Процедура : 2015/2350(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0306/2016

Внесени текстове :

A8-0306/2016

Разисквания :

PV 21/11/2016 - 16
CRE 21/11/2016 - 16

Гласувания :

PV 22/11/2016 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0436

ДОКЛАД     
PDF 705kWORD 63k
19.10.2016
PE 583.867v02-00 A8-0306/2016

относно оползотворяването на потенциала на превоза на пътници по вода

(2015/2350(INI))

Комисия по транспорт и туризъм

Докладчик: Кийт Тейлър

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оползотворяването на потенциала на превоза на пътници по вода

(2015/2350(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид изменената Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS) от 1974 г.,

–  като взе предвид Протокола на Международната морска организация от 1978 г. във връзка с Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г.

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 2006 г.,

–  като взе предвид Двадесет и първата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и Единадесетата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CМP 11), проведена в Париж от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011) 0144),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, от 21 януари 2009 г., озаглавено „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“ (COM(2009) 0008),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно изпълнението на Бялата книга за транспорта от 2011 г.: равносметка и бъдещи действия за устойчива мобилност(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004(5),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 24 май 2016 г. във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (COM(2016)0274),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 септември 2013 г., озаглавено „Към качествен транспорт по вътрешните водни пътища – NAIADES II“ (COM(2013)0623),

–  като взе предвид Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища,

–  като взе предвид Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1090/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на Директива 2009/42/ЕО относно статистическите данни при превоз на товари и пътници по море(7)

–  като взе предвид Директива 98/41/ЕО на Съвета от 18 юни 1998 г. относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки от Общността(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8 декември 1995 г. за управление на безопасността на пътническите фериботи (фериботите ро-ро)(9),

–  като взе предвид Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива(10),

 –  като взе предвид доклада на Комисията от 16 октомври 2015 г., озаглавен „Адаптация на избраната посока: Проверка за пригодност на законодателството относно безопасността на пътническите кораби по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT)“ (COM(2015) 0508),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 31 март 2016 г., озаглавен „Оценка по програмата REFIT на Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари“ (COM(2016) 0168),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм (A8-0306/2016),

A.  като има предвид, че географските характеристики на Европа със нейните дълги брегови линии и множество острови и реки предлагат изключителни възможности за устойчив воден пътнически транспорт;

Б.  като има предвид, че водният пътнически транспорт в областта на крайбрежния морски транспорт (на къси разстояния), морските фериботи и фериботите по вътрешните водни пътища, градската и периферната мобилност, круизите и туризмът предлагат голям потенциал за използване на наличния излишен капацитет от гледна точка на инфраструктура и плавателни съдове, и че той играе основна роля за свързването на различните региони на Европейския съюз, което го прави важен фактор за повишаването на сближаването; като има предвид освен това, че круизната и фериботната дейност стимулират крайбрежния туризъм като една от основните морски дейности в Европа;

В.  като има предвид, че през последните години има тенденция към интензивно разработване на плавателни съдове за различни видове корабоплаване, например комбинирани речни и морски плавателни съдове, които отговарят на изискванията за морски плавателни съдове и също са в състояние да плават в плитки води;

Г.  като има предвид, че технологичните достижения превърнаха отново водния транспорт в алтернатива на задръстените пътища за достъп до градските центрове;

Д.  като има предвид, че водният пътнически транспорт и водният товарен транспорт са изправени пред различни предизвикателства и имат различни нужди по отношение на инфраструктурата, екологичните предизвикателства, оперативните въпроси, сигурността и връзките пристанище-град, като същевременно и с двата пазарни сегмента се занимава една и съща пристанищна администрация;

Е.  като има предвид, че интеграцията на центровете за воден пътнически транспорт в европейската политика за свързана инфраструктура, която вече се прилага чрез регламенти (ЕС) № 1315/2013 и (ЕС) № 1316/2013 относно съответно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-Т) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ), ще осигури допълнителна европейска добавена стойност;

Ж.  като има предвид, че възможности за заеми и гаранции за проекти, свързани с водния транспорт, са на разположение също и в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като допълнителен инструмент към традиционната форма на финансиране чрез отпускане на безвъзмездни средства;

З.  като има предвид, че транспортът по вътрешните водни пътища е признат като екологосъобразен вид транспорт, изискващ специално внимание и подкрепа и като има предвид, че в Бялата книга се препоръчва насърчаване на морския и вътрешния воден транспорт, увеличаване на дела на крайбрежното и вътрешното корабоплаване и подобряване на безопасността на транспорта;

И.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и предложението за Европейски акт за достъпността предоставят стабилни насоки не само за прилагането и по целесъобразност за бъдещия преглед на Регламент (ЕС) № 1177/2010, но също и за приемането на законодателство относно правата на пътниците в интермодален контекст, при условие че подобно законодателство следва да включва безпрепятствен достъп за пътници с увреждания или с намалена подвижност;

Й.  като има предвид, че макар водният пътнически транспорт да се счита за безопасен вид транспорт, в миналото има няколко трагични злополуки в сектора на водния пътнически транспорт, включително тези, свързани с Estonia, Herald of Free Enterprise, Costa Concordia, Norman Atlantic и UND Adryatik;

K.  като има предвид, че в своята стратегия за политика в областта на морския транспорт до 2018 г. ЕС определя своята цел да се превърне в световен лидер в морските научни изследвания и новаторство, както и в корабостроенето, с оглед на подобряването на енергийната ефективност и интелигентност на корабите, намаляване на тяхното въздействие върху околната среда, свеждане до минимум на риска от злополуки и осигуряване на по-добро качество на живота на море;

Л.  като има предвид, че речният круизен туризъм и водният пътнически транспорт по реки, канали и други вътрешни водни пътища се увеличават в много части на европейските реки и градските възли около тях;

M.  като има предвид, че ЕС е приел редица макростратегии, основани върху използването на водните пътища, включително стратегиите за река Дунав, Адриатическо и Йонийско море и Балтийско море;

1.  счита, че водният пътнически транспорт (ВПТ) трябва да бъде поставен на по-предно място в програмата за транспортна политика на ЕС и на неговите държави членки; следователно счита, че те следва да работят за създаването на „единна зона за воден пътнически транспорт“, например чрез опростяване на административната тежест, произлизаща от трансграничното пътническо корабоплаване;

Конкурентоспособност

2.  насърчава държавите членки, регионалните и местните органи и Комисията да разгледат ВПТ и по-специално да подобрят свързаната инфраструктура както в основните, така и в цялостните си мрежи в рамките на TEN-T и МСЕ, като засилят нейната взаимосвързаност, наред с другото, с железопътната инфраструктура на хинтерланда, включително чрез осигуряването на инфраструктура и информация с цел да се отговори на потребностите на всички пътници във връзка с мобилността;

3.  насърчава изграждането на морски магистрали, включително от трети държави, които стимулират ефективния мултимодален транспорт, улесняват интегрирането на този вид транспорт с останалите транспортни мрежи и видове, отстраняват проблемните участъци в ключови инфраструктури на мрежата и гарантират териториална непрекъснатост и интегриране;

4.  подчертава необходимостта от премахване на проблемните участъци във връзките между разширената Западноевропейска система на вътрешните водни пътища и съществуващата Източноевропейска система, чието състояние е претърпяло сериозно влошаване, а на места – и пълна деградация;

5.  призовава Комисията да публикува годишен преглед на проектите в областта на ВПТ, съфинансирани от ЕС в рамките на Кохезионния фонд, структурните и регионалните фондове, Interreg, „Хоризонт 2020“, фондовете по линия на МСЕ и TEN-T, както и Европейския фонд за стратегически инвестиции;

6.  призовава Комисията да публикува обобщаващ доклад относно изпълнението на стратегиите на ЕС по отношение в частта на ВПТ;

7.  подчертава ключовото значение на европейските статистически данни за формулиране на планове и политики за сектора на водния транспорт, и по-специално по отношение на броя услуги за трансграничен морски и вътрешен воден транспорт, предоставяни и от фериботи, и от кораби за круизи, предвид факта, че съществуват райони, в които транспортът между различните местности може да бъде извършен само по вода; отправя искане към Евростат да включи в своите статистически данни относно пътниците на морски круизи „посещенията на пътниците в пристанището на акостиране“, а именно броя на пътниците на борда, които се качват и слизат на всяко транзитно пристанище, а не само пътниците на круизи, заминаващи всяка година на почивка (брой пътници); включването на тези цифри би предоставило по-реалистична представа за добавената стойност на круизния сектор и на водния пътнически транспорт като цяло;

8.  призовава Комисията да разработи система за хармонизирано събиране на статистически данни относно злополуки и инциденти с плавателни съдове по вътрешните водни пътищата, като се включи и трансграничният трафик;

9.  счита, че интегрирането на ВПТ в мрежите на градския и регионалния обществен транспорт би могло значително да засили ефикасността на мобилността, екологичните показатели, качеството на живота, ценовата достъпност, облекчаването на задръстванията в мрежите за наземен транспорт и комфорта в градовете; призовава Комисията да подкрепи напълно инвестициите в качествена инфраструктура на хинтерланда, която може да допринесе за намаляване на местните задръствания и да гарантира, че местните жители няма да бъдат неблагоприятно засегнати; призовава Комисията да изготви списъци с примери за най-добри практики в тази област;

10.  призовава държавите членки да насърчават и подкрепят местните инициативи, насочени към активиране на вътрешния воден транспорт като средство за снабдяване на агломерациите, включително чрез изграждането на разпределителни центрове в речните пристанища и развиване на пътническия транспорт, преди всичко с оглед на повишаване на привлекателността на въпросните райони за туристите;

11.  подчертава, че ВПТ следва да бъде по-пълноценно интегриран в системите за информация, резервация и издаване на билети, за да се подобри качеството на обществените услуги и допълнително да се развие секторът на туризма, по-специално в отдалечените и изолираните райони; подчертава необходимостта операторите на воден пътнически транспорт да бъдат взети под внимание в работата върху Европейската интегрирана система за издаване на билети;

12.  призовава Комисията да финансира по-добре организирани и по-ефективни проекти за интегрирани транспортни услуги, които да водят до: постепенно намаляване на потреблението на енергия; реорганизация на разписанията на различните обществени и частни превозвачи по въздух, море и суша с оглед на интермодалното и ефективното управление на пътническия транспорт; обединяване на билетите, издавани от обществените и частните оператори, в един билет, достъпен чрез цифрово приложение;

13.  подчертава, че когато е възможно, следва да се насърчават практиките, при които товарни плавателни съдове предоставят и услуги по превоз на пътници и обратното, например в случая на фериботите, тъй като това дава възможност на корабите да постигат по-добра степен на запълване на капацитета и по-голяма финансова ефективност и освен това облекчават задръстванията по пътищата;

14.  приветства усилията на сектора на ВПТ за преминаване към по-чисти, енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии, разработени като част от европейска рамка, насочена към подобряване на екологосъобразността на водния транспорт; счита, че това ще доведе до по-евтини решения, които са устойчиви, по-привлекателни и затова и по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка, с което секторът като цяло ще стане „по-евтин, по-чист и по-зелен“;

15.  отбелязва, че различните предизвикателства в основните крайбрежни зони в ЕС изискват предприемането на различни действия (повече фериботни услуги в Северно море, усъвършенстване и техническо модернизиране на фериботите в Средиземноморието и т.н.);

16.  убеден е, че секторът на пътническото корабостроене в ЕС трябва да остане основен конкурентоспособен участник, който да бъде по-активно насърчаван, като същевременно се намали екологичният му отпечатък чрез стимулиране на научноизследователската дейност и новаторството в рамките на отрасъла;

Устойчивост от гледна точка на околната среда

17.  призовава Комисията да интегрира ВПТ в своята стратегия и да предприеме стъпки за намаляване на емисиите на CO2 в съответствие със споразуменията, приети на конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21), и по този начин да сведе до минимум външните разходи;

18.  насърчава Комисията и държавите членки да подобрят екологичните стандарти с оглед на намаляване на замърсяването на въздуха съгласно стандартите на Балтийско море за допустими емисии на сяра, качество на горивото и двигатели с по-нисък разход на гориво;

19.  подчертава, че декарбонизацията на транспорта изисква значителни усилия и напредък от гледна точка на научни изследвания и новаторство; подкрепя Комисията в нейните действия за насърчаване на ВПГ (втечнен природен газ), алтернативните горива от неизкопаем произход, електрическите и хибридните системи, базирани на възобновяеми източници, и слънчевата и вятърната енергия за морските плавателни съдове и я насърчава да съобрази научните изследвания и новаторството с поставянето на изричен акцент върху пригодността за сектора на ВПТ;

20.  припомня, че с оглед на Директива 2014/94/EC за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива до 2025 г. морските пристанища от основната TEN-T мрежа трябва да осигурят съоръжения за зареждане на плавателните съдове и корабите, плаващи по море, с ВПГ, а пристанищата по вътрешните водни пътища трябва да го направят до 2030 г.;

21.  призовава Комисията да насърчава енергийната независимост чрез използването на слънчеви панели, които да бъдат инсталирани върху сградите на пристанищните терминали, както и чрез съхранението на произведената през деня енергия за последващо използване през нощта;

22.  подчертава, че фериботният сектор е важен компонент на пазара на морския транспорт на къси разстояния и че поради това е от съществено значение да се запази неговият динамизъм и конкурентоспособност, като същевременно се подобрят екологичните му показатели и енергийната му ефективност;

23.  приветства инициативата REFIT на Комисията за пристанищните приемни съоръжения като възможност за привеждане на настоящата директива в съответствие с международните достижения и подкрепя и насърчава плановете ѝ за ново законодателство в рамките на обикновената законодателна процедура; посочва, че това не следва да възпира държавите членки да стартират по-устойчиви инициативи, включително добри системи за информация и мониторинг за управление на отпадъците, както на корабите, така и в пристанищата;

Безопасност и сигурност

24.  подчертава, че предотвратяването на замърсяването и злополуките е жизненоважно за ролята на Европейската агенция по морска безопасност от гледна точка на подобряването на безопасността на трансграничните морски фериботи и круизи, както и на гарантирането на защитата на потребителите;

25.  припомня, че персоналът на фериботите и на круизните кораби трябва да бъде обучен да помага ефективно на пътниците в случай на извънредна ситуация;

26.  приветства предложението на Комисията за Директива относно признаването на професионални квалификации за вътрешно корабоплаване, в която се определят хармонизирани стандарти за квалификацията на членовете на екипажа и капитаните на плавателни съдове, с оглед на подобряването на трудовата мобилност във вътрешното корабоплаване;

27.  подчертава, че що се отнася до допълнителното развитие на информационните системи, като например обикновен радар, SafeSeaNet, Galileo и речните информационни услуги (RIS), акцентът следва да се постави върху подобряването на безопасността, сигурността и оперативната съвместимост, и насърчава държавите членки да направят използването на RIS задължително;

28.  приканва компетентните органи да предложат ясна рамка, която да разпределя отговорностите и разходите, с оглед на подобряването на сигурността, и да вземат мерки за допълнително обучение, инструктиране и упътване на персонала, особено по въпроса за възприемането на обучение чрез използване на одобрени тренажори като част от програмата за обучение в рамките на правилата на Международната морска организация (ММО) и Международната организация на труда (МОТ); счита, че най-добрият начин за подобряване на качеството и безопасността на услугите е квалифицираният персонал;

29.  приветства новите законодателни предложения на Комисията за опростяване и подобряване на общите правила относно безопасността на корабите, превозващи пътници във водите на ЕС, с цел да се повиши безопасността и конкуренцията, като правилата се изяснят и опростят и като се съобразят с правните и технологичните достижения;

30.  признава, че тъй като сигурността е повод за нарастваща загриженост, може да са необходими допълнителни мерки, които да вземат под внимание специфичните характеристики на фериботния трафик и на пристанищните операции, така че да се гарантира безпроблемното извършване на ежедневните фериботни връзки;

31.  отбелязва, че значителен брой реки представляват граници, и насърчава отговорните органи да гарантират сътрудничество и добре интегрирани и ефективни системи за безопасност и сигурност и системи за спешни случаи, които функционират и от двете страни на границата;

32.  отбелязва, че редица затворени морски басейни, като например Балтийско и Адриатическо море, граничат с няколко държави членки, а също и с държави, които не принадлежат към ЕС, и поради това призовава отговорните органи да предоставят ефективна система за безопасност и сигурност, и по-специално система за спешни случаи;

33.  подчертава, че когато международните морски фериботи плават в териториални води на ЕС, трябва да се прилага законодателството на ЕС и на държавата членка;

Качество и достъпност на услугите

34.  насърчава Комисията да интегрира принципите на Регламент (ЕС) № 1177/2010 в своето предложение относно интермодалните права на пътниците, включително аспектите на безпрепятствения достъп за лица с увреждания или намалена подвижност, както и да вземе под внимание в него специалните потребности на възрастните хора и на семействата, пътуващи с деца; насърчава Комисията да представя годишни статистически данни относно промяната в броя на пътниците с увреждания или с намалена подвижност;

35.  подчертава значението на сектора на ВПТ за развитието на устойчив туризъм и за преодоляване на сезонния характер на туризма, по-специално в отдалечените и периферните региони на Съюза, като например крайбрежните, островните, езерните и селските региони; освен това счита, че МСП следва да имат централно място в насърчаването на услугите в сферата на туризма; призовава Комисията, държавите членки, както и местните и регионалните органи, да се възползват във възможно най-голяма степен от възможностите за финансиране от ЕС за МСП, включително от субсидии за местните общности в горепосочените отдалечени региони;

36.  отбелязва, че създаването на удобни връзки между вътрешните водни пътища и Европейската мрежа от велосипедни маршрути крие в себе си огромен потенциал с оглед на повишаване на привлекателността на много региони на ЕС за туристите; подчертава необходимостта да се вземат под внимание нуждите на хората, пътуващи с велосипеди, които използват водния пътнически транспорт;

37.  счита, че туризмът в крайбрежните региони и островите е недостатъчно развит поради липсата на взаимна свързаност; счита, че Комисията следва да вземе под внимание факта, че в тези райони има по-голямо търсене на качествени транспортни услуги;

38.  счита, че секторът на ВПТ е важен дори в райони, в които понастоящем не е икономически жизнеспособен, като например в по-слабо населените отдалечени острови;

39.  припомня, че някои фериботни връзки представляват жизненоважни линии – в истинския смисъл имат първостепенно значение за териториалното, социалното и икономическото сближаване, тъй като свързват най-отдалечените региони с континенталната част и с районите с икономически и промишлен растеж, като по този начин допринасят за европейското сближаване и интеграция;

40.  подчертава, че рамката за осигуряване на връзки с островите, островните региони и отдалечените райони следва да се насърчава с мерки, спомагащи за по-качествени фериботи и подходящи терминали;

41.  подчертава потенциала за и желателността на интегрирането на ВПТ в мрежа за мултимодална мобилност, като се взема под внимание общественият транспорт в големите агломерации, както за лицата, ежедневно пътуващи до работното си място, така и за туристите; счита в тази връзка, че са необходими допълнителни подобрения, за да се разработи мобилността като услуга чрез даване на възможност за интегрирани системи за издаване на билети, за да се подобри надеждността, комфорта, точността и честотата, да се намали натоварването на логистичните вериги и да се постигне по-кратко време за качване на борда с оглед на привличането на пътници;

42.  подчертава, че за да се запази високо равнище на качествени услуги, както и в интерес на морската безопасност, от съществено значение е да се развиват знанията и уменията в морския сектор в ЕС;

°

°  °

43.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1.

(2)

ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

(3)

OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 10.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0310.

(5)

ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1.

(6)

ОВ L 163, 25.6.2009 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 325, 9.12.2010 г., стр. 1.

(8)

ОВ L 188, 2.7.1998, стр. 35.

(9)

ОВ L 320, 30.12.1995 г., стр. 14.

(10)

ОВ L 327, 27.11.2012 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Водният пътнически транспорт, включително морските фериботи, речните фериботи, шлеповете и корабите за круизи, изпълняват ключова роля за постигането на по-устойчив и ефективен европейски транспортен сектор с помощта на политики, насочени към безопасността, екологичните стандарти, трансграничното сътрудничество и конкурентоспособността, както и към качеството на услугите, правата на пътниците и безпрепятствения достъп.

Голям брой от лицата, ежедневно пътуващи до работното си място в Европа, пътуват с наземен транспорт, което създава претоварване, задръствания и забавяне по градските маршрути в Европа. По-пълноценното използване на наличния капацитет на водния пътнически транспорт не само може да спомогне за намаляване на задръстванията и емисиите на CO2, но може да подобри качеството на въздуха и да осигури по-добри транспортни услуги като цяло.

Географските характеристики на Европа включват много реки, водни пътища, устия, дълги брегови линии и острови и следователно предлагат изключителни възможности за воден транспорт. В Европа има много области, в които пътуването с ферибот или кораби за круизи би било по-устойчиво, по-лесно и по-бързо, с което би се повишило социалното и икономическо благосъстояние на региона, успоредно със защитата на околната среда на Европа и здравето на нейните граждани. Водният пътнически транспорт се използва не само в речното корабоплаване; поради претоварени или по-трудни връзки на сухопътния транспорт, има все по-голяма тенденция за превозване на пътници по крайбрежията и бреговете. В това отношение от ключово значение би било предоставянето на статистически данни за водния транспорт, и по-специално за броя на трансграничните услуги, предоставяни с фериботи, кораби за круизи и морски услуги.

Освен това следва да се вземе под внимание прекомерният капацитет на плавателните съдове и инфраструктурата за воден пътнически транспорт в областта на туризма във връзка с услугите, предоставяни от фериботи и от кораби за круизи. Освен потенциала на фериботите – като част от мрежите на публичния транспорт на градовете – да подобряват значително ефективността, екологичните характеристики, качеството на живота и комфорта в натоварените градски зони, те могат да предоставят и услуги по осигуряване на единствената връзка за отдалечени общности и райони, както и да възобновят техния потенциал за туризъм. За тази цел са необходими съгласувани разпоредби относно взаимната свързаност с други видове транспорт, интегрирани системи за издаване на билети и предоставяне на информация, като се вземат под внимание нуждите и правата на всички пътници, включително лицата с намалена подвижност, лицата, ежедневно пътуващи до работното си място, и туристите.

Пътническите кораби изпълняват важна роля за мобилността на гражданите на ЕС – всяка година повече от 400 милиона души преминават през пристанищата на ЕС, като 120 милиона пътници са превозвани между пристанищата на една и съща държава членка. От 15 години в ЕС се прилага законодателство относно безопасността на пътническите кораби, което е главно в отговор на злополуки. Това доведе до подобрена безопасност за живота на пътническите кораби, плаващи във водите на ЕС, и улесни операциите по търсене и спасяване. Законодателството също така гарантира, че по-голямата част от пътниците, превозвани от национални пътнически кораби, пътуват на кораби, които отговарят на общите стандарти за безопасност на ЕС. Въпреки това все още има пространство за ускоряване на прилагането на съществуващите правила и за опростяване на действащата регулаторна рамка с цел премахване на остарели или припокриващи се изисквания.

Макар че водният транспорт вече е един от най-устойчивите начини за пътуване, съществува допълнителен потенциал за превръщане на плавателните съдове в по-чисти и по-енергийно ефективни чрез инвестиции в научноизследователски и новаторски технологии, например във връзка със слънчевата и вятърната енергия, наземната електроенергия и алтернативните горива, като същевременно се прилага принципът на технологична неутралност. Свързани с това са наличността и използването на финансиране от ЕС, като например Кохезионния фонд, структурните и регионалните фондове, Interreg, „Хоризонт 2020“, фондовете по линия на МСЕ и TEN-T, както и Европейския фонд за стратегически инвестиции.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Renaud Muselier, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Knut Fleckenstein, Maria Grapini

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Olle Ludvigsson

Правна информация