Процедура : 2016/2067(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0317/2016

Внесени текстове :

A8-0317/2016

Разисквания :

PV 22/11/2016 - 12
CRE 22/11/2016 - 12

Гласувания :

PV 23/11/2016 - 10.5
CRE 23/11/2016 - 10.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0440

ДОКЛАД     
PDF 757kWORD 67k
3.11.2016
PE 582.127v02-00 A8-0317/2016

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)

(2016/2067(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Йоан Мирча Пашку

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)

(2016/2067(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност),

–  като взе предвид член 42, параграф 6 и член 46 от Договора за Европейския съюз относно установяването на постоянно структурирано сътрудничество;

–  като взе предвид годишния доклад от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) (13026/2016) и по-специално частите, които се отнасят до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

–  като взе предвид членове 2 и 3 и дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 21, член 36 и член 42, параграфи 2, 3 и 7 от него,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г. и 27 юни 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 декември 2013 г. и 26 юни 2015 г.,

–  като взе предвид резолюциите си от 21 май 2015 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана(1), от 21 май 2015 г. относно отражението на промените в европейските пазари в областта на отбраната върху капацитета за сигурност и отбрана в Европа(2), от 11 юни 2015 г. относно стратегическото военно положение в Черноморския басейн след незаконното анексиране на Крим от Русия(3), от 13 април 2016 г. относно ЕС в променящата се глобална среда – един по-свързан, оспорван и сложен свят(4) и от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции – ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз(5),

–  като взе предвид документа, озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа. Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини на 27 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 6 април 2016 г. относно борбата с хибридните заплахи (JOIN(2016)0018) и свързаните с него заключения на Съвета от 19 април 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 28 април 2015 г. „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието“ (JOIN(2015)0017) и предложението на Комисията от 5 юли 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира (COM(2016)0447),

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 5 юли 2016 г. „Елементи за стратегическа рамка на равнище ЕС за подкрепа на реформата на сектора за сигурност (РСС)“ (JOIN(2016) 0031),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 април 2016 г. относно платформата за подкрепа на мисии,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“ (COM(2015) 0185),

–  като взе предвид обновената стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз за периода 2015 – 2020 г. и свързаните с нея заключения на Съвета от 15 – 16 юни 2015 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2016 г., озаглавено „Изпълнение на Европейската програма за сигурност с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност“ (COM(2016) 0230),

–  като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител и Комисията от 11 декември 2013 г. „Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ (JOIN(2013) 0030) и свързаните с него заключения на Съвета от 12 май 2014 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно кибернетичната сигурност и отбрана(6); като взе предвид съобщението на Комисията от 7 февруари 2013 г. относно стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство; като взе предвид рамката на Съвета за политиката на ЕС за кибернетична отбрана от 18 ноември 2014 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 юли 2016 г., озаглавено „Укрепване на отбранителната способност на Европа срещу кибератаки и изграждане на конкурентен и иновативен сектор на киберсигурността“ (COM(2016) 0410),

–  като взе предвид техническото споразумение между екипа на НАТО за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (NCIRC) и екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU), подписано на 10 февруари 2016 г., което улеснява засиленото споделяне на информация относно киберинциденти,

–  като взе предвид съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана на 8 юли 2016 г. в рамките на срещата на върха на НАТО във Варшава, 2016 г. (Съвместна декларация на председателя на Европейския съвет, председателя на Европейската комисия и генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор),

–  като взе предвид официалното комюнике от срещата на върха във Варшава, прието от държавните и правителствените ръководители, които взеха участие в срещата на Северноатлантическия съвет във Варшава на 8 – 9 юли 2016 г.,

–  като взе предвид резултатите от Евробарометър 85.1 от юни 2016 г.,

–  като взе предвид член 132, параграф 1 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0317/2016),

Стратегическият контекст

1.  отбелязва, че европейската среда за сигурност се е влошила значително, като е станала по-непостоянна, по-сложна, по-опасна и по-малко предсказуема; отбелязва, че заплахите са както конвенционални, така и хибридни, създавани както от държавни, така и от недържавни субекти и идващи от юг и изток, както и че засягат държавите членки по различен начин;

2.  напомня, че е налице тясна взаимосвързаност между сигурността на държавите – членки на ЕС и отбелязва, че те реагират на общите заплахи и рискове некоординирано и разпокъсано, като по този начин усложняват и често възпрепятстват прилагането на по-общ подход; подчертава, че тази липса на координация представлява една от слабостите в действията на Съюза; отбелязва, че Европа не разполага с необходимата гъвкавост, за да се справи ефективно с хибридните заплахи, които често имат трансгранично измерение;

3.  счита, че сега Европа е принудена да реагира на поредица кризи с нарастваща сложност: като се започне със Западна Африка, през Сахел, Африканския рог и Близкия изток, Източна Украйна и се стигне до Кавказ; счита, че ЕС следва да засили диалога и сътрудничеството с трети държави от региона, както и с регионалните и подрегионалните организации; подчертава, че ЕС следва да бъде готов да реагира на структурните промени в международната обстановка по отношение на сигурността и на предизвикателствата, сред които са междудържавни конфликти, срив на държави и кибератаки, както и на последиците от изменението на климата за сигурността;

4.  отбелязва със загриженост, че Европа се превръща в цел на тероризъм, извършван от радикално настроени ислямистки организации и отделни лица, в непознати до момента мащаби, с което се упражнява натиск върху европейския начин на живот; подчертава, че вследствие на това сигурността на отделния човек придоби първостепенно значение, размивайки традиционното разграничение между нейните външни и вътрешни измерения;

5.  призовава ЕС да се приспособи към тези предизвикателства в областта на сигурността, по-специално като използва по-ефикасно съществуващите инструменти на ОПСО, като ги съгласува с другите външни и вътрешни инструменти: призовава за по-добро сътрудничество и координация между държавите членки, особено в областта на борбата с тероризма;

6.  призовава за силна превантивна политика, основаваща се на всеобхватни програми за дерадикализация; отбелязва, че е от съществено значение също така да се проявява по-голяма активност в борбата срещу радикализацията и терористичната пропаганда както в рамките на ЕС, така и във външните отношения на ЕС; призовава Комисията да предприеме мерки за борба с разпространението на съдържание с екстремистки характер онлайн и да насърчава по-активно съдебното сътрудничество между системите за наказателно правосъдие, включително Евроюст, в борбата срещу радикализацията и тероризма във всички държави членки,

7.  отбелязва, че за първи път след Втората световна война границите в Европа се променят със сила; подчертава вредното въздействие на военната окупация за сигурността на Европа като цяло; отново заявява, че всяка промяна със сила на границите в Украйна противоречи на принципите на Заключителния акт от Хелзинки и на Устава на Обединените нации;

8.  подчертава, че съгласно Евробарометър 85.1, публикуван през юни 2016 г., приблизително две трети от гражданите на ЕС искат ЕС да се ангажира в по-голяма степен с въпросите на политиката в областта на сигурността и отбраната;

9.  счита, че наличието на по-единна и следователно по-ефективна европейска външна политика и политика на сигурност може да има решаващ принос за намаляване на интензивността на въоръжените сблъсъци в Ирак и Сирия и за премахване на самопровъзгласилата се Ислямска държава;

Преразгледана и по-устойчива ОПСО

10.  изразява твърдото убеждение, че в резултат от това е необходимо подробно преразглеждане на ОПСО по същество, за да може ЕС и неговите държави членки да допринасят в решаваща степен за сигурността на Съюза, за управлението на международните кризи и за утвърждаването на стратегическата автономност на ЕС; напомня, че нито една държава не може да се справи сама с настоящите предизвикателства в областта на сигурността;

11.  счита, че успешното преразглеждане на ОПСО трябва изцяло да включва държавите – членки на ЕС, от самото начало на процеса, с цел да се избегне рискът от патови ситуации в бъдеще; изтъква практическите и финансовите ползи от по-нататъшно сътрудничество за развитие на европейския отбранителен капацитет и отбелязва текущите инициативи, които трябва да бъдат последвани от конкретни мерки по време на заседанието на Европейския съвет по въпросите на отбраната през декември; призовава държавите членки и ЕС да извършват подходящи инвестиции в областта на сигурността и отбраната;

12.  подчертава, че установяването на постоянно и структурирано сътрудничество (член 42, параграф 6 от ДЕС) ще предостави възможност да се развие самоотбрана или постоянна структура за самоотбрана, която може да подсили операциите за управление на кризи;

13.  подчертава, че тъй като Европа вече не разполага с пълен контрол върху средата си от гледна точка на сигурността, като подбира момента и мястото за действие, ЕС, посредством мисии и операции в рамките на ОПСО, както и други приложими инструменти, следва да може да се намесва по цялата верига на процеса на управление на кризи, включително предотвратяване на кризи и решаване на кризи, като по този начин обхване всички етапи от цикъла на конфликтите, както и да участва пълноценно в процеса на гарантиране на сигурността в Европа и осигуряване на общата сигурност и отбрана на цялото пространство на свобода, сигурност и правосъдие; насърчава Европейския съвет да започне процеса на превръщане на общата политика за сигурност и отбрана в обща отбрана, както е предвидено в член 42, параграф 2 от ДЕС; счита, че една от важните цел на ОПСО трябва да бъде засилване на устойчивостта на ЕС;

14.  приветства бъдещата пътна карта за ОПСО, която ще бъде представена от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и ще включва конкретен график и мерки; счита, че тази пътна карта следва да допълва Европейския план за действие в областта на отбраната; подчертава необходимостта от засилване на военния компонент на ОПСО; подкрепя категорично идеята държавите членки да координират инвестициите в областта на сигурността и отбраната, както и да се увеличи финансовата подкрепа за научните изследвания в областта на отбраната на равнището на ЕС;

15.  подчертава също така, че ОПСО следва да се основава на принцип на силна колективна отбрана и ефективно финансиране и да се прилага координирано с международните институции в областта на сигурността и отбраната и при пълно взаимно допълване с НАТО; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2% от БВП, както беше потвърдено на срещите на върха в Уелс и Варшава;

16.  припомня, че конфликтите и кризите в Европа и около нея се случват както във физическото, така и в кибернетичното пространство и подчертава, че поради тази причина киберсигурността и киберотбраната трябва да бъдат включени като основни елементи на ОПСО и напълно интегрирани във всички вътрешни и външни политики на ЕС;

17.  приветства представянето от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз като необходимо и положително развитие за институционалната рамка, в която ще функционират и ще се развиват ОВППС и ОПСО; изразява съжаление по повод на ниската степен на участие на държавите членки в подготовката на Глобалната стратегия на Европейския съюз (ГСЕС);

18.  подчертава, че са необходими категоричен ангажимент, приемане и подкрепа от страна на държавите членки и националните парламенти, в тясно сътрудничество с всички имащи отношение органи на ЕС, за да се осигури бързото и ефективно изпълнение на политическото равнище на амбицията, приоритетите и всеобхватния подход на ГСЕС под формата на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната; приветства текущата работа на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в процеса на прилагане; подчертава факта, че за изпълнението на ГСЕС и за изграждането на ефективна и по-устойчива ОПСО трябва да бъдат разпределени необходимите ресурси;

19.  счита, че разработването на секторна стратегия е необходимо последващо действие във връзка с ГСЕС – която следва да бъде приета и представена от Европейския съвет – в която да се уточняват по-подробно степента на гражданските и военните амбиции, задачите, изискванията и приоритетите по отношение на способностите; отново отправя призивите си от миналото за разработването на Бяла книга относно европейската отбрана и настоятелно призовава Съвета да подготви незабавно този документ; изразява загриженост по повод на това, че предложеният план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната далеч не отговаря на очакванията на Парламента и на обществеността; припомня, че сигурността на всички държави – членки на Европейския съюз, е неделима;

20.  приветства предложения от министрите на външните работи на Германия и Франция европейски пакт за сигурност и подкрепя, наред с другото, идеята за общ анализ на стратегическата среда в Европа, което ще превърне оценката на заплахите в периодична обща дейност и по този начин ще се постигне взаимно зачитане на опасенията и подкрепа за общ капацитет и общи действия; приветства също така неотдавнашните инициативи на други държави членки във връзка с развитието на ОПСО; отбелязва със съжаление обаче липсата на самооценка по отношение на бездействието от страна на държавите членки при изпълнението на предишните европейски ангажименти в областта на отбраната;

21.  отбелязва, че за тази цел е необходимо да има сътрудничество със сходни дейности на НАТО; подчертава, че е крайно необходимо да са налице сериозен ангажимент и засилен и по-ефикасен обмен на разузнавателни данни и информация между държавите членки;

22.  отбелязва, че тъй като вътрешната и външната сигурност се преплитат във все по-голяма степен, а разграничаването на физическото и кибернетичното пространство е все по-трудно, интегрирането на съответните им инструментариуми също става належащо, като дава възможност на ЕС да действа чрез целия спектър от инструменти до равнището на член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз;

ОПСО и интегрираният подход към кризите

23.  подчертава значението на създаването на постоянен щаб на ЕС за гражданските и военните мисии и операции по линия на ОПСО, от който интегриран оперативен персонал ще подкрепя целия цикъл на планиране – от първоначалната политическа концепция до подробните планове; подчертава, че той няма да бъде копие на структурите на НАТО, а ще представлява институционалната организация, необходима за укрепването на способностите за планиране и провеждане на мисии и операции по линия на ОПСО;

24.  подчертава приноса за международния мир и стабилност на мисиите и операциите по линия на ОПСО, включително мисии за съдействие в областта на граничния контрол, за изграждане на капацитет и за военно обучение, както и военноморски операции;

25.  изразява съжаление по повод на факта, че мисиите и операциите по линия на ОПСО продължават да изпитват структурни слабости, което излага на риск тяхната ефективност; счита, че те следва да бъдат истински инструменти и биха могли да бъдат по-добре интегрирани в ГСЕС;

26.  отбелязва в тази връзка заложеното в ГСЕС равнище на политическа амбиция за интегриран подход към конфликтите и кризите, що се отнася до участието на Съюза на всички етапи в цикъла на конфликта чрез предотвратяване, решаване и стабилизиране, както и ангажимента за избягване на преждевременното прекратяване на участието; счита, че ЕС следва да подпомага последователно държавите членки, участващи в коалицията срещу самопровъзгласилата се Ислямска държава, като разработи операция по линия на ОПСО, насочена към обучението, в Ирак;

27.  приветства идеята за „регионализирани“ мисии по линия на ОПСО в Сахел, по-специално тъй като тя съответства на волята на държавите от този подрегион да засилят сътрудничеството в областта на сигурността чрез платформата Г-5 за Сахел; изразява убеждение, че това може да представлява възможност за укрепване на ефективността и релевантността на мисиите на ОПСО (EUCAP Sahel Mali и EUCAP Sahel Niger), които са разгърнати на място; категорично счита, че концепцията за „регионализация“ трябва да се основава на експертен полеви опит, конкретни цели и средствата за тяхното постигане и следва да не се формулира само под натиска на политически съображения;

28.  подчертава, че всички решения на Съвета относно бъдещи мисии и операции следва да разглеждат като приоритет участието в конфликти, които засягат пряко сигурността на ЕС или сигурността на партньори и региони, в които ЕС играе ролята на гарант на сигурността; счита, че решението за участие следва да се основава на общ анализ и разбиране на стратегическата среда и на споделени стратегически интереси на държавите членки, като се отчитат действията на други съюзници и организации като ООН или НАТО; счита, че мисиите по линия на ОПСО за изграждане на капацитет трябва да бъдат координирани с дейността на Комисията в областта на реформата в сектора за сигурност и на принципите на правовата държава;

29.  приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014 (за създаване на инструмент, допринасящ за стабилността и мира), за да се разшири помощта на Съюза, така че да обхваща оборудването на военните фактори в държавите партньори, като счита, че това е крайно необходим принос към тяхната устойчивост, с което ще се намали вероятността да се превърнат отново в обект на конфликт и в убежища за лица, извършващи враждебни действия срещу ЕС; подчертава, че това следва да се прави при изключителни обстоятелства, както е посочено в член 3а от гореспоменатото предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 230/2014, за да се допринесе за устойчивото развитие, доброто управление и принципите на правовата държава; във връзка с това насърчава ЕСВД и Комисията да ускорят изпълнението на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, за да се подобрят ефективността и устойчивостта на мисиите по линия на ОПСО;

30.  подчертава необходимостта от установяване на други финансови инструменти, за да се засили изграждането на капацитет в областта на сигурността и отбраната от страна на партньорите; призовава ЕСВД и Комисията да гарантират пълна съгласуваност и координация за да се постигат най-добрите възможни резултати и да се избягва дублиране по места;

31.  отбелязва в тази връзка, че задачите от Петерсберг следва да се преразгледат, а бойните групи следва възможно най-скоро да се превърнат в използваем военен инструмент посредством повишена модулност и по-функционално финансиране; отбелязва, че липсата на конструктивно отношение сред държавите членки продължава да представлява политическа и оперативна пречка за разгръщането на бойните групи; настоятелно призовава Съвета да постави началото на създаване на началния фонд (предвиден в член 41, параграф 3 от ДЕС) с цел спешно да се осигури финансиране на първоначалните етапи на военните операции;

32.  призовава за по-голяма гъвкавост на финансовите разпоредби на ЕС с цел да се подпомогне неговата способност за реагиране в кризисни ситуации и за изпълнение на действащите разпоредби на Договора от Лисабон; призовава за реформа на механизма Athena с цел разширяване на обхвата му, за да включва всички разходи, свързани, на първо място, с операциите за бързо реагиране и разгръщането на бойни групи на ЕС, а след това и всички военни операции;

Сътрудничество с НАТО и други партньори

33.  припомня, че НАТО и ЕС споделят едни и същи стратегически интереси и са изправени пред едни и същи предизвикателства на изток и на юг; отбелязва приложимостта на клаузата за взаимна отбрана (член 42, параграф 7) за държавите – членки на ЕС, независимо дали са членки на НАТО; отбелязва, че ЕС следва да може – като използва собствените си средства – да защити в еднаква степен държавите – членки на ЕС, които не са членки на НАТО; отбелязва целта на ГСЕС за подходящо равнище на стратегическа автономност на ЕС и подчертава, че за средствата на двете организации е необходимо да се прилага принципът на взаимното допълване; счита, че „стратегическата автономност“ на ЕС следва да укрепи способността на Европа да насърчава сигурността в своите граници и извън тях, както и да засили партньорството с НАТО и трансатлантическите отношения;

34.  счита, че здравата основа за тясно и ефективно сътрудничество между ЕС и НАТО е осигурена от взаимното допълване и съвместимост на техните мисии, а оттам и на инструментариумите им; подчертава, че отношенията между двете организации следва да продължат да бъдат в дух на сътрудничество, а не на конкуренция; счита, че ЕС следва да насърчава държавите членки да постигат целите на НАТО по отношение на капацитета, съгласно които се изисква минималното равнище на разходите за отбрана да бъде в размер на 2% от БВП;

35.  подчертава, че НАТО разполага с най-добри възможности за възпиране и отбрана и организацията има готовност да приложи колективна отбрана (член 5 от Вашингтонския договор) в случай на агресия срещу някой от членовете ѝ, докато ОПСО понастоящем се съсредоточава върху мироопазването, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност (член 42 от ДЕС), а ЕС разполага с допълнителни средства за справяне с предизвикателствата пред вътрешната сигурност на държавите членки, в това число подривната дейност, които не са обхванати от член 5; отново заявява, че „клаузата за солидарност“ в член 222 от ДФЕС цели да осигури защитата на демократичните институции и цивилното население в случай на терористично нападение;

36.  приветства наскоро подписаната във Варшава съвместна декларация на ЕС и НАТО и изцяло подкрепя посочените в нея области на сътрудничество; изразява съжаление, че декларацията описва добре установени неофициални практики, вместо да издигне на ново равнище сътрудничеството между ЕС и НАТО; подчертава необходимостта от особено задълбочаване на сътрудничеството и продължаване на процеса на допълване на изграждането на капацитет по отношение на хибридните и кибернетичните заплахи и изследванията в тази област; приветства заявената цел на Пътната карта от Братислава за незабавно започване на прилагането на съвместната декларация;

37.  напълно подкрепя по-нататъшното засилване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната с други институционални партньори, в това число ООН, Африканския съюз и ОССЕ, както и стратегическите двустранни партньори, особено САЩ, в области като хибридните заплахи, морската сигурност, бързото реагиране, борбата с тероризма и киберсигурността;

Европейско сътрудничество в областта на отбраната

38.  счита, че развитието на по-силна отбранителна промишленост ще укрепи стратегическата автономност и технологичната независимост на ЕС; изразява убеждение, че укрепването на положението на ЕС като гарант на сигурността в съседните на Европа държави изисква подходящи и достатъчни способности, както и конкурентоспособна, ефикасна и прозрачна отбранителна промишленост, която осигурява устойчива верига за доставки; отбелязва, че за европейския отбранителен сектор са характерни разпокъсаност и дублиране, които трябва постепенно да бъдат отстранени посредством процес, който осигурява стимули и поощрения за всички национални компоненти и като се отчита по-дългосрочната перспектива за интегриран пазар в областта на отбраната;

39.  изразява съжаление относно факта, че рамката на политиките за систематично и дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната все още не е приложена от държавите членки с необходимата степен на ангажираност и че инициативата за обединяване и споделяне не е довела до осезаеми резултати; призовава Съвета да въведе на всеки шест месеца редовни дебати относно отбраната, за да се предоставят стратегически насоки и политически импулс за ОПСО и европейското сътрудничество в областта на отбраната;

40.  подчертава необходимостта от допълнително задълбочаване на сътрудничеството в областта на киберотбраната и гарантиране на пълната устойчивост на мисиите по линия на ОПСО на кибератаки; настоятелно призовава Съвета да включи киберотбраната като неразделна част от своите дебати относно отбраната; счита, че е налице голяма необходимост от национални стратегии за киберотбрана; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от мерките за изграждане на капацитет в киберпространството в рамките на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) и да използват съвместния център за високи научни постижения в областта на киберотбраната (CCDCOE) на НАТО;

41.  отбелязва, че всички държави членки изпитват затруднения да поддържат много широка гама от напълно функциониращи отбранителни способности, най-вече поради финансови ограничения; поради това призовава за засилена координация и по-ясен избор на способностите, които да бъдат поддържани, така че държавите членки да могат да се специализират в определени способности;

42.  счита, че оперативната съвместимост е от ключово значение, за да се повиши степента на съвместимост и интеграция на силите на държавите членки; поради това подчертава, че държавите членки трябва да проучат възможността за съвместно възлагане на обществени поръчки за ресурси в областта на отбраната; отбелязва, че протекционисткият и затворен характер на пазарите на ЕС в областта на отбраната прави това по-трудно;

43.  припомня, че изграждането на устойчива европейска отбранителна технологична и промишлена база, която включва инструменти за МСП, е фундаментална опора на ОПСО и предпоставка за съществуването на общ пазар, което ще предостави на ЕС възможност да постигне стратегическата си автономност;

44.  отбелязва със съжаление, че държавите членки прилагат Директива 2009/81/ЕО за възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността и Директива 2009/43/ЕО за вътрешни за ЕС трансфери на свързани с отбраната продукти в напълно различна степен; призовава Европейската комисия съответно да прилага насоките относно член 346 и да изпълнява ролята си на пазител на Договорите, като започне да използва производства за установяване на неизпълнение на задължения в случай на нарушения на директивите; призовава държавите членки да подобрят многонационалните усилия по отношение на търсеното на военни поръчки и призовава европейските сектори на доставчиците да засилят глобалните си пазарни позиции чрез по-добра координация и промишлена консолидация;

45.  изразява загриженост относно постоянното намаляване на финансирането за научни изследвания в областта на отбраната в държавите членки, което излага на риск промишлената и технологична база, а следователно и стратегическата автономност на Европа; призовава държавите членки да предоставят на своите армии оборудване, произведено от европейската отбранителна промишленост, а не от конкуренти в сектора;

46.  изразява убеждение, че засилването на ролята на ЕАО при координирането на основаващи се на способностите програми, проекти и дейности би било от полза за една ефективна ОПСО; счита, че ЕАО следва да бъде подпомагана при постигането на нейните цели в пълна степен, включително особено нейните предстоящи приоритети и функции в контекста на европейския план за действие в областта на отбраната и европейската програма за научни изследвания в областта на отбраната; поради това призовава държавите членки да преразгледат организацията, процедурите и дейностите на Агенцията, за да се осигурят повече възможности за по-нататъшно сътрудничество и интеграция; призовава държавите членки да дадат насоки на ЕАО относно координирането на преглед на плана за развиване на способностите, в съответствие с ГСЕС и секторната стратегия;

47.  подчертава, че кибернетичната сигурност е по своята същност област на политиката, в която сътрудничеството и интеграцията са от решаващо значение, не само между държавите-членки на ЕС, ключовите партньори и НАТО, но също така и между различните фактори в обществото, тъй като това е не само военна отговорност; призовава за по-ясни насоки относно начините за използване на отбранителните и нападателните способности на ЕС, както и относно обстоятелствата, в които те следва да се използват; припомня, че Европейският парламент неколкократно призова за цялостно преразглеждане на нормативната уредба на ЕС относно износа на изделия и стоки с двойна употреба с цел да се попречи софтуер и други системи, които могат да се използват срещу цифровата инфраструктура на ЕС и за нарушаване на правата на човека, да попаднат в неправилни ръце; призовава ЕС да защитава в рамките на международните форуми – включително, но не само, форумите за управление на интернет — принципа, че основната инфраструктура на интернет следва да бъде неутрална зона, в която правителствата, преследващи своите национални интереси, имат забрана за намеса;

48.  подкрепя свързаните с отбраната инициативи на Комисията, като например плана за действие в областта на отбраната и политиката в областта на отбранителната промишленост, които следва да започнат след представянето на Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната; подкрепя по-нататъшното участие на Комисията в областта на отбраната посредством обширни и целенасочени проучвания, планиране и изпълнение; приветства подготвителното действие в подкрепа на свързаните с ОПСО научни изследвания и изисква подходящо финансиране за остатъка от настоящата многогодишна финансова рамка (МФФ); подкрепя разработването на програма на ЕС за научни изследвания в областта на отбраната съгласно следващата МФФ (2021 – 2027 г.);

49.  призовава европейското законодателство да бъде реформирано, за да се предостави възможност на европейската отбранителна промишленост да се ползва от същите държавни помощи като тези, от които се ползват отраслите в САЩ;

°

° °

50.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на генералния секретар на Организацията на обединените нации, на действащия председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и на председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2015)0213.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0215.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0232.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0120.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2016)0249.

(6)

ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 145.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (2016/2067(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Йоан Мирча Пашку

Доклад на малцинството, внесен от членовете на ЕП Сабине Льозинг и Такис Хаджигеоргиу от групата GUE/NGL

В доклада се призовава за повишаване на военния компонент на ОПСО, повече инвестиции в отбрана и научни изследвания в областта на отбраната и се подкрепя целта на НАТО по отношение на капацитета (най-малко 2% от БВП за разходи за отбрана).

Възразяваме срещу доклада поради факта, че той:

•  настоява за Бяла книга на ЕС относно сигурността и отбраната и за нейното прилагане, поставя се изискване за силна отбранителна промишленост и се приветства европейският план за действие в областта на отбраната, който е от полза за европейските сектори на отбраната и сигурността и за военно-промишления комплекс;

•  подкрепя инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието, която цели да осигури повече реформи в сектора на сигурността, както и да се обучат и оборудват военни масти, финансирани от помощта за развитие (т.е. гражданският Инструмент, допринасящ за стабилността и мира);

•  насърчава разширяването на обхвата на механизма ATHENA с цел финансиране на всички военни мисии/бойни групи на ЕС извън контрола на Парламента;

•  настоява за разгръщането на бойни групи на ЕС за всички видове управление на кризи;

•  подкрепя задълбоченото сътрудничество с НАТО;

Настояваме:

-  за радикално (включително химическо, биологично, радиологично и ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище;

-  да няма никакво военно финансиране от бюджета на ЕС;

-  всички дейности да бъдат стриктно в рамките на Устава на ООН и международното право;

-  за граждански Европейски съюз, строго граждански и мирни подходи за решаването на конфликти, разделение между гражданската и военната сфера;

-  строго разделение между ЕС и НАТО.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

18

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Georgios Epitideios, Anna Elżbieta Fotyga, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Javier Nart, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Kati Piri, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, László Tőkés, Ivo Vajgl, Johannes Cornelis van Baalen, Geoffrey Van Orden, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Ryszard Czarnecki, Ana Gomes, Javi López, Juan Fernando López Aguilar, Antonio López-Istúriz White, Urmas Paet, Jean-Luc Schaffhauser, Helmut Scholz, Bodil Valero

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Karoline Graswander-Hainz, Emilian Pavel, Marijana Petir, Ivan Štefanec

Правна информация