Процедура : 2014/2213(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0218/2015

Внесени текстове :

A8-0218/2015

Разисквания :

PV 08/09/2015 - 11
CRE 08/09/2015 - 11

Гласувания :

PV 09/09/2015 - 8.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0307

ДОКЛАД     
PDF 303kWORD 203k
25.6.2015
PE 549.165v02-00 A8-0218/2015

относно градското измерение на политиките на ЕС

(2014/2213(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Керстин Вестфал

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно градското измерение на политиките на ЕС

(2014/2213(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

–       като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(3),

–       като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване(4),

–       като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта – европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване(5),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2014 г., озаглавено „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи (COM(2014)0368),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юли 2012 г., озаглавено „Европейско партньорство за иновации – Интелигентни градове и общини“, COM(2012)4701,

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 1998 г., озаглавено „Устойчиво развитие на градовете в Европейския съюз: рамка за действие“ (COM(1998)0605),

–       като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 1997 г. „Към програма за градовете в Европейския съюз“ (COM(1997)0197),

–       като взе предвид шестия доклад на Комисията, озаглавен „Икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции в работни места и растеж — насърчаване на развитието и доброто управление на регионите и градовете на ЕС“, юли 2014 г.,

–       като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Градовете на бъдещето: инвестиране в Европа“, Брюксел, 17–18 февруари 2014 г.,

–       като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Цифрово бъдеще — пътуване във визиите и политическите предизвикателства, градовете, селата и общините през 2050 г.“, 2014 г.,

–       като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Градовете на бъдещето: Предизвикателства, идеи, очаквания“, Брюксел, октомври 2011 г.,

–       като взе предвид Декларацията на министрите за програма на ЕС за градовете, приета по време на неофициалната среща на министрите от ЕС, отговарящи за териториалното сближаване и въпросите на градоустройството, на 10 юни 2015 г. в Рига,

–       като взе предвид заключенията на Съвета, приети на 19 ноември 2014 г. в Брюксел, относно Шестия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: инвестиции за работни места и растеж,

–       като взе предвид заключенията на председателството, приети на неофициалната среща на министрите, отговарящи за политиката на сближаване, на 24–25 април 2014 г. в Атина,

–       като взе предвид заключенията на полското председателство относно териториалното измерение на политиките на ЕС и бъдещата политика на сближаване, приети на неформалната среща на министрите, отговарящи за политиката на сближаване на ЕС, териториалното и градското развитие, на 24–25 ноември 2011 г. в Познан,

–       като взе предвид Териториалната програма на „ЕС 2020“, приета на неформалната среща на Съвета на министрите, отговарящи за териториалното планиране и развитие, проведена на 19 май 2011 г. в Гьодьольо,

–       като взе предвид Декларацията от Толедо, приета на неформалната среща на Съвета на министрите относно градското развитие, проведена в Толедо на 22 юни 2010 г.,

–       като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, приета на неформалната среща на Съвета на министрите относно градското развитие в Лайпциг на 24–25 май 2007 г.,

–       като взе предвид становището на Комитета на регионите от 25 юни 2014 г., озаглавено „Към интегрирана програма за градовете в Европейския съюз“,

–       като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 23 април 2015 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0218/2015),

А.     като има предвид, че през 2014 г. половината от населението на света(6) и 72 % от населението на Европа живееха в градски райони(7), а до 2050 г. почти 80 % от населението на Земята ще живее в градски райони(8);

Б.     като има предвид, че „функционалните градски райони“ в ЕС включват единствена по рода си полицентрична структура, построена около големите, средно големите и малките градове и заобикалящите ги райони, като по този начин се излиза извън традиционните административни граници и се обхващат различни територии, свързвани от техните икономически, социални, екологични и демографски предизвикателства;

В.     като има предвид, че градовете и функционалните градски райони, като метрополните области, не само играят важна роля в демокрацията на участието, но са също икономическите стълбове и двигателите на заетостта в ЕС, като се има предвид, че иновациите и новите икономически дейности често възникват в градовете; като има предвид, че те са следователно основен актив за ЕС в отношенията му с други части на света, но са също и ключовите области, в които трябва да се преодолеят пречките пред растежа и заетостта, социалното изключване (например недостатъчно обучените млади хора на трудовия пазар), липсата на достъпност и влошаването на състоянието на околната среда;

Г.     като има предвид, че градовете и функционалните градски райони и региони са отговорни за най-големия дял от потреблението на енергия и емисиите на парникови газове в ЕС; като има предвид, от друга страна, че функционалните градски райони и региони играят ключова роля в постигането на повишена енергийна ефективност и самодостатъчност и в развитието на нови инициативи (като например нови форми на икономическа дейност) за насърчаване на градската мобилност и конкурентоспособни, екологосъобразни транспортни системи, като по този начин се насърчават растежът, заетостта, социалното и териториалното сближаване, здравеопазването, безопасността и сигурността;

Д.     като има предвид, че в някои градове се наблюдава застаряване и спад на населението и те са изправени пред проблеми, дължащи се на мащаба на съоръженията и обществените услуги, които предоставят, а в други населението се увеличава, което повишава натиска върху съществуващите съоръжения и обществени услуги и изостря други проблеми като (младежката) безработица, социалното изключване, задръстванията, стихийната урбанизация и замърсяването, които значително увеличават времето за придвижване и намаляват качеството на живота на много европейци;

Е.     като има предвид, че някои от основните предизвикателства, пред които са изправени градовете, свързани с икономическото и социалното развитие, изменението на климата, транспорта и демографските промени, могат да бъдат решени само посредством партньорства между градовете и заобикалящите ги райони; като има предвид, че разрастването на взаимосвързаните области в последните години, дължащо се по-конкретно на развитие в областите на транспорта и комуникациите, поражда необходимост от разработване на инструменти за насърчаване на свързаността;

Ж.    като има предвид, че инициативите на европейските политики имат пряко или непряко въздействие върху устойчивото развитие на градовете и политиката за тях;

З.      като има предвид, че около 70% от европейските политики и законодателство се изпълняват на местно и регионално равнище;

И.     като има предвид, че следва да се осигури повече последователност на равнището на ЕС между различните инициативи на политиките и програмите за субсидиране на ЕС, като се използва изцяло Общата стратегическа рамка (дял ІІ, глава І, член 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 – Регламент за общоприложимите разпоредби) и чрез по-добра политическа координация между и със заинтересованите страни и равнищата на управление, тъй като секторният подход на политиката на ЕС може да доведе до политики и законодателство, които да не са благоприятни за функционалните градски райони;

Й.     като има предвид, че през 1997 г. Комисията публикува съобщение за програма за градовете в ЕС(9), но ролята на европейските градове в определянето на политиката на ЕС все още се обсъжда;

К.     като има предвид, че в миналото Парламентът подкрепи предложението на Комисията да представи „програма за градовете“ като рамка за бъдещата политика за градовете на европейско равнище;

Л.     като има предвид, че субсидиарността, както е определена в ДФЕС, както и многостепенното управление, основано на координирани действия от страна на ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи, и принципът на партньорство са съществени елементи за правилното прилагане на всички политики на ЕС, и като има предвид, че ангажирането на ресурсите и компетентността на местните и регионалните органи следва съответно да се засили;

М.    като има предвид, че Регламентът за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (Регламент (ЕС) № 1301/2013) засилва градското измерение на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез отпускане на поне 5% от предвидената в него финансова подкрепа за интегрирани действия за устойчиво градско развитие, чрез делегиране на задачите, свързани с управлението, на градските органи, и по-конкретно чрез предоставяне на повече отговорности за задачи по отношение поне на подбора на операциите, чрез създаване на инструменти като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), чрез отпускане на специален бюджет за „иновативни действия“ с цел изпитване на нови решения във връзка с устойчивото градско развитие, както и чрез създаване на мрежа за градско развитие;

Н.     като има предвид, че принципът на партньорство, посочен в Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕО) № 1303/2013), и Европейският кодекс на поведение задължават държавите членки да гарантират включването на ранен етап на градските органи в процеса на определяне на политиките на ЕС;

Градското измерение на политиките на ЕС

1.      счита, че политиките на ЕС следва да подкрепят и да дават възможност на градовете и на функционалните градски райони за изразяване и постигане на пълния им потенциал като двигатели на икономически растеж, заетост, социално приобщаване и устойчиво развитие; поради това счита, че тези градове и функционални градски райони трябва да бъдат по-тясно асоциирани в целия цикъл на определяне на европейските политики;

2.      изисква от Комисията и по целесъобразност от държавите членки да представят предложения, като приспособят наличните инструменти и в съответствие с член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за начини за въвеждане на механизъм за ранно предупреждение, който да дава възможност на управлението на поднационално равнище за наблюдение дали принципите на субсидиарност и пропорционалност са взети под внимание, да позволява на ранен етап участието на управлението на поднационално равнище в процесите на политиките и да позволява добре информирани стратегии за териториално развитие и по-ефективно прилагане на бъдещото законодателство;

Към интегрирана Европейска програма за градовете

3.      приветства инициативата на Комисията да работи за Европейска програма за градовете; подкрепя нейното създаване като последователна рамка за политиките на ЕС с градско измерение, насочена към по-добро свързване на решенията за градската среда с предизвикателствата на равнището на ЕС, по-добро приспособяване на секторните политики и равнищата на управление, по-добро насочване на финансирането от ЕС към съответните предизвикателства пред градовете и по-добра оценка на териториалното въздействие на секторните политики; счита, че Европейската програма за градовете следва по-конкретно да насърчава разработването на управленски решения, които да са най-добре насочени към успешно посрещане на предизвикателствата и целите на устойчивото, икономическото и социално приобщаващото развитие на градовете и функционалните градски райони в Европа;

4.      признава, че макар ЕС да няма изрично посочена компетентност по отношение на градското развитие, широк кръг от инициативи на ЕС имат пряко/непряко въздействие върху градовете и функционалните градски райони; затова счита, че добре разработените и установени национални и регионални политики за градската среда са предпоставка за Европейска програма за градовете; счита, че последната следва да представлява стратегия, насочена към градовете и функционалните градски райони в Европейския съюз, която в дългосрочен план ще се развие в политика за градската среда на равнище ЕС; подчертава в този контекст, че териториалното развитие на градските райони следва да се основава на балансирана териториална организация с полицентрична градска структура в съответствие с Териториалната програма на Европейския съюз 2020;

5.      изразява убеждението, че Европейската програма за градовете следва да бъде съвместно усилие на Комисията, държавите членки, местните органи и други заинтересовани страни за рационализиране, координиране и изпълнение на политиките на ЕС с градско измерение чрез практически, интегриран и координиран, но едновременно с това гъвкав подход „във и със“ градовете и при отчитане на местните териториални особености и зачитане на институционалната структура на всяка държава членка;

6.      счита, че Европейската програма за градовете следва да бъде в пълно съответствие с общите цели и стратегия на ЕС, по-специално „Европа 2020“, както и с целите за териториално сближаване; подчертава, че административните граници стават все по-малко меродавни при опитите за преодоляване на предизвикателствата пред развитието на регионално и местно равнище; поради това счита, че Европейската програма за градовете следва да бъде приобщаваща и да отчита ясно разнообразието на териториалните единици в ЕС, трансграничните връзки и връзките между градските и селските райони, включително услугите, които функционалните градски райони предоставят на заобикалящите ги селски райони;

7.      настоятелно призовава Комисията да представи съобщение, в което подробно да се описват характеристиките на бъдещата Европейска програма за градовете, основани на „достиженията на законодателството по отношение на градовете“, както и на обширни консултации с различните заинтересовани страни, включително икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество; отправя искане към Комисията да включи Европейската програма за градовете в своята годишна работна програма;

Включване на интегриран подход за териториално развитие в определянето на политиките и законодателството на ЕС

8.      призовава Комисията да прилага основан в по-голяма степен на местоположението, интегриран териториален подход, когато определя концепции за нови политически инициативи, насочени към градските райони, за да се осигури съгласуваност и да се дадат правомощия на градовете и функционалните градски райони за постигане на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, наред с другото, чрез прилагане на интегриран подход на ЕС в подкрепа на интелигентни и устойчиви проекти в европейските градове, спомагащи за насърчаване на социалното и икономическото развитие;

9.      отправя искане към Комисията да въведе като общо правило оценка на териториалното въздействие относно градското измерение с цел да се гарантира практическата осъществимост на всички съответни политически инициативи на ЕС на регионално и местно равнище, да откликва на приноса на децентрализираните равнища на управление, когато изготвя оценки на въздействието и нови политики (подход „отдолу нагоре“), и да гарантира, че всички съответни секторни политики на ЕС отговарят по адекватен начин на предизвикателствата, пред които са изправени градовете и функционалните градски райони; призовава Комисията да съсредоточи тези оценки на териториалното въздействие върху следните елементи: балансирано териториално развитие, териториална интеграция, аспекти на управлението, регулиране, изпълнение на местно равнище и съгласуваност с други цели на политиката;

10.    настоятелно призовава Комисията да систематизира и анализира всички налични данни и общи концептуални рамки („достиженията на законодателството по отношение на градовете“) с цел да се предотвратят дублирането и несъответствията и да се предвиди ясно определение за интегрирано устойчиво градско развитие и по този начин да се определят общите последователни и прозрачни цели на ЕС в тази област;

11.    изразява убеждението си, че за да може да се извършва по-точна оценка на градските райони, а не само въз основа на показателя БВП, трябва да се разполага с достатъчно данни; счита в тази връзка, че Евростат следва да предоставя и събира по-подробни данни на местно равнище, и че следва да продължи работата по проучването на градските условия на живот (Urban Audit) и други подобни проучвания; призовава също така Комисията да работи по инструменти, които биха могли да измерват напредъка и въздействието на интегрирана програма за градовете на равнището на ЕС;

12.    насърчава Комисията да намали бюрокрацията, свързана с изпълнението на действащото законодателство на ЕС на местно равнище, и да гарантира, че при всяко бъдещо регулиране обстойно се анализират последиците от прилагането му на местно равнище;

Градското измерение на инструментите и финансирането на политиката на ЕС

13.    припомня, че политиката на сближаване на ЕС и нейните финансови инструменти са по-добре приспособени за подкрепа на сложните интегрирани териториални стратегии за функционалните градски райони чрез споделено стратегическо планиране и правила; насърчава държавите членки да се възползват в пълна степен от наличните нови инструменти като ИТИ и ВОМР, както и от новите гъвкави оперативни програми (ОП) с цел успешно да подкрепят изпълнението на интегрираните планове за градско развитие; насърчава държавите членки и Комисията да разработят съгласуван набор от подходящи показатели за по-добра оценка на градското измерение на изпълняваните операции и инициативи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

14.    подчертава необходимостта от използване в максимална степен на потенциала на макрорегионалните стратегии за успешно прилагане на интегрирания градски подход; призовава Комисията да включи и да интегрира по подходящ начин аспекти на Европейската програма за градовете, както и да наблегне на градското измерение в макрорегионалните стратегии на ЕС, които представляват модел за планиране и многостепенно управление;

15.    изразява съжаление, че въпреки че новата политика на сближаване има правнообвързващи аспекти, свързани с градовете, особено по отношение на участието на градовете на етапа на програмиране, действителното участие на представители на градовете в оформянето на политиката е слабо, и застъпва становището, че това положение може да се подобри чрез участие на ранен етап в процесите, свързани с политиките, например чрез консултация, оценка и обмен на най-добри практики и опит; призовава Комисията и държавите членки да осигурят прилагането на принципа на партньорство (при отчитане също и на Европейския кодекс на поведение за партньорство (член 5, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (1303/2013)) при изпълнението на програми и проекти, подпомагани с финансиране от ЕС, като особено внимание бъде отделено на участието на градовете и функционалните градски райони в подготовката, ръководството и управлението на програмите, включително на трансгранично равнище;

16.    призовава за по-голямо участие на градовете в програмите по Структурните и инвестиционните фондове; счита, че извлечените от това поуки могат да се включат във важна политическа препоръка за разработването на политиката на сближаване след 2020 г.; в този контекст призовава Комисията да изпробва изпълнението на Европейската програма за градовете в избрани тематични области, отразяващи предизвикателствата пред градските райони („градски пилотни проекти“), по-специално като осигури междуотрасловата координация на различните политики на ЕС, отстрани съществуващото припокриване и прилага модела на многостепенно управление и като извършва оценки на териториалното въздействие; изисква Комисията да докладва редовно пред Парламента за напредъка и резултатите в тази връзка;

17.    призовава за по-добро координиране и интегриране на всички инвестиционни политики на ЕС, които имат потенциал да осигурят устойчиво, интегрирано и социално приобщаващо градско развитие; призовава настоятелно Комисията и държавите членки да се възползват в пълна степен от нормативната уредба за създаване на взаимодействия между Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), субсидираните от ЕС програми (като LIFE, „Хоризонт 2020“, „Интелигентна енергия – Европа“ и др.) и средствата на политиката на сближаване, както и публичните (т.е. национални) инвестиции, частния капитал и финансовите инструменти, за да се постигне най-голям ефект на лоста от инвестираните средства; подчертава необходимостта от осигуряване на взаимно допълване на всички инвестиционни политики, по-голямо взаимодействие и избягване на двойно финансиране и припокриване;

Нов модел на многостепенно управление

18.    припомня, че настоящите основни икономически, социални и екологични предизвикателства излизат извън традиционните административни граници и растящото несъответствие между административните и териториалните структури (сътрудничество между градски и крайградски райони, сътрудничество между градски и селски райони и др.) изисква нови форми на гъвкаво управление с цел продължаване на интегрираното териториално развитие на функционалните райони;

19.    счита, че Европейската програма за градовете следва да се основава на нов метод за многостепенно управление с участието на местното равнище в по-голяма степен и на всички етапи от цикъла на разработване на политиките, като по този начин политиките станат по-близки до действителността и по-последователни и откликващи на постоянните промени във функционалните градски райони; в тази връзка застъпва становището, че роля в този процес следва да играе Комитетът на регионите като орган, представляващ регионалните и местните органи;

20.    настоятелно призовава Комисията да предложи елементи за нов модел на многостепенно управление, основан на партньорства и истинско сътрудничество, надхвърлящо обикновените консултации със заинтересованите страни – модел, който да съчетава официалните правителствени структури с гъвкави неформални структури за управление, отговарящи на новите реалности на цифровизираното „мрежово“ общество, и да е адаптиран към мащабите на съществуващите предизвикателства, модел, който да подобрява многостепенното сътрудничество – както вертикално, така и хоризонтално, с правителствени и неправителствени участници на местно, регионално, национално и европейско равнище, като по този начин приближи управлението до гражданите и повиши демократичната легитимност на европейския проект; препоръчва този единствен по рода си, специално приспособен модел да се превърне в метод на работа на бъдещата Европейска програма за градовете, след като бъде одобрен от всички съответни заинтересовани страни;

Управление на знанията и обмен на данни

21.    счита, че градските платформи и мрежи (като например програмата URBACT, Мрежата за градско развитие) и други програми за споделяне на знания между градовете (например Civitas, Споразумението на кметовете, инициативата „Кметовете се адаптират“, инициативата „Интелигентни градове и общини“, Референтната рамка за устойчиви градове, ManagEnery) предоставят отлична възможност за ангажирането на местните, регионалните и трансграничните участници в развитието на градовете и обмена на знания между участниците; настоятелно призовава Комисията да укрепи тези платформи и да гарантира по-добра координация между тях, за да се даде възможност на местните участници да ги разбират по-добре и да се ангажират с тях по по-ефективен начин;

22.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извлекат максимална полза от дейностите по обмен на знания и изграждане на капацитет, предвиждани от финансираните от ЕС проекти и други дейности за работа в мрежа между градовете; насърчава Комисията да разработи механизми за по-добър обмен на информация за резултатите от проектите във всички свои служби и да гарантира, че резултатите се използват при разработването на политиката както на национално равнище, така и на равнище ЕС;

23.    счита, че за да се формулират политики, съобразени по-добре с конкретните обстоятелства, базата данни по проекта за проучване на градските условия на живот (Urban Audit) трябва да бъде актуализирана и усъвършенствана; насърчава Евростат и Комисията да предоставят и компилират по-подробни данни, събирани на мястото на прилагане на политиките – в много случаи на местно равнище; подчертава, че събирането на данни за потоците – измерване на връзките между градовете и заобикалящите ги райони, както и в рамките на функционалните градски райони – става също така все по-важно, за да се подобри разбирането на тези сложни функционални области, и поради това настоятелно призовава Комисията да събира и анализира тези данни, като ги превръща в доказателства за промени в политиката;

Прилагане на бъдещата Европейска програма за градовете

24.    счита, че за да може Европейската програма за градовете да бъде ефективен инструмент, тя следва да бъде споделена и редовно актуализирана концептуална рамка с тематичен фокус върху ограничен брой предизвикателства в по-широкия контекст на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж;

25.    изразява твърдо убеждение, че тези предизвикателства следва да отговарят на следните критерии: 1) да съответстват на споделената концептуална рамка; 2) да бъдат важни градски предизвикателства със значително отражение върху градовете и функционалните градски райони в държавите членки и между тях; 3) да не могат да бъдат разрешени едностранно от държавите членки; 4) подходът на ЕС към тях да има ясна добавена стойност; настоятелно призовава Комисията да започне работа по установяване на тези предизвикателства, но също така и по идентифициране на оставащите пречки, на несъгласуваност на политиките или недостиг на капацитет и знания, в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, по-специално тези на местно равнище;

26.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че на всички равнища на управление е осигурена по-висока степен на междусекторна координация на политиките с градско измерение, за да се даде възможност за по-добро включване на въпросите, свързани с интегрираното развитие на градските райони; призовава Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“, в тясно сътрудничество със съществуващата междуведомствена група на Комисията по въпросите на градското развитие, отговаряща за политиките на ЕС за градовете, да управлява този процес и да се увери, че градското измерение се взема предвид във всички свързани нови инициативи; призовава председателя на Европейската комисия да определи политическо ръководство в рамките на колегиума на членовете на Комисията, което да дава стратегическа насока на програмата за градовете на европейските политики и да докладва ежегодно пред парламента относно програмата за градовете;

27.    призовава Комисията да определи специален координатор на ЕС за градовете въз основа на съществуващите служби или органи на Комисията, който да наблюдава и оценява практическото осъществяване на тази координация хоризонтално (чрез ангажиране на всички съответни сектори на политиката) и вертикално (чрез ангажиране на всички равнища на управление); счита, че специалният координатор на ЕС за градовете следва, с помощта на междуведомствената група на Комисията по въпросите на градско развитие, да създаде „едно гише“ по селищни политики в рамките на Комисията и да осигури правилното събиране, управление и разпространяване на данни относно селищните политики в рамките на службите на Комисията и между тях, както и с различни заинтересовани страни, така че да установи механизъм за повишаване на осведомеността за ранно предупреждение и участие на ранен етап на местните и регионалните органи в свързаните с политиките процеси, оказващи въздействие върху функционалните градски райони;

28.    насърчава Комисията да развие, използвайки съществуващите структури, например като част от градоустройствения пилотен проект, единни информационни звена в държавите членки за градското измерение на политиките на ЕС (едно гише за информация за градско развитие) с цел предоставяне на подробна информация, по-конкретно за различни инициативи на ЕС, насоки и финансови възможности във връзка с градското развитие; 

29.    призовава Комисията редовно да провежда срещи на високо равнище по въпросите на градовете, използвайки като основа форума „Градовете на бъдещето“, като обединява заинтересовани страни от всички нива на управление и от различните сектори; счита, че такива срещи на високо равнище следва да предоставят реална възможност градовете да се ангажират с конструктивен диалог с лицата, изготвящи политиките в съответните области, и да помогнат за оценката на въздействието на политиките на ЕС върху градовете и функционалните градски райони и начините те да бъдат най-добре включени в предстоящите инициативи;

30.    настоятелно призовава държавите членки да асоциират изцяло градовете и функционалните градски райони и задължително да ги включват в разработването и програмирането на стратегически политики (като например национални програми за реформа, споразумения за партньорство и оперативни програми); призовава държавите членки да засилят обмена на опит относно националните програми за градско развитие, което дава на градовете възможност за постигане на целите на „Европа 2020“, чрез установяване на редовни неофициални срещи на Съвета на министрите, отговарящи за градското развитие;

Външно измерение на Европейската програма за градовете

31.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да вземат изцяло под внимание текущите подготвителни работи по програмата за „Хабитат III“ и да гарантират, че бъдещата Европейска програма за градовете е напълно съвместима и съгласувана с целите и задачите на тази световна програма за градовете; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно външното измерение на Европейската програма за градовете и счита, че програмата за градовете би могла да се превърне в принос на ЕС към международния дебат относно „Новата програма за градовете“ на Организацията на обединените нации и конференцията „Хабитат III“ по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие през 2016 г.;

32.    счита, че следва да има ясен, съгласуван и открит ангажимент на ЕС и държавите членки, с консултации и принос на местните и регионални органи, в Международната организация по стандартизация (ISO) относно разработването на нови стандарти за устойчиво градско развитие, като се зачита работата по всеобщи насоки на ООН за градоустройствено и териториално планиране; подчертава, че новите стандарти ISO следва да се разглеждат като подпомагащ, а не като нормативен инструмент;

33.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(4)

ОВ C 390E, 18.12.2012 г., стр. 10.

(5)

ОВ C 184E, 6.8.2009 г., стр. 95.

(6)

Parag Khanna, Beyond City Limits (Отвъд пределите на градовете), „Форин полиси“, 6 август 2010 г.

(7)

Евростат — Статистически данни за градовете, 2014 г.

(8)

Вертикалната ферма, www.verticalfarm.com.

(9)

Съобщение на Комисията от 6 май 1997 г. „Към програма за градовете в Европейския съюз“ (COM(1997)0197)


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Урбанизацията в Европа и в света

Все повече хора живеят в градовете(1) – в Европа и по света. Това развитие се ускорява преди всичко от нарастването на населението и от новите технологии.

През 1950 г. едва 50,5 % от населението в Европа живееше в градски райони. През 2014 г. този дял вече беше 72 %, а през 2030 г. той би могъл да достигне 78 %. В световен мащаб населението в градските райони ще се удвои от 29 % през 1950 г. на прогнозираните 59,9 % през 2030 г., а през 2050 г. вероятно 80 % от населението на света ще живее в градове(2). Нарастващото градско население вече поставя нови предизвикателства не само пред местната и регионалната, но също така и пред националната и европейската политики, които трябва да отговорят на икономическите, социалните и културните потребности на все повече хора в градовете.

Целта на този доклад по собствена инициатива е да се разгледат по-обстойно предизвикателствата пред политиката на ЕС и да се изготви проект на насоките и границите на една бъдеща устойчива политика за градско развитие.

Основните въпроси, повдигнати в доклада, са следните: Какво е полето на действие за ЕС в областта на политиката за градско развитие? Как се отразява понастоящем политиката на ЕС върху градовете, как следва да се отразява тя в бъдеще? Как могат да бъдат подобрени координацията и съгласуваността на политиката на ЕС за градско развитие?

Тези въпроси са отчасти засегнати в съобщението на Комисията „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“, което бе публикувано през юли 2014 г(3). Съобщението съдържа описание на положението на градовете и политиката на градско развитие в държавите – членки на ЕС, предложение за програма на ЕС за градовете и консултация по темата със заинтересованите страни.

Всеки град е различен

Не съществува един-единствен европейски градски модел. Структурата на Европа се определя в много по-голяма степен от многобройни градски центрове, което често играят важна роля на регионално равнище. Почти половината от европейците (приблизително 200 милиона) живеят в градове с под 100 000 жители.

За да може географската област на ЕС да бъде по-точно обхваната на местно и регионално равнище и за да може развитието в градовете да бъде наблюдавано и сравнявано по-добре, Евростат и ОИСР разработиха през 2012 г. нови типологии на основата на броя и гъстотата на населението, както и на потоците на ежедневно пътуващите между регионите. (4) (FUA= Funktional Urban Areas (функционални градски райони), LUZ=Larger Urban Zone (широка градска зона).

В научните изследвания се прави опит да бъдат разработени общовалидни критерии, функционални анализи и характеристики, които определят един град.

„Пространството, в което се срещат двама участници от различни светове, като това могат да бъдат фирми, индивиди или НПО. Няма определени правила, които да ръководят тази среща. Градът е пространство, което се отличава с определена степен на анархия.“(5)

„Тъй като градовете са сложни и незавършени, те са надживели империи, кралства, републики, диктаторски режими, многонационални корпорации, финансови фирми. Незавършеността съдържа откритост, внасяне на нови елементи, урбанизиране“(6).

Преди всичко информационният обмен и ефикасното разпределение на ресурсите превръщат градовете в (интелектуални) фабрики и двигатели на икономиката. Едва 100 „глобални града“ допринасят за 30 % от световната икономика(7), а в ЕС в градските райони се създават две трети от БВП. Въпреки това в зависимост от държавата членка съществуват значителни различия по отношение на икономическата структура на отделните градове.

Докладчикът би желала да вземе предвид в своя доклад всички видове градове и функционални градски райони.

Предизвикателствата пред бъдещите градове

В доклад на Комисията относно бъдещето на градовете през 2050 г. се казва:

„Градовете“ ще се превърнат в мегаградове, които ще бъдат в значителна степен наситени с благоприятни за околната среда и устойчиви от енергийна гледна точка транспортни средства и изпълнени с нови жилища и сгради, построени с новаторски строителни материали. Всички елементи на градовете ще бъдат свързани в супра-мрежа от по-висш порядък, бъдещия интернет, на базата на който ще процъфтява цяла нова икономика в областта на услугите. Градовете в цяла Европа ще се конкурират помежду си като привлекателни места, развиващи свои собствени форми на гражданско участие, които да задвижват непрекъснатото съвместно създаване на структурата на града и неговата мултикултурна социална тъкан. (8)

Икономическият растеж, както и структурите за вземане на решения и управленческите структури са сред често посочваните предизвикателства пред градовете на бъдещето.

Икономическият растеж на градовете ще зависи все повече от глобалното състояние на икономиката, от напредъка на технологиите и от инфраструктурата. Икономическите, социалните и свързаните с околната среда теми прекрачват все по-често границите на градовете. За много от предизвикателствата градовете могат да намерят решение само на национално или международно равнище:(9)

   Предизвикателствата на интелигентния растеж са: напр. благоприятни условия за иновации, създаване и разпространение на знания; привличане на талантите, усъвършенстване на образователната система, благоприятна среда за предприемачество;

   Предизвикателствата на приобщаващия растеж са: напр. управление и приспособяване към демографските промени, дължащи се на застаряването на населението, възрастовите дисбаланси, мобилността в рамките на държавите и трансграничната мобилност, международната миграция; прилагане на разпоредби за интеграция, зачитане на разнообразието и участие;

   Предизвикателствата на приобщаващата зелена икономика са: напр. предизвикателствата пред зелената инфраструктура, устойчивата градска мобилност и транспорт, приспособяването към изменението на климата (недостиг на вода, наводнения, периоди с много високи температури и т.н.), енергийно ефективни градове;

   Предизвикателства пред управлението са: необходимост от форми на гъвкаво управление във функционалните градски райони; комбиниране на официалните правителствени структури с неофициални структури на управление, съответстващи на равнището, на което възникват предизвикателствата; насърчаване на по-интелигентно регулиране.(10)

Формирането на европейските градове – каква роля играят политиките на ЕС?

Правомощията на ЕС се определят от Договорите за ЕС(11). По-специално в областта на регионалната политика и градското развитие принципът на субсидиарност играе централна роля и на ЕС се предоставят ограничени правомощия. По правило обаче голямата част от решенията на ЕС въздействат поне непряко върху положението на градовете в Европа.

Европеизирането на градовете в миналото до голяма степен се влияеше от политиката на ЕС (подход отгоре надолу). Всички институции на ЕС участват в този процес. Комисията предприема първите инициативи, насочени към градовете, още през 80-те години на миналия век. Участието на Комисията в градското развитие се осъществява в множество различни области на политиката, чрез многобройни разпоредби, програми и инициативи, преди всичко посредством регионалната политика и политиката за градско развитие на ЕС. Градоустройствено измерение имат обаче и други относими области на политиката, напр. опазването на околната среда, заетостта, транспортът и енергетиката(12).

През 2009 г. и 2011 г. Европейският парламент прие две резолюции относно градоустройствената политика(13) (14), в които призовава за засилване на градското измерение в политиките на ЕС. През изминалите години целите и принципите на градското развитие в ЕС се формираше от редица неформални заседания на министрите, отговарящи за градоустройствената политика. (15)

Европеизирането на градовете се осъществява и отдолу нагоре (подход отдолу нагоре). Нарастващият стремеж на градовете към по-голямо участие при формирането на политиките може да доведе до създаването на мрежи от градове(16), които да насърчават обмена на информация и да оказват влияние върху решенията на равнище ЕС. Това обаче не важи в еднаква степен за всички градове. Колкото различни са интересите и потребностите на градовете в ЕС, толкова различна е и степента на тяхната европеизация(17),

Тези различаващи се интереси на градовете трябва да бъдат отчитани в по-голяма степен в политиката на ЕС. Основната точка на критика спрямо политиките на ЕС по свързани с градовете въпроси обаче е липсата на последователност и координация както по отношение на различните разпоредби и програми на ЕС, така и по отношение на координацията на работата между ЕС и местното равнище.

Програма на ЕС за развитието на градовете

За да се гарантира по-добрата координация на политиката и по-доброто интегриране на целите за градско развитие в повече области на политиката, организациите на градовете от дълги години настояват за програма на ЕС за градско развитие.(18) Първото съобщение на Комисията за програма за градско развитие е представено още през 1997 г. В съобщението на Комисията по тази тема, представено през юли 2014 г., „Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ се правят различни предложения относно възможните форми на програма на ЕС за градско развитие:

•         Метод на работа за гарантиране на съгласуваността на различните политики и програми на ЕС

Много от политиките на европейско равнище засягат непосредствено градските райони, напр. политиката в областта на транспорта, социалната политика, политиката в областта на климата. Градовете почти винаги са засегнати от тях, но не винаги различните предложения са последователни и съгласувани помежду си. Поради това координирането на многобройните разпоредби, програми и инициативи, имащи отношение към градовете, е от приоритетно значение. Като принцип следва да се приеме, че градското измерение представлява интегрална част от съответните области на политиката на ЕС.

Докладчикът предлага да бъде определен отговарящ за политиката за градско развитие в рамките на Комисията, който да координира хоризонтално различните области на политиката и инициативи на Комисията и да оптимизира и подкрепя вертикално работата на различните равнища на вземане на решения и управление.

•         Мерки, насочени към ограничен брой важни обществени предизвикателства

Като примери за такива предизвикателства могат да се посочат например изменението на климата или демографските промени. По принцип предизвикателства следва да имат значимо въздействие върху градовете и градските райони и държавите членки да не могат да намерят удовлетворителни решения за тях, а всяка мярка на ЕС следва да създава добавена стойност за градовете.

Докладчикът призовава Комисията да представи – в сътрудничество с представители на интереси на местно равнище и други – предложения за най-спешните предизвикателства, както и за необходимите мерки.

•         Стратегия за дългосрочни приоритети

Една програма на ЕС за градско развитие трябва да съответства на целите и стратегиите на ЕС, преди всичко на стратегията „Европа 2020“. Тя следва да установи рамка за действие по отношение на различните политики и програми на ЕС и да определи ограничен брой теми, по които следва приоритетно да се предприемат действия.

Докладчикът предлага програмата на ЕС за градско развитие да се ориентира по целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално по темите „социално приобщаване, демографски промени и устойчиво развитие“, и призовава Комисията да вземе предвид програмата на ЕС за градско развитие в своята следваща работна програма и да предложи необходимите стъпки за нейното изпълнение.

Като основни инструменти за изпълнение на програмата на ЕС за градско развитие докладчикът предлага:

•         Нов модел на многостепенно управление

Политиката за градско развитие не трябва да се осъществява само отгоре надолу. Градовете трябва да получат възможност да внесат своя опит и своите виждания в законодателния процес на ЕС.

Докладчикът призовава Комисията да разработи нов модел на многостепенно управление, който да съчетава официалните правителствени структури с неформални структури, които да отчитат новите възможности на цифровата комуникация и мрежовите дейности. Новият модел следва да гарантира информационния обмен както хоризонтално, така и вертикално, и да повиши участието на гражданите и демократичната легитимност.

•         По-интелигентно регулиране

Една от целите на докладчика е да се опрости правото на ЕС с цел ефикасна политика на ЕС за градско развитие, за да се улесни изпълнението и да се постигнат по-ниски разходи. Тя призовава Комисията да увеличи своите усилия за създаване на ясна, стабилна и предвидима правна рамка, която да насърчава растежа и заетостта. По-специално за градовете трябва да се гарантира, че ползите от процеса на управление се постигат с възможно най-ниски разходи.

•         Подходящи финансови помощи от ЕС

За да може да се реагира на различните предизвикателства за градските райони, на разположение са различни фондове (ЕФРР, ЕСФ, „Хоризонт 2020“, „Европа за гражданите“ и т.н.).

Докладчикът призовава да се намерят пригодени към отделните случаи решения за градовете, да се предоставят подходящи финансови помощи и по възможност да се прилагат координирано средства от различни фондове.

•         Принцип на партньорство

Градовете са засегнати пряко или непряко от европейските разпоредби, но не винаги различните предложения са съгласувани помежду си и са лесни за изпълнение от страна на градовете.

Докладчикът посочва, че принципът на партньорството при структурните фондове представлява пример за ефикасно сътрудничество на различните равнища на управление. Едно ранно привличане на равнището на градовете може да допринесе за това законодателните актове, които имат пряко въздействие върху градовете, да могат да бъдат действително прилагани по един ориентиран към практиката начин.

•         Информационен форум и хармонизиран обмен на данни по въпроси, свързани с градовете

Докладчикът предлага да се провежда редовен информационен форум по политиката за градско развитие, който да предлага на представителите на интереси от различните равнища на управление възможност за сътрудничество и дискусия и да дава на равнището на ЕС възможност за оценка на въздействието на политиките на ЕС.

Едно по-сериозно хармонизиране на данните за градоустройственото и териториалното планиране би следвало да улесни прилагането на политиките на ЕС на местно равнище и да опрости проверката на ползите и постигнатото от тях.

В обобщение докладчикът е на мнение, че политиката на ЕС трябва спешно да предприеме посочените необходими мерки за ефикасна политика/програма за градско развитие, за да може да окаже въздействие върху последствията от урбанизацията на Европа и скоростта, с която се извършва тази урбанизация. Само чрез активни и координирани действия от страна на политиката на ЕС градовете ще могат и в бъдеще да изпълняват своите функции и да предлагат на своите жители желаните от тях условия на живот.

(1)

Точното определение на понятията „град“ и „градски райони“ се различава в отделните държави. В настоящия документ понятията са взаимозаменяеми и се използват за обозначаване на всички градски селищни форми.

(2)

ООН, World urbanization prospects, The 2005 Revision working paper NO ESA/P/WP/200.

(3)

„Градското измерение на политиките на ЕС – ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“, COM(2014) 490.

(4)

Dijkstra, Poelman, Cities in Europe the new OECD-EC definition (Градовете в Европа – новото определение на ОИСР–ЕК), ГД „Регионална и селищна политика“, Регионален фокус, брой 01/2012

(5)

Saskia Sassen, global cities as today’s frontiers (Глобалните градове като съвременни граници), leuphana digital school, 1/6.

(6)

Saskia Sassen, global cities as today’s frontiers (Глобалните градове като съвременни граници), leuphana digital school, 2/6.

(7)

Parag Khana, Beyond city limits (Извън границите на градовете), сп. „Foreign Policy“, 6.10.2014 г., В Европа има два града с такива размери: Лондон и Париж.

(8)

Futurium, през 2011 Европейската комисия, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ стартира проект, наречен „Цифрово бъдеще - пътешествие към визиите и предизвикателствата пред политиката през 2050 г.“ Проектът бе приключен през декември 2013 г. Неговата цел бе „да предложи убедителни и устойчиви отговори на системните проблеми, като например безработицата или финансовата стабилност.“ Една от тематичните области беше „Градове, селища, общности през 2050 г.“

(9)

Изследване на нидерландското министерство на вътрешните работи и отношенията в Кралството, Хага, 2014 г.: Последствията, които глобалната динамика оказва върху регионите, определят до голяма степен местните пазари на труда. Сътрудничеството и координацията на по-високо, европейско и международно равнище представляват условие за разработване на ефективни местни подходи спрямо икономическия растеж.

(10)

Пак там. „В нашето свързано чрез мрежи общество тези мрежи също така надхвърлят правителствените граници, което се отразява върху хоризонталната и вертикалната координация. Промяната от правителство към управление означава, че е нараснало значението на сътрудничеството и координацията с непублични участници с цел постигане на обществени цели.“

(11)

Член 5 от ДЕС: Субсидиарност: Член 4 от ДФЕС: 2. Дял XVIII от ДФЕС „Икономическо, социално и териториално сближаване“, Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(12)

Вж.: The urban dimension in other policies of the EU (Градското измерение на други политики на ЕС), Европейска комисия, ГД „Регионална и селищна политика“, 2011 г.

(13)

(2008/2130(INI) Градоустройственото измерение на политиката на сближаване 24/3/2009.

(14)

2010/2158(INI) Европейската градоустройствена програма и нейното бъдеще в политиката на сближаване 2011 г.

(15)

Важни документи са например: Програма за действие, Лил, 2000 г.; Достижения на правото в областта на градското развитие, Ротердам, 2004 г.; Устойчиви общности, Бристол, 2006 г.; Лайпцигска харта относно устойчивите европейски градове, Лайпциг, 2007 г.; Изпълнение на Лайпцигската харта, Марсилия, 2008 г.; Декларация от Толедо, 2010 г.; Заключения от Познан, ноември 2011 г.; Териториална програма на ЕС за 2020 г., 2011 г.; Към програма на ЕС за градско развитие, Атина, 2014 г.

(16)

така например сътрудничество между общините и трансгранично сътрудничество. Съществува необходимост от гъвкави форми на управление на политиката за градско развитие, приспособени към градските центрове с различна големина.

(17)

Hameldinger и др.: The Europanization of cities (Европеизация на градовете), techne Press, Amsterdam, 2010 г.: Осем степени на европеизация на градовете: а) съответствие с директивите и регламентите на ЕС, б) управление на европейската информация, в) предаване на информация към частния сектор и обществеността, г) максимизиране на безвъзмездните средства от ЕС, д) улесняване на икономическото възстановяване (посредством г)), е) създаване на връзки с други местни организации, участващи в ЕС, ж) участие в международните мрежи на ЕС и сътрудничество в съвместни проекти, з) консултиране на ЕС по въпроси, свързани с изпълнението, и) придаване на по-европейски характер на политиките на Съвета.

(18)

напр. Eurocities.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (8.5.2015)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно градското измерение на политиките на ЕС

(2014/2213(INI))

Докладчик по становище: Евелин Регнер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.      посочва, че градовете играят важна роля за постигането на целите на "ЕС 2020" в областта на заетостта и на политиките на сближаване и във връзка с това трябва да бъдат приобщени към цялостния процес на формулиране на политики на равнището на ЕС, което, наред с друго, може да бъде постигнато чрез включване на представители на градовете в експертните групи, които следва също да се консултират с участници от гражданското общество и социалните партньори; приветства в това отношение програмата за градовете на ЕС, която би гарантирала по-добра координация на политиките и участието на съответни заинтересовани страни от европейските градски райони и трябва да бъде обхваната в по-широкия контекст на член 4 от ДЕС;

2.      приветства също така мултидисциплинарни консултации с органи, представящи гражданското общество, като например Европейския икономически и социален комитет, сходни органи в държавите членки и сдружения на гражданите и избрани от тях представители, за да се оптимизират резултатите от политиките на ЕС и в частност от политиките в областта на заетостта;

3.      счита, че за да се гарантира, че възгледите на всички заинтересовани страни от градовете са по-добре отчетени, съществуващите инструменти и структури на ЕС следва да бъдат проучени по-ефективно чрез консултиране, оценяване, оценка на въздействието и обмен на най-добри практики и опит, особено при разработването на оперативни програми;

4.      насърчава Комисията да продължава да подкрепя развитието на местно администрирани програми за инвестиции в градовете;

5.      изтъква, че растежът, създаването на работни места, изследванията и развитието са концентрирани в градовете и градските райони на Европа и че много европейски градове, особено тези, които се разрастват бързо, и тези, в които се наблюдава демографски упадък, са изправени пред сериозни социални предизвикателства; изтъква, че в градовете има най-голяма концентрация на голямо богатство и изключване в най-екстремните им форми;

6.      призовава Комисията да подкрепя градовете и градските райони заедно с държавите членки и да предложи европейски насоки за преодоляването на тези предизвикателства, които включват високо равнище на безработица, нарастващо социално неравенство, сигурност, глобализация, промени на производствените методи, миграция и бедност, и необходимостта от насърчаване на интеграцията и предоставяне на публична инфраструктура и социални жилища;

7.      изтъква, че мерки в областта на заетостта, социалната, икономическата и екологичната политика имат по-голямо и по-бързо въздействие в градските гъсто населени райони, отколкото другаде; призовава Комисията да отчете това при разработването и изпълнението на политиките си;

8.      счита, че чрез подкрепата на иновативни, интелигентни и устойчиви проекти градовете могат да допринесат сериозно за икономическия растеж, като увеличат процента на заетостта и подобрят социалното сближаване, както и че развитието на основана на знания икономика изисква подходящо финансиране с цел подобряване на цифровата инфраструктура и ИКТ уменията на гражданите на ЕС в градските райони;

9.      изисква от Комисията да засили връзките между градските центрове и периферия и между градските и селските райони;

10.    счита, че в рамките на операциите на Европейския фонд за стратегически инвестиции на проекти в градските райони трябва да се обърне особено внимание, за да се насърчи социално, екологично устойчиво финансиране и инвестиции с голям потенциал за създаване на работни места; изтъква, че комисията по инвестициите на фонда, която ще разглежда проектите, следва да отдели особено внимание на проекти, свързани със социалното жилищно настаняване, обновяването на обществени пространства и сгради, стратегическия обществен транспорт, образованието, здравеопазването и предоставянето на грижи; изтъква, че инвестициите следва също да се съсредоточат върху създаването на висококачествена, устойчива заетост с цел предотвратяване на бедността сред работещите; призовава за това, жителите на градовете и заинтересованите страни да участват в разработването на необходимите политики и свързаните с тях проекти;

11.    отбелязва, че за да се повиши привлекателността на градовете като места за инвестиции и по този начин да се допринесе за приобщаващ икономически растеж и повишаване на заетостта е необходимо да се инвестира повече в градските обществени пространства, да се възстановяват изоставени територии и да се решават проблеми, които ограничават развитието на търговията, особено в областта на услугите, като например слабо развити градски центрове, изоставени обществени пространства, опасни или непривлекателни градски зони и ниско равнище на участие на жителите;

12.    призовава Комисията да проучи възможността за по-голяма бюджетна гъвкавост в рамките на правилата на рамката за икономическо управление на публичните разходи във връзка със справянето с безработицата и бедността и за целите на насърчаване на социалните инвестиции с цел улесняване на по-големи производствени инвестиции от градовете, намаляване на различните форми на неравенство и насърчаването на балансиран социален микс; изтъква, че с оглед на програмата за градовете трябва да се намери решение за проблема с интегрирането на нискоквалифицираните млади хора на пазара на труда, чрез предоставяне на свободно от бариери, достъпно и качествено професионално обучение и на обучение, свързано с работата, за да им се помогне да придобият умения, като се има предвид, че липсата на квалификации може да повиши риска от безработица, което от своя страна повишава риска от бедност и предизвиква множество социални предизвикателства, свързани с изключване, отчуждение и неуспешни усилия за изграждане на независим живот; изтъква, че е от особено значение градовете да подпомагат повече млади хора да останат в училище и да придобият съответните квалификации, необходими за намиране на работа и за създаване на кариера, и да гарантират по-широк достъп до висококачествено образование с особен акцент върху специални проекти за децата от групите в неравностойно положение и малцинствата;

13.    насочва вниманието към въпроса със свръхнаселеността на най-големите градове, която, при липсата на подходяща инфраструктура, може да доведе до проблеми на мобилността и недостатъчно или нискокачествено жилищно настаняване; изразява загриженост относно проблемите с транспорта и липсата на гладко придвижване в големите градове, които значително увеличават времето за придвижване и намаляват качеството на живот на много европейци; изтъква, че липсата на подходяща инфраструктура може да причини психологическо напрежение и стрес за работещите, като по този начин пречи на здравословно съвместяване на професионалния и личния живот;

14.    призовава Комисията да проучи дали и до каква степен неизползвани ресурси на инициативата за младежка заетост могат да бъдат отпуснати пряко за градовете с особено високи равнища на младежка безработица, при условие че въпросните средства са заделени за конкретни проекти за борба с младежката безработица;

15.    обръща внимание върху факта, че градоустройството и услугите във връзка с дискриминацията на пола и насърчаването на равни възможност допринасят за постигане на по-големи социални и икономически ползи; следователно призовава Комисията активно да насърчава обмена на най-добри практики относно бюджетиране, съобразено с принципа за равенство между половете;

16.    изтъква концепциите за достъпни градове, за бюджетиране за универсален дизайн(1) и планиране на достъпни градове; призовава градовете и градските райони да зачитат задълженията на ЕС в областта на достъпността; призовава Комисията да наблюдава изпълнението на свързаните с това мерки; призовава към систематичното ангажиране на гражданите, включително хората с увреждания, и техните представители, както и на експерти в универсалния дизайн в градското развитие;

17.    призовава Комисията да вземе под внимание, при разпределянето на фондовете, последиците от финансовата криза, които отслабиха способността на градските райони да се справят със сериозни въпроси като демографските, екологичните, икономическите и социалните предизвикателства, както и предоставянето на обществени услуги;

18.    изисква от Комисията, като част от нейната програма за градовете, да определи амбициозни цели, за да гарантира, че градовете и регионите изпълняват стратегията "Европа 2020", като отчитат специфичните характеристики на всеки регион, и изтъква, че с оглед на тази стратегия приоритетите на програмата за градовете следва да включват справяне с бедността, социалното изключване и бездомността чрез насърчаване в частност на по-устойчиво социално жилищно настаняване;

19.    подчертава, че градовете са част от по-широка функционална област и не могат да бъдат третирани изолирано; призовава Комисията да зачита принципа на устойчиво регионално развитие също и с оглед на постигане на по-ефикасно и устойчиво градско развитие при разработването на нейната програма за градовете, особено в областта на инфраструктурата, обществените услуги (особено образованието), здравеопазването и полагането на грижи, заедно с координирани, интегрирани, стратегически и устойчиви мрежи на обществения транспорт, които спомагат за засилване на социалното сближаване и за подобряване на мобилността на работниците, както и за по-добър баланс между професионалния и личния живот; насърчава развитието на тези транспортни мрежи в трансгранични градски зони, тъй като градските зони следва да бъдат логистично взаимно свързани не само на регионални или национално равнище, но също и на трансгранично равнище;

20.    призовава Комисията и държавите членки да помогнат на градските райони да модернизират своите икономически, социални и екологични характеристики чрез интелигентни инвестиции и по-добра координация; счита за необходимо и насърчаването на висококачествана и безопасна среда на живот;

21.    изтъква, че градовете и градските райони са структурно много различни и са изправени пред широк спектър от предизвикателства; във връзка с това стига до заключение, че следва да се отхвърли универсален подход; призовава Комисията да намери нови начини за насърчаване на обмена на информация и най-добри практики и да отчете специфичните нужди на градските райони при работата й върху законодателство, тъй като градовете и по-големите градски райони са важни центрове на икономическа дейност и имат, поради своята култура, размер, инфраструктура и икономическа структура, специфични социални проблеми и се нуждаят от специфични решения;

22.    отбелязва, че сътрудничеството между държавите членки в областта на градското развитие понастоящем се осъществява на междуправителствена основа; счита, че развитието на програма на ЕС за градовете трябва да демонстрира ясно добавена стойност за ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

44

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Kostadinka Kuneva, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Heinz K. Becker, Karima Delli, Tania González Peñas, Marju Lauristin, Helga Stevens, Ivo Vajgl, Tom Vandenkendelaere

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Jens Nilsson

(1)

Съобразно член 2 от Решение 2010/48/EО на Съвета.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.6.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Julia Reid, Terry Reintke, Monika Smolková, Maria Spyraki, Olaf Stuger, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petras Auštrevičius, Daniel Buda, Salvatore Cicu, Ivana Maletić, Jan Olbrycht

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jens Nilsson, Georgi Pirinski, Daniele Viotti

Правна информация