Процедура : 2015/2111(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0369/2015

Внесени текстове :

A8-0369/2015

Разисквания :

PV 18/01/2016 - 19
CRE 18/01/2016 - 19

Гласувания :

PV 19/01/2016 - 5.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0007

ДОКЛАД     
PDF 663kWORD 171k
17.12.2015
PE 567.748v02-00 A8-0369/2015

относно външните фактори, представляващи пречка за предприемачеството сред жените в Европа

(2015/2111(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Барбара Матера

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно външните фактори, представляващи пречка за предприемачеството сред жените в Европа

(2015/2111(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид членове 16, 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г.,

–  като взе предвид Директива 2004/113/EО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги и съответното решение на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по делото Test-Achats (C-236/09)(1),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(2),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 3 октомври 2008 г., озаглавен „Осъществяване на целите от Барселона относно детските заведения за деца в предучилищна възраст“ (COM(2008)0638),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 – 2015 г.“ (COM(2010)0491),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(3),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети (COM(2012)0614)),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „Предприемачество 2020 г. – Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно предприемаческата дейност на жените в малките и средните предприятия(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно професионалните кариери на жените в рамките на науката и висшето образование и наличието на т.нар. стъклени тавани(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0369/2015),

A.  като има предвид, че предприемачеството е от ключово значение за заетостта, икономическия растеж, иновациите, развитието и намаляването на бедността като цяло;

Б.  като има предвид, че член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично се позовава на свободата на стопанска инициатива за всички граждани на ЕС, като по този начин създава условия за предприемачество и го насърчава, в това число предприемачеството сред жените;

В.  като има предвид, че през 2012 г.(9) едва 31% от предприемачите (10,3 милиона) в ЕС-28 са били жени и че само 34,4% от самостоятелно заетите лица в ЕС са жени;

Г.  като има предвид, че жените често са само официално регистрирани собственици на дружества, единствено с цел гарантиране на финансови отстъпки и изгодни условия от кредитните институции и европейските, националните и регионалните публични администрации; като има предвид, че в действителност тези жени имат ролята на „подставени лица“, тъй като въпреки че те поемат стопанския риск, реалното вземане на решения на дружеството е оставено на мъжете;

Д.  като има предвид, че делът на жените предприемачи е нисък във всички държави членки и зад него се крие неизползван потенциал за растеж и просперитет;

Е.  като има предвид, че пречките, пред които е изправено предприемачеството сред жените, като например преобладаващата безработица сред жените, продължаващата неравнопоставеност по отношение на предприемаческата дейност и недостатъчното представителство на жените в управленските дейности, са взаимосвързани и трудни за преодоляване, както и че за отстраняването им ще се изискват комплексни критерии;

Ж.  като има предвид, че са правени малко количествени изследвания относно предприемачеството сред жените, но неотдавнашните проучвания показват, че мъжете са по-склонни от жените да изберат кариера на предприемачи(10);

З.  като има предвид, че предприемачеството сред жените, след като внимателно бъде разграничено от „фиктивна“ самостоятелна заетост, е мощен източник на икономическа независимост, която предлага възможност на жените за допълнително интегриране на пазара на труда; като има предвид, че предприемачеството сред жените осигурява възможност на жените за засилване на тяхната роля като бизнес лидери и за осъществяване на културна промяна както в рамките на, така и извън техните дружества; като има предвид, че тези жени могат да бъдат важни модели за подражание за момичетата и младите жени, които следват техния пример;

И.  като има предвид, че жените притежават огромен предприемачески потенциал, както и че предприемачеството сред жените е свързано с икономически растеж, създаване на работни места и овластяване на жените;

Й.  като има предвид, че решението да станат самостоятелно заети лица е акт на личностна реализация, за който обаче е необходимо високо ниво на ангажираност; като има предвид, че високата степен на лична отговорност води до изключително дълго работно време, така че самостоятелната заетост не следва да се разглежда просто като допълнителен източник на доход; като има предвид, че за жените предприемачи съчетаването на професионалния и семейния живот е възможно само при наличието на подходящи външни условия, а именно подходящи структури за грижи за децата, както и активно участие на бащите в полагането на грижи за децата и в домакинската работа;

К.  като има предвид, че наличността, качеството и икономическата достъпност на заведенията за детски грижи и заведенията за грижи за възрастни хора и за хора с увреждания остават ключов фактор за увеличаване на участието на жените като работна сила;

Л.  като има предвид, че споделянето между жените и мъжете на семейните отговорности и отговорностите за полагане на грижи оказва въздействие върху предприемачеството сред жените, както и върху участието на жените на пазара на труда, и че постигането на равновесие между професионалния и личния живот е необходимост, когато става въпрос за икономическата независимост на жените; като има предвид, че в една четвърт от държавите членки не е въведен отпуск по бащинство;

М.  като има предвид, че административните тежести продължават да имат отрицателно въздействие върху предприемаческия дух както на жените, така и на мъжете, и поради това е необходимо ефективно регулиране и законодателство с оглед на икономическото овластяване на жените и за създаване на стабилна икономика с устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж;

Н.  като има предвид, че жените са склонни да дават по-ниска самооценка на иновативността на своята дейност, отколкото мъжете, и само малък процент от патентите, издадени от Европейското патентно ведомство, са получени от жени(11);

O.  като има предвид, че изборът на жените по отношение на образованието им, както и хоризонталната и вертикалната сегрегация по полов признак на работното място водят до това, че жените, които могат да създадат предприятие в областта на науката и технологиите или да превърнат изобретение в доходоносен продукт, са по-малко от мъжете; като има предвид също така, че науката и технологиите, иновациите и изобретенията са понятия, които се свързват предимно с мъжете, което прави тези области по-малко привлекателни за жените и води до това, че иновациите и изобретенията на жените получават по-малко признание и оценка;

П.  като има предвид, че жените предприемачи по-често са склонни да се насочват към сектори, които се считат за по-малко печеливши, като например образованието, здравеопазването и социалните дейности, за разлика от доминираните от мъжете технологични и ИТ сектори с висок потенциал за растеж, и по-често работят в малки предприятия, отличаващи се с по-нисък растеж и оборот; като има предвид, че през 2012 г. това доведе до разлика от 6% в средния нетен доход между жените и мъжете предприемачи в ЕС-28(12);

Р.  като има предвид, че новите зелени технологии и екологичното предприемачество представляват сектор, който предлага огромен потенциал за развитието и насърчаването на равни условия в предприемачеството, както от гледна точка на равния достъп до финансиране, така и на еднаквия брой участващи жени и мъже предприемачи;

С.  като има предвид, че едноличната самостоятелна заетост, която е характерна за много жени, обикновено не генерира особено големи печалби, поради което рискът от бедност сред тези жени, докато работят и в напреднала възраст, е много висок;

Т.  като има предвид, че различни проучвания(13) разкриват, че жените предприемачи започват стопанска дейност с по-ниско равнище на капитала, като избират по-ниски заеми и по-скоро използват консултиране и финансиране в рамките на семейството си, отколкото заеми или капиталово финансиране от банки, бизнес ангели, частни дялови инвестиции или рисково инвестиране;

У.  като има предвид, че Европейският механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ има за цел да насърчава равните възможности за жените и мъжете, но през 2013 г. съотношението между мъжете и жените, получили микрокредити, е било 60:40(14);

Ф.  като има предвид, че жените предприемачи, в сравнение с мъжете, са по-малко склонни да се обременяват с дългове или да разширяват своята стопанска дейност, до голяма степен поради по-ниското ниво на увереност по отношение на тяхната стопанска дейност;

Х.  като има предвид, че по-големите трудности, с които се срещат жените при достъпа до финансиране, биха могли отчасти да бъдат свързани с това, че е трудно да натрупат достатъчно кредитна история и управленски опит;

Ц.  като има предвид, че стереотипите, свързани с уменията на жените и мъжете в областта на предприемачеството, може да оказват влияние върху оценките на заинтересованите страни относно нови предприятия; като има предвид, че голямата вероятност да бъдат дискриминирани при опита да получат финансиране, може да има въздействие върху решенията на жените да започнат собствена стопанска дейност или да направят това с по-малки заеми;

Ч.  като има предвид, че участието на лица от различни среди в инвестиционните процеси би могло да спомогне за предотвратяване на груповото и стереотипното мислене;

Ш.  като има предвид, че Директива 2004/113/ЕО забранява дискриминацията, основана на пола, при достъпа до стоки и услуги и в обхвата ѝ са включени банкови и финансови услуги, както и услуги, свързани със започването на стопанска дейност; като има предвид, че в този контекст е трудно да се докаже непряка дискриминация и че държавите членки не разполагат с данни или с точна информация за случаи на дискриминация по отношение на достъпа до финансиране;

Щ.  като има предвид, че данните сочат, че въпреки съществуващото убеждение, че жените инвеститори са по-добри в управлението на риска(15), жените са по-склонни към избягване на риска и при тях липсата на увереност е по-голяма; като има предвид, че това може да доведе до по-малка способност за генериране на доверие от външни страни и съответно да повлияе на техните възможности за финансиране;

АА.  като има предвид, че жените предприемачи значително допринасят за създаването на нови възможности за развитие, както и за намаляването на социалното изключване и за укрепването на социалното сближаване; като има предвид, че пречките за жените по отношение на социалното предприемачеството изглеждат по-слабо изразени и равноправното участие в социалните сектори представлява опит, който овластява жените и им помага да започнат предприемаческа дейност в други сектори;

AБ.  като има предвид, че в повечето случаи жените предприемачи работят във второстепенни сектори от гледна точка на икономическата възвръщаемост и конкурентоспособността на пазара;

AВ.  като има предвид, че липсват научни изследвания относно половете и достъпа до финансиране за социалните предприемачи, като същевременно получаването на финансиране от социалните предприятия като цяло изглежда по-сложен въпрос;

AГ.  като има предвид, че обучението по предприемачество, както формално, така и в самостоятелна форма, е от ключово значение за насърчаването на повече жени и момичета да поемат по този път;

1.  насърчава държавите членки да признаят ползата на предприемачеството сред жените за своите икономики и пречките, които трябва да бъдат преодолени; призовава държавите членки и регионите да предложат конкретни стратегии за насърчаване на предприемаческата култура сред жените, като вземат под внимание извършваната работа относно потребностите, причините и условията във връзка с премахване на стереотипите, свързани с пола, както и различните стилове на ръководство и лидерство и новите форми на организация и управление на предприятията;

2.  призовава Комисията да гарантира пълното интегриране на принципа на равенство между половете във всички бъдещи политики в областта на предприемачеството;

3.  призовава държавите членки активно да си сътрудничат с частния сектор, за да се откроят дружествата, които се стремят да насърчават равенството между половете, и техните най-добри практики;

4.  призовава държавите членки да приемат програми за помощ, подкрепа и консултиране на жените предприемачи при стартиране на предприятия пионери със социално отговорни принципи, които създават стойност и богатство;

5.  призовава държавите членки да събират разбити по полов признак данни на регионално равнище, включително относно различните области на предприемачество сред жените, за да признаят техния принос в социалната сфера и да докладват редовно относно броя на жените предприемачи; препоръчва данните да се събират и консолидират на европейско равнище с подкрепата на Европейския институт за равенство между половете и на Евростат; препоръчва принципът на равенство между половете да бъде интегриран в методологията на всяко проучване относно предприемачеството, социалната икономика и социалните предприятия, провеждано от квалифициран експерт по въпросите на равенството между половете, както и да се обърне специално внимание на опита на жени, обект на различни форми на маргинализация;

6.  призовава Комисията да включи въпроса за предприемачеството сред жените в своята стратегия за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г.;

7.  призовава да се възприеме холистичен подход по отношение на предприемачеството сред жените, насочен към насърчаване и подпомагане на жените в изграждането на кариера в областта на предприемачеството, улесняване на достъпа до финансиране и до възможности за осъществяване на стопанска дейност, а също така и създаване на среда, която да даде възможност на жените да разгърнат потенциала си и да се превърнат в успешни предприемачи посредством гарантиране, наред с другото, на съвместяването на професионалния и личния живот, достъпа до заведения за детски грижи и специално разработени обучения;

8.  призовава институциите на ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат усилията си за борба срещу стереотипите, свързани с пола, и да въведат мерки, насочени към борбата срещу стереотипните убеждения относно отличителните черти и способностите на мъжете и жените, които все още съществуват в доминирани от мъжете сектори като науката и технологиите, иновациите и изобретенията; счита, че в тези сектори е възможно жените да се възприемат от лицата, отговорни за вземането на решения, инвеститорите, финансовия сектор и пазара като по-ненадеждни или по-слаби професионалисти, в резултат на което на жените предприемачи се гледа понякога със скептицизъм от страна на потенциалните клиенти, доставчици, съдружници, банки и инвеститори и те трябва да бъдат много по-настойчиви, за да докажат своите знания, умения и способности и да получат необходимото им финансиране;

Равновесие между професионалния и личния живот

9.  призовава Комисията и държавите членки да признаят ползата от предприемачеството за равновесието между професионалния и личния живот на мъжете и жените, да премахнат бариерите, които утежняват или дори възпрепятстват предприемачеството сред жените, и да приемат съгласувана рамка от мерки за подкрепа за участието на жените на пазара на труда; насърчава, след решението за оттегляне на предложението за изменение на Директивата за майчинството и с цел да се запази напредъкът в политиките за равенство на равнището на ЕС, провеждането на конструктивен диалог между институциите, за да се прецени как най-добре да се подкрепят и да се провеждат политиките за равновесие между професионалния и личния живот, както и равномерното разпределение на семейните отговорности, в това число и чрез изтъкване на ролята на мъжете в насърчаването на равенството; отново заявява, че родителският отпуск и отпускът по бащинство могат да имат положително въздействие върху участието на жените на пазара на труда, и насърчава държавите членки, ако все още не са сторили това, да разгледат възможността за въвеждане на отпуск по бащинство; призовава Комисията да предложи до края на 2016 г. конкретни мерки, включително законодателни предложения, за увеличаване на участието на жените на пазара на труда чрез мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот;

10.  призовава Комисията и държавите членки да припомнят, че е важно да се постигнат целите от Барселона, за да се превърне равновесието между професионалния и личния живот в реалност за всички, както и да се осъществят подходящите законодателни и незаконодателни действия, предвидени в пътната карта на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, публикувана през август 2015 г., и да се използват подходящите инструменти и стимули, в това число европейските фондове като Европейския социален фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да се гарантира предоставянето на приемливи в ценово отношение качествени грижи за децата и за други зависими лица, в това число зависими възрастни хора и членове на семейството с увреждания; подчертава значението на рационалното и гъвкаво работно време, за да се даде възможност на родителите и на лицата, полагащи грижи, да допринесат за стабилното равновесие между професионалния и личния живот; припомня значението на пълната защита на социалните права по отношение на специфичните обстоятелства на самостоятелно заетите лица, без която иновативното и приобщаващо предприемачество е невъзможно;

11.  подчертава необходимостта от промяна на начина, по който ролите на половете са традиционно разпределени в обществото, работата и семейството, като се насърчава по-голямо участие на мъжете в домакинската работа и при полагането на грижи за зависими членове на семейството, например чрез задължителен отпуск по бащинство, непрехвърляем родителски отпуск и публични политики, създаващи възможност за действително съвместяване на семейните и професионалните отговорности, особено за жените и по-специално в сектори с голяма конкуренция и мобилност, в които са обичайни дългите работни дни и гъвкавото работно време, както и непрекъснато обучение с цел информираност за последните технологични постижения и възможностите на пазара;

Информация и мрежи

12.  подчертава, че е важно да се насочи вниманието отвъд фазата на стартирането на бизнеса, за да се помогне на жените, решили да поемат по пътя на предприемачеството, да консолидират и да разширят стопанската си дейност, както и да участват в мрежи и да споделят най-добри практики, наставничество, женски модели за подражание и партньорска подкрепа за тези жени, включително и с оглед на преминаването към по-новаторски, устойчиви и печеливши сектори, без да се подкопават условията за здравословно общо благосъстояние;

13.  подчертава огромния потенциал на жените новатори и предприемачи, както и важната роля, която те могат да играят в цифровата трансформация на икономиката; призовава Комисията и държавите членки да инвестират в цифровия потенциал на жените и момичетата и напълно да подкрепят и насърчат предприемаческата култура на жените в областта на цифровите технологии, както и интегрирането и участието на жените в информационното общество;

14.  подчертава, че е много важно да има публични пространства, които да помагат за осъществяването на проекти (като осигуряват видимост и действат като бизнес инкубатори) и да предоставят финансова и данъчно-счетоводна подкрепа, приложима и актуализирана информация, както и консултиране при стартирането на бизнес, по-специално за нови жени предприемачи; подчертава също значението на фондовете за укрепването на предприятия, по-голямото присъствие на социални форуми, политиките за равновесие между професионалния и личния живот и признаването от страна на органите на значението на тази група – както на новите, така и на утвърдените предприемачи – за обществото;

15.  приветства създаването на различни европейски мрежи за жени предприемачи; настоятелно призовава Комисията да осведомява по-активно относно постиженията на жените предприемачи и изрично да признае тези потенциални модели за подражание посредством Наградите за предприемачество и Европейския конкурс за социални иновации;

16.  счита, че европейските мрежи на жените предприемачи следва да се свържат в европейска и национална мрежа за улесняване и подпомагане на жените в намирането на финансиране и консултиране за лесен достъп;

17.  призовава Комисията да подчертае използването на форуми в рамките на предстоящата Европейска електронна платформа за предприемачество сред жените и да включи поетапен план за достъп до европейски инструменти за финансиране, като същевременно направи електронната платформа привлекателна за потенциалните инвеститори и за правителствените служби на държавите членки, стремейки се да намали бюрокрацията за жените предприемачи чрез изясняване на административните процедури, като създаде по този начин електронна платформа, която би могла да се превърне в бъдеща референтна точка в сектора;

18.  призовава Комисията да създаде, без отражение върху бюджета на Комисията и в рамките на съществуващата структура, Европейски бизнес център за жени, в тясно сътрудничество с държавите членки и дружества от частния сектор, който да служи като централно звено за популяризиране на инициативите на Комисията в полза на жените предприемачи, като предоставя управленска и техническа помощ, създава нови и насърчава съществуващите мрежи и осъществява наблюдение и интегрира принципа на равенство между половете в стопанските инициативи и програми, финансирани от бюджета на ЕС;

19.  призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа на жените предприемачи до най-важните технически, научни и бизнес мрежи, тъй като достъпът до тях е от съществено значение за развитието на бизнес идеи, намирането на потенциални клиенти, доставчици и съдружници, разбирането на пазара и неговите тенденции, възможности и несъвършенства и получаването на стратегическа информация, сътрудничество и подкрепа;

Достъп до финансиране

20.  призовава правителствата, органите и където такива съществуват, структурите за равенство между половете на държавите членки да работят в сътрудничество с финансовия сектор с оглед на задължението за осигуряване на равенство между мъжете и жените по отношение на достъпа до капитал за работещите на свободна практика и за МСП; приканва ги да проучат възможностите за въвеждане на равенството между половете в структурите за докладване относно предоставянето на заеми, при определянето на рисковите профили, инвестиционните мандати и структурата на персонала, както и във финансовите продукти и в тяхното рекламиране;

21.  призовава държавите членки да изработят карти за помощ, с които да определят мерки за подкрепа на предприемачеството сред жените и на конкурентоспособността и предприемачеството в стопанската дейност, вариращи от насърчаване на предприемаческа култура до внедряване на нови технологии или финансиране на научноизследователски, развойни и иновационни дейности;

22.  призовава Комисията да наблюдава стриктно интегрирането на принципа на равенство между половете при разпределянето на средствата от ЕС в областта на предприемачеството; предлага на Комисията да въведе квоти за жени и мъже по отношение на всяка форма на целева подкрепа, предоставяна на недостатъчно представени групи и на групи в неравностойно положение, с цел да се гарантира напредък към постигането на равнопоставеност в предприемачеството;

23.  призовава Комисията и държавите членки да повишат видимостта на финансирането на предприемаческата дейност чрез създаване на карти за помощ за микрофинансирането, наред с другото, съгласно Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, и да проучат възможностите за сътрудничество с частния сектор за инвестиране в „женски“ сектори, като например държавни гаранции по заеми;

24.  подчертава колко е важно да се използват всички възможни финансови потоци, и по-специално структурните фондове в рамките на следващия програмен период 2014 – 2020 г.;

25.  настоятелно призовава държавите членки да поощряват мерки и действия за помощ и консултиране на жените, които решават да станат предприемачи, да насърчават стопански предприятия на жени, като улесняват и опростяват достъпа до финансиране и друга подкрепа, и да намалят бюрократичните и другите пречки пред новосъздадени предприятия на жени;

26.  призовава Комисията да проучи и разработи предложения за начини за създаване на интерес у жените към започване на стопанска дейност; подчертава, че жените с необходимата бизнес проницателност следва да бъдат осведомявани за програми за подкрепа и възможности за финансиране;

27.  призовава Комисията и държавите членки да започнат да натрупват, в тясно сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете, разбити по полов признак данни за достъпа на предприемачи до финансиране, както и допълнително да проучат и изследват дали съществуват конкретни доказателства за пряка или непряка дискриминация на жените в този контекст, и ако това е така, как следва да се подходи към външните фактори, които оказват влияние върху оценката на инвеститорите относно жизнеспособността на управляваните от жени стартиращи предприятия;

28.  призовава Комисията да вземе мерки във връзка със специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените предприемачи, в рамките на следващото преразглеждане и актуализиране на Законодателния акт за малкия бизнес (SBA) и годишните доклади относно SBA; счита, че тези предизвикателства следва да бъдат взети под внимание във всички програми на SBA, както и да бъде създаден допълнителен план за действие с оглед на преодоляването на пречките пред жените предприемачи;

29.  приветства преразглеждането от страна на Комисията на прилагането на Директива 2004/113/ЕО и нейното транспониране от държавите членки в тяхното национално законодателство, но изразява съжаление във връзка с липсата на акцент върху установяването на непряка дискриминация; призовава Комисията да преразгледа допълнително директивата, като разгледа по-ефективни мерки за справяне с този вид потенциална дискриминация;

30.  счита, че следва да се предостави по-лесен достъп до финансиране на жените предприемачи в иновативните и устойчиви отрасли, където преобладава мъжкото присъствие, по-специално по отношение на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), строителството и транспорта; призовава за по-голям контрол в това отношение, за да се избегнат явления, при които жените се използват от мъжете като „подставени лица“ с цел получаване на преференциално финансиране;

Образование и обучение по предприемачество

31.  насърчава държавите членки да поощряват предприемаческата култура в рамките на образованието и обучението; подчертава значението на образованието на всички равнища, както формално, така и в самостоятелна форма, включително ученето през целия живот, за насърчаването на предприемачеството и на развитието на нова стопанска дейност, включително в ИКТ, и особено в областите, изучавани предимно от момичетата, като например здравеопазване и други услуги; призовава Комисията и държавите членки да предоставят стимули за осигуряване на по-балансирано представителство на жените и мъжете в стопанския сектор и да поощряват това представителство, като повишават осведомеността на жените относно предимствата на обучението по предприемачество;

32.  призовава училищата и университетите да насърчават момичетата и жените да изучават предмети, които да ги подготвят за кариера в областта на науката, технологиите, финансите и на печелившите сектори със силен растеж, като например новите технологии, включително в областта на екологосъобразните технологии, цифровите среди и информационните технологии;

33.  призовава държавите членки да си сътрудничат с публичния сектор, с частния сектор, с неправителствените организации и с университетите и училищата за създаването на допълнителни програми за професионална подготовка и неформално и самостоятелно учене, включително тези, в които студентите да могат да изготвят проекти за развитие въз основа на действителни бизнес концепции от ранна възраст и бизнес инкубатори, насочени към овластяването на младите предприемачи успоредно с изучаването, разбирането и прилагането на културата в областта на трудовите права;

34.  призовава ЕС да инвестира в програми, предоставящи продължаващо обучение на жените работници и предприемачи, което да осигурява непрекъснато усъвършенстване на техните умения и качествено професионално израстване, особено по отношение на търговския сектор;

35.  подчертава значението на улесняването на достъпа на жените предприемачи, в това число чрез безвъзмездни средства и обучителни курсове по основни законодателни въпроси, свързани със създаването и управлението на дружества, като например законите за стартиране на предприятие, интелектуалната собственост и защитата на данните, правилата за данъчно облагане, електронната търговия, наличните публични безвъзмездни средства и т.н., както и на обучението по нови информационни и комуникационни технологии, социални мрежи, електронна търговия, изграждането на мрежи и т.н.;

36.  отбелязва със загриженост, че жените обикновено имат отрицателно възприятие за уменията си, вероятно вследствие на стереотипите, вкоренени в обществото, и признават по-често от мъжете своята липса на предприемачески умения, самоувереност, способност за отстояване и готовност за поемане на рискове при започването на стопанска дейност, поради което е необходимо да има програми за мотивация и психологическа помощ за жените предприемачи, които да им помагат да повишат доверието в самите себе си;

Социално предприемачество

37.  призовава Комисията и държавите членки да извършат проучвания с цел разясняване на по-голямата предприемаческа активност на жените в социалното предприемачество и нейния възможен мултиплициращ ефект върху традиционното предприемачество;

38.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят разработването на финансови инструменти, оценяващи дружествата във връзка с техния принос към обществото, и създаването на знак за доверие за социалното и екологичното предприемачество; препоръчва включването на равенството между половете и овластяването на жените като мерки за социално въздействие, които от своя страна ще насърчат повече социални предприемачи да вземат под внимание аспектите, свързани с равенството между половете, по отношение на своите предприятия;

39.  подчертава, че алтернативните бизнес модели, като например кооперативите и взаимоспомагателните дружества, играят важна роля за насърчаването на равенството между половете и постигането на напредък в областта на устойчивото и приобщаващо развитие и растеж; призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават тези алтернативни модели;

40.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Предприемачеството се определя в рамките на ЕС като начин на мислене, който позволява на хората да вложат своята мотивация и способности в идентифицирането на определена възможност и стремежа за постигане на пълното ѝ осъществяване. Макар че предприемачеството е политически приоритет от въвеждането на Договора от Лисабон, Европейският съюз все още изостава с дял на предприемачеството от 12% в страните от ЕС-27 през 2009 г., в сравнение с дял от 27% в Китай и 21% в САЩ(16). Широко признато е, че за да се върне Европа към растеж и създаване на нови работни места, Европейският съюз се нуждае от повече предприемачи, и в неговата стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (Европа 2020) изрично се посочва, че са необходими повече конкретни политически инициативи за развитието на европейското предприемачество. Предприемачеството сред жените заслужава особено внимание в този контекст, тъй като равната икономическа независимост все още не е даденост в рамките на Европейския съюз и делът на заетост на жените през 2014 г. – 59,6% в ЕС-28 – все още не съответства на целта за 75% заетост на стратегията „Европа 2020“, нито пък на дела на мъжете от 70,1%(17).

1.  Предприемачество сред жените в ЕС: преглед

Различията между жените и мъжете все още са очевидни в областта на предприемачеството; от всички самостоятелно заети граждани в ЕС-28 през 2012 г. само 31% бяха жени. Стойности, които се потвърждават от предпочитанията за заетост на европейските граждани: в експресно проучване на Евробарометър от 2012 г. се установява, че жените са по-склонни от мъжете да предпочитат да работят като наети лица (като маржът е 63% на 53%), а мъжете са по-склонни от жените да подкрепят самостоятелната заетост (марж от 42% на 33%). Мъжете са по-склонни от жените да считат самостоятелната заетост като възможна алтернатива и реално са по-склонни от жените (29% спрямо 17%) да започнат стопанска дейност, да поемат или да планират да създадат свое дружество(18). Поради това тенденцията е жените предприемачи да започнат самостоятелна стопанска дейност с по-малък опит, отколкото мъжете.

Когато жените учредяват свои дружества, те по-често правят това в секторите, свързани със здравеопазването и социалните дейности, или в областта на образованието, докато мъжете предприемачи по-често осъществяват дейности в секторите на строителството, транспорта и ИКТ. Тъй като повечето от предпочитаните от мъжете сектори са с висок предприемачески дял и всички те са с по-висока икономическа добавена стойност, не е изненадващо, че през 2012 г. нетният доход на жените предприемачи е с 6% по-нисък от тази на мъжете. Също така техните предприятия продължават да са по-малки, като 23% от жените предприемачи в ЕС-28 жени са работодатели, докато сред мъжете този дял е 30%(19).

Явно е, че жените в Европа имат също така различни причини да се насочат към предприемачеството; жените по-често твърдят, че са направили това по необходимост, тъй като предприемачество им дава възможност за съчетаване на трудовата заетост с полагането на грижи, например за деца или възрастни хора, и увеличава техните възможности да работят от дома си. В подкрепа този довод данните сочат, че 30% от жените предприемачи работят на непълно работно време в сравнение с 12% от мъжете предприемачи.

2.  Пречките пред предприемачеството сред жените: предизвикателството, свързано с достъпа до финансиране

Равновесието между професионалния и личния живот, което предприемачеството може да създаде за жените, представлява и първото препятствие, тъй като то може да постави жените в порочен кръг, създавайки по-малко възможности за трупане на управленски опит за ръководене на предприятието, за изграждане на кредитна история и за печелене на доверието на инвеститорите.

По отношение на тези инвеститори, разлики съществуват и в начина, по който жените и мъжете финансират своите дружества. Въпреки че голяма част от тези разлики(20) са неизбежно свързани със секторите, в които работят жените предприемачи, и с мащабите на тяхната стопанска дейност, те включват жени, започващи стопанска дейност с по-ниски капиталови равнища и с по-малки заеми, като по-често от мъжете разчитат на членове на семейството за финансиране и са зависими в по-малка степен от дългово финансиране. С други думи: жените използват по-малко външно финансиране, като например банкови заеми и кредити за доставчици, и е по-вероятно да използват по-неизгодно финансиране. Това се потвърждава от констатацията, че жените предприемачи обикновено се сблъскват с трудности по отношение на достъпа до капиталово финансиране, тъй като капиталовите инвеститори, като например бизнес ангелите, често дори проявяват по-голям интерес към потенциала за растеж на дружествата, което отново би могло да бъде свързано с мащаба на стопанската дейност на жените предприемачи. От друга страна, проучвания показват също така, че жените често въобще не се опитват да получат достъп до капиталово финансиране. Въпреки че проучванията(21) и в това отношение са ограничени, би било интересно да се проследи как процентът на работещите като инвеститори жени би могъл да повлияе на тези данни. В крайна сметка участието на лица от различни среди в инвестиционните процеси също така би могло да спомогне за предотвратяване на груповото и стереотипното мислене.

Тези разлики относно достъпа и използването на финансиране продължават да бъдат трудно обясними. Както Европейският парламент вече посочи в своята резолюция от 2011 г. относно предприемаческата дейност на жените в малките и средните предприятия(22), жените могат да имат по-слаби познания относно наличните варианти за финансиране, по-предпазлив подход към поемането на икономически и финансови рискове, отколкото мъжете, или по-малко опит във финансовото управление, отколкото техните колеги от мъжки пол. Въпреки огромната сложност на темата и липсата на неоспорими доказателства е важно да се разгледа допълнително въпросът относно дискриминацията срещу жените предприемачи от страна на доставчиците на финансови услуги във връзка с достъпа до кредити. Стереотипите по отношение на уменията на жените и мъжете в областта на предприемачеството може все още да оказват влияние върху оценките на заинтересованите страни относно нови предприятия. Все пак самото възприятие на жените по отношение на упражняваната срещу тях дискриминация, когато се опитват да получат достъп до финансиране, само по себе си може да повлияе на техните решения да създадат свое собствено дружество или да вземат по-малки заеми за целта.

Директива 2004/113/ЕО изрично забранява всяка пряка или непряка дискриминация на финансови услуги, включително банкови заеми. Липсват неоспорими доказателства, че се упражнява пряка дискриминация в държавите членки – в крайна сметка отказът за финансиране на жените предприемачи може също да бъде свързан с икономическата логика, съгласно която инвеститорите търсят по-висока възвръщаемост на инвестициите в по-големи дружества, които често са част от по-печеливши и доминирани от мъже сектори. Все пак изглежда съществуват известни доказателства, че има случаи на непряка дискриминация, както е описано по-горе, също повлияна от възприятията на жените относно достъпа до финансиране.

3.  Социално предприемачество: възможност за предприемачество от традиционен тип?

Често се посочва, че неравнопоставеността между половете при социалното предприемачество е по-малка от тази при традиционното предприемачество и от там могат да произтекат ценни идеи за преодоляване на пречките пред предприемачеството сред жените. Счита се, че участието на жените в социалното предприемачество не само дава възможност на жените да допринасят за местните общности и социалното включване(23), но също би могло да укрепи ролята им на предприемачи, като им се даде възможност да придобият подходящи умения и увереност. Ясно определение и разбиране за социалното предприемачество и правилна оценка на социалните предприятия обаче са необходими за постигането на това, не на последно място, за да се гарантира също така финансирането на социалната предприемаческа дейност.

Не съществуват достатъчни данни относно дейността на жените в тези предприятия, които използват пазара за посрещане на социалните потребности, но проучванията на Глобалния наблюдател на предприемачеството (GEM)(24) за 2009 г. сочат, че въпреки че мъжете са по-склонни от жените да създадат социално предприятие, жените са по-активни като предприемачи в социалните предприятия. ОИСР(25) обяснява, че първо, събраните на място доказателства ще покажат по-високо ниво на алтруизъм и по-силни предпочитания за преразпределение сред жените и второ, че жените са по-малко склонни към конкуренция и следователно те са по-привлечени към новите пазари на социалните предприятия. Особено с оглед на второто си обяснение, предвид прогнозния растеж в съответните сектори, който несъмнено ще засили конкурентния натиск, е важно да се осигури присъствието на жените в социалното предприемачество днес.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.12.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

1

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Matera, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Jordi Sebastià, Michaela Šojdrová, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Eleonora Forenza, Alessandra Mussolini, Monika Vana, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

David Coburn

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ

ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

26

+

ALDE

Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar

EFDD

Daniela Aiuto

NI

Krisztina Morvai

PPE

Anna Maria Corazza Bildt, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Elisabeth Köstinger, Barbara Matera, Alessandra Mussolini, Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Biljana Borzan, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Maria Noichl, Liliana Rodrigues, Julie Ward

VERTS/ALE

Terry Reintke, Jordi Sebastià, Monika Vana

1

-

EFDD

David Coburn

5

0

ECR

Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

GUE/NGL

Malin Björk, Eleonora Forenza

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ C 130, 30.4.2011, стр. 4.

(2)

ОВ L 204, 26.7.2006, стр. 23.

(3)

ОВ L 180, 15.7.2010, стр. 1.

(4)

OВ C 51 E, 22.2.2013, стр. 56.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2013)0074.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0320.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2015)0311.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2015)0292.

(9)

Комисия (2014 г.), доклад, озаглавено „Статистически данни относно жените предприемачи в Европа“.

(10)

Комисия (2012 г.), Експресно проучване на Евробарометър № 354 „Предприемачеството в ЕС и извън него“.

(11)

Комисия (2008 г.), доклад, озаглавен „Оценка на политиката: Насърчаване на иновациите и предприемачеството сред жените“.

(12)

Комисия (2014 г.), проучване, озаглавено „Статистически данни относно жените предприемачи в Европа“.

(13)

Европейски парламент (2015 г.), проучване на тематичния отдел относно „Предприемачеството сред жените: премахване на неравнопоставеността между половете по отношение на достъпа до финансови и други услуги и в социалното предприемачество“.

(14)

Комисия (2015 г.), Междинна оценка на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“

(15)

KPMG (2015 г.), доклад, озаглавен „Жените в алтернативните инвестиции“.

(16)

Комисия (2010 г.), Експресно проучване на Евробарометър № 283 „Предприемачеството и свързаните с него проблеми“.

(17)

Комисия (2015 г.), Евростат, „Statistics Explained“, Статистически данни за заетостта

(18)

Комисия (2012 г.), Експресно проучване на Евробарометър № 354 „Предприемачеството в ЕС и извън него“.

(19)

Комисия (2014 г.), доклад, озаглавен „Статистически данни относно жените предприемачи в Европа“.

(20)

Парламент (2015 г.), проучване на тематичния отдел относно „Предприемачеството сред жените: премахване на неравнопоставеността между половете по отношение на достъпа до финансови и други услуги и в социалното предприемачество“

(21)

KPMG (2015 г.), доклад,озаглавен „Жените в алтернативните инвестиции“.

(22)

P7_TA(2011)0367

(23)

EIGE (2015 г.), проучване относно „Насърчаване на икономическата независимост на жените и предприемачеството – добри практики“

(24)

GEM Consortium (2009 г.), Глобален наблюдател на предприемачеството

(25)

ОИСР (2014 г.), работен документ относно „Социално предприемачество сред жените и иновации“

Правна информация