Процедура : 2015/2210(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0307/2015

Внесени текстове :

A8-0307/2015

Разисквания :

PV 28/10/2015 - 14
CRE 28/10/2015 - 14

Гласувания :

PV 29/10/2015 - 10.4
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 1000kWORD 341k
20.10.2015
PE 564.958v02-00 A8-0307/2015

относно европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/0000(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Дариуш Росати

Докладчици (*):

Жан Артюи, комисия по бюджети

Серхио Гутиерес Прието, комисия по заетост и социални въпроси

(*) Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/0000(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2015 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г. (COM(2015)0251),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 юни 2015 г. (EUCO 22/15),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2015 г.(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г. относно доклада за механизма за предупреждение за 2015 г. (COM(2014)0904),

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики(3),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 година, озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(4),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 октомври 2013 г., относно укрепване на социалното измерение на икономическия и паричен съюз COM(2013)0690,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020) и от 13 март 2014 г. „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0307/2015),

A.  като има предвид, че икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2015 г. посочва растеж от 2,1% в ЕС и 1,9% в еврозоната за 2016 г.;

Б.  като има предвид, че в годишния обзор на растежа, представен от Комисията на 28 ноември 2014 г., се определят три основни стълба за 2015 г. (координирано стимулиране на частните инвестиции, подновен ангажимент за провеждане на структурни реформи и провеждане на отговорна фискална политика), като за първи път се поставя акцент върху приноса, който бюджетът на ЕС следва да даде за реализацията на тези цели;

В.  като има предвид, че се очаква годишната инфлация на потребителските цени в ЕС и Еврозоната да нарасне от 0,1% през 2015 г. на 1,1% през 2016 г., което не отразява риска от дефлация, очакван от Европейската централна банка;

Г.  като има предвид, че през последното шестмесечие бяха предприети цял ред бюджетни мерки – приемането на Регламента за създаване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), стартирането на оперативни програми, свързани с Кохезионния фонд, пренасянето на неусвоени през 2014 г. бюджетни кредити за поети задължения от периода 2007 – 2013 г. за 2015, 2016 и 2017 г., както и решението за увеличение на предварителното финансиране за Европейската инициатива за младежта, като тези мерки бяха подчинени на целите, определени в годишния обзор на растежа;

Д.  като има предвид, че безработицата в ЕС остава на неприемливо високи равнища, но с тенденция към намаляване и се очаква през 2016 г. да падне до 9,2% в ЕС и 10,5% в еврозоната;

Е.  като има предвид, че тези мерки показват добавената стойност, която носи бюджетът на ЕС, но също така подчертават и ограниченията по отношение на политическите действия на ЕС, налагани от бюджет, който не се формира от истински собствени ресурси, който е под 1% от БВП на ЕС и който е ограничен от седемгодишна многогодишна рамка;

Ж.  като има предвид, че фискалните перспективи в ЕС и еврозоната продължават да се подобряват при като цяло неутрална съвкупна фискална позиция;

1.  високо оценява факта, че бавно се установява икономическо възстановяване, като БВП се очаква да нарасне в еврозоната с 1,9%, а в ЕС с 2,1% през 2016 г.; отбелязва обаче със загриженост, че фундаментите на възстановяването са крехки, наред с други фактори и поради базисните структурни слабости и регионалните икономически различия в ЕС и породените от тях неравномерен растеж и слаба конкурентоспособност в международен план;

2.  отбелязва, че главните политически инициативи, включващи препоръки за политики, бяха основани на икономически прогнози, които не бяха предвидили настъпването на ниския растеж и инфлация в резултат от взетите на ранен етап мерки за бюджетни ограничения и до голяма степен подцениха размера на фискалния мултипликатор в контекст, характеризиращ се със сериозни финансови сътресения и със значително разпространение на последиците сред държавите членки в период на синхронизирано консолидиране, съчетано с дефлационното въздействие на кумулативните и ускорени структурни реформи;

3.  приветства акцента на Комисията върху четирите основни приоритета за икономически растеж в специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г.: стимулиране на инвестициите, изпълнение на структурни реформи на пазарите на стоки и услуги и на трудовите пазари, отговорен фискален подход и подобряване на политиката за заетостта; подчертава важността на тези двигатели на растежа, също и в контекста на постигането на целите, определени в стратегията „Европа 2020“, и на общата цел за повишаване на конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб; отбелязва, че това следва да се осъществи, без да се отслабва защитата на работниците или да се подкопава европейският социален модел;

Икономически перспективи и предизвикателства пред ЕС

4.  отбелязва новия подход на Комисията за рационализиране на процедурите във връзка с европейския семестър, например чрез поставяне на по-силен акцент върху ограничен брой най-важни приоритети и предизвикателства, както и чрез публикуване на специфичния за всяка държава анализ и на анализ за еврозоната три месеца по-рано в сравнение с предишни години; в това отношение, като взема под внимание новия график на европейския семестър, призовава държавите членки да включат националните парламенти, както и местните и регионалните органи и другите съответни заинтересовани страни по по-структуриран начин; препоръчва основните структурни реформи и промени, насърчавани от специфичните за всяка държава препоръки, да бъдат придружени от оценка на социалното въздействие по отношение на краткосрочното и дългосрочното им въздействие;

5.  отбелязва със загриженост различните степени на ангажираност на държавите членки при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки от миналата година и незадоволителната като цяло степен на изпълнение; отново посочва необходимостта от координирана политика в рамките на Съюза и подчертава важността на прилагането на специфичните за всяка държава препоръки с цел гарантиране на последователно и справедливо прилагане на рамката за икономическо управление във всички държави членки; подчертава, че недостатъчното прилагане на специфичните за всяка държава препоръки в някои държави членки е пречка за създаването на среда, благоприятстваща растежа и инвестициите; призовава Комисията, като взема предвид резолюцията на Парламента от 24 юни 2015 г., озаглавена „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“(5), да разгледа възможността за въвеждане на механизъм, който да насърчава държавите членки да прилагат специфичните за всяка държава препоръки, особено в областите с най-значително разпространение на последствията, и да предложи начини да се гарантира, че се изпълняват и следват по-ефективно и последователно препоръките на европейския семестър; призовава Комисията в това отношение да публикува документ, който да предоставя всеобхватна оценка на степента на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки за всяка държава членка, както и да посочи изрично препоръките, насочени към изпълнението на актуализираните национални цели на „Европа 2020“; поради това препоръчва да бъде извършен анализ на приложимостта на предходните специфични за всяка държава препоръки за различните държави членки, така че да се оцени ретроспективно дали те са били валидни от гледна точка на своя обхват, график, етапи, последователност и социално въздействие и от гледна точка на намаляване на икономическите различия между регионите на Съюза и между държавите членки; отбелязва намерението на Комисията да премести три от така наречените допълнителни показатели в главната таблица с резултати;

6.  подчертава, че много държави членки, в частност в еврозоната, са изправени пред сходни макроикономически предизвикателства, включително най-вече висока задлъжнялост (както публична, така и частна), липса на конкурентоспособност и прекалено ниски равнища на инвестициите, и че поради това се налага използването на интегриран подход за преодоляване на тези проблеми; подчертава, че неустойчивите равнища на задлъжнялост имат възпиращ ефект върху инвестициите;

7.  изразява съжаление във връзка с трайно високото равнище на безработица в повечето държави членки и изразява загриженост в частност поради младежката и дългосрочната безработица; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите успоредно с реформите на националните пазари на труда и значението на предприемането на мерки за стимулиране на икономиката, така че да се увеличи темпът на създаване на работни места, както и да се постави акцент върху създаването на качествени работни места; подчертава конкретно необходимостта да се подобрят националните образователни системи и те да бъдат адаптирани към новите изисквания за умения и знания на пазара на труда в ЕС, по-специално чрез адаптиране на модела на дуалното обучение, който се е доказал като особено ценен в борбата с безработицата сред младите хора, и включване на предприемачеството и уменията в училищните учебни програми; подчертава, че за тази цел е необходим специфичен поход и действия за някои групи от населението, като например по-млади хора, нискоквалифицирани безработни, дългосрочно безработни, по-възрастни безработни и жени, които все още са изправени пред ограничения по отношение на пълното си участие на пазара на труда; подчертава обаче необходимостта да положат усилия за гарантиране, че подобен подход не се изразява на практика единствено в ограничаване на трудовите права и на социалната закрила или в насърчаване на несигурните форми на заетост; призовава Комисията да разгледа системите на механизмите за минимални доходи за безработните в държавите членки;

8.  приветства влизането в сила на регламента относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), чиято цел е насърчаване на частните и публичните инвестиции в ЕС, наред с другото чрез национални насърчителни банки, като стъпка в правилна посока и призовава всички съответни заинтересовани страни и институции да гарантират бързото му и ефективно прилагане, за да се улесни достъпът до финансиране най-вече за предприятията и МСП; счита, че една от основните цели на проектите, които получават подкрепа по линия на ЕФСИ, следва да бъде създаването на достойни работни места, водещи до качествена заетост и постигащи социално, икономическо и териториално сближаване; отбелязва необходимостта, когато е възможно, да се стимулират социалните инвестиции с цел насърчаване на положително социално въздействие и намаляване на неравенството посредством, наред с другото, подобряване на обществените услуги и подкрепа за създаването на работни места за категории от хора в неравностойно положение; призовава държавите членки да осигурят задълбочено включване на своите местни и регионални органи в насърчаването на механизмите за утвърждаване на проекти и на инвестиционните платформи; счита, че е съществено този план да има успех, и следователно ще наблюдава много внимателно неговото изпълнение, и по-специално евентуалните действия за изваждане на инвестиционните разходи и държавния дълг от счетоводните баланси на държавите членки; подчертава ролята, изпълнена от Парламента за свеждане до минимум на преразпределението на средства от програмата „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа в контекста на ЕФСИ; отново заявява своя ангажимент за намаляване на съкращенията в хода на годишната бюджетна процедура;

9.  отбелязва, че в някои държави членки е необходима благоприятстваща растежа фискална консолидация, която да води до създаване на работни места, устойчив растеж и по-ниски равнища на задлъжнялост, така че да се спазват условията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР); отбелязва тълкувателното съобщение на Комисията относно гъвкавостта на ПСР, което има за цел да разясни обхвата на клаузата за инвестиции и да позволи определена степен на временна гъвкавост в рамките на предпазните мерки на ПСР;

10.  изразява загриженост по отношение на трайните макроикономически дисбаланси в някои държави членки, и по-специално високото равнище на публичната и частната задлъжнялост и големите дефицити по текущата сметка, както и прекомерните рискове във финансовия сектор, и по-конкретно в банковите системи – рискове, произтичащи не на последно място от институции, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират; подчертава, че зависимостта между държавата и банките все още не е преодоляна напълно и продължава да представлява заплаха за финансовата и фискалната стабилност; отбелязва, че излишъците по текущата сметка създават различни рискове от дефицитите, и подчертава нарастващите икономически различия в рамките на Съюза и еврозоната, които застрашават съгласуваността на европейските секторни политики;

11.  припомня, че бедността и нарастващото неравенство по отношение на доходите са заплаха за растежа и неговата устойчивост; призовава Комисията да координира и подкрепя действията на държавите членки за борба с тези явления, като улеснява обмена на най-добри практики и събирането на точни данни; счита, че тези отговорности следва изрично да бъдат част от европейския семестър за координация на икономическите политики;

Специфични за всяка държава препоръки – приоритети и цели

12.  подчертава важността на достъпа до финансиране за предприятията, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), които съставляват гръбнака на икономиката на ЕС; отбелязва нерестриктивната парична политика, насочена към стимулиране на инвестициите, и призовава за бързо прилагане на приетите наскоро мерки, като например Плана за инвестиции за Европа; отбелязва в този контекст, че ниските понастоящем лихвени проценти се оказаха недостатъчни за стимулиране на инвестициите в необходимия обем; същевременно приветства постепенното облекчаване на кредитните стандарти по отношение на заемите за предприятията през първата половина на 2015 г. и първите признаци на повишаване на частните инвестиции; подчертава потенциала на проекта за съюз на капиталовите пазари (СКП) за решаване на тези проблеми и призовава Комисията да вземе надлежно под внимание потребностите на МСП при разработването на бъдещия СКП; призовава Комисията да проведе проучвания с цел да установи как регулаторните практики, правилно въведени като част от процеса за създаване на банков съюз, са засегнали достъпа на МСП до банково финансиране, и при необходимост да коригира въпросните действия;

13.  подчертава необходимостта от подобряване на бизнес средата в ЕС и повишаване на нивата на производителност чрез балансирана комбинация от политики за публично и частно образование и иновации; изтъква, че единният пазар на ЕС е все още разпокъсан и че икономиката на Съюза страда от липсата на иновации, при все че иновациите са ключ към растежа и производителността, и че поради това насърчаването на иновациите е ключово за подобряване на международната конкурентоспособност на ЕС; отбелязва в тази връзка предложението в доклада на петимата председатели; припомня значението на разумното регулиране на бизнеса за успеха на ЕФСИ; поради това призовава за развиване на капиталовия пазар, премахване на административните пречки (където това не би подкопало съществената защита за работниците и потребителите), опростяване на административните процедури, укрепване на качеството и ефикасността на съдебните системи на държавите членки, действия срещу избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните убежища, както и реформа на данъчните и правните системи на държавите членки; изтъква, че е важно да се избягват унифицираните политики; подчертава, че качественото подобряване на административния капацитет на всички равнища на управление е ключов приоритет в много държави членки; припомня необходимостта от борба с недекларирания труд, който нанася щети на икономиката на ЕС, води до нелоялна конкуренция и нарушаване на пазарните правила и е причина за нарастваща липса на социална закрила и на защита на заетостта за работниците; поради това призовава за бързото влизане в сила на Европейската платформа срещу недекларирания труд;

14.  изразява съгласие с Комисията, че е необходимо много от държавите членки да бъдат по-амбициозни при изпълнението на социално устойчиви структурни реформи и премахването на пречки, за да подобрят конкурентоспособността и ефикасността на своите пазари на стоки и услуги, като се има предвид въздействието на подобни реформи върху заетостта; приветства в тази връзка съобщението на Комисията относно пътната карта за доизграждането на цифровия единен пазар, включително изграждане на всеобхватна рамка, позволяваща на дружествата да увеличават инвестициите си в нови технологии, както и съобщението относно пътната карта за енергийния съюз; подчертава, че специфичните за всяка държава препоръки и докладите за отделните държави често разглеждат въпроси, свързани с териториалните различия по отношение на икономическите резултати и административния капацитет, и изтъква, че целите на политиката следва систематично да отчитат тези разлики; припомня, че регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, обикновено имат по-високи равнища на безработица и по-малък икономически растеж; поради това счита, че са необходими инвестиции, за да се подобри техният потенциал за растеж и да се привлекат хора да живеят там, с цел да се гарантира тяхната устойчивост;

15.  подчертава необходимостта държавите членки да адаптират своите публични финанси чрез провеждането на антициклична политика, когато това е необходимо, и изцяло да използват съществуващите клаузи за гъвкавост, предвидени в законодателството, като същевременно спазват правилата на ПСР; подчертава значението на антицикличната политика, включваща гъвкавост в рамките на договорените в ПСР маржове в периоди на икономически спад, както и значението на бюджетните излишъци в периоди на икономически възход; счита, че в частност държавите членки с високи равнища на задлъжнялост трябва да продължат с фискална консолидация, благоприятстваща растежа, и спешно да приложат препоръчаните структурни реформи, като вземат предвид социалните аспекти, докато тези, които имат повече фискална свобода, се насърчават да я използват, за да ускорят инвестициите, да намалят съществуващите държавни дългове и да намалят данъчната тежест;

Препоръки

16.  приветства намаляването на броя на държавите членки, които са обект на процедура за прекомерен дефицит (ППД), от 11 през 2014 г. на 9 през 2015 г.; отбелязва все пак, че броят им продължава да е твърде висок и отново призовава, когато това е приложимо, специфичните за всяка държава препоръки да се координират по-добре с посочените препоръки по ППД, така че да се гарантира съгласуваност между наблюдението на фискалната позиция и препоръките за икономическата политика; призовава Комисията да подкрепя държавите членки при обмена на добри практики и събирането на точни данни; подчертава необходимостта да се увеличи еднакво за всички държави членки прозрачността при прилагането на процедурите по ПСР и процедурата при макроикономически дисбаланси, включително специфичните за всяка държава препоръки, като така се осигури равно третиране на всички държави членки;

17.  подчертава ролята на гъвкавите пазари на труда в борбата с безработицата, като същевременно се запазва качествената работна сила и не се подронват основните права на работниците на сигурна и адекватно заплатена заетост в ЕС; отбелязва по-специално отрицателното въздействие върху темпа на създаване на работни места например в резултат от равнища на възнаграждения, които не отговарят на промените в производителността, и от злоупотреби, включващи заобикаляне на разпоредбите за пазара на труда чрез твърде често предлагане на граждански вместо трудови договори; призовава за преход от данъчно облагане на труда към други източници на данъчни приходи, както и за реален план за борба с безработицата, без това да води до понижаване на качествените стандарти; призовава в това отношение за по-справедливи пазари на труда, гарантиращи свобода на движението на работници в Европа, и политики за преразпределение, като се вземат предвид специфичните особености на отделните държави членки, с цел засилване на икономическия растеж, на конкурентоспособността и на производителността, както и улесняване на по-широко икономическо и социално сближаване във възходяща посока;

18.  изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки са засегнати от липса на ангажираност на национално равнище, което затруднява координирането на демократично легитимните национални икономически политики с европейските препоръки, както и от недостатъчност на механизма за демократична отчетност; в този контекст призовава за по-голяма роля на националните парламенти, както и на местните и регионалните органи, а също и на съответните национални и европейски заинтересовани участници в подготовката и съставянето на националните програми за реформи (НПР); приветства съществуващото сътрудничество и призовава за по-амбициозно сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент при обсъждане на специфичните за всяка държава препоръки, като се споделят най-добри практики и се подобрява процесът на европейския семестър; изтъква, че изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в политическо, законово и икономическо отношение би могло да бъде подобрено чрез прозрачно сътрудничество между Комисията и засегнатата държава членка, което следва да започне през подготвителната фаза на годишния обзор на растежа и следва да продължи до официалното одобрение на специфичните за всяка държава препоръки; подчертава, че засилената ангажираност, по-голямата прозрачност и демократичната отчетност са ключови фактори за одобряването и за успешното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, а в по-дългосрочен план – за успеха на стратегията „Европа 2020“;

19.  призовава Комисията за по-нататъшно рационализиране на европейския семестър и настоящия му график с цел хармонизиране на взаимното въздействие на националните документи (НПР и програми за конвергенция/стабилност), както и на документите, изготвени от Комисията (специфичните за всяка държава препоръки и докладите за отделните държави), с цел да се засили взаимодействието и да се улесни координацията на националните политики, като същевременно не се пренебрегват първоначалните цели, определени от дадена държава членка; призовава Комисията и Съвета да направят методически подобрения в базисните процедури на семестъра и да обръщат достатъчно внимание на социалните показатели и показателите за заетостта в европейския семестър, както и да обсъдят пълния спектър от налични политически варианти за намаляване на последствията от политиките на фискална корекция върху по-слабите в икономическо отношение социални групи; изисква публично оповестяване на всички базисни анализи относно прилагането на ПСР и процедурата при макроикономически дисбаланси; отбелязва призива за осигуряване на пълна демократична легитимност за междуправителствените решения, като например Договора за стабилност, координация и управление, чрез включването им в първичното законодателство на ЕС;

20.  подчертава отрицателното въздействие на високите равнища на задлъжнялост и на средата с ниски инвестиции върху икономическия растеж в ЕС; призовава Комисията, като спазва надлежно принципа на отговорност и като взема предвид социалните аспекти, да проучи новаторски начини за ускоряване и ограничаване на отрицателното въздействие на намаляването на задлъжнялостта в банковия, публичния и частния сектор; призовава в това отношение държавите членки бързо да транспонират Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките; призовава за създаването на подходящ фискален предпазен механизъм, за да се гарантира адекватното финансиране и надеждността на Единния фонд за преструктуриране;

21.  подчертава разрушителното въздействие на надценените валути върху износа, производството, заетостта, заплатите, доходите, приходите на правителството и системите за социална сигурност; призовава Комисията да проучи новаторски начини за намаляване на нуждата от болезнено вътрешно обезценяване;

22.  подчертава, че валутният съюз – във валутна зона, която далеч не е оптимална – неизбежно оставя част от държавите си членки блокирани с валута, която е надценена спрямо други членове на валутния съюз; изразява съжаление във връзка с факта, че не съществува лесно решение за членовете на валутния съюз, които са в неблагоприятно положение, като припомня, че вътрешното обезценяване означава големи и трайни лишения за живеещите в тези държави членки;

23.  признава необходимостта от независим анализ на икономическите перспективи на държавите членки на равнището на ЕС; в този контекст настоятелно призовава за допълнително развитие на отдела на Комисията „Главен икономически анализатор“, за да се осигури обективен, независим и прозрачен анализ на съответните данни, който следва да бъде оповестен и да служи като основа за добре подкрепено с информация разискване и вземане на решения в Комисията, Съвета и Парламента; изисква отделът „Главен икономически анализатор“ да получава своевременно всички релевантни документи, за да може да изпълнява задачите си; подчертава полезната роля, която играят националните фискални съвети както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, и насърчава създаването на европейска мрежа от независими национални фискални съвети;

24.  припомня, че по-доброто икономическо управление в еврозоната е от решаващо значение и че според доклада на петимата председатели приключването на изграждането на европейския икономически и паричен съюз (ИПС) не е самоцел; подчертава във връзка с това, че всички държави – членки на ЕС, следва да бъдат ангажирани на всеки етап от завършването на ИПС, така че откритостта и прозрачността на процеса на реформи на ИПС да бъдат гарантирани; приветства във връзка с това доклада на петимата председатели и факта, че пътната карта към „по-интегриран европейски семестър“ е една от основните части на документа; признава, че нарастващата взаимна зависимост между държавите членки от еврозоната изисква повече координация на националните политики;

25.  изтъква, че Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждават за проблемите – както социални (бедност сред работещите), така и икономически (намалено вътрешно търсене), свързани със спадането на стойността на заплатите, което се наблюдава през последните години; в тази връзка подчертава, че подходящата политика относно работните заплати е жизненоважна за поддържането на вътрешното търсене и че увеличаването на заплатите следва да бъде по-добре адаптирано към промените в производителността; счита за необходимо да се подчертае значението на увеличаването на работните заплати особено в държави, в които заплатите са под прага на бедността, но счита, че това трябва да се прави, без да се накърнява принципът на субсидиарност; припомня, че минималните работни заплати значително се различават в отделните държавите членки, и отново отправя искане за проучване по този въпрос; насърчава държавите членки да определят минимални работни заплати в съответствие с националното законодателство и практики; призовава за всеобхватна стратегия за борба с бедността въз основа, наред с другото, на достъп до достойни работни места, водещи до качествена трудова заетост и услуги; изтъква ролята на образованието и съответно на осигуряването на по-големи възможности за намиране на работа като едно от основните средства за борба с бедността;

26.  припомня необходимостта да се подкрепя инвестирането в ранна намеса и превенция и във висококачествени, достъпни и приобщаващи услуги, включително в образованието от ранна възраст, в подпомагане на семействата и общностите, в социални услуги и устойчиви системи на здравеопазване; подчертава факта, че повишеното търсене на услуги би могло също да доведе до разкриване на голям брой работни места в социалния сектор, ако се вземат ефективни мерки, и че секторите на здравеопазването и на социалните грижи представляват ключови области за инвестиции с цел изграждане на устойчиви икономики;

27.  счита, в контекста на различните препоръки на Комисията за реформа на пенсионните системи, че обвързването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота не е единственият начин за справяне с предизвикателството със застаряващото население и други демографски предизвикателства, пред които е изправена Европа, и че реформите на пенсионната система следва също така да отразяват, наред с другото, тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, демографското положение, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост, като същевременно целят осигуряване на достойни пенсионни доходи, които да са поне над прага на бедността; припомня, че най-добрият начин за справяне с предизвикателството на застаряването е да се повиши общото равнище на заетост; oтбелязва, в контекста на застаряващото население, препоръката на Комисията системите на здравеопазването да бъдат реформирани, за да постигнат своите цели за предоставяне на всеобщ достъп до висококачествени грижи – включително достъп до лекарства на достъпни цени, особено животоспасяващи лекарства – и за да гарантират зачитането на правата на здравния персонал;

28.  призовава специфичните за всяка държава препоръки да включват препоръката на Комисията(6) относно превантивното преструктуриране на предприятията, изложени на риск от несъстоятелност, и относно опрощаването на задълженията на предприемачи, изпаднали в несъстоятелност, независимо дали са физически или юридически лица, с цел да се даде втори шанс на предприятията; призовава също така Комисията да проучи възможността за разширяване на тези програми, така че да обхванат семейства, застрашени от съдебно отстранение, с цел да се гарантира по-голямо социално сближаване, като се намали рискът от бездомност; отбелязва бързото увеличаване на крайните форми на бедност, каквато е бездомността, в много държави членки; призовава към всички държави членки да бъдат отправени специфични за всяка държава препоръки относно стратегиите за социално приобщаване, включително относно борбата с крайните форми на бедност, каквато е бездомността; призовава да се извършат подобрения в международния обмен на най-добри практики във връзка с борбата срещу бездомността и взаимното обучение и признава в този контекст ролята на програмата на ЕС за заетост и социални иновации;

29.  отново изтъква необходимостта от нова система за собствени ресурси, която да проправи пътя за истинско преразглеждане на механизмите за финансиране на ЕС, без да се изисква увеличаване на данъчното бреме за гражданите на ЕС, и която да създаде реална връзка между гражданите и европейските органи; в този смисъл очаква анализа и обсъждането на предложенията, които работната група на високо равнище относно собствените ресурси ще представи следващата година;

Приносът на отраслите за европейския семестър за 2015 г.

Бюджетни политики

30.  изтъква, че публикуването на Бяла книга относно механизма за бюджетна стабилност на еврозоната през пролетта на 2017 г. ще съвпадне с междинния преглед на МФР; в тази връзка припомня своя призив, че всички допълнителни инструменти или финансиране следва да подлежат на бюджетен контрол от страна на Парламента и следва да се финансират над тавана на МФР за периода 2014 – 2020 г.;

31.  припомня, че недостигът на бюджетни кредити за плащания, който се дължи до голяма степен на недостатъчните тавани за плащанията и на залагането на недостатъчно средства в бюджета, продължава да бъде остър проблем през 2015 г.; изразява опасения, че това ще продължи да излага на опасност правилното изпълнение на новите програми по линия на МФР за периода 2014 – 2020 г. и да ощетява бенефициентите, по-специално местните, регионалните и националните органи, които са изправени пред икономически и социални ограничения;

Заетост и социални политики

32.  отбелязва препоръките относно необходимостта от постигане на напредък по отношение на новите реформи на пазара на труда и призовава тези реформи, ако се извършват, да гарантират социалната закрила и социалния диалог (в съответствие с националните практики) и да осигурят политическия консенсус, който е необходим, за да бъдат те устойчиви и ефективни; счита, че реформите на пазара на труда следва да постигнат необходимия баланс между гъвкавост и сигурност за работниците и работодателите, и че не следва да водят, например, до изключване на работници от колективните трудови договори, по-ниска производителност или по-ниски равнища на заетост; призовава за амбициозни реформи на пазара на труда в държавите членки, в които те са все още необходими, като се използват предимствата на факта, че сме достигнали повратен момент в икономическия цикъл; счита, че тези реформи следва да могат да намалят разпокъсаността, да насърчават създаването на работни места, да намалят несигурността и да се борят срещу бедността, с цел увеличаване на производителността и конкурентоспособността на нашата икономика, като същевременно се гарантират повече работни места и достойни заплати чрез инвестиции в човешки капитал; подчертава, че други структурни реформи, като например реиндустриализацията, са също толкова важни, за да се създаде устойчив пазар на труда;

33.  призовава Комисията да гарантира, че в нейните политически насоки реформите на пазара на труда имат за цел, наред с другото, намаляване на сегментацията на пазара на труда, гарантиране на по-добро прогнозиране и постигане на съответствие между умения и работни места, отбелязване на напредък по отношение на приобщаването на уязвими групи, намаляване на бедността сред работещите, насърчаване на равенството между половете, засилване на правата на работниците с нетипични договори и предоставяне на по-голяма социална закрила на самостоятелно заетите лица;

34.  признава, че определянето на минимални заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

35.  отбелязва, че някои трудови реформи са въвели нови договорни формулировки и че според Комисията някои от тях са увеличили несигурността на пазарите на труда, изисквайки в много случаи несправедливо висока гъвкавост от по-младите поколения; отбелязва със загриженост данните от някои държави членки, при които процентът на временна заетост е над 90% за новите договори, което особено засяга младите хора и жените, и което според ОИСР(7)е една от преките причини за увеличаване на неравенството, въпреки че понякога тези условия на заетост са изрично поискани от работниците с цел да се постигне по-добро равновесие между професионалния и личния живот или допълнителни приходи; приканва държавите членки да установят полезно взаимодействие между националните политики и европейската политика на сближаване, за да се засили въздействието върху тези приоритетни групи; изразява особена загриженост относно разширяването на „договорите за нулево работно време“; счита, че всички видове договорни споразумения следва да дават на работниците достъп до основен набор от права и подходяща социална закрила;

36.  отбелязва, че високият процент дългосрочно безработни в Съюза, и в частност в някои държави членки, е причина все повече работници да губят правото си на обезщетения, преди да намерят ново работно място; отбелязва, че някои държави членки са ограничили достъпа до тези обезщетения или са намалили наличните средства и/или периода, през който се отпускат; призовава държавите членки, в рамките на своите правомощия, да поддържат баланс между адекватната социална закрила и подходящите стимули за активно търсене на работа, които предоставят персонализирана помощ без наказателни условия, застрашаващи социалните права; призовава държавите членки да въведат силни мерки за повишаване на активността с цел постигане на по-ефективни резултати; признава, че подобряването на политиката относно заетостта и подобряването на социалната закрила с цел активизиране на подкрепата и закрилата за хората, като по този начин се осигурява засилено социално сближаване, са основни компоненти на устойчивия икономически растеж; призовава да се извърши конкретно проучване на такива стимули на равнище ЕС и призовава държавите членки да въведат, в съответствие с националните практики, схеми за минимални доходи, насочени към справяне с проблема с обособени групи, които са социално изключени, и към гарантиране на минимален доход за домакинствата;

37.  приветства намаляването на равнищата на безработица сред младите хора, но посочва, че те остават на тревожни нива в много държави членки и региони и не отразяват непременно нетното създаване на работни места; подчертава, че несигурността на работните места и недостатъчната заетост също са се повишили и че през 2014 г. 43% от младите хора са били наети на временни договори, а 32% са били наети на непълно работно време; приветства решението на Комисията да освободи 1 милиард евро като авансово финансиране за схемата за гаранция за младежта; призовава държавите членки да използват бързо и ефикасно всички налични средства, за да изпълнят инициативата за младежка заетост с минимални стандарти за качество; призовава освен това тези средства да са обект на внимателно и постоянно наблюдение, така че да се гарантира, че те помагат на младите хора да навлязат на пазара на труда в дългосрочен план; призовава държавите членки да дадат приоритет на езиковото обучение и да улесняват мобилността чрез програми като „Еразъм +“ или „Еразъм за млади предприемачи“, както и да участват в мрежата EURES в областта на заетостта; също така подчертава значението на популяризирането и насърчаването на стажуването като средство за младите хора да придобият професионални квалификации, които ще улесняват достъпа им до пазара на труда;

38.  отбелязва, че към настоящия момент между държавите членки съществува значително несъответствие в успеха на прилагането на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост; отбелязва, че Международната организация на труда е изчислила, че за намирането на решение за младежката безработица в Съюза е необходим бюджет от 21 милиарда евро, както и че настоящият финансов ангажимент на Комисията е съвсем незадоволителен и е необходимо да бъде увеличен до достатъчно ниво; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки и с представителни младежки организации с цел предлагане на минимални стандарти и най-добри практики за прилагане на гаранцията за младежта;

39.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за решаване на въпроса със социалния дъмпинг и дъмпинга на заплатите в ЕС, тъй като това причинява сериозни вреди на засегнатите работници и на системите за социална закрила в държавите членки; призовава също така за включване на социалните партньори в тези усилия на всички равнища;

40.  подчертава факта, че несигурността на работните места сред младите хора се отразява отрицателно върху решенията за имане на деца и в резултат на това влияе негативно върху демографските перспективи на държавите членки;

41.  призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки за преодоляване на слабото участие на жените на пазара на труда чрез справяне със сегрегацията на пазара на труда, с разликата в заплащането между половете и с неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи; подчертава, че е необходим по-широк подход към въпроса за равенството между половете, който да не се ограничава само до равнищата на заетост;

42.  подчертава, че заетостта е най-добрият начин за борба с бедността и социалното изключване и че държавите членки следва да съсредоточат вниманието си върху улесняването на достъпа до пазара на труда, по-специално за младите хора и дългосрочно безработните;

Вътрешен пазар

43.  приветства новия подход на Комисията към рационализиране на процеса на европейския семестър; оценява високо в този контекст работата на Комисията по отношение на дефинирането на специфични за отделните държави препоръки във връзка с единния пазар, но счита, че тя е недостатъчна; призовава за по-целенасочени усилия за насочване и координиране на икономическите политики с цел гарантиране на последователно и справедливо прилагане на рамката за икономическо управление в държавите членки и измерване на последиците от икономическото управление във всички държави членки;

44.  подкрепя акцента, поставен в специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г., върху значението на премахването на необоснованите ограничения и бариери пред навлизането в ключови сектори; призовава съответните държави членки, наред с това, да разгледат тези препоръки възможно най-внимателно и като приоритет, изискващ незабавно действие, да отстранят тези пречки пред растежа на единния пазар;

45.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Съвета, Комисията, Еврогрупата и Европейската централна банка, както и на националните парламенти.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Процесът на европейския семестър цели да се осигури интегрирана координация на икономическата политика на равнище ЕС чрез комбинация от макроикономически инструменти и инструменти за надзор, което е необходимо за насочване на конвергенцията и за управление на взаимозависимостта на държавите членки.

Като част от годишния цикъл на европейския семестър, специфичните за всяка държава препоръки дават съвети на отделните държави членки за мерките, необходими за увеличаване на растежа, като същевременно се запазват стабилни публичните финанси. Специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г. се основават на политическите приоритети, определени от Комисията с последния Годишен обзор на растежа, и бяха одобрени от Европейския съвет през юли 2015 г.

Икономическите прогнози за предстоящата година показват признаци на икономическо възстановяване, с положителни темпове на растеж, повишаване на инфлацията и подобряване на фискалните перспективи, което отчасти се дължи на значимите фискални усилия и на структурните реформи, предприети от държавите членки. Трябва обаче да се отбележи, че основите на икономическия растеж продължават да остават несигурни.

В този контекст докладчикът приветства четирите основни приоритета на политиката, определени в тазгодишния цикъл: увеличаване на инвестициите, осъществяване на необходимите структурни реформи, фискална отговорност, както и подобряване на политиките за трудова заетост на държавите членки.

Като се вземе предвид много ниският процент на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки в повечето държави членки, докладчикът счита, че икономическото и финансовото положение, както и ситуацията със заетостта в ЕС, ще се подобрят само чрез провеждането на амбициозни структурни реформи. Освен това докладчикът подчертава, че структурните реформи са сериозно условие, за да могат инициативи на ЕС като ЕФСИ да донесат повече конкретни резултати.  

Докладчикът отбелязва със загриженост високите равнища на безработица в повечето държави членки. Той подчертава, че гъвкавите пазари на труда имат ключова роля в борбата с безработицата. Докладчикът счита, че за да се увеличат равнищата на заетост следва да се направи преход от данъчно облагане на труда към други източници на данъчни приходи.

През 2015 г. се наблюдава значително намаляване на броя на специфичните за всяка държава препоръки, с цел да се съсредоточат върху приоритетните въпроси, което отразява усилията на Комисията да оптимизира целия процес на европейския семестър. Докладчикът приветства тази инициатива, но счита също така, че са необходими по-нататъшни усилия, за да се укрепи процесът, и по този начин да се увеличи степента на изпълнение и ефективността на специфичните за всяка държава препоръки. Като пример за това докладчикът посочва допълнителното увеличаване на националната ангажираност към специфичните за всяка държава препоръки чрез включването на националните парламенти в процеса на европейския семестър.

В този контекст на 15 септември 2015 г. Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) организира размяна на мнения с представители на националните парламенти, което даде възможност за споделяне на опит относно процеса на европейския семестър. По-конкретно размяната на мнения показа важната роля, която националните парламенти следва да играят в подготовката на националните програми за реформа (НПР), като по този начин ще се увеличи ангажираността на национално равнище със специфичните за всяка държава препоръки и ще се прибави демократична отчетност на целия процес на европейския семестър. Резюмето, съдържащо основните заключения от тази размяна на мнения, е представено по-долу.

Размяна на мнения относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

На 15 септември 2015 г. комисията по икономически и парични въпроси проведе размяна на мнения с представители на националните парламенти на държавите – членки на ЕС, относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

На заседанието присъстваха представители от Белгия, Чешката република, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция.

По-голяма част от участващите считат европейския семестър за подходяща рамка за координация на политиките в рамките на ЕС. Като цяло бяха приветствани последните модификации, които целят рационализиране на неговия модел, включително по-целенасочено формулиране и по-ранно публикуване на специфичните за всяка държава препоръки. Бяха посочени обаче и няколко области, които подлежат на подобряване:

Изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки — настоящия опит показва, че специфичните за всяка държава препоръки се изпълняват по незадоволителен начин, главно поради липсата на ангажираност сред държавите членки, тъй като националните парламенти обикновено участват едва на последните етапи от семестъра (т.е. изготвяне на бюджета през есента). Следователно включването на националните парламенти на по-ранен етап, считано от пролетта (т.е. подготовката на националните програми за реформи и програмите за стабилност и конвергенция, парламентарния дебат относно проекта на Комисията за специфичните за всяка държава препоръки), би могло да спомогне за подобряване не само на степента на изпълнение на препоръките, като такива, но и на демократичната отчетност на целия процес. Що се отнася до еврозоната, по-голямата съгласуваност между препоръките за еврозоната като цяло и за отделните държави членки също се счита за фактор за увеличаване на напредъка на страните при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки (по-специално във връзка с оптималната фискална позиция на еврозоната или коригирането на текущата сметка в еврозоната);

Обхват на рамката — някои участници смятат, че настоящият модел не отчита в достатъчна степен социалното измерение на целия процес, при положение че специфичните за всяка държава препоръки се опират на прекалено опростени основи, тъй като по-големият брой структурни реформи няма автоматично да доведе до по-висок растеж и по-добри работни места. Съответно беше препоръчан подход към структурните реформи, който е по-социално ориентиран и насочен в по-голяма степен към конкретните държави;

Гъвкавостта на рамката — няколко представители призоваха за по-голяма гъвкавост като цяло по отношение на решението на държавите членки относно средствата за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и в частност за оценка на фискалните цели на фона на кризата с бежанците. Освен това рамката следва да позволява достатъчна степен на гъвкавост, така че да се отчетат националните избирателни графици, което може да доведе например до забавяния при подготовката на проектите на бюджетни планове (т.е. общите избори в Португалия и Полша тази есен);

Прилагане на рамката — този въпрос беше изведен на преден план в контекста на обсъждането на излишъка по текущата сметка на Германия, тъй като някои от участниците считат, че препоръките, целящи намаляване на дисбалансите по текущата сметка, не са симетрични по отношение на държавите с дефицит и държавите с излишък, не само от гледна точка на тяхното формулиране, но и на тяхното прилагане. Освен това рамката като такива следва да се прилага независимо от размера на държава членка. От друга страна, някои членове възразиха, че излишъкът по текущата сметка на Германия отразява успешния икономически модел на страната и следователно критиките са неоснователни както от политическа, така и от икономическа гледна точка. В това отношение е важно да се припомни, че процедурата при макроикономически дисбаланси е формулирана около индикативни прагове (включително за салдото по текущата сметка), а не толкова около законово определени тавани, какъвто е случаят с бюджетния дефицит съгласно процедурата при прекомерен дефицит. Накрая, при равни други условия, държава, която има излишък по текущата сметка е в икономически по-безопасно положение;

Ролята на Еврогрупата — въпросът за институционалната рамка на Еврогрупата и ролята й в рамките на европейския семестър беше активно разисквана с оглед на факта, че Еврогрупата няма формално основание, скрепено с Договорите, и демократична легитимност, когато взема суверенни решения. В това отношение е важно да се знае до каква степен Еврогрупата има право да взема решения, ако не всички държави – членки на еврозоната, са представени;

Други въпроси — участниците също така накратко обсъдиха възможните начини за подобряване на конкурентоспособността на държавите – членки на ЕС, необходимостта от установяване на общи правила за корпоративно данъчно облагане, както и европейското представителство или липсата на такова в рамките на многонационални форуми. Беше поставен и въпросът за хармонизиране на методологията, използвана за изчисляване на структурната фискална корекция.

В заключение, голямото мнозинство от участниците приветстваха възможността за обсъждане на въпроси, свързани с европейския семестър, с Европейския парламент, като изтъкнаха необходимостта от по-редовна размяна на мнения, включително между националните парламенти, и относно по-широк спектър от въпроси (като диалог за доклада на петимата председатели). Накрая председателят на комисията по икономически и парични въпроси г-н Гуалтиери отбеляза, че от гледна точка на икономическата политика между Европейския парламент и Комисията започва да се оформя преобладаващ консенсус относно начина за справяне с общата фискална позиция на равнището на еврозоната, така че да се изготвя комбинация от политики, която би допринесла за насърчаване на устойчивия растеж. Що се отнася до процедурните аспекти, той призова представителите на Европейския и на националните парламенти да намерят начини да предоставят положителен принос към работата на Комисията и да засилят демократичното измерение на европейския семестър.

29.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

2015/2210(INI)

Докладчик по становище (*): Жан Артюи

(*)  Асоциирана комисия — член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че в годишния обзор на растежа, представен от Комисията на 28 ноември 2014 г., се определят три основни стълба за 2015 г. (координирано стимулиране на частните инвестиции, подновен ангажимент за провеждане на структурни реформи и поемане на фискална отговорност), като за първи път се поставя акцент върху приноса на бюджета на ЕС за реализацията на тези цели;

Б.  като има предвид, че през последното шестмесечие бяха предприети множество бюджетни мерки – приемането на Регламента за създаване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), стартирането на оперативни програми, свързани с Кохезионния фонд, пренасянето на неусвоени през 2014 г. бюджетни кредити за поети задължения от периода 2007 – 2013 г. за 2015, 2016 и 2017 г., както и решението за увеличение на предварителното финансиране за Европейската инициатива за младежта, като тези мерки бяха подчинени на целите, определени в годишния обзор на растежа;

В.  като има предвид, че тези мерки показват добавената стойност на бюджета на ЕС, но също така очертават и ограниченията по отношение на политическите действия на ЕС, налагани от бюджет, който не се формира от истински собствени ресурси, който е под 1% от БВП на ЕС и който е ограничен от седемгодишна многогодишна рамка;

Г.  като има предвид позицията на Съвета относно бюджета за 2016 г., в която се предвижда намаление на бюджетните кредити за поети задължения с 563,6 милиона евро и на бюджетните кредити за плащания с 1,4 милиарда евро, като отново се подценяват действителните нужди от бюджетни кредити за плащания на ЕС, в противоречие с плана за уреждане на неплатени сметки, предложен от Комисията;

1.  приветства представянето на доклада на петимата председатели, озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“, но критикува факта, че графикът за неговото изпълнение е твърде бавен и не е съобразен с необходимостта от реформи във връзка с гръцката криза;

2.  приветства предприетите мерки за опростяване и укрепване на Европейския семестър, и по-специално по-голямо акцентиране върху приоритетите, по-малко документация и повече време за провеждане на дискусии, по-засилено политическо измерение и ангажираност на националните органи;

3.  приветства предложенията за засилване на парламентарния контрол, включително предложението за адаптиране на структурите на Парламента към специфичното естество на единната валута, което е необходимо за изграждането на истински икономически и паричен съюз;

4.  подчертава разбирането на Комисията за важната роля на националните и регионалните органи за насърчаване на необходимите структурни реформи чрез поемане на фискална отговорност и стимулиране на инвестициите в подкрепа на заетостта и растежа;

5.  приветства призива за осигуряване на пълна демократична легитимност за междуправителствените решения, като например Договора за стабилност, координация и управление, чрез включването им в първичното законодателство на ЕС;

6.  подчертава необходимостта от прилагане на всички съществуващи правила от Пакта за стабилност и растеж, с цел постигане на стабилност на публичните финанси;

7.  приветства идеите, предложени във връзка с механизма за бюджетна стабилност на еврозоната, които ще бъдат първата стъпка към създаването на европейска финансова служба; отбелязва, че публикуването на Бяла книга през пролетта на 2017 г. съвпада с междинния преглед на МФР; в тази връзка припомня своя призив, че всички допълнителни инструменти или финансиране следва да подлежат на бюджетен контрол от страна на Парламента и следва да се финансират над тавана на МФР за периода 2014 – 2020 г.;

8.  отново изтъква необходимостта от нова система за собствени ресурси, която да проправи пътя за реална реформа на механизмите за финансиране на ЕС, без увеличаване на данъчното бреме за гражданите на ЕС и чрез създаване на истинска връзка между гражданите и европейските органи; в този смисъл очаква с нетърпение анализа и обсъждането на предложенията, които работната група на високо равнище относно собствените ресурси ще представи следващата година;

9.  припомня, че недостигът на бюджетни кредити за плащания се дължи до голяма степен на недостатъчните тавани за плащанията, а залагането на недостатъчно средства в бюджета продължава да бъде остър проблем през 2015 г.; изразява опасения, че това ще продължи да излага на опасност правилното изпълнение на новите програми по линия на МФР за периода 2014 – 2020 г. и да ощетява бенефициентите, по-специално местните, регионалните и националните органи, които са изправени пред икономически и социални ограничения;

10.  приветства приемането на Регламента за ЕФСИ като средство за стимулиране на частните инвестиции и подчертава ролята на Парламента за минимизиране на преразпределението на средства от програмата „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа; припомня своя ангажимент за по-малко съкращения на бюджетни кредити в хода на годишната бюджетна процедура;

11.  счита, че е важно да се гарантира успехът на този план, и следователно ще следи много внимателно неговото изпълнение, и по-специално евентуални действия за изваждане на инвестиционните разходи и държавния дълг от счетоводните баланси на държавите членки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

13

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jonathan Arnott, Jean Arthuis, Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Siegfried Mureşan, Victor Negrescu, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Monika Vana, Daniele Viotti, Marco Zanni, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michał Marusik, Andrej Plenković, Nils Torvalds, Anders Primdahl Vistisen

24.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/2210(INI))

Докладчик по становище (*): Серхио Гутиерес Прието

(*) Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че много държави членки все още имат големи дефицити, докато други трупат излишъци по текущата сметка, и че е необходимо да се разработят и координират програми за фискалната отговорност, които вземат предвид тези разлики и са съвместими със създаването на достойни работни места, водещи до качествена заетост, икономически растеж и следователно до устойчива социална държава за бъдещите поколения; призовава Комисията, която вече е получила националните предложения за бюджета за 2016 г., и в рамките на бюджетната политика, определена в Пакта за стабилност и растеж, да се възползва в пълна степен от съществуващата гъвкавост(8) и да предоставя, когато е целесъобразно, гъвкава процедура относно националната отговорност, която по-добре да отразява цикличните ситуации в държавите членки и да дава възможност за приемането на социално отговорни и икономически ефективни политики, насочени към създаване на достойни работни места, водещи до качествена заетост и социални инвестиции в качествени услуги;

2.  счита, че докато държавите членки с високи равнища на дефицит и дълг трябва да продължат усилията си за постигане на фискална устойчивост, държавите членки, които имат фискален капацитет, следва да го използват за насърчаване на вътрешното търсене и на инвестициите, благоприятстващи растежа;

3.  изразява съжаление, че като цяло няма позоваване на целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава, че социалните политики и политиките в областта на заетостта следва да се разглеждат не само от гледна точка на разходите, но също така и от гледна точка на дългосрочните ползи; във връзка с това призовава съответните социални и свързани с околната среда цели да бъдат интегрирани в нова рамка за оценка, за да се гарантира, че специфични за всяка държава препоръки се предлагат на всички държави, които не постигат напредък в борбата с бедността, осигуряването на достойни работни места, водещи до качествена заетост, предотвратяването на ранното напускане на училище, поощряването на ученето през целия живот и на ефективното използване на ресурсите и предотвратяването на изменението на климата;

4.  призовава специфичните за всяка държава препоръки да включват препоръката на Комисията(9) относно превантивното преструктуриране на предприятията, изложени на риск от несъстоятелност, и опрощаването на задълженията на предприемачи, изпаднали в несъстоятелност, независимо дали са физически или юридически лица, с цел даване на втори шанс за предприятията; призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на тези програми, така че да обхванат семействата, застрашени от съдебно отстранение, с цел да се гарантира по-голямо социално сближаване, като се намали рискът от бездомност; подчертава, че макар и финансовите затруднения на домакинствата да са намалели, те все още са доста над процента, който се наблюдаваше през предходното десетилетие, и според Комисията остава голяма разлика между равнищата на финансовите затруднения на домакинствата с ниски доходи и тези, попадащи в квартила с по-високите доходи(10);

5.  отбелязва, че макар и дефицитите да бяха намалени в редица държави, този процес е също така причина за спад на публичните инвестиции в Съюза; поради това приветства насърчаването на европейска инвестиционна политика, насочена към стимулиране на растежа и създаване на работни места, и призовава за по-нататъшни усилия, за да се осигури финансирането на реалната икономика; счита, че основните цели на проектите, които получават подкрепата по линия на ЕФСИ, следва да бъдат създаването на достойни работни места, водещи до качествена заетост, и постигането на социално, икономическо и териториално сближаване; счита, че следва да бъдат засилени мерките в отговор на призива на Парламента(11) за насърчаване на социалните инвестиции не само с цел постигане на финансова изгода, но и с цел насърчаване на положително социално въздействие и намаляване на неравенството посредством, наред с другото, подобряване на обществените услуги и подкрепа за създаването на работни места за категории хора в неравностойно положение; във връзка с това подчертава необходимостта от засилване на регулаторните инструменти на Комисията (като например оценки на въздействието, оценки и т.н.) и от прилагане на форми на контрол и наблюдение, когато са направени инвестиции;

6.  подчертава, че макар и малките и средните предприятия да имат основна заслуга за създаването на работни места в Съюз, те продължават да се сблъскват с трудности по отношение на достъпа до кредитиране и с ненужни административни тежести и бюрокрация, които пречат на техния растеж и устойчиво развитие, както и на техния потенциал за създаване на работни места; отбелязва инициативата на Комисията да се модернизира регулаторната и административната среда с цел подобряване на инвестиционния климат и условията за МСП и подкрепя препоръките, водещи до подобрение, при зачитане на социалните и трудовите стандарти; подчертава значението на инвестициите в разработването на иновативни начини за финансиране, като например колективното финансиране и микрокредитирането, и на инвестициите, насочени към стимулиране на развитието на МСП, микропредприятия, новосъздадени иновационни предприятия и предприятия, насърчаващи зелените работни места;

7.  припомня, че регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, обикновено имат по-високи равнища на безработица и по-малък икономически растеж; поради това счита, че са необходими инвестиции, за да се подобри техният потенциал за растеж и да се привлекат хора да живеят в тези области, с цел да се гарантира тяхната устойчивост;

8.  отбелязва препоръките относно необходимостта от постигане на напредък в рамките на новите трудови реформи и призовава, ако се извършват такива реформи, да се гарантират социалната закрила и социалният диалог (в съответствие с националните практики) и да се осигури необходимият политически консенсус, за да бъдат те устойчиви и ефективни; счита, че реформите на пазара на труда следва да постигнат необходимия баланс между гъвкавост и сигурност за работниците и работодателите и не следва да водят например до изключване на работници от колективните трудови договори, по-ниска производителност или по-ниски равнища на заетост; призовава за амбициозни трудови реформи в държавите членки, в които те са все още необходими, като се използват предимствата на това, че сме достигнали повратен момент в икономическия цикъл; тези реформи следва да могат да намалят разпокъсаността, да насърчават създаването на работни места, да намалят несигурността и да се борят срещу бедността, с цел увеличаване на производителността и конкурентоспособността на нашата икономика, като същевременно се гарантират повече работни места и достойни заплати чрез инвестиции в човешки капитал; подчертава, че други структурни реформи, като например реиндустриализацията, са също толкова важни, за да се създаде устойчив пазар на труда;

9.  призовава Комисията да гарантира в политическите насоки, че реформите на пазара на труда имат за цел, наред с другото, намаляване на сегментацията на пазара на труда,гарантиране на по-добро прогнозиране и постигане на съответствие между умения и работни места, отбелязване на напредък по отношение на приобщаването на уязвими групи, намаляване на бедността сред работещите, насърчаване на равенството между половете, засилване на правата на работниците с нетипични договори и предоставяне на по-голяма социална закрила на самостоятелно заетите лица;

10.  приветства намаляването на равнищата на безработица в Съюза; отбелязва обаче, че равнищата на безработица остава високи, и призовава държавите членки да възприемат всеобхватен подход в прилагането на ефективни активни политики на пазара на труда, насочени както към пригодността за заетост на търсещите работа лица, така и към по-приобщаващ пазар на труда, включително допълнителни мерки за подпомагане на търсещите работа лица и на работодателите; подчертава необходимостта от разрешаване на проблема с несъответствието между уменията и потребностите и остаряването на уменията като средство за справяне с дългосрочната безработица, и счита, че е необходима по-голяма координация на тези политики на национално и европейско равнище; в тази връзка призовава за засилване на мерките за подкрепа и по-нататъшно развитие на ефективното професионално образование и обучение, сътрудничеството между образователните институции, предприятията, организациите на работодателите и други заинтересовани страни, както и необходимостта от подобряване на ефективността на публичните и частните служби по заетост, за да се коригират несъответствията между търсените и предлаганите умения на пазара на труда и да се улесни търсенето на работа в Съюза;

11.  отбелязва, че липсата на структурни реформи или тяхното забавяне е добре известен проблем в някои държави членки, поради което счита, че като част от целите си в рамките на европейския семестър Комисията трябва да направи по-задълбочена оценка на вредите за създаването на работни места в средносрочен план, произтичащи от липсата на отговорност от страна на определени държави, които не провеждат структурни реформи;

12.  признава, че определянето на минимални заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

13.  посочва, че Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждават относно социалните (бедността сред работещите) и икономическите (намаленото вътрешно търсене) проблеми, свързани с обезценяването на заплатите, което се наблюдава през последните години; в тази връзка подчертава, че наличието на подходяща политика относно възнагражденията е от съществено значение за поддържането на вътрешното търсене и че увеличаването на възнагражденията следва да бъде по-добре адаптирано към промените в производителността; поддържа мнението, че трябва се отбележи значението на увеличаването на заплатите, особено в тези държави, в които заплатите са под прага на бедността, но че това трябва да се прави, без да се накърнява принципът на субсидиарност; припомня, че минималните работни заплати значително се различават в отделните държавите членки, и отново отправя искане за проучване(12) по този въпрос, включително анализ на разликите в покупателната способност между държавите членки; насърчава държавите членки да определят минимални заплати в съответствие с националното законодателство и националните практики и да разгледат тяхното въздействие върху бедността сред работещите, доходите на домакинствата, съвкупното търсене и създаването на работни места;

14.  отбелязва, че някои трудови реформи са въвели нови договорни формулировки и че според Комисията някои от тях са увеличили несигурността на пазарите на труда, изисквайки в много случаи несправедливо висока гъвкавост от по-младите поколения; отбелязва със загриженост данните от някои държави членки, при които процентът на временна заетост е над 90 % за новите договори, което засяга най-вече младите хора и жените и според ОИСР(13) е една от основните причини за увеличаване на неравенството, въпреки че понякога тези условия на заетост са изрично поискани от работници с цел да се постигне по-добро равновесие между професионалния и личния живот или допълнителни приходи; приканва държавите членки да установят полезно взаимодействие между националните политики и европейската политика на сближаване, за да се засили въздействието върху тези приоритетни групи; изразява особена загриженост относно разширяването на „договорите за нулево работно време“; счита, че всички видове договорни споразумения следва да дават на работниците достъп до основен набор от права и необходимата социална закрила;

15.  призовава Комисията и държавите членки да се запознаят с доклада на МВФ(14) относно причините и последиците от неравенството, в който се посочва, че увеличаването на неравенството в доходите може да се отрази отрицателно върху икономическия растеж и потенциала за създаване на работни места; призовава за полагане на повече усилия за изместване на данъчната тежест от труда към други източници, за ефективни действия в областта на данъчното облагане на труда и за по-справедливи пазари на труда, гарантиращи свобода на движение на работници в Европа и политики за преразпределение, като се вземат предвид специфичните особености на отделните държави членки, с цел засилване на икономическия растеж, на конкурентоспособността и на производителността, както и улесняване на по-широко и засилено икономическо и социално сближаване;

16.  отбелязва, че високият процент дългосрочно безработни в Съюза, и в частност в някои държави членки, е причина все повече безработни да губят своите социални помощи, преди да намерят ново работно място; отбелязва, че някои държави членки са ограничили достъпа до тези обезщетения или са намалили наличните средства и/или периода, през който се отпускат; призовава държавите членки, в рамките на своите компетентности, да поддържат баланс между адекватната социална закрила и подходящите стимули за активно търсене на работа, които предоставят персонализирана помощ без наказателни условия, застрашаващи социалните права; призовава държавите членки да въведат силни мерки за активизиране с цел постигане на по-ефективни резултати; признава, че подобряването на политиката относно заетостта и на социалната закрила с цел активизиране на подкрепата и закрилата за хората, като по този начин се гарантира засилено социално сближаване, са основни компоненти на устойчивия икономически растеж; призовава за конкретно проучване на такива стимули на равнище ЕС и призовава държавите членки да въведат в съответствие с националните практики схеми за минимални доходи, насочени към справяне с проблема с участъците на социална изолация и гарантиране на минимален доход за семействата;

17.  приветства намаляването на равнищата на безработица сред младите хора, но посочва, че те все още бележат тревожни нива в много държави членки и региони и не са непременно базирани върху нетното създаване на работни места; подчертава, че несигурността на работните места и недостатъчната заетост също са се повишили и че през 2014 г. 43 % от младите хора са на временни договори, а 32 % са на непълно работно време; приветства решението на Комисията да освободи 1 милиард евро като авансово финансиране за схемата за гаранции за младежта; призовава държавите членки да използват всички налични средства за бързо и ефикасно изпълнение на инициативата за младежка заетост с минимални стандарти за качество; призовава освен това тези средства да са обект на внимателно и постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те помагат на младите хора да навлязат на пазара на труда в дългосрочен план; призовава държавите членки да дадат приоритет на езиковото обучение и да улесняват мобилността чрез програми като „Еразъм +“ или „Еразъм за млади предприемачи“, както и да участват в мрежата EURES в областта на заетостта; също така подчертава значението на популяризирането и насърчаването на чиракуването като средство за младите хора да придобият професионални квалификации, които ще улесняват достъпа им до пазара на труда;

18.  отбелязва, че към настоящия момент между държавите членки съществува значително несъответствие в успеха на прилагането на гаранцията за младежта и на инициативата за младежка заетост; отбелязва, че Международната организация на труда е изчислила, че за намирането на решение за младежката безработица в Съюза е необходим бюджет от 21 милиарда евро, както и че настоящият финансов ангажимент на Комисията е съвсем недостатъчен и трябва да бъде увеличен до съответното ниво; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки и с представителни младежки организации с цел предлагане на минимални стандарти и най-добри практики за прилагане на гаранцията за младежта;

19.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за решаване на въпроса със социалния дъмпинг и дъмпинга на заплатите в ЕС, тъй като това причинява сериозни вреди на засегнатите работници и на системите за социална закрила в държавите членки; призовава също така за включване на социалните партньори в тези усилия на всички равнища;

20.  подчертава факта, че несигурността на работните места сред младите хора се отразява отрицателно върху решенията за имане на деца и в резултат на това влияе негативно върху демографските перспективи на държавите членки;

21.  припомня необходимостта от борба с недекларирания труд, който нанася щети на икономиката на ЕС, води до нелоялна конкуренция и нарушаване на пазарните правила и е причина за нарастваща липса на социална закрила и на защита на заетостта на работниците; поради това призовава за бързото влизане в сила на Европейската платформа срещу недекларирания труд;

22.  счита, че тазгодишните препоръки са насочени почти изцяло към пазара на труда и не са преодолели предизвикателствата, свързани с намалените услуги и качеството на услугите, предлагани на нуждаещите се; припомня необходимостта от инвестиране в ранна намеса и превенция и във високо качество, достъпни и приобщаващи услуги, включително в образование от ранна възраст, подпомагане на семействата и общностите, социални услуги и здравеопазване; подчертава факта, че повишеното търсене на услуги би могло също да доведе до разкриване на голям брой работни места в социалния сектор, ако се използва ефективен подход, и че секторите на здравеопазването и на социалните грижи представляват ключови области за инвестиции с цел изграждане на устойчиви икономики; приканва Комисията да докладва за напредъка в разработването на инициативи, като част от стратегията „Европа 2020“, за инвестиции в секторите на здравеопазването и на социалните грижи във връзка с качествената заетост;

23.  подчертава факта, че според доклада на МВФ(15) прогресивността на данъчните системи е отслабнала през последните години в някои държави членки, което води до увеличаване на неравенството; счита, че данъчната тежест е много по-висока за получаващите ниско заплащане работници и за МСП с по-високи ефективни данъчни ставки; отчита факта, че макар и данъчното облагане да е от компетентността на държавите членки, прогресивните данъчни системи спомагат за смекчаване на най-тежките последици от икономическата криза, и признава значението на намаляването на данъчното облагане на труда и предприятията с оглед на нарастващото търсене и създаването на работни места, като в същото време се гарантира подходящо финансиране на системите за социална закрила; настоява данъчните измами и укриването на данъци да се разглеждат в рамките на и между държавите членки;

24.  призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки за преодоляване на слабото участие на жените на пазара на труда чрез справяне със сегрегацията на пазара на труда, разликата в заплащането между половете и неравномерното разпределение на отговорностите за полагане на грижи; подчертава, че е необходим по-широк подход към въпроса за равенството между половете, който да не се ограничава само до равнищата на заетост;

25.  отбелязва потенциалната стойност на европейските автоматични стабилизатори; отбелязва, че Комисията не е включила в специфичните за всяка държава препоръки важността на запазването на силни автоматични стабилизатори в държавите членки като продължение на нейното съобщение, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на ИПС“, както призова Парламентът(16) и въпреки важната им роля за поддържане на социалното сближаване и за стимулиране на вътрешното търсене и икономическия растеж; призовава Комисията, с цел да позволи по-ефективен анализ и да насърчи определянето и обмена на най-добри практики между държавите членки, да извърши подробен преглед на избора на държавите членки в различните политически области и на съответните резултати;

26.  подчертава, че социалната икономика осигурява заетост за над 14 милиона души, които представляват около 6,5 % от работещите в Съюза; изразява съжаление, че предприятията на социалната икономика, които представляват 10 % от европейските предприятия – предимно МСП и микропредприятия – се сблъскват с дори повече трудности за получаване на публично или частно финансиране, отколкото традиционните предприятия; подчертава, че е необходимо да им се предоставя по-голяма подкрепа, например като им се дава възможност за достъп до различни форми на финансиране като европейски фондове, микрокредити и групово финансиране или се подобрява техният достъп до цифрова икономика; счита в този контекст, че специфичните за всяка държава препоръки следва да поставят по-силен акцент върху ролята на предприятията от социалната икономика при насърчаването на социалното и икономическото сближаване в Европа в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

27.  счита, че макар и Комисията е признала, че „бедността и социалната изолация са се увеличили“(17), като понастоящем 1 на всеки 4 граждани живее в бедност, може само да се изрази съжаление, че липсва позоваване в специфичните за всяка държава препоръки на целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността; призовава за всеобхватна стратегия за борба с бедността на основата на достъп до достойни работни места, водещи до качествени работни места, услуги, осигуряване на минимални доходи и социална закрила, в съответствие с принципа на субсидиарност; отбелязва, че образованието, и следователно по-големите възможности за намиране на работа, е едно от главните средства за борба с бедността; подчертава необходимостта от признаване на нарастването на личната задлъжнялост като ситуация, която увеличава личната и общата икономическа уязвимост;

28.  подчертава, че заетостта е най-добрият начин за борба срещу бедността и социалното изключване и че държавите членки следва да съсредоточат вниманието си върху улесняването на достъпа до пазара на труда, по-специално за младите хора и дългосрочно безработните;

29.  отбелязва със загриженост бързото увеличаване на крайните форми на бедност като бездомността в много държави членки; призовава към всички държави членки да бъдат отправени специфични за всяка държава препоръки относно стратегиите за социално приобщаване, включително относно борбата с крайните форми на бедност като бездомността; изразява съгласие с Комисията, че държавите членки трябва да обърнат внимание на бездомността и на риска от бездомност чрез всеобхватни стратегии, основани на превенция, подходи, при които се поставя акцент върху жилищното настаняване, преразглеждане на разпоредбите и практиките във връзка със съдебното отстраняване от жилища и наличието на жилища на действително достъпни цени, предоставящи стабилност, както и прекратяване на инкриминирането на бездомните хора; призовава за подобряване на международния обмен на най-добри практики и взаимно обучение и признава в тази връзка ролята на програмата на ЕС за заетост и социални иновации;

30.  призовава да се извършат пенсионни реформи, като се вземат под внимание многократно отправяните препоръки на Парламента(18) за гарантиране на устойчивост, сигурност и адекватност на пенсиите за жените и мъжете чрез укрепване на пенсионните схеми, с цел достоен пенсионен доход, който най-малкото надхвърля прага на бедността; счита, че обвързването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота не е единственият начин за справяне с предизвикателството със застаряващото население и че реформите на пенсионната система следва също така да отразяват, наред с другото, тенденциите на пазара на труда, раждаемостта, демографското положение, здравето и финансовото положение, условията на труд и коефициента на икономическа зависимост; припомня, че най-добрият начин за справяне с предизвикателството относно застаряването е да се повиши общото равнище на заетост на основата, наред с другото, на социални инвестиции в активния живот на възрастните хора;

31.  изразява загриженост от ограничената роля, която играят националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество в изготвянето на националните програми за реформи и конвергентните програми, както и при специфичните за всяка държава препоръки; при все това отбелязва промените във функционирането на европейския семестър през 2015 г. с цел постигане на по-голяма ангажираност на национално равнище и подчертава, че реформите следва да бъдат задача главно на държавите членки; призовава Комисията да подкрепи, при рационализирането на съществуващите механизми за икономическо управление, реформа, която да предоставя допълнителна демократична легитимност на европейския семестър благодарение на участието на Европейския парламент и националните парламенти в процедурите по изготвяне и одобряване и също така провеждането на консултации със социалните партньори и гражданското общество;

32.  отнася се критично към факта, че не всички държави членки са включили своите национални парламенти, национални социални партньори и гражданското общество в изготвянето на националните си програми за реформа; призовава държавите членки да включат подробен преглед в своите национални програми за реформа, в който се посочва кой и по какъв начин е участвал; призовава Комисията да направи преглед на различните национални практики за парламентарни процедури и участие на заинтересованите страни в европейския семестър с цел подобряване на участието;

33.  oтбелязва препоръката на Комисията да се извърши реформа на системите за здравеопазване, така че те да изпълняват своите цели за предоставяне на всеобщ достъп до висококачествени грижи – включително достъп до лекарства на достъпни цени, особено за животоспасяващи лекарства – и да се гарантира зачитането на правата на здравния персонал; отбелязва, че като следствие от кризата някои от държавите членки не са успели да осигурят пълен обхват на общественото здравеопазване;

34.  изразява съжаление, че Комисията не е включила в специфичните за всяка държава препоръки значението и потенциала за създаване на работни места на зелената икономика, която според оценки на Комисията би могла да създаде пет милиона работни места до 2020 г. в секторите на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, при условие че се прилагат амбициозни политики в областта на климата и енергетиката;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

14

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Tiziana Beghin, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Jane Collins, Martina Dlabajová, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Georgi Pirinski, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Yana Toom, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Georges Bach, Amjad Bashir, Tania González Peñas, Sergio Gutiérrez Prieto, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Michaela Šojdrová, Neoklis Sylikiotis

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut

25.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/2210(INI))

Докладчик по становище: Илдико Гал-Пелц

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.(19),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2015 г., озаглавено „Европейски семестър за 2015 г.: Специфични за всяка държава препоръки“ (COM(2015)0250),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно „Преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства“(20),

1.  отбелязва, че единният пазар остава фрагментиран и в недостатъчна степен реализиран, а големият потенциал за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, нововъведения и работни места е все още неоползотворен, особено по отношение на услугите; призовава Европейската комисия и държавите членки да изпълнят своите ангажименти и да гарантират, че съживяването на единния пазар е един от основните приоритети на Съюза; счита за особено важно това, големият потенциал на единния пазар да се използва във възможно най-голяма степен чрез цялостен подход, за да се насърчат растежът и конкурентоспособността; изтъква, че Европейския семестър следва да обхване целите на широкообхватна, дългосрочна стратегия на ЕС за растеж и работни места, насочена към 2020 г. и периода след това; повтаря във връзка с това своя призив за бързото прилагане на всички релевантни законодателни актове на ЕС и настоятелно приканва Комисията да гарантира по-ефективно използване на производства за установяване на нарушение и приканва Европейския съвет да продължи по-нататъшното развитие на този вид производства в рамките на бъдещи преразглеждания на Договора за функционирането на Европейския съюз;

2.  повтаря призива си към Комисията да представи предложения за класифициране на единния пазар като конкретен стълб на европейския семестър, включително специални насоки и специфични за всяка държава препоръки във връзка с него, за да бъде обхванат ясен набор от приоритети, свързани с реалната икономика; изисква от Комисията да засили връзката между стълбовете; припомня, че доброто икономическо управление и неговото влияние могат да бъдат ефективни само ако изпълняващите и прилагащите правилата са в достатъчна степен ангажирани; призовава Комисията във връзка с това да интегрира осъществяването на всички измерения на единния пазар – стоки, услуги, капитал, труд, енергетика, транспорт и дигиталния сектор – като част от европейския семестър и специфичните за отделните държави препоръки;

3.  призовава за засилването на управлението на вътрешния пазар през европейския семестър чрез установяване на набор от специфични показатели, които измерват резултатите от него, заедно с допълнителни данни; призовава за включване на специфичен раздел в докладите на държавите, който да посочва ясно бариерите и напредъка на вътрешния пазар;

4.  изтъква, че за да има европейският семестър измерение за единен пазар, Годишният обзор на растежа следва да насърчава държавите членки да ангажират местните и регионалните си органи с установяване на диференциран принос към целите на „Европа 2020“ и изготвянето и изпълнението на национални програми за реформи (НПР) въз основа на принципа за управление на единния пазар;

5.  изисква от Комисията да призове държавите членки да въведат в своите годишни национални програми за реформи специфичен и подробен раздел относно единния пазар, където да се посочва развитието на неговата интеграция на национално равнище, както и мерките, които предстои да се приемат през следващата година; призовава Комисията да използва същата структура за своите препоръки, специфични за всяка държава членка;

6.  изтъква значението и добавената стойност на докладите за интеграцията на единния пазар през предходните години предвид на техния принос за изпълнението на общите приоритети, посочени в годишния обзор на растежа, изготвян от Комисията, и определянето на специфичните за всяка държава препоръки като част от европейския семестър; поради това изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че за 2015 г. липсва доклад за интеграцията на единния пазар, както и че призивът на Парламента не е последван от действия;

7.  приветства новия подход на Комисията по отношение на рационализиране на свързания с европейския семестър процес; оценява високо във връзка с това работата на Комисията по отношение на дефинирането на специфични за отделните държави препоръки във връзка с единния пазар, но счита, че тя е недостатъчна; призовава за повече целенасочени усилия за насочване и координиране на икономическите политики с цел гарантиране на последователно и справедливо прилагане на рамката за икономическо управление в държавите членки и измерване на последиците от икономическото управление във всички държави членки;

8.  изразява загриженост по отношение на все още съществуващите макроикономически дисбаланси в някои държави членки, по-специално високото равнище на публичния дълг, големите дефицити по текущата сметка, както и прекомерните рискове в банковата система;

9.  подкрепя акцента, поставен в специфичните за всяка държава препоръки за 2015 г., върху значението на премахването на необоснованите ограничения и бариери пред навлизането в секторите с ключово значение; призовава съответните държави членки наред с това да разгледат тези препоръки възможно най-внимателно и да си поставят като спешен приоритет отстраняването на тези пречки пред растежа на единния пазар;

10.  отбелязва, че единният пазар е един от най-важните елементи на европейския проект, и отчита, че за да бъде приобщаващ свързаният с европейския семестър процес, Парламентът следва да участва активно в него; призовава държавите членки, които не са изпълнили специфичните за тях препоръки по отношение на вътрешния пазар, да разяснят причините пред компетентната парламентарна комисия (комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите); призовава Парламента да използва такива разяснения като основа за подпомагане на Комисията по отношение на разработването на нови специфични за отделните държави препоръки своевременно с оглед публикуване през май;

11.  изразява съжаление, че са налице много оплаквания относно недостатъци при изпълнението; изисква от Комисията по-добра система на наблюдение и представяне на резултатите по отношение на изпълнението в областта на правото; изисква от Комисията да направи нова оценка на правните рамки, при които е налице сериозен дефицит при изпълнението;

12.  подчертава, че в повечето държави членки публичните и частните инвестиции са недостатъчни; настоятелно призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за подобряване и улесняване на достъпа до финансиране за МСП (по-специално по отношение на ключови сектори, включително бързо развиващия се цифров пазар), да осигури подобряване на бизнес средата, да опрости процедурите, да намали административната тежест в рамките на единния пазар и да подкрепя инвестициите; изтъква значението на конкурентните и във висока степен интегрирани пазари с разумно регулиране на бизнеса за успеха на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

13.  припомня необходимостта от това инвестициите да бъдат съсредоточени върху приоритетите, определени в стратегията „Европа 2020“, т.е. изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации, насърчаване на по-екологосъобразна и по-конкурентоспособна икономика, характеризираща се с по-ефективно използване на ресурсите, както и на икономика с изобилие на работни места, което да позволи достигане на високо равнище на социално и териториално сближаване; призовава Комисията да зачита графика за даването на ход на ЕФСИ през есента на 2015 г., така че той да окаже планираното въздействие на насърчаване на реалната икономика и засилване на възстановяването в държавите членки; счита, че тези инвестиции ще послужат за засилването на конкурентоспособността на ЕС в ключови за растежа сектори като услуги, енергетика, транспорт и дигиталния единен пазар;

14.  счита, че е необходима по-голяма подкрепа от Комисията и държавите членки за МСП с цел разширяване на техните пазари, стимулиране на иновациите, насърчаване на капацитета на МСП за износ, стимулиране на създаването на работни места, оказване на помощ на МСП, за да се конкурират по-ефективно, особено на вътрешните пазари, и подобряване на цялостната производителност; призовава за максимално увеличаване на възможностите, представени от Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) за 2014-2020 г., за да се подобри достъпът на МСП до финансиране в рамките на вътрешните и международните пазари; призовава за насърчаване на други форми на финансиране, алтернативни на банковото финансиране;

15.  изтъква, че по-доброто и по-силното координиране в областта на данъчното облагане, както и подновените усилия за борба с измамите, отклонението от данъчно облагане и избягването на плащане на данъци, при надлежно зачитане на националните правомощия, са необходими за гарантиране на условия на равнопоставеност и избягване на нелоялната конкуренция, както и вредни изкривявания в рамките на единния пазар;

16.  изтъква, че европейският семестър е явна възможност да се поощри по-голям напредък в усилията за изграждане на цифров единен пазар; приветства в тази връзка съобщението на Комисията относно пътната карта за приключване на изграждането на цифровия единен пазар; счита, че е от съществено значение да се преодолее сегашната разпокъсаност на националните разпоредби по отношение на цифровите услуги и да се изгради по-иновативен и по-прозрачен цифров единен пазар, основан на лоялна конкуренция, като по този начин се осигури високо ниво на достъпност и защита на потребителите; призовава Комисията да спазва предвидения график и да даде ход на 16-те инициативи за постигане на истински цифров единен пазар в Европа с цел да се допринесе за икономическото възстановяване на Европейския съюз, да се подобрят вътрешната и външната конкурентоспособност на ЕС и да се насърчи социалното сближаване;

17.  счита, че незадоволителното равнище на цифрови умения, неравномерното покритие и високите разходи ограничават ползите от информационните и комуникационните технологии (ИКТ); настоятелно призовава Комисията и държавите членки да отдадат приоритет в специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи на цифровото обучение за граждани и предприятия и да осигурят достъп за всички граждани до мрежовата инфраструктура;

18.  счита, че държавите членки трябва да засилят усилията си за модернизиране на публичните си администрации чрез предоставяне на повече и по-достъпни дигитални услуги за граждани и предприятия, с особен акцент върху МСП, и да улесняват трансграничното сътрудничество и оперативната съвместимост между публичните администрации; подкрепя изпълнението на възможности за оценка и обмен на най-добри практики в областта на цифровите услуги;

20.  признава, че съществуват редица ограничения, които пречат на правилното функциониране на пазарите на продукти и услуги; подкрепя работата, извършвана от Комисията в областта на регулираните професии;

21.  отбелязва, че повечето държави членки са под средното равнище за целите на „Европа 2020“ за научноизследователската и развойна дейност; изисква от Комисията да спази намерението за публикуване на прегледа на стратегията „Европа 2020“ най-късно в края на тази година, за да се засили ролята на единния пазар и единния цифров пазар като ключови инструменти за възраждане на икономическия растеж и създаването на качествени работни места в ЕС; призовава държавите членки да насочват по-решително своите икономики към иновации и знания;

22.  подчертава, че цялостното и бързо прилагане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите ще предостави отлична възможност за насърчаване на нововъведенията и достъпа за МСП, на устойчиво развитие, както и за модернизиране на публичната администрация като се повишат качеството, ефективността и прозрачността на публичните разходи и инвестиции;

23.  счита, че трябва да се засили съпричастността на националните парламенти по отношение на специфичните за всяка държава препоръки; насърчава държавите членки да предоставят на Комисията възможността да представя специфичните за всяка държава препоръки в националните парламенти; освен това призовава държавите членки да приложат специфичните за всяка държава препоръки и да транспонират изцяло целите на ЕС в национални цели; освен това напомня отново призива си към Комисията да докладва в компетентната комисия на Парламента относно мерките, предприети за осигуряване на напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, както и относно напредъка, постигнат до този момент;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

7

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Antanas Guoga, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Jiří Maštálka, Marlene Mizzi, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Lucy Anderson, Pascal Arimont, Ulrike Trebesius

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Mario Borghezio, Roger Helmer, Flavio Zanonato

18.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/2210(INI))

Докладчик по становище: Искра Михайлова

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приема, че новият подход за по-целенасочен Европейски семестър за 2015 г. се съсредоточава върху четири основни приоритета за икономически растеж: стимулиране на инвестициите, осъществяване на структурни реформи, фискална отговорност и подобряване на политиката за заетостта; отбелязва специфичните за всяка държава препоръки (СДП) за 2015 г., които се отнасят до двигателите на растежа, които могат да дадат възможност за устойчиво възстановяване и чрез които може да се постигне напредък в по-кратък срок (12 – 18 месеца);

2.  припомня, че стабилната макроикономическа рамка е важна за постигането на целта за намаляване на различията в равнищата на развитие, както е посочено в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и че политиката на сближаване може да бъде мощен двигател за постигането на тази цел, ако e придруженa от стабилна макроикономическа рамка; изразява дълбока загриженост, че в държави членки с високи равнища на държавен дълг и макроикономически дисбаланси усвояването и ефективността на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове могат да бъдат значително намалени; във връзка с това призовава Комисията да предложи адаптирани мерки, които ще подкрепят своевременното изпълнение и постигането на целите на политиката на сближаване и икономическите цели в тези страни;

3.  отбелязва по-тесните връзки между целите на процеса на Европейския семестър и програмирането на ЕСИ фондове за периода 2014 – 2020 г., и по-специално систематичното позоваване на СДП и националните програми за реформи (НПР) в процеса на програмиране; отбелязва проучването, озаглавено „Стратегическа съгласуваност на политиката на сближаване: сравнение на програмните периоди за 2007 – 2013 г. и за 2014 – 2020 г.“, в което се показва, че СДП се вземат предвид в много ограничена степен в споразуменията за партньорство и оперативните програми; счита, че инвестициите в рамките на политиката на сближаване биха могли да играят много важна роля в подкрепа на структурни реформи и на постигането на стратегическите цели на ЕС чрез следването на съответните СДП и НПР; призовава да се предприемат мерки, за да се осигури взаимно допълване и положително взаимодействие между ЕСИ фондове, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други субсидирани от ЕС програми и инициативи, наред с националните публични инвестиции и частните финансови инструменти, с цел да се извлече максимална добавена стойност и синергия чрез използване на целия потенциал на подобни инвестиции;

4.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират качеството на интервенциите, съфинансирани от политиката на сближаване, и съответствието с най-важните СДП и НПР; отбелязва, че през финансовите 2013 и 2014 г. имаше повече СДП от значение за програмирането на ЕСИ фондове, и че все още са необходими средносрочни структурни реформи, свързани с инвестициите в рамките на ЕСИ фондове, и че следва те да бъдат включени в СДП, въпреки че те много често се съдържат в предварителната обща рамка от условия за ЕСИ фондове;

5.  отбелязва с голяма загриженост продължаващото високо равнище на безработицата в някои държави членки, особено що се отнася до младежката и дългосрочната безработица; подчертава необходимостта от въвеждане на структурни реформи, свързани с пазара на труда, образователните системи и финансовите услуги за МСП, които следва да са силно подкрепени от финансовите инструменти на политиката на сближаване на регионално и национално равнище и на равнището на ЕС с оглед създаване на възможности за заетост и стимулиране на създаването на качествени работни места;

6.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят бързо и ефективно прилагане на съответните СДП за 2015 г. с оглед постигане на устойчив растеж и създаване на работни места; във връзка с това изразява съжаление относно незадължителния характер на препоръките; припомня, че качеството на интервенцията в рамките на ЕСИ фондове като политически действия в отговор на предизвикателствата, установени в СДП, ще зависи от това как държавите членки свързват своите структурни реформи и интелигентна фискална консолидация с използването на ЕСИ фондове в рамките на НПР и от това как държавите членки гарантират изпълнението на програмите;

7.  признава влизането в сила на регламента относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава големия обединен потенциал на Плана за инвестиции за Европа и ЕСИ фондове с оглед на насърчаването на конкурентоспособността, устойчивия икономически растеж и създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да ускорят структурните реформи и да подобрят регулаторната и административната среда с цел значително подобряване на стопанския и инвестиционния климат и постигане на максимален резултат/ефект на лоста от ограничените публични финанси;

8.  призовава Комисията и държавите членки да обмислят новаторски начини за насърчаване на инвестициите в ЕС и подчертава факта, че увеличеното използване на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. може да спомогне за постигане на лостов и мултиплициращ ефект за бюджета на ЕС както и за повишаване на ефективността и ефикасността на инвестициите в рамките на ЕСИ фондове; подчертава при все това необходимостта да се осигурят прозрачност, отчетност и контрол за финансовите инструменти, включително ЕФСИ.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

8

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, José Blanco López, Franc Bogovič, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Edward Czesak, Rosa D’Amato, Bill Etheridge, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Demetris Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Ángela Vallina, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petras Auštrevičius, Jan Olbrycht, Maurice Ponga

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Brando Benifei, Andrejs Mamikins, Soraya Post

21.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

Европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2015 г.

(2015/2210(INI))

Докладчик по становище: Ернест Уртасун

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че равенството е основополагаща ценност на ЕС и необходимо условие за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и намаляването на бедността, за което съществено може да допринесе спазването на националното законодателство в областта на равенството между половете и правилното прилагане на директивите на ЕС за равенство между половете;

Б.  като има предвид, че достъпът на жените до пазара на труда е фактор за многообразието от умения на пазара на труда, пряко следствие от което е достъпът до по-качествени ресурси за предприятията и следователно до повишаването на конкурентоспособността, заетостта и растежа в рамките на вътрешния пазар;

В.  като има предвид, че жените са засегнати от съкращенията в областта на обществените услуги, включително здравеопазването, образованието и жилищното настаняване, както пряко като потребители и работещи, така и непряко чрез подкрепата им за членове на семейства, които разчитат на основните обществени услуги; като има предвид, че намаляването на разходите за здравен персонал увеличава тежестта, свързана с грижите, полагани от жените в много държави членки, които често работят в условия на несигурност и експлоатация;

Г.  като има предвид, че равнището на заетост, а в някои случаи и темпът на растеж на вътрешния пазар на ЕС зависят отчасти от способността на мъжете и жените да постигнат добър баланс между професионалния и семейния живот;

Д.  като има предвид, че икономическата криза и политиките за фискална консолидация засегнаха несъразмерно жените, и по-специално жените от маргинализираните общности, младите жени и жените, подложени на множество форми на дискриминация;

Е.  като има предвид, че устойчивостта на публичните финанси е една от целите на стратегията „Европа  2020“, и като има предвид, че инвестициите на държавите членки в образованието като цяло, и по-конкретно образованието на младите жени, са неразделна част от националните бюджети на държавите членки;

Ж.  като има предвид, че пазарът на труда и политиките за създаване на работни места трябва да се стремят към създаване на висококачествени работни места в съответствие с програмата за достоен труд на МОТ;

З.  като има предвид, че постоянните високи равнища на младежка безработица и социално изключване в рамките на ЕС през последните години доведоха до унищожаване на човешки капитал и имаха несъразмерно отражение върху жените и момичетата; като има предвид, че тези дългосрочни въздействия на икономическата криза трябва да бъдат разглеждани, като се обръща по-специално внимание на аспектите, свързани с пола;

И.  като има предвид, че настоящата икономическа ситуация показа необходимостта от по-тясна координация между макроикономическите и бюджетните политики на държавите членки за постигане на по-интегриран и балансиран икономически съюз,

1.  счита за повод за съжаление липсата на интегриране на принципа на равенството между половете в стратегията „Европа 2020“ и призовава Комисията и Съвета да въведат в стратегията стълб, посветен на равенството между половете, както и всеобхватна цел за равенство между половете;

2.  отново заявява, че целта на координацията на икономическите и фискалните политики в държавите членки може да се постигне само ако политиките за равенство също бъдат координирани;

3.  приветства онези специфични за всяка държава препоръки (СДП), които са предназначени да насърчават равенството между половете, но призовава за по-широко включване на перспективата на равенство между половете при изразяването на СДП, по-конкретно по отношение на реформите на пазара на труда и по-специално съвместяването на професионалния и личния живот; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки изпълняват СДП в рамките на европейския семестър по отношение на укрепването на принципа на равното заплащане за мъжете и жените посредством прозрачност и премахване на разликата в заплащането между жените и мъжете; призовава също така за вкючването в годишния обзор на растежа на специфични насоки на политика в областта на равенството между половете, които да се отнасят за намаляването на неравенствата между половете;

4.  призовава държавите членки и Комисията да премахнат ограниченията за участието на жените на пазара на труда, най-вече чрез създаване на механизми, по-специално чрез определяне на съответните периоди на отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск, които да са стандартизирани в целия ЕС, с цел да се даде възможност на жените да съвместяват професионалния и семейния живот;

5.  отново изразява призива си към държавите членки да включат измерението на равенството между половете в своите програми за стабилност и конвергенция, както и в националните си програми за реформа чрез определянето на количествени цели и мерки, които да третират трайните неравенства между мъжете и жените, които често се отразяват върху жени, оказали се под прага на бедността на по-късен етап от живота си, както и да прилагат системно принципите на съобразено с равенството между половете бюджетиране с цел да се анализират настоящите програми за действие и политики, техните последици върху разпределението на средствата и техния принос за равенството между жените и мъжете;

6.  припомня на държавите членки и на Комисията, че пречките, които възпрепятстват достъпа на жените до пазара на труда, оказват пряко въздействие върху потенциалната възвръщаемост на инвестициите на държавите членки в образованието;

7.  отново призовава Комисията да улеснява наблюдението на водещите цели за заетостта и намаляването на бедността, като поиска от държавите членки да използват данни, разбити по полов признак, както и да определи допълнителни конкретни показатели, свързани с пола; 8.  подчертава, че държавите членки следва да увеличат процента на участие на деца и млади хора в образователните системи и да се съсредоточат в по-голяма степен върху проблема за преждевременното напускане на училище, по-специално като събират информация за основните причини, които го пораждат, за да приемат и приложат политики за неговото предотвратяване;

9.  призовава Комисията да подкрепя държавите членки във все по-засиленото използване на структурните фондове за инвестиции в структури и услуги в областта на обществените грижи за деца, възрастни хора и други зависими лица; отбелязва непропорционалното въздействие, което липсата на инвестиции в публичните структури за предоставяне на грижи и услуги оказва върху самотните родители, по-голяма част от които са жени;

10.  подчертава необходимостта от определяне на приоритетни действия за справяне с безработицата, бедността и социалното изключване, които засягат преди всичко жените, както и от това да се даде приоритет на устойчивата заетост/качествените работни места, инвестициите и качествените обществени услуги, които гарантират социално приобщаване, особено в областта на образованието, здравеопазването, грижите за деца, грижите за зависими лица, обществения транспорт и социалните услуги;

11.  призовава Комисията и държавите членки да изготвят и изпълнят специфични за всяка държава препоръки по въпроси, които засягат по-специално положението на жените на пазарите на труда, включително, наред с другото:

i)  премахването на структурните бариери, с които се сблъскват жените при навлизането и напредването в доминираните от мъжете сектори като науката, технологиите, предприемачеството, финансите и екологосъобразната икономика;

ii)  преодоляването на разликите в заплащането и в пенсиите между мъжете и жените в различните сектори;

iii)  стремежа към увеличаване на представителството на жените в процеса на вземане на икономически решения в различните сектори;

iv)  разглеждането на необходимостта от предоставяне на по-големи възможности на жените и момичетата посредством формално и неформално образование, по-специално в областта на науката, технологиите, инженерните науки, математиката, предприемачеството, икономиката и стопанските науки, както и необходимостта от повишаване на съответствието между уменията и потребностите на пазара на труда, структурите за обучение и учене за жените на работното място в различните сектори;

12.  отбелязва, че финансовата и икономическа криза има сериозни последствия за демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа, включително застаряването на населението; отбелязва, че разликата в пенсиите между мъжете и жените в Европа е 39 %; подчертава, че политиките по заетостта и устройството на социално-осигурителната система имат значителни последствия за възможността на жените да заплащат пенсионни вноски и че това следва да бъде взето предвид в специфичните за всяка държава препоръки; счита, че следва да бъдат проучени последствията за половете от по-дългия професионален живот;

13.  приканва отговорния(те) член(ове) на Комисията да обсъждат ежегодно свързаните с пола аспекти, съдържащи се в годишния обзор на растежа, с комисията по правата на жените и равенството между половете;

14.  подчертава необходимостта Комисията и държавите членки да направят оценка на въздействието на политиката на структурни реформи върху жените в маргинализираните общности, подложени на множество форми на дискриминация; призовава Комисията да изготви специфични за всяка държава препоръки конкретно за преодоляването на пречките, пред които са изправени тези жени;

15.  изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че намаляването на финансирането на организациите на жените, институциите и органите по въпросите на равенството е довело до закриване и значително намаляване на дейности;

16.  призовава за включването на специфични насоки и процедури в рамките на европейския семестър, които да гарантират отчетност, консултации и диалог със заинтересованите страни, организациите на гражданско общество и синдикалните организации на национално равнище;

17.  подчертава, че гъвкавостта на пазара на труда не трябва да се постига за сметка на формите на социална закрила като например минималната работна заплата, правата на колективно договаряне, правата във връзка с майчинството и бащинството или запазването на качествени и сигурни работни места в съответствие с програмата за достоен труд; подчертава важната роля на ангажираността на гражданското общество, социалния диалог, синдикалните организации и представителството на служителите и работниците при формулирането и прилагането на политиките за пазара на труда;

18.  изразява загриженост, че дерегулирането и по-голямата гъвкавост на трудовите правоотношения в много държави членки е довело до нарушения на трудовото право, включително пряка и непряка дискриминация по отношение на жените;

19.  предлага по-тясно ангажиране на Европейския институт за равенство между половете в рамките на европейския семестър;

20.  призовава Комисията и държавите членки да положат по-големи усилия, за да използват възстановяването от икономическата криза като възможност за насърчаване на един по-устойчив в социално и екологично отношение икономически модел, наред с другото, посредством ускоряване на създаването на зелени работни места и насърчаване на социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, като например взаимни фондове и кооперативи;

21.  подчертава, че делът на жените в Европа е непропорционално висок в заетостта на непълно работно време, във временната, ниско платената и недекларираната заетост и че несигурните форми на заетост са се разпространили през последните години вследствие на мерките за финансови ограничения, включително дерегулирането на пазара на труда и реформирането на трудовите права и политиката за водене на преговори; изразява дълбока загриженост, че равнищата на бедност сред работещите са нараснали.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.9.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

6

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Malin Björk, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Matera, Krisztina Morvai, Angelika Niebler, Maria Noichl, Margot Parker, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Ángela Vallina, Beatrix von Storch, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Ildikó Gáll-Pelcz, Sylvie Goddyn, Constance Le Grip

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Michel Reimon

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.10.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

16

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Hugues Bayet, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Dariusz Rosati, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Renato Soru, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

David Coburn, Bas Eickhout, Ramón Jáuregui Atondo, Danuta Jazłowiecka, Thomas Mann, Siegfried Mureşan, Nils Torvalds, Beatrix von Storch

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Mark Demesmaeker

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0067,

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238,

(3)

ОВ C 165 E, 11.6.2013 г., стр. 24.

(4)

Приети текстове, P7_TA(2013)0036.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238,

(6)

Препоръка от 12 март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията.

(7)

Доклад на ОИСР: In it together: Why less inequality benefits all (Заедно: Защо намаляването на неравенството е от полза за всички), 21 май 2015 г.

(8)

COM(2015)0012 „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“.

(9)

Препоръка от 12 март 2014 г. относно нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията.

(10)

Политиките на ЕС в областта на заетостта и социалното положение в ЕС, тримесечен преглед, юни 2015 г.

(11)

Резолюция от 11 март 2015 г. (Приети текстове, P8_TA (2015) 0068), параграфи  10 и 18.

(12)

Резолюция от 11 март 2015 г. (Приети текстове, P8_TA (2015) 0068), параграф  46.

(13)

Доклад на ОИСР „In it together: Why less inequality benefits all“ (Заедно в това: Защо намаляването на неравенството е от полза за всички), 21 май 2015 г.

(14)

Доклад на МВФ „Causes and Consequences of Income Inequality: A Global Perspective“ (Причините и последиците от неравенството по отношение на доходите: глобална перспектива), юни 2015 г.

(15)

Доклад на МВФ „Causes and Consequences of Income Inequality: A Global Perspective“ (Причините и последиците от неравенството по отношение на доходите: глобална перспектива), юни 2015 г.

(16)

Резолюция от 11 март 2015 г. (Приети текстове, P8_TA (2015) 0068).

(17)

COM(2015)0250 окончателен.

(18)

Резолюция от 11 март 2015 г. (Приети текстове, P8_TA (2015) 0068); Резолюция от 22 октомври 2014 г. (Приети текстове, P7_TA (2014) 0038); Резолюция от 25 февруари 2014 г. (Приети текстове, P8_TA (2014) 0129). Резолюция от 8 юли 2015 г., P6_TA-PROV(2015)0261.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2015)0069.

(20)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238.

Правна информация