Процедура : 2016/0126(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0354/2016

Внесени текстове :

A8-0354/2016

Разисквания :

PV 30/11/2016 - 14
CRE 30/11/2016 - 14

Гласувания :

PV 01/12/2016 - 6.10
CRE 01/12/2016 - 6.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0465

ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 738kWORD 62k
28.11.2016
PE 592.131v03-00 A8-0354/2016

относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

(08523/2016 – C8-0329/2016 – 2016/0126(NLE))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Ян Филип Албрехт

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 КРАТКА ОБОСНОВКА
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

(08523/2016 – C8-0329/2016 – 2016/0126(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–  като взе предвид проекта на решение на Съвета (08523/2016),

–  като взе предвид споразумението между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления (08557/2016),

–  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 16 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8-0329/2016),

–  като взе предвид писмото на комисията по външни работи,

–  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

–  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0354/2016),

1.  одобрява сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.


КРАТКА ОБОСНОВКА

1. Вследствие на призивите на Европейския парламент Съветът прие на 3 декември 2010 г. решение, с което упълномощи Комисията да започне преговори по споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно защитата на личните данни при предаването и обработването им за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (наричано по-надолу „Рамковото споразумение“). На 28 март 2011 г. Комисията започна преговори с Министерството на правосъдието на САЩ. По време на преговорите Парламентът беше редовно информиран в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС и докладчикът изготви редица работни документи, за да улесни обсъждането в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

2. Текстът на споразумението беше парафиран на 8 септември 2015 г. След като на 24 февруари 2016 г. Конгресът на САЩ прие Закона за съдебната защита, на 18 юли 2016 г. Съветът реши да поиска от Европейския парламент да даде одобрението си за сключването на споразумението в съответствие с член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от ДФЕС и внесе искането до Парламента на 12 септември 2016 г.

3. Целта на споразумението е да се гарантира високо ниво на защита на основните права и свободи на физическите лица, и по-специално правото им на личен живот във връзка с обработването на лични данни, когато се предават лични данни на компетентни органи на Европейския съюз и неговите държави членки и на САЩ за тези цели.

Обхват на споразумението

4. Докладчикът счита, че е важно да се посочи, че Рамковото споразумение не предвижда правно основание за предаване на лични данни. Това правно основание за предаване на данни следва да се търси в съществуващите споразумения между ЕС и САЩ или в двустранните споразумения между държавите членки и САЩ или в националното законодателство, предвиждащо обмен на лични данни (напр. международните споразумения относно резервационните данни на пътниците (PNR данните), Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ) и правната взаимопомощ). Рамковото споразумение допълва защитните мерки и гаранциите на тези споразумения и укрепва и хармонизира правата на субектите на данните. Тъй като Правната служба на Парламента обаче повдигна някои въпроси в становището си от 14 януари 2015 г., които се нуждаят от допълнително изясняване, докладчикът се позовава на декларацията на Комисията(1), направена в контекста на процедурата на одобрение на Парламента. Едно от разясненията се отнася до последното частично изречение на член 5, параграф 3 („няма да се изисква получаването на допълнително разрешение [за предаване на данни]“). Тази клауза не предвижда де факто решение относно адекватността, а само посочва, че не е необходимо допълнителни правно основание, различно от съответното споразумение, посочено в член 3, параграф 1, какъвто вече е случаят. Комисията поясни също, че презумпцията за съответствие с приложимите международни правила за предаване не е автоматична, а е квалифицирана презумпция, която е оборима и не засяга правомощията на органите за защита на данните.

5. Съгласно член 3 споразумението ще се прилага за предаване на лични данни между правоприлагащите органи на ЕС или държавите членки, от една страна, и правоприлагащите органи на САЩ, от друга, за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм. То обхваща всяко предаване на данни между тези органи, независимо от гражданството или мястото на пребиваване на съответния субект на данни. То обхваща също така лични данни, които се предават от частни субекти, които се намират на територията на едната страна, на компетентните органи на другата страна за тези цели въз основа на международно споразумение.

6. Споразумението не обхваща обмена на данни между националните органи за сигурност, тъй като те са извън правомощията на Съюза. В приложното му поле не са включени нито трансатлантическото предаване между частни субекти (например чрез договорни клаузи или Щита на личните данни в отношенията между ЕС и САЩ), нито последващият достъп в САЩ до тези лични данни от страна на правоприлагащ орган или национален орган за сигурност на САЩ.

7. Споразумението предвижда също така, че всяка страна ще изпълнява неговите разпоредби без произволна или необоснована дискриминация между гражданите си и гражданите на другата страна. Според Комисията тази разпоредба укрепва останалите разпоредби на споразумението, като например тези, които предвиждат гаранции на субектите на данни (т.е. достъп, коригиране и защита по административен ред), тъй като гарантира, че европейските граждани принципно ще се ползват от равно третиране спрямо гражданите на САЩ по отношение на практическото изпълнение на тези разпоредби от органите на САЩ.

Основни елементи на Рамковото споразумение

8. Споразумението съдържа разпоредби за определяне на основните принципи на защита на данните, а именно:

9. Ограничения на предмета и използването на предаваните лични данни (член 6). Личната информация се обработва за конкретни цели, разрешени съгласно правното основание за предаването. Допълнително обработване от страна на същия или други правоприлагащи, регулаторни или административни органи е разрешено, при условие че не е несъвместимо с първоначалната цел на предаването. Предаващият орган може да наложи допълнителни условия за предаването и последващото обработване, доколкото това е позволено от приложимата правна уредба.

10. Качество на данните и цялост на информацията (член 8) и срокове на съхранение (член 12). Личните данни се поддържат с такава точност, релевантност, актуалност и пълнота, каквито са необходими и целесъобразни за осигуряване на законосъобразно обработване на информацията. Нещо повече, обработването подлежи на определени срокове на съхранение, за да се гарантира, че личните данни не се обработват за по-дълго време, отколкото е необходимо. Срокът на съхранение трябва да се търси в правното основание за обработването. Страните публикуват или по друг начин оповестяват такива срокове.

11. Правила за последващото предаване както на местните органи на договарящата страна (например френската полиция, която обменя с германската полиция информация, получена от ФБР на САЩ), така и на органи на трети държави или международни организации, които не са обвързани от споразумението (член 7). Във втория случай се изисква предварителното съгласие на правоприлагащия орган, предал първоначално данните.

12. По отношение на обработването на лични данни, различни от тези във връзка с конкретни дела, разследвания или наказателни преследвания (масиви от данни), Рамковото споразумение предвижда, че всяко конкретно споразумение, което дава възможност за „предаване на масиви“ от лични данни, ще трябва допълнително да уточнява стандартите и условията, при които може да се проведе това обработване на масиви от данни, по-специално по отношение на обработването на чувствителни данни, последващото предаване на данни и сроковете за съхраняване на данните. Такова предаване на масиви от данни, по-специално предаване на чувствителни данни, би могло да повдигне въпроси за съвместимостта с уредбата на ЕС за защита на данните съгласно тълкуването на Съда на ЕС. Тъй като Рамковото споразумение обаче не представлява правно основание за такова предаване на масиви от данни, този въпрос трябва да бъде изяснен в контекста на съответните споразумения за предаване. В съответствие с това през 2014 г. Парламентът реши да поиска становище от Съда на ЕС относно съвместимостта на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно резервационни данни на пътниците (PNR данни) с Хартата. Делото все още не е приключило.

13. Споразумението предвижда също правата на физическите лица (информация, достъп, поправяне, заличаване) и правата на защита по административен и съдебен ред. Всички тези права се упражняват в съответствие със законодателството на държавата, в която е извършено позоваване на тях (включително дерогациите).

14. Едно от главните нововъведения на Рамковото споразумение е, че ще позволи на гражданите на всяка страна да търсят защита по съдебен ред за i) отказ на достъп, ii) отказ за поправяне или iii) незаконно разкриване от органите на другата страна. Тези права се упражняват в съответствие със законодателството на държавата, в която е извършено позоваване на тях. С цел преодоляване на липсата на права за лицата, които не са граждани на САЩ, на 24 февруари 2016 г. Конгресът на САЩ прие Закона за съдебната защита. Този закон ще предостави възможност на гражданите на „обхванатите държави“ (т.е. държавите членки) за ползване на някои основания за съдебна защита, предвидени от Закона на САЩ за защита на личните данни от 1974 г. Тези права обаче не се предоставят на граждани на държави извън ЕС, чиито данни са предадени на САЩ. Тази разлика в третирането между граждани на ЕС и граждани на трети държави, предвидена от Закона на САЩ за съдебната защита, повдигна някои въпроси. Независимо от това Комисията поясни, че други възможности за съдебна защита в САЩ са достъпни за всички субекти на данни от ЕС, засегнати от предаването на данни за целите на правоприлагането, независимо от тяхното гражданство или мястото им на пребиваване.

15. По отношение на възможните дерогации съгласно раздел 552а, буква й), точка 2 от Закона на САЩ за защита на личните данни правата на субектите на данни, предоставени от Рамковото споразумение, са формулирани по безусловен начин и следователно органите на САЩ не могат да се позовават на дерогациите на Закона на САЩ за защита на личните данни с цел отказ на ефективна съдебна защита на гражданите на ЕС от страна на базите данни в областта на правоприлагането, какъвто е случаят в момента с базите данни в областта на правоприлагането, като например PNR данните или ППФТ. Това е и правното разбиране на Комисията, застъпено в нейната декларация.

16. Рамковото споразумение предвижда, че страните: имат един или повече публични надзорни органи, които по целесъобразност и по своя инициатива упражняват функции и правомощия на независим надзор, в това число контрол, разследване и намеса; имат правомощието да приемат и разглеждат жалби, подадени от физически лица, свързани с мерките за изпълнение на Рамковото споразумение; имат правомощието да отнасят нарушенията на закона, свързани с Рамковото споразумение, за наказателно преследване или дисциплинарни действия, когато това е целесъобразно. Уредбата на Съюза за защита на личните данни предвижда външни независими органи от поднадзорното лице, за да се гарантира, че са независими от пряко или косвено външно влияние. Рамковото споразумение изисква надзорните органи да упражняват независимо своите функции и правомощия на надзор.

17. На последно място, Рамковото споразумение подлежи на периодични съвместни прегледи, първият от които ще се извърши не по-късно от три години след влизането в сила на Рамковото споразумение и след това ще се извършва редовно, а в състава на съответните делегации влизат представители както на органите за защита на данните, така и на правоприлагащите органи. Констатациите от съвместните прегледи ще се оповестяват публично.

18. Докладчикът стига до заключението, че споразумението представлява значителен напредък по отношение на защитата на личните данни при предаването им между ЕС и САЩ в контекста на дейностите по правоприлагането. То може и да не е най-доброто споразумение, което може да се предвиди, но със сигурност е най-добрата възможна в настоящата ситуация. Нещо повече, споразумението не ограничава, нито нарушава правата на субектите на данни, тъй като не представлява правно основание за предаване на данни. То само добавя нови права и гаранции към съществуващите рамки за предаването на данни в контекста на сътрудничеството в правоприлагането между ЕС и САЩ.

19. Следователно докладчикът препоръчва на членовете на парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да подкрепят настоящия доклад и на Европейския парламент да даде своето одобрение.

(1)

[Позоваването ще се добави след представяне на декларацията на Комисията.]


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (9.11.2016)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личните данни във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

(08523/2016) – C8-0329/2016 – 2016/0126(NLE))

Докладчик по становище: Ангел Джамбазки

КРАТКА ОБОСНОВКА

На 2 май 2016 г. Комисията представи на Съвета предложение за решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления [2016/0126 (NLE) - COM (2016)237 final], известно също като „Рамковото споразумение“.

Предложението беше представено на Съвета, след като Конгресът на САЩ прие Закона за съдебната защита от 2015 г. Съгласно този закон Министерството на правосъдието на САЩ получава право да определя чужди държави или регионални организации за икономическа интеграция, чиито физически граждани ще могат след това да предявяват граждански искове срещу определени правителствени агенции на САЩ за целите на достъпа до или изменението на данни, с които разполагат тези агенции, или за целите на търсенето на съдебна защита при незаконно разкриване на записи, предадени на Съединените щати от чужда държава с цел предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления.

На 18 юли 2016 г. Съветът реши да поиска от Европейския парламент да даде своето одобрение за проекта на решение на Съвета за сключване на посоченото по-горе споразумение.

Докладчикът приканва комисията по правни въпроси да призове комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да препоръча на Парламента да даде своето одобрение на споразумението по следните причини:

а) Предвижданото споразумение се основава на правилното правно основание

Член 16 във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са правилното правно основание на предложението.

Член 16, параграф 1 от ДФЕС предвижда, че всеки има право на защита на личните му данни, а член 16, параграф 2 предоставя на Европейския парламент и на Съвета, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, правомощието да определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни. Член 218, параграф 6, буква а) предвижда, че Съветът трябва да получи одобрението на Парламента за сключването на международно споразумение, наред с другото, когато споразумението обхваща области, за които се прилага обикновената законодателна процедура.

Предметът на споразумението е да се осигури високо ниво на защита на личната информация и да се засили сътрудничеството между Съединените щати и Европейския съюз и неговите държави членки в областта на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм (член 1).

Предвижданото споразумение цели преди всичко създаването на широк набор от защитни мерки и гаранции, които ще се прилагат за предаването на лични данни за целите на наказателното правоприлагане между Съединените американски щати, от една страна, и Европейския съюз или неговите държави членки, от друга страна. Във връзка с това споразумението включва разпоредби за недискриминация (член 4); ограничения за използването на данните (член 6); предварително съгласие за последващо предаване (член 7); процедури за осигуряване на качеството и целостта на личната информация (член 8); информация в случай на нарушения на сигурността на данните (член 9); уведомяване за инцидент, свързан със сигурността на информацията (член 10); поддържане на записи (член 11); срокове на съхранение (член 12); специални категории лична информация (член 13); мерки за насърчаване на отчетността на обработването на личната информация (член 14); право на достъп и поправяне (членове 16 и 17); защита по административен и съдебен ред в случай на отказ на достъп до или поправяне на лични данни или незаконно разкриване на лични данни (членове 18 и 19); и механизми за ефективен надзор и сътрудничеството между надзорните органи (членове 21 и 22).

Следва да се отбележи в това отношение, че член 1 от споразумението посочва, че споразумението не може да бъде правно основание за предаването на лична информация и че за подобно предаване винаги се изисква наличието на правно основание.

б) Предвижданото споразумение гарантира високо ниво на защита на основното право на лични данни и допринася за правната сигурност

При надлежно прилагане многобройните защитни мерки и гаранции, посочени по-горе, са подходящи, за да се осигури високо ниво на защита на правото на защита на личните данни, предвидено в член 16 от ДФЕС и в член 8 от Хартата на основните права, и за да се спази съдебната практика на Съда в областта на защитата на данните. Във връзка с това следва да се отбележи, че в съответствие със съдебната практика на Съда по дело Shrems (C-362/14, EU:C:2015:650) предвижданото споразумение изисква страните да предвидят в приложимите си правни уредби, че техните гражданите имат възможност да поискат съдебен контрол по отношение на отказ на достъп до данни, отказ на изменение на данни или умишлено незаконно разкриване на информация (член 19). Във всеки случай институциите, които ще участват в изпълнението на това споразумение и в преговорите по бъдещи споразумения, въз основа на които ще се извършва предаването на лични данни, следва да обърнат дължимото внимание на и по целесъобразност да търсят насоки в посоченото по-горе решение на Съда по дело Schrems, в решението на Съда по дело Rights Ireland и др. (C-293/12 и C-594/12, EU:C:2014:238), както и очевидно в бъдещата съдебната практика на Съда, включително предстоящото становище относно предвижданото споразумение между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработването на резервационни данни на пътниците.

Предвижданото споразумение създава рамка за защита на личните данни, която допринася за правната сигурност. Споразумението ще допълва при необходимост гаранциите за защита на данните в съществуващите и бъдещите споразумения за предаване на данни или в националните разпоредби, които разрешават такива предавания (член 5). Това представлява значително подобрение в сравнение с настоящото положение, при което лични данни се прехвърлят към Съединените щати въз основа на правни инструменти, които обикновено не съдържат или съдържат само слаби разпоредби за защита на данните. Нещо повече, споразумението осигурява основа за бъдещи споразумения, предвиждащи предаването на лични данни в областта на наказателното правоприлагане между Съединените щати и Европейския съюз и/или неговите държави членки, под която не може да пада нивото на защита. Освен това настоящото споразумение създава важен прецедент за евентуални подобни споразумения с други международни партньори.

Следва също да се отбележи, че споразумението задължава страните да предприемат всички необходими мерки за изпълнение на споразумението, включително по-специално съответните им задължения по отношение на достъпа, коригирането и средствата за административна и съдебна защита от страна на физически лица, преди да може да се приеме, че съответните им законодателства за защита на данните предоставят същата защита (член 5). Споразумението задължава страните да извършват периодични съвместни прегледи на политиките и процедурите за неговото изпълнение и на тяхната ефективност, първият от които следва да се проведе не по-късно от три години от датата на влизане в сила на споразумението. Споразумението недвусмислено посочва, че констатациите от съвместния преглед следва да се оповестяват публично (член 23). Докладчикът счита, че Парламентът следва да бъде своевременно информиран за всяко действие, предприето по силата на тази разпоредба, и за констатациите от съвместния преглед, за да може своевременно да предприеме действия, които счита за подходящи.

в) Предвижданото споразумение ще подобри сътрудничеството в областта на правоприлагането със Съединените американски щати

Това споразумение ще има значително въздействие върху полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането на Европейския съюз и неговите членове със Съединените щати. Като установява обща и всеобхватна рамка от правила и гаранции за защита на данните, това споразумение ще даде възможност на ЕС и на неговите държави членки, от една страна, и на органите за наказателно правоприлагане в САЩ, от друга, да си сътрудничат по-ефективно. Споразумението също така ще улесни сключването на бъдещи споразумения за предаване на данни със САЩ в областта на наказателното правоприлагане, тъй като вече ще се договорени гаранциите за защита на данните и няма да се налага всеки път да се водят преговори по тях. На последно място, определянето на общи стандарти в тази област на сътрудничество може значително да допринесе за възстановяване на доверието в трансатлантическите потоци от данни.

*******

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да препоръча на Парламента да даде своето одобрение за проекта на решение на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личните данни във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

Позовавания

08523/2016 – C8-0329/2016 – COM(2016)02372016/0126(NLE)

Водеща комисия

 

LIBE

 

 

 

 

Становище, изказано от

Дата на обявяване в заседание

JURI

12.9.2016

Докладчик по становище:

Дата на назначаване

Angel Dzhambazki

11.7.2016

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Mary Honeyball, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Stefano Maullu, Virginie Rozière


ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНИ РАБОТИ

Реф. №: D(2016)51448

Клод Морайс

Председател

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Уважаеми господин председател,

Предложение за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления беше изпратено на 12 септември 2016 г. на Европейския парламент за одобрение.

На заседанието си от 27 октомври 2016 г. координаторите на комисията по външни работи (AFET) решиха да предоставят на Вашата комисия и на докладчика становище на комисията AFET относно горепосоченото споразумение под формата на писмо. В качеството си на председател на комисията по външни работи имам удоволствието да Ви предам настоящото становище.

На първо място, следва да се подчертае, че парафирането на това споразумение пет години след като Съветът прие решение за упълномощаване на Комисията да започне подобни преговори на 3 декември 2010 г., представлява успех, особено в настоящия контекст на международните усилия за борба с тероризма.

Самият факт, че страните по споразумението ще засилят своето сътрудничество, като същевременно гарантират високо ниво на защита на данните, е много положителен за преодоляване на общите предизвикателства от двете страни на Атлантическия океан. Комисията по външни работи подкрепя по-специално същественото подобрение по отношение на защитата, предоставяна на всички субекти на лични данни от ЕС, когато тези данни се обменят със САЩ за целите на правоприлагането. Тази комисия приветства също и факта, че европейските граждани ще се ползват с равно третиране с гражданите на САЩ по отношение на практическото изпълнение на споразумението (вж. член 4).

Въпреки това бих искал да подчертая, че трябва да се действа с изключителна предпазливост по отношение на гарантирането на високо ниво на сигурност на личните данни, обменяни между страните (вж. член 9). Нещо повече, необходимо е да се определят допълнително подходящи действия, които могат да бъдат предприети, за да се намалят вредите, причинени от инциденти (вж. член 10), като се има предвид защитата на субектите на данни от ЕС и при зачитане на Хартата на основните права на ЕС.

Фактът, че това споразумение предвижда страните да създадат надзорни органи с цел контрол на неговото изпълнение, наблюдение на жалбите на гражданите и сезиране на прокуратурата с нарушения, е също така много положителен. Бих искал да подчертая, че действията на такива органи ще бъдат много полезни за периодичните съвместни прегледи.

Поради това бих искал да съобщя, че становището на комисията по външни работи е за одобрение на сключването на това споразумение.

С уважение,

Елмар Брок

Копие до:  Ян Филип Албрехт, докладчик


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно защитата на личната информация във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления

Позовавания

08523/2016 – C8-0329/2016 – COM(2016)02372016/0126(NLE)

Дата на сезиране

19.7.2016

 

 

 

Водеща комисия

Дата на обявяване в заседание

LIBE

12.9.2016

 

 

 

Подпомагащи комисии

Дата на обявяване в заседание

AFET

12.9.2016

JURI

12.9.2016

 

 

Неизказано становище

Дата на решението

AFET

27.10.2016

 

 

 

Докладчици

Дата на назначаване

Jan Philipp Albrecht

12.9.2016

 

 

 

Разглеждане в комисия

8.11.2016

 

 

 

Дата на приемане

24.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

4

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Heinz K. Becker, Caterina Chinnici, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Monika Flašíková Beňová, Lorenzo Fontana, Mariya Gabriel, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Sophia in ‘t Veld, Eva Joly, Barbara Kudrycka, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Roberta Metsola, Claude Moraes, József Nagy, Péter Niedermüller, Soraya Post, Branislav Škripek, Helga Stevens, Traian Ungureanu, Bodil Valero, Harald Vilimsky, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Janice Atkinson, Kostas Chrysogonos, Anna Maria Corazza Bildt, Miriam Dalli, Daniel Dalton, Maria Grapini, Petra Kammerevert, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Salvatore Domenico Pogliese, Barbara Spinelli, Josep-Maria Terricabras, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Agnieszka Kozłowska-Rajewicz

Дата на внасяне

28.11.2016


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

41

+

ECR

Daniel Dalton, Jussi Halla-aho, Monica Macovei, Helga Stevens, Branislav Škripek

ENF

Lorenzo Fontana

PPE

Heinz K. Becker, Anna Maria Corazza Bildt, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Mariya Gabriel, Monika Hohlmeier, Brice Hortefeux, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Nuno Melo, Roberta Metsola, József Nagy, Salvatore Domenico Pogliese, Traian Ungureanu, Axel Voss, Tomáš Zdechovský

S&D

Caterina Chinnici, Miriam Dalli, Tanja Fajon, Monika Flašíková Beňová, Maria Grapini, Sylvie Guillaume, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Claude Moraes, Péter Niedermüller, Soraya Post, Josef Weidenholzer

Verts/ALE

Jan Philipp Albrecht, Eva Joly, Josep-Maria Terricabras, Bodil Valero

4

-

ALDE

Angelika Mlinar

GUE/NGL

Kostas Chrysogonos, Cornelia Ernst, Barbara Spinelli

6

0

ALDE

Morten Helveg Petersen, Sophia in 't Veld, Cecilia Wikström

ENF

Janice Atkinson, Harald Vilimsky

S&D

Petra Kammerevert

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация