Процедура : 2014/2254(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0230/2015

Внесени текстове :

A8-0230/2015

Разисквания :

PV 07/09/2015 - 21
CRE 07/09/2015 - 21

Гласувания :

PV 08/09/2015 - 5.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0286

ДОКЛАД     
PDF 1079kWORD 525k
22.7.2015
PE 546.782v02-00 A8-0230/2015

относно положението с основните права в Европейския съюз (2013 – 2014 г.)

(2014/2254(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Лаура Ферара

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно положението с основните права в Европейския съюз (2013 – 2014 г.)

(2014/2254(INI))

Европейският парламент,

–       като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално тире 2 и тирета 4 – 7 от него,

–       като взе предвид наред с другото член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 9 от ДЕС,

–       като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално параграф 7 от него,

–       като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (наричана по-долу Хартата), прогласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

–       като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН през 1948 г.,

–       като взе предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите,

–       като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г. и ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г.,

      като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

       като взе предвид следните общи коментари на Комитета по правата на детето на ООН: № 7 (2005 г.) относно прилагането на правата на детето в ранна детска възраст, № 9 (2006 г.) относно правата на децата с увреждания, № 10 (2007 г.) относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, № 12 (2009 г.) относно правото на детето на изслушване, № 13 (2011 г.) относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие, № 14 (2013 г.) относно правото на детето неговият висш интерес да е от първостепенно значение,

–       като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) от 1979 г. и програмата за действие от Пекин, резолюцията си от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(1), резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(2), и заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г., озаглавени „Предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени“,

–       като взе предвид Конвенцията на ООН за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

       като взе предвид доклада на независимия експерт на Съвета по правата на човека Цефас Лумина за въздействието на външния дълг и другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално на икономическите, социалните и културните права (Допълнение, Мисия в Гърция, UN A/HRC/25/50/Add.1),

       като взе предвид доклада, публикуван през април 2013 г., на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите, озаглавен „Управлението на външните граници на Европейския съюз и въздействието му върху човешките права на мигрантите“,

      като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва „да се създаде международен правно обвързващ инструмент в областта на правата на човека, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,

–       като взе предвид стратегическите насоки за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, приети от Европейския съвет на 27 юни 2014 г.,

–       като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

–       като взе предвид Европейската социална харта, преразгледана през 1996 г., както и съдебната практика на Европейския комитет по социалните права,

       като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

–       като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

–       като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(4),

–       като взе предвид пакета от директиви относно правото на процедурна защита в ЕС(5),

       като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(6),

–       като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията и придружаващия я план за действие, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.,

–       като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(7),

–       като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз и на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, приети на 16 декември 2014 г.,

–       като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(8),

–       като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9),

–       като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(10),

–       като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(11),

–       като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(12),

–       като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(13),

–    като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

–       като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и съдебната практика на националните конституционни съдилища, които се позовават на Хартата при тълкуването на националното законодателство,

–       като взе предвид политическите насоки за новата Европейска комисия, представени от председателя на Комисията, г-н Жан-Клод Юнкер, пред Парламента на 15 юли 2014 г.,

–       като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

       като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни (COM(2012)0010),

–       като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 – 2016 г. (СОМ(2012)0286), по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики,

       като взе предвид Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“(14),

–       като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

      като взе предвид съобщението на Комисията относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

      като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2013)0454),

–       като взе предвид доклада на Комисията за борбата с корупцията (COM(2014)0038),

–       като взе предвид предложението за директива Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

–       като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(15),

–       като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(16),

–       като взе предвид своите резолюции относно равенството между половете,

–       като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(17),

–       като взе предвид доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит,

–       като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(18),

–       като взе предвид резолюциите си относно основните права и правата на човека, по-специално резолюцията си от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(19),

–       като взе предвид своите резолюции относно миграцията, по-специално последната си резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(20),

–       като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(21),

       като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(22),

       като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС(23), в която Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да извърши задълбочено разследване по въпроса, и като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(24);

       като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ(25),

       като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(26),

–       като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно искането за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни)(27),

–       като взе предвид своите резолюции от 11 септември 2012 г.(28) относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници и от 10 октомври 2013 г.(29) относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ,

–       като взе предвид своите резолюции относно центъра за задържане в залива Гуантанамо,

       като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС(30),

–       като взе предвид Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

–       като взе предвид решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12 Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, и за изменение на Директива 2002/58/ЕО,

–       като взе предвид изслушването на г-н Франс Тимерманс пред Европейския парламент на 7 октомври 2014 г., както и явяването му на заседанието от 11 февруари 2015 г.,

       като взе предвид изслушването на Димитрис Аврамопулос пред Парламента на 30 септември 2014 г.,

–       като взе предвид годишната конференция на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 10 ноември 2014 г. на тема: „Основните права и миграцията в ЕС“ и по-конкретно специалния документ на FRA „Законни канали за влизане в ЕС за хората, нуждаещи се от международна закрила: пакет от инструменти“,

–       като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и нейните мащабни изследвания относно дискриминацията и престъпленията от омраза спрямо евреи в държавите – членки на ЕС, насилието над жени в ЕС и претърпените от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица дискриминация, насилие и тормоз,

       като взе предвид приноса на неправителствените организации, които участват в Платформата за основните права на Агенцията за основните права (FRA),

–       като взе предвид докладите и проучванията на неправителствени организации (НПО) в областта на правата на човека и възложените от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проучвания в тази област, по-конкретно проучването на Тематичен отдел В („C“) на въздействието на кризата върху основните права в държавите членки на ЕС,

–       като взе предвид своите проучвания относно въздействието на кризата върху основните права в държавите членки,

–       като взе предвид принципите относно статута на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека (Парижките принципи), приложени към Резолюция 48/134 на Генералната асамблея на ООН, 

–       като взе предвид доклада (2012/2130(INI)) на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

–       като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) и Оперативните насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието (SEC(2011)0567),

–       като взе предвид съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (COM(2014)0158) и заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г., озаглавени „Гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава“,

–       като взе предвид доклада на Комисията за 2013 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2014)0224) и придружаващите го работни документи,

–       като взе предвид доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2013 г. – Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще (COM(2013)0269),

–       като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (COM(2014)0209) и на препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки,

–       като взе предвид член 52 от своя правилник,

–       като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0230/2015),

А.     като има предвид, че европейската интеграция отчасти има за цел да се избегне повторение на трагичните последици от Втората световна война и на преследването и репресиите, извършени от нацисткия режим, както и да се избегнат отстъплението или връщането назад в развитието на демокрацията и принципите на правовата държава чрез насърчаване, зачитане и защита на правата на човека;

Б.     като има предвид, че зачитането и насърчаването на правата на човека, основните свободи, демокрацията, ценностите и принципите, заложени в Договорите за ЕС и международните инструменти за правата на човека (Всеобщата декларация за правата на човека, ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и т.н.), са задължения на Съюза и държавите членки и следва да бъдат в центъра на европейската интеграция;

В.     като има предвид, че тези права трябва да бъдат гарантирани за всички лица, живеещи на територията на ЕС, включително при наличието на злоупотреби и насилие от страна на публичните органи, независимо от тяхното равнище;

Г.     като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства – общи за държавите членки ценности, които следва да бъдат спазвани от ЕС, както и от всяка отделна държава членка във всички техни политики – както вътрешни, така и външни; като има предвид, че по силата на член 17 от ДЕС Комисията трябва да гарантира прилагането на Договорите;

Д.     като има предвид, че съгласно член 6 от ДЕС ЕС носи отговорността да подкрепя и зачита основните права във всички действия, които предприема, независимо от правомощията си в съответната област; като има предвид, че и държавите членки се насърчават да направят същото;

Е.     като има предвид, че е необходимо преразглеждане на Договорите за ЕС, за да се засилят защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Ж.    като има предвид, че в съответствие с преамбюла на ДЕС държавите членки потвърдиха своята ангажираност по отношение на социалните права, определени в Европейската социална харта; като има предвид, че член 151 от ДФЕС също съдържа изрично позоваване на основните социални права като посочените в Европейската социална харта;

З.      като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на Европейския съюз беше напълно интегрирана в Договорите и че следователно понастоящем тя е правно обвързваща за институциите, агенциите и другите органи на ЕС, както и за държавите членки, при прилагането на законодателството на ЕС; като има предвид, че трябва да се създаде истинска култура по отношение на основните права, която трябва да се насърчава и укрепва както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, по-специално при прилагането на правото на ЕС в национален мащаб и в рамките на отношенията с трети държави;

И.     като има предвид, че в членове 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз се признават правото на живот и правото на неприкосновеност на личността;

Й.     като има предвид, че в член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз се забраняват всички форми на нечовешко или унизително отношение;

К.     като има предвид, че в членове 8, 9, 10, 19 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в съдебната практика на Съда на ЕС, се признава значението на основните социални права, като по този начин се подчертава фактът, че тези права, включително синдикалните права, правото на стачка, правото на свобода на мирни събрания и правото на свободно сдружаване, трябва да бъдат защитени по същия начин като другите основни права, признати от Хартата;

Л.     като има предвид, че член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължава Съюза да „зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“, а член 21 забранява дискриминацията, основана на език и/или принадлежност към национално малцинство;

М.    като има предвид, че член 33 от Хартата на основните права гарантира закрилата на семейството в юридически, икономически и социален план;

Н.     като има предвид, че в членове 37 и 38 от Хартата се признава правото на високо равнище на опазване на околната среда, неразривно свързано с прилагането на политиките на Съюза;

О.     като има предвид, че държавите членки не могат да понижат равнището на гаранциите, съдържащи се в собствените им конституции, по отношение на определени права под претекст, че Хартата на основните права на Европейския съюз или други инструменти на правото на ЕС предоставят по-ниско равнище на защита в съответната област;

П.     като има предвид, че се признава, че националните органи (съдебни органи, правоприлагащи органи и администрации) са ключови участници в конкретното привеждане в действие на правата и свободите, заложени в Хартата;

Р.     като има предвид, че създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно посоченото в дял V от ДФЕС изисква пълно зачитане на основните права от страна на ЕС и всяка държава членка;

С.     като има предвид, че хората – били те граждани или пребиваващи лица – са в центъра на вниманието в Европейския съюз и че признатите от Хартата лични, граждански, политически, икономически и социални права не само имат за цел защитата на европейските граждани и на пребиваващите в ЕС лица от всякаква намеса, злоупотреби или насилие, но и са предпоставки за гарантиране на тяхното пълно и спокойно личностно развитие;

Т.     като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на европейската либерална демокрация и са сред основополагащите принципи на ЕС, произтичащи от общите конституционни традиции на всички държави членки;

У.     като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат на национално равнище, изпълнява ключова роля за гарантирането на взаимно доверие между държавите членки и техните правни системи, поради което е от съществено значение да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно предвиденото в дял V от ДФЕС;

Ф.    като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и е от особено значение в рамките на ЕС, тъй като представлява предпоставка и за съблюдаването на всички права и задължения, произтичащи от Договорите и от международното право;

Х.     като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са се ангажирали с глобален процес, насочен към нови цели за устойчиво развитие, съгласно които правата на човека са универсални, неделими и неотменими;

Ц.     като има предвид, че прилагането на тези ценности и принципи следва да се основава също и на ефективен контрол на зачитането на основните права, гарантирани в Хартата, включително още при изготвянето на законодателните предложения;

Ч.     като има предвид, че ЕС преминава през период на тежка икономическа и финансова криза, която в съчетание с определени мерки, включително драстични бюджетни съкращения, прилагани в някои държави членки с оглед на кризата, оказва отрицателно въздействие върху условията на живот на гражданите на ЕС – като увеличава безработицата, равнището на бедност, неравенството и несигурните условия на труд и ограничава достъпа до услуги и тяхното качество – и съответно върху благосъстоянието на гражданите;

Ш.    като има предвид, че почти една трета от петициите, получавани от Парламента, са свързани с твърдения за нарушения на основните права, посочени в Хартата, засягащи въпроси като гражданството, четирите свободи, заетостта, икономическите обстоятелства, защитата на околната среда и на потребителите, съдебните системи, правото на участие в избори и демократичното участие, прозрачността при вземането на решения, правата на децата и на хората с увреждания, достъпа до образование или езиковите права; като има предвид, че някои от тези петиции повдигат въпроси, свързани със здравни въпроси и с достъпа до здравни грижи и здравни услуги, както и въпроси, свързани с правото на работа, като пряка последица от икономическата криза; като има предвид, че петициите обикновено са най-ранните показатели за ситуацията в областта на правата на човека в държавите членки;

Щ.    като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпция и взаимно доверие, че държавите членки на ЕС спазват демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както това е установено в ЕКПЧ и в Хартата на основните права на ЕС, особено във връзка с развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на принципа на взаимното признаване;

Аа.   като има предвид, че безработицата или животът в положение на бедност или социална маргинализация има значителни последици за достъпа до основните права и упражняването на тези права и че съответно хората в толкова уязвимо положение трябва да продължат да имат достъп до основни услуги, по-конкретно до социални и финансови услуги;

Аб.   като има предвид, че след неотдавнашните терористични нападения на територията на ЕС има вероятност определени политики и мерки за борба с тероризма да се окажат в ущърб на основните права и свободи в ЕС; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира запазването на баланса между защитата на основните права и свободи и укрепването на сигурността; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат задължението да защитават европейските граждани, като същевременно гарантират зачитането на техните основни права и свободи при изготвянето и прилагането на политиките в областта на сигурността; като има предвид, че принципите на необходимост и пропорционалност трябва да бъдат водещи в тази област, така че прилаганите политики да не нарушават гражданските свободи;

Ав.   като има предвид, че хиляди хора загиват в Средиземно море по безпрецедентен начин, налагайки на ЕС огромна отговорност да предприеме действия за спасяване на живота на хора, за спиране на трафикантите на хора, за осигуряване на законови възможности за достъп за мигрантите и за подпомагане и защита на търсещите убежище и на бежанците;

Аг.   като има предвид, че през 2014 г. близо 3500 мигранти са загинали или изчезнали, докато са се опитвали да достигнат до територията на Европа, като съответно общият брой на загиналите и изчезналите лица през последните 20 години достигна близо 30 000; като има предвид, че според Международната организация по миграция миграционният маршрут към Европа се е превърнал в най-опасния миграционен маршрут в света;

Ад.   като има предвид, че всяка година около 1000 молби за предоставяне на убежище са пряко свързани с генитално осакатяване;

Ае.   като има предвид, че правото на убежище се гарантира в Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. и в протокола от 31 януари 1967 г.;

Аж.  като има предвид, че проявите на краен национализъм, расизъм, ксенофобия и нетолерантност все още не са изчезнали от нашите общности; като има предвид, че, напротив, особено след неотдавнашните терористични нападения те изглежда зачестяват в много държави членки, като засягат както традиционните малцинства, така и новите национални малцинствени общности;

Аз.   като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза; като се има предвид, че задоволяването на критериите от Копенхаген е основна предпоставка за присъединяване към ЕС; като има предвид, че задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген са не само основни предприсъединителни изисквания, но трябва да продължат да се прилагат и след присъединяването на дадена държава към ЕС по силата на член 2 от ДЕС; като има предвид, че с оглед на това всички държави членки следва да бъдат оценявани непрекъснато, за да се проверява дали съблюдават неотклонно основните ценности на ЕС, а именно зачитане на основните права, демократичните институции и принципите на правовата държава; като има предвид освен това, че е необходимо да се въведе постепенен коригиращ механизъм, за да се преодолее пропастта между политическия диалог и „ядрената опция“, предвидена в член 7 от ДЕС, и да се намери решение на „дилемата от Копенхаген“ в рамките на действащите Договори;

Аи.   като има предвид, че поради липсата на ясни общи показатели поставянето под въпрос на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в дадена държава членка постоянно се оспорва въз основа на политически и институционални съображения; като има предвид, че липсата на обвързващи процедури често води до трайна инертност, неспазване на Договорите и незачитане на европейските ценности със съучастие от страна на европейски институции;

Ай.   като има предвид, че правото на отправяне на петиции установи здрава връзка между гражданите на ЕС и Европейския парламент; като има предвид, че Европейската гражданска инициатива въведе нова пряка връзка между гражданите на ЕС и институциите на ЕС и че тя може да засили еволюцията на основните и гражданските права; като има предвид, че правата на гражданите включват правото на отправяне на петиции като средство за отстояване от гражданите на техните основни права, както се посочва в член 44 от Хартата и в член 227 от ДФЕС;

Ак. като има предвид, че жените все още са обект на многобройни форми на дискриминация в рамките на Съюза и често се оказват жертва на насилие и злоупотреби, по-специално от сексуално естество;

Ал.   като има предвид, че насилието срещу жени е най-разпространеното нарушение на основните права в ЕС и в целия свят, и като има предвид, че то засяга всички обществени слоеве независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване и представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;

Ам.  като има предвид, че проучване, проведено през 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, е констатирало, че по-голямата част от жените, жертви на насилие, не съобщават за случилото се в полицията;

Ан.   като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област се базират на основните права на човека и представляват съществен елемент от човешкото достойнство(31); като има предвид, че отказът на животоспасяващ аборт представлява сериозно нарушение на правата на човека;

Ао.   като има предвид, че трафикът и сексуалната експлоатация на жените и децата представляват явно нарушение на правата на човека, човешкото достойнство и основните правни и демократични принципи; като има предвид, че понастоящем жените са изложени в по-голяма степен на подобни рискове поради по-високата икономическа несигурност и по-високия риск от безработица и бедност;

Ап.   като има предвид, че насилието срещу жени като форма на дискриминация, основана на пола, не е изрично включено в европейското право и фигурира като концепция само в три национални правни системи (испанската, шведската и германската), в резултат на което насилието срещу жените не се разглежда като съществен въпрос във връзка с равенството между половете; като има предвид, че подходът на държавите членки към насилието срещу жени и към насилието, основано на пола, варира в зависимост от конкретния случай, като големите различия в дефинициите в различните национални законодателства са причина данните да са несъпоставими;

Ар.   като има предвид, че държавите членки също са засегнати от проблема с гениталното осакатяване, като според сведенията броят на жертвите на генитално осакатяване в ЕС достига 500 000, а други 180 000 души са изложени на риск от генитално осакатяване;

Ас.   като има предвид, че в ЕС и в държавите членки все още се извършват многобройни нарушения на основните права, както е видно например от решенията на Европейския съд по правата на човека и както се посочва в доклади на Комисията, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на неправителствени организации, на Съвета на Европа и на ООН, например нарушения на правото на свобода на събранията и на изразяване на мнение на организациите на гражданското общество, институционална дискриминация срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица чрез забрани за сключване на брак и антипропагандно законодателство, както и все още високите равнища на дискриминация и престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения срещу уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице; като има предвид, че действията на Комисията, Съвета и държавите членки са недостатъчни, като се има предвид тежестта на тези хронични нарушения;

Ат.   като има предвид, че обществата, в които основните права са пълноценно въведени и защитавани, имат повече шансове да развият динамична и конкурентоспособна икономика;

Ау.   като има предвид, че ромите – най-голямото етническо малцинство в Европа – продължават да са жертва на тежка дискриминация, расистки атаки, пораждащи омраза изказвания, бедност и изолация;

Аф.   като има предвид, че европейската външна дейност се основава на същите принципи, които са заложени в основата на създаването и развитието на ЕС, т.е. демокрация, солидарност, човешко достойнство и всички основни права; като има предвид, че са разработени специални насоки за правата на човека в рамките на външните политики на ЕС, но не и в рамките на неговите вътрешни политики, което би могло да доведе до обвинения в прилагане на двойни стандарти; като има предвид, че е от съществено значение насърчаването от страна на ЕС на основните права в контекста на неговата външна дейност да бъде придружено от солидна и систематична вътрешна политика за контрол на спазването на основните права на територията на самия ЕС;

Ах.   като има предвид, че разпоредбите за защита на личните данни трябва да зачитат принципите за крайна цел, необходимост и пропорционалност, включително в контекста на преговорите и сключването на международни споразумения, както се подчертава в решението на Съда на ЕС от 6 април 2014 г., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО, и в становищата на Европейския надзорен орган по защита на данните;

Ац.   като има предвид, че правата на зачитане на личния и семейния живот и на защита на личните данни са заложени в Хартата и следователно са неразделна част от първичното законодателство на ЕС;

Ач.   като има предвид, че новите технологии могат да окажат отрицателно въздействие върху основните права и по-специално върху правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани по силата на членове 7 и 8 от Хартата;

Аш.  като има предвид, че масовият достъп до интернет увеличава възможностите за извършване на посегателства на физическата и психическата неприкосновеност на жени, например чрез онлайн „сприятеляване“ със сексуална цел;

Ащ.  като има предвид, че бързо развиващата се цифрова среда (включително все по-широкото използване на интернет, приложения и социални мрежи) налага да се въведат по-ефективни мерки за закрила на личните данни и неприкосновеността на личния живот, за да се гарантира тяхната поверителност и защита;

Ба.    като има предвид, че основните свободи, правата на човека и равните възможности трябва да бъдат гарантирани за всички граждани на ЕС, включително за лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства;

Бб.   като има предвид, че според СЗО всяка година в Европа умират най-малко 850 деца на възраст под 15 години вследствие на малтретиране;

Бв.   като има предвид, че според проучване, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, относно дискриминацията и престъпленията от омраза срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица в допълнение към дискриминацията и насилието, на които те са били подложени, почти половината от анкетираните лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица считат, че в страните, в които пребивават, политиците често използват обиден език по отношение на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; ;

Бг.    като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица са жертва на институционална дискриминация поради забраната на гражданските съюзи или поради наличието на закони, които забраняват заявяването на сексуални предпочитания;

Бд.   като има предвид, че хората с увреждания са подложени на многобройни форми на дискриминация, които представляват пречка за пълноценното упражняване на техните основни права;

Бе.    като има предвид, че сред хората с увреждания нивото на бедност е със 70% по-високо от средното за населението, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

Бж. като има предвид, че секуларизацията и неутралността на държавата са най-добрите гаранции за недопускане на дискриминация по отношение на различните религиозни общности в нея;

Бз.    като има предвид, че свободата на печата и на представителите на гражданското общество като неправителствените организации са съществени елементи на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че тази свобода е застрашена от приемането на национални закони или от предприемането на преки действия от страна на органите в редица държави членки;

Би. като има предвид, че в Хартата на основните права се заявява, че възрастните хора имат правото „да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“;

Бй.   като има предвид, че налагането на наказания, пропорционални на извършените престъпления, има възпиращ ефект по отношение на нарушенията на основните права, но основната цел трябва да продължи да бъде предотвратяването на престъпленията (чрез мерки в сферата на образованието и културата), а не предприемането на действия впоследствие;

Бк.    като има предвид, че ефективността на специализираните институции като националните институции за защита на правата на човека или органите по въпросите на равенството е важна, за да се помогне на гражданите да упражняват по-успешно основните си права до степента, в която държавите членки прилагат правото на ЕС;

Бл.    като има предвид, че правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейския парламент в държавата членка на пребиваване е признато в членове 39 и 40 от Хартата; като има предвид, че упражняването на правото на мобилност не следва да възпрепятства това право;

Бм.   като има предвид неубедителните реакции на Комисията и държавите членки в отговор на разкритията на Едуард Сноудън, свързани с практиките на масов шпионаж в интернет и телекомуникационните мрежи в рамките на програмата Prism на Агенцията за национална сигурност на САЩ, насочени и срещу европейски страни, и като изразява загриженост относно факта, че те не успяха да приложат мерки за защита на европейските граждани или на гражданите на трети държави, живеещи в Европа;

1.      счита, че е от съществено значение да се гарантира пълното зачитане на общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС, в европейското право и в националното законодателство, в публичните политики и тяхното прилагане, като същевременно се съблюдава изцяло принципът на субсидиарност;

2.      призовава държавите членки да гарантират, че цялото законодателство на ЕС, включително програмите за икономически и финансови корекции, се прилага в съответствие с Хартата на основните права и Европейската социална харта (член 151 от ДФЕС);

3.      отбелязва, че член 6 от ДЕС изисква Съюзът да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека; отбелязва Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз; призовава Комисията и Съвета да въведат необходимите инструменти, за да се гарантира, че горепосоченото задължение, заложено в Договорите, се изпълнява без необосновано забавяне; счита, че това трябва да бъде направено въз основа на пълна прозрачност, тъй като то ще предостави допълнителен механизъм за повишаване на реалното зачитане и прилагане на защитата на отделните лица срещу нарушения на основните им права, включително правото на ефективни правни средства за защита, както и да се постигне по-голяма отчетност на европейските институции за техните действия или пропуски по отношение на основните права;

4.      приветства назначаването на първи заместник-председател на Комисията с правомощия, свързани със съблюдаването на принципите на правовата държава и Хартата, и отбелязва ангажимента за правилно прилагане на съществуващата рамка; очаква приемането в близко бъдеще на вътрешна стратегия за основните права в тясно сътрудничество с другите институции и след консултации с широко представителство на гражданското общество и други заинтересовани страни; счита, че стратегията следва да се основава на членове 2, 6 и 7 от ДЕС и да бъде в съответствие с принципите и целите, заложени в членове 8 и 10 от ДФЕС; изразява съжаление относно липсата на политическа воля за прилагане на член 7 от ДЕС като наказателна и възпираща мярка спрямо държавите членки, които са отговорни за нарушения на основните права;

5.     подчертава необходимостта от пълноценно използване на съществуващите механизми, за да се осигури зачитането, защитата и насърчаването на основните права и ценностите на Съюза, посочени в член 2 от Договора за ЕС и в Хартата на основните права; подчертава, че в това отношение е необходимо всички инструменти, които понастоящем са предвидени в Договорите, спешно да бъдат приложени и приведени в действие;

6.      подчертава, че трябва да се използват пълноценно съществуващите механизми, като бъдат извършени обективни оценки и разследвания и в случай на достатъчни основания бъдат започнати процедури за нарушение;

7.      подчертава необходимостта от евентуални промени в Договорите с оглед на допълнителното укрепване на защитата на основните права в Договорите на ЕС;

8.      отбелязва съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, което представлява първи опит за преодоляване на съществуващите пропуски в предотвратяването и разрешаването на случаите на нарушаване на основните права и на принципите на правовата държава в държавите членки; отбелязва намерението на Комисията да информира редовно Парламента и Съвета за постигнатия напредък на всеки етап; счита обаче, че възпиращото действие на предложената рамка може да се окаже недостатъчно силно или ефективно, що се отнася до предотвратяването и разрешаването на случаи на нарушения на основните права в държавите членки, тъй като Комисията представи тази рамка под формата на необвързващо съобщение, което не уточнява кога трябва да влезе в действие тя;

9.  призовава Комисията да приложи и подобри допълнително посочения механизъм с цел:

а)  да го включи във вътрешната стратегия относно основните права, тъй като правовата държава е предпоставка за защитата на основните права в Европейския съюз и в неговите държави членки;

б)  да използва експертния опит на Съвета на Европа и да създаде официален канал за сътрудничество по въпроси, свързани с правовата държава и основните права;

в)  да определи ясно критериите за прилагането му и да гарантира, че активното му и прозрачно прилагане предотвратява успешно извършването на нарушения на основните права; по-специално да определи критериите за „очевиден риск от нарушение“ и „тежко и продължаващо нарушение“ въз основа, наред с другото, на съдебната практика на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека; да обмисли установяването на тези критерии по такъв начин, че при всяко нарушение да може автоматично да се задейства прилагането на рамката;

г)  да открие производства за установяване на неизпълнение на задължения, които биха могли да доведат и до финансови санкции в съответствие с член 260 от ДФЕС, в случай че Агенцията за основните права установи системни или значителни нарушения на член 2 от ДЕС;

д)  да гарантира автоматичното задействане на процедурата съгласно член 7 от ДФЕС, в случай че триетапната процедура, предвидена от рамката, не успее да реши проблема, като се конкретизира действието на кои права, произтичащи от прилагането на Договорите спрямо въпросните държави членки, освен правото на глас в Съвета, може да бъде спряно, така че да се обмисли възможността за налагане на допълнителни наказания, които биха гарантирали ефективното действие на рамката при съблюдаване на европейското право и основните права;

е)  да постанови, че всички законодателни предложения, политики и действия на ЕС, включително в икономическата сфера и в областта на външните отношения, и всички мерки, финансирани от ЕС, трябва да бъдат в съответствие с Хартата и да подлежат на подробна предварителна и последваща оценка на тяхното въздействие върху основните права, както и да включи активен план за действие, който да осигури ефективното прилагане на съществуващите стандарти и да определи областите, в които са необходими реформи; в това отношение счита, че външният независим експертен опит на Агенцията за основните права следва да се използва пълноценно от Комисията, Съвета и Парламента, когато изготвят законодателни актове и разработват политики;

ж) да разработи – в сътрудничество с Агенцията за основните права и с националните органи по въпросите на правата на човека, както и със съдействието на най-широко представителство на гражданското общество – база данни, която да събира и публикува данни и доклади относно положението на основните права в ЕС и в отделните държави членки;

10.    настоятелно призовава Комисията да гарантира, че гореспоменатата вътрешна стратегия е придружена от ясен и подробен нов механизъм, който да е солидно основан на международното и европейското право и да обхваща всички ценности, защитени по силата на член 2 от ДЕС, за да се гарантира съгласуваност със стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, която понастоящем се прилага във външните отношения на ЕС, и да се налага отчетност на европейските институции и на държавите членки за техните действия и пропуски по отношение на основните права; счита, че този механизъм следва да дава възможност за наблюдение на спазването от страна на всички държави – членки на ЕС, на основните права и да предвижда системен и институционализиран диалог в случай на нарушение на основните права от страна на една или няколко държави членки; счита, че за да се използват пълноценно разпоредбите на Договорите, Комисията следва:

а)      да създаде информационно табло въз основа на общи и обективни показатели, по които да бъдат оценявани демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; тези показатели следва да отразяват политическите критерии за присъединяване от Копенхаген, както и ценностите и правата, определени в член 2 от Договорите и в Хартата на основните права; в това отношение Комисията следва да разгледа възможността за разширяване на обхвата на информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, за да обхване то периодичните оценки на спазването на основните права и на принципите на правовата държава от отделните държави членки;

б)     да гарантира постоянно наблюдение, основаващо се на създадено информационно табло и система на годишна оценка по държави, която да бъде разработена от Комисията и Съвета, относно спазването на принципите на правовата държава и положението на основните права във всички държави – членки на Европейския съюз, въз основа на данни на Агенцията на ЕС за основните права, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия и неправителствените организации;

в)     да предложи във връзка с това преразглеждане на Регламента за Агенцията на ЕС за основните права (FRA), за да предостави по-широки правомощия и повече човешки и финансови ресурси на Агенцията, така че тя да може да наблюдава ситуацията в държавите членки и да публикува годишен мониторингов доклад, съдържащ подробна оценка на резултатите на всяка държава членка;

г)      да издаде официално предупреждение, ако въз основа на създаденото информационно табло и горепосочения годишен мониторингов доклад показателите сочат, че държавите членки нарушават принципите на правовата държава или основните права; това официално предупреждение следва системно да бъде придружавано от стартиране на институционализиран диалог с участието, освен на Комисията и съответната държава членка, на Съвета, Европейския парламент и парламента на съответната държава членка;

д)     да допринесе за подобряване на координацията между институциите и агенциите на ЕС, Съвета на Европа, ООН и организациите на гражданското общество; да засили сътрудничеството между институциите на ЕС и държавите членки, включително между Европейския парламент и националните парламенти;

11.    приветства факта, че Съветът ще проведе дебати относно принципите на правовата държава; счита обаче, че подобни дебати не са най-ефективният начин за решаване на проблема с незачитането на основните ценности на Европейския съюз; изразява съжаление поради факта, че Парламентът не е информиран, нито е включен в организацията на тези дебати; призовава Съвета да проведе дебатите си въз основа на резултатите от годишните и специалните доклади на Европейската комисия, Европейския парламент, гражданското общество, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия и на други институционални и неинституционални участници;

12.    призовава Комисията и държавите членки да проведат разследвания във връзка с твърденията за нарушаване на основните права, заложени в Хартата, и да предприемат последващи действия във връзка с тези твърдения, ако същите се окажат основателни; призовава по-специално Комисията да производства за установяване на неизпълнение на задължения в случаите, в които съществуват подозрения, че държава членка е действала в нарушение на тези права;

13.    призовава Комисията да отдаде по-голям приоритет на подготовката за присъединяването на Съюза към Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и преразгледана в Страсбург на 3 май 1996 г.;

14.    призовава държавите членки да създадат и укрепят национални институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи, с цел да се гарантира независимо насърчаване и защита на правата на човека на национално равнище;

15.    призовава да се гарантира по-добра координация между дейностите на Парламента, Съвета на Европа, Агенцията на ЕС за основните права и Европейския институт за равенство между половете (EIGE);

16.    изразява загриженост поради тревожното нарастване на броя на нарушенията на основните права в ЕС, по-специално в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, дискриминацията и нетърпимостта, по-специално по отношение на определени общности, както и поради атаките или натиска срещу НПО, защитаващи правата на тези групи и общности; отбелязва нежеланието на държавите членки да гарантират зачитането на тези основни права и свободи, по-специално по отношение на ромите, жените, общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, търсещите убежище лица, имигрантите и други уязвими групи от населението;

17.    призовава Съвета да намери допирна точка по отношение на точното съдържание на принципите и стандартите, произтичащи от принципите на правовата държава, които се различават на национално равнище, и да възприеме вече съществуващото определение на правова държава на Съда на Европейския съюз като отправна точка за дебат, който да включва: законност, която предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен процес на правоприлагане; правна сигурност; забрана на произвола на органите на изпълнителната власт; независимост и безпристрастност на съда; ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенство пред закона;

18.    припомня, че зачитането на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и че мерките за сигурност следва да не ги нарушават в съответствие с член 52 от Хартата; припомня също така, че съгласно член 6 от Хартата всеки има право на свобода и сигурност;

19.    призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират включването на основните права и принципи, както са определени по-специално в Договорите, Хартата и Европейската конвенция за защита на правата на човека, в политиките и мерките за вътрешна сигурност от самото начало, както се предлага във фокусния доклад на Агенцията за основните права „Включване на основните права в програмата за сигурност“; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат аспектите на социалното приобщаване и недискриминацията в бъдещите стратегии за вътрешна сигурност;

20.    призовава Комисията, с подкрепата на Агенцията за основните права, да засили мерките и програмите за повишаване на осведомеността, образование и обучение по отношение на основните права; тези програми следва да имат за цел създаването на единство и доверие между всички социални партньори и да включват организациите на гражданското общество, националните институции за правата на човека и националните служби за равенство и борба с дискриминацията;

21.    подчертава, че ролята на Комисията като пазител на Договорите не се ограничава до това да гарантира транспонирането на законодателството от страна на държавите членки, а включва и цялостното и правилно прилагане на законодателството, по-специално с оглед на защитата на основните права на гражданите; изразява съжаление във връзка с реалното ограничаване на приложното поле на Хартата поради твърде ограничителното тълкуване на член 51 от нея, съгласно което по силата на тази разпоредба Хартата не обхваща прилагането на правото на ЕС; счита, че този подход следва да бъде преразгледан, за да се отговори на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на техните основни права; припомня, че очакванията на гражданите надхвърлят строгото тълкуване на Хартата и че целта следва да е тези права да бъдат възможно най-ефективни; поради това изразява съжаление, че Комисията се позовава на липсата на компетентност в многобройни отговори на петиции с твърдения за евентуално нарушаване на основни права; в тази рамка призовава за създаването на механизъм за наблюдение, системна оценка и издаване на препоръки, за да се насърчи цялостното зачитане на основните ценности в държавите членки;

22.    припомня решаващото значение на навременното и правилно транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, особено когато то засяга или развива основните права;

Свобода и сигурност

Свобода на изразяване на мнение и свобода на медиите

23.    припомня, че свободата на изразяване на мнение, свободата на информация и свободата на медиите са от основно значение за гарантиране на демокрацията и принципите на правовата държава; решително осъжда насилието, натиска или заплахите срещу журналисти и медии, включително във връзка с разкриването на техните източници и информацията относно нарушаването на основни права от страна на правителства и държави; призовава държавите членки да се въздържат от прилагането на мерки, които възпрепятстват тези свободи; отново отправя призив към Комисията за преразглеждане и изменение на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с насоките, определени от Парламента в неговата резолюция от 22 май 2013 г.;

24.    подчертава, че публичните, независими, свободни, разнообразни и плуралистични медии, заедно с журналистите, както онлайн, така и офлайн, са крайъгълен камък на демокрацията; счита, че собствеността и управлението на медиите не следва да бъдат концентрирани; подчертава във връзка с това, че прозрачността на собствеността на медиите е от решаващо значение за контрола на инвестициите, които биха могли да повлияят на предоставяната информация; призовава за развитие на подходящи и справедливи икономически правила, така че медийният плурализъм да се гарантира и онлайн; призовава Комисията да разработи план за действие, за да гарантира, че всички медии съблюдават минималните стандарти за независимост и качество;

25.    изразява загриженост поради нарастващия брой репресивни мерки в някои държави членки срещу социални движения и демонстрации, срещу свободата на събиранията и свободата на словото, по-специално по отношение на непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти, и малкото на брой полицейски разследвания и съдебни следствия в тази област; призовава държавите членки да защитят свободата на събранията и да не приемат мерки, оспорващи или дори криминализиращи упражняването на основните права и свободи, като например правото на демонстрации и стачки или правото на събрания и сдружения и правото на свободно изразяване на мнение; изразява дълбока загриженост във връзка с националните законодателства в няколко държави членки, които оказват въздействие върху основните права в обществените места и ограничават правото на събранията; призовава Комисията да наблюдава и да предприеме мерки по отношение на сериозните нарушения на основните права, причинени от националните законодателства, налагащи ограничения в рамките на обществените места от съображения за сигурност;

26.    отбелязва, че случаите на тероризъм доведоха до това ЕС и неговите държави членки да засилят мерките за борба с тероризма и противодействие на радикализацията; настоятелно призовава ЕС и националните органи да приемат подобни мерки при пълното зачитане на принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално правото на правна защита, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни; призовава държавите членки и Комисията публично да оценяват при пълна прозрачност съответствието с член 2 от Договора за ЕС и Хартата на основните права на всеки проект или предложение за национален нормативен или законодателен акт за борба с тероризма;

27.    признава, че широкото разпространение на транснационалната киберпрестъпност и транснационалния кибертероризъм създава сериозни предизвикателства и опасения за защитата на основните права в онлайн средата; счита, че е от решаващо значение ЕС да развие съвременен експертен опит в областта на киберсигурността, с цел да се гарантира по-точно спазване на членове 7 и 8 от Хартата в киберпространството;

28.    приветства доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит; настоятелно призовава държавите членки да не толерират практики на изтезания или други форми на жестоко и унизително отнасяне на своята територия; отново призовава държавите членки да гарантират отчетност за нарушения на основните права в контекста на транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ; настоятелно призовава държавите членки да провеждат открити и прозрачни разследвания, за да установят истината относно използването на тяхната територия и въздушното им пространство, както и да окажат пълно съдействие за проучването на Европейския парламент по въпроса, което беше подновено наскоро, и последващите действия към него; призовава за закрила на хората, които разкриват такива нарушения, като например журналисти и лица, които подават сигнали за нарушения;

29.    изразява своята загриженост относно продължаващите сигнали за предполагаемо нарушение на основни права на ЕС, и по-специално на законодателството на ЕС за защита на данните, като резултат от разузнавателните дейности на държавите членки и на трети държави, които позволяват запазването на и достъпа до данни от електронната комуникация на европейските граждани; решително осъжда дейностите за масово наблюдение, разкрити от 2013 г. насам, и изразява съжаление, че те продължават; настоява за изясняване на тези дейности и по-специално на участието и дейността на службите на някои държави членки в момента; призовава Комисията и държавите членки да отчитат в пълна степен изискванията и препоръките на Парламента, постановени в неговата резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; призовава държавите членки да гарантират, че дейностите на разузнавателните им служби са в съответствие със задълженията в областта на основните права и са обект на парламентарен и съдебен контрол;

30.    изразява своята загриженост относно приемането на национално законодателство от държавите членки, допускащо наблюдение без законово основание, и отново подчертава необходимостта от инструменти за сигурност, които са целенасочени, абсолютно необходими и пропорционални в едно демократично общество; отново отправя призив към ЕС и неговите държави членки да приемат система за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения;

31.    изразява съжаление във връзка с липсата на осведоменост на гражданите за техните права в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот и механизмите за съдебна защита на тези права; в тази връзка подчертава ролята на националните органи за защита на данните за насърчаването на и повишаването на осведомеността за тези права; счита, че е от решаващо значение гражданите и по-специално децата да бъдат информирани за значението на защитата на техните данни, включително в киберпространството, и за опасностите, на които може да бъдат изложени; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че с оглед на бързото развитие на технологиите и нарастващите кибератаки е необходимо да се обърне специално внимание на защитата на личните данни, като се наблегне силно върху сигурността на обработката и съхранението; подчертава, че макар че правото да бъдеш забравен не е абсолютно и ще трябва да бъде балансирано спрямо други основни права, физическите лица следва да имат право на коригиране на личните си данни в интернет; изразява сериозна загриженост по отношение на трудностите, които срещат по-голямата част от интернет потребителите при упражняването на своите права в интернет и в цифровото пространство; призовава Съвета да постигне бърз напредък по законодателния пакет в областта на защитата на данните, за да се гарантира високо равнище на защита на данните в целия ЕС;

32.    припомня, че държавите членки трябва да гарантират, че техните разузнавателни служби работят законосъобразно и в пълно съответствие с разпоредбите на Договорите и Хартата; в тази връзка призовава държавите членки да гарантират, че националното законодателство позволява събиране и анализ на лични данни (включително т.нар. метаданни) единствено със съгласието на съответното лице или на основание на съдебно решение, издадено въз основа на основателни подозрения, че обектът участва в престъпна дейност;

33.    подчертава, че незаконосъобразното събиране и обработка на данни следва да се наказва по същия начин като нарушаването на традиционната поверителност на кореспонденцията; настоятелно заявява, че създаването на „задни вратички“ или на всякакви други техники с цел отслабване или заобикаляне на мерките за сигурност или възползване от техните съществуващи слаби места, следва да е строго забранено;

34. осъжда натиска, упражняван върху частните предприятия както от публични, така и от частни действащи лица за достъп до данни на потребителите на интернет, за контрол на съдържанието в интернет или за подкопаване на принципа на неутралност на мрежата;

35.    подчертава, че защитата на основните права в днешното информационно общество е основен проблем за ЕС, тъй като нарастващата употреба на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) създава нови заплахи за основните права в киберпространството, чиято защита следва да се засили, като се гарантира, че те се насърчават и защитават в интернет по същия начин и в същата степен, както и извън интернет;

36.    настоятелно призовава Комисията да наблюдава внимателно прилагането на съществуващото законодателство на ЕС в тази област и счита, че държавите членки следва да прилагат разпоредбите на наказателното право чрез ефективно разследване и наказателно преследване с цел да се гарантира зачитането на основните права на жертвите;

37.    призовава Комисията и държавите членки да упражняват максимална бдителност по отношение на въздействието, което някои нови технологии, като безпилотните самолети, могат да окажат върху основните права на гражданите, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

38.    подчертава жизненоважната роля на образованието за предотвратяване на радикализацията и възхода на нетолерантността и екстремизма сред младите хора;

39.    осъжда актовете на дискриминация и дори насилие от страна на полицейските сили на някои държави членки спрямо малцинствени групи, като например мигранти, роми, лица от групата на ЛГБТИ или хора с увреждания; настоятелно призовава държавите членки да разследват и санкционират подобни действия; счита, че полицията следва да бъде по-добре осведомена и обучена за справяне с дискриминацията и насилието спрямо тези малцинства; приканва държавите членки да възстановят доверието на малцинствата в полицията и да ги насърчават да подават сигнали за нарушения; също така призовава органите на държавите членки да се борят срещу дискриминационното етническо профилиране, извършвано от някои органи на полицията;

Свобода на религията и убежденията

40. позовава се на член 10 от Хартата, който защитава свободата на мисълта, съвестта и религията, включително свободата на изповядване на избраната религия и на промяна на религията или убежденията; счита, че това също така се отнася до свободата на лицата, които не изповядват никаква религия; осъжда всяка проява на дискриминация или нетърпимост и призовава за забрана на всякаква форма на дискриминация на тези основания; изразява съжаление във връзка с това по повод неотдавнашните прояви на антисемитски и антиислямски дискриминация и насилие; призовава държавите членки, включително регионалните органи, да защитават с всички съществуващи средства свободата на религията или убежденията и да насърчава толерантност и междукултурен диалог чрез изготвяне на ефективни политики и укрепване на политиките за борба с дискриминацията, където е необходимо; припомня значението на светската и неутралната държава за предотвратяване на всякаква форма на дискриминация на религиозни, атеистични или агностични общности и за гарантирането на еднакво третиране на всички религии и вярвания; изразява загриженост относно прилагането на закони за богохулство и религиозни обиди в Европейския съюз, които могат да имат сериозно въздействие върху свободата на изразяване на мнение, и настоятелно призовава държавите членки да ги отменят; решително осъжда нападенията на местата за поклонение и настоятелно призовава държавите членки да не оставят тези престъпления ненаказани;

41. настоятелно призовава за зачитане на свободата на религията или убежденията в окупираната част на Кипър, където над 500 религиозни и културни паметници са застрашени от срутване;

42. изразява тревога от възраждането на антисемитизма в Европа и все по-широкото разпространение на опитите за отричане или омаловажаване на Холокоста; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че много членове на еврейската общност планират да напуснат Европа поради влошаващия се климат на антисемитизъм и актовете на дискриминация и насилие срещу тях;

43.    изразява дълбока загриженост поради нарастващата ислямофобия, атаките срещу джамиите и широко разпространената тенденция на смесване на исляма и религиозния фанатизъм на едно незначително малцинство; изразява съжаление във връзка с актовете на дискриминация и насилие, насочени срещу мюсюлманската общност; призовава държавите членки системно да ги осъждат и да прилагат нулева толерантност в това отношение;

Равенство и забрана на дискриминация

44. изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; приветства даването на приоритет на тази директива от страна на Европейската комисия; отново отправя призива си към Съвета да приеме предложението възможно най-скоро;

45   изтъква, че плурализмът, недискриминацията и толерантността са сред основополагащите ценности на Съюза съгласно член 2 от ДЕС; счита, че единствено политики, целящи насърчаване на както на формалното, така и на реалното равенство и борба с всички форми на предубеденост и дискриминация може да насърчи едно сплотено общество чрез премахване на всички форми на предразсъдъци, които вредят на социалната интеграция; изразява съжаление поради факта, че днес в ЕС все още има случаи на дискриминация, маргинализация и дори насилие и злоупотреби, основани по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

46.    счита, че Съюзът и държавите членки следва да увеличат своите усилия за борба с дискриминацията, за защита на културното, религиозното и езиковото многообразие и да насърчават мерки за засилване на равенството между половете, правата на детето, правата на възрастните хора, правата на лицата с увреждания, правата на лицата от групата на ЛГБТИ и на лицата, които принадлежат към национални малцинства; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат множествената дискриминация в политиките за равенство;

47.    призовава Комисията и Съвета да признаят необходимостта от надеждни и сравними данни относно равенството за измерване на дискриминацията, дезагрегирани по основанията за дискриминация, с цел предоставяне на информация при създаването на политики, оценка на прилагането на антидискриминационното законодателство на ЕС и по-доброто му изпълнение; призовава Комисията да определи последователни норми за събиране на данни относно равенството въз основа на самоопределението, стандартите на ЕС за защита на данните и консултации със съответните общности; призовава държавите членки да събират данни за всички основания за дискриминация;

48.    настоятелно призовава ЕС да приеме директива, която да осъжда дискриминацията, основана на пола, и да се бори срещу свързаните с пола предразсъдъци и стереотипи в образованието и медиите;

Насърчаване на малцинствата

49. призовава за по-голяма последователност от страна на Европейския съюз в областта на защитата на малцинствата; изразява твърдо убеждение, че всички държави членки, както и страните кандидатки, ще съблюдават едни и същи принципи и критерии, за да се избегне прилагането на двойни стандарти; призовава във връзка с това за установяването на ефективен механизъм за наблюдение и за гарантиране на зачитането на основните права на малцинствата както в страните кандидатки, така и в държавите – членки на ЕС;

50.    подчертава, че Европейският съюз трябва да бъде зона, в която преобладава зачитането на етническото, културното и езиковото многообразие; приканва институциите на ЕС да изготвят всеобхватна система на ЕС за защита на националните, етническите и езиковите малцинства, за да се гарантира равното им третиране, като се отчитат съответните международни правни стандарти и съществуващите добри практики и призовава държавите членки да гарантират действителното равенство на тези малцинства, по-специално по отношение на езика, образованието и културата; насърчава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили ефективно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да го направят; припомня също необходимостта да се прилагат принципите, развити в рамката на ОССЕ;

51.    осъжда всички форми на дискриминация, основана на използвания език, и призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и ефективно приложили Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да го направят; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими действия, за да преодолеят непропорционалните административни или законодателни пречки, които биха могли да затруднят езиковото многообразие на европейско или национално равнище;

52.    подчертава, че принципите на зачитане на човешкото достойнство, равенство пред закона и забрана на дискриминация на каквото и да било основание представляват основи на правовата държава; призовава държавите членки да приемат национална законодателна рамка за премахване на всички форми на дискриминация и да гарантират ефективното прилагане на съществуващата законодателна рамка на ЕС;

Положението на ромите

53.    изразява съжаление във връзка с тенденцията към антиромски настроения в Европейския съюз и изразява своята загриженост относно положението на ромите в ЕС и многобройните случаи на преследване, насилие, стигматизиране, дискриминация и незаконно експулсиране, които противоречат на основните права и правото на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия срещу държавите членки, които позволяват институционализирана дискриминация и сегрегация; призовава държавите членки още веднъж да прилагат ефективно стратегии за насърчаване на действително приобщаване, да прилагат засилени и подходящи мерки за насърчаване на интеграцията, по-специално в областта на защитата на основните права, образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването, и да водят борба с насилието, изказванията, подбуждащи към омраза, и дискриминацията на ромите в съответствие с препоръката на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки от 9 декември 2013 г.;

54.    подчертава значението на правилното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите чрез разработването на интегрирани политики, включващи в непрекъснат диалог местните органи, неправителствените организации и ромските общности; призовава Комисията да осигури наблюдение и по-добра координация на изпълнението; призовава държавите членки да си сътрудничат с представители на ромското население при управлението, наблюдението и оценката на проектите, засягащи техните общности, като използват фондове, включително фондове на ЕС, при същевременен стриктен контрол на зачитането на основните права на ромите, включително свободата на движение, съгласно Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки;

55.    изразява съжаление поради съществуващата дискриминация на ромите в националните образователни системи и на пазара на труда; подчертава увеличаващата се уязвимост на жените и децата от ромски произход, по-специално към многобройните и едновременни нарушения на техните основни права; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

56.    настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите законодателни изменения относно стерилизацията и да обезщетят финансово жертвите на принудителна стерилизация, извършвана спрямо жени от ромски произход и жени с умствени увреждания, в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Насилието срещу жени и равенството между жените и мъжете

57.    призовава ЕС и държавите членки да се борят с и да преследват всяка форма на насилие и дискриминация срещу жените; призовава държавите членки по-специално да се справят ефективно с последиците от домашно насилие и сексуална експлоатация във всичките ѝ форми, включително при бежанците или децата на мигранти, както и от ранните или принудителните бракове;

58.    изразява загриженост относно степента и формите на насилие срещу жени в ЕС, документирани от проучването в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, според което една на всеки три жени е била жертва на физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст и приблизително 3,7 милиона жени в ЕС стават жертви на сексуално насилие в рамките на една година; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващото законодателство и да продължават да поставят проблема за насилието срещу жени на челно място в дневния си ред, тъй като насилието, основано на пола, не трябва да се толерира; призовава Комисията да насърчава ратифицирането от държавите членки на Конвенцията от Истанбул и да започне възможно най-скоро процедура за присъединяване на ЕС към тази конвенция; отбелязва, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе за развитието на интегрирана политика и за насърчаването на международното сътрудничество в борбата срещу всички форми на насилие срещу жени, включително сексуален тормоз, както по интернет, така и извън него;

59.    призовава държавите членки да създадат мрежи от центрове, осигуряващи подкрепа и подслон за жените, които са жертви на трафик и проституция, като им осигурят психологическа, медицинска, социална и правна помощ и подкрепа за намирането на стабилна работа и съпътстващите я права;

60. изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващите практики на генитално осакатяване, които са тежка форма на насилие срещу жените и момичетата и представляват неприемливо нарушение на тяхното право на физическа неприкосновеност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да проявяват изключителна бдителност във връзка с тези практики в рамките на своята територия, както и да ги прекратят възможно най-бързо; призовава по-специално държавите членки да възприемат твърд и възпиращ подход чрез обучение на лицата, работещи с мигранти, и чрез систематично и ефективно преследване и наказване на извършителите на генитално осакатяване, към което не трябва да се проявява никаква толерантност; подчертава, че това следва да се извършва паралелно с кампании по информиране и повишаване на осведомеността, насочени към засегнатите групи; приветства факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите за предоставяне на убежище;

61.    призовава Комисията да гарантира непрекъснатост на събирането на данни относно преобладаващите характеристики и естеството на насилието срещу жени като основа за строги политики за предотвратяване на насилието и за посрещане на нуждите на жертвите, включително като направи оценка на прилагането на Директивата относно жертвите в ЕС (2012/29/ЕС) и като организира кампании за повишаване на осведомеността срещу сексуалния тормоз; счита, че събирането на данните следва да доразвива първото проучване в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, и да се основава на сътрудничеството между Комисията (включително Евростат), Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете; отново изтъква искането към Комисията, отправено в резолюцията на Парламента от 25 февруари 2014 г. с препоръки към Комисията за борба с насилието над жените (2013/2004(INL)), да внесе предложение за акт, установяващ мерки за насърчаване и подкрепа на дейността на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени; и призовава Комисията да обяви 2016 година за година за борба с насилието срещу жени и момичета;

62.    призовава ЕС и държавите членки да се борят срещу и да преследват всички форми на насилие срещу жени; призовава Комисията да предложи законодателна инициатива за забрана на насилието срещу жени в ЕС;    

63.    призовава Комисията да повишава осведомеността с цел стимулиране на култура на уважение и толерантност с цел премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; освен това призовава държавите членки да гарантират прилагането на национални стратегии за зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве на жените и техните права в тази област; подчертава ролята на Съюза за повишаването на осведомеността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, като се има предвид, че здравето е основно човешко право, което е от съществено значение за упражняването на другите човешки права;

64.    изразява тревога по повод недостатъчното представителство на жените в процесите за вземане на решения, в предприятията и в управителните им съвети, в сферите на науката и на политиката, както на национално, така и на международно равнище (големи дружества, национални и европейски избори), и най-вече на местно равнище; призовава жените да бъдат подкрепяни в професионалното им развитие и в усилията им да получат достъп до отговорни длъжности, и призовава институциите на ЕС да обърнат повече внимание на данните, които сочат, че едва 17,8% от членовете на управителните съвети на големите дружества с публично участие и регистрираните на фондовия пазар са жени;

65.    призовава да се деблокира директивата за отпуска по майчинство в Съвета, тъй като този законодателен акт ще направи възможно реалното и осезаемо равенство между половете, както и хармонизацията на равнище ЕС;

66.    подчертава, че над половината от всички завършили висше образование са жени и че тези данни се разминават с данните на пазара на труда, особено на по-високите постове, на които се вземат решения; поради това призовава държавите членки да предприемат всички мерки, необходими, за да се гарантира равно участие на жените и мъжете на пазара на труда и да се помогне на жените да заемат високи постове, и по-специално да постигнат във възможно най-кратък срок съгласие относно предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки; изразява съжаление, че в ЕС жените продължават да получават средно с 16% по-нисък доход от мъжете за един и същ труд; поради това призовава ЕС да продължи да своята работа за гарантиране на равенство между жените и мъжете в заплащането в съответствие с член 157 от ДФЕС, в пенсиите, и участието на пазара на труда, включително в позиции от висшето управление; счита, че това действие ще помогне в борбата с бедността, както и да се гарантира, че Европа се възползва максимално от всички налични таланти; изразява съжаление поради факта, че равнището на безработица сред жените продължава да бъде значително по-високо от това на мъжете, и подчертава, че финансовата независимост на жените трябва да представлява елемент от борбата срещу бедността;

67.    призовава Комисията да засили контрола на спазването на принципа на равенство между мъжете и жените в европейското законодателство; призовава държавите членки да извършат подобен анализ на националното си законодателство;

68.    признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права и съществен елемент на човешкото достойнство, равенството между половете и самоопределението; настоятелно призовава Комисията да включи сексуалното и репродуктивното здраве и права, като основни права на човека, в следващата здравна стратегия на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС по отношение на основните права, за което беше призована от Парламента на 10 март 2015 г.;

69.    признава, че забраната на аборта в животозастрашаващи ситуации е равносилна на сериозно нарушение на основните права;

70.    призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да признаят правото на достъп до безопасна и модерна контрацепция и сексуално образование в училищата; настоятелно призовава Комисията да допълни националните политики с цел подобряване на общественото здраве, като същевременно предоставя пълна информация на Европейския парламент;

Права на децата

71.    решително осъжда всякаква форма на насилие и малтретиране на деца; призовава държавите членки –като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето – да вземат подходящи мерки за защита на децата от всички форми на физическо и психическо насилие, включително физическа и сексуална злоупотреба, принудителни бракове, детски труд и сексуална експлоатация;

72.    решително осъжда сексуалната експлоатация на деца, и по-специално разрастващото се явление на детска порнография в интернет; настоятелно призовава Съюза и държавите членки да обединят усилията си за борба срещу тези сериозни нарушения на правата на детето и да вземат надлежно предвид препоръките, направени от Парламента в неговата резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн; отново отправя призива си към държавите членки, които все още не са транспонирали директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; също така призовава Съюза и държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие;

73.    призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

74.    подчертава ролята на специалистите, работещи с деца, като например учители, педагози и педиатри, когато става въпрос за откриване на признаци на физическо и психическо насилие над деца, включително кибертормоз; призовава държавите членки да гарантират, че осведомеността на тези специалисти се повишава и те биват обучавани за целта; също така призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които децата да могат подават сигнали за актове на малтретиране, сексуално насилие, заплахи или тормоз срещу тях;

75.    счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от използването на техните лични данни онлайн; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че следва да бъде забранено онлайн профилирането на деца;

76.    осъжда всички форми на дискриминация срещу деца и призовава Комисията и държавите членки да предприемат обединени действия за изкореняване на дискриминацията срещу деца; по-специално призовава държавите членки и Комисията изрично да определят децата като приоритет при планирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване;

77.    призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до правосъдие за всички деца, независимо дали те са заподозрени, извършители, жертви или страни в производство; подчертава значението на засилването на процесуалните гаранции за деца при наказателни производства, особено в контекста на текущото обсъждане на директива относно процесуалните гаранции за децата, заподозрени или обвиняеми по наказателни производства;

78.    изразява загриженост във връзка с увеличаването на случаите на международно отвличане от родител; подчертава във връзка с това важната роля на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител; подчертава значението на общ подход на ЕС към намирането на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, засягащи случаи на изчезнали деца, и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца;

79.    припомня, че висшият интерес на детето, посочен в член 24 от Хартата, трябва винаги да бъде от първостепенно значение във всички политики и мерки, приети по отношение на децата; припомня, че правото на образование е залегнало в Хартата и че образованието е от решаващо значение както за благосъстоянието и личностното развитие на детето, така и за бъдещето на обществото; счита, че образованието на децата от семейства с ниски доходи е от съществено значение за извеждане на децата от бедността; призовава държавите членки във връзка с това да насърчават висококачествено образование за всички;

80. подчертава, че интересите и правата на децата на граждани на ЕС трябва да бъдат защитени по подходящ начин не само в рамките на Съюза, но и извън неговите граници, и поради това призовава за засилено сътрудничество с институциите, отговорни за благополучието на децата в скандинавските държави извън ЕС; счита, че всички партньори на ЕС (включително членовете на ЕИП) следва да ратифицират Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата;

81.    признава, че финансовата и икономическа криза оказа силно отрицателно въздействие върху осъществяването на правата и благосъстоянието на децата; призовава държавите членки да увеличат усилията си за борба с детската бедност и социалното изключване чрез ефективно прилагане на препоръката на Комисията „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“, чрез интегрирани стратегии, подпомагащи достъпа до адекватни ресурси, които дават възможност за ползване на достъпни качествени услуги и насърчаване на участието на децата във вземането на решения, които ги засягат; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за наблюдение на изпълнението на препоръката;

82.    приканва Комисията да предложи програма, която да бъде амбициозно и всеобхватно продължение на Програмата на ЕС за правата на детето, през 2015 г.; призовава Комисията да осигури ефективното интегриране на правата на децата във всички законодателни актове, политики и финансови решения на ЕС; призовава Комисията да докладва ежегодно за постигнатия напредък по отношение на зачитането на правата на децата и пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на правата на децата; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране на правата на детето в неговите политики; призовава Комисията да приеме оповестените насоки на ЕС за създаване на интегрирани системи за закрила на децата;

83.    посреща със задоволство тенденцията принудителният брак да бъде определян като престъпление в държавите членки; призовава държавите членки да проявяват бдителност и да обучават и информират служителите, които са в контакт с деца, например учителите и лицата, работещи с младежи, за да могат тези служители да разпознават ситуациите, в които определени деца са изложени на риск да бъдат отведени в своята страна на произход, за да бъдат омъжени насила;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица

84.    осъжда най-остро всички форми на дискриминация и насилие на територията на ЕС спрямо лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, които се благоприятстват от закони и политики, ограничаващи основните права на тези лица; призовава Комисията и държавите членки да приемат законодателство и политики за борба с хомофобията и трансфобията; във връзка с това призовава Комисията да изготви план за действие или стратегия на равнището на ЕС за равенство въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, за което Парламентът призова неколкократно и за което членът на Комисията, г-жа Йоурова, пое ангажимент по време на изслушванията на Комисията; във връзка с това припомня своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, при все това подчертава, че тази цялостна политика трябва да съблюдава правомощията на Европейския съюз, на неговите агенции и на държавите членки;

85.    счита, че е по-вероятно основните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица да бъдат защитени, ако те имат достъп до правни институти като съжителството, регистрираното партньорство или брака; приветства факта, че понастоящем 19 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите държави членки да обмислят възможността да последват този пример; освен това отново призовава Комисията да представи предложение за амбициозен регламент, който да осигури взаимното признаване на документите за гражданско състояние (включително признаването по правен път на пола и свидетелствата за брак и за регистрирано партньорство) и правните последици от тях, с цел да се намалят дискриминационните юридически и административни пречки пред гражданите, които упражняват правото си на свободно движение;

86.    призовава държавите членки да проявяват бдителност и твърдост и да санкционират държавните служители, които публично обиждат или заклеймяват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

87.    насърчава държавите – членки на ЕС, да подкрепят професионалните съюзи и организациите на работодателите в усилията им да приемат политики относно многообразието и недискриминацията с акцент върху лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

88.    счита, че органите на държавите членки следва да улесняват процедурите, които предоставят възможност новият пол на лицата, променили пола си, да бъде признат в официални документи; отново осъжда процедурите за съдебно признаване, налагащи стерилизация на транссексуалните лица;

89.    изразява съжаление във връзка с факта, че в по-голямата част от държавите членки транссексуалните лица все още се считат за психично болни, и призовава тези държави да преразгледат националната си категоризация на психичните заболявания, като същевременно гарантират наличието на необходимото от медицинска гледна точка лечение за всички транссексуални лица;

90.    приветства инициативата, проявена от Комисията, която настоя да се сложи край на патологизирането на транссексуалните идентичности в рамките на прегледа на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация; призовава Комисията да активизира усилията си, така че несъответствието на пола в детството да не се превърне в нова диагноза по МКБ;

91.    изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че операциите за генитална „нормализация“ на интерсексуални кърмачета са широко разпространени, въпреки че не са необходими от медицинска гледна точка; във връзка с това посреща със задоволство малтийския закон за полова идентичност, изразяване на половата принадлежност и полови характеристики от април 2015 г., който забранява подлагането на интерсексуални кърмачета на такива операции и утвърждава принципа на самоопределение на интерсексуалните лица, и призовава другите държави да последват примера на Малта;

Права на хората с увреждания

92.    изразява съжаление по повод на дискриминацията и изолацията, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да приложат Европейската стратегия за хората с увреждания и да наблюдават и прилагат съответното европейско законодателство; във връзка с това призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за приемане на акт за достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който може да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира, че всички политики на ЕС са съгласувани в това отношение; също така призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между стратегията на ЕС за хората с увреждания и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето с цел осигуряване на реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

93.    настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват по възможно най-добър начин европейските фондове в съответствие със задълженията на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да подкрепят неправителствените и други организации и да работят в тясно сътрудничество с тях, за да осигурят правилното прилагане на Конвенцията; призовава ЕС и държавите членки да подобрят достъпа на хората с увреждания, включително лицата с психо-социални увреждания, до заетост и обучение, и да подкрепят независимите условия на живот и програмите за деинституционализация в съответствие с член 26 от Хартата;

94.    подчертава необходимостта да се зачита правото на хората с увреждания на политическо участие в изборите; във връзка с това призовава Комисията да включи оценка на съвместимостта с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в своите доклади относно прилагането на директиви 93/109/ЕО и 94/80/ЕО, които определят правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и в общински избори; изразява съжаление във връзка с факта, че много хора с увреждания в ЕС с отнета правоспособност са лишени също и от правото на глас; поради това призовава държавите членки да изменят националното си законодателство, с цел да не отнемат системно правото на глас от хората с увреждания, лишени от правоспособност, а по-скоро да анализират всеки случай поотделно и да предоставят съдействие на хората с увреждания в хода на процедурите на гласуване;

95.    призовава Комисията да направи оценка на съвместимостта на европейското законодателство с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да извършва оценка на всички бъдещи предложения в светлината на тази конвенция чрез оценка на тяхното въздействие;

96.    осъжда използването на форми на физическа и фармакологична принуда на хората с умствени увреждания и призовава ЕС и държавите членки да приемат политики за социална интеграция;

97.    изразява съжаление във връзка с факта, че хората с увреждания все още срещат пречки при достъпа си до пазара на стоки и услуги в рамките на Съюза; счита, че поради своето естество тези пречки могат да ограничат тяхното участие в обществото и че те представляват нарушение на правата им, произтичащи по-специално от тяхното европейско гражданство; настоятелно призовава Комисията да постигне бърз напредък в рамките на работата си по достъпността в Европейския съюз с оглед на своевременното приемане на законодателен акт;

98.    призовава институциите на ЕС и държавите членки да осигурят активното участие на хората с увреждания – включително чрез техните представителни организации – в процесите на вземане на решения в съответните им области на компетентност в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за хората с увреждания;

99.    призовава държавите – членки на ЕС, и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайл или формат, лесен за четене, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложените законодателни актове и политики са достъпни;

100.  призовава Комисията да хармонизира събирането на данни за хората с увреждания чрез социални проучвания в ЕС в съответствие с изискванията на член 31 от Конвенцията за хората с увреждания; подчертава, че при събирането на такива данни следва да се използват методологии, които приобщават всички хора с увреждания, включително хората с по-тежки увреждания и хората, които живеят в институции;

Дискриминация, основана на възраст

101.  изразява съжаление във връзка с факта, че много възрастни хора се сблъскват ежедневно с дискриминация и нарушаване на основните си права, по-специално по отношение на достъпа до адекватни доходи, заетост и здравни грижи и до необходими стоки и услуги; припомня, че в член 25 от Хартата на основните права се заявява правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот; призовава Комисията да разработи стратегия относно демографските промени, за да въведе в действие член 25 от Хартата на основните права;

102.  изразява своята загриженост във връзка с широкото разпространение в държавите членки на грубото отношение към възрастните хора, на липсата на грижи за тях и на тяхното малтретиране; призовава държавите членки да приемат мерки за борба с дискриминацията и всички форми на насилие срещу хората в напреднала възраст и да насърчават независимостта им чрез подпомагане на ремонтирането и достъпността на жилищата; припомня, че жените в напреднала възраст се озовават по-често от мъжете под прага на бедността, което се дължи на разликата в заплащането и впоследствие – на разликата в пенсиите;

103.  призовава държавите членки да гарантират приобщаването на младите работници на пазара на труда, по-специално на лицата, които са засегнати от икономическата криза, включително чрез организиране и предоставяне на обучение за социалния напредък на младите хора;

104.  призовава за зачитане на достойнството на хората в края на живота им, по-специално като се гарантира, че решенията, изразени във волеизявления, се признават и уважават;

105.  изразява загриженост във връзка с факта, че съкращенията на публичните разходи и на пенсиите от страна на държавите членки в голяма степен допринасят за бедността в напреднала възраст, като намаляват разполагаемия доход на възрастните хора, влошават условията им на живот, създават неравенство по отношение на достъпността на услугите и са причина все по-голям брой възрастни хора да имат доходи едва-едва над прага на бедността;

Престъпления от омраза и изказвания, проповядващи омраза

106.  изразява съжаление по повод на случаите на изказвания, проповядващи омраза, или на престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, които се наблюдават ежедневно в ЕС; призовава държавите членки да защитават основните права и да популяризират разбирателството, приемането и толерантността между различните общности на тяхната територия; призовава ЕС да постави борбата срещу престъпленията от омраза сред своите приоритети при разработването на европейските политики за борба с дискриминацията, както и в областта на правосъдието; призовава Комисията и държавите членки да активизират борбата срещу престъпленията от омраза и дискриминационните нагласи и поведение, като разработят цялостна стратегия за борба срещу престъпленията от омраза, насилието, основано на предубеждения, и дискриминацията;

107.  изразява загриженост във връзка с все по-честите изказвания в интернет, проповядващи омраза, и приканва държавите членки да въведат опростена процедура, която да позволява на гражданите да съобщават за случаи на съдържание в интернет, проповядващо омраза;

108.  изразява своята загриженост по повод на разследванията и осъдителните присъди във връзка с престъпления от омраза в държавите членки; както непрекъснато показват констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права от нейните широмащабни анкети, жертвите на престъпления не са склонни да се разкриват и да докладват на полицията;

109.  изразява своята загриженост във връзка с факта, че няколко държави членки не са транспонирали правилно разпоредбите на Рамково решение 2008/913/ПВР, и призовава държавите членки да транспонират изцяло и да прилагат стандартите на ЕС и да обезпечат изпълнението на националното законодателство, наказващо всички форми на престъпления от омраза, подбудителство към омраза и тормоз, и водещо до системно наказателно преследване на тези престъпления; призовава Комисията да следи за правилното транспониране на Рамковото решение и да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които не го транспонират; освен това призовава за преразглеждане на Рамковото решение, с цел в него да се включат изцяло всички престъпления от омраза и престъпления, подбудени от предубеждения или дискриминационни мотиви, и ясно да се определят последователни стандарти за разследването и наказателното преследване;

110.  призовава Комисията да подкрепя програмите за обучение на служителите на правоприлагащите и съдебните органи, както и на съответните агенции на ЕС, по отношение на подхода към дискриминационните практики и престъпленията от омраза и на тяхното предотвратяване; призовава държавите членки да се погрижат органите, отговарящи за разследването и наказателното преследване, да разполагат с практически инструменти и умения, за да могат да идентифицират престъпленията, обхванати от Рамковото решение, и да се борят с тях, както и да взаимодействат и общуват с жертвите на тези престъпления;

111.  отбелязва със загриженост настоящата популярност на политически партии, чиито политически програми се базират на изключването, основано на етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия;

112.  изразява дълбока загриженост поради все по-честото омаловажаване на расистките и ксенофобските прояви и изказвания, произтичащо от все по-забележимото присъствие в публичната сфера на расистки и ксенофобски групи, някои от които са получили или се стремят да получат статут на политически партии;

113. изразява дълбока загриженост във връзка с появата на политически партии, които използват настоящата икономическа и социална криза, за да оправдават своето расистко, ксенофобско и антиислямско послание;

114.  решително осъжда сплашването и преследването на малцинства, по-специално на роми и мигранти, от страна на паравоенни групировки, някои от които са пряко свързани с политически партии; настоятелно призовава държавите членки да забранят и да санкционират подобни практики;

Бездомни лица

115.  изразява своята тревога във връзка с броя на лицата, загубили жилището си в резултат от икономическата криза; счита, че бездомните лица трябва да продължават да бъдат интегрирани в обществото и че трябва да се води борба с тяхната изолация и маргинализация; за тази цел призовава държавите членки да приемат амбициозни политики, за да подпомагат тези лица; подчертава, че бездомните лица са уязвими, и отново призовава държавите членки да се въздържат от заклеймяването им като закононарушители; призовава държавите членки да отменят всеки нормативен акт или политика, представящи ги като такива; призовава държавите членки да разработят национални стратегии за борба с явлението бездомност на своята територия; подчертава, че правото на помощ за жилище на най-нуждаещите се лица е заложено в Хартата на основните права;

Права на мигрантите и на лицата, търсещи международна закрила

116.  изразява съжаление във връзка с честите и трагични смъртни случаи в Средиземно море и с ролята на контрабандистите и трафикантите, които лишават мигрантите от техните основни права; посочва, че ЕС и държавите членки следва да направят повече, за да предотвратят бъдещи трагедии в морето; призовава ЕС и неговите държави членки да заложат солидарността и зачитането на основните права на мигрантите и на лицата, търсещи убежище, в основата на миграционните политики на ЕС, и по-специално:

–   подчертава необходимостта от интегриране на основните права във всеки аспект на миграционните политики на ЕС, както и от извършване на задълбочена оценка на въздействието върху основните права на мигрантите на всички мерки и механизми, свързани с миграцията, убежището и контрола на границите; в частност призовава държавите членки да зачитат правата на уязвимите мигранти;

–   подчертава необходимостта от цялостен подход на ЕС, който да увеличи съгласуваността между вътрешните и външните политики на ЕС; насърчава ЕС и държавите членки да поставят зачитането на правата на мигрантите в центъра на всяко споразумение за двустранно или многостранно сътрудничество с държави извън ЕС, включително на споразуменията за реадмисия, партньорствата за мобилност и споразуменията за техническо сътрудничество;

–   напомня на държавите членки за техните международни задължения да помагат на хората, изпаднали в беда в морето;

–   призовава държавите членки да изменят или преразгледат всеки законодателен акт, който предвижда санкции за оказване на помощ на мигранти, изпаднали в беда в морето;

–   подчертава основното право да се търси убежище; насърчава ЕС и държавите членки да предоставят и посветят достатъчни ресурси за създаването на нови безопасни и законни възможности и канали за лицата, търсещи убежище, за влизане в Европейския съюз, така че да се намалят рисковете, свързани с опитите за незаконно влизане, и да се противодейства на мрежите за трафик и контрабанда на хора, които се възползват от излагането на опасност на живота на мигрантите и от тяхната сексуална и трудова експлоатация;

–   призовава всички държави членки да участват в програми на ЕС за презаселване и насърчава използването на хуманитарни визи;

–   настоятелно призовава държавите членки да гарантират наличието на достойни условия на приемане в съответствие с действащото законодателство в областта на основните права и предоставянето на убежище, като се обръща специално внимание на уязвимите хора и на намаляването на рисковете от социално изключване на лицата, търсещи убежище; призовава Комисията да следи прилагането на общата европейска система за убежище, и по-специално на Директива 2013/32/ЕС, като обръща специално внимание на лицата, търсещи убежище, които се нуждаят от специални процедурни гаранции;

–   призовава за създаването на ефективна и хармонизирана система на ЕС за предоставяне на убежище с оглед на справедливото разпределение на лицата, търсещи убежище, между държавите членки;

–   изразява съжаление във връзка със сведенията за насилствено отблъскване на лица по границите на ЕС; припомня на държавите членки за задължението им да спазват принципа на забрана за връщане, признат в Женевската конвенция, както и от Европейския съд по правата на човека, и за забраната на колективното експулсиране съгласно член 19 от Хартата на основните права; призовава Комисията, нейните агенции и държавите членки да гарантират спазването на тези и други задължения на международно равнище и на равнище ЕС;

117.  решително осъжда охраната на границите на Европейския съюз, която понастоящем понякога е дори под формата на стени и на огради от бодлива тел, както и липсата на законни канали за влизане в Европейския съюз, в резултат на което множество лица, търсещи убежище, и мигранти се принуждават да прибягват до все по-опасни методи и да се оставят в ръцете на контрабандисти на хора и трафиканти;

118.  призовава граничният контрол да бъде съобразен с основните права и подчертава необходимостта от демократичен контрол от страна на Парламента над дейността на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС (Frontex);

119.  призовава за прекратяване на всички дейности, за които е установено, че са в нарушение на основните права, както се изисква съгласно правото на ЕС или мандата на Frontex;

120.  подчертава отрицателното въздействие на регламента „Дъблин“ върху ефективния достъп до международна закрила при липсата на действителна обща европейска система за предоставяне на убежище, по-конкретно в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; осъжда факта, че преразглеждането на регламента не доведе до неговото суспендиране или най-малкото до отмяна на връщането в първата държава на влизане в ЕС, както и липсата на усилия от страна на Комисията и държавите членки за намиране на евентуална алтернатива, основаваща се на солидарност между държавите членки;

121.  призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

122.  осъжда произволното прибягване до незаконно задържане на незаконни мигранти, включително на лицата, търсещи убежище, на малолетните и непълнолетните лица без придружител и на лицата без гражданство; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директивата за връщането, в това число зачитането на правото на достойнство и на принципа на висшия интерес на детето, както и международното право и правото на ЕС; припомня, че задържането на мигрантите трябва да продължи да се прилага единствено като крайна мярка, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат алтернативни мерки; осъжда ужасните условия на задържане в някои държави членки и настоятелно призовава Комисията да предприеме своевременни мерки в това отношение отново посочва необходимостта да се гарантира, че незаконните мигранти могат да се ползват с правото на ефективни правни средства за защита в случай на нарушаване на правата си;

123.  призовава държавите членки и Комисията да предприемат необходимите мерки, за да предоставят информация и осигурят прозрачност във връзка със задържането на мигранти и на лица, търсещи убежище, в множество държави членки и приканва настоятелно Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 862/2007, така че в неговия обхват да бъдат включени статистически данни за функционирането на системите и съоръженията за задържане;

124.  подчертава значението на демократичния контрол на всички форми на лишаване от свобода по смисъла на законодателството в областта на имиграцията и убежището; приканва членовете на Европейския парламент и членовете на националните парламенти редовно да посещават центровете за приемане и задържане на мигранти и на лица, търсещи убежище, и призовава държавите членки и Комисията да улесняват достъпа на неправителствените организации и журналистите до тези центрове;

125.  призовава за по-строг мониторинг на центровете за приемане и задържане на мигранти, третирането на мигрантите и формалностите, свързани с даването на убежище, в държавите членки; изразява загриженост във връзка с процедурите за бързо връщане и със случаите на насилие в различни „горещи точки“ в Южна Европа, които налагат Комисията да започне незабавно в тази рамка политически диалог с държавите, в които се наблюдават такива практики, с оглед на придържането към принципите на правовата държава;

126.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да създадат конкретни мерки и най-добри практики, които имат за цел насърчаване на равното третиране и социалното приобщаване с оглед на по-успешното интегриране на мигрантите в обществото; припомня във връзка с това, че е от основно значение да се води борба срещу негативните стереотипи и погрешната информация във връзка с мигрантите чрез предлагане на алтернативен поглед към миграцията преди всичко в училищата и с насоченост към младите хора, за да се повиши положителното въздействие на миграцията;

127.  счита, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече ако са непридружени; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Парламента от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; приветства решението на Съда по дело C-648/11, което гласи, че държавата членка, компетентна да разглежда молба за убежище, която е подадена в повече от една държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, е държавата, в която се намира малолетното или непълнолетно лице, след като е подало в нея молба за убежище; припомня, че непридружените малолетни или непълнолетни лица са преди всичко деца и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тях;

128.  призовава да се извърши оценка на начина на усвояване на средствата, предназначени и използвани за вътрешните работи, по-конкретно на средствата, отпуснати за приемането на лица, търсещи убежище; призовава ЕС да предприеме действия, в случай че се установи, че тези средства са били използвани за дейности, които не са в съответствие с основните права;

129.  призовава за оказване на подкрепа на държавите членки, разположени по външните граници на Съюза, за да им се помогне да преодолеят недостатъците от системно естество във връзка с условията на прием и процедурите за предоставяне на убежище, като се има предвид, че тези недостатъци се задълбочават с увеличаването на броя на търсещите убежище;

130.  призовава Европейския съюз да търси отговорност от своите служители за извършените от тях нарушения на основните права; по-специално призовава да се предоставят гаранции, че при наличието на твърдения, че по време на операции, координирани от Frontex, са извършени нарушения, ще се провежда разследване и ще се предприемат подходящи мерки от дисциплинарно или друго естество срещу лицата, за които се установи, че извършили такива нарушения; за тази цел призовава за създаване на механизъм за вътрешно обжалване в рамките на Frontex, както беше поискано от Европейския омбудсман в контекста на неговото проучване OI/5/2012/BEH-MHZ, както и за публично оповестяване на заключенията от разследванията, проведени въз основа на твърдения за нарушения на права на човека; също така призовава за прекратяване на операциите на Frontex, ако по време на изпълнението им са били извършени нарушения на основните права, съгласно предвиденото в член 3, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 1168/2011;

131.  призовава държавите членки без повече забавяне да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

132.  призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до международна закрила за жените, жертви на преследване въз основа на пола; призовава държавите членки да следват насоките на Комисията за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, включително незабавно предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване на членовете на семейството, дошли с цел събиране на семейството, в особено трудни случаи, например при наличието на домашно насилие;

133.  посреща със задоволство факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите, които се вземат под внимание при разглеждането на молби за убежище; призовава държавите членки да обучат лицата, които работят с мигрантите, да откриват жените и момичетата, изложени на риск да бъдат подложени на генитално осакатяване в своята държава на произход;

134.  подчертава, че правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, установено в Договорите и гарантирано от Директива 2004/38/EО за свободното движение, е едно от най-конкретните основни права на европейските граждани; осъжда всички опити за преразглеждане на достиженията на правото в тази област, в частност връщането на граничния контрол в Шенгенското пространство извън Кодекса на шенгенските граници, и призовава всяко нарушение на правилата да се отнася до Съда на Европейския съюз; изразява своята загриженост във връзка с тенденцията граждани на ЕС да се експулсират чрез бързи процедури от държавата членка, в която пребивават, вследствие на загуба на работа и доходи, като тази тенденция нарушава съществуващата рамка; счита, че това е в разрез с духа на свободното движение;

Солидарност в контекста на икономическата криза

135.  изразява съжаление във връзка с начина, по който финансовата и икономическата криза и кризата с държавния дълг, заедно с наложените бюджетни ограничения, са оказали отрицателно въздействие върху икономическите, гражданските, социалните и културните права и в много случаи са довели до повишаване на безработицата, бедност и несигурни условия на труд и живот, както и до изключване и изолация, особено в държавите членки, в които са приети програми за икономически корекции, и подчертава, че в неотдавнашна докладна записка на Евростат се посочва, всеки четвърти европеец е изложен на риск от бедност и изключване;

136.  отбелязва, че икономическата криза и мерките, предприети за преодоляването ѝ, са засегнали правото на достъп до услуги от първа необходимост като образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и социалната сигурност, и са оказали отрицателно въздействие върху цялостното здравословно състояние на населението в някои държави членки; подчертава необходимостта от съблюдаване на правото на закрила срещу бедност и социална изолация съгласно член 30 от Европейската социална харта; призовава всички държави членки да въведат мерки за подпомагане в съответствие с националните практики, с цел да гарантират достойни условия на живот на своите граждани и да противодействат на социалното изключване;

137.  подчертава, че институциите на ЕС, както и държавите членки, които изпълняват структурни реформи в своите социални и икономически системи, остават обвързани от задължението за спазване на Хартата и на своите международни задължения, и съответно носят отговорност за своите решения; отново отправя призив за привеждане в съответствие на програмите за икономически корекции с целите на Съюза, посочени в член 151 от ДФЕС, в това число насърчаване на заетостта и подобряване на условията на живот и труд; отново посочва необходимостта да се гарантира, че се осъществява пълен демократичен контрол чрез ефективното участие на парламентите по отношение на мерките, предприети от институциите на ЕС и държавите членки в отговор на кризата;

138.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да разгледат през призмата на равенството между половете въздействието на предлаганите или реализираните мерки за строги икономии върху основните права, като вземат предвид непропорционалното въздействие на мерките за строги икономии върху жените; призовава институциите на ЕС да предприемат незабавно коригиращи действия, ако мерките за строги икономии са повлияли отрицателно върху икономическите, социалните и културните права на жените;

139.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да проучат въздействието върху основните права и свободи, включително социалните и трудовите права, на предлаганите или реализираните мерки за преодоляване на кризата и при необходимост да предприемат коригиращи действия, в случай че се установят ситуации на регресия в защитата на правата или нарушения на международното право, включително на конвенциите и препоръките на МОТ;

140.  призовава институциите на ЕС и държавите членки при приемането и прилагането на коригиращи мерки и бюджетни съкращения да извършват оценка на въздействието върху основните права и да гарантират, че продължават да се предоставят достатъчни ресурси за защита на зачитането на основните права, както и да осигуряват наличието на минимални основни равнища на гражданските, икономическите, културните и социалните права със специално внимание към най-уязвимите лица и групите в неравностойно социално положение;

141.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да признаят ползите от дългосрочните инвестиции в социално приобщаване с оглед на високата цена на дискриминацията и неравенството; призовава държавите членки да осигурят подходящи публични инвестиции за поддържане на образованието и здравеопазването и да гарантират, че достъпът до правосъдие и правната защита в случаи на дискриминация не са застрашени от драстични намаления на бюджетите на органите по въпросите на равенството; призовава институциите на ЕС и националните институции да не подкопават социалното приобщаване чрез бюджетни мерки, които засягат функционирането на организациите на равнището на отделните общности, които извършват дейност в областта на равенството;

142.  призовава Комисията да обмисли възможността да предложи присъединяване към Европейската социална харта с цел ефективна защита на социалните права на европейските граждани; призовава държавите членки да насърчат включването в обхвата на социалните права в Хартата на ЕС на други социални права, споменати в преразгледаната Социална харта на Съвета на Европа, като например правото на работа, правото на справедливо заплащане и правото на защита срещу бедността и социалното изключване;

Престъпност и борба срещу корупцията

143.  отново изтъква, че корупцията и престъпността, особено организираната престъпност, нарушават тежко нарушение на основните права и са заплаха за демокрацията и правовата държава; подчертава, че чрез отклоняването на публични средства от обществените цели, за които са предназначени, корупцията намалява нивото и качеството на обществените услуги, като по този начин сериозно накърнява справедливото третиране на всички граждани; настоятелно призовава държавите членки и европейските институции да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и за нейното предотвратяване и санкциониране и да продължат да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; за тази цел призовава държавите членки и институциите да улеснят бързото създаване на Европейската прокуратура, като по този начин предоставят подходящи гаранции за независимост и ефективност;

144.  подчертава, че корупцията сериозно накърнява основните права; призовава държавите членки и институциите да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; подчертава, че по-голямата прозрачност и достъпът до публични документи от страна на гражданите и журналистите е ефективен начин за разкриване на корупцията и за борба срещу нея;

145.  настоятелно призовава Европейската комисия да приеме стратегия за борба с корупцията, която да бъде допълнена с ефективни инструменти; призовава всички държави членки и ЕС да се присъединят към Партньорството за открито управление и да разработят конкретни стратегии за насърчаване на прозрачността, оправомощаването на гражданите и борбата срещу корупцията; призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с препоръките на доклада на Европейската комисия за борбата с корупцията и във връзка с резолюцията на Парламента от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети, както и да задълбочат полицейското и съдебното сътрудничество в борбата срещу корупцията;

146.  настоятелно призовава държавите членки да активизират борбата си срещу всички видове тежки престъпления на организираната престъпност, включително трафика на хора, сексуалното посегателство и сексуалната експлоатация, изтезанията и принудителния труд, особено на жени и деца;

147.  призовава Комисията да предвиди санкции за престъпленията с цел предотвратяване на екологичните престъпления, извършвани от физически лица или организирани престъпни групи, които оказват въздействие върху правата на човека – правото на здраве, на живот и на здравословна околна среда – както и върху икономиката и използването на обществени средства; настоятелно призовава Комисията да разгледа ефективното прилагане в ЕС на правото на достъп до правосъдие в контекста на правото на всяко лице от настоящите и бъдещите поколения да живее в среда, която благоприятства неговото здраве и благосъстояние;

148.  предлага въвеждането на европейски кодекс за борба с корупцията, на прозрачна система от показатели по отношение на равнищата на корупция в държавите членки и постигнатия напредък за изкореняване на корупцията, както и на годишен сравнителен доклад относно мащаба на този сериозен проблем на европейско равнище;

149.  призовава Комисията и държавите членки да сложат край на данъчната конкуренция и да водят ефикасна борба срещу вредните данъчни практики, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в ЕС, които вредят на способността на държавите членки максимално да се възползват от наличните си ресурси, за да могат в пълна степен да реализират икономическите, социалните и културните права;

150.  осъжда разрастващото се явление, свързано с трафика на хора, особено с трафика на хора с цел сексуална експлоатация, и призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат мерки в съответствие с директивата на ЕС с цел борба срещу търсенето на подобна експлоатация, което насърчава трафика във всичките му форми;

Условията в затворите и институциите за лишаване от свобода

151.  изтъква, че основните права на лишените от свобода лица трябва да се гарантират от националните органи; изразява съжаление по повод на условията в затворите и други институции за лишаване от свобода в множество държави членки, включително по повод на пренаселеността в затворите и малтретирането на лишените от свобода лица в тях; счита, че е от първостепенно значение ЕС да приеме инструмент, който да гарантира прилагането на препоръките на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и на решенията на Европейския съд по правата на човека;

152.  припомня, че злоупотребата с мерки, включващи лишаване от свобода, води до пренаселеност в затворите в цяла Европа, което нарушава основните права на лицата и излага на риск взаимното доверие, което трябва да е в основата на съдебното сътрудничество в Европа; отново потвърждава необходимостта държавите членки да спазват ангажиментите, поети на международни и европейски форуми, за по-често използване на пробационни мерки и на санкции, които предлагат алтернатива на лишаването от свобода, и за утвърждаване на повторната интеграция в обществото като крайна цел на лишаването от свобода; съответно призовава държавите членки да приемат стратегии, целящи насърчаване на обучението и заетостта на затворниците по време на излежаването на присъдата им;

153.  отново отправя своите препоръки към Комисията, формулирани в резолюцията му от 27 февруари 2014 г. относно преразглеждането на европейската заповед за арест (2013/2109(INL)), по-специално по отношение на въвеждането на проверка на пропорционалността и на изключение въз основа на основните права в европейската заповед за арест, или по-общо мерките за взаимно признаване;

154.  изразява съжаление във връзка с това, че трите рамкови решения, обхващащи трансфера на затворници, пробационните и алтернативните санкции и европейската заповед за налагане на мерки за процесуална принуда, които потенциално могат да намалят значително пренаселеността в затворите, се прилагат само от някои държави членки;

155.  призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането, и на наказателноправните системи; отбелязва, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че всяка година приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител, който е лишен от свобода, като това се отразява на правата на децата по множество начини;

Правосъдие

156.  отбелязва, че развитието на европейско пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и правни гаранции, което съответно хармонизира различните съдебни системи на държавите членки, особено в областта на наказателноправните въпроси, следва да остане сред водещите приоритети на европейските институции с оглед на Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.; счита, че ефективното прилагане на Хартата и на вторичното законодателство на ЕС в областта на основните права е от решаващо значение за доверието на гражданите по отношение на правилното функциониране на европейското пространство на правосъдие;

157.  посочва, че правото на достъп до правосъдие и до независим и безпристрастен съд е от първостепенно значение за защитата на основните права, които са ефективни само ако подлежат на съдебен контрол, за демокрацията и за принципите на правовата държава; отново изтъква значението на гарантирането на ефикасността както на гражданските, така и на наказателноправните системи, и на независимостта на съдебните органи;

158.  приветства Европейския портал за електронно правосъдие, който се управлява от Комисията, предоставя на специалисти и на обществеността информация за съдебните системи и е практичен инструмент за подобряване на достъпа до правосъдие, като съдържа отделен раздел за основните права, чиято цел е да информира гражданите към кого да се обърнат в случай на нарушаване на основните им права;

159.  посреща със задоволство стъпките, които вече са предприети на европейско равнище с цел хармонизиране на процесуалните гаранции на държавите членки в рамките на наказателните производства, и техните ползи за гражданите; отново изтъква значението на приемането на пакета на ЕС за процесуалните права, който отговаря на най-високите стандарти за закрила, заложени в Хартата, международните договори в областта на правата на човека и конституционното право на държавите членки;

160.  изразява съжаление във връзка с липсата на достъп до правна помощ в много държави членки и с факта, че това намалява правото на достъп до правосъдие за лицата, които нямат достатъчно финансови средства; счита, че е от съществена важност ЕС да приеме амбициозна и всеобхватна директива относно правната помощ;

161.  призовава Европейския съюз и държавите членки да предвидят мерки за подпомагане и защита на лицата, които разкриват информация за незаконни действия;

Гражданство

162.  счита, че активното и ангажирано гражданство на ЕС следва също така да бъде насърчавано чрез достъп до документи и информация, прозрачност, добро управление и добра администрация и демократично участие и представителство, като решенията се вземат възможно най-близо до гражданите на Съюза; изтъква необходимостта да се предостави възможност на гражданското общество да участва пълноценно във вземането на решения на европейско равнище, както се гарантира от член 11 от Договора за Европейския съюз, и подчертава значението на принципите на прозрачност и диалог; отбелязва, че правото на гражданите на достъп до документи, съхранявани от публични институции, увеличава правомощията на гражданите и им дава възможност да наблюдават и оценяват публичните органи и да търсят отговорност от тях; изразява съжаление в този контекст във връзка с блокираното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и отново призовава Комисията и Съвета да подновят работата си по него, като вземат предвид предложенията на Парламента;

163.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят провеждането на информационни кампании относно европейското гражданство и правата, свързани с него: правото на дипломатическа и консулска закрила, правото на петиции, правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман, правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския парламент и правото на внасяне на граждански инициативи;

164.  посреща със задоволство решителността на Европейския омбудсман да осигури добра администрация и прозрачност в институциите и органите на ЕС;

165.  осъжда това, че над 15 милиона граждани на трети държави и 500 хиляди лица без гражданство в Европейския съюз са жертви на дискриминация, изразяваща се в отказ за признаване на тяхното гражданство; призовава ЕС и неговите държави членки да зачитат основното право на гражданство и призовава по-специално държавите членки да ратифицират и прилагат изцяло Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство и Европейската конвенция за гражданството от 1997 г.;

166.  изтъква, че информирането на гражданите за основните им права е неразделна част от правото на добро управление, заложено в Хартата на основните права; призовава държавите членки да обръщат специално внимание на най-нуждаещите се лица, да гарантират, че техните права им се обясняват, да ги подкрепят и да следят за зачитането на тези права;

167.  счита, че лицата без гражданство и гражданите на трети държави, които са постоянно пребиваващи в държавите членки, следва да имат право да гласуват на местните избори на изборите за Европейския парламент;

168.  отправя искане към Комисията да направи крачка напред в укрепването на правото на добра администрация, като превърне Кодекса на ЕС за добро поведение на администрацията в правно обвързващ регламент;

169.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират чрез своите политики правилното спазване, гарантиране, защита и развитие на основните права в ЕС; призовава държавите членки да подновят усилията си за признаване на правото на петиции и на правото на сезиране на Европейския омбудсман като средство за отстояване от гражданите на техните права;

170.  въз основа на стотиците петиции, получавани ежегодно, изразява своята загриженост относно недостатъците в реалното прилагане в държавите членки както на буквата, така и на духа на разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на околната среда, например Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическата екологична оценка; отправя искане към Комисията да следи по-отблизо същността на тези процедури, особено когато конкретни случаи са предмет на петиции;

171.  отново изтъква значението на Европейската гражданска инициатива като ново право на гражданите, въведено с Договора от Лисабон, чиято цел е активизиране на демокрацията на участието в ЕС; отбелязва значението на Европейската гражданска инициатива като мощно средство, което предоставя на европейските граждани пряко демократично право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС, в допълнение към правото на европейските граждани да отправят петиции до Европейския парламент (ЕП) и към правото им да подават жалби до Европейския омбудсман;

172.  призовава Комисията да укрепи ролята на Европейската гражданска инициатива чрез приемане на удобен за гражданите подход за справяне с всички недостатъци на този инструмент при предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011, като в същото време усъвършенства информационните кампании за гражданите относно използването на Европейската гражданска инициатива и възможността, която тя предлага, за оказване на влияние върху процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

Жертвите на престъпления

173.  счита, че защитата на жертвите на престъпления е приоритет; призовава държавите членки надлежно и своевременно да приложат Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления, за да се спази крайният срок за транспониране (16 ноември 2015 г.), и призовава Комисията и държавите членки да гарантират в съответствие с член 28 от нея, че се събират сравними данни за транспонирането ѝ, по-специално във връзка с това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от дискриминация, се ползват от правата си; счита, че предстои още много работа с оглед на оказването на подкрепа на жертвите на престъпления, като им се предоставя информация за техните права и като се осигуряват ефективни системи за насочване на жертвите и обучения за полицейските служители и юристите с цел установяване на отношения на доверие и сигурност с жертвите, както показва проучването относно подкрепата на жертвите на Агенцията на ЕС за основните права; приветства приетия през 2013 г. Регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела;

174.  призовава Комисията и държавите – членки на ЕС, да гарантират възможно най-високото качество на събираните сравними данни относно транспонирането на Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления и относно това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от предразсъдъци или дискриминация, се ползват от правата си, както се изисква съгласно член 28 от Директивата;

175.  призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид демографските тенденции и промените в размера и състава на домакинствата при изготвянето на своите политики; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че социалните им политики и политиките им в областта на заетостта не дискриминират въз основа на размера и състава на домакинствата;

176.  насочва вниманието към правния вакуум по отношение на достъпа на гражданите до правна защита, когато държавите членки не са транспонирали пряко засягащото ги законодателство на ЕС или са го направили със закъснение; подчертава необходимостта от координиране на действията на всички равнища за защита и насърчаване на основните права, включително действията на институциите на ЕС, държавите членки, регионалните и местните органи, неправителствените организации и гражданското общество;

177.  подчертава необходимостта от укрепване на институционалната прозрачност, демократичната отчетност и откритостта в ЕС и настоятелно призовава компетентните институции на ЕС и всички държави членки:

     –   да активизират усилията си с оглед на своевременното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, за да се гарантира максимална прозрачност и опростяване на процедурите за обществен достъп до информация и документи; в този контекст призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за Акта относно достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който да е в състояние да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира съгласуваност между всички политики на ЕС в това отношение;

     –   да предложат преразглеждане на Регламента относно гражданската инициатива (Регламент (ЕС) № 211/2011) в рамките на настоящия парламентарен мандат, за да се подобри нейното функциониране, като се включат изменения с цел отстраняване на всички административни, организационни и финансови пречки, в резултат на които не всички европейски граждани могат да упражняват пълноценно своето демократично влияние чрез европейската гражданска инициатива, както е предвидено в Договорите; настоятелно призовава Комисията също така да включи в своето предложение необходимите разпоредби, за да премахне пречките пред определени групи от граждани, например незрящите лица и лицата, живеещи в чужбина, които не им позволяват да упражняват правото си да подкрепят граждански инициативи, тъй като това изключване ограничава равенството и участието на гражданите;

     –   да предложат преразглеждане на Директива 93/109/ЕО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, с цел да се помогне на гражданите на ЕС, които пребивават в държава, различна от тяхната, да участват в изборите за Европейски парламент в държавата на пребиваване; призовава държавите членки да предоставят възможност на всички свои граждани, включително на своите граждани, които живеят извън ЕС, да гласуват на изборите за Европейския парламент, по-специално посредством информационна кампания, която да бъде проведена своевременно;

     –   да обърнат подобаващо внимание на нарастващия сегмент от населението, което е напълно лишено от избирателни права по отношение на националните избори, защото не може да гласува нито в собствената си държава, нито в държавата на пребиваване;

178.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2014)0126.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2014)0105.

(3)

ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(4)

ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.

(5)

Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г., Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г., Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 г.

(6)

OВ L 328, 6.12.2008 г., стр.55.

(7)

ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(8)

ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(9)

ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(10)

ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(11)

OВ L 281, 23.11.1995, стр. 31.

(12)

OВ L 335, 14.12.2011 г., стр. 1.

(13)

OВ L 145, 31.5.2001 г., стр.43.

(14)

OВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.

(15)

Приети текстове, P7_TA(2013)0594.

(16)

Приети текстове, P7_TA(2014)0062.

(17)

ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 101.

(18)

Приети текстове, P7_TA(2013)0387.

(19)

Приети текстове, P7_TA(2014)0173.

(20)

Приети текстове, P8_TA(2014)0105.

(21)

ОВ C 124E, 25.5.2006 г., стр. 405.

(22)

Приети текстове, P8_TA(2014)0070.

(23)

Приети текстове, P7_TA(2013)0322.

(24)

Приети текстове, P7_TA(2014)0230.

(25)

Приети текстове, P8_TA(2015)0031.

(26)

Приети текстове, P7_TA(2013)0350.

(27)

Приети текстове, P8_TA(2014)0058.

(28)

ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 1.

(29)

Приети текстове, P7_TA(2013)0418.

(30)

Приети текстове, P7_TA(2013)0203.

(31)

Програма за действие на Международната конференция за населението и развитието, точки 7.2 и 7.3.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад относно състоянието на основните права в ЕС през 2013 г. и 2014 г. се разполага в особено благоприятен и чувствителен към зачитането на основните права в Европейския съюз институционален контекст . Наскоро започна нов парламентарен мандат и новата Комисия едва встъпи в длъжност, в която зачитането на Хартата на основните права играе важна роля в светлината на мандата на първия заместник-председател и на ролята му за гарантиране на защитата на основните права в Европейския съюз.

Хартата на основните права признава редица лични права, граждански, политически, икономически и социални права за гражданите на ЕС и лицата, пребиваващи на негова територия. С влизането в сила на Договора от Лисабон, Хартата придоби същата задължителна правна сила като тази на Договорите.

Всички граждани на ЕС и пребиваващи в ЕС лица следва да се ползват, без разлика на пол, религия, сексуална ориентация и цвят на кожата от правата, съдържащи се в Хартата. За съжаление институционалните участници и неправителствени организации съобщават будещи тревога данни относно продължаващите многобройни нарушения на основните права, които се извършват на територията на държавите членки на Европейския съюз.

Това е неприемливо. Реакцията на европейските институции и на държавите членки трябва да бъде твърда и категорична решена да предотврати и сложи край на тези нарушения. В миналото бяха предложени прекалено много действия от Парламента, които не получиха подходящи последващи действия и прекалено много нарушения на основните права, които не бяха избегнати или които продължават да бъдат извършвани.

В настоящия доклад докладчикът желае да приеме за отправна точка предложенията и препоръките, направени от Парламента в неговите предишни доклади относно състоянието на основните права и да предложи нови решения. Докладът е разделен на две части – първа част, в която се разглеждат институционални въпроси, и втора част — в която се анализира състоянието на конкретни основни права.

В своята работа, докладчикът включи основните институционални участници, включително Агенцията за основните права на ЕС и комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, омбудсманите в държавите членки и основните участници от гражданското общество, които бяха поканени да изразят мнението си чрез въпросник относно състоянието на основните права в техните области и държави на компетентност.

В първата част на настоящия доклад, докладчикът предлага да се създаде пълноценна вътрешна стратегия за основните права въз основа на прилагането на член 2 от Договора за ЕС и с участието на всички институции на ЕС, действащи в областта на спазването на основните права. Необходимо е да се осигури съгласуваност със стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията във външните отношения, а също и да се преодолее така наречената „дилема от Копенхаген“, а именно да се следи стриктно за зачитането на основните права и принципите на правовата държава не само преди присъединяването към ЕС, но също и по отношение на държавите, които вече са членки на ЕС. Освен това, за да се гарантира, че стратегията е ефективна, е необходимо да се създаде механизъм, който действително да е в състояние да упражнява възпиращо действие за предотвратяване и премахване на случаи на нарушения на основните права в държавите членки.

Във втората част на настоящия доклад, докладчикът подробно разглежда поредица от нарушения, които счита за приоритетни с оглед на настоящата политическа ситуация, като свободата на изразяване, необходимостта от гарантиране на справедливо равновесие между зачитането на основните права и гарантиране на колективната сигурност, въздействието на политиките на строги икономии и корупцията върху основните права, и положението в затворите. Освен това, се засягат въпроси, по които ЕС има цялостна компетентност, като например борбата срещу дискриминацията и защитата на правата на мигрантите и бежанците.


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (13.5.2015)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението с основните права в Европейския съюз

(2013-2014 г.)

(2014/2254(INI))

Докладчик по становище: Рамон Хауреги Атондо

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изтъква, че е необходимо да се продължава да се насърчава и засилва защитата и пълното развитие на основните права в съответствие с Договорите и с Хартата на основните права на Европейския съюз и, по-конкретно, да се гарантира, че ценностите на Европейския съюз, посочени в член 2 и всички други съответни членове от Договора за ЕС, се зачитат и подкрепят от ЕС, неговите институции и държавите членки; подчертава, че европейските институции следва да бъдат начело на тези усилия и подчертава, че държавите членки следва да бъдат пример за ефективното изпълнение на тези задължения;

2.  подчертава, че присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) допринася в значителна степен за защита на правата на човека и основните свободи на гражданите на ЕС и държавите членки; отбелязва Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз, в което Съдът заключава, че проектът на споразумението за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ не е съвместим със законодателството на ЕС; призовава Комисията и Съвета да дадат отговор на опасенията, изразени от Съда на ЕС, във възможно най-кратък срок, за да изпълнят изцяло задължението за присъединяване към ЕКПЧ, предвидено в член 6, параграф 2 от Договора за ЕС, и да възобновят преговорите възможно най-скоро по начин, който внася добавена стойност на защитата на правата в рамките на ЕС;

3.  обръща внимание на факта, че всички законодателни предложения, включително международните споразумения и най-общо всички политики на ЕС, следва да бъдат внимателно прегледани, за да се гарантира, че са в съответствие с Хартата на основните права; призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че цялото законодателство на ЕС, по-специално програмите за икономически и финансови корекции, които оказаха неблагоприятно въздействие върху условията на живот на много хора, се прилага постоянно в съответствие с Хартата на основните права и Европейската социална харта (член 151 от ДФЕС), по-специално по отношение на защитата на икономическите и социалните права;

4.  счита, че нарушенията на правата на човека, злоупотребите или неравенствата в държавите членки накърняват демокрацията и принципите на правовата държава, както и доверието на гражданите в институциите на Европейския съюз; подчертава ролята на Парламента като единствената пряко избрана институция при проучването на законодателните предложения и политики, за да се гарантира, че те са в съответствие с Хартата; призовава законодателя на ЕС да подкрепя ценностите на ЕС, както се изисква по силата на член 3 от Договора за ЕС и по-конкретно, приобщаване и равенство, както се изисква от член 8, 9 и 10 от ДФЕС;

5.  припомня необходимостта, в този контекст повече от всякога, да се осигури съгласуваност между вътрешните и външните аспекти, включително международните споразумения, на защитата и насърчаването на правата на човека в Европейския съюз, и подчертава, че законодателството и разработването на политики в областта на сигурността и правосъдието и външното измерение на политиките на Съюза следва да бъдат в съответствие с Хартата на основните права, както и с ЕКПЧ, тъй като целта на политиките за сигурност и правосъдие трябва да бъде гарантиране и защита на свободата и основните права;

6.  подчертава, че е важно да се гарантира ефективна и съгласувана защита на принципите на правовата държава и предотвратяване на нарушения на основните права във всички държави членки и признава, че принципите на правовата държава изпълняват основна роля при предотвратяването на нарушения на основните права; припомня, че основните права са съществен елемент от ценностите на ЕС и че член 7 от Договора за ЕС съдържа механизъм за реагиране при всяко сериозно, повтарящо се нарушение или очевиден риск от сериозно нарушаване на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС от страна на държава членка, и подчертава, че член 7 следва да се прилага еднакво за всички държави членки, за да се гарантира равно третиране;

7.  следователно приветства рамковите разпоредби, приети от Комисията на 11 март 2014 г., относно новата рамка на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава и решението на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно създаването на постоянен диалог за състоянието на принципите на правовата държава в ЕС между държавите членки в рамките на Съвета, тъй като и двата механизма следва да се прилагат преди започване на производство по член 7 от Договора за ЕС, и призовава Комисията и Съвета да уведомяват Парламента редовно;

8.  същевременно обаче посочва основните пречки за изпълнението им, по-специално факта, че официалното установяване на наличието на тежко и повтарящо се нарушение на основните ценности на Съюза в държава членка, в съответствие с член 7, параграф 2 от Договора за ЕС изисква единодушие в Съвета;

9.  настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да въведат допълнителен механизъм за ефективно наблюдение на спазването на основните права и принципите на правовата държава в държавите членки; счита, че, без да се засягат съществуващите механизми, вече приложими в случай на сериозни и повтарящи се нарушения, предложената алтернатива следва да:

     a)  разширява мандата на Агенцията за Европейския съюз за основните права да включва мониторинг на основните права и принципите на правовата държава във всички държави членки, както в рамките на прилагането на правото на Европейския съюз, така и извън него, така че тя да може да оповести публично информация за нарушение на основните права от страна на държава членка;

     б)  дава възможност на Комисията, въз основа на констатациите от докладите, получени от Агенцията за основните права, да започне процедури за нарушение във връзка с нарушения на член 2 от Договора за ЕС, с цел ефективно да се гарантира високо равнище на защита на основните права в държавите членки;

10. подчертава значението на сътрудничеството между институциите на ЕС и националните парламенти, както и между тези институции и Съвета на Европа и други организации; подчертава, че защитата на правата на малцинствата е основен принцип на демокрацията и изразява съжаление във връзка с всички форми на дискриминация на малцинства и уязвими лица и общности, посочени в член 2 от ДЕС, отбелязва решението на Съвета да наблюдава положението с правата на човека в Европейския съюз;

11. припомня решаващото значение на навременното и правилно транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, особено когато то засяга и развива основните права;

12. подчертава необходимостта от укрепване на институционалната прозрачност, демократичната отчетност и откритост в ЕС и настоятелно призовава компетентните институции на ЕС и всички държавите членки:

     –   да увеличат усилията си с оглед незабавно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, за да се гарантира максимална прозрачност и опростяване на процедурите за обществен достъп до информация и документи; в този контекст призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за Акта относно достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който да е в състояние да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира съгласуваност между всички политики на ЕС в това отношение;

     –   да предложат преразглеждане на Регламента за европейската гражданска инициатива (Регламент (ЕС) № 211/2011) в рамките на настоящия парламентарен мандат, за да се подобри нейното функциониране, включване на изменения, за да се отстранят всички административни, организационни и финансови пречки в резултат, на което не всички европейски граждани могат правилно да упражняват своето демократично влияние чрез европейската гражданска инициатива, както е предвидено в Договорите; настоятелно призовава Комисията също така да включи в своето предложение необходимите разпоредби, за да се спре възпрепятстването на определени групи от граждани като незрящите лица и лицата, живеещи в чужбина, да упражняват правото си да подкрепят граждански инициативи, тъй като това изключване ограничава равенството между гражданите;

     –   да предложат преразглеждане на Директива 93/109/ЕО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, с цел да се помогне на гражданите на ЕС, които пребивават в държава, различна от тяхната, да участват в изборите за Европейски парламент в държавата на пребиваване; призовава държавите членки да предоставят възможност на всички свои граждани, включително тези, които живеят извън ЕС, да гласуват на европейските избори, по-специално посредством информационна кампания, провеждана своевременно;

     –   да обърнат подобаващо внимание на нарастващия сегмент от населението, което е напълно лишено от избирателни права при националните избори, защото не може да гласува нито в собствената си държава, нито в държавата на пребиваване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Fabio Massimo Castaldo, Kostas Chrysogonos, Richard Corbett, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Jo Leinen, Morten Messerschmidt, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Claudia Tapardel, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Sylvie Goulard, David McAllister, Cristian Dan Preda, Viviane Reding


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (6.5.2015)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението на основните права в Европейския съюз (2013―2014 г.)

(2014/2254(INI))

Докладчик по становище: Даниела Аюто

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи, че основновополагащите ценности на ЕС са зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства;

Б.  като има предвид, че равенството между мъжете и жените е основно право и общ принцип на ЕС, и че постигането му все още остава непостигната цел; като има предвид, че членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз установяват забрана на всяка дискриминация, основана на пола, и като има предвид, че насилието срещу жени представлява брутална проява на неравенство между половете и едно от най-често разпространените видове нарушение на правата на човека в Европа;

В.  като има предвид, че член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз постановява забраната на каквото и да било нечовешко и унизително отношение;

Г.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) се основават на основните права на човека и представляват съществен елемент от човешкото достойнство(1); като има предвид, че отказът на животоспасяващ аборт представлява сериозно нарушение на правата на човека;

Д. като има предвид, че въпреки постигнатия известен напредък в някои области през последните години, една от всеки две жени в някакъв момент от живота си е била обект на една или повече форми на сексуален тормоз, а една от всеки три жени в ЕС след 15-годишна възраст е била обект на физическо и/или сексуално насилие в някакъв момент от своя живот (2); като има предвид, че близо 500 000 жени в ЕС са били подложени на генитално осакатяване на жени (3), и като има предвид, че насилието срещу жени и момичета е основна пречка пред равенството между половете и представлява нарушение на основните права, като продължава да бъде една от най-разпространените форми на нарушение на правата на човека в ЕС;

Е.  като има предвид, че според констатациите в проучване, проведено от Агенцията на Европейския съюз за основните права през 2014 г. – по-голямата част от жените, жертви на насилие, не съобщават за случилото се в полицията;

Ж. като има предвид, че насилието срещу жени като форма на дискриминация по полов признак не е изрично установено в европейското право и присъства само в три национални правни системи (на Испания, Швеция и Германия), и в резултат на това насилието срещу жените не се разглежда като съществен въпрос по отношение на равенството между половете; като има предвид, че държавите членки определят насилието срещу жените и насилието, основано на пола, в зависимост от конкретния случай, като определенията в националното законодателство варират в широки граници, което прави данните несъпоставими;

З.  като има предвид, че наказанието на извършителите на престъпления със съответните присъди със сигурност представлява възпиращо средство за нарушителите на основните права, но основната цел продължава да бъде предотвратяването (чрез действия в сферата на образованието и културата), а не последващите действия;

И. като има предвид, че насилието срещу жените е най-разпространеното нарушение на основните права в Европейския съюз и в целия свят, и като има предвид, че то засяга всички обществени слоеве независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване и представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;

Й. като има предвид, че жените и момичетата са подложени на насилие, което включва физическо и психологическо насилие, изнасилване, малтретиране на деца, злоупотреби, свързани с религиозни или други убеждения, сексуален тормоз и действия по преследване, и домашно насилие, включително поради новите технологии и интернет, с езика на женоненавистничеството, със заплахи и онлайн обиди, и като има предвид, че в някои случаи посоченото насилие води до убийства на жени и/или така наречените престъпления на честта, които представляват нарушение на основното право на жената на достойнство, равно третиране и достъп до правосъдие, установено от ООН; като има предвид, че жените и момичетата имат право на равно упражняване и защита на всички основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската и всяка друга област(4);

K. като има предвид, че достъпът до правосъдие е човешко право, както и че равният достъп до правосъдие за мъжете и жените е от основно значение за постигане на равенство между половете; като има предвид, че жените често са изправени пред социално-икономически пречки за достъп до правосъдие, като например икономическа зависимост, липса на финансови ресурси или правна помощ, и културни стереотипи, създаващи страх и срам, и пред процесуални пречки в правосъдието, като продължително наказателно производство, дискриминационни практики и нисък процент на присъди; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания, живеещите в селски райони, принадлежащите към малцинства, мигранти, бежанци или ЛГБТИ, могат да срещнат по-голяма предубеденост от страна на институциите по отношение на достъпа им до правосъдие, отколкото други жени;

Л. като има предвид, че трафикът и сексуалната експлоатация на жените и децата представляват явно нарушение на човешките права, човешкото достойнство и основните законови и демократични принципи; като има предвид, че днес жените са по-уязвими към тези заплахи поради по-високата икономическа несигурност и по-високия риск от безработица и бедност;

M. като има предвид, че на пазара на труда, който е традиционно разделен по полов признак, трудността на съвместяването на професионалния и семейния живот, подценяването на уменията и труда на жените са сред сложните причини за съществуващата разлика в заплащането и пенсиите на двата пола;

Н. като има предвид, че дискриминацията по пол засяга участието на пазара на труда на жените и особено на по-възрастните жени, самотните родители, жените с увреждания, жените мигранти и жените от етнически и културни малцинства;

О. като има предвид, че масовият достъп до интернет увеличава възможностите за извършване действия, нарушаващи физическата и морална неприкосновеност на жените, например чрез онлайн склоняване;

П. като има предвид, че все още продължава дискриминацията въз основа на пола, която оказва тежки последици върху личния, семейния и професионалния живот и че това често се случва в сферата на образованието, обучението и услугите; като има предвид, че сред жените често се регистрират случаи на множествена дискриминация на основание, различно от пола, като например етнически произход, вяра, класа, сексуална ориентация, религия и увреждания;

Р.  като има предвид, че икономическата криза и политиките на строги икономии, прилагани в много държави членки, наложиха свиване на наличните бюджети и намаляване на обществените услуги за подпомагане на жертвите на насилие срещу жени, което оказа отрицателно въздействие, водещо до накърняване на основните права и излагане на жените на повишен риск от обедняване, изолация, дискриминация и насилие;

1.  настоятелно призовава Комисията да включи СРЗП като основни права на човека в следващата здравната стратегия на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС по отношение на основните права, за което беше призована от Парламента на 10 март 2015 г.(5);

2.  призовава Комисията и държавите членки да признаят правото на достъп до безопасни и модерни противозачатъчни средства и сексуално образование в училищата;

3.  призовава държавите членки да гарантират прилагането на национални стратегии за зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве на жените и техните права в тази област; подчертава ролята на Съюза за повишаването на информираността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, като се има предвид, че здравето е основно човешко право, което е от съществено значение за упражняването на другите човешки права;

4.  призовава Комисията да посочи конкретни мерки, които държавите членки могат да предприемат за борба с множествената дискриминация;

5.  призовава Комисията да насърчи стратегия и план за действие за борба срещу всички форми на насилие, основано на полова принадлежност и хомофобия, като укрепи превенцията и гарантира защита и подкрепа за жертвите, като специално внимание бъде отделено на най-уязвимите лица, като малолетни и непълнолетни, възрастни хора, хора с увреждания, бежанци, лица, търсещи убежище, и жертви на дискриминация; призовава Комисията да представи конкретна и амбициозна стратегия за за периода след 2015 г. в областта на равенството между половете ;

6.  призовава държавите членки да създадат мрежи от центрове, осигуряващи подкрепа и подслон за жените, които са жертви на трафик и проституция, като гарантират, че те получават психологическа, медицинска, социална и правна помощ и подкрепа за намирането на стабилна работа и съпътстващите я права;

7.  категорично осъжда всяко психологическо и физическо насилие, включително сексуално насилие, извършвано срещу жени; призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че жертвите получават помощ и закрила;

8.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2012/29/ЕС, установяваща минимални стандарти относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и Директива 2011/99/ЕС относно Европейската заповед за защита;

9.  счита, че проявите на насилие срещу жените, като например убийствата на честта, браковете между деца, трафикът на жени, гениталното осакатяване на жени и домашното насилие, представляват тежки нарушения на правата на човека, които в никакъв случай не следва да бъдат оправдавани чрез религия, култура и традиции;

10. подчертава, че с цел провеждане на ефективна борба с насилието срещу жените и безнаказаността е необходима промяна в отношението към жените и момичетата в обществото, където жените твърде често се представят в подчинени роли, а насилието срещу тях твърде често се толерира или подценява;

11. призовава държавите членки да гарантират по-лесен достъп до правосъдие за жените, жертви на насилие, като същевременно насърчават обмена на добри практики;

12. подчертава необходимостта от справяне с основаващите се на полова принадлежност пречки за получаване на правосъдие в държавите членки, както в социално-икономически план, така и в процесуално отношение, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за тяхното премахване; призовава Комисията и държавите членки да подобрят събирането на данни по полов признак относно пречките, свързани с правосъдието.

13. настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ратифицират Истанбулската конвенция, която е мощен инструмент за всестранно противодействие на насилието срещу жени и момичета, включително семейното изнасилване, домашното насилие и гениталното осакатяване на жени;

14. изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващите практики на генитално осакатяване, които са тежка форма на насилие срещу жените и момичетата и представляват неприемливо нарушение на тяхното право на физическа неприкосновеност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да проявяват изключителна бдителност във връзка с тези практики в рамките на техните граници, както и да ги прекратят възможно най-бързо; призовава по-специално държавите членки да възприемат твърд и възпиращ подход чрез обучение на лицата, работещи с мигранти и чрез систематично и ефективно преследване и наказване на извършителите на генитално осакатяване, към което не трябва да се проявява никаква толерантност; подчертава, че това следва да се извършва паралелно с кампании по информиране и повишаване на осведомеността, насочени към засегнатите групи; приветства факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите за предоставяне на убежище;

15. призовава институциите на ЕС и държавите членки да разгледат, като отчетат измерението на пола, въздействието върху основните права на предлаганите или реализираните мерки за строги икономии и като вземат предвид непропорционалното въздействие на мерките за икономии върху жените; призовава институциите на ЕС да предприемат незабавно коригиращи действия, когато мерките за строги икономии са повлияли отрицателно върху икономическите, социалните и културните права на жените;

16 отбелязва, че твърде много жени продължават да бъдат жертва на сексуален тормоз на работното място във всички сегменти на пазара на труда; призовава държавите членки да провеждат кампании за повишаване на информираността в тази връзка, насочени както към частния, така и към държавния сектор; призовава държавите членки също така да се борят срещу безнаказаността в тази сфера;

17. изразява загриженост по повод недостатъчното представителство на жените в процесите за вземане на решения, в предприятията и в управителните им съвети, в сферата на науката и политиката, както на национално, така и на международно равнище (големи предприятия, национални и европейски избори), и най-вече на местно равнище; призовава жените да бъдат подкрепяни в професионалното им развитие и в усилията им да получат достъп до отговорни длъжности, и призовава европейските институции да обърнат повече внимание на данните, които сочат, че едва 17,8 % от членовете на управителните съвети на големите дружества с публично участие и регистрираните на фондовия пазар са жени;

18. приветства факта, че докладът относно прилагането на Хартата на основните права съдържа параграф за директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, като начин за насърчаване на основните права с цел постигане на истинско равенство между жените и мъжете в съветите на директорите;

19. призовава Комисията да повишава осведомеността на обществеността с цел стимулиране на култура на уважение и толерантност към всички форми на дискриминация по отношение на жените;

20. отбелязва, че повече от половината от всички завършили висше образование са жени; счита, че докато не бъде постигнато равно представителство на мъжете и жените на длъжностите, на които се вземат решенията, в това отношение следва да бъдат предприети мерки за положителна дискриминация; приканва държавите членки да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на назначаването на жени на високи постове;

21. отбелязва, че разликите в заплащането на мъжете и жените представляват неприемлива дискриминация и противоречат на Договорите на ЕС (член 157 от ДФЕС); изразява съжаление относно факта, че в ЕС жените продължават да получават средно с 16 % по-малко от мъжете за един и същ труд; настоятелно призовава държавите членки да гарантират прилагането на принципа за равно заплащане за равен труд във всички сегменти на пазара на труда;

22. призовава Комисията да осъществява постоянен мониторинг на зачитането на основните права с разделяне на данните въз основа на мъжкия или женския пол;

23. призовава държавите членки да предоставят независимост и финансова самостоятелност на националните институти за равенство между половете, така че те да могат да наемат необходимия им персонал и да осъществяват авторитетна дейност; подчертава колко важно е държавите членки да си сътрудничат с Парламента в работата по равенството между половете за изпълнение на плановете за действие и целевите препоръки по отношение на насърчаването на равенството, борбата срещу насилието спрямо жените и постигането на по-високо равнище на приобщаване на жените в обществото независимо от държавата членка, в която те се намират;

24. призовава Комисията да увеличи финансирането за проектите и партньорствата между държавите членки и НПО с признат опит в оказването на помощ на жени, които са жертви на трафик и проституция;

25. призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид демографските тенденции и промените в размера и състава на домакинствата при изготвянето на своите политики в областта на данъчното облагане, социалната сигурност и обществените услуги; отбелязва, че броят на едночленните домакинства нараства в повечето държави – членки на ЕС, но повечето политики пряко или непряко ги дискриминират и незаслужено ги поставят в неблагоприятна позиция; счита, че хората не трябва да бъдат възнаграждавани, нито наказвани заради конкретния размер и състав на домакинството, към което принадлежат; поради това призовава за политики, които да са неутрални по отношение на размера или състава на домакинствата;

26. призовава държавите членки и институциите на ЕС да сътрудничат с Европейския институт за равенство между половете и Агенцията на Европейския съюз за основните права в името на общата воля да се борят заедно срещу насилието и дискриминацията въз основа на пола.

27. призовава държавите членки да реагират по-силно на троловете в социалните медии, които засягат непропорционално жените с онлайн тормоз;

28. призовава Комисията и държавите членки да признаят и насърчат ролята на формалното и неформалното образование в усилията им за постигане на равенство между половете чрез овластяване на жените и хората, които се определят като ЛГБТИ, като по този начин защитават основните им права;

29. призовава държавите членки да преразгледат своите национални законодателства и да отменят разпоредбите, които дискриминират жените, какъвто беше неотдавна случаят във връзка с разпоредбите, регламентиращи националния пенсионен режим на една от държавите членка, които определяха „нормалната пенсионна възраст“ по различен начин в зависимост от пола на съответното лице, а по отношение на заявителите жени – в зависимост от броя на децата, отгледани от тях(6);

30. призовава ЕС и държавите членки да признаят неотменимите права на жените и момичетата на телесна неприкосновеност и самостоятелно вземане на решения.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.5.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Angelika Mlinar, Angelika Niebler, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Beatrix von Storch, Anna Záborská, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut, Constance Le Grip, Georg Mayer, Branislav Škripek, Monika Vana, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi

(1)

Програма за действие на МКНР, § 7.2 и 7.3.

(2)

Агенцията за основните права на Европейския съюз (FRA) "Насилието срещу жени: проучване в рамките на ЕС" Основни резултати“ (2014 г.) http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2014-vaw-survey-main-results_en.pdf

(3)

Както се посочва от Европейската комисия в проучване, озаглавено „Действия на Европейската комисия за борба с насилието срещу жени“ (януари 2015 г.).

(4)

Членове 1 и 3 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104).

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0050.

(6)

Решение на Съда на Европейския съюз от 11 април 2013 г. по дело Blanka Soukupová с/у Ministerstvo zemědělství, EU:C:2013:223.


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (5.5.2015)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението с основните права в Европейския съюз

(2013 – 2014 г.)

(2014/2254(INI))

Докладчик по становище: Соледад Кабесон Руис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид част втора от Договора за функционирането на Европейския съюз („Недискриминация и гражданство на Съюза“) и Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид правото на отправяне на петиции, заложено в член 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и като взе предвид членове 215 – 218 от своя правилник,

–   като взе предвид член 53 от своя правилник,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно разискванията в комисията по петиции,

–   като взе предвид доклада на Комисията от 8 май 2013 г., озаглавен „Доклад за гражданството на ЕС за 2013 г. – Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (COM(2013)0269),

–   като взе предвид становището на Съда на Европейския съюз от 18 декември 2014 г. относно проекта на споразумение за присъединяването на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Становище 2/13) и посочените в него проблеми във връзка със съответствието на проекта на споразумение с правото на ЕС,

A. като има предвид, че правата, присъщи на гражданството на Съюза, са включени в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че Договорът от Лисабон засили възможността за гарантиране на спазването на основните права по отношение на прилагането на правото на ЕС от страна на държавите членки на национално равнище; като има предвид, че влизането в сила на Хартата, заедно с Договора от Лисабон, създаде големи очаквания сред гражданите на ЕС, че в Европа е настъпила нова епоха на повишени права; като има предвид, че член 51 от Хартата гласи, че държавите членки и институциите, органите и агенциите на ЕС трябва да зачитат тези права, да спазват принципите и да насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции; като има предвид, че този член се възприема от Комисията като ограничение на упражняването на нейната роля като пазител на Договорите; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи ще засили неговия ангажимент за защита на основните права;

Б.  като има предвид, че насърчаването на принципите на демокрацията, върховенството на закона, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, както и на зачитането на човешкото достойнство на международната сцена, може да бъде искрено само ако тези принципи са напълно и изцяло спазвани и прилагани в държавите – членки на ЕС; като има предвид, че според Евробарометър доверието в съдебната система в някои държави – членки на ЕС, е изключително ниско;

В.  като има предвид, че почти една трета от петициите, получавани от Парламента, са свързани с твърдения за нарушения на основните права, посочени в Хартата, засягащи въпроси като гражданството, четирите свободи, заетостта, икономическите обстоятелства, защитата на околната среда и на потребителите, съдебните системи, правото на участие в изборите и демократичното участие, прозрачността при вземането на решения, правата на децата и на хората с увреждания, достъпа до образование или езиковите права; като има предвид, че някои от тези петиции повдигат въпроси, свързани със здравни въпроси и с достъпа до здравни грижи и здравни услуги, както и въпроси, свързани с правото на работа, като пряка последица от икономическата криза; като има предвид, че петициите обикновено са най-ранните показатели за ситуацията в областта на правата на човека в държавите членки;

Г.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз играе основна роля, по-специално чрез общите принципи на правото, по отношение на защитата на основните права в ЕС; като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз и тази на Европейския съд по правата на човека като цяло са в съответствие помежду си; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека следва да бъде преосмислено в светлината на становището на Съда на ЕС, произнесено на 18 декември 2014 г.;

Д. като има предвид, че правото на отправяне на петиции установи здрава връзка между гражданите на ЕС и Европейския парламент; като има предвид, че Европейската гражданска инициатива въведе нова пряка връзка между гражданите на ЕС и институциите на ЕС и че тя може да засили еволюцията на основните и гражданските права; като има предвид, че правата на гражданите включват правото на отправяне на петиции като средство за отстояване от гражданите на техните основни права, както се посочва в член 44 от Хартата и в член 227 от ДФЕС;

Е.  като има предвид, че се признава, че националните органи (съдебни власти, правоприлагащи органи и администрации) са ключови участници в конкретното привеждане в действие на правата и свободите, заложени в Хартата;

Ж. като има предвид, че Комисията следва да продължи да бъде бдителна по отношение на липсата на транспониране или на лошото транспониране на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; като има предвид, че гражданите на ЕС не са достатъчно информирани относно своите основни права;

З.  като има предвид, че ефективността на специализираните институции като националните институции за защита на правата на човека или органите по въпросите на равенството е важна, за да се помогне на гражданите да упражняват по-добре основните си права до степента, в която държавите членки прилагат правото на ЕС;

И. като има предвид, че икономическата криза и мерките за бюджетни ограничения, основаващи се на съкращения на обществените услуги, отмяна на трудовите права, приватизация и ограничаване на публичните разходи, също са оказали отрицателно въздействие върху всеобщия достъп до качествено образование във връзка с член 14 от Хартата, върху правото на справедливи и достойни условия на труд, признато в член 31, върху правото на здравни грижи, признато в член 35, и върху правото на социална сигурност и социални услуги, признато в член 34;

Й. като има предвид, че правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейски парламент в държавата членка на пребиваване е признато в членове 39 и 40 от Хартата; като има предвид, че упражняването на правото на мобилност не следва да възпрепятства това право;

К. като има предвид, че член 21 от Хартата признава правото на недопускане на дискриминация, основана на каквито и да е признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; като има предвид, че по силата на член 19, параграф 1 от ДФЕС Съюзът може да приема законодателни актове с цел борба с определените в него форми на дискриминация;

Л. като има предвид, че в Хартата е заложено правото на добра администрация в рамките на Съюза; като има предвид, че в нея е посочено също така правото на достъп до документите на трите основни институции на ЕС; като има предвид, че европейският омбудсман представлява гаранцията за зачитането на тези права;

М. като има предвид, че сред хората с увреждания нивото на бедност е със 70% по-високо от средното за населението, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

Н. като има предвид, че членове 37 и 38 от Хартата признават правото на високо равнище на опазване на околната среда, неразривно свързано с прилагането на политиките на Съюза;

1.  изразява съжаление във връзка със случаите на дискриминация срещу малцинства, включително етнически и национални малцинства, тъй като човешкото достойнство е ненакърнимо; призовава Съвета да деблокира Директивата за борба с дискриминацията, която има за цел прилагането на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; подчертава факта, че към специфичните нужди на най-уязвимите граждани, като например малцинствата, следва да се подходи по подходящ начин; призовава Съвета и Комисията да действат ефективно и отговорно за отстояване на ценностите на Съюза по отношение на държавите членки, които не спазват изцяло задълженията си по Договора по тези въпроси;

2.  изразява съжаление, че в някои държави членки се насърчава законодателство, което поради начина, по който ограничава свободата на събрания, свободата на сдружаване, свободата на изразяване на мнение или правото на колективни преговори и действия, възпрепятства или осуетява ефективното прилагане на разпоредбите на Хартата на основните права;

3.  призовава Комисията неотложно да гарантира транспонирането и правилното прилагане от страна на държавите членки на Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение на гражданите на Съюза и на техните съпрузи и деца, като се има предвид редовното получаване на петиции във връзка с проблеми в тази област; отбелязва увеличаването на петициите от редица държави членки относно спорове за упражняване на родителски права за дете в трансграничен контекст в рамките на Регламента Брюксел IIa, както и по-специално на петициите срещу някои органи от държави членки във връзка с отнемане на родителските права на родители, упражнили правото си на свободно движение в рамките на ЕС;

4.  подчертава необходимостта от евентуални промени в Договорите с оглед на допълнителното укрепване на защитата на основните права в Договорите на ЕС;

5.  призовава държавите членки и институциите на ЕС да се ангажират изцяло със защитата на правата на детето при трансгранични семейни спорове; подчертава необходимостта от насърчаване на правата на детето в рамките на всички политики на ЕС, с цел да се гарантира, че висшите интереси на детето винаги се вземат под внимание;

6.  подчертава, че интересите и правата на децата на граждани на ЕС трябва да бъдат подходящо защитени не само в рамките на Съюза, но и извън неговите граници, и затова призовава за засилено сътрудничество с институциите, отговорни за благополучието на децата в скандинавските държави извън ЕС; счита, че всички партньори на ЕС (включително членовете на ЕИП) следва да ратифицират Хагската конвенция от 1996 г. относно компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата;

7.  призовава да се обърне по-голямо внимание на защитата на правата на детето и особено по отношение на помощта за децата, които са принудени да напуснат домовете си, докато живеят в чужбина; счита, че Конвенцията на ООН за правата на детето трябва да бъде основа за уреждане на всички спорове, свързани с присъждане на родителски права върху деца, в които участват семейства, пребиваващи извън своята държава, тъй като в нея се обръща специално внимание на опазването на самоличността на детето;

8.  призовава за ратифицирането от всички държави членки на Конвенцията от Истанбул, така че 2016 г. да може да бъде годината за борба с насилието срещу жени;

9.  подчертава, че ролята на Комисията като пазител на Договорите не се ограничава до това тя да гарантира транспонирането на законодателството от страна на държавите членки, а включва и цялостното и правилното прилагане на законите, по-специално с оглед на защитата на основните права на гражданите; изразява съжаление във връзка с ефективното ограничаване на приложното поле на Хартата поради твърде ограничителното тълкуване на член 51 от нея, съгласно което по силата на тази клауза Хартата не обхваща прилагането на правото на ЕС; счита, че подобен подход следва да бъде преразгледан, за да се отговори на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на техните основни права; припомня, че очакванията на гражданите надхвърлят строгото тълкуване на Хартата и целта следва да е тези права да бъдат възможно най-ефективни; съответно изразява съжаление, че Европейската комисия се позовава на липсата на компетентност в многобройни отговори на петиции с твърдения за евентуално нарушаване на основни права; в тази рамка призовава за създаването на механизъм за мониторинг, системна оценка и издаване на препоръки, с цел да се насърчи цялостното зачитане на основните ценности в държавите членки;

10. припомня, че гаранцията за спазването на основните права включва и гражданите на трети държави, пребиваващи на територията на ЕС, и че бързите връщания, задържането за неопределен срок в центрове за задържане на чужденци или отказът на основно медицинско обслужване нарушават разпоредбите на Хартата на основните права;

11. насочва вниманието към правния вакуум по отношение на достъпа на гражданите до правна защита, когато държавите членки не са транспонирали пряко засягащото ги законодателство на ЕС или са го направили със закъснение; подчертава необходимостта от координиране на действията на всички равнища за защита и насърчаване на основните права, което включва институциите на ЕС, държавите членки, регионалните и местните органи, неправителствените организации и гражданското общество;

12. обръща внимание, че в много случаи за гражданите е трудно да определят към коя институция следва да се обърнат при нарушаване на основните им права, и подчертава необходимостта от ясна и достъпна информация с цел избягване на объркването относно обхвата и приложимостта на Хартата на основните права или процедурата за получаване на правна защита;

13. припомня на Комисията нейното институционално задължение да анализира жалбите на гражданите не само във връзка с възможни нарушения на основните права при прилагане на правото на ЕС от страна на ЕС и на държавите членки, но и във връзка със случаи на системна липса на защита на основните права в рамките на държавите членки;

14. призовава държавите членки въз основа на пълното спазване на принципа на субсидиарност да приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че основните права на всеобщ достъп до качествено здравеопазване, правосъдие, социални услуги и висококачествено образование са възстановени за всички граждани на ЕС, и най-вече за 122-та милиона европейци, изложени на риск от бедност и социално изключване, както и да осигурят премахването на материалните и нематериалните пречки, с които се сблъскват хората с увреждания; подчертава, че достъпът до енергия на достъпни цени за всяко домакинство е от основно значение, както и че трябва да се прилагат целенасочени мерки в тази насока; също така призовава държавите членки да признаят опазването на околната среда за ключов елемент за гарантиране на основното право на здраве;

15. призовава държавите членки и Комисията да премахнат съществуващите пречки в рамките на вътрешния пазар, за да се предостави възможност за пълното упражняване на правото на свободно движение;

16. припомня, че преносимостта на правата на социална сигурност и обезщетенията за безработица, пенсионните права и правата на здравни грижи, по-специално за хората с увреждания, и признаването на професионалната квалификация и академичните кредити са важни за гарантиране на пълното осъществяване на основните права и гражданските свободи, включително въз основа на постигането на мобилност на работниците, която през последните години се увеличи поради икономическата криза; отбелязва обаче, че много граждани все още се сблъскват с проблеми при упражняването на тези права; отново подчертава, че взаимното признаване на дипломи за висше образование от страна на държавите членки е от съществено значение за ефективната мобилност на гражданите на ЕС;

17. приканва държавите членки да приемат необходимите законови и административни разпоредби, за да се гарантира, че всички граждани на ЕС, навършили възраст, която им дава право да гласуват, могат да упражняват правото си на глас в националните и регионалните избори, които ги засягат;

18. призовава държавите членки и Комисията, когато се предлага законодателство, да търсят баланс между мерките за противодействие на тероризма и защитата на основните права, така че тази защита да не бъде подкопана;

19. изразява особена загриженост относно неотдавнашното приемане в някои държави членки на законодателство, което ограничава признатите основни права на свобода на изразяване на мнение и на събрания; счита, че такова законодателство, подкопаващо гражданските права, води до тенденция, при която демокрацията регресира;

20. осъжда и изразява съжаление във връзка с приетото в някои държави членки законодателство, насочено срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, което ограничава правото на недискриминация, основана на сексуалната ориентация и свободата на словото на лесбийките, гейовете, транссексуалните и бисексуалните лица и освен това нарушава правото на всеки гражданин да встъпи в брак и да създаде семейство;

21. призовава да се деблокира директивата за отпуска по майчинство в Съвета, тъй като този законодателен акт ще направи възможно реалното и осезаемо равенство между половете, както и хармонизацията на равнище ЕС;

22. призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за закона за достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който да е в състояние да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира, че всички политики от компетентността на ЕС са съгласувани в това отношение;

23. отправя искане към Комисията да направи крачка напред в укрепването на правото на добра администрация, като превърне Кодекса на ЕС за добро поведение на администрацията в правно обвързващ регламент;

24. призовава Комисията и държавите членки да гарантират чрез своите политики правилното спазване, гарантиране, защита и развитие на основните права в ЕС; призовава държавите членки да подновят усилията си за признаване на правото на петиции и на правото на сезиране на Европейския омбудсман като средство за защита на правата на гражданите;

25. въз основа на стотиците петиции, получавани ежегодно, изразява своята загриженост относно недостатъците в реалното прилагане от страна на държавите членки както на буквата, така и на духа на разпоредбите на екологичното законодателство на ЕС, като например директивите за оценка на въздействието върху околната среда и за стратегическата екологична оценка; отправя искане към Комисията да следи по-отблизо същността на тези процедури, особено когато предмет на петиции са специфични случаи;

26. изтъква значението на Европейската гражданска инициатива като ново право на гражданите, въведено с Договора от Лисабон, чиято цел е активизиране на демокрацията на участието в ЕС; отбелязва значението на Европейската гражданска инициатива като мощно средство, което предоставя на европейските граждани пряко демократично право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС, в допълнение към правото на европейските граждани да внасят петиции до Европейския парламент (ЕП) и правото им да подават жалби пред Европейския омбудсман;

27. призовава Комисията да засили ролята на европейските граждански инициативи чрез приемане на удобен за гражданите подход за справяне с всички недостатъци на този инструмент при предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011, като в същото време усъвършенства информационните кампании за гражданите относно използването на европейската гражданска инициатива и възможността, която тя предлага, за оказване на влияние върху процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

28. призовава всички институции на ЕС и държавите членки да гарантират зачитането на принципите на демокрацията, върховенството на закона, универсалността и неделимостта на правата на човека и основните свободи и зачитането на човешкото достойнство както в държавите членки, така и на международната сцена;

29. подкрепя програмата на ЕС за съдебно обучение на национални съдии, които са ключови участници в прилагането на правата на гражданите; предупреждава за риска правото на ефективни правни средства за защита да не се съблюдава в случаите, в които националните съдебни процедури търпят неприемливо забавяне; изразява становището, че за да се спази принципът на равенство пред съда и на ефективен достъп до правосъдие, следва да се преодолеят социално-икономическите пречки по отношение на този достъп, като например твърде високите съдебни такси и данъци, във всяка една държава членка; отбелязва правната несигурност, произтичаща от наличието на разпоредби със задна сила в новото законодателство на държавите членки или от непрекъснатите промени в една и съща регулаторна област, като тази правна несигурност де факто възпрепятства достъпа до правосъдие; призовава държавите членки да гарантират ефективното прилагане на правото на достъп до правосъдие, както и наличието на независимо, справедливо, ефективно и безпристрастно правораздаване в разумни срокове;

30. призовава Комисията да вземе предвид доклада на Кинга Гьонц от 17 февруари 2014 г. относно оценка на правосъдието в областта на наказателното правосъдие и на принципите на правовата държава, в който се изразява съжаление във връзка с липсата на данни за националните съдебни системи, и съответно призовава държавите членки да си сътрудничат напълно с институциите на ЕС и Съвета на Европа и да събират и предоставят редовно безпристрастни, надеждни, обективни и съпоставими данни относно своите съдебни системи; призовава за създаване на ефективен механизъм за редовна оценка на спазването от държавите членки на основните ценности на ЕС, посочени в член 2 от Договора за ЕС, който да послужи като основа за инструмент за ранно предупреждение, и подчертава, че Комисията има правомощия да образува дело в Съда на Европейския съюз срещу държава членка, която не е изпълнила дадено задължение, произтичащо от Договорите;

31. приветства Европейския портал за електронно правосъдие, който се управлява от Комисията, предоставя на специалистите и на обществеността информация за съдебните системи и е практичен инструмент за подобряване на достъпа до правосъдие, като разполага с отделен раздел за основните права, чиято цел е да информира гражданите към кого да се обърнат в случай на нарушаване на основните им права.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.4.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Heinz K. Becker, Soledad Cabezón Ruiz, Andrea Cozzolino, Pál Csáky, Miriam Dalli, Eleonora Evi, Sylvie Goddyn, Peter Jahr, Rikke Karlsson, Jude Kirton-Darling, Svetoslav Hristov Malinov, Notis Marias, Edouard Martin, Roberta Metsola, Julia Pitera, Gabriele Preuß, Laurențiu Rebega, Sofia Sakorafa, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michela Giuffrida, Jérôme Lavrilleux, Josep-Maria Terricabras, Ángela Vallina, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Paul Brannen


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.7.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

25

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Martina Anderson, Heinz K. Becker, Michał Boni, Ignazio Corrao, Rachida Dati, Frank Engel, Tanja Fajon, Laura Ferrara, Monika Flašíková Beňová, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Filiz Hyusmenova, Sophia in ‘t Veld, Iliana Iotova, Eva Joly, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Louis Michel, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Marina Albiol Guzmán, Carlos Coelho, Pál Csáky, Miriam Dalli, Gérard Deprez, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Marek Jurek, Jeroen Lenaers, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Kati Piri, Barbara Spinelli, Jaromír Štětina, Josep-Maria Terricabras, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Elissavet Vozemberg

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Jude Kirton-Darling, Momchil Nekov, Charles Tannock, Romana Tomc, Mihai Ţurcanu


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

[32]

+

ALDE

Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Louis Michel, Angelika Mlinar, Maite Pagazaurtundúa Ruiz

ECR

 

EFDD

Laura Agea, Daniela Aiuto, Ignazio Corrao, Laura Ferrara

EFN

 

EPP

 

GREENS/EFA

Eva Joly, Ulrike Lunacek, Judith Sargentini, Josep-Maria Terricabras,

GUE/NGL

Marina Albiol Guzmán, Martina Anderson, Barbara Spinelli, Marie-Christine Vergiat

NI

Juan Fernando López Aguilar

S&D

Miriam Dalli, Tanja Fajon, Monika Flašíková Beňová, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Iliana Iotova, Jude Kirton-Darling, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Andrejs Mamikins, Momchil Nekov, Péter Niedermüller, Kati Piri, Birgit Sippel

[25]

-

ALDE

 

ECR

Jussi Halla-aho, Marek Jurek, Timothy Kirkhope, Branislav Škripek, Helga Stevens, Charles Tannock

EFDD

 

EFN

Lorenzo Fontana

EPP

Heinz K. Becker, Michal Boni, Carlos Coelho, Pál Csáky, Rachida Dati, Frank Engel, Kinga Gál, Brice Hortefeux, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Monica Macovei, Jaromír Štětina, Csaba Sógor, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Romana Tomc, Mihai Ţurcanu, Elissavet Vozemberg

GREENS/EFA

 

GUE/NGL

 

S&D

 

[1]

0

NI

VOIGT UDO

Легенда на използваните знаци:

+ : „за“

-  : „против“

0  : „въздържал се“

Правна информация