Процедура : 2015/2060(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0027/2016

Внесени текстове :

A8-0027/2016

Разисквания :

PV 11/04/2016 - 22
CRE 11/04/2016 - 22

Гласувания :

PV 12/04/2016 - 5.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0108

ДОКЛАД     
PDF 767kWORD 185k
17.3.2016
PE 567.475v03-00 A8-0027/2016

относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи

(2015/2060(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Силви Гулар

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи

(2015/2060(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, посочен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 121 и член 138 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид протокол № 14 към ДФЕС относно Еврогрупата,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г., съдържаща препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в Еврозоната(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно управление на икономиката в световен мащаб(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно изграждането на съюз на капиталовите пазари(5),

–  като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в Европейския съюз (доклад „Ларозиер“),

–  като взе предвид доклада на петимата председатели от юни 2015 г., в който се призовава за консолидиране на външното представителство на еврото,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0027/2016),

A.  като има предвид, че стабилността на финансовата система, която е от ключово значение за ефективното разпределение на ресурсите за постигане на растеж и заетост, е световно колективно благо;

Б.  като има предвид, че нарастващата взаимозависимост между икономиките в света прави необходимо преминаването към все по-глобални форми на управление;

В.  като има предвид, че ако ЕС не е в състояние да представи единна позиция пред международни институции/органи, то всички европейски позиции следва да бъдат координирани така, че да моделират световното управление с оглед на целите и ценностите на договорите на ЕС;

Г.  като има предвид, че ЕС следва да допринася за създаването на демократична рамка, за да се справя с глобалните предизвикателства;

Д.  като има предвид, че сътрудничеството в световен мащаб може да доведе до размиване на отговорностите и липса на отчетност за сметка на демокрацията; като има предвид, че ролята на националните парламенти и на Европейския парламент не следва да се свежда до тази на органи, които само автоматично одобряват, а те трябва да бъдат активно и изцяло включени в целия процес на вземане на решения;

Е.  като има предвид, че исторически погледнато, съществуващите международни институции/органи със своите ясно определени структури на управление и правомощия за действие са създадени в отговор на конкретна ситуация; като има предвид, че това е довело до сложност и понякога до дублиране на задачите, както и до система, която може да е непрозрачна и лишена от координация;

Ж.  като има предвид, че член 42 от Хартата на основните права и Регламент (ЕО) № 1049/2001(6), съгласно които гражданите на Съюза имат право на достъп до документи, следва да се прилагат за институции и агенции на Съюза, участващи в международни организации/органи;

З.  като има предвид, че съгласно Договорите всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза независимо от вида на техния носител (член 42 от Хартата на основните права); като има предвид, че същото равнище на прозрачност следва да е приложимо за институциите и агенциите на Съюза, участващи в международни организации и форуми особено когато се определят правила, които засягат гражданите на ЕС;

И.  като има предвид, че разнообразието на правните структури, както и на условията на финансиране и на функциониране на международните икономически организации/органи(7) , затруднява извършването на цялостен мониторинг, въпреки че последователността при финансовите и оперативните процедури е ключова за осигуряването на еднакви условия на конкуренция на международно равнище; като има предвид, че Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са истински международни организации, създадени с конвенции, с широк състав и правомощия, докато Г-20, Съветът за финансова стабилност (FSB) и Базелският комитет, например, са сред неофициалните публични органи, в които членството е ограничено, като значението на някои от тях нарасна заради кризата, а Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO), Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS), Международната организация на пенсионните надзорни органи (IOPs) и Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) са частни специализирани сдружения с отраслов характер, в които в по-голяма или по-малка степен участват съответните сектори;

Й.  като има предвид, че между Европейския парламент и някои от тези организации/органи вече съществуват неофициални контакти, които обаче нямат системен характер;

К.  като има предвид, че прозрачността е важна за демокрацията, като същевременно трябва надлежно да се взема предвид защитата на информацията, която е чувствителна от гледна точка на пазара;

Л.   като има предвид, че кризата накара Г-20 да създаде глобална програма, съсредоточена върху ефикасен набор от специфични реформи, като същевременно в дългосрочен план за легитимността на тази програма от ключово значение е истинската многостранна и демократична рамка;

М.  като има предвид, че в различните държави ролята на банките и пазарите при финансирането на икономиката варира;

Н.  като има предвид, че икономическата и финансова криза, която започна през 2008 г., разкри поразяваща липса на икономическо и финансово управление в световен мащаб; като има предвид, че редица макроикономически въпроси изискват по-голяма координация, особено във връзка с данъчните въпроси; като има предвид, следователно, че общата цел на всички заинтересовани страни следва да бъде изготвянето на всеобхватна рамка, осигуряваща финансова стабилност, както и гарантирането на съгласуваност на световно и местно равнище;

О.  като има предвид, че създаването на нови надзорни органи на ЕС не следва автоматично да предполага увеличаване на броя на представителите на ЕС, което може да има недемократични последствия, като например по-голяма вероятност от блокиращи малцинства и опасения сред партньорите на ЕС;

П.  като има предвид, че МВФ реши да включи китайския ренминби юан в кошницата с валути, които участват в специалните права на тираж на МВФ; като има предвид, че това доведе до намаляване на тежестта както на еврото, така и на британската лира, но не и до промяна в тежестта на щатския долар; като има предвид, че това подчертава необходимостта от по-силна европейска позиция;

1.  подчертава необходимостта от по-голямо международно регулаторно сътрудничество със силното участие на ЕП;

2.  изразява загриженост във връзка с липсата на съгласуваност, породена от раздробеността и многообразието на различните организации/органи, и във връзка със закъсненията при прилагането на правилата и насоките, договорени на международно равнище;

3.  призовава да се изяснят сферите на компетентност на всяка организация/орган и начините им на работа и на финансиране, включително доброволни вноски, подаръци и дарения, за да се гарантира отсъствието на запазени интереси и законността на решенията;

4.  призовава за по-добра съгласуваност на политиките и координация между световните институции чрез въвеждането на всеобхватни стандарти за демократична легитимност, прозрачност, отчетност и почтеност; счита, че това, наред с другото, следва да се отнася до:

- отношения с обществеността (например публичен достъп до документи, открит диалог с различни заинтересовани страни, създаването на задължителни регистри за прозрачност и правила за прозрачност на срещите с лобисти);

- вътрешни правила (например човешки ресурси на базата на умения, разумно финансово управление, предотвратяване на конфликт на интереси);

5.  счита, че недостатъчното представителство на най-слабо развитите държави в повечето международни финансови, парични и регулаторни институции и органи създава неравновесие и че вследствие на това съществува опасност да не се предприемат необходимите мерки по отношение на въпроси, свързани с неравенствата или финансирането за най-бедните държави ;

6.  счита, че освен географската неравнопоставеност в представителството има и някои сектори – а именно гражданското общество, МСП, представителите на потребителите и представителите на служителите и работниците – чието участие в процеса на консултации в рамките на международни дискусии относно финансови, парични и регулаторни органи може да бъде подобрено; счита за задължение на тези органи и сектори да работят за подобряване на положението;

7.  счита, че ЕС следва да рационализира и кодифицира своето представителство в многостранни организации/органи, за да се увеличи прозрачността, почтеността и отчетността на участието на Съюза в тези органи, както и неговото влияние и популяризирането на законодателството, прието от Съюза чрез демократичен процес; освен това счита, че ЕС следва да стане по-активен участник на световната сцена при гарантирането на бъдещите ангажименти на Г-20, като например преобразуването на паралелната банкова система, прилагането на реформите в областта на извънборсовите деривативни инструменти, вземане на мерки по отношение на системните рискове и гарантирането на включването на нововъзникващите рискове за световната икономика в дневния ред на съответната световна институция;

8.  призовава европейските участници да обърнат засилено внимание на конкурентоспособността на финансовите сектори на ЕС в международен план, когато изготвят политиката на европейско и международно равнище;

9.  припомня, че ЕС следва да се стреми към пълноправно членство в международни икономически и финансови институции, на които все още не е член, когато това е целесъобразно (например в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и в Международния валутен фонд); призовава съответните международни икономически и финансови институции да извършат всички необходими законови промени, за да направят възможно пълноправното участие на ЕС;

10.  счита, че за Съюза са вредни ситуациите, при които представители на държава членка или на национален орган отстояват пред международни организации/органи позиции, противоречащи на европейските законодателни или регулаторни решения, демократично взети с мнозинство; съответно призовава координацията между тези представители да бъде засилена и нейната ефикасност да бъде увеличена, например чрез механизми, които са в по-голяма степен обвързващи;

11.  подчертава необходимостта Комисията да бъде в по-голяма степен пряко отговорна пред гражданите, когато представлява целия Съюз в международен орган или организация или когато извършва мониторинг на частен орган с технически характер; подчертава значението на ролята на Парламента в този процес;

12.  счита, че приоритетите на организациите и на съответните работни групи следва да бъдат изяснени и официално определени; счита, че системното прибягване до консенсус създава не само риск от забавяне на разискванията, но и от разводняване на съдържанието на препоръките, и че съставът на организациите трябва да отразява тяхното многообразие във финансово, икономическо и надзорно отношение;

13.  подчертава необходимостта от извършване на предварителни оценки, когато на международно равнище се разработват регулаторни, надзорни и други политики в областта на финансовия сектор; счита, че тези оценки не следва да засягат политическите прерогативи на съзаконодателите;

14.  счита, че прилагането на препоръките от страна на различните участващи държави продължава да е недостатъчно, за да се допринесе за създаването на еднакви условия на конкуренция на световно равнище;

15.  отбелязва, че в момента FSB поема ангажимент за разработването на стандарти в сектора на застраховането; признава, че Международната асоциация на застрахователните надзорни органи (IAIS) играе важна роля в световната политика в областта на застраховането, но подчертава че участието на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) ще спомогне да се укрепи приносът на европейския специфичен застрахователен експертен опит и ще гарантира, че разработените на световно равнище стандарти не противоречат на логиката, развита първо от ЕС;

16.  приветства работата на ОИСР по данъчните въпроси, по-специално проекта на ОИСР/Г-20 „Намаляване на данъчната основа и прехвърляне на печалби“; счита, че мониторингът на изпълнението ще е новото предизвикателство занапред; подчертава, че координацията между Комисията и държавите членки, които участват в Специалната група за финансови действия (FATF), следва да бъде подобрена, така че да се придаде тежест на позицията на ЕС;

17  оценява положително готовността на председателя на ЕЦБ да продължи да си сътрудничи с Парламента по отношение на ролята на ЕЦБ в областта на банковите въпроси, по специално в рамката на органите, определящи глобалните стандарти, като Съвета за финансова стабилност;

18.  приветства организационните договорености между държавите от еврозоната, които са членове на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, да има един-единствен член на Управителния съвет, представляващ тези членове на еврозоната;

19.  в съответствие с това отправя следните предложения:

  призовава Европейската комисия да използва за основа съществуващите най-добри практики на европейско и национално равнище, за да изготви европейски кодекс на поведение относно прозрачността, лоялността и отчетността, с цел да се дадат насоки за действията на представителите на ЕС в международните организации; призовава Парламентът да бъде тясно включен в процеса на изготвяне;

  подчертава по-специално своите притеснения във връзка със статута, финансирането и функционирането на тези организации/органи, взаимодействието им с органите на властта, заинтересованите страни и общественото мнение, комуникацията им и достъпа до документите им; подчертава необходимостта от гарантиране на справедлив баланс на интересите, включително неправителствени организации с подходящ технически експертен опит и финансови средства, за да се укрепи гласът на гражданското общество;

  призовава европейските институции и агенции, както и държавите членки да насърчават отчетността на всеки европейски представител пред демократично избраните органи;

  призовава за приемането на междуинституционално споразумение, с цел да се придаде официален характер на „диалог по финансови въпроси“, който да се организира с Европейския парламент с цел установяване на насоки по отношение на приемането и съгласуваността на европейските позиции в навечерието на големи световни преговори, осигуряване на предварителното запознаване с тези позиции и на обсъждането им и осигуряване на последващи действия, като Комисията докладва редовно относно прилагането на тези насоки и контрол; предлага да бъдат поканени да присъстват компетентните европейски институции, държавите членки и по целесъобразност – ръководителите на съответните международни организации; счита, че периодичността и формáта на този диалог (публичен или при закрити врата) ще бъдат определяни по прагматичен начин; счита, че активното участие на националните парламенти на съответното им равнище чрез контролиране на позициите, заемани от представителите на държавите членки е също така необходимо;

  счита, че тези по-подробни насоки могат да бъдат допълнени с проактивни даващи ориентири резолюции, приемани от Парламента с подходяща честота, в които да се посочва становището му относно общата политическа ориентация;

  в случаите, в които Европейският парламент е съзаконодател със Съвета, диалогът ще служи за определяне на техния мандат за преговори, като се обединяват европейските позиции около законодателните решения, приети с мнозинство на гласовете, или се избягват несъответствия със законодателство, което е в процес на приемане;

  призовава европейските представители да обърнат особено внимание в международните преговори на съгласуваността и последователността между международните изисквания/стандарти и приетото обвързващо законодателство на ЕС, както и на изпълнението с цел да се създадат еднакви условия на конкуренция на международно равнище;

  призовава за повишаване на отчетността на Комисията пред Европейския парламент чрез рационализиране на процеса за определяне на позициите на ЕС на срещите на Г-20 по отношение на областите на политиката, свързани със заетостта, енергетиката, търговията, развитието и борбата с корупцията;

  настоятелно призовава държавите членки да изпълняват без забавяне разпоредбите относно лоялното сътрудничество;

  призовава държавите членки да приемат представителството на банковия съюз в рамките на Базелския комитет по банков надзор чрез единния надзорен механизъм;

  призовава Комисията да включи в работната си програма външното измерение на икономическото и финансовото регулиране, т.е. работата, която се предвижда бъде извършена в международните финансови институции, и с оглед на повишаването на съгласуваността на вътрешните политики да създаде работна група по въпросите на световното икономическо управление и световните финансови институции;

  отбелязва инициативата на Комисията за поетапно преминаване към единно представителство на еврозоната в рамките на МВФ; счита, че това трябва да се осъществи, без да се засяга в дългосрочен план възможността за обща група на Европейския съюз;

  посочва, че в съответствие с протокол № 14 към ДФЕС по-тясната координация между държавите членки от еврозоната е отговорност на Еврогрупата, която има временен и неофициален характер до момента, в който еврото стане парична единица на всички държави – членки на Съюза; счита, че прозрачността и отчетността на Еврогрупата могат да бъдат подобрени; застъпва мнение, че в духа на доклада „Тисен“ от 20 ноември 2012 г.(8), в който се формулират допълнителни препоръки за банков, икономически, фискален и политически съюз, следва да се намери по-официално и дълготрайно решение; като има предвид, че е необходимо да се засили независимостта на ролята на члена на Европейската комисия, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, и да се съчетае със силни механизми за отчетност пред Европейския парламент и Съвета;

  счита, че като се изключи случая на МВФ, през следващите няколко години следва да се извърши постепенно рационализиране на представителството на ЕС, първо, чрез засилена координация, а след оценка – чрез уеднаквяване на броя на представителите; счита, че членството в тези организации и органи следва да се определя съгласно съответните правомощия на институциите на ЕС и Европейските надзорни органи, Съвета/Еврогрупата и националните органи; счита, че успоредно с това ЕС следва да работи върху функционирането на тези организации и органи с цел да преминат от системата за постигане на консенсус към система за гласуване с претеглено мнозинство;

  подчертава, че е задължение на Комисията, Съвета или – по целесъобразност – на Еврогрупата да засилят координацията посредством подготвителни заседания; счита, че при необходимост следва да бъдат създадени нови специални работни групи на Съвета по подобие на Икономическия и финансов комитет (ИФК), Работната група по въпросите на МВФ, Работната група за Еврогрупата и Комитета за икономическа политика;

  призовава за задълбочена оценка на двете отделни места, разпределени понастоящем за председателите на Европейския съвет и на Комисията на срещите на Г-20, за да се установи до каква степен тази договореност уронва доверието към ЕС, особено предвид съществуването на единен пазар на финансови услуги; счита, че за да се насърчи сближаването на държавите членки, представени самостоятелно, следва да се предвидят различни подобрения, които следва да спомогнат за постигането на ефективна координация в навечерието на срещите, както и за насърчаването на силен европейски глас на самите срещи;

  призовава институциите на ЕС и държавите членки да насърчават създаването на пътна карта за създаването на световна финансова организация, основаваща се на договор, като се следват насоките, предложени в доклада „Ларозиер“, с широки правомощия за отправяне на препоръки, водене на преговори за минимални задължителни стандарти, многостранни механизми за уреждане на спорове и по целесъобразност – санкции; счита, че натрупаният опит, по-специално чрез СТО в сектора на търговията, би могъл да се използва за създаване на посочените по-горе многостранни механизми за уреждане на спорове; подчертава, че предложената организация следва да отговаря на най-високите стандарти за прозрачност и отчетност;

  счита, че Комисията следва да получи ясен мандат да насърчава нов импулс за поощряване на многостранния характер на финансовото, паричното и регулаторното международно сътрудничество;

  призовава Комисията да гарантира, че всички финансови законодателни предложения на ЕС допълват действия, предприемани на световно равнище;

20.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Кой решава? Кой определя правилата за дейността на финансовия сектор? Изправени пред експертите и частните интереси, имат ли все още парламентите и правителствата последната дума? Как Европейският съюз и еврозоната защитават стратегическите си интереси? На тези прости и легитимни въпроси европейските институции и националните правителства се затрудняват да дадат задоволителни отговори. Настоящият докладът се стреми да допринесе за такива отговори, като разглежда действията на ЕС в рамките на десетина организации(9) с политически или технически характер.

Три са констатациите в доклада.

Поради свободното движение на капитали, стабилността на финансовата система, която е от решаващо значение за инвестициите и растежа, зависи от капацитета за разработване и прилагане на стандарти и правила за поведение на наднационално равнище.

Необходимата промяна на мащаба не трябва да води до размиване на отговорностите за сметка на демокрацията. По-специално, ролята на националните парламенти и на Европейския парламент не може да се сведе до тази на органи, които дават автоматично одобрение. Щом независима експертиза на частните интереси и политическите игри е изключително важна, трябва да бъде възобновен диалогът между експертите и избраните представители. Може ли оценката на прилагането на стандартите на „ Базел III“ (капиталовите изисквания за банките) да пренебрегва факта, че в Европа предимно банките, а не пазарите, финансират МСП? Тези специфики имат при все това голямо въздействие върху растежа, което е отразено в тълкуванието, дадено от европейския законодател в Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ ІV)(10).

И накрая, ЕС и еврозоната трябва да защитават своите стратегически интереси. Представителството на Европа, обаче, в тези организации е най-малкото неорганизирано. Да се задоволим с това положение е жалко, предвид факта, че залозите са важни не само за финансовата стабилност, а най-вече за растежа и заетостта. Трябва да се положат усилия за осъществяване на напредък, като се подхожда прагматично, отчитайки, че финансовата мощ на ЕС продължава да бъде значителна, но че в световен мащаб относителната му демографска тежест намалява. Европейският съюз би могъл да даде полезен принос за възникването на по-балансирано многостранно сътрудничество в икономическата и финансовата област.

1.  Прозрачност

Големият брой работещи в областта на финансите международни органи, които са резултат на исторически процес и отразяват сложността на финансовия свят, както и вътрешната им сложност затрудняват цялостната преценка.

МВФ

Следи за стабилността на международната парична система, като предоставя при необходимост техническа и финансова помощ.

ОИСР

Извършва изследвания за насърчаване на икономическия растеж. Ролята ѝ в областта на данъчното облагане е все по-важна.

Г-20

Представлява неформална политическа инстанция от общ характер, обединяваща 19-те най-големи икономики в света, както и ЕС.

Съвет за финансова стабилност (FSB)

Осигурява за Г-20, вследствие на финансовата криза от 2009 г., по-добра координация на международните финансови разпоредби.

Базелски комитет

Работи за сближаването на надзора на банковата дейност и разработва пруденциални стандарти, прилагащи се за този сектор (например коефициент на капиталова адекватност).

Съвет за финансова стабилност (IOSCO)

Следи за сближаването на законодателството в областта на ценните книжа, с цел пазарите да станат по-ефективни и прозрачни.

Международна асоциация на органите за застрахователен надзор (IAIS)

Насърчава ефективен и ефикасен надзор в международен план на застрахователния сектор; поверена ѝ е от 2013 г. насам нова роля в развитието на стандартите за международните капитали за застрахователите.

Международна организация на пенсионните надзорни органи (IOPS)

Насочена е към разработването на стандарти и насърчаването на международното сътрудничество в областта на пенсиите чрез обмен на добри практики и във все по-голяма степен чрез формулирането на правила.

Съвет по международни счетоводни стандарти (СМСС)

Стреми се да създаде система от хармонизирани счетоводни стандарти с оглед предоставяне на финансова информация на инвеститорите.

Някои основни решения почти не са разисквани. Не изглежда органите на частното право винаги да успяват да осигурят превеса на общия интерес, както показва парадоксалният пример на Международните стандарти за финансовo отчитане, които са изготвени от международен орган, управляван от американското право, но въпреки това не са признати от Съединените щати. Логиката на публичните органи също така не винаги е очевидна: целесъобразно ли е, когато европейският законодател току що е приел правила за преструктуриране на банките в ЕС (Директива за възстановяване и преструктуриране на банките /Единен механизъм за преструктуриране), FSB, включващ държави членки и ЕЦБ, да стартира глобалния проект „TLAC“ (общ капацитет за покриване на загуби), който следва различна логика, или пък този орган да започне да разглежда теми, свързани със застраховането, по-специално определяне на застрахователите със системно значение, въпреки че Договорът изключва ЕЦБ от застрахователния надзор?

Липсата на прозрачност прикрива също така значителни различия на обхвата. Членството в IOSCO, например, е много широко, но други организации включват много по-ограничен брой държави. Това е принципен въпрос, но също и въпрос по същество: недостатъчното представителство на Африка или на Южна Америка, което е несправедливо, води до риска от заобикаляне на проблемите, свързани с неравнопоставеността или финансирането на най-нуждаещите се държави.

Консултативният или техническият характер на препоръките, отправяни от някои органи, не може да обоснове липсата на прозрачност, тъй като някои икономически субекти се съобразяват понякога спонтанно с препоръки, за да избегнат влошаването на кредитния си рейтинг от дадена агенция (банки/капиталови изисквания) или за да увеличат своите шансове за намиране на финансиране (предприятия/счетоводни стандарти).

По-доброто познаване на предизвикателствата и възможностите е отговорност на първо място на политиците. На по-техническо равнище, обаче, представителите на централните банки, на Комисията или на други европейски органи следва също да се ангажират да комуникират по-системно с обществеността чрез медиите, академичните среди или специалистите. Някои го правят, други – в по-малка степен..

Проверката на поетите ангажименти (изпълнението) изисква специално внимание. Парадоксално е тържествено да се подчертава значението на действията в световен мащаб за стабилността, да се организират широко отразявани срещи на световните лидери (Г-20) и накрая да се приемат незадоволителни процедури за изпълнение. Не би ли следвало да се отговори на това разминаване, което води до загуба на доверието на общественото мнение, и да се създадат по-обвързващи процедури?

2. Отчетност

Като привилегирован форум за публични дебати в рамките на вътрешния пазар на финансови услуги Европейският парламент може да допринесе на 3 равнища, в съответствие със своите пълномощия:

– когато става въпрос за законодателството на ЕС, прието от 28-те държави членки, като предоставя обвързващ мандат за преговори, при спазване на решенията, взети с мнозинство;

– в навечерието на значими световни преговори (напр. срещи на Г-20) за насочване и за представяне на позицията на ЕС;

– с цел да се гарантира спазването на поетите ангажименти (изпълнение).

Обществото очаква от политиците публично да обясняват какви преговори водят. Времето на тайната дипломация е отминало. В интерес на всички партньори на Европа е ангажиментите, поети на световно равнище, да се приемат добре от населението. Отчетността пред един взискателен ЕП не е непременно лошо нещо за преговарящите от страна на ЕС, а напротив, може да укрепи тяхната позиция.

Към днешна дата съществуват размени на мнения между комисията ECON на ЕП и някои представители на световни органи, но те остават твърде бързи и повърхностни. ЕП следва да поеме ангажимент да организира по-задълбочен и редовен диалог.

3. Представителството на ЕС/на еврозоната

Макар винаги да е трудно да се измерва с точност влиянието, към днешна дата е ясно, че ЕС не винаги успява да окаже максимално влияние. Представителството на Европа е толкова разнообразно, че става неразбираемо. Комисията понякога трябва да изпълнява неприсъщата за нея роля да представлява само най-слабо населените държави в ЕС, които не са членове на тези организации, а не целия ЕС.

Разпокъсаността на европейските действия буди още по-силно съжаление предвид факта, че в някои организации държавите – членки на ЕС, предоставят общо по-голямата част от бюджета (напр. ОИСР). Също така заслужава да се разгледа въпросът за географския баланс и справедливостта при разпределението на длъжностите.

Слабостите на представителството на ЕС имат различно въздействие в зависимост от това дали съответните организации играят по-скоро консултативна роля (ОИСР), управляват кризисни ситуации(Г-20 / FSB) или създават технически стандарти.

Световните форуми не трябва да позволява на правителствата, централните банки и надзорните органи на държавите – членки на ЕС, които са поставени в позиция на малцинство в законодателния процес на Съюза, да търсят „реванш “ по отношение на партньорите, които са ги поставили в тази позиция. Това е в противоречие с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в Договорите.

Абсолютно наложително е ЕС да разполага с по-ефективни механизми за обединяване на позицията си, с крайна цел единно представителство, което, разбира се, не може да бъде осъществено за един ден, но трябва да остане набелязана цел.

Прагматично решение може да бъде да се създадат, нагоре по веригата, повече задължителни процедури за координация посредством „диалог по финансовите въпроси“ между държавите членки и европейските институции.

Що се отнася до еврозоната, член 138 от Договора, посочен в доклада на петимата председатели(11), призовава за засилено външно представителство; целта следва да бъде поетапното му унифициране. След намесата на МВФ в еврозоната, и по-специално предвид ролята, която изигра в Гърция, този въпрос става по-належащ.

ЕС би могъл да си постави дори още по-амбициозни цели. Дейвид Райт, генерален секретар на IOSCO, изложи от свое име идеята за „всеобхватна институционална рамка, изискваща вероятно международен договор, която, в случай на неспазване на участващите държави, да има правомощието да следи за изпълнението на препоръките си, да организира задължителни процедури за уреждане на спорове и да налага санкции“(12).

Заключение:

Предвид глобалния характер на капиталовите потоци и на професиите във финансовия сектор е илюзорно да се създава рамка за финансите без промяна на мащаба на дейността на публичните органи.

Изправен пред това предизвикателство, ЕС разполага с редица предимства: създал е вътрешен пазар на финансови услуги от световна класа, на който съюзът на капиталовите пазари скоро ще даде нова динамика. Притежава признати финансови центрове, съвет за предотвратяване на системния риск (Европейски съвет за системен риск), както и три органа, които за кратко време успяха да наложат своето присъствие. Еврото е обща валута. В еврозоната бяха създадени по време на кризата безпрецедентни спасителни механизми и органи за надзор и преструктуриране на банките. ЕС притежава също така също така изключителен опит в областта на наднационалната демокрация и на контрола по отношение на неспазването на ангажименти от страна на държавите членки. Неговите строги правила за прозрачност и достъп до административните документи могат да послужат за пример и на световните организации.

Стратегическото значение на финансовия сектор за растежа и заетостта налага преосмисляне на многостранното сътрудничество чрез увеличаване на тежестта на ЕС и на еврозоната.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 56, параграф 3 от Правилника за дейността

Мигел Виегаш, Мат Карти, Фабио Де Мази, Палома Лопес Бермехо, Рина Роня Кари, Мариза Матиаш, Мигел Урбан Креспо и Димитриос Пападимулис

Настоящият доклад съдържа положителни разпоредби: необходимост от международно регулаторно сътрудничество, загриженост от размиване на отговорностите за сметка на демокрацията като последица от глобална координация; той се основава на идеята за задълбочаване на правомощията на наднационалните органи, което ще отдалечи допълнително гражданите от политическата власт, нещо, на което ние категорично се противопоставяме.

Категорично отхвърляме:

– ЕС, в който сътрудничеството и солидарността между държавите членки, както и техният национален суверенитет, са изложени на риск;

– идеята, че партньорската проверка дава възможност за по-голяма отчетност пред гражданите от традиционния официален модел на демократична отчетност, основан на концепцията „мандатоносител и мандатовъзложител“;

– създаването на универсално представителство, говорещо единогласно от името на всички държави от ЕС в рамките на международните финансови институции;

– налагането на кодекс на поведение, предназначен да ограничи индивидуалните действия на държавите членки;

– създаването на глобална финансова институция.

Твърдо отстояваме позицията, че:

– увеличаването на наднационалните изисквания не води до по-голяма демократична легитимност и отчетност;

– държавите членки не следва да се отказват от своето представителство на международните форуми;

– международното регулаторно сътрудничество трябва да се основава на солидарност между държавите, а не на защитата на големите икономически и финансови интереси.

20.11.2015

СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи

(2015/2060(INI))

Докладчик по становище: Паулу Ранжел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  като взема предвид специфичния характер на ЕС като наднационален орган, настоящето високо равнище на взаимозависимост между държавите и промяната в съотношението на силите, смята, че ЕС следва да играе по-активна и значима роля в процеса на глобално икономическо управление, чрез присъединяването си към международни органи; подчертава нуждата от институционални реформи с оглед на последователно представителство на ЕС и силен европейски глас в международните финансови, парични и регулаторни институции и органи;

2.  счита, че ЕС, в качеството си на член на международни форуми, следва да насърчава реформата на международния и икономическия процес на управление в съответствие със своите принципи, както е посочено по-конкретно в членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

3.  призовава ЕС да се присъедини към международните форуми, които регулират и влияят на международната икономика; счита обаче, че ЕС следва да поясни правния статут на решенията, взети от неформалните органи, които ръководят паричния съюз;

4.  посочва, че икономическата и финансова криза, която започна през 2008 г., подчерта необходимостта да се засили икономическото управление в световен мащаб и нуждата от създаване на наднационални органи с възможност за намеса и правила за функциониране, насочени към постигане на по-добра координация на националните решения относно икономическата политика;

5.  призовава за създаването на последователни и по-добре структурирани механизми за предварително координиране с оглед на изработване и представяне на обща позиция на ЕС, насочена към по-ефективно насърчаване на целите и политиките на ЕС – както е изброено, например, в членове 2, 3 и 6 от ДЕС и членове 8, 9, 10, 11 и 12 от Договора за функциониране на Европейския съюз – в рамките на международните икономически форуми, като се има предвид значителната степен на взаимозависимост между световните икономики, както е продиктувано от важността на международната търговия за световния икономически ред;

6.  подчертава, че следва да бъде развита единна стратегия на ЕС в рамките на всяка от тези финансови, парични и регулаторни институции и органи, което да позволи на Съюза да установи координирана позиция и да засили влиянието си върху процеса на вземане на решения;

7.  подчертава значимостта на единния европейски глас в международните институции и органи и призовава Комисията да предложи Европейски кодекс на поведение, отнасящ се до прозрачността и отчетността, изработен, за да служи като насока за действията на европейските представители в международни организации, като се ползва от съществуващите най-добри практики; счита, че с течение на времето такъв кодекс на поведение би могъл да бъде използван като пример от всички международни институции и органи, когато те създават своите собствени кодекси за поведение;

8.  припомня, че в рамките на тези институции, в които са представени както ЕС, така и държавите членки, „принципът на лоялно сътрудничество“, предвиден в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз следва да бъде напълно спазен, а държавите членки следва да „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“;

9.  застъпва становището, че Съюзът следва да насърчава единен и приобщаващ европейски подход, за да гарантира, че политиките и мерките му са последователни, ефективни и устойчиви и че интересите и приносът на тези държави членки, които не са представени в рамките на тези институции или органи, се вземат под внимание при определянето на обща позиция;

10.  счита, че такъв обединен и приобщаващ европейски подход би могъл да бъде по-добре осъществен посредством редовен и официален „диалог по финансови въпроси“, организиран в рамките на Парламента, за да бъдат установени насоки за приемането на европейски позиции в навечерието на големи световни преговори, да се гарантира, че тези позиции са известни, и да се осигури предприемане на последващи действия; счита, че европейските институции, държавите членки и, по целесъобразност, ръководителите на съответните международни организации следва да бъдат поканени да присъстват на въпросния диалог, чийто формат (открит или при закрити врата) и честота ще зависят от практическите изисквания;

11.  счита, че за областите, в които Парламентът е съзаконодател заедно със Съвета, този диалог ще служи за определяне на мандата за преговори, като се обединяват европейските позиции около законодателните решения, приети с мнозинство, и се избягват несъответствия със законодателство, което е в процес на приемане;

12.  настоятелно призовава Съюза, чрез институциите си да спазва изцяло своята Харта на основните права и да спазва абсолютните граници, установени в нея за действия във всички сфери, включително мерки от икономически характер, които могат да имат огромно въздействие върху живота на неговите граждани;

13.  припомня, че ЕС следва да се стреми към пълноправно членство в международни икономически и финансови институции, където все още не е получил такова, и където е подходящо (в случая на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международния валутен фонд (МВФ) например); призовава съответните международни икономически и финансови институции да извършат всички необходими законови промени, за да направят възможно пълното участие на ЕС;

14.  счита, че в бъдеще, като се отчитат надлежно разпределението на компетентностите между ЕС и неговите държави членки и постигнатият напредък към задълбочаване на икономическия и паричен съюз, следва да се осигури единно външно представителство на ЕС в рамките на МВФ и други международни икономически форуми, за да позволи на ЕС да оползотвори напълно потенциала си, да улесни постигането на целите си, да защити своите интереси и тези на своите държави членки и да увеличи своето значение и влияние в рамките на глобалната икономическа и финансова архитектура; счита за наложително единното представителство да започне с напредък към единно представителство на еврозоната в рамките на МВФ, без да се засяга създаването на общ избирателен район в дългосрочен план;

15.  подчертава необходимостта от истинска реформа на политиките на ЕС, така че да бъдат избегнати вътрешни икономически и социални неравновесия между държавите членки и процесите по преструктуриране на дълга да станат възможни;

16.  изразява съжаление във връзка с факта, че на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи, както и участието на ЕС в тях, липсва демократична отчетност и прозрачност по отношение на процесите на вземане на решения;

17.  счита, че следва да се помисли за въвеждането на едно седалище за председателствата на Съвета и Комисията на заседанията на Г-20, тъй като настоящето положение, при което съществуват две отделни седалища, отслабва външното доверие в ЕС;

18.  подчертава нуждата да се осигури пълната прозрачност, демократичната отчетност и легитимност на участието на Съюза в съществуващи икономически и финансови институции;

19.  подчертава, че представителите на Съюза следва да са в състояние да осъществяват ротационното председателство на Г20;

20.  застъпва се за това Съюзът за изгради система на пълна прозрачност за лобисти в процеса на преговори между европейските институции и гореспоменатите международни институции;

21.  счита, че Парламентът следва да бъде надлежно и периодично информиран за дейностите и позициите на Съюза в рамките на съществуващите икономически и финансови институции; счита, че Парламентът следва да има правото да изразява своето мнение и следва да играе ролята на контролиращ орган по отношение на работата на представителите на ЕС в тези институции с цел гарантиране на отчетност и засилване на демократичната легитимност;

22.  призовава за създаването на междуинституционални работни групи, които ще бъдат свиквани преди официалните заседания на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи и ще дадат на Парламента възможността да изрази своето становище по въпросите, които ще бъдат обсъдени на следващите заседания; счита, че следва да бъда създаден механизъм, който да вземе под внимание становището на Европейския парламент по тези въпроси;

23.  подчертава, че на Парламента следва да бъде даден достъп до относимите документи, издадени от икономически и финансови институции, че следва да бъде разработен подходящ, отворен и ефикасен механизъм за докладване и че участниците от ЕС следва системно да предоставят обратна информация на Парламента относно решенията, взети в рамките на тези форуми;

24.  е на мнение, че ЕС следва да играе водеща и по-активна роля в насърчаването на реформата на международните икономически и финансови институции с оглед на тяхното по-демократично, прозрачно и отчетно функциониране, като по този начин ги приближи към гражданите;

25.  счита, че е препоръчително ЕС да защити, във всички международни икономически форуми, координацията и укрепването на световното икономическо управление, европейския социален модел, сътрудничеството в областта на данъчното облагане и културата на устойчивост на предприятията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

19.11.2015

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

13

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Elmar Brok, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Paulo Rangel, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Max Andersson, Enrique Guerrero Salom, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Andrej Plenković

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Sofia Ribeiro

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.2.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

18

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Elisa Ferreira, Sven Giegold, Neena Gill, Sylvie Goulard, Roberto Gualtieri, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Diane James, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Sander Loones, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Notis Marias, Fulvio Martusciello, Marisa Matias, Costas Mavrides, Bernard Monot, Stanisław Ożóg, Sirpa Pietikäinen, Pirkko Ruohonen-Lerner, Molly Scott Cato, Peter Simon, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Pablo Zalba Bidegain, Marco Zanni, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Enrique Calvet Chambon, Mady Delvaux, Bas Eickhout, Marian Harkin, Ramón Jáuregui Atondo, Rina Ronja Kari, Thomas Mann, Eva Paunova, Michel Reimon, Antonio Tajani, Beatrix von Storch

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Andrey Kovatchev, Adam Szejnfeld

(1)

Приети текстове, P7_TA(2010)0377.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2011)0229.

(3)

Приети текстове, P7_TA(2011)0457.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0268.

(6)

Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията

(7)

Банката за международни разплащания, Специалната група за финансови действия (FATF) и Световната търговска организация (СТО) също изпълняват функция, свързана с определянето на правила; Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) играе важна роля в световното икономическо управление; Африканската банка за развитие (ADB), Азиатската банка за развитие (ADB), Карибската банка за развитие (CDB), Западноафриканската банка за развитие (WADB), Интерамериканската банка за развитие (IDB), Интерамериканската инвестиционна корпорация (IIC), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ), Групата на Световната банка, Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), Международната асоциация за развитие (IDA), Международната финансова корпорация (IFC) и Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (MIGA) подпомагат финансирането на сътрудничеството за развитие;

(8)

Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“

(9)

Този доклад, съсредоточен върху някои специфични области, не претендира за изчерпателност. Обхватът му умишлено е ограничен до областите, попадащи в компетенциите на комисията по икономически и парични въпроси, но дава възможност да се разгледат ключови въпроси, по-специално относно прозрачността, отчетността и стратегическата защита на европейските интереси. Докладчикът благодари на авторите на различните изследвания, осъществени за този доклад, на разположение на уебсайта на Европейския парламент в рубриката Think Tank.

(10)

REACTION TO THE OPINION OF THE BASEL COMMITTEE ON CRD 4 (CAPITAL REQUIREMENTS DIRECTIVE FOR BANKS) (Отговор на становището на Базелския комитет относно ДКИ ІV (Директивата за капиталовите изисквания за банките)), ECON Press release, 05-12-2014 [URL: http://www.europarl.europa.eu/news/bg/news-room/content/20141205IPR82904/html/REACTION-TO-THE-OPINION-OF-THE-BASEL-COMMITTEE-ON-CRD-4

(11)

Завършване на европейския икономически и паричен съюз, доклад, изготвен от: Жан-Клод Юнкер в тясно сътрудничество с Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц [URL: http://ec.europa.eu/priorities/economic-monetary-union/docs/5-presidents-report_bg.pdf]

(12)

Бележки на Дейвид Райт, генерален секретар на IOSCO, Атлантически съвет, Вашингтон, 10 декември 2012 г. [URL: https://www.iosco.org/library/speeches/pdf/20121210-Wright-David.pdf]

Правна информация