Процедура : 2015/2277(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0169/2016

Внесени текстове :

A8-0169/2016

Разисквания :

PV 06/06/2016 - 14
CRE 06/06/2016 - 14

Гласувания :

PV 07/06/2016 - 5.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0247

ДОКЛАД     
PDF 870kWORD 326k
3.5.2016
PE 576.686v02-00 A8-0169/2016

относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването

(2015/2277(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Мария Хойбух

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването

(2015/2277(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Преобразуването на нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, и по-специално цел 2 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), установени в нея, а именно да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено хранене и да се насърчи устойчивото земеделие(1),

–  като взе предвид Споразумението от Париж на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации по изменението на климата, прието на 12 декември 2015 г.,(2)

–  като взе предвид Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка (ЦПРССА), одобрена от Африканския съюз (АС) през 2002 г.,(3)

–  като взе предвид срещата на високо равнище на държавните ръководители на АС, проведена в Мапуто (Мозамбик) през 2003 г., на която правителствата от АС се договориха да инвестират повече от 10% от общите си национални бюджети в селскостопанския сектор,(4)

–  като взе предвид Събранието на държавните и правителствените ръководители от АС през юли 2012 г., което обяви 2014 г. за „Година на селското стопанство и продоволствената сигурност в Африка“(5), като с това се отбеляза десетата годишнина от приемането на ЦПРССА,

–  като взе предвид декларацията относно „Ускорен селскостопански растеж и преобразуване за споделено благоденствие и подобрено препитаване“, приета на 27 юни 2014 г. на срещата на върха на държавните ръководители от АС, проведена в Малабо (Екваториална Гвинея), с която правителствата от АС отново поеха ангажимент за отделяне на най-малко 10% от публичните разходи за селско стопанство,(6)

–  като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Аквила от 2009 г.,(7)

–  като взе предвид Рамката и насоките в областта на поземлената политика в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, земята и животновъдството, проведена през април 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия)(8), както и декларацията относно „Поземлени въпроси и предизвикателства в Африка“(9), приета от държавните ръководители от АС на срещата на високо равнище, проведена в Сирт (Либия) през юли 2009 г., в която се настоява за ефективно изпълнение на рамката и насоките,

–  като взе предвид Ръководните принципи относно широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, развитието на селските райони, рибарството и аквакултурите от АС, проведена в Адис Абеба на 1 и 2 май 2014 г.,(10)

–  като взе предвид декларацията на африканските организации на гражданското общество „Модернизиране на африканското селско стопанство – кой извлича ползите от това?“ от май 2013 г., (11)

–  като взе предвид Декларацията от Джимини на организациите на дребните земеделски стопани от Западна Африка от 13 март 2014 г.,(12)

–  като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО от 2004 г.,(13)

–  като взе предвид доклада от 2009 г. на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) „Селско стопанство на кръстопът“,(14)

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,(15)

–  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,(16)

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г.,(17)

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г.,(18)

–  като взе предвид Основните принципи и насоки на ООН за свързаните със строителство съдебни отстранения и разселвания от 2007 г.,(19)

–  като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека от 2011 г., одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.,(20) както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г.,(21)

–  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,(22)

–  като взе предвид Доброволните насоки от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите,(23)

–  като взе предвид Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) от 1991 г.,(24)

–  като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГРПЗ) от 2001 г.,(25)

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба,(26)

–  като взе предвид африканския модел на закон за биологична безопасност,(27)

–  като взе предвид резолюцията относно поземленото законодателство за продоволствен суверенитет, приета от Парламентарната асамблея на франкофонията на 12 юли 2012 г.,(28)

–  като взе предвид резолюцията относно социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС в Адис Абеба на 27 ноември 2013 г.,(29)

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“,(30) прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета относно рамката на политиката, приети на 10 май 2010 г.,(31)

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно продоволствената сигурност и сигурността на храненето,(32)

–  като взе предвид плана за действие на Комисията в областта на храненето от юли 2014 г.,(33)

–  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност,(34)

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави,(35)

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни,(36)

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земи,(37)

–  като взе предвид декларацията „Global Convergence of Land and Water Struggles“ (Глобална конвергенция на борбите за земя и вода), обявена от Световния социален форум в Тунис през март 2015 г.(38);

–  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата, енергия за живот“,(39)

–  като взе предвид исканията на африканското гражданско общество за включване на продоволствената независимост и правото на прехрана в дневния ред на германското председателство на Г-7 през юни 2015 г.,(40)

–  като взе предвид Хартата от Милано (41), която беше представена на изложението в Милано през 2015 г. по темата „Изхранването на планетата, енергия за живот“, беше подписана от над един милион държавни и правителствени ръководители и частни лица, и която призовава всички асоциации, предприятия, национални и международни институции и частни лица да поемат отговорност за гарантиране, че бъдещите поколения могат да се възползват от правото си на прехрана, и включва обвързващи ангажименти да се гарантира това право в целия свят,

–  като взе предвид факта, че Комитетът на ООН по световната продоволствена сигурност е подходящият форум за споразумение за политически насоки по този въпрос в международен план и че точно в този форум всички заинтересовани страни имат глас;

–  като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г.,(42) представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който бе представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно положението в Етиопия,(43)

–  като взе предвид публичното изслушване на тема „Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“, организирано от комисията на ЕП по развитие на 1 декември 2015 г.,(44)

–  като взе предвид проучването „Нов алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“ от проф. Оливие де Шутер, поръчано от комисията на ЕП по развитие и публикувано от Генералната дирекция на ЕП за външни политики през ноември 2015 г.,(45)

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0169/2016),

A.  като има предвид, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в Африка има за цел да подобри продоволствената сигурност и храненето, като помогне на 50 милиона души в Африка на юг от Сахара да преодолеят бедността до 2020 г.; като има предвид, че участващите държави договориха рамки за сътрудничество с държава (РСД), съдържащи ангажименти за улесняване на частните инвестиции в селскостопанския сектор в Африка;

Б.  като има предвид, че инвестициите в дребномащабното селско стопанство бяха пренебрегнати през последните тридесет години в Африка, като същевременно зависимостта на страните с ниски доходи от вноса на храни нарасна значително, което ги прави уязвими спрямо колебания на цените на международните пазари;

В.  като има предвид, че при големите публично-частни партньорства (ПЧП) има риск от създаване на господстващо положение на големите селскостопански предприятия в африканското земеделие, които изместват местните предприятия;

Г.  като има предвид, че частните инвестиции по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването достигнаха до над 8,2 милиона дребни селскостопански производители и създадоха над 21 000 работни места, повече от половината от които са за жени;

Д.  като има предвид, че продоволствената криза през 2008 г. доведе до всеобщото признаване на необходимостта да се осигури подкрепа за дребномащабното производство на храни за местните пазари;

Е.  като има предвид, че стартирането на програмите за структурно приспособяване в началото на 80-те години на миналия век допринесоха за развитието на ориентирано към износа селско стопанство, при което се отдава приоритет на увеличаване на производството на търговски култури за световните пазари; като има предвид, че този избор облагодетелства едромащабните, силно капитализирани и механизирани форми на производство, а дребномащабното земеделие беше сравнително пренебрегнато;

Ж.  като има предвид, че нестабилността на международните пазари ще се увеличи в бъдеще; като има предвид, че държавите не следва да поемат риска да бъдат прекалено зависими от внос, а по-скоро да инвестират основно в местното производство на храни, за да постигнат устойчивост;

З.  като има предвид, че семейните и дребните земеделски стопанства трябва да бъдат в центъра на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

И.  като има предвид, че продоволствената сигурност в развиващите се страни зависи до голяма степен от устойчивото използване на природните ресурси;

Й.  като има предвид, че т. нар. „полюси за растеж“ имат за цел да привличат международни инвеститори, като предоставят земя на големи частни дружества и че това не трябва да се прави за сметка на семейните земеделски стопанства;

К.  като има предвид, че споразуменията за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването не съдържат никакъв конкретен показател за глада и недохранването;

Л.  като има предвид, че собствениците на семейни и дребни земеделски стопанства са доказали способността си да предоставят разнообразни продукти и да увеличават производството на храни по устойчив начин посредством агроекологични практики;

М.  като има предвид, че монокултурите увеличават зависимостта от химични торове и пестициди, водят до мащабна деградация на земи и допринасят за изменението на климата;

Н.  като има предвид, че селското стопанство създава поне 14% от общите годишни емисии на парникови газове, главно заради използването на азотни торове;

О.  като има предвид, че съществуват различни форми на поземлена собственост (обичайни, публични и частни), но Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването почти изцяло се позовава на правото на собственост върху земята, когато става дума за правата на владение;

П.  като има предвид, че до 2050 г. 70% от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към храненето ще бъде още по-необходим от всякога;

Р.  като има предвид, че правото на собственост върху земята не е единствената гаранция срещу принудително отчуждаване на земя и презаселване;

С.  като има предвид, че половата принадлежност е много важен аспект на инвестициите в селското стопанство в Африка; като има предвид, че жените в селските райони отдавна са дискриминирани по отношение на достъпа до ред производствени ресурси, включително земя, кредитиране, материали и услуги;

Т.  като има предвид, че доскоро подкрепата за селското стопанство се съсредоточаваше върху управлявани от мъжете култури за износ, оставяйки на жените до голяма степен отговорността да се грижат за производството на храни за препитанието на семейството;

У.  като има предвид, че според оценки на ФАО около 75% от генетичното разнообразие на растенията в световен мащаб е било загубено; като има предвид, че мащабната генетична ерозия засилва нашата уязвимост спрямо изменението на климата и появата на нови вредители и болести;

Ф.  като има предвид, че контролът, собствеността и финансовата достъпност на семената са от съществено значение за устойчивата продоволствена сигурност на бедните земеделски стопани;

Х.  като има предвид, че правото на земеделските стопани да размножават, използват, разменят и продават собствени семена следва да бъде защитено;

Ц.  като има предвид, че подобренията по отношение на хранителните пропуски в Африка са от основно значение за програмата за устойчиво развитие; като има предвид, че лошото хранене произтича от множество взаимодействащи си процеси, свързани със здравеопазването, образованието, санитарните условия и хигиената, достъпа до ресурси, овластяването на жените и други;

Ч.  като има предвид, че ангажиментите, поети в контекста на рамките за сътрудничество с държавите (РСД), за регулаторни реформи в сектора на семената имат за цел да укрепят правата на селекционерите на растения за сметка на сегашните системи за посевен материал на земеделските стопани, на които най-бедните селски стопани все още до голяма степен разчитат;

Инвестиции в селското стопанство в Африка и изпълнението на целите за устойчиво развитие

1.  отбелязва, че няколко РСД са насочени към разработването на специални икономически зони с цел максимално увеличаване на инвестициите чрез инициативи в редица сфери – от пътна или енергийна инфраструктура до данъчни режими, митнически режими или режими на владение на земята; подчертава също така необходимостта да се подобри и гарантира акцентът върху достъпа до вода, разрастването на образованието по отношение на прехраната и споделянето на стратегии за най-добри практики;

2.  констатира, че политиките за инвестиране в селското стопанство най-вече се съсредоточават върху широкомащабно придобиване на земя и върху ориентирано към износ селско стопанство, което обикновено не е свързано с местните икономики; отбелязва, че развитието на мащабно напояване в целевите географски области на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването могат да намалят наличието на вода за други потребители, като дребномащабни земеделски стопани или животновъди; подчертава, че при тези обстоятелства способността на мега-ПЧП да допринасят за намаляването на бедността и продоволствената сигурност трябва да бъде критично оценена и подобрена; подчертава, че земеделските инвестиционни политики следва да са свързани с развитието на местната икономика и да го подкрепят, като това включва дребните и семейните земеделски стопанства; припомня, че насоките на ФАО за стопанисване препоръчват сигурен достъп до земя, за да се даде възможност на семействата да произвеждат храни за собствено потребление и за увеличаване на доходите на домакинството; подчертава необходимостта широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка да се основават на тези насоки, като се гарантира на дребните земеделски стопани и местните общности достъп до земя, насърчава се инвестирането в МСП на местно равнище и се гарантира, че ПЧП допринасят за продоволствената сигурност и за намаляване на бедността и неравенството;

3.  подчертава, че процесът на вземане на решения в рамката за сътрудничество не включва всички заинтересовани страни, а изключва, наред с другото, селските общности, земеделските работници, дребните земеделски стопани, рибарите и коренното население и не отчита правото им на участие;

4.  изразява съжаление, че не са проведени консултации с африканските организации на гражданското общество при създаването на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването; подчертава, че включването на групите, намиращи се в ситуация на продоволствена несигурност, в политиките, които ги засягат, следва да се превърне в крайъгълен камък на всички политики в областта на продоволствената сигурност;

5.  посочва, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването пое ангажимент за насърчаване на приобщаващ, основан на селското стопанство растеж, който подкрепя дребномащабното земеделие и помага за намаляване на бедността, глада и недохранването; подчертава, че за тази цел Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да ограничи, доколкото е възможно, употребата на химически торове и пестициди, предвид техните здравни и екологични последици за местните общности, като например загуба на биологично разнообразие и ерозия на почвата;

6.  отправя критика към допускането, че корпоративните инвестиции в земеделието автоматично подобряват продоволствената сигурност и храненето и намаляват бедността;

7.  отбелязва доклада на Г-20 от 2011 г., който подчертава, че инвестиции, извършвани въз основа на данъчни съображения, могат да се окажат краткосрочни; припомня, че многобройни проучвания относно мотивацията на инвеститорите са показали неутрално или отрицателно влияние на специалните данъчни стимули върху решенията за инвестиране(46);

8.  отбелязва, че данъчните стимули, включително освобождаването от корпоративен данък в специалните икономически зони, лишават африканските държави от приходи от данъци, които иначе биха могли да бъдат източник на жизненоважни публични инвестиции в земеделието, особено в продоволствената сигурност и в програмите, свързани с храненето(47);

9.  призовава правителствата и донорите да спрат или преразгледат всички политики, проекти и консултантски договорености, които пряко насърчават и улесняват заграбването на земя чрез подкрепа за изключително вредни проекти и инвестиции или непряко увеличават натиска върху земята и природните ресурси и може да доведат до сериозни нарушения на правата на човека; призовава вместо това да се оказва подкрепа на политики, които защитават и отдават приоритет на дребномащабните производители на храни, особено на жени, и насърчават устойчивото използване на земята;

10.  предупреждава да не се възпроизвежда в Африка азиатският модел на „Зелената революция“ от 60-те години на миналия век и да не се пренебрегва отрицателното му социално и екологично въздействие; припомня, че целите за устойчиво развитие включват целта за насърчаване на устойчиво селско стопанство, която трябва да бъде постигната до 2030 г.;

11.  отбелязва със загриженост, че в Малави Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването насърчава разширяването на производството на тютюн, вместо да подпомага алтернативни начини за препитание в съответствие с поетите задължения по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (РККТ) от 2005 г. и ангажиментите, поети в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

12.  настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да се стремят към превръщане на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в истински инструмент за устойчиво развитие и в инструмент за подкрепа на семейните земеделски стопанства и местните икономики в Африка на юг от Сахара, като припомня, че семейните и дребните земеделски стопанства произвеждат около 80% от храната в света и осигуряват над 60% от заетостта в този регион;

13.  отбелязва със загриженост, че РСД се позовават само избирателно на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и че те не се позовават нито на доброволните насоки на ФАО от 2004 г. в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност, нито на каквито и да било задължения от страна на частните инвеститори да спазват правата на човека;

14.  призовава ЕС и неговите държави членки, които, взети заедно, са най-голям в света донор на помощ за развитие:

–  да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, зачитат и насърчават други партньори в Алианса да зачитат правата на местните общности и потребностите на малките земеделски стопанства, като следват основан на правата на човека подход в рамките за сътрудничество, включително спазване на екологичните, социалните, поземлените, трудовите и свързаните с правата на човека гаранции и най-високи стандарти за прозрачност по отношение на инвестиционните си планове;

–  да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, прилагат политика на социална отговорност, когато изготвят трудови договори, и не се възползват от своето икономическо предимство пред работниците от местните общности;

–  да подкрепят и защитават местните африкански предприятия и заинтересовани страни в ролята им на първостепенни участници и бенефициенти на инициативите на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

–  да прилагат неотдавнашното решение на СТО да се премахнат субсидиите за износ на селскостопански продукти, които нарушават местните пазари и унищожават средствата за препитание в развиващите се държави;

–  да премахнат тарифните бариери, които представляват отрицателен стимул африканските държави да добавят стойност към местно произведените суровини;

15.  призовава участващите държави:

–  да гарантират, че финансовите, данъчните или административните реформи не освобождават инвеститорите от справедлив принос към данъчната основа на участващите страни, нито дават нелоялно предимство на инвеститорите пред дребните земеделски стопани;

–  да гарантират, че техните съответни правителства запазват правото си да защитават своите селскостопански пазари и своите пазари на храни чрез подходящи тарифни и данъчни режими, които са особено необходими за справянето с финансовите спекулации и избягването на данъци;

–  да приемат политики в подкрепа на отговорната търговия и да поемат ангажимент за отстраняване на тарифните бариери, които възпират регионалната търговия;

Управление, ангажираност и отчетност

16.  насочва вниманието към ангажимента, поет от страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да въведат „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО, и призовава страните по Новия алианс да поемат ангажимент за изпълнението на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и да спазват ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

17.  подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да засили доброто управление по отношение на природните ресурси, по-специално като гарантира, че хората имат достъп до своите собствени ресурси и като защитава техните права в контекста на договорите по сделките, свързани с природни ресурси;

18.  призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за задължително приемане от всички държави на Хартата от Милано и ангажиментите, съдържащи се в нея;

19.  подчертава значението на регулирането на водите и борбата с изменението на климата за устойчивото земеделие; призовава всички партньори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да се съсредоточат върху подобряване на достъпа до вода и до техники, засягащи напояването, и върху засилване на защитата на околната среда и опазване на почвата;

20.  призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за приемане и разпространение на Пакта за градската продоволствена политика от Милано;

21.  призовава участващите държави да се ангажират да въведат международните стандарти, които регулират инвестициите чрез подход, основан на правата на човека, включително Рамката и насоките на АС в областта на поземлената политика в Африка и неговите ръководни принципи относно широкомащабните инвестиции в Африка;

22.  призовава всички писма за намерение в обхвата на РСД да бъдат изцяло публикувани; подчертава необходимостта от силни институционални и правни рамки, за да се гарантира справедливо разпределение на рисковете и ползите; подчертава, че активното участие на гражданското общество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването е от решаващо значение, за да се увеличи прозрачността и да се гарантира, че целите му са изпълнени; отбелязва, че диалогът и консултациите с всички групи на гражданското общество трябва да се насърчават;

23.  изразява съжаление, че единственият показател, общ за десетте рамки за сътрудничество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е индексът на Световната банка „Doing Business“;

24.  подчертава, че частните дружества, участващи в многостранни инициативи за развитие, следва да носят отговорност за своите действия; призовава за тази цел страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да представят годишни доклади относно предприетите действия в рамките на този алианс и да направят тези доклади обществено достояние и достъпни за местното население и общности, както и да създадат независим механизъм за отчетност, включително механизъм за обжалване на разположение на местното население и общности; подчертава също така, че инвестициите на Новия алианс, засягащи правата върху земята, трябва да бъдат подложени на независима предварителна оценка на въздействието върху правата на собственост върху земята и трябва да бъдат в съответствие с доброволните насоки на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;

25.  отбелязва, че многонационалните дружества, развиващи дейност в рамките на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, насърчават широкомащабно договорно земеделие, което създава риск от маргинализиране на дребните производители; призовава десетте африкански държави, участващи в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да гарантират, че договорното земеделие е от полза както за купувачите, така и за местните доставчици; за тази цел счита, че е от съществено значение да се засилят например организациите на земеделските стопани, така че да се подобрят позициите на земеделските производители при договаряне;

26.  подчертава, че частният сектор вече създава 90% от работните места в държавите партньори, както и че потенциалът за участие на частния сектор е неоспорим, тъй като частните дружества са идеално адаптирани към осигуряване на устойчива основа за мобилизиране на вътрешни ресурси, което е в основата на всяка програма за подпомагане; подчертава значението на прозрачната регулаторна рамка, която ясно определя правата и задълженията на всички участници, включително тези на бедните земеделски стопани и уязвимите групи, тъй като без такава рамка тези права не могат да бъдат успешно защитени;

27.  призовава РСД да бъдат преразгледани, за да се вземат ефективни мерки срещу рисковете от договорно земеделие и схеми за външно отглеждане за дребномащабните производители чрез гарантиране на справедливи договорни разпоредби, включително договорености за ценообразуване, зачитане на правата на жените, подкрепа за устойчивото селско стопанство и подходящи механизми за уреждане на спорове;

Достъп до земя и сигурност на владението

28.  предупреждава, че акцент само върху правото на собственост върху земята често води до несигурност за дребните производители на храни и коренното население, и особено за жените, чиито права на собственост върху земята не са правно признати и които са уязвими по отношение на нелоялни сделки със земя, принудително отчуждаване без съгласие или липса на справедливо обезщетение;

29.  подчертава необходимостта от дребни производители на храни на водещи позиции, което да позволи на техните собствени независими организации да ги подпомагат при управлението на земята, природните ресурси и програмите;

30.  отбелязва със загриженост, че инвеститорите и местните елити, участващи в сделки със земи, често описват интересуващите ги зони като „празни“, „неизползвани“ или „неизползвани в достатъчна степен“, въпреки че много малко земя в Африка е наистина неизползвана, като се имат предвид например преобладаващите скотовъдни дейности;

31.  подчертава, че 1,2 милиарда души все още живеят без постоянен достъп до земя или заемат имущество, за което не притежават официални права, нито право на собственост, не разполагат с кадастрални измервания, които да определят границите на техните земи, и нямат никакви правни или финансови средства за превръщането на имуществото в капитал;

32.  приветства включването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите от 2012 г. във всички РСД; призовава за ефективно прилагане и систематична оценка на спазването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и на рамката на целите за устойчиво развитие в рамките на процеса на преразглеждане на РСД;

33.  подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването следва да се съсредоточи върху борбата със заграбването на земи, което съставлява нарушение на правата на човека, тъй като лишава местните жители от земя, от която те зависят за производството на храни и изхранването на своите семейства; посочва, че в редица развиващи се страни заграбването на земи е лишило хората от работа и средства за издръжка, и ги е принудило да напуснат домовете си;

34.  призовава участващите държави:

–  да осигурят отворени и приобщаващи договорености, които да отдават приоритет на правата, нуждите и интересите на тези, които са законни носители на правата върху земята, особено дребни и малки семейни стопанства; да гарантират по-конкретно, че всички общности, живеещи на земя, чиято собственост и/или контролът върху нея се прехвърля, дават своето свободно, предварително и информирано съгласие за това;

–  да задействат обвързващи национални мерки срещу заграбването на земя, корупцията, основана на прехвърляне на земя, и използването на земята за спекулативно инвестиране;

–  да наблюдават схемите за право на собственост върху земята и схемите за сертифициране, за да се гарантира, че те защитават интересите на дребните земеделски стопани, не концентрират собствеността върху земята и не лишават общности от ресурси, на които те разчитат;

–  да гарантират, че финансовата помощ не се използва за подкрепа на инициативи, които дават възможност на дружествата да изместват местните общности;

–  да признаят всички законни права върху земя и да гарантират правна сигурност относно правото на земя, в т.ч. неформалното, коренното и обичайното право на владение; както се препоръчва от доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, да насърчават нови закони и/или да прилагат ефективно съществуващите закони, които предоставят ефикасни гаранции във връзка с широкомащабните сделки със земя, като например тавани относно разрешените сделки със земя, както и да регулират на какво основание прехвърляния, надвишаващи определен мащаб, следва да бъдат одобрявани от националните парламенти;

–  да гарантират, че принципът на свободното, предварително и информирано съгласие се съблюдава за всички общности, засегнати от заграбването на земя, и че се провеждат консултации за гарантиране на равното участие на всички местни общностни групи, по-специално на онези, които са най-уязвими и маргинализирани;

35.  припомня също така, че правата на ползвателите, които произтичат от обичайното право на владение, следва да бъдат признати и защитени от правна система в съответствие с разпоредбите и решенията на Африканската комисия по правата на човека и народите;

36.  призовава да се извърши предварително проучване на въздействието на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването във връзка с правата върху земята и този алианс да зависи от свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатото местно население;

37.  подкрепя един солиден и новаторски механизъм за мониторинг в рамките на Комитета по световната продоволствена сигурност; призовава ЕС да изгради силна позиция, след консултация с организации на гражданското общество, с цел да се допринесе за глобален мониторинг по време на 43-та сесия на Комитета по световната продоволствена сигурност през октомври 2016 г., така че да се осигури цялостна и подробна оценка на използването и прилагането на насоките относно правото на владение;

38.  призовава правителствата на засегнатите държави да гарантират, че предприятията внимателно анализират въздействието на своите дейности върху правата на човека (надлежна проверка) посредством изготвянето и публикуването на независими предварителни оценки на своето въздействие върху правата на човека и социалните и екологичните права; призовава правителствата да подобрят и осигурят достъп до механизмите за предявяване на жалби относно правата на човека, които да бъдат независими, прозрачни, надеждни и подлежащи на обжалване;

39.  призовава страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да въведат независими механизми за подаване на жалби за общностите, засегнати от лишаването от собственост върху земя в резултат на мащабни инвестиционни проекти;

40.  припомня, че борбата с недохранването изисква тясно обвързване на селското стопанство и секторите на хранително-вкусовата промишленост и на общественото здравеопазване;

Продоволствена сигурност, изхранване и устойчиво семейно земеделие

41.  припомня необходимостта да се положат всички усилия, за да се постигне подобряване на храненето и продоволствената сигурност, както и за борба с глада, както е залегнало в ЦУР 2; настоява за по-добра подкрепа за овластяването на земеделските кооперации, които са ключови за развитието на селското стопанство и продоволствената сигурност;

42.  отбелязва, че стабилността е по-висока и емиграцията по-ниска, когато е налице продоволствена сигурност, основаваща се на жизнени и здрави почви и производствени агроекосистеми, които са устойчиви на изменението на климата;

43.  подчертава, че висококачественото, балансирано хранене е от съществено значение и твърди, че изхранването следва да бъде в сърцевината на (повторното) изграждане на хранителните системи;

44.  затова призовава за намирането на средства за заместване на прекомерното разчитане на вносни храни с устойчиво местно производство на храни, като приоритетно се отглеждат местни култури, отговарящи на хранителните изисквания; отбелязва, че това придобива все по-голяма важност, тъй като климатът и пазарите стават все по-непостоянни;

45.  припомня, че само енергийният прием не може да се използва за посочване на хранителния статус;

46.  подчертава необходимостта от стратегии за свеждане на хранителните отпадъци до минимум по цялото протежение на хранителната верига;

47.  изтъква необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в селското стопанство; призовава държавите – членки на ЕС, да инвестират в агроекологични селскостопански практики в развиващите се страни в съответствие със заключенията на IAASTD, препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на храна и целите за устойчиво развитие;

48.  подкрепя разработването на политики, благоприятстващи устойчивото семейно селско стопанство и за насърчаване на правителствата да създадат благоприятна среда (благоприятни политики, релевантно законодателство, позволяващо широко участие планиране за политически диалог, инвестиции) за развитието на семейното селско стопанство;

49.  призовава правителствата на африканските държави да:

—  инвестират в местните продоволствени системи, за да се даде тласък на икономиката в селските райони и да се осигурят достойни работни места, справедливи мрежи за социално осигуряване и трудови права, за да се подобрят договореностите за демократичен контрол на достъпа до ресурси, включително по отношение на семената на селскостопанските производители, както и за да се гарантира ефективното ангажиране на дребните производители в политическите процеси и прилагането; подчертава по-специално, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да насърчава създаването на местни преработвателни предприятия в селскостопанския сектор и подобряването на техниките за съхранение на храни, както и че трябва да се заздрави връзката между селското стопанство и търговията, така че да се изградят местни, национални и регионални пазари, от които да се ползват семейните селски стопани и на потребителите да се предложат качествени храни на достъпни цени;

-  да избягват да правят системите за производство на храна прекомерно зависими от изкопаеми горива, за да се ограничи нестабилността на цените и да се смекчат последиците от изменението на климата;

-  да развият местни и регионални къси вериги за доставка на храна и подходяща инфраструктура за съхранение и съобщения за тази цел, тъй като късите вериги за доставка са най-ефективни в борбата срещу глада и бедността в селските райони;

-  да позволяват достъпа на африканските земеделски стопани до достъпни в ценово отношение и икономични на суровини решения за специфичните за Африка агрономически предизвикателства;

-  да насърчават широкото разнообразие на хранителни, местни и доколкото е възможно, сезонни хранителни култури, за предпочитане адаптирани на местно ниво или местни сортове и видове, включително плодове, зеленчуци и ядки, за да се подобри храненето чрез непрекъснат достъп до разнообразен, пълен и ценово достъпен режим на хранене, адекватен по отношение на качеството, количеството и разнообразието, а не само на приема на калории, и съобразен с културните ценности;

-  да поемат ангажимент за цялостното изпълнение на Международния кодекс за търговия със заместители на майчиното мляко и на резолюциите, приети от Световната здравна асамблея относно храненето на кърмачетата и малките деца;

-  да създават, насърчават и подкрепят организации на производителите, като кооперации, които да укрепват преговорната позиция на дребните стопани, като създадат необходимите условия, за да се гарантира, че пазарите възнаграждават по-добре дребните стопани, и се даде възможност за обмяна на знание и най-добри практики между дребните стопани;

50.  подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да доведе до създаването на регионално адаптирана земеделска структура в начален етап и на етапите на преработка;

51.  призовава правителствата на африканските държави да засилят солидарността между поколенията и да признаят ключовата роля, която тя играе в борбата с бедността;

52.  подчертава значението на насърчаването на програми на образование по въпросите на храненето в училищата и местните общности;

53.  подчертава, че правото на вода върви ръка за ръка с правото на храна, както и че резолюцията на ООН от 2010 г. досега не е довела до решителни действия за установяване на правото на вода като право на човека; призовава ЕС да обмисли предложението на Италианския комитет за световен договор за водата (CICMA) за факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права;

54.  признава жизненоважната роля на достъпа до чиста питейна вода и въздействието, което земеделието може да има върху него;

55.  признава ролята на достъпа до вода за селскостопански нужди и рисковете от прекаленото разчитане на ценна вода за напояване, и с оглед на това отбелязва необходимостта да се ограничат разточителните напоителни практики и подчертава ролята, която могат да имат водохранителните агрономически техники за предотвратяването на евапотранспирацията, задържането на водата в жизнена и здрава почва и запазване на източниците на питейна вода незамърсени;

56.  отбелязва, че устойчивото управление на почвите може да увеличи световното производство на храни с до 58%;(48)

57.  отбелязва взаимодействията между подходите, които се основават на почвата и дърветата, и важността на адаптирането на агроекологичните системи към изменението на климата; отбелязва по-специално голямото търсене на дърва за огрев; отбелязва конкретно многофункционалността на дърветата, които обогатяват почвата с азот;

58.  признава специфичните потребности на тропическото земеделие и земеделието в полусухите райони, особено по отношение на културите, които изискват засенчване и защита на почвите, и счита, че добивът на монокултури е остарял, като отбелязва също, че той все повече се преустановява в държавите – донори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

59.  предупреждава да не се разчита прекомерно на производството на нехранителни селскостопански стоки вместо на производство на храни, и особено на суровини за биогорива, чрез инициативите, финансирани от Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, при което производството на тези стоки може да има отрицателни въздействия върху продоволствената сигурност и продоволствената независимост на участващите държави;

60.  отбелязва, че агрономически техники, които подпомагат естествени процеси, като образуването на най-горния почвен слой, регулирането на водата и вредителите, или затворения цикъл на хранителните вещества, могат да осигурят дългосрочна продуктивност и плодородие с ниски разходи за земеделските стопани и администрациите;

61.  отбелязва, че агрохимикалите могат да бъдат както използвани прекомерно, така и използвани по неподходящ начин в развиващите се държави, например в тези, които участват в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

62.  отбелязва, че проблемът се задълбочава от неграмотност и липса на подходящо обучение и че може да доведе до значително по-високи нива на остатъци от пестициди в пресните плодове и зеленчуци, както и до отравяне и други въздействия върху човешкото здраве за земеделските стопани и техните семейства;

Регулаторна реформа в сектора на семената

63.  припомня, че правото на земеделските производители да произвеждат, разменят и продават свободно семена е в основата на 90% от селскостопанския поминък в Африка, както и че разнообразието на семена е жизненоважно за изграждането на устойчивост на селското стопанство спрямо изменението на климата; подчертава, че корпоративните искания за увеличаване на правата на селекционерите на растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 1991 г. не трябва да водят до забраната на такива неофициални договорености;

64.  отбелязва опасностите в участващите държави от дерегулирането на сектора на семената, което може да доведе до прекомерна зависимост на дребните земеделски стопани от семена и продукти за растителна защита, произведени от чуждестранни предприятия;

65.  припомня, че разпоредбите на Споразумението за свързани с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), които изискват някаква форма на закрила на сортовете растения, не задължават развиващите се страни да приемат режима на Международния съюз за закрила на новите сортове растения; подчертава, че тези разпоредби обаче позволяват на държавите да разработят системи sui generis, които са по-добре приспособени към характеристиките на селскостопанското производство на всяка страна и към традиционните системи за семена от селскостопанските производители, като най-слабо развитите страни, които са страни по СТО, са освободени от спазването на съответните разпоредби на Споразумението ТРИПС; подчертава, че системите sui generis, трябва да имат подпомагащ характер и не трябва да бъдат в противоречие с цели и задължения, съществуващи по КБР, Протокола от Нагоя и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие;

66.  изразява съжаление относно корпоративния призив да хармонизиране на законите за семената въз основа на принципите за различимост, хомогенност и стабилност (DUS) в африканския контекст чрез регионални институции, което ще възпрепятства развитието и растежа на системи за семена на селскостопанските производители на национално и регионално равнище, тъй като тези системи обикновено не селектират или запазват семена, които да отговарят на критериите за различимост, хомогенност и стабилност;

67.  настоятелно призовава държавите – членки на Г-7, да подкрепят управляваните от земеделски стопани системи за семена чрез общностни банки за семена;

68.  припомня, че докато търговските разновидности на семена могат да повишат добивите в краткосрочен план, традиционните сортове на селскостопанските производители, местните видове и свързаните с тях познания са най-подходящи за приспособяване към специфичните агроекологични условия и изменението на климата; освен това подчертава, че по-високият им добив зависи от използването на продукти (торове, пестициди, хибридни семена), поради което е възможно селските стопани да попаднат в порочния кръг на задлъжняването;

69.  отбелязва със загриженост, че въвеждането и разпространението на сертифицирани семена в Африка увеличава зависимостта на дребните земеделски стопани, увеличава вероятността от задлъжняване и намалява многообразието на семена;

70.  препоръчва подпомагането на местни политики, насочени към осигуряване на последователен и устойчив достъп до разнообразна и питателна храна, съгласно принципите на ангажираност и на субсидиарност;

71.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че ангажиментите на ЕС за правата на земеделските стопани, поети по Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, ще бъдат отразени във всички мерки за техническа помощ и финансова подкрепа с оглед на разработването на политика по отношение на семената; призовава ЕС да подкрепя режими на права върху интелектуалната собственост, които благоприятстват развитието на местно адаптирани сортове семена и на събиран от селскостопанските производители посевен материал;

72.  настоятелно призовава държавите – членки на Г-8, да не оказват подкрепа за генетично модифицирани култури в Африка;

73.  припомня, че в африканския модел на закон за биологична безопасност се установява висок стандарт за биологична безопасност; счита, че цялата помощ от чуждестранни донори за развитието на биологичната безопасност на национално и регионално равнище следва да бъде съобразена с това;

74.  призовава африканските държави да не прилагат национални или регионални режими за биологична безопасност, които занижават стандартите от Протокола от Картахена относно биологичната безопасност;

75.  призовава участващите държави да предоставят на земеделските стопани възможността да избягват суровинната зависимост и да подкрепят посевните системи на земеделските стопани, за да се запазва и подобрява агро-биоразнообразието чрез поддържане на обществени местни банки за семена и обмен и непрекъснато развитие на местните сортове семена, конкретно чрез предоставяне на гъвкавост по отношение на каталозите за семена, така че да не изключват сортовете на земеделските стопани, като в същото време се гарантира запазването на традиционното производство;

76.  призовава участващите държави да защитават и насърчават достъпа до и обмена на семена и селскостопански продукти за дребните земеделски производители, маргинализираните групи и селските общности, както и да спазват международните споразумения относно недопускането на патентоване на живота и биологичните процеси, особено когато са засегнати местни породи и видове;

77.  подчертава риска от засилване на маргинализацията на жените при вземането на решения, произтичаща от разработването на някои търговски култури; отбелязва, че има тенденция обучението в областта на селското стопанство да се насочва към мъжете и да изключва жените, които поради тази причина са изключени от управлението на земята и културите, за които традиционно са полагали грижи;

Пол

78.  изразява съжаление, че РСД до голяма степен не успяват да определят точни ангажименти относно бюджетирането, съобразено с фактора пол, нито да осъществят мониторинг на напредъка чрез необобщени данни; подчертава необходимостта да се премине от абстрактни и общи ангажименти към конкретни и точни ангажименти, които попадат в обхвата на националните планове за действие за овластяване на жените като носители на права;

79.  настоятелно призовава правителствата да премахнат всякаква дискриминация спрямо жените във връзка с достъпа до земя и схемите и услугите за микрокредитиране, както и ефективно да насърчават участието на жените в разработването и изпълнението на политиките в областта на изследванията и развитието в селското стопанство;

Финансиране на инвестициите в селското стопанство в Африка

80.  подчертава необходимостта да се гарантира прозрачността на всяко финансиране, предоставено на предприятия от частния сектор, и че това финансиране трябва да бъде публично оповестено;

81.  призовава донорите да приведат официалната помощ за развитие (ОПР) в съответствие с принципите за ефективност на развитието, да се съсредоточат върху резултатите с оглед на премахването на бедността и да насърчават приобщаващите партньорства, прозрачността и отчетността;

82.  призовава донорите да канализират своята подкрепа за развитието на селското стопанство главно чрез национални фондове за развитие, които отпускат субсидии и заеми за малките и семейните земеделски стопанства;

83.  настоятелно призовава донорите да подкрепят образованието, обучението и техническите консултации за селскостопанските производители;

84.  призовава донорите да насърчават създаването на организации на селскостопанските производители с професионален и икономически характер, както и да подпомагат установяването на земеделски кооперации, които позволяват предоставянето на достъпни средства за производство и помагат на земеделските стопани да обработят и пласират продуктите си на пазара по начин, който да гарантира рентабилността на тяхното производство;

85.  счита, че финансирането, предоставяно от държавите – членки на Г-8, за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е в противоречие с целта за подкрепата на националните местни предприятия, които не могат да се конкурират с многонационалните дружества, които вече се ползват от господстващо положение на пазара и на които често се предоставят стопански, тарифни и данъчни привилегии;

86.  припомня, че целта на помощта за развитие е да се намали и в крайна сметка да се изкорени бедността; счита, че ОПР следва да се съсредоточи върху прякото подпомагане на малките земеделски стопанства;

87.  подчертава необходимостта от съживяване на публичните инвестиции в селското стопанство в Африка, като същевременно се предостави подпомагане за частните инвестиции и се даде приоритет на инвестициите в агроекологията с цел устойчиво увеличаване на продоволствената сигурност, както и намаляване на бедността и глада, като същевременно се опазва биологичното разнообразие и се зачитат местните знания и иновации;

88.  подчертава, че държавите – членки на Г-7, следва да гарантират на африканските държави правото да защитават своите селскостопански сектори чрез тарифни и данъчни режими, които са в полза на семейното и дребното селско стопанство;

89.  призовава ЕС да обърне внимание на всички очертани по-горе недостатъци на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да предприеме действия за укрепване на прозрачността и управлението му, както и да гарантира, че действията по него са в съответствие с целите на политиката за развитие;

90.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването.

(1)

Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/70/1

(2)

ООН, FCCC/CP/2015/L.9/Rev.1

(3)

http://www.nepad.org/system/files/caadp.pdf

(4)

Assembly/AU/Decl.7(II)

(5)

Assembly/AU/Decl.449(XIX)

(6)

Assembly/AU/Decl.1(XXIII)

(7)

http://www.ifad.org/events/g8/statement.pdf

(8)

http://www.uneca.org/publications/framework-and-guidelines-landpolicy-africa

(9)

Assembly/AU/Decl.1(XIII) Rev.1

(10)

http://www.uneca.org/publications/guiding-principles-large-scale-land-based-investments-africa

(11)

http://acbio.org.za/modernising-african-agriculture-who-benefits-civil-society-statement-on-the-g8-agra-and-the-african-unions-caadp/

(12)

https://www.grain.org/bulletin_board/entries/4914-djimini-declaration

(13)

http://www.fao.org/docrep/009/y7937e/y7937e00.htm

(14)

http://www.unep.org/dewa/Assessments/Ecosystems/IAASTD/tabid/105853/Defa

(15)

https://treaties.un.org/pages/ViewDetails.aspx?src=IND&mtdsg_no=IV-4&chapter=4&lang=en

(16)

http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/

(17)

http://www.achpr.org/instruments/achpr/

(18)

http://www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf

(19)

http://www.ohchr.org/EN/Issues/Housing/Pages/ForcedEvictions.aspx

(20)

https://www.unglobalcompact.org/library/2

(21)

http://www.oecd.org/corporate/mne/oecdguidelinesformultinationalenterprises.htm

(22)

http://www.oecd.org/development/effectiveness/busanpartnership.htm

(23)

http://www.fao.org/nr/tenure/voluntary-guidelines/en/

(24)

http://www.upov.int/upovlex/en/conventions/1991/content.html

(25)

http://www.planttreaty.org/

(26)

https://www.cbd.int/

(27)

http://hrst.au.int/en/biosafety/modellaw

(28)

http://apf.francophonie.org/IMG/pdf/2012_07_session_58_Resolution_Regulation_du_foncier.pdf

(29)

http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.C_.2014.064.01.0008.01.ENG -

(30)

COM(2010)0127

(31)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/114357.pdf

(32)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137318.pdf

(33)

SWD(2014)0234

(34)

Приети текстове, P7_TA(2011)0410.

(35)

Приети текстове, P7_TA(2013)0578.

(36)

Приети текстове, P7_TA(2014)0250.

(37)

Приети текстове, P8_TA(2015)0073.

(38)

http://viacampesina.org/en/index.php/main-issues-mainmenu-27/agrarian-reform-mainmenu-36/1775-declaration-of-the-global-convergence-of-land-and-water-struggles

(39)

Приети текстове, P8_TA(2015)0184.

(40)

http://afsafrica.org/wp-content/uploads/2015/05/AFSA-Demands-to-the-Germany-G7-Presidency-Agenda.pdf

(41)

http://carta.milano.it/wp-content/uploads/2015/04/English_version_Milan_Charter.pdf

(42)

http://www.foodpolicymilano.org/wp-content/uploads/2015/10/Milan-Urban-Food-Policy-Pact-EN.pdf

(43)

Приети текстове, P8_TA(2016)0023.

(44)

http://www.europarl.europa.eu/committees/en/deve/events.html?id=20151201CHE00041

(45)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/535010/EXPO_STU(2015)535010_EN.pdf

(46)

Муачинга, Е. (Екип за световно данъчно опростяване, група на Световната банка), „Резултати от проучването на мотивацията на инвеститорите, проведено в Източноафриканската общност“ (Results of investor motivation survey conducted in the EAC), представяне в Лусака на 12.2.2013 г.

(47)

„Подкрепа на развитието на по-ефективни данъчни системи“ – доклад до работната група на Г-20 от Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка, 2011 г.

(48)

Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Глобално партньорство в областта на почвите.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в Африка е създаден през 2012 г. под егидата на Г-8 като широко публично-частно партньорство (ПЧП), което цели да привлече частни инвестиции в селското стопанство с цел подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в Африка на юг от Сахара. Той включва членовете на Г-8, Африканския съюз (АС), Новото партньорство за развитие на Африка (НПРА) и неговата Всеобхватна програма за развитие на селското стопанство в Африка, правителствата на Буркина Фасо, Бенин, Кот д’Ивоар, Етиопия, Гана, Малави, Мозамбик, Нигерия, Сенегал и Танзания, както и местни и международни дружества. Конкретни партньори от Г-7 са натоварени с отговорността за координиране на изпълнението на инициативата в дадена африканска държава. ЕС отговаря за координацията за Кот д’Ивоар и Малави.

Всяка участваща държава в Африка е приела Рамка за сътрудничество с държавата (РСД), определяща задълженията на всяка от участващите страни. Тези ангажименти се отнасят до законодателни реформи в съответните африкански държави, намеренията за финансиране на донорите от Г-7 и ангажиментите на 180 дружества, участващи в инициативата, да инвестират общо 8 млрд. щатски долара. Две дружества се открояват във връзка със своя дял от селскостопанските инвестиции: швейцарското дружество за посевен материал Syngenta и норвежкото дружество за торове Yara International.

Докладчикът признава, че е необходимо африканските държави да инвестират в селското стопанство. Въпреки че целта на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването е разумна, съществуват много недостатъци.

Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването има за цел да възпроизведе в Африка азиатския модел на „Зелената революция“ от 60-те и 70-те години на 20-и век, основан на монокултурното производство, механизацията, биотехнологията, зависимостта от торове, дългите дистрибуторски канали и производството на култури за износ. Ограниченията на този подход са добре известни, особено свързаните с него рискове за околната среда.

Освен това договорените политики в приемащите държави имат за цел да създадат по-благоприятна за бизнеса среда чрез реформи на инфраструктурната, данъчната, поземлената или търговската политика, по-лесен достъп до „неизползваната земя“ за дългосрочно наемане, както и регулаторни реформи в областта на посевния материал за укрепване на правата върху интелектуалната собственост на селекционерите на растения.

Учудващо е, че малките стопанства почти не са консултирани при създаването на РСД, въпреки че се очаква да бъдат крайните получатели в рамките на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването. Съответно Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването е сериозно критикуван от гражданското общество, обществени фигури като специалния докладчик на ООН за правото на прехрана и от самите дребни земеделски стопани в Африка. Те предупреждават, че има риск Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да улесни заграбването на земя, да доведе до още по-голяма маргинализация на дребните производители и жените, подкрепяйки същевременно неустойчивото земеделие.

ЕС и държавите членки трябва да играят ключова роля за преобразуването на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в истински инструмент за подкрепа на семейното земеделие и местните икономики в Африка на юг от Сахара с цел борба с бедността и продоволствената и хранителната несигурност. За тази цел е от първостепенно значение да се предприемат мерки във връзка със следните предизвикателства:

1.  Управление и ангажираност

Големите чуждестранни дружества и донорите се нуждаят от силни структури на управление в съответните страни партньори, за да се гарантира справедливо разпределение на рисковете и ползите между участващите страни. Те се нуждаят и от подходящи институционални и правни рамки, които в достатъчна степен регламентират ПЧП, както и предварителна консултация с множество заинтересовани страни и крайни потребители. Въпреки това в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването до голяма степен липсва представителство на организациите на производители и групите на местно ниво. Мега-ПЧП са изначално свързани с рискове в държавите в Африка на юг от Сахара, в които управлението често е незадоволително, и създават възможности за корупция.

Докладчикът изразява загриженост относно това, че РСД се позовават само избирателно на съществуващите международни стандарти за отговорно инвестиране в селското стопанство. Например РСД не се позовават нито на Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност на ФАО от 2004 г., нито на задълженията на частните инвеститори в областта на правата на човека, като ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, нито пък на насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (2011 г.).

Докладчикът счита, че участващите държави трябва ясно да се ангажират ефективно да прилагат международните стандарти, които регулират инвестициите чрез подход, основан на правата на човека, включително на Рамката и насоките на АС в областта на поземлената политика в Африка и на неговите ръководни принципи относно широкомащабните инвестиции в Африка.

2.  Рамка за отчетност

РСД не са изцяло достъпни за обществеността, което възпрепятства местното гражданско общество да извършва добър мониторинг. Освен това участващите дружества не следват общ формат или качествени показатели, за да има възможност за оценки на проектите.

Докладчикът изисква публикуването на всички писма за намерения, в тяхната цялост, както и включването на строги механизми за мониторинг и показатели за изпълнение във всички РСД. Освен това е необходимо да бъде въведен механизъм за обжалване за засегнатите местни жители и общности. Местното гражданско общество трябва да участва активно в мониторинга и оценката на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването.

Договорното земеделие е централен елемент при интеграцията на дребните земеделски производители във веригите на добавена стойност. Въпреки това РСД следва да бъдат преразгледани, за да бъдат подобрени разпоредбите от договорите между купувачите и местните доставчици и да се осигури благоприятна правна рамка по отношение на, наред с другото, споразуменията за ценообразуване, зачитането на правата на жените, подкрепата за устойчивото селско стопанство, създаването на подходящи механизми за уреждане на спорове и укрепване на организациите на земеделските стопани, за да се подобри тяхната позиция за водене на преговори в преговорите за земеделски договори.

3.  Насърчаване на устойчиво семейно селско стопанство

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата от декември 2015 г. подчертават колко е важно да бъде разработен модел на селско стопанство, който подобрява устойчивостта и създава устойчиви продоволствени системи. Семейните селски стопанства и дребните земеделски производители са основните инвеститори в африканското селско стопанство и осигуряват над 60% от заетостта в Африка на юг от Сахара(1). Те са демонстрирали своята способност за увеличаване на производството на храни по устойчив начин (често чрез агроекологични практики), разнообразяване на производството, принос към развитието на селските райони, увеличаване на доходите и с това, на свой ред, принос към намаляване на бедността.

Вместо да подкрепя модела на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването за „съвременно“ селско стопанство с „предприемаческа насоченост“, основано на мащабно промишлено селскостопанско производство, докладчикът, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на прехрана от 2009 г. и на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), призовава африканските правителства да инвестират в семейното селско стопанство или агроекология.

4.  Достъп до земя и сигурност на владението

Въпреки че в Африка съществуват различни форми на владение на правото на поземлена собственост (обичайна, обществена, частна), РСД почти изключително се позовават на правото на собственост върху земята (или сертифициране на земя) във връзка с правата на владение.

Фактите показват, че правото на собственост върху земята не води автоматично до сигурност на владението за местните общности. В действителност, премахването на обичайните или общинските системи за владение и акцентирането върху правото на собственост върху земята често водят до още по-голяма несигурност по отношение на поземлените права на бедните, и по-специално жените. Дребните производители на храни и коренното население обикновено не разполагат с правно признание на поземлените си права, което ги прави уязвими по отношение на неподходящи сделки със земя, отчуждаване без съгласие или липса на справедливо обезщетение, особено в контекста на лошото управление и непълната поземлена реформа. Освен това, инвеститори и местният елит, участващи в сделки със земя, имат склонност да описват земята за продажба като „неизползвана“ или „неизползвана в достатъчна степен“, като често пренебрегват или прикриват скотовъдни дейности.

Тези рискове са добре илюстрирани с развитието на така наречените „центрове на растеж“ (напр. проектът PROSAVANA в Мозамбик), които имат за цел да привличат международни инвеститори в Африка, като предоставят земя на разположение на големи частни дружества за сметка на семейните селски стопанства, често в много плодородни региони.

Във връзка с това докладчикът настоятелно призовава участващите африкански държави да спазват традиционните поземлени права на общностите и да прилагат изцяло Доброволните насоки от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите. Инвестициите, осъществени в рамките на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, следва да бъдат предмет на предварителни проучвания на въздействието във връзка с правата на собственост върху земята и да подлежат на свободни и предварителни консултации със и осведомено съгласие на местните общности.

5.  Законодателство в областта на посевния материал

Правата на земеделските стопани свободно да произвеждат, разменят и продават посевен материал са в основата на близо 90% от земеделския поминък на африканския континент(2). Докладчикът изразява загриженост относно корпоративните искания за укрепване на правата на селекционерите на растения чрез хармонизиране на африканското законодателство относно посевния материал в съответствие с Конвенцията от 1991 г. на Съюза за закрила на новите сортове растения (UPOV), която забранява повечето от тези неформални договорености. Това би могло да застраши многообразието на посевния материал, което е от жизненоважно значение за адаптиране към изменението на климата и за продоволствената сигурност. Освен това патентите, свързани с увеличаването на продажбите на сертифицирани семена в Африка увеличават зависимостта на дребните земеделски производители и вероятността от задлъжняване.

Тъй като контролът, собствеността и достъпността на посевния материал са от решаващо значение за продоволствената сигурност и устойчивостта на бедните земеделски стопани, докладчикът счита, че донорите следва да подкрепят системите за посевен материал на земеделските стопани, за да се позволи известна степен на независимост от търговския сектор на посевен материал, и поради факта, че генетичното разнообразие на посевен материал осигурява по-добра пригодност на посевния материал за местните агроекологични условия.

6.  Пол

Доскоро подкрепата за селското стопанство често се съсредоточаваше върху управляваните от мъжете култури за износ, оставяйки жените до голяма степен отговорни за задачата за производство на храни за препитанието на семейството.

Докладът за напредъка на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването от 2014 г. посочва, че само 21% от дребните земеделски стопани, участващи в проекти на Новия алианс, са жени. Въпреки това те представляват до 50% от семейните земеделски стопанства в Африка на юг от Сахара(3). Като обръща недостатъчно внимание на пола, Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването допринася за засилване на неравенството и допълнителната маргинализация на африканските жени.

Специфични показатели следва да измерват въздействието на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването върху равенството между половете. Също така следва да се даде приоритет на премахването на всякаква дискриминация спрямо жените по отношение на достъпа до земя, на подобряването на достъпа на жените до схеми за микрокредитиране и услуги, както и за ефективното участие на жените в планирането и прилагането на политиките в областта на научните изследвания и развитието.

7.  Финансиране на инвестициите в селското стопанство в Африка

Докладчикът има сериозни резерви по отношение на подкрепата на инвестициите в селското стопанство в Африка чрез големи ПЧП като Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването.

Основните частни участници в Новия алианс са многонационални дружества, които вече се ползват с господстващо положение на пазара и на които често се предоставят стопански, тарифни и данъчни облекчения в приемащите държави. Планираните инвестиции се основават на разбирането, че дребните земеделски производители могат да бъдат извадени от състоянието на бедност, като те бъдат интегрирани във веригите за създаване на добавена стойност в хранителната промишленост. В действителност, по-голямата част от производителите не са разположени достатъчно близо до пазара, не разполагат с достатъчен капацитет за производство на необходимите обеми и им липсва необходимото техническо обучение, за да бъдат в състояние да отговарят на високите изисквания по отношение на управлението на производството, счетоводството, хигиенните мерки и инвестициите. Освен това съществуват огромни асиметрии, що се отнася до влиянието, между мултинационалните дружества в областта на агроиндустрията, регионалните и националните участници и по-малките предприятия в африканските държави.

Официалната помощ за развитие (ОПР) следва да служи на целта за намаляване на бедността, а не на интересите на търговската политика на ЕС. Докладчикът счита, че ЕС не следва да използва ОПР за подкрепа на транснационални дружества, действащи като монополи или картели, които допринасят за отслабване на местния частен сектор, като по този начин застрашават семейните земеделски стопанства и дребните земеделски производители.

***

В заключение: Докладчикът сериозно поставя под въпрос способността на мега-ПЧП като Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да допринасят за намаляването на бедността и за продоволствената сигурност, тъй като има риск най-бедните общности да поемат тежестта на социалните и екологичните рискове, свързани с него. Като се имат предвид съществуващите пропуски, докладчикът счита, че ЕС и неговите държави членки следва да преустановят настоящата си подкрепа за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването. Вместо това донорите и националните правителства следва да инвестират в модел на селско стопанство, който е устойчив и подкрепя земеделието, осъществявано от дребните земеделски стопани, и жените, и който отключва потенциала на местните и регионалните пазари в полза на семейните земеделски стопанства и предоставя качествени хранителни продукти за потребителите на достъпни цени.

(1)

FAO Statistical Yearbook 2012(Годишен статистически справочник на ФАО за 2012 г.), стр.18

(2)

Оливие Де Шутер (2009 г.): ‘, стр.23.

(3)

ФАО (2011 г.): Състоянието на прехраната и селското стопанство. Жените в селското стопанство. Премахване на неравнопоставеността между половете с цел развитие


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (18.3.2016)

на вниманието на комисията по развитие

относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването

(2015/2277(INI))

Докладчик по становище: Моли Скот Кейто

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Общ подход

1.  отбелязва, че в съвместното изявление от 2009 г. от Акуила относно продоволствената сигурност правителствата от Г-8 поеха ангажимент за подкрепа на национални стратегии за увеличаване на производството на храни и за осигуряване на по-голям достъп до храни, като се поставя специален акцент върху овластяването на дребните земеделски стопани и на жените в селското стопанство, както и върху осигуряването на по-голям достъп за тях до поземлени и финансови услуги, включително микрофинансиране и пазари;

2.  отбелязва, че FSPF на ЕС(1) подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки да се съсредоточат върху производството на храни в малки стопанства с цел увеличаване на наличието на храни в най-слаборазвитите страни, което би имало многобройни ефекти, като увеличаване на доходите и устойчивостта на производителите, засилване на наличието на храни за населението изобщо, повишаване на качеството на околната среда и насърчаване на МСП и развитието на селските райони чрез обработване;

3.  признава, че по отношение на политиката за продоволствената сигурност в развиващите се страни акцентът е изместен от увеличаването на производството на селскостопански стоки към гарантирането на капацитета на страните да се самоизхранват и да укрепят цялостната си продоволствена независимост, разбирана като правото на хората да вземат решения за собствената си селскостопанска и продоволствена политика и продукция;

4.  затова призовава за намирането на средства за заместване на прекомерното разчитане на вносни храни с устойчиво местно производство на храни, като приоритетно се отглеждат местни култури, отговарящи на хранителните изисквания; отбелязва, че това придобива все по-голяма важност, тъй като климатът и пазарите стават все по-непостоянни;

5.  счита, че самодостатъчността, съсредоточена върху местно производство на храни и по-къси регионални продоволствени вериги, би допринесла за намаляване на глада и гарантиране на равен достъп до храна за местното население, като осигури по-добри условия за живот и дългосрочна продоволствена сигурност; като се вземе предвид, че нелоялните търговски споразумения могат да уронят възможността на тези страни да се самоизхранват и да изключат техните селскостопански производители от достъп до някои пазари, износът следва да се разглежда като възможност едва след постигането на тези основни цели, свързани с продоволствената сигурност;

6.  подкрепя „средно- и дългосрочните програми за устойчиво селско стопанство и продоволствена сигурност, изхранване и развитие на селските райони, за премахване на първопричините за глада и бедността, включително чрез постепенното осъществяване на правото на подходяща храна“, както и достъпа до чиста вода, включване на общността в дейности, свързани със селскостопанското развитие (производство, преработка и търговска реализация), особено чрез „изграждане на капацитет, съсредоточаване върху интегрираните дейности, насочени към политиките, институциите и хората, със специален акцент върху дребните стопани и жените в селското стопанство“(2), които ги еманципират и укрепват правото им на достоен труд;

7.  отбелязва, че стабилността е по-висока и емиграцията намалява, когато е налице продоволствена сигурност, основаваща се на живи и здрави почви и агроекосистеми, устойчиви на изменението на климата;

Дребномащабно земеделие

8.  отбелязва, че малките земеделски стопанства винаги са имали основна роля в започването на икономическото и социалното развитие на държавите чрез гарантиране на продоволствената сигурност за цялото население, намаляване на необходимостта от разходи от валутните резерви за внос на храни и чрез осигуряване на работни места;

9.  подчертава, че дребните земеделски стопани, които произвеждат около 70% от храната, консумирана в Африка, имат основна роля за местния поминък и са жизненоважни за приобщаващото земеделско развитие;

10.  подчертава, че Новият алианс за продоволствена сигурност и изхранване в Африка (NAFSN) трябва да е от полза най-напред и преди всичко за малките семейни предприятия, така че те да могат да си осигурят място и да засилят ролята си в продоволствената верига;

11.  отбелязва, че частните чуждестранни инвестиции и политиките за либерализация на търговията могат да имат значително въздействие върху различните селскостопански сектори на развиващите се икономики;

Заграбване на земя, достъп до земя и концентрация на земя

12.  отбелязва опасностите от прекомерното дерегулиране на собствеността върху земята; подчертава, че достъпът до земеделска земя и употребата на традиционни методи за отглеждане от дребните земеделски стопани са сериозно застрашени;

13.  осъжда широкомащабната концентрация на собствеността върху земята, включително заграбването на земя, извършвано от чуждестранни инвеститори, което засяга местните дребни земеделски стопани и има сериозни последици за селскостопанското производство, като повишава цените на храните и допринася за продоволствената несигурност и бедност на местно, регионално и национално равнище;

Преход към нов модел на земеделие

14.  признава ролята на достъпа до вода за селскостопански нужди и рисковете от прекаленото разчитане на ценна вода за напояване, и с оглед на това отбелязва необходимостта да се ограничат разсипническите напоителни практики и подчертава ролята, която могат да имат водохранителните агрономски техники за предотвратяването на изпаряването, задържането на водата в жива и здрава почва и запазване на източниците на питейна вода незамърсени;

15.  признава специфичните потребности на тропическото земеделие и земеделието в полусухите райони, особено по отношение на културите, които изискват засенчване и защита на почвите, и счита, че добивът на монокултури е остарял, щом все повече и повече се преустановява в държавите – донори в NASFN;

16.  отбелязва необходимостта от преход към устойчиво, диверсифицирано селско стопанство, което намалява суровинната зависимост и влошаването на състоянието на земите, и увеличава издръжливостта на отрицателните последици от изменението на климата;

17.  подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да доведе до създаването на регионално адаптирана земеделска структура на първичния етап и на етапите на преработка;

18.  предупреждава относно прекомерното разчитане на производството на нехранителни селскостопански стоки, вместо на храни, особено на суровини за агрогорива, чрез инициативи, финансирани от Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, тъй като производството на тези стоки може да има отрицателни въздействия върху продоволствената сигурност и продоволствената независимост на участващите държави;

19.  призовава при изготвянето на стратегии и планове за действие да се вземат под внимание местното ноу-хау и местните сортове, както и да се прилагат естествени техники на производство на семена и посадъчен материал, и това да се прави при съгласуване с местните общности;

Агроекология и агро-лесовъдство

20.  отбелязва значителния потенциал на дългосрочните аграрно-екологични подходи, които се отличават с ефективно използване на ресурсите и се основават на разнообразието от видове и наличието на полезни видове, на разпределянето на рисковете и на рециклирането на отпадъци;

21.  отбелязва, че такива агрономически техники, които подпомагат естествени процеси, като образуването на най-горния почвен слой, регулирането на водата и вредителите, или затворения цикъл на хранителните вещества, могат да осигурят дългосрочна продуктивност и плодородие с ниски разходи за земеделските стопани и администрациите;

22.  отбелязва, че чрез устойчиво управление на почвите може да се произведе до 58% повече храна в целия свят(3);

23.  подкрепя аграрно-екологични подходи, особено подходите, съсредоточени върху почвите, като пермакултурата, агро-лесовъдството, ротацията на културите и междинните култури, особено при бобовите растения, подсяването, компостирането и мулчирането, с цел да се изпълняват в по-голяма степен екосистемните функции и така чрез естествени процеси да се повишат продуктивността и плодородието в дългосрочен план;

24.  отбелязва взаимодействията между подходите, които се основават на почвата и дърветата, и адаптирането на агро-екологичните системи към изменението на климата; отбелязва по-специално голямото търсене на дърва за огрев; отбелязва конкретно многофункционалността на дърветата, които обогатяват почвата с азот;

25.  отбелязва, че агрохимикалите могат да бъдат както използвани прекомерно, така и използвани по неподходящ начин в развиващите се държави, например в тези, които участват в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

26.  отбелязва, че това се дължи на неграмотност и липса на подходящо обучение и че може да доведе до значително по-високи нива на остатъци от пестициди в пресните плодове и зеленчуци, както и до отравяне и други ефекти върху човешкото здраве за земеделските стопани и техните семейства;

Достъп до питателна храна и вода

27.  подчертава, че висококачественото, балансирано хранене е от съществено значение и твърди, че изхранването следва да бъде в сърцевината на (пре-)структурирането на хранителните системи;

28.  припомня, че само енергийният прием не може да се използва за посочване на хранителния статус;

29.  подчертава, че милиони хора в Африка, особено деца, страдат от глад и недохранване, които са основните причини за смъртност на континента, и че в допълнение към заграбването на земя и изменението на климата гладът е една от главните причини хората да напускат домовете си;

30.  признава жизненоважната роля на достъпа до чиста питейна вода и въздействието, което земеделието може да има върху него;

31.  призовава за селскостопански и продоволствени политики, които да са съобразени с условията, отговарят на потребностите на цялото общество и имат за цел премахване на глада и недохранването;

32.  подчертава необходимостта от стратегии за свеждане на хранителните отпадъци до минимум по цялото протежение на хранителната верига;

Критични бележки

33.  приветства ангажираността на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването с продоволствената сигурност, но изразява загриженост относно факта, че използваните средства се основават на неактуални модели на селскостопанско развитие и на неравностойно равновесие на силите;

34.  изразява загриженост, че NAFSN може да не е от полза за малките семейни стопанства, каквото беше първоначалното му предназначение, а че вместо това ги прави зависими от скъпи външни суровини;

35.  отбелязва опасностите в участващите държави от дерегулирането на сектора на семената, което може да доведе до прекомерна зависимост на дребните земеделски стопани от семена и продукти за растителна защита, произведени от чуждестранни предприятия;

36.  подчертава, че процесът на вземане на решения в рамката за сътрудничество не включва всички заинтересовани страни, а изключва, наред с другото, селските общности, земеделските работници, дребните земеделски стопани, рибарите и коренното население и не отчита правото им на участие;

37.  счита, че африканските държави следва да се третират като партньори в този Алианс, вместо да се разглеждат само като доставчици на услуги, които намаляват „рисковете и несигурността“ за частните инвеститори;

38.  отбелязва доклада на Г-20 за 2011 г., който подчертава, че инвестиции, извършвани въз основа на данъчни съображения, могат да се окажат краткосрочни; припомня, че многобройни проучвания относно мотивацията на инвеститорите са показали неутрално или отрицателно влияние на специалните данъчни стимули върху техните решения да инвестират(4);

39.  отбелязва, че данъчни стимули, които включват освобождаване от корпоративен данък в специални икономически зони, лишават африканските държави от приходи от данъци, които иначе биха могли да бъдат източник на жизненоважна обществена инвестиция, особено в селското стопанство, в продоволствената сигурност и в програми, свързани с храненето(5);

40.  изразява съжаление, че единственият показател, общ за десетте рамки за сътрудничество в NAFSN, е индексът на Световната банка „Doing Business“;

Искания – участващи държави

41.  призовава участващите държави:

–  да приложат Доброволните насоки на ФАО от 2004 г. в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност и Принципите на ФАО от 2014 г. за отговорни инвестиции в селскостопанските и продоволствените системи, и да гарантират спазване на Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека;

–  да гарантират, че оценката на NAFSN не се ограничава с качеството на инвестициите, а оценява и качеството на въздействието върху развитието, като се обхващат, наред с другото, целите относно правата на жените и внедряването на дребните земеделски стопани, балансираното и здравословното хранене и устойчивостта на снабдяването с храни;

–  да извършат и публикуват, като част от докладите за напредъка на отделните държави, годишни оценки и резултати относно изпълнението на Рамката за сътрудничество с държавите (РСД), за да проверят дали ангажиментите са изпълнени;

–  да гарантират основан на правата на човека подход към удостоверяването на собствеността върху земята, като приемат и изпълнят изцяло доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност;

–  да осигурят отворени и приобщаващи договорености, които да отдават приоритет на правата и интересите на тези, които са законни носители на правата върху земята, особено дребни и малки семейни стопанства; да гарантират по-конкретно, че всички общности, живеещи на земя, чиято собственост и/или контролът върху нея се прехвърля, дават своето свободно, предварително и информирано съгласие за това;

–  да преразгледат публичните политики и проекти, с оглед да се премахнат всякакви стимули за заграбване на земя и непроизводителна собственост върху земя;

–  да задействат обвързващи национални мерки срещу заграбването на земя, корупцията, основана на прехвърляне на земя, и използването на земята за спекулативно инвестиране;

–  да наблюдават схемите за право на собственост върху земята и схемите за сертифициране, за да се гарантира, че те защитават интересите на дребните земеделски стопани, не концентрират собствеността върху земята и не лишават общности от ресурси, на които те разчитат;

–  да гарантират, че финансовата помощ не се използва за подкрепа на инициативи, които дават възможност на дружествата да изместват местните общности;

–  да използват процеси на участие за изработването на схеми за договорно земеделие, съобразени с потребностите на местните общности;

–  да създават, насърчават и подкрепят организации на производителите, като кооперации, които да укрепват преговорната позиция на дребните стопани, като създадат необходимите условия, за да се гарантира, че пазарите възнаграждават по-добре дребните стопани, и се даде възможност за обмяна на знание и най-добри практики между дребните стопани;

–  да установят сътрудничество между местните производители, местните общности, местните органи и организациите на гражданското общество с цел преодоляване на продоволствената несигурност и подобряване на техните средства за препитание, да се консултират с националните заинтересовани страни и да осигурят цялостното участие на местните участници в изпълнението на програмата;

–  да ускорят създаването на платформи с множество участници (организациите на дребните земеделски стопани, заинтересованите общности, представителите на организираното гражданско общество);

–  да гарантират, че дребните земеделски стопани, особено жените, имат ясно определени права на достъп до земя и вода и извличат пълна полза от развитието; да се консултират обстойно с пастирските общности при обмислянето на инвестиции, финансирани от NAFSN, за да се избегнат споровете за земи и да се оптимизира използването на общинските земи; да основат всички дейности върху интересите и потенциала на националните дребни земеделски стопани;

–  да осигурят подходящо равнище на публични инвестиции, така че да се гарантират трайни, устойчиви и приобщаващи решения;

–  да предоставят на селските стопани възможността да избягват суровинната зависимост и да подкрепят посевните системи на земеделските стопани, за да се запазва и подобрява агро-биоразнообразието чрез поддържане на обществени, местни банки за семена, обмен и непрекъснато развитие на местните сортове семена, конкретно чрез предоставяне на гъвкавост по отношение на каталозите семена, така че да не изключват сортовете на земеделските стопани, като в същото време се гарантира запазването на традиционните продукти;

–  да опазват и насърчават достъпа до и обмена на семена и селскостопански суровини за дребните земеделски стопани, маргинализираните групи и селските общности; да спазват международните споразумения за непатентоспособността на живи организми и биологични процеси, особено когато става въпрос за местни породи и видове;

–  да избягват да правят системите за производство на храна прекомерно зависими от изкопаеми горива, за да се ограничи нестабилността на цените и да се смекчат последиците от изменението на климата;

–  да развият местни и регионални къси вериги за доставка на храна и подходяща инфраструктура за съхранение и съобщения за тази цел, тъй като късите вериги за доставка са най-ефективни в борбата срещу глада и бедността в селските райони;

–  да разработят политики в подкрепа на устойчивото земеделие, като насърчат по-разнообразни селскостопански системи, управлявани според принципите на агроекологията, включително агро-лесовъдството и интегрираното управление на вредителите;

–  да позволяват достъпа на африканските земеделски стопани до достъпни в ценово отношение и икономични на суровини решения за специфичните за Африка агрономични предизвикателства;

–  да гарантират по-широк обхват и изпълнение на преследваните цели от NAFSN чрез инвестиране в образование, обучение и услуги за разрастване на стопанствата, чрез подходи, ориентирани към общността, основани на участието и обхващащи храненето, поземлената собственост, правата, агро-лесовъдството и устойчивото земеделие с ниско потребление на суровини, включващо устойчиви традиционни техники;

–  да насърчават широкото разнообразие на хранителни, местни и доколкото е възможно, сезонни хранителни култури, за предпочитане адаптирани на местно ниво или местни сортове и видове, включително плодове, зеленчуци и ядки, за да се подобри храненето чрез непрекъснат достъп до разнообразен, пълен и достъпен начин на хранене, адекватен по отношение на качеството, количеството и разнообразието, а не само на приема на калории, и съобразен с културните ценности;

–  да гарантират, че стратегиите не се основават само на производството на повече храна, по-конкретно на големи количества култури, които са с високо съдържание на калории, но чието преобладаване може да доведе до недостиг на хранителни вещества в диетата;

–  да предотвратят мерки, които биха възпрепятствали достъпа до адекватно хранене и храна, по-специално мерки, които биха могли да възпрепятстват достъпа на населението до гарантиращи неговото оцеляване ресурси и суровини и използването им;

–  да гарантират, че храненето е включено в основните публични услуги (включващи здравеопазване, водоснабдяване и канализация);

–  да поемат ангажимент за цялостното изпълнение на Международния кодекс за търговия със заместители на майчиното мляко и на резолюциите, приети от Световната здравна асамблея, относно храненето на кърмачетата и малките деца;

–  да разработват политики, които овластяват и еманципират жените от селските райони, като се обръща специално внимание на ограниченията, свързани с времето и мобилността;

–  да гарантират равните права и обществените и свързаните с вземането на решения роли на жените, особено по отношение на достъпа до земя, финансиране и ресурси;

–  да гарантират, че жените извличат полза от преобразуването в земеделието, чрез борба срещу дискриминационните обичаи и отстраняване на дискриминационните разпоредби, които възпрепятстват достъпа до ресурси;

–  да включат в рамките за сътрудничество между страните специфични цели за овластяване на жените със срокове за тяхното изпълнение; да предприемат откликващо на перспективата на пола бюджетиране на проектите и текуща оценка с данни, класифицирани по пол;

–  да включат перспектива, свързана с пола, в официалните статистики и показателите на политиките за селско развитие, така че да се определят най-добри практики и по-добре ориентирани стратегии;

–  да създадат системи за гарантиране на прозрачност и отчетност на всички инициативи;

–  да гарантират, че оценките, включително оценките на въздействието, на всички проекти се извършват от независими органи, с широк набор от показатели за измерване на въздействието върху продоволствената сигурност, храненето и бедността, като по този начин се извършва всеобхватна оценка на напредъка на всяка страна в контекста на NAFSN;

–  да гарантират, че финансовите, данъчните или административните реформи не освобождават инвеститорите от справедлив принос към данъчната основа на участващите страни, нито дават нелоялно предимство на инвеститорите пред дребните стопани;

–  да гарантират, че техните съответни правителства запазват правото си да защитават своите селскостопански пазари и своите пазари на храни чрез подходящи тарифни и данъчни режими, които са особено необходими за справянето с финансовите спекулации и избягването на данъци;

–  да прилагат Доброволните насоки на ФАО от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите посредством отворени и приобщаващи договорености, които отдават приоритет на правата и потребностите на тези, които са законни носители на правата върху земята;

–  да преразгледат публичните политики и проекти, с оглед да се премахнат всякакви стимули за заграбване на земя;

–  да приемат политики в подкрепа на отговорната търговия и да поемат ангажимент за отстраняване на тарифните бариери, които въздействат разубеждаващо на регионалната търговия;

Искания – ЕС и държавите членки

42.  призовава ЕС и държавите членки, като най-голям в света донор на помощ за развитие:

–  да обвържат непрекъснатата си подкрепа за NASFN и за интензивно сътрудничество с условието за изпълнение на гореизброените условия;

–  да държат предприятията отговорни за спазването на правата на човека, поземлените права и социалните, екологичните и трудови стандарти, и особено да гарантират, че държавите членки изпълняват извънтериториалните задължения на държавите, като гарантират както че техните политики не способстват за нарушаване на правата на човека в други страни, така и че недържавните заинтересовани участници не възпрепятстват упражняването на тези права;

–  да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, спазват и насърчават други партньори в Алианса да зачитат правата на местните общности и потребностите на малките стопанства, като следват основан на правата на човека подход в рамките за сътрудничество, като включват подкрепата за екологичните, социалните, поземлените, трудовите и свързаните с правата на човека гаранции и най-високи стандарти за прозрачност по отношение на инвестиционните си планове;

–  да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, прилагат политика на социална отговорност, когато изготвят трудови договори и не се възползват от своето икономическо предимство пред работниците от местните общности;

–  да поощряват участващите държави да изпълняват с демократични средства своите политики в областта на селското стопанство и храните и своите приоритети и стратегии, определени чрез устойчив селскостопански модел;

–  да признават необходимостта участващите държави да постигнат продоволствена сигурност и да защитават тяхното право да бъдат възможно най-самостоятелни;

–  да подкрепят и популяризират местни африкански предприятия и заинтересовани страни в ролята им на първостепенни участници и бенефициенти на инициативите на NAFSN;

–  да прилагат неотдавнашното решение на СТО да се премахнат субсидиите за износ на селскостопански продукти, които нарушават местните пазари и унищожават средствата за препитание в развиващите се държави;

–  да премахнат тарифните бариери, които възпират африканските държави да добавят стойност към местно произведените суровини;

–  да осигурят ефективни програми на ЕС с акцент върху повече по-маломащабни проекти, изпълнявани на местно и регионално равнище;

–  да вземат предвид факта, че жизнените, здрави селски общности и икономики и плодородните, производителни и устойчиви системи на стопанство могат да задържат хората да живеят на своята земя и по този начин спомагат за повишаване на световната стабилност, като не способстват за масовата миграция;

43.  призовава участващите правителства и инвеститорите: да влязат в диалог с гражданското общество, местните общности и други институции относно NAFSN; да гарантират, че сключените споразумения са обществено достъпни в условия на прозрачност; и да гарантират, че в органите за вземане на решения на NAFSN са представени съответните организации на гражданското общество.

(1)

Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната, COM (2010)0127.

(2)

Заключителна декларация от Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, ФАО, 2009 г.

(3)

Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Глобално партньорство в областта на почвите.

(4)

Муачинга Е. (Екип за световно данъчно опростяване, група на Световната банка, Mwachinga, E.), „Резултати от проучването на мотивацията на инвеститорите, проведено в Източноафриканската общност“ (Results of investor motivation survey conducted in the EAC), представяне в Лусака на 12.2.2013 г.

(5)

„Подкрепа на развитието на по-ефективни данъчни системи“ ― доклад до работната група на Г-20 на Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка, 2011 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Heidi Hautala, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Linda McAvan, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira, Davor Ivo Stier, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Brian Hayes, Paul Rübig

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Tiziana Beghin, Miroslav Poche


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

23

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Paavo Väyrynen

ECR

Amjad Bashir, Nirj Deva

EFDD

Tiziana Beghin, Ignazio Corrao

GUE/NGL

Marina Albiol Guzmán, Lola Sánchez Caldentey

PPE

Brian Hayes, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Maurice Ponga, Cristian Dan Preda, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Linda McAvan, Miroslav Poche, Elly Schlein, Pedro Silva Pereira

VERTS/ALE

Heidi Hautala, Maria Heubuch

0

-

1

0

PPE

Paul Rübig

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация