Процедура : 2015/2112(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0275/2015

Внесени текстове :

A8-0275/2015

Разисквания :

PV 14/10/2015 - 14
CRE 14/10/2015 - 14

Гласувания :

PV 14/10/2015 - 15.8
CRE 14/10/2015 - 15.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0359

ДОКЛАД     
PDF 1006kWORD 338k
30.9.2015
PE 557.269v03-00 A8-0275/2015

относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“

(2015/2112(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Жил Парньо

(*)  Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“

(2015/2112(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

–    като взе предвид Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по РКООНИК и Петата конференция на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP5) , проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

–    като взе предвид Шестнадесетата конференция на страните (COP 16) по РКООНИК и Шестата конференция, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP6) , проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември

2010 г., както и споразуменията от Канкун,

–    като взе предвид Седемнадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 17) и Седмата конференция, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP7) , състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г., и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилено действие,

–    като взе предвид 18-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 18) и 8-ата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (CМP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., както и приемането на пакета документи от Доха във връзка с климата (Doha Climate Gateway),

–    като взе предвид Деветнадесетата конференция на страните (COP 19) по РКООНИК и Деветата конференция на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP9), проведена във Варшава, Полша, от 11 до 23 ноември 2013 г., и установяването на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите,

–    като взе предвид Двадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 20) и Десетата конференция на страните, която представлява среща на страните по Протокола от Киото (CМP10), проведена в Лима, Перу, от 1 до 12 декември 2014 г., както и призива от Лима за действия в областта на климата,

–    като взе предвид Двадесет и първата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и Единадесетата конференция – среща на страните по Протокола от Киото (CМP 11), която предстои да бъде проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

–    като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)(1), от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)(2), от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР 16)(3), от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР 17)(4), от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18)(5), и от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (СОР 19)(6) и от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията по изменението на климата, проведена в Лима, Перу (COP 20)(7),

–   като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,

–    като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

–    като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността(8),

–    като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2009 г., озаглавена „2050 г.: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“(9), тази от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г.(10) на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност и тази от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(11),

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., като част от пакета за енергийния съюз, озаглавен „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ (COM(2015)0081),

–    като взе предвид „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. и приложения към нея работен документ на службите на Комисията,

–    като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2014 г.“, и доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда от 2014 г., озаглавен „Разликите по отношение на адаптирането“,

–    като взе предвид декларацията на ръководителите, приета на участниците в срещата на седемте най-големи западни промишлени суперсили, проведена в Елмау на 7 и 8 юни 2015 г., в която те отново заявиха намерението си да се придържат към ангажимента за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 70 % до 2050 г., в сравнение с 2010 г., като е необходимо да се гарантира, че намаляването е по-близо до 70 %, отколкото до 40 %;

–    като взе предвид докладите на Световната банка, озаглавени „Да намалим топлината: Защо трябва да избегнем свят, по-топъл с 4 °C“, „Да намалим топлината: Екстремните климатични явления, регионално въздействие и въпросът за устойчивостта“ и „Интелигентно по отношение на климата развитие: Сумиране на ползите от действията в областта на климата“,

–    като взе предвид доклада на Световната комисия по въпросите на икономиката и климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат: доклад за новата икономика, съобразена с климата”,

–    като взе предвид енцикликата Laudato si,

–    като взе предвид Петия доклад за оценка (AR 5) на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК), и неговия обобщителен доклад,

–    като взе предвид внасянето на 6 март 2015 г. от Латвия и Европейската комисия пред РКООНИК на планираните национално определени приноси на ЕС и неговите държави членки,

–    като взе предвид декларацията от Ню Йорк относно горите, приета на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2014 г.,

–    като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“,

–    като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

–    като взе предвид член 52 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, комисията по външни работи, комисията по регионално развитие и комисията по транспорт и туризъм (A8-0275/2015),

A.  като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и потенциално необратима глобална заплаха за човешките общества и биосферата и че поради това трябва да се предприемат действия на международно равнище от всички заинтересовани страни;

Б.   като има предвид, че съгласно научните доказателства, представени в Петия доклад за оценка на МКИК, затоплянето на климата е безспорно; като има предвид, че изменението на климата е факт, а човешките дейности са преобладаващата причина за наблюдаваното от средата на ХХ-ти век затопляне; като има предвид, че широкообхватните и значителни по своя характер въздействия на изменението на климата вече са очевидни в природните и човешките системи по всички континенти и в океаните;

В.   като има предвид, че ЕС е намалил емисиите си с 19 % през 2013 г. в сравнение с 1990 г. в рамките на Протокола от Киото, като същевременно неговият БВП нарастна с повече от 45 %; като има предвид, че световните емисии нараснаха с повече от 50 % през 2013 г. в сравнение с 1990 г.;

Г.   като има предвид, че според последните резултати на Националното управление за океански и атмосферни изследвания за първи път от началото на измерванията месечната глобална средна концентрация на въглероден диоксид в атмосферата надхвърли 400 части на милион през март 2015 г.;

Д.  като има предвид, че в доклада от 2014 г. за разликите по отношение на адаптирането, изготвен от Програмата на Обединените нации за околната среда, се изтъкват огромните разходи, свързани с липсата на действие, и се заключава, че разходите за адаптиране към изменението на климата в развиващите се държави е вероятно да възлязат на сума, която е два до три пъти по-голяма от предварителните оценки от 70 – 100 млрд. щатски долара годишно до 2050 г., което води до значителен недостиг на финансиране за адаптиране след 2020 г., освен ако не бъде предоставено ново и допълнително финансиране за адаптиране;

Е.   като има предвид, че въпросът за финансирането на борбата с изменението на климата е неделима част от по-общите въпроси за финансирането на устойчивото развитие в световен мащаб;

Ж.  като има предвид, че изменението на климата може да увеличи конкуренцията за ресурси, като например храна, вода, пасища, и може да се превърне в най-голямата движеща сила за разселване на населението както вътре, така и извън националните граници в не толкова далечно бъдеще;

З.   като има предвид, че Конференцията за изменението на климата в Доха, проведена през декември 2012 г., прие изменение на Протокола, като въведе втори период на ангажимент в рамките на Протокола от Киото (KP CP2), започващ на 1 януари 2013 г. и приключващ на 31 декември 2020 г., с правно обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите, включването на нов газ (азотен трифлуорид), механизъм за амбициозност, който предвижда опростена процедура, позволяваща на страните да коригират своя ангажимент, като увеличат амбицията през периода на ангажимент, и накрая, разпоредба, която автоматично коригира целта на страните с цел избягване на увеличаването на емисиите им за периода 2013 – 2020 г. отвъд техните средни емисии за годините от 2008 до 2010 г.;

И.  като има предвид, че на Осемнадесетата конференция на страните (Решение 23/CP. 18) страните по РКООНИК решиха да приемат цел за баланс между половете в органите, създадени в съответствие с Конвенцията и Протокола от Киото, за да се подобри участието на жените и да се изработи по-ефективна политика в областта на изменението на климата, която отговаря в еднаква степен на потребностите на жените и мъжете и отчита напредъка, отбелязан към целта за баланс на половете, като се засилва политиката в областта на изменението на климата, която е чувствителна към въпросите на пола;

Й.  като има предвид, че усилията за намаляване на глобалното затопляне не следва да се разглеждат като пречка пред стремежа към икономически растеж, а даже напротив – следва да се разглеждат като движеща сила за реализирането на нов и устойчив икономически растеж и заетост;

К.  като има предвид, че до този момент ЕС играе водеща роля в усилията за намаляване на глобалното затопляне и трябва да продължи да го прави в хода на подготовката за приемане на ново международно споразумение за климата в Париж в края на 2015 г.;

Необходимост от спешни действия на световно равнище

1.   признава изключителните мащаби и сериозността на заплахата, породена от изменението на климата, и изразява дълбока загриженост от факта, че светът сериозно изостава при ограничаването на глобалното затопляне до равнище под 2 °C; призовава правителствата да предприемат незабавно конкретни мерки срещу изменението на климата и за сключването на амбициозно и правно обвързващо глобално споразумение в Париж през 2015 г. за постигане на тази цел; затова приветства енцикликата Laudato Si;

2.   отбелязва, че в съответствие със заключенията на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет за въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., ако съществува реална възможност за запазване на повишаването на средната световна температура до под 2 °C спрямо равнището преди индустриализацията, е 1010 гигатона CO2; подчертава, че всички държави трябва да дадат своя принос и че отлагането на действията ще доведе до увеличаване на разходите и до намаляване на възможностите; подчертава заключенията в доклада за новата икономика, съобразена с климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат“, че държавите от всички нива на доход имат възможност да изградят траен икономически растеж, като същевременно намаляват огромните рискове, свързани с изменението на климата; препоръчва споразуменията и конвенциите да имат за цел включването на присъединяващите се към ЕС държави в програмите на Съюза в областта на климата;

3.   припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до средно 2°С не гарантира предотвратяването на значителните неблагоприятни климатични въздействия; призовава Конференцията на страните да оцени възможността за ограничаване на повишаването на световната температура до средно 1,5°С;

4.   отбелязва констатациите на Петия доклад за оценка на МКИК, в който се заключава, че дори пълното преустановяване на въглеродните емисии от индустриализираните държави няма да осигури постигането на целта за равнище от под 2 °С без значителни нови ангажименти от страна на развиващите се държави;

5.   счита, че е от съществено значение всички държави да представят своя национално определен принос (INDC) преди COP 21, с цел да се постигне стимулиращ ефект и да се покаже, че всички държави, в съответствие със своите национални условия, напредват в една и съща посока; изразява своето убеждение, че INDC може също да съдържа действия по приспособяване, тъй като те са приоритет за много държави;

6.   признава първостепенното значение на стабилната климатична система за продоволствената сигурност, производството на енергия, водоснабдяването и канализацията, инфраструктурата и опазването на биологичното разнообразие и сухоземните и морските екосистеми и за мира и благоденствието в световен мащаб; припомня, че изменението на климата ускорява загубата на биологично разнообразие;

7.   отбелязва ангажимента на Г-7 за декарбонизация на световната икономика през настоящото столетие и за трансформиране на енергийния сектор до 2050 г.; припомня, че е необходимо декарбонизацията да се осъществи много по-рано, за да бъде в съответствие с науката и да съществува реална възможност повишаването на температурата да остане на равнище от под 2 °C; призовава страните, които са в състояние да направят това, да постигнат изпълнение на националните цели и стратегии за декарбонизация, като определят за приоритет постепенното преустановяване на емисиите от въглища като най-замърсяващ източник на енергия;

8.   обръща внимание, че държавите, които не разполагат с необходимия капацитет, за да развиват своя национално определен принос, могат да се възползват от механизми за подпомагане, като например Глобалния екологичен фонд, Програмата на ООН за развитие или Световния алианс за борба с изменението на климата, както и от европейско подпомагане;

Амбициозно, глобално и правно обвързващо споразумение

9.   подчертава, че Протоколът за 2015 г. трябва да бъде правно обвързващ и амбициозен още от самото начало, при приемането в Париж, и следва да се цели в намаляването до 2050 г. на емисиите на парникови газове, за да остане светът в разходоефективната траектория на емисии, която е съвместима с целта за равнище от под 2°С, и пикът на световните емисии на парникови газове да бъде достигнат, колкото е възможно по-скоро; призовава ЕС да работи с международните си партньори в тази насока, като дава примери за добра практика; подчертава, че споразумението трябва да осигури предвидима рамка, насърчаваща инвестициите и поетапното увеличаване от страна на бизнеса на ефикасните технологии за намаляване на въглеродните емисии и адаптиране;

10. отправя предупреждение срещу насочването към пътища за намаляване на световните емисии, които допускат значителни въглеродни емисии през 2050 г. и след това, тъй като това би означавало големи рискове и осланяне на недоказани, енергоемки и скъпи технологии за поглъщане и съхраняване на СО2 от атмосферата; посочва, че в зависимост от степента на надвишаването способността на подобни пътища да задържат изменението на климата на равнище от под 2°С зависи от наличието и широкото инсталиране на устройства за превръщане на биомаса в енергия с улавяне и съхраняване на въглерода и залесяването, без вероятно да има налична земя, както и от използването на други неизвестни, все още предстоящи за разработване технологии за поглъщане на въглероден диоксид;

11. счита, че едно амбициозно и правно обвързващо международно споразумение ще помогне да се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с изместването на въглеродни емисии и конкурентоспособността от страна на съответните сектори, и по-специално на енергоемките отрасли;

12. счита, че в случай на несъответствия между нивото на амбициите на съвкупния ефект от национално определените приноси, представени преди срещата в Париж, и нужното равнище за запазване на повишаването на температурите на равнище от под 2 °С спрямо равнищата преди индустриализацията, ще бъде необходимо да се изготви работна програма през 2016 г., за да се определят допълнителни мерки за намаляване на емисиите; призовава за всеобхватен процес на преразглеждане, който ще се провежда на всеки пет години, ще гарантира динамиката на прилагания механизъм и ще позволи да се засили степента на амбициозност на ангажиментите за намаляване на емисиите в съответствие с най-новите научни данни; призовава ЕС да подкрепи установяването на правно обвързващ 5-годишен период на поемане на задължения, така че да се избегне блокирането на равнището на ниска степен на амбиция, увеличаване на политическата отчетност и да се даде възможност за преразглеждане на целите, така че да отговорят на изискванията за научна адекватност или новите технически разработки, които могат да позволят едно по-високо ниво на амбиция;

13. призовава за цялостно съживяване на политиката на ЕС в областта на климата, което би подпомогнало за даването на тласък на международните разисквания в областта на климата, които да са в съответствие с горната граница на ангажимента на ЕС за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до 80-95 % под равнищата от 1990 г.; отбелязва обвързващата цел за поне 40 % намаление на вътрешните емисии на ЕС през 2030 г., в сравнение с равнищата от 1990 г.;   призовава държавите – членки на ЕС, да приемат допълнителни ангажименти в допълнение към всички цели за намаляване на емисиите на парникови газове, включително действия извън ЕС, за да се създаде възможност за постигане на целта за под 2 °C;

14. припомня своята резолюция от 5 февруари 2014 г., в която се призовава за три задължителни цели: цел за 40 % енергийна ефективност, цел за равнище на възобновяемите източници от поне 30 % и цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 %, и призовава отново Съвета и Комисията да приемат и приложат, в рамката на ЕС за политиките за 2030 г. в областите на климата и енергетиката, многостепенен подход въз основа на взаимно подсилващи се, координирани и последователни цели за намаляване на емисиите на парникови газове, разширяване на използването на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност; отбелязва, че целите за енергийна ефективност и възобновяеми източници, за които призовава Парламентът, биха довели до значително по-високи от 40 % намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г.;

15. подчертава необходимостта от ефективен режим на спазване, приложим по отношение на всички страни в рамките на споразумението от 2015 г.; подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да насърчава прозрачността и отчетността чрез общ режим, основан на правила, включително правила за отчетност и мониторинг, договорености за докладване и проверка; счита, че развитието на системата на прозрачност и отчетност трябва да се осъществява в рамките на подход на постепенно уеднаквяване;

16. подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действието в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че споразумението от Париж ще съдържа необходимите разпоредби за преодоляване на измерението на изменението на климата, свързано с правата на човека, и ще предостави подкрепа за по-бедните страни, чиито възможности са ограничени от последиците от изменението на климата; настоява в този контекст за пълното зачитане на правата на местните общности и коренното население, които са особено уязвими от неблагоприятните последици от изменението на климата;

Амбиция за периода до 2020 г. и Протоколът от Киото

17. подчертава, по-специално, спешната необходимост от постигане на напредък в преодоляването на огромните различия в гигатонажа на емисиите, които съществуват между научните анализи и настоящите ангажименти на страните за периода до 2020 г.; подчертава важната роля на другите политически мерки, които изискват насочването на съвместни усилия, включително за енергийна ефективност, за постигането на значителни икономии на енергия, за използване на възобновяеми енергийни източници, ефективност на ресурсите, за постепенно намаляване на флуоровъглеводородите, за устойчивото производство и потребление, за поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, включително експортното финансиране на технологии за електроцентрали на въглища, и за засилване на ролята на многокомпонентното ценообразуване на въглеродните емисии, за да се допринесе за преодоляването на тези огромни различия по отношение на гигатонажа на въглеродните емисии;

18. отбелязва, че в момента ЕС успешно напредва към изпълнението на своите цели за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за възобновяемите източници на енергия, и че са постигнати значителни подобрения във връзка с интензивността на използването на енергия, благодарение на повишената енергийна ефективност на сгради, продукти, промишлени процеси и превозни средства, като в същото време европейската икономика отбеляза растеж от 45 % от 1990 г. насам; подчертава, че целите 20/20/20 за емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и икономията на енергия изиграха ключова роля като двигател на този процес и за запазване на заетостта на повече от 4,2 млн. души в различните екологични отрасли(12), при непрекъснат растеж по време на икономическата криза;  призовава Комисията и държавите членки да представят на РКООНИК последните прогнози за емисиите на парникови газове на ЕС за периода до 2020 г. и да обявят, че ЕС ще преизпълни своята цел за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 2 гигатона;

20. пояснява, че въпреки че вторият период на ангажимент по Протокола от Киото ще бъде ограничен по обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка, и поради това призовава страните, включително държавите – членки на ЕС, да приключат процеса на ратификация възможно най-скоро и във всеки случай преди декември 2015 г.; отбелязва, че Парламентът е изпълнил своята роля, като е дал своето одобрение, както и че включването на гражданското общество и прозрачността е необходимо, за да се спомогне за разбирането на преговорите и за изграждане на доверие между всички страни преди Конференцията в Париж;

Програмата за решения

21. призовава ЕС и неговите държави членки да работят с всички участници от гражданското общество (институциите, частния сектор, НПО и местните общности), за да разработят инициативи в ключови сектори за намаляване на емисиите (енергетиката, технологиите, градовете, транспорта), както и инициативи за приспособяване и устойчивост в отговор на проблемите с приспособяването, по-специално по отношение на достъпа до вода, продоволствената сигурност и превенцията на риска; приканва всички правителства и участници от гражданското общество да подпомагат и укрепват тази програма за действие;

22. подчертава, че все по-широк кръг от недържавни участници предприемат действия за намаляване на въглеродната интензивност и за по-голяма устойчивост на изменението на климата; подчертава значението на структурирания и конструктивен диалог между правителствата, бизнес общността, градовете, регионите, международните организации, гражданското общество и академичните институции, за да се мобилизира енергично действие в световен мащаб за нисковъглеродни и устойчиви общества; подчертава тяхната роля за даването на тласък преди Париж и за „Плана за действие Лима – Париж“; посочва в тази връзка, че Планът за действие Лима – Париж насърчава организаторите на инициативи да ускорят работата си и да присъстват на Конференцията в Париж, за да докладват първите си резултати;

23. насърчава създаването на необходимите механизми, които ще позволят насърчаването на тази динамика на намиране на решения, като например поставянето на маркировка на иновативни проекти на гражданското общество;

24. отбелязва, че биоикономиката има потенциала да допринесе в значителна степен за реиндустриализацията и създаването на нови работни места в ЕС и останалия свят;

25. подчертава, че усилията за създаване на кръгова икономика могат да изиграят съществена роля за постигане на целите чрез ограничаване на хранителните отпадъци и рециклиране на суровините;

26. припомня на страните и на самата ООН, че индивидуалните действия са толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава за повече усилия в кампании или действия за осведоменост и информираност на населението относно малките и големите жестове, които могат да допринесат за борбата с изменението на климата в развитите и развиващите се държави;

27. призовава също така предприятията да поемат и активно да изпълняват своите отговорности и активно да подкрепят, включително и предварително, споразумението относно климата;

Всеобхватно усилие от страна на всички сектори

28. приветства развитието на схемите за търговия с емисии в световен мащаб, включително 17 схеми за търговия с емисии, прилагани на четири континента, възлизащи на 40 % от световния БВП и подпомагащи намаляването на световните равнища на емисиите по разходно ефективен начин; насърчава Комисията да стимулира връзки между СТЕ на ЕС и другите схеми за търговия с емисии, с цел да се създадат международни пазарни механизми за въглеродни емисии и да се увеличи амбицията в областта на климата, като същевременно се спомогне за намаляване на риска от изтичане на въглерод чрез осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция; призовава обаче Комисията да въведе предпазни механизми, за да се гарантира, че свързването на СТЕ на ЕС с други схеми за търговия с емисии не накърнява целите на ЕС в областта на климата и обхвата на СТЕ на ЕС; призовава за изготвяне на правила за тяхното създаване, включително правила за отчитането и за гарантиране, че международните пазари и връзките между местните пазари на въглеродни емисии допринасят постоянно за смекчаването на последиците и не накърняват местните цели на ЕС за намаляване на емисиите;

29. подчертава необходимостта от гарантиране на дългосрочна стабилност на цените за квотите за емисии и от предвидима регулаторна среда, която да насочва инвестиции към мерките за намаляване на емисиите на парникови газове и да насърчава прехода към икономика с ниски равнища на въглеродни емисии;

30. призовава за сключването на споразумение, което да обхваща всички сектори и емисии по всеобхватен начин и което да определя абсолютните цели в цялата икономика, в съчетание с емисионни бюджети, които следва да гарантират възможно най-висока степен на амбиция; подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК земеползването (ползване за земеделие, за животновъдство, за горски площи и други видове земеползване) има значителен разходноефективен потенциал за смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта, и че е необходимо засилено международно сътрудничество, за да се оптимизира потенциалът за улавяне на въглерод на горите и влажните зони; подчертава, че споразумението следва да създаде всеобхватна рамка за отчитане на емисиите и поглъщанията, свързани със земеползването (LULUCF); подчертава, че по-специално действията за смекчаване и адаптиране в сектора на земеползването трябва да целят преследването на общи цели и да не вредят на други цели, свързани с устойчивото развитие,

31. отбелязва, че на обезлесяването и деградацията на горите се дължат 20 % от световните емисии на парникови газове, и подчертава ролята на горите за смекчаване на последиците от изменението на климата и необходимостта от засилване на способностите за приспособяване и устойчивостта на горите към изменението на климата; призовава ЕС да преследва целта си за спиране на глобалната загуба на гори до 2030 г. и за намаляване най-малко наполовина на обезлесяването на тропическите гори до 2020 г., в сравнение с равнищата от 2008 г.; подчертава, че постигането на тези ангажименти заедно с възстановяването на 350 млн. хектара гори, както се призовава в декларацията от Ню Йорк относно горите, може да намали СО2 с 4,5 – 8,8 млрд. тона годишно до 2030 г.; подчертава, че без значителни нови усилия за смекчаване, насочени към сектора на тропическите гори (REDD+), постигането на целта за задържане на затоплянето под 2 °C вероятно няма да е възможно; освен това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за намаляване на обезлесяването в развиващите се държави;

32. отбелязва ефективността на действащия механизъм за смекчаване REDD+ и насърчава държавите членки да го включват във всички усилия за смекчаване на изменението на климата; призовава държавите членки да сключат доброволни международни партньорства за смекчаване на последиците с развиващите се държави, които са особено засегнати от обезлесяването на тропическите гори, с оглед на осигуряването на финансова или техническа помощ, за да се спре обезлесяването чрез прилагане на политики за устойчиво земеползване или реформи в управлението; призовава Комисията да предложи устойчиви мерки за спиране на вноса в ЕС на стоки, получени от незаконното обезлесяване; подчертава ролята на предприятията за премахването на търсенето на стоки, получени от незаконно обезлесяване;

33. припомня, че транспортът е вторият по големина сектор с високи емисии на парникови газове, и настоява за необходимостта от въвеждане на спектър от политики с цел намаляване на емисиите от този сектор; изтъква отново необходимостта страните по РКООНИК да предприемат действия за ефективно регулиране на емисиите от международния въздушен и морски транспорт, в съответствие с изискванията за адекватност и неотложност; призовава всички страни да работят в рамките на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и на Международната морска организация (ММО) за създаването на глобална политическа рамка, която да даде възможност за ефективна реакция и за предприемане на мерки за определяне на подходящи цели до края на 2016 г. за постигане на необходимите намаления с оглед на целта за задържане на затоплянето под 2 °C;

34. приканва Комисията да предложи своята подкрепа и експертен опит на страните по конференцията COP 21 при определянето на техния национален принос, като в същото време подобрява осведомеността относно ролята на транспортния сектор в приемането на всеобхватни стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове;

35. изтъква, че както краткосрочните, така и дългосрочните транспортни стратегии за смекчаване на изменението на климата са от основно значение за постигане на амбициите за сериозно намаляване на парниковите газове;

36. подчертава, че е важно да се вземе под внимание специфичното положение на островните и най-отдалечените региони, с цел да се гарантира, че екологичните показатели не засягат по-конкретно мобилността и достъпността в тези региони;

37. счита, че ако не се постави по-голям акцент върху емисиите от транспортния сектор, ще бъде невъзможно да се постигнат общите цели за опазване на климата, тъй като транспортът е единственият сектор, в който емисиите на парникови газове продължават да се увеличават (с 30% през последните 25 години); подчертава, че това може да бъде постигнато единствено посредством обвързващи цели за намаляване на парниковите газове, заедно с пълно интегриране на енергията от възобновяеми източници в рамките на пазара, технологично неутрален подход към декарбонизацията и една по-цялостно интегрирана транспортна и инвестиционна политика, която включва политики за преминаване към други видове транспорт заедно с технологичен напредък и избягване на транспорт (напр. чрез устойчива логистика, интелигентно градско планиране и интегрирано управление на мобилността);

38. посочва, че понастоящем повече от половината от населението на света живее в малки и големи градове и че градският транспорт има голям дял в емисиите на парникови газове от транспортния сектор; ето защо настоятелно призовава Комисията и държавите членки активно да повишават осведомеността относно ролята на устойчивата градска мобилност за постигане на ангажиментите за смекчаване на изменението на климата; подчертава, че отговорното земеползване и планиране и устойчивите транспортни решения в градските зони допринасят ефективно за постигането на целта за намаляване на емисиите на CO2;

39. подчертава, че в транспортния сектор е необходим добър енергиен микс и такъв може да бъде постигнат посредством популяризиране на алтернативни превозни средства, които работят на природен газ и биогаз, и всички политики за укрепване на устойчивите видове транспорт, включително електрификация на транспорта и използване на интелигентни транспортни системи; подчертава необходимостта да се акцентира върху железниците, трамваите, електрифицираните автобуси, електрическите автомобили и електрическите велосипеди, да се обхване перспективата на целия жизнен цикъл и да се търси пълна експлоатация на възобновяемите източници на енергия; насърчава решително местните органи за обществен транспорт и транспортните оператори да поемат водеща роля, като въвеждат автомобилен парк и технологии с ниски въглеродни емисии;

40. подчертава огромния потенциал за намаляване на емисиите чрез повишена енергийна ефективност и внедряване на чиста енергия; счита, че увеличаването в максимална степен на ефективността на потреблението на енергия в световен мащаб е първата стъпка към намаляването на емисиите, свързани с енергетиката, като същевременно допринася за справяне с предизвикателството, което представлява намаляването на енергийната бедност;

41. подчертава тежките отрицателни последици, които понякога са и необратими, от непредприемането на действия, като припомня, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и човешки жертви, както и до икономически, екологични и социални загуби; изтъква значението на научните данни като стимул за дългосрочни политически решения и подчертава, че равнището на амбициозност следва да се основава на солидни научни препоръки; подчертава, че един съгласуван в световен мащаб политически и финансов тласък за научноизследователски и развойни дейности и иновации в областта на чистата енергия от възобновяеми източници е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за улесняване на растежа;

42. призовава ЕС да увеличи усилията си за регулиране в световен мащаб на постепенното намаляване на флуоровъглеводородите съгласно Монреалския протокол; припомня, че ЕС е приел амбициозно законодателство за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) със 79 % до 2030 г., тъй като благоприятните за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на флуоровъглеводородите е лесно за осъществяване действие за смекчаване на последствията от изменението на климата в ЕС и извън него, и призовава ЕС да се ангажира активно с улесняването на глобалните действия във връзка с флуоровъглеводородите;

Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите

43. счита, че засиленото внедряване на технологии за чиста енергия там, където те оказват най-голямо въздействие, зависи от създаването и поддържането на силен капацитет за иновации както в развитите, така и в бързоразвиващите се държави;

44. подчертава, че стимулирането на иновациите в технологии и бизнес модели може да бъде движеща сила както за икономическия растеж, така и за намаляване на емисиите; изтъква, че технологиите няма да напреднат автоматично в посока към ниски равнища на въглеродни емисии, а ще са необходими ясни политически сигнали, включително намаляване на пазарните и регулаторните пречки пред новите технологии и бизнес модели и правилно насочени публични разходи; насърчава държавите членки да увеличат инвестициите в публична научноизследователска и развойната дейност в енергийния сектор, за да се спомогне за създаването на следващата вълна от технологии с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите;

45. признава значението на научните изследвания и иновациите за борбата с изменението на климата и призовава страните да не пестят усилията си за подпомагане на изследователите и насърчаване на новите технологии, които могат да помогнат за постигане на целите за намаляване на емисиите, които могат да бъдат определени, както и за мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

46. насърчава Комисията да се възползва по-добре от факта, че „Хоризонт 2020“ е изцяло отворена за участие на трети държави, особено в областите на енергетиката и на изменението на климата;

47. счита, че политиката на ЕС за космическото пространство и инвестициите в нея, включително изстрелването на спътници, които играят важна роля в наблюдението на промишлените аварии, обезлесяването, опустиняването и др., както и сътрудничеството с партньори в трети държави, могат да играят важна роля в наблюдението и преодоляването на въздействието на изменението на климата в световен мащаб;

48. подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за трансфер на технологии за най-слабо развитите държави, като същевременно зачита действащите права върху интелектуалната собственост;

49. изисква пълно признание и подкрепа за ролята на Центъра и Мрежата за климатични технологии (CTCN) и Технологичния изпълнителен комитет за улесняване на технологичното развитие за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

50. приветства усилията за сътрудничество между ЕС и Министерството на енергетиката на САЩ, по-специално що се отнася до технологичните изследвания в областта на изменението на климата; счита, че съществува голям потенциал за по-нататъшно сътрудничество в областта на научните изследвания между ЕС и другите големи икономики; подчертава, че до резултатите от публично финансираните научни изследвания следва да се предостави свободен достъп;

51. изтъква, че би могло да се обмисли използването на разположените в космическото пространство средства за въвеждането на мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, по-конкретно посредством мониторинг и наблюдение на емисиите на парникови газове; настоятелно призовава Комисията да допринесе активно за една глобална система за мониторинг на CO2 и CH4; призовава Комисията да насърчава усилията за разработване на система на ЕС за измерване на емисиите на парникови газове по автономен и независим начин, като се използват и разширят мисиите на програмата „Коперник“;

Финансиране във връзка с изменението на климата: крайъгълен камък за Парижкото споразумение

52. счита, че средствата за изпълнение, в т.ч. финансирането във връзка с изменението на климата, трансферът на технологии и изграждането на капацитет, ще играят съществена роля за постигане на споразумение по време на конференцията в Париж, и затова призовава ЕС и други страни да изготвят надежден „финансов пакет“, обхващащ и периода преди 2020 г., и този след 2020 г., за да се подкрепи полагането на по-големи усилия за намаляване на емисиите от парникови газове, опазването на горите и приспособяването към последиците от изменението на климата; призовава финансирането във връзка с изменението на климата да бъде включено в споразумението като динамичен елемент, който отразява променящите се екологични и икономически реалности и подкрепя засилената амбиция за действия за принос към смекчаването и приспособяването; затова призовава всички страни, които имат такава възможност, да допринесат за финансирането във връзка с изменението на климата;

53. изисква ЕС и неговите държави членки да се споразумеят за пътна карта за постепенно увеличаване на предвидимото, новото и допълнителното финансиране в съответствие със съществуващите ангажименти, за да поемат своя справедлив дял от общата целева сума от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. от различни публични и частни източници и да преодолеят дисбаланса между средствата за смекчаване и средствата за приспособяване; призовава ЕС да насърчава всички държави да предоставят своя справедлив дял от финансирането във връзка с изменението на климата; призовава за прилагането на стабилна рамка за наблюдение и отчетност за ефективното проследяване на изпълнението на финансирането на ангажиментите и целите в областта на климата; припомня, че тъй като финансирането във връзка с изменението на климата от бюджетите за помощ се увеличава, общият бюджет за помощ следва също да се увеличи като първа стъпка към пълна допълняемост;

54. призовава за конкретни ангажименти на ЕС и международни ангажименти, целящи постигането на допълнителни източници за финансиране във връзка с изменението на климата, включително заделяне на някои квоти за емисии по СТЕ на ЕС в периода 2021 – 2030 г. и разпределяне на приходите от мерките на ЕС и международните мерки за целите на международното финансиране във връзка с изменението на климата и Зеления фонд за климата, наред с други проекти за технологични иновации;

55. призовава за ценообразуване за въглеродните емисии на широка основа като инструмент за управление на емисии, приложим в световен мащаб, и за разпределянето на приходите от търговия с емисии за инвестиции, свързани с климата, и на приходите от ценообразуването за въглеродните емисии от международните транспортни горива; призовава още за частично използване на селскостопанските субсидии за гарантиране на инвестициите в производството и използването на възобновяема енергия в селските стопанства; подчертава значението на мобилизирането на капитал от частния сектор и на отключването на необходимите инвестиции в нисковъглеродни технологии; призовава правителствата и публичните и частните финансови институции, в това число банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества, да поемат амбициозен ангажимент в полза на привеждането на практиките за кредитиране и инвестиции в съответствие с целта за задържане на затоплянето под 2 °C и оттеглянето на инвестициите от изкопаемите горива, включително постепенното премахване на експортните кредити за инвестиции в изкопаеми горива; призовава за специални публични гаранции в полза на „зелените“ инвестиции, екологичните маркировки и фискалните предимства за „зелените“ инвестиционни фондове и за издаване на „зелени“ облигации;

56. счита, че финансовата система следва да интегрира климатичните рискове в своите инвестиционни решения; призовава Комисията, държавите – членки на ЕС, и всички страни по РКООНИК да използват всички налични средства за стимулиране на финансовите институции да пренасочват инвестициите си в необходимия мащаб за финансиране на действителен преход към устойчиви икономики с ниски въглеродни емисии;

57  призовава за предприемането на конкретни мерки, в това число график, вследствие на ангажимента, поет от държавите от Г-20 през 2009 г., за постепенно премахване на всички субсидии за изкопаеми горива до 2020 г.;

58. насърчава най-прогресивните участници да поемат доброволни ангажименти в подкрепа на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии чрез пълноценно използване на вече прилаганите от сектора добри практики; изразява надежда тази мобилизация да се увеличава и в бъдеще ангажиментите да бъдат по-структурирани, по-специално чрез платформи за регистрация, интегрирани в инструментите на Конвенцията по изменение на климата;

59. отбелязва тесните връзки между Конференцията относно финансирането за развитие, Срещата на върха на ООН за целите на устойчивото развитие и 21-вата Конференция на страните по РКООНИК през 2015 г.; признава, че последиците от изменението на климата сериозно ще подкопаят опитите за постигане на планираната за след 2015 г. рамка за устойчиво развитие, както и че общата рамка за финансиране на развитието ще трябва да бъде приведена в съответствие и да може да подкрепи свят с ниски въглеродни емисии, устойчив на изменението на климата;

60. насърчава оценяването на частните инициативи във финансовия сектор, по-специално на срещата на Г-20 през ноември 2015 г., но като цяло по време на многобройните специфични събития във връзка с финансирането, които придружават подготовката на конференцията в Париж през 2015 г.;

Постигане на устойчивост на климата чрез приспособяване

61. подчертава, че действията за приспособяване са неизбежна необходимост за всички държави, за свеждане до минимум на отрицателните въздействия и пълноценно използване на възможностите за устойчив на климата растеж и устойчиво развитие, и трябва да играят централна роля в новото споразумение; призовава за съответно определяне на дългосрочни цели за приспособяване; подчертава, че сегашните действия за намаляване на емисиите на парникови газове няма да са толкова скъпоструващи на световната и на националните икономики и ще направят приспособяването по-евтино; признава, че е необходимо приспособяване, особено в държавите, които са особено уязвими на тези въздействия, и най-вече за гарантиране, че производството на храни и икономическото развитие могат да продължат по устойчив на климата начин; призовава за активна подкрепа за изработването на подробни планове за приспособяване в развиващите се държави, въз основа на практиките на местните участници и знанията на местните народи;

62. признава, че амбицията във връзка със смекчаването, постигната чрез национално определени приноси, има силно влияние върху необходимите усилия за приспособяване; призовава за глобална цел за приспособяване и финансиране за приспособяване към изменението на климата в Парижкото споразумение заедно с ангажименти за разработване на допълнителни подходи за ефективно справяне със загубите и щетите;

63. подчертава необходимостта от засилване на координацията и на управлението на рискове за климата на равнище ЕС и от създаването на ясна стратегия на ЕС за приспособяване; призовава за прилагане на регионални стратегии за приспособяване;

64. припомня, че развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, които са допринесли най-малко за изменението на климата, са най-уязвими по отношение на неговите неблагоприятни въздействия и имат най-малък капацитет за приспособяване; призовава подкрепата за приспособяване към изменението на климата и въпросът за загубите и щетите да бъдат съществени елементи на Парижкото споразумение и развиващите се държави да получат материална помощ в прехода им към устойчиви, възобновяеми и нисковъглеродни форми на енергия, като следователно се гарантира, че техните нужди от приспособяване ще бъдат задоволени както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; призовава за сериозно признаване на проблема с климатичните бежанци и неговия обхват в резултат на климатичните бедствия, причинени от глобалното затопляне;

65. подчертава, че това споразумение следва да бъде гъвкаво, за да се вземат предвид съответните национални особености, потребности и възможности на развиващите се държави и специфичните характеристики на някои държави, по-специално най-слабо развитите държави и малките острови;

66. призовава големите развити икономики да използват своята съществуваща модерна инфраструктура за насърчаване, повишаване и развитие на устойчив растеж и да се ангажират с подкрепа за развиващите се страни в изграждането на техен собствен капацитет, така че да спомогнат за осигуряването на бъдещ икономически растеж във всички части на света без допълнителни разходи за околната среда;

67. подчертава значението на ролята, която общността за развитие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР следва да играят, работейки в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и съответни организации, за да се направи оценка и да се ограничат най-лошите последици за човека от изменението на климата, които се очаква да бъдат предизвикателство дори и под равнище на затопляне от 2 °C;

68. потвърждава, че ефективното справяне с проблемите, свързани с климата, трябва да се превърне в стратегически приоритет на ЕС и на останалите участници на международната сцена, и че това изисква интегрирането на действията в областта на климата във всички съответни политики, както и стремеж към съгласуваност на политиките; счита, че е важно ЕС да насърчава развитие, характеризиращо се с ниски въглеродни емисии, във всички съответни области и сектори, и призовава ЕС да предложи устойчиви модели на производство и потребление, включително като посочи начина, по който ЕС планира да намали потреблението си и да премахне зависимостта между стопанската дейност и влошаването на състоянието на околната среда;

69. отбелязва със загриженост, че 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради наводнения, бури, земетресения или други бедствия между 2008 и 2013 г.; обръща особено внимание на факта, че явленията, свързани с климата, в някои части на Африка биха могли да допринесат за ескалация на кризата с бежанците в Средиземноморието; изразява съжаление относно факта, че статутът на „климатичен бежанец“ все още не е признат и оставя празнота в закона, която засяга жертви, които не могат да се ползват от статута на бежанец;

70. настоява, че увеличените усилия за справяне с изменението на климата в световен мащаб следва да се извършват съвместно от развитите и развиващите се страни в съответствие с принципа на споделените, но диференцирани отговорности;

71. подчертава, че съгласно член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целта на ЕС в отношенията му с останалата част от света е да допринася за солидарността и за устойчивото развитие на Земята, както и за стриктното спазване и развитието на международното право; отбелязва, че съгласно член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) политиката на ЕС в областта на околната среда насърчава мерки на международно равнище за борба с изменението на климата;

Засилването на дипломацията за климата

72. подчертава необходимостта дипломацията за климата да бъде част от цялостен подход към външната дейност на ЕС и в тази връзка – значението на това ЕС да играе амбициозна и централна роля, да изрази единодушие и да действа като медиатор по време на конференцията в стремежа към постигане на напредък в посока сключването на международно споразумение и запазване на единството в това отношение;

73. призовава държавите членки да координират позициите си в това отношение с тези на ЕС; подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в областта на дипломацията за климата и да мобилизират тази мрежа, за да намерят допирни точки по основните теми, по които трябва да бъде постигнато споразумение в Париж, а именно смекчаване на последиците, адаптиране, финансиране, разработване и трансфер на технологии, прозрачност на действията и подпомагането, и изграждане на капацитет;

74. приветства Плана на ЕС за действие в областта на дипломацията за климата, одобрен от Съвета на ЕС по външни работи на 19 януари 2015 г.; очаква от Европейската комисия да поеме проактивна роля в преговорите; призовава да бъде ясно заявено, че предизвикателството, свързано с климата, е най-висш стратегически приоритет на настоящата Комисия, и тя трябва да се самоорганизира по начин, който да отразява това на всички равнища и във всички области на политиката;

75. подчертава водещата роля на ЕС в политиката в областта на климата, както и необходимостта от координация и установяване на обща позиция на държавите членки; настоятелно призовава ЕС, държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да продължават да полагат дипломатически усилия и да ги засилят преди и по време на конференцията, с което да се стремят да подобрят своето възприятие по отношение на позициите на своите партньори, както и да насърчават другите страни по Конвенцията да предприемат ефективни мерки за спазване на изискванията по отношение на целта за задържане на затоплянето под 2 °C и за постигане на споразумения и ангажименти, по-специално от страна на САЩ, с цел привеждане в съответствие на най-тежките емисии с тези на гражданите на ЕС, които вече са положили много усилия за съвместяване на икономическото развитие с опазването на околната среда и климата; призовава ЕС да използва позицията си и да осъществи по-тясно сътрудничество по въпросите в областта на климата със съседните страни и държавите в процес на присъединяване към ЕС;

76. подчертава, че са необходими по-големи дипломатически усилия преди и по време на конференцията, най-вече за да се намери обща основа относно същността на диференцирането на задълженията на страните в светлината на техните национални обстоятелства, както и относно ролята на загубите и щетите в споразумението;

77. призовава заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи стратегически приоритети за външната политика в областта на климата, които да бъдат заложени в общите цели на външната политика, и да гарантира, че делегациите на ЕС се фокусират по-интензивно върху политиките в областта на климата и върху мониторинга на усилията на държавите за смекчаване или адаптиране към последиците от изменението на климата, както и върху осигуряването на подкрепа за изграждане на капацитет, и че разполагат с необходимите средства за извършването на действия по въпросите, свързани с мониторинга на климата; призовава ЕС да си сътрудничи по-тясно със съседните страни и страните кандидатки по въпросите на климата, като настоятелно призовава за привеждането на техните политики в съответствие с целите на ЕС в областта на климата; приканва държавите членки и ЕСВД да назначат лица за контакт относно изменението на климата в делегациите на ЕС и в посолствата на държавите членки;

78. признава значението на действията срещу изменението на климата и евентуалните заплахи за стабилността и сигурността, които то представлява, както и значението на дипломацията в областта на климата с оглед на Конференцията по изменението на климата в Париж;

Европейският парламент

79. приветства съобщението на Комисията и целите за приноса на ЕС към конференцията по изменението на климата COP 21, която ще се проведе в Париж през декември 2015 г.;

80. ангажира се да използва своята международна роля и членството си в международни парламентарни мрежи за непрекъснат стремеж към напредък в постигането на правно обвързващо и амбициозно международно споразумение за климата в Париж;

81. счита, че предвид факта, че той също така ще трябва да даде съгласието си за всяко международно споразумение, трябва да бъде добре интегриран в делегацията на ЕС; поради това очаква да му бъде дадена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Париж;

°

°         °

82. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на Секретариата на РКООНИК, с молба да бъде разпространена до всички страни, които не са държави – членки на ЕС.

(1)

     ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г., стр. 1.

(2)

     ОВ С 341 Е, 16.12.2010 г., стр. 25.

(3)

     OВ C 99 E, 03.04.2012 г., стр. 77.

(4)

     ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 83.

(5)

     Приети текстове, P7_TA(2012)0452.

(6)

   Приети текстове, P7_TA(2013)0443.

(7)

   Приети текстове, P8_TA(2014)0063.

(8)

     ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3

(9)

     ОВ С 67 Е, 18.3.2010 г., стр. 44.

(10)

    ОВ С 251 Е, 31.8.2013 г., стр. 75.

(11)

    Приети текстове, P7_TA(2014)0094.

(12)

Данни на Евростат относно сектора на екологичните стоки и услуги, посочени в „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 – 2030 г.“ (COM (2014)0015).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Изменението на климата представлява едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено човечеството във връзка с устойчивото развитие, здравето и световната икономика. Покачването на температурите, топенето на ледниците, умножаване на броя на засушаванията и на наводненията са признаци, че изменението на климата е започнало. Изменението на климата изисква неотложни отговорни и глобални ответни действия, основаващи се на солидарността на международната общност.

На 25 февруари 2015 г. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено „Парижкият протокол — документ за справяне с глобалното изменение на климата след 2020 г.“, което подготвя ЕС за последния кръг от преговори, който ще се проведе преди 21-ата конференция на ООН за изменението на климата, която ще се проведе от 30 ноември до 11 декември 2015 г. в Париж.

На 6 март 2015 г. европейските министри на околната среда официално приеха ангажиментите за намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС. Европейският съюз и неговите държави членки се ангажираха да спазват съвместно обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 40 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Европейският съюз депозира своя национално определен принос (INDC) в секретариата на РКООНИК през март 2015 г.

Тези цели са стъпка в правилната посока, но следва да бъдат по-амбициозни. За да се засили позицията на Европейския съюз в международните преговори, Европейският парламент трябва да защитава определянето на амбициозни и реалистични цели за намаляване на емисиите на парникови газове с 50 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс на 45 % и осъществяване на 40 % икономия на енергия.

Парижката конференция не трябва да бъде среща за извършване на опит, а среща за вземане на решение. Тази конференция ще отбележи решителна стъпка напред в преговорите за ново глобално споразумение за климата, което ще влезе в сила през 2020 г.

Конференцията в Париж не е самоцел, а начало на динамичен процес и процес на развитие, който ще позволи на международната общност да коригира своя прицел за възвръщане на нещата в правилната траектория с цел задържането на повишаването на температурите под 2 °C.

Амбициозно, всеобщо и правно обвързващо споразумение

Споразумението от Париж трябва::

-          да бъде амбициозно, всеобщо и правно обвързващо за намирането на отговор в дългосрочен план, който да бъде на висотата на предизвикателството на изменението на климата и на целта за свеждане на увеличението на температурата до равнище под 2 C;

-          да бъде устойчиво и динамично, така че той да може да ръководи и да засили действията срещу изменението на климата в допълнение към първоначалния принос от страна на държавите членки, по-специално с дългосрочна цел за смекчаване на въздействието;

-          да бъде диференциран с оглед отчитане на променящия се начин на нуждите и възможностите на държавите, както и на националните особености, и да им осигури средствата, необходими за изпълнението на поетите от тях задължения;

-          да дава възможност за балансиран подход за смекчаването и приспособяването за улесняване на устойчивостта на най-уязвимите страни по отношение на въздействието на изменението на климата, насърчаване на напредването в посока на устойчивото развитие на държавите, създаване на възможност за ограничаване на повишаването на температурата под равнището на 2 °C, и подпомагане на отделните държави за прилагането и укрепването на националните планове за действие за приспособяване;

-          да бъде показателен с изпращането на участниците на сигнали, които ще позволят да се постави началото на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

Финансирането, крайъгълен камък на Парижкото споразумение

До 2020 г. 100 милиарда долара годишно трябва да бъдат прехвърлени за развиващите се държави, за да им се помогне при плащането на намаляването на емисиите на парникови газове и за проектите, предназначени за защита на общностите, изложени на риск от последиците от изменението на климата, като например повишаването на морското равнище, продължителното засушаване и щетите, засягащи хранителните култури.

Във връзка с конференцията в Лима в края на 2014 г., Зеленият фонд за климата успя да натрупа 10,4 милиарда долара. Докладчикът счита, че това не е достатъчно. За да се възстанови доверието на развиващите се държави, Европейският съюз и индустриализираните държави следва да бъдат ясни и точни при определяне на средствата, които те възнамеряват да използват за събиране на 100-те милиарда долара помощ, обявена по време на конференцията в Копенхаген през 2009 г.

За съжаление, съобщението на Европейската комисия от 25 февруари 2015 г. остава неясно по въпроса за мобилизирането на средства за финансиране. Въпреки това, добавянето на ново финансиране ще бъде крайъгълният камък на Парижкото споразумение.

В отговор на ангажиментите, поети в рамките на COP 21, следва да се изготвят, проучат и въведат иновационни механизми за финансиране. Това ще премине задължително през:

-          определяне на точната цена на въглеродните емисии във всички развити световни икономики с цел разработването на решения, които да бъдат благоприятни за климата;

-          насърчаване на всички финансови участници да пренасочат инвестициите си в необходимия мащаб за финансиране на действителен преход към устойчиви икономики и с ниски въглеродни емисии;

-          конкретни държавни гаранции в полза на „зелените“ инвестиции;

-          използването на плана „Юнкер“ в Европа посредством Европейския фонд за стратегически инвестиции;

-          амбициозна пътна карта за ангажимента за участие на държавни и многостранните банки за финансиране на екологосъобразния преход;

-          маркери и данъчни облекчения за инвестиционните фондове за „зелени“ инвестиции и „зелени“ облигации;

-          данък върху финансовите сделки и заделянето на част от полученото за зелените инвестиции.

Финансите ще играят решаваща роля в рамките на желаното споразумение преди конференцията в Париж. Следва в тази връзка да подготви надежден „ финансов пакет“ както за развитите държави, така и за развиващите се държави, за да се даде възможност за увеличаване на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове и за приспособяване към последиците от изменението на климата.

Образцова вътрешна политика на Европейския съюз в областта на климата

Въпреки че се застъпва за по-амбициозни цели, докладчикът приветства представянето от страна на Европейския съюз на своя национално определен принос (INDC) преди примерния краен срок през март 2015 г., определен от решението на Варшава. Този принос оказа въздействие и произведе ефект на увличане спрямо международните партньори и следва да бъде продължен чрез приемането на конкретни мерки, които ще помогнат за осъществяване на прехода към нисковъглеродна икономика в рамките на Съюза.

Европейската комисия трябва да започне веднага след приключване на дейността по резерва за стабилност преразглеждането над директивата относно пазара на въглеродни емисии в Европа и извън нея да подготви работата, включваща поделяне на усилията между държавите членки.

Европейският съюз трябва да приключи възможно най-скоро процеса на ратификация на изменението от Доха към Протокола от Киото и да насърчават други страни по Конвенцията да направят същото, така че той да може да влезе в сила възможно най-скоро.

Поемането на амбициозни ангажименти от страна на Европейския съюз, има решаващо значение за доверието в преговорите. ЕС трябва да преследва амбициозна и ефективна политика за енергиен преход до 2050 г., като се мобилизират не само инструменти на политиката в областта на климата и енергетиката, но и в други области като транспорта, научните изследвания и иновациите, търговията или сътрудничеството за развитие.

Провеждането на ефикасна външната политика на Европейския за ефективно развиване на увличащ ефект

Европейският съюз трябва да се мобилизира усилено по време на всички международни срещи през 2015 г. преди COP 21 и във връзка с всички участници.

Приносът на Европейския съюз трябва да бъде източник на вдъхновение за другите страни по отношение на яснотата, прозрачността и амбицията. Успехът на Европейския съюз за намаляване на неговите емисии с 19 % между 1990 г. и 2012 г., при 45 процентно нарастване на неговия БВП, и продължаващо намаляване на неговия дял в глобалните емисии доказват съвместимостта на смекчаването и на икономическото развитие.

Европейският съюз трябва да продължава да полага дипломатически усилия и да ги засили с цел по-добро вникване в позициите на държавите партньори, да насърчава тези държави да започнат провеждането на амбициозни политики за борба с изменението на климата и да изграждат съюзи за подпомагане на осъществяването на тази амбиция.

Докладчикът отбелязва намерението а Европейската комисия за организиране през есента на 2015 г. заедно с Мароко конференция относно „пропастта, деляща амбициите“ т.е. различията между ангажиментите на страните и целта за ограничаване на затоплянето на планетата отвъд предела от 2°C. Той все пак призовава Комисията да се увери, че основната цел на подобно събитие ще бъде постигането на напредък в посока сключването на споразумение по време на конференцията в Париж. В тази връзка, тази среща следва да насърчава положителния подход към постигането на амбицията и да даде възможност за конструктивен обмен между страните, който да бъде ориентиран към действия.

Докладчикът призовава за ускоряване на разискванията в рамките на Европа за постигането на обща позиция, по-специално по отношение на различните ключови аспекти от международните преговори като например финансирането, изграждането на капацитет и трансфера на технологии.

Надеждността на ангажиментите, поети от страните по споразумението в Париж, ще зависи също от усилията на недържавните субекти като градовете, регионите, промишлеността или инвеститорите. Конференцията в Париж трябва да се даде ясен знак на всички тези участници, за да ги насърчи да действат, включително чрез даване на международно признание за техните усилия. Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), Международната морска организация (IMO) и страните по Монреалският протокол също следва да предприемат, преди края на 2016 г., действия за регулиране на емисиите от международния транспорт, както и от производството и потреблението на флуорсъдържащи парникови газове.

Европейският съюз трябва да бъдат гласът на амбицията в преговорите. Докладчикът счита, че би било пагубно за доверието в ЕС да се утвърди споразумение, което очевидно не е достатъчно за ограничаване на изменението на климата. При проявяване на необходимата гъвкавост за постигане на консенсус е необходимо ЕС да отхвърли всеки неподходящ компромис.

Европейският парламент остава незаменим участник в процеса на провеждане на амбициозна европейска политика за борба с изменението на климата. В заключение, докладчикът желае да припомни, че Европейският парламент ще трябва да даде съгласието си за ратифицирането от Европейския съюз на правно обвързващото споразумение, произтичащо от Парижката конференция. Следователно Европейският парламент ще трябва пълноценно да участва в координационните срещи по време на конференцията в Париж.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (*) (10.9.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Към ново международно споразумение относно климата в Париж“

(2015/2112(INI))

Докладчик по становище (*): Шон Кели

(*)       Асоциирана комисия — член 54 от Правилника за дейността

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Промишленост и конкурентоспособност

1.  приветства водещата роля на ЕС по въпросите на смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, в това число създаването на знания, умения, работни места и растеж, до които води тя; отбелязва неотложната необходимост в Париж да бъде сключено световно споразумение, което е амбициозно и правно обвързващо и съдържа силен ангажимент да се остане в границите на програмата на Междуправителствения комитет по изменение на климата за ограничаване на повишаването на температурата до 2oC и подчертава, че, за да запази водещата си роля, ЕС се нуждае от безусловния ангажимент на всички страни по споразумението, за да бъде то ефективно средство за борба срещу изменението на климата; настоява за провеждането на редовни и прозрачни оценки на изпълнението, включително на планираните национално определени приноси, въз основа на най-актуалните научни данни и технологии и в съответствие със Седмата програма за действие за околната среда(1);

2.  отбелязва, че в момента ЕС успешно напредва към изпълнението на своите цели за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и за на енергия от възобновяеми източници, че са постигнати значителни подобрения във връзка с интензивността на използването на енергия благодарение на повишената енергийна ефективност на сгради, продукти, промишлени процеси и превозни средства и че в същото време европейската икономика отбелязва растеж от 45 % от 1990 г. насам; подчертава, че целите 20/20/20 за емисиите на парникови газове, енергията от възобновяеми източници и икономията на енергия изиграха ключова роля като двигател на този процес и за запазване на заетостта на повече от 4,2 млн. души в различните екологични отрасли(2), при непрекъснат растеж по време на икономическата криза.

3.  подчертава, че е важно по време на конференцията в Париж да бъде постигнато ефективно, обвързващо световно споразумение и посочва, че ако и занапред продължи да липсва такова споразумение, това ще застраши допълнително конкурентоспособността на икономиката на ЕС и ще я изложи на риск от изместване на въглеродни емисии;

4.  приветства ангажимента на ръководителите на Г-7 по отношение на декарбонизацията на световната икономика през настоящото столетие и намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до горната граница на диапазона 40 – 70 % в сравнение с равнищата от 2010 г.;

5.  подчертава необходимостта от засилване на координацията и на управлението на рискове за климата на равнище ЕС и от създаването на ясна стратегия на ЕС за приспособяване; препоръчва прилагането на амбициозни и обвързващи цели относно емисиите на CO2 и възобновяемите източници на енергия, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, с цел да се създадат условия за прехода към устойчива и сигурна икономика и този преход да бъде гарантиран;

6.  подчертава, че член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че политиките на Съюза се основават на принципа „замърсителят плаща“; подчертава също така обаче, че ако другите големи икономики не поемат подобни съпоставими ангажименти за намаляване на парниковите газове, разпоредбите относно изместването на въглеродни емисии, особено насочените към отрасли, изложени на риск от висока интензивност на търговията и със значителен дял на свързаните с въглеродните емисии разходи при производството, ще бъдат запазени и засилени, когато това е необходимо; счита все пак, че ще трябва да бъде намерено по-дългосрочно решение по отношение на изместването на въглеродни емисии в реформираната СТЕ на ЕС или чрез създаването на система за корекция за въглерод на границата; счита, че е от жизненоважно значение в ключовите европейски отрасли, включително енергоемките отрасли и устойчивото европейско селско стопанство/производство на селскостопански хранителни продукти, да се избягва изместване на въглеродни емисии; признава необходимостта да се намали зависимостта от изкопаеми горива в областта на производството на храни;

7.  подчертава, че споразумението трябва да отчита успоредната глобалната цел за гарантиране на продоволствената сигурност;

8.  подчертава, че всяко забавяне при предприемането на действията ще доведе до увеличаване на разходите за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях и ще ограничи набора от налични технологични решения; счита, че ранните действия ще имат положително въздействие върху дългосрочната конкурентоспособност на европейските промишлени сектори и на производителите на енергия;

9.  насърчава Комисията, с цел да се поддържат условия на равнопоставеност за промишлеността в ЕС и за енергийния сектор, да насърчава връзките между схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС – преди или след провеждането на цялостна структурна реформа за периода след 2020 г., която ще подобри нейното функциониране – и други схеми за търговия с емисии, за да се създаде един бъдещ световен пазар за търговия с емисии, с което значително да се намалят емисиите в световен мащаб по икономически ефективен начин и да се повиши конкурентоспособността на промишлеността; призовава обаче Комисията да въведе предпазни механизми, за да се гарантира, че обвързването на СТЕ на ЕС с други схеми за търговия с емисии не накърнява целите на ЕС в областта на климата и обхвата на СТЕ на ЕС; приветства в това отношение развитието на схемите за търговия с емисии и на други ценови механизми в световен мащаб, включително 17-те схеми за търговия с емисии, прилагани на четири континента, които представляват 40 % от световния БВП, което ще спомогне за намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии; подчертава, че, като намали разходите за дружествата и осигури равнопоставеност, една световна схема за търговия с емисии би могла да предостави необходимите средства за укрепване на световните цели в областта на климата;

10. призовава Комисията да съхрани лоялната конкуренция на пазара на ЕС чрез налагане на допълнителни такси върху внасяните от трети държави енергоемки стоки с цел компенсиране на допълнителните разходи, които възникват на производителите от ЕС при изпълняването на изискванията, свързани с емисиите на CO2;

11. подчертава необходимостта от гарантиране на дългосрочна стабилност на цените за квотите за емисии и от предвидима регулаторна среда, която да насочва инвестиции към мерките за намаляване на емисиите на парникови газове и да насърчава прехода към икономика с ниски равнища на въглеродни емисии;

12. настоява за постепенното премахване в световен мащаб на субсидиите, които имат вредно въздействие върху околната среда, включително субсидиите за изкопаеми горива, които нарушават конкуренцията и функционирането на вътрешния енергиен пазар, възпират международното сътрудничество и възпрепятстват иновациите; призовава за конкретни мерки, в това число график за постепенното премахване на посочените субсидии, които да бъдат включени като част от споразумението; отбелязва също така, че необходимо да се подкрепят и насърчават инвестициите в предприятия, които демонстрират положителен подход към намаляването на емисиите на парникови газове и следователно признава, че субсидиите, ако се използват правилно, могат да подпомагат изграждането на устойчива икономика;

Подпомагане на разработването и на внедряването на технологии в областта на климата

13. посочва значението на оценката на потенциала за намаляване на въглеродните емисии на икономиките чрез намаляване на зависимостта от изкопаеми горива; счита, че тази оценка следва да се основава на технически и научни изследвания и да обхваща същия период като установените цели за намаляване на емисиите; настоява, че ЕС трябва да даде пример както чрез поемането на собствени инициативи, така и чрез насърчаване на сътрудничеството с международните си партньори;

14. подчертава тежките отрицателни последици, които понякога са и необратими, от непредприемането на действия, като се има предвид, че изменението на климата засяга всички региони по света по различни, но причиняващи големи вреди начини, което води до миграционни потоци и загуби на човешки живот, както и до икономически, екологични и социални загуби; изтъква значението на научните данни като стимул за дългосрочни политически решения и подчертава, че равнището на амбициозност следва да се основава на солидни научни препоръки; подчертава, че един съгласуван в световен мащаб политически и финансов тласък за научноизследователски и развойни дейности и иновации в областта на чистата енергия от възобновяеми източници е от решаващо значение за постигането на нашите цели по отношение на климата и за улесняване на растежа в секторите на „зелената“ икономика в ЕС, увеличаване на броя на квалифицираните работници в сектора и насърчаване на знанията и на най-добрите практики, като същевременно се гарантира, че „справедливият преход“ при работната сила създава качествени работни места; подчертава необходимостта от засилване на координацията и на управлението на рисковете за климата на равнище ЕС и на световно равнище и от създаването на ясна стратегия за приспособяване, както и колко е важно да се помогне за предотвратяване на създаването или раздуването на „въглероден балон“;

15. подчертава, че ЕС следва да увеличи усилията си за трансфер на технологии за най-слабо развитите държави, като същевременно зачита действащите права върху интелектуална собственост;

16. отбелязва, че има различни начини за насърчаване на иновациите в пазарната икономика; призовава Комисията да оцени различните механизми за възнаграждаване на водещите предприятия, които се отличават с капацитета си да ускоряват процеса на създаване на иновации и да прехвърлят и внедряват технологии на световно равнище;

17. счита, че засиленото внедряване на технологии за чиста енергия там, където те оказват най-голямо въздействие, зависи от създаването и поддържането на силен капацитет за иновации както в развитите, така и в бързоразвиващите се държави;

18. отбелязва, че изискваното намаляване на емисиите зависи от засиленото разработване и внедряване на технологии с ниска въглеродна интензивност;

19. признава, че изграждането на технически капацитет изисква ефективни механизми за финансиране; подчертава необходимостта да се осигури финансиране за действия в областта на климата в развиващите се държави и изтъква отново призивите на Комисията да се поемат конкретни ангажименти за това, че най-бедните и най-уязвими държави ще получат приоритетна подкрепа по линия на Зеления фонд за климата (GCF); подкрепя също така предприемането на мерки за съвместното мобилизиране на финансиране от различни източници – публични и частни, двустранни и многостранни; призовава Комисията да извърши оценка на възможността за заделяне на определен брой квоти по СТЕ на ЕС с цел финансово подпомагане на най-слабо развитите държави за финансиране на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за приспособяване към тях;

20. изисква пълно признание и подкрепа за ролята на Центъра и мрежата за климатични технологии (CTCN) и на Технологичния изпълнителен комитет за улесняването на технологичното развитие с цел смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

Научни изследвания, технологично развитие и иновации, включително политика за космическото пространство

21. подчертава, че стимулирането на иновациите в технологии и бизнес модели може да бъде движеща сила както за икономическия растеж, така и за намаляване на емисиите; изтъква, че технологиите няма да напреднат автоматично в посока ниски равнища на въглеродни емисии, а ще са необходими ясни политически сигнали, включително намаляване на пазарните и регулаторните пречки пред новите технологии и бизнес модели и правилно насочени публични разходи; насърчава държавите членки да увеличат инвестициите в публична научноизследователска и развойната дейност в енергийния сектор, за да се спомогне за създаването на следващата вълна от технологии с ниска въглеродна интензивност и ефективно използване на ресурсите;

22. признава значението на научните изследвания и на иновациите за борбата срещу изменението на климата и призовава страните по споразумението да не пестят усилията си за подпомагане на изследователите и насърчаване на новите технологии, които могат да помогнат за постигане на целите за намаляване на емисиите, които могат да бъдат определени, както и за мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към тях;

23. насърчава Комисията да се възползва по-добре от факта, че „Хоризонт 2020“ е изцяло отворена за участие на трети държави, особено в областите на енергетиката и на изменението на климата;

24. счита, че политиката на ЕС за космическото пространство и инвестициите в нея, включително изстрелването на спътници, които играят важна роля в наблюдението на промишлените аварии, обезлесяването, опустиняването и др., както и сътрудничеството с партньори в трети държави, могат да играят важна роля в наблюдението и преодоляването на въздействието на изменението на климата в световен мащаб;

Енергетика

25. подчертава, че в Париж ЕС трябва да положи всички възможни усилия, за да насърчи страните по споразумението да приемат цялостен подход, който съчетава намаляването на емисиите с нов енергиен модел, основаващ се на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници.

26. подчертава огромния потенциал за намаляване на емисиите чрез повишена енергийна ефективност и внедряване на чиста енергия; счита, че увеличаването в максимална степен на ефективността на потреблението на енергия в световен мащаб е първата стъпка към намаляването на емисиите, свързани с енергетиката, като същевременно допринася за справяне с предизвикателството, което представлява намаляването на енергийната бедност;

27. призовава за приобщаващо участие на местните общности, засегнати от свързаните процеси и проекти за смекчаване на последиците и приспособяване; подчертава значението на децентрализацията на производството на енергия, по-специално чрез поставяне в по-благоприятно положение на местните кооперации, на гражданските проекти за енергия от възобновяеми източници и на дейностите, насочени към стимулиране на собствено производство и потребление, като се насърчава прехода от икономическа система, основаваща се на изкопаемите горива, към система, основаваща се на енергия от възобновяеми източници;

28. изтъква важния потенциал за смекчаване на въглеродните емисии, който имат устойчивите на климатичните изменения гори, чрез подобрено поглъщане, съхранение и замяна; също така изтъква потенциала на биологичните продукти и продуктите на основата на дървесина и по-специално на един устойчив сектор за биоенергия, както и значението на горите и на другите форми на земеползване за запазване и повишаване на поглъщането и на съхранението на въглерод; подчертава, че в съчетание с технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) биомасата като гориво за производството на енергия може да доведе до значително намаляване на въглеродните емисии; призовава възобновяемите суровини, като например произхождащите от селското стопанство, пасищата и горското стопанство, да бъдат признати и насърчавани с оглед на извършваното от тях смекчаване на емисиите и на техния принос за зеления растеж и декарбонизацията на икономиката; отбелязва, че сумарното количество на въглеродните емисии от горите е намаляло с над 25 % в периода 2001 – 2015 г., най-вече поради забавянето на темповете на обезлесяването в световен мащаб и поради това призовава ЕС да увеличи международното финансиране за ограничаване на обезлесяването в развиващите се държави; отбелязва необходимостта да се установи проста, прозрачна и съгласувана рамка за отчитане на емисиите и на поглъщанията от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство;

29. припомня, че транспортният сектор е вторият по големина източник на парникови газове след енергетиката; настоява, че е необходимо да се създаде набор от политики, насочени към намаляване на емисиите от този сектор, както и да се постави началото на по-амбициозни инициативи на ЕС за разработването и внедряването на инфраструктура за алтернативни горива, за по-нататъшно насърчаване на производството и на използването на биогорива от ново поколение и за ускоряването на електрификацията на транспорта;

30. подчертава значението на инвестициите в инфраструктурата, разработени с държавите членки, с цел улесняване на свободната трансгранична търговия с енергия;

31. приветства усилията за сътрудничество между ЕС и Министерството на енергетиката на САЩ, по-специално що се отнася до технологичните изследвания в областта на изменението на климата; счита, че съществува голям потенциал за по-нататъшно сътрудничество в областта на научните изследвания между ЕС и другите големи икономики; подчертава, че до резултатите от публично финансираните научни изследвания следва да се предостави свободен достъп;

32. настоява Европейската комисия да използва Конвента на кметовете, за да формира своята преговорна позиция, тъй като градовете, регионите и местните общности ще са ключови участници в осигуряването на ефективното прилагане на законодателството и на мерките за действия в областта на климата на местно равнище;

33. отбелязва, че биоикономиката има потенциала да допринесе в значителна степен за реиндустриализацията и създаването на нови работни места в ЕС и останалия свят;

34. отбелязва, че в споразумението следва да се отчете потенциалът на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) да допринесе за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове поне с 40% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.;

35. призовава френското правителство в знак на добра воля да започне сериозни преговори с Европейския парламент, за да се работи в посока едно седалище с цел намаляване на големия обем на емисиите на CO2, произтичащи от факта, че Парламентът е установен и в Брюксел, и в Страсбург(3).

36. приветства ангажимента на САЩ и на Китай да играят по-съществена роля в областта на климата в световен мащаб; изразява надежда, че тези сигнали ще спомогнат да се стигне до положителен резултат в Париж и, с оглед на това, настоятелно призовава и двете държави да гарантират, че този ангажимент ще доведе до конкретни действия; посочва екологичните, социалните и икономически ползи, които ще има поемането на сериозни ангажименти в световен мащаб по отношение на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и счита, че ЕС следва да играе по-важна роля в насърчаването на прехода към световна система от ангажименти и стратегии за противодействие на изменението на климата; подчертава, че тези ангажименти, създаващи действителна дългосрочна стойност за всички граждани, допринасят за развитието на засилени международни отношения, насочени към дългосрочен мир, солидарност и устойчивост; изразява съжаление, че някои развити държави продължават да увеличават своите емисии на глава от населението;

37. припомня на страните по споразумението и на самата ООН, че действията на отделните лица са също толкова важни, колкото и действията на правителствата и институциите; поради това призовава да се полагат повече усилия, чрез информационни кампании и мерки, както и кампании и мерки за повишаване на осведомеността, за да се информира обществеността и да се повиши нейната осведоменост за малките стъпки и важните действия, които тя може да предприеме, за да спомогне за борбата срещу изменението на климата в развитите и в развиващите се държави.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

13

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, David Borrelli, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Soledad Cabezón Ruiz, Philippe De Backer, Peter Eriksson, Fredrick Federley, Adam Gierek, Juan Carlos Girauta Vidal, Theresa Griffin, Marek Józef Gróbarczyk, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Paloma López Bermejo, Ernest Maragall, Edouard Martin, Dan Nica, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Sergei Stanishev, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Miguel Urbán Crespo, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Boni, Lefteris Christoforou, Cornelia Ernst, Francesc Gambús, Jens Geier, Jude Kirton-Darling, Janusz Korwin-Mikke, Clare Moody, Luděk Niedermayer, Piernicola Pedicini, Massimiliano Salini, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jozo Radoš

(1)

„Благоденствие в рамките на нашата планета“ (COM(2012)0710)

(2)

Данни на Евростат относно сектора на екологичните стоки и услуги, посочени в „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020 – 2030 г.“ (COM (2014) 0015 final)

(3)

Общото отражение на поддържането на седалище в Страсбург възлиза на поне 18 884,5 тона CO2 годишно. Решението за приемане на система на дейност с едно седалище (в Брюксел) би спестило почти 19 000 тона CO2 всяка година според резултатите от изследване на стойността в екологично отношение на системата със заседания на Европейския парламент в две седалища, извършено от дружеството Eco-Logica Ltd. през септември 2007 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (1.9.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“

(2015/2112(INI))

Докладчик по становище: Дубравка Шуйца

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че съгласно член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) целта на ЕС в отношенията му с останалата част от света е да допринася за солидарността и за устойчивото развитие на планетата, както и за стриктното спазване и развитието на международното право; отбелязва, че съгласно член 191, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС) политиката на ЕС в областта на околната среда насърчава, на международно равнище, мерки за борба с изменението на климата;

2.  признава първостепенното значение на стабилната климатична система за продоволствената сигурност, производството на енергия, водоснабдяването и канализацията, инфраструктурата и опазването на биологичното разнообразие и сухоземните и морските екосистеми и за мира и благоденствието в световен мащаб; признава опасността от бездействието по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и подчертава спешната необходимост от постигане на споразумение на 21-вата Конференция на страните (COP21) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), която ще се проведе в Париж (Конференция по въпросите на климата в Париж);

3.  признава значението на действията срещу изменението на климата и евентуалните заплахи за стабилността и сигурността, които то представлява, както и значението на дипломацията в областта на климата с оглед на 21-вата Конференция по въпросите на климата в Париж; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да засили дипломацията във връзка с целите на политиката в областта на климата, за да получи подкрепа за едно всеобхватно, амбициозно, прозрачно, динамично и правно обвързващо споразумение, което да ограничи глобалното затопляне до 2°C; подчертава, в съответствие със задълженията в областта на климата, международните задължения и принципите на РКООНИК, значението на ЕС като важен участник в дипломацията по въпросите на климата и изтъква необходимостта той да заеме единна позиция; в този контекст призовава за засилване на диалога в рамките на Европа с оглед на постигането на обща позиция, по-специално по отношение на основните въпроси в преговорите; призовава държавите членки да координират позициите си в това отношение с позициите на ЕС; подчертава, че ЕС и държавите членки имат огромен капацитет в областта на външната политика и трябва да проявят лидерство в областта на дипломацията по въпросите на климата и да мобилизират тази мрежа, за да намерят допирни точки по основните теми, по които трябва да бъде постигнато споразумение в Париж, а именно смекчаване на последиците, адаптиране, финансиране, разработване и трансфер на технологии, прозрачност на действията и подпомагането и изграждане на капацитет; призовава страните, които са ангажирани с екологичните аспекти на търговските преговори на ЕС, и особено текущите преговори за Трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ), да вземат предвид заключенията от Конференцията по въпросите на климата в Париж;

4.  подчертава, че дипломацията по въпросите на климата е неразделна част от цялостния подход към външната дейност на ЕС; признава, че изменението на климата ще засегне държавите с различна степен на сериозност, като най-слабо развитите държави ще бъдат най-непропорционално засегнати поради липсата на средства за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях; признава, че преобразуването на Арктика представлява едно от най-важните въздействия на изменението на климата върху сигурността на ЕС; призовава за политика за предотвратяване на изменението на климата, както и за дебат относно една ориентирана към бъдещето стратегия на равнище ЕС, която да разгледа стратегическите и политическите последствия от предизвиканата от изменението на климата геополитическа нестабилност, което ще позволи на ЕС да реагира на свързаните с ресурсите конфликти, като засили сътрудничеството с държавите, които са най-силно засегнати от последиците от изменението на климата;

5.  счита, че Парламентът следва да използва своята роля и влияние в международните парламентарни мрежи за увеличаване на усилията за сключване на амбициозно правно обвързващо международно споразумение в Париж;

6.  приветства плана за действие в областта на дипломацията по въпросите на климата, съгласно който ЕСВД, Комисията и държавите членки трябва да изпълнят заедно стратегически, съгласуван и последователен план за дипломация по въпросите на климата през 2015 г.; подчертава, че в заключенията на Съвета по външни работи от юли 2011 г. и юни 2013 г. бяха одобрени съвместните неофициални документи на ЕСВД и Комисията, в които бяха идентифицирани три направления на действие за дипломацията по въпросите на климата, и че планът за действие трябва да бъде неразделна част от тази стратегия; подчертава изключително важната роля, която ЕСВД може да играе за пропагандирането на позициите на ЕС преди и по време на Конференцията по въпросите на климата в Париж, както и за установяването на взаимно разбирателство между всички участващи страни за това как да получат международна подкрепа за устойчиво към изменението на климата развитие;

7.  подчертава значението на диалога между ЕС и националните парламенти, местните органи, гражданското общество, частния сектор и медиите както в рамките на ЕС, така и извън него, като се има предвид, че тези участници играят все по-важна роля в дебата относно изменението на климата; счита, че този диалог ще допринесе за едно прозрачно и приобщаващо споразумение;

8.  подчертава, че планът за действие трябва да е с ясно определени цели и стратегии за тяхното постигане;

9.  подчертава, че е важно въпросът за правата на човека да остане в основата на действията в областта на климата, и настоява Комисията и държавите членки да гарантират, че споразумението от Париж признава, че зачитането, спазването и насърчаването на правата на човека, включващи, наред с другото, равенството между половете, пълното и равноправно участие на жените и активната подкрепа на справедлив преход на работната сила, създаващ достойна заетост и качествени работни места за всички, представляват предпоставка за ефективни глобални действия в областта на климата;

10. като има предвид, че на 18-тата конференция на страните (Решение 23/COP18) страните по РКООНИК решиха да приемат цел за баланс между половете в органите, създадени в съответствие с РКООНИК и Протокола от Киото, за да се подобри участието на жените и да се изработи по-ефективна политика в областта на изменението на климата, която отговаря в еднаква степен на потребностите на жените и мъжете, както и да се отчете напредъкът, отбелязан към целта за баланс на половете, като се насърчава политиката в областта на изменението на климата, която е чувствителна към въпросите на пола;

11. призовава заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разработи стратегически приоритети за външната политика в областта на климата, които да бъдат заложени в общите цели на външната политика, и да гарантира, че делегациите на ЕС се фокусират по-интензивно върху политиките в областта на климата и върху мониторинга на усилията на държавите за смекчаване или адаптиране към последиците от изменението на климата, както и върху осигуряването на подкрепа за изграждане на капацитет, и че разполагат с необходимите средства за извършването на действия по въпросите, свързани с мониторинга на климата; призовава ЕС да си сътрудничи по-тясно със съседните страни и страните кандидатки по въпросите на климата, като настоятелно призовава за привеждането на техните политики в съответствие с целите на ЕС в областта на климата; приканва държавите членки и ЕСВД да назначат лица за контакт относно изменението на климата в делегациите на ЕС и в посолствата на държавите членки;

12. припомня, че изменението на климата се очаква да доведе до значителни промени в миграционните модели в целия развиващ се свят; призовава ЕС да подкрепя общностите в развиващите се държави, по-специално най-слабо развитите държави, в усилията им да се адаптират към изменението на климата и да развият по-голяма устойчивост спрямо екологичните рискове;

13. подчертава, че въпросът за изменението на климата следва да бъде неразделна част от политиката за развитие и трябва да бъде взет под внимание при планирането на бюджета за хуманитарната помощ и за политиката за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.8.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, David McAllister, Tamás Meszerics, Demetris Papadakis, Alojz Peterle, Tonino Picula, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jacek Saryusz-Wolski, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Eleni Theocharous, László Tőkés, Johannes Cornelis van Baalen, Geoffrey Van Orden

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Caspary, Neena Gill, Ana Gomes, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Othmar Karas, Antonio López-Istúriz White, Norbert Neuser, Urmas Paet, Gilles Pargneaux, Jean-Luc Schaffhauser, Helmut Scholz, Paavo Väyrynen, Janusz Zemke

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Heidi Hautala, Jutta Steinruck


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (10.9.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“

(2015/2112(INI))

Докладчик по становище: Анна Заборска

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че последният доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC) представя доказателства, че затоплянето на климатичната система е безспорно и че човешките дейности са доминиращата причина за изменението на климата, което се наблюдава от средата на 20-ти век насам; подчертава, че изменението на климата представлява сериозна заплаха за развиващите се страни и е особено застрашаващо за най-слабо развитите страни (LDCs) и малките островни развиващи се страни (SIDS); подчертава, че емисиите на парникови газове (ПГ) на най-уязвимите държави са незначителни и че предвид на това тези страни не са отговорни за положението, пред което са изправени; призовава в Парижкото споразумение да бъде поставен силен акцент върху подкрепата на мерките за приспособяване и смекчаване на последиците в най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни чрез трансфер на технологии и финанси, съсредоточаване върху изкореняването на бедността, намаляването на неравенството и устойчивостта;

2.  подчертава, че изменението на климата ще бъде пречка за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и че ако глобалното затопляне не бъде задържано под 2 °C, както беше договорено на Конференцията по изменението на климата в Копенхаген, това ще подкопае постигнатото в областта на развитието, като не се забравя, че затоплянето с 2 °C все пак ще доведе до значителни загуби и щети за околната среда и различните общности и рискува да засили съществуващата уязвимост и да доведе до ескалиране на хуманитарните кризи;

3.  обръща внимание на неотдавнашния доклад на UNEP, озаглавен „Разликите по отношение на адаптирането“, в който се изчислява, че разходите за адаптиране към изменението на климата, само в Африка, дори като се вземат предвид международните усилия за поддържане на глобалното затопляне под 2 °C през този век, ще достигнат 50 милиарда щатски долара годишно до 2050 г.; счита, че дори ако бъдат осъществени всички мерки за икономически ефективна адаптация, ще бъдат налице „остатъчни“ вреди в случаите, в които приспособяването вече е невъзможно; потвърждава, че тези остатъчни щети ще удвоят разходите за адаптация през периода 2030-2050 г.;

4.  посочва връзките между емисиите на ПГ, изменението на климата и анормалните метеорологични условия и честотата и сериозността на природните бедствия, деградацията на почвите, продоволствените кризи, все по-трудния достъп до питейна вода, мащабните миграционни потоци и конфликтите; отбелязва, че тези явления имат отрицателно отражение върху глобалните усилия за постигане на целите за устойчиво развитие и имат по-драматични последици за по-бедните и уязвими групи;

5.  настоява, че е необходимо на 21-вата конференция на страните в Париж да се установи обща система за отчитане на емисиите на ПГ, за да се гарантира, че изпълнението на националния принос на страните е прозрачно и измеримо;

6.  подчертава, че за да бъдат намалени емисиите на парникови газове в развиващите се страни е необходимо да се въведат механизми, които повишават използването на възобновяеми енергийни източници и подобряват енергийната ефективност, както и използването на промишлени ресурси с нулев или нисък въглероден отпечатък;

7.  подчертава крайната необходимост от засилен капацитет по отношение на превенцията, устойчивостта, намаляването на риска от природни бедствия и адаптирането към изменението на климата в развиващите се страни; призовава тези предизвикателства да се превърнат в първостепенен приоритет в контекста на политиките в областта на инфраструктурата, градското развитие, селското стопанство и инвестициите и настоятелно призовава да се разработят необходимите технологии за борба с изменението на климата;

8.  отбелязва със загриженост, че 166 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради наводнения, бури, земетресения или други бедствия между 2008 и 2013 г.; обръща особено внимание на факта, че явления, свързани с климата, в някои части на Африка биха могли да допринесат за ескалация на кризата с бежанците в Средиземноморието; изразява съжаление относно факта, че статутът на „климатичен бежанец“ все още не е признат и оставя празнота в закона, която засяга жертви, които не могат да се ползват от статута на бежанец;

9.  подчертава значението на засилването на усилията за възстановяване след природни бедствия и подчертава необходимостта да се създадат механизми, съизмерими със загубите и вредите, претърпени в резултат от изменението на климата и природните бедствия в развиващите се страни;

10. настоява, че усилията за справяне с изменението на климата в световен мащаб следва да се извършват съвместно от развитите и развиващите се страни, като вземат под внимание принципа на споделените, но диференцирани отговорности; подчертава, че ЕС трябва да увеличи усилията си за сключване на правно обвързващо международно споразумение с участието на възможно най-много страни — включително и тези с най-високи емисии — за да се гарантира увеличаването на усилията за смекчаване на въздействието от изменението на климата и приспособяването към него; счита, че новаторски източници като определянето на цена за въглеродните емисии от международния транспорт и разпределението на приходите от един данък върху финансовите сделки ще помогнат да се отговори на нарастващите финансови потребности за действия в областта на климата в световен мащаб;

11. призовава за концентрирани усилия срещу заграбването на земя чрез насърчаване на подходящи предпазни мерки за неговото предотвратяване, като се има предвид, че промяна в земеползването сама по себе си е отговорна за приблизително 20 % от емисиите на въглероден диоксид в световен мащаб всяка година и че неустойчивите земеделски практики допринасят за изменението на климата, застрашават продоволствената сигурност и замърсяват околната среда;

12. настоява, че увеличените усилия за справяне с изменението на климата в световен мащаб следва да се извършват съвместно от развитите и развиващите се страни в съответствие с принципа на споделените, но диференцирани отговорности; подчертава, че тези усилия следва да не пренебрегват флуорсъдържащите парникови газове, тъй като тези газове играят ключова роля за изменението на климата в световен мащаб, както и че на Парижката конференция трябва да бъде постигнато едно правно обвързващо споразумение, приложимо за всички страни; подчертава необходимостта от осигуряване на подходящо, стабилно и предвидимо финансиране на борбата с изменението на климата и подходящ баланс между мерките за адаптиране и мерките за смекчаване на последиците;

13. подчертава, че за да се намалят емисиите на ПГ в развиващите се страни е необходимо да се въведат механизми, с които да се увеличи използването на алтернативни и по-ефективни енергийни източници; насърчава развиващите се страни да инвестират в дребномащабното, независимо и децентрализирано производство на енергия от възобновяеми източници; призовава за по-голяма подкрепа от страна на ЕС за такава производство и за енергийна ефективност, както и за устойчивото рибарство и селското стопанство, които се концентрират върху дребните селскостопански производители, разнообразяването на културите и екологичните практики в областта на селското и горското стопанство, включително помощ за обучение в селските общности; изразява убеденост, че действията във всички тези области могат да допринесат значително за смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяването към него, както и към намаляването на риска от бедствия;

14. потвърждава, че ефективното справяне с проблемите, свързани с климата, трябва да се превърне в стратегически приоритет на ЕС и на останалите участници на международната сцена, и че това изисква интегрирането на действията в областта на климата във всички съответни политики, както и стремеж към съгласуваност на политиките; счита, че е важно ЕС да насърчава развитие, характеризиращо се с ниски въглеродни емисии, във всички съответни области и сектори, и призовава ЕС да предложи устойчиви модели на производство и потребление, включително като посочи начина, по който ЕС планира да намали потреблението си и да раздели икономическата дейност и влошаването на състоянието на околната среда; призовава ЕС да поеме водеща роля на конференцията в Париж, като настоява за конкретни мерки за постигане на целта от 2 °C;

15. обръща внимание на ключовото значение на предоставянето на финансиране за борбата с изменението на климата в контекста на Парижкото споразумение; подновява призива си към ЕС и развитите страни да спазят колективния си ангажимент да предоставят допълнително финансиране във връзка с климата – от публични и частни двустранни и многостранни източници – в размер на 100 милиарда щатски долара до 2020 г.; посочва, че за да се отговори на изискването за допълнителност официалната помощ за развитие (ОПР) трябва да се увеличи поне на същото равнище като финансиране на борбата с изменението на климата; потвърждава ролята на частното финансиране в областта на изменението на климата, което обаче следва да не замества, а да допълва публичните финанси, и отбелязва необходимостта от прозрачно докладване и отчетност, както и от социални и екологични гаранции;

16. подкрепя използването на иновативни източници на финансиране във връзка с изменението на климата, както и на механизми за търговия с емисии; призовава в Парижкото споразумение да бъде постигнат колективен ангажимент за постепенното спиране на субсидиите за изкопаеми горива, като то бъде съпроводено със съответни графици;

17. призовава ЕС и развитите страни да увеличат финансирането си за смекчаване, адаптиране, разработване и трансфер на технологии и изграждане на капацитет в развиващите се страни; подновява призива си към ЕС и развитите страни да спазят колективния си ангажимент да предоставят ново и допълнително финансиране във връзка с климата – от публични и частни двустранни и многостранни източници – в размер на 100 милиарда щатски долара до 2020 г.; за тази цел, призовава ЕС да увеличи финансовата подкрепа за действия в областта на климата в развиващите се страни, като използва нови източници на финансиране, като например приходите от търгове по схемата за търговия с емисии (СТЕ) и данъка върху финансовите сделки, както и чрез налози върху емисиите от изкопаеми горива, произтичащи от международното въздухоплаване и морския транспорт; подчертава, че е необходимо отделно счетоводство за финансиране на борбата с изменението на климата, с цел проследяване на допълняемостта на задълженията за финансиране; подчертава също така, че националната ангажираност и интегрирането на целите, свързани с изменението на климата, в националните стратегии за развитие, са от ключово значение за ефективното използване на финансирането на борбата с изменението на климата, което да е обвързано с енергийната ефективност и с използването на енергия от възобновяеми източници; настоятелно призовава ЕС да обезпечи необходимите средства, за да играе водеща роля в този контекст;

18. подкрепя глобална цел за финансиране във връзка със смекчаване на последиците и адаптация, основана на национални регионални планове за приспособяване, за да се подпомогне преодоляването на различията по отношение на ефективността и да се осигури стратегия за намаляване на риска от бедствия, както се посочва в рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

19. подчертава, че в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, публичните стимули за производството на биогорива от селскостопански култури (като задължителната цел на ЕС за 10%-ов дял на възобновяемите източници на енергия в транспорта или субсидиите) трябва да бъдат премахнати, тъй като подобни мерки биха могли да действат като стимули за обезлесяване, което вече е отговорно за 20 % от емисиите на парникови газове, други промени в земеползването и заграбването на земи, като същевременно засяга правото на прехрана в трети държави;

20. счита, че е важно да се гарантира, че Зеленият фонд за климата (GCF) действа като институция, която да поставя на първо място нуждите на хората, засегнати от промените на климата, в развиващите се страни, като действа единствено в интерес на обществото и сътрудничи с частни дружества и инвеститори само доколкото те могат да гарантират спазването на високи екологични, социални и свързани с правата на човека стандарти, въвежда солидни и прозрачни процеси и забранява сътрудничеството с участници от частния сектор, участващи в изпирането на пари, укриването и избягване на данъци, измами и корупция;

21. призовава големите развити икономики да използват своята съществуваща модерна инфраструктура за насърчаване, повишаване и развитие на устойчив растеж и да се ангажират с подкрепа за развиващите се страни в изграждането на свой собствен капацитет, така че да спомогнат за осигуряването на бъдещ икономически растеж във всички части на света без допълнителни разходи за околната среда;

22. подчертава значението на ролята, която общността за развитие, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към ОИСР следва да играят, работейки в тясно сътрудничество със заинтересованите страни и съответни организации, за да се направи оценка и да се ограничат най-лошите последици за човека от изменението на климата, които се очаква да бъдат предизвикателство дори и под равнище на затопляне от 2 °C;

23. признава и предлага действия за преодоляване на последиците от селскостопански източници и свързаните с тях храни с високо съдържание на парникови газове, като например емисиите на метан и азотен оксид; призовава също така за предприемане на действия по отношение на обезлесяването, произтичащо от промени в земеползването за фуражни и пасищни нужди, с цел избягване на емисиите, свързани с пазарите на хранителни източници; призовава за действия за повишаване на осведомеността относно въздействието върху климата на методите за производство на храни с голямо въздействие и за подпомагане на предприятията и гражданите да променят своето поведение; изисква допълнителните мерки, включително действията за намаляване на разхищаването на храни, да бъдат включени в националните планове за смекчаване на последиците, особено в държавите с по-високи от средните нива на потребление.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Charles Goerens, Maria Heubuch, Stelios Kouloglou, Linda McAvan, Norbert Neuser, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Rainer Wieland, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Seb Dance, Brian Hayes

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Soledad Cabezón Ruiz, Constance Le Grip, Ivana Maletić, Jutta Steinruck, Axel Voss


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (16.7.2015)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“

(2015/2112(INI))

Докладчик по становище: Бас Ейкхаут

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията и целите за приноса на ЕС към конференцията по изменението на климата COP 21, която ще се проведе в Париж през декември 2015 г.; подчертава необходимостта както Комисията, така и държавите членки да осигурят повече видимост за транспортния сектор през време на цялата конференция, като се позовават, наред с другото, на инициативи като „Програмата за решения на проблемите“, и да поемат водеща роля за постигането на прозрачно и обвързващо международно споразумение, което признава ролята на недържавните участници; приканва Комисията да подкрепя активно инициативи в областта на устойчивата градска мобилност и обществения транспорт в рамките на конференцията;

2.  приканва Комисията да предложи своята подкрепа и експертен опит на страните по конференцията COP 21 при определянето на техния национален принос, като в същото време подобрява осведомеността относно ролята на транспортния сектор с цел приемане на всеобхватни стратегии за намаляване на емисиите на парникови газове;

3.  отчита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) е поела ангажимент за разработване на глобален и основан на пазара механизъм за намаляване на емисиите от въздухоплаването; изразява съжаление обаче поради липсата на напредък и амбиция до този момент; насочва вниманието към факта, че са необходими глобално договорени правила в рамките на ИКАО и на Международната морска организация (ММО) за постигане на целите за емисии на CO2 във въздухоплаването и корабоплаването; ето защо призовава всички участници да поемат ангажимент за инструмент и мерки с ефективно и структурно естество, които гарантират намаляването на емисиите от CO2 във въздухоплаването; призовава ММО да ускори действията с цел до края на 2016 г. да се постигне споразумение за ефективно регулиране и намаляване на емисиите от международния морски транспорт;

4.  призовава в Парижкия протокол да се включат цели за намаляване на емисиите на парникови газове, които отговарят на глобален въглероден бюджет, съответстващ на целта за 2 градуса за международното въздухоплаване и морското корабоплаване, и призовава всички страни, включително Комисията и държавите членки, да поемат ангажимент в рамките на Парижкия протокол за глобални, количествено определени цели за намаляване на емисиите на парникови газове като най-висш приоритет, и да работят чрез ИКАО и ММО за договаряне до края на 2016 г. на надежден инструмент, който може да донесе резултати за постигането на нужното намаляване на емисиите; подчертава, че е важно да се вземе под внимание специфичното положение на островните и най-отдалечените региони, с цел да се гарантира, че екологичните показатели не засягат по-конкретно мобилността и достъпността в тези региони;

5.  признава, че в съответствие с 5-ия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата световният бюджет от въглеродни емисии, който е вероятно да ограничи увеличението на температурата до по-малко от 2°C изисква глобалните кумулативни емисии между 2011 г. и 2100 г. да останат под 1010 гигатона CO2;

6.  счита, че ако не се постави по-голям акцент върху емисиите от транспортния сектор, ще бъде невъзможно да се постигнат общите цели за опазване на климата, тъй като транспортът е единственият сектор, в който емисиите на парникови газове продължават да се увеличават (с 30% през последните 25 години); подчертава, че това ще може да бъде постигнато единствено посредством обвързващи цели за намаляване на парниковите газове, заедно с пълно интегриране на енергията от възобновяеми източници в рамките на пазара, технологично неутрален подход към декарбонизацията и една по-цялостно интегрирана транспортна и инвестиционна политика, която включва политики за преминаване към други видове транспорт заедно с технологичен напредък и избягване на транспорт (напр. чрез устойчива логистика, интелигентно градско планиране и интегрирано управление на мобилността);

7.  подчертава, че 94% от транспорта – предимно в секторите на автомобилния, въздушния и морския транспорт – е зависим от изкопаеми горива и че следователно съществува спешна необходимост от мерки за ускоряване на напредъка към ранното постигане на целите на Бялата книга до 2030 г. по отношение на възобновяемите горива, електроенергията и нисковъглеродните алтернативи; изразява становището, че подобряването на енергийната ефективност на транспорта следва да бъде един от висшите приоритети на европейската транспортна политика; подчертава необходимостта от силно развитие на каналите за разпространение на нови устойчиви източници на енергия без емисии, за да се подкрепи амбициозното преминаване към по-устойчива енергия и да се намали зависимостта от изкопаеми горива и внос на енергия;

8.  посочва, че понастоящем повече от половината от населението на света живее в малки и големи градове и че градският транспорт има голям дял в емисиите на парникови газове от транспортния сектор; ето защо настоятелно призовава Комисията и държавите членки активно да повишават осведомеността относно ролята на устойчивата градска мобилност за постигане на ангажиментите за смекчаване на изменението на климата; подчертава, че отговорното земеползване и планиране и устойчивите транспортни решения в градските зони допринасят ефективно за постигането на целта за намаляване на емисиите на CO2; призовава Комисията да предприеме мерките, необходими за решително насърчаване на обществения транспорт, на решенията за споделена мобилност и възможностите за пешеходство и използване на велосипед, особено в гъсто населените райони, и да направи предложения за подобряване на нормативната уредба на ЕС, ако е необходимо, за да се насърчи мултимодалността и новите услуги за мобилност и логистика;

9.  подчертава, че в транспортния сектор е необходим добър енергиен микс и такъв може да бъде постигнат посредством популяризиране на алтернативни превозни средства, които работят на природен газ и биогаз, и всички политики за укрепване на устойчивите видове транспорт, включително електрификация на транспорта и използване на интелигентни транспортни системи; подчертава необходимостта да се акцентира върху железниците, трамваите, електрифицираните автобуси, електрическите автомобили и електрическите велосипеди, да се обхване перспективата на целия жизнен цикъл и да се търси пълна експлоатация на възобновяемите източници на енергия; насърчава решително местните органи за обществен транспорт и транспортни оператори да поемат водеща роля, като въвеждат автомобилен парк и технологии с ниски въглеродни емисии;

10. подчертава необходимостта от постепенно включване на транспортното въздействие върху климата в цялостен пакет от мерки за „определяне на правилните цени“ в този сектор и за създаване на лоялна конкуренция между видовете транспорт; призовава Комисията да осигури от страна на ЕС адекватни финансови инструменти и инвестиционно финансиране, включително фондове за климата, за онези проекти в транспортния сектор, които ще имат положително въздействие върху околната среда, без изключване на никой вид транспорт, и по-специално да насърчава развитието на планове за устойчива градска мобилност; във връзка с това призовава за комбинирано използване на няколко инструмента, в това число мерки за включване на отрицателните външни разходи и финансиране за научноизследователска и развойна дейност и за мащабни демонстрационни проекти за чисти транспортни технологии, както и създаване на стимули за приемането на тези технологии;

11. изтъква, че както краткосрочните, така и дългосрочните стратегии за смекчаване на изменението на климата са от основно значение за реализиране на амбициите за сериозно намаляване на парниковите газове;

12. изтъква, че би могло да се обмисли използването на разположените в космическото пространство средства за въвеждането на мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, по-конкретно посредством мониторинг и наблюдение на емисиите на парникови газове; настоятелно призовава Комисията да допринесе активно за една глобална система за мониторинг на CO2 и CH4; призовава Комисията да насърчава усилията за разработване на система на ЕС за измерване на емисиите на парникови газове по автономен и независим начин, като се използват и разширят мисиите на програмата „Коперник“;

13. подчертава, че ЕС трябва да играе отговорно своята роля на лидер и признава, че конкурентоспособността на ЕС би могла да пострада, ако неговите амбиции и цели не се споделят в други региони на света.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.7.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Stelios Kouloglou, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Tapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ivo Belet, Bas Eickhout, Theresa Griffin, Ruža Tomašić, Henna Virkkunen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

James Carver


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

5

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Lynn Boylan, Cristian-Silviu Buşoi, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Renate Sommer, Tibor Szanyi, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Nikolay Barekov, Paul Brannen, Renata Briano, Mireille D’Ornano, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Ismail Ertug, Giorgos Grammatikakis, Martin Häusling, Gesine Meissner, Anne-Marie Mineur, Ulrike Müller, James Nicholson, Marijana Petir, Bolesław G. Piecha, Gabriele Preuß, Jadwiga Wiśniewska

Правна информация