Процедура : 2015/0136(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0190/2016

Внесени текстове :

A8-0190/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/06/2016 - 12.8
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0260

МЕЖДИНЕН ДОКЛАД     
PDF 612kWORD 109k
30.5.2016
PE 580.548v02-00 A8-0190/2016

относно проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море по отношение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

(14112/2015 – C8-0409/2015 – 2015/0136(NLE))

Комисия по правни въпроси

Докладчик: Павел Свобода

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море по отношение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

(14112/2015 – C8-0409/2015 – 2015/0136(NLE))

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14112/2015),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 81 и член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0409/2015),

–  като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договорите(1),

–  като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г.(2),

–  като взе предвид Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море, 1996 г. (Конвенция ОВВ от 1996 г.),

–  като взе предвид Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. (наричан по-долу „Конвенцията ОВВ от 2010 г.“),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2015)0305),

–  като взе предвид Решение 2002/971/ЕО на Съвета от 18 ноември 2002 г. за упълномощаване на държавите членки, в интерес на Общността, да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 1996 г.(3),

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират в интерес на Европейската общност Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. („Конвенция ОВВ“) (COM(2001)674),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработеният Регламент „Брюксел I“)(4),

–  като взе предвид изявлението на Комисията за протокола от заседанието на Комитета на постоянните представители и на Съвета от 20 ноември и от 8 декември 2015 г.(5),

–  като взе предвид документа от 18 септември 2015 г. на сектора за морски транспорт, с който настоятелно се призовават държавите членки да ратифицират или да се присъединят към Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ в най-кратки срокове в съответствие с подхода, предложен от Комисията(6),

–  като взе предвид член 99, параграф 3 от своя правилник,

–  като взе предвид междинния доклад на комисията по правни въпроси (A8-0190/2016),

A.  като има предвид, че целта на Конвенцията ОВВ от 2010 г. е да се осигури отговорност и заплащането на адекватно, навременно и ефективно обезщетение за загуби или щети, нанесени на хора, имущество и околната среда при превоза на опасни и вредни вещества по море посредством специализирания международен фонд ОВВ за обезщетяване;

Б.  като има предвид, че основните принципи, залегнали в конвенциите на Международната морска организация, включително Конвенцията ОВВ от 2010 г., са обективна отговорност на корабособственика, задължителна застраховка за покриване на щетите, причинени на трети лица, право на понеслите щети лица да подадат пряк иск срещу застрахователя, ограничаване на отговорността и, в случай на разлив на нефт и опасни и вредни вещества, специален фонд за обезщетяване, който плаща за щетите, когато те надхвърлят пределите на отговорността на корабособственика;

В.  като има предвид, че поради това тя, от една страна, има за цел да предвиди принципа „замърсителят плаща“ и принципите на превенция и предпазни мерки, за да се предприемат превантивни действия в случай на вреди за околната среда, и следователно попада в обхвата на политиката и общите принципи на Съюза относно околната среда, а от друга страна, има за цел да урежда въпроси в резултат на вреди, причинени от морския транспорт, и да предотвратява и свежда до минимум такива вреди, поради което попада в обхвата на политиката на Съюза относно транспорта;

Г.  като има предвид, че в Конвенцията ОВВ от 2010 г. се съдържат правила относно компетентността на съдилищата на държавите – страни по Конвенцията, по отношение на искове, подадени от лица, претърпели обхванати от Конвенцията щети, срещу корабособственика или неговия застраховател или срещу специализирания фонд ОВВ за обезщетяване, които също съдържат правила относно признаването и изпълнението на решения на съдилищата в държавите – страни по Конвенцията;

Д.  като има предвид, че според предложението на Комисията (COM(2015)0305) сключването на Конвенцията ОВВ от 2010 г. ще се припокрие с обхвата на правилата на преработения текст на Регламента „Брюксел I“;

Е.  като има предвид, че преработения текст на Регламент „Брюксел I“ предвижда няколко основания за компетентност, докато в същото време с глава IV на Конвенцията ОВВ от 2010 г. се установява много ограничителен режим за компетентност, признаване и изпълнение с цел да се осигурят равни условия за ищците и да се гарантира еднакво прилагане на правилата относно отговорността и обезщетяването;

Ж.  като има предвид, че, от една страна, специфичният характер на режима на компетентност на Конвенцията ОВВ от 2010 г., който има за цел да гарантира, че пострадалите при произшествия могат да се възползват от ясни процедурни правила и правна сигурност, което по този начин ще доведе до по-ефективни искове пред съдилища, а от друга страна – очакваните правни и практически трудности, свързани с прилагането на отделен режим на компетентност за Съюза, за разлика от прилагания за другите страни по Конвенцията ОВВ от 2010 г., са основание за изключение от общото прилагане на преработената версия на Регламент „Брюксел I“;

З.  като има предвид, че Дания е освободена от прилагането на дял V, трета част от ДФЕС и не участва в приемането на предложеното решение на Съвета относно аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси;

И.  като има предвид, че припокриването между Конвенцията ОВВ от 2010 г. и правилата на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела беше правното основание за Решение № 2002/971/ЕО, тъй като Протокола ОВВ от 2010 г. измени Конвенцията ОВВ от 1996 г., въздействието на Конвенцията ОВВ от 2010 г. върху правилата на ЕС следва да се оценява с оглед на обхвата и правилата на Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и Съвета („Директива за екологичната отговорност“)(7), която стана част от правния ред на ЕС след приемането на Решение № 2002/971/ЕО;

Й.  като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност изключва от своето приложно поле екологични щети или непосредствена заплаха от такива щети, които са обхванати от Конвенцията ОВВ от 2010 г. след влизането на последната в сила (член 4, параграф 2 и приложение IV към Директивата за екологичната отговорност);

К.  като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда обективна отговорност на корабособственика за всички щети, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, обхванати от Конвенцията, както и задължението да се сключи застраховка или да се осигури друга финансова гаранция за покриване на отговорността му за щета съгласно Конвенцията, като за тази цел се забранява предявяването на друга претенция към корабособственика освен в съответствие с посочената Конвенция (член 7, параграфи 4 и 5);

Л.  като има предвид, че освен ако всички държави членки не ратифицират или не се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г. в рамките на същия период от време, съществува риск секторът за морски транспорт да бъде подложен едновременно на два различни правни режима – режим на Съюза и международен режим, което би могло да доведе до неравнопоставеност за пострадалите при замърсявания, като например крайбрежните общности, рибарите и др. и също би било в противоречие с духа на Конвенцията ОВВ от 2010 г.;

M.  като има предвид, че другите конвенции на Международната морска организация, които се съдържат в приложение IV към Директивата за екологичната отговорност, се оказаха ефективни, тъй като успяха да постигнат баланс между интересите в областта на околната среда и търговските интереси чрез ясното насочване на отговорност, при което по принцип не съществува несигурност по отношение на това кой е отговорното лице, както и чрез въвеждане на задължително застраховане и бързи механизми за компенсация, които не се ограничават само до щети за околната среда;

1.    призовава Съвета и Комисията да вземат предвид следните препоръки:

i)  да се гарантира, че единството, цялостта и ефективността на общите правила на Съюза няма да бъдат неблагоприятно засегнати от международните ангажименти, поети чрез ратификацията на Конвенцията ОВВ от 2010 г. или присъединяването към нея в съответствие с установената съдебна практика на Съда(8);

ii)  да се обърне по-голямо внимание в тази връзка на припокриването на преработения текст на Регламент „Брюксел I“ и Конвенцията ОВВ от 2010 г. по отношение на процесуалните правила, приложими за искове и действия съгласно конвенцията пред съдилищата на държавите – страни по Конвенцията;

iii)  да се гарантира, че възможността за конфликт между Директивата за екологичната отговорност и Конвенцията ОВВ от 2010 г. е сведена до минимум, като се предприемат всички подходящи действия, за да се гарантира, че клаузата за изключителност съгласно член 7, параграфи 4 и 5 от Конвенцията ОВВ от 2010 г., според която не може да се предявява друг иск срещу корабособственика, освен в съответствие с посочената конвенция, се спазва изцяло от държавите членки, които са ратифицирали Конвенцията или са се присъединили към нея;

iv)  да се гарантира, че е намален рискът от създаването и укрепването на неблагоприятно конкурентно положение за държавите, които са готови да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г., в сравнение с тези, които биха искали да забавят този процес и да продължават да бъдат обвързани единствено от Директивата за екологичната отговорност;

v)  да се гарантира премахването на трайното успоредно съществуване на два режима за отговорността по море – един съгласно Съюза и друг на международно равнище – което би довело до фрагментиране на законодателството на Съюза и нещо повече, би било компромис с ясното насочване на отговорност и би могло да доведе до продължителни и скъпи съдебни производства в ущърб на пострадалите и сектора за морски транспорт;

vi)  да се гарантира в това отношение, че на държавите членки се налага ясно задължение да предприемат всички необходими стъпки за постигане на конкретен резултат, а именно да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г. в разумен срок, който не следва да бъде по-дълъг от две години, считано от датата на влизане в сила на решението на Съвета;

2.  стига до заключението, че този междинен доклад ще бъде допълнителна възможност за Съвета и Комисията да вземат предвид препоръките, посочени в параграф 1;

3.  възлага на своя председател да отправи искане за допълнително обсъждане към Комисията и Съвета;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ С 326, 26.10.2002 г., стр. 299.

(2)

Становище на Съда на Европейския съюз от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

(3)

ОВ L 337, 31.12.2002 г., стр. 55.

(4)

OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.

(5)

Бележка по точка 13142/15.

(6)

Достъпен на адрес: http://www.ics-shipping.org/docs/default-source/Submissions/EU/hazardous-and-noxious-substances.pdf.

(7)

Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).

(8)

Становище на Съда на Европейския съюз от 19 март 1993 г., 2/91, ECLI:EU:C:1993:106, точка 25; Решение на Съда от 5 ноември 2002 г., Комисия на Европейските общности/Кралство Дания, C-467/98, ECLI:EU:C:2002:625, точка 82; Становище на Съда на Европейския съюз от 7 февруари 2006 г., 1/03, ECLI:EU:C:2006:81, точки 120 и 126; Становище на Съда на Европейския съюз от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

На 17 декември 2015 г. Парламентът получи писмо с искане да даде одобрението си за проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ.(1) Тъй като не е предвидена клауза за регионална организация за икономическа интеграция в текста на Конвенцията или в Протокола, държавите членки следва да сключат това международно споразумение от името на Съюза, след разрешение на Съвета и одобрение на Европейския парламент по предложение на Комисията (член 218, параграф 6, буква а) от ДФЕС). Докладчикът предлага междинен доклад с цел сътрудничеството със Съвета и Комисията да доведе до положителен резултат. Докладчикът счита, че не би било подходящо Парламентът да даде одобрението си, преди да е гарантирано единството, цялостта и ефективността на правото на Съюза, както и основният принцип на предоставената компетентност на ЕС.

Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. е последната от конвенциите на Международната морска организация (ММО), свързани с отговорността и обезщетенията за щети, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, включително втечнен природен газ (ВПГ) и втечнен нефтен газ (ВНГ), като тя все още не е ратифицирана. Въз основа на опита си с подобни международни режими, регулиращи отговорността за щети, причинени от други корабоплавателни дейности, като например превоза на нефт с танкери, ММО прие това международно споразумение, изменено с Протокола ОВВ от 2010 г., за да допълни системата от конвенции за отговорността по море със специализиран инструмент. Нито Конвенцията ОВВ от 1996 г., нито Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ са влезли в сила.

Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда обективна отговорност за собственика на кораба, който превозва ОВВ, за всяка щета, произтичаща от инцидент във връзка с превозването на ОВВ по море на борда на този кораб. Съществуват ограничени изключения по отношение на обективната отговорност на собственика, която е придружена от задължението на собственика да сключи застраховка или да осигури друга финансова гаранция, за да покрие отговорността си за щета съгласно Конвенцията. Което е още по-важно, създаден е специален фонд за обезщетяване, който има за цел обезщетяването на всяко лице, претърпяло щети във връзка с превоза на ОВВ по море, когато това лице не е могло да получи пълно или адекватно обезщетение за щетите от страна на корабособственика или неговия застраховател. Общата сума на обезщетението е 250 милиона разчетни единици (приблизително 310 милиона евро по днешните валутни курсове) въз основа на обстойна система за вноски, изплащани на Фонда ОВВ от лицата, които получават ОВВ във всяка държава – страна по Конвенцията.

Глава IV на Конвенцията ОВВ от 2010 г. установява правила относно компетентността на съдилищата и признаването и изпълнението на съдебни решения, и по този начин се припокрива с обхвата на правилата, съдържащи се в преработения Регламент „Брюксел I“. При оценката на разликата между двата режима на компетентност става ясно, че Конвенцията ОВВ съдържа доста строг режим на компетентност, който е в контраст с множеството основания за компетентност, предвидени в преработения Регламент „Брюксел I“.

Докладчикът разбира, че с оглед на твърде специфичния характер на режима на компетентност на Конвенцията ОВВ, произтичащ от стремежа да бъде избегнато т.нар. „forum shopping“, да се гарантира равно третиране на кандидатите, като същевременно се обезпечи добро правораздаване чрез избягване на трудности, свързани с уреждането на едни и същи въпроси, с участието на едни и същи експерти, свидетели и обвиняеми в различни съдилища в няколко юрисдикции, както и поради очакваните правни и практически трудности, свързани с прилагането на отделен режим на компетентност за Съюза, за разлика от прилагания за другите страни по Конвенцията ОВВ от 2010 г., допускането на изключение от общото прилагане на преработената версия на Регламент „Брюксел I“ е оправдано.

Докладчикът също така разбира, че сключването на Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ в целия ЕС ще осигури еднакво прилагане на правилата за отговорността и обезщетенията във връзка с произшествия, причинени от кораби, превозващи ОВВ по море. Също така ще осигури наличие на достатъчно средства за обезщетяване на пострадалите при тези произшествия. Поради това докладчикът счита, че един международен режим е по-подходящ вместо регионални решения с цел да се осигури еднакво прилагане на правилата за отговорността и обезщетенията във връзка с произшествия, причинени от кораби, превозващи ОВВ по море в целия ЕС, предвид естеството на корабоплаването като световна стопанска дейност с трансграничното въздействие.

Предвид значителния дял на товарите с ОВВ в морския товарен превоз, глобалния характер на корабоплаването, както и трансграничното въздействие, което могат да имат произшествията, свързани с ОВВ, докладчикът счита, че е в интерес на Съюза като цяло да има хомогенен режим на отговорност, приложим към екологичните щети, произтичащи от превоза на ОВВ по море, който може да бъде постигнат само ако препоръките на Парламента бъдат надлежно разгледани от Съвета и от Комисията.

Докладчикът подчертава, че настоящият междинен доклад следва да не се счита за пречка пред създаването на единен режим на отговорност, а като усилие да се гарантира, че това се прави по възможно най-ефективен и справедлив начин, без да се нарушават единството, цялостта и ефективността на общите правила на правото на ЕС и без да се създават прекомерни различия за пострадалите при замърсяване (напр. крайбрежните общности, рибарите и др.) и сектора за морски транспорт.

Следователно докладчикът желае да започне диалог с Комисията и Съвета, за да се очертае една последователна политика на ЕС в областта на отговорността и обезщетяването за екологични щети, произтичащи от превоза на ОВВ по море.

(1)

SGS15/14576 във връзка с Решение 14112/15.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Enrico Gasbarra, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Dietmar Köster, Gilles Lebreton, Jiří Maštálka, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, József Szájer, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Angel Dzhambazki, Stefano Maullu

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jens Nilsson

Правна информация