Процедура : 2015/2353(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0224/2016

Внесени текстове :

A8-0224/2016

Разисквания :

PV 05/07/2016 - 9
CRE 05/07/2016 - 9

Гласувания :

PV 06/07/2016 - 6.9
CRE 06/07/2016 - 6.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0309

ДОКЛАД     
PDF 1099kWORD 524k
30.6.2016
PE 580.444v01-00 A8-0224/2016

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Комисия по бюджети

Съдокладчици: Ян Олбрихт, Изабел Тома

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.:

препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(1), и по-специално член 2 от него,

–  като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020(2),

–  като взе предвид Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(3),

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2014 г., озаглавена „Преговори относно многогодишната финансова рамка (МФР) за 2014 – 2020 г: извличане на поуки и бъдещо развитие“(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства(7),

–  като взе предвид своите резолюции от 19 ноември 2013 г. относно МФР за годините 2014 – 2020(8) и относно Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно политическото споразумение за многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно многогодишната финансова рамка(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г., озаглавена „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“(13),

–  като взе предвид междуинституционалната съвместна декларация, приложена към МФР, относно интегрирането на принципа на равенство между половете,

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 15 юни 2016 г. относно междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0224/2016),

А.  като има предвид, че действащата многогодишна финансова рамка (МФР) беше приета за първи път съгласно новите разпоредби на Договора от Лисабон, съгласно които Съветът, в съответствие със специална законодателна процедура, приема регламента за МФР с единодушие, след като получи одобрението на Европейския парламент;

Б.  като има предвид, че действащата МФР, която беше договорена през 2013 г., отразява приоритетите на Съюза към момента на нейното приемане; като има предвид, че през следващите години ЕС ще продължи да се сблъсква с предизвикателства, които не са били предвидени към момента на одобряването на МФР; като има предвид, че приоритетите на ЕС в областта на финансирането се умножиха, докато МФР остана непроменена;

В.  като има предвид, че за да се осигури демократичната легитимност на новата МФР и да се даде възможност на новата Комисия и на новоизбрания Парламент да препотвърдят и да направят отново оценка на политическите и бюджетните приоритети на ЕС, като внесат съответни корекции в МФР, Парламентът изиска включването на клауза за преразглеждане след изборите;

Г.  като има предвид, че споразумението за МФР за периода 2014 – 2020 г. беше постигнато в резултат на продължителен и изискващ много усилия процес на преговори, които се проведоха в много труден социален, икономически и финансов контекст; като има предвид, че в резултат на това общото равнище на МФР беше фактически намалено в сравнение с предходния програмен период;

Д.  като има предвид, че изправен от политическа гледна точка пред невъзможността да промени общите цифри в МФР, определени от Европейския съвет, Парламентът успя да договори включването на специален член в регламента за МФР относно задължителен и всеобхватен преглед/преразглеждане на МФР, създаването на нови и усъвършенствани разпоредби относно гъвкавостта и създаването на група на високо равнище за собствените ресурси;

Правна рамка и обхват на междинния преглед/междинното преразглеждане

1.  припомня, че в съответствие с член 2 от Регламента за МФР до края на 2016 г. Комисията представя задължителен преглед на изпълнението на МФР, отчитащ напълно икономическото положение към момента, както и последните макроикономически предвиждания, и придружен, по целесъобразност, от законодателно предложение за преразглеждането на Регламента за МФР;

2.  счита във връзка това, че докато прегледът има за цел да анализира и оцени МФР от гледна точка на нейното изпълнение, новите икономически условия и други настъпили промени и като такъв би могъл да запази законодателното статукво, преразглеждането предполага изменение на Регламента за МФР, което включва също така (освен законодателните разпоредби) таваните на МФР, при надлежно спазване на член 312 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и ограниченията относно обхвата на преразглеждането на МФР, предвидено в последното изречение на член 2 от Регламента за МФР; припомня, че съгласно посочения член при преразглеждане не се намаляват предварително разпределените национални финансови пакети; изтъква, че за преразглеждането на МФР не са поставени никакви други ограничения, така че е възможно таваните на МФР да бъдат преразгледани в посока увеличение; подчертава при тези обстоятелства, че член 323 от ДФЕС изисква да се осигурят финансовите средства, необходими на Съюза, за да изпълнява своите правни задължения спрямо трети страни;

3.  припомня, че съгласно член 311 от ДФЕС Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на своите цели и успешното изпълнение на своите политики; счита следователно, че в случай че при прегледа се стигне до заключението, че настоящите тавани са твърде ниски, ще бъде изискване на първичното право да се увеличат таваните;

4.  подчертава, че член 17 от Регламента за МФР предвижда възможност за преразглеждане на МФР в случай на непредвидени обстоятелства; посочва мащаба на кризите, засегнали Съюза след приемането на действащата МФР през 2013 г.;

5.  подчертава, че целта на настоящия доклад е да се направи анализ на чисто бюджетните аспекти на МФР и че в него няма да се разглеждат правните основания на секторното законодателство; отбелязва обаче, че в много от политиките и програмите на ЕС са предвидени изисквания за техния преглед/тяхното преразглеждане, като те са планирани предимно за 2017 г.;

I. Преглед на МФР – оценка на първите години от нейното изпълнение

6.  счита, че при прегледа на МФР през 2016 г. следва да се вземат предвид няколкото сериозни кризи и нови политически инициативи, наред с тяхното отражение върху бюджета, които не бяха предвидени към момента на приемането на МФР; отбелязва, наред с другото, кризата с мигрантите и бежанците, външните извънредни ситуации, вътрешните проблеми със сигурността, кризата в селското стопанство, финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), кризата с плащанията в бюджета на ЕС, устойчиво високото равнище на безработицата, особено сред младите хора, също както и бедността и социалното изключване; посочва освен това неотдавна постигнатото международно споразумение относно изменението на климата и все по-големия натиск върху политиката за развитие; отбелязва, че за да се осигурят спешно необходимите допълнителни финансови средства, беше счетено за необходимо да се прибегне по безпрецедентен начин до механизмите и специалните инструменти за гъвкавост на МФР, тъй като таваните на МФР се оказаха твърде ограничени по някои функции; счита, че по същество МФР беше използвана до краен предел през последните две години;

7.  подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да съответства на политическите и стратегическите приоритети на ЕС и да осигурява равновесие между дългосрочните приоритети и новите предизвикателства; подчертава в това отношение ключовата роля, която бюджетът на ЕС трябва да изпълнява за постигането на съвместно договорените цели на стратегията „Европа 2020“, която е неговият основен ориентир и главен приоритет; счита следователно, че прегледът на МФР следва да включва качествен анализ дали и в каква степен са постигнати целите, заложени в тази стратегия; настоява тази оценка да бъде съчетана с прогноза дали финансовите ресурси, заделени в подкрепа на тази стратегия за оставащите години от действащата МФР, ще бъдат достатъчни, за да обезпечат нейното успешно изпълнение;

А. Основни събития и предизвикателства

Криза с мигрантите и бежанците

8.  подчертава, че конфликтите в Сирия, Близкия изток и няколко региона в Африка имат хуманитарни и миграционни последици, които са с безпрецедентен мащаб; припомня, че ЕС беше пряко засегнат, тъй като през 2015 г. над един милион бежанци навлязоха в Европа, а през следващите години се очакват още; припомня, че тази криза доведе до мащабна финансова реакция от страна на ЕС и следователно имаше значително отражение върху бюджета на ЕС, особено по отношение на функция 3 (Сигурност и гражданство) и функция 4 (Глобална Европа);

9.  припомня, че в хода на 2015 г. допълнителните мерки, одобрени в съответствие с европейската програма за миграцията, оказаха незабавно въздействие върху бюджета, както беше отразено по-специално в коригиращи бюджети № 5/2015 и № 7/2015; припомня освен това, че използването на допълнителни 1,506 милиарда евро в бюджета на ЕС за 2016 г. чрез мобилизирането на Инструмента за гъвкавост беше одобрено с цел да се предоставят допълнителни средства за мерки по функция 3 (Сигурност и гражданство), свързани с мигрантите и бежанците, като например допълване на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), както и средства за трите агенции, свързани с миграционната проблематика, а именно Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Европол;

10.  отбелязва, че горепосочените бюджетни решения напълно изчерпаха малкия марж по тази функция и на практика доведоха до преразглеждане на таваните по функция 3; обръща освен това внимание на новите предложения на Комисията, за които се очаква да окажат въздействие върху бюджета на ЕС, и по-конкретно предложението за преработка на Регламент „Дъблин III“, с общо отражение върху бюджета в размер на 1,829 милиарда евро за остатъка от срока на действие на МФР, предложението за създаване на Европейска агенция за гранична и брегова охрана с общ бюджет в размер на 1,212 милиарда евро за остатъка от срока на действие на МФР и новия механизъм за спешна подкрепа с предполагаемо отражение в размер на най-малко 700 милиона евро през периода 2016 – 2018 г.; подчертава, че положението е толкова критично, че допълнителните бюджетни кредити, разрешени за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) през ноември 2015 г., трябваше да бъдат намалени през март 2016 г., за да се финансират още по-неотложни потребности, като необходимостта от предоставяне на хуманитарна помощ в ЕС посредством горепосочения нов механизъм за спешна подкрепа;

11.  счита, че решението на европейската криза с мигрантите и бежанците изисква европейски подход, основан на солидарност и на справедливо споделяне на тежестта; подчертава във връзка с това, че бюджетът на ЕС следва да помогне на държавите членки да намалят тежестта на разходите, свързани с приемането на бежанци, тъй като това ще облекчи натиска върху бюджетите на държавите членки, които са изправени пред особено голям приток на бежанци; подчертава, че този подход ще създаде полезни взаимодействия и освен това е ефикасен и ефективен от гледна точка на разходите за всички държави членки;

12.  подчертава, че значителни, но все още недостатъчни, бюджетни средства бяха мобилизирани за справяне с първопричините за кризата с бежанците и мигрантите чрез укрепване на специфични програми на ЕС в рамките на функция 4; припомня предприетите мерки, като преразпределянето през 2015 г. в полза на действия, свързани с мигрантите/бежанците, на бюджетни кредити в размер на 170 милиона евро, както и одобряването през 2016 г. на допълнителни 130 милиона евро по функция 4 за действия, свързани с мигрантите/бежанците, наред с преразпределянето на 430 милиона евро в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския инструмент за съседство; припомня освен това, че с цел преодоляване на външното измерение на кризата с мигрантите и бежанците Комисията направи редица допълнителни предложения с отражение върху бюджета на ЕС, като предложенията за създаване на доверителни фондове на ЕС (фонд „Мадад“ и извънредния доверителен фонд за Африка, с очаквано първоначално бюджетно въздействие съответно в размер на 570 милиона и 405 милиона евро), както и на Механизма за бежанците в Турция, за който 1 милиард евро трябва да се финансира от бюджета на ЕС, без посоченото по-горе да включва потребността от евентуално допълнително финансиране; подчертава, че за бюджета на Съюза ще възникне допълнителен натиск вследствие на другите планирани действия, обявени от Комисията, като поетите в Лондон ангажименти, или на събития като проведената на 18 март 2016 г. среща на високо равнище между ЕС и Турция; подчертава, че бъдещите допълнителни бюджетни средства следва също така да създават условия за приобщаването на най-уязвимите мигранти, особено жените, децата и лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ); изразява загриженост обаче, че поради мащаба на проблемите, пред които е изправен ЕС, ще се наложи да бъдат предприети допълнителни действия;

13.  заключава, че мащабът на кризата с мигрантите и бежанците и финансовото отражение на инициираните от Комисията мерки за справяне с този проблем не можеха да бъдат предвидени в момента на договарянето на МФР за периода 2014 – 2020 г.; подчертава факта, че поради липсата на достатъчно ресурси се наложи ЕС да създаде ad hoc „сателитни“ инструменти, съвместно финансирани от държавите членки, от бюджета на ЕС и от Европейския фонд за развитие, а именно доверителните фондове на ЕС (фонд „Мадад“ и Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка) и Механизма за бежанците в Турция; припомня, че липсата на цялостна бюджетна стратегия за справяне с кризата с мигрантите и бежанците доведе до изолиране на Парламента, що се отнася до решенията относно използването на бюджетните средства на ЕС; подчертава, че увеличаването на броя на тези инструменти създава проблем с отговорността и демократичния контрол в ЕС, който трябва да бъде взет под внимание; изразява освен това съжаление във връзка с факта, че държавите членки все още не са предоставили обещаните вноски за доверителните фондове, като по този начин застрашават успешното им изпълнение; повтаря призива си към държавите членки незабавно да изпълнят своите задължения и отговорности;

Ниско равнище на инвестициите

14.  припомня, че от началото на световната икономическа и финансова криза равнищата на инвестициите в ЕС са ниски и недостатъчни; отбелязва по-специално, че през 2014 г. общите инвестиции бяха с 15% под равнището от 2007 г., което съответства на спад на инвестициите в размер на 430 милиарда евро; счита, че оскъдните инвестиции забавят икономическото възстановяване и влияят пряко на растежа, заетостта и конкурентоспособността;

15.  подчертава, че в отговор на този неотложен проблем през 2014 г. новата Комисия предложи план за инвестиции за Европа и създаването на ЕФСИ с цел мобилизиране на 315 милиарда евро свежи инвестиции в реалната икономика; отново изразява своя силен ангажимент по отношение на ЕФСИ, който се очаква да даде мощен и целенасочен тласък на икономическите сектори, допринасящи за растежа и заетостта; отбелязва, че значителен брой проекти вече са одобрени и в процес на изпълнение; отбелязва, че предоставяната от Съюза гаранция за ЕФСИ се покрива от гаранционен фонд в размер на 8 милиарда евро, създаден в бюджета на ЕС;

16.  припомня, че с цел да се осигури това допълнително финансиране, финансовите средства, отпуснати за две важни програми на ЕС, „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), бяха намалени съответно с 2,2 милиарда и 2,8 милиарда евро, докато останалите 3 милиарда евро са покрити от неразпределени маржове на МФР; подчертава ангажимента на Парламента, поет по време на преговорите за ЕФСИ, да смекчи във възможно най-голяма степен отрицателното отражение върху тези две програми, чиито финансови пакети, решение за които беше взето едва през 2013 г., бяха съкратени значително в сравнение с предложението на Комисията още по време на преговорите за МФР за периода 2014 – 2020 г.;

17.  изразява съжаление, че частта от бюджета на ЕС, предназначена за научни изследвания и иновации, често е първата засегната от съкращенията в бюджета; отбелязва, че програмите за научни изследвания и иновации генерират добавена стойност на ЕС, и подчертава важната роля на тези програми в подкрепа на конкурентоспособността, а по този начин и за осигуряването на бъдещия растеж и дългосрочния просперитет на Съюза;

18.  подчертава във връзка с това, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР на ранен етап през 2014 и 2015 г. бяха отпуснати средства за програма „Хоризонт 2020“ (200 милиона евро за действията на Европейския научноизследователски съвет и за действията „Мария Склодовска-Кюри“) и за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (50 милиона евро), с цел да се компенсира частично намалението на бюджетните кредити между 2013 и 2014 г.; отбелязва, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; подчертава обаче, че предоставените повече средства в началото на периода на финансиране на „Хоризонт 2020“ и COSME бяха напълно усвоени, доказвайки по този начин доброто функциониране на тези програми и способността им да усвоят още повече финансови средства;

19.  отбелязва също така с голяма загриженост, че процентът на успеваемост на „Хоризонт 2020“ спадна на 13% спрямо 20 – 22-та процента, постигнати от предходната програма (Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие) през предходния програмен период; изразява съжаление поради факта, че в резултат на това по-малко висококачествени проекти в областта на научните изследвания и иновациите получават финансиране от ЕС; отбелязва също така отхвърлянето на голям брой висококачествени заявления във връзка с МСЕ поради недостиг на бюджетни средства;

Младежка безработица

20.  подчертава, че младежката безработица остава изключително висока и е един от най-належащите и сериозни проблеми, пред които е изправен ЕС понастоящем; подчертава, че 4,4 милиона млади хора на възраст под 25 години бяха безработни през февруари 2016 г. в Съюза и че това съответства на дял от над 40% в няколко държави членки и на дял от над 60% в някои региони на ЕС; подчертава, че равнището на заетост в ЕС е значително под целта, определена в „Европа 2020“; подчертава следователно, че твърде много млади хора са изложени на риск от социално изключване и че следва да бъдат предприети по-конкретни действия за приобщаване на младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение; посочва, че обемът високообразовани и добре обучени човешки ресурси оказва силно влияние върху конкурентоспособността на Европа, нейната способност за иновации и производителност и подчертава, във връзка с това, необходимостта от инвестиции в образованието, обучението, младежта и културата; признава освен това значението на стратегията на ЕС за младежта за периода 2010 – 2018 г.;

21.  подчертава, че бюджетът на ЕС допринася значително за борбата срещу безработицата, особено чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) и инициативата за младежка заетост; посочва изтъкнатото от Комисията, а именно че определянето на изпълнителните органи е било основно предизвикателство за финансовите потоци на програмата; подчертава също, че въпреки първоначалното забавяне при определянето на изпълнителните органи и при изпълнението на инициативата за младежка заетост понастоящем цифрите доказват наличието на капацитет за пълно усвояване (постигнат отчасти чрез значително увеличаване на дела на предварителното финансиране на тази програма); отбелязва, че скоро ще бъде завършена оценката на тази инициатива от страна на Комисията, и очаква да бъдат въведени необходимите корекции, за да се гарантира успешното ѝ изпълнение; счита, че предложената Програма за подкрепа на структурните реформи би могла да осигури ценен принос за подобряването на административния капацитет в държавите членки в този контекст; подчертава значението на постоянната оценка на резултатите от изпълнението на инициативата за младежка заетост от съответните заинтересовани лица, включително младежки организации;

22.  изразява особена загриженост предвид липсата на нови бюджетни кредити за поети задължения за инициативата за младежка заетост считано от 2016 г., като се има предвид, че целият ѝ първоначален финансов пакет беше предоставен още през 2014 – 2015 г. (член 15 от Регламента за МФР); подчертава, че като подкрепи предоставянето на средствата още в началото на изпълнението, Парламентът нямаше предвид инициативата да бъде прекратена след едва две години на финансиране, нито да бъдат въведени други механизми на МФР, като общият марж за поетите задължения, с цел да се осигури продължаване на изпълнението ѝ; припомня въпреки това, че общият марж за поетите задължения вече беше мобилизиран единствено за финансирането на ЕФСИ; отбелязва също така ранното предоставяне на бюджетните кредити, на основание същия член, за „Еразъм+“ (150 милиона евро) – друга програма на ЕС, която допринася значително за подобряване на пригодността за заетост на младите хора, която беше изпълнена изцяло през първите две години на този период; припомня, че според Международната организация на труда (МОТ) ефикасното прилагане на гаранцията за младежта на равнище Европейски съюз ще струва 21 милиарда евро годишно за държавите от еврозоната;

Вътрешна сигурност

23.  припомня неотдавнашните терористични нападения във Франция и Белгия и увеличените степени на заплаха в други държави членки, което налага по-координирани и интензивни действия и средства на равнище ЕС; подчертава, че Съюзът разполага с фонд „Вътрешна сигурност“, един подходящ инструмент, и с няколко агенции, работещи в тази област, които са изправени пред нарастващ натиск; счита, че ще бъдат необходими повече действия на ЕС, а следователно и повече финансиране, в тази област, за да се даде подходящ отговор на тази заплаха; подчертава, че засиленото сътрудничество в тази област, изисква увеличаване на персонала на съответните агенции, което може допълнително да увеличи натиска върху бюджета на ЕС, и припомня ограниченото увеличение на числеността на персонала на Европейския център за борба с тероризма в рамките на Европол, финансирано чрез преразпределяне на средства от фонд „Вътрешна сигурност“;

24.  подчертава, че предвид настоящите действия и законодателни предложения, насочени към задълбочаване на съдебното сътрудничество, постепенно ще се увеличава необходимостта от допълнителни финансови и човешки ресурси за Евроюст, което ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС;

Кризи в селскостопанския сектор

25.  подчертава, че ниските тавани за общата селскостопанска политика (ОСП) до 2020 г. са причина за много по-малките маржове в сравнение с предишната МФР, като същевременно секторът е изправен пред повече предизвикателства; посочва, че тази политика е от решаващо значение за състоянието на доходите на много земеделски стопани, особено при кризи, и посочва високата годишна степен на усвояване от почти 100%; припомня различните кризи, пред които бяха изправени европейските земеделски стопани от началото на действащата МФР, и най-вече кризата в сектора на млякото и млечните продукти, сектора на месото от свине, сектора на говеждото месо и сектора на плодовете и зеленчуците, както и дълготрайното отрицателно въздействие върху европейските земеделски стопани на загубите, причинени от руското ембарго върху селскостопанските продукти; отбелязва премахването на квотите за захар през 2017 г. и възможното му въздействие върху сектора на захарта, като се отделя необходимото внимание на особените потребности на най-отдалечените региони; подчертава отражението върху бюджета на спешните мерки, предприети в отговор на тези кризи, а именно предвидените 500 милиона евро в бюджета за 2016 г. и 300 милиона евро в бюджета за 2015 г., които бяха финансирани от маржовете по функция 2; подчертава, че намаляването на бюджетните кредити в тази област ще застраши териториалното сближаване на ЕС, особено що се отнася до селските райони; противопоставя се освен това на всякакви стъпки за ренационализация на селскостопанската политика, което би довело до нарушения на пазара и би породило нелоялна конкуренция сред земеделските стопани;

Предизвикателства за околната среда

26.  изразява загриженост, че целта да се изразходват поне 20% от бюджета на ЕС (по линия на действащата МФР) за действия, свързани с изменението на климата, не беше постигната и че съгласно методологията на интегрирания подход на Комисията едва около 12,7% от годишния бюджет на ЕС се използва за тази кауза; посочва значителните потребности от финансиране за действията във връзка с климата, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на природните ресурси, които ще бъдат допълнително увеличени от последиците на глобалното затопляне; отбелязва, по-специално, споразумението във връзка с климата, постигнато на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), състояла се в Париж през 2015 г.;

Икономическо, социално и териториално сближаване

27.  припомня, че политиката на сближаване е основната инвестиционна политика на Съюза, насочена към намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между регионите на ЕС и по този начин – към подобряване на качеството на живот на европейските граждани; подчертава нейната важна роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, особено чрез ясно заделяне на ресурси за действия във връзка с климата и за социалните цели, особено за борбата с увеличената бедност, включително детската бедност, неравенството и социалното изключване, и за стимулиране на заетостта; призовава Комисията да осъществява мониторинг на пълното изпълнение на горепосочените цели; счита освен това, че без да нарушават предварително разпределените национални финансови пакети, структурните фондове могат също така да осигурят ценен принос с оглед на възникващите предизвикателства, като последиците от кризата с бежанците;

Нарастващ натиск върху политиката за развитие и политиката за съседство

28.  отбелязва увеличаването на натиска върху потребностите в световен мащаб от хуманитарна помощ и от намаляване на риска от бедствия, произтичащи от последиците от конфликти и войни; посочва споразумението от Адис Абеба, в което държавните и правителствените ръководители потвърдиха силния си политически ангажимент за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), и съзнава необходимостта от разходи в това отношение; припомня неотдавна подновения колективен ангажимент на ЕС за повишаване на предоставяната официална помощ за развитие (ОПР) на 0,7% от неговия БНП и за разпределяне на поне 20% от неговата ОПР за основни социални услуги, с акцент върху образованието и здравеопазването; категорично се противопоставя на използването на помощта за развитие за цели, които не са свързани с развитието;

29.  припомня, че геополитическото положение в източното съседство също е нестабилно; подчертава важната роля на бюджета на ЕС с оглед на стабилизирането на положението както в южните, така и в източните съседни на ЕС държави, и за предприемането на действия във връзка с тези предизвикателства чрез предоставянето на подкрепа за държавите, които понастоящем прилагат споразумения за асоцииране, с цел постигане на напредък в реформите и осигуряване на задълбочаване на отношенията между ЕС и съответните държави;

Интегриране на принципа на равенство между половете

30.  приветства междинния преглед на МФР като възможност да се постигне значителен напредък към по-ефективното интегриране на принципа на равенство между половете в МФР и в изпълнението и мониторинга на съвместната декларация, приложена към МФР във връзка с това;

Забавени плащания

31.  припомня натрупването през предходната МФР (2007 – 2013 г.) на неплатени сметки, които нараснаха от 5 милиарда евро в края на 2010 г. на безпрецедентните 11 милиарда евро в края на 2011 г., 16 милиарда евро в края на 2012 г. и 23,4 милиарда евро в края на 2013 г.; предупреждава, че тази забава засегна и действащата МФР (2014 – 2020 г.), достигайки безпрецедентните 24,7 милиарда евро в края на 2014 г.; подчертава, че по настояване на Парламента беше договорен план за плащанията с цел намаляване на натрупаните неизпълнени плащания по линия на политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г. до „нормалното“ равнище от 2 милиарда евро до края на 2016 г.; посочва, че в края на 2015 г. бяха отчетени най-малко 8,2 милиарда евро неплатени сметки за периода 2007 – 2013 г. в областта на политиката на сближаване – цифра, която се очаква да спадне под 2 милиарда евро до края на 2016 г.; отбелязва, че това намаление носи само временно облекчение, тъй като е резултат единствено от по-малкия от обявения брой представени искания за плащане във връзка с програмите за периода 2007 – 2013 г. и периода 2014 – 2020 г.; изразява съжаление, че не бяха предприети действия за преодоляване на „скритото натрупване“, установено по други функции; обръща внимание на факта, че ако не бъдат предприети конкретни мерки, в края на действащата МФР се очаква да се повтори ситуацията от 2012 – 2014 г.;

32.  изразява съжаление, че последиците от тази криза с плащанията са сериозни, като засягат бенефициенти на бюджета на ЕС като студенти, университети, малки и средни предприятия (МСП), научни изследователи, неправителствени организации (НПО), местни и регионални органи и други заинтересовани субекти; припомня, по-специално, острия недостиг на плащания в областта на хуманитарните операции през 2014 г., което повлия отрицателно на спасителните операции на ЕС; припомня, че Комисията трябваше да прибегне до „смекчаващи мерки“, като намаляване на процентите на предварителното финансиране и отлагане на покани за представяне на предложения/участие в процедури за възлагане на обществени поръчки и съответното възлагане на изпълнението им; припомня изкуственото забавяне на изпълнението на новите програми за периода 2014 – 2020 г., настъпило поради общия недостиг на бюджетни кредити за плащания, като пример за това е изкуственото забавяне през 2014 г. на покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ на обща стойност 1 милиард евро, чиято цел беше да се отложат плащанията за 2015 г., вместо падежите да настъпят през 2014 г.; подчертава освен това, че бюджетът на ЕС беше утежнен от глоби за забавени плащания, чийто размер достигна приблизително 3 милиона през 2014 и през 2015 г.;

Б. Съществено използване на разпоредбите за гъвкавост на МФР

33.  подчертава, че за да осигури допълнителните бюджетни кредити, необходими за реагиране на кризи или за финансиране на нови политически приоритети от 2014 г. насам, бюджетният орган одобри съществено мобилизиране на разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти, включени в регламента за МФР, след изчерпване на наличните маржове; припомня, че няколко от тези разпоредби бяха пряк резултат от предложения на Европейския парламент, който защитаваше призива за възможно най-голяма гъвкавост като едно от най-важните си искания в преговорите за МФР;

34.  отбелязва, в частност, че специалните инструменти бяха мобилизирани за справяне с кризата с бежанците и мигрантите (изразходвани бяха всички бюджетни кредити на Инструмента за гъвкавост за 2016 г. – 1,530 милиарда евро; резерва за спешна помощ за 2016 г. – 150 милиона евро), с проблема с недостига на бюджетни кредити за плащания (мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства през 2015 г. – 3,16 милиарда евро), както и с финансирането на Гаранционния фонд на ЕФСИ (пълно усвояване на общия марж за поети задължения за 2014 г. – 543 милиона евро); припомня, че решението за мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства за плащанията е обвързано с намаление на таваните на плащанията за периода 2018 – 2020 г.;

35.  очаква евентуалните допълнителни потребности, възникващи във връзка с кризата с мигрантите и бежанците през 2016 г., включително транша от 200 милиона евро за новия инструмент за предоставяне на спешна подкрепа в рамките на Съюза, да водят до мобилизирането на маржа за непредвидени обстоятелства веднага след като се породи необходимост; припомня, че не остават маржове по функция 3 и че бюджетът на Инструмента за гъвкавост за 2016 г. вече е напълно изчерпан; предлага да се проучат допълнителни възможности за гъвкавост за нововъзникващите предизвикателства;

36.  припомня, че законодателната гъвкавост, както е предвидено в точка 17 от Междуинституционалното споразумение (МИС), дава възможност за увеличаване на общия финансов пакет на програмите, приети съобразно обикновената законодателна процедура, до +/-10% за седемгодишния период; отбелязва, че при „нови обективни и дългосрочни обстоятелства“ бюджетният орган има право да се отклони още повече от първоначалния пакет; приветства факта, че тази разпоредба вече беше използвана, за да се даде възможност на Съюза да реагира на непредвидени събития чрез значително увеличаване на първоначалните годишни финансови пакети на програми като ФУМИ;

II. Междинното преразглеждане на МФР – задължително изискване

37.  е убеден, въз основа на горепосочения анализ, че прегледът на функционирането на действащата МФР води до заключението, че е абсолютно необходимо да се предприеме истинско междинно преразглеждане на МФР, както е предвидено в регламента за МФР, за да може Съюзът да преодолява ефективно предизвикателствата, пред които се изправя, като едновременно с това постига политическите си цели; припомня, че изпълнението на стратегията „Европа 2020“ продължава да бъде основният приоритет, който трябва да бъде подкрепян от бюджета на ЕС; подчертава необходимостта бюджетът на ЕС да бъде обезпечен с достатъчно ресурси за ефективно осигуряване на инвестиции, водещи до растеж и заетост, постигане на икономическо, социално и териториално сближаване и насърчаване на солидарността;

38.  настоятелно призовава Комисията, при подготовката на своето законодателно предложение, да вземе под внимание следните искания от страна на Парламента във връзка с промени в Регламента за МФР, по отношение както на цифрите, така и във връзка с няколко разпоредби, свързани с функционирането на МФР, които е необходимо да се прилагат вече за действащата МФР;

39.  подчертава, че две законодателни предложения с важни последици за бюджета, а именно продължаването на ЕФСИ и изготвянето на план за външни инвестиции, се очаква да бъдат представени през есента на 2016 г.; очаква цялата информация, свързана със финансирането на тези две предложения да бъде предоставена възможно най-скоро, за да може да бъде взета надлежно предвид в рамките на преговорите по междинното преразглеждане на МФР; изразява отново своята принципна позиция, че нови политически инициативи не следва да се финансират за сметка на съществуващи програми и политики на ЕС;

40.  подчертава, че промените, договорени по време на междинното преразглеждане на МФР, следва да бъдат въведени незабавно и да бъдат отразени още в бюджета на ЕС за 2017 г.; призовава следователно Комисията да представи своето законодателно предложение за преразглеждането на Регламента за МФР възможно най-скоро, за да създаде условия за провеждането на паралелни преговори по преразглеждането на МФР и по бюджета на ЕС за 2017 г., както и за постигането на своевременно споразумение в това отношение;

41.  отбелязва резултата от референдума в Обединеното кралство от 23 юни 2016 г.; призовава във връзка с това Комисията да предостави на бюджетния орган цялата необходима информация относно възможните последици за бюджета вследствие на референдума, без това да засяга резултата от предстоящите преговори между Обединеното кралство и ЕС;

A. Исканията на Парламента за втората половина на МФР

Цифрите в МФР (поети задължения)

42.  е убеден, че пълноценно утвърждавайки представата за широкомащабна политическа и финансова подкрепа за ЕФСИ, бюджетът на ЕС не следва да финансира нови инициативи в ущърб на съществуващи програми и политики на Съюза; възнамерява да изпълни ангажимента си за пълно компенсиране на свързаните с ЕФСИ съкращения, засягащи „Хоризонт 2020“ и МСЕ, за да могат те да постигнат своите цели, договорени само преди две години, и да се даде възможност на Съюза да постигне своите цели в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава в този контекст, че равнището на финансиране на другите програми по подфункция 1а (Конкурентоспособност за растеж и работни места) не следва да бъде повлияно от това компенсиране, като изтъква техният безспорен принос за растежа, заетостта и конкурентоспособността; счита, че маржовете по подфункция 1а не са достатъчни за удовлетворяването на тези потребности, поради което призовава за увеличаване на тавана по тази подфункция;

43.  подкрепя категорично продължаването на инициативата за младежка заетост като средство, осигуряващо възможност за спешен отговор в борбата срещу младежката безработица, след внасяне на необходимите изменения, наложени от текущата оценка; счита, че това може да бъде постигнато единствено чрез предоставянето на поне същото равнище на бюджетните кредити за поети задължения за инициативата за младежка заетост до края на действащата МФР като равнището на бюджетните кредити, разпределени на година за програмата през първите две години от този период (6 милиарда евро, предоставени на ранен етап през 2014 и 2015 г.), в зависимост от резултата от предстоящата оценка на Комисията; отбелязва, че това предполага увеличаване на таваните по подфункция 1б (Икономическо, социално и териториално сближаване), тъй като няма налични маржове;

44.  изразява твърдо убеждение, че общо разпределените бюджетни средства и предварително разпределените национални финансови пакети за ОСП, включително бюджетните кредити за преки плащания, следва да останат същите при преразглеждането на МФР; подчертава освен това, че е важно да се гарантира, че бюджетните кредити, разпределени за Европейския фонд за морско дело и рибарство, не се намаляват, за да могат да бъдат постигнати целите на неотдавнашната реформа на общата политика в областта на рибарството;

45.  счита, че мащабът на кризата с мигрантите и бежанците, предизвикана от конфликти и изменението на климата, показва, че през следващите години може да се очаква възникването на допълнителни потребности в тази област със значителни последствия за бюджета в рамките на функция 3 (Сигурност и гражданство); подчертава освен това, че в рамките на същата функция ще бъде необходимо допълнително финансиране и в подкрепа на засилени действия на равнище ЕС с оглед на вътрешната сигурност в ЕС и борбата срещу тероризма; изисква Комисията да изготви възможно най-скоро актуализирана оценка на бюджетните средства, които ще бъдат необходими до края на действащата МФР, за посрещане на всички предизвикателства в тези области;

46.  изразява следователно твърдото становище, че дори ако се мобилизират малките налични маржове по функция 3 и съществуващите разпоредби за гъвкавост, наличните ресурси няма да бъдат достатъчни за посрещане на увеличените потребности по тази функция; призовава поради това за значителни увеличения на средствата за ФУМИ и за фонд „Вътрешна сигурност“, както и за агенциите на Съюза (Frontex, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европол, Евроюст и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA)), които поеха нови отговорности в тази област, както и за други инициативи, които могат да бъдат предприети; счита, че е необходимо увеличение на таваните по функция 3;

47.  очаква съгласуваните действия за ефективно справяне с външното измерение на кризата с мигрантите и бежанците, по-специално политическото стабилизиране на съседните на Съюза държави и на държавите в Африка на юг от Сахара и справянето с хуманитарните и икономическите причини за миграцията, да се увеличават през следващите години и да бъдат придружени от повече искания за финансиране по функция 4 (Глобална Европа); подчертава, че такива искания за допълнително финансиране не следва да се използват в ущърб на съществуващите външни действия на ЕС, включително политиката му за развитие; призовава поради това за увеличаване на таваните по функция 4 при преразглеждането на МФР;

Цифрите в МФР (плащания)

48.  счита, че на първо място е необходимо да се действа за предотвратяване на възникването на нова криза с плащанията към края на действащата МФР; изразява твърдо убеждение, че следва да се положат всички възможни усилия за избягване на натрупването на неплатени сметки, наблюдавано през предходния период; подчертава обаче, че в същия момент, в който потребностите от плащания следва да достигнат обичайния си връх, още отсега може да се очаква значителен натиск върху плащанията през втората половина на периода на изпълнение на МФР; счита, че допълнителният натиск се дължи, наред с другото, на компенсирането на маржа за непредвидени обстоятелства чрез вече ниските тавани за плащания за 2018 – 2020 г., значителното забавяне в стартирането на новите програми в режим на споделено управление, включително инициативата за младежка заетост, профила на плащанията на ЕФСИ и допълнителните плащания, съответстващи на последните увеличения на поетите задължения във връзка с кризата с мигрантите и бежанците;

49.  припомня, че бюджетните кредити за плащания са логично следствие от поети в миналото задължения; очаква поради тази причина новите увеличения на бюджетните кредити за поети задължения да бъдат придружени от съответно увеличение на бюджетните кредити за плащания, включително чрез увеличаване на таваните на плащанията при преразглеждането на МФР; счита освен това, че междинният преглед/междинното преразглеждане на МФР е отлична възможност да се направи обзор на изпълнението на плащанията и да се актуализират прогнозите за очакваното развитие на плащанията до края на действащата МФР; счита, че трите институции следва да разработят и приемат обвързващ съвместен план за плащанията за периода 2016 – 2020 г.; настоява този нов план за плащанията да се основава на добро финансово управление и да предвижда ясна стратегия за удовлетворяване на всички потребности от плащания по всички функции до края на действащата МФР и за избягване на „скрито натрупване“, предизвикано от изкуствено забавяне на изпълнението на определени многогодишни програми и други смекчаващи мерки, като например намаляването на процента на предварително финансиране;

50.  е решен да постигне недвусмислено решение на въпроса за включването в бюджета на плащанията по специалните инструменти на МФР; припомня неразрешеното противоречие между тълкуването на Комисията и Парламента, от една страна, и на Съвета, от друга, което е една от основните теми на бюджетните преговори през последните години; отново изразява дългогодишната си позиция, че бюджетните кредити за плащания вследствие на мобилизирането на специални инструменти в бюджетни кредити за поети задължения следва също да се отчитат извън и над годишните тавани за плащанията в МФР;

Условия за гарантиране на основните права в ЕС

51.  настоява всички държави да поемат пълна отговорност в контекста на кризата с бежанците и решението относно специализирания механизъм за преразпределение; призовава Комисията да въведе финансов механизъм за премии и санкции по отношение на изпълнението или неизпълнението от страна на държавите членки на техните ангажименти във връзка с мерките, приети от ЕС; подкрепя идеята финансовите вноски, произтичащи от санкционирането на държавите членки, които не спазват тези мерки, да постъпват обратно в бюджета на ЕС като допълнителен приход;

Извънредни приходи

52.  изразява твърдо убеждение, че излишъците, произтичащи от непълно усвояване на бюджета на ЕС или от глоби, наложени на дружества за нарушаване на правото на ЕС в областта на конкуренцията, следва да се вписват като допълнителен приход в бюджета на ЕС, без съответни изменения на вноските на база БНД; счита, че тази мярка би допринесла значително за смекчаване на проблема на бюджета на ЕС с плащанията; призовава Комисията да направи съответните законодателни предложения във връзка с това;

53.  е убеден, че отменените бюджетни кредити по всички функции, произтичащи от цялостно или частично неизпълнение на дейностите, за които са били предназначени, следва да бъдат предоставени отново на разположение в бюджета на ЕС и да бъдат мобилизирани от бюджетния орган в рамките на годишната бюджетна процедура; е твърдо убеден, че с оглед на настоящите ограничения, засягащи бюджета на ЕС, както и на допълнителните потребности от финансиране, пред които е изправен Съюзът, тази разпоредба следва да се прилага и по отношение на отменените бюджетни кредити, произтичащи от изпълнението на програмите за периода 2007 – 2013 г., включително приключването на програмите в рамките на политиката на сближаване; призовава Комисията да направи съответните законодателни предложения във връзка с това;

Разпоредби за гъвкавост и специални инструменти

54.  подчертава, че честотата и степента на мобилизиране на специалните инструменти на МФР през последните две години сами по себе си доказват извън всякакво съмнение достойнствата на разпоредбите и механизмите за гъвкавост, предвидени в регламента за МФР; подчертава дългогодишната позиция на Парламента, че гъвкавостта следва да създава условия за максимално използване на общите тавани на МФР за бюджетни кредити за поети задължения и за плащания;

55.  счита поради това, че междинното преразглеждане на Регламента за МФР следва да предвиди отмяната на редица пречки и ограничения, наложени от Съвета по отношение на разпоредбите за гъвкавост при приемането на МФР; счита по-специално, че ограниченията за пренасяне на неусвоени бюджетни кредити и маржове чрез определяне на годишни тавани (общ марж за плащанията) или чрез налагане на срокове (общ марж за поетите задължения) следва да бъдат отменени; счита, че предвид настоящите бюджетни ограничения по няколко функции, не следва да бъде определян конкретен обхват по отношение на използването на ресурсите по общия марж за поетите задължения;

56.  подчертава по-специално мобилизирането на пълния размер на Инструмента за гъвкавост през 2016 г.; отбелязва, че този инструмент дава възможност да се финансират ясно определени разходи, които не могат да бъдат финансирани в рамките на тавана за една или повече функции и не са свързани с конкретна политика на ЕС; счита следователно, че той осигурява истинска гъвкавост в бюджета на ЕС, особено в случай на сериозна криза; призовава във връзка с това за съществено увеличение на финансовия му пакет до годишен бюджет в размер на 2 милиарда евро, като посочва, че тази сума се вписва само в случай на решение на бюджетния орган за мобилизиране на инструмента; припомня, че Инструментът за гъвкавост не е свързан със специална област на политиката и може да бъде мобилизиран за всяка цел, ако се счете за необходимо;

57.  посочва ролята на резерва за спешна помощ за осигуряване на бърз отговор на конкретни потребности от помощ за трети държави за непредвидени събития и подчертава особеното му значение в настоящия контекст; призовава за значително увеличение на финансовия му пакет до годишен бюджет в размер на 1 милиард евро;

58.  отбелязва различните правила в сила по отношение на сроковете за пренос на неизразходвани бюджетни кредити за специалните инструменти на МФР, а именно за Инструмента за гъвкавост, резерва за спешна помощ, фонд „Солидарност“ на ЕС и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията; призовава за хармонизиране на тези правила, за да се даде възможност за прилагане на общо правило „n + 3“ за тези инструменти;

59.  придава особено значение на маржа за непредвидени обстоятелства като крайно средство за реагиране при непредвидени обстоятелства; подчертава, че според Комисията това е единственият специален инструмент, който може да бъде мобилизиран само за бюджетни кредити за плащания и по този начин да се избегне криза с плащанията в бюджета на ЕС, като тази през 2014 г.; изразява съжаление във връзка с факта, че за разлика от предходния период в Регламента за МФР се предвижда задължително компенсиране на бюджетните кредити; изразява твърдо убеждение, че това изискване поражда неустойчиво положение, което на практика ще намали годишните суми по отношение на таваните на МФР през последните години от периода и по този начин ще създаде допълнителен натиск върху бюджета на ЕС; подчертава, че във всички случаи маржът за непредвидени обстоятелства е крайно средство, решението за мобилизирането на което се приема съвместно от двете подразделения на бюджетния орган; призовава поради това правилото за задължително компенсиране незабавно да бъде отменено с обратна сила, както и за повишаване на неговия максимален годишен размер на 0,05% от БНД на ЕС;

Последващи действия във връзка с международните споразумения относно промените в околната среда

60.  отбелязва, че споразумението на COP 21, постигнато в Париж, е всеобщо, динамично и диференцирано споразумение за посрещане на предизвикателството, свързано с изменението на климата; подчертава, че съгласно това споразумение е необходимо да бъдат предоставени средства от ЕС за подпомагане на действията в областта на климата в развиващите се държави; подчертава, че финансирането на евентуални мерки, произтичащи от COP 21, следва да бъде в допълнение към текущите разходи за действия в областта на климата, и призовава Комисията да представи своята стратегия за прилагане и своята първа оценка на възможното въздействие на споразумението от COP 21 върху бюджета на ЕС навреме за преразглеждането на МФР; подчертава освен това, че преразглеждането на МФР представлява отлична възможност за осигуряване на изпълнението на целта 20% от бюджета да се изразходват за действия, свързани с климата, и да се предвиди евентуално увеличаване на този праг в съответствие с международните ангажименти на ЕС, поети на COP 21; призовава Комисията да гарантира, че механизмът за интегриране на действията в областта на климата е напълно оперативен, както и подобряването на настоящия метод на проследяване на такива разходи; припомня освен това, че ЕС също се е ангажирал с изпълнението на Стратегическия план за биологично разнообразие на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и че следва да задели достатъчно средства за изпълнението на тези свои ангажименти;

Опростяване

61.  счита, че междинният преглед/междинното преразглеждане представлява отлична възможност за първоначален анализ и оценка на функционирането на съответните политики и програми на ЕС, както и на разпоредбите за гъвкавост и специалните инструменти на МФР, и очаква от Комисията да представи анализ, посочващ недостатъците на действащата система за изпълнение; обръща специално внимание на оценката на въздействието върху процеса на изпълнение на новите елементи, въведени през текущия програмен период, като например предварителните условия в рамките на политиката на сближаване; счита, че междинният преглед/междинното преразглеждане на МФР следва да разгледа и резултатите, постигани благодарение на разпределените средства, за да се установи дали те реализират своите цели; приканва Комисията да излезе с конкретни предложения за преодоляване на евентуални недостатъци и да подобри и оптимизира средата на изпълнение за оставащите години от действащата МФР, за да се гарантира най-ефективно използване на ограничените финансови ресурси и да се намали административната тежест за бенефициентите;

62.  подчертава, че е важно да се покаже добавената стойност на резултатите, постигнати с бюджета на ЕС, и подкрепя интегрирането на културата на ориентиране към постигане на резултати в основата на разходите на ЕС; подчертава, че, когато е целесъобразно, оценката на постигнатите резултати и изпълнението следва да стане основен принцип и подчертава, че този принцип е особено подходящ за ориентираните към иновации програми; отчита работата на Комисията в контекста на инициативата за ориентиран към резултатите бюджет на ЕС, която трябва да се доразвие, и очаква резултатите от работата на междуинституционалната експертна работна група за бюджетиране, основано на резултатите; счита, че този подход може да бъде средство за увеличаване на ефективността на програмите с по-слаби резултати; подчертава обаче, че технически недостатъци и недостатъци в програмирането не могат да водят до намаляване на бюджета на ЕС или до изоставяне на политически приоритети и че само по-доброто разходване на средствата няма да реши проблема с недостига на финансови средства за справяне с належащи и растящи потребности; припомня на Комисията, че в качеството си на едно от подразделенията на бюджетния орган, Парламентът трябва да бъде включен в разработването на стратегията на Комисията в това отношение;

Финансови инструменти

63.  отчита увеличената роля на финансовите инструменти в бюджета на Съюза като допълнителна форма на финансиране в сравнение със субсидиите и безвъзмездните средства; признава потенциала на тези инструменти по отношение на увеличаването на финансовото и следователно на политическото въздействие на бюджета на Съюза; подчертава обаче, че преминаването от традиционно финансиране към по-иновативни инструменти не се препоръчва за всички области на политиката, тъй като не всички политики са изцяло обусловени от пазара; подчертава, че финансовите инструменти осигуряват алтернативен и допълнителен начин на финансиране и не следва да се използват за проекти, които могат само да спечелят от използването на безвъзмездни средства, които са от особено значение за по-слаборазвитите региони;

64.  призовава Комисията да извърши в процеса на междинния преглед/междинното преразглеждане задълбочен анализ на използването на финансовите инструменти от началото на текущия програмен период; подчертава, че при оценяването на даден финансов инструмент, измерението, свързано с ливъридж, не може да бъде единственият критерий за оценка; припомня в този контекст значението на критериите за „допълняемост“ и оценката на приноса за изпълнението на целите на политиките на ЕС;

65.  насърчава Комисията да установи всички области на политиките на ЕС, в които безвъзмездните средства могат да се комбинират с финансови инструменти, и да разгледа възможността за постигане на правилен баланс между тях; категорично счита, че възможността за комбиниране на различни ресурси на ЕС съгласно хармонизирани правила за управление ще спомогне за оптимизиране на взаимодействието между наличните източници на финансиране на равнището на ЕС; подчертава, че увеличеното използване на финансови инструменти не следва да води до намаляване на бюджета на Съюза; припомня многократните си призиви за по-голяма прозрачност и демократичен контрол по отношение на изпълнението на финансовите инструменти, подкрепяни от бюджета на Съюза;

B. Съображения на Парламента относно МФР след 2020 г.

66.  припомня, че в съответствие с член 25 от Регламента за МФР Комисията следва да представи предложение за нова многогодишна финансова рамка преди 1 януари 2018 г.; подчертава следователно, че много от ключовите елементи за следващата МФР следва вече да бъдат обсъдени в рамките на предстоящия преглед/предстоящото преразглеждане;

67.  счита, че основните приоритети, които следва да бъдат разгледани, трябва да включват корекции на продължителността на МФР, цялостна реформа на системата на собствените ресурси, по-силен акцент върху единството на бюджета, както и по-голяма гъвкавост на бюджета; изразява убеждението си освен това, че условията на процеса на вземане на решение трябва да бъдат преразгледани, за да се гарантира демократична легитимност и съответствие с разпоредбите на Договора;

68.  припомня бюджетните принципи на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, универсалност, специфичност, добро финансово управление и прозрачност, които трябва да се спазват при изготвянето и изпълнението на бюджета на Съюза;

69.  подчертава, че съществен елемент от трудностите при договарянето на многогодишна финансова рамка между държавите членки е фактът, че те съсредоточават вниманието си основно върху нетните салда; отново заявява своята позиция, че бюджетът на Съюза не е проста игра с нулев резултат, а по-скоро важен фактор за сближаване и израз на общите политики, които създават колективна добавена стойност; призовава настоятелно поради това държавите членки да променят начина, по който възприемат и подхождат към бюджета на Съюза, а именно, да определят размера на бюджета въз основа на задълбочена оценка на финансовите потребности, произтичащи от правните задължения на Съюза, неговите политически цели, определени в неговите програми и политики, както и международните ангажименти, за да се гарантира, че резултатът няма да бъде още една патова ситуация, която само ще отдалечи още повече Съюза от неговите граждани; призовава съответно Комисията да представи проучване на икономиите, реализирани на национално равнище от страна на държавите членки, вследствие на мерки на политиките, финансирани на равнището на ЕС;

70.  изтъква политическия императив да се създаде процедура за вземане на решения, която да гарантира наличието на необходимите финансови ресурси, на равнището на ЕС или на национално равнище, с цел да се гарантира пълното прилагане на политическите решения, вземани от Европейския съвет;

Продължителност

71.  припомня, че съгласно съображение 3 от Регламента за МФР, трите институции се договориха да разгледат съвместно най-подходящата продължителност на следващата МФР в контекста на междинния преглед/междинното преразглеждане; отново изразява своята позиция, че продължителността на МФР следва да бъде приведена в съответствие с политическия цикъл както на Парламента, така и на Комисията, като по този начин европейските избори ще се превърнат във форум за обсъждане на бъдещите приоритети по отношение на разходите;

72.  подчертава обаче, че особено за програмите със споделено управление в областта на политиката на сближаване и на развитие на селските райони е от първостепенно значение да има една по-дългосрочна предвидимост, като се има предвид времето, необходимо за постигане на съгласие по секторното законодателство и оперативните програми на национално и на регионално равнище;

73.  счита, че предвид бързо променящата се политическа среда и с оглед да се гарантира по-голяма гъвкавост, някои елементи на МФР следва да се договарят за пет години, докато други, особено тези, свързани с програми, които изискват дългосрочно планиране и/или с политики, предвиждащи сложни процедури за създаването на системи за изпълнение, като политиката на сближаване или политиката за развитие на селските райони, следва да се договарят за период от 5 + 5 години със задължително междинно преразглеждане;

Реформа на системата на собствените ресурси

74.  подчертава необходимостта от цялостна реформа на системата на собствените ресурси, основана на водещи принципи като простота, справедливост и прозрачност; очаква поради това амбициозен окончателен доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси до края на 2016 г., както и също толкова амбициозен законодателен пакет относно собствените ресурси след 2021 г. от Комисията до края на 2017 г.;

75.  подчертава необходимостта да се намали делът на вноските на база БНД в бюджета на Съюза, за да се излезе от подхода „подобаваща възвръщаемост“ („juste retour“) на държавите членки; подчертава, че това би намалило тежестта върху държавните хазни и че по този начин съответните ресурси ще бъдат на разположение за националните бюджети на държавите членки; припомня, че действащата система на собствените ресурси на база ДДС е прекалено сложна и по същество представлява втора вноска на база БНД, и следователно призовава тя да бъде съществено реформирана или напълно изоставена; счита за необходимо обаче вноските от БНД да останат елемент на бюджета, като се има предвид балансиращата им функция;

76.  призовава за въвеждане на един или няколко нови източника на собствени ресурси, в идеалния случай с ясна връзка с европейските политики, които създават добавена стойност; отбелязва, че голям брой възможни нови източници на собствени ресурси вече са обсъдени от групата на високо равнище, като например реформиран ДДС, данък върху финансовите сделки, сеньораж на ЕЦБ, реформирана схема на ЕС за търговия с емисии и реформирано данъчно облагане на въглеродните емисии, данъчно облагане на транспортния сектор, корпоративно данъчно облагане, данъчно облагане на електроенергията или на цифровия сектор; с нетърпение очаква препоръките на групата на високо равнище, за да пристъпи към подготовка на становището на Парламента в тази връзка; призовава в този контекст за постепенното премахване на всички форми на отстъпки,

Единство на бюджета

77.  подчертава значението на принципа на единство на бюджета и припомня, че съгласно член 310, параграф 1 от ДФЕС всички източници на приходи и разходи в рамките на Съюза се отразяват в бюджета; изразява загриженост относно наблюдаваното от 2014 г. насам преминаване от общностния метод на вземане на решения към вземане на решения на междуправителствено равнище, какъвто беше случаят при създаването на доверителния фонд „Беку“ (Bêkou) за Централноафриканската република, на регионалния доверителен фонд „Мадад“ в отговор на кризата в Сирия и на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка, както и на Механизма за бежанците за Турция; подчертава, че тази форма на финансиране води до преразпределение на средства в рамките на съществуващите многогодишни финансови програми, които са договорени и съгласувани между трите институции; подчертава, че това застрашава демократичната отчетност, тъй като Парламентът беше изключен от създаването на тези фондове;

78.  подчертава, че съгласно Договора Парламентът и Съветът изготвят бюджета на Съюза на равни начала, в качеството си на двете подразделения на бюджетния орган; счита освен това, че пълният парламентарен контрол върху всички разходи е важен при разходването на всички средства на ЕС; призовава Комисията да запази единството на бюджета и да се придържа към него при предлагането на нови инициативи в областта на политиките;

79.  изразява отново дългогодишната си позиция, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) следва да се включи в бюджета на Съюза, считано от 2021 г., като същевременно се гарантира финансирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка и на свързаните със сигурността операции;

80.  подчертава, че всяко бъдещо интегриране на ЕФР или на такива ad-hoc инструменти в бюджета на ЕС предполага добавяне на съответните им финансови пакети към таваните на МФР, които ще трябва да се преразгледат в съответствие с това, за да не се изложи на опасност финансирането на други политики и програми на ЕС;

Повишена гъвкавост

81.  подчертава, че строго установената структура на бюджета на Съюза лишава бюджетния орган от възможността да реагира адекватно на променящи се обстоятелства; призовава следователно за по-голяма гъвкавост в следващата МФР, по-специално за гъвкавост между отделните функции под формата на гъвкавост по отношение на неизразходвани маржове и между години, с оглед на пълното използване на таваните на МФР;

82.  подчертава, че в допълнение към способността да се реагира гъвкаво на променящи се обстоятелства, без да се засяга договореното планиране, е необходимо Съюзът да бъде в състояние да реагира бързо и на възникващи кризи, като настоящата криза с мигрантите; призовава следователно, в допълнение към вече съществуващите специални инструменти на МФР, в бюджета на Съюза да се създаде постоянен резерв на ЕС за кризи, за да се избегнат ad hoc решения, като създаването на доверителни фондове; подчертава, че такъв механизъм, чиято цел е да се отговоря на кризи и непредвидени ситуации, по самото си естество следва да функционира като нов специален инструмент на МФР и следва да се отчита извън и над таваните на МФР;

Процес на вземане на решение

83.  припомня критичната позиция на Парламента относно начина, по който беше проведена процедурата, довела до приемането на Регламента за МФР за периода 2014 – 2020 г.; припомня, че приемането на регламента изисква одобрението на Парламента; подчертава следователно, че Парламентът трябва да участва пълноценно в съответните преговори от самото начало; счита, че институциите на ЕС следва да регламентират процедурата за приемане на следващата МФР чрез споразумение, постигнато по време на междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР, което да отчита недостатъците на предишните преговори и да гарантира изцяло ролята и правомощията на Парламента, установени с Договорите; счита, че тези условия следва впоследствие да залегнат в МИС, какъвто е случаят с годишната бюджетна процедура;

84.  счита, че изискването за единодушие за приемането на Регламента за МФР представлява истинска пречка в този процес; призовава във връзка с това Европейския съвет да задейства клаузата за преход в член 312, параграф 2 от ДФЕС, така че да стане възможно приемането на Регламента за МФР с квалифицирано мнозинство; припомня освен това, че общата клауза за преход, съдържаща се в член 48, параграф 7 от ДЕС, също може да бъде използвана, за да се приложи обикновената законодателна процедура; подчертава, че преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на регламента за МФР би било в съответствие с процеса на вземане на решения за приемането на практически всички многогодишни програми на ЕС, както и с годишната процедура за приемане на бюджета на ЕС;

85.  припомня, че Договорът не предоставя на Европейския съвет правото да упражнява законодателни функции; отново заявява в този контекст категоричното си възражение срещу намесата на Европейския съвет в законодателството по време на последните преговори относно МФР; изисква от Европейския съвет да се ограничи до задачите си, определени от Договора, и да се въздържа от предопределяне на промени в политиките, които трябва да се решават в рамките на обикновената законодателна процедура, като по този начин зачита законодателните прерогативи на Парламента в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение;

86.  настоява законодателният процес за приемане на следващата МФР да приключи до края на 2018 г., след провеждането на преговори по същество между Парламента и Съвета; подчертава, че постигането на своевременно споразумение за МФР ще позволи бързото приемане на всички секторни регламенти и ще направи възможно стартирането на новите програми без забавяне на 1 януари 2021 г.; подчертава значението на по-доброто информиране на националните парламенти и на европейските граждани относно предизвикателствата на следващата МФР посредством организиране, когато е подходящо, на междуинституционална, интерпарламентарна конференция;

°

°  °

87.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, другите заинтересовани институции и органи и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(2)

  ОВ L 103, 22.4.2015 г., стр. 1.

(3)

  ОВ L 168, 7.6.2014 г., стр. 105.

(4)

  ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(5)

  OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(6)

  Приети текстове, P7_TA(2014)0378.

(7)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0599.

(8)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0455.

(9)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0456.

(10)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0304.

(11)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0078.

(12)

  Приети текстове, P7_TA(2012)0360.

(13)

  Приети текстове, P7_TA(2011)0266.


СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (25.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Нина Гил

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че ЕС е изправен пред безпрецедентен брой кризи в съседните държави и отвъд тях, по-конкретно кризата с бежанците, заплахи пред сигурността и въоръжени конфликти, които застрашават основните ценности и изискват солидарност и засилени общи външни действия; припомня необходимостта от солидарност във връзка с все по-големия брой природни бедствия; подчертава факта, че тези кризи не бяха предвидени по време на приемането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г.; припомня, че общият размер на средствата за функция 4 беше съкратен с близо 16% спрямо първоначалното предложение на Комисията, което отслабва чувствително способността на ЕС да реагира на всички тези нови предизвикателства и да изпълнява политическите си ангажименти; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане за увеличаване на таваните за бюджетни кредити за поети задължения по тази функция, за да се предостави допълнително финансиране; призовава Комисията да включи подход на бюджетиране, основано на ефективност, като отчита спецификата на външните действия;

2.  подчертава, че разглеждането на кризите с миграцията и бежанците е ключов приоритет, но набляга, че това не следва да бъде за сметка на политиките в други области, включително тези, които са съществени за справянето с дългосрочните предизвикателства и първопричините за настоящата криза; убеден е, че реагирането на хуманитарните бедствия трябва да се извършва успоредно с процесите в областта на развитието, постигането на целите за устойчиво развитие, насърчаването на стабилна и сигурна среда, в която да се осъществява развитието, и насърчаването на правата на човека и всички други приоритети на външната политика на ЕС;

3.  счита, че настоящите механизми за гъвкавост са недостатъчни по обема и гъвкавостта си за адекватно реагиране на променената ситуация; припомня, че главно поради липса на средства Комисията създаде редица специални инструменти, в т.ч. доверителните фондове за Сирия, Африка и Централноафриканската република и Механизма за бежанците в Турция; отчита техния потенциал за засилване на финансовата реакция на ЕС, но набляга на необходимостта от прозрачност, отчетност и демократичен контрол в управлението на тези финансови инструменти, и изразява тревога поради неуспеха на държавите членки да изпълнят поетите ангажименти за финансиране; отправя силен призив за надзор от страна на Европейския парламент на ръководните структури на доверителните фондове;

4.  призовава Комисията да предложи реформа на механизмите за гъвкавост в МФР, в т.ч. като установи постоянен резерв на ЕС за кризи, даващ възможност за мобилизиране на допълнителни средства, когато е необходимо, чрез гъвкави процедури, позволяващи бързо реагиране на спешни и нестабилни ситуации; подчертава, че всяко извънредно финансиране за реакция на кризи и непредвидени ситуации по самото си естество следва да бъде обхванато от специални инструменти и да се отчита извън таваните на МФР; счита, че възможността за прехвърляне на неразпределени средства между функциите би засилила способността за реагиране на променящите се предизвикателства и също така би позволила максимално използване на таваните на МФР; отбелязва, че съществуващите финансови средства следва да се използват по най-ефикасен начин; подчертава значението на резервите за спешна помощ и поддържането на достатъчно финансови средства за тази цел;

5.  подчертава, че е необходимо преразгледаната МФР да може да отговаря на потребностите на инструментите за външно финансиране след междинния им преглед през 2017 г., и призовава за по-добра съгласуваност и координация на двата процеса на преглед в бъдеще;

6.  настоятелно призовава Комисията да съобрази следващата МФР с политическите цикли на Комисията и Парламента, за да се подобрят демократичната отчетност и прозрачността на многогодишния бюджет.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

7

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Goffredo Maria Bettini, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Lorenzo Cesa, Javier Couso Permuy, Mark Demesmaeker, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Afzal Khan, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Luis de Grandes Pascual, Marek Jurek, Bodil Valero

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ricardo Serrão Santos, Renate Weber


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (30.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 - 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Паул Рюбиг

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че първите години на новата МФР се характеризираха с остър недостиг на плащания в бюджета с отрицателни последствия за изпълнението на програмите за външни действия; призовава за предоставяне на адекватно равнище на плащанията по функция 4 с цел да се предотврати повтарянето на този проблем;

2.  отбелязва огромния мащаб на световните нужди от хуманитарна помощ и намаляване на риска от бедствия, готовност в случай на бедствия и епидемии и изграждане на устойчивост в развиващите се страни; отбелязва в допълнение увеличаването на натиска, свързан с тези потребности, в следствие на последиците от конфликтите и войните, нарушенията на правата на човека, лошото управление и корупцията, слабото предлагане на основни социални услуги, включително недобрите здравни системи, липсата на всеобщо здравно осигуряване и на инвестиции в иновациите в областта на здравеопазването, нарастващото икономическо и социално неравенство, както и изменението на климата и конкуренцията за оскъдни ресурси; счита, че е необходимо да се повиши прозрачността, отчетността и докладването на средствата за развитие и хуманитарна помощ, както и финансовите средства за тази помощ, с възможност за бързо одобрение от бюджетния орган, когато е необходимо, особено като се има предвид новосъздадената Програма за 2030 г., и с оглед на изпълнението на принципите за последователност на политиките за развитие (ППР); изразява увереност, че това също обслужва интересите на ЕС, тъй като ще предотврати бъдещ миграционен натиск;

3.  отбелязва, че разходите, свързани с разходите за бежанци в държавата донор — макар и частично обхванати от определението на официална помощ за развитие (ОПР) на Комитета на ОИСР за подпомагане на развитието (КПР) — не допринасят за устойчивото развитие в развиващите се държави и за преодоляване на първопричините за миграцията; отбелязва увеличаване на докладването в някои държави членки на разходите за бежанци в държавата донор като разходи за ОПР; отново заявява, че ефективните действия по хуманитарна помощ и програмите за развитие трябва да бъдат насочени към борба с първопричините за миграцията в развиващите се държави и не следва да се извършват за сметка на финансирането на ЕС за развитие и за политиките в други области;

4.  припомня, че кризата с мигрантите и бежанците оказва значително въздействие върху бюджета на ЕС и ще продължава да изисква динамичен отговор през следващите години; подкрепя изразходването на ресурсите, налични по позиции 3 и 4 от бюджета на ЕС за периода 2014—2016 г.; в тази връзка призовава за подходящо увеличение на съответните максимални стойности с цел справяне с кризата с миграцията и бежанците;

5.  признава необходимостта от разходи за постигането на всички аспекти на цел за устойчивото развитие № 16 (ЦУР 16); счита, че насърчаването на мира, принципите на правовата държава, правата на човека, доброто управление и образованието в развиващите се страни е от решаващо значение за постигането на мир и сигурност, намаляване на бедността и неравенството, и в дългосрочен план — за изкореняването на бедността; отхвърля всякакво използване на помощта за развитие за цели, които не са свързани с развитието, които са ясно определени в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); подчертава, че съответното финансиране, което не представлява ОПР, трябва да идва от инструменти, различни от инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР) или други механизми, които се възползват единствено от посочените инструменти, като например Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка;

6.  подчертава необходимостта от достатъчни разходи, свързани със здравеопазването, с оглед на възникващите епидемии; припомня необходимостта от ефективни и всеобхватни здравни системи с финансово достъпни лекарства с оглед постигане на ЦУР 3; насърчава по-доброто използване на всички програми по МФР като „Хоризонт 2020“, ИСР, ЕФР или програмата „Здраве за растеж“, за да се справим с глобалните предизвикателства в областта на здравеопазването, които лесно могат да засегнат самата Европа;

7.  подчертава, че доверителните фондове бяха създадени, защото бюджетът на ЕС не разполага с ресурсите и гъвкавостта, необходими за бързи и всеобхватни ответни мерки в случай на големи кризи; призовава за изпълнимо решение, което да позволява пълен контрол от страна на бюджетния орган с цел да се подобри единството на бюджета и зачитането на принципа за демократична ангажираност;

8.  припомня, че ЕС е поел сериозни ангажименти по отношение на ефективността на помощта, по-специално принципа на демократична ангажираност в програмите за развитие от страна на получателите на помощи и на привеждането на помощите на ЕС в съответствие с приоритетите на развиващите се страни; отбелязва, че този принцип трябва да бъде защитаван в рамките на отговора на ЕС спрямо миграцията, например при създаването на Доверителния фонд на ЕС за Африка, която беше създаден именно с цел да се заобиколят продължителните процедури на ЕФР, които спазва принципите за ефективност на помощта; призовава Комисията да изготви предложение за финансирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка чрез други средства;

9.  отбелязва в допълнение, че окуражителното развитие в случаи като Мианмар/Бирма и Колумбия изисква подходящи ответни действия и финансиране от страна на ЕС;

10.  подчертава необходимостта от адекватни ресурси за постигането на целите за устойчиво развитие, като същевременно потвърждава, че колективната ОПР на ЕС представлява 0,47 % от БНД на ЕС през 2015 г.; изразява съжаление относно неуспеха на ЕС да постигне ангажимента от 0,7 % от БНД за ОПР за 2015 г.; припомня, че неотдавнашното подновяване от страна на ЕС на колективния му ангажимент за повишаване на предоставяната ОПР на 0,7 % от неговия БНП; изтъква, че това налага значително увеличаване на средствата и изтъква, че преразглеждането на МФР следва да вземе под внимание този факт; призовава държавите членки да приемат ясен план за изпълнение на ангажимента си да допринасят с 0,7 % от своя БНД за ОПР;

11.  припомня, че навременното и предсказуемо финансиране за хуманитарна помощ се подкрепя най-добре, когато няма разлика между плащанията и поетите задължения и отправя искане към Комисията да внесе предложение плащанията да бъдат систематично равни на поетите задължения за действията в областта на хуманитарната помощ;

12.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да спрат завишаването на помощите и да изключат съответните изкуствено завишени стойности от докладването на ОПР (напр. разходи за бежанци, заявени разходи за учащи се, обвързана помощ, лихви по заеми и опрощаване на дългове);

13.  подкрепя финансирането от ЕС за действия в областта на климата в развиващите се страни и настоява да бъде спазен ангажимента на развитите страни да не се позволи тази подкрепа да намали ОПР в области, различни от климата; настоява за мобилизирането на допълнителни финансови средства за допълнителните нужди.

14.  призовава за средносрочна оценка на програмите за развитие на МФР въз основа на постигнатите от тях резултати спрямо определените цели, капацитета за усвояване и добавената стойност на ЕС, като се вземат предвид късното прилагане на настоящата рамка и поетите междувременно ангажименти, като например целите за устойчиво развитие; препоръчва ангажиментите, които не са реализирани в недостатъчна степен , ако е необходимо, да бъдат адекватно обезпечени с необходимите бюджетни средства;

15.  припомня ангажимента на ЕС да отделя поне 20 % от своята ОПР за основни социални услуги, с акцент върху образованието и здравеопазването; счита, че постигането на възможно най-високите здравни стандарти е основно право на човека и че всеобщият достъп до здравеопазване и здравно осигуряване, включително сексуалното и репродуктивно здраве и права, е мощен фактор за развитие и за насърчаване на равенството между половете, подобряване на храненето и резултатите от образованието; следователно подчертава необходимостта от разходи, свързани със здравеопазването, в контекста на бързо възникващите епидемии, както и с оглед на необходимостта от всеобхватни инвестиции за създаване на устойчиви здравни системи и за осигуряване на достъпност на основните лекарства в много държави с ниски и средни доходи, с цел постигане на целите на програмата за 2030 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Nirj Deva, Doru-Claudian Frunzulică, Maria Heubuch, György Hölvényi, Linda McAvan, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Davor Ivo Stier, Bogdan Brunon Wenta, Rainer Wieland

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Carolina Punset, Paul Rübig, Adam Szejnfeld, Patrizia Toia, Jan Zahradil

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (25.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Раймер Бьоге

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че като насърчава отворените пазари в дух на реципрочност, с цел подпомагане на икономическия растеж, заетостта и развитието, търговската политика на ЕС допринася за стабилността и благоденствието, както на ЕС, така и на трети държави; призовава за подходящо финансиране, което да позволи на Комисията да изпълнява своята амбициозна програма, изложена в нейната стратегия „Търговия за всички“;

2.  отбелязва, че сключването на всяко ново споразумение за свободна търговия означава съществени загуби на приходи за бюджета от собствени ресурси на Съюза; призовава Комисията да представя точна оценка на загубите на приходи, очаквани в резултат от всяко едно от споразуменията за свободна търговия, по които в момента се водят преговори, и ясно да посочи необходимото преструктуриране на бюджета за компенсиране на тези загуби; призовава Комисията да представи предложения относно предвидения принос на международната търговия по отношение на преструктурирането на бюджета и собствените ресурси на Съюза;

3.  счита, че кризата с мигрантите и бежанците разкри значителни недостатъци в последователността на действията на ЕС в източното и южното съседство и в Африка на юг от Сахара; призовава Комисията да се възползва от възможността, която преразглеждането на МФР предлага, за стартиране на фундаментална реформа на политическата стратегия към партньорите на ЕС, с оглед повишаване на съгласуваността на политиките в интерес на развитието и ефективно справяне с причините за миграцията; подчертава, че финансирането на програми за смекчаване на кризата с бежанците не следва да се приспада от разходите за официалната помощ за развитие (ОПР);

4.  подчертава, че жизненоважната роля на МСП за икономиката на ЕС следва да бъде отразена в една цялостна и последователна стратегия, която да осигурява благоприятна среда за развитието на европейските МСП и да насърчава развитието на техните възможности по отношение на международната търговия и инвестициите; призовава в този контекст Комисията да разработи конкретни и ясни наръчници за МСП относно възможностите и ползите, които всяко сключено от ЕС търговско споразумение предлага; призовава отново Комисията да направи оценка и да подобри ефективността и ефикасността на различните инициативи по линия на Инструмента за партньорство в подкрепа на интернационализацията на МСП, по отношение на частни инициативи и инициативи на държавите членки, както и на други европейски инструменти за финансиране, подкрепящи МСП, като COSME, с цел осигуряване на взаимно допълване и европейска добавена стойност;

5.  отбелязва увеличено прибягване до гаранции и финансови инструменти извън бюджета на ЕС, за да се отговори на многобройните кризи, въпреки бюджетните ограничения; изразява съжаление за различните съкращения по функция ІV с цел осигуряване на финансиране за новосъздадените доверителни фондове за Сирия и Африка и механизма за бежанците в Турция; настоява, че такива инструменти за финансиране трябва да се придържат към установените критерии за ефективност на помощта, като ангажираност и съгласуване, че те трябва да бъдат изключение и че следва с времето да бъдат включени в бюджета, като по този начин се гарантира демократична отчетност;

6.  припомня, че равнището на непогасените бюджетни задължения (RALs) по функция IV, след постоянно увеличение от 2010 г. насам, достигна безпрецедентно равнище през 2015 г.; подчертава, че трябва да има съответствие между бюджетните кредити за плащания и бюджетните кредити за поети задължения по функция IV, за да се предотврати повторение на неустойчивото равнище на непогасени бюджетни задължения в бъдеще; призовава Съвета да увеличи тавана за плащанията, за да се предотврати възникването на нова криза с плащанията към края на настоящата многогодишна финансова рамка; подчертава, че всяка загуба на налични бюджетни кредити за поети задължения следва да бъде ефективно предотвратявана, като се имат предвид изключително ограничените тавани на МФР; изисква следователно бюджетните кредити за поети задължения, които са отменени поради частично или пълно неизпълнение, да се предоставят отново в бюджета на ЕС за цели, определени от Европейския парламент и Съвета в рамките на бюджетната процедура;

7.  счита, че Европейският гаранционен фонд за външни дейности е ефективен и ефикасен механизъм за обезпечаване на рисковете, свързани с дейностите на ЕС по отпускане на заеми в трети държави; настоятелно призовава за осигуряване на повече средства за отпускане на заеми в подкрепа на МСП и за развитието на социална и икономическа инфраструктура в регионите, които са най-засегнати от кризата с мигрантите и бежанците, с цел да се помогне за справяне с миграцията; призовава по-специално този подход да се основава на опита в областта на справедливата търговия и за постоянно укрепване на съответните структури и принципи;

8.  подчертава, че ценната подкрепа по линия на механизма за макрофинансова помощ на ЕС за партньорски държави, изправени пред тежки икономически затруднения, трябва да бъде отразена в бюджета на ЕС;

9.  призовава за отделянето на достатъчно ресурси по функция V за провеждане на предварителни, междинни и последващи проверки на търговските споразумения и за подобряване на тяхното качество и ефективност чрез преразглеждане на използваната методология, и за осигуряване на пълното спазване и прилагане на задълженията на ЕС и неговите търговски партньори.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Tiziana Beghin, Daniel Caspary, Salvatore Cicu, Marielle de Sarnez, Santiago Fisas Ayxelà, Karoline Graswander-Hainz, Ska Keller, Jude Kirton-Darling, Alexander Graf Lambsdorff, Bernd Lange, David Martin, Emmanuel Maurel, Emma McClarkin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Artis Pabriks, Franck Proust, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty, Adam Szejnfeld, Hannu Takkula, Iuliu Winkler, Jan Zahradil

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Reimer Böge, Edouard Ferrand, Sander Loones, Georg Mayer, Lola Sánchez Caldentey, Judith Sargentini, Jarosław Wałęsa

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (31.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Георги Пирински

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че преразглеждането след изборите на многогодишната финансова рамка (МФР) е жизненоважно и трябва да отговори на текущите и новите политически предизвикателства и приоритети пред ЕС и държавите членки, като високите равнища на бедност, социалното изключване, безработицата, неравенството и предизвикателството, свързано с бежанците, за да осигури постигане на целите, които ЕС е набелязал в рамките на стратегията „Европа 2020“; подчертава, че преразпределянето на средства за извънредни ситуации не е устойчиво решение; настоява да се запазят настоящите поети задължения по отношение на ресурсите за постигане на стратегическите цели на Съюза и на по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване; отправя искане специфичните тавани по МФР, свързани със заетостта и социалната политика, да бъдат преразгледани в посока увеличение, а гъвкавостта на МФР да бъде повишена, за да е възможно да се отговори на непредвидени социални обстоятелства;

2.  отбелязва, че таваните по настоящата МФР са надвишени, което застрашава жизнеспособността на МФР през втората половина от нейния цикъл; ето защо отправя искане към Комисията да извърши истинско средносрочно преразглеждане на таваните по МФР и на разпоредбите от Регламента за МФР и да вземе предвид по подходящ начин заключенията от извършения преглед, за да осигури жизнеспособна бюджетна рамка за ЕС, която да му позволи да осъществи приоритетните си цели и да завърши успешно големите си проекти;

3.  подчертава, че равнището на заетост в ЕС понастоящем е 69,2%, което е значително под целта, определена по „Европа 2020“, че безработицата остава особено висока сред жените, младите хора, по-възрастните работници и групите в неравностойно положение, както и че над 12 милиона души в Европа са трайно безработни, което представлява 5% от активното население на ЕС; припомня в тази връзка приетата наскоро препоръка на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда(1), която отново показа необходимостта от амбициозни политики на Съюза и от напълно адекватни ресурси; призовава за по-големи европейски публични и частни инвестиции в умения и в създаване на качествена и устойчива заетост, включително „зелени“ работни места и работни места в социалната икономика, в социалния сектор и в секторите на здравеопазването и грижите, което да се постигне посредством обособяване и укрепване на Европейския социален фонд (ЕСФ);

4.  отбелязва, че целият пакет, заделен за Инициативата за младежка заетост (ИМЗ), беше използван на ранен етап през 2014 – 2015 г., и че наличните цифри показват пълно усвояване към настоящия момент; призовава за продължаване на ИМЗ, чиито резултати следва да се анализират и оценят, както беше поискано в съвместното изявление, съставляващо част от споразумението за бюджета за 2016 г., и като се взема предвид докладът на Сметната палата, който се очаква да бъде завършен в началото на 2017 г.; настоява да бъдат извършени необходимите корекции с оглед на подобряване на изпълнението на ИМЗ, за да се гарантира, че ефективността и ефикасността на тези инвестиции е достатъчна за постигане на целите на програмата; призовава средствата за тази инициатива да се отпускат поне до 2020 г.;

5.  посочва, че борбата с младежката безработица е висш приоритет и призовава държавите членки да насърчават предприемачеството и качественото чиракуване сред младите хора като механизми за стимулиране на създаването на работни места и непосредствения достъп до заетост, като същевременно осигуряват по-конкретно защита на заетостта и адекватно покритие на социалната закрила; поддържа мнението, че следва да бъдат отпуснати необходимите бюджетни кредити за насърчаване на мобилността на чиракуващите, които съответно следва да имат право да ползват средства по „Еразъм“ също както студентите;

6.  отбелязва, че новите законодателни мерки относно Европейския портал за професионална мобилност (EURES) и Европейската платформа за противодействие на недекларирания труд ще ползват средства от Програмата за заетост и социални иновации, и настоява да се осигури достатъчно финансиране за тази програма в бюджета на ЕС, без да се застрашат задачите по осите „Прогрес“ и „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации; призовава за запазване на отпусканите понастоящем средства в размер на 61% по оста „Прогрес“, а именно за проекти и подкрепа за мрежи на равнище ЕС, които насърчават социалното приобщаване и борбата срещу бедността;

7.  подчертава, че средствата от ЕСФ и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица не са достатъчни за справяне с увеличаването на неравенството и бедността, с най-тежките последици от икономическата криза върху пазара на труда по отношение на изключването на младите хора и трайно безработните от този пазар, както и с безпрецедентния приток на бежанци; приканва Европейската комисия да увеличи средствата за социални политики, като по този начин укрепи политиката на сближаване, за да се помогне на бежанците да се интегрират в обществото и да се включат в пазара на труда, като същевременно се преследват целите на ЕС за насърчаване на заетостта и социалното приобщаване; следователно призовава Комисията да предложи увеличение, според нуждите, на финансирането за ЕСФ в бюджета на политиката на сближаване като част от преразглеждането на МФР; настоява да не се правят намаления в националните пакети за мерки по ЕСФ и да се предоставя достатъчен паричен поток ежегодно за плащанията от бюджета на ЕС;

8.  посочва, че ЕС е все още далеч от постигане на свързаната с бедността цел на стратегията „Европа 2020“, което подчертава, че политиките в тази област са неуспешни, особено за хората в уязвимо положение; призовава да се проведат оценки на въздействието и анализи на съотношението между стойност и цена, за да се открият причините за този неуспех; обръща внимание на факта, че 24,4% от хората в ЕС са застрашени от бедност и социално изключване и че техният брой се е увеличил с пет милиона от 2008 г. насетне; ето защо призовава за увеличаване на финансовата подкрепа за мерки по социалните политики, за да се насърчават социалните инвестиции, включително в качествени социални услуги и в социалната икономика; призовава Комисията да разгледа възможността да въведе минимален дял от 25% от ЕСФ за борба с бедността и социалното изключване и да следи внимателно определеният дял на практика да се използва за тази цел;

9.  насочва вниманието към огромния проблем с детската бедност в Европа, който засяга над 20 милиона деца (27,8% в ЕС-28 и почти 50% в някои държави членки), живеещи в семейства, чието ежедневие е белязано от липса на доходи и основни услуги като снабдяване с храни, жилищно настаняване, образование и здравеопазване; повтаря призива си към Комисията и държавите членки да се въведе гаранция за детето, като детето бъде поставено в центъра на съществуващите политики за борба с бедността и като се осигурят необходимите ресурси за цялостното прилагане на тези политики и се помага на родителите да преодолеят социалното изключване и безработицата чрез целенасочени мерки за намеса, например обучение и развиване на умения;

10.  счита, че максималната годишна сума, налична за мобилизиране чрез Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), следва поне да се запази на стойност 150 милиона евро (по цени от 2011 г.), тъй като, въпреки че не е бил усвояван напълно досега, този инструмент разполага с огромен потенциал за подкрепа на работници, засегнати от значителни икономически структурни промени;

11.  подчертава, че полезните взаимодействия и координацията между всичките пет европейски структурни и инвестиционни фонда, особено между ЕСФ и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), и останалите инструменти на ЕС имат потенциала да подобрят ефективността на тези инструменти и трябва да се развиват допълнително;

12.  припомня, че бюджетът на ЕС е инвестиционен бюджет със силен ефект на лоста и може да представлява силен инструмент за увеличаване на стратегическите инвестиции с европейска добавена стойност, съответстващи на подход, насочен към създаване на устойчив и приобщаващ растеж и качествени работни места и стимулиране на социалното сближаване във възходяща посока; предлага при преразглеждането на МФР да се разгледа въздействието на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) върху съществуващите програми на ЕС, като се има предвид значението на тези програми за икономическото развитие и за създаването на работни места в частност, като се има предвид, че ЕФСИ трябва да играе съществена роля за възобновяването на инвестициите в Европа;

13.  поддържа мнението, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са от решаващо значение за конкурентоспособността на европейската икономика и за създаването на работни места; отбелязва обаче, че според най-актуалните данни на Евростат инвестициите в научноизследователска и развойна дейност представляват едва 2,03% от БВП на ЕС, което е значително под целта, определена в стратегията „Европа 2020“; ето защо настоятелно призовава Комисията да намери начин за пълно компенсиране на средствата, взети от бюджета на програмата „Хоризонт 2020“ и използвани за финансиране на ЕФСИ;

14.  поддържа мнението, че общата селскостопанска политика (ОСП) допринася значително за растежа и заетостта, по-специално в селските райони, и посочва, че едно работно място в селскостопанския сектор създава седем работни места другаде; настоява за запазване без промяна на сумите, вписани по функция 2 на МФР, с оглед на жизненоважното значение на ОСП за заетостта; припомня, че ОСП не само помага да се намалят колебанията в приходите на земеделските стопани, особено в период на криза, а помага също така на земеделските стопани, включително младите хора, да създават и развиват земеделски стопанства, така че те да станат рентабилни, проспериращи и да започнат да създават пряка и непряка заетост;

15.  като се има предвид, че 13,1% от БВП на ЕС-27 бяха изразходвани за спасяване на банки, а бюджетът на ЕС остава под 1%, призовава държавите членки да осигурят предоставянето на всички необходими средства за успешно преодоляване на крайно тежките предизвикателства, пред които е изправен ЕС днес.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Arne Gericke, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Elisabeth Morin-Chartier, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Rosa D’Amato, Rosa Estaràs Ferragut, Tania González Peñas, Richard Howitt, Dieter-Lebrecht Koch, Edouard Martin, Tamás Meszerics, Evelyn Regner, Joachim Schuster, Michaela Šojdrová, Helga Stevens, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Jens Geier, Sylvie Goddyn, Andrej Plenković, Jasenko Selimovic

(1)

OВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (27.4.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 - 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Франсеск Гамбус

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  призовава за преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР), за да се гарантира, че Европейския съюз ще постигне целите на своята политика в областта на климата и енергетиката за 2020 г. и че е на път да постигне по възможно най-ефективен начин целите, набелязани в рамките на СОР21 в Париж, и целите на политиката в областта на климата и енергетиката на ЕС за 2030 и 2050 г.; подчертава, че преобразуването на европейската икономика в нисковъглеродна икономика ще бъде едно от основните предизвикателства за Европейския съюз през идните години; отбелязва освен това, че съгласно Споразумението от Париж е необходимо да бъдат предоставени средства от ЕС за подпомагането на дейността в областта на климата в развиващите се държави; отправя искане към Комисията да разгледа този въпрос в хода на прегледа/преразглеждането на МФР;

2.   отбелязва, че най-малко 20% от МФР за периода 2014 - 2020 г. следва да бъдат похарчени за действия, свързани с изменението на климата, и отбелязва, че методологията за интегрирания подход на Комисията е изчислила, че 12.7 % от бюджета за 2014 г. е похарчен за изменението на климата и че 12.5% са разпределени в проекта на бюджет за 2015 г.; настоятелно призовава Комисията да предостави окончателни данни за бюджета за 2015 г., във вида, в който е изпълнен, и също така прогнозите за разходи, свързани с действия в областта на климата, които ще бъдат необходими пред останалите години от настоящата МФР, за да бъде постигната необходимата цел от 20 %, за да се гарантира, че целите от Споразумението от Париж са постигнати; призовава Комисията да гарантира, че механизмът за включване на политиката в областта на изменението на климата е напълно оперативен; подчертава, че увеличение на настоящите 20% би могло да се разглежда като неутрален по отношение на бюджета инструмент, който да подпомогне превръщането на Европа в устойчива нисковъглеродна икономика;

3.  призовава Комисията да гарантира, че финансовите средства на Съюза не съдържат нито субсидии, които са вредни за климата, или не водят до зависимост от инфраструктура за изкопаеми горива или пък подкрепя дейности, нанасящи вреди на екосистемите и биологичното разнообразие, нито пък субсидии за изкопаеми горива; призовава също така Комисията да въведе ефективен метод за проследяване на разходите за биологичното разнообразие в бюджета на Съюза;

4.  подчертава, че преразглеждането на МФР не следва да бъде използвано от държавите членки, за да се отърват от своите отговорности, произтичащи от целите от Париж за 100 милиарда щатски долара годишно за съвместната цел за подкрепа на развиващите се държави, като ги прехвърлят на бюджета на ЕС;

5.  отбелязва, че регламентът за прилагане на „Хоризонт 2020“ е поставил по-висока цел в областта на климата отколкото тази на цялостния бюджет на ЕС; счита, че за да се стигне до това разходите, свързани с климата, да надхвърлят 35 % от целия бюджет за „Хоризонт 2020“ е необходимо по-точно и по-пълно проследяване на действията в областта на климата в рамките на „Хоризонт 2020“, както и по-голямо съсредоточаване на вниманието върху частите от „Хоризонт 2020“ , които потенциално могат да бъдат обвързани с климата, но до този момент не са довели до значителни действия в областта на климата;

6.  предвид факта, че трябва да се гарантира добавената стойност на екосистемите и биологичното разнообразие на европейската околна среда, счита, че МФР следва да признае тази стойност, като предвиди достатъчни средства в предстоящите бюджети за съхраняването на това биологично разнообразие, най-вече, но не единствено, в селските райони;

7.  във връзка с настоящите ангажименти от страна на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаване на състоянието на екосистемните услуги в Европа до 2020 г., ние трябва да гарантираме, че общите разходи на ЕС не се отразяват отрицателно на биологичното разнообразие и че подпомагат постигането на нашите цели в областта на биологичното разнообразие;

8.  счита, че МФР следва да осигури достатъчен бюджет и финансиране за мрежата „Натура 2000“, по-специално посредством програмата LIFE, с която се цели стимулиране на изпълнението на целите в областта на околната среда, енергетиката и климата, както и тяхното включване в други политики и практики на държавите членки; отбелязва със загриженост намаляването на бюджетни кредити за плащания в бюджета за 2015 г. за програмата LIFE, произтичащо най-вече от отлагането на някои проекти поради икономическата ситуация и закъснения в плащанията за Инструмента за финансиране на природен капитал;

9.  призовава Комисията да започне извършването на проверка на пригодността на ОСП възможно най-скоро, въз основа на пет въпроса за проверка на пригодността: добавена стойност за ЕС, уместност, ефективност, ефикасност и последователност на политиката;

10.  счита, че финансирането на ОСП трябва да бъде приведено в съответствие, така че да допринесе за постигането на целите на политиката на Съюза за опазване на околната среда, наред с друго качеството на въздуха, водата, биологичното разнообразие и целите на политиката в областта на климата;

11.  счита, че програмата „Здраве за растеж“ за периода 2014-2020 г. е ключов инструмент, и предвид това подчертава необходимостта да се гарантира, че нейният бюджет ще бъде запазен;

12.  призовава Комисията да извърши оценка на това дали целите на програмата „Хоризонт 2020“ са постигнати след пренасочването на средства към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и най-малко да възстанови бюджетния пакет за програмата;

13.  отбелязва, че преходът към по-кръгова икономика ще стимулира енергетиката и ефективността на ресурсите и ще допринесе за намаляването на емисиите на парникови газове, и следователно призовава за адекватна финансова подкрепа за прилагането на пакета за кръговата икономика;

14.  счита, че при преразглеждането на МФР следва да се предвиди факта, че безопасността и сигурността на храните ще бъдат предизвикателства през идните години, предвид все по-големия натиск, упражняван над ресурсите, и увеличаването на разпространението на болести по растенията в ЕС; това предвиждане би могло да се използва за разглеждането на въпросите, свързани с тенденциите за недохранване в държавите членки, и също така за засилване на качеството и безопасността на храните, по-специално чрез подобряване на ефективността, ефикасността и надеждността на официалните проверки в качеството на жизненоважно средство за запазването на висока степен на безопасност за хората, животните и растенията по хранителната верига, като същевременно се гарантира висока степен на защита на околната среда.

15.  счита, че преразглеждането на МФР следва да отчете увеличаването на броя и на сериозността на природните и причинените от човека бедствия, като отпусне повече средства за инструмента за гражданска защита и позволи тези средства да бъдат по-гъвкаво използвани;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

56

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Soledad Cabezón Ruiz, Alberto Cirio, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Massimo Paolucci, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Dubravka Šuica, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Nikos Androulakis, Nikolay Barekov, Nicola Caputo, Mark Demesmaeker, Herbert Dorfmann, Fredrick Federley, Jacqueline Foster, Lampros Fountoulis, Giorgos Grammatikakis, Jan Huitema, Merja Kyllönen, Gesine Meissner, Younous Omarjee, Alojz Peterle, Marijana Petir, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, Jasenko Selimovic, Bart Staes, Kay Swinburne, Keith Taylor, Mihai Ţurcanu, Tom Vandenkendelaere, Carlos Zorrinho

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Marie-Christine Boutonnet, Linda McAvan


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Януш Левандовски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че Комисията следва да предприеме цялостен преглед на функционирането на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР), който да бъде последван от законодателно преразглеждане;

2.  подчертава, че съгласно Договора, Парламентът и Съветът представляват двата клона на бюджетния орган; следователно призовава за пълноценното участие от страна на Парламента в средносрочния преглед и преразглеждането на Регламента за МФР;

3.  посочва, че въпреки че Регламентът за МФР до голяма степен остана непроменен откакто беше приет, промениха се рамковите условия за неговото изпълнение; подчертава факта, че вследствие на един действителен преглед, законодателното предложение следва да допринесе за справяне с тези предизвикателства; изтъква във връзка с това, че новите инструменти, като например Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), които са създадени с приемането на Регламента за МФР, следва да бъдат надлежно включени в бюджетана ЕС, без каквото и да било отрицателно финансово отражение върху договорените програми;

4.  отбелязва значителното дългосрочно въздействие на ЕФСИ върху бюджета на ЕС; счита, че ЕФСИ инвестира в проекти, които са различни от целевите проекти на „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и следователно не компенсира изцяло обвързаните със засегнатите от „Хоризонт 2020“ бюджетни редове и МСЕ; подчертава следователно, че, за да постигне ЕС своите цели за научни изследвания и иновации, единодушно договореното равнище на финансиране на тези програми трябва да бъде напълно възстановено в хода на преразглеждането ма МФР и правилният баланс между безвъзмездните средства и финансовите инструменти да бъде запазен; припомня в тази връзка, че МСЕ в областта на енергетиката и телекомуникациите е от първостепенно значение за завършването на енергийния съюз и цифровия съюз; в тази връзка подчертава колко е важно да се осигури финансиране за МСЕ за постигането на целта от 10 % взаимосвързаност в областта на енергетиката или повече;

5.  посочва, че изпълнението на „Хоризонт 2020“ и на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) е довело да много високи равнища на усвояване и че това е довело до много ниска степен на успеваемост при „Хоризонт 2020“ , което възпира потенциалните кандидати да представят своите проекти;

6.  отново подчертава значението на осигуряването на финансиране за проекта ITER с оглед планирането на термоядрения синтез като надежден и устойчив енергиен източник и елемент на енергийния микс и за допълнително привличане на промишлеността и на МСП, както и на научноизследователски центрове;

7.  счита, че новите политически приоритети не бива да бъдат предлагани за сметка на договорените програми на настоящата МФР, по-специално „Хоризонт 2020“, МСЕ, COSME, „Галилео“ и „Коперник“, нито пък за сметка на предварително разпределените национални пакети; изтъква, че за остатъка от периода по МФР всеки нов приоритет следва да бъде подкрепен посредством ново финансиране;

8.  призовава Комисията да запази вече разпределеното финансиране в МФР за периода 2014—2020 г., за бързо и цялостно завършване и привеждане в действие на инфраструктурата на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, както и за подкрепа на приложенията на ГНСС надолу и нагоре по веригата и за наблюдение на Земята; припомня важната роля, която „Хоризонт 2020“ може да изиграе за подпомагането на ЕС да намали своята зависимост от гледна точка на ключовите космически технологии; в тази връзка припомня, че космическото пространство е част от „Хоризонт 2020“ в рамките на приоритета „Водещи позиции в промишлеността“, и по-специално в рамките на конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“;

9.  призовава за по-нататъшно укрепване на координацията и оптимизиране на полезните взаимодействия между ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“, COSME и МСЕ;

10.  призовава бюджетните органи да въведат възможно най-голяма гъвкавост, за да насочат неизползваните годишни бюджетни кредити към програмите по функция 1а като „Хоризонт 2020“, COSME и Механизма за свързване на Европа;

11.  отбелязва, че програмите на Съюза са допринесли за гарантирането на достъп до финансиране на МСП в ЕС и особено за тези, които развиват дейност в държави, изправени пред тежки и трайни финансови кризи; призовава да бъдат отпуснати допълнителни средства на програмата за още повече МСП и за задоволяване на различните потребности на МСП по подходящ начин; призовава по-специално за значително разширяване на инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“, така че да достигне поне до законно предвидената сума в регламента за „Хоризонт 2020“; подчертава, че достъпът до финансиране продължава да бъде предизвикателство за много МСП, с особен акцент върху рисковото финансиране; призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност при финансирането на МСП, включително за по-ясен бюджетен преглед и контрол, както и да гарантира истински възходящ подход при прилагането му;

12.  припомня изключителната способност на Съюза да предприема инициативи за международно сътрудничество и мобилизиране на публичните финанси по трансгранични въпроси; подчертава, че финансирането от Съюза действително може да породи и допринесе за действия, които държавите членки не са в състояние да извършат самостоятелно, и може да създаде полезни взаимодействия и допълняемост с дейностите на държавите членки;

13.  вярва, че наличието на амбициозни цели на устойчивата енергийна политика, енергийната ефективност и политиката на ефективно използване на ресурсите може да доведат до икономически изгодни ползи за европейската промишленост и европейската икономика като цяло; призовава за разпределянето на публичните и частните средства на ЕС и държавите членки за инвестиции в тези приоритетни сектори; счита, че възможностите за допълнително взаимодействие между „Хоризонт 2020“ и инициативите за интелигентна специализация (RIS3) следва да се насърчават с цел гарантиране на по-добро използване на научноизследователската и развойната дейност и подпомагане на регионалното икономическо сближаване;

14.  призовава за средносрочна оценка на програмите по линия на МФР въз основа на техните резултати спрямо поставените цели и задачи, капацитета за усвояване и добавената стойност на ЕС, както и нововъзникващите политически приоритети като ключов момент в управлението на разходите на ЕС и като се вземе предвид все още наблюдаваното изоставане в плащанията и късното прилагане на настоящата рамка; подчертава също така, че следизборното преразглеждане е възможност за подобрения на МФР, включващо реформи в прилагането, управлението, отчитането и контрола на финансовите средства; призовава, въз основа на оценката на изпълнението, която наред с другото е съсредоточена върху доброто финансово управление, бюджетните кредити, предназначени за програмите, които не са били правилно приложени, да се преразпределят към програми, които функционират добре;

15.  счита, че всички бюджетни инструменти на Съюза, подкрепящи инвестициите и иновациите, трябва да бъдат запазени и дори доразвити, и че не следва да се проявява предпочитание в полза на един или повече от тези инструменти за сметка на другите; припомня съществената роля на бюджета на Общността като мотивиращ фактор при бъдещите разходи и като фактор за сближаване и ефективно изпълнение на политиките в рамките на Съюза.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

5

10

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Nicolas Bay, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Jerzy Buzek, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Ernest Maragall, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Dan Nica, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Amjad Bashir, Jens Geier, Constanze Krehl, Olle Ludvigsson, Vladimír Maňka, Marian-Jean Marinescu, Markus Pieper, Massimiliano Salini, Anne Sander, Maria Spyraki, Indrek Tarand, Pavel Telička, Anneleen Van Bossuyt


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (27.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 - 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Мариан-Жан Маринеску

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че цялостното възстановяване на средства, които да бъдат пренасочени от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), следва да бъде един от основните приоритети за междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г.; настоява в бъдеще да се спазват избраните приоритети и одобреното финансиране и да не се намалява бюджетът на МСЕ или на други инструменти за проекти в областта на транспорта до 2020 г.;

2.  призовава Комисията да предостави на Парламента във възможно най-кратък срок оценка на финансираните от ЕФСИ проекти, свързани с транспорта и туризма;

3.  счита, с цел постигане на най-доброто възможно решение при прегледа на МФР, че Комисията следва да предостави във възможно най-кратък срок доклад за изпълнението и степента на усвояване на структурните фондове и на Кохезионния фонд при проекти, свързани с туризма, транспорта и инфраструктурата, като посочи проектите, които допринасят за развитието на основната мрежа, коридорите и глобалната мрежа;

4.  подчертава в този контекст първостепенното значение на адекватното финансиране от страна на ЕС на проектите, включени в основните работни планове за коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); подчертава, че това изисква също така да се обърне повече внимание на отнасящите се до транспортната политика области като мултимодалността и ефикасната логистика, модернизирането и поддръжката на съществуващата транспортна инфраструктура, оперативната съвместимост, сигурността на пътната мрежа и нейната достъпност, интелигентните транспортни системи, взаимодействието с други сектори, намалението на емисиите, градската мобилност и оборудването за чисти горива с цел устойчиво развитие и по-добра интеграция на градските възли;

5.  подчертава, че поканите за представяне на предложения в рамките на МСЕ, публикувани през 2014 и 2015 г., привлякоха три пъти повече участници от очакваното и че това ясно показва, че има внушителен набор от проекти с голяма европейска добавена стойност, които биха могли да усвоят допълнителни ресурси (повече от оползотворяването на преразпределени средства); изразява загриженост, че не остават почти никакви налични средства за нови проекти за оставащите четири години от МФР; припомня първоначално разпределените за МСЕ бюджетни кредити преди окончателното решение за МФР; призовава Комисията да направи оценка на възможността за увеличаване на общия пакет на МСЕ, включително за увеличаване на пакета за политиката на сближаване в рамките на МСЕ;

6.  подчертава, че ЕФСИ допринася значително за финансирането на проектите на TEN-T, но не може да замени безвъзмездните средства, които продължават да бъдат жизненоважен и необходим източник на финансиране; подчертава, по-конкретно, че безвъзмездните средства биха могли да се съчетаят с иновационни финансови инструменти и с ЕФСИ с цел улесняване на изпълнението на допълнителни проекти, по-специално големи инфраструктурни проекти, които могат да допринесат за намаляването на икономическите различия между регионите и да привлекат частно финансиране (смесено финансиране); призовава Комисията да изготви каталог, включващ успешните проекти, с цел подобряване на разбирането сред националните, регионалните и местните органи;

7.  изтъква, че транспортната инфраструктура е гръбнакът на единния пазар и е от основно значение за свободното движение на хора, стоки и услуги; подчертава значението на по-тясната координация между Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие с цел осигуряване на по-ефективното прилагане на правилата на цифровия единен пазар в сектора на транспорта; подчертава, че предоставяните за трансевропейските транспортни мрежи бюджетни кредити следва също така да достигат подходящо равнище в МФР за периода след 2020 г., за да се изпълни целта за завършване на основната мрежа на TEN-T до 2030 г. и на цялостната мрежа на TEN-T до 2050 г.;

8.  подчертава, че съществува значителен и постоянен недостиг на инвестиции в Европа, особено в големите транспортни инфраструктури, и че това би могло да застраши конкурентоспособността на ЕС като цяло; отбелязва, че необходимостта от инвестиции засяга не само изграждането на инфраструктура, но и нейната поддръжка и модернизация;

9.   подчертава също, че подходящото финансиране от ЕС за транспортна инфраструктура е основно изискване с оглед на териториалното, икономическото и социалното сближаване; признава значението на Кохезионния фонд за подобряването на инфраструктурата и свързаността в Европа с цел преодоляване на инфраструктурните различия между регионите; настоява поради това за предоставянето на подходящо финансиране за този фонд през настоящия програмен период, както и след 2020 г.;

10.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подобрят координацията на националните стратегии за транспорта с цел да улеснят одобряването от страна на Комисията на мащабни инфраструктурни проекти; призовава за по-добро координиране на всички инструменти на ЕС, свързани с транспорта, за да се гарантира, че възможно най-голям брой основни проекти на TEN-T се приключват навреме и че потенциалните икономии се използват правилно в подкрепа на вече готови за изпълнение проекти; призовава също така Комисията да поеме сериозен ангажимент за повишаване на прозрачността на финансовите схеми по отношение на точността на очакваните разходи, съответствието с изискванията за устойчива околна среда, участието на гражданското общество във вземането на решения и подходящо и непрекъснато наблюдение на схемите на ЕС за финансиране;

11.  насърчава Комисията и държавите членки да инвестират повече в проекти с по-малки бюджетни потребности и значителни краткосрочни предимства, като изграждане на липсващите звена в изоставени и разрушени регионални трансгранични железопътни връзки, както и модернизиране и поддръжка на съществуващата транспортна инфраструктура;

12.  счита, че е необходимо да се разреши трансферът на излишните и неусвоени през дадена година бюджетни кредити към следваща година и призовава Комисията да внесе подходящи предложения в този смисъл с цел преразпределяне на финансовите средства в полза на най-подходящите, готови за изпълнение и устойчиви от икономическа гледна точка и от гледна точка на околната среда проекти; подчертава, че следва да се осигури максимална гъвкавост, за да се постигне максимално усвояване на средствата, предвидени в МФР;

13.  призовава при разпределянето на средства на ЕС за транспортната инфраструктура Комисията да вземе предвид одобрения неотдавна четвърти пакет за железопътния транспорт и да положи всички възможни усилия за улесняване на неговото бързо прилагане в области като оперативна съвместимост, сигурност, подобряване на социалната среда и свобода на движение; призовава Комисията да вземе също предвид текущите разисквания относно пакета от мерки за въздухоплаването и относно пристанищата, както и предстоящия пакет за автомобилния транспорт;

14.  отбелязва, че ролята на бюджета на ЕС, чрез различни форми на финансова подкрепа (безвъзмездни средства, финансови инструменти), беше определяща за стартирането или възобновяването на много проекти в сектора на транспорта; счита, че при преразглеждане на МФР вече трябва да се дава приоритет на сектора на транспорта;

15.  подчертава стратегическата важност на инициативата „Единно европейско небе“ в качеството ѝ на основният инструмент за осигуряване на безопасност, екологични характеристики, конкурентоспособност и защита на правата на гражданите; призовава Комисията да осигури разпределянето на необходимите и предвидени финансови средства за осъществяването на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR);

16.  подкрепя освен това пълното възстановяване на финансовите средства, преразпределени от „Хоризонт 2020“ за ЕФСИ; призовава Комисията да проучи възможността за увеличаване на финансовите средства, разпределени за съвместните предприятия SESAR и „Чисто небе“, като вземе под внимание добрите резултати от тяхната дейност и приноса им за политиките на ЕС в областта на транспорта и изменението на климата;

17.  подчертава извънредната важност на изключително точното и надеждно определяне на местоположението и навременната информация, предоставяни от водещите европейски програми за спътническа навигация „Галилео“ и EGNOS, за повишаване на безопасността и за ефикасно използване на въздушния, автомобилния, железопътния и морския транспорт, особено за интелигентните транспортни системи и системите за управление на движението като управлението на въздушното движение (УВД), европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), услугата eCall, свързаните/ самостоятелните превозни средства и интелигентното управление на корабния флот и на товарите; призовава Комисията да запази вече разпределеното финансиране в МФР за периода 2014 – 2020 г. с цел бързо и цялостно завършване и експлоатация на инфраструктурата в рамите на „Галилео“ и EGNOS, както и за подкрепа на приложения надолу и нагоре по веригата в рамите на бюджетите за европейските програми за глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) и „Хоризонт 2020“; припомня във връзка с това ангажимента на Комисията за непрекъснатост на услугите на ГНСС, укрепване на устойчивостта на европейската икономика и максимални социално-икономически ползи чрез насърчаване на разработването на приложения;

18.  припомня на Комисията и на държавите членки големия потенциал на хоризонталните проекти, както и взаимодействието между транспортните, енергийните и телекомуникационните трансевропейски мрежи;

19.  посочва необходимостта от разработване и насърчаване на по-екологосъобразен транспорт, като например железниците; призовава във връзка с това за засилване на подкрепата за инициативи като инициативата за преминаване към железопътен транспорт („Shift to Rail“);

20.  настоятелно призовава Комисията да гарантира подходяща (трансгранична) координация и да укрепи управлението на макрорегионалните стратегии на ЕС (река Дунав, Балтийско море, Черно море, Адриатическо море и Йонийско море) с цел задълбочаване на териториалното, икономическото и социалното сближаване и подпомагане и подкрепяне на държавите членки при определянето на приоритетните инфраструктурни проекти, които ще донесат добавена стойност на регионално равнище и на равнището на Съюза;

21.  припомня, че считано от януари 2017 г. неусвоените средства, които са част от финансирането, пренасочено от политиката на сближаване към МСЕ, ще могат да се използват от всички държави членки, получаващи средства от Кохезионния фонд; призовава Комисията да внесе съответните предложения за удължаване на срока за усвояване на тези финансови средства от държавите членки, получаващи средства от Кохезионния фонд, до 31 декември 2017 г.; призовава Комисията да разпредели неусвоените до края на 2017 г. суми за проекти за трансгранични връзки между или към развиващите се региони; призовава държавите членки да използват по-пълноценно техническата помощ, предоставяна от Комисията;

22.  подчертава необходимостта да се възприеме по-задълбочен и всеобхватен подход спрямо критериите за допустимите за финансиране от ЕС проекти, като се осигури по-добър достъп до финансиране за проекти, които въвеждат нови транспортни услуги и подобряват разгръщането на данни; подчертава по-специално необходимостта от насочване на финансирането от ЕС към действията за въвеждане на цифрови транспортни услуги и интелигентни транспортни системи, които допринасят за прехода към по-устойчива транспортна система и оптимизират използването на съществуващия капацитет;

23.  припомня, че е важно да се осигури в рамките на Съюза най-високото равнище на безопасност, сигурност и оперативна съвместимост в областта на транспорта; подчертава, че средствата, предоставяни за агенциите на ЕС, са не само за административни разходи, но допринасят също за постигането на целите на ЕС, като се полагат усилия за икономии на национално равнище, и че бюджетът на агенциите следва да разполага с достатъчно и подходящи средства за изпълнението на техните задачи;

24.  изтъква, че устойчивият туризъм е ключова област на потенциален растеж за европейската икономика и движеща сила за създаването на значителен обем заетост, по-специално за младите хора; счита, че следва да бъдат предоставени подходящи и повече бюджетни средства за разработването на истинска европейска политика в областта на туризма, с особен акцент върху насърчаването на малките и средните предприятия (МСП) и опазването на природното, културното, историческото и индустриалното наследство; подчертава необходимостта от по-добра координация между туристическите и инфраструктурните проекти; призовава Комисията да разгледа възможността за създаването на отделна позиция в бъдещата рамкова програма;

25.  признава значението на човешкия капитал за развитието на туристическите услуги и подчертава ролята, която Европейският социален фонд може да има в тази област; подчертава високата възвръщаемост на инвестициите в областта на туризма и техния принос за постигането на социално сближаване, особено в селските райони;

26.  подчертава значението на една достатъчно добре финансирана интегрирана морска политика като водеща инициатива на ЕС в областта на междусекторното и транснационалното управление;

27.  счита, че всички бюджетни инструменти на ЕС, подкрепящи инвестициите и иновациите, следва да бъдат запазени и доразвивани и че не е необходимо да се поддържа един от тези инструменти за сметка на другите; припомня съществената роля на бюджета на ЕС за предоставянето на стимул за бъдещите разходи и за подкрепа на сближаването и на ефективното изпълнение на политиките в рамките на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marie-Christine Arnautu, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Knut Fleckenstein, Maria Grapini, Karoline Graswander-Hainz, Werner Kuhn, Curzio Maltese, Jozo Radoš, Ulrike Rodust, Davor Škrlec, Evžen Tošenovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Beatrix von Storch


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (25.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Констанце Крел

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че една от важните цели на Европейския съюз е да насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите членки; подчертава, че политиката на сближаване, разработена в дългосрочен план, е основната инвестиционна политика и инструмент на Съюза за намаляване на различията между европейските региони и подобряването на качеството на живот на европейските граждани и че тя играе важна роля за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; счита, че всеки един от инструментите на Съюза трябва да докаже приноса си за целите и приоритетите на ЕС; призовава да се обърне постави акцент върху оценяването на постиженията, резултатите, изпълнението, полезните взаимодействия и добавената стойност;

2.  отбелязва, че в прегледа/преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР) трябва да вземат под внимание новите политически предизвикателства, пред които е изправен ЕС; подчертава необходимостта от ефективност и ориентация към постигането на резултати на политиката на сближаване и отбелязва, че механизмите за стимулиране в това отношение, като например бюджетирането въз основа на резултатите, вече са включени в настоящата МФР; припомня, че поради късното постигане на споразумение относно МФР и вследствие на късното приемане на законодателния пакет за политиката на сближаване (2014—2020 г.), както и на оперативните програми — европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) са на ранен етап на изпълнение през 2016 г. и че по времето на прегледа/преразглеждането на МФР ще се разполага само ограничени данни относно резултатите; припомня в тази връзка възможностите, които се предлагат от общата стратегическа рамка, на приложение I към Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) (ЕС) № 1303/2013; призовава Комисията да оцени и да информира Парламента за актуалното състояние на изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове и да се подпомагат по-ефективно наличните средства по линия на политиката на сближаване; счита, че ранните подготвителни дейности са необходими за политиките на ЕС, финансирани от МФР, с цел изпълнението да започне в самото начало на следващата МФР;

3.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да увеличат максимално полезните взаимодействия и взаимното допълване, да осигурят по-добра координация, последователност и подобрения сред петте структурни и инвестиционни фондове и останалите инструменти и политики на ЕС (включително инициативата за младежка заетост, „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)), което е важен елемент за обезпечаване на ефективността на бюджета на ЕС; следователно призовава Комисията и националните, регионални и местни органи да вземат надлежно под внимание възможностите за полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете и ЕФСИ, като по този начин се засили лостовият ефект на инвестициите и положителното въздействие върху икономическия растеж, заетостта и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от засилване на политиката на сближаване и целенасочена оценка на териториалното въздействие на свързани с нея инструменти като ЕФСИ и „Хоризонт 2020“;

4.  припомня, че предварително разпределените национални пакети в съответствие с член 2 от Регламент № 1311/2013 (ЕС, Евратом) на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. не могат да бъдат намалени чрез прегледа/преразглеждането на МФР; призовава за навременно приключване на процеса по прегледа/преразглеждането на МФР, не по-късно от 2018 г., за преразглеждане във възходяща посока на таваните, определени в МФР, и законодателно преразглеждане на посочения по-горе регламент за МФР, без да се засяга коригирането на бюджета на политиката на сближаване, в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013;

5.  припомня, че в контекста на прегледа/преразглеждането на МФР опростяването се изтъква като ключов въпрос, тъй като административната тежест е въпрос, който засяга всички сфери; по тази причина отново заявява твърдата си позиция относно важността на опростяването на достъпа до европейските структурни и инвестиционни фондове; подкрепя в този контекст работата на групата на високо равнище (ГВР) за наблюдение на опростяването за бенефициерите и приканва държавите членки и Комисията да внесат съответни предложения за опростяване на вниманието на групата на високо равнище още в рамките на настоящия програмен период; в този контекст призовава Комисията да осигури пълното участие на Европейския парламент в посочената група на високо равнище и обръща внимание на своята резолюция, озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г.“; подчертава освен това необходимостта от поддържане на баланс между опростяването и контрола;

6.  подчертава, че безвъзмездните средства са ефективна и ползваща се с приоритет форма на подкрепа в много области на публична интервенция, както и за микро-, малки и средни предприятия; припомня, че финансовите инструменти следва да се използват по допълващ се начин, след подходяща предварителна оценка, ако те са по-ефективни за постигането на целите на политиката на Съюза; признава потенциала на финансовите инструменти като гъвкави механизми, които да бъдат прилагани заедно с безвъзмездните средства, с цел да се избегне фрагментиране на политиката на сближаване и бюджета на ЕС, като се има предвид, че мултиплициращият ефект по отношение на въздействието и ефекта на ливъридж може да бъде много по-голям, тъй като съществува риск, че определени възможности могат да бъдат пропуснати поради лошо изготвени финансови инструменти, водещи до недостатъчно използване и въздействие; подчертава, че са необходими повече данни, за да се разбере как подобни финансови инструменти могат да се използват ефективно в политиката на сближаване; счита, че е необходимо допълнително да се повиши отчетността и прозрачността на финансовите инструменти и призовава за по-опростено използване на безвъзмездните средства и финансовите инструменти в бъдеще, като подчертава, че ясните правила относно ФИ, които да спомогнат за опростяване на изготвянето и прилагането за управителите на фондове и крайните бенефициери, са от ключово значение за повишаване на тяхното използване;

7.  приканва Комисията да вземе под внимание извънредните усилия, полагани от държавите членки и регионите при осигуряването на подходящи условия на приемане и интеграция на търсещите убежище и други мигранти, и да проучи възможността, при съобразяване с разходните тавани, определени в МФР, за предоставяне на допълнителна помощ и по-голяма гъвкавост в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на тези държави членки и региони, включително на тези, разположени по външните граници на ЕС, когато извършва преглед на функционирането на МФР, без да се намаляват поетите задължения или бюджетните кредити за плащания по функция 1б и без да се засяга коригирането на бюджета на политиката на сближаване в съответствие с член 7 на Регламент на Съвета (Евратом, ЕС) № 1311/2013;

8.  отбелязва, че МФР за периода 2014—2020 г. трябваше да поеме неестественото забавяне на плащанията, натрупани от 2011 г. насам, и че изпълнението на политиката на сближаване е забавено; отбелязва, че недопускането на изоставане в плащанията в бъдеще е от решаващо значение за гарантиране на успешното прилагане на политиката на сближаване на ЕС и за предотвратяването на отрицателните въздействия върху бенефициерите, тъй като съществуващото изоставане в плащанията уврежда репутацията на ЕС; подчертава, че въвеждането на нови собствени ресурси за бюджета на ЕС ще има положително влияние върху проблема с изоставането на плащанията; призовава за всеобхватно разискване относно въвеждането на нови собствени ресурси наред с процеса на преглед/преразглеждане на МФР;

9.  изтъква факта, че седемгодишният период на многогодишната финансова рамка се е доказал в миналото и би могъл да има благоприятно въздействие, като предоставя стабилен източник на финансиране, по-конкретно за местните и регионалните органи; посочва, че по време на прегледа/преразглеждането, трите институции трябва съвместно да обмислят каква следва да бъде най-подходящата продължителност на следващата финансова рамка, особено в случая на програмите, които се изпълняват при споделено управление; въпреки това подчертава необходимостта от задълбочена оценка на продължителността на програмния период, също с оглед на приравняването му с политическия мандат на Европейския парламент и на Комисията; във връзка с това настоятелно призовава в случая на политиката на сближаване, че следва да бъде осигурен или програмен период от най-малко седем години или програмен период от 5 + 5 , с ясен средносрочен преглед на политиката;

10.  подчертава, в контекста на подготовката на следизборното преразглеждане на МФР за периода 2014—2020 г., че вече е явно, че изпълнението на настоящата МФР е изпълнено с предизвикателства, а бюджетният орган вече трябваше да прибегне до максималните равнища на гъвкавост; поради това призовава Комисията да почерпи опит от конкретните поуки за това как следва да се изразходва бюджетът на ЕС; подчертава, че ще продължи да бъде необходима една добре финансирана политика на сближаване за подпомагане на регионалното развитие и солидарността в ЕС; в този контекст подчертава значението на запазването на ролята на политиката на сближаване за периода след 2020 година като основна инвестиционна политика на ЕС с адекватно равнище на финансиране;

11.  призовава Комисията да направи заключения относно ограниченията на настоящото разпределение за определяне на подкрепата от фондовете на политиката на сближаване, основани единствено на БВП на глава от населението;

12.  счита, че преразглеждането/прегледът на МФР представлява добра възможност за разглеждане на основната връзка между политиката на сближаване и следващата стъпка в изпълнение на резултатите и споразуменията от конференцията на страните COP 21; подчертава необходимостта ускоряване и подобряване на ефективността на разходите за климата, като същевременно подчертава огромния потенциал на политиката на сближаване за засилване на усилията на ЕС за опазване на климата;

13.  подчертава необходимостта от насърчаване на подобряването на финансовото управление и доброто управление; подчертава в тази връзка, че административният капацитет на национално и регионално/местно равнище е основно предварително условие за своевременното и успешно изпълнение на политиката на сближаване; припомня също така, че резервът за изпълнение е неразривно свързан с ориентирана към резултати политика на сближаване; призовава Комисията да ускори решението за разпределянето на резерва за изпълнение през текущия период на програми, които са постигнали поставените основни цели за 2018 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Mercedes Bresso, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Stanislav Polčák, Julia Reid, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ivana Maletić, Miroslav Mikolášik, Sophie Montel, Dimitrios Papadimoulis, Tonino Picula, Maurice Ponga, Branislav Škripek, Davor Škrlec, Hannu Takkula, Damiano Zoffoli, Milan Zver


СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (8.6.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Петер Яр

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че общата селскостопанска политика (ОСП) е обща политика на ЕС от десетилетия, което означава, че разходите за селското стопанство представляват значителен процент от общия бюджет на ЕС; подчертава, че разходите за селското стопанство са намалели значително в относително изражение през последните три десетилетия от 75 % на настоящите 38 % в съответствие с последователните ориентирани към пазара реформи на ОСП; подчертава следователно, че всеки гражданин на ЕС внася само 32 цента на ден за ОСП и че тази политика има нисък процент на грешки по отношение на свързаните с разходите нередности; подчертава, че храната, като водата, ще бъде стратегическа стока за в бъдеще и че Европа поради тази причина ще има нужда повече от всякога от ОСП и силен бюджет за селското стопанство;

2.  подчертава, че ОСП предоставя постоянно подпомагане на доходите на земеделските стопани чрез стълбове 1 и 2, което осигурява подкрепа за земеделското производство, програмите в областта на околната среда и икономическата дейност в селските райони и предотвратява обезлюдяването на селските райони; в този контекст отбелязва, че настоящият размер на бюджета е от основно значение като минимум за запазване на структурата на ОСП в два стълба, с цел да се компенсират и подпомагат земеделските стопани във всички селскостопански сектори и да се изпълни важната цел за иновации, както и да се запазват и създават работни места и да се увеличават доходите на земеделските стопани; подчертава, че за да се постигне последователна и ефективна политика за развитие на селските райони, е от съществено значение развитието на селските райони да остане част от ОСП и че тази политика следва да бъде добре финансирана, за да се гарантира устойчивост в дългосрочен план на селските райони;

3.  посочва, че ако всички политики в ЕС, на национално равнище или на равнището на Съюза, трябваше да се финансират изцяло от бюджета на ЕС, делът на ОСП щеше възлиза само на 1 %, което изглежда съвсем разумно за политика, която доставя храна за над 500 милиона граждани, подкрепя екологичната устойчивост и създава заетост; счита, че ОСП е най-добрата и най-малко струващата сред политиките за сигурност на Съюза, тъй като осигурява достатъчни доставки на храни, насърчава териториалното сближаване и предотвратява обезлюдяването на селските райони;

4.  подчертава, че ОСП, която представлява по-малко от 1 % от общите публични разходи на ЕС, следва да бъде запазена най-малко на настоящите равнища до 2020 г., за да се гарантира, че селскостопанският сектор е икономически устойчив, отговаря на нарастващото търсене на храни и насърчава растежа и заетостта в селските райони на ЕС;

5.  признава, че привидно големият дял от бюджета на ЕС, отделян за селското стопанство, може да доведе до погрешни представи сред обществеността относно политиката, докато в действителност селскостопанските субсидии представляват незначителна сума в сравнение с общия БВП на държавите членки, а имат значително въздействие за осигуряването на непрекъснатостта на селскостопанската дейност и сигурността на доходите на земеделските стопани, както и за създаването на ползи за икономиката на селските райони в по-широк смисъл; изтъква, че правилата за прилагане на ОСП трябва да бъдат опростени, за да може да се усвоява по-добре финансовата подкрепа за селското стопанство и за развитието на селските райони;

6.  ясно заявява, че чрез многобройни реформи на политиката разходите за ОСП са намалени и са в по-голяма степен целенасочени, пазарно ориентирани и целящи подобряване на конкурентоспособността на селското стопанство на ЕС, като в същото време се обръща внимание на все по-голям набор от предизвикателства, включително въпроси, свързани с околната среда и изменението на климата, въвеждането на мерки за екологизиране и гарантирането на икономическата жизнеспособност на селските райони; подчертава обаче, че следва да се извърши задълбочен анализ, за да се оцени икономическата устойчивост на селскостопанския сектор благодарение на запазването на доходите и че следва да се води борба с колебанията на цените, като се предложат нови инструменти;

7.  настоява, че настоящите суми по функция 2, както е предвидено в настоящата МФР, трябва да се запазят най-малко на същото равнище; посочва, във връзка с това, член 2 от Регламента за МФР, в който ясно се постановява, че разпределените национални пакети не може да се намаляват със средносрочния преглед; освен това счита, че другите политики на Съюза трябва да разполагат с необходимите финансови средства, за да се позволи на Съюза да изпълнява своите правни задължения съгласно съответното секторно законодателство; счита за недопустимо средствата, предназначени за селскостопанската политика, да се преразпределят, за да се компенсира липсата на средства в други политики или програми; призовава Комисията, в контекста на миграционната криза, да проучи възможността за укрепване на взаимодействията между изтеглянето на селскостопански продукти от пазара и раздаването на хранителна помощ на най-нуждаещите се граждани и на бежанците чрез Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD);

8.  настоява също така сумите за преки плащания по функция 2 да останат непроменени; посочва, че това е от жизнено важно значение за състоянието на доходите на много земеделски стопани, особено по време на кризата, която засяга няколко селскостопански сектора, и че степента на усвояване за всяка година е почти 100 %;

9.  отбелязва, че либерализацията на сектора на млякото заплашва млекопроизводството в планинските райони, което е свързано с по-големи разходи; поради това призовава Комисията да разработи програми, които да подкрепят по-специално преработвателни съоръжения в планинските райони, така че това мляко да може да се използва за производството на висококачествени крайни продукти и по този начин да се генерира добавената стойност, която е абсолютно ключова за млекопроизводителите;

10.  отбелязва, че нестабилността на цените, свързана с влошаващите се пазарни условия в много селскостопански сектори, се е увеличила значително през последните години, водейки до силна нестабилност на приходите, и че е необходимо това явление да се управлява организирано и ефективно, по-специално предвид факта, че производствените разходи нарастват; припомня, че настоящата ОСП не е предоставила в достатъчна степен истински средства за борба с нестабилността на селскостопанските пазари и на приходите на земеделските стопани; поради това подчертава, че настоящото положение е довело до необходимостта бързо да се въведат пазарни мерки и изключителни мерки при кризи, предвидени съгласно единната ООП, и да се гарантира, че са налични достатъчно бюджетни ресурси за справяне с пазарните кризи, и по-специално тези, засягащи секторите на млякото, свинското месо, плодовете и зеленчуците и птичия сектор; подчертава, че една от основните причини за кризата, руското ембарго, е вследствие на решения, взети извън сектора; добавя в тази връзка, че поради съкращенията на бюджета за ОСП, направени по време на последните преговори по МФР, преките плащания по първия стълб на ОСП не са достатъчни в настоящия момент, за да се намали нестабилността на приходите на земеделските стопани; счита, че е от съществено значение да се остави достатъчна свобода на действие в рамките на бюджета за 2016 г. и че публичните органи и специалистите в областта на селското стопанство следва да разгледат въпроса за бързото и ефективно въвеждане на няколкото пазарни мерки, приети от Съвета по селско стопанство на 14 март 2016 г. посочва, че настоящата криза следва да доведе до преразглеждане от страна на Комисията на някои инструменти за управление на пазара и за управление на кризи, като се гарантира наличието на достатъчно бюджетни ресурси; настоява също така при средносрочния преглед на МФР да се предназначат достатъчно средства за разрешаването в периоди на кризи на проблемите, свързани с безопасността на храните и здравето на животните;

11.  отбелязва, че земеделските стопани произвеждат храната, необходима за останалата част от населението на ЕС, и че в повечето държави членки доходите на земеделските стопани са под средните, което оказва отрицателно въздействие върху техния стандарт на живот и стандарта на живот на техните семейства и намалява привлекателността на тази професия за младите хора; отбелязва, че земеделските стопани са затруднени от повишените производствени разходи(1), от една страна, и от цените за техните стоки, които не са рентабилни, от друга страна(2); следователно счита, че влаганите ресурси и производствените разходи следва да бъдат разглеждани в рамките на ОСП чрез насърчаване на повече автономност;

12.  подчертава, че фиксираните тавани за ОСП до 2020 г. са свързани с много по-ниски маржове в сравнение с предишната МФР, като същевременно секторът е изправен пред повече предизвикателства; подчертава в тази връзка, че всяко използване на маржа трябва да бъде изключително за удовлетворяване на потребностите на селскостопанския сектор, тъй като дългосрочното планиране и сигурността на инвестициите са от съществено значение за земеделските стопани в ЕС; посочва, че секторът на селското стопанство е най-засегнат от руското ембарго, оказващо сериозно косвено въздействие върху пазарите, и че този сектор не следва да бъде единственият, понасящ последиците от политическите решения, както е понастоящем; настоява за оценка на последиците от руското ембарго върху селскостопанския сектор в ЕС, която ще доведе до преговори с Русия за прекратяване на ембаргото;

13.  предупреждава, че настоящият марж в бюджета за селското стопанство може да се окаже недостатъчен, предвид нестабилността на пазарите, ветеринарните и фитосанитарните рискове и други непредвидени събития, увеличаващи бюджетните искания до такава степен, че маржът се очаква да бъдат изчерпан в края на настоящия програмен период; изразява съжаление, че средствата за фитосанитарни мерки са по функция 3 от настоящата МФР; подчертава, че всякакви съкращения или преразпределения на този бюджетен ред може да застрашат безопасността на храните и здравето в ЕС;

14.  подчертава, че настоящата нестабилност на селскостопанските пазари и големите колебания на цените показват необходимостта от запазване на земеделските субсидии, тъй като те дават възможност за по-ефикасно управление и контрол на пазарните неефективности; в тази връзка признава, че увеличаването на цените на храните и на продажбите на продукцията през последните години не е довело до ползи за земеделските производители; настоява, че е необходима конкретна подкрепа за справяне с липсата на достъп до кредитиране за земеделските стопани и намаляването на техните доходи; припомня също така, че европейските потребители не са готови да плащат за своята храна цена, която безспорно би била по-висока, ако селскостопанският сектор не получаваше публично подпомагане; отбелязва обаче, че преките плащания, които не отговарят на реалността на селскостопанското производство, и постепенното премахване на мерките за управление на предлагането, са показали своите ограничения;

15.  отбелязва, че всички нови приоритети за сектора на селското стопанство, които възникват при настоящата финансова рамка, могат да се финансират единствено чрез нови средства; подчертава в тази връзка нарасналата необходимост да се гарантират достатъчни маржове по функция 2, за да могат да се включат приоритетите на Парламента;

16.  посочва, че целите на ОСП остават непроменени съгласно Договора от Лисабон – увеличаване на селскостопанската производителност, осигуряване на приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, стабилизиране на пазарите, гарантиране на снабдяването и гарантиране, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени; при все това отбелязва, че последователните реформи на ОСП възложиха нови задачи на селското стопанство по отношение на качеството на продуктите, опазването на околната среда, изменението на климата, здравето на потребителите, въпросите, свързани с използването на земята, и начините на производство и производителност, които доведоха до значително увеличаване на разходите за земеделските стопани и производителите на плодове и зеленчуци; счита, следователно, че въздействието на ОСП върху общите стратегии на ЕС (стратегията „Европа 2020“ и целите в областта на климата и енергетиката) трябва да бъде анализирано, така че да се направят заключения за периода след 2020 г.; подчертава, че целите, заложени като част от стратегията на ЕС за устойчивост, трябва да бъдат отчитани също и при селскостопанската политика на ЕС;

17.  изразява убеждението, че наличието на силна ОСП за ЕС, както по отношение на съдържанието, така и по отношение на финансирането, е от първостепенно значение за постигането на тези цели, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция и прозрачност на хранителните вериги в рамките на вътрешния пазар, както и жизнеспособност на селските райони; освен това счита, че увеличаването на устойчивостта и подобряването на заетостта и качеството на живот в селските райони следва да се ползват с предимство с цел борба с обезлюдяването на селските райони и насърчаване на жизнеспособността; счита, че що се отнася до стълб II, след 2020 г. ние все още ще се нуждаем от инструменти за оказване на подкрепа за модернизацията, инвестициите и иновациите с оглед на стимулирането на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост и намаляването на различията между държавите членки и между регионите по отношение на развитието на селското стопанство и селските райони;

18.  подчертава, че селскостопанското производство има голяма добавена стойност, като произвежда висококачествени храни и също така предоставя несвързани с храните продукти и услуги, тъй като също така осигурява суровини за преработвателния сектор, който е важен за запазването на конкурентоспособността на селскостопански сектор на ЕС и за допринасянето по този начин за икономическото и социално сближаване на регионите, както и за балансираното регионално развитие в ЕС; посочва, че поради тази причина е необходимо запазването и по целесъобразност увеличаването на помощите, получавани от селскостопанския сектор и селските райони, за да се предостави стимул за развитие на селскостопанското производство и за да се отговори на общественото търсене на хранителни продукти, с оглед на борбата с нестабилността и на стимулирането на заетостта в сектора, както и за постигане на несвързани със селското стопанство цели на ЕС; подчертава, че ОСП допринася значително за растежа и заетостта в селските райони – в по-голяма степен, отколкото други политики на ЕС – и че създаването на работни места и по-доброто качество на живот повишават привлекателността на селските райони в сравнение с градските райони; припомня, че от статистическа гледна точка земеделските стопани предлагат седем допълнителни работни места в свързаните сектори и селските райони; изтъква, че е важно ОСП да продължи да съсредоточава вниманието си върху подкрепата за дребномащабните и семейните земеделски стопанства като крайъгълен камък на селскостопанското производство в ЕС и на живота в селските райони на ЕС и да постигне действителен напредък по отношение на тази цел на политиката; подчертава, че е от съществено значение да се запазят специфичните мерки в рамките на ОСП, насочени към районите, които се характеризират със сурови и постоянни неблагоприятни природни условия, по-специално планинските райони и най-отдалечените региони, и други специфични неблагоприятни условия;

19.  подчертава, че успехът и приемането на ОСП зависят също така от допълнително намаляване на бюрокрацията и от ограничаването на регулаторните административни разходи до приемливо и постижимо равнище; призовава за прилагане на практика на ОСП, както и за ускоряване на опростяването на ОСП, което следва да има приоритет, включително по отношение на бързината на плащания от определените национални органи, като същевременно се постигат предвидените политически цели, искани от обществото;

20.  счита, че политиката на сближаване за периода след 2020 г. също следва да играе основна роля за подпомагането на развитието на селските райони по отношение на техническата инфраструктура, пазара на труда, развитието на предприятията и на основните услуги, съживяването на местата, намиращи се в селските райони, и инвестициите, свързани с водната и канализационната инфраструктура;

21.  категорично се противопоставя на всяко повторно национализиране на селскостопанските политики; отбелязва, че нееднаквото прилагане на ОСП и различията в равнищата на плащанията в отделните държави членки води до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; призовава Комисията и държавите членки да осигурят еднаквото прилагане в целия Съюз, за да се постигнат целите на общата селскостопанска политика, тъй като това реализира икономии за европейските данъкоплатци; изразява загриженост във връзка с тенденцията за повторно национализиране на публичните действия при селскостопански кризи, по-специално мобилизирането на целенасочени плащания вместо истински действия на европейско равнище; заявява, че добре функциониращ и подходящо финансиран втори стълб е важен за успеха на ОСП и за икономическото благосъстояние на селските райони на Съюза; отбелязва неравенството между държавите членки както по отношение на техните потребности от развитие на селските райони, така и на неговото финансиране;

22.  посочва, че непрекъснато нарастващите предизвикателства, пред които е изправена ОСП, като например продоволствената сигурност и борбата срещу нестабилността на цените, налагат по-доброто адаптиране на финансовите ресурси; призовава следователно да се предоставят основни гъвкави инструменти на земеделските стопани с цел справяне с тези предизвикателства в случай на необходимост; призовава също така за подходящи компенсаторни мерки за справяне с непредвидените събития и пазарните неефективности в резултат от политически решения; посочва затрудненото положение по отношение на селскостопанските пазари и новите и нарастващи предизвикателства, пред които е изправено европейското селско стопанство; отправя предупреждение във връзка с последиците от настоящата криза на селскостопанските пазари и отслабващата позиция на земеделските стопани по веригата за доставка на храни, както и в настоящите и бъдещите търговски преговори; счита освен това, че приемането на прекалено амбициозни цели за намаляване във връзка с пакета в областта на енергетиката и климата и Директивата за националните тавани за емисии (НТЕ) ще доведе до повишаване на разходите за селскостопанското производство;

23.  подчертава, що се отнася до периода след 2020 г., че във връзка с по-нататъшното развитие на ОСП трябва да бъдат определени първо политически мерките и конкретни цели, преди да могат да бъдат заделени необходимите бюджетни средства. подчертава, че е необходимо да се разгледа въпросът за създаването на Европейски застрахователен фонд за селското стопанство, който може да бъде мобилизиран по време на криза, като например за намаляване на производствения обем с оглед на това да се гарантира стабилност на цените за земеделските стопани за суровини, произведени в Европа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.6.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

6

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Clara Eugenia Aguilera García, Paul Brannen, Daniel Buda, Nicola Caputo, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Edouard Ferrand, Luke Ming Flanagan, Beata Gosiewska, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Jarosław Kalinowski, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Giulia Moi, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Jordi Sebastià, Jasenko Selimovic, Maria Lidia Senra Rodríguez, Czesław Adam Siekierski, Marc Tarabella, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Bas Belder, Franc Bogovič, Angélique Delahaye, Jean-Paul Denanot, Michela Giuffrida, Manolis Kefalogiannis, Norbert Lins, Annie Schreijer-Pierik, Tibor Szanyi, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Stanisław Ożóg

(1)

Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2012 г. относно веригата за доставка на материали за земеделските стопанства: структура и последици (ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 3).

(2)

Резолюция на Европейския парламент от 7 септември 2010 г. относно справедливи доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа, OВ C 308E, 20.10.2011 г., стp. 22.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (2.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 – 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Богдан Анджей Здройевски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава, че непогасените бюджетни задължения (RAL) са неизбежен вторичен продукт от многогодишното програмиране, диференцираните бюджетни кредити и прекомерната строгост на многогодишната финансова рамка (МФР), която не позволява преразпределяне на финансирането между различните функции и разполага с ограничен марж на гъвкавост; отбелязва, че непогасените бюджетни задължения бяха значително по-високи от очакваното в края на финансовата рамка за периода 2007 – 2013 г., и подчертава, че настоящите разлики между поетите задължения и плащанията неизбежно ще доведат до нови трудности по текущите програми, както и че тази ситуация следва да бъде решена по структурен начин, а не чрез ежегодно прибягване до проекти на коригиращи бюджети;

2.  отбелязва, че преразглеждането на МФР е ключов елемент в управлението на разходите на Съюза, тъй като гарантира, че инвестиционните програми на Съюза остават ефективни; настоява за цялостно опростяване на формулярите за заявление и критериите, на отчитането и възстановяването, по-специално за проектите от малък мащаб както при програмата „Еразъм +”, така и при програмите „Творческа Европа” и „Европа за гражданите”;

3.  отбелязва, че междинният преглед на МФР и докладите за изпълнението на програмите на ЕС следва да се считат за два взаимосвързани компонента на един и същ процес; поради това призовава институциите да преразгледат функционирането на този процес, тъй като съществуват изисквания, които представляват пречка за постигането на стратегическите и политическите цели на Съюза, особено по отношение на децентрализацията в предоставянето на финансиране в рамките на младежката секция на „Еразъм +”;

4.  призовава инициативата за младежка заетост, предложена от Европейския съвет на 7 – 8 февруари 2013 г., да бъде продължена в отговор на трайния проблем с високите равнища на младежката безработица, след като бъде извършена цялостната оценка на нейното изпълнение, която Комисията пое ангажимент да представи през първата половина на 2016 г., и призовава впоследствие да бъдат направени предложения за адаптацията ѝ с цел преодоляване на съществуващите пречки при изпълнението до края на текущата финансова рамка;

5.  отново изразява своята подкрепа за създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава необходимостта от съсредоточаване в по-голяма степен върху инвестициите в образование, обучение, както и културни и творчески индустрии в рамките на ЕФСИ; също така подчертава и необходимостта от свеждане до минимум на въздействието от съкращаването на програмите „Хоризонт 2020” и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за да им се даде възможност да постигнат своите съответни цели и да се възползват изцяло от потенциалното взаимодействие и допълняемост между тези три инструмента с цел възстановяване на устойчивия растеж в Европа въз основата на иновации и качествена заетост;

6.  изразява загриженост във връзка с по-бавното от предвиденото започване на новите програми в рамките на МФР за периода 2014 – 2020 г. поради късното одобрение на правните основания и на оперативните програми, както и поради недостига на бюджетни кредити за плащания през 2014 г.; отбелязва, че въпреки ускоряването на процесите през 2014 г. проблемът с неприключените договори и неплатените фактури продължава да съществува и придобива структурен характер; от тази гледна точка подчертава отговорностите на държавите членки, които са задължени да спазват решенията, взети от самите тях в качеството им на бюджетен орган заедно с Европейския парламент, по-специално по отношение на бюджетните кредити за плащания; изразява загриженост във връзка с това как важните програми, които имат за цел да правят инвестиции в образованието, уменията и културните и творческите индустрии на ЕС и които инвестират в човешки капитал – „Еразъм +”, „Творческа Европа” и „Европа за гражданите” – ще успеят да постигнат оптимален ритъм на изпълнение; приветства стартирането, макар и със закъснение, на механизма за гарантиране по програмата „Творческа Европа”, който е важен финансов инструмент за МСП и организациите, работещи в секторите на културата и творчеството; подчертава, че този опит следва да бъде преразгледан като част от следващата МФР;

7.  счита, че „Еразъм +” ще постигне оптимален ритъм на изпълнение единствено ако обхване все по-голям брой по-малки проекти, които създават условия за по-широко разпространение на програмата в училищата или сред младите, за увеличаване на мобилността на професионалното образование и обучение и следователно за по-добра ефективност при осъществяването на образователните, социалните и хуманитарните цели на програмата; поради тази причина приветства всички усилия, положени от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и националните агенции, да подобрят не само своята финансова прозрачност, но и да опростят процедурите за ръководителите на проекти;

8.  изразява загриженост във връзка с почти пълната липса на средства по функция 3 от настоящата МФР („Сигурност и гражданство“) и призовава на следващото заседание да се предвидят необходимите средства и достатъчна гъвкавост, за да може да се отговори на важните предизвикателства, пред които се изправя ЕС в тази област;

9.  препоръчва Комисията да обърне специално внимание на прилагането на механизма за гарантиране на финансирането по програмата „Творческа Европа”, което се забавя с повече от няколко месеца; изразява загриженост във връзка с това, че НПО и малките сдружения в областта на културата няма да отговарят на условията по този инструмент и единствено МСП в областта на културата и творчеството ще могат да участват; препоръчва задълбочен анализ на опита, добит по време на целия процес, за да се провери уместността и устойчивостта на инструмента като допълнение към Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME);

10.  настоятелно призовава Комисията и Съвета да преразгледат позицията си относно програмата „Европа за гражданите” – единствената програма, която засяга всички граждани директно, и да ѝ предоставят значителен допълнителен бюджет, който да позволи по-доброто изпълнение на целите на програмата и избягването на допълнително недоволство сред участниците в тръжните процедури; изразява съжаление във връзка с факта, че след съкращаването ѝ отвъд всякакви разумни граници програмата може да приема само драстично нисък процент проекти, ситуация, която не е устойчива и защитима пред гражданите на ЕС, още повече в настоящата социална и хуманитарна обстановка в ЕС;

11.  подчертава, в контекста на миграционната криза, пред която е изправен ЕС, че Парижката декларация на 28-те министри на образованието от 17 март 2015 г.(1) подчертава ролята на междукултурния диалог и общите усилия на държавите членки за предотвратяване и справяне с маргинализацията, нетърпимостта, расизма и радикализацията, както и за запазване на рамка на равни възможности за всички; отбелязва, че съществуващите европейски програми в областта на културата, образованието, младежта и спорта се характеризират с потенциална допълняемост и възможност за взаимодействие спрямо политиките за интеграция на мигранти и бежанци, и поради това обръща внимание на институциите относно необходимостта да се отговори на миграционната криза чрез предоставяне на допълнителни ресурси както за пряко управляваните програми, така и за структурните фондове, в допълнение към специалните бюджетни редове;

12.  подчертава дълготрайния характер на бежанската криза, през която преминава ЕС и която ще изисква конкретни, подходящи и дългосрочни финансови ресурси, за да се помогне на държавите членки да посрещнат нуждите на бежанците, по-специално по отношение на образованието и културната интеграция;

13.  отбелязва, че несъответствието между седемгодишния програмен период на МФР и десетгодишния програмен период за политическите и стратегическите приоритети на ЕС би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху последователната оценка на резултатите, постигнати от програмите на Съюза; поради това призовава институциите да обмислят евентуална промяна в програмния период на МФР, която да го приведе в съответствие с парламентарния мандат, като същевременно запази възможността за дългосрочно планиране;

14.  подчертава разликата между процесите на „преглед“ и „преразглеждане“ на МФР, като има предвид, че в хода на втория процес трябва да има възможност за съществено изменение на функциите, така че да се гарантира демократичната легитимност на многогодишното финансово планиране на ЕС; поради тази причина твърдо подкрепя работата на междуинституционалната група на високо равнище относно собствените ресурси като структурно решение на някои от проблемите, присъщи на многогодишното планиране на бюджета на ЕС.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.4.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

2

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia, Mary Honeyball, Ilhan Kyuchyuk, Martina Michels

(1)

Декларация относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация (Парижка декларация), от неформалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз от 17 март 2015 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (3.6.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката на следизборното преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г.: позиция на Парламента, предшестваща предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Лаура Аджеа

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в светлината на безпрецедентната извънредна миграционна ситуация настоящите тавани на МФР за 2014 – 2020 г., по-специално по функция 3, се оказаха твърде недостатъчни и не отразяват по подходящ начин засилването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие съгласно Договора от Лисабон, както и непрестанно растящите задачи и предизвикателства в тази област, включително справянето със структурното явление, свързано с миграцията, и изискванията за сигурност; припомня, че Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) вече е фактически изчерпан; припомня, че предвидените в МФР механизми за гъвкавост до голяма степен вече са използвани, като това драстично намалява възможностите за финансова гъвкавост през следващите финансови години;

2.  въпреки че предвидените в МФР механизми за гъвкавост до голяма степен вече са използвани, отправя искане най-засегнатите държави членки да могат да се възползват напълно от тях, по-специално от клаузата за изключителни обстоятелства, включена в Пакта за стабилност и растеж;

3.  счита, че са необходими съществени допълнителни финансови ресурси на равнището на ЕС за посрещане на свързаните с миграцията предизвикателства (спасителни операции, залавяне, приемане, регистрация, контрол, настаняване, транспорт, преместване, връщане и интеграция) и за справяне с хуманитарните предизвикателства вътре и извън ЕС, за разработване и прилагане на истинска обща европейска система за убежище, за подкрепа на преместването и презаселването, за управление на общите външни граници и за гарантиране на вътрешната сигурност на шенгенското пространство и насърчаване на интеграцията и предотвратяване на дискриминацията (особено на жените) расизма и ксенофобията;

4.  счита, че бюджетът на ЕС следва да подкрепя политики с акцент по-скоро върху интеграцията, отколкото върху сигурността; отправя искане за пълно използване на съществуващите инструменти и възможности за гарантиране на сигурността преди вземане на решение за разпределяне на нови суми, особено когато става въпрос за обмен на информация между службите в областта на сигурността и правоприлагането в държавите членки;

5.  приветства създаването на инструмент за предоставяне на хуманитарна подкрепа в ЕС, особено с оглед на справянето с масовия приток на мигранти и бежанци; изразява съмнения въпреки това във връзка с избора на член 222, параграф 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз за правно основание за създаването на новия инструмент, като се има предвид, че той не предвижда необходимото участие на Парламента; изразява загриженост относно намерението на Комисията да финансира инструмента по линия на функция 3 от МФР, и по-специално по линия на ФУМИ, който вече се използва активно и не разполага с достатъчно финансиране; призовава Комисията да търси други начини за финансиране на този инструмент от бюджета на ЕС, за да не се отрази той отрицателно върху мерките и програмите, финансирани по линия на ФУМИ;

6.  приветства създаването на нова глава в рамките на функция 3 за предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза; счита, че с преразглеждането на МФР трябва да се предвиди бъдещото финансиране на тази „подкрепа“ да бъде осигурявано извън и над таваните, като същевременно се гарантира необходимата гъвкавост за адаптиране на предоставяното финансиране към развитието на ситуацията на място и промените в политическите приоритети;

7.  призовава ФУМИ да бъде преразгледан и да му се разпределят повече средства; подчертава, че бюджетът и персоналът на европейските агенции, които се занимават с миграционния натиск, и по-специално Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Frontex, трябва да бъдат допълнително увеличени, за да могат те да предоставят истинска подкрепа на държавите членки; счита, че следва да се предоставят адекватни средства за операции по издирване и спасяване и посочва, че средствата, предназначени за издирване и спасяване, понастоящем са неправилно включени във фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС);

8.  отбелязва, че Комисията наскоро подписа споразумение с Турция относно Механизъм за бежанците в Турция, възлизащ на три милиарда евро; изразява загриженост относно създаването на финансови инструменти извън бюджета на ЕС, тъй като те застрашават неговото единство и заобикалят бюджетната процедура, която изисква участието на Парламента и упражняването на парламентарен контрол; подчертава, че с Парламента не са били проведени консултации на нито един етап от процеса на неговото приемане; изразява загриженост относно въздействието, което това споразумение може да има върху бюджета за 2017 г.; подчертава, че този фонд, заедно с други подобни фондове не следва да подкрепя репресивни мерки или каквито и да било действия, които могат да нарушат основни права; призовава Комисията да наблюдава отблизо използването на тези средства и редовно да докладва пред Парламента; подчертава, че подкрепата на ЕС и държавите членки за бежанците следва да бъде в допълнение към редовната помощ за развитие, а не да я замества;

9.  счита, че няма пряка връзка между миграцията и тероризма в Европа; отправя искане за нови финансови средства за борба с радикализацията на млади хора в рамките на ЕС; счита, че това може да бъде постигнато чрез насърчаване на интеграцията и борба срещу дискриминацията, расизма и ксенофобията; отправя искане да не се намаляват средствата за проекти, целящи изграждането на пространство на свобода, сигурност и справедливост;

10.  изразява становището, че ФВС следва да разполага с финансовите ресурси, необходими за изпълнението на неговите задачи, особено в областта на ефективното сътрудничество и обмена на информация между правоприлагащите агенции на държавите членки, като в същото време подчертава, че всички негови действия трябва да са в пълно съответствие с Хартата на основните права на ЕС;

11.  призовава за увеличаване на бюджета за програма „Права, равенство и гражданство“, чиято цел е да насърчава и защитава основните права и да се бори с расизма, ксенофобията и всички форми на дискриминация, особено в контекста на растящата нетърпимост в Европа;

12.  очаква миграционните потоци да продължат поради продължаващата политическа нестабилност и конфликтите в много региони и липсата на законни средства за достъп до ЕС, както за търсещите убежище, така и за мигрантите; отправя искане за актуализирана оценка на нуждите от бюджетни средства, за да се отговори на предизвикателствата, очаквани до края на МФР; очаква прегледа на МФР през 2017 г. да предвиди възможно най-голяма гъвкавост на МФР за реагиране на ситуации, които не са били предвидени по време на приемането ѝ; призовава за преразглеждане в посока увеличаване средствата по функции 3 и 4 и за участие на Парламента на всички етапи от процеса на вземане на решение по отношение както на бюджетните, така и на законодателните мерки;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

4

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Martina Anderson, Malin Björk, Michał Boni, Caterina Chinnici, Rachida Dati, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Tanja Fajon, Laura Ferrara, Monika Flašíková Beňová, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Sophia in ‘t Veld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Timothy Kirkhope, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Soraya Post, Birgit Sippel, Branislav Škripek, Csaba Sógor, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat, Beatrix von Storch, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Marina Albiol Guzmán, Hugues Bayet, Carlos Coelho, Pál Csáky, Ska Keller, Miltiadis Kyrkos, Artis Pabriks, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Salvatore Domenico Pogliese, Jaromír Štětina, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Edouard Ferrand, Peter Jahr, Othmar Karas, Ilhan Kyuchyuk, Keith Taylor, Lieve Wierinck


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (31.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 - 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Педру Силва Перейра

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  настоява за пълноценното и съдържателно участие на Европейския парламент в междуинституционалните разисквания относно ролята, структурата, целите, приоритетите и резултатите от прилагането на многогодишната финансова рамка (МФР) в съответствие с неговия мандат, приет на пленарно заседание;

2.  призовава за цялостен, широкообхватен, истински преглед на функционирането на МФР, който впоследствие да доведе до задължително законодателно преразглеждане на Регламента за МФР в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета и на придружаващото го междуинституционално споразумение, като бъдат обхванати финансовите средства, предоставени по линия на действащата рамка;

3.  отбелязва използването на специалните инструменти и на инструментите за гъвкавост за посрещане на извънредните и непредвидени обстоятелства, пред които се изправя Съюзът; обръща внимание в частност на извънредното положение във връзка с миграцията и на трудностите, срещани от европейските граждани в резултат на икономическата криза; подчертава следователно необходимостта да се разпределят, при преразглеждането на МФР, повече средства по съответните функции, за да се осигури възможност на ЕС да реагира по-организирано на настоящата хуманитарна и икономическа криза; призовава за още по-голяма гъвкавост с цел адекватно справяне с подобни обстоятелства; подчертава все пак, че при предприемането на действия във връзка с нови предизвикателства ЕС не трябва да намалява средствата, предоставяни за целите на сближаването; подчертава, че повишаването на гъвкавостта следва да се придружава от засилен парламентарен контрол;

4.  припомня, че съгласно член 311, първи параграф от ДФЕС „Съюзът си осигурява средствата, необходими за постигане на [своите] цели и успешното изпълнение на [своите] политики“; счита при тези обстоятелства, че натрупването на неплатени сметки от предходни бюджети на ЕС и недостигът на средства за посрещане на криза и предизвикателства, настоящи или бъдещи, в т.ч. разселването на бежанците, миграционните потоци, координирането на борбата срещу тероризма, повишаването на безопасността на гражданите на ЕС, подкрепата и координирането на енергийния и транспортния сектор и подкрепата за мерки за борба с изменението на климата, показват спешната необходимост от повече действия на равнището на ЕС и повече финансиране от ЕС;

5.  счита, че е необходимо да се реформира системата на финансиране на МФР, най-вече чрез създаването на нови и истински собствени ресурси за бюджета на ЕС, като таксата върху финансовите трансакции и други приходи от европейски данъци, за да се премине към бюджет, който „се финансира изцяло от собствени ресурси“, както е предвидено в член 311 от ДФЕС, и съответно настоятелно призовава Съвета да отдели внимание на този въпрос, без това да засяга окончателния доклад на групата на високо равнище за собствените ресурси; настоятелно призовава освен това Съвета да обмисли възможностите за създаването на фискален и бюджетен капацитет в рамките на еврозоната; подчертава, че всеки нов инструмент следва да бъде включен в бюджета на ЕС, но извън таваните на МФР, и да бъде финансиран с истински собствени ресурси;

6.   подчертава необходимостта от единство на бюджета на ЕС въз основа на демократична отчетност и прозрачност;

7.  изисква провеждането на прозрачни, добре информирани, убедителни разисквания със Съвета и Комисията относно най-подходящата продължителност на финансовите рамки за периода след 2020 г., като се уеднакви продължителността на МФР с политическия цикъл на Европейския парламент и на Комисията, съгласно разпоредбите на член 312, параграф 1 на ДФЕС, отчитайки най-вече, от една страна, последиците от рамките за циклите на планиране и изпълнението на отделните политики и от друга страна, необходимостта от определена степен на гъвкавост и механизми за преглед, така че да се постигне възможно най-добро равновесие между устойчивост, предвидимост и гъвкавост;

8.  призовава за активирането на наличните клаузи за преход по отношение както на Регламента за МФР, както е посочено в член 312, параграф 2 на ДФЕС, така и по отношение на процедурата на вземане на решения относно собствените ресурси, както е предвидено в член 48, параграф 7 от Договора за ЕС, включително възможността да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство;

9.  счита, че регламентите за прилагане на МФР и съответните фондове биха могли да бъдат допълнително рационализирани и опростени, в съответствие с целите, установени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

14

4

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mercedes Bresso, Richard Corbett, Pascal Durand, Danuta Maria Hübner, Ramón Jáuregui Atondo, Constance Le Grip, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Kazimierz Michał Ujazdowski, Rainer Wieland

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Gerolf Annemans, Helmut Scholz

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Rosa D’Amato, Rosa Estaràs Ferragut, Arne Lietz, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Jarosław Wałęsa


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (25.5.2016)

на вниманието на комисията по бюджети

относно подготовката за преразглеждането след изборите на МФР за периода 2014 - 2020 г.: препоръки от страна на Парламента преди предложението на Комисията

(2015/2353(INI))

Докладчик по становище: Клеър Муди

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че проучването от 2008 г., имащо за цел оценяването на осъществимостта и възможностите за въвеждане на елементи на бюджетиране, съобразено с фактора пол, в бюджетния процес на ЕС, възложено от Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия, потвърди, че въпреки уникалните си характеристики, бюджетът на ЕС е подходящ за бюджетиране, съобразено с фактора пол, и че такова бюджетиране може да се прилага на всички етап от бюджетния процес, от планирането до подготовката за одита и оценката;

1.  признава, че равенството между половете е основна ценност на ЕС, залегнала в договорите и следва да бъде включена във всички политики на ЕС за постигане на равенство на практика; подчертава, че равенството между половете трябва да стане цел на политиките във всички бюджетни дялове и че интегрирането на принципа на равенство между половете трябва да също така да бъде признато като метод на изпълнение в бюджетните дялове, както и че следователно съобразеното с равенството между половете бюджетиране следва да стане неразделна част от бюджетната процедура през всичките ѝ етапи, а досега напредъкът в това отношение е бил незначителен по отношение на всички политики; ето защо очаква от Комисията да разработи и приложи методология за съобразено с равенството между половете бюджетиране към бюджета на ЕС; изтъква, че са необходими програмирани и подходящи бюджетни средства за ефективни политики за интегрирането на принципа на равенство между половете и с цел повишаване на равенството между половете; приветства средносрочния преглед на МФР като възможност за постигането на значителен напредък, в светлината на програмата „Бюджет, ориентиран към резултати“, и да представи допълнителни измерими и реалистични цели, основани не на последно място на анализ на постигнатото досега, с цел действителното интегриране на свързани с равнопоставеността между половете перспективи в бюджета на ЕС за остатъка от този програмен период;

2.  приветства акцента върху програмата „Бюджет, ориентиран към резултати“ като възможност бюджетните разходи да носят интегрирана полза по отношение на равенството между половете с всяко изразходвано евро; признава също така, че опростяването на мерките в програмата „Бюджет, ориентиран към резултати“ не трябва да се прави за сметка на инвестиции, които могат да доведат до положителни промени за постигане на равенството между половете;

3.  обръща вниманието към съществуващите цели, свързани с равенството между половете в стратегията „Европа 2020“, а именно увеличаване на заетостта сред жените на 75 %, постигане на еднакво заплащане на мъжете и жените, изравняване на броя на жените с този на мъжете в националните парламенти и в управителните съвети на големите дружества, цели, които все още далеч не са постигнати; обръща вниманието към свързаните приоритети на Европейския парламент в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, които включват насърчаване на равенството между половете, особено в областта на научноизследователската дейност и иновациите; подчертава, че прегледът на МФР трябва да оцени напредъка по тези цели и следва, ако е необходимо, да преразгледа мерките, предприети за постигането им;

4.  подчертава, че въпреки съвместната декларация, приложена към МФР, относно интегрирането на принципа на равенство между половете, досега не са били предприети специфични мерки; призовава за ефективен мониторинг на изпълнението на тази декларация в годишните бюджетни процедури и за по-ефективно включване в преразглеждането на МФР;

5.  припомня, че според данни на ВКБООН, 55 % от бежанците и търсещите убежище, влизащи в ЕС от януари 2016 г. насам, са жени и деца; призовава – с оглед на това, че жените и момичетата са в несъразмерно неравностойно положение и изложени на риск в ситуации на криза и конфликт – за преразглеждане на МФР, при което да се обърне внимание на финансовите инструменти, предназначени за специфичните нужди на жените и момичетата, включително по отношение на услугите за сексуално и репродуктивно здраве и борбата с основаното на пола насилие, във функции 3 („Сигурност и гражданство“) и 4 („Глобална Европа“), както и на мерки, насочени специално към интегриране на жените и децата бежанци и търсещи убежище в приемащата ги страна, включително гъвкаво езиково обучение, образование и грижи за децата, както и мерки, насочени към първопричините за тяхното първоначално разселване;

6.  подчертава, че инвестирането на публични средства в сектора на услугите за полагане на грижи, включително качествени и достъпни грижи за деца, социални грижи, дългосрочни грижи и грижи за възрастни хора, повишава заетостта и икономическия растеж, благоприятства равенството между половете и позволява на повече жени да се върнат на работа или да започнат работа на пълно работно време, като се има предвид, че жените прекарват от два до десет пъти повече време от мъжете за полагане на грижи без заплащане; призовава преразглеждането на МФР да бъде използвано за инвестиции в социална инфраструктура в Европа, като част от програмата за работни места и растеж и стратегията „Европа 2020“, със специални разпоредби за инвестиции в обучение по предприемачество за жени; отбелязва, че тази форма на разходи рядко се счита за подходяща форма на инвестиции, когато политическите стратези търсят ефективни форми на създаване на работни места в период на рецесия и че всъщност ние често ставаме свидетели на точно обратното, когато съкращаването на публичните разходи за образование, здравеопазване, грижи за децата и социалните грижи в много държави става част от техните стратегии за намаляване на дефицита; изразява съжаление, че тази липса на грижи за социална инфраструктура отразява неравнопоставеност между половете в икономическото мислене и може да произтича от разделение на труда по пол и сегрегация на заетостта по пол, което на свой ред допринася за увеличаващата се разликата в заплащането на жените и мъжете в Европа; разглежда прегледа на МФР като възможност да се предприемат действия за справяне с този проблем;

7.  отново заявява, че програмите „Дафне“ изиграха основна роля за борбата с насилието срещу деца, млади хора и жени в рамките на ЕС, но изразява съжаление относно факта, че те вече не се разглеждат като самостоятелна област на разходи; подчертава необходимостта от достатъчна финансова подкрепа и по-голяма яснота за това как тази цел се осъществява по програма „Права, равенство и гражданство“; подчертава значението на това да се гарантира, че финансовите средства ще стигнат до местните организации по места, за да се осигури ефективно прилагане.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.5.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Matera, Marijana Petir, Pina Picierno, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Beatrix von Storch

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Arne Gericke, Clare Moody

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

David Coburn, Ulrike Rodust, Siôn Simon


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.6.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Reimer Böge, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Ernest Maragall, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Urmas Paet, Paul Rübig, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Paul Tang, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Monika Vana, Daniele Viotti, Marco Zanni, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Mercedes Bresso, Ivan Štefanec, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Sylvia-Yvonne Kaufmann, Fernando Ruas, Bogdan Brunon Wenta

Правна информация