Процедура : 2015/2063(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0316/2015

Внесени текстове :

A8-0316/2015

Разисквания :

PV 24/11/2015 - 12
CRE 24/11/2015 - 12

Гласувания :

PV 25/11/2015 - 9.7
CRE 25/11/2015 - 9.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0410

ДОКЛАД     
PDF 771kWORD 313k
3.11.2015
PE 551.967v02-00 A8-0316/2015

относно предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации

(2015/2063(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Рашида Дати

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации

(2015/2063(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 5, 6, 7, 8, 10 и 21 от Договора за Европейския съюз и членове 4, 8, 10, 16, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид публикациите „Проучване на положението на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз – доклад № 2 от поредицата „Данни на фокус“: Мюсюлманите“ и „Проучване на FRA за преживяванията и усещанията на еврейския народ относно престъпленията от омраза и дискриминацията в държавите – членки на Европейския съюз“, и двете публикувани от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA),

–   като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на Обединените нации на 8 октомври 2004 г. относно заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от тероризма,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1 и членове 11, 12, 21, 48, 49, 50 и 52 от нея,

–   като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2010 г., озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM(2010)0673) и създаването на европейската Мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2014 г., озаглавено „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013)0941),

–   като взе предвид преработената Стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, приета от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на неговото заседание на 19 май 2014 г. и одобрена от Съвета на неговото заседание на 5 и 6 юни 2014 г. (документ № 9956/14),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г., озаглавено „Окончателен доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС за периода 2010 – 2014 г.“ (COM(2014)0365),

–   като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма,

–   като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г. относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),

–   като взе предвид доклада на координатора на ЕС за борба с тероризма до Европейския съвет, представен на 24 ноември 2014 г. (15799/14),

–   като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР) от 9 октомври и 5 декември 2014 г.,

–   като взе предвид изявлението на неофициалното заседание на Съвета по ПВР от 11 януари 2015 г.,

–   като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 28 януари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма,

–   като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба срещу тероризма(3),

–   като взе предвид неофициалното заседание на Съвета по ПВР, което беше проведено в Рига на 29 и 30 януари 2015 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 12 и 13 март 2015 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г. относно европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

–   като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз във връзка с Директивата за запазване на данни,

–   като взе предвид допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма и Плана за действие на Съвета на Европа за борба с насилствения екстремизъм и радикализацията, водеща до тероризъм, приет на19 май 2015 г.,

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Укрепване на взаимното доверие в европейското съдебно пространство — Зелена книга относно прилагането на законодателството на ЕС по наказателноправни въпроси в областта на задържането“ (COM(2011)0327),

–   като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по външни работи и комисията по култура и образование (A8-0316/2015),

А.   като има предвид, че над 5 000 европейски граждани са се присъединили към терористични организации и други военни формировaния, и по-специално към редиците на ИДИЛ (Даиш), Джабат ал-Нусра и други извън Европейския съюз, най-вече в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); като има предвид, че това явление непрекъснато се разраства и достига значителни размери;

Б.   като има предвид, че радикализацията се превърна в термин, използван за описание на явление, при което хора възприемат нетолерантни мнения, възгледи и идеи, които биха могли да доведат до насилствен екстремизъм;

В.   като има предвид, че неотдавнашните терористични атаки във Франция, Белгия, Тунис и Копенхаген подчертават заплахата за сигурността, каквато представляват присъствието и движението на тези „чуждестранни бойци“, които често са граждани на ЕС, в Европа и съседните държави; като има предвид, че ЕС осъди най-категорично тези нападения и се ангажира да се бори срещу тероризма редом с държавите членки на територията на и извън територията на ЕС;

Г.   като има предвид, че терористичната заплаха е значителна в ЕС, по-специално в държавите членки, които са били или все още са военно ангажирани в отвъдморски операции в Близкия Изток и Африка;

Д.   като има предвид, че радикализацията на тези „европейски бойци“ е комплексно и динамично явление, което се основава на серия от глобални, социологически и политически фактори; че тя не съответства на един единствен профил и засяга мъже, жени и по-специално млади европейски граждани от всички социални слоеве, които споделят общата черта да се чувстват изключени от обществото; като има предвид, че причините за радикализация могат да бъдат също така социално-икономически, идеологически, лични или психологически и по тази причина тя трябва да се разбира в контекста на произхода и жизнения опит на всяко въпросно лице;

Е.   като има предвид, че заради тероризма и радикализацията съществуват много стереотипи за религиите, което пък води до ново ескалиране на престъпленията от омраза и на словото на омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия или липса на толерантност към мнения, вярвания или религии; като има предвид, че е важно да се подчертае, че изкривеното неправилно използване на религията, а не религията сама по себе си, е една от причините за радикализацията;

Ж.   като има предвид, че радикализацията не трябва да се свързва с нито една идеология или вяра, а може да настъпи във всяка една от тях;

З.   като има предвид, че борбата с радикализацията не може да се ограничи до ислямската радикализация; че религиозната радикализация и насилническият екстремизъм засягат също целия африкански континент; че политическата радикализация засегна също Европа през 2011 г. в Норвегия с нападенията, извършени от Андерс Беринг Брейвик;

И.   като има предвид, че голяма част от терористичните атаки, извършвани от години в държавите членки на ЕС, са дело на сепаратистки организации;

Й.   като има предвид, че според Европол през 2013 г. е имало 152 терористични нападения в ЕС, от които две са били с „религиозна мотивация“ и 84 са били мотивирани от етнонационалистически или сепаратистки убеждения, като през 2012 г. е имало 219 терористични нападения в ЕС, от които шест са били с „религиозна мотивация“;

К.   като има предвид, че борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от страна на терористични организации продължават да бъдат предимно от компетентността на държавите членки, но че сътрудничеството на европейско равнище е от съществено значение за ефикасния и ефективен обмен на информация между правоприлагащите служби, за да се справят с трансграничния характер на заплахата от терористи; като има предвид, че следователно е необходим съгласуван европейски подход и че той ще внесе добавена стойност по отношение на координирането и хармонизирането, по целесъобразност, на законодателството, което се прилага в пространство, в което европейските граждани имат свобода на движение, както и по отношение на постигането на ефективност на превенцията и мерките срещу тероризма; като има предвид, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност;

Л.  като има предвид, че правата на човека трябва да бъдат в центъра на политиките на Съюза в областта на борбата срещу тероризма и предотвратяването на радикализацията, при същевременно гарантиране, че се постига подходящ баланс между обществената сигурност и зачитането на основните права, включително правата на сигурност, неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, на вероизповедание и сдружаване;

М.   като има предвид, че еврейските общности са целта на терористични и антисемитски нападения, които водят до нарастващо усещане за несигурност и страх в рамките на тези общности в Европа;

Н.   като има предвид, че надигането на тероризма и чуждестранните бойци повиши нетърпимостта към етническите и религиозни общности в няколко европейски държави; като има предвид, че всеобхватният подход за борба с дискриминацията като цяло и с ислямофобията и антисемитизма в частност е допълнение във връзка с конкретната работа за предотвратяване на терористичния екстремизъм;

О.   като има предвид, че в Европа вече съществуват известен брой инструменти за борба с радикализацията на европейски граждани и че ЕС и неговите държави членки следва да използват пълноценно тези инструменти и да се стремят да ги засилят, за да отразяват настоящите предизвикателства, пред които са изправени ЕС и държавите членки; че продължава да е налице неуместно нежелание от страна на държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, като споделяне на информация и разузнавателни данни; че, предвид нарастващото значение на терористичната радикализация, която е в пълно противоречие с европейските ценности, е необходимо прилагането на нови средства и това трябва да се осъществи в съответствие с Хартата на основните права;

П.   като има предвид, че е от съществено значение във всички мерки, предприети от държавите членки и ЕС, основните права и гражданските свободи да се зачитат, а именно правото на личен живот, правото на сигурност, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, свобода на изразяване и свобода на вероизповедание; като има предвид, че сигурността на европейските граждани трябва да запази техните права и свободи; че тези два принципа са двете страни на една и съща монета;

Р.   като има предвид, че степента, в която държавите членки поемат отговорност за противодействие на риска от радикализация и предотвратяването на вербуването от терористични организации, може да се различава значително в отделните държави – членки на Европейския съюз; че докато някои държави членки вече са предприели ефективни мерки, други продължават да изостават по отношение на това явление;

С.   като има предвид, че съгласувани европейски действия са необходими спешно за предотвратяване на радикализацията и вербуването на европейски граждани от терористични организации с цел ограничаване на това нарастващо явление и по този начин спиране на потоците от европейски граждани към зони на конфликти, дерадикализиране на оставащите в страните си и предотвратяване на извършването на други терористични актове;

Т.   като има предвид, че това е международно явление и могат да бъдат извлечени поуки от много части на света;

У.   като има предвид, че въпросът днес е да се постави по-голям акцент и да се инвестира в превантивните, отколкото в реактивните мерки по отношение на радикализацията на европейски граждани и на тяхното вербуване от терористичните организации; като има предвид, че една стратегия за борба с екстремизма, радикализацията и вербуването на терористи на територията на ЕС може да бъде успешна само ако е разработена успоредно със стратегия за интеграция и социално приобщаване, както и реинтеграция и дерадикализация на така наречените „чуждестранни бойци“, които се завръщат;

Ф.   като има предвид, че някои форми на използването на интернет водят до радикализация, създаване на възможност за фанатиците по целия свят да се свързват един с друг и да вербуват уязвими лица без какъвто и да било физически контакт и по начин, който е труден за проследяване;

Х.   като има предвид, че е от съществено значение ясното разграничаване на поведението, насочено към подготовка и/или подкрепа на терористични нападения, или действия или възгледи на екстремисти, на които липсват обективните (actus reus) и субективните (mens rea) елементи;

Ц.   като има предвид, че терористичната радикализация изглежда се дължи както на вътрешни, така и на външни за Съюза фактори;

Ч.   като има предвид, че борбата с терористичната радикализация трябва да бъде част от глобален подход, който е насочен към осигуряване на отворена Европа и се основава на редица общи ценности;

Ш.   като има предвид, че младежката радикализация не следва да се разглежда изолирано от нейния социален и политически контекст и трябва да се изследва в рамките на по-широкия обхват на социологическите изследвания на конфликтите и насилието;

Щ.   като има предвид, че причините за терористичната радикализация не са проучени в достатъчна степен; като има предвид, че липсата на интеграция не може да се разглежда като първопричина за терористичната радикализация;

АА.   като има предвид, че според Съда на Европейския съюз фактът, че едно лице е било член на организация, която, заради участието си в терористични актове, е в списъка, представляващ приложение към Обща позиция 2001/931/ОВППС, и че това лице е подкрепяло активно въоръжената борба, водена от тази организация, не е автоматично сериозна причина да се счита, че съответното лице е извършило „тежко престъпление от неполитически характер“ или че „извършва деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации“; от друга страна, за да се счете, че са налице сериозни основания, че едно лице е извършило такова престъпление или че е виновно за извършването на такива деяния, е необходима преценка на конкретните факти за всеки отделен случай и на това дали може да се приеме, че съответното лице е лично отговорно за извършването на тези деяния;

АБ.   като има предвид, че за да могат да отнемат разрешително за пребиваване, издадено на бежанец, на основанието, че този бежанец подкрепя такава терористична организация, компетентните органи са въпреки всичко задължени да извършат, под надзора на националните съдилища, индивидуална оценка на конкретните факти, свързани както с действията на организацията, така и с тези на съответния бежанец;

I. Европейска добавена стойност за предотвратяването на радикализацията

1.   подчертава, че тероризмът не може и не следва да се свързва с конкретна религия, националност или цивилизация;

2.   изразява своята загриженост, че освен ако не се потърси решение по отношение на условията, благоприятстващи разпространението на тероризма, явлението на граждани на ЕС, които пътуват до други държави, за да се присъединят към джихадистки или други екстремистки групировки, както и специфичният риск, който те представляват за сигурността, когато се завърнат в ЕС и съседните държави, вероятно ще се задълбочават през идните години, особено като се има предвид продължаващата военна ескалация в региона на Близкия изток и Северна Африка (БИСА); призовава за извършването на подробно проучване относно ефективността на националните мерки и мерките на ЕС, насочени към предотвратяване на тероризма и борба срещу него;

3.   призовава Комисията да установи като приоритет план за действие с цел изпълнение и оценка на стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването в тероризъм, въз основата на обмен на най-добри практики и обединяването на умения в рамките на Европейския съюз, оценката на мерки, предприети в държавите членки, и сътрудничество с трети държави и международни организации, въз основата на пълно зачитане на международните конвенции в областта на правата на човека и чрез подход на участие и консултиране на много участници и много сектори; счита, че Комисията следва да допринася и да подкрепя развитието от държавите членки на ефективна и интензивна комуникационна стратегия за предотвратяване на радикализацията и набирането на европейски граждани и на граждани на държави извън ЕС, които пребивават в ЕС, от страна на терористични организации;

4.   призовава държавите членки да координират стратегиите си и да обменят информацията и опита, с които разполагат, да прилагат добри практики на национално и европейско равнище, да си сътрудничат с оглед предприемане на нови мерки за борба срещу радикализацията и набирането на терористи като актуализират националните политики за предотвратяване и като въведат мрежи от практикуващи специалисти въз основата на десетте приоритетни области за действия, посочени в стратегията на ЕС за борба с радикализацията и набирането на терористи;(4) изтъква значението на засилването и укрепването на трансграничното сътрудничество между правоприлагащите органи в тази област и изтъква ключовото значение на предоставянето на подходящи ресурси и обучение за полицейските сили, които работят на място;

5.   отправя искане за пълно разкриване на плановете за действие на Съвета и на насоките му за настоящата стратегия на ЕС за борба срещу радикализацията и вербуването на терористи;

6.   счита, че Допълнителният протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма, както и резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН следва да бъдат използвани от държавите членки и европейските институции с оглед на достигането до общо определение за криминализирането на лица, които трябва да бъдат считани за „чуждестранни бойци“; призовава Комисията да осъществи изчерпателно проучване на основните причини, процеса и различните влияния и фактори, които водят до радикализация, с подкрепата на новия Център за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN);

7.   подчертава значението на цялостното и пълноценно използване на съществуващите инструменти за предотвратяване и борба с радикализацията и вербуването на европейски граждани от страна на терористичните организации; изтъква значението на цялостното и всеобхватно използване на всички съответни вътрешни и външни инструменти; препоръчва Европейската комисия и държавите членки да използват наличните средства, по-специално в рамките на фонда „Вътрешна сигурност“ (ISF) чрез инструмента „Полицейско сътрудничество и управление на кризи“ на фонда „Вътрешна сигурност“, за да подкрепят проектите и мерките, насочени към предотвратяване на радикализацията; подчертава важната роля, която Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и нейният център за високи постижения могат да играят за преследването на целта да се противодейства на радикализацията на европейски граждани по широкообхватен начин; отправя искане тази мрежа да получи по-голяма публичност и популярност сред участващите в борбата с радикализацията;

II. Предотвратяване на тласкащия към насилие екстремизъм и на терористичната радикализация в затворите

8.   изтъква, че затворите остават една от няколко вида среди, които подхранват разпространението на радикални и тласкащи към насилие идеологии и терористична радикализация; призовава Европейската комисия да насърчава обмена на добри практики между държавите членки за справяне с нарастващата терористична радикализация в затворите в Европа; насърчава държавите членки да предприемат незабавни действия срещу пренаселването на затвори, което представлява остър проблем в много държави членки, увеличаващ значително риска от радикализация и ограничаващ възможностите за реабилитация; припомня, че обществените институции за защита на младежта или центровете за задържане или превъзпитание може също така да се превърнат в места за радикализация на малолетни и непълнолетни лица, които представляват особено уязвима цел;

9.   призовава Комисията да предложи насоки въз основа на най-добри практики относно мерки за изпълнение в европейските затвори с цел предотвратяване на радикализацията и на насилническия екстремизъм, въз основа на пълното зачитане на правата на човека; изтъква, че разделянето на затворници, за които е установено, че са били поддръжници на насилнически екстремизъм или са били вече вербувани от терористични организации от други затворници в техните затвори, е ефективно средство за предотвратяване на това, терористичната радикализация да бъде налагана от затворници върху други такива чрез сплашване или други практики, както и за ограничаване на радикализацията в тези места; препоръчва, при все това, всякакви такива мерки да се прилагат на индивидуална основа и да подлежат на съдебно решение; наред с това препоръчва Комисията и държавите членки да разгледат доказателствата и опита относно практиката на разделяне в затворите с цел ограничаване на разпространението на радикализацията; счита, че тази оценка трябва да допринесе за развитието на практики в националните системи на затвори; припомня, при все това, че тези мерки следва да са пропорционални и в пълно съответствие с правата на затворника;

10.   подкрепя въвеждането на специализирано обучение за всички служители на затворите, както и партньори, които работят в рамките на наказателната система, работещи в областта на вероизповеданията и служители на НПО, които общуват със затворници, за да се обучат да забелязват на ранен етап, да предотвратяват и да се справят с поведение, в което се забелязва радикална и екстремистка тенденция; подчертава значението на подходящо обучение и набиране на религиозни, философски и светски представители с цел не само да се отговори адекватно на културните и духовните потребности в затворите, но също така да се допринесе за противодействието на потенциална радикална пропаганда;

11.   насърчава създаването на образователни програми със съответно финансиране в европейските затвори, за да се насърчи критичното мислене, религиозната толерантност и реинтегрирането в общество на затворници, но също и за да се предостави специална помощ за младите, уязвимите или по-застрашените от радикализация и вербуване от терористични организации, на основата на възможно най-голямо зачитана на правата на човека на затворниците; счита, че следва също така да бъдат предлагани съпътстващи мерки след освобождаването от затвора;

12.   признава, че от ключово значение за тези усилия е една затворническа среда, която изцяло зачита човешките права на затворниците и отговаря на международните и регионалните стандарти, включително Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишените от свобода;

III. Предотвратяване на терористичната радикализация в интернет

13.   отбелязва, че интернет поражда специфични предизвикателства предвид глобалния си и трансграничен характер, като така поражда правни празноти и конфликти, свързани с компетентността, и позволява на вербуващите и на онези, които са радикализирани, дистанционна и лесна комуникация от всички краища на света, без физически граници, без необходимост от създаване на база и без да се налага да се търси убежище в конкретна държава; припомня, че интернет и социалните мрежи се използват като важна платформа за подклаждане на радикализацията и фундаментализма, тъй като те дават възможност за бързо и широкомащабно глобално разпространение на посланията на омраза и на възхвалата на тероризма; изразява загриженост във връзка с въздействието на тези послания за възхвала на тероризма, по-специално върху по-младите хора, които са особено уязвима група от населението; подчертава ролята на образованието и на кампаниите за повишаване на осведомеността на обществото за предотвратяването на радикализацията по интернет; потвърждава своята подкрепа за свободата на изразяване не само извън интернет, но и в интернет, и счита, че това следва да бъде в основата на всички регулаторни действия по отношение на предотвратяването на радикализацията посредством интернет и социалните медии; отбелязва диалога, започнат на европейско равнище с интернет компании, с оглед предотвратяване на онлайн разпространените на нелегално съдържание и изтриването на такова съдържание бързо, в съответствие с правото на ЕС и националното законодателство и при строго зачитане на свободата на изразяване; призовава за ефективна стратегия за откриване и премахване на незаконно съдържание, което подбужда към насилнически екстремизъм, при зачитане на основните права и свободата на изразяване, и в частност за допринасяне за разпространението на ефективно съдържание за противодействие на терористичната пропаганда;

14.   припомня, че интернет компаниите и доставчиците на услуги имат правна отговорност да си сътрудничат с органите на държавите членки като заличават всяко незаконно съдържание, което разпространява насилнически екстремизъм, експедитивно и при пълно зачитане на върховенството на закона и основните права, включително свободата на изразяване; счита, че държавите членки следва да обмислят правни действия срещу интернет компаниите, които отказват да се съобразят с административно или съдебно искане за заличаване на незаконно съдържание на техните интернет платформи; счита, че отказ или преднамерено неосъществяване на сътрудничество от страна на интернет платформите, и по този начин допускане на циркулирането на такова незаконно съдържание, следва да се счита за акт на съучастие, който може да се приравни на престъпно намерение или небрежност, и че отговорните следва в такива случаи да бъдат подведени под съдебна отговорност;

15.   призовава компетентните органи да гарантират, че интернет страници, които подбуждат към омраза, се наблюдава най-строго;

16.   изразява убеждение, че интернет представлява ефективна платформа за разпространяване на идеите за зачитане на правата на човека и за противодействие на насилието; счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги следва да си сътрудничат с органите на държавите членки и гражданското общество, за да популяризират съдържание с влияние и атрактивност с цел противодействие на подбуждащи към омраза изявления и радикализация онлайн, което следва да се основава на Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава дигиталните платформи да сътрудничат на държавите членки, гражданското общество и организациите, чиито области на експертен опит са дерадикализацията или оценката на подбуждащи към омраза изявления, за да участват в разпространението на послания за предотвратяване, които призовават към развитието на критично мислене и към процес на дерадикализация, както и определяне на иновативни правни начини за противодействие на възхвалата на тероризма и подбуждащите към омраза изявления, като по този начин правят по-трудна онлайн радикализацията; призовава Комисията и държавите членки да насърчат развитието на такова съдържание на противодействие онлайн, както и да работят тясно с организации на гражданското общество за целите на засилване на каналите за разпространение и популяризиране на демократично и нетласкащо към насилие съдържание;

17.   подкрепя прилагането на програми за повишаване на осведомеността на младите хора относно онлайн изказванията, насаждащи омраза, и рисковете, които те представляват, както и изпълнението на програми за насърчаване на медийно и интернет образование; подкрепя изпълнението на програми за обучение с цел мобилизиране, обучение и създаване на мрежи на млади активисти за защита на правата на човека в интернет;

18.   счита, че изграждането на противодействие на идеологическата пропаганда, включително и в трети държави, е едно от решенията за борба срещу привлекателността на терористичните групи в региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава ЕС да засили своята подкрепа за инициативи, като например SSCAT (Консултативен екип за стратегическа комуникация със Сирия), и да насърчава разгръщането и финансирането на проекти от този вид в трети държави;

19.   счита, че интернет секторът и доставчиците на услуги, посредством индексирането в интернет, трябва следователно да направят възможно популяризирането на посланията за предотвратяване на радикализацията в противовес на посланията, съдържащи възхвала на тероризма; счита, че в рамките на Европол следва да бъде създаден специален отдел за европейско сътрудничество с цел обмен на добри практики в държавите членки, който също да осъществява постоянно сътрудничество с интернет операторите с цел да се изтъкват на преден план съобщенията за противодействие на изказванията, подбуждащи към омраза и възхваляващи тероризма, и по този начин да затруднят радикализацията чрез интернет; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят ефективното използването на контрапропаганда и мерки за намаляване на риска посредством интернет;

20.   подкрепя въвеждането на мерки, които позволяват на всички потребители на интернет лесно и бързо да сигнализират за незаконно съдържание в интернет и в социалните мрежи и да съобщават за него на компетентните органи, включително посредством горещи линии, при зачитане на основните права, особено на свободата на изразяване, както и законодателството на ЕС и националното законодателство;

21.   счита, че всяка държава членка следва да създаде специално звено, което да има задачата да сигнализира за незаконно съдържание в интернет и да улеснява откриването и премахването на такова съдържание; приветства създаването от Европол на звеното на ЕС за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет (IRU), което да отговаря за откриването на незаконно съдържание и да подкрепя държавите членки в това отношение, при пълно зачитане на основните права на всички участващи страни; препоръчва такива звена да си сътрудничат и с координатора на ЕС за борба с тероризма и с Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол, както и с организациите на гражданското общество, които работят в тази област; освен това насърчава държавите членки да си сътрудничат една с друга и със съответните агенции на ЕС в областта на тези въпроси;

22.   приветства създаването от 1 януари 2016 г. на Европейския център за борба с тероризма, част от който ще бъде европейското звено за сигнализиранe за незаконно съдържание в интернет; подчертава необходимостта от предоставяне на финансови средства, необходими за изпълнението на допълнителните задачи, възложени на Европол във връзка със създаването на Европейския център за борба с тероризма; призовава Парламента да участва надлежно в създаването на Центъра и по отношение на неговия мандат, задачи и финансиране;

23.  счита, че радикализацията по интернет може да бъде пресечена единствено чрез укрепване на инструментите, с които разполага ЕС за борба с киберпрестъпността; препоръчва мандатът и ресурсите на Европейския център за борба с киберпрестъпността (ЕС3) да бъдат засилени, заедно с тези на Европол и Евроюст, за да може ЕС3 да играе ефективна роля за по-успешното откриване на и справяне със заплахите от интернет и за по-доброто идентифициране на средствата, използвани от терористичните организации; припомня необходимостта от подходящо обучени експерти в Европол, както и в държавите членки, за да се отговори на тази специфична заплаха; призовава ВП/ЗП да реорганизира Ситуационния център на ЕС (SitCen) и Центъра за разузнаване (IntCen) и да гарантира тяхната координация с координатора за борба с тероризма за по-добро проследяване на престъпни действия в интернет и на разпространяването на изказвания, подбуждащи към омраза, свързани с радикализацията и тероризма; настоятелно призовава държавите членки да повишат значително обмена на информация помежду си и със съответните структури и агенции на ЕС;

24.   счита, че всички мерки на ЕС и национални мерки, които целят предотвратяване на разпространяването на насилнически екстремизъм сред европейските граждани и тяхното вербуване от терористични организации, следва да зачитат основните права на ЕС и съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, включително да зачитат принципа на презумпцията за невинност, принципа за правната сигурност, правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес, правото на обжалване и принципа на недискриминация;

IV. Предотвратяване на радикализацията чрез образование и социално включване

25.   подчертава важната роля на училището и образованието за предотвратяването на радикализацията; припомня важната роля на тази институция за насърчаването на интеграцията в обществото и за развитието на критичното мислене и популяризирането на недискриминацията; призовава държавите членки да насърчават учебните заведения да предоставят курсове и академични програми, насочени към укрепване на разбирателството и толерантността, по-специално с оглед на различните религии, историята на религиите, философиите и идеологиите; подчертава необходимостта от преподаване на основните ценности и демократичните принципи на Съюза, като например правата на човека; изтъква, че държавите членки имат задължение да гарантират, че техните образователни системи зачитат и популяризират ценностите на ЕС и че тяхната работа не противоречи на принципите за недискриминация и интеграция;

26.   настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че във всяко училище съществуват учебни програми относно използването на интернет (както в началното, така и в средното образование), насочени към образование и обучение на отговорни, критични и спазващи закона потребители на интернет;

27.   подчертава значението на овластяването на преподавателите с цел да участват активно в борбата срещу всички форми на дискриминация и расизъм; подчертава съществената роля на образованието и на компетентните и оказващи подкрепа преподаватели не само за укрепването на социалните връзки, за създаването на чувство за принадлежност, за развиването на знания, умения и компетенции, за трайното установяване на основните ценности и за насърчаването на социалните, гражданските и междукултурните умения, на критичното мислене и медийната грамотност, но и за да се помогне на младите хора, в тясно сътрудничество с родителите и семействата им, да станат активни, отговорни, свободомислещи членове на обществото; подчертава, че училищата могат да изграждат устойчивост на учащите се по отношение на радикализацията чрез осигуряването на безопасна среда и време за обсъждане и проучване на противоречиви и чувствителни въпроси; изтъква, че подрастващите представляват особено уязвима група, тъй като те се намират в труден етап от живота си, през който развиват ценностната си система и търсят смисъл, и в същото време се поддават лесно на въздействие и на манипулации; припомня, че групите, както и отделните лица могат да подлежат на радикализация, и признава, че предоставянето на отговор за индивидуалната и за груповата радикализация може да се различава; подчертава ролята, която обществото трябва да играе, за да предостави на младите хора по-добри перспективи и цел в живота, по-конкретно чрез висококачествено образование и обучение; подчертава ролята на учебните заведения в обучаването на младите хора да разпознават и да се справят с рисковете и да правят по-безопасни избори, както и в насърчаването на силно чувство за принадлежност, споделена общност, грижи, подкрепа и отговорност към другите; подчертава необходимостта да се използват различните възможности, които предлагат професионалното обучение и академичните програми, с цел излагане на младите хора на разнообразните национални, регионални, религиозни и етнически идентичности, които съществуват в Европа;

28.   подчертава, че разнообразието на Европа и нейните мултикултурни общности са съставна част на социалната ѝ тъкан и представляват важен социален актив; счита, че всяка политика в областта на борбата с радикализацията трябва да бъде деликатна и пропорционална, така че да зачита и да укрепва разнообразната социална тъкан на общностите;

29.   подчертава, че е важно програмите за дерадикализация да се съчетаят с други мерки, като например установяване на партньорства с представители на общностите, инвестиране в социални и съседски проекти, насочени към прекъсване на икономическата и географската маргинализация, и схеми за наставничество за отчуждени и изключени от обществото млади хора, за които се смята, че са изложени на риск от радикализация; припомня, че държавите членки имат задължението да прилагат усърдно инструментите на ЕС против дискриминацията и да вземат ефикасни мерки за справянето с дискриминацията, внушаващите омраза изказвания и престъпленията от омраза, като част от една стратегия срещу радикализацията;

30.   призовава Комисията да подкрепя държавите членки да предприемат кампания за повишаване на осведомеността на младите хора и на напътстващия ги персонал, по въпросите на радикализацията; подчертава, че в рамките на обучението и кампаниите за повишаване на осведомеността следва да се даде приоритет на ранната намеса с оглед защита на гражданите и избягване на всякакъв риск от радикализация; призовава държавите членки да предоставят на преподаващия и възпитаващия персонал специализирано обучение и подходящи инструменти, така че той да е в състояние да открива всякакви притеснителни промени в поведението, да идентифицира съучастническите среди, чрез които радикализацията се разраства като явление по пътя на имитацията, и да напътства по подходящ начин младежите, изложени на риск от вербуване от страна на терористични организации; освен това насърчава държавите членки да инвестират в специализирани бази в близост до училищата и да ги подкрепят финансово, като тези бази следва да служат като точки за контакт за младите хора и следва да им предоставят подкрепа, а също и на техните семейства, учителите и съответни специалисти да участват в отворени за семействата извънкласни дейности, включително консултации с психолог; подчертава колко е важно да има ясни насоки в тази област, така че да не се подкопава основната роля на учителите, работещите в сферата на младежта и други лица, за които благосъстоянието на личността е от първостепенно значение, тъй като прекомерната намеса от страна на публичните органи би могла да има отрицателни последици;

31.   изтъква възможностите, които програмата „Творческа Европа“ предлага на държавите членки и на специалистите по медийно образование; отбелязва, че програмите на ЕС в областта на образованието, културата, социалните дейности и спорта представляват основни стълбове за подкрепа на действията, предприемани от държавите членки за преодоляване на неравенството и предотвратяване на маргинализацията; подчертава значението на развитието на нови дейности за насърчаване на европейските ценности в рамките на образованието като част от европейската стратегическа рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението; във връзка с това настоява, наред с други дейности, възпитаването в граждански ценности и тяхното упражняване да се канализира в програмите „Европа на гражданите“ „Еразъм +“ и „Творческа Европа“;

32.   подчертава необходимостта от установяване на междукултурен диалог с различните общности, лидери и специалисти, с оглед да се допринесе за постигане на по-добро разбиране и предотвратяване на радикализацията; подчертава отговорността и важната роля на всички религиозни общности в борбата с фундаментализма, проповядващата омраза реторика и терористична пропаганда; привлича вниманието на държавите членки към въпроса за обучението на религиозни лидери – което би трябвало, когато е възможно, да се извършва в Европа – с оглед да се предотврати подбуждането към омраза, насилие и екстремизъм на местата за религиозен култ в Европа и да се гарантира, че тези лидери споделят европейските ценности, а също и към въпроса за обучението на представителите на религии, философии и светското общество, които работят в изправителни институции; при все това отбелязва, че въпреки че храмовете могат да предоставят възможности за контакти, голяма част от процеса на внедряване на идеи и вербуване се извършва в по-неформална среда или в интернет;

33.   подчертава огромното значение на поемането на отговорност от отделните участници за предотвратяването на радикализацията на местно, национално, европейско и международно равнище; насърчава установяването на тясно сътрудничество с всички участници от гражданското общество на национално и местно равнище и задълбочаването на сътрудничеството между териториалните участници, като например асоциации и НПО, с цел да се оказва подкрепа на жертвите на тероризма и на техните семейства, както и на радикализираните лица и семействата им; във връзка с това призовава за въвеждане на адаптирани обучения за териториалните участници и за допълнителна финансова подкрепа за тях; въпреки това подчертава, че финансирането на НПО и други представители на гражданското общество трябва да бъдат отделено от финансова подкрепа за антитерористични програми;

34.   счита, че гражданското общество и местните участници играят решаваща роля за разработването на подходящи проекти за техния град или структура, а също и като фактор за приобщаване на европейски граждани, които са в конфликт с обществото и са податливи на терористична радикализация; счита, че е от съществено значение да се повиши осведомеността и да се предоставя информация и обучение на лицата на предна линия (учители, възпитатели, полицейски служители, специализирани в областта на закрилата на децата служители и здравни работници) с цел укрепване на капацитета на местно равнище за борба с радикализацията; счита, че държавите членки следва да подкрепят създаването на структури по-конкретно за работа с младежите, но също и за общуване със семействата, училищата, болниците, университетите и т.н.; припомня, че подобни мерки могат да бъдат приложени единствено чрез дългосрочни програми за социални инвестиции; отбелязва, че сдруженията и организациите в тази област, които не носят белега на правителството, могат да постигнат отлични резултати за реинтегрирането в обществото на гражданите, които са били на път към радикализация;

35.   счита, че е изключително важно във всяка държава членки да се създаде система за подкрепа и насока, предоставяща възможност на обкръжението и семействата да получат помощ или лесно и бързо да сигнализират за появата на внезапна промяна на поведението, която може да бъде показателна за процес на терористична радикализация, или за отпътуването на дадено лице с цел присъединяване към терористична организация; отбелязва, във връзка с това, че „горещите линии“ имат успех и дават възможност за сигнализиране за лица сред приятелите и семейството за които се подозира, че са в процес на радикализация, но също така и помагат на семействата и приятелите, да се справят с тази дестабилизираща ситуация; призовава държавите членки да проучат възможността за създаване на такава система;

36.   подчертава, че в неотдавнашни научни проучвания се посочва увеличаването на броя на младите жени, които са били радикализирани и вербувани от терористични организации, и се представят доказателства за тяхната роля в насилническия екстремизъм; счита, че ЕС и държавите членки следва да вземат предвид измерението на пола поне до известна степен при разработването на стратегии за предотвратяване на радикализацията; призовава Комисията да подкрепи общонасочени програми, целящи да ангажират младите жени в техните усилия за по-голяма равнопоставеност и да предоставят мрежи за подкрепа, чрез които те да могат безопасно да изразяват своето мнение;

37.   подчертава важната роля на жените в предотвратяването на радикализацията в рамките на семействата;

V. Подобряване на обмена на информация относно терористичната радикализация в Европа

38.   отново изразява своя ангажимент да работи за финализирането на директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR) до края на 2015 г. и да гарантира, че тази директива ще бъде съвместима с основните права и без всякакви дискриминационни практики въз основа на идеологическа, религиозна или етническа стигматизация, и ще зачита изцяло правата на защита на личните данни на гражданите на ЕС; припомня обаче, че директивата на ЕС относно PNR ще бъде само една мярка в борбата срещу тероризма, и че е необходима една цялостна, амбициозна и всеобхватна стратегия за борба с тероризма и с организираната престъпност, с участието на външната политика, социалната политика, образователната политика, правоприлагането и правосъдието, да се предотврати вербуването на европейски граждани от страна на терористични организации;

39.   призовава Комисията да подобри експертния опит на ЕС по отношение на предотвратяването на радикализацията чрез създаване на европейска мрежа, която да обединява информацията, предоставяна от Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) и Мрежата на специалистите по планиране на политиките по отношение на поляризацията и радикализацията (PPN), а също и информацията, предоставяна от експерти, специализирани в широка гама от дисциплини в рамките на социалните науки;

40.   настоява, че е абсолютно необходимо да се засили целесъобразният и ефективен обмен на подходяща информация между правоприлагащите органи в държавите членки и между държавите членки и съответните агенции, по-специално чрез оптимизиране на използването и въвеждането на информация в Шенгенската информационна система (ШИС) и Визовата информационна система (ВИС), приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA) и координационното звено на Европол „Пътници“ във връзка с европейските граждани, които са били радикализирани; подчертава, че активизирането на обмена на информация между правоприлагащите органи предполага също задълбочаване на доверието между държавите членки, а също и засилване на ролята и ефективно осигуряване на ресурси за агенциите на ЕС като например Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (CEPOL);

41.   призовава ЕС да включи въпроса за терористичната радикализация в обучението, предоставяно CEPOL;

42.   подчертава необходимостта от въвеждане на специализирана европейска програма за обучение на лицата, които работят в съдебната система, с цел повишаване на информираността им за различните форми на радикализация;

43.   подчертава, че едно по-добро сътрудничество между държавите членки за справяне с радикализацията и вербуването на европейски граждани се характеризира също така с интензивен диалог и сътрудничество между техните съдебни органи и с Евроюст; отбелязва, че подобрената информация на европейско равнище относно досиетата за съдимост на лицата, заподозрени в терористична дейност, би спомогнала за ускоряване на тяхното разкриване и би улеснила подходящото им наблюдение, независимо дали заминават или се завръщат в ЕС; във връзка с това насърчава реформата и по-пълноценното използване на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS); настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на осъществимостта и добавената стойност на създаването на европейска система за полицейските регистри (EPRIS); подчертава, че при подобен обмен на информация трябва да бъдат зачитани международните договори и правото на ЕС, както и основните права, и по-специално защитата на личните данни;

VI. По-силни възпиращи мерки срещу терористичната радикализация

44.   счита, че мерките за предотвратяване на радикализацията на граждани на ЕС и тяхното вербуване от терористични организации ще доведат до своя пълен резултат, само ако са придружени от набор от ефективни, възпиращи и ясни наказателноправни мерки във всички държави членки; счита, че чрез ефективно криминализиране на терористични актове, извършвани в чужбина с терористични организации, държавите членки ще се оборудват с инструментите, необходими за премахване на терористичната радикализация сред европейските граждани, като в същото време използват напълно съществуващите инструменти на ЕС за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси; счита, че правоприлагащите и съдебните органи (съдии и прокурори) трябва да имат достатъчен капацитет за предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на тези актове, и трябва да бъдат адекватно и постоянно обучавани относно свързаните с тероризма престъпления;

45.   призовава за увеличаване на капацитета на координационния център на Евроюст, който следва да играе решаваща роля за насърчаването на съвместните действия на съдебните органи на държавите членки в областта на събирането на доказателства и да повишава ефективността на преследването по съдебен път на свързаните с тероризма престъпления; в това отношение застъпва становището, че следва да се използва по-пълноценно инструментът на съвместните екипи за разследване както между държавите членки, така и между държавите членки и трети държави, с които Евроюст е сключил споразумения за сътрудничество;

46.   отбелязва, че съдебното преследване на терористични актове, извършени в трети страни от европейски граждани или от пребиваващи в ЕС граждани на страни извън ЕС налага събирането на доказателства в трети държави да бъде възможно, въз основа на пълно спазване на правата на човека; във връзка с това призовава ЕС да работи за създаването на споразумения за съдебно и правоприлагащо сътрудничество с трети страни, за да се улесни събирането на доказателства в споменатите страни, при условие че всички страни по споразуменията спазват строги правни стандарти и процедури, принципите на правовата държава, международното право и основните права;

47.   приветства включването на специалисти в областта на сигурността/борбата срещу тероризма в редица важни делегации на ЕС с цел укрепване на капацитета им за принос към европейските усилия за борба срещу тероризма и по-ефективно сътрудничество със съответните местни органи, като същевременно се продължи с по-нататъшното изграждане на капацитет за борба срещу тероризма в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

48.   насърчава във връзка с това сключването на споразумения за сътрудничество между Евроюст и трети държави, подобни на вече сключените със САЩ, Норвегия и Швейцария, като подчертава, все пак, необходимостта от гарантиране на пълно съответствие с международното право за правата на човека и правилата на ЕС за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот; изтъква, че с оглед на сключването на подобни споразумения следва да се даде приоритет на държавите, които са също особено засегнати от тероризма, като държавите от Близкия изток и Северна Африка; в допълнение на това счита, че разполагането на прокурори за връзка от Евроюст в съответните държави, по-специално в региона на южното съседство на ЕС, би насърчило по-голям обмен на информация и би дало възможност за по-добро сътрудничество с цел по-ефективна борба с тероризма при зачитане на правата на човека;

VII. Предотвратяване на заминаването и предвиждане на завръщането на радикализирани европейски граждани, вербувани от терористични организации

49.  отново заявява, че ЕС следва да подобри ефективността на своя контрол на външните граници при пълно спазване на основните права; призовава, в това отношение, държавите членки да използват добре съществуващите инструменти, като ШИС и ВИС, включително по отношение на откраднати, изгубени или фалшиви паспорти; също така счита, че за тази цел сред приоритетите на ЕС съюз трябва да бъде по-доброто прилагане на Кодекса на шенгенските граници;

50.   призовава държавите членки да обменят добри практики относно проверките при излизане и завръщане и замразяването на финансови активи на граждани, в контекста на предотвратяване на участието на граждани в терористични дейности в зони на конфликт в трети държави и относно това, как да се управлява тяхното завръщане в ЕС; подчертава, по-специално, че държавите членки трябва да имат възможност да конфискуват паспортите на свои граждани, които планират да се присъединят към терористични организации, по искане на компетентния съдебен орган, в съответствие с националното законодателство и в пълно съответствие с принципа на пропорционалност; счита, че ограничаването на нечия свобода на движение, която е основно право, може да бъде постановено, само ако необходимостта и пропорционалността на мярката са подобаващо оценени от съдебен орган; освен това подкрепя наказателно производство срещу заподозрени в тероризъм лица, които се включват в терористични дейности след завръщането си в Европа;

51.   призовава за международен принос към механизма за финансиране, одобрен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел улесняване на незабавното стабилизиране на районите,освободени от присъствието на „Ислямска държава“ (Даиш);

52.   призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да намерят ясен словесен израз за осъждане на десетилетната финансова и идеологическа подкрепа, предоставяна от страна на някои правителства и влиятелни лица в държавите от Персийския залив за екстремистките ислямистки движения; призовава Комисията да преразгледа отношенията на ЕС с трети държави, за да се бори по-ефективно с материалната и нематериалната подкрепа за тероризма; припомня, че в контекста на текущото преразглеждане на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да бъдат укрепени измерението на сигурността и капацитетът на инструментите на ЕПС с цел допринасяне към подобряването на устойчивостта на партньорите и тяхната способност да гарантират собствената си сигурност въз основа на зачитане на принципите на правовата държава;

53.   припомня, че пълноценното използване на съществуващите инструменти, като системите ШИС, ШИС II и ВИС, системата от база данни на Интерпол относно откраднати или изчезнали документи за пътуване (SLTD) и координационното звено на Европол „ПЪТНИЦИ“ представлява първата стъпка към укрепване на сигурността на външните граници с цел откриване на евентуално заминаване или завръщане от зони на конфликт на европейски граждани и чужденци, които пребивават в ЕС, с цел терористични действия, преминаване на терористична подготовка или вземане на участие в неконвенционални въоръжени конфликти от името на терористични организации; настоятелно призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството и да споделят информация относно заподозрени чуждестранни бойци с държавите членки на външните граници на ЕС;

54.   приканва държавите членки да гарантират ефективно наблюдение, по-специално психологическо наблюдение на чуждестранните бойци при завръщането им в Европа;

55.   изразява твърдата си убеденост, че при разработването на политика в областта на тероризма и радикализацията е необходимо да се обединят експертните познания и предимствата на вътрешното и външното измерение на политиката на ЕС; във връзка с това счита, че въз основа на подобен цялостен подход може да се създаде адекватен отговор за борба с тероризма и вербуването за тероризъм в ЕС и в неговите съседни държави; поради това призовава и Комисията и ЕСВД, под ръководството и насоките както на върховния представител/заместник-председател на Комисията, така и на първия заместник-председател на Комисията и с подкрепата на координатора за борба с тероризма, да работят заедно при определянето на политически подход, който да съчетава ефективно инструментите на социалната политика (включително заетост, интеграция и антидискриминация), на хуманитарната помощ, на развитието, разрешаването на конфликти, управлението на кризи, търговията, енергетиката и всяка друга област на политиката, която би могла да има вътрешно–външно измерение;

VIII. Засилване на връзките между вътрешната и външната сигурност в ЕС

56.  отново подчертава, че е от изключително значение ЕС да установи тясно сътрудничество с трети държави, особено с транзитните държави и държавите, които са цел на пътуване, доколкото това е възможно, за да се даде възможност за разкриване на заминаването или връщането на граждани на ЕС и пребиваващи в ЕС граждани на трети държави, които заминават, за да се бият редом с терористични организации, или се завръщат; подчертава също така необходимостта от укрепване на политическия диалог и изготвянето на общи планове за действие за борба с радикализацията и тероризма в контекста на двустранните отношения и с регионалните организации, като Африканския съюз и Лигата на арабските държави;

57.   приветства с ентусиазъм готовността на върховния представител/заместник-председател Могерини да подкрепи проекти за борба срещу радикализацията в трети държави, включително Йордания, Ливан и Ирак, както и в региона на Сахел и Магреб, както се посочва в доклада относно изпълнението на мерки вследствие на заседанието на Европейския съвет от 12 февруари 2015 г.; подчертава, че сега трябва да се гарантира, че тези проекти ще получат необходимото финансиране възможно най-скоро;

58.   призовава ЕС да засили своето сътрудничество с регионалните партньори, за да ограничи трафика на оръжия, съсредоточавайки се по-специално върху държавите, откъдето произлиза тероризмът, и отблизо да следи износа на въоръжение, което би могло да се използва от терористи; призовава също така за укрепване на инструментите на външната политика и на ангажимента с трети държави с оглед на борбата с финансирането на терористичните организации;

59.   насърчава ЕС да провежда целенасочени и задълбочени диалози в областта на сигурността и борбата срещу тероризма с Алжир, Египет, Ирак, Израел, Йордания, Мароко, Ливан, Саудитска Арабия, Тунис и Съвета за сътрудничество в Персийския залив; също така счита, че сътрудничеството с Турция следва да се засили в съответствие със заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2014 г.;

60.   призовава Съвета да извършва непрекъснат преглед и да разработва непрекъснато регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и за борба с тероризма/чуждестранните бойци, приета на 16 март 2015 г., в зависимост от развитието на положението със сигурността в южното съседство на ЕС, наред с предпазни и други инициативи, като например Мрежата на Комисията за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN); призовава освен това държавите членки да насърчават взаимното зачитане и разбиране като основни елементи в рамката на борбата срещу тероризма както в ЕС и в неговите държави членки, така и в трети държави;

61.  изразява убеждение, че за създаването на такова засилено сътрудничество се изисква допълнително усилие от Комисията и, по-специално, от ЕСВД по отношение на повишаването и подобряването на експертните знания в областта на борбата с тероризма, неконвенционалните въоръжени конфликти и радикализацията, а също и повишаване и разнообразяване на езиковите умения, като например по арабски, урду, руски и мандарин, като се има предвид, че има сериозна липса на подобни умения в рамките на европейските информационни и разузнавателни служби; счита, че е необходимо посланието на ЕС за борба с тероризма, радикализацията и насилието да се чува и отвъд неговите граници, посредством стратегическа комуникация, която да е както проницателна, така и ефективна;

62.   подкрепя засилването на международното сътрудничество и на споделянето на информация от страна на националните разузнавателни служби с оглед идентифициране на граждани на ЕС, които са изложени на риск от радикализиране и вербуване и присъединяване към джихадистки или други екстремистки групировки; подчертава, че трябва да се подкрепят усилията на държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка и от Западните Балкани да пресекат потока на чуждестранните бойци;

63.   признава, че радикализацията и вербуването на лица от страна на терористични мрежи представлява глобално явление; счита, че реакцията спрямо това явление трябва да бъде международна, а не само местна или на европейско равнище; във връзка с това счита за необходимо да се засили сътрудничеството с трети държави за разкриване на мрежите за вербуване и за повишаване на сигурността по границите на съответните държави; изтъква отново също така, че сътрудничеството с главните партньори, които са изправени пред подобни предизвикателства, трябва да се засили чрез дипломатически, политически диалог и сътрудничество в разузнаването;

64.   отново заявява, че глобалното разпространение на тероризма изисква ефективна и единна международна реакция с цел успешно предотвратяване на трафика на оръжие към държави, които представляват заплаха за международния мир и сигурността;

65.   приветства разпределението от страна на Комисията през април 2015 г. на бюджет от 10 милиона евро за финансиране на програма за подпомагане на страните партньори за противодействие на радикализацията в Сахел и Магреб и за спиране на потока от чуждестранни бойци от Северна Африка, Близкия изток и Западните Балкани (един първи транш от 5 милиона евро за финансиране на техническа помощ за подобряване на капацитета на служителите на криминалното правосъдие за разследване, преследване и наказване на случаи на чуждестранни бойци или подготвящи се за чуждестранни бойци; втори транш от 5 милиона евро за финансиране на програми за противодействие на радикализирането в региона на Сахел и Магреб.)

IX. Насърчаване на обмен на добри практики за дерадикализация

66.   счита, че една всеобхватна политика за предотвратяване на радикализацията и вербуването на граждани на ЕС от терористични организации не може да бъде успешна, ако не е подкрепена от проактивни политики за дерадикализация и приобщаване; във връзка с това отправя искане към ЕС да улесни обмена между държавите членки и с трети страни, които вече имат натрупан опит и постигнати положителни резултати в тази област, на добри практики за създаването на структури за дерадикализация, за да се възпрепятства заминаването извън ЕС на граждани на ЕС и на законно пребиваващи в ЕС граждани на трети страни или да се контролира тяхното връщане на негова територия; припомня необходимостта също така да се оказва подкрепа на семействата на такива лица;

67.   призовава държавите членки да обмислят включването на наставници или консултанти в процеса на дерадикализация на гражданите на ЕС, които са се завърнали от зони на конфликт, разочаровани от своите преживявания там, така че да им се окаже подкрепа за приобщаването им към обществото посредством подходящи програми; подчертава необходимостта от по-добър обмен на най-добри практики между държавите членки в това отношение; подчертава, че менторите следва да бъдат готови да допринесат за специфични програми чрез подходящо обучение;

68.   призовава за стартирането на структурирана комуникационна кампания на равнището на ЕС, която да използва случаите на бивши европейски „чуждестранни бойци“, които са преминали успешно през процес на дерадикализация, и които посредством своите травмиращи преживявания да спомогнат за разкриването на дълбоко превратното и погрешно религиозно измерение на присъединяването към терористични организации като ИДИЛ; във връзка с това насърчава държавите членки да разработят платформи, които да дават възможност за срещи лице в лице и диалог с тези бивши бойци; освен това подчертава, че срещите с жертви на тероризма също изглеждат ефективен метод за развенчаване на радикалната реторика от гледна точка на нейното религиозно или идеологическо значение; предлага тази кампания да се използва като инструмент за подпомагане на процеса на дерадикализация в затворите, училищата и във всички учреждения, насочени към превенция и превъзпитание; също така призовава Комисията да подкрепи, по-специално чрез финансиране, и да координира подобни национални комуникационни кампании;

X. Разбиване на терористични мрежи

69.   подчертава, че изпирането на пари, данъчните измами и другите данъчни престъпления в някои случаи са основни източници на финансиране на тероризма, които заплашват вътрешната ни сигурност, и че във връзка с това проследяването на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, и борбата с тях, трябва да бъде приоритет;

70.   подкрепя мерките, насочени към отслабване на терористичните организации отвътре и към намаляване на настоящото им въздействие върху гражданите на ЕС и гражданите на трети държави, законно пребиваващи в ЕС; настоятелно призовава Комисията и компетентните агенции да обмислят начини за разбиването на терористични мрежи и разкриването на тяхното финансиране; за тази цел призовава за по-добро сътрудничество между звената за финансово разузнаване на държавите членки и за бързо транспониране и прилагане на пакета относно мерките за борба с изпирането на пари; насърчава Комисията да предложи регламент относно разкриването и блокирането на каналите за финансиране на тероризма и за противодействие на начините, по които те се финансират; във връзка с това призовава Комисията да направи повторна оценка на създаването на общоевропейска система за проследяване на финансирането на тероризма; насърчава държавите членки да прилагат най-високи стандарти за прозрачност по отношение на достъпа до информация относно действителните собственици на всички корпоративни структури в ЕС и в непрозрачни юрисдикции, които могат да бъдат средства за финансиране на терористични организации;

71.   приветства неотдавнашното приемане на Европейската програма за сигурност, която предлага важни мерки за подобряване на борбата срещу тероризма и радикализацията, като например създаването на Европейски център за борба с тероризма в рамките на Европол; призовава държавите членки да се възползват максимално от съществуващите мерки и призовава Комисията да задели достатъчни финансови и човешки ресурси за ефективно изпълнение на предложените от нея действия;

72.   призовава за хармонизиран подход към определянето за престъпление на изказвания, проповядващи омраза, онлайн и офлайн, в които радикално настроени лица подбуждат други да не зачитат и да нарушават основните права; предлага това конкретно престъпление да се добави в съответните рамкови решения на Съвета;

73.   призовава държавите членки да се включат в усилията за проследяване на външните финансови потоци и да осигурят и проявят прозрачност относно своите отношения с някои държави от Персийския залив с цел подобряване на сътрудничеството за хвърляне на светлина върху финансирането на тероризма и фундаментализма в Африка и Близкия изток, но също и от някои организации в Европа; счита, че държавите членки следва да не се колебаят да използват ограничителни мерки спрямо лица и организации, когато съществуват достоверни доказателства за финансиране на тероризма или други форми на съучастие в тероризъм;

74.   би отхвърлил решително всички опити за премахване на аспектите от доклада, съсредоточени върху борбата срещу терористичните и екстремистките актове като такива; счита, че нарушаването на връзката между борбата срещу радикализацията и борбата срещу нейните проявления не е полезно и не е ефективно; призовава Съвета да изготви черен списък с европейски джихадисти и заподозрени джихадистки терористи;

75.   възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на държавите – членки на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Терористичните нападения от началото на 2015 г. показаха, че е спешно ЕС да предприеме действия в областта на борбата с тероризма и предотвратяването на радикализацията на европейски граждани.

Отдавна имаше призиви в тази посока, но едва трагедиите от началото на 2015 г. позволиха на европейските институции и на държавите членки да решат да се ангажират още повече с предотвратяването на радикализацията. Борбата с радикализацията на европейски граждани остава от компетентността преди всичко на държавите членки. Въпреки това е необходим съгласуван европейски подход за ефективно противодействие на заплахата, която представляват радикализираните граждани на ЕС, които могат да се движат свободно на територията на ЕС.

Въпреки че е трудно се оцени броят им, понастоящем се предполага, че над 5000 европейски граждани са заминали, за да се борят на страната на терористични организации в Ирак и в Сирия. Въпреки че това явление е значително по-голямо в някои държави членки, целият ЕС е засегнат от предизвикателствата и въпросите, които тези „чуждестранни бойци“ повдигат.

Радикализацията на граждани на ЕС, която може да доведе до заминаване с цел борба в рамките на терористични организации като например Даиш, представлява реална заплаха за сигурността за Европа, държавите членки и техните съседи.

Пред нарастването на това явление репресивните мерки вече не са достатъчни. Европейският съюз трябва да приеме нова стратегия, основана по-скоро върху предотвратяването. Ето защо настоящият доклад се съсредоточава върху възприемането на проактивен подход по отношение на предотвратяването на радикализацията и набирането на европейски граждани от страна на терористични организации.

Целта на доклада е да направи препоръки за една европейска стратегия за предотвратяване на радикализацията и набирането на европейски граждани. За тази цел следва да се анализират различните фактори, водещи до радикализация. Проучването на начините за действие за набирането на нови „чуждестранни бойци“ трябва даде възможност за ефективни решения във всеки сектор и всяка платформа, които благоприятстват за подобна радикализация.

Ето защо трябва да бъде възприет всеобхватен подход, за да се представи пълен анализ на предотвратяването на радикализацията и набирането на европейски граждани.

Настоящият доклад разглежда предотвратяването на радикализацията и набирането на европейски граждани от страна на терористични организации. Не е необходимо отново да изброяваме тук мерките на ЕС за борба с тероризма, а по-скоро да споделим нови идеи, които позволяват да се избегнат отклоненията и заплахите за сигурността на нашата територия.

При все това докладчикът държи да припомни своята привързаност към защитата на основните свободи. В своите предложения Европейският парламент в никакъв случай не подкопава зачитането на правата на човека и основните свободи на европейските граждани, и по-конкретно свободата на изразяване. Докладчикът ще следи всички съдържащи се в настоящия доклад препоръки да зачитат принципа на пропорционалност и че никое от представените в настоящия доклад предложения не надхвърля необходимото за постигане на посочената цел. Докладчикът силно държи също така на спазването на принципа на субсидиарност.

18.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предотвратяването на радикализацията и набирането на граждани на Съюза от страна на терористични организации

(2015/2063(INI))

Докладчик по становище: Чарлз Танък

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че засиленото и по-ефективно международно сътрудничество, ангажирано с основните ценности и норми на ЕС, като права на човека, принципи на правовата държава и принципи на международното право, активен обмен на мнения и информация, решителни действия на национално равнище за борба срещу бедността и неравенството и стабилно приобщаващо управление в трети държави, е от ключово значение за възпиране и предотвратяване на заплахата от терористични групи и противодействие на радикализацията на европейските граждани;

2.  насърчава държавите членки да си сътрудничат и последователно да подкрепят усилията си за борба срещу насилническия екстремизъм, включително чрез координиране на планове и на усилия и споделяне на извлечените поуки; изразява необходимостта от подобряване на проверките по външните граници на Шенгенското пространство;

3.  насърчава ЕС допълнително да разработи насоки и принципи за борба срещу тероризма въз основа на относимите резолюции на Съвета за сигурност на ООН (по-специално Резолюция 2178(2014) на Съвета за сигурност на ООН);

4.  призовава за международен принос към механизма за финансиране, одобрен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел улесняване на незабавното стабилизиране на районите,освободени от присъствието на „Ислямска държава“ (Даиш);

5.  изразява загриженост, че освен ако не се потърси решение по отношение на условията, благоприятстващи разпространението на тероризма, явлението на граждани на ЕС, които пътуват до други държави, за да се присъединят към джихадистки или други екстремистки групировки, както и специфичният риск, който те представляват за сигурността, когато се завърнат в ЕС и съседните държави, вероятно ще се задълбочават през идните години, особено като се има предвид продължаващата военна ескалация в региона на Близкия изток и Северна Африка; призовава за извършването на подробно проучване относно ефективността на националните мерки и мерките на ЕС, насочени към предотвратяване на тероризма и борба срещу него;

6.  подчертава, че тероризмът не може и не следва да се свързва с която и да било религия, националност или цивилизация;

7.  насърчава разработването на превантивни и редовно преразглеждани инициативи за сигурност, борба срещу тероризма и борба срещу радикализацията на национално, ЕС и международно равнище; насърчава по-добра координация между вътрешните и външните политики с цел да осигурят подходящи действия в отговор на новите заплахи; насърчава засилването на своето сътрудничество в борбата срещу тероризма със съседни държави и регионални участници; признава, че радикализацията е също така геополитически въпрос, както и въпрос от областта на политиката на съседство; припомня, че цялата финансова помощ следва да бъде оценена във връзка с евентуалното й въздействие в подкрепа на терористичните действия, и настоятелно призовава за удостоверяване на източниците на всяко външно финансиране;

8.  насърчава ЕС да се ангажира в по-голяма степен с трети държави с оглед въвеждане на мерки за възпиране и предотвратяване на пътуването на чуждестранни бойци, включително чрез нови проекти за изграждане на капацитет (напр. в областта на граничните проверки) съвместно с партньорите и чрез по-добре насочена помощ от страна на ЕС, включително чрез изготвяне на планове за действие в областта на борбата срещу тероризма; подчертава, че правата на човека трябва да бъдат в основата на стратегиите за борба срещу тероризма; изразява желание ЕС да задълбочи своя политическия диалог с Лигата на арабските държави, Организацията за ислямско сътрудничество, Африканския съюз и други значими регионални участници и координационни структури, като групата на петте държави (Г-5) от Сахел; призовава ЕС да следи отблизо износа на въоръжения, които биха могли да се използват от терористи;

9.  приветства ентусиазирано готовността на върховния представител/заместник-председател Могерини да подкрепи проекти за борба срещу радикализацията в трети държави, а именно Йордания, Ливан и Ирак, както и в Сахел-Магреб, както е посочено в доклада относно изпълнението на мерки вследствие на заседанието на Европейския съвет от 12 февруари 2015 г.; отбелязва, че сега трябва да се гарантира, че тези проекти ще получат възможно най-скоро необходимото финансиране;

10.  призовава ЕС да засили своето сътрудничество с регионалните партньори, за да ограничи трафика на оръжия, съсредоточавайки се по-специално в държавите, откъдето произлиза тероризмът, и отблизо да следи износа на въоръжения, които биха могли да се използват от терористи; призовава също така за укрепване на инструментите на външната политика и на ангажимента с трети държави с оглед на борбата с финансирането на терористичните организации;

11.  насърчава ЕС да провежда целенасочени и задълбочени диалози в областта на сигурността и борбата срещу тероризма с Алжир, Египет, Ирак, Израел, Йордания, Мароко, Ливан, Саудитска Арабия, Тунис и Съвета за сътрудничество в Персийския залив; сътрудничеството с Турция също следва да се засили в съответствие със заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2014 г.;

12.  призовава Съвета да извършва непрекъснат преглед и да разработва непрекъснато регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и за борба с тероризма/чуждестранните бойци, приета на 16 март 2015 г., в зависимост от развитието на положението със сигурността в южното съседство на ЕС, наред с други инициативи, като например Мрежата на Комисията за осведоменост по въпросите на радикализацията; призовава освен това държавите членки да насърчават общото зачитане и разбиране като ключови елементи в рамката на борбата срещу тероризма както в ЕС и в неговите държави членки, така и в трети държави;

13.  призовава върховния представител/заместник-председател и Съвета да намерят ясен словесен израз за осъждане на десетилетната финансова и идеологическа подкрепа от страна на някои правителства и влиятелни лица в държавите от Персийския залив за екстремистките ислямистки движения; призовава Комисията да прегледа отношенията на ЕС с трети държави, за да се бори по-ефективно с материалната и нематериалната подкрепа за тероризма; припомня, че в контекста на текущото преразглеждане на европейската политика за съседство (ЕПС) трябва да бъдат укрепени измерението на сигурността и капацитетът на инструментите на ЕПС с цел допринасяне към подобряването на устойчивостта на партньорите и тяхната способност да гарантират собствената си сигурност във връзка с принципите на правовата държава;

14.  отбелязва, че първопричините за тероризма често могат да бъдат намерени в лошото и неприобщаващо управление; счита, че за да се постигне дългосрочен напредък, международните усилия следва да са насочени към насърчаване на принципите на правовата държава, демократичните принципи и правата на човека; подчертава значението на включването на подобни цели в споразуменията за сътрудничество на ЕС с трети държави; насърчава ЕС да даде ход на по-нататъшни проекти и дейности за изграждане на капацитет със заинтересованите държави от Близкия изток и Северна Африка, насочени към правоприлагането, наказателното правосъдие, реформата на сектора за сигурност, в тясно сътрудничество с Европол, Евроюст, Frontex и Европейския полицейски колеж (CEPOL); счита, че е все по-наложително да се провежда диалог с представителите на умерения ислям, които са против екстремизма, и да се насърчава културното сътрудничество;

15.  подкрепя засилването на международното сътрудничество и на споделянето на информация от национални разузнавателни служби с цел идентифициране на граждани на ЕС, които са изложени на риск от радикализиране, вербуване и присъединяване към джихадистки и други екстремистки групировки; подчертава, че трябва да се подкрепят усилията на държавите от региона на Близкия изток и Северна Африка и от Западните Балкани да пресекат потока на чуждестранните бойци;

16.  призовава Комисията да мобилизира всички свои ресурси за своя сметка и в подкрепа на държавите членки при вземане на мерки по отношение на факторите, които стоят в основата на радикализацията и екстремизма, като се разработват стратегии за превенция, които обхващат областите на образованието, социалната интеграция, борбата срещу дискриминацията и междукултурния и междурелигиозния диалог; препоръчва по-тясно сътрудничество с организации за културен диалог; подчертава колко е важно за борбата срещу радикализацията да се работи съвместно с умерени лидери в мюсюлманската общност, включително представители на гражданското общество както в рамките на ЕС, така и в трети държави; призовава световната общност на религиозните лидери да проведе още една среща на високо равнище между религиите, подобна на проведената в Асизи през 2011 г.; счита, че ЕС и неговите държави членки следва да подобряват наблюдението на действията на гражданите на ЕС в засегнатите държави; приканва върховния представител/заместник-председател и Комисията да продължат да гарантират достатъчно финансови средства и съгласувано използване на инструменти за преодоляване на заплахите от тероризма, както и за ефективно преминаване от ранно предупреждение към ранни действия;

17.  счита, че изграждането на противодействие на идеологическата пропаганда, включително и в трети държави, е едно от решенията за борба срещу привлекателността на терористичните групи в региона на Северна Африка и Близкия изток; призовава Съюза да засили своята подкрепа за инициативи, като например SSCAT (Консултативен екип за стратегическа комуникация със Сирия), и да насърчава разгръщането и финансирането на проекти от този вид в трети държави;

18.  приветства включването на експерти в областта на сигурността/борбата срещу тероризма в редица ключови делегации на ЕС с цел укрепване на капацитета им за принос към европейските усилия за борба срещу тероризма и по-ефективно сътрудничество със съответните местни органи, като същевременно се продължи с по-нататъшното изграждане на капацитет за борба срещу тероризма в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

19.  насърчава разработването на програми, насочени към предотвратяване както на насилствените, така и на религиозните сблъсъци; счита, че програмите за борба срещу радикализацията могат да бъдат важни инструменти за намаляване на вербуването на граждани на ЕС от страна на терористични организации; отбелязва, че някои държави членки правят оценка на потенциала за набиране на бивши чуждестранни бойци с цел подпомагане на програми за борба срещу радикализацията; призовава държавите членки да направят преоценка на въвеждането на такива програми;

20.  силно приветства препоръките на доклада към държавите членки за отделяне на радикализирани затворници в рамките на наказателната система; при все това настоятелно призовава за бдителност при масовото им отделяне, за да не се допусне обединяване на известни радикалисти и установяване на контакти между тях, които може да са потенциално опасни при пускането им на свобода; призовава Комисията да разработи планове за подпомагане на реинтеграцията на лица, изложени на риск от това да бъдат вербувани, и на лица, които са успели да се върнат;

21.  отбелязва, че всеобхватната стратегия на ЕС за превенция следва също така пълноценно да се възползва от външната политика, за да насърчава зачитането на правата на човека, демокрацията, свободата на религия и доброто управление и за да предотвратява и разрешава конфликти с цел намаляване на пространството за екстремистка пропаганда;

22.  подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да въведат достатъчно предпазни мерки в рамките на механизмите за сътрудничество в областта на борбата срещу тероризма, за да се гарантира, че сигурността, правата на човека и правоприлагането не са взаимоизключващи се, а допълващи се и се основават на принципите на правовата държава и спазването на основните права на гражданите на ЕС и на неговите страни партньори; призовава държавите членки да проучат начини за осигуряване на държавно наблюдение на образованието и обучението на религиозните лидери и за по-официална институционализация на религиозното обучение, за да се предотврати вземането на контрол от страна на екстремисти; признава необходимостта от международно координирано медийно наблюдение, насочено към ограничаване на достъпа до терористична пропаганда и подобряване на процеса на публично докладване на екстремистко съдържание онлайн; призовава за създаване на уебсайтове или точки за контакт под формата на горещи линии за граждани с цел подкрепа на положителна нагласа и кампании за повишаване на осведомеността срещу онлайн и офлайн радикализацията;

23.  счита, че е важно да се възприеме цялостен подход при справянето и преодоляването на първопричините за радикализацията в Европа; подчертава, че оспорването на идеологическата пропаганда, която е в основата на действията на екстремистките групи, и изграждането на контрапропаганда е един от ключовите елементи за борба срещу привлекателността на терористичните групи; изразява загриженост, че отношенията между общностите са поставени под нарастващ натиск в цяла Европа, и насърчава диалога между религиите; приветства позоваванията в доклада на въпроса за обучението на религиозни водачи с цел възпрепятстване на проповедници на омраза; призовава държавите членки да инкриминират терористични актове, извършвани извън тяхната юрисдикция, и се съгласява, че това е един от най-ефективните инструменти за борба срещу тероризма и екстремизма; призовава имамите и мюсюлманските водачи да поемат водеща роля в усилията срещу радикализацията и подбуждането към омраза, като се противопоставят на фундаментализма и пропагандирането на тероризъм чрез теологични послания; призовава ЕС да подкрепя проекти за научни изследвания и информация относно борбата срещу фундаментализма и радикализацията чрез засилване на диалога с мюсюлманските общества с цел обединяване на нашите усилия;

24.  отбелязва, че е необходимо по-тясно сътрудничество с държави извън ЕС с цел по-ефективно идентифициране на граждани на ЕС, които заминават да се борят за терористичните организации и се завръщат след това; по подобен начин подкрепя призивите в доклада за увеличаване от страна на ЕСВД на преподаването на арабски език на нейните служители в подкрепа на тези цели;

25.  подчертава, че ЕС и държавите в Западните Балкани, Турция, държавите от Персийския залив и други арабски държави следва да обединят усилия за борба срещу радикализацията и набирането, да проследяват финансирането на терористи и да разработят ново послание срещу ислямисткия фундаментализъм; подчертава, че сътрудничеството в борбата срещу тероризма и споделянето на информация следва да бъде ключов елемент в отношенията на ЕС с тези държави; подчертава, че е от съществено значение и засилването на това сътрудничество с регионални организации, като например Арабската лига, Африканския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

26.  би отхвърлил решително всички опити за премахване на аспектите от доклада, съсредоточени върху борбата срещу терористичните и екстремистките актове като такива; счита, че не е полезно и е контрапродуктивно да се наруши връзката между борбата срещу радикализацията и борбата срещу нейните проявления; призовава Съвета да изготви черен списък с европейски джихадисти и заподозрени джихадистки терористи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.9.2015 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

5

9

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Javier Couso Permuy, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Richard Howitt, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Kati Piri, Andrej Plenković, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jacek Saryusz-Wolski, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ryszard Czarnecki, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Cătălin Sorin Ivan, Marek Jurek, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Miloslav Ransdorf, Jean-Luc Schaffhauser, György Schöpflin, Renate Sommer, Dubravka Šuica, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Paavo Väyrynen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Claudiu Ciprian Tănăsescu

17.9.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предотвратяването на радикализацията и набирането на граждани на Съюза от страна на терористични организации

(2015/2063(INI))

Докладчик по становище: Ангел Джамбазки

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня Парижката декларация, приета от министрите на образованието на ЕС на 17 март 2015 г., в която се призовава за засилено сътрудничество с държавите членки за насърчаване на рамка за равните възможности, зачитането на човешкото достойнство, включително свободата на изразяване, демокрацията, правата на човека, равенството, принципите на правовата държава, социалното приобщаване и активното гражданство чрез личностното развитие и образованието на всички равнища, особено на тези, които произхождат от групи в неравностойно положение; припомня, че ЕС носи отговорност за зачитането на основните права, свободи и сигурност на своите граждани, както това е посочено в Хартата на основните права на ЕС, в това число свободата на изразяване, свободата на събранията и сдруженията, и зачитането на етническото, езиковото, културното и религиозното многообразие;

2.  отбелязва, че предотвратяването на радикализацията и набирането на европейски граждани от страна на терористични организации е част от серия мерки, които обхващат редица области и имат за цел насърчаване на сигурността, правосъдието и равните възможности за всички; потвърждава, че други фактори, които могат да доведат до радикализация и набиране на европейски граждани от страна на терористични организации включват, по-специално, неравенство, маргинализация, социално изключване и труден достъп до качествено образование;

3.  подчертава значението на инвестирането в програми за учене през целия живот, както като мярка за превенция на радикализацията, така и като предпочитан инструмент за преодоляване на радикализацията на лицата;

4.  отбелязва, че предотвратяването на тероризма и противопоставянето на всички видове радикализация е един от ключовите приоритети в рамките на Европейската програма за сигурност, но изразява съжаление, че въпреки неотдавнашните реформи Европа все още не е в състояние да даде подходящ отговор на новите предизвикателства; във връзка с това подчертава необходимостта от многостранен подход за справяне с културните, икономическите, социалните и политическите първопричини за тероризма; подчертава ключовата роля на ранното идентифициране на лицата, за които е налице риск да бъдат повлияни от радикализация, и подчертава, че компетентните социални и образователни институции следва да разполагат с подходяща подготовка чрез обучение за изпълнение на посочените задачи; подчертава необходимостта отделните участници да осъзнаят отговорността си за предотвратяването на радикализацията на местно, национално, европейско или международно равнище; повтаря основната роля на диалога и сътрудничеството между всички участници в рамките на официалното и неформалното образование (например семейства, родители, учители и сдружения), както и на културата и спорта; изтъква необходимостта от специализирано обучение на преподавателите, които могат да служат като модели на поведение и водещи фигури, значението на социалните политики и политиките за младежта, алтернативните дейности през свободното време, ученето през целия живот и междурелигиозния и междукултурния диалог за предотвратяване на радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм;

5.  отбелязва значението на овластяването на преподавателите с цел да участват активно в борбата срещу всички форми на дискриминация и расизъм; отбелязва съществената роля на образованието и на компетентните и оказващи подкрепа преподаватели не само за укрепването на социалните връзки, създаването на чувство за принадлежност, развиването на знания, умения, компетентност, за трайното установяване на основните ценности, за насърчаването на социалните, граждански и междукултурни умения, критичното мислене и медийната грамотност, но и за да се помогне на младите хора, в тясно сътрудничество с родителите и семействата им, така че те да станат активни, отговорни, свободомислещи членове на обществото; подчертава, че училищата могат да изграждат устойчивост на учащите се по отношение на радикализацията чрез осигуряването на безопасна среда и време за обсъждане и проучване на противоречиви и чувствителни въпроси; изтъква, че подрастващите представляват особено уязвима група, тъй като те се намират в труден етап от живота си, през който развиват ценностната си система и търсят смисъл, и в същото време се поддават лесно на въздействие и на манипулации; припомня, че групи, както и отделни лица могат да подлежат на радикализация, и признава, че разработването и предоставянето на отговор на индивидуалната и на груповата радикализация може да се различават; подчертава ролята, която обществото трябва да играе, за да предостави на младите хора по-добри перспективи и цел в живота, по-конкретно чрез висококачествено образование и обучение; подчертава ролята на учебните заведения в обучаването на младите хора да разпознават и управляват риска и да правят по-безопасен избор, както и в насърчаването на силно чувство за принадлежност, споделена общност, грижи, подкрепа и отговорност към другите; подчертава необходимостта да се използват различните възможности, които предлагат професионалното обучение и академичните програми, с цел излагане на младите хора на разнообразните национални, регионални, религиозни и етнически идентичности в Европа;

6.  отбелязва, че младите хора без перспективи и работа разполагат със свободно време и са по-уязвими и предразположени да се поддадат на илюзорната възбуда от набирането от страна на терористични организации;

7.  подчертава, че действията за борба с радикализацията трябва да се съсредоточат и върху социалното приобщаване и предоставяне на възможности в уязвими общности, като насърчават участието на общността чрез диалог, насърчаване и развиване на активна гражданска позиция и като засилват ролята на местните организации на гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да обменят най-добри практики, да формулират препоръки и да разработват мрежи на местно, национално и европейско равнище, с цел чрез тези насоки да предоставят положителен социален отговор на радикализацията;

8.  подчертава, че първоначалните етапи на радикализация се характеризират с изолация на хората, по-конкретно от семейството и училището; подчертава значението на подходяща комуникация между родители, преподаватели и органи с оглед откриване на признаци на радикализация сред младите хора;

9.  подчертава, че разнообразието на Европа и нейните мултикултурни общности са съставна част на социалната й тъкан и представляват важен социален актив; счита, че всяка политика в областта на борбата с радикализацията трябва да бъде обмислена и пропорционална, така че да зачита и да укрепва разнообразната социална тъкан на общностите;

10.  изразява загриженост, че политиките за борба с тероризма и радикализацията крият риск от ограничаване на свободата на изразяване пряко или чрез възпиращо въздействие; отбелязва, че определението на понятия като радикализация или екстремизъм трябва да бъде установено ясно и подробно, така че да се предотврати всяко отрицателно въздействие на тези политики върху законното изразяване на мнение; подчертава, че е необходимо в общностите, уязвими по отношение на радикализацията, да се чуват различни гласове, така че да се даде възможност на умерените и напредничави идеи и речи да надделеят над екстремизма, и в това си качество разнообразието на мнения следва да бъде насърчавано в открит дебат;

11.  призовава държавите членки да насърчат в своите образователни системи междукултурен подход, за да се даде възможност за взаимно опознаване и взаимно зачитане в споделянето на общи ценности;

12.  подчертава важната роля на жените в предотвратяването на радикализацията в рамките на семействата;

13.  подчертава значението на междурелигиозния и междукултурния диалог като инструмент за социално сближаване и приобщаване, посредничество и помирение;

14.  признава значението и подкрепя срещите и обществения диалог между различните основни религиозни фигури, които могат да допринесат значително за преодоляването на стереотипите и фобиите, свързани с отделни религии;

15.  отбелязва със загриженост използването на интернет и социалните медии за разпространение на пропагандни материали и вербуване от страна на терористични организации; насърчава активното сътрудничество между държавите членки, ЕС и всички релевантни заинтересовани страни в борбата срещу разпространението на радикални материали и пропаганда в интернет; призовава за прилагането на програми за повишаване на осведомеността на младите хора относно онлайн изказванията, подбуждащи към омраза, и рисковете, които те представляват, както и изпълнението на програми за насърчаване на медийно и интернет образование; във връзка с това подчертава необходимостта както да се разработи иновативна онлайн комуникация за противодействие заедно с държавите членки, която да може също така да стимулира умения за критично мислене при ползването на цифровите технологии сред всички уязвими потребители на интернет, така и да се разработят технологии, които да могат превантивно да овладяват и да противодействат на това явление; изтъква ключовата роля на всички релевантни заинтересовани страни в развитието и разпространението на ефективна комуникация за противодействие; подчертава ролята на образованието за подпомагането на младите хора да разберат и приемат различните мнения, убедения, вярвания и начин на живот, като зачитат многообразието и принципите на правовата държава, чрез насърчаване на критично мислене и добра преценка, така че, особено в контекста на интернет и социалните медии, да са в състояние да осъзнаят реалността, да разграничават фактите от преценките, да разпознават пропагандата и да се противопоставят на всички форми на онлайн индоктриниране, речи, подстрекаващи към омраза и екстремизъм; насърчава държавите членки и заинтересованите страни да договорят общи стандарти за журналистическа етика с оглед на борбата с изказванията, внушаващи омраза в медийни материали и в онлайн публикации, предназначени за широката общественост;

16.  подчертава, че активното приобщаване на млади хора, включително чрез образователен обмен и други мрежи, е ключов елемент за изграждане на мостове, преодоляване на предразсъдъците и укрепване на религиозния диалог и зачитането на културното многообразие; изразява становище, че междусекторните програми за действие, основаващи се на алтернативни образователни и културни платформи, които отчитат съществуващото културно многообразие и необходимостта то да бъде разбрано, могат да играят важна роля в развиването на обща визия за бъдещето, основана на зачитането на правата и достойнство на човека, международните стандарти и ценности, на които се основава ЕС;

17.  подчертава необходимостта от насочване на усилията към подпомагането на младите хора да развият своята идентичност, чувство за достойнство, дух на принадлежност към общността и приемане на мултикултурни и многонационални общества, като се има предвид, че младите хора, които търсят идентичност и чувство за принадлежност са особено уязвими към екстремистка реторика;

18.  призовава държавите членки да поставят допълнителен акцент в образователните си системи на обучението за използване на медиите, така че децата и младите хора да могат да се научат как да разбират и оценяват правилно информацията, която често срещат в нефилтриран вид в интернет;

19.  подчертава необходимостта както за учащите, така и за преподавателите, да разбират по-добре радикализацията и екстремизма, както и необходимостта от увеличаване на осведомеността относно използването на социалните медии за целите на радикализацията и насърчаването на екстремистки идеологии; насърчава държавите членки да приложат безопасното използване на интернет в учебните дисциплини в областта на ИКТ с цел предотвратяване на радикализацията чрез интернет;

20.  подчертава, че социалните и интернет мрежи са само една част от процеса на радикализация и че борбата с разпространителите на радикализация в цифровата среда е само част от борбата с радикализацията;

21.  припомня на медиите образователната цел на програмата „Творческа Европа“, която позволява проектите, насочени към изграждането на критичен диалог с медиите, по-специално на цифровите медии, да получат финансиране в контекста на борбата с радикализацията;

22.  припомня значението на програмите на ЕС и на инструментите за финансиране, например програмата „Хоризонт 2020“, програмите „Еразъм +“, „Творческа Европа“, „Европа на гражданите“ и стратегическата рамка за образование и обучение 2020 г. в области, свързани с образованието, културата и спорта, като основни вектори за подпомагане усилията на държавите членки за преодоляване на неравенствата, нетолерантността, дискриминацията и предотвратяване на маргинализацията, както и за интегриране на малцинствата в социалния живот на отделните държави членки; призовава Комисията да изпълни ангажимента си да мобилизира налично целево финансиране за насърчаване на конкретни действия, които да оспорват екстремистките идеологии и радикализация чрез диалог с най-внимателно подбрана публика; приветства съобщението на Комисията, че до края на годината тя ще представи препоръки за укрепване на идеята за включване, многообразие и граждански ценности в училищата въз основа на програмата „Еразъм +“;

23.  отбелязва ролята на неформалното и самостоятелното учене и значението на улесняването на участието на младите хора в доброволчески дейности в рамките на приобщаващи младежки организации и масов спорт, с цел да се засили взаимодействието и да се помогне на младите хора да придобият социални и комуникационни умения, умения на критично мислене и решаване на проблеми, както и положително усещане за самите тях, които допълват формалното образование;

24.  подчертава ключовото значение на услугите за подпомагане на учебните заведения, предоставяни от психолози и социални работници с подходяща квалификация; призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики в областта на образованието на новопристигналите имигранти и бежанци, за да се предотврати социалното им изключване; подчертава важността на взаимното обучение и общите дейности на религиозни водачи с цел оказване на положително въздействие върху публичните изявления;

25.  призовава Комисията да открие нови, творчески начини за предотвратяване и борба с радикализацията, включително схеми за родители, чиито деца могат да бъдат уязвими по отношение на вербуване от страна на екстремисти;

26.  насърчава държавите членки да прилагат стратегии за преподаване и учене, които изследват спорни въпроси по начин, който насърчава критичния анализ, социалните ценности и споделена култура на откритост и медиен плурализъм в рамките на училищата и с общността;

27.  подчертава ролята и значението на НПО и организациите на гражданското общество в процесите на предотвратяване на радикализацията и борбата с радикализацията;

28.  призовава Комисията да укрепи още повече мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), наред с другото, чрез подобряване на достъпа до информация и конкретно сътрудничество между заинтересовани страни по въпросите на борбата с радикализацията, и да подкрепи ЕС и неговите държави членки при създаването на програми за борба с радикализацията и прекратяване на обвързаността с нея, и за разработването на „стратегии за излизане“ за подпомагане на отделни лица да се откажат от екстремисткото насилие;

29.  подчертава значението на целеви образователни проекти в затворите, които са изложени в по-голяма степен на риск от радикализация;

30.  изтъква значението на разработването на всеобхватни политики въз основа на междусекторен подход между различни области като култура, спорт, заетост и социални политики, както и други канали на работа по социалното приобщаване и опазване на многообразието, плурализма и основните общи ценности на европейско, национално, регионално и местно равнище;

31.  отбелязва, че кампания срещу радикализацията чрез културно и човешко развитие следва да придобие контурите на нова публична цел с разказвателен характер и дългосрочен характер, допринасяща за по-интелигентно регулиране на стратегическото усилие за борба с тероризма;

32.  припомня значението на образованието за демокрацията, активното гражданство и демократична политическа култура и значението на ценностите, които са в сърцето на Европейския съюз — свободата, толерантността, равенството и принципите на правовата държава;

33.  отбелязва, че приобщаващото във висока степен образование, което е една от стратегическите цели на рамката „Образование и обучение 2020“, може да противодейства на неблагоприятните последици, пред които са изправени много деца и млади хора у дома, и по този начин може да помогне за предотвратяване на радикализацията;

34.  отново изтъква значението на насърчаването на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие чрез образование и обучение, както и значението на осигуряването за децата и младите на възможност за развитие на уменията и компетентностите, необходими за активно гражданство, междукултурен и междурелигиозен диалог;

35.  подчертава, че участието в програма „Еразъм +“ повишава нивото на активно гражданство сред младите хора; припомня, че бивши студенти по програма „Еразъм“ показват по-голямо чувство за европейска идентичност, повишено чувство за принадлежност и положителното възприемане на ЕС, всичко което може да намали възможността за радикализация и да помогне за справяне с проблемите на нетърпимост и дискриминация;

36.  изтъква, че е необходимо да се намери баланс между свободата на изразяване и целите за сигурност и предотвратяване на радикализацията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.9.2015 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Angel Dzhambazki, Jill Evans, Petra Kammerevert, Rikke Karlsson, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Yana Toom, Helga Trüpel, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sylvie Guillaume, Dietmar Köster, Paul Nuttall, Hermann Winkler

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.10.2015 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

7

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Michał Boni, Ignazio Corrao, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Cornelia Ernst, Laura Ferrara, Mariya Gabriel, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Jussi Halla-aho, Sophia in ‘t Veld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Barbara Kudrycka, Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Vicky Maeijer, Roberta Metsola, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Soraya Post, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Carlos Coelho, Pál Csáky, Daniel Dalton, Miltiadis Kyrkos, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Sander Loones, Andrejs Mamikins, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Daniele Viotti, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Maria Arena, Peter Eriksson, Fredrick Federley, Jude Kirton-Darling, Kostadinka Kuneva, Maurice Ponga, Jutta Steinruck, Lola Sánchez Caldentey, Sabine Verheyen

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ALDE

Federley Fredrick, Griesbeck Nathalie, Pagazaurtundúa Ruiz Maite, in 't Veld Sophia

ECR

Dalton Daniel, Halla-aho Jussi, Kirkhope Timothy, Loones Sander, Stevens Helga

EPP

Boni Michał, Coelho Carlos, Csáky Pál, Dati Rachida, Díaz de Mera García Consuegra Agustín, Engel Frank, Gabriel Mariya, Gál Kinga, Kudrycka Barbara, Lenaers Jeroen, Metsola Roberta, Ponga Maurice, Sógor Csaba, Ungureanu Traian, Verheyen Sabine, Voss Axel, Zdechovský Tomáš

S&D

Arena Maria, Gomes Ana, Kaufmann Sylvia-Yvonne, Kirton-Darling Jude, Kyenge Kashetu, Kyrkos Miltiadis, Lauristin Marju, López Aguilar Juan Fernando, Mamikins Andrejs, Moraes Claude, Niedermüller Péter, Post Soraya, Steinruck Jutta, Viotti Daniele, Weidenholzer Josef

7

-

EFDD

Winberg Kristina

EFN

Maeijer Vicky

GUE/NGL

Albiol Guzmán Marina, Ernst Cornelia, Kuneva Kostadinka, Sánchez Caldentey Lola

NI

Voigt Udo

6

0

ECR

Škripek Branislav

EFDD

Corrao Ignazio, Ferrara Laura

GREENS/EFA

Albrecht Jan Philipp, Eriksson Peter, Lambert Jean

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P7_TA(2013)0384.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2014)0102.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0032.

(4)

Документ 9956/14.

Правна информация