Процедура : 2015/2147(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0371/2015

Внесени текстове :

A8-0371/2015

Разисквания :

PV 19/01/2016 - 4
CRE 19/01/2016 - 4

Гласувания :

PV 19/01/2016 - 5.9
CRE 19/01/2016 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0009

ДОКЛАД     
PDF 1129kWORD 633k
21.12.2015
PE 567.714v02-00 A8-0371/2015

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчици: Кая Калас, Евелин Гебхарт

(Съвместни заседания на комисии — член 55 от Правилника за дейността)

Докладчици по становище (*):

Юта Щайнрук, комисия по заетост и социални въпроси

Петра Камереверт, комисия по култура и образование

Ангел Джамбазки, комисия по правни въпроси

Михал Бони, комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

(*) Асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)100 final),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За създаване на програма за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (ISA) – Оперативната съвместимост като средство за модернизиране на обществения сектор“ (COM(2014)0367),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“ (COM(2014)0172),

–  като взе предвид приложението на Комисията към съобщението, озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 септември 2011 г., озаглавено „Определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа“ и изменящо директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012 – 2015 г. – актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 март 2013 г. относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 7 февруари 2013 г. относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г., озаглавено „Относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар“ (COM(2012)0789),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 декември 2012 г. относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II – Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

–  като взе предвид предложението на Европейската комисия относно интелектуалната собственост: срока за закрила на авторското право и някои сродни права (COM(2008)0464),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 283/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно насоки за трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната инфраструктура и за отмяна на Решение № 1336/97/ЕО(3),

–  като взе предвид Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010(5),

–  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2013 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (Директива за ИОС)(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители)(7),

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги(8),

–  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър(9),

–  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения и на Служба(11),

–  като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар(12),

–  като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации(13),

–  като взе предвид Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни(14),

–  като взе предвид първата оценка на Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни,

–  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, в това число измененията, внесени с Регламент (ЕО) № 1882/2003(15),

–  като взе предвид сключеното на 28 септември 2015 г. споразумение за партньорство във връзка с мрежа от пето поколение между Китай и Европейския съюз и други сродни споразумения,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г., озаглавена „Към обновен консенсус относно гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно годишния доклад за политиката на конкуренция на ЕС(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на цифровия единен пазар(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно такси за възпроизвеждане за лично ползване(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно интегрирания пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2013 г. относно доклада за изпълнението относно регулаторната рамка в областта на електронните комуникации(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия(27),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар(28),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите(29),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(30),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар(31),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз(32),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно защитата на критичната информационна инфраструктура – постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство(33),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар(34),

–  като взе предвид резолюцията си от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия(35),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно управление на интернет: следващи стъпки(36),

–  като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu(37),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно Интернет на нещата(38),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, включена в Договорите чрез член 6 от Договора за ЕС,

–  като взе предвид член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г. (2010/48/EО),

–  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), приета на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид членове 9, 12, 14, 16 и 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 55 от Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по транспорт и туризъм (A8-0371/2015),

A.  като има предвид, че бързоразвиващото се използване на интернет и мобилни комуникации промени начина, по който гражданите, дружествата и техните служители общуват, достигат до информация и знания, правят изобретения, консумират, споделят, участват в различни дейности и работят; като има предвид, че това разширява и променя икономиката, като улеснява достъпа на малките и средните предприятия до потенциална база от 500 милиона клиенти в рамките на ЕС, както и до глобалните пазари, и предоставя възможност на отделните лица да развиват нови предприемачески идеи и бизнес модели;

Б.  като има предвид, че всички политики и законодателни норми на Съюза в областта на цифровия единен пазар следва да позволяват създаването и развитието на нови възможности за ползвателите и предприятията и на нови иновативни трансгранични онлайн услуги на конкурентни цени, да премахват пречките между държавите членки и да улесняват достъпа за европейските предприятия, по-специално за МСП и стартиращите предприятия, до един трансграничен пазар, като ключови елементи за растежа и заетостта в ЕС, като същевременно отчитат, че тези възможности неизбежно ще включват структурни промени, и като приемат всеобхватен подход, включващ социалното измерение, и необходимостта недостигът на „цифрови“ умения да бъде бързо запълнен;

В.  като има предвид, че макар 75% от добавената стойност от цифровата икономика да се дължи на традиционната промишленост, цифровата трансформация на традиционната индустрия остава слаба, като само 1,7% от предприятията в ЕС използват пълноценно модерните цифрови технологии и само 14% от МСП използват интернет като канал за продажби; като има предвид, че Европа трябва да използва големия потенциал на сектора на ИКТ, за да цифровизира промишлеността и да поддържа конкурентоспособността си в световен план;

Г.  като има предвид, че изграждането на основана на данни икономика до голяма степен зависи от една правна рамка, която насърчава разработването, управлението, поддържането и разширяването на бази данни и поради това зависи от правна рамка, която е благоприятна за иновациите и практична;

Д.  като има предвид, че през 2013 г. размерът на пазара на икономиката на споделянето е бил около 3,5 милиарда по света, а днес Комисията прогнозира потенциал за растеж, който надхвърля 100 милиарда;

Е.  като има предвид, че високото и съгласувано ниво на защита на потребителите и на тяхното овластяване и удовлетворение неизбежно предполага наличието на избор, качество, гъвкавост, прозрачност, информация, оперативна съвместимост и достъпна, сигурна онлайн среда с високо ниво на защита на данните;

Ж.  като има предвид, че творчеството и иновациите са двигатели на цифровата икономика, поради което е важно да се гарантира високо ниво на закрила на правата върху интелектуалната собственост;

З.  като има предвид, че 44,8 % от домакинствата в ЕС(39) нямат достъп до бърз интернет, и че настоящите политики и стимули не успяха да доведат до създаването на адекватна цифрова инфраструктура, по-специално в селските райони;

И  като има предвид, че регионите в ЕС са на много различно равнище по отношение на цифровата си свързаност, човешкия си капитал, използването на интернет, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и публичните цифрови услуги, както се вижда от таблицата с ключовите показатели за Програмата в областта на цифровите технологии; като има предвид, че в регионите, в които се отбелязват ниски резултати по тези пет показателя, съществува риск да бъдат пропуснати ползите от цифровата ера;

1. ВЪВЕДЕНИЕ: ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СЕ НУЖДАЕМ ОТ ЦИФРОВ ЕДИНЕН ПАЗАР

1.  приветства съобщението, озаглавено „Стратегия за цифровия единен пазар за Европа“; счита, че постигането на цифров единен пазар, основан на общ набор от правила, би могло да насърчи конкурентоспособността на ЕС, да има положително въздействие върху растежа и работните места, да даде нов тласък на единния пазар и да придаде по-приобщаващ характер на обществото, като предложи нови възможности на гражданите и на предприятията, особено чрез обмен и споделяне на иновации; счита, че предприетият хоризонтален подход понастоящем трябва да бъде укрепен по отношение на прилагането си, включително навременното приемане на 16-те инициативи, тъй като цифровите фактори влияят върху всеки отделен гражданин и всяко отделно измерение на обществото и икономиката;

2.  изразява съгласие с Комисията, че управлението и своевременното завършване на цифровия единен пазар е споделена отговорност на Европейския парламент, Съвета и Комисията; насърчава Комисията да взаимодейства с обществени и социални заинтересовани страни и да ги включва в процеса на вземане на решения във възможно най-голяма степен;

3.  счита, че по-доброто регулиране изисква възприемането на подход към законодателната дейност, който е ориентиран към цифровите технологии по подразбиране, основан е на принципи и е неутрален в технологично отношение; с цел да се даде възможност за иновации, при този подход се изисква след провеждане на необходимите консултации и оценки на въздействието да се направи оценка дали съществуващото законодателство, допълващите нерегулаторни действия и изпълнителните рамки са подходящи за целта в цифровата ера, в светлината на новите технологии и новите бизнес модели, с цел преодоляване на правната разпокъсаност на единния пазар, намаляване на административната тежест и насърчаване на растежа и иновациите;

4.  счита, че доверието на гражданите и предприятията в цифровата среда е от жизненоважно значение за пълно отключване на новаторството и растежа в областта на цифровата икономика; изразява убеждение, че укрепването на тяхното доверие чрез защита на данните, стандарти за сигурност и високо равнище на защита и овластяване на потребителите, както и чрез актуално законодателство за предприятията, следва да бъде в основата на публичната политика, като същевременно отчита, че стопанските модели на предприятията в цифровата сфера са изградени върху доверието на техните ползватели;

5.  изтъква, че електронната търговия генерира 500 милиарда евро годишно в Европейския съюз и е важно допълнение към търговията офлайн, като същевременно предоставя на потребителите по-голям избор, особено в отдалечените райони, и предоставя нови възможности на МСП; призовава Комисията да идентифицира и премахне пречките пред електронната търговия с цел изграждане на истински трансграничен пазар на електронната търговия; счита, че тези пречки включват липса на оперативна съвместимост и на общи стандарти, липса на подходяща информация, позволяваща на потребителите да вземат информирани решения, и недостатъчен достъп до засилени трансгранични плащания;

6.  подкрепя плана на Комисията да гарантира, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията се прилага изцяло към цифровия единен пазар, тъй като конкуренцията не само дава на потребителите по-голям избор, но също така ще осигури и равнопоставеност, и изразява съжаление, че настоящата липса на европейска цифрова рамка откроява липсата на съгласуване на интересите на големите и малките доставчици;

7.  подчертава неотложната необходимост Комисията и държавите членки да насърчават една по-динамична икономика, която дава възможност за разцвет на иновациите и отстранява пречките пред предприятията, и по-специално пред новаторските предприятия, МСП, стартиращите предприятия и разрастващите се предприятия, така че те да могат да получат достъп до пазарите в условия на равнопоставеност, чрез развитието на електронното правителство, на съобразена с бъдещите промени и интегрирана регулаторна и нерегулаторна рамка, достъп до финансиране, включително нови модели за финансиране на стартиращи предприятия, МСП и инициативи на гражданското общество в ЕС, и дългосрочна стратегия за инвестиции в цифрова инфраструктура, умения в областта на цифровите технологии, електронно приобщаване, научни изследвания и иновации; припомня, че в основата на политиката за стимулиране на конкуренцията и иновациите следва да е възможността за достъп на проектите до финансиране; следователно призовава Комисията да гарантира, че колективното финансиране може да се предоставя безпрепятствено през границите, и насърчава държавите членки да въведат стимули за колективно финансиране;

8.  счита, че въздействието на цифровизацията върху здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде оценено, а съществуващите мерки за здравословни и безопасни условия да бъдат адаптирани в съответствие с резултатите от оценката; отбелязва опасността от злополуки, на която могат да бъдат изложени лицата, работещи от разстояние или извършващи различни платени дейности онлайн (crowdworking) от дома си; подчертава, че свързаните с работата проблеми с психичното здраве, като например изтощението, породено от това непрекъснато да си на разположение, както и отслабването на традиционните трудови договорености, представляват сериозен риск за работниците; призовава Комисията да осигури изготвянето на изследване относно страничните последици от цифровизацията, като например по-висока интензивност на труда, върху психическото благосъстояние и семейния живот на работниците и върху развитието на познавателните способности при децата;

9.  призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да продължи да разработва инициативи за стимулиране на предприемачеството, и особено новаторски бизнес модели, които ще спомогнат да се промени нагласата за това как се определя успехът, и ще насърчават култура на предприемачество и новаторство; счита освен това, че разнообразието и специфичните характеристики на различните национални центрове за иновации могат да се превърнат в реално конкурентно предимство за ЕС на световния пазар, така че те трябва да бъдат свързани, а иновационните екосистеми, където различни сектори и предприятия си сътрудничат, следва да бъдат укрепени;

10.  изразява загриженост относно различните национални подходи, прилагани досега от държавите членки към регулирането на интернет и икономиката на споделянето; настоятелно призовава Комисията да предприеме инициативи, в съответствие със сферите на компетентност на ЕС, за да подкрепи иновациите и лоялната конкуренция, да премахне бариерите пред цифровата търговия и да запази икономическото и социалното сближаване и целостта на единния пазар; призовава Комисията също така за запазване на интернет като отворена, неутрална, осигурена, приобщаваща, световна платформа за комуникация, производство, участие, творчество, културно разнообразие и иновации в интерес на гражданите, потребителите и успеха на европейските дружества в световен мащаб;

11.  отбелязва, че цифровата революция засяга всички аспекти на нашите общества, което ще доведе до предизвикателства и възможности; счита, че тя има потенциал да даде по-големи възможности на гражданите, потребителите и предприемачите по начини, които не са били възможни преди; призовава Комисията да разработи политика, която да насърчава активното участие на гражданите и да им позволява да се възползват от преминаването към цифрови технологии; освен това призовава Комисията да продължи да оценява как цифровата революция променя европейското общество;

12.  призовава Комисията да се бори срещу правната разпокъсаност, като значително увеличи координацията между различните свои генерални дирекции при изготвянето на нови регулаторни норми и решително насърчи държавите членки да гарантират, че начинът, по който те прилагат регулаторните норми, продължава да бъде съгласуван;

13.  подчертава, че е необходимо всички инициативи, разработени в рамките на стратегията за цифровия единен пазар, да са съобразени с основните права, в частност със законодателството за защита на данните, като същевременно признава добавената стойност, която стратегията носи за икономиката на ЕС; припомня значението на бързото приемане както на Общия регламент относно защитата на данните, така и на Директивата за защита на данните в интерес на субектите на данни и на предприятията; призовава за преразглеждане на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да се гарантира, че разпоредбите ѝ са съгласувани с пакета за защита на данните към момента на влизането му в сила;

2. ПО-ДОБЪР ДОСТЪП ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ПРЕДПРИЯТИЯТА В ЦЯЛА ЕВРОПА ДО ЦИФРОВИЯ ЕДИНЕН ПАЗАР

2.1. Правила за трансгранична електронна търговия, на които потребителите и предприятията могат да се доверят

14.  приветства ангажимента на Комисията да приеме решително предложение относно онлайн договорите, което обхваща и цифровото съдържание, закупено онлайн, и да подобри правната защита на потребителите в тази област; счита, че всички подобни подобрения трябва да бъдат целенасочени и че различията между съдържание, от една страна, и материални стоки, от друга, трябва да бъдат внимателно анализирани; посочва, че докато потребителите, които купуват съдържание на материален носител, са защитени от законите в областта на защитата на потребителите, правата на потребителите при закупуване на цифрово съдържание онлайн остават до голяма степен нерегулирани и неясни, особено по отношение на правните гаранции, дефектното съдържание и конкретните нелоялни условия по отношение на цифровото съдържание; подчертава, че настоящата класификация на всички видове цифрово съдържание като услуги може да бъде повод за загриженост, защото може да не отговаря на очакванията на потребителите, тъй като абонаментите за стрийминг услуги не се разграничават от покупките на съдържание, което подлежи на изтегляне от интернет; изразява съгласие, че потребителите следва да се ползват от равностойно и съобразено с бъдещите промени равнище на защита, независимо от това дали купуват цифрово съдържание онлайн или офлайн;

15.  счита, че по-нататъшното хармонизиране на правната рамка, уреждаща онлайн продажбите на цифрово съдържание и материални стоки между стопански субекти и потребители, независимо от това дали става дума за трансгранични или вътрешни трансакции, като в същото време се поддържа съгласуваността на онлайн и офлайн правилата, избягва се надпревара в посока дерегулиране, премахват се законодателните пропуски и се надгражда на базата на съществуващото законодателство в областта на защитата на потребителите, представлява практичен и пропорционален подход; подчертава, че това следва да бъде направено по технологично неутрален начин и да не налага неприемливи разходи за предприятията;

16.  счита, че предложенията на Комисията за трансгранични договорни правила за потребителите и предприятията следва да избягват опасността от нарастващо несъответствие между приложимите правни стандарти за офлайн и онлайн покупки, и счита, че по отношение на онлайн и офлайн продажбите следва да бъде възприет подход на съгласуваност и те следва да бъдат третирани равностойно на основата на съществуващото високо ниво на защита на потребителите, тъй като различните правни норми биха могли да се възприемат от потребителите като непризнаване на техните права; настоява, че всяко ново предложение следва да спазва член 6 от Регламент Рим I, и посочва, че за 2016 г. Комисията планира програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) по отношение на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите; във връзка с това призовава Комисията да обсъди дали планираните от нея предложения по отношение на материалните стоки не следва да бъдат внесени едновременно с REFIT;

17.  счита, че договорните правила за цифрово съдържание трябва да се основават на принципи, за да бъдат технологично неутрални и съобразени с бъдещото развитие; подчертава освен това, във връзка с предложението на Комисията в тази област, важността на това да се избегне несъгласуваност и припокриване с действащо законодателство, както и рисковете от създаване на неоправдано правно разделение в дългосрочен план между онлайн и офлайн договори и различни канали за разпространение, като също така има предвид REFIT на достиженията на правото за защита на потребителите;

18.  отправя искане за стратегия за „активни потребители“, за да се прецени по-конкретно дали в онлайн пространството е улеснена смяната на доставчика от потребителя и дали са необходими действия, за да се улесни смяната на доставчика от потребителя, с цел да се насърчи конкуренцията на онлайн пазарите; допълнително посочва необходимостта да се осигурят достъпни услуги, свързани с електронната търговия, по цялата верига на стойността, включително достъпна информация, достъпни механизми за плащане и обслужване на клиентите;

19.  призовава Комисията да направи оценка, заедно със заинтересованите страни, на осъществимостта, полезността и потенциалните възможности и слабости, които възникват с въвеждането на секторни знаци за доверие на ЕС за онлайн продажби, като използва най-добрите практики на съществуващите схеми за знаци за доверие в държавите членки, с цел да се укрепи доверието на потребителите и качеството, особено във връзка с трансграничните онлайн продажби, и да прекрати съществуването на евентуално объркващо голям брой съществуващи знаци за доверие, като успоредно направи оценка на други варианти, като саморегулиране или създаване на групи от заинтересовани страни за определяне на общи принципи за обслужване на клиентите;

20.  приветства цялостните усилия на Комисията за създаването на платформа, обхващаща целия ЕС, за онлайн решаване на спорове (OРС), и призовава Комисията да работи за своевременното и правилно прилагане на Регламента за ОРС, особено по отношение на писмения превод, както и Директивата за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), заедно с държавите членки; призовава Комисията и съответните заинтересовани страни да обмислят по какъв начин достъпът до информация относно общи жалби на потребителите би могъл да бъде допълнително подобрен;

21.  призовава за амбициозна рамка за прилагане на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите и на Директивата за услугите; насърчава Комисията да използва всички налични средства на свое разположение, за да гарантира пълното и правилно прилагане на съществуващите правила, и производства за установяване на нарушение, когато се установи неправилно или недостатъчно прилагане на законодателството;

22.  призовава Комисията и държавите членки да приемат необходимите мерки срещу онлайн продажбата на незаконно съдържание и стоки, като засилят сътрудничеството и обмена на информация и най-добри практики за борба с незаконната дейност в интернет; подчертава в този контекст, че цифрово съдържание, доставено на потребителите, следва да бъде свободно от права на трети страни, които биха могли да възпрепятстват потребителите да се възползват от цифровото съдържание в съответствие с договора;

23.  призовава за задълбочен, целенасочен и основан на доказателства анализ дали всички участници във веригата на стойността, включително онлайн посредници, онлайн платформи, доставчици на съдържание и услуги, както и офлайн посредници, като прекупвачи и търговци на дребно, следва да вземат разумни и подходящи мерки срещу незаконно съдържание, фалшиви стоки и нарушения на правата върху интелектуална собственост в търговски мащаб, като същевременно се запази възможността крайните потребители да имат достъп и да разпространяват информация или да използват приложения и услуги по свой избор;

24.  отбелязва, че принципът на нулева толерантност при транспонирането на законодателството на ЕС трябва да бъде основно правило за държавите членки и за Европейския съюз; счита обаче, че производствата за установяване на нарушение следва винаги да са последната възможност, и че следва да бъдат започвани едва след като бъдат направени няколко опита за координация и коригиране; подчертава, че намаляването на продължителността на тези производства е от съществено значение;

25.  приветства прегледа на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, обявен от Комисията; счита, че разширяването на компетентностите на надзорните органи и укрепването на взаимното им сътрудничество е предварително условие за ефективното прилагане на правилата за защита на потребителите при пазаруване онлайн;

2.2. Финансово достъпни висококачествени трансгранични доставки на колетни пратки

26.  подчертава факта, че докато услугите за доставка на колетни пратки функционират добре за потребителите в някои държави членки, неефективни услуги за доставка, особено по отношение на финалния етап на доставката, са една от основните пречки пред трансграничната електронна търговия в някои държави членки и една от най-често посочваните причини за оттегляне от онлайн трансакции както за потребителите, така и за предприятията; счита, че недостатъците на трансграничната доставка на колетни пратки могат да бъдат решени само от перспективата на единния европейски пазар, и подчертава значението на конкуренцията в този сектор, както и необходимостта колетните служби да се приспособят към съвременните модели на живот и да предлагат гъвкави възможности за доставка, като например мрежи от пунктове за получаване, колетни пунктове и средства за сравняване на цените;

27.  подчертава, че достъпните, на приемлива цена, ефективни и висококачествени услуги за доставки са основна предпоставка за процъфтяването на трансграничната електронна търговия, и поради това подкрепя предложените мерки за подобряване на прозрачността на цените, за да се повиши осведомеността на потребителите относно ценовата структура, да се подобри предоставянето на информация относно отговорността в случай на загуба или повреда, да се подобри оперативната съвместимост и регулаторния надзор, които следва да бъдат насочени към гладкото функциониране на пазарите за трансгранична доставка на колетни пратки, включително насърчаване на трансгранични системи за електронно проследяване, предоставяне на достатъчно гъвкавост на пазара за доставки, за да се развива и приспособява към технологичните иновации;

28.  призовава Комисията и държавите членки активно да споделят най-добри практики в сектора на доставки на колетни пратки, и призовава Комисията да докладва на Европейския парламент относно обществената консултация за трансграничните доставки на колетни пратки, както и да представи резултатите от практиката на саморегулиране; приветства създаването на ad hoc работна група за трансгранични доставки на колетни пратки;

29.  призовава Комисията освен това да предложи цялостен план за действие, включително насоки за най-добри практики, в сътрудничество с операторите, за намиране на иновативни решения за подобряване на услугите, намаляване на разходите и въздействието върху околната среда, за по-нататъшно интегриране на единния пазар за доставка на колетни пратки и пощенски услуги, за премахване на бариерите пред пощенските оператори при трансгранична доставка, за засилване на сътрудничеството между Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и европейските регулатори на пощенски услуги (ЕРПУ), и да предложи, ако е необходимо, преразглеждане на съответното законодателство;

30.  подчертава, че по-нататъшното хармонизиране на доставките на колетни пратки от страна на Комисията следва да не води до по-ниско равнище на социална закрила и по-лоши условия на труд за доставчиците на колетни пратки, независимо от техния трудовоправен статус; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се зачитат правата на работниците в този сектор по отношение на достъпа до системите за социална сигурност и на правото да участват в действия по колективно договаряне; подчертава факта, че предоставянето на социална сигурност е от сферата на компетентност на държавите членки.

2.3. Предотвратяване на необосновано блокиране на географски принцип

31.  счита, че са необходими амбициозни, целеви действия, за да се подобри достъпът до стоки и услуги, по-специално чрез премахване на необоснованите практики на блокиране на географски принцип и нелоялната ценова дискриминация въз основа на географско местоположение или гражданство, което често води до изграждане на монополи и до това потребителите да прибягват до незаконно съдържание;

32.  подкрепя ангажимента на Комисията да вземе мерки по отношение на необосновано блокиране на географски принцип по ефективен начин чрез допълване на съществуващата рамка за електронна търговия и прилагането на съответните разпоредби на съществуващото законодателство; счита, че е жизненоважно да се съсредоточи вниманието върху отношенията между предприятията, които водят до практики на блокиране на географски принцип, като например селективна дистрибуция, когато това не е в съответствие със законодателството в областта на конкуренцията и със сегментацията на пазара, както и върху технологични мерки и технически практики (като IP проследяване или умишлена несъвместимост на системи), водещи до необосновани ограничения върху достъпа до услуги на информационното общество, предоставяни през границите, върху сключването на трансгранични договори за покупка на стоки и услуги, а също така и върху прилежащи дейности, като например плащането и доставката на стоки, като се вземе пред вид принципът на пропорционалност, в частност за малките и микропредприятията;

33.  подчертава необходимостта всички потребители в Съюза да бъдат третирани равностойно от онлайн търговците, които извършват търговия в една или повече държави членки, включително по отношение на достъпа им до отстъпки или други промоции;

34.  подкрепя по-специално планирания от Комисията контрол на практическото правоприлагане на член 20, параграф 2 от Директива № 2006/123/EО относно услугите на вътрешния пазар с цел да се анализират възможните модели на необоснована дискриминация срещу потребители и други получатели на услуги въз основа на тяхната националност или държава на пребиваване; призовава Комисията да идентифицира и да дефинира по кратък начин групи от случаи на обоснована дискриминация съгласно член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, за да се изясни естеството на необоснованото дискриминационно поведение от страна на частни субекти и да се предостави помощ при тълкуването на органите, отговорни за прилагането на практика на член 20, параграф 2, както е посочено в член 16 от Директивата за услугите; призовава Комисията да положи съгласувани усилия, за да добави разпоредбата съгласно член 20, параграф 2 към приложението на Регламент (ЕО) № 2006/2004 с цел да се ползват правомощията за разследване и правоприлагане на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите;

35.  подчертава че забраната за блокиране на географски принцип не следва никога да задължава търговците на дребно да доставят стоки от своите интернет магазини до дадена държава членка, когато нямат интерес да продават своите продукти във всички държави членки, а предпочитат да запазят малкия си размер или да продават единствено на потребители в близост до своите магазини;

36.  освен това изтъква значението на текущото секторно проучване на конкуренцията в сектора на електронната търговия, целящо да проучи, наред с другото, дали необоснованите ограничения на блокирането на географски принцип, като дискриминацията въз основа на IP–адрес, пощенски адрес или държава на издаване на кредитната карта, нарушават разпоредбите на правото на ЕС в областта на конкуренцията; подчертава значението на засилването на доверието на потребителите и на предприятията като се вземат предвид резултатите от секторното проучване и като се направи оценка дали са необходими целеви промени в Регламента за групово освобождаване, включително член 4а и член 4б, за да се ограничи нежеланото премаршрутиране и да се намалят териториалните ограничения;

37.  приветства предложението на Комисията за засилване на преносимостта и оперативната съвместимост с цел да се стимулира свободното движение на законно придобито и законно достъпно съдържание или услуги, като първа стъпка към преодоляване на необосновано блокиране на географски принцип, както и достъпността и функционалността на трансгранични абонаменти; подчертава, че не съществува противоречие между принципа на териториалност и мерките за премахване на пречките пред преносимостта на съдържание;

38.  предупреждава за опасността от безразборно насърчаване на издаването на задължителни общоевропейски лицензи, тъй като това би могло да доведе до намаляване на съдържанието, което е на разположение на потребителите: подчертава, че принципът на териториалност е съществен елемент от системата на авторското право, като се има предвид значението на териториалното лицензиране в ЕС;

2.4. По-добър достъп до цифрово съдържание – модерна и по-европейска рамка за авторското право

39.  приветства ангажимента на Комисията за модернизиране на действащата рамка за авторското право, за да я адаптира към цифровата ера; подчертава, че всяка промяна следва да бъде насочена към и съсредоточена върху справедливо и подходящо възнаграждение за създателите и други носители на права, върху икономическия растеж, конкурентоспособността и подобрения потребителски опит, но и върху необходимостта да се гарантира защитата на основните права;

40.  подчертава, че професионалните дейности или бизнес модели, които се основават на нарушаването на авторските права са сериозна заплаха за функционирането на цифровия единен пазар;

41.  счита, че реформата следва да постигне справедлив баланс между всички засегнати интереси; посочва, че творческият сектор има своите особености и различни предизвикателства, произтичащи най-вече от различните видове съдържание и творчески произведения, както и от използваните бизнес модели; като има предвид, че в проучването „Териториалност и нейното отражение върху финансирането на аудиовизуални произведения“ се подчертава важната роля на териториалното лицензиране по отношение на рефинансирането на европейски филми; поради това призовава Комисията по-добре да идентифицира и вземе предвид тези особености;

42.  призовава Комисията да гарантира, че всяка реформа на Директивата за авторското право следва да вземе под внимание резултатите от последващата оценка на въздействието, както и резолюцията на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Директива 2001/29/ЕО, и да се основава на солидни доказателства, включително оценка на възможното въздействие на всяко изменение върху растежа и работните места, върху културното многообразие и по-специално върху създаването, финансирането и разпространението на аудио-визуални произведения;

43.  подчертава ключовата роля на целенасочените изключения и ограничения на авторското право за оказване на принос за икономическия растеж, иновациите, създаването на работни места, насърчаването на бъдещото творчество и укрепването на иновациите в ЕС, както и творческото и културното многообразие; припомня подкрепата на Парламента за разглеждане на прилагането на минимални стандарти в областта на изключенията и ограниченията на авторското право и правилното прилагане на тези изключения и ограничения, посочени в Директива 2001/29/ЕО;

44.  подчертава, че подходът по отношение на изключенията и ограниченията на авторското право следва да бъде балансиран, целенасочен и неутрален по отношение на формата и следва да се основава само на доказани потребности, и не следва да засяга европейското културно многообразие, неговото финансиране и справедливото възнаграждение на авторите;

45.  подчертава, че докато използването на извличането на информация от текст и данни се нуждае от повече правна сигурност, за да се даде възможност на изследователите и образователните институции да използват по-всеобхватно материалите, защитени от авторско право, включително в трансграничен контекст, всяко изключение на европейско равнище за извличането на информация от текст и данни следва да се прилага единствено, когато потребителят разполага със законен достъп, и следва да се разработва в консултация с всички заинтересовани лица, след извършването на оценка на въздействието, основана на доказателства;

46.  подчертава, че е важно да се подобри яснотата и прозрачността в режима на авторското право, по-конкретно по отношение на съдържанието, създавано от потребители, и таксите за възпроизвеждане за лично ползване в държавите членки, които са избрали да налагат посочените такси; отбелязва в това отношение, че гражданите следва да бъдат информирани за действителния размер на таксата за авторско право, нейната цел и начин, по който ще се използва;

2.5. Намаляване на тежестите и пречките, свързани с ДДС, при трансграничните продажби

47.  счита, че, при зачитане на националните правомощия, с цел да се предотврати нарушаване на пазара, избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, и за да се създаде истински европейски цифров единен пазар, е необходима по-голяма координация в областта на данъчното облагане, което изисква, наред с другото, създаването на територията на ЕС на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък;

48.  счита като приоритет разработването на опростена, единна и последователна онлайн система за ДДС с цел намаляване на разходите за съответствие за малките и иновативните дружества, извършващи дейност в Европа; приветства въвеждането на режима за съкратено обслужване на едно гише за ДДС, което е стъпка към прекратяване на временния режим на ЕС за ДДС; въпреки това изразява загриженост, че липсата на праг създава трудности за някои МСП да спазват настоящия режим; призовава Комисията да извърши преглед на режима, за да го направи по-благоприятен за предприятията;

49.  призовава освен това изцяло да се спазва принципът за данъчна неутралност за подобни стоки и услуги, без значение дали те са цифрови или физически; призовава Комисията, да представи предложение, съгласно поетите ангажименти и във възможно най-кратък срок, което да позволи на държавите членки да намалят ставките на ДДС за печата, цифровите издания, електронните книги и онлайн публикациите, за да се избегне дискриминация в рамките на единния пазар;

50.  приканва Комисията да улесни обмена на най-добри практики между данъчните органи и заинтересованите страни с оглед на разработването на подходящи решения за плащане на данъци в икономиката на споделянето;

51.  приветства приемането на преразглеждането на Директивата за платежните услуги; подчертава, че ако Съюзът ще се стреми да засили електронната търговия в целия ЕС, то трябва без отлагане да се постигне въвеждането на общоевропейски безконтактни електронни/мобилни плащания съгласно общ стандарт, както и правилното прилагане на преразгледаната Директива за платежните услуги;

3. СЪЗДАВАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ ЗА МОДЕРНИ ЦИФРОВИ МРЕЖИ И ИНОВАТИВНИ УСЛУГИ

3.1. Осигуряване на подходящи правила в областта на далекосъобщенията

52.  подчертава, че частните инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи за комуникация са изискване за напредъка в областта на цифровите технологии, които трябва да бъдат стимулирани от стабилна регулаторна рамка на ЕС, която позволява на всички участници на пазара да инвестират, включително в селските и отдалечените райони; счита, че засилената конкуренция е свързана с по-високи равнища на инвестиции в инфраструктура, иновации, по-голям избор и по-ниски цени за потребителите и предприятията; счита, че съществуват малко доказателства за връзка между консолидирането на операторите и увеличаването на инвестициите и производството в мрежите; счита, че това следва да бъде внимателно оценено и правилата за конкуренция следва да се прилагат, за да се избегне прекомерната пазарна концентрация, създаването на олигополи на европейско равнище и отрицателно въздействие за потребителите;

53.  подчертава значението на успешното прилагане на ЕФСИ за максимално увеличаване на инвестициите, като целта следва да са проекти с по-висок рисков профил, като се насърчава икономическото възстановяване, стимулира се растежът и се създават стимули за частни инвестиции, наред с другото, за микрофинансирането и рисковия капитал, за да се подкрепят иновативни предприятия на различни етапи на финансиране в рамките на тяхното развитие; подчертава, в случаите на неефективност на пазара, значението на пълноценното използване на публични средства, които вече са на разположение, за инвестиции в областта на цифровите технологии, на даването на възможността за взаимодействие между програмите на ЕС като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, други имащи отношение структурни фондове и други инструменти, включително местни проекти и държавни помощи в съответствие с насоките за държавните помощи, за да се насърчат обществените WLAN мрежи в по-големите и по-малките общини, тъй като това се оказва крайно необходимо за регионалната, социалната и културната интеграция, както и за образованието;

54.  напомня на държавите членки техния ангажимент до 2020 г. да постигнат пълно разгръщане на поне минимална целева скорост от 30 Mbps; призовава Комисията да направи оценка на това дали настоящата стратегия за широколентов достъп за мобилни и фиксирани мрежи, включително цели, е съобразена с бъдещето, и да изпълни условията за висока свързаност на всички, за да се избегне „цифровото разделение“ за целите на икономиката, основана на данни, и с оглед на бързото разгръщане на мрежи от пето поколение и високоскоростни широколентови мрежи;

55.  подчертава, че развитието на цифровите технологии, включително на горния слой услуги (OTT), доведе до увеличаване на търсенето и на конкуренцията в полза на потребителите и до засилване на необходимостта от инвестиции в цифровата инфраструктура; счита, че модернизирането на рамката за далекосъобщенията не следва да води до ненужна регулаторна тежест, а да гарантира недискриминационен достъп до мрежите и да прилага решения, съобразени с бъдещето, които когато е възможно да се основават на подобни правила за подобни услуги, които насърчават иновациите и лоялната конкуренция, и гарантират защитата на потребителите;

56.  подчертава необходимостта да се гарантира, че правата на крайния потребител, определени в рамката за далекосъобщенията са последователни, пропорционални и съобразени с бъдещето, и след приемането на пакета от мерки „Свързан континент“, включват по-лесна смяна на доставчика и прозрачност на договорите за крайните потребители; приветства предстоящото преразглеждане на Директивата за универсалната услуга успоредно с прегледа на рамката за далекосъобщенията, за да се гарантира, че изискванията за високоскоростен широколентов достъп до интернет са подходящи за целта за намаляване на цифровото разделение и с оглед на проучването на наличието на услугата „112“;

57.  подчертава, че европейският единен цифров пазар следва да улеснява ежедневието на крайния потребител; поради това призовава Комисията да разреши проблема с прехвърлянето на трансграничните телефонни разговори, така че потребителите да могат да провеждат телефонни разговори, без да бъдат прекъсвани при пресичане на границите в Съюза;

58.  приветства различните текущи обществени консултации, започнати неотдавна от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, относно „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“, по-специално относно преразглеждането на правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията, относно необходимостта от скорост и качество на интернета след 2020 г., както и относно онлайн платформите, изчисленията в облак и информационните масиви, отговорността на посредниците и икономиката на споделянето, но настоятелно призовава Комисията да осигури съгласуваност между всички тези паралелни инициативи;

59.  подчертава, че радиочестотният спектър представлява ресурс с критично значение за вътрешния пазар на мобилни, безжични широколентови комуникации, както и за излъчването, и е от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз; призовава като приоритет да се създаде хармонизирана и подкрепяща конкуренцията рамка за разпределяне на радиочестотния спектър и ефективно управление, за да се избегнат забавянията при разпределянето на радиочестотния спектър, както и за равни условия за всички участници на пазара и, в контекста на доклада Лами(40) , за дългосрочна стратегия за бъдещото използване на различните обхвати на спектърните честоти, които са необходими по-специално за внедряването на мрежи от пето поколение;

60.  подчертава, че своевременното изпълнение и еднаквото и прозрачно прилагане във всички държави членки на правилата на ЕС за телекомуникациите, като например пакета за изграждане на континентална мрежа, са основен стълб за създаването на цифров единен пазар с цел да се гарантира строгото прилагане на принципа за неутралност на мрежата и, по-специално благодарение на своевременно цялостно преразглеждане, да се постигне премахването на таксите за роуминг за всички европейски потребители до 15 юни 2017 г.;

61.  призовава Комисията, с цел по-нататъшно интегриране на цифровия единен пазар, да гарантира установяването на по-ефективна институционална рамка посредством укрепване на ролята, капацитета и решенията на ОЕРЕС, за да се постигне последователно прилагане на регулаторната рамка, да се гарантира надзор в развитието на единния пазар и да се разрешат трансграничните спорове; в тази връзка подчертава необходимостта от по-добро финансово и кадрово обезпечаване и по-нататъшно подобряване на структурата на управление на ОЕРЕС по съответния начин;

3.2. Медийна рамка за 21-ви век

62.  подчертава двойствения характер на аудиовизуалните медии като социален, културен и икономически актив; отбелязва, че нуждата от бъдещо регулиране на европейските медии произтича от необходимостта от осигуряване и насърчаване на многообразието на аудиовизуалните медии и установяване на високи стандарти за защита на непълнолетните лица, потребителите и личните данни, справедливи условия за конкуренция и повече гъвкавост по отношение на правилата за количеството и търговската комуникация;

63.  подчертава, че принципът за държава на произход, заложен в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, е необходима предпоставка за трансграничното предлагане на аудиовизуално съдържание по пътя към изграждането на общ пазар на услугите; същевременно подчертава, че този принцип не пречи за постигането на социалните и културните цели и че не изключва необходимостта от адаптиране на законодателството на ЕС извън Директивата за аудиовизуалните медийни услуги; подчертава, че за да се води борба с практиката за търсене на най-благоприятната правна система, държавата на произход на приходите от реклама, езикът на услугата и целевата публика на рекламата и съдържанието следва да бъдат част от критериите за определяне или оспорване на държавата на произход на дадена аудиовизуална медийна услуга;

64.  счита, че Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да се прилага за всички субекти, в това число доставчиците на онлайн аудиовизуални медийни платформи и потребителски интерфейс, доколкото тя урежда аудиовизуалните медийни услуги; подчертава важността на правилата, насочени към подобряване на възможностите за лесно намиране на законно съдържание и информация, с цел укрепване на свободата на медиите, плурализма и провеждането на независими изследвания, както и гарантиране на принципа за недискриминация, като се запазва езиковото и културното многообразие; подчертава, че за да се гарантира прилагането на идеята за лесно намиране на аудиовизуално съдържание от обществен интерес, държавите членки могат да въведат специални правила, целящи опазване на културното и езиковото многообразие и разнообразието от информация, мнения и медии, закрилата на децата, младите хора и малцинствата, както и защитата на потребителите като цяло; призовава за предприемането на мерки за гарантиране, че аудиовизуалните медийни услуги са достъпни за лицата в уязвимо положение; настоятелно призовава Комисията да стимулира законното предлагане на аудиовизуално медийно съдържание чрез насърчаване на независимите европейски творби;

65.  настоятелно призовава Комисията да вземе предвид променящите се предпочитания на зрителите и новите начини за достъп до аудиовизуално съдържание, като приведе в съответствие линейните и нелинейните услуги и като определи минимални изисквания на европейско равнище за всички аудиовизуални медийни услуги, с оглед на гарантиране на съгласуваното им прилагане, с изключение на случаите, когато това съдържание е необходимо за допълване на съдържание или услуги, различни от аудиовизуалните; призовава Комисията и държавите членки да доразвият определението на понятието „медийни услуги“, дефинирано в член 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, като държавите членки си запазят определена степен на гъвкавост, с цел по-силно акцентиране върху специфичните характеристики и потенциалното отражение на услугите в социално-политически план, и по-специално тяхното значение за формирането на мнение и многообразието от гледни точки, както и въпроса за редакционната отговорност;

66.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат ефективно и еднакво забраната за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в ЕС в случаите на накърняване на човешкото достойнство, подбуждане към омраза или расизъм;

67.  подчертава, че адаптирането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да намали регулирането и да засили съвместното регулиране и саморегулирането, като правата и задълженията на излъчващите оператори бъдат балансирани с тези на другите участници на пазара чрез хоризонтален и обхващащ всички медии регулаторен подход; счита, че принципът за ясна разпознаваемост и разграничение на рекламата от програмното съдържание следва да се предпочита пред принципа за отделяне на рекламата от програмното съдържание във всички медийни форми; призовава Комисията да провери доколко придържането към точка 6.7 от съобщението ѝ относно прилагането на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение все още е целесъобразно и уместно;

68.  счита, че след извършената допълнителна оценка, посочената в Директива 93/83/ЕИО правна концепция може да доведе до подобряване на трансграничния достъп до законно онлайн съдържание и услуги в рамките на цифровия единен пазар, без да се поставят под въпрос принципите за свобода на договаряне, осигуряване на подходящо възнаграждение за авторите и творците и териториален характер на изключителните права;

3.3. Подходяща регулаторна среда за платформите и посредниците

3.3.1. Роля на онлайн платформите

69.  настоятелно призовава Комисията да проучи дали потенциалните проблеми, свързани с онлайн платформите, биха могли да бъдат решени чрез правилното и пълното прилагане на съществуващото законодателство и ефективното прилагане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, за да се гарантират равни условия и лоялна и ефективна конкуренция между онлайн платформите и да се избегне създаването на монополи; призовава Комисията да поддържа благоприятстваща иновациите политика по отношение на онлайн платформите, която да улеснява навлизането на пазара и да насърчава иновациите; счита, че прозрачността, недискриминацията, улесняването на смяната на платформите или онлайн услугите, което дава възможност за избор на потребителите, достъпът до платформите, както и определянето и преодоляването на пречките пред създаването и разрастването на платформите, следва да бъдат приоритет;

70.  отбелязва в допълнение, че разпоредбите на Директивата за електронната търговия впоследствие са били подобрени от Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за правата на потребителите и други елементи на достиженията на правото за защита на потребителите и че тези директиви трябва да се прилагат правилно и да се отнасят както за търговците, които използват онлайн платформи, така и за тези на традиционните пазари; призовава Комисията да работи с всички заинтересовани страни и Парламента за въвеждането на ясни насоки относно приложимостта на достиженията на правото за защита на потребителите за търговците, които използват онлайн платформи, и ако е необходимо за подкрепа за органите за защита на потребителите на държавите членки с цел правилното прилагане на законодателството за защита на потребителите;

71.  оценява инициативата на Комисията да извърши анализ на ролята на онлайн платформите в цифровата икономика като част от стратегията за цифровия единен пазар, тъй като тя ще засегне няколко предстоящи законодателни предложения; счита, че анализът следва да послужи за идентифицирането на потвърдени и точно определени проблеми в конкретни бизнес сфери и на евентуални пропуски в областта на защитата на потребителите, както и за разграничаването между онлайн услугите и доставчиците на онлайн услуги; подчертава, че платформите, които се занимават с културни продукти, по-специално аудиовизуалните медии, трябва да бъдат третирани по специфичен начин, който зачита Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;

72.  отправя искане Комисията да докладва на Парламента през първото тримесечие на 2016 г. относно резултатите от съответните консултации и да гарантира последователен подход в предстоящите законодателни преразглеждания; предупреждава за опасността от създаване на нарушения на пазара или пречки за навлизането на пазара за онлайн услуги чрез въвеждането на нови задължения за кръстосано субсидиране на определени традиционни бизнес модели;

73.  подчертава, че ограничената отговорност на посредниците е от съществено значение за защитата на отворения характер на интернет, основните права, правната сигурност и иновациите; признава в тази връзка, че разпоредбите относно отговорността на посредниците в Директивата за електронната търговия са съобразени с бъдещото развитие и са технологично неутрални;

74.  насочва вниманието към факта, че за да се възползва от ограничението на отговорността, доставчикът на услуга на информационното общество, трябва, веднага щом се запознае със или осъзнае незаконния характер на дейностите, да действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съответната информация; призовава Комисията да гарантира еднаквото прилагане на тази разпоредба в съответствие с Хартата на основните права, за да се избегне евентуалното приватизиране на правоприлагането и да гарантира предприемането на подходящи и разумни мерки срещу продажбата на незаконно съдържание и стоки;

75.  счита, с оглед на бързо променящите се пазари и разнообразието от платформи, които варират от платформи с нестопанска цел до B2B платформи и които обхващат различни услуги, сектори и голямо разнообразие от участници, че не съществува ясно определение за платформи, а универсалният подход би могъл сериозно да възпрепятства иновациите и да постави европейските дружества в неизгодно конкурентно положение в световната икономика;

76.  счита, че някои онлайн посредници и онлайн платформи генерират приходи от културните произведения и съдържание, но не е сигурно, че тези приходи винаги се поделят с творците; призовава Комисията да разгледа основани на доказателства варианти, за да вземи мерки по отношение на прехвърлянето на стойността от съдържанието към услугите, с цел да направят възможно авторите, изпълнителите и титулярите на права да получават справедливо възнаграждение за използването на техните произведения в интернет, без при това да се възпрепятстват иновациите;

3.3.2 Нови възможности, предлагани от икономиката на споделянето

77.  приветства увеличаването на конкуренцията и избора на потребителите вследствие на икономиката на споделянето, както и възможностите за създаване на работни места, икономически растеж, конкурентоспособност, по-приобщаващ пазар на труда и по-кръгова икономика на ЕС чрез по-ефективната употреба на ресурси, умения и други активи; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят по-нататъшното развитие на икономиката на споделянето, като идентифицират изкуствените пречки и съответното законодателство, което пречи на нейния растеж;

78.  насърчава Комисията да анализира, в рамките на икономиката на споделянето, как да се постигне баланс между предоставянето на права и на защита на потребителите и когато е необходимо пояснение да гарантира адекватността на потребителската нормативна рамка в цифровата сфера, включително в случаите на евентуални злоупотреби, както и да определи кога последващите корективни мерки са достатъчни или по-ефективни;

79.  отбелязва, че е в интерес на дружествата, които използват тези нови, основаващи се на репутация и доверие бизнес модели, да приемат мерки за възпиране на незаконните дейности, като същевременно предоставят на потребителите нови защитни характеристики;

80.  насърчава Комисията да създаде група от заинтересовани страни, която да отговаря за насърчаването на най-добрите практики в сектора на икономиката на споделянето;

81.  призовава държавите членки да гарантират, че политиките за заетостта и социалните политики са съобразени с цифровите иновации, предприемачеството и растежа на икономиката на споделянето и нейния потенциал за по-гъвкави форми на заетост, посредством идентифициране на нови форми на заетост и извършване на оценка на необходимостта от модернизиране на социалното и трудовото законодателство, така че съществуващите трудови права и социалноосигурителни схеми да могат да бъдат запазени и в цифровия свят на труда; подчертава, че предоставянето на социална сигурност е от сферата на компетентност на държавите членки; отправя искане към Комисията да определи и улесни обмена на най-добри практики в ЕС в тези области и на международно равнище;

3.3.3. Борба с незаконното съдържание в интернет

82.  призовава Комисията да предложи политики и правна рамка за предприемане на мерки във връзка с киберпрестъпността и незаконното съдържание и материали в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза, като тези политики и правната рамка са съобразени изцяло с основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, съобразени са със съществуващото законодателство на ЕС или на държавите членки и зачитат принципите на необходимост, пропорционалност, справедлив съдебен процес и принципите на правовата държава; счита, че за да се постигне тази цел, е необходимо:

–  да се предоставят съгласувани и ефикасни правоприлагащи инструменти за европейските и националните полицейски агенции и правоприлагащи органи;

–  да се предоставят ясни насоки за това какви мерки да бъдат предприети във връзка с незаконното съдържание в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза;

–  да се подкрепят публично-частните партньорства и диалогът между публичните и частните субекти, в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС;

–  да се поясни ролята на посредниците и онлайн платформите по отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз;

–  да се гарантира, че създаването в рамките на Европол на звеното на Европейския съюз за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU IRU) се базира на правно основание, което е подходящо за неговите дейности;

–  да се осигурят специални мерки за борба със сексуалната експлоатация на деца онлайн и ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, с оглед гарантиране на правата и защитата на децата в интернет и насърчаване на инициативи, които се стремят да направят интернет безопасно място за децата, и

–  да се осъществява сътрудничество със съответните заинтересовани страни за насърчаване на образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;

83.  приветства плана за действие на Комисията за модернизиране на прилагането на правата върху интелектуалната собственост онлайн по отношение на нарушенията с търговско измерение; счита, че прилагането на авторското право, както е предвидено в Директива 2004/48/ЕО, е изключително важно и че авторското право и сродните му права са ефективни дотолкова, доколкото са ефективни и мерките за изпълнение за тяхната защита;

84.  подчертава, че ЕС е изправен пред голям брой нарушения на правата върху интелектуалната собственост; подчертава ролята на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост да предоставя надеждни данни и обективен анализ на въздействието на нарушенията върху икономическите субекти; призовава за ефективен, устойчив, съразмерен и модернизиран подход към прилагането и защитата на правата върху интелектуалната собственост онлайн, особено по отношение на нарушенията с търговско измерение;

85.  отбелязва, че в някои случаи нарушенията на авторското право могат да са в резултат на това, че е било затруднено намирането на търсеното съдържание от законно предоставящ го източник; поради това призовава да се разработи и да се популяризира сред обществеността по-широк набор предложения за лесно ползване на законно съдържание;

86.  приветства подхода „следвай парите“ и насърчава участниците във веригата на доставки да предприемат координирани и пропорционални действия за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост с търговски мащаб, въз основа на практиката на доброволни споразумения; подчертава, че Комисията, съвместно с държавите членки, следва да насърчава осведомеността и надлежните проверки по веригата на доставка, и да насърчава обмена на информация и на най-добри практики, както и задълбоченото сътрудничество между публичния и частния сектор; настоява, че всички мерки следва да бъдат обосновани, съгласувани и съразмерни и да включват възможността за ефективни и лесни за прилагане средства за правна защита на неблагоприятно засегнатите страни; счита за необходимо да се повиши осведомеността на потребителите за последствията от нарушаването на авторското право и сродните му права;

3.4. Укрепване на доверието и сигурността в цифровите мрежи, сектори, услуги и инфраструктури и при обработката на лични данни

87.  счита, че за да се гарантира доверието и сигурността в цифровите услуги, основаните на данни технологии, информационните и платежните системи, критичната инфраструктура и онлайн мрежите, са необходими повече средства, както и сътрудничество между европейския сектор на киберсигурността, публичния и частния сектор, по-специално чрез сътрудничество в областта на научните изследвания, включително „Хоризонт 2020“ и публично-частни партньорства; подкрепя споделянето на най-добрите практики на държавите членки в ПЧП в тази област;

88.  призовава за полагането на усилия за подобряване на устойчивостта срещу кибератаки, със засилване на ролята на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност в частност, за повишаване на осъзнаването на рисковете и познанията по основните процеси, свързани със сигурността, сред ползвателите и по-конкретно МСП, за гарантиране, че предприятията имат основни нива на сигурност, като например криптиране от край до край на данните и комуникациите и актуализации на софтуера, както и за насърчаване на използването на концепцията за заложена още при проектирането сигурност;

89.  счита, че доставчиците на софтуер следва по-добре да рекламират пред потребителите предимствата на софтуера с отворен код от гледна точка на сигурността и свързаните със сигурността актуализации на софтуера; призовава Комисията да проучи възможността за общоевропейска програма за координирано оповестяване на уязвими елементи, включително отстраняването на известни уязвими елементи в софтуера, като мярка срещу злоупотребата със уязвими елементи в софтуера и с пробиви в сигурността и защитата на личните данни;

90.  счита, че бързото приемане на подходяща за целта Директива за МИС е необходимо, за да се осигури координиран подход на ЕС за киберсигурността; счита, че едно по-амбициозно ниво на сътрудничество между държавите членки и съответните институции и органи в ЕС, както и обменът на най-добри практики, са от съществено значение за по-нататъшната цифровизация на промишлеността, като същевременно се гарантира защитата на основните права на ЕС и в частност защитата на данните;

91.  изтъква факта, че бързо нарастващият брой на атаките срещу мрежи и на престъпленията в киберпространството налага хармонизирана реакция от страна на ЕС и държавите – членки на ЕС, с цел да се гарантира високо равнище на мрежова и информационна сигурност; счита, че гарантирането на сигурност в интернет предполага защитата на мрежите и критичната инфраструктура, което ще осигури способността на правоприлагащите агенции да се борят с престъпността, включително тероризма, насилствената радикализация и сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца онлайн, както и използването на данни, които са строго необходими за борба с престъпността онлайн и офлайн; подчертава, че сигурността, определена по този начин, заедно със защитата на основните права в киберпространството, е от основно значение за засилване на доверието в цифровите услуги и следователно е необходима основа за установяването на конкурентоспособен цифров единен пазар;

92.  припомня, че инструменти като криптирането са полезни за гражданите и предприятията като средство за осигуряване на неприкосновеност на личния живот и поне базово ниво на сигурност на комуникациите; осъжда факта, че то може да се използва също така и за престъпни цели;

93.  приветства Европейския център за борба с киберпрестъпността (EC3) в рамките на Европол, който допринася за по-бързи реакции в случай на кибератаки; призовава за законодателно предложение, с което да се засили мандатът на ЕС3, и за бързо транспониране на Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи;

94.  отбелязва, че разкритията за масово електронно наблюдение показаха, че е необходимо да се спечели отново доверието на гражданите в неприкосновеността, безопасността и сигурността на цифровите услуги, и подчертава в тази връзка необходимостта от строго спазване на съществуващото законодателство в областта на защитата на данните и зачитането на основните права, когато се обработват лични данни за търговски цели или за целите на правоприлагането; припомня в този контекст значението на съществуващите инструменти, като например договорите за правна взаимопомощ (ДПВП), които зачитат принципите на правовата държава и намаляват риска от неправомерен достъп до данни, съхранявани на чуждестранна територия;

95.  припомня, че съгласно член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) „държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците“ при предоставянето на услугите по пренос, „кеширане“ и съхраняване „да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност“; припомня по-конкретно, че Съдът на Европейския съюз в решения по дела C-360/10 и C-70/10 отхвърли мерките по упражняване на „активен контрол“ от страна на почти всички ползватели на посочените услуги (по едното дело – доставчици на достъп до интернет, а по другото – социална мрежа), и уточни, че се забранява всяко разпореждане, което налага на доставчик на услуги за съхраняване на информация задължение да упражнява общ контрол;

4. ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА РАСТЕЖ НА ЦИФРОВАТА ИКОНОМИКА

96.  счита, с оглед на централното значение на европейската промишленост и на цифровата икономика, която нараства много по-бързо от останалата част на икономиката, че цифровата трансформация на промишлеността е от съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика и нейния енергиен преход, но че тя може да бъде успешна единствено, ако европейските дружества разберат значението ѝ от гледна точка на повишената ефикасност и достъпа до неизползван потенциал, с по-интегрирани и свързани вериги за създаване на стойност, които могат да реагират бързо и гъвкаво на нуждите на потребителите;

97.  призовава Комисията незабавно да разработи план за цифрова трансформация, който включва модернизирането на законодателството и използването на подходящи инструменти за инвестиции в научно-изследователска и развойна дейност и инфраструктура, да подкрепи цифровизацията на промишлеността във всички сектори, като например секторите на производството, енергетиката, транспорта и търговията на дребно, чрез насърчаване на внедряването на цифрови технологии и свързаността от край до край във веригите за създаване на стойност, както и иновативните услуги и бизнес модели;

98.  счита, че регулаторната рамка следва да дава възможност на отраслите да възприемат и да предвиждат тези промени, за да се допринесе за създаването на работни места, растеж и регионално сближаване;

99.  призовава освен това за специален акцент върху МСП, който по-специално да включва възможно преразглеждане на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа, тъй като тяхната цифрова трансформация е задължителна за конкурентоспособността и създаването на работни места в икономиката и за по-тясно сътрудничество между установени и стартиращи предприятия, което би могло да доведе до възникването на по-устойчив и конкурентоспособен промишлен модел и до появата на глобални лидери;

100.  отново посочва значението на европейските навигационни спътникови системи, по-специално „Галилео“ и EGNOS, за развитието на цифровия единен пазар по отношение на местоположението на данните и електронните времеви печати за приложения, свързани с големите информационни масиви и интернет на нещата;

4.1. Изграждане на основана на данни икономика

101.  счита, че основаната на данни икономика е от ключово значение за икономическия растеж; подчертава възможностите, които новите ИКТ, като големите информационни масиви, компютърните услуги „в облак“ , интернет на предметите, триизмерният печат и други технологии, могат да разкрият пред икономиката и обществото, особено ако се интегрират с други сектори, като енергетиката, транспорта и логистиката, финансовите услуги, образованието, търговията на дребно, промишленото производство, научноизследователската дейност или здравеопазването и службите за спешна помощ, и ако се използват от публичните органи за развитие на интелигентни градове, по-добро управление на ресурсите и подобряване на опазването на околната среда; подчертава по-специално възможностите, които разкрива цифровизацията на енергийния сектор с интелигентните измервателни уреди, интелигентните мрежи и центровете за данни за по-ефективно и гъвкаво производство на енергия; подчертава значението на публично-частните партньорства и приветства инициативите на Комисията в тази връзка;

102.  настоятелно призовава Комисията да проучи възможността за осигуряване на безплатен цифров достъп до всеки научноизследователски проект, финансиран поне наполовина с публични средства, в рамките на разумен срок, който да не излага на риск икономическите и социалните ползи, включително използването на издателски къщи за тази цел;

103.  призовава Комисията да направи, до март 2016 г., широк и прозрачен преглед относно големите информационни масиви с участието на съответните експерти, включително на изследователи, на гражданското общество и на публичния и частния сектор, с цел да се предвидят нуждите от технологии за поддържане на големи информационни масиви и от изчислителна инфраструктура, по-специално от европейски суперкомпютри, и да се подобрят условията в рамките на нерегулаторната и съществуващата регулаторна рамка за растеж и иновации в този сектор, както и да се увеличат в максимална степен възможностите и да се преодолеят потенциалните рискове и предизвикателства в изграждането на доверие, свързано, например, с достъпа до данни, сигурността и защитата на данните;

104.  призовава за разработване на ориентиран към бъдещото и технологично неутрален европейски подход и за по-нататъшна интеграция на единния пазар, свързан с интернет на предметите и интернет за нуждите на промишлеността, с прозрачна стратегия по отношение на определянето на стандарти и оперативната съвместимост и за увеличаване на доверието в тези технологии чрез сигурност, прозрачност и защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране; приветства инициативата за „свободно движение на данни“, която следва, след обстойна оценка, да изясни правилата в областта на използването, собствеността и достъпа до данните, като се вземат предвид опасенията относно въздействието на изискванията за локализиране на данните върху функционирането на единния пазар, и да улесни смяната на доставчици на услуги по пренос на данни, за да се предотвратят създаването на зависимост и нарушения на пазара;

105.  счита, че публичните администрации следва да имат данни на откритото управление по подразбиране; настоятелно призовава за напредък по отношение на степента и скоростта на разкриване на информация под формата на свободно достъпни данни, по отношение на определянето на ключови набори от данни, които да се предоставят, и по отношение на насърчаването на повторната употреба на свободно достъпни данни в отворен формат поради стойността им за развитието на иновативни услуги, включително трансгранични решения, прозрачност, както и ползи за икономиката и обществото;

106.  отбелязва растящата загриженост на потребителите от ЕС относно използването и защитата на лични данни от доставчиците на онлайн услуги, тъй като те са ключов фактор за изграждането на доверието на потребителите в цифровата икономика; подчертава важната роля на активните потребители за насърчаване на конкуренцията; подчертава следователно колко е важно потребителите да бъдат по-добре информирани относно използването на техните данни, по-специално в случая на услуги, доставяни в замяна на данни, и относно тяхното право на преносимост на данните; настоятелно призовава Комисията да изясни правилата, свързани с контрола върху данните и преносимостта на данните в съответствие с основния принцип, че гражданите следва да имат контрол върху личните си данни;

107.  счита, че спазването на законодателството в областта на защитата на данните и ефективните гаранции за неприкосновеност на личния живот и сигурност, установени с Общия регламент относно защитата на данните, включително специални разпоредби относно децата като уязвими потребители, са от основно значение за изграждането на доверие у гражданите и потребителите в сектора на основаната на данни икономика; подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността за ролята на данните и значението на обмена на данни за потребителите във връзка с основните им права в рамките на икономиката, както и да се установят правила за собствеността върху данните и контрола на гражданите върху личните им данни; подчертава ролята на персонализирането на услугите и продуктите, което следва да бъде развивано в съответствие с изискванията за защита на данните; призовава за насърчаване на неприкосновеността на личния живот по подразбиране и още при проектирането, което би могло да има положително въздействие и върху иновациите и икономическия растеж; подчертава, че е необходимо да се гарантира недискриминационен подход към всяко обработване на данни; подчертава значението на основания на риска подход, който допринася за избягването на всяка излишна административна тежест и осигурява правна сигурност, особено за МСП и за стартиращите предприятия, както и на демократичния надзор и постоянното наблюдение от страна на публичните органи; изтъква, че личните данни се нуждаят от специална защита и признава, че въвеждането на допълнителни предпазни мерки, като псевдонимизация или анонимизиране, може да повиши защитата, когато личните данни се използват от приложения за големи информационни масиви и от доставчици на онлайн услуги;

108.  отбелязва, че в своята оценка на Директивата относно базите данни Комисията посочва, че тази директива пречи на развитието на основана на данни европейска икономика; призовава Комисията да разгледа политически варианти за отменяне на Директива № 96/9/ЕО;

4.2. Увеличаване на конкурентоспособността чрез подобряване на оперативната съвместимост и стандартизация

109.  счита, че Европейският план за стандартизация в областта на ИКТ и преразглеждането на рамката за оперативна съвместимост, включително на мандатите на Комисията към европейските организации за стандартизация, следва да бъдат част от европейска стратегия за цифрови технологии за реализиране на икономии от мащаба и на бюджетни икономии и за подобряване на конкурентоспособността на европейските дружества и на междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на стоките и услугите чрез по-бързото определяне, по открит и конкурентен начин, на доброволни, пазарно ориентирани и глобални стандарти, които могат лесно да бъдат прилагани от МСП; насърчава Комисията да гарантира, че процесите на стандартизация включват всички съответни заинтересовани страни, привличат най-добрите технологии и водят до избягване на риска от създаване на монополи или затворени вериги за създаване на стойност, особено за МСП и стартиращите предприятия, и активно да подкрепя европейските стандарти в международен план с оглед на глобалния характер на инициативите за стандартизация в областта на ИКТ;

110.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да увеличат дяла на безплатния софтуер с отворен код и неговото повторно приложение във и между публичните администрации като решение за по-голяма оперативна съвместимост;

111.  отбелязва, че Комисията е в процес на провеждане на консултации със съответните заинтересовани страни относно изграждането на бордова платформа за инсталиране в превозни средства, която е оперативно съвместима, стандартизирана, сигурна и със свободен достъп за възможни бъдещи приложения или услуги, както беше поискано от Парламента в регламента за системата e-Call; призовава Комисията да гарантира, че тази платформа няма да ограничава иновациите, лоялната конкуренция и избора на потребителите;

112.  призовава Комисията, имайки предвид бързите иновации в транспортния сектор, да разработи координирана стратегия за взаимосвързаност в транспортния сектор и по-специално да създаде регулаторна рамка за свързаните превозни средства, за да се гарантира оперативна съвместимост с различни услуги, включително дистанционна диагностика и поддръжка, и приложения с цел да се подкрепя лоялната конкуренция и да се отговори на голямата потребност от продукти, които съответстват на изискванията за кибернетична сигурност и защита на данните и същевременно гарантират физическата сигурност на пътниците; счита, че са необходими партньорства между автомобилостроителната и далекосъобщителната промишленост, за да се гарантира, че свързаните превозни средства и свързаната инфраструктура за превозни средства се развиват въз основа на общи стандарти в цяла Европа;

4.3. Приобщаващо електронно общество

113.  отбелязва, че интернет и ИКТ оказват огромно въздействие върху еманципацията на жените и момичетата; признава, че участието на жени в сектора на цифровите технологии в ЕС има положително въздействие върху БВП на ЕС; подчертава значителния потенциал на жените новатори и предприемачи и ролята, която те могат да играят в цифровата трансформация; подчертава необходимостта от преодоляване на стереотипите, свързани с пола, и изцяло подкрепя и насърчава предприемаческата култура за жените в областта на цифровите технологии, както и тяхното интегриране и участие в информационното общество;

114.  признава потенциала на цифровия единен пазар за осигуряване на достъпност и участие за всички граждани, включително за хората със специални нужди, възрастните хора, малцинствата и другите граждани, принадлежащи към уязвими групи, по отношение на всички аспекти на цифровата икономика, включително продукти и услуги, защитени от авторското право и сродните му права, особено чрез развитие на приобщаващо електронно общество и гарантиране на пълна достъпност на всички програми за електронно управление и електронна администрация; изразява дълбока загриженост от липсата на напредък по ратифицирането на Маракешкото споразумение и настоятелно призовава за неговото ратифициране възможно най-скоро; подчертава в този контекст неотложността на бързото приемане на предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;

4.3.1. Цифрови умения и експертни познания

115.  насочва вниманието към факта, че несъответствието между търсенето и предлагането по отношение на уменията е проблем за развитието на цифровата икономика, създаването на работни места и конкурентоспособността на Съюза, и призовава Комисията спешно да разработи стратегия по отношение на уменията, която да допринесе за решаването на проблема с недостига на умения; призовава Комисията да използва бюджетни кредити от Инициативата за младежка заетост в подкрепа на асоциации (движения на местно равнище), които обучават млади хора в неравностойно положение на цифрови умения; призовава държавите членки да оказват подкрепа чрез осигуряване на помещения;

116.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават придобиването на медийна и интернет грамотност от всички граждани на ЕС, по-специално от уязвимите хора, чрез инициативи и координирани действия и инвестиции в изграждането на европейски мрежи за обучение по медийна грамотност; подчертава, че способността за независимо и критично използване на медиите и справяне с информационното претоварване е задача, която представлява част от ученето през целия живот и засяга всички поколения, като тази способност трябва непрекъснато да се развива, за да се даде възможност на всички поколения да се справят успешно и независимо с информационното претоварване; посочва, че с усложняването на длъжностните характеристики и профилите от умения възникват нови изисквания и нови потребности от обучение, както и от допълнително образование и учене през целия живот – особено по отношение на уменията в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

117.  насърчава държавите членки да интегрират придобиването на цифрови умения в учебните програми, да подобряват необходимото техническо оборудване и да подкрепят сътрудничеството между университетите и висшите технически училища с цел разработване на общи учебни програми за електронно обучение, които да са признати в Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); подчертава, че образователните и учебните програми трябва да имат за цел развитието на подход, основан на критично мислене, към използването и цялостното разбиране на новите медии, на цифровите и информационните устройства и интерфейси, така че хората да могат да бъдат активни ползватели на тези нови технологии, а не просто крайни ползватели; подчертава значението на подходящото обучение на учителите в областта на цифровите умения и на тяхното ефикасно преподаване, включително успеха на основаното на игри цифрово обучение, и на това как те могат да бъдат използвани в подкрепа на процеса на учене като цяло, правейки математиката, ИТ, науките и технологиите по-атрактивни; призовава Комисията и държавите членки да увеличат изследванията на въздействието на цифровите медии върху когнитивните умения;

118.  отбелязва необходимостта от публични и частни инвестиции и нови възможности за финансиране в областта на професионалното образование и ученето през целия живот, за да се гарантира, че работниците, особено по-малко квалифицираните работници, притежават необходимите умения за цифровата икономика; призовава Комисията и държавите членки, съвместно с частния сектор, да разработят лесно достъпни, стандартизирани и сертифицирани онлайн курсове на обучение и иновативни и достъпни програми за обучение в областта на електронните умения, които да предоставят на участниците минимум от умения в областта на цифровите технологии; насърчава държавите членки да превърнат тези онлайн курсове в неразделна част от гаранцията за младежта; насърчава Комисията и държавите членки да разработят основа за взаимно признаване на цифрови умения и квалификации чрез установяване на европейски сертификат или система за оценяване, по примера на Общата европейска референтна рамка за езиковото обучение и преподаване; подчертава, че културното многообразие в Европа, както и езиковото многообразие, печелят от трансграничния достъп до съдържание;

119.  приветства създаването на общоевропейска широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, насърчава предприятията да се присъединят и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да улеснят активното участие на МСП; приветства и идеите на Комисията за създаване на нови системи за съхранение на знания за публичния сектор чрез сертифицирани и сигурни от гледна точка на защитата на данните технологии „в облак", както и чрез технологии за извличане на текстове и данни; счита, че за използването на такива технологии се изисква специално обучение на работещите в библиотеките и в областта на архивирането и документацията; призовава цифровите форми на съвместна работа и комуникация – използващи и разработващи лицензите „Криейтив Комънс“ – да бъдат преподавани и прилагани през националните и езиковите граници в областта на образованието и обучението, както и в публичните изследователски институти, и да бъдат насърчавани при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки; отбелязва жизненоважната роля на дуалното обучение;

120.  отбелязва, че са необходими публични и частни инвестиции в областта на професионалното образование и ученето през целия живот, за да се гарантира, че работната сила в ЕС, включително работната сила в областта на цифровите технологии, която работи при нестандартни форми на заетост, разполага с необходимите за цифровата икономика умения; отбелязва, че някои държави членки са въвели разпоредби, които гарантират на работниците минимум от права за получаване на платен отпуск за обучение, като средство за подобряване на достъпа на работниците до образование и обучение;

4.3.2. Електронно управление

121.  счита, че развитието на електронна администрация е приоритет в областта на иновациите, поради ефекта на лоста, който то оказва върху всички сектори на икономиката и повишава ефективността, оперативната съвместимост и прозрачността, намалява разходите и административната тежест, дава възможност за по-добро сътрудничество между публичните администрации, и осигурява по-добри, по-лесни за ползване и персонализирани услуги за всички граждани и предприятия поради възможностите, предлагани от цифровите социални иновации; настоятелно призовава Комисията да даде пример в областта на електронното управление и да разработи, заедно с държавите членки, амбициозен и всеобхватен план за действие за електронно управление; счита, че този план за действие следва да се основава на нуждите на ползвателите и на най-добрите практики, като включва референтни показатели за напредъка, поетапен секторен подход към прилагането на „принципа на еднократност“ в публичните администрации, според който от гражданите и предприятията не следва да се изисква повторно вече предоставена на публичен орган информация, като същевременно се гарантира неприкосновеността на личния живот на гражданите и високо равнище на защита на данните, в съответствие с изискванията и принципите, залегнали в пакета за реформа в областта на защитата на данните на ЕС, в пълно съответствие с Хартата на основните права, както и високо равнище на сигурност по отношение на тези инициативи; счита, че той също така следва да гарантира пълно трансгранично въвеждане на силно криптирана електронна идентификация и силно криптирани електронни подписи, в частност с бързото прилагане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, и увеличаването на онлайн достъпа до обществени услуги; подчертава, че е важно гражданите и предприятията да имат достъп до взаимосвързани търговски регистри;

122.  призовава за разработване на всеобхватен и напълно достъпен единен цифров портал, основан на вече съществуващи инициативи и мрежи, като единен и напълно завършен цифров процес, който да позволява учредяване и извършване на дейност от дружества в целия ЕС и да включва информация за онлайн учредяване на дружества и извършване на дейност, както и имена на домейни, обмен на информация за съответствието, признаване на електронни фактури, подаване на данъчни декларации, опростен онлайн режим на ДДС, онлайн информация относно съответствието на продуктите, наемане на ресурси и командироване на работници, права на потребителите, достъп до потребителски и бизнес мрежи, уведомителни процедури и механизми за уреждане на спорове;

123.  призовава освен това Комисията и държавите членки да осигурят пълното прилагане на предвидените в Директивата за услугите „Единични звена за контакт“ и да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното ефективно функциониране, и по този начин да отключат пълния им потенциал;

124.  изразява загриженост, че инфрастуктурите за компютърни услуги „в облак“ за изследователите и университетите са разпокъсани; призовава Комисията, в сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни, да разработи план за действие, който да доведе до създаването на европейски облак за отворена наука до края на 2016 г., обединяващ в едно съществуващите мрежи, данни и високоефективни изчислителни системи и услуги в областта на електронните инфраструктури във всички научни области, в рамка на споделени политики, стандарти и инвестиции; счита, че той трябва да служи като стимул за развитието на облаци в Европа извън науката, за създаването на по-добри взаимовръзки между центровете за иновации и на екосистеми за стартиращи предприятия и за подобряването на сътрудничеството между университетите и промишлеността по отношение на търговската реализация на технологиите, в съответствие със съответните правила за поверителност, и за улесняване на международното съгласуване и сътрудничество в тази област;

125.  призовава Комисията и държавите членки да подновят ангажимента си по отношение на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на научните изследвания и иновациите като градивни елементи на конкурентния цифров единен пазар, икономическия растеж и създаването на работни места, със всеобхватен подход към науката с открит достъп, иновациите с открит достъп, данните с открит достъп и трансфера на знания; счита, че това следва да включва преразглеждане на правната рамка за извличане на текст и данни за научноизследователски цели, увеличаване на използването на безплатен софтуер с отворен код, особено в учебните заведения и публичните администрации, и по-лесен достъп за МСП и стартиращите предприятия до финансиране по линия на „Хоризонт 2020“, адаптирано към късите иновационни цикли в сектора на ИКТ; подчертава в тази връзка значението на всички съответни инициативи, от публично-частните партньорства и иновационните клъстери до европейските технологични и научни паркове, особено в по-слабо развитите европейски региони, и програмите за ускоряване на развитието на стартиращи предприятия и съвместните технологични платформи, както и на способността за получаване на лицензи, необходими за съответствие с определени стандарти, в рамките на ограниченията на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, при справедливи, приемливи и недискриминационни условия на лицензиране, за да се запазят стимулите за научноизследователска и развойна дейност и стандартизация и за насърчаване на иновациите;

126.  настоятелно призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху прилагането на разпоредбите за електронни обществени поръчки, както и на единния европейски документ за обществени поръчки (паспорт за обществени поръчки), за да се улеснят икономическите ползи като цяло, както и достъпът до пазара на ЕС за всички икономически оператори, при спазване на всички критерии за подбор, изключване и възлагане; подчертава задължението на възлагащите органи да посочат основните причини за решението си да не разделят поръчките на обособени позиции в съответствие със съществуващото законодателство за подобряване на достъпа на иновативни дружества и МСП до пазарите на обществени поръчки;

4.4. Международно измерение

127.  подчертава значението на една напълно независима структура за управление на интернет, с цел поддържане на интернет като прозрачен и приобщаващ модел на управление с участието на множество заинтересовани страни, основана на принципа за интернет като уникална, отворена, безплатна и стабилна платформа; счита, че е изключително важно забавянето на прехода на управлението от ICAAN да се използва за тази цел; изразява силна убеденост, че глобалното измерение на интернет трябва да се взема предвид във всички съответни политики на ЕС, и призовава ЕСВД да се възползва в пълна степен от предлаганите от цифровизацията възможности при разработването на последователна външна политика, за да се гарантира, че ЕС е представен в платформите за управление на интернет и за по-активното му участие на световни форуми, по-специално в областта на определянето на стандарти, информационните потоци, подготовката за мрежа от пето поколение и киберсигурността;

128.  признава глобалния характер на основаната на данни икономика; припомня, че създаването на цифровия единен пазар зависи от свободното движение на данни в рамките на Европейския съюз и извън него; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат стъпки, в сътрудничество с трети държави, за гарантиране на високи стандарти на защита на данните и безопасно международно предаване на данни, в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и съществуващата съдебна практика на ЕС, при осъществяване на сътрудничество с трети държави в рамките на стратегията за цифровия единен пазар;

129.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на   Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 6-и май 2015 г. Комисията прие предложение за съобщение, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, включващо 16 инициативи, които трябва да бъдат реализирани до края на 2016 г. Съпоставяйки цифровия единен пазар с единния пазар, законодателите на ЕС осъзнаха огромните възможности за преуспяване на предприемачите и предприятията от ЕС и за пълно възстановяване на пазара на труда в ЕС от последиците от икономическата криза и последващите мерки. Иновациите в цифровия сектор непрекъснато променят начина, по който гражданите общуват, споделят, потребяват и дори постъпват, и следователно водят до нови възможности както за предприятията, така и за ползвателите. Засиленото използване на цифрови технологии може допълнително да подобри достъпа на гражданите до информация и култура, техните възможности за работа и да им предостави по-голям избор на продукти. То има също така потенциал за модернизиране и подобряване на управлението и администрацията в ЕС и неговите държави членки. Насърчаването на динамична икономика е необходимо за разцвета на иновациите и разрастването на иновативните предприятия; ето защо това следва да бъде в центъра на вниманието на Европейската комисия и държавите членки. Необходимо е също и да се направи повече за насърчаване на предприемаческата култура, включително иновативните стопански модели, и да се подобри свързаността на много успешни иновационни центрове в Европа.

Стратегията за цифровия единен пазар е структурирана в три части: (1) достъп: по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрови стоки и услуги в цяла Европа; (2) околна среда: създаване на подходящи условия за успешното развитие на цифрови мрежи и новаторски услуги; (3) икономика и общество: постигане на максималния потенциал за растеж на цифровата икономика. Настоящият доклад е отговор на 16-те предложения, представени от Европейската комисия; той допълнително разглежда действията, които трябва да бъдат предприети за завършване на цифровия единен пазар, и последиците, които реализирането на цифровия единен пазар ще имат върху обществото и икономиката като цяло.

Законодателство в областта на онлайн продажбите

Комисията идентифицира липсата на общ набор от правила за трансграничните онлайн продажби като едно от най-големите препятствия за МСП и за потребителите да продават или купуват онлайн и в целия ЕС. По-нататък Комисията посочва, че важни аспекти на законодателството в областта на онлайн и офлайн продажбите вече са или напълно хармонизирани, или частично хармонизирани чрез директивата относно продажбата на потребителски стоки и директивата относно борбата със забавяне на плащането, а онлайн продажбите на цифрово съдържание продължават да бъдат до голяма степен нерегулирани, независимо от законодателството на ЕС или от националното законодателство. По отношение на регулаторната област, свързана с онлайн продажбите на цифрово съдържание, трябва да се вземе под внимание, че онлайн пазарът на цифрово съдържание расте непрекъснато. До този момент потребителят, който купува материално цифрово съдържание, има достъп до широка гама от права, докато потребителят, който купува същото цифрово съдържание, доставено по електронен път — не.

По отношение на материалните стоки, Европейската комисия посочва, че най-практичното решение на фона на нежеланието на европейските търговци и потребители да участват в трансгранична търговия е да се позволи върховенство на правото на юрисдикцията на пребиваване на продавача, като същевременно се установи „единен набор от правила“.

Този подход съдържа риска от предлагането на „лека версия“ на общо европейско право за продажбите и следователно незадължителен правен режим. Един европейски образец на стандартни договори, съдържащ „основните права и задължения на страните по договор за продажба“ за трансгранични и национални онлайн продажби, не съответства на изготвянето на вторичното законодателство на ЕС, по принцип състоящо се от регламенти, директиви, решения, препоръки и становища (член 288 от ДФЕС). Това предполага, поне в началото, един допълващ и следователно незадължителен режим. Предвид вече напредналото ниво на хармонизация на законодателството на ЕС в областта на продажбите, пълната хармонизация на това право, изглежда, е за предпочитане, и по-специално с оглед на заявената цел на съобщението за подобрени условия за трансграничните онлайн продажби.

Подобрено прилагане на свързаното вторично законодателство

Европейската комисия определи предотвратяването на неоправдано блокиране на географски принцип и допълнителна дискриминация срещу потребителите при трансгранични сценарии за една от основните си цели. Дискриминацията срещу потребителите въз основа на държавата на пребиваване се реализира предимно чрез отказ за сключване на договори и пренасочване към националните уебсайтове. Въпреки честите случаи на подобни дискриминационни мерки, които разделят единния пазар и възпрепятстват търговията отвъд националните граници, съдебната практика на Съда на Европейските общности е относително незначителна.

Комисията обявява действия, а именно по отношение на рамката, установена от член 20, параграф 2 от Директивата за услугите. Мерките за изпълнение, взети от Комисията, обаче не следва да водят до претоварване на микро- и малките предприятия в тази конкретна област. Следователно би било добре Комисията да установи и определи групи случаи на оправдана дискриминация съгласно член 20, параграф 2 от Директивата за услугите. Друга обещаваща мярка би могла да бъде участието на Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите с цел повече стриктност на все още твърде различното прилагане. Освен това е препоръчително да бъде изяснено съществуващото законодателство на ЕС в областта на конкуренцията.

Законодателство за защита на конкуренцията в областта на електронната търговия

Важно е да се отбележи, че в сферата на продажбите по интернет (член 4а) и териториални ограничения (член 4б) съществуващият регламент за групово освобождаване трябва да се преразгледа, за да бъде направен по-прецизен и по този начин и по-лесно приложим от търговците на дребно и организациите за защита на потребителите. Въпреки че териториалната защита, позволена съгласно регламента, е ограничена до „активните“ продажби и ограничения върху пасивните продажби никога не се допускат, съответните насоки за това как могат да бъдат определени „пасивните“ продажби оставят твърде много свобода за тълкуване и по този начин насърчават териториална защита, и по този начин нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС.

Електронно управление

Публичните администрации играят важна роля в областта на иновациите в областта на цифровите услуги, но и в тяхното използване от гражданите и предприятията. Преминаването към цифрови технологии е възможност, която трябва да се използва от европейската публична администрация на всички равнища, с оглед модернизиране на организацията на публичните администрации чрез подобряване на ефикасността, което е от полза както за гражданите, така и за стопанските субекти, като също така за постигането на тази цел е необходим и нов план за действие за електронно управление. Инвестициите в цифровизацията на публичната администрация с оперативно съвместими решения представляват начин за напредък към по-добро разходване на публични средства и за по-нататъшно интегриране и свързване на териториите, хората и предприятията в ЕС.

В същото време всички технологични системи за електронно управление трябва да имат за цел да приближат контрола върху решенията към гражданите, като по този начин увеличават достъпа до услуги и прозрачността. Свободният достъп до данни следва да продължи да бъде наличен и следва да бъдат идентифицирани ключови набори от данни, които трябва да бъдат публикувани. Комисията заедно с държавите членки следва да проучи прилагането на принципа на „еднократност“ в публичните администрации, тъй като той спестява време и разходи. Учредяването на дружество и спазването на правните изисквания в целия ЕС следва да бъдат възможни чрез използването на всеобхватен единен цифров портал, напр. като се даде възможност за използването на електронни подписи, електронна идентификация, електронно фактуриране, достъп до възлагането на обществени поръчки и спазване на разпоредбите за ДДС. Това би следвало да опрости процедурите, най-вече за малките предприятия и микропредприятията, които желаят да работят и да се разраснат отвъд границите.

Създаване на подходящи условия и равнопоставеност за модерни цифрови мрежи и новаторски услуги

Цифровата инфраструктура е гръбнакът на цифровия единен пазар. Европейската комисия трябва да гарантира, че нормативната рамка стимулира конкуренцията и по този начин частните инвестиции в мрежи. Тя не води до отслабване на правилата за защита на конкуренцията, тъй като няма достатъчно доказателства за връзка между консолидирането на дружествата и увеличаването на инвестициите. Преразглеждането на телекомуникационната рамка следва да има за цел да гарантира, че правилата са пригодни за дигиталната ера и стимулират конкуренцията и иновациите за предоставяните директно без участие на интернет доставчика услуги (over-the-top) и за телекомуникационните оператори, в полза на потребителите. Стимулирането на частните инвестиции в мрежи също изисква Европейският съюз да има хармонизирана рамка за разпределянето на радиочестотния спектър, за да се гарантира правна сигурност за инвеститорите. Европейската комисия следва незабавно да ускори процеса заедно с държавите членки за постигане на напредък по предложението. И накрая, но не на последно място, Европейската комисия следва да предложи единен телекомуникационен регулаторен орган, за да се гарантира еднаквото прилагане на правилата.

Що се отнася до онлайн платформите, Комисията следва да разгледа основните двигатели на конкуренцията и иновациите между и в рамките на платформите и да разработи политика относно онлайн платформите, която е ориентирана към бъдещето и е благоприятна за иновациите. Увеличаването на интернет платформите създаде икономически растеж в Европа и откри нови възможности за гражданите, потребителите, малките предприятия и дори микропредприятията, като се имат предвид разнообразието и многообразието на платформите. Комисията следва също да разгледа начини за предоставяне на ползвателите на тези платформи на права и възможности чрез повече прозрачност, преносимост на данните и способността да се премине от една платформа към друга, но и да определи и да преодолее пречките пред растежа и мащаба на тези дружества. Освен това Комисията следва да анализира необходимостта от защита на потребителите в икономиката на споделянето и – по целесъобразност и при необходимост, да излезе с предложения за осигуряване на адекватна потребителска нормативна рамка в цифровата сфера.

Постигане на максималния потенциал за растеж на цифровата икономика

Една от основните критики на стратегията за цифровия единен пазар е във връзка с липсата на визия за цифровата трансформация на промишлеността, тъй като 75% от добавената стойност от цифровата икономика се дължи на традиционното производство, но степента на интегрирането му на цифрови технологии продължава да бъде твърде незначителна. Поради това Комисията следва да разработи план за цифровата трансформация на промишлеността, с цел да се увеличи конкурентоспособността на европейската икономика, да се повиши ефективността и да се реализира достъп до неизползвания потенциал. Това изисква европейски подход, в т.ч. стратегия за определяне на стандарти, и интегрирането на единния пазар в основаните на данни технологии като изчисления в облак, интернет на предметите и големи информационни масиви, премахване на препятствията пред свободния поток на данни в Европа и увеличаването на наличието на свободно достъпни данни.

Засилването на доверието в цифровите технологии също е от съществено значение за развитието на икономиката, основана на данни. Във връзка с това Комисията следва да изясни правилата относно собствеността върху данните и преносимостта на данните, като гарантира, че гражданите упражняват контрол върху своите собствени данни. Освен това са необходими повече публични и частни ресурси, за да се укрепи сигурността на информационните технологии и онлайн, криптирането на комуникацията, предотвратяването на кибератаки и повишаването на осведомеността във връзка с елементарната сигурност на информационните технологии сред ползвателите на цифрови услуги.

16.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (*)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище (*): Юта Щайнрук

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

–  като взе предвид процедурата по собствена инициатива, озаглавена „Социална закрила за всички, включително за самостоятелно заетите лица“ (2013/2111(INI)),

–  като взе предвид становището на своята комисия по заетост и социални въпроси на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите относно интегрирания пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС (2013/2043(INI)),

А.  като има предвид, че 35% от населението на ЕС са изложени на риск от изключване от цифровия единен пазар, по-специално лицата на възраст над 50 години и лицата с увреждания;

Б.  като има предвид, че търсенето на служители с умения, свързани с цифровите технологии, нараства с около 4% годишно, 47% от работната сила в ЕС не разполагат с достатъчно умения, свързани с цифровите технологии, недостигът на специалисти в областта на ИКТ в ЕС би могъл да надхвърли 800 000 души до 2020 г. и в резултат от този недостиг до 900 000 свободни работни места биха могли да останат незаети до 2020 г., ако не бъдат предприети решителни действия;

В.  отбелязва, че само 1,7% от предприятията в ЕС се възползват в пълна степен от високите цифрови технологии, докато 41% от тях изобщо не ги използват; като има предвид, че цифровизацията на всички сектори е от ключово значение, за да се запази и да се подобрява конкурентоспособността на ЕС;

Г.  като има предвид, че насърчаването на социалната справедливост и закрила, както е посочено в член 3 от ДЕС и в член 9 от ДФЕС, са също така цели на вътрешния пазар на ЕС;

Д.  като има предвид, че интегрирането на хората с увреждания е основно право в Европейския съюз, заложено в член 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

1.  приветства стратегията за цифров единен пазар на Комисията, която предлага възможности за иновации, растеж и заетост; подчертава, че цифровата революция ще предизвика значителни промени на европейския пазар на труда, като ще възникват нови работни места, които изискват умения, свързани с цифровите технологии; поради това подчертава, че е необходимо нейното протичане да се насочва по такъв начин, че да бъде справедливо в социално отношение и устойчиво;

2.  изразява обаче съжаление във връзка с факта, че стратегията за цифров единен пазара на Комисията е ограничена предимно до технически съображения; призовава да се вземе предвид цифровата революция като ключов двигател за създаването на нови начини на живот и работа; подчертава необходимостта в стратегията за цифров единен пазар да се отчитат съображенията от социалната сфера, за да се използва пълноценно съответният потенциал за заетост и растеж;

3.  изтъква, че в някои отрасли цифровата революция вече е променила в голяма степен пазара на труда и че тази тенденция ще се засили още повече през следващите няколко години; подчертава, че от една страна цифровизацията води до създаването на нови бизнес модели и нови работни места, особено за висококвалифицирани служители, но също така и за нискоквалифицирани работници, но от друга страна тя предизвиква и екстернализация на работни места или на част от дадена работа в държави, където разходите за труд са ниски; посочва, че в резултат на автоматизацията някои работни места дори изчезват напълно, особено за работници със средно равнище на квалификация;

4.  отчита факта, че цифровият единен пазар може да стане реалност само ако е налице достъп до висококачествена широколентова инфраструктура във всички региони на ЕС както в градските, така и в селските райони;

5.  счита, че пречките пред извършването на стопанска дейност по цифров път и отвъд границите са пречки за растежа и създаването на работни места;

6.  счита съзнателната, целенасочена цифровизация на сферата на труда за отлична възможност за създаване на нова работна култура в Европа;

7.  отбелязва, че новосъздадените предприятия са важна движеща сила на нетното създаване на работни места в ЕС и че във времена на висока безработица в много държави членки цифровият единен пазар предлага уникална възможност за МСП, микропредприятията и новосъздадените предприятия да стимулират растежа и създаването на работни места;

8.  подчертава необходимостта от създаване на стабилен и процъфтяващ цифров единен пазар, в рамките на който са премахнати ненужните пречки, така че на потребителите и на предприятията са предоставени необходимите възможности и увереност, за да развиват дейност в целия ЕС, което на свой ред ще създаде нови дългосрочни възможности за устойчива заетост;

9.  подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат производството и услугите в Европа, както и възможностите, които този процес предлага за създаването на работни места; счита, че доизграждането на цифровия единен пазар може да помогне за ускоряването на тази тенденция за връщане на работни места;

10.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че политиките за заетостта и социалните политики не изостават от цялостните възможности в сферата на цифровите иновации и предприемачество, за да се възползват от наличните възможности и да се справят с потенциалните рискове, които евентуално могат да бъдат свързани с тях; признава, че могат да се окажат необходими корекции в социалната политика и политиката за заетост; посочва, че мерките, насочени към справянето със специфичните предизвикателства на пазара на труда – например интегрирането на хората с увреждания, младежката и трайната безработица, социалния дъмпинг и демографските промени – следва да бъдат разгледани и в рамките на стратегията за цифров единен пазар; счита, че е налице необходимост от цифрова инфраструктура, като например висококачествени широколентови мрежи, за да се премахнат пречките за извършване на стопанска дейност по цифров път и отвъд границите;

11.  изисква да се установи редовен обмен на най-добри практики между всички имащи отношение заинтересовани страни, в това число социалните партньори, за да се обсъди въпросът как може да бъде разработена една такава европейска цифрова визия, как да се направлява изграждането на бъдеща цифрова Европа и как да се проектират „промишленост 4.0“, „работни места 4.0“ и интелигентни цифрови услуги въз основа на ясна пътна карта;

12.  подчертава значението на това да се гарантира, че всички нови политически инициативи са благоприятни по отношение на иновациите и се подлагат на стрес тестове от гледна точка на цифровите технологии като част от оценката на тяхното въздействие, както и че действащото законодателство, включително в областта на заетостта и социалната политика, следва да бъде преразгледано, за да се гарантира, че то все още е подходящо за ерата на цифровите технологии;

13.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и с регионалните и местните органи, когато е целесъобразно, да анализират редовно въздействието на цифровизацията върху броя и вида на наличните работни места и да събират данни относно новите форми на заетост, като например краудсорсинг и краудуъркинг, както и въздействието им върху личния живот, включително семейния живот, и наборите от умения, които са необходими, за да се реализират тези възможности;

14.  посочва, че тъй като профилите на работните места и на уменията стават все по-сложни, се поставят нови изисквания – особено във връзка с уменията в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) – спрямо обучението, както и на допълнителното образование и ученето през целия живот, за да насърчава цифровата грамотност и да се преодолява проблемът със съществуващите разлики между половете и поколенията, по-специално за хората с увреждания в тази връзка; подчертава значението на по-силните полезни взаимодействия с участието на социалните партньори и на различните институции в областта на образованието и обучението, за да се актуализира съдържанието на курсовете на обучение и да се разработят стратегии за уменията, свързващи сферата на образованието и сферата на труда;

15.  насочва вниманието към факта, че според Комисията е налице значителен недостиг на придобиване на умения; посочва, че несъответствието между предлагането и търсенето по отношение на уменията е проблем за развитието на цифровата икономика, за създаването на работни места и за конкурентоспособността на Съюза; призовава Комисията спешно да разработи стратегия по отношение на уменията, която може да преодолее този недостиг на умения;

16.  признава, че цифровизацията ще доведе до структурни промени; посочва, че структурните промени представляват непрекъснат процес и че уменията в областта на цифровите технологии са по-гъвкави по отношение на различните нужди на промишлеността и са по-слабо засегнати от структурните промени;

17.  призовава държавите членки да приспособяват образователните системи, когато това е необходимо, с цел да се насърчават преподаването и интересът към математиката, информационните технологии (ИТ), науката и технологиите в образователните институции, както и да се предоставят стимули за жените да работят в областта на ИКТ; насърчава държавите членки да развиват уменията на учителите в областта на цифровите технологии като част от тяхното обучение;

18.  припомня, че жените са представени в недостатъчна степен в областта на информационните и комуникационните технологии; посочва, че жените в Европа, които изучават редки предмети, основани на ИКТ, рядко намират работа в този сектор и рядко заемат водещи позиции в технологични дружества; призовава държавите членки да предприемат мерки във връзка с неравното представителство на половете в сектора на ИКТ, като създават повече стимули за жените да работят в тази област;

19.  отбелязва освен това, че са необходими публични и частни инвестиции в областта на професионалното образование и ученето през целия живот, за да се гарантира, че работната сила в ЕС, включително работната сила в областта на цифровите технологии, която работи при нестандартни форми на заетост, разполага с необходимите за цифровата икономика умения; подчертава, че образованите и обучението трябва да са достъпни за всички работници; счита, че са необходими нови възможности за финансиране на ученето и обучението през целия живот, особено за микропредприятията и малките предприятия;

20.  подчертава, че програмите за образование и обучение трябва да бъдат насочени към развиването на подход на критично мислене към използването и цялостното разбиране на новите медии, на цифровите и информационните устройства и интерфейси, така че хората да могат да бъдат активни ползватели на тези нови технологии, а не просто крайни потребители;

21.  отбелязва, че за да се осигури успешен преход от образование или обучение към заетост е от голямо значение да се предоставят на младите хора преносими умения, които ще им позволят да вземат информирани решения и да се развиват в посока инициативност и себепознание, което също е от основно значение, за да се използват възможностите, които предлага цифровият единен пазар; поради това призовава държавите членки да разгледат предимствата, които носи евентуалното цялостно преустройство на образователните системи, на учебните програми и на методите на работа по всеобхватен и амбициозен начин с цел да се преодолеят предизвикателствата на цифровата революция и да се използват възможностите, които тя предлага;

22.  призовава държавите членки да предоставят на работодателите бюджетни кредити от всички възможни фондове, така че те да могат да инвестират повече в цифровото обучение на своите по-ниско квалифицирани служители или да наемат нискоквалифициран персонал с обещанието за допълнително обучение, финансирано от тези източници; посочва, че някои държави членки са въвели разпоредби, които гарантират на работниците минимални права за получаване на платен отпуск за обучение като средство за подобряване на достъпа на работниците до образование и обучение; поради това призовава държавите членки, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да разгледат въпроса дали тези права биха могли да бъдат въведени също и техните държави;

23.  призовава Комисията, наред с другото, да използва бюджетни кредити от Инициативата за младежка заетост, за да подкрепя сдруженията (движения на местно равнище), в които на младите хора в неравностойно положение се преподават умения в областта на цифровите технологии; призовава държавите членки да оказват подкрепа чрез осигуряване на помещения;

24.  подчертава, че обучението през целия живот за работниците от всички възрасти трябва да бъде стандарт в цифровизираното пространство;

25.  призовава Комисията и държавите членки, съвместно с частния сектор, да разработват всеобщи, свободно достъпни, стандартизирани и сертифицирани онлайн курсове на обучение с цел да предоставят на участниците минимум от умения в областта на цифровите технологии; призовава държавите членки да разработят иновативни и достъпни учебни програми за електронни умения, в които да се вземат изцяло предвид нуждите на хората, които са изключени в най-голяма степен от пазара на труда;

26.  насърчава държавите членки да превърнат тези онлайн обучения в неразделна част от гаранцията за младежта;

27.  насърчава държавите членки да стимулират сътрудничеството между университетите и техническите гимназии с цел разработване на обща програма за електронно учене, за да се дават точки по европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) за учебни програми, курсове или завършени модули на успешно представилите се в тях лица;

28.  приветства изграждането на европейско равнище на широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии и насърчава предприятията да се присъединят към нея; призовава Комисията и държавите членки да улеснят активното участие на МСП в тази коалиция; насочва вниманието към ролята, която следва да изпълнява частният сектор за справянето с недостига на обучение за получаване на умения в сферата на цифровите технологии и отбелязва жизненоважната роля на комбинираното обучение в тази връзка; приветства кампанията за електронни умения на Комисията и призовава всички участници да продължат да развиват тези умения съвместно с образователните институции и предприятията; насърчава широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии на европейско равнище да разработва препоръки за нови форми на обучение, например онлайн учене, краткосрочни курсове, съставени от работодателя, и т.н. с цел да не се изостава от развиващите се цифрови технологии и настъпващите промени;

29.  напомня на Комисията, че отдавна обещаваният и дългоочакван Европейски акт за достъпността би бил осъществим единствено в едно приобщаващо цифрово общество, което отчита необходимостта от равноправен достъп до платформите за потребителите с увреждания; подчертава освен това, че цифровото многообразие трябва да не бъде придружено от изключване на лицата с увреждания;

30.  изразява убеждение, че достъпността се постига най-добре и е икономически най-ефективна, когато бъде предвидена от самото начало, като се използва подход за универсален дизайн, и че тя също така представлява потенциална възможност за развиване на стопанска дейност;

31.  призовава Комисията да приеме акт за достъпността, който да гарантира достъпа до онлайн стоки и услуги за лицата с увреждания;

32.  изразява съжаление относно факта, че стратегията за цифров единен пазар за Европа, публикувана от Комисията, не взема под внимание необходимостта да се гарантира пълен, еднакъв и неограничен достъп за всички до новите цифрови технологии, пазарите и телекомуникациите, и по-специално по отношение на хората с увреждания.

33.  подчертава значението на „работа 4.0“ и на цифровото бъдеще, което тя представлява, като създава благоприятна за семейството работна среда и осигурява по-добро равновесие между професионалния и личния живот;

34.  подчертава потенциала на цифровизацията за прилагането на гъвкави форми на заетост и по-специално за улесняване на завръщането на пазара на труда на жените, които са ползвали отпуск по майчинство;

35.  посочва, че цифровата революция променя начините на работа, което води до увеличаване на нетипичните и на гъвкавите трудови правоотношения; призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на необходимостта от модернизиране на социалното и на трудовото законодателство, за да не се изостава от тези промени и да се насърчават социалните партньори да актуализират съответно колективните споразумения, така че съществуващите стандарти за защита на работното място да могат да бъдат запазени в цифровата сфера на трудова дейност;

36.  отчита, че са налице положителни резултати по отношение на гъвкавите трудови договорености за някои хора, което им позволява да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот; посочва предимствата, които носи включването в цифровия пазар на труда за лицата от селските и по-слабо развитите в икономическо отношение райони; насочва обаче вниманието към факта, че тенденцията към по-гъвкави трудови практики, стимулирана от цифровизацията, може да доведе и до несигурни форми на заетост; подчертава необходимостта да се гарантира, че се запазват настоящите стандарти по отношение на социалната сигурност, минималните трудови възнаграждения, когато е приложимо, участието на работниците и здравословните и безопасни условия на труд;

37.  призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да разработят стратегии, които да гарантират, че лицата, които извършват същата работа, каквато биха извършвали, ако бяха работници – независимо дали официалният им статус е на самостоятелно заети лица или друг – разполагат с необходимите права съгласно трудовото право, включително правото на колективно договаряне;

38.  подчертава необходимостта да се изготви определение за „самостоятелна заетост“ с цел да се предотврати фиктивната самостоятелна заетост; призовава Комисията да насърчава обмена между държавите членки относно различните форми на самостоятелна заетост, като се вземат предвид мобилността и делокализацията на цифровата работа; счита, че този въпрос следва да се разгледа в рамките на платформата за недекларирания труд като една от нейните задачи;

39.  подчертава потенциала на платформената икономика за създаването на работни места и на допълнителен доход;

40.  подчертава необходимостта да се защити съществуването на работните места в сферата на културата и творчеството в цифровата епоха, като се гарантира, че хората на изкуството и творците получават справедлива цена за културните и творчески произведения, разпространявани чрез интернет платформи;

41.  подчертава, че съвместното потребление налага преосмисляне на сферата на труда; подчертава, че държавите членки трябва да приспособят своята нормативна уредба към цифровата икономика и по-специално към съвместното потребление; призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да разработят стратегии, за да се гарантира, че цялата необходима информация се предоставя на разположение на националните органи и че се правят всички отчисления по отношение на всички форми на труд;

42.  подчертава, че предвиденото от Комисията хармонизиране на доставките на колетни пратки следва да не води до по-ниско равнище на социална закрила и по-лоши условия на труд за доставчиците на колетни пратки, независимо от техния трудовоправен статус; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се зачитат правата на работниците в този сектор по отношение на достъпа до системите за социална сигурност и на правото да участват в действия по колективно договаряне;

43.  подчертава, че свободата на сдружаване, която е едно от основните права, трябва да се прилага и във връзка с новите форми на заетост във всички отрасли; подчертава, че същото се отнася и за правото на колективно договаряне и правото на организиране на работниците;

44.  призовава социалните партньори да предоставят подходяща информация на работниците относно условията на труд и правата на работниците чрез платформите за краудуъркинг;

45.  подчертава, че цифровизацията на работата поражда нови предизвикателства както за работодателите, така и за наетите лица и че това трябва да бъде отразено в ясни разпоредби относно защитата на данните на наетите лица; призовава Комисията да въведе високи минимални стандарти съгласно основния регламент на ЕС относно защитата на данните; посочва, че на държавите членки трябва да бъде разрешено да прилагат по-строги мерки, които надхвърлят високите минимални стандарти на ЕС;

46.  подчертава необходимостта от разработване на мерки за защита на данните на работниците, които да обхващат новите форми на събиране на данни; подчертава, че новите отношения между хората и роботите също предоставят възможности за намаляване на тежестта и оказване на подкрепа за включването на по-възрастните работници и на работниците с физически или умствени увреждания; насочва вниманието към аспекта на здравословните и безопасни условия на труд, свързан с отношенията между хората и роботите;

47.  счита, че въздействието на цифровизацията върху здравословните и безопасни условия на труд трябва да бъде оценено, а съществуващите мерки за здравословни и безопасни условия да бъдат адаптирани в съответствие с резултатите от оценката; отбелязва опасността от злополуки, на която могат да бъдат изложени лицата, работещи от разстояние или практикуващи краудуъркинг от дома си; подчертава, че свързаните с работата проблеми с психичното здраве, като например изтощението, породено от това непрекъснато да си на разположение, както и отслабването на традиционните трудови договорености представляват сериозен риск за работниците; призовава Комисията да осигури изготвянето на изследване относно разпространението на отрицателните последици от цифровизацията, като например по-висока интензивност на труда, относно доброто психическо състояние и семейния живот на работниците и относно развитието на познавателните способности при децата;

48.  призовава държавите членки да гарантират необходимата социална сигурност за самостоятелно заетите лица и лицата на свободна практика, които са ключови участници по отношение на новите форми на заетост;

49.  подчертава, че предоставянето на социална сигурност е от компетенцията на държавите членки;

50.  отчита факта, че в държавите членки съществуват много различни форми на социална закрила за самостоятелно заетите лица; призовава държавите членки да разработят системи за социална сигурност съвместно със социалните партньори и в съответствие с националното право и практика, за да се осигури по-добра социална закрила, по-конкретно по отношение на пенсиите, уврежданията, майчинството/бащинството, заболяванията и безработицата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Tiziana Beghin, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Thomas Händel, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Zdzisław Krasnodębski, Kostadinka Kuneva, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Dominique Martin, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Ulla Tørnæs, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská, Inês Cristina Zuber

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Tim Aker, Georges Bach, Amjad Bashir, Lynn Boylan, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, António Marinho e Pinto, Edouard Martin, Joachim Schuster, Michaela Šojdrová, Ivo Vajgl, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Sorin Moisă

16.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (*)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище (*): Петра Камереверт

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

–  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Протокола за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки към Договора от Амстердам, изменящ Договора за Европейския съюз, Договорите за създаване на Европейските общности и някои свързани с тях актове,

–  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), приета на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)(41),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно свързаната телевизия(42),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно подготовката за един напълно интегриран аудио-визуален свят(43),

A.  като има предвид, че цифровизацията засяга всички аспекти от живота на европейските граждани; като има предвид, че секторите на културата и творчеството, и по-специално аудио-визуалният сектор, който предлага все повече привлекателни и допълващи се онлайн услуги, създава значителна културна и икономическа стойност, заетост, растеж и иновации в рамките на ЕС; като има предвид, че следва да се оказва по-голяма подкрепа на тази индустрия в усилията ѝ за използване от цифровите възможности, разширяване на нейната аудитория и насърчаване на растежа; като има предвид също така, че дейностите, свързани с авторските права, съставляват значителна част от сектора на културата и творчеството;

Б.  като има предвид, че с присъединяването си към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване ЕС, наред с всички свои държави членки, се задължава да предприема ефективни мерки за гарантиране, че медийното многообразие не зависи единствено от пазарните икономически условия;

В.  като има предвид, че междувременно техническото интегриране на медиите вече е факт, особено по отношение на радио- и телевизионното разпръскване, печата и интернет, и като има предвид, че европейските политики в областта на медиите, културата и мрежите трябва да адаптират незабавно регулаторната рамка към новите условия и да гарантира създаването и прилагането на еднакво равнище на регулиране, включително с оглед навлизането на пазара на нови участници от ЕС и трети държави;

Г.  като има предвид, че Директивата за аудиовизуалните медийни услуги е важна от гледна точка на регулирането на медиите в ЕС и популяризирането на европейските произведения; като има предвид, че тя следва да се основава на принципа за технологична неутралност и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция, както и по-добър достъп и по-добри възможности за намиране на цифрово съдържание и цифрови услуги;

Д.  като има предвид, че в някои държави членки прилагането на член 13 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги във връзка с популяризирането на европейски произведения чрез услугите по заявка не е достатъчно прескриптивно, за да се изпълни целта за културното многообразие, посочена в директивата;

Е.  като има предвид, че културните и творческите индустрии зависят от авторското право, което изисква консолидирана регулаторна рамка за гарантиране на жизнеспособността, разпространението и многообразието на европейската култура; като има предвид, че увеличаващите се правомощия, а понякога също така господстващото положение и ограничената отговорност на интернет посредниците могат да застрашат устойчивото създаване на стойност от авторите и творците, като накърняват техния творчески потенциал; като има предвид, че в проучването „Териториалност и нейното отражение върху финансирането на аудиовизуални произведения“ се подчертава важната роля на териториалното лицензиране по отношение на рефинансирането на европейски филми;

1.  приветства предложенията на Комисията за ускоряване на цифровизацията в ЕС и нейните инициативи за опростяване на трансграничния достъп до цифрово съдържание; подчертава важната роля на публичните излъчващи оператори и цифровите услуги за населението, особено за хората в периферните региони и уязвимите лица(44); призовава Комисията да определи по-добре специфичните нужди на творческия сектор по отношение на различните видове съдържание, творческите произведения и използваните бизнес модели, както и да ги вземе предвид при предлагането на промени и решения;

2.  подчертава двойствения характер на аудио-визуалните медии като културен и икономически актив; отбелязва, че нуждата от бъдещо регулиране на европейските медии произтича не от недостига на средства за комуникация, а най-вече от необходимостта за осигуряване на многообразие, и настоява, че достъпът до разнообразно и качествено медийно, културно и езиково многообразие и качество не следва да зависи от финансовите възможности на субектите;

3.  настоятелно приканва Комисията при предстоящото преразглеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги да вземе предвид технологичните промени и новите бизнес модели в цифровата среда, както и променящите се предпочитания на зрителите и новите начини за достъп до аудио-визуално съдържание, като приведе в съответствие линейните и нелинейните услуги и като определи минимални изисквания на европейско равнище за всички аудио-визуални медийни услуги, с оглед гарантиране на съгласуваното им прилагане в ЕС от всички оператори на аудио-визуални медийни услуги, с изключение на случаите, когато това съдържание е необходимо за допълване на съдържание или услуги, различни от аудио-визуалните; счита, че този преглед следва да бъде насочен към социалните, културните и икономическите цели, към гарантирането на високи стандарти за защита на децата, потребителите и личните данни, както и към насърчаване на културното многообразие; счита, че той следва да цели също така стимулиране на инвестициите в аудио-визуално съдържание и платформи в ЕС, както и разпространението на това съдържание, като по този начин се насърчава достъпността на европейските произведения, в съответствие с действащото законодателство в областта на авторското право или евентуални бъдещи реформи в тази сфера;

4.  подчертава, че принципът за държава на произход, заложен в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, е необходима предпоставка за трансграничното предлагане на аудио-визуално съдържание и основен етап по пътя към изграждането на общ пазар на услугите; подчертава, че това не пречи за постигането на социалните и културните цели и че не изключва необходимостта от адаптиране на законодателството на ЕС извън Директивата за аудиовизуалните медийни услуги към реалностите на интернет и цифровата среда, нито необходимостта от отделяне на специално внимание на дружествата, предлагащи аудио-визуално съдържание онлайн или по заявка, които се опитват да избегнат данъчно облагане и регулиране на аудио-визуалния сектор в някои държави членки, установявайки се в държави с много ниски данъчни ставки или слабо регулиране на аудио-визуалния сектор;

5.  отново призовава Комисията и държавите членки да доразвият определението на понятието „медийни услуги“, дефинирано в член 1 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, като държавите членки си запазят определена свобода на преценка, с цел по-силно акцентиране върху специфичните характеристики и потенциалното отражение на услугите в социално-политически план, и по-специално тяхното значение за формирането на мнение и многообразието от гледни точки, както и въпроса за редакционната отговорност;

6.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат ефективно и еднакво забраната за предоставяне на аудио-визуални медийни услуги в ЕС в случаите на накърняване на човешкото достойнство, подбуждане към омраза или расизъм; призовава за предприемането на мерки за гарантиране, че аудио-визуалните медийни услуги са достъпни за лицата в уязвимо положение, че се избягва всякаква форма на дискриминация при отделните видове аудио-визуални медийни услуги съгласно член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и че правото на отговор е гарантирано за всички аудио-визуални медийни услуги под редакционна отговорност;

7.  отбелязва, че посредниците, онлайн платформите и потребителските интерфейси, които улесняват достъпа до съдържание, все по-често могат да оказват влияние върху многообразието от информация; следователно заключава, че демократичната политическа цел за обезпечаване на многообразие изисква специално внимание, наред с политиката в областта на конкуренцията и регулаторните аспекти; призовава Комисията да даде определение на понятията „онлайн платформа“ и „потребителски интерфейс“, както и да регулира ролята на другите посредници, без да накърнява техния иновативен потенциал, като се взема предвид тяхната активна или пасивна роля; счита, че Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да се прилага за всички субекти, в това число доставчиците на онлайн платформи и потребителски интерфейс, доколкото тя регламентира аудио-визуалните медийни услуги; в тази връзка подчертава, че е важно да се прилагат правила, насочени към подобряване на възможностите за лесно намиране на законно съдържание и информация, с цел укрепване на свободата на медиите, плурализма и провеждането на независими изследвания, както и гарантиране на принципа за недискриминация, който е от съществено значение за запазване на езиковото и културното многообразие;

8.  призовава за приемането на мерки, гарантиращи осигуряването на достъп до аудио-визуалните медийни услуги за лицата с увреждания, както и за избягване на всякакви форми на дискриминация съгласно определението в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

9.  в тази връзка подчертава, че Комисията следва да се ръководи от общите цели, свързани с недискриминацията, свободата на договаряне, открития достъп, възможността за лесно намиране на информация, технологичната неутралност, неутралността на мрежите, прозрачността и създаването на еднакви условия за конкуренция;

10.  изисква аудио-визуалните медийни услуги от обществен интерес или тези, които оказват въздействие върху процеса на формиране на общественото мнение, да бъдат достъпни и лесно откриваеми за всички потребители, по-специално ако те се натъкнат на съдържание, предварително заложено от производителите на устройства, операторите на мрежи, доставчиците на съдържание или други агрегиращи оператори по начин, незачитащ свободата на потребителите да определят/въвеждат собствен ред и приоритети; подчертава, че за да се гарантира прилагането на идеята за лесно намиране на аудио-визуално съдържание от обществен интерес, държавите членки могат да въведат специални правила, целящи опазване на културното и езиковото многообразие и разнообразието от информация, мнения и медии, закрилата на децата, младите хора и малцинствата, както и защитата на потребителите като цяло;

11.  подчертава, че адаптирането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги следва да доведе до намаляване на регулирането, справедливи условия за конкуренция, повече гъвкавост по отношение на правилата за количеството и търговската комуникация, както и до засилване на съвместното регулиране и саморегулирането, като правата и задълженията на излъчващите оператори бъдат балансирани с тези на другите участници на пазара чрез хоризонтален и обхващащ всички медии регулаторен подход; счита, че принципът за ясна разпознаваемост и разграничение на рекламата от програмното съдържание следва да се предпочита пред принципа за отделяне на рекламата от програмното съдържание във всички медийни форми;

12.  подчертава, че за да се води борба с практиката за търсене на най-благоприятната правна система, държавата на произход на приходите от реклама, езикът на услугата и целевата публика на рекламата и съдържанието следва да се разглеждат като част от критериите за регулирането на аудио-визуалния сектор, прилагано по отношение на аудио-визуалните медийни услуги, или за оспорване на първоначално определената компетентна държава членка;

13.  изразява съжаление, че изискванията по член 13 относно популяризирането на европейски произведения посредством услуги по заявка се прилагат по различен начин от много държави членки, което води до липсата на ясни задължения и наблюдение, като по този начин се насърчава търсенето на най-благоприятна правна система за услугите по заявка; следователно призовава Комисията да подсили член 13 чрез въвеждане на комбинация от ясни изисквания, включително финансов принос и инструменти за наблюдение с цел популяризиране на европейските произведения чрез услуги по заявка; настоятелно призовава Комисията да стимулира законното предлагане на аудио-визуално медийно съдържание чрез насърчаване на независимите европейски творби;

14.  счита, че държавите членки следва да бъдат задължени да представят списъци на най-важните събития, включително спортни и развлекателни мероприятия от общ интерес, и припомня, че тези списъци задължително трябва да се изпращат на Комисията; включените в списъка събития следва да бъдат достъпни и да съответстват на основните стандарти за качество;

15.  призовава Комисията при преразглеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги да провери доколко придържането към точка 6.7 от съобщението на Комисията за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение все още е целесъобразно и уместно;

16.  подчертава, че законното предлагане на аудио-визуално онлайн съдържание следва да бъде допълнително развито, за да се подобри достъпът на потребителите до широк спектър от разнообразно съдържание, с възможности за ползване на информация на различни езици и субтитриране;

17.  призовава ОЕРЕС да проучи по-подробно каналите за дистрибуция и формите на търговия на мрежите за доставка или разпространение на съдържание в ЕС, както и тяхното въздействие върху медийния плурализъм;

18.  подкрепя, от гледна точка на културната политика, целта на Комисията за ускорено разгръщане на широколентовия достъп, по-специално в селските райони, и призовава за насърчаване на инсталирането на безжични локални мрежи (WLAN) в големите и малките общини, тъй като този подход осигурява необходимата инфраструктура за бъдещи действия в полза на социалната и културната интеграция, модерните образователни и информационни процеси, туризма и регионалната културна икономика;

19.  отбелязва сключването на Договора от Маракеш, което ще улесни достъпа на лица с нарушено зрение до книги, и насърчава бързото му ратифициране;

20.  призовава Комисията, с цел подобряване на достъпа до информация и културни продукти, да представи незабавно предложение за намаляване на ставките на ДДС за пресата, за цифрови публикации, онлайн книги и публикации, в съответствие с поетите ангажименти;

21.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират законодателно целостта на цифровото съдържание, и по-специално да забранят припокриването или наслагването от трети лица на друго съдържание или услуги, ако те не са изрично поискани от ползвателя, а при съдържание, което не е обхванато от определението за индивидуална комуникация – ако това не е разрешено от доставчика на съдържание; посочва, че също така следва да се предотвратява неразрешената намеса на трети лица в съдържание или в радиосигнали на даден доставчик, както и неразрешеното разкодиране, използване или разпространение на това съдържание или сигнали;

22.  подчертава, че авторското право представлява важна икономическа основа за творческата дейност, заетостта и иновациите, както и гарант за културно многообразие, и че то е от съществено значение, за да могат културните и творческите индустрии в Европа да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб; подчертава, че са необходими допълнителни усилия в областта на авторското право, за да се постигне баланс между всички основни участници, и че при всяко преразглеждане на законодателството относно авторското право следва да се гарантира достатъчна закрила, като се насърчават инвестициите и растежът на културния и творческия сектор, и същевременно се премахнат правната несигурност и несъответствия, които оказват неблагоприятно въздействие върху функционирането на единния цифров пазар; настоятелно призовава Комисията да преразгледа, при необходимост, регулаторната рамка за авторското право, с цел постигане на по-добър достъп до творческо съдържание за европейските граждани и стимулиране на европейските изследователи, учебни заведения, институции за културно наследство и творческия сектор да адаптират своите дейности към света на цифровите технологии; подчертава, че субектите, които печелят от ползването на произведения, защитени с авторски права, трябва да заплащат подходящо възнаграждение и че евентуалните решения в това отношение не следва да пречат на ползването на законни доставчици; припомня, че цифровите технологии промениха веригата за създаване на стойност в сектора на културата, най-вече в полза на посредниците и често в ущърб на творците; призовава Комисията да проучи степента и въздействието на тези промени и да предложи мерки за повишаване на възнагражденията на авторите и дейците на изкуството на европейско равнище; подчертава, че преработените разпоредби следва да бъдат технологично неутрални и съобразени с бъдещото развитие; също така те следва да се основават на доказателства и да се оценяват внимателно в съответствие с целта на Комисията за по-добро регулиране, като същевременно се вземат предвид разликите между цифровата и аналоговата среда;

23.  приветства амбицията на Комисията за подобряване на трансграничния достъп до цифрово съдържание чрез улеснено уреждане на правата, отчитане на новите възможности за възнаграждения във връзка с цифровизацията и създаване на повече правна сигурност; подчертава, че минималните стандарти за допускане на изключения и ограничения и, по целесъобразност, допълнителна хармонизация са ключови аспекти за подобряване на правната сигурност, както и че културните особености следва да се вземат предвид, когато това е възможно; подчертава, че трансграничният достъп не следва да възпрепятства процеса на финансиране на съдържание или услуги, както и че при този достъп следва да се зачита културното и езиковото многообразие; подчертава, че аудио-визуалният сектор трябва да бъде насърчаван да разработва новаторски лицензионни решения, с цел приспособяване на неговите модели на финансиране към цифровата ера;

24.  подчертава, че професионални дейности или бизнес модели, които се основават на нарушение на авторските права, са сериозна заплаха за функционирането на единния цифров пазар и призовава за общоевропейски подход, който да гарантира, че никой субект не печели от умишлено нарушение на авторските права;

25.  призовава Комисията да насърчава принципите за преносимост и оперативна съвместимост с цел стимулиране на свободното движение на законно придобито и законно предоставено съдържание или услуги в целия ЕС, както и достъпността и трансграничната функционалност на абонаментите, при съблюдаване на някои икономически модели, които се основават на териториалния характер на правата в Европа, по-специално във връзка с финансирането на аудио-визуални продукции, и особено предварително финансирани филмови продукции, като това допринася за голямо културно многообразие; подчертава, че не съществува противоречие между принципа за териториалност и мерките за насърчаване на преносимостта на съдържание; счита, че общоевропейските лицензи следва да останат като един от вариантите; те следва да се въвеждат на доброволна основа и да бъдат предшествани от оценка на въздействието; подчертава, че тези лицензи не могат да заменят принципа за териториалност и че моделите за финансиране на аудио-визуалните произведения се основават на национални модели на лицензиране, приспособени към спецификите на националните пазари; призовава за допълнително стимулиране на управлението на правата в целия ЕС, както и за организирането на тази дейност по по-привлекателен начин, в съответствие с разпоредбите на член 118 от ДФЕС;

26.  счита, че е необходимо разяснение относно това какво представлява „неоправдано блокиране на географски принцип“, предвид резултатите от консултациите; припомня, че има конфигурации, при които блокирането на географски принцип е необходимо, по-специално като се има предвид аспекта на културното многообразие, по отношение на който то е често средство за предотвратяване на монополизиране на пазара; отбелязва, че териториалното ограничение изглежда необходимо в случаите, при които разходите за предлагане на съдържание или услуги отвъд националните граници не са покрити и не е обезпечено рефинансиране;

27.  призовава Комисията да оптимизира, чрез консултации със заинтересовани страни, прозорците за медийни съобщения, с цел ускоряване на предлагането на аудио-визуално съдържание, като същевременно запази устойчив първи и втори прозорец за разпространение, във връзка със схемите за финансиране на аудио-визуално съдържание;

28.  призовава държавите членки да разширят обхвата на изключението за цитиране, без да се засягат моралните права на авторите, така че той да обхване кратките аудио-визуални цитати с нерекламни и неполитически цели, при условие че използваната творба е ясно упомената, че цитатът не е в разрез с нормалното използване на творбата и че не засяга законните интереси на творците;.

29.  призовава за продължаване на диалога между творците, носителите на права и посредниците, с цел насърчаване на взаимноизгодно сътрудничество, при защитени авторски права, чрез осигуряване на възможности, разрешаване и поощряване на иновативни начини за създаване на съдържание; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за осъвременяване на законодателството в областта на авторското право, с оглед внедряване и развитие на иновативни нови форми на лицензиране, които да бъдат по-ефективни по отношение на използването на творческо съдържание онлайн, и следователно да включват също така възможностите за колективно лицензиране;

30.  счита, че след извършената допълнителна оценка, посочената в Директива 93/83/ЕИО правна концепция може да доведе до подобряване на трансграничния достъп до законно онлайн съдържание и услуги в рамките на единния цифров пазар, без да се поставят под въпрос принципите за свобода на договаряне, осигуряване на подходящо възнаграждение за авторите и творците и териториален характер на изключителните права, и приветства инициативата на Комисията за провеждане на обществени консултации относно Директива 93/83/ЕИО;

31.  подчертава необходимостта от разглеждане на проблемните граници между правото на възпроизвеждане на произведения и правото на публично представяне; подчертава необходимостта от разясняване на понятието „публично представяне“ във връзка с най-новата съдебна практика на Съда на Европейския съюз; подчертава необходимостта от общо определение за понятието „обществено достояние“, за да се гарантира широко разпространение на културно съдържание в целия ЕС;

32.  настоява за определяне на задължителни ограничения и изключения съгласно съществуващото законодателство в областта на авторското право, например в сферата на образованието, научните изследвания, библиотечното и музейното дело, за да може съдържанието да получи възможно най-широко разпространение в рамките на ЕС, като се вземат предвид свободата на словото и информацията, свободата на изкуствата и науките, религиозното и езиковото многообразие;

33.  подчертава, че за да се постигне истински единен цифров пазар в Европа и за да могат гражданите, включително и уязвимите лица, да се възползват изцяло от новите цифрови технологии, са необходими допълнителни усилия за подобряване на медийната грамотност; следователно насърчава държавите членки да признаят значението на медийното образование, да включат придобиването на цифрови умения в учебните програми и да подобрят необходимото техническо оборудване; в тази връзка подчертава, че е важно да се осигури подходящо обучение за учителите в областта на цифровите умения, методите за ефективно преподаване на тези умения и начините за тяхното използване с цел подпомагане на учебния процес като цяло;

34.  подчертава, че способността за независимо и критично използване на медиите представлява задача, свързана с обучението през целия живот, пред която са изправени всички поколения, като тази способност непрекъснато се развива, паралелно с еволюцията на медиите, и се разглежда като основна квалификация; подчертава, че адаптирането на образователните и обучителните системи е от съществено значение за повишаване на равнището на професионализъм в областта на ИКТ в Европа и за удовлетворяване на нарастващото търсене в ЕС на специалисти, притежаващи цифрови умения; във връзка с това насърчава Комисията и държавите членки да създадат основа за взаимно признаване на цифровите умения и квалификации чрез създаване на европейски сертификат или система за оценяване, по примера на Общата европейска референтна рамка за езиковото обучение и преподаване; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за подобряване на медийната грамотност на гражданите и призовава Комисията и държавите членки да насърчават медийна грамотност за всички граждани на ЕС, и по-специално за уязвимите лица, чрез инициативи и координирани действия; предлага интернет грамотността да бъде добавена като неизменна част от усилията за повишаване на медийната грамотност;

35.  счита, че е необходимо Комисията и държавите членки да възприемат двустранен подход към въпроса за компетентността и уменията в областта на цифровите технологии чрез инвестиране в цифрово обучение и цифрова инфраструктура, както и за интегриране на цифрово съдържание и методи в съществуващите учебни програми; препоръчва трайно акцентиране върху въпроса за подобряване на онлайн защитата на децата чрез прозрачни мерки за саморегулиране в съответствие със съществуващото национално законодателство и правото на ЕС, когато това е целесъобразно; призовава Комисията и държавите членки да предлагат възможности за всички поколения чрез посредничество при обучението за подходящо и независимо боравене със свръхинформацията в интернет, както и да инвестират повече за създаването на европейски мрежи за обучение по медийна грамотност, за насърчаване на обмена на най-добри практики и гарантиране на европейска видимост за националните, регионалните или дори местните инициативи;

36.  призовава Комисията и държавите членки да разширят обхвата на проучванията във връзка с въздействието на цифровите медии върху интелектуалните способности, както и във връзка с ефективните методи за самоконтрол и успеха на основаното на игри цифрово обучение;

37.  подчертава, че най-важната културна основа за европейския единен цифров пазар е живото и все по-голямо езиково многообразие; счита, че подпомагането посредством цифрови технологии на езиковото многообразие, увеличаването на неговата достъпност, насърчаването и осигуряването на подходящи умения ще бъдат важни предпоставки за гарантиране на социално устойчиво развитие на единния цифров пазар; очаква, с оглед на продуктивния подход към езиковото многообразие, Комисията да положи повече усилия за продуктивно взаимодействие в областта на езиковото многообразие, за да може технологичната основа за активна подкрепа и продуктивно използване на европейското езиково многообразие да бъде внедрена с по-бързи темпове в образованието, при създаването на филми, в културното наследство, научноизследователската дейност и публичната администрация, както и в професионалната и предприемаческата сфера;

38.  подчертава значението на принципа за териториалност, например за европейската филмова култура, и призовава моделите за финансиране на аудио-визуалните произведения, които се основават на национални модели за лицензиране, да не се премахват чрез въвеждането на задължителни паневропейски лицензи; подчертава, че следва да се насърчава трансграничният трансфер на законно съдържание;

39.  призовава Комисията да гарантира спазване на принципите за неутралност на интернет, което е от съществено значение в случаите, когато става въпрос за медийна конвергенция;

40.  подчертава, че всеобхватното гарантиране на неутралността на мрежите е основен елемент от една социално справедлива стратегия за единния цифров пазар и че то не следва да бъде частично отхвърляно в полза на краткосрочната цел за премахване на таксите за роуминг;

41.  припомня, че трябва да се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели и ползватели на закриляни с авторско право произведения;

42.  приветства инициативата на Комисията да проведе обществени консултации относно Директива 93/83/ЕИО на Съвета относно спътниковото излъчване и кабелното препредаване, с цел проучване на възможността за разширяване на обхвата на директивата чрез включване на онлайн излъчването на аудио-визуални произведения чрез стрийминг и видео по заявка, което би подобрило значително възможностите на обществените услуги за радио- и телевизионно разпръскване за изпълнение на тяхната обществена мисия в ерата на цифровите технологии и би допринесло за изграждането на единния цифров пазар;

43.  очаква, с оглед на продуктивния подход към езиковото многообразие, Комисията да положи повече усилия също и в рамките на стратегията за единния цифров пазар, за да може технологичната основа за активна защита и продуктивно използване на европейското езиково многообразие да бъде внедрена с по-бързи темпове в образованието, при създаването на филми, в културното наследство, научноизследователската дейност и публичната администрация, както и в професионалната и предприемаческата сфера;

44.  приветства съображенията на Комисията за създаване на нови системи за съхранение на знания за публичния сектор чрез сертифицирани и сигурни от гледна точка на защитата на данните технологии в облак, както и чрез технологии за извличане на текстове и данни; счита, че използването на тези технологии в образователните институции, обществените библиотеки и архивите изисква специални усилия за обучение по професиите, свързани с библиотечното дело, архивирането и документирането, както и съответен достъп за ползвателите до информация на различни езици;

45.  предлага, в рамките на стратегията за единния цифров пазар, да се направи по-обстоен преглед на внедряването на отворен и свободен софтуер в образователните институции и публичната администрация, тъй като достъпността и видимостта на изходните кодове повишава ефективното използване на ресурсите и вземането на решения от страна на публичните органи относно използването на съвместни иновации; счита, че чрез по-голямото използване на свободен софтуер биха могли да се затвърдят уменията на ползвателите в областта на цифровите технологии, най-вече в рамките на образователните институции;

46.  призовава за цифрови форми на съвместна работа и комуникации, при използване и доразработване на лицензите „Криейтив Комънс“, които да бъдат преподавани и прилагани отвъд националните и езиковите граници в областта на образованието и обучението, както и в публичните изследователски институти, и да бъдат популяризирани при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Damian Drăghici, Angel Dzhambazki, Jill Evans, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Fernando Maura Barandiarán, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Santiago Fisas Ayxelà, Sylvie Guillaume, György Hölvényi, Ilhan Kyuchyuk, Ernest Maragall, Emma McClarkin, Martina Michels, Elisabeth Morin-Chartier, Michel Reimon, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Julia Reid

7.12.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (*)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище(*): Ангел Джамбазки

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси призовава водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  подчертава, че стимулирането на растежа, иновациите, избора на гражданите и на потребителите, създаването на работни места, включително висококачествени работни места, и конкурентоспособността са от изключителна важност, и счита, че цифровият единен пазар е от ключово значение за постигането на тази цел чрез премахването на пречките пред търговията, увеличаването на производството, рационализирането на процесите за онлайн предприятия, подкрепата за творците, инвеститорите и потребителите, и за лицата, заети в цифровата икономика, като се постави особен акцент върху МСП, и като се направят привлекателни в търговски план частните инвестиции в творческа инфраструктура, като се намали до минимум бюрократичната тежест и се улесни започването на нова търговска дейност; отбелязва в допълнение важността на улесняването на законния достъп до академични и творчески произведения и осигуряване на високо равнище на защита на потребителите и личните данни в рамките на единния цифров пазар; призовава за съобразен с бъдещето регламент и оценка на въздействието на всички нови предложения, отнасящи се до конкурентоспособността, растежа, МСП, иновационния потенциал и създаването на работни места, както и по отношение на свързаните с тях потенциални разходи и ползи, придружени от оценка на въздействието им върху околната среда и социалното им въздействие;

2.  приветства съобщението на Комисията „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и съдържащия се в него ангажимент за модернизиране на действащата правна уредба за авторското право с цел адаптирането й към условията на цифровия пазар; подчертава, че всяко изменение на посочената правна уредба следва да се разглежда целенасочено и с акцент върху справедливото и подходящо заплащане на творците и другите титуляри на права за използването на техните творби, икономическия растеж, конкурентоспособността и подобряването на опита на потребителите, но и също и върху необходимостта да се гарантира защита на основните права;

3.  подчертава ролята на правата върху интелектуалната собственост и припомня, че изключенията и ограниченията на авторското право представляват елемент от системата на авторското право; подчертава ключовата роля на целенасочените изключения и ограничения на авторското право за оказване на принос за икономическия растеж, иновациите и създаването на работни места, като се насърчава бъдещото творчество и се укрепват иновациите в ЕС, както и творческото и културното многообразие;

4.  подчертава в това отношение, че европейските културни и творчески индустрии са двигател на икономическия растеж, иновациите и конкурентоспособността, тъй като, по данни на бизнеса, осигуряват заетост на повече от 7 милиона души и генерират над 4,2 % от БВП на ЕС(45);

5.  счита, че реформата следва да постигне справедлив баланс между всички засегнати интереси; посочва, че творческият сектор има своите особености и различни предизвикателства, произтичащи най-вече от различните видове съдържание и творчески произведения, както и от използваните бизнес модели; следователно призовава Комисията да идентифицира по-добре тези особености и да ги вземе предвид, когато предлага изменения и решения;

6.  подчертава, че всяка реформа на рамката на авторското право следва да се основава на висока степен на закрила, тъй като правата са жизненоважни за интелектуалното творчество и предоставят стабилна, ясна и гъвкава правна основа, поощряваща инвестициите и растежа в творческия и културния сектор и премахваща в същото време правната несигурност и правната непоследователност, които оказват неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар;

7.  призовава Комисията да гарантира, че всяка реформа на Директивата за авторското право взема предвид резултатите от последващата оценка на въздействието на Директивата от 2001 г. и се основава на солидни доказателства, включително на оценка на възможното въздействие на изменените елементи, особено що ес отнася до производството, финансирането и разпространението на аудиовизуални творби, както и до културното многообразие; счита, че трябва да се извърши подходящ икономически анализ, в това число оценка на въздействието върху работните места и растежа;

8.  призовава също така Комисията да вземе предвид резолюцията на Парламента от 9 юли 2015 г. относно прилагането на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(46),

9.  отбелязва, че 56% от европейците използват интернет с културни цели и следователно отбелязва значението на няколко изключения от авторското право; припомня на Комисията, че мнозинството членове на ЕП подкрепят разглеждането на прилагането на минимални стандарти в изключенията и ограниченията в областта на авторското право, както и правилното прилагане на посочените изключения и ограничения, установени в Директива 2001/29/ЕО; подчертава, че подходът по отношение на изключенията и ограниченията на авторското право следва да бъде балансиран, целенасочен и неутрален по отношение на формата и следва да се основава само на доказани потребности и не следва да засяга културното многообразие на ЕС, неговото финансиране и справедливото възнаграждение на авторите; подчертава, че докато използването на извличането на информация от текст и данни се нуждае от повече правна сигурност, за да се даде възможност на изследователите и образователните институции да използват по-всеобхватно материалите, защитени от авторско право, включително в презграничен контекст, всяко изключение на равнище ЕС за извличането на информация от текст и данни следва да се прилага единствено, когато потребителят разполага със законен достъп и следва да се разработва в консултация с всички заинтересовани лица, след извършена основана на доказателства оценка на въздействието;

10.  подчертава, че е важно да се подобри яснотата и прозрачността в режима на авторското право, по-конкретно по отношение на съдържанието, създадено от потребители и за таксите за възпроизвеждане за лично ползване в държавите членки, които са избрали да налагат посочените такси; отбелязва в това отношение, че гражданите следва да бъдат информирани за настоящия размер на таксата за авторско право, нейната цел и начин, по който ще се прилага;

11.  подчертава, че цифровият единен пазар следва да дава възможност за осигуряване на достъп на всички, включително на хората с увреждания, до продукти и услуги, защитени от авторското право и сродните му права; изразява дълбока загриженост в това отношение във връзка с липсата на напредък на ратификацията на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания и настоятелно призовава за възможно най-бързата му ратификация; с нетърпение очаква решението на Съда на Европейския съюз по този въпрос;

12.  призовава за целенасочени, основани на доказателства реформи с цел подобряване на трансграничния достъп до законно предоставяно или законно придобито онлайн съдържание, но предупреждава за недискриминационното издаване н задължителни общоевропейски лицензи, тъй като това би могло да доведе до намаляване на достъпното за потребителите съдържание; подчертава, че принципът на териториалност е съществен елемент от системата на авторското право, като се има предвид значението на териториалното лицензиране в ЕС; призовава за прекратяване на необоснованото блокиране на географски принцип чрез отдаване на приоритетно значение на трансграничната преносимост на законно придобито или законно достъпно съдържание като първа стъпка към повишаване на правната сигурност и за въвеждане на нови търговски модели за гъвкави и иновационни схеми за лицензиране; отбелязва, че тези модели следва да предоставят ползи на потребителите в гарантиране на езиково и културно многообразие, без да накърняват принципа на териториалност или свободата на договаряне;

13.  приветства амбицията на Комисията за засилване на научни изследвания и иновации в ЕС чрез подобряване на трансграничното използване на материали, защитени с авторско право; счита, че това усилие е основно за подобряване на достъпа до знания и онлайн образование, както и за подобряване на конкурентоспособността на образователните институции на ЕС в световен мащаб;

14.  подчертава значението на достъпа до информация и съдържание в публичното пространство; подчертава, че съдържанието, което е обществено достояние в една държава членка, следва да бъде достъпно във всички държави членки; счита, че публичното съдържание на институциите на ЕС следва да бъде обществено достояние, когато това е възможно;

15.  счита, че при всяко изменение на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги следва да се вземат предвид новите начини за достъп до аудио-визуално съдържание и следва да се постига съответствие с настоящата реформа на законодателството, свързано с авторските права;

16.  счита, че някои онлайн посредници и онлайн платформи генерират приходи от културните произведения и съдържание, но не е сигурно, че тези приходи винаги се поделят с творците; призовава Комисията да разгледа основани на доказателства варианти, които се отнасят до всяко прехвърляне на стойността от съдържанието към услугите с цел да направят възможно авторите, изпълнителите и титулярите на права да получават справедливо възнаграждение за използването на техните произведения в интернет, без при това да се възпрепятстват иновациите;

17.  посочва, че бързите темпове на технологично развитие на цифровия пазар изискват технологично неутрална рамка за авторското право;

18.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че стратегията на ЕС за единния цифров пазар е разработена в сътрудничество със страни с водещи най-добри практики в процесите на цифровизация, за да може да пригоди лесно технологичните иновации на страни извън ЕС, особено по отношение на интелектуалната собственост, като по този начин подобри оперативната съвместимост и разшири възможностите за растеж и разрастване на европейските дружества на международния пазар;

19.  призовава разпространителите да публикуват цялата достъпна информация, свързана с технологичните мерки, които са необходими за осигуряване на оперативната съвместимост на тяхното съдържание;

20.  насърчава стремежите на Комисията да гарантира оперативна съвместимост между цифровите компоненти и подчертава значението на стандартизацията, която може да бъде постигната както чрез патенти от съществено значение („SEPs“), така и чрез модели на отворено лицензиране; приветства усилията на Комисията за разработване на балансирана рамка за преговори между титулярите на права и изпълнителите на патентите от съществено значение за стандарт, за да се гарантират справедливи лицензионни условия; приканва Комисията да вземе под внимание и да приложи духа на решението на Съда на ЕС по дело C-170/13 (Huawei/ZTE), което постига баланс между притежателите на патенти от съществено значение и изпълнителите на стандарти, за да се преодолеят нарушенията на патенти и да се гарантира ефективното сключване на справедливи, разумни и недискриминационни лицензионни споразумения;

21.  приветства плана за действие на Комисията за модернизиране на прилагането на правата върху интелектуалната собственост онлайн по отношение на нарушенията с търговско измерение; подчертава важността на това в ерата на цифровите технологии законодателството в областта на авторското право и сродните му права да бъдат спазвани; счита, че прилагането на авторското право, както е предвидено в Директива 2004/48/ЕО, във всички държави членки е изключително важно и че авторското право и сродните му права са ефективни дотолкова, доколкото са ефективни и мерките за изпълнение за тяхната защита; подчертава, че ЕС е изправен пред голям брой нарушения на правата върху интелектуална собственост, и че съгласно данните на Комисията, митническите органи са отчели над 95 000 случая на задържане през 2014 г., като стойността на конфискуваните 35.5 милиона артикули се оценява на повече от 600 млн. евро(47); подчертава ролята на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост да предоставя надеждни данни и да извършва обективни анализи на въздействието на нарушенията върху икономическите субекти; призовава следователно за възприемането на ефективен, устойчив, съразмерен и модернизиран подход към прилагането и защитата на правата върху интелектуалната собственост онлайн, особено по отношение на нарушенията с търговско измерение; отбелязва, че в някои случаи нарушенията на авторското право могат да са в резултат на това, че е било затруднено намирането на търсеното съдържание от законно предоставящ го източник; поради това призовава да се разработи и да се популяризира сред обществеността по-широк набор предложения за лесно ползване на законно съдържание;

22.  приветства подхода „следвай парите“ и насърчава участниците във веригата на доставки да предприемат координирани и пропорционални действия за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост с търговски мащаб, въз основа на практиката на доброволни споразумения; подчертава, че Комисията, съвместно с държавите членки, следва да насърчава осведомеността и надлежните проверки по веригата на доставка, и да насърчава обмена на информация и на най-добри практики, както и задълбоченото сътрудничеството между публичния и частния сектор; настоява, че всички мерки, предприети от участниците във веригата на доставки, за борба с нарушенията с търговско измерение, следва да бъдат обосновани, съгласувани и съразмерни и да включват възможността за ефективни и лесни за прилагане средства за правна защита на неблагоприятно засегнатите страни; счита за необходимо да се повиши осведомеността на потребителите за последствията от нарушаването на авторското право и сродните му права;

23.  счита, че Комисията следва да започне обсъждания и да бъдат извършени основани на доказателства анализи относно това дали всички участници във веригата на стойността, включително онлайн посредници, онлайн платформи, доставчици на съдържание и услуги, както и офлайн посредници като прекупвачи и търговци на дребно, следва да вземат разумни и подходящи мерки срещу незаконно съдържание, фалшиви стоки и нарушения на правата върху интелектуална собственост в търговски мащаб, като същевременно се запази възможността крайните потребители да имат достъп и да разпространяват информация или да използват приложения и услуги по техен избор; подчертава необходимостта да се разгледа възможността за изясняване на ролята на посредниците, по-специално по отношение на борбата срещу нарушенията на правата на интелектуална собственост, след задълбочен, целенасочен и основан на доказателства анализ и като се вземат предвид всички съответни публични консултации от страна на Комисията; подчертава, че доставчиците на интернет услуги и онлайн посредниците следва във всеки случай да имат строго определени задължения и не би трябвало да играят ролята, отредена на съдилищата, с цел да се избегне приватизирането на правоприлагането; призовава Комисията да извърши проучване за оценка на ефективността на съдебното блокиране на уебсайтове и на системите за уведомяване и за сваляне на каталожни описания;

24.  отчита ролята, изпълнявана от доставчиците на съдържание в разработването и разпространението на произведения, включително по интернет, и факта, че растежът на онлайн платформите се обуславя от потребителското търсене; отчита, че съществуващите принципи за отговорността на посредниците направиха възможен растежа на онлайн платформите и предупреждава, че създаването на нова правна несигурност в тази област може да окаже отрицателно въздействие върху икономическия растеж; отбелязва засилващата се роля на някои интернет посредници и отрицателното въздействие на това господстващо положение върху творческия потенциал на авторите, справедливото възнаграждение за тяхната работа и развитието на услугите, предлагани от други разпространители на произведения;

25.  предлага предстоящото законодателно предложение относно онлайн платформите да се основава на интересите на потребителите, творците и работната сила в областта на цифровите технологии, по-специално на закрилата на уязвимите;

26.  подчертава, че за да се постигне значимо прилагане на авторското право, пълната информация по отношение на самоличността на притежателите на права и, когато е целесъобразно, на срока на правната закрила, следва да бъде лесно достъпна за обществеността;

27.  припомня, че съгласно член 5 от Директива 2000/31/ЕО доставчиците на онлайн услуги са задължени ясно да посочват своята идентичност и че спазването на това изискване е от изключително значение за гарантиране на доверието на потребителите в електронната търговия;

28.  отбелязва целта на Комисията да оттегли предложението за общо европейско право за продажбите и припомня в този контекст позицията на Парламента на първо четене от 26 февруари 2014 г.; настоява, че е необходимо да се съберат и анализират колкото е възможно повече доказателства и да се проведат консултации с всички заинтересовани лица преди прилагането на какъвто и да е подход, по-специално по отношение на въздействието му върху предоставяната понастоящем защита на потребителите съгласно националното законодателство, особено по отношение на средствата за правна защита срещу несъответствието с договора за онлайн продажби на материални стоки или цифрово съдържание и правната сигурност относно прилагането на Регламент Рим I.

29.  счита, че договорните правила за цифрово съдържание трябва да се основават на принципи, за да бъдат технологично неутрални и съобразени с бъдещото развитие; подчертава освен това, по отношение на бъдещи предложения на Комисията в тази област, важността на това да се избегне несъгласуваност и припокриване с действащо законодателство, както и рисковете от създаване на неоправдано правно разделение в дългосрочен план между онлайн и офлайн договори и различни канали за разпространение, като също така има предвид достиженията на правото за защита на потребителите в рамките на програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT);

30.  счита, че измененото предложение на Комисията следва също така да пояснява как се прилагат съществуващите правила в цифрова среда при трансгранични онлайн продажби, включително прилагането на Директивата за услугите с цел преодоляване на несправедливата ценова дискриминация онлайн, основана на националност или местоположение;

31.  насърчава Комисията да анализира нивото на защита на материалното законодателство на ЕС за защита на потребителите в така наречената „икономика на споделянето“ и дисбалансите между страните при договорни отношения между частни лица, които са насърчавани от все по-широкото ползване на услуги, предоставяни чрез платформи за съвместно ползване;

32.  подчертава необходимостта от подобряване на процесите във всички държави членки за създаване и извършване на дейност от предприятията онлайн, които следва да бъдат рационализирани и цифровизирани, като призовава Комисията да разгледа това допълнително в своята стратегия за вътрешния пазар;

33.  призовава Комисията да гарантира, че ще се отдели специално внимание на проблемите, които пречат на потребителите и предприятията да се възползват от цялата гама продукти и услуги, независимо дали са цифрови или се предлагат по цифрови канали в ЕС, и които не дават възможност на предприятията да започнат и развиват трансгранична дейност и да внедряват иновации;

34.  призовава държавите членки да прилагат общи стандарти и добри практики по отношение на цифровата администрация, като се фокусират по-специално върху органите на съдебната власт и местните органи;

35.  подчертава, че развитието на цифровизацията също така осигурява значима промяна на публичната администрация, като създава много по-ефективна, опростена и лесна за използване електронна администрация; счита в тази връзка, че е много важно гражданите и предприятията да имат взаимосвързани търговски регистри;

36.  подкрепя създаването през 2016 г. на платформа за защита на потребителите за решаване на спорове в целия ЕС; подчертава, че правата на потребителите не могат да бъдат гарантирани без ефективно законодателство и достъп до правни инструменти; счита, че електронната търговия може да процъфтява също и ако потребителите имат възможност да пазаруват онлайн при сходни условия, които се прилагат в целия ЕС;

37.  подчертава, че онлайн сигурността е една от предпоставките за цифров единен пазар и точно поради тази причина счита, че е необходимо на този бързо разширяващ се пазар да бъдат гарантирани мрежовата и информационната сигурност; приветства в тази връзка инициативата на Комисията за създаване на публично-частно партньорство за кибернетична сигурност в областта на технологиите и решенията за сигурност на онлайн мрежата;

38.  призовава за по-ефективна правна рамка за финансирането от ЕС на обучения в областта на ИКТ с цел да се позволи повишаване на конкурентоспособността на ЕС;

39.  посочва, че съществуващите технологични различия в ЕС трябва да се преодолеят посредством правната рамка на политиките за цифровия единен пазар; подчертава, че е необходим проактивен подход за намаляване на различията между регионите, между селските и градските райони и между поколенията;

40.  посочва, че с цел да се подкрепи една стабилна правна рамка в областта на политиката за цифров единен пазар е необходимо директно подпомагане на развитието и иновациите в предприятията в ЕС; подчертава следователно, че МСП трябва да бъдат насърчавани да използват цифрови технологии и да развиват ИКТ умения и услуги;

41.  посочва, че цифровите иновации генерират растеж и че една стабилна правна рамка в областта на политиката за цифров пазар трябва да стимулира предприемачеството; подчертава, че трябва да бъдат разработени стимулиращи програми, насочени към младите новатори, за да се използва потенциалът на младите европейци.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.12.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Laura Ferrara, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Jiří Maštálka, Emil Radev, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Angel Dzhambazki, Jytte Guteland, Heidi Hautala, Stefano Maullu, Rainer Wieland, Kosma Złotowski

01.12.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (*)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище (*): Михал Бони

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  подчертава, че е необходимо всички инициативи, разработени в рамките на стратегията за цифровия единен пазар, да са съобразени с основните права, в частност със законодателството за защита на данните, като същевременно признава добавената стойност, която стратегията носи за икономиката на ЕС; подчертава факта, че зачитането на основните права, в частност на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, са основни елементи за спечелването на доверието на гражданите и повишаването на сигурността им, които са необходими за развитието на икономиката, основана на данни, с цел възползване от потенциала на цифровия сектор, поради което следва да се разглеждат като създаващи възможности и конкурентно предимство; подчертава необходимостта от полезно взаимодействие между технологиите, бизнеса и публичните органи, за да се гарантира съответствие с приложимото законодателство на ЕС; припомня значението на бързото приемане на Общия регламент относно защитата на данните и на Директивата за защита на данните както в интерес на субектите на данни, така и на предприятията; призовава за преразглеждане на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да се гарантира, че разпоредбите са съгласувани с пакета за защита на данните към момента на влизането в сила на пакета;

  3.3.2. Борба с незаконното съдържание в интернет

2.  призовава Комисията да предложи политики и правна рамка за предприемане на мерки във връзка с киберпрестъпността и незаконното съдържание и материали в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза, като тези политики и правната рамка са съобразени изцяло с основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, съобразени са със съществуващото законодателство на ЕС или на държавите членки и зачитат принципите на необходимост, пропорционалност, справедлив съдебен процес и върховенството на закона; счита, че за да се постигне тази цел, е необходимо:

  –  да се предоставят съгласувани и ефикасни правоприлагащи инструменти за европейските и националните полицейски агенции и правоприлагащи органи;

  –  да се предоставят ясни насоки за това какви мерки да бъдат предприети във връзка с незаконното съдържание в интернет, в това число изказвания, които проповядват вражда и омраза;

  –  да се подкрепят публично-частните партньорства и диалогът между публичните и частните субекти, в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС;

  –  да се поясни ролята на посредниците и онлайн платформите по отношение на Хартата на основните права на Европейския съюз;

  –  да се гарантира, че създаването в рамките на Европол на звеното на Европейския съюз за сигнализиране за незаконно съдържание в интернет (EU IRU) се базира на правно основание, което е подходящо за неговите дейности;

  –  да се осигурят специални мерки за борба със сексуалната експлоатация на деца онлайн и ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, с оглед гарантиране на правата и защита на децата в интернет и насърчаване на инициативи, които се стремят да направят интернет безопасно място за децата, и

  –  да се осъществява сътрудничество със съответните заинтересовани страни за насърчаване на образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;

3.  припомня, че съгласно член 12 от Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) „когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът не започва пренасянето на информация, не подбира получателя на пренесената информация и не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето“;

  3.4. Укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги и при обработката на лични данни

4.  изтъква факта, че бързо нарастващият брой на нападенията срещу мрежи и на престъпленията в киберпространството налага хармонизирана реакция от страна на ЕС и държавите – членки на ЕС, с цел да се гарантира високо равнище на мрежова и информационна сигурност; счита, че гарантирането на сигурност в интернет предполага защитата на мрежите и критичната инфраструктура, което ще осигури способността на правоприлагащите агенции да се борят с престъпността, включително тероризма, насилствената радикализация и сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца онлайн, както и използването на данни, които са строго необходими за борба с престъпността онлайн и офлайн; подчертава, че сигурността, определена по този начин, заедно със защитата на основните права в киберпространството, е от основно значение за засилване на доверието в цифровите услуги, и следователно е необходима основа за установяването на конкурентоспособен цифров единен пазар;

5.  призовава за окончателното приемане на Директивата за мрежова и информационна сигурност с цел осигуряване на последователна регулаторна рамка за гарантиране на стратегическа и оперативна киберсигурност както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, за което е необходимо по-тясно сътрудничество с националните органи и агенциите на ЕС, като същевременно се гарантира защитата на основните права на ЕС, в частност на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за предприятията, публичната администрация и субектите на данни;

6.  припомня, че инструменти като криптирането са полезни за гражданите и предприятията като средство за осигуряване на неприкосновеност на личния живот и поне базово ниво на сигурност на комуникациите; осъжда факта, че то може да се използва също така и за престъпни цели;

7.  приветства създаването на Европейски център за борба с киберпрестъпността (EC3) в рамките на Европол, което допринася за по-бързи реакции в случай на кибератаки; призовава за законодателно предложение, с което да се засили мандатът на ЕС3, и призовава за бързо транспониране на Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи, която има за цел също така подобряване на оперативното сътрудничество между националните правоприлагащи органи на държавите членки и съответните агенции на ЕС (Евроюст, Европол, EC3 и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност);

8.  приветства инициативата на Комисията за създаване на публично-частно партньорство (ПЧП) за киберсигурност; подчертава необходимостта от сътрудничество и участие на предприятията и въвеждането на концепцията за заложена още при проектирането сигурност; подкрепя споделянето на добри практики на държавите членки в ПЧП в тази област; в тази връзка изразява съжаление относно закриването на Европейското публично-частно партньорство за устойчивост (EP3R);

9.  отбелязва, че разкритията за масово електронно наблюдение показаха, че е необходимо да се спечели отново доверието на гражданите в неприкосновеността, безопасността и сигурността на цифровите услуги, и подчертава в тази връзка необходимостта от строго спазване на съществуващото законодателство в областта на защитата на данните и зачитането на основните права, когато се обработват лични данни за търговски цели или за целите на правоприлагането; припомня в този контекст значението на съществуващите инструменти, като например договорите за правна взаимопомощ (ДПВП), които зачитат върховенството на закона и намаляват риска от неправомерен достъп до данни, съхранявани на чуждестранна територия;

10.  припомня, че съгласно член 15, параграф 1 от Директивата за електронната търговия (2000/31/ЕО) „държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците“ при предоставянето на услугите по пренос, „кеширане“ и съхраняване „да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност“; припомня по-конкретно, че Съдът на Европейския съюз в решения по дела C-360/10 и C-70/10 отхвърли мерките по упражняване на „активен контрол“ от страна на почти всички ползватели на посочените услуги (по едното дело – доставчици на достъп до интернет, а по другото – социална мрежа), и уточни, че се забранява всяко разпореждане, което налага на доставчик на услуги за съхраняване на информация задължение да упражнява общ контрол;

  4.1. Изграждане на основана на данни икономика

11.  счита, че големите данни, компютърните услуги „в облак“, „интернетът на предметите“, научните изследвания и иновациите са ключов фактор за икономическото развитие и за тях е необходим последователен подход в цялото законодателство на равнище ЕС; счита, че съобразяването със законодателството в областта на защитата на данни и ефективните гаранции за неприкосновеността на личния живот и гаранции за сигурността, съгласно определението в Общия регламент относно защитата на данните, включително специални разпоредби относно децата като уязвими потребители, са от основно значение за изграждането на доверие у гражданите и потребителите в основаната на данни икономика; подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността за ролята на данните и значението на обмена на данни за потребителите, що се отнася до техните основни права и в рамките на икономиката, както и да се установят правила за собствеността върху данните и контрола на гражданите върху личните им данни; подчертава ролята на персонализирането на услугите и продуктите, което следва да бъде развито в съответствие с изискванията за защита на данните; призовава за насърчаване на неприкосновеността на личния живот по принцип и още при проектирането, което би могло също така да окаже положително влияние върху иновациите и икономическия ръст; подчертава, че е необходимо да се гарантира недискриминационен подход към всяко обработване на данни; подчертава значението на основан на риска подход, който спомага да се избегне всяка излишна административна тежест и осигурява правна сигурност, както в Общия регламент относно защитата на данните, особено за МСП и за стартиращите предприятия, както и демократичен надзор и постоянно наблюдение от страна на публичните органи; изтъква, че има нужда от специална защита на личните данни и признава, че въвеждането на допълнителни защитни мерки, като псевдонимизация или анонимизиране, може да повиши защитата, когато личните данни се използват от приложения за големи информационни масиви и от доставчици на онлайн услуги;

  4.2. Увеличаване на конкурентоспособността чрез подобряване на оперативната съвместимост и стандартизацията

12.  подчертава, че всяко обработване на лични данни чрез решения, основани на оперативна съвместимост, т.е. предоставяни по програмата ISA², трябва да отговарят на изискванията на законодателството на ЕС в областта на защитата на данните; призовава за подобряване на сътрудничеството, с цел да бъдат установени общи, глобални стандарти за икономиката, основана на данни, които следва да отдават приоритет на сигурността, зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните; подчертава значението на правото на гражданите на преносимост на данните;

  4.3.2. Електронно управление

13.  подкрепя цифровизацията на публичните услуги в Европа, развитието на електронното управление, електронната демокрация и политиките за свободен достъп до данните, достъпа до и повторното използване на публични документи въз основа на прозрачност и съществуващата правна рамка на ЕС, и високи стандарти за защита на данните, както е предложено в пакета от реформи за защита на данните и в пълно съответствие с Хартата на основните права; припомня, че електронното управление допринася за реално участие, за консултации и за една по-прозрачна, отговорна и ефикасна публична администрация; подчертава в тази връзка значението на обмена на най-добри практики между всички съответни заинтересовани страни;

14.  подчертава, като същевременно подкрепя развитието на електронното управление, включително насърчаването на „принципа на еднократност“, че всички инициативи за електронно управление трябва да спазват изискванията и принципите на пакета от реформи за защита на данните и че трябва да бъде гарантирано високо равнище на сигурност за тези инициативи с оглед защита на данните на гражданите, предоставяни на публични институции;

  5.2. Международно измерение

15.  признава глобалния характер на основаната на данни икономика; припомня, че създаването на цифровия единен пазар зависи от свободното движение на данни в рамките на Европейския съюз и извън него; поради това призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат стъпки, в сътрудничество с трети държави, с цел да се гарантират високи стандарти за защита на данните и безопасен международен трансфер на данни, в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните и съществуващата съдебна практика на ЕС, когато се осъществява сътрудничество с трети държави в рамките на стратегията за цифровия единен пазар.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Michał Boni, Ignazio Corrao, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Kinga Gál, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Sophia in ‘t Veld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Barbara Kudrycka, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Roberta Metsola, Louis Michel, Claude Moraes, Alessandra Mussolini, József Nagy, Soraya Post, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Helga Stevens, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Harald Vilimsky, Udo Voigt, Beatrix von Storch, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carlos Coelho, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Marek Jurek, Ska Keller, Miltiadis Kyrkos, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Emilian Pavel, Morten Helveg Petersen, Barbara Spinelli, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Jens Geier, Gabriele Preuß, Marco Zanni

4.12.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище: Ренато Сору

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  подчертава, че устойчив икономически растеж в Европа може да се постигне единствено посредством развитието на сектори, които се характеризират с висока икономическа добавена стойност; ето защо насърчава всички усилия, положени от Комисията в подкрепа на прехода към цифрова икономика; подчертава, че е необходимо да се създадат глобални връзки и да се преодолее сегашната разпокъсаност на националните разпоредби относно цифровите услуги; призовава Комисията да спазва планирания график, който има за цел постигане на истински цифров единен пазар, основан на лоялна конкуренция и високо ниво на защита на потребителите;

2.  подчертава, че положителното въздействие на цифровизацията на финансовите услуги, изразяващо се в ефективност на разходите и усъвършенствани, индивидуализирани услуги за клиентите, има потенциала да осигури адаптирани финансови продукти и услуги, които улесняват потребителите;

3.  подчертава значението на цифровия единен пазар за европейската икономика; припомня, че според оценки на Комисията развитието на цифровия единен пазар може да осигури принос за европейската икономика в размер на 415 милиарда евро годишно и да създаде 3,8 милиона нови работни места; подчертава, че цифровият сектор не само расте с устойчиви темпове, но и че цифровите технологии предлагат също така нови възможности в традиционни сектори на европейската икономика;

4.  счита цифровизацията на икономиката за неизбежен и ползотворен процес на развитие, стимулиращ напредъка, растежа и иновациите сред европейските дружества, не на последно място МСП, и счита, че тя следва да бъде подкрепена;

5.  приканва Комисията да насърчи подхода, даващ предимство на цифровите технологии (Digital first), когато става въпрос за функционирането на публичните институции и за изготвянето на законодателните актове; счита, че стратегията Digital first може да донесе ползи, изразяващи се в спестяване на разходи, устойчивост на околната среда и усъвършенствани услуги, като по този начин се намалява „пропастта“ между гражданите и европейските институции;

6.  отбелязва, че с оглед постигане на икономическо сближаване във всички европейски региони, цифровото разделение трябва да бъде намалено значително, а за всички европейски граждани и дружества, по-специално за МСП, да бъде гарантиран справедлив, свободен и недискриминационен достъп до интернет; подчертава, че достъпът до интернет следва да се разглежда като обществено благо, което е от все по-голямо значение в ежедневието; насърчава допълнителни публични и частни инвестиции в инфраструктурата, позволяващи развитието на интернет и в периферните региони на ЕС; в тази връзка призовава Комисията да преосмисли настоящото прилагане на правилата за държавни помощи; приветства усилията, които Европейският фонд за стратегически инвестиции възнамерява да положи в тази област;

7.  счита, че за действителното установяване на цифров единен пазар крайните потребители трябва да са сигурни, че са гарантирани съгласувани стандарти за защита, а предприятията трябва да са уверени, че могат да разчитат на обща, справедлива регулаторна рамка, която налага едни и същи правила за едни и същи услуги;

8.  приветства приемането на преработената директива за платежните услуги; подчертава, че ако Съюзът иска да засили електронната търговия на своята територия, то трябва без отлагане да се постигне въвеждането на общоевропейски безконтактни електронни/мобилни плащания съгласно общ стандарт, както и правилното прилагане на преработената директива за платежните услуги;

9.  отбелязва, че въпреки високите равнища на безработица в Европейския съюз, много работни места остават незаети поради недостиг на съответни умения; подчертава, че за използването на предлаганите от цифровия единен пазар икономически възможности е изключително важно да се насърчават политики за заетост и обучение, разработени с цел подобряване на цифровите умения на европейските граждани; призовава Комисията да създаде програми, които да спомагат за постигането на тези цели;

10.  счита, че общоевропейските системи за електронни/мобилни плащания (е-SEPA) стимулират трансграничната електронна търговия чрез по-ефикасни и по-бързи малки плащания; отбелязва, че ценни уроци могат да бъдат извлечени от опита със схеми като Faster Payments и PayM;

11.  изтъква, че за да се развива цифровата икономика, трябва да бъде подобрен достъпът до капитал както за нови, така и за съществуващи предприятия, в частност за МСП и за микропредприятията; приветства работата на Комисията във връзка със съюза на капиталовите пазари, който осигурява алтернативни източници на финансиране за предприятията в Европа и за дългосрочни проекти и по този начин допълва стратегията за цифровия единен пазар; насърчава по-нататъшни консултации, извършването на оценка на съществуващото законодателство, разпространението на най-добри практики в области като колективното финансиране и кредитирането между физически лица, както и допълнително стимулиране на режимите на рисковия капитал в ЕС;

12.  подчертава, че една ефикасна и лесна за използване от потребителите платежна система е опорен елемент от изключително значение за цифровия единен пазар; приветства постигнатия през последните години напредък в предоставянето на достъп, увеличаването на конкуренцията, подобряването на сигурността и улесняването на трансграничните дейности на пазара на платежни услуги (например посредством единната зона за плащания в евро (ЕЗПЕ), новата директива относно разплащателните сметки, новия регламент относно обменните такси и преработената директива за платежните услуги); подчертава, че през идните години следва да се разгледат допълнителни мерки с цел да не се изостава от развитието в областта на иновациите и да се подготви пътят за по-нататъшна трансгранична интеграция;

13.  призовава Европейския орган за ценни книжа и пазари да подкрепя иновациите в регулирани сектори като посттърговската инфраструктура и докладването на данни, за да се гарантира, че регулирането не се използва от съществуващите участници на пазара като бариера пред навлизането на пазара, с цел да се попречи на развитието на нови технологии, които могат да увеличат ефикасността и да намалят разходите, като например технологията на блок-веригата и споделената счетоводна книга;

14.  изтъква, че киберсигурността е от основно значение за установяването на цифровия единен пазар, особено в банковия и финансовия сектор, платежните системи и електронната търговия, и поради това призовава Комисията да следи заплахите, произтичащи особено от интернет измами и кибератаки, да засили мерките за превенция, да създаде рамка за координирана реакция на европейско равнище срещу киберпрестъпността и да разработи осведомителни кампании на европейско равнище, за да предупреди гражданите на ЕС относно заплахите за киберсигурността;

15.  призовава Комисията да вземе изцяло предвид специфичните особености на финансовите данни и нуждите на световните регулаторни и надзорни органи при договарянето на споразумения за защита на личните данни и за обмен на данни;

16.  подчертава, че наличието на прости, ефикасни и сигурни платежни системи е от основно значение за развитието и растежа на цифровия единен пазар; приветства постигнатия напредък в ЕС на законодателно равнище в областта на платежните системи; призовава Комисията да вземе предвид този напредък при прилагането на своята стратегия за цифров единен пазар;

17.  счита, че цифровите технологии ще осигурят достъп до кредит за множество субекти, които обикновено са изключени от банковата и финансовата система, като по този начин ще насърчат социалното и икономическото развитие; призовава Комисията да разработи стратегия за приобщаване, която да помогне на по-слабите групи от населението да получат достъп до цифровия единен пазар и следователно до нови финансови и банкови услуги;

18.  счита, че съществуващата данъчна рамка не може да продължи да се прилага предвид спецификата на цифровата икономика; счита, че е необходима по-голяма степен на координация в областта на данъчното облагане, при надлежно зачитане на националните правомощия, за да се предотвратят избягването на данъци, отклонението от данъчно облагане и практиките на агресивно данъчно планиране, да се предотвратят нарушаването на пазарните принципи и нелоялната конкуренция и да се създаде истински европейски цифров единен пазар; призовава Комисията да подкрепи разширяването на режима на отчитане по държави за данъчното облагане на мултинационалните компании, така че да обхване всички сектори, с изключение на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, да одобри предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) и да подкрепи приемането на цифровите технологии и най-добрите практики с оглед на улесняване на по-ефикасното и навременно получаване на данни, свързани с данъци; призовава Комисията да вземе предвид последните препоръки по проекта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „срещу НДОПП“ (намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби);

19.  счита за приоритет разработването на опростена, единна и последователна онлайн система на ДДС, за да се намалят разходите, които малките и иновативните дружества, извършващи дейност в цяла Европа, правят за постигане на съответствие; призовава освен това за пълно зачитане на принципа на данъчен неутралитет, независимо дали формата е физическа или цифрова; призовава Комисията да внесе предложение, съгласно поетите ангажименти и във възможно най-кратък срок, с което да даде възможност на държавите членки да намалят ставките на ДДС за пресата, цифровите издания, книгите и онлайн публикациите; отбелязва, че съгласно настоящата директива на ЕС за ДДС държавите членки имат право да прилагат по-ниска ставка на ДДС за културно съдържание; приканва Комисията да улесни обмена на най-добри практики между данъчните органи и заинтересованите страни с оглед разработване на подходящи решения за плащания на данъци в икономиката на споделянето; приветства въвеждането на режима за съкратено обслужване на едно гише за ДДС, което е стъпка към прекратяване на временния режим на ЕС за ДДС; изразява загриженост обаче, че липсата на праг поставя някои МСП в затруднено положение по отношение на спазването на режима; призовава Комисията да преразгледа режима, за да го направи по-благоприятен за дружествата;

20.  подчертава, че е необходимо да се насърчават иновациите и условията на равнопоставеност, когато става въпрос за едни и същи изисквания, свързани с дейността, сигурността и капитала, за всички финансови оператори в цифровата икономика;

21.  обръща внимание на специфичните проблеми по отношение на данъчното облагане, с които се сблъскват МСП, когато извършват трансгранична дейност; ето защо призовава Комисията да проучи възможностите за преодоляване на тези пречки пред МСП;

22.  подчертава значението на електронната идентификация и удостоверителните услуги за повишаване на обема и качеството на електронната търговия с оглед на растежа; в тази връзка призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да приложат до 1 юли 2016 г. Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар;

23.  подкрепя решението на Комисията да започне обществен дебат с две консултации относно геоблокирането и относно платформите, онлайн посредниците, данните, компютърните услуги в облак и икономиката на споделянето; подчертава, че е необходима дефиниция на термина „платформа“, която да бъде ясна отправна точка при проверките съгласно конкурентното право; насърчава Комисията да създаде стопанска среда, гарантираща развитието на новаторски идеи, защитата на стандартите за труд, лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция за цифровите услуги; признава, че бързите темпове на технологично развитие на цифровия пазар изискват технологично неутрална рамка за бъдещи инициативи;

24.  изразява съжаление относно проточилите се разследвания на практиките на Google, както и относно факта, че тези разследвания продължават вече няколко години без никакъв краен резултат; поради това приветства изложението на възраженията, изпратено от Комисията до Google относно услугата за сравняване на условията за пазаруване; призовава Комисията да продължи да проучва решително всички пораждащи загриженост факти, установени в нейните разследвания, включително във всички други области на вертикално търсене, тъй като това в крайна сметка е част от осигуряването на еднакви условия на конкуренция за всички участници на цифровия пазар;

25.  приветства намерението на Комисията да сложи край на необоснованите геоблокиращи практики, които намаляват избора на потребителите; счита, че е от съществено значение да се гарантира правилното прилагане на член 20, параграф 2 от Директивата за услугите, който забранява дискриминацията при предоставянето на услуги въз основа на националност и/или местожителство, и на член 8, параграф 3 от Директивата за правата на потребителите, който изисква в уебсайтовете за търговия да се посочва най-късно в началото на процеса на даване на поръчка дали има ограничения при доставката и какви платежни средства се приемат;

26.  счита, че цифровите платежни услуги са от решаващо значение за икономиката; призовава Комисията да отстрани всички пречки пред плащането онлайн в Съюза, както и да гарантира, че всички търговски уебсайтове на ЕС, които приемат платежни услуги като онлайн банкиране и кредитни карти, не дискриминират въз основа на държавата членка на регистрация на тези платежни услуги;

27.  счита, че развитието на европейска цифрова икономика изисква достатъчно ниво на конкуренция и множество доставчици на услуги и подчертава, че наличието на мрежови ефекти позволява създаването на монополи и олигополи; подкрепя усилията на Комисията за предотвратяване на злоупотребите на пазара и за защита на интересите на потребителите; насърчава Комисията да премахне пречките пред навлизането в цифровата икономика в сектори, в които няколко участници имат господстващо положение, освен когато те са необходими за пруденциални цели или за защита на правата на потребителите; призовава Комисията да води борба с дискриминационните практики във всички сектори на цифровата икономика, включително пазаруването и плащането онлайн, търсачките и социалните мрежи, както и неутралността на мрежата, като допълнителен начин за отваряне на пазара за конкуренцията;

28.  обръща внимание на значението на икономиката на данните за развитието на цифровия единен пазар; отбелязва, че заплахата за неприкосновеността на личния живот представлява голямо предизвикателство, тъй като засяга доверието в цифровата среда; призовава Комисията да изготви оценка на нивата на прозрачност, използването на информация и злоупотребите с лични данни в онлайн платформите, както и да предложи подходящо регулиране, ако е необходимо;

29.  приветства започнатата от Комисията през септември 2015 г. обществена консултация относно модернизирането на ДДС за трансгранична електронна търговия и счита, че това е решителна първа стъпка за улесняване на начина на уреждане на ДДС в трансграничните онлайн трансакции; призовава Комисията да изготви оценка на резултатите от тази обществена консултация и да ги докладва на Парламента и на широката общественост след нейното приключване;

30.  подчертава, че потребителите следва да разполагат с еднакво ниво на защита, независимо какви продукти купуват и откъде, т.е. през платформи за електронна търговия или посредством традиционна търговия;

31.  подчертава, че следва да се извърши задълбочен анализ на различни видове платформи за „икономика на споделянето“, с цел да се гарантира, че съответното законодателство позволява развитието на тези услуги, за да се даде възможност за нови форми на потребление и производство, като в същото време се гарантират високи нива на защита на потребителите;

32.  приветства инициативата на Комисията за нов план за действие за електронно управление; отбелязва, че оперативно съвместимите електронни подписи и респективният Регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги са от голямо значение за цифровия единен пазар на финансови услуги, като предоставят нови инструменти за банките и застрахователните дружества, например електронна идентификация за цифровия интеграционен процес и инструменти за електронен подпис за договори и плащания;

33.  счита, че въпреки че трябва да се направи повече за премахване на пречките пред навлизането на нови и нововъзникващи дружества в областта на цифровите технологии, от тези предприятия трябва да се изисква в същото време да спазват утвърдени национални законови уредби, като например свързаните с данъчното облагане, здравословните и безопасни условия на труд и правата на работниците, и те трябва да осъществяват дейност при спазване на същите високи стандарти, налагани на съществуващите предприятия в тези области;

34.  подчертава, че важно развитието на цифровия единен пазар да се придружава от актуална и ефективна рамка, за да се осигури непрекъснатост на електронния бизнес и защита срещу киберпрестъпността, особено в критични области като банковите услуги;

35.  отбелязва, че икономическите принципи, които характеризираха развитието на интернет и неговото разпространение, а именно неутралност на мрежата, свободен достъп и недискриминация, са застрашени от разпространението на затворени екосистеми в рамките на мрежата; подчертава, че появата и разрастването на тези екосистеми, както и основаната на олигополи структура, която те създадоха на пазара за цифрови услуги и стоки, се отразяват отрицателно върху интересите на потребителите и иновациите, и следователно в дългосрочен план е възможно дори да застрашат развитието на цифровия единен пазар;

36.  призовава Комисията бързо да поеме инициативата за изменение на законодателството, с цел то да отразява технологичния напредък и да бъдат премахнати сериозни пречки за развитието на пазара на електронни книги и електронна хартия;

37.  подчертава, че Комисията трябва да продължи да прилага антитръстовите правила, по-специално Регламента за вертикалните ограничения и придружаващите го насоки, за да гарантира, че специалните правила за селективна дистрибуция не се използват за ограничаване на предлагането на продукти чрез канали за онлайн търговия, както и за да предотврати възникването на конкуренция, която е в ущърб на потребителите;

38.  счита, че специфичните характеристики на цифровата икономика, които се изразяват най-вече в това, че пределните разходи по правило намаляват и клонят към нула, а мрежовите ефекти са силни, спомагат за икономии от мащаба и следователно за концентрацията; призовава Комисията да разработи политика в областта на конкуренцията, която отчита както особеностите на цифровата икономика, така и съответните предизвикателства;

39.  призовава Комисията да подготви амбициозно предложение за преразглеждане на Директивата за ДДС (2006/112/ЕО), така че трансграничната система на ДДС да стане по-ясна и по-малко обременяваща за дружествата, особено за МСП;

40.  изтъква, че припокриващите се модели на икономиката на споделянето и пазарната икономика биха могли да доведат до нарушаване на свободната конкуренция на някои пазари; призовава Комисията да работи за установяване на регулаторна рамка, която освен да подпомага развитието на икономиката на споделянето, ще запази еднаквите условия на конкуренция и ще осигури спазването на законодателството на ЕС, по-специално в областта на данъчното облагане и трудовото право;

41.  отбелязва, че развитието на цифровия единен пазар може да бъде подпомогнато чрез наличието на иновационни клъстери в рамките на ЕС, тоест на географски райони, които се характеризират с висока концентрация на цифрови предприятия и умения; призовава Комисията да насърчава по-нататъшното развитие на тези райони и разпространението на най-добри практики и знания;

42.  подчертава значението на бизнес инкубаторите, „бизнес ангелите“ и многообразието от участници и организации – както публични, така и частни, които работят за развитието на предприятия в цифровия сектор; призовава Комисията да създаде стратегия, която да осигури участието на тези страни в развитието на цифровия единен пазар и да постави основите на европейска мрежа от бизнес инкубатори.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.12.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

8

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Anneliese Dodds, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Costas Mavrides, Bernard Monot, Luděk Niedermayer, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Dariusz Rosati, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Renato Soru, Theodor Dumitru Stolojan, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Jakob von Weizsäcker, Steven Woolfe, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Matt Carthy, Philippe De Backer, Ashley Fox, Doru-Claudian Frunzulică, Ildikó Gáll-Pelcz, Marian Harkin, Barbara Kappel, Verónica Lope Fontagné, Paloma López Bermejo, Thomas Mann, Alessia Maria Mosca, Michel Reimon, Maria João Rodrigues

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Agnes Jongerius, Anneleen Van Bossuyt, Igor Šoltes

11.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно „Към Акт за цифровия единен пазар“

(2015/2147(INI))

Докладчик по становище: Меря Кюльонен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм призовава водещите комисии по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  приветства съобщението, озаглавено „Стратегия за цифровия единен пазар за Европа“; подчертава, че осъществяването на цифровизацията и усиленото внедряване на оперативно съвместими интелигентни транспортни системи са основни инструменти за по-ефективна и продуктивна европейска транспортна система, както и за по-добро използване на съществуващия капацитет, в резултат на което ежедневният транспорт, мобилността и логистиката ще бъдат по-безпрепятствени, безопасни, съобразени с ресурсите и устойчиви;

2.  признава, че твърде утежнените административни процедури в някои държави могат да бъдат препятствие пред зараждащите се транспортни проекти с голям потенциал (включително стартиращи предприятия и проекти за цифровизация); призовава цифровият единен пазар да включва специфичен елемент за намаляване на административните формалности (данъчно облагане, декларация за започване на стопанска дейност, набиране на персонал), по-специално на етапа на стартиране на проектите;

3.  отбелязва, че цифровизацията на транспортния и туристическия сектор предоставя на Европа нови възможности за стопанска дейност и работни места и играе централна роля в превръщането на европейските градове в интелигентни градове; посочва силния растеж на сектора на интелигентните транспортни системи, с прогнозиран годишен световен растеж от 16,4% за периода 2014 – 2019 г.; признава, че въпреки че транспортният сектор е един от пионерите в използването и прилагането на нови информационни технологии, в сектора все още следва да бъде постигнат по-нататъшен напредък; поради това се поставя акцент върху достъпа до финансиране за иновативни МСП и за стартиращи предприятия в транспортния и туристическия сектор и счита, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да играе основна роля при цифровизацията на сектора;

4.  посочва, че цифровизацията на транспортния и туристическия сектор ще проправи път за работни места с по-малка механизация на труда, предоставящи възможности за по-творческите задачи; припомня, че програмите за обучение на работното място за работниците са от съществено значение за тяхната адаптация към технологичните постижения; подчертава необходимостта социалните планове и образованието, насочени към разработването на друг вид по-привлекателни и устойчиви работни места, да компенсират риска от загуба на работни места вследствие на цифровизацията в рамките на определени професии;

5.  признава, че цифровизацията може да доведе до структурни промени в транспортния и в туристическия сектор; подчертава необходимостта да се възприемат нови бизнес модели, цифрови платформи и услуги, основани на цифровизацията и на икономиката на споделянето; приветства факта, че цифровизацията дава възможност за развитие на концепцията за „мобилността като услуга“ и насърчава Комисията да започне задълбочен анализ в подкрепа на мерки за преминаване към „мобилността като услуга“, обхващаща например потребителите, транспортните инфраструктури и градското планиране;

6.  настоятелно призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от модернизация на политиките на ЕС в областта на транспорта и туризма и да ги адаптира към ерата на цифровите технологии; отправя искане към Комисията да хармонизира регулаторната рамка на различните видове транспорт, за да насърчава една устойчива мултимодална система и конкуренцията между видовете транспорт или между различните субекти по веригата на стойността, както и да стимулира нови иновации и услуги в областта на мобилността и логистиката, включително тези, основани на икономиката на споделянето, като същевременно създава равнопоставени условия на конкуренция за съществуващите и новите участници на пазара с оглед на високи европейски стандарти относно безопасността, достъпността, условията на труд, справедливата данъчна система, защитата на потребителите, защитата на данните и предотвратяването на вредното въздействие върху околната среда; счита също така, че следва да се зачита принципът на технологична неутралност и да не се поставят пречки пред иновациите;

7.  подчертава значението на ясно формулираните и прозрачни права на пътниците в транспорта; следователно настоятелно призовава Комисията да направи предложение за Харта на правата на пътниците, която да обхваща всички форми на транспорт, включително ясната и прозрачна защита на правата на пътниците в условията на мултимодален транспорт;

8.  отбелязва пред Комисията, че може да се постигне по-ефективна подкрепа в европейския туристически сектор чрез по-добра експлоатация на цифровизираните и иновативните технологии;

9.  подкрепя развитието на нови цифрови технологии, имащи за цел автоматично оценяване на транспортните услуги и тяхното усъвършенстване в полза на потребителите;

10.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че стратегията на ЕС за единен европейски пазар се разработва в сътрудничество с държавите с водещи най-добри практики в процесите на цифровизация на транспорта, за да може да се прилагат лесно технологичните иновации на други държави извън ЕС, като се подобрява оперативната съвместимост и се увеличават възможностите за растеж и разширяване на европейските дружества в международен план;

11.  настоятелно призовава Комисията при адаптирането на транспортния сектор към цифровата ера да не пренебрегва човешкия фактор, като винаги се осигурява възможност за контрол на интелигентните и автоматизирани системи от страна на специалистите в извънредна ситуация; настоятелно подчертава, че при обучението на работниците от сектора не бива да се пренебрегва възможността за контрол на автоматичните системи за контрол и управление;

12.  призовава държавите членки да насърчават цифровизацията на транспортните услуги за потребителите с увреждания, така че да тези услуги да представляват помощ, а не допълнително препятствие;

13.  счита, че нарастващата цифровизация поражда тройно предизвикателство, свързано с доверието, свързаността и капацитета; подчертава, че доверието и надеждната защита на данните са необходими условия за завършване на изграждането на цифровия единен пазар; подчертава в този контекст необходимостта да се гарантират високи стандарти по отношение на капацитета, достъпността и сигурността във връзка с данните, като се предостави цялостна, надеждна и оперативно съвместима инфраструктура за данните и се гарантира сигурността и достоверността на събирането, обработката, използването и съхранението на данни; припомня колко е важно да е налице необходимата инфраструктура, позволяваща управлението на количеството новогенерирани информационни потоци, което ще изисква инвестиции в широколентова връзка, пълно оползотворяване на възможностите, предлагани от „Галилео“, и по-оптимално използване на честотите;

14.  призовава държавите членки и местните общини при изпълнението на плановете за градска мобилност винаги да предвиждат включване на цифровото измерение на транспорта, като гарантират пълна достъпност и използваемост от страна на потребителите;

15.  счита, че транспортният и туристическият сектор ще се превърнат в една от най-широките области на приложение на „интернет на нещата“ и поради това призовава Комисията да разработи координирана стратегия относно свързаността в транспортния сектор; подчертава значението на прогнозната и предварителната оценка на въздействието при вземането на решения както относно регулирането, така и относно инфраструктурните инвестиции, с цел създаване на приложима основа за цифровизиран и автоматизиран транспорт, като се обърне особено внимание на безопасността, ефективното използване на инфраструктурата, неприкосновеността на личния живот, сигурността и достъпността на данните; подчертава също така необходимостта от строги мерки за сигурност на кибернетичното пространство и изисквания за свързани превозни средства, като подчертава, че не става въпрос само за защитата на данните, а че това засяга и физическата сигурност на превозните средства и пътниците;

16.  очаква от Комисията да представи всеобхватен доклад, обхващащ оценката на настоящото положение на цифровизацията на пазара на туризма в ЕС, с оглед на установяването и преодоляването на предизвикателствата и възможностите за различните публични и частни участници на национално, регионално и местно равнище; счита, че този доклад следва да включва подходящи препоръки за гарантиране на справедлива конкуренция и на равни възможности за всички участници, както и да защитава потребителите, осигурявайки прозрачност, неутралност и достъпност;

17.  подчертава значението на цифровизацията в сектора на туризма и необходимостта от предоставянето на лесен достъп до всички цифрови инфраструктури, по-специално във връзка с МСП, като също така се вземе под внимание разработването на платформи на икономиката на споделянето;

18.  изразява убеждение, че цифровизацията предоставя значителен потенциал за засилване на подходите за интеграция; отправя искане към Комисията да определи съществуващите недостатъци по отношение на интеграцията, оперативната съвместимост и стандартизацията; подкрепя приемането на цялостен подход в областта на далекосъобщенията, транспортирането и интелигентните енергийни мрежи по отношение на разработването на нови видове цифрови услуги за потребители и доставчици; подчертава, че е необходимо партньорство между автомобилната промишленост и сектора на далекосъобщенията, за да се гарантира разработване на свързани превозни средства и инфраструктура за свързани превозни средства въз основа на общи стандарти в цяла Европа, както и в световен мащаб;

19.  припомня необходимостта от амбициозно популяризиране на информацията за мултимодални и трансгранични пътувания, планиране на пътувания и издаване на билети посредством цифрови и онлайн платформи и с цел насърчаване на този напредък отправя искане към Комисията да представи предложение, задължаващо доставчиците да предоставят цялата необходима информация;

20.  подчертава, че инструментите на ИКТ, както мрежи, така и приложения, следва да бъдат широкообхватни, достъпни и лесни за ползване за всички потребители, включително за лицата с увреждания и за по-възрастните граждани; призовава Комисията при осъществяването на цифровия единен пазар да вземе предвид риска от изключване на тези потребители;

21.  подчертава значението на наличието на достъп до високоскоростен безжичен интернет за всички граждани и посетители в Европа, особено в транспортните и туристическите центрове и в селските и периферните райони; призовава държавите членки да спазват техните ангажименти за премахване на таксите за роуминг в Европа; отбелязва, че премахването на пречките за трансграничното развитие на електронните услуги в областта на транспорта и туризма е от първостепенно значение; подчертава, че за тази цел следва да се предотврати блокирането на географски принцип на свързани с транспорта услуги;

22.  подчертава необходимостта ЕС да играе активна роля в Световния форум на ООН относно нормативната уредба за автомобилите, и по-специално в неформалната работна група в областта на интелигентните транспортни системи и автоматичните превозни средства (WP 29); счита, че този ангажимент е от изключително важно значение, за да се гарантира, че стандартите за свързани превозни средства на ЕС са в основата на световните стандарти; счита също така, че ЕС следва да засили сътрудничеството със Съединените щати в областта на стандартите и нормативната уредба относно свързаните превозни средства.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Bruno Gollnisch, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Tapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Rosa Estaràs Ferragut

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Paul Brannen, Jiří Maštálka, Flavio Zanonato

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.12.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

80

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jerzy Buzek, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Philippe De Backer, Pilar del Castillo Vera, Pascal Durand, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Theresa Griffin, Antanas Guoga, Sergio Gutiérrez Prieto, András Gyürk, Hans-Olaf Henkel, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Paloma López Bermejo, Antonio López-Istúriz White, Ernest Maragall, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Dan Nica, Angelika Niebler, Margot Parker, Eva Paunova, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Marcus Pretzell, Michel Reimon, Robert Rochefort, Virginie Rozière, Paul Rübig, Jean-Luc Schaffhauser, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Sergei Stanishev, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Richard Sulík, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Mylène Troszczynski, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Anneleen Van Bossuyt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Pervenche Berès, Michał Boni, Lefteris Christoforou, Gunnar Hökmark, Werner Langen, Vladimír Maňka, Marian-Jean Marinescu, Roberta Metsola, Clare Moody, Julia Reda, Massimiliano Salini, Adam Szejnfeld

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Andrea Bocskor, Petra Kammerevert, Ulrike Müller

ОКОНЧАТЕЛНО ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ В КОМПЕТЕНТНАТА КОМИСИЯ

80

+

ALDE, ECR, EFDD, ENF, PPE, S&D, Verts/ALE

Philippe De Backer, Antanas Guoga, Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Ulrike Müller, Morten Helveg Petersen, Robert Rochefort, Daniel Dalton, Vicky Ford, Hans-Olaf Henkel, Marcus Pretzell, Richard Sulík, Evžen Tošenovský, Anneleen Van Bossuyt, David Borrelli, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Dario Tamburrano, Marco Zullo, Barbara Kappel, Bendt Bendtsen, Andrea Bocskor, Michał Boni, Jerzy Buzek, Lefteris Christoforou, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, András Gyürk, Ildikó Gáll-Pelcz, Gunnar Hökmark, Philippe Juvin, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Antonio López-Istúriz White, Marian-Jean Marinescu, Roberta Metsola, Angelika Niebler, Eva Paunova, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Adam Szejnfeld, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera, Lucy Anderson, José Blanco López, Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Theresa Griffin, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Eva Kaili, Petra Kammerevert, Jeppe Kofod, Miapetra Kumpula-Natri, Vladimír Maňka, Csaba Molnár, Clare Moody, Dan Nica, Miroslav Poche, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Sergei Stanishev, Catherine Stihler, Patrizia Toia, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho, Pascal Durand, Ernest Maragall, Julia Reda, Michel Reimon, Igor Šoltes, Claude Turmes

6

-

ECR, EFDD, ENF, S&D

Amjad Bashir, Margot Parker, Jean-Luc Schaffhauser, Mylène Troszczynski, Pervenche Berès, Virginie Rozière

3

0

GUE

Xabier Benito Ziluaga, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

Легенда:

+  :  Гласове „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 77.

(2)

ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73.

(3)

ОВ L 86, 21.3.2014 г., стр. 14.

(4)

ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72.

(5)

ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(6)

ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1.

(8)

ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.

(9)

ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7.

(10)

ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(11)

ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1.

(12)

ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

(13)

ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.

(14)

OВ L77, 27.3.1996 г., стр. 20.

(15)

ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(16)

ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.

(17)

Приети текстове, P8_TA(2015)0220.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2015)0051.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2014)0071,

(20)

Приети текстове, P7_TA(2014)0179.

(21)

Приети текстове, P7_TA(2014)0067.

(22)

Приети текстове, P7_TA(2014)0032.

(23)

Приети текстове, P7_TA(2013)0535.

(24)

Приети текстове, P7_TA(2013)0536.

(25)

Приети текстове, P7_TA(2013)0454.

(26)

Приети текстове, P7_TA(2013)0436.

(27)

Приети текстове, P7_TA(2013)0377.

(28)

Приети текстове, P7_TA(2013)0327.

(29)

Приети текстове, P7_TA(2013)0239.

(30)

Приети текстове, P7_TA(2013)0215.

(31)

Приети текстове, P7_TA(2012)0468.

(32)

ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 64.

(33)

Приети текстове, P7_TA(2012)0237.

(34)

Приети текстове, P7_TA(2012)0140.

(35)

OВ C 50E, 21.2.2012 г., стр. 1.

(36)

OВ C 236E, 12.8.2011 г., стр. 33.

(37)

OВ C 81E, 15.3.2011 г., стр. 45.

(38)

OВ C 236E, 12.8.2011 г., стр. 24.

(39)

Евростат 2014 г.: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Information_society_statistics_at_regional_level#People_who_never_used_the_internet

(40)

Доклад относно резултатите от работата на групата на високо равнище за бъдещото използване на УКВ диапазона.

(41)

ОВ L 95, 15.04.2010 г., стр. 1.

(42)

Приети текстове, P7_TA(2013)0329.

(43)

Приети текстове, P7_TA(2014)0232.

(44)

Както е посочено в програмата от Тунис и Женевската декларация относно принципите, изготвени на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество.

(45)

Проучване на EY, озаглавено "Създаване на работни места – измерване на културния и творческия пазар в ЕС"

(46)

Приети текстове, P8_TA(2015)0273.

(47)

Вж. доклада относно прилагането на правата върху интелектуална собственост от митническите органи на ЕС – резултати на границите на ЕС – 20134 година , ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“

Правна информация