO да бъдат предоставени достатъчно средства, за да изпълни своите задачи, което по този начин ще предостави възможност на Агенцията да реагира на увеличената работна натовареност. Комисията LIBE отново призовава Европейската комисия да преосмисли резерва за преназначаване, като отчете по-добре работната натовареност и задачите на всяка от агенциите. Комисията настоява върху необходимостта от осигуряване на адекватно финансиране, за да се реагира на новите предизвикателства в областта на миграцията и вътрешната сигурност.

Комисията LIBE счита, че бюджетното отражение на мерките, представени като част от Европейската програма за сигурност, в частност по отношение на Европол и свързаните с него задачи в областта на борбата с тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, следва да бъде допълнително обяснено и представено с подробности от Европейската комисия, така че съзаконодателите да бъдат по-добре информирани относно подходящото равнище на средства за разпределяне за тези цели.

Освен това комисията призовава за по-добро финансиране на инструментите за наблюдение и насърчаване на принципите на правовата държава и правилното функциониране на съдебните системи. Във връзка с това тя с разочарование отбелязва, че Агенцията за основните права не е получила никакво увеличение на бюджета предвид основната ѝ роля за наблюдението на спазването на основните права.

На последно място, комисията LIBE призовава Европейската комисия да оцени потребностите на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН), като отчете увеличената работна натовареност, дължаща се на увеличаването на новите психоактивни вещества.

С уважение,

Клод МОРАЙС

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ

Комисия по конституционни въпроси      

Председател

Ref.: D(2015)29275

Г-н Жан Артюи

Председател на комисията по бюджети

Сграда „Altiero Spinelli“

ASP 09G205

B-1047 Брюксел

Относно:  Приоритети на комисията по конституционни въпроси (AFCO) за мандата за тристранната среща за бюджета за 2016 г.

Уважаеми господин Председател,

Комисията по конституционни въпроси, която председателствам, съзнава, че бюджетната процедура за тази година беше започната малко по-късно от обикновено с представянето на проектобюджета за 2016 г. от Комисията на 27 май 2015 г. Тъй като това закъснение налага график с много кратки срокове за приемането на Вашия доклад относно мандата за тристранната среща за бюджета за 2016 г., на своето заседание от 26 февруари 2015 г. координаторите на комисията по конституционни въпроси (AFCO) се съгласиха нашият принос за въпросния проектодоклад да бъде изготвен под формата на писмо, в което се очертават приоритетите на комисията AFCO за бюджета за следващата година.

По тази причина комисията по конституционни въпроси би желала да насочи Вашето внимание към следните приоритетни области, които заслужават да бъдат разгледани по време на бюджетните преговори през тази година:

- По време на изслушване, проведено по-рано тази година, относно изпълнението на Европейската гражданска инициатива до момента, научихме за пречките, пред които са изправени европейските граждани при упражняване на своето право да започват подобна инициатива. Тъй като този нов инструмент бързо набира скорост и ние бихме желали той да бъде усъвършенстван в полза на гражданите, комисията AFCO би желала за тази програма, както и за залегналата в основата ѝ комуникационна стратегия да бъде осигурено адекватно финансиране, за да бъдат изпълнени нейните цели и тя да стане по-видима чрез предвиждането на конкретен подред за нея.

- Освен това комисията AFCO установява със задоволство, че Комисията е предложила увеличаване на финансирането за програмата „Европа за гражданите“ и за комуникацията, тъй като тези инструменти са жизненоважни за засилването на процесите на демокрация на участието в ЕС и за изграждане на доверие на гражданите и тяхното разбиране на европейските политики.

- Що се отнася до бюджета на Парламента, струва си да се гарантира достатъчно финансиране за комуникационни програми, които насърчават взаимодействието с гражданите, осведомяват гражданите за дейностите на Парламента и укрепват мерките за обмен на информация с националните парламенти.

Уверен съм, че комисията по бюджети ще вземе под внимание нашите предложения, когато изготвя мандата за тристранната среща за бюджета за 2016 г.

С уважение,

Данута Хюбнер

Копие:  Жузе Мануел Фернандеш, докладчик на комисията по бюджети за бюджета за 2016 г., раздел III – Комисия

  Жерар Дьопре, докладчик на комисията по бюджети за бюджета за 2016 г. – други раздели

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

4

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Richard Ashworth, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Sophie Montel, Siegfried Mureşan, Liadh Ní Riada, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Isabelle Thomas, Monika Vana, Daniele Viotti

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Janusz Lewandowski, Ivan Štefanec, Nils Torvalds, Derek Vaughan, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, Marco Zullo

(1)

ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(3)

ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0061.

(5)

  This results from the so-called "N+2" / "N+3" rules whereby payments have to be made within two (N+2) or three (N+3) years after the corresponding commitments have been made. At the end of 2013, the two decommitment rules applied at the same time.

(6)

  The total additional payment appropriations authorised through amending budgets amounted to EUR 6.7 billion in 2012, EUR 11.6 billion in 2013 and EUR 3.5 billion in 2014.

(7)

  The backlog of outstanding payment claims for the 2007-2013 Cohesion programmes at year-end increased from EUR 11 billion in 2011 to EUR 16 billion in 2012, EUR 23.4 billion in 2013, and EUR 24.7 billion in 2014.

(8)

  It is to be noted that for shared management policies such as Cohesion policy (where the Commission reimburses Member States’ expenditure), interest for late payments does not apply.

(9)

  The remaining 5% is to be paid at the programme closure, which will take place in 2017-2019, after the Commission's assessment that the programme has been implemented successfully and that no correction needs to be made.

(10)

  Cohesion policy legislation provides for a regulatory deadline of 60 days.

(11)

  Definition of normal and abnormal backlog is in section 3.4 and 4.3.

(12)

  The amending budget 2/2014 was originally presented as draft amending budget 3/2014.

(13)

  Monthly reports on interim payments and pending claims, Budget Forecast Alert (twice a year)

(14)

  DEC 54/2014.

(15)

  Unpaid amounts resulting from the reduction of pre-financing rates to a rate below the legal/normal minimum are not included in the current definition of "outstanding payment claims": however, for a number of programmes, some reduction of pre-financing rates has been implemented in 2014 (in some case already in 2013) in order to postpone payments to a later date.

(16)

  Art. 87 of CR 1083/2006: " …requests for interim payments are grouped together, as far as possible, on 3 separate occasions a year"

(17)

  Identical to the one included in the executive summary.

(18)

  Articles 91 and 92 respectively of Regulation 1083/2006 for programming period 2007-2013.

(19)

  Due to the cash-flow constraints in the first months of the year (see section 3.3 above), part of the backlog might not be paid within the regulatory deadlines at the beginning of the year.

(20)

  Except for Croatia, Romania, Slovakia

(21)

  Article 76 of Council Regulation (EC) No 1083/2006 of 11 July 2006 laying down general provisions on the European Regional Development Fund, the European Social Fund and the Cohesion Fund and repealing Regulation (EC) No 1260/1999 (OJ L 210, 31.7.2006, p. 25).

(22)

  Article 112 of Regulation (EU) No 1303/2013 of the European Parliament and of the Council of 17 December 2013 laying down common provisions on the European Regional Development Fund, the European Social Fund, the Cohesion Fund, the European Agricultural Fund for Rural Development and the European Maritime and Fisheries Fund and laying down general provisions on the European Regional Development Fund, the European Social Fund, the Cohesion Fund and the European Maritime and Fisheries Fund and repealing Council Regulation (EC) No 1083/2006 (OJ L 347, 20.12.2013, p. 320).

(23)

  The forecasts submitted by Member States in January 2015 did not cover all operational programmes. For these cases, the Commission has used the forecasts received last September. Such an extrapolation of missing Member States' forecasts is not possible for 2016, since the forecasts submitted in September 2014 covered 2014 and 2015 only (not yet 2016). This means that the forecast for 2016 includes only the operational programmes for which the Member States transmitted the information and might have to be revised upward when the missing information is transmitted.

(24)

  Article 79 of Council Regulation (EC) No 1083/2006 lays down that "The cumulative total of pre-financing and interim payments made by the Commission shall not exceed 95% of the seven-year contribution from the Funds to the Operational Programme; the remaining 5% will only be paid at the closure of the Operational Programme."

(25)

  Article 89 of Council Regulation (EC) No 1083/2006 of 11 July 2006 laying down general provisions on the European Regional Development Fund, the European Social Fund and the Cohesion Fund and repealing Regulation (EC) No 1260/1999 (OJ L 210, 31.7.2006, p. 25).

(26)

  + EUR 406 million (net increase in payment appropriations) for Humanitarian Aid, + EUR 30 million for DCI and + EUR 250 million for ENI.

(27)

  The graph however does not reflect the impact of the reduced level of pre-financing.

(28)

Според документа на Комисията „Elements of a payment plan to bring the EU budget back onto a sustainable track“ (Елементи на план за плащанията, чрез който да бъде възстановена устойчивостта на бюджета на ЕС), представен в Парламента на 16 април 2015 г.

Правна информация