Процедура : 2016/2219(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0355/2016

Внесени текстове :

A8-0355/2016

Разисквания :

PV 13/12/2016 - 13
CRE 13/12/2016 - 13

Гласувания :

PV 14/12/2016 - 9.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0502

ДОКЛАД     
PDF 1469kWORD 189k
28.11.2016
PE 587.429v02-00 A8-0355/2016

относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)

(2016/2219(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Йозеф Вайденхолцер

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 ANNEX I
 ANNEX II
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)

(2016/2219(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, който е в сила от 24 октомври 1945 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и другите договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид основните международни конвенции за правата на човека, включително Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по които ЕС е страна,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените(1),

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и резолюцията на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(2),

–  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.(3),

–  като взе предвид Декларацията на ООН относно правото на развитие(4),

–  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население и заключителния документ от 25 септември 2014 г. от пленарното заседание на високо равнище на Общото събрание, известно като Световната конференция по въпросите на коренното население(5),

–  като взе предвид Виенската декларация и програмата за действие, приети на 25 юни 1993 г.(6),

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 1995 г.(7) и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР) от 1994 г.(8) и резултатите от конференциите за преглед на платформата и програмата,

–  като взе предвид принципите на ООН от Париж за националните институции по правата на човека (НИПЧ)(9),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид член 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно правата на възрастните хора,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

–  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид документа, публикуван на 28 юни 2016 г. от заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител), озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз“(10),

–  като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.(11),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)(12) и актуализираните Насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на МХП(13),

–  като взе предвид Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(14),

–  като взе предвид Насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(15),

–  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица(16), приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид Насоките за междупарламентарните делегации на ЕП относно насърчаването на правата на човека и демокрацията при посещенията им извън Европейския съюз(17),

–  като взе предвид Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света през 2015 г., приет от Съвета на 20 юни 2016 г.(18),

–  като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г. (GAPII), приет от Съвета на 26 октомври 2015 г.(19),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равнопоставеността на ЛГБТИ(20) и списъка от действия, изготвен от Европейската комисия, за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ (2016 – 2019 г.)(21),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие(22),

–  като взе предвид Европейската програма за миграцията от 13 май 2015 г.(23) и заключенията на Съвета относно миграцията от 20 юли 2015 г.(24), 14 септември 2015 г.(25) и 22 септември 2015 г.(26),

–  като взе предвид Решение 2015/260 на Съвета от 17 февруари 2015 година за удължаване на мандата на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека(27),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 декември 2014 г. относно утвърждаването и защитата на правата на детето(28),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна(29),

–  като взе предвид преработените показатели за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приети от Съвета на 20 септември 2016 г.+(30),

–  като взе предвид Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа от 11 май 2011 г. за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие(31),

–  като взе предвид Решението на Съвета от 21 март 2011 година относно Международния наказателен съд и за отмяна на Обща позиция 2003/444/ОВППС(32),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител/заместник-председател относно прегледа на Европейската политика за съседство (ЕПС)(33),

–  като взе предвид Плана за действие от Валета от 11 – 12 ноември 2015 г.(34),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 13 октомври 2015 г. относно жените, мира и сигурността(35),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 19 юни 2008 г. относно сексуалното насилие като военни престъпления(36),

–  като взе предвид резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените и мира и сигурността(37),

–  като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. относно защитата на мигрантите(38),

–  като взе предвид своите резолюции по неотложни въпроси относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно Доверителния фонд на ЕС за Африка: последиците за развитието и хуманитарната помощ(39),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(40),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 относно нападенията над болници и училища като нарушения на международното хуманитарно право(41),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(42),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“(43),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно Годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(44),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа(45),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие(46),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание(47),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави(48),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент(49),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(50),

–  като взе предвид своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинствата(51),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати(52),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно дискриминацията, основана на кастов признак(53), доклада от 28 януари 2016 г. относно малцинствата и дискриминацията, основана на кастов признак, на специалния докладчик на ООН по въпросите на малцинствата(54),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(55),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(56),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(57),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики в полза на демократизацията(58),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно политиката на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(59),

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: прилагане на рамката на Организацията на обединените нации „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“, одобрена от Съвета по правата на човека на ООН в неговата резолюция 17/4 от 6 юли 2011 г.(60),

–  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Европейския фонд за демокрация(61),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0355/2016),

А.  като има предвид, че съгласно член 21 от ДЕС Европейският съюз се ангажира с обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС), която се ръководи от принципите, вдъхновили собственото му създаване, които той се стреми да насърчава в останалия свят: демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) търговската политика на ЕС трябва да се основа на принципите и целите на външната дейност на ЕС;

В.  като има предвид, че член 3 от ДЕС гласи, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, и по-специално зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“;

Г.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на неделимостта и универсалността на правата на човека са сред ключовите цели на външната политика и политиката на сигурност на ЕС, както предвижда клаузата за правата на човека, включена във всички споразумения на ЕС с трети държави;

Д.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, мира, сигурността и развитието са тясно свързани помежду си и взаимно се подкрепят;

Е.  като има предвид, че политиките в подкрепа на правата на човека и демокрацията следва да се интегрират във всички други политики на ЕС с външно измерение, като политиките в областта на развитието, миграцията, сигурността, борбата с тероризма, политиката за съседство, политиката за разширяване и политиката за търговия, по-специално посредством въвеждането на обвързаност с условия в сферата на правата на човека;

Ж.  като има предвид, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека е от основно значение за убедителността на политиката на ЕС за правата на човека в чужбина, и като има предвид, че повишаването на последователността между вътрешните и външните политики на ЕС, както и между външните политики на Съюза, също е задължително изискване за успешна и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека и демократизацията; като има предвид, че подобряването на съгласуваността следва да даде възможност на ЕС да реагира по-бързо и по-ефективно още в ранните етапи на нарушения на правата на човека; като има предвид, че предизвикателството с последователността е особено очевидно във връзка с настоящата политика за миграцията;

З.  като има предвид, че ценностите на свобода, зачитане на правата на човека и принципът на провеждане на периодични и действителни избори са съществени елементи на демокрацията; като има предвид, че освен с провеждането на свободни и честни избори, демократичните режими се характеризират с прозрачно и отчетно управление, зачитане на принципите на правовата държава, свобода на изразяване на мнение, зачитане на правата на човека, наличие на независима съдебна система и спазване на международното право и на международните споразумения в областта на правата на човека;

И.  като има предвид, че зачитането на правата на човека е застрашено по целия свят, и като има предвид, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно от редица авторитарни режими; като има предвид, че по света се правят многобройни опити за стесняване на пространството на гражданското общество, включително в многостранни форуми; и като има предвид, че незачитането на правата на човека има отрицателни последици за отделния човек, за неговите роднини и за обществото;

Й.  като има предвид, че ЕС е ключов участник в приемането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която е насочена към осъществяване на правата на човека за всички хора;

К.  като има предвид, че новият План за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. беше приет от Съвета на 20 юли 2015 г. с оглед да се даде възможност на ЕС да отговори на тези предизвикателства чрез по-целенасочено, систематично и координирано използване на инструментите в областта на правата на човека; като има предвид, че този план за действие следва да бъде съгласуван с Плана за действие в областта на равенството между половете за периода 2016 – 2020 г.;

Л.  като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител заяви, че правата на човека ще бъдат един от нейните основни приоритети и че тя възнамерява да ги използва като компас по отношение на отношенията й с трети държави; като има предвид, че тя също така потвърди отново ангажимента на ЕС за насърчаване на правата на човека във всички области на външните отношения „без изключение“;

М.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на Съюза и се корени в убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е една многостранна система, основана на универсални правила и ценности; като има предвид, че взаимодействието с трети държави на всички двустранни и многостранни форуми е един от най-ефективните инструменти за решаване на свързани с правата на човека въпроси в трети държави;

Н.  като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за международните усилия за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

О.  като има предвид, че ЕС счита тясното сътрудничество с гражданското общество и защитниците на правата на човека в трети държави за един от основните си приоритети в насърчаването на правата на човека и борбата с нарушенията на правата на човека;

П.  като има предвид, че в резолюцията си от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажимента, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(62) Парламентът изразява сериозна загриженост във връзка с репресиите срещу организациите на гражданското общество (ОГО), подчертава значението на определянето на система за мониторинг, която да дава възможност за оценка на напредъка по отношение на политиката и нормативната уредба и призовава за насърчаване на благоприятна среда за ОГО; като има предвид, че много държави наскоро приеха строго законодателство за НПО, което обявява чуждестранните организации за нежелани, ако се прецени, че те представляват заплаха за конституционния ред, отбраната или сигурността на тези държави, и като има предвид, че само през 2015 г. в света са убити 185 активисти в областта на защитата на околната среда и правата на човека, като 66% от тях в Латинска Америка;

Р.  като има предвид, че забраните за пътуване, целящи да попречат на защитници на правата на човека да участват в международни събития, са използвани от все по-голям брой държави, особено в Азия, Близкия изток и Африка;

С.  като има предвид, че членове 18 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека признават, че всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, както и на свобода на мнение и на изразяване, като това включва свободата човек безпрепятствено да се придържа към своите убеждения и да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници; като има предвид, че броят на случаите на преследване, свързано единствено с това, че хора упражняват по мирен начин своите права на свобода на мнение, на култ и на изразяване, се е увеличил рязко;

Т.  като има предвид, че член 20 от Всеобщата декларация за правата на човека предвижда, че всеки има право на свобода на мирни събрания и сдружения; като има предвид, че Резолюция 21/16 на Съвета на ООН по правата на човека припомня на държавите тяхното задължение да спазват и изцяло да защитават правото на хората да участват в мирни събрания и свободни сдружения както онлайн, така и офлайн, и като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията трябва да бъде подкрепяна чрез диалог между религиите и между културите;

У.  като има предвид, че основните правила на международното хуманитарно право и правата на човека са заложени в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях и са в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че защитата на цивилното население и на разселените лица в зоните на конфликт трябва да се гарантира в условия на пълен неутралитет и безпристрастност, и като има предвид, че трябва да се утвърди независимостта на помощта;

Ф.  като има предвид, че незаконната окупация на територия е продължаващо нарушение на международното право, което по силата на международното хуманитарно право поражда отговорност на окупационната власт за цивилното население на тази територия;

Х.  като има предвид, че доказателствата за военни престъпления и престъпления срещу човечеството е трудно да бъдат съхранени – особено във времена на безпрецедентни потоци бягащи от насилие бежанци; като има предвид, че съхраняването на доказателствата е от съществено значение за изправянето на извършителите пред правосъдието;

Ц.  като има предвид, че опитите за затварянето на затвора на САЩ в Гуантанамо се провалиха и че през 2015 г. едва 20 от задържаните бяха освободени или преместени;

Ч.  като има предвид, че в световен мащаб все повече и повече хора бягат от война, въоръжени конфликти или други унизителни условия, и като има предвид, че тези потоци бежанци и различните форми на миграция представляват значително предизвикателство както за ЕС, така и в световен мащаб, което изисква незабавни, ефективни и устойчиви решения, съобразени с общите ни европейски ценности; като има предвид, че хуманитарната помощ, предоставена от Комисията в качеството на водещ световен донор, помага на бежанци и разселени лица в над 30 държави;

Ш.  като има предвид, че борбата срещу незаконно превеждане през границата, трафика и трудовата експлоатация на мигранти се нуждае от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ответни мерки, в това число мерки за разбиване на престъпните мрежи и подвеждане на престъпниците под отговорност, събиране и анализ на данни, мерки за защита на жертвите и за връщане на незаконно пребиваващи мигранти, както и сътрудничество с трети държави, а също и от дългосрочни стратегии по отношение на търсенето на лица – обект на трафик и на незаконно превеждане през граница, както и на първопричините за миграцията, които тласкат хората в ръцете на престъпни трафиканти;

Щ.  като има предвид, че правосъдието е от съществено значение за постигане на напредък при зачитането на правата на човека, както и че ЕС и неговите държави членки са безусловни поддръжници на Международния наказателен съд (МНС) от момента на неговото създаване, като същевременно утвърждават универсалността на Римския статут и защитават интегритета му с оглед на укрепване на независимостта на този съд;

АА.  като има предвид, че до момента е постигнат значителен напредък към премахване на смъртното наказание, като много държави са спрели прилагането на смъртното наказание, а други са предприели законодателни мерки за постигане на тази цел; като има предвид, че през 2015 г. се наблюдава драматично покачване на общия брой на екзекуциите, близо 90% от които са извършени само в три държави, а именно Иран, Пакистан и Саудитска Арабия; като има предвид, че Беларус е единствената държава в Европа, която не е премахнала смъртно наказание;

АБ.  като има предвид, че равенството между половете стои в центъра на европейските ценности и е залегнало в правната и политическата рамка на ЕС, както и че е централна за Програмата на ООН до 2030 г.; като има предвид, че насилието и дискриминацията срещу жени и момичета се увеличи драматично през последните години, особено в зоните на военни действия и при авторитарните режими;

АВ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ 250 милиона деца по света живеят в държави, засегнати от конфликти, а близо 50 милиона деца или са били насилствено разселени заради насилие, война, тероризъм и бунтове, или са мигрирали през граница, като мнозина продължават да страдат от всякакви видове дискриминация, насилие, експлоатация, злоупотреба, насилствен труд, бедност и недохранване;

АГ.  като има предвид, че според УНИЦЕФ едно на всеки 200 деца в света е дете бежанец, близо една трета от децата, живеещи извън държавата си на раждане, са бежанци и че между 2005 г. и 2015 г. броят на децата бежанци се е удвоил;

АД.  като има предвид, че в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава правото на всеки човек на „жизнено равнище (...), което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, при което майките и децата имат право на особени грижи и подпомагане, което включва медицински грижи; като има предвид, че достъпът на всички деца до образование, хранене и здравеопазване следва да бъде гарантиран; като има предвид, че параграф 36 от Резолюция 26/28 на Съвета на ООН по правата на човека призовава на следващото заседание на Социалния форум на Съвета по правата на човека да се акцентира върху достъпа до лекарства в контекста на правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве; като има предвид, че конституцията на СЗО гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия;

АЕ.  като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето органите трябва да зачитат правата на детето, което е отделено от единия или от двамата родители;

АЖ.  като има предвид, че на много места по света продължава да се извършва насилие и неправомерно преследване срещу малцинства, включително ЛГБТИ лица, а дискриминацията в областта на здравеопазването, образованието, заетостта и други сектори е широко разпространена;

АЗ.  като има предвид, че в целия свят продължава да се съобщава за нарушаване на граждански и политически, икономически, трудови, социални и културни права, както и за щети за околната среда, произтичащи от злоупотреби от страна на някои участници от частния сектор; като има предвид, че съществува силна връзка между корупцията, отклонението от данъчно облагане, незаконните капиталови потоци и нарушаването на правата на човека;

АИ.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, но че ефективните механизми за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че особеностите на малките и средните предприятия (МСП) трябва да се вземат надлежно предвид и да бъдат интегрирани в един гъвкав подход в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), който да е пригоден към техния потенциал;

АЙ.  като има предвид, че през октомври 2015 г. Комисията публикува своята нова търговска стратегия „Търговията – за всички“, в която си поставя целта да използва търговията като средство за укрепване на правата на човека в трети държави;

АК.  като има предвид, че през 2015 г. ЕС започна работа по законодателството за справяне с търговията с полезни изкопаеми, която подхранва конфликти;

АЛ.  като има предвид, че национални и международни спортни събития като Олимпийските игри и световните първенства по футбол не следва да се използват за политически цели, а да бъдат организирани при пълно зачитане на всички права на човека, както е заложено в Олимпийската харта, и следва да имат за цел хармоничното развитие на човечеството с оглед на утвърждаването на мирно общество, което се грижи за защитата на правата на човека и човешкото достойнство, без дискриминация на основания като гражданство, раса, религия, политика, пол, полова идентичност, сексуална ориентация или полови характеристики;

АМ.  като има предвид, че промените в околната среда застрашават най-базисните човешки права, като достъпа до вода, природни ресурси и храна;

Централното значение на правата на човека във външните политики на ЕС

1.  изразява сериозна загриженост, че насърчаването и защитата на правата на човека и демократичните ценности са обект на заплаха в целия свят, че универсалността на правата на човека се оспорва сериозно в много части на света, включително при редица авторитарни режими, както и от терористични групи като Даиш;

2.  изразява сериозна загриженост относно многобройните и непрекъснато нарастващи на брой опити за стесняване на пространството за гражданското общество и защитниците на правата на човека, нарастващите ограничения пред свободата на събрания и свободата на изразяване на мнение, както и увеличаването на броя на репресивните закони, засягащи гражданското общество, приемани по целия свят в държави като Русия, Турция и Китай, включително под претекст за борба с тероризма (чрез въвеждането на антитерористични закони, извънредни положения и мерки за сигурност), при което често има отрицателно въздействие върху правата на човека, както и честа злоупотреба с тези закони за репресивни цели; припомня, че подобни законодателни норми по никакъв начин не следва да стесняват пространството, в което могат да действат групите на гражданското общество; призовава за недвусмислено осъждане на тези злоупотреби и нарушения;

3.  подчертава твърдо, че Европейският съюз поема ангажимент ОВППС и всички други политики с външно измерение да се основават на утвърждаването на демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право; отново подчертава, че тези принципи са присъщи и на външната дейност извън ОВППС, включително политиките в областта на развитието и хуманитарната помощ;

4.  призовава всички институции на ЕС и държавите членки да действат за изпълнението на своите ангажименти за насърчаване на демокрацията и принципите на правовата държава, защита и осъществяване на правата на човека и основните свободи, включително правото на развитие с всички мирни средства, и да поставят правата на човека в центъра на отношенията на ЕС с всички трети държави – включително с неговите стратегически партньори – и на всички равнища;

5.  отново призовава държавите членки да дадат пътеводен пример, като говорят с един глас в подкрепа на неделимостта, взаимната зависимост, взаимната обвързаност и универсалността на правата на човека, и по-специално като ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН;

6.  подчертава, че за да може ЕС да бъде надежден участник във външните отношения, той следва да гарантира по-голяма съгласуваност между своите вътрешни и външни политики по отношение на зачитането на правата на човека и на демократичните ценности (като стратегиите за насърчаването и защитата на правата на ЛГБТИ лица са от ключово значение за постигането на тази цел) и следва да се стреми към систематично последователно и съгласувано прилагане на политиката на ЕС за правата на човека;

7.  насочва вниманието към дългосрочния си ангажимент за насърчаване на правата на човека и разпространение на демократичните ценности, който намира израз, наред с другото, в годишното присъждане на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, в работата на подкомисията по правата на човека, подкрепата на демокрацията и наблюдението на избори, Европейския фонд за демокрация и в месечните пленарни разисквания и резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и в многото парламентарни делегации;

8.  изразява дълбока загриженост, че в днешно време много защитници на правата на човека са подложени на атаки; призовава ЕС, и по-специално върховния представител/заместник-председател, да приеме политика, която системно и недвусмислено да изобличава убийствата на защитници на правата на човека и всеки опит те да бъдат подлагани на каквато и да е форма на насилие, преследване, заплахи, тормоз, изчезване, задържане или произволен арест, да осъжда лицата, които извършват или толерират подобни жестокости, както и да засили публичната дипломация в открита и ясна подкрепа на защитниците на правата на човека, включително когато става дума за техните свидетелски показания в рамките на многостранни форуми; призовава ЕС да изготви насоки за тази политика, тъй като това добавя съгласуваност с настоящите приоритети на ЕС, както е посочено в различните съществуващи насоки на ЕС; насърчава делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки да продължат активно да подкрепят защитниците на правата на човека, по-специално като систематично проследяват съдебни процеси, посещават защитници на правата на човека в затворите и правят изявления по конкретни случаи, когато това е целесъобразно; призовава за създаване на система за ефективно наблюдение на пространството на гражданското общество, с ясни критерии и показатели; отново подчертава значението на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за предоставянето на спешна пряка финансова и материална подкрепа за изложени на риск защитници на правата на човека и на фонда за спешна помощ, който позволява на делегациите на ЕС да отпускат преки ad-hoc субсидии на защитници, чийто живот е пряко застрашен;

9.  призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават създаването на национални институции по правата на човека (НИПЧ) в съответствие с принципите на ООН от Париж, които да разполагат с достатъчно правомощия, ресурси и опит, за да могат да гарантират защитата и зачитането на правата на човека;

10.  подчертава необходимостта от допълнително развиване на междупарламентарните отношения между Съюза и неговите партньори в рамките на откровен диалог, основан на взаимно разбирателство и доверие, с цел да се насърчават ефективно правата на човека;

Стратегическата рамка на ЕС и новият план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията

11.  приветства приемането на втория план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.), и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълняват изцяло, последователно, по прозрачен начин и своевременно предвидените в него действия и да засилят подкрепата за демокрацията; подчертава, че консенсусът и координацията между ЕС и неговите държави членки са необходими за последователното прилагане на плана за действие и силно насърчава държавите членки да поемат по-голям ангажимент по отношение на изпълнението и прегледа на плана за действие; подчертава, че държавите членки следва да докладват относно изпълнението на плана за действие;

12.  подчертава, че за да изпълни амбициозните цели, залегнали във втория план за действие, ЕС трябва да отдели достатъчно ресурси и експертен опит както по отношение на специално посветените на това човешки ресурси в делегациите, в Комисията и в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така и по отношение на наличните средства за проекти;

13.  счита, че свободното гражданско общество е една от основите за защита и подкрепа на правата на човека и на демократичните ценности и поради това изразява загриженост, че публичното пространство за гражданското общество намалява, както и че защитници на правата на човека и журналисти са все по-често подложени на нападения по света; приветства включването на цел за справяне със заплахите за пространството на гражданското общество в плана за действие и настоятелно призовава ЕС да изпълни очертаните действия; насърчава всички участници във външната дейност на ЕС да посочат и преодолеят съществуващите пропуски в защитата на правата на човека и демократичните свободи и да засилят сътрудничеството си с гражданското общество, парламентите, политическите партии и местните органи и с регионалните и международните организации на място; обръща внимание, че планът за действие не включва отделна цел за насърчаване на демократичните стандарти в държавите партньори; призовава Комисията да разработи насоки на ЕС за подкрепа на демокрацията;

Годишен доклад на ЕС

14.  приветства направените опити за подобряване, съкращаване и систематизиране на тематичната част на Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията и за разширяване на достъпа на широката общественост до нея; отново изразява своето убеждение, че Годишният доклад следва да бъде укрепен чрез по-обективен подход, при който в допълнение към постиженията и най-добрите практики, в доклада ще бъдат изтъкнати строго специфични предизвикателства и ограничения, съществуващи в трети държави, ще бъдат направени препоръки за коригиращи действия и ще бъде предоставена информация за мерки, предприети от ЕСВД, за преодоляване на тези предизвикателства; отново припомня своето становище, че докладите за отделните държави, които са част от годишния доклад, следва да бъдат колкото е възможно по-малко описателни и следва да отразяват изпълнението на стратегиите на държавите в областта на правата на човека и демокрацията и да правят обзор на въздействието на действията на ЕС на място;

15.  отново призовава за систематично и всеобхватно докладване относно предприетите стъпки, постиганите резултати и изведените от действията политически изводи в отговор на приети от Парламента резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; настоява, че е необходимо да се гарантира бърза и адекватна реакция при нарушения на правата на човека, дори и в ранните етапи на тези нарушения; в това отношение приветства предприетите от ЕСВД последващи действия в рамките на подкомисията по правата на човека относно резолюциите във връзка с разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; припомня своето искане за изчерпателни писмени отговори от Комисията и ЕСВД на резолюцията на Парламента относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията, които изпълняват важна роля за систематичното и задълбочено проследяване на развитието по всички въпроси, повдигнати от Парламента, както и за парламентарния контрол; отново отправя поканата си към върховния представител/заместник-председател за участие в дебат с членовете на Европейския парламент по време на две пленарни заседания годишно — при представянето на годишния доклад на ЕС и в отговор на доклада на Парламента;

Специален представител на ЕС за правата на човека

16.  припомня значението на по-силен и по-гъвкав мандат на специалния представител на ЕС за повишаване на ефективността, съгласуваността и видимостта на ЕС в утвърждаването на правата на човека и демократичните принципи по света; повтаря призива си този мандат да стане постоянен; освен това счита, че специалният представител на ЕС следва да има право да се изказва публично и да има правомощия за собствена инициатива, по-голяма публична видимост и подходящи ресурси и експертен опит;

17.  подчертава значението на систематичната подкрепа за гражданското общество и на задълбочените консултации с него при подготовката на посещения на специалния представител на ЕС в държави партньори; в тази връзка приветства силната ангажираност на специалния представител на ЕС със защитници на правата на човека и гражданското общество, включително местни представители, младежи и деца, както и със съответните международни организации преди, по време и след провеждането на неговите посещения в държавите партньори, и подчертава колко е важно ангажираността в тази посока да продължи и дори да се засили, както и необходимостта от ясни и прозрачни механизми за последващи действия; напълно подкрепя акцента, който специалният представител на ЕС поставя като ключов приоритет на своя мандат върху насърчаването и защитата на открито пространство за гражданското общество и защитниците на правата на човека; призовава специалния представител на ЕС да се отчита редовно пред Парламента след посещенията си; изразява съжаление, че работата и влиянието на специалния представител на ЕС могат да бъдат оценени само частично чрез преглед на Годишния доклад относно правата на човека, неговите профили в социалните медии и достъпните изказвания; също така изразява съжаление, че няма официална информация за неговата дейност и планове, нито доклади и прегледи за напредъка;

18.  насърчава специалния представител на ЕС да продължи систематично да отстоява приоритетите на ЕС в областта на правата на човека и да повишава ангажираността на ЕС с всички съответни регионални и международни организации и механизми в областта на правата на човека; призовава Съвета да приеме като общ принцип практиката на системно включване на сътрудничеството със специалния представител на ЕС в мандата на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;

Стратегии за правата на човека и демокрацията по държави и ролята на делегациите на ЕС

19.  приветства добавянето на демокрацията към стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави като необходим елемент на всеки цялостен анализ на състоянието на правата на човека и демокрацията в държавите партньори;

20.  отново посочва значението на отчитането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави на всички равнища на изготвяне на политики по отношение на трети държави, включително по време на подготовката на политически диалози на високо равнище, диалозите по правата на човека, стратегическите документи по държави и годишните програми за действие;

21.  отново заявява, че стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави следва да съответстват на действията на ЕС, които ще бъдат приложени във всяка държава в зависимост от конкретните ситуации, и следва да включват измерими показатели за напредъка, както и възможността те да бъдат коригирани, ако е необходимо; посочва необходимостта стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави да бъдат редовно оценявани; призовава за допълнително подобряване на сътрудничеството, комуникацията и обмена на информация между делегациите на ЕС, посолствата на държавите членки и институциите на ЕС при изготвянето и прилагането на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави; отново отправя своето искане на членовете на Европейския парламент да се предоставя достъп до стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и информация относно начина, по който ЕС изпълнява тези стратегии, и повтаря, че те трябва да бъдат представени във формат, позволяващ на членовете на ЕП да изпълняват задължението си за контрол по подходящ начин;

22.  подчертава необходимостта да се прилага последователна и видима политика на ЕС за гражданското общество и подчертава необходимостта от по-ясно формулиране на ползата от публичната дипломация; насърчава публикуването на стратегиите за правата на човека и демокрацията по държави и пътните карти, както и установяването на ефективна обратна връзка, проследяването на случаи и обмена на информация;

23.  приветства определянето на лица за контакт по правата на човека и/или равенството между половете във всички делегации на ЕС и припомня своята препоръка към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да разработят ясни оперативни насоки по отношение на ролята на лицата за контакт по правата на човека; настоява, че работата на лицата за контакт по правата на човека следва също да бъде подкрепяна от дипломатическите служители на държавите членки; изисква работата на лицата за контакт по правата на човека да бъде независима и свободна от политическа намеса и натиск от страна на националните органи на трети държави, особено при техните контакти с активисти в областта на правата на човека и гражданското общество; подчертава значението на обучението на всички служители в делегациите на ЕС относно съдържанието на насоките на ЕС относно правата на човека;

24.  приветства увеличения бюджет и рационализираните процедури на ЕИДПЧ за периода 2014 – 2020 г. и призовава предвидените средства до средносрочния преглед на ЕИДЧП да бъдат запазени и за остатъка от текущия период от многогодишната финансова рамка; потвърждава необходимостта от последователност и взаимно допълване между различните инструменти за финансиране на ЕС и необходимостта да се гарантира, че подобно укрепване е приложимо за всички инструменти в областта на правата на човека;

25.  призовава за ежегодно приемане на годишни програми за действие на ЕИДПЧ, а не, както последно, програма за период от две години (2016 – 2017 г.), за да се осигури максимална гъвкавост в отговор на развиващи се ситуации и оптимално допълване с другите инструменти на ЕС за външно финансиране;

Диалог и консултации по правата на човека

26.  заявява отново подкрепата си за специфични диалози по правата на човека и признава, че те могат да бъдат ефикасен и ефективен инструмент за двустранна ангажираност и сътрудничество, при условие че дават възможност на страните да разговарят по въпроси по същество, да изпращат значими политически послания и са ориентирани към постигане на резултати, позволяват последователно проследяване, надхвърлящо обикновения обмен на информация за най-добрите практики и за предизвикателствата; призовава ЕС систематично да включва дискусии за състоянието на правата на жените и на децата във всички диалози по правата на човека;

27.  признава значението на воденето на конкретни диалози по правата на човека също и с държави, където има сериозни проблеми с правата на човека; при все това подчертава необходимостта ЕС да извлича ясни политически заключения, когато тези диалози по правата на човека не водят до положителни резултати; предупреждава да не се оставят настрана обсъжданията относно правата на човека в политическите диалози на високо равнище;

28.  настоява, че в политическите дискусии на високо равнище дискусиите относно правата на човека никога не следва да бъдат подчинявани на други интереси; отново отправя своя призив към ЕСВД да разработи механизъм за преглед на диалозите по правата на човека с цел подобряване на тяхното въздействие; счита, че ако тези диалози постоянно се провалят, следва да бъдат използвани алтернативни инструменти за подкрепа на напредъка в областта на правата на човека в съответната държава;

29.  настоятелно призовава ЕСВД систематично да провежда подготвителни диалози с гражданското общество, също и на местно равнище, с цел те да се използват пряко в диалозите по правата на човека; подчертава, че е важно върховният представител/заместник-председател и ЕСВД систематично да повдигат въпросите за отделни случаи, свързани със защитници на правата на човека, по време на диалозите по правата на човека; призовава ЕСВД систематично да предприема последващи действия по поетите по време на диалозите относно правата на човека ангажименти и да систематизира отчетите от срещите с организации на гражданското общество;

Насоки на ЕС относно правата на човека

30.  приветства насоките на ЕС за правата на човека като ценен инструмент на външната политика на ЕС по правата на човека, който предоставя практически насоки за делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки; отново призовава ЕС да приеме без допълнително забавяне нови насоки за насърчаване и защита на правата на детето;

31.  подчертава категорично, че е важно постоянно да се оценява прилагането на насоките, като се използват ясни критерии; настоятелно призовава Комисията да проведе и публикува цялостна оценка на изпълнението на насоките от делегациите на ЕС и дипломатическите представителства на държавите членки във всички трети държави, за да се открият евентуални различия и пропуски в прилагането и да се отстранят; счита, че за да се гарантира правилното прилагане на насоките, е необходимо систематично и ефективно обучение на служителите на ЕСВД и делегациите на ЕС;

Борба срещу всички форми на дискриминация

32.  осъжда категорично всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, език, култура, религия или убеждения, социален произход, кастова принадлежност, рождение, възраст, увреждания или друг признак; отново отправя своя призив за укрепване на политиката и дипломацията на ЕС с цел изкореняване на всички форми на дискриминация и за използване на всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно тези форми на дискриминация; освен това настоятелно призовава ЕС да продължи да подкрепя ратификацията и пълното прилагане на всички съответни конвенции на ООН, като Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; приветства работата на ЕСВД по изготвянето на наръчник за борба с дискриминацията;

Мисии и операции по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО)

33.  припомня ангажимента на ЕС за интегриране на аспектите на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана в съответствие с историческите резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и с наскоро приетата Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН за жените като централен елемент във всички усилия за преодоляване на световните предизвикателства; в този контекст отново отправя своя призив към ЕС и неговите държави членки да подкрепят, в процеса на изграждане на устойчиво помирение, системното участие на жените като жизненоважен компонент на мирните процеси; във връзка с това призовава ЕС да подкрепя на международно равнище признаването на добавената стойност от участието на жените в предотвратяването и решаването на конфликти, както и в мироопазващите операции, хуманитарната помощ и възстановяването след конфликти;

34.  подчертава, че ОПСО е инструмент, който не само гарантира европейската сигурност, но е част от инструментите на външната политика на ЕС и следователно трябва да се използва за засилване на подпомагането на правата на човека и демокрацията в трети държави;

35.  призовава за по-нататъшна европейска военна интеграция с цел подобряване на готовността и гъвкавостта на европейските въоръжени сили, за да им се даде възможност да реагират при заплахи и в случаи на сериозни нарушения на правата на човека, геноцид или етническо прочистване; в тази връзка подчертава, че понятието „отговорност за защита“ следва да бъде утвърдено в международното право и че ЕС, като общност на ценности, следва също така да ръководи инициативи и значими действия с цел също защита на гражданското население, когато то е застрашено от собствената си държава;

36.  подчертава, че незаконното превеждане през граница на мигранти е свързано с трафика на хора и представлява сериозно нарушение на правата на човека; припомня, че мисиите на ОПСО като военноморските сили, ръководени от Европейския съюз – Средиземно море, операция София (EUNAVFOR MED) са ефективен начин за справяне с незаконното превеждане през граница на мигранти; призовава ЕС да продължи и засили този вид операции;

37.  призовава Съвета по външни работи и върховния представител/заместник-председател да поиска от ръководителите на мисии на ЕС и съответните представители на ЕС (ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС) да докладват относно случаите на тежки нарушения на международното хуманитарно право, както и да утвърждават Кодекса за поведение по отношение на действията на Съвета за сигурност срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството или военните престъпления, с който държавите – членки на ООН, се ангажират да подкрепят действия на Съвета за сигурност, насочени към предотвратяването или прекратяването на подобни престъпления; призовава за включване на политиките за защита на децата в дейността на всички граждански и военни операции на ЕС, които са в контакт с деца;

38.  призовава ЕС да укрепи сътрудничеството си с ООН в контекста на изготвянето на обща стратегическа визия за сигурност въз основа, от една страна, на новата Глобална стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС, и от друга страна, на преразглеждането от ООН на неговите мироопазващи операции и на архитектурата му за изграждане на мир; настоява за сътрудничество с ООН за укрепване на ролята и капацитета на регионалните и подрегионалните организации в опазването на мира, предотвратяването на конфликти, гражданското и военното управление на кризи и решаването на конфликти, както и за по-нататъшното разработване на процедури за използването на ОПСО в подкрепа на операциите на ООН, включително чрез разполагане на бойни групи на ЕС или чрез изграждане на капацитет и инициативи за реформа в сектора за сигурност, като правата на човека и равенството между половете се интегрират в работата на съответната мисия и операция;

Многостранен ангажимент за правата на човека

39.  твърдо подчертава, че правата на човека, залегнали в конвенциите на ООН, са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани, съгласно Декларацията от 1993 г. от Виена и Програмата за действие, и че зачитането на тези права трябва да се прилага; припомня ангажимента на Съюза за насърчаване и развитие на международното право в рамките на ООН; подчертава, че е важно държавите членки да ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, установени от ООН, включително тези, залегнали в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално Факултативния протокол за създаване на механизми за жалби и разследване, в съответствие с член 21 от ДЕС;

40.  подчертава необходимостта ръководството на ЕС да настоява за реформи на ООН, с цел да се засили въздействието и стабилността на основаната на правила многостранна система, както и да се гарантира по-ефективна защита на правата на човека и напредък на международното право; отново подчертава освен това значението да се осигури активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание и Съвета на ООН по правата на човека, за да се подобри доверието в него; подкрепя усилията, полагани от ЕСВД, делегациите на ЕС в Ню Йорк и в Женева и държавите — членки на ЕС, да се повиши още повече съгласуваността на действията на ЕС в областта на правата на човека на равнището на ООН; насърчава ЕС да задълбочи практиката на междурегионални инициативи, да инициира и да бъде съвносител на резолюции, както и отблизо да следи процедурата по Универсалния периодичен преглед на ООН (УПП); осъжда факта, че някои от местата в Съвета на ООН по правата на човека често са заети от държави с доказан опит в тежки нарушения на правата на човека и призовава държавите – членки на ЕС, да оповестяват публично гласуването си в Съвета на ООН по правата на човека; в тази връзка призовава ЕС и неговите държави членки да отразят равностойното значение на правата в своите схеми на гласуване и да определят своя глас по отношение на резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека въз основа на съдържанието, а не на авторите на тези текстове; подчертава значението и необходимостта от постоянно представителство на ЕС във всички многостранни форуми, както и от по-голяма видимост на действията на ЕС;

41.  призовава ЕС да обърне особено внимание на оспорваните територии в източното съседство, където около пет милиона души живеят без реална защита на правата на човека и достъп до правосъдие; призовава ЕС да постави този въпрос на първо място в двустранната програма за решения със съответните държави и да използва пълния си набор от инструменти, за да подкрепи конкретни решения за укрепване на правата на човека в тези общности, както и дейността на защитниците на правата на човека в тях;

Насърчаване на свободно пространство за гражданското общество и подкрепа за защитниците на правата на човека

42.  решително осъжда всяко нападение, сплашване, задържане, убиване, тормоз или репресии на прокурори, съдии, адвокати, учени и журналисти или на представители на други професии, чиято независимост и професионална свобода са от съществено значение за изграждането на демократично общество;

43.  изразява съжаление във връзка с увеличаващия се брой нападения срещу защитници на околната среда и на правата на човека по целия свят; решително осъжда безнаказаността спрямо техните убийци и призовава ЕСВД да настоява за изправянето пред съда на отговорните лица;

44.  решително осъжда това, че много държави по света наскоро приеха строги закони за НПО, които отслабват гражданското общество и водят до произволното им прилагане с наказания, които включват лишаване от свобода, замразяване на активи и забрани за достъп за членовете на НПО, особено спрямо получаващите чуждестранни публични средства;

45.  решително осъжда издаването на забрани за пътуване от властите като инструмент за сплашване и заглушаване на независимия глас на защитници и активисти на правата на човека, както и на адвокати и журналисти, и подчертава, че тези мерки често се предприемат произволно и без съдебно основание;

46.  подчертава ролята на делегациите на ЕС за потвърждаването и популяризирането на ключовата роля на гражданското общество за демокрацията, както и за създаването на благоприятна среда за гражданското общество, за която е необходима максимална прозрачност и приобщаване в сътрудничеството им с организации на гражданското общество и защитници на правата на човека; следователно изразява съжаление, че десет години след приемането на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека информацията за връзка с лицата за контакт по правата на човека / служителите за връзка за защитниците на правата на човека все още не е включена в уебсайтовете на всички делегации на ЕС;

47.  призовава върховния представител/заместник-председател и министрите на външните работи на ЕС да включат в дневния ред на Съвета по външни работи редовно обсъждане на усилията на ЕС за освобождаване на защитници на правата на човека, хуманитарни работници, журналисти, политически активисти и други лица и да организират публичен годишен Съвет по външни работи с програма, която включва свиващото се пространство за гражданското общество и задържането на защитници на човешките права, както и винаги да разглеждат със съответните страни тези случаи, включително поставените в резолюциите на Парламента относно разискванията по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

48.  призовава международната общност да изправя пред съда политически лидери, когато злоупотребяват с полицейски и военни сили по структурен начин, за да заглушат протести срещу (продължаването на) тяхното ръководство;

Мигранти, бежанци, лица, търсещи убежище, и вътрешно разселени лица

49.  изразява своята солидарност с бежанците и мигрантите, които са обект на сериозни и многобройни нарушения на правата на човека като жертви на конфликти, на управленски неуспех и на мрежите за трафик; осъжда изключително високия брой на смъртни случаи в Средиземно море; изразява изключителна загриженост по повод нарастващия брой нарушения на човешките права на бежанците, незаконните мигранти и търсещите убежище лица по пътя им към Европа; изтъква факта, че жените и децата бежанци, лицата, търсещи убежище, и мигрантите без документи са особено уязвими по маршрутите за миграция и в рамките на самия ЕС; призовава за спешни мерки за подобряване на съгласуваността на политиките в областта на миграцията и подчертава необходимостта от цялостен подход за намиране на устойчиви, дългосрочни и съгласувани решения, основаващи се на международните стандарти за правата на човека и принципите, като същевременно се преодоляват първопричините за справяне с бежанската криза; подчертава необходимостта от солидарност с цел защита на мигрантите и бежанците, в съответствие с политиките на ЕС в областта на правата на човека; подчертава в тази връзка, че е важно да се прави разграничение между бежанци и мигранти;

50.  подчертава факта, че конфликтите, войните, управленските неуспехи и незачитането на правата на човека и демокрацията са основни причини за миграция и разселване; подчертава, че приемащите държави следва да осигурят пълен достъп до безплатно, обществено и качествено образование и здравни услуги, включително по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве и права, както и достъп до пазара на труда и жилищно настаняване, което отговаря на потребностите на бежанците; подчертава, че желанието на мигрантите и бежанците да се интегрират, съчетано с подходящи политики относно социалното подпомагане, са от ключово значение за интеграцията; призовава ЕС да увеличи усилията за подкрепа на Ливан и Йордания, които предоставят убежище на безпрецедентен брой бежанци, които често са изправени пред многобройни заплахи;

51.  изтъква необходимостта от засилване на сътрудничеството с държавите на произход и на транзит с оглед улесняване както на структурираното управление на миграционните потоци, така и на действията за справяне с първопричините за емиграцията; подчертава, че е важно да се води борба с групите, които извършват незаконно превеждане през граница на мигранти; посочва, че ЕС трябва да насърчи съответните държави да подпишат протокола от Палермо срещу незаконно превеждане през граница на мигранти; припомня договорените ангажименти на срещата на върха във Валета;

52.  подчертава спешната необходимост да се разработи и въведе всеобхватна, последователна и добре координирана обща европейска система за убежище със споделяне на отговорността между държавите членки;

53.  призовава ЕС и държавите членки да установят пълна прозрачност по отношение на средствата, предоставяни на трети държави за сътрудничество в областта на миграцията, и да оповестят защитните мерки, предвидени да гарантират, че подобно сътрудничество не облагодетелства пряко или косвено системите за сигурност и полицейските и правосъдните системи, участващи в нарушения на правата на човека;

54.  отчита неотдавнашното предложение на Комисията за списък на Съюза на сигурните държави на произход, с който да се измени Директивата за процедурите за убежище;

55.  отчита, че предвид факта, че през 2014 г. 36% от гражданите на трети държави, на които е било разпоредено да напуснат Съюза, са били действително върнати, е необходимо да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза;

56.  счита, че за да се увеличи ефикасността на обратното приемане и да се гарантира последователност на връщанията на европейско равнище, ще бъде необходимо да се приемат нови споразумения на ЕС за обратно приемане, които следва да имат предимство пред двустранните споразумения между държави членки и трети държави;

57.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че изпълнението на Директивата за връщане върви ръка за ръка със спазването на процедурите, стандартите и основните права на човека, които позволяват на ЕС да гарантира хуманното и достойно третиране на завръщащите се лица в съответствие с принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да отделят особено внимание на случаите на лица, търсещи убежище, свързани с възможно политическо преследване, така че да се предотврати всякакво връщане, което би могло евентуално да доведе до нарушаване на правата на човека в държавата на произход или в трета държава;

58.  призовава отново ЕС да гарантира, че всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС са в съответствие с международното право в областта на правата на човека, бежанското право и международното морско право, както и с принципите и ценностите на ЕС; призовава държавите членки да спазват международния принцип на забрана за връщане в съответствие с международното право; отправя искане механизмите за мониторинг да бъдат интегрирани по такъв начин, че да позволяват да се оцени въздействието върху правата на човека на сътрудничество в областта на миграцията с държави извън ЕС и на мерките за граничен контрол; настоява, че правата на човека трябва да бъдат интегрирани и наблюдавани във всички дейности на Frontex; призовава ЕС да участва активно в дебата относно понятието „климатичен бежанец“, включително в евентуалното правно определение на това понятие в международното право;

59.  призовава освен това за клауза, в която да се посочва, че тези споразумения може да бъдат спрени, докато страните действително не представят достатъчни гаранции относно индивидуалното разглеждане на молбите за убежище и по-общо относно спазването на човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците;

60.  припомня необходимостта от спазване на принципа на забрана за връщане в европейски и международни води, потвърден от Европейския съд по правата на човека и действащото законодателство на ЕС; припомня ангажимента за разработване на подходящи законни и безопасни канали за миграция, като същевременно се защитават по-добре външните граници на ЕС; призовава ЕС и по-развитите трети държави да подпишат споразумения за партньорства с други държави за улесняване на събирането на семейства и мобилността на хората с всякакви равнища на умения, включително на най-ниско квалифицираните;

61.  призовава държавите членки да спазват и прилагат в пълна степен приетия общ пакет на ЕС за убежището и общото законодателство за миграцията, и по-специално да защитават уязвимите лица, търсещи убежище, като децата, жените и възрастните хора и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), от насилие и дискриминация в процеса на предоставяне на убежище и за осигуряване на подходящо обучение на държавите членки за провеждането на подходящи и разумни процедури; призовава държавите членки да участват в програмите за презаселване с предоставяне на достъп за събиране на семействата и издаване на хуманитарни визи; подчертава, че е важно да се отстранят административните и политическите пречки за бързото изпълнение на ангажиментите за преместване; разбира, че безопасното връщане на онези, за които след индивидуална оценка на молбата за предоставяне на убежище е установено, че не отговарят на условията за получаване на закрила в Съюза, трябва да се осъществява;

62.  изразява дълбока загриженост относно растящия брой деца бежанци и положението на непридружените, изчезналите или разделените от семейството си деца; настоятелно призовава държавите членки да превърнат в първостепенен приоритет бързото събиране на непридружените непълнолетни лица с членовете на техните семейства; подчертава, че е важно на децата да се предостави достъп до здравни грижи и образование като част от програмите на ЕС за справяне с първопричините за миграцията; призовава държавите да сложат край на задържането на деца, както и да отчитат висшия интерес на детето във всички процедури и да гарантират защитата на децата съгласно международното право; изтъква, че е важно да се отпуснат достатъчно средства за защита на децата бежанци и мигранти от насилие, експлоатация и злоупотреба; призовава Комисията да се погрижи за това непридружените непълнолетни да не изчезват и да изготви стратегия за предотвратяване в бъдеще на изчезването на непридружени непълнолетни лица мигранти на територията на ЕС и за установяване на местонахождението на изчезнали деца;

63.  признава, че ЛГБТИ лица, търсещи убежище, често са изложени на допълнителна опасност по време на пътуването си и при пристигането си в държавата, в която търсят убежище, която може да бъде под формата на тормоз, изключване, сексуално насилие или други форми на насилие; припомня, че редица трети държави, които се считат за „сигурни“ за търсещите убежище лица, дискриминират ЛГБТИ лицата или дори криминализират хомосексуалността; подчертава, че уязвимите групи се нуждаят от допълнителни гаранции, и призовава държавите да гарантират, че ЛГБТИ бежанците са защитени според изискванията на международното хуманитарно право;

64.  изтъква, че е важно да се инвестира в превантивни мерки, по-конкретно чрез разработване на стратегии за интегриране и социално приобщаване; подчертава необходимостта от прилагане на специални програми за дерадикализация и реинтеграция, насочени към завръщащите се лица;

65.  насочва вниманието към проблемното положение, в което се намират бежанците в съседните на Сирия държави и счита, че е важно ЕС да направи всичко по силите си, за да помогне да се гарантира, че на бежанците в тези държави са осигурени достойни условия на живот и по-специално достъп до здравеопазване, образование и възможности за работа;

66.  подчертава драматичното положение на вътрешно разселените лица (ВРЛ), по-специално на огромния брой ВРЛ в Ирак и Сирия, както и растящия брой ВРЛ в Украйна, които общо достигнаха 1,4 милиона през 2015 г.; подчертава, че програмите за бежанците в региона трябва да отчетат и включат и евентуалната съдба на ВРЛ; призовава Комисията, държавите членки и международната общност да предприемат стъпки за подобряване на положението им на място и да гарантират, че разселените лица имат достъп до жилища, храна, здравни грижи и образование;

67.  припомня, че според Световната обсерватория за вътрешно разселване само през 2015 г. са били разселени 19,3 милиона души вследствие на екологични катастрофи; припомня, че тези разселвания засягат най-вече южните региони; подчертава в тази връзка, че 85% от разселванията се случват в развиващите се държави и че става дума основно за вътрешни и междурегионални разселвания;

Трафик на хора

68.  призовава ЕС да превърне борбата с трафика на хора в приоритет на своите външни политики, като обърне внимание както на търсенето, така и на предлагането, свързани с това явление, със специален акцент върху закрилата на жертвите, и да засили комуникацията и сътрудничеството със съответните участници в борбата с трафика на хора; отново изтъква необходимостта всички държави членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора;

69.  припомня, че престъпните мрежи се възползват от растящия натиск на миграцията, липсата на безопасни канали за миграция и уязвимостта на мигрантите и бежанците, особено на жените, момичетата и децата, за незаконното им превеждане през граница, за трафик на хора и за подлагането им на робство и сексуална експлоатация;

70.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да обърнат внимание на разпознаването на бежанците и мигрантите, които са жертви на трафик на хора или жертви на нарушения и злоупотреби при осъществяване на незаконно превеждане през граница; призовава в тази връзка за обучение на граничните служители, за да се гарантира точно идентифициране, което е от основно значение за реализирането на правата, които принадлежат на жертвите по закон;

71.  приветства увеличаването на средствата за операциите „Тритон“ и „Посейдон“; отбелязва започването операция Sophia на EUNAVFOR MED срещу контрабандистите и трафикантите в Средиземноморието и подкрепя укрепването на управлението на външните граници на Съюза;

72.  призовава ЕС и неговите държави членки да ратифицират и приложат Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

Връзките между развитието, демокрацията и правата на човека

73.  изразява дълбоката си загриженост за нарастването на крайната бедност и неравенството в някои части на света, което застрашава пълното упражняване на всички права на човека; счита, че спазването на правата на човека и правото на развитие са неразривно свързани; подчертава, че спазването на правата на човека, включително на социалните и икономическите права, равенството между половете, доброто управление, защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, мирът и сигурността са необходими условия за премахването на бедността и неравенството;

74.  приветства Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г.; подчертава, че сътрудничеството за развитие на ЕС с трети държави следва да има за цел създаването на международна среда, благоприятстваща осъществяването на социалните и икономическите права, и призовава за прилагането на Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие; припомня изключителното значение на заложения в член 208 от ДФЕС принцип за съгласуваност на политиките в интерес на развитието (СПР) за постигането на спазване на правата на човека; призовава ЕС да гарантира, че чрез необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване СПР се превръща в реалност в политиките на Съюза и на държавите членки; счита, че прилагането на принципа за СПР, залегнал в член 208 от ДФЕС, и на ясно определени рамки за резултатите във всички инструменти на ЕС и механизми в областта на правата на човека е от изключително важно значение за изпълнението на Програмата до 2030 г., за гарантиране на приобщаването на маргинализираните и уязвимите групи и за интегрирането на основан на правата на човека подход; настоява за засилване на последователността и съгласуваността между всички външни политики и инструменти на ЕС при същевременно прилагане на основан на правата на човека подход; призовава държавите членки да предприемат действия в рамките на своите правомощия и в съответствие с поетите задължения и политиките на ЕС в тази област; призовава Комисията да извърши оценка на използването в делегациите на набора от инструменти на основания на правата на човека подход, и да предостави на Парламента преглед на тази оценка;

75.  припомня въвеждането на основан на правата на човека подход в политиката на ЕС за развитие с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните действия на ЕС в областта на развитието, което включваше договорености на централно и местно равнище за синхронизиране на дейностите в сферата на правата на човека и сътрудничеството за развитие; призовава за по-широко разпространение на набора от инструменти на основания на правата на човека подход сред партньорите на ЕС, включително местните органи на управление, гражданското общество и частния сектор, както и за това Комисията да следи отблизо тяхното прилагане;

76.  счита, че гарантирането на правата на човека на всички хора трябва да бъде общ елемент при постигането на всички цели и задачи на Програмата до 2030 г.; призовава, по отношение на целта за устойчиво развитие, да се установи на национално и международно равнище приобщаваща рамка от показатели, отчитаща правата на човека и основания на правата подход, с цел гарантиране на пълна прозрачност и отчетност в това отношение, за да могат разпределените за развитие средства наистина да достигнат до нуждаещите се хора;

77.  отново потвърждава неотложната необходимост от намирането на правилен подход за справяне с бедността и с пренебрегваните и свързаните с недохранването заболявания, което е предизвикателство от световен мащаб; призовава за амбициозна дългосрочна политическа стратегия и план за действие относно здравето в световен мащаб, иновациите и достъпа до лекарства, които да включват, наред с другото, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се защити правото на стандарт на живот, подходящ за гарантиране на здравето и благосъстоянието на всяко човешко същество, без дискриминация на основата на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия, полова идентичност или сексуална ориентация;

78.  изразява загриженост относно опитите за използване на финансиране, осигурено за действия за борба с бедността и подпомагане на развитието – което на практика допринася за осъществяването на политиките, чиято крайна цел е защитата на правата на човека – за цели, несвързани с развитието; подчертава, че помощта за развитие следва да бъде насочена към изкореняване на бедността, а не просто да става инструмент, насочен към контролиране на миграцията, и припомня значението на Целта за устойчиво развитие № 16 за мир, справедливост и силни институции за подобряването на положението с правата на човека и ефективното демократично управление; счита, че за да се гарантира прозрачността на помощта от ЕС и отчетността на държавите получателки, във всички програми за развитие следва да се въведе клауза срещу корупцията и че консолидирането на принципите на правовата държава, доброто управление, изграждането на институционален капацитет с ползване на бюджетна подкрепа, демократичното участие и представителният процес на вземане на решения, стабилността, социалната справедливост и устойчивият и приобщаващ растеж, осигуряващ справедливо преразпределение на богатството, следва да бъдат основните цели на външните политики на ЕС; предупреждава, че популизмът, екстремизмът и нарушаването на конституцията могат да легитимират нарушения на правата на човека;

79.  отбелязва трайния недостиг на финансиране – поради увеличаващите се хуманитарни нужди – за хуманитарна помощ и проблемите в Световната продоволствена програма, които водят до намаляване на доставките на храна; призовава държавите – членки на ООН, Европейския съюз и неговите държави членки, да спазват, като минимум, своите финансови ангажименти; отбелязва в тази връзка, че повечето държави – членки на ЕС, все още не изпълняват изцяло ангажимента си да заделят 0,7% от своя БВП за помощ за развитие, но приветства ангажиментите на ЕС по отношение на хуманитарната помощ и гражданската защита, тъй като ЕС и неговите държави членки са най-големият донор;

80.  приветства новия Европейски план за външни инвестиции (ЕПВИ) и Доверителния фонд за Африка, които имат за цел справяне с първопричините за бедността, неравенството и незаконната миграция чрез устойчив растеж и работни места, и насърчаване на спазването на правата на човека и на частните инвестиции в Африка и съседните на ЕС държави; отправя искане Европейският фонд за регионално развитие да се използва временно за съседните на ЕС държави с цел подпомагане на тяхното стабилизиране;

81.  приветства включването на глава относно развитието в Годишния доклад за 2015 г. относно правата на човека и демокрацията по света и призовава това да се превърне в стандартна практика при изготвянето на бъдещи доклади.

Търговия, стопанска дейност и права на човека

82.  призовава за бързото, ефективно и всеобхватно прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава всички държави – членки на ООН, включително държавите – членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие; счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията;

83.  потвърждава неотложната необходимост от непрекъснато, ефективно и последователно действие на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за ефективна борба с нарушенията на правата на човека и корупцията от страна на международни корпорации, когато такива възникват, и за гарантиране, че те могат да бъдат подведени под отговорност, включително чрез борба с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата и на тяхното поведение;

84.  призовава ООН и ЕС и неговите държави членки да повдигнат пред многонационалните и европейските предприятия въпроса за заграбването на земя и начина, по който се третират защитниците на поземлените права, които често са жертви на репресии, включително заплахи, тормоз, произволно задържане, посегателства и убийства;

85.  горещо приветства работата по изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; изразява съжаление за евентуално поведение на поставяне на пречки във връзка с този процес и призовава ЕС и неговите държави членки да участват конструктивно с тези преговори;

86.  припомня различните, но допълващи се роли на държавите и дружествата по отношение на защитата на правата на човека; категорично повтаря, че в случаи на нарушения на правата на човека държавите трябва да предоставят на жертвите достъп до ефективни правни средства за защита; припомня в този контекст, че спазването на правата на човека от трети държави, включително гаранциите за ефективни правни средства за защита на всички жертви на такива нарушения, представлява важен елемент от външните отношения на ЕС с тези държави; приветства факта, че ЕС изигра водеща роля в договарянето и изпълнението на редица инициативи за отговорност в световен мащаб, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международни стандарти; приветства Заключенията на Съвета относно стопанската дейност и правата на човека, приети на 20 юни 2016 г., и факта, че в тях се приканва в националните планове за действие относно стопанската дейност и правата на човека да се предвижда достъп до правни средства за защита;

87.  отново заявява, че трябва да се обърне внимание на особеностите на МСП, които оперират предимно на местно и регионално равнище в рамките определени сектори; счита поради това за изключително важно политиките на Съюза в областта на корпоративната социална отговорност (КСО), включително националните планове за действие в областта на КСО, да отчитат специфичните потребности на МСП и да се придържат към принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО; отново се противопоставя на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерките, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

88.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките в областта на стопанската дейност и правата на човека на всички равнища, по-специално по отношение на търговската политика на Съюз; приканва Комисията и държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за гарантиране на ефективната защита на правата на човека в контекста на стопанската дейност;

89.  отново отправя настоятелния си призив за систематично включване на клаузи за правата на човека във всички международни споразумения, включително в споразуменията за търговия и инвестиции, които са сключени и предстои да бъдат сключени между ЕС и трети държави; счита освен това, че са необходими предварителни механизми за контрол преди сключването на каквото и да било рамково споразумение, наличието на които да бъде условие за сключване на споразумението и основна част от него, както и последващи механизми за контрол, които да позволяват предприемането на конкретни действия в отговор на нарушения на тези клаузи, като подходящи санкции, предвидени в клаузите относно правата на човека в споразумението, включително (временно) спиране на споразумението;

90.  призовава за създаването на механизми, насочени към гарантиране на спазването на правата на човека от страна на държавите и дружествата, както и за създаването на механизми за подаване на жалби от лица, чиито права са нарушени от споразумения за търговия и инвестиции;

91.  отбелязва законодателното предложение на Комисията от 28 септември 2016 г. за изменение на Регламент № 428/2009 за въвеждане режим на Общността за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба, с което се цели засилване на този контрол, като се има предвид, че някои изделия и технологии могат да бъдат използвани неправомерно за извършване на тежки нарушения на правата на човека;

92.  приветства споразумението за актуализиране на контрола върху износа от Съюза по отношение на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и призовава за ефективно и пълно прилагане на това ключово законодателство; насърчава ЕС и неговите държави членки да насърчават трети държави да обмислят приемането на подобно законодателство, както и да започнат инициатива за подкрепа на международна рамка относно средствата за изтезание и смъртното наказание; приветства инициативата за регламент за създаване на система за извършване на надлежна проверка на веригата на доставки с цел отговорно снабдяване с полезни изкопаеми с произход от засегнати от конфликти райони; приветства предложението на Комисията за актуализиране на законодателството на ЕС за контрол на износа на изделия и технологии с двойна употреба; подчертава, че приемането на спазването на правата на човека като критерий за получаване на разрешения за износ е приоритет за Парламента, и призовава държавите членки най-накрая да постигнат споразумение за преминаване към по-модерна, гъвкава и основана на правата на човека експортна политика; призовава държавите членки да упражняват по-строг и основан в по-голяма степен на правата на човека контрол върху износа на оръжие, особено по отношение на държави с доказани тежки вътрешни репресии и нарушения на правата на човека;

93.  приветства приемането на новата търговска стратегия на Комисията „Търговията – за всички“, в която тя цели да включи правата на човека в търговската политика и да използва позицията на ЕС като търговски блок за подобряване на положението с правата на човека в трети държави; подчертава, че за това ще са необходими пълна последователност и допълване на инициативите в областта на търговията и външната политика, включително тясно сътрудничество между различните генерални дирекции, ЕСВД и органите на държавите членки; отбелязва плановете на Комисията за укрепване на европейската икономическа дипломация и подчертава, че търговската политика следва също да допринася за устойчивия растеж в трети държави; призовава Комисията да ангажира всички заинтересовани страни в обсъждането на регулаторната рамка и стопанските задължения в държавите, където има вероятност частните и публичните инвестиции да се увеличат; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че подкрепяните от ЕИБ проекти са в съответствие с политиките на ЕС, и препоръчва да се подобрят последващите проверки за оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на проектите, подкрепяни от ЕИБ;

94.  приветства новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП), който влезе в сила на 1 януари 2014 г., като основен инструмент на търговската политика на ЕС за насърчаване на човешките и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление в уязвими развиващи се страни; приветства по-специално, че предоставяните по ОСП+ търговски ползи по същество и по закон зависят от непрекъснатото прилагане на международните конвенции за правата на човека; приветства публикуването на първия двугодишен доклад на Комисията, относно състоянието на прилагането на ОСП+ и проведения с Парламента диалог по този доклад преди публикуването му; отбелязва докладваните нарушения на основни трудови стандарти в няколко държави със статут по ОСП+ и призовава настоятелно за строго прилагане на разпоредбите на ОСП+; призовава Комисията да проучи възможностите за включване на Римския статут на Международния наказателен съд в списъка от конвенции, необходими за получаване на статут по ОСП+ и призовава кандидатите, които не са държави – страни по Статута, да го ратифицират;

95.  приветства факта, че 14 държави получиха особено изгодни търговски преференции по новата ОСП+, прилагана от 1 януари 2014 г. и приветства спазването от тяхна страна на 27 международни конвенции (включително конвенции относно основните човешки и трудови права);

96.  отново отправя настоятелния си призив за всеобхватни, предварителни оценки на въздействието върху правата на човека, които отчитат в съществена степен гледните точки на гражданското общество при сключването на всички споразумения за търговия и инвестиции;

97.  приветства приемането на нови насоки относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието на свързаните с търговията инициативи(63), но изразява дълбока загриженост във връзка с качеството на съображенията, свързани с правата на човека, в оценката на въздействието върху устойчивото развитие на споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Мианмар и с факта, че Комисията не извърши оценка на въздействието върху правата на човека на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам; изразява отново подкрепата си за извършването на всеобхватна оценка, като част от последващото оценяване на тези споразумения;

98.  призовава ЕС да включи зачитането на свободата на религията и убежденията в оценките на въздействието върху правата на човека, които се извършват преди ЕС да реши да сключи нови споразумения за търговия и инвестиции;

Спортът и правата на човека

99.  изразява загриженост във връзка с предоставянето на домакинството на големи спортни събития на държави с множество нарушения на правата на човека като световното първенство на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., както и Олимпийските игри в Пекин през 2022 г., и с нарушенията на правата на човека, свързани с големи спортни събития, включително принудително изселване без допитване или обезщетение на съответното население, експлоатацията на уязвими групи, като деца и работници мигранти, която може да се сравнява с робство, и налагане на мълчание на организации на гражданското общество, осъждащи подобни нарушения; призовава Международния олимпийски комитет и Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) да приведат практиките си в съответствие със спортните идеали, като въведат предпазни механизми за предотвратяване, наблюдение и предоставяне на правни средства за защита за всички нарушения на правата на човека, свързани с големи спортни събития; призовава за разработването на политическа рамка на ЕС за спорта и правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно условията за участието им в подобни събития;

Хората с увреждания

100.  приветства новите цели 12 и 16, по-специално подточка 16е от Заключенията на Съвета относно Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г. и призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания систематично се повдига в диалога относно правата на човека с трети държави; отбелязва, че трябва да се вземе под внимание специфичното естество на потребностите на хората с увреждания в контекста на усилията за недискриминация; настоятелно призовава за задълбочено проучване на ефективността на проектите, свързани с лицата с увреждания, както и на подходящото участие на организациите на лицата с увреждания при планирането и изпълнението на тези проекти;

101.  призовава държавите членки да гарантират, че хората с увреждания разполагат с истинска свобода на движение на обществени места, а следователно и с равни възможности за участие в обществения живот;

102.  категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания във всички външни политики и действия на ЕС и по-специално в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците, като се предоставя подходящ отговор на техните специфични нужди, тъй като те страдат от многостранна дискриминация; припомня, че жените и децата с увреждания са изложени на многостранна дискриминация и често на по-голям риск да станат жертви на насилие, злоупотреби, малтретиране или експлоатация; изразява категорична подкрепа за препоръката за включване на перспективата за равенство между половете във всички стратегии на ЕС за хората с увреждания, включително неговите външни политики и действия;

103.  насърчава заместник-председателя/върховния представител да продължи да подкрепя процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от държавите, които все още не са я ратифицирали или приложили; отбелязва, че ЕС следва да дава пример чрез ефективно прилагане във вътрешен план на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на една приобщаваща Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г., която ще гарантира, че никой няма да бъде забравен, както препоръчва Комитетът за правата на хората с увреждания в заключителните забележки на своя преглед на прилагането на Конвенцията в ЕС;

Правата на жените и децата

104.  приветства приемането на Плана за действие относно равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., в който се изброяват изчерпателно действията за подобряване на положението на жените по отношение на равните права и овластяването; подчертава, че той следва да се изпълнява заедно с Плана за действие относно правата на човека и демокрацията, за да се гарантира признаването на правата на жените като такива; приветства също така приемането на документа „Стратегически ангажимент за равенство между половете (2016 – 2019 г.)“, с който се утвърждават равенството между половете и правата на жените навсякъде по света; отново заявява, че правата на жените не могат да бъдат компрометирани заради специфични забрани на която и да е религия или убеждения; отправя искане ЕС да засили подкрепата си за изпълнението на задълженията и ангажиментите в областта на правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Пекинската платформа за действие, Декларацията от Кайро за населението и развитието и съответните прегледи на резултатите, както и целите за устойчиво развитие; подчертава значението на това да не се да подкопават достиженията на Пекинската платформа и платформата от Кайро за действие по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека и защитата на сексуалните и репродуктивните права, както и да гарантира предоставянето на цялата необходима сигурна медицинска и психологическа помощ и услуги на жените, жертви на изнасилване по време на война, включително на безопасен аборт, както е предвидено в международното хуманитарно право; посочва, че семейното планиране, здравните услуги за майките, лесният достъп до противозачатъчни средства и безопасен аборт, както и пълният набор от услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за намаляване на детската и майчината смъртност; подчертава необходимостта тези политики да се поставят в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; подчертава, че опазването на всички права на жените, гарантирането на зачитането на тяхното човешко достойнство и премахването на насилието и дискриминацията спрямо тях са от съществено значение за реализирането на техните човешки права; подчертава правото на всеки човек да взема свободно решения по въпроси, свързани с неговата сексуалност и сексуално и репродуктивно здраве; в тази връзка признава неотменимите права на жените на независимо вземане на решения, включително по отношение на достъпа до семейно планиране;

105.  отново осъжда всички форми на злоупотреба и насилие срещу жени и деца и основаното на пола насилие, включително вредните практики на ранни и принудителни бракове, гениталното осакатяване на жени, експлоатацията и робството, домашното насилие, както и използването на сексуално насилие като средство за водене на война; счита, че насилието срещу жените има и психологическо измерение, и подчертава необходимостта от интегриране на съображенията, свързани с пола, които, наред с другото, насърчават активното участие на жените в хуманитарната помощ и включват стратегии за защита срещу сексуално и основано на пола насилие, както и основни здравни мерки, обхващащи услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва не само да се борят с всички форми на насилие срещу жените, но и да отдадат приоритет на насърчаването на достъпа до образование и на борбата със свързаните с пола стереотипи за момичетата и момчетата, и то от най-ранна възраст; призовава ЕС и неговите държави членки незабавно да ратифицират Конвенцията от Истанбул, за да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жени и момичета и основаното на пола насилие; приветства предложението, представено от Комисията на 4 март 2016 г., за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, която е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените; счита, че това ще придаде по-голяма ефективност и съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС и ще засили отговорността и ролята на ЕС в борбата с насилието срещу жените и основаното на пола насилие на международно равнище; настоятелно призовава Комисията и Съвета да направят всичко възможно, за да може ЕС да подпише и сключи Конвенцията, като същевременно насърчават 14-те държави членки, които още не са подписали и ратифицирали Конвенцията от Истанбул, да сторят това и да гарантират правилното прилагане на Конвенцията; изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в сферата на здравеопазването, полицейските сили, прокурорите, съдиите, дипломатите и представителите на мироопазващите сили както в рамките на ЕС, така и в трети държави, са подходящо обучени относно това как да предоставят помощ и подкрепа на жертвите на насилие, и по-специално на жените и децата, в ситуации на конфликт и операции на място;

106.  изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на човешките права на жените и децата в бежанските лагери и приемните центрове, включително във връзка с докладваните случаи на сексуално насилие и неравно третиране на жените и децата; настоятелно призовава ЕСВД да настоява за по-строги правила и добри практики в трети държави; подчертава, че е необходимо жените и децата, станали жертви на посегателства по време на конфликти, да имат достъп до здравни и психологически грижи в съответствие с международното право, както и необходимостта от последователност в образованието, здравеопазването и снабдяването с храна за децата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни условия;

107.  отбелязва, че мерките срещу основаното на пола насилие трябва да бъдат насочени към премахването на насилието в интернет, включително тормоз, малтретиране и заплахи, и да спомагат за създаването на безопасна онлайн среда за жените и момичетата;

108.  приветства приемането и подкрепя прилагането на Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН, в която жените са посочени като основен елемент във всички усилия за справяне с глобалните предизвикателства, и която отправя призив за допълнителни усилия за интегриране на програмите за жените, мира и сигурността във всички различни измерения на мироопазването; подчертава значението на равноправното, пълноценно и активно участие на жените в предотвратяването и решаването на конфликти и в мирните преговори и изграждането на мир; препоръчва въвеждането на квотна система с цел да се осигури начин за насърчаване на участието на жените на всички политически равнища;

109.  изразява дълбоко съжаление, че ромите, и по-специално жените от ромски произход, все още са обект на широко разпространена дискриминация и антиромски настроения, което подхранва цикъла на неравностойното положение, изключването, сегрегацията и маргинализацията; призовава ЕС и държавите членки да зачитат в пълна степен човешките права на ромите, като гарантират правото им на образование, медицински грижи, заетост, жилищно настаняване и социална закрила;

110.  изразява дълбокото си съжаление относно липсата на равенство между половете в сферата на политиката, както и относно недостатъчното представителство на жените в процеса на вземане на политически, социални и икономически решения, което подкопава правата на човека и демокрацията; счита, че правителствата следва да се стремят към равнопоставеност на половете в процесите на изграждане и поддържане на демокрацията и следва да се борят срещу всички форми на дискриминация между двата пола в обществото; подчертава, че докладите от мисиите за наблюдение на избори предоставят точни насоки за политическия диалог на ЕС с трети държави с оглед на подобряването на участието на жените в изборния процес и в демократичния живот в държавите;

111.  изразява съжаление по повод на факта, че някои държави все още ограничават участието на жените в изборите;

112.  изразява съжаление относно факта, че жените по света продължават да са изправени пред големи предизвикателства при намирането и запазването на достойни работни места, както се посочва в доклада на Международната организация на труда (МОТ), озаглавен „Жените на работното място – 2016 г.“;

113.  изразява съжаление във връзка с това, че стъкленият таван за жените в бизнеса, разликата в заплащането на жените и мъжете и ограниченията от страна на обществото по отношение на предприемаческата дейност на жените продължават да бъдат явления, които се срещат в цял свят; призовава за предприемане на инициативи за допълнително овластяване на жените, особено в областта на самостоятелната заетост и МСП;

114.  припомня, че достъпът до образование, професионално обучение и микрокредитиране е основно средство за овластяване на жените и за предотвратяване на нарушаването на техните човешки права;

115.  насърчава жените да участват активно в профсъюзите и други организации, тъй като това ще допринесе значително за отразяването на аспектите, свързани с пола, в условията на труд;

116.  настоятелно призовава държавите членки, Комисията и ЕСВД да насочат вниманието си към икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в стопанската дейност и в изпълнението на местни и регионални проекти за развитие;

117.  призовава Комисията и държавите членки да прилагат бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, във всички съответни случаи, в които се отпускат средства от ЕС;

118.  призовава да се инвестира в жените и младите хора, тъй като това е ефективен начин за борба срещу бедността и по-специално срещу бедността сред жените;

119.  изразява дълбока загриженост относно факта, че се очаква бързо нарастващата заплаха на антимикробната резистентност (АМР) да се превърне в най-честата причина за смърт в света, чиито жертви стават по-специално уязвимите и слабите хора в развиващите се страни; призовава Комисията незабавно да разработи наистина ефективна стратегия за общественото здраве, която включва следното:– установяване на причините за заболяванията, диагностика и начини на разпространение на резистентни бактерии чрез туризма и търговията,

– определяне на оптимални действия за спешно реагиране на международно, национално и регионално равнище след възникване на огнище на неудържими бактерии, както и интегрирана и координирана подготовка за такива действия,

– разработване на най-строги разпоредби по отношение на обема на използването на антибиотици във всички региони на света, съчетани с подходящи и ефективни мерки за прилагане;

– разработване и изпълнение на най-голямата досега информационна програма относно заплахата от антимикробна резистентност чрез използване на всички ресурси, и по-специално на социалните медии;

Права на децата

120.  отново потвърждава спешната необходимост от всеобщо ратифициране и ефективно изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, изисква ЕС систематично да се консултира със съответните местни и международни организации за правата на детето и поставя, в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, въпроса за задълженията за изпълнение на Конвенцията на държавите страни по нея; приветства ратифицирането на Конвенцията от Южен Судан и Сомалия; отново призовава Комисията и върховния представител/заместник-председател да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини към Конвенцията на ООН за правата на детето;

121.  изисква ЕС да продължава да популяризира Инструментариума на ЕС и УНИЦЕФ в областта на правата на детето за интегрирането на въпросите за правата на детето в сътрудничеството за развитие чрез своите делегации в областта на външната дейност и да обучава по подходящ начин персонала на делегациите на ЕС в тази област; изтъква сериозния въпрос с нерегистрираните деца, родени далече от родната страна на своите родители – въпрос, който е особено сериозен във връзка с бежанците, и призовава ЕС да поставя въпроса във всички политически диалози с трети държави, когато е приложимо; призовава Комисията да разработи политики и да насърчава в международните форуми защитата на децата на родители затворници, за да преодолее тяхната дискриминация и стигматизация; подчертава, че милиони деца продължават да страдат от недохранване, като голям брой от тях страдат от необратими дългосрочни последици и дори смърт; призовава Комисията и международната общност да въведат иновативни начини за ефективно справяне с недохранването, особено сред децата, чрез пълноценно използване на цялата хранителна верига, като по този начин включат публично-частно-междуличностните партньорства (ПЧМП), както и всички други налични ресурси и по-специално социалните медии;

122.  изразява необходимостта от международна помощ в усилията за търсене и освобождаване на жените и децата, които все още са в плен на Даиш и други терористични групировки и паравоенни организации, и за насърчаване на специални програми за лечение на бивши пленници в рамките на ЕС и по света; изразява загриженост във връзка с набирането на деца и участието им в терористични и военни дейности; подчертава необходимостта от определяне на политики за насочване на търсенето и освобождаването, рехабилитацията и реинтеграцията на тези деца; изтъква необходимостта от насърчаване на политиките в полза на разоръжаването, рехабилитацията и реинтеграцията на децата войници; изисква отново Комисията да предложи всеобхватна стратегия и план за действие относно правата на детето за следващите пет години, за да даде приоритет на правата на децата във външните и вътрешните политики на ЕС и да насърчава правата на децата, по-специално като допринася за осигуряването на децата на достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, включително в зоните на конфликт и бежанските лагери;

Права на възрастните хора

123.  приветства цел 16ж от Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г., която има за цел да повиши осведомеността за правата на човека и специфичните нужди на възрастните хора; изразява загриженост относно дългосрочните последици от дискриминацията, основана на възраст; подчертава специфичните предизвикателства, пред които са изправени възрастните хора при упражняването на своите човешки права, например при достъпа до социална закрила и здравеопазване; приканва държавите членки да използват текущия преглед на Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, за да планират прилагането на съществуващите инструменти и да определят потенциалните пропуски; призовава ЕС и държавите членки да участват активно в отворената работна група на ООН по проблемите на застаряването и да повишат усилията си за защита и насърчаване на правата на по-възрастните хора, в т.ч. като обмислят възможността за разработване на нов законов инструмент;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ)

124.  изразява дълбока загриженост относно нарастващото насилие и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица; решително осъжда неотдавнашното увеличаване на броя на дискриминационните закони и актовете на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики, и факта, че 73 държави все още квалифицират като престъпление хомосексуалността (включително с обвинения в „разврат“ срещу ЛГБТИ лица), от които 13(64) държави позволяват смъртното наказание, а 20 държави все още квалифицират като престъпление транссексуалната идентичност; изразява сериозна загриженост относно така наречените „закони срещу пропагандата“, които се стремят да ограничат свободата на изразяване и свободата на събранията на ЛГБТИ лицата и на хората, които подкрепят правата им; призовава всички държави с такива закони да оттеглят тези разпоредби; решително осъжда нарастващите ограничения и трудните условия за свободата на събранията и сдруженията на ЛГБТИ групите и защитниците на правата им и проявите и протестите, като гей парадите, където в някои случаи е имало брутални реакции от страна на властите срещу протестиращите; отново потвърждава важната роля на тези основни свободи за функционирането на демократичните общества и отговорността на държавите да гарантират спазването на тези права и защитата на лицата, които ги упражняват; отправя искане ЕСВД да отдаде приоритет и да засили действията си в държавите с най-често срещано насилие, убийства, злоупотреби и дискриминация спрямо ЛГБТИ лица, като осъжда тези практики в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание и насоките на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и като продължава да работи съвместно с върховния комисар на ООН за правата на човека в тази област; подчертава, че е важно да се подкрепи работата на защитниците на правата на ЛГБТИ лицата чрез засилена подкрепа и ресурси за ефективно програмиране, като се стартират кампании за повишаване на осведомеността, финансирани и чрез ЕИДПЧ, сред широката общественост относно дискриминацията и насилието, насочени срещу ЛГБТИ лица, и като се гарантира предоставянето на спешна помощ на тези, които се нуждаят от такава подкрепа; призовава делегациите на ЕС и съответните институции активно да насърчават тези права и основни свободи;

125.  приветства насоките на Съвета по външни работи за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от ЛГБТИ лицата, приети на 24 юни 2013 г.; призовава ЕСВД и Комисията да настояват за по-стратегическо и систематично прилагане на насоките, включително чрез повишаване на осведомеността и обучение за служителите на ЕС в трети държави, за да се постави ефективно въпросът за правата на ЛГБТИ лица в рамките на политическия диалог и диалога за правата на човека с трети държави, както и в рамките на многостранните форуми; подчертава важността на това насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права да бъдат широко достъпни за ЛГБТИ лица; призовава за конкретни действия за повишаване на съгласуваността между вътрешната и външната политика на ЕС в областта на правата на ЛГБТИ лица;

126.  насърчава институциите на ЕС и държавите членки да продължат да допринасят за обсъждането на признаването на браковете между лица от един и същи пол или гражданските съюзи между лица от един и същи пол като въпрос, свързан с политически, социални, човешки и граждански права; приветства факта, че все повече държави зачитат правото на създаване на семейство чрез сключване на брак, гражданско съжителство и осиновяване без дискриминация въз основа на сексуална ориентация, и призовава Комисията и държавите членки да изготвят предложения за взаимно признаване в целия ЕС на тези съюзи и на еднополовите семейства, за да се гарантира равно третиране по отношение на работата, свободното движение, данъчното облагане и социалната сигурност, като се защитят доходите на семействата и децата;

Права на коренното население и на лицата, принадлежащи към малцинствени групи

127.  изразява дълбока загриженост във връзка с това, че представителите на коренното население са все още в особена степен изложени на риск от дискриминация и че са особено уязвими по отношение на политическите, икономическите, екологичните и свързаните с пазара на труда промени и сътресения; отбелязва, че по-голямата част от тях живеят под прага на бедността и имат ограничен достъп или изобщо нямат достъп до политическо представителство и до процеса на вземане на решения, в противоречие на правото им на доброволно, предварително и информирано съгласие, гарантирано от Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население и признато в Европейския консенсус за развитие от 2005 г.; изразява особена загриженост във връзка с широко разпространените и увеличаващи се нарушения на човешките права на коренното население като преследване, произволни арести и убийства на защитници на правата на човека, насилствено изселване, заграбване на земя и корпоративни нарушения;

128.  отбелязва с дълбока загриженост, че коренното население е особено засегнато от нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси; призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят строги правни рамки и инициативи, целящи да гарантират прозрачност и добро управление в минното дело и в други свързани с добива на ресурси сектори, и зачитайки по този начин доброволното, предварително и информирано съгласие на местните жители и Декларацията на ООН за правата на коренното население; призовава делегациите на ЕС допълнително да засилят диалога с коренното население по места с цел установяване и предотвратяване на нарушения на правата на човека;

129.  подчертава, че тъй като националните малцинствени общности имат специални нужди, би трябвало да се насърчава пълно и ефективно равенство между хората от национално малцинство и тези от мнозинството във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо прилагането на разпоредбите, защитаващи правата на лицата, принадлежащи към национални малцинства, по време на целия процес на разширяване;

Права на лицата, засегнати от дискриминация въз основа на кастова принадлежност

130.  осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, извършвани срещу хора, които са жертви на кастови йерархии и на основана на кастов признак дискриминация, включително лишаването от равенство и от достъп до съдебната система и до пазара на труда, и продължаващата сегрегация и обусловените от кастовата система пречки пред постигането на основни права на човека и развитие; изразява дълбока загриженост относно обезпокоителния процент на основаните на кастова принадлежност придружени с насилие нападения срещу далите и институционализираната безнаказана дискриминация; отново отправя призива си за разработване на политика на ЕС относно кастовата дискриминация и призовава ЕС да използва всяка възможност за изразяване на сериозната си загриженост относно кастовата дискриминация;

Международен наказателен съд (МНС)/правосъдие в условията на преход

131.  припомня универсалността на Международния наказателен съд (МНС) и отново изразява пълната си подкрепа за неговата работа; подчертава важната роля, която той изпълнява за премахване на безнаказаността на извършителите на най-тежки престъпления, за които е загрижена международната общност, и за осигуряване на справедливост за жертвите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС;

132.  припомня своята резолюция, в която призовава членовете на Съвета за сигурност на ООН да подкрепят сезиране от страна на Съвета за сигурност на МНС с цел разследване на нарушенията, извършени в Ирак и Сирия от т.нар. ИДИЛ/Даиш срещу християни (халдейци/сирийски християни/асирийци), язиди и други религиозни и етнически малцинства;

133.  приветства декларацията на Украйна, с която приема юрисдикцията на МНС за престъпленията, извършени в страната след 20 февруари 2014 г., тъй като тази декларация разкрива възможността прокурор от МНС да прецени дали Съдът би могъл да разследва нарушенията, извършени по време на въоръжения конфликт, въпреки че Украйна все още не е член на този Съд;

134.  приветства заключенията на Съвета относно подкрепата на ЕС за правосъдието в условия на преход, както и рамката на политиката на ЕС за подкрепа за правосъдието в условия на преход, като ЕС е първата регионална организация, приела подобна политика; призовава ЕС, неговите държави членки, както и неговите специални представители активно да популяризират МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут и изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че няколко заповеди за задържане все още не са изпълнени; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с МНС и да продължават да оказват решителна дипломатическа и политическа подкрепа за усилията за укрепване и разширяване на отношенията между МНС и ООН, по-специално в рамките на Съвета за сигурност на ООН, и да предприемат стъпки за предотвратяване и ефективно реагиране на случаи на несътрудничене на МНС; отново изразява своя призив към ЕС да приеме обща позиция относно агресията като престъпление и измененията от Кампала и призовава държавите членки да приведат националните си законодателства в съответствие с дефинициите от измененията от Кампала и да засилят сътрудничеството със Съда; изразява съжаление поради незачитането на МНС от страна на няколко държави, които се оттеглиха или заплашват да се оттеглят от юрисдикцията на МНС;

135.  отново призовава за създаването на длъжността „специален представител на ЕС по международно правосъдие и международно хуманитарно право“, с цел да се даде дължимата гласност и видимост на тези теми, ефективно да се придвижи напред програмата на ЕС и ангажиментът на ЕС за борба срещу безнаказаността и към МНС да се интегрира във външните политики на ЕС;

136.  призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят на МНС подходящо финансиране и да увеличат своята подкрепа за международната наказателноправна система, включително за правосъдието в условията на преход;

Международно хуманитарно право

137.  осъжда липсата на зачитане на международното хуманитарно право и изразява своята дълбока загриженост относно тревожното нарастване на процента на съпътстващите щети във въоръжените конфликти по целия свят, както и на смъртоносните нападения срещу болници, училища, хуманитарни конвои и други граждански обекти; изразява сериозната си загриженост относно нарастващото влияние на действията на недържавни субекти в конфликтите по света и настоятелно призовава ЕС да използва всички инструменти, с които разполага, за да се укрепи спазването на международното хуманитарно право от страна на държавните и недържавните участници; приветства ангажимента на ЕС и държавите членки към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) решително да подкрепят създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право и призовава върховния представител/заместник-председателя да докладва на Парламента за целите и стратегията за изпълнение на този ангажимент; настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция за подготовка на нов международен механизъм за проследяване и събиране на данни и за публично докладване на нарушения на международното хуманитарно право, включително нападения над болници, медицински работници и линейки; счита, че подобен механизъм би могъл да се основава на съществуващия механизъм за децата и въоръжените конфликти; призовава върховния представител/заместник-председател да представя ежегодно публичен списък на предполагаемите извършители на нападения срещу училища и болници, с цел да се определят подходящи действия на ЕС за преустановяване на подобни нападения;

138.  изразява съжаление относно факта, че седем държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят въвеждането на световна забрана върху използването на бял фосфор, по-конкретно чрез сключването на нов протокол към Конвенцията за определени конвенционални оръжия, с който се забранява използването на тези оръжия;

139.  призовава държавите членки да ратифицират основните инструменти на международното хуманитарно право и други правни инструменти, които имат отражение върху международното хуманитарно право; признава значението на насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и отново отправя своя призив към върховния представител/заместник-председател и ЕСВД да преразгледат тяхното изпълнение в контекста на трагичните събития в Близкия изток, най-вече във връзка с масовата и систематична безнаказаност за груби нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; призовава ЕС да подкрепи инициативи, които имат за цел разпространението на знания за международното хуманитарно право и добрите практики при прилагането му, и да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за ефективно насърчаване на спазването на международното хуманитарно право от страна на партньорите му, включително чрез политически диалог; отново отправя призива си към държавите членки да се присъединят към международните усилия за предотвратяване на нападенията срещу училища и използването им за военни цели от въоръжените участници, като подкрепят декларацията за безопасни училища, която има за цел да помогне за прекратяването на широко разпространените военни нападения срещу училища по време на въоръжени конфликти.

140.  настоятелно призовава международната общност да свика международна конференция за подготовка на нови международни задължителни правила, предназначени да адаптират отново международното хуманитарно право към новата реалност на войни, с оглед на повишаването на ефективността на международните хуманитарни норми;

141.  призовава заместник-председателя/върховен представител да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго от страна на ЕС срещу държавите, които са обвинени по твърдения за извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, особено с оглед на целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; подчертава, че продължаването на издаване на разрешения за продажба на оръжия на тези държави представлява нарушение на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г.; призовава държавите членки да разгледат възможността да приемат затворници от Гуантанамо в ЕС; подчертава необходимостта от закриване на лагера в Гуантанамо възможно най-скоро;

Свобода на мисълта, съвестта и религията и убежденията

142.  в съответствие с член 10 от ДФЕС осъжда всички актове на насилие и дискриминация, основани на идеология, религия или убеждения; изразява сериозната си загриженост във връзка с продължаващите съобщения за насилие и преследване, нетолерантност и дискриминация срещу религиозните малцинства и малцинствата по убеждения по света; подчертава, че правата на свобода на мисълта, съвестта, религията и убежденията са основни права на човека, взаимосвързани с други права на човека и основни свободи, и включват правото да се практикуват убеждения или да не се практикуват, правото да се практикува религия или вяра или да не се практикува, както и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор, както е закрепено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 9 от Европейската конвенция за правата на човека; призовава ЕС и неговите държави членки да участват в политически дискусии за отмяна на законите относно богохулството; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират зачитането и защитата на малцинствата по света, включително в Близкия изток, където християните, язидите, както и мюсюлманските малцинства и атеистите са преследвани от Даиш и други терористични групировки; изразява съжаление относно злоупотребата с религията и убежденията за целите на тероризма;

143.  подкрепя ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми, и насърчава ЕС да продължи да внася в ООН ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията; насърчава заместник-председателя/върховен представител и ЕСВД да се ангажират в рамките на постоянен диалог с НПО, религиозните групи или групите, изповядващи определени убеждения, и религиозните лидери;

144.  подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата по отношение на тематичните резолюции в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН относно свободата на религията и на убежденията, насърчава ЕС да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията и настоятелно призовава държавите, които понастоящем не приемат исканията за посещения от специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията, да го направят;

145.  призовава ЕС да укрепи съществуващите си инструменти и да приеме нови в рамките на мандата си, за да гарантира, че защитата на религиозните малцинства е ефективна по целия свят;

146.  призовава да се предприемат конкретни действия за ефективното изпълнение на насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията и на убежденията, включително: осигуряване на системно и последователно обучение на персонала на ЕС в централата и в делегациите; докладване относно положението в съответната държава и на местно равнище; работа в тясно сътрудничество с местните участници, особено с водачите на религиозни групи или групи по убеждения;

147.  изразява дълбока загриженост, че в някои части на света положението на религиозните общности или общностите по убеждения е застрашено, като цели религиозни общности изчезват или бягат;

148.  подчертава факта, че понастоящем християните са най-тормозената и най-заплашваната религиозна общност в целия свят, включително в Европа, където християните бежанци редовно са преследвани по религиозни причини и някои от най-старите християнски общности са заплашени от изчезване, особено в Северна Африка и Близкия изток;

149.  призовава международната общност и ЕС да предоставят защита на малцинствата и да изграждат безопасни зони; призовава за признаване, самоуправление и защита на етнически и религиозни малцинства, живеещи в областите, където в исторически план са имали силно присъствие и са водили мирно съвместно съществуване – например в планината Синджар (язиди), равнините на Ниневия (халдеи/сирийци/асирийци); призовава за продължаване на предоставянето на специална помощ в усилията за запазване на (масовите) гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел ексхумиране и обстойно анализиране на тленни останки там, с цел да се даде възможност за достойно погребение или за предаване на тленните останки на жертвите на техните семейства; призовава за създаването на специален фонд, който може да спомогне за финансирането на инициативите за запазване на доказателства, за да се даде възможност за разследване и наказателно преследване на предполагаеми престъпления срещу човечеството; призовава за действия от страна на ЕС и неговите държави членки като въпрос с неотложен характер за съставяне на група от експерти, които да събират всички данни за текущите международни престъпления, включително геноцид, срещу религиозни и етнически малцинства, без значение къде може да се случат, включително за запазване на масови гробове в области на настоящи или неотдавнашни конфликти с цел подготвяне на международното съдебно преследване на отговорните лица;

Свобода на изразяване онлайн и офлайн, както и чрез аудиовизуални и други медийни източници

150.  подчертава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение;

151.  подчертава ролята на свободата на изразяване, независимостта на медиите и плурализма като основни елементи за постигане на демокрация и необходимостта от овластяване на гражданите и гражданското общество, за да се гарантира прозрачност и отчетност в публичния сектор;

152.  изразява безпокойство от арестите и опитите за сплашване на журналистите в множество държави, включително европейски, и припомня, че тези практики вредят сериозно на свободата на печата; настоятелно призовава ЕС и международната общност да защитават независимите журналисти и авторите на блогове, да намаляват цифровото разделение и да улесняват неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

153.  изразява сериозна загриженост по повод разпространението на технологии за наблюдение, следене, цензуриране и филтриране, които представляват нарастваща заплаха за правата на човека и за активистите за демокрация в авторитарни държави;

154.  решително осъжда увеличаващия се брой защитници на правата на човека, които са изправени пред цифрови заплахи, включително компрометирани данни, чрез конфискация на оборудване, дистанционно наблюдение и изтичане на информация; осъжда практиката на наблюдение и проникване онлайн и с цел събиране на информация, която може да бъде използвана при съдебни дела или клеветнически кампании, както и в процеси за клевета;

155.  решително осъжда контрола на органите на властта в интернет, медиите и академичните среди и нарастването на заплахите, тормоза и произволните арести, пред които са изправени защитници на правата на човека, адвокати и журналисти;

156.  осъжда ограниченията на цифровата комуникация, включително закриване на интернет страници и блокиране на лични акаунти от авторитарни режими, за да се ограничи свободата на изразяване и като средство да се заглуши гласът на опозицията и потискане на гражданското общество; призовава ЕС и неговите държави членки публично да осъдят режимите, които ограничават цифровата комуникация на своите критици и опозиция;

157.  подчертава значението на насърчаването на неограничен достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговорите за присъединяване, търговските преговори, диалозите за правата на човека и дипломатическите контакти, за да стане информацията за правата на човека и демокрацията възможно най-достъпна за хората по целия свят;

158.  изразява загриженост по отношение на нарастването на изказванията, подбуждащи към омраза, особено в социалните медийни платформи; призовава Комисията да включи представители на организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че техните мнения се вземат под внимание по време на преговорите относно кодексите за поведение; решително осъжда разпространяването на посланията на омраза, които подбуждат към насилие или тероризъм;

159.  призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

160.  призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които спомагат за защитата на правата на човека, улесняват цифровите права и свободи на хората, както и укрепват тяхната сигурност и личен живот;

161.  призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

162.  призовава Комисията и държавите членки да повдигат въпроса за свободата на изразяване онлайн, цифровите свободи и значението на свободния и отворен интернет във всички международни форуми, включително Форума на ООН за управление на интернет, Г-8, Г-20, ОССЕ и Съвета на Европа;

Борба с тероризма

163.  отново изразява своята недвусмислена позиция на заклеймяване на тероризма и пълната си подкрепа за действията, насочени към изкореняването на терористичните организации, в частност на Даиш, която представлява явна заплаха за регионалната и международната сигурност, като същевременно припомня, че при извършването на такива действия следва винаги да се спазва напълно международното право в областта на правата на човека; подкрепя изпълнението на Резолюция 2178 (2014) на Съвета за сигурност на ООН за противодействие на заплахите, произтичащи от чуждестранни терористични бойци, и на Ръководните принципи от Мадрид за спиране на притока на чуждестранни терористични бойци;

164.  припомня, че в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията се подчертава необходимостта да се гарантира, че зачитането на свободата на мнението и на изразяването е включено в политиките за развитие и програмите, свързани с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подчертава, че държавите членки следва да използват пълноценно съществуващите инструменти за решаване на въпроса с радикализацията на европейските граждани и да разработят ефективни програми за борба с терористичната и екстремистката пропаганда и с методите за вербуване, по-специално онлайн, и за предотвратяване на радикализацията; подчертава, че са спешно необходими съгласувани действия на ЕС и настоява държавите членки да си сътрудничат в чувствителни области, по-специално в обмена на информация и разузнавателна информация;

165.  отправя искане ЕС да продължи да работи с ООН в борбата срещу финансирането на тероризма, включително чрез използване на съществуващите механизми за идентифициране на терористи и терористични организации, и да укрепва механизмите за замразяване на активи в световен мащаб, като същевременно отстоява международните стандарти за справедлив процес и принципите на правовата държава; призовава Комисията и държавите членки ефективно и спешно да повдигнат този въпрос спрямо държавите, които финансират или подкрепят терористични организации, или които позволяват на своите граждани да правят това;

Смъртното наказание

166.  припомня позицията на ЕС за нулева търпимост към смъртното наказание и отново изразява своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне и наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

167.  приветства премахването на смъртното наказание във Фиджи, Суринам, Монголия и американския щат Небраска;

168.  изразява дълбока загриженост във връзка с възобновяването на екзекуциите в някои държави през последните години; изразява съжаление, че политическите лидери в други държави също обмислят повторното въвеждане на смъртното наказание; изразява своята сериозна загриженост относно съобщенията за нарастване на броя на смъртните присъди, постановени в световен мащаб през 2015 г., по-специално в Китай, Египет, Иран, Нигерия, Пакистан и Саудитска Арабия; припомня на органите на тези държави, че са страна по Конвенцията относно правата на детето, в която изрично се забранява смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;

169.  изразява особена загриженост във връзка с увеличаващия се брой смъртни присъди, налагани в масови съдебни процеси, без гаранции за минимални стандарти за справедлив съдебен процес, изисквани съгласно международното право;

170.  осъжда категорично увеличаването на броя на смъртните присъди за свързани с наркотици престъпления и призовава за изключване на използването на смъртното наказание за такива престъпления;

171.  призовава държавите, които са премахнали смъртното наказание или са наложили дългосрочен мораториум върху смъртното наказание, да спазят ангажиментите си и да не го въвеждат отново; призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията на всички възможни форуми в световен мащаб, за да се застъпва срещу смъртното наказание, като същевременно гарантира, че правото на справедлив съдебен процес се спазва в пълна степен за всеки човек, изправен пред екзекуция; подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в тези държави, които все още налагат смъртно наказание, за да се гарантира, че списъкът на осъдените на смърт се оповестява и че телата се връщат на семействата;

172.  настоява, че е важно ЕС да поддържа публично видима политика, насочена към премахването на смъртното наказание в световен мащаб в съответствие с преработените през 2013 г. насоки на ЕС относно смъртното наказание, както и да продължава да се застъпва срещу смъртното наказание; призовава ЕС да продължи да работи за всеобщото му премахване, да проучи нови начини на провеждане на кампании за тази цел, и да подкрепя действия в рамките на ЕИДПЧ, насочени към избягване на смъртни присъди и екзекуции; призовава делегациите на ЕС да продължат да организират кампании за повишаване на осведомеността за тази цел;

Борба с изтезанията и малтретирането

173.  изразява дълбоката си загриженост относно продължаващото използване на изтезания и малтретиране на задържани лица, в т.ч. за изтръгването на признания, които след това се използват по наказателни дела, при които очевидно има пропуски по отношение на международните стандарти за справедлив процес;

174.  изразява съжаление относно широко разпространеното използване на изтезания и малтретиране на членове на обществото, които изразяват несъгласие, с цел да бъдат принудени да мълчат, както и срещу уязвимите групи, като например етническите, езиковите и религиозните малцинства, ЛГБТИ лица, жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите;

175.  решително осъжда изтезанията и малтретирането, причинени от Даиш и други терористични или паравоенни организации; изразява своята солидарност със семействата и общностите на всички жертви, засегнати от насилие; осъжда практиките на Даиш и други терористични или паравоенни организации, свързани с дискриминация и с насоченост срещу малцинствените групи; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да увеличат усилията си за справяне със спешната необходимост по ефективен начин да се предотвратят допълнителни страдания;

176.  счита, че в доста държави условията на задържане и състоянието на затворите са изключително обезпокоителни; счита, че е абсолютно необходимо да се води борба с всички форми на изтезание и малтретиране, включително психологически тормоз на задържаните лица, и да се полагат повече усилия за спазване на международното право в това отношение, по-специално за достъп до здравеопазване и до лекарствени продукти; осъжда твърдо накърняването на това право и счита, че лишаването на задържаните лица от медицински грижи, по-специално при заболявания като хепатит или ХИВ, е равносилно на неоказване на помощ на лице в опасност;

177.  настоятелно призовава ЕСВД, в контекста на продължаващите съобщения за широко разпространената практика на екзекуции по бързата процедура, изтезания и малтретиране по света, да засили на всички равнища на диалога и на всички форуми усилията на ЕС в борбата срещу екзекуциите по бързата процедура, изтезанията и други форми на малтретиране, в съответствие с насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

178.  настоятелно призовава ЕСВД да продължава системно да изразява загриженост във връзка с изтезанията и малтретирането в политическия диалог и диалога за правата на човека със съответните държави, както и в публични изявления, и призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да наблюдават случаите на изтезания и малтретиране и конкретно да действат за постигане на пълното им премахване, да наблюдават съответните наказателни дела и да използват всички инструменти, с които разполагат, за да съдействат на съответните лица;

Безпилотни летателни апарати

179.  изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка; настоятелно призовава държавите членки да формулират ясни политически и правни позиции относно въоръжените безпилотни летателни апарати, и отново призовава за обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, в която да се застъпват правата на човека и международното хуманитарно право и в която да се разгледат въпроси като правна рамка, пропорционалност, отговорност, защита на мирното население и прозрачност; призовава отново настоятелно ЕС да забрани разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, които дават възможност за осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на изпълнението на извънсъдебни екзекуции и на целенасочените убийства и да ги забрани, както и да поеме ангажимент да осигури подходящи мерки в съответствие с националните и международните правни задължения, когато има основания да се счита, че лица или образувания в рамките на неговата юрисдикция може да са свързани с незаконни целенасочени убийства в чужбина; призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и Съвета да включат въоръжените безпилотни самолети и изцяло автономните оръжия в съответните европейски и международни механизми за разоръжаване и контрол на оръжията, и настоятелно призовава държавите членки да взаимодействат с тези механизми за контрол и да ги укрепват; призовава ЕС да осигурява по-голяма прозрачност и отчетност от страна на своите държави членки, не на последно място спрямо трети държави, при употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати по отношение на правното основание за тяхното използване и оперативната отговорност, да дава възможност за съдебен контрол на нападенията с безпилотни самолети и да гарантира, че жертвите на неправомерни нападения на безпилотни самолети имат достъп до ефективни средства за правна защита;

180.  подчертава забраната на ЕС за разработването, производството и използването на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса; призовава ЕС да се противопостави на практиката на незаконно целенасочено убийство и да я забрани;

181.  призовава Комисията надлежно да информира Парламента относно използването на средства на ЕС за всички проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност, свързани с производството на безпилотни летателни апарати както за граждански, така и за военни цели; призовава да се извършват оценки на въздействието на бъдещите проекти за разработване на безпилотни летателни апарати върху правата на човека;

182.  подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряването на положението с правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

Подкрепа за демокрацията и изборите и мисии за наблюдение на избори

183.  припомня, че откритото пространство за гражданското общество, свободата на изразяване, на сдружаване и на събрания и надлежното зачитане на принципите на правовата държава са ключови елементи на справедливите и демократични избори; призовава ЕС да гарантира, че местните НПО имат пространство за законно наблюдение и контрол на провеждането на избори; подчертава, че корупцията е заплаха за равното упражняване на правата на човека и подкопава демократичните процеси; счита, че ЕС следва да подчертава във всички диалози с трети държави значението на почтеността, отговорността и правилното управление на обществените дела, както е посочено в Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); припомня, че е необходимо ЕС да продължи ангажимента си към своите партньори, по-специално в съседните държави, да подкрепя икономическите, социалните и политическите реформи, да защитава правата на човека и да съдейства за установяването на върховенството на закона, в качеството им на най-добрите средства за укрепване на международния ред и за гарантиране на стабилността на съседните държави; подчертава в тази връзка, че преразглеждането на Европейската политика за съседство предостави възможност да се припомнят като основни цели на Съюза защитата на универсалните ценности и насърчаването на правата на човека; припомня, че придобитият от Европейския съюз, политиците, академичните среди, медиите, НПО и гражданското общество опит и извлечените поуки от прехода към демокрация в рамките на политиките за разширяване и за съседство биха могли да допринесат по положителен начин и за определянето на най-добри практики, които биха могли да бъдат използвани в подкрепа на процесите на демократизация по цял свят и за тяхното затвърждаване; приветства в този контекст дейността на Европейския фонд за демокрация и на програмите на ЕС в подкрепа на организациите на гражданското общество, най-вече Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

184.  препоръчва на ЕС да разработи по-цялостен подход към процесите на демократизация, тъй като наблюдението на избори е само едно от измеренията на един по-дълъг и по-широк цикъл; подчертава, че политическият преход и демократизацията могат да бъдат устойчиви и успешни само едновременно със зачитането на правата на човека и с равен достъп до демократичния процес за жените, лицата с увреждания и други маргинализирани групи, с насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава, икономическото и социалното развитие, мерки за борба с крайната бедност и създаването на демократични институции; подчертава, че борбата срещу корупцията в държави в процес на демократизация следва да бъде издигната в приоритет от ЕС, тъй като това явление възпрепятства защитата и насърчаването на доброто управление, подхранва организираната престъпност и е свързано с изборни измами;

185.  приветства съвместното съобщение относно прегледа на европейската политика за съседство и припомня, че съгласно предвиденото в Договора за Европейския съюз отношенията на ЕС със съседните държави следва да се основават на ценностите на Съюза, които включват правата на човека и демокрацията; подчертава, че приносът за стабилизирането на съседните на ЕС държави и за насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека вървят ръка за ръка;

186.  подчертава, че ЕС следва да продължава подкрепата си за демократичните и ефективни институции за защита на правата на човека и гражданското общество в съседните държави; отбелязва като положително в този контекст последователната ангажираност на Европейския фонд за демокрация в рамките на източното и южното съседство на ЕС в подкрепа на зачитането на основните права и свободи и демократичните принципи;

187.  подчертава, че политиката за разширяване е един от най-силните инструменти за засилване на зачитането на демократичните принципи и правата на човека; призовава Комисията да продължи да подкрепя укрепването на демократичния характер на политическата култура, зачитането на принципите на правовата държава, независимостта на медиите, както и на съдебната система, и борбата срещу корупцията в държавите кандидатки и потенциални държави кандидатки за членство;

188.  призовава Комисията и ЕСВД да продължат да предоставят пълна подкрепа за текущите демократични процеси в трети държави, както и за политическия диалог между управляващите и опозиционните партии, както и с гражданските общества; подчертава значението на последователното вземане на последващи мерки във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори като част от ангажимента на ЕС в подкрепа на демокрацията и като част от националните стратегии на съответните държави за правата на човека; призовава за по-тясна координация и сътрудничество между Европейския парламент и Комисията/ЕСВД за гарантиране на последващи действия във връзка с изпълнението на тези препоръки, както и с използването на целева финансова и техническа помощ, която ЕС би могъл да предложи; призовава Комисията да представи обща оценка за процесите на наблюдение на избори;

189.  призовава Съвета и ЕСВД да включат в географската част на Годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света специален раздел – в съответните държави – посветен на въпроса за изпълнението на препоръките, приети в рамките на мисиите за наблюдение на избори; припомня ангажимента, поет от ЕСВД, Комисията и държавите членки в рамките на плана за действие, за по-решителен и последователен диалог с органите за управление на изборите, парламентарните институции и организациите на гражданското общество в трети държави, за да се допринася за тяхното овластяване и следователно за укрепването на демократичните процеси;

190.  призовава Комисията да гарантира, че работата ѝ във връзка с избори – наблюдение и оказване на съдействие – е съчетана с подобно подпомагане на други важни участници в демократичната система, като политически партии, парламенти, местни органи на власт, независими медии и гражданското общество;

191.  призовава ЕС да продължи да работи за определянето на най-добрите практики в тази област, включително в контекста на мерките за предотвратяване на конфликти, посредничество и улесняване на диалога, с цел разработване на последователен, гъвкав и убедителен подход на ЕС;

192.  признава успешната работа на ЕСВД и делегациите на ЕС за завършването на второто поколение анализи на демокрацията и напредъка в плановете за действие относно демокрацията и призовава върховния представител/заместник-председател да гарантира, че плановете за действие се превръщат в конкретна подкрепа за демокрацията в тази област;

193.  призовава ЕСВД да се основава на опита на анализите на демокрацията за подготвяне на почвата за включване на такъв анализ във външното си действие и отбелязва, че макар и добавянето на демокрацията към националните стратегии за правата на човека и демокрацията на съответните държави да се приветства, това не е достатъчно за истински цялостно разбиране на демокрацията в държавата партньор;

194.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на върховния представител/заместник-председател, както и на специалния представител на ЕС за правата на човека.

(1)

  http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/cedaw.htm.

(2)

  Приети текстове, P8_TA(2014)0070.

(3)

  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/CMW.aspx.

(4)

  A/RES/41/128.

(5)

  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/2.

(6)

  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/Vienna.aspx.

(7)

  http://www.un.org/womenwatch/daw/beijing/pdf/BDPfA%20E.pdf.

(8)

  http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/programme_of_action_Web%20ENGLISH.pdf.

(9)

  http://www.ohchr.org/Documents/Publications/PTS-4Rev1-NHRI_en.pdf.

(10)

  https://europa.eu/globalstrategy/en/global-strategy-foreign-and-security-policy-european-union.

(11)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/bg/pdf.

(12)

  https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/111817.pdf.

(13)

  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A52009XG1215(01).

(14)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/bg/pdf.

(15)

  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52013IP0279.

(16)

  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/foraff/137584.pdf.

(17)

  http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201203/20120329ATT42170/20120329ATT42170EN.pdf.

(18)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10255-2016-INIT/bg/pdf.

(19)

  http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/10/st13201-en15_pdf/.

(20)

  http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2016/06/16-epsco-conclusions-lgbti-equality/.

(21)

  http://ec.europa.eu/justice/discrimination/files/lgbti_actionlist_bg.pdf.

(22)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9242-2015-INIT/bg/pdf.

(23)

  http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/european-agenda-migration/background-information/docs/communication_on_the_european_agenda_on_migration_bg.pdf.

(24)

  http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2015/07/20-fac-migration-conclusions/.

(25)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12002-2015-REV-1/bg/pdf.

(26)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12098-2015-INIT/bg/pdf.

(27)

  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32015D0260.

(28)

  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&f=ST%2015559%202014%20INIT.

(29)

  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/130243.pdf.

(30)

  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-12525-2016-INIT/bg/pdf.

(31)

  https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId=090000168008482e.

(32)

  http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:076:0056:0058:BG:PDF.

(33)

  http://eeas.europa.eu/enp/documents/2015/151118_joint-communication_review-of-the-enp_bg.pdf.

(34)

  http://www.consilium.europa.eu/en/meetings/international-summit/2015/11/action_plan_en_pdf/.

(35)

  http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/s_res_2242.pdf.

(36)

  http://www.securitycouncilreport.org/atf/cf/%7B65BFCF9B-6D27-4E9C-8CD3-CF6E4FF96FF9%7D/CAC%20S%20RES%201820.pdf.

(37)

  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=S/RES/1325(2000).

(38)

  http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/69/167.

(39)

  Приети текстове, P8_TA(2016)0337.

(40)

  Приети текстове, P8_TA(2016)0300.

(41)

  Приети текстове, P8_TA(2016)0201.

(42)

  Приети текстове, P8_TA(2016)0102.

(43)

  Приети текстове, P8_TA(2016)0051.

(44)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0470.

(45)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0317.

(46)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0350.

(47)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0348.

(48)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0288.

(49)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0075.

(50)

  Приети текстове, P8_TA(2015)0079,

(51)

  Приети текстове, P8_TA(2014)0027.

(52)

  Приети текстове, P7_TA(2014)0172.

(53)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0420.

(54)

  http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session31/Documents/A_HRC_31_56_en.doc.

(55)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0274.

(56)

  Приети текстове, P7_TA(2012)0470.

(57)

  Приети текстове, P7_TA(2011)0507.

(58)

  Приети текстове, P7_TA(2011)0334.

(59)

  Приети текстове, P7_TA(2010)0226.

(60)

  A/HRC/RES/17/4.

(61)

  https://www.democracyendowment.eu/annual-report/.

(62)

  Приети текстове, P7_TA(2013)0432.

(63)

  http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/july/tradoc_153591.pdf.

(64)

  (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Нигерия, Сомалия, Мавритания, Судан, Сиера Леоне, Йемен, Афганистан, Пакистан, Катар, Иран и Малдивските острови).


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (9.11.2016)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад за 2015 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС във връзка с това

(2016/2219(INI))

Докладчик по становище: Кристиан Дан Преда

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява твърдото си убеждение, че развитието и правата на човека са взаимосвързани и че зачитането, защитата и упражняването на правата на човека, включително социалните, икономическите и политическите права, са предпоставка за намаляване на бедността и неравенствата и за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) за всички хора; съответно счита, че бедността и изостаналостта в развитието възпрепятстват ефективното упражняване на правата на човека;

2.  подчертава, че понастоящем във връзка с бежанската криза международната общност е изправена пред едно от най-големите предизвикателства; приветства създаването на нови инструменти на ЕС за справяне с първопричините за миграцията и подчертава, че е важно правата на човека и човешкото достойнство да бъдат поставени в центъра на миграционните политики на ЕС; припомня, че правото за напускане на собствената страна е залегнало в член 13 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и че човешките права на мигрантите трябва да бъдат изцяло зачитани в държавите на произход, преминаване и крайна дестинация, включително и в центровете за задържане;

3.  счита, че гарантирането на правата на човека за всички хора трябва да бъде общ елемент при постигането на всички цели и задачи на Програмата до 2030 г.; призовава на национално и международно равнище да се създаде приобщаваща рамка от показатели за ЦУР, отчитаща правата на човека и основана на права, с цел гарантиране на силна прозрачност и отчетност в това отношение, за да могат обезпечените за развитие ресурси наистина да достигнат до нуждаещите се лица;

4.  подчертава първостепенното значение на ЦУР 16 за гарантирането на мир, справедливост и приобщаващи общества; подчертава, че зачитането на правата на човека е основен елемент от всеки успешен процес на демократизация и че основните цели на всички външни политики на ЕС следва да бъдат консолидиране на принципите на правовата държава, добро управление, изграждане на институционален капацитет с ползване на бюджетна подкрепа, демократично участие и представителен процес на вземане на решения, стабилност, социална справедливост и устойчив и приобщаващ растеж, които да осигуряват справедливо преразпределение на богатството; предупреждава срещу популизма, екстремизма и нарушаването на конституцията, които легитимират нарушенията на правата на човека;

5.  припомня въвеждането на основан на правата подход в политиката на ЕС за развитие, насочен към интегриране на принципите за правата на човека в оперативните действия на ЕС в областта на развитието, които включват договорености на централно и местно равнище за синхронизиране на дейностите в сферата на правата на човека и сътрудничеството за развитие; призовава за по-широко разпространение на набора от инструменти, свързани с основания на правата подход, сред партньорите на ЕС, включително местните органи на управление, гражданското общество и частния сектор, както и за това Комисията да следи отблизо тяхното прилагане;

6.  изразява загриженост относно опитите за използване за цели, несвързани с развитието, на финансирането, осигурено за действия за борба с бедността и подпомагане на развитието, които водят също така и до практически последици за политиките, чиято крайна цел е защитата на правата на човека;

7.  припомня голямото значение на заложения в член 208 от ДФЕС принцип за съгласуваност на политиките в интерес на развитието (СПР) за постигането на зачитане на правата на човека; призовава ЕС да гарантира, че чрез необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и докладване СПР се превръща в реалност в политиките на Съюза и на държавите членки; настоява за засилване на съгласуваността и координацията между всички външни политики и инструменти на ЕС при прилагането на подхода, основан на правата на човека; призовава държавите членки да предприемат действия в рамките на своите правомощия, в съответствие с поетите задължения и политиките на ЕС в областта на развитието;

8.  настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включват редовно правата на човека за всички хора в политическия диалог и търговските преговори, водени с развиващите се страни, и да гарантират, че сътрудничеството с трети държави е свързано с напредъка, постиган по отношение на ефективното насърчаване на демокрацията и правата на човека; настоятелно призовава Комисията да продължи да насърчава включването на неподлежащи на преговори права на човека и социални и екологични клаузи при провеждането на преговори за международни споразумения, включително и СИП, както и да разгледа възможността за въвеждането на система от санкции и механизъм за правна защита на жертвите в случаи на доказани нарушения на правата на човека; по-специално настоява при бъдещото споразумение с държавите от АКТБ да се засили съществуващият диалог относно правата на човека; призовава ЕС да включи активно НПО и гражданското общество при изготвянето на политики, за да се осигури ефективно прилагане на разпоредбите в областта на правата на човека, да се гарантира ангажираност и да се избегне евентуално инструментализиране на правата на човека;

9.  признава ключовата роля на делегациите на ЕС за утвърждаване на правата на човека в трети държави и за ефективното прилагане на външната политика на ЕС в областта на правата на човека; призовава Комисията да извърши оценка във връзка с използването в делегациите на набора от инструменти, свързани с прилагането на основан на правата подход, и да предостави на Парламента преглед на тази оценка;

10.  припомня, че частният сектор е важен партньор за постигане на целите за устойчиво развитие; подчертава, че е важно да се гарантира отчетност на многонационалните дружества и спазване на правата на човека, както и на социалните и екологичните стандарти и принципи при осъществяването на дейности в дадена държава; счита, че в това отношение могат да се постигнат по-добри резултати чрез сключването на повече публично-частни партньорства; в тази връзка призовава ЕС и държавите членки да извършват редовна оценка на последиците за правата на човека от дейности, свързани с развитието на частния сектор, и да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека във връзка с изготвянето на международен договор, с цел подвеждане под отговорност на транснационалните корпорации за нарушения на правата на човека;

11.  припомня, че конфликтите и нестабилността оказват неблагоприятно въздействие върху живота на милиони хора и че нарушенията на правата на човека чрез тероризъм са широко разпространени; подчертава необходимостта от по-добра връзка между предприемането на ответни мерки по отношение на сигурността като част от външната политика, хуманитарните операции за оказване на помощ и дългосрочните мерки за развитие; настоятелно призовава ЕС да включи защитата на жертвите на престъпления и насилие в рамките на програмите за развитие с трети държави и да отдава приоритет на обмена на добри практики за борба с корупцията, тъй като корупцията често води до безнаказаност и несправедливост за жертвите;

12.  подчертава необходимостта от насърчаване на социалното, икономическото и политическото приобщаване на всички хора, независимо от тяхната възраст, пол, сексуална ориентация, раса, етнически произход или религия, включително и справедлив достъп за всички до по-добри национални здравни системи; призовава европейските институции да се борят с дискриминацията, основана на кастов признак, наред с другите причини за дискриминация; отново посочва ангажимента на ЕС за подпомагане на уязвимите и маргинализирани групи, включително лицата с увреждания, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и настоятелно призовава за задълбочено проучване на ефективността на проектите, свързани с лицата с увреждания, както и за подходящо участие на организациите на лицата с увреждания при планирането и изпълнението на тези проекти; освен това подчертава значението на ЦУР 5 за премахване на всички форми на дискриминация и насилие срещу жените и момичетата, както и за отделяне на специално внимание на важната роля на жените – защитници на правата на човека;

13.  припомня необходимостта от подсилване на правните инструменти в добивната промишленост нагоре и надолу по веригата, за да се осигури по-добро проследяване на полезните изкопаеми; призовава ЕС да предотвратява всякакви нарушения на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси от европейски многонационални дружества в развиващите се страни, както и да подкрепи строги правни рамки и инициативи, целящи осигуряване на прозрачност и добро управление в добивната промишленост и други сектори, свързани с добива на ресурси; подкрепя международните инициативи за борба с корупцията, като например Инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП); припомня, че коренните народи са особено засегнати от нарушенията на правата на човека, свързани с добива на природни ресурси, и че трябва да се зачита тяхното свободно, предварително и информирано съгласие;

14.  отбелязва с голяма загриженост, че според данни на Международната организация на труда (МОТ) около 21 милиона мъже, жени и деца по света живеят под някаква форма на робство и че са докладвани множество нарушения на основните трудови стандарти в редица държави със статут „ОСП +“; подчертава задължението за спазване на международните трудови стандарти, в съответствие с Програмата на МОТ за достоен труд, и счита, че трудовите права следва да заемат по-централно място във външните отношения на ЕС; настоятелно призовава за ефективното изпълнение и прилагане на ОСП +, под контрола на гражданското общество и чрез прозрачен механизъм за докладване; освен това призовава ЕИБ да отделя по-голямо внимание на последиците от нейните дейности върху правата на човека и трудовите права, като за целта предлага включването на показатели за правата на човека в нейните оценки на проектите;

15.  приветства включването на глава относно развитието в годишния доклад на ЕС и призовава това да се превърне в стандартна практика при изготвянето на бъдещи доклади.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Nicolas Bay, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Raymond Finch, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Bernd Lucke, Judith Sargentini, Patrizia Toia

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Maria Grapini


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (10.11.2016)

на вниманието на комисията по външни работи

относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)

(2016/2219(INI))

Докладчик по становище: Беатрис Бесера Бастеречеа

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Протокол № 1 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз и Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС,

–  като взе предвид съвместния работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Равенството между половете и овластяването на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016 – 2020 г.“,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

–  като взе предвид Резолюции 1325, 2242, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето,

–  като взе предвид доклада за 2015 г. на специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жените, неговите причини и последици г-жа Рашида Манджу,

–  като взе предвид резултатите от шестдесетата сесия на Комисията на ООН за положението на жените, проведена в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 14 до 24 март 2016 г.,

–  като взе предвид доклада, изготвен от Световната здравна организация от 2013 г. относно„ прогнози в световен и регионален мащаб относно насилието срещу жени“,

Α.  като има предвид, че насилието срещу жени и момичета е сред най-разпространените нарушения на правата на човека в света, като то засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване, и че то представлява пречка от решаващо значение пред равенството между жените и мъжете; като има предвид, че в някои страни се наблюдава съществено нарастване на такива случаи;

Б.  като има предвид, че жените и момичетата в много части на света продължават да бъдат жертви на насилие въз основа на пола, включително на изнасилване, поробване, трафик на хора, насилствени бракове, престъпления на честта, генитално осакатяване на жени, робство, жестоки и нечовешки наказания, съизмерими с изтезания и други нарушения на техните основни права на живот, свобода, справедливост, достойнство и сигурност, както и на тяхното право на физическа и психическа неприкосновеност и правото им на самоопределение по сексуални и репродуктивни въпроси;

В.  като има предвид, че не всички жени и деца, станали жертва на домашно насилие или сексуално престъпление, имат достъп до подходящи мрежи за подкрепа, услуги, свързани с психичното здраве, или правосъдни системи, подготвени за решаването на такива видове неправомерно поведение;

Г.  като има предвид, че според Световната здравна организация около 35 % от жените в световен мащаб са били обект на физическо и/или сексуално насилие, като се има предвид, че този брой не включва случаи, недеклариран от жени, както и данни, които не са били събирани;

Д.  като има предвид, че в държавите, в които се прилага смъртно наказание, използваните за жените методи са сходни с изтезания и включват физически унижения на жертвата;

Е.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, по-специално на правата на жени и момичета, е застрашено по целия свят, и като има предвид, че всеобщият характер на правата на човека се оспорва все повече и все по-сериозно от редица авторитарни правителства; като има предвид, че се наблюдават многобройни опити от страна на крайно десни и насочени срещу равенството на половете движения да ограничават правата на жените, що се отнася до техните тела, правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и основните права на бежанците и търсещите убежище лица;

Ж.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;

З.  като има предвид, че равенството между половете е предпоставка за упражняването на човешките права от жените и момичетата и е от ключово значение за интегрирането на принципа на равенство между половете чрез националните стратегически програми;

И.  като има предвид, че стратегията на ЕС за равенство между половете вече предвижда интегриране на принципа на равенство между половете в търговската политика на ЕС;

Й.  като има предвид, че по време на въоръжени конфликти жените и децата, които са бежанци, търсещи убежище и без гражданство, са сред най-уязвимите групи в обществото, и като има предвид, че рисковете, пред които са изправени разселените момичета в юношеска възраст по време на хуманитарни кризи, са значително по-големи;

K.  като има предвид, че през последните години някои европейски държави станаха по-малко толерантни към мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище; като има предвид, че ЕС трябва да дава пример и да следва последователна линия в своите вътрешни и външни политики; и като има предвид, че държавите членки трябва да транспонират европейското в националното законодателство;

Л.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права се базират на основни права на човека и представляват съществени елементи от човешкото достойнство; като има предвид освен това, че достъпът до тези услуги все още не е гарантиран навсякъде по света;

M.  като има предвид, че жените по света са особено засегнати от последиците от политиките в областта на климата, околната среда и енергетиката, като това прави борбата срещу неравенството между половете взаимосвързана с борбата срещу изменението на климата;

Н.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания и тези, които принадлежат към културни, традиционни, езикови, религиозни малцинствени групи и малцинствени групи, основаващи се на пола или сексуалната ориентация, са изложени на по-висок риск от насилие, злоупотреби, небрежно отношение и многостранни форми на дискриминация въз основа на тяхното увреждане, на статута им на принадлежност към малцинство и на техния пол;

O.  като има предвид, че от общо 960 милиона неграмотни хора по света две трети са жени и момичета(1); като има предвид, че момичетата продължават да бъдат сериозно неравностойно положение и изключени от образователните системи на много държави; като има предвид, че много често на момичетата и жените се отказва достъп до качествено образование и че много от тях са принудени да напуснат училище в случай на брак или раждане на деца;

П.  като има предвид, че в изявление от 2005 г. Съветът за сигурност на ООН призова държавите — членки на ООН, да продължават да прилагат Резолюция 1325 чрез разработването на национални планове за действие или други стратегии на национално равнище; като има предвид, че към днешна дата едва 60 държави — членки на ООН, от които 17 са държави — членки на ЕС, са разработили и пуснали в ход подобни национални планове за действие;

Р.  като има предвид, че три пети от наброяващите един милиард души, живеещи под прага на бедността, са жени;

С.  като има предвид, че икономическото овластяване на жените е начин за разширяване и засилване на реалното упражняване на техните основни права;

1.  счита, че жените следва да играят по-голяма роля в процесите и националните и международните институции, ангажирани с предотвратяването на конфликти и насърчаването на правата на човека и демократичните реформи, и подчертава значението на подкрепата на систематичното участие на жените като жизненоважен елемент в мирния процес и възстановяването след конфликти; подчертава, че участието на жените в разрешаването на конфликти е от изключително значение за насърчаването на правата и участието на жените, което е първа стъпка към пълното им включване в транснационалните процеси в бъдеще; призовава Комисията, върховния представител и държавите членки да насърчават ролята на жените във всяка рамка за разрешаване на конфликти и изграждане на мир, в която ЕС е представен;

2.  категорично осъжда продължаващото използване на изнасилвания и други форми на сексуално насилие и насилие, основано на пола, срещу жени и момичета, като средство за водене на война; призовава всички държави, и по-специално държавите – членки на ЕС, които все още не са сторили това, да разработят национални планове за действие в изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, както и стратегии за непосредствена борба с насилието срещу жените; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище, който да гарантира изпълнението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че мисиите на общата политика за сигурност и отбрана и мисиите на ЕС за обучение, по технически въпроси и за оказване на помощ в трети държави трябва да допринасят за борбата срещу сексуалното насилие и насилието, основано на пола; подчертава необходимостта от използване на мирни средства за решаване на конфликти, които включват участие на жени в центъра на преговорите и действията;

3.  признава, че момичетата и жените са в особено неблагоприятно положение и изложени на риск, както и че е необходим конкретен акцент, така че да се гарантира достъпът на момичетата и жените до образование, сексуално и репродуктивно здраве и права, което да им дава възможност да живеят без всякакви форми на насилие, да бъдат премахнати дискриминиращите закони и практики и да бъдат овластени момичетата и младите жени по света;

4.  призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за превантивно гарантиране на безопасността на жените и момичетата от самото начало на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се отчита по подходящ начин рискът от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, подобряване на достъпа до правосъдие за жените и момичетата в ситуации на конфликти и след конфликти, повишаване на отчетността и ефективното наказателно преследване на извършителите на такива престъпления, тъй като безнаказаността, включително за официалните въоръжени сили, остава една от пречките пред прекъсването на порочния кръг от сексуално насилие в някои държави, и гарантиране на пълна гама от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни и законни аборти за жертвите на изнасилване по време на война;

5.  осъжда факта, че в държави, в които се налага смъртно наказание, по отношение на жените се използват методи, които са равносилни на изтезанията, като например убиване с камъни, и включват унижаване на тялото на жертвата, както в случаите на публични обесвания с цел сплашване на други жени; категорично осъжда всички форми на изтезания, свързани с пола, по-специално убийствата с камъни и убийствата на честта;

6.  счита, че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, представлява нарушение на основните права и е крайна форма на дискриминация, която е едновременно причина и следствие на неравенството между половете в рамките на ЕС и извън него;

7.  осъжда факта, че жените и момичетата съставляват 98% от жертвите на трафик за сексуална експлоатация; призовава държавите членки да повишават своите усилия борбата срещу тази практика, която е в нарушение на основните права на жените и момичетата;

8.  подчертава, че различията в областта на религията, културата и традициите в никакъв случай не могат да служат за оправдание за дискриминация или каквато и да било форма на насилие, по-специално срещу жени и момичета, като например генитално осакатяване на жени, сексуално насилие, убийства на жени, ранни и принудителни бракове, домашно насилие и убийства и насилие на честта и други форми на изтезания, като например убиване с камъни;

9.  отново потвърждава, че гениталното осакатяване на жени (FGM) е сериозно нарушение на правата на човека, на което следва да се обърне специално внимание в диалога на ЕС с трети държави, в които тази практика е много разпространена; припомня, че гениталното осакатяване на жени има тежки и трайни последствия за здравето на жените и съответно за развитието;

10.  отбелязва, че мерките срещу насилието, основано на пола, трябва да бъдат насочени към премахването на насилието в интернет, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, и да спомагат за създаването на безопасна онлайн среда за жените и момичетата;

11.  потвърждава дълготрайната си опозиция спрямо смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава за незабавен мораториум върху екзекуциите в държавите, в които смъртното наказание все още се прилага;

12.  призовава за анализа на конкретни данни относно насилието, основано на пола, с оглед по-добро приспособяване на действията, предприемани за подобряване на положението на жените в определени региони;

13.  приветства предложението, представено от Комисията на 4 март 2016 г., за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, която е първият правно обвързващ международен инструмент за предотвратяване и борба с насилието срещу жените; счита, че това ще придаде по-голяма ефективност и съгласуваност на вътрешните и външните политики на ЕС и ще засили отговорността и ролята на ЕС в борбата с насилието срещу жените и насилието, основано на пола, на международно равнище; настоятелно призовава Комисията и Съвета да направят всичко възможно, за да може ЕС да подпише и сключи Конвенцията, като същевременно насърчават 14-те държави членки, които още не са сторили това, да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул, и да гарантират правилното прилагане на Конвенцията;

14.  призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок проект на стратегия на ЕС за борба срещу насилието, основано на пола, която да включва законодателен инструмент за борба със и предотвратяване на всички форми на насилие над жени в ЕС;

15.  изразява съжаление за отсъствието на политики за предотвратяване на насилието, основано на пола, за липсата на подкрепа за жертвите и за високото равнище на безнаказаност на извършителите в редица държави; призовава ЕСВД да обменя добри практики с трети държави относно законодателни процедури и програми за обучение на полицейски, съдебни и държавни служители; настоятелно призовава ЕС да подкрепи организациите на гражданското общество, работещи в областта на защитата на правата на човека и за насърчаване на равенството между половете в трети държави, както и да си сътрудничи тясно с международни организации, активни в областта на равенството между половете, за създаване на взаимодействия и за насърчаване на овластяването на жените;

16.  признава, че в световен мащаб средната възраст на прибягване до проституция е между 12 и 14 години, както и че проституцията и сексуалната експлоатация са въпроси, силно свързани с пола, и са форма на основано на пола насилие, които противоречат на принципите на правата на човека, основен принцип сред които е равенството между половете; призовава международната общност да разработи конкретни мерки за намаляване на търсенето на жени, момичета, мъже и момчета за извършване на проституция като ключова стратегия за предотвратяване и намаляване на трафика на хора;

17.  призовава за прилагането на закони и политики, които са насочени директно към извършителите, с цел намаляване на търсенето на сексуална експлоатация, като същевременно се декриминализират проституиращите лица и им бъдат предоставяни услуги за подкрепа, включително висококачествена социална, правна и психологическа помощ за желаещите да спрат да проституират;

18.  подчертава, че свързаните с пола стереотипни представи са сред основните причини за нарушенията на правата на жените и неравенството между мъжете и жените, и подчертава, че е важно да се води борба срещу стереотипите, които подсилват подчиненото положение на жените в обществото и които са една от основните причини за неравенството между мъжете и жените, нарушаването на правата на жените и насилието въз основа на пола; подчертава значението на провеждането на кампании за повишаване на осведомеността, насочени към всички слоеве на обществото, на определянето на стратегии за насърчаване на жените и ангажиране на мъжете, на по-голямото участие на медиите и на интегрирането на въпросите, свързани с пола, в образованието и във всички политики и инициативи на ЕС, по-специално в рамките на външната дейност, сътрудничеството, помощта за развитие и хуманитарната помощ; призовава ЕСВД и Комисията да подчертаят ролята на мъжете и момчетата в качеството както на обекти, така и на носители на промяната, в рамките на кампаниите за повишаване на информираността и осведомеността относно правата на жените; изтъква, че трябва да се обърне специално внимание на конституционните, законодателните или регулаторните разпоредби, които дискриминират жените въз основа на техния пол;

19.  отново подчертава, че браковете с деца, ранните и принудителните бракове и неналагането на спазването на разпоредбите за законна минимална възраст за сключване на брак представляват нарушение на правата на детето и пречка пред овластяването на жените;

20.  поддържа становището, че органите на властта трябва да поемат ангажимент да провеждат образователни кампании, насочени към мъжете и по-младите поколения, с цел привличане на мъжете и момчетата като партньори, като същевременно се предотвратяват и постепенно се премахват всички форми на насилие, основано на пола, и се насърчава овластяването на жените;

21.  подчертава необходимостта от увеличаване на достъпа на жените и момичетата до всички равнища на образование и от премахване на всички пречки пред ученето, особено в най-бедните и маргинализираните общности, както и необходимостта от оказване на подкрепа за професионалното обучение на жените и програмите за обучение в областта на равенството между половете, предназначени за работещите в сферата на образованието в трети държави, тъй като е доказано, че образованието на жените и момичетата значително подобрява бъдещите им перспективи; настоятелно призовава ЕС да включи този приоритет във всички свои дипломатически и търговски дейности и дейности в областта на сътрудничеството за развитие и препоръчва да се разглежда и прилага съобразеното с принципа на равенство между половете бюджетиране във всички програми и мерки, предлагащи финансиране в областта на образованието и обучението за жени и момичета; отбелязва необходимостта от продължаване на образованието на децата, младите хора и жените в бежанските лагери и зоните на конфликт, както и в болниците;

22.  настоятелно призовава всички държави членки да ускорят изпълнението на задълженията и ангажиментите във връзка с правата на жените, произтичащи от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, които са част от Пекинската платформа за действие, както и да подкрепят организациите на гражданското общество, чиято дейност има за цел да насърчи равенството между половете;

23.  изразява загриженост относно сектора на сурогатното майчинство, което третира телата на жените като стока на международния пазар за репродуктивни услуги, и изразява съжаление във връзка с факта, че този сектор експлоатира най-вече уязвими жени, предимно от южното полукълбо;

24.  осъжда факта, че всяка година над 500 000 жени по света умират по време на раждане(2) и че сексуалните и репродуктивните права на жените често биват нарушавани; подчертава, че качественото здравеопазване на достъпни цени и всеобщото зачитане на сексуалните и репродуктивните услуги и образование и достъпът до тях оказват принос за предродилните грижи и за способността да се избегнат високорисковите раждания и да се намали детската смъртност;

25.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да признаят неотменимото право на жените и момичетата на защита от физическо нараняване, правото им да вземат решения свободно, не на последно място по отношение на правото на достъп до доброволно семейно планиране, здравни услуги за майките и безопасни и законни услуги за извършване на аборт, които са важни начини за спасяване на живота на жените, както и правото им да не бъдат обект на насилие, включително на генитално осакатяване, ранен и принудителен брак и изнасилване от съпруга;

26.  призовава ЕС и международната общност да работят активно за постигането на новата цел за устойчиво развитие по отношение на равенството между половете (цел за устойчиво развитие № 5) и да отделят все повече финансиране за нея, като същевременно продължат да отдават значение на достъпа до всеобхватно сексуално образование и на всеобщия достъп до сексуални и репродуктивни права и здраве;

27.  изразява съжаление относно факта, че жените по света продължават да са изправени пред големи предизвикателства при намирането и запазването на достойни работни места, както се посочва в доклада на Световната организация на труда, озаглавен „Жените на работното място – 2016 г.“;

28.  изразява съжаление във връзка с това, че стъкленият таван за жените в бизнеса, разликата в заплащането на жените и мъжете и ограниченията от страна на обществото по отношение на предприемаческата дейност на жените продължават да бъдат явления, които се срещат в цял свят; призовава за предприемане на инициативи за допълнително овластяване на жените, особено в областта на самостоятелната заетост и МСП;

29.  изразява съжаление, че твърде често жените са дискриминирани спрямо мъжете по отношение на достъпа до финансови ресурси, например банкови заеми; подчертава факта, че овластяването на жените в сферата на предприемачеството се оказа важен фактор за стимулиране на икономиката, а в дългосрочен план – за борбата с бедността;

30.  препоръчва да се обмисли възможността за разработване и приемане на задължителен международен инструмент на равнище ООН в областта на основаното на пола насилие, който да включва специален орган за мониторинг; препоръчва да се обсъди и да се прилага бюджетирането, съобразено с принципа на равенство между половете, във всички програми и мерки, които предлагат финансиране в областта на образованието и обучението за жените и момичетата;

31.  призовава Комисията и държавите – членки на ЕС, да прилагат бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, във всички съответни случаи, в които се отпускат средства от ЕС;

32.  изтъква необходимостта да се гарантира, че специалистите в сферата на здравеопазването, полицейските сили, прокурорите, съдиите, дипломатите и представителите на мироопазващите сили както в рамките на ЕС, така и в трети държави, са подходящо обучени относно това как да предоставят помощ и подкрепа на жертвите на насилие, и по-специално на жените и децата, в ситуации на конфликт и операции на място;

33.  изразява съжаление във връзка с факта, че в някои трети държави сключването на брак между възрастни и малолетни лица е законно, като в някои случаи съпругите са дори под 9-годишна възраст (деца булки);

34.  изтъква, че равенството между половете не е ограничено до мъжете и жените, а трябва да обхваща цялата общност на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица;

35.  изразява загриженост, че през последните години в редица държави придобиват популярност крайно десни движения и движения против равенството между половете; тези движения поставят под съмнение постиженията в областта на правата на жените, равенството между половете и правата на мигрантите и имат за цел да блокират законите и политиките в защита на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица срещу престъпленията от омраза и дискриминацията;

36.  изразява съжаление и осъжда факта, че в някои трети държави хомосексуалността е престъпление, което в някои случаи се наказва със смърт; призовава ЕС и държавите членки да работят усилено в рамките на своята външна политика за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица;

37.  посочва необходимостта от интегриране в по-голяма степен на въпросите, свързани с принципа на равенство между половете, в хуманитарната помощ на ЕС;

38.  изразява дълбокото си съжаление относно липсата на равенство между половете в сферата на политиката, както и по повод на недостатъчното представителство на жените в процеса на вземане на политически, социални и икономически решения, като това подкопава правата на човека и демокрацията; счита, че правителствата следва да се стремят към равнопоставеност на половете в процесите на изграждане и поддържане на демокрацията и да се борят срещу всички форми на дискриминация между двата пола в обществото; подчертава, че докладите от мисиите за наблюдение на избори предоставят точни насоки за политическия диалог на ЕС с трети държави с оглед на подобряването на участието на жените в изборния процес и в демократичния живот в държавите;

39.  припомня, че Планът за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие (GAP) е един от основните инструменти на ЕС за подобряване на равенството между половете в трети държави, и поради това счита, че вторият план за действие относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие (GAP2) следва да бъде под формата на съобщение на Комисията; призовава Комисията да вземе под внимание резолюцията на Парламента относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие;

40.  призовава ЕС да преразгледа своите политики в областта на международната търговия и да приеме подход, в рамките на който правата на човека, както и трудовите, потребителските и екологичните права да бъдат водещи и да обуславят транснационалните и националните инвестиции и търговия;

41.  настоятелно призовава ЕС да гарантира, че гаранциите по отношение на равенството между половете и основните права на човека, по-специално по отношение на жените и момичетата, са включени в националните стратегии за правата на човека и политическите диалози, както и във всички икономически и търговски споразумения на ЕС с държави извън ЕС като правно обвързващи клаузи; призовава съответствието с основните ценности на ЕС да се превърне в критерий за отпускане на бюджетна подкрепа;

42.  изтъква, че европейските дружества, които извършват дейност в световен мащаб, трябва да изпълняват ключова роля за насърчаване на равенството между половете, тъй като могат да бъдат модели за подражание;

43.  подчертава, че е важно да се въведат положителни мерки, например системи на квоти, за насърчаване на участието на жените в политическите органи и в демократичния процес, както и във вземането на решения в сферата на икономиката;

44.  призовава за използване на чувствителни към аспектите на пола количествени и качествени показатели, както и за систематично и навременно събиране на разбити по полов признак данни като част от процеса на наблюдение и оценка на новия план за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие;

45.  изразява съжаление по повод на факта, че някои държави все още ограничават участието на жените в изборите;

46.  подчертава, че международната общност е определила положението на жените с увреждания като приоритет; припомня заключенията на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН, в които се заявява, че политиките и програмите за справяне с насилието срещу жени и момичета с увреждания следва да бъдат разработвани в тясно партньорство с лицата с увреждания, като се признава тяхната автономност, както и с организациите на лицата с увреждания; подчертава необходимостта от редовен надзор на институциите и подходящо обучение на лицата, полагащи грижи; призовава ЕС да включи борбата с дискриминацията, основана на увреждане, в политиките си в областта на външната дейност, сътрудничеството и помощта за развитие, включително в Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

47.  осъжда случаите на нарушаване на правата на човека, свързани предимно с тормоз и сексуално насилие, на които са подложени жени, живеещи в окупирани територии в евро-средиземноморския регион, и които се използват от окупационните сили като механизъм за сплашване на цялото общество в усилията му за извоюване на законното му право на самоопределение; насочва вниманието към ролята на жените за опазването на мира, насърчаването на диалога и разрешаването на конфликти, с цел да се противопостави на нарушаването на правата на жените в eвро-средиземноморския регион и да ги защити от всякаква форма на насилие, включително насилие от страна на чуждестранни окупационни сили;

48.  призовава държавите членки, в които миграционната криза е довела до значително влошаване на защитата на правата на жените, да наблюдават бежанските центрове и техните непосредствени околности с цел предотвратяване на актове на насилие, включително сексуално насилие, и изправяне на извършителите пред съда;

49.  изтъква уязвимостта на мигрантите, бежанците и търсещите убежище лица, по-специално на жените, младите хора или членовете на маргинализирани групи, както и спешната нужда от разработване на безопасни и законни канали за миграция, като същевременно се гарантира достъп за събиране на семействата, безплатно държавно образование, здравни услуги, по-специално грижи, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, заетост, жилищно настаняване и психологическа подкрепа, като се дава възможност за извършване на хуманитарни посещения; призовава държавите членки да гарантират, че правата на жените мигранти или бежанци, като например достъпа до визи, правата на законно пребиваване и социалните права, се предоставят индивидуално, а не въз основа на тяхното гражданско състояние или брачни връзки;

50.  подчертава факта, че масовото движение на мигранти и търсещи убежище лица излага в непропорционална степен жените и момичетата на насилие и дискриминация, основани на пола, в държавите на транзитно преминаване и държавите на местоназначение; отбелязва, че някои жени и момичета бежанци и мигранти стават жертва на сексуално насилие от страна на контрабандистите на мигранти и трафикантите на хора; призовава агенциите на ЕС и правоприлагащите органи на държавите членки да обучават персонала си по подходящ начин, като се вземат под внимание специфичните потребности и уязвимостта на жените и момичетата бежанци;

51.  изразява дълбоко съжаление, че ромите, по-специално жените от ромски произход, все още са обект на широко разпространена дискриминация и антиромски настроения, което подхранва цикъла на неравностойното положение, изключването, сегрегацията и маргинализацията; призовава ЕС и държавите членки да зачитат в пълна степен човешките права на ромите, като гарантират правото им на образование, медицински грижи, заетост, жилищно настаняване и социална закрила;

52.  призовава да се инвестира в жените и младите хора, тъй като това е ефективен начин за борба срещу бедността и по-специално срещу бедността сред жените;

53.  изтъква колко важно е да се продължи борбата с разликата в заплащането на жените и мъжете и да се ускори процесът за постигане на изразените в проценти цели на Комисията за жените на ръководни длъжности;

54.  отхвърля всички законови и подзаконови разпоредби или натиск от страна на правителството, които налагат неправомерни ограничения на свободата на изразяване на мнение, по-специално на жените и други категории полове;

55.  изразява съжаление по повод на факта, че жените са слабо представени в процеса на вземане на икономически, политически и социални решения; счита, че представителството на жените в процеса на вземане на икономически, политически и социални решения е въпрос от сферата на основните права и демокрацията; препоръчва да се въведат системи за равенство между половете и квоти за жените и мъжете като законно временно средство за насърчаване на участието на жените в политическите органи и демократичния процес, по-специално като кандидати, както и да се приеме законодателство с оглед на постигането на същата цел от големите държавни и частни дружества;

56.  настоятелно призовава държавите членки, Комисията и ЕСВД да насочат вниманието си към икономическата и политическата еманципация на жените в развиващите се страни, като насърчават участието им в стопанската дейност и в изпълнението на местни и регионални проекти за развитие;

57.  насърчава жените да участват активно в профсъюзите и други организации, тъй като това ще допринесе значително за отразяването на аспектите, свързани с пола, в условията на труд;

58.  призовава за укрепване на правата на възрастните хора и по-конкретно на възрастните жени чрез борба с всички форми на дискриминация и като им се помогне да живеят достоен и сигурен живот като пълноценни членове на обществото.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

5

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, João Pimenta Lopes, Liliana Rodrigues, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Linnéa Engström, Rosa Estaràs Ferragut, Mariya Gabriel, Constance Le Grip, Marc Tarabella, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Doru-Claudian Frunzulică

(1)

http://www.unfpa.org/sites/default/files/pub-pdf/swp08_eng.pdf

(2)

Източник: УНИЦЕФ.


ANNEX I

INDIVIDUAL CASES RAISED BY THE EUROPEAN PARLIAMENT BETWEEN JANUARY AND DECEMBER 2015

COUNTRY

Individual

BACKGROUND

ACTION TAKEN BY THE PARLIAMENT

AFGHANISTAN

Seven Hazari people (two women, four men and a little girl)

 

 

In its Resolution, adopted on 26 November 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the barbaric murder and beheading of seven Hazari people (two women, four men and a little girl) in the south-eastern Afghan province of Zabul on the border with Pakistan;

- Condemns the attacks by the Taliban, Al Qaeda, ISIL and other terrorist groups against Afghan civilians, the Afghan National Defence and Security Forces, democratic institutions and civil society, which are causing record numbers of casualties; stresses that protection of the Hazara community, as a group particularly vulnerable to Taliban and Daesh/ISIL terrorist violence, should be a priority for the Afghan Government;

- Extends its condolences to the bereaved families, particularly of the recent victims of horrific killings in the Hazara community;

- Calls for support for the Afghan authorities to take swift and appropriate action to ensure that the killers of innocent civilians are brought to justice and to reaffirm the rule of law in the country;

- Calls on the Afghan authorities to ensure that security force personnel implicated in serious human rights violations, including those having command responsibility over forces committing abuses, are credibly and impartially investigated and disciplined or prosecuted as appropriate;

 

Letters of concern were sent on 11 March and 24 November 2015.

 

ALGERIA

Rachid Aouine, Youssef Sultani, Abdelhamid Brahimi and Ferhat Missa

 

 

 

 

 

 

 

Mohamed Rag

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Khencha Belkacem,

Brahimi Belelmi, Mazouzi Benallal, Azzouzi Boubakeur, Korini Belkacem, Bekouider Faouzi, Bensarkha Tahar and Djaballah Abdelkader

 

 

 

 

Four labour rights activists, Rachid Aouine, Youssef Sultani, Abdelhamid Brahimi and Ferhat Missa, members of the CNDDC in the town of El Oued, were arrested and charged for instigating a gathering. Two of them were acquitted, but Rachid Aouine was sentenced and Youssef Sultani is free facing trial.

 

Mohamed Rag, a labour rights activist from the National Committee for the Defence of the Rights of the Unemployed (Comité National pour la Défense des Droits des Chômeurs, CNDDC) in the town of Laghouat, was arrested on 22 January 2015 and sentenced to 18 months in prison and a fine of DZD 20 000 for ‘assaulting a security force agent in the exercise of his duties’, and whereas his sentence was confirmed upon appeal on 18 March 2015.

 

On 28 January 2015 in the town of Laghouat, eight labour rights activists, members of the CNDDC – Khencha Belkacem, Brahimi Belelmi, Mazouzi Benallal, Azzouzi Boubakeur, Korini Belkacem, Bekouider Faouzi, Bensarkha Tahar and Djaballah Abdelkader – were arrested when they assembled in front of the city court to demand that Mohamed Rag be released. These eight activists were subsequently sentenced last March to one year in prison with a 6-month suspended sentence and a fine of DZD 5000.

 

In its Resolution, adopted on 30 April 2015, the European Parliament:

- Expresses its concern at the arrest and detention of activists Rachid Aouine, Mohamed Rag, Khencha Belkacem, Brahimi Belelmi, Mazouzi Benallal, Azzouzi Boubakeur, Korini Belkacem, Bekouider Faouzi, Bensarkha Tahar and Djaballah Abdelkader, as they are being detained in spite of the fact that their activities are fully permissible under Algerian law and in line with the international human rights instruments which Algeria has ratified;

- Calls also on the Algerian authorities to ensure and guarantee the right to freedom of expression, association and peaceful assembly, and to take appropriate steps to ensure the safety and security of civil society activists and human rights defenders and their freedom to pursue their legitimate and peaceful activities;

- Recalls the recommendation to the Algerian Government by the United Nations Special Rapporteur on the promotion and protection of the right to freedom of opinion and expression to revoke the decree of 18 June 2001 banning peaceful protests and all forms of public demonstration in Algiers and to establish a system of simple notification rather than prior authorisation for public demonstrations;

- Calls on the Algerian authorities to repeal Law 12-06 on associations and to engage in a genuine dialogue with civil society organisations in order to frame a new law that is in conformity with international human rights standards and the Algerian Constitution;

 

ANGOLA

José Marcos Mavungo

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Arão Bula Tempo

 

 

 

 

 

 

 

 

Rafael Marques

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Luaty Beirão

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Captain Zenóbio Lázaro Muhondo Zumba

 

 

 

Followers of the religious sect Luz do Mundo

 

On 14 March 2015 human rights activist José Marcos Mavungo was arrested without a warrant, and on 28 August 2015 prosecutor António Nito asked the court in the Angolan province of Cabinda to sentence Mavungo to 12 years imprisonment on the charge of inciting rebellion, despite no evidence being presented that he had committed any crime.

 

Lawyer Arão Bula Tempo was arrested on the same day for alleged involvement in the organisation of the same protest. Arão Bula Tempo was subsequently released on 13 May 2015 pending his trial on sedition charges.

 

Journalist and human rights activist Rafael Marques was condemned on 28 May 2015 to a 6-month jail term suspended for two years for the publication in 2011 of the book, ‘Blood Diamonds: Corruption and Torture in Angola’, which detailed more than 100 killings and hundreds of cases of torture allegedly perpetrated by security guards and soldiers in the diamond fields of the Lundas region; whereas the complaints submitted by Marques to the Public Prosecutor concerning human rights violations in the Lundas region were not subject to investigation.

 

15 youth activists were arrested between 20 and 24 June 2015 in connection with a private political discussion, detained and indicted for “preparing acts pursuant to a coup d’etat”. Among these activists was Luaty Beirão, who is an Angolan rapper known for his political activism.

To protest against the charge and his continued imprisonment, Beirão had gone on hunger strike.

 

Captain Zenóbio Lázaro Muhondo Zumba was subsequently arrested on 30 June 2015 on the grounds of alleged links with the 15 activists arrested.

 

On 16 April 2015, police and defence forces killed scores of pilgrims on Mount Sumi, in Angola’s central highlands, to avenge the deaths of eight police officers, allegedly at the hands of members of a Christian sect known as Luz do Mundo.

 

In a botched operation, the police officers were killed as they attempted to arrest the sect leader, José Kalupeteka, during worship. More than 3,000 followers, from many parts of the country, had camped at Mount Sumi for the sect’s summit.

 

In its Resolution, adopted on 10 September 2015, the European Parliament:

- Calls on the Angolan authorities to immediately and unconditionally release all human rights defenders, including Marcos Mavungo and the 15+1 activists arrested in June 2015, and to drop all charges against them; calls also for the immediate and unconditional release of any other activists, prisoners of conscience or political opponents arbitrarily arrested and detained solely for their political views, journalistic work or participation in peaceful activities;

- Urges the authorities to ensure that no acts of torture or ill-treatment are performed on the detainees and to guarantee full protection and access to their families and lawyers;

- Calls on the Angolan authorities to immediately put an end to cases of arbitrary arrest, illegal detentions and torture by the police and security forces; reiterates that prompt, impartial and thorough investigations must be carried out into all allegations of human rights violations, including torture, by police and security forces and that the perpetrators be brought to justice;

- Urges the Angolan judicial authorities to assert their independence from any political instrumentalisation and to ensure the protection of rights recognised by legal instruments, such as access to justice and the right to a fair trial;

- Urges the Angolan Government to conduct an urgent, transparent and credible inquiry into the Huambo massacre, and to provide support to the survivors who have been displaced; echoes the UN calls for an international and independent complementary investigation;

- Remains concerned that measures to combat violence against women and children have not been implemented; calls on the authorities to strengthen the fight against harmful traditional practices, such as the stigmatisation of children accused of sorcery;

 

Regarding the situation of Luaty Beirão, a letter of concern was sent on 20 October 2015.

AZERBAJIAN

Leyla Yunus, Arif Yunus, Rasul Jafarov and Rasim Aliyev

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Intigam Aliyev

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Rauf Mirkadirov

 

 

 

 

 

 

Ilgar Mammadov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Anar Mammadli

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Omar Mammadov,

Abdul Abilov, Elsever Murselli

 

 

 

 

 

Khadija Ismayilova,

Tofiq Yaqublu,

Nijat Aliyev, Araz Guliyev, Parviz Hashimli, Seymur Hezi, Hilal Mammadov and Taleh Khasmammadov

 

Emin Milli

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Emin Huseynov

 

Leyla Yunus is the well-known director of the Institute for Peace and Democracy. She has been imprisoned together with her husband, the historian Arif Yunus, and Rasul Jafarov, the chair of Azerbaijan’s Human Rights Club on apparent politically motivated charges. Leyla Yunus has been subjected to acts of violence in prison committed by her cellmate, and no measures have been taken to punish the cellmate or to ensure the protection of Ms Yunus. In addition, Ms Yunus’s health has deteriorated in prison and no suitable medical care has been provided.

 

Intigam Aliyev is the chair of Azerbaijan’s Legal Education Society and a human rights lawyer who has defended more than 200 cases before the European Court of Human Rights in the areas of infringement of freedom of speech, the right to a fair trial and electoral law in Azerbaijan, was arrested on 8 August 2014 and subjected to three month’s detention on criminal charges.

 

Rauf Mirkadirov is an investigative journalist with the leading Russian-language newspaper ‘Zerkalo’ who held on pre-trial detention on charges of treason.

 

The European Court of Human Rights (ECHR) has issued numerous rulings in cases of breaches of human rights in Azerbaijan, the latest being on 22 May 2014 in the case of Ilgar Mammadov, chair of the Republican Alternative Civic Movement (REAL); in which despite it being ruled that his detention was politically motivated, the authorities refused to release him.

 

Anar Mammadli is the chair of the Election Monitoring and Democracy Studies Centre (EMDS), Both were sentenced to prison terms of, respectively, 5 years and 6 months and 3 years and 6 months, on charges ranging from tax evasion to illegal entrepreneurship.

 

Social media activists Omar Mammadov, Abdul Abilov and Elsever Murselli were sentenced to between 5 and 5.5 years’ imprisonment on charges of drug possession, none of them having access to a lawyer of their own choosing and all complaining of ill-treatment in police custody.

 

8 activists of the non-governmental youth movement NIDA were convicted on charges of hooliganism, drug possession and possession of explosives, as well as intent to cause public disorder.

 

Emin Milli is a writer and dissident from Azerbaijan, Milli was imprisoned in 2009 for two and a half years for his critical views about the government. He was conditionally released in November 2010, after serving 16 months of his sentence, in part due to strong international pressure on the government of Azerbaijan.

 

Emin Huseynov is an Azerbaijani journalist and chairman of the country’s leading media rights group, the Institute for Reporters’ Freedom and Safety (IRFS). Huseynov was forced into hiding in August 2014, amidst widespread repression of journalists and human rights activists, and was sheltered in the Swiss embassy in Baku until 12 June, when he travelled to Switzerland on a humanitarian visa. His application for asylum was approved four months later.

 

In its Resolution, adopted on 10 September 2015, the European Parliament:

- Calls for the immediate and unconditional release from jail of all political prisoners, human rights defenders, journalists and other civil society activists, including Khadija Ismayilova, Leyla Yunus and Arif Yunus, Anar Mammadli, Rasul Jafarov, Intigam Aliyev, Rauf Mirkadirov, Omar Mammadov, Tofiq Yaqublu, Nijat Aliyev, Araz Guliyev, Parviz Hashimli, Seymur Hezi, Hilal Mammadov, Taleh Khasmammadov and Ilgar Mammadov, in line with the judgment of the European Court of Human Rights (ECHR), and calls for all charges against them to be dropped and for the full restoration of their political and civil rights and public image;

- Calls for a prompt investigation into the death of the journalist and IRFS chair Rasim Aliyev; notes with concern the allegations put forward by a group of journalists that Mr Aliyev died because he had not received appropriate assistance from the doctors assigned to him in the hospital;

- Urges the government of Azerbaijan to fully cooperate with and implement the recommendations of the Council of Europe’s Venice Commission and Commissioner for Human Rights, the UN special procedures in regard to human rights defenders, the rights of freedom of association and peaceful assembly, freedom of expression and arbitrary detention, with the aim of amending its legislation and adapting its practices in full conformity with the conclusions of the experts;

- Calls on the government of Azerbaijan to immediately end its crackdown on civil society and human rights work, ensuring that independent civil society groups and activists can operate without undue hindrance or fear of persecution, including by repealing the laws severely restricting civil society, unfreezing bank accounts of non-governmental groups and their leaders, and allowing access to foreign funding;

- Deplores the continued actions taken by the Azerbaijani government to curb contacts between civil society groups, youth activists and intellectuals in Armenia and Azerbaijan, which are of extreme importance for bridging the long hostility between the two countries; in this regard, again recalls the important work done in this area by Leyla and Arif Yunus;

- Calls on the Azerbaijani authorities to respect freedom of the press and media, both in legislation and in practice and both online and offline, to guarantee freedom of expression in line with international standards and to end censorship of criticism of the government via media outlets;

- Calls on the EU authorities to conduct a thorough investigation into the corruption allegations against President Aliyev and members of his family revealed by the work of the investigative journalist Khadija Ismaylova;

BAHRAIN

Nabeel Rajab

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Abdulhadi-al-Khawaja

 

 

 

Ibrahim Sharif

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Naji Fateel

 

Zainab Al-Khawaja

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Zainab Al-Khawaja

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Sheikh Ali Salman

 

Nabeel Rajab is the President of the Bahrain Centre for Human Rights (BCHR) and Deputy Secretary General of the International Federation for Human Rights (FIDH). He was convicted to three years in prison in August 2012 on charges of calling for and participating in ‘illegal gatherings’ and ‘disturbing public order’ between February and March 2011. His sentence was reduced to two years in prison on appeal. Before this imprisonment Mr Rajab was repeatedly detained for peacefully expressing criticism of the government during the pro-democracy protests that erupted Bahrain in 2011.

 

On Friday 29 November 2013 Nabeel Rajab had served three-quarters of his two year sentence and had become legally eligible for release. A third request for early release was submitted on 21 January 2014 to the Court, but was rejected.

The United Nations Working Group on Arbitrary Detention has described the detention of Mr Nabeel Rajab as arbitrary.

 

Nabeel Rajab was arrested on 1 October 2014 after his visit to the Subcommittee on Human Rights of the European Parliament on accusations of posting tweets about a group of his countrymen allegedly cooperating with IS/Daesh. He was charged with insulting a public institution and the army.

 

Abdulhadi-al-Khawaja, who has Danish nationality, is the founder of the BCHR and the regional coordinator of Front Line Defenders and Ibrahim Sharif is the Secretary General of the National Democratic Action Society. On 22 June 2011, they were sentenced to life in prison by a special military court. The legal process came to a conclusion after 3 years of appeals and the sentences were upheld.

 

Naji Fateel is a Bahraini human rights activist and a member of the Board of Directors of the Bahraini human rights NGO Bahrain Youth Society for Human Rights (BYSHR). He has been imprisoned since 2007, tortured and also under death threats during the period of the Bahraini uprising (dated February 2011)

 

Zainab Al-Khawaja is a human rights defender and leading social media activist in Bahrain. She has been a crucial figure in the pro-democracy uprising that started in Bahrain in February 2011. She has suffered legal harassment, arrest, imprisonment, denial of procedural rights, and undertaken hunger strikes in defence of human rights in Bahrain.

 

Sheikh Ali Salman is the Secretary General of Bahrain’s main opposition party al-Wefaq. He was sentenced to four years in prison in the context of anti-government protests which erupted in 2011 at the height of the region’s ‘Arab Spring’ uprisings. His lawyers have reportedly been prevented by the court from presenting oral arguments and have not been provided with any meaningful opportunity to examine the evidence. A group of United Nations independent experts, part of what is known as the Special Procedures of the Human Rights Council, have urged the Bahraini authorities to release Sheikh Ali Salman

 

In its Resolution, adopted on 9 July 2015, the European Parliament:

- Calls for the dropping of charges and immediate and unconditional release of all human rights defenders, political activists and other individuals detained and charged with alleged violations related to the rights of expression, peaceful assembly and association,

including Nabeel Rajab, Sheikh Ali Salman and the ‘Bahrain 13’;

- Calls on the Bahraini authorities to pursue the national consensus dialogue with a view to finding lasting and inclusive national reconciliation and sustainable political solutions for the crisis; notes that in a sustainable political process legitimate and peaceful criticisms should be expressed freely; reminds the Bahraini authorities, in this context, that engaging the Shia majority and its peaceful political representatives on the basis of human dignity, respect and fairness should be an indispensable element of any credible strategy for national reconciliation and sustainable reform;

- Welcomes the early release from prison of opposition leader Ibrahim Sharif in June 2015 after he was given a royal pardon; believes this decision to be a welcome and important step in the process of promoting trust and confidence in Bahrain;

 

Regarding the situation of Sheikh Ali Salman, a letter of concern was sent on 14 January 2015.

BANGLADESH

Hana Shams Ahmed

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Taslima Nasreen

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Faisal Arefin Dipan

 

 

 

 

 

Niladri Chatterjee, alias Niloy Neel, Faisal Arefin Dipan, Ananta Bijoy Das, Washiqur Rahman Babu and Abhijit Roy

 

 

 

 

 

 

 

Ahmed Rajib Haider

 

Hana Shams Ahmed is the coordinator of the International Chittagong Hill Tracts Commission (CHTC). On 27 August 2014 she and her friend were brutally attacked by 8 to 10 members of Somo Odhikar Andolon during a private visit to Shoilopropat in Bandarban in the Chittagong Hill Tracts. Four members of the police Detective Branch (DB) who were supposedly providing them with security did not intervene, and even disappeared while the assault was taking place.

Taslima Nasreen is a Sakharov Prize winner known for her powerful writings on the oppression of women and her unflinching criticism of religion, despite her forced exile and multiple fatwas calling for her death. Because of her thoughts and ideas some of her books are banned in Bangladesh, and she has been banned from Bengal, both from Bangladesh and the West Bengal part of India. In the face of continuing threats, Nasreen has had to leave her homeland and sight refuge in Europe several times. Religious fundamentalists have called for the writer to be put to death. A court issued a warrant for her arrest and threatened to confiscate her assets.

The National Human Rights Commission of Bangladesh in 2014 supported her right to return home. A campaigner against religious extremism in all religions, Nasreen urged support for the secular movements in Bangladesh to counteract the rise of Islamic fundamentalism, in a visit to the European Parliament in June 2013. In November 2013, she participated in the Sakharov Prize Network Conference.

Faisal Arefin Dipan, a publisher at the Jagriti Prokashoni publishing house, was brutally murdered with machetes inside his office in Dhaka.

Niladri Chatterjee, alias Niloy Neel, Faisal Arefin Dipan, Ananta Bijoy Das, Washiqur Rahman Babu and Abhijit Roy were five secular bloggers and journalists murdered in Bangladesh in 2015 for having used their fundamental right to free speech on political, social and religious issues. Islamist extremist groups have claimed responsibility for several killings.

 

Prominent blogger Ahmed Rajib Haider was murdered in 2013.

 

In its Resolution, adopted on 26 November 2015, the European Parliament:

- Condemns the increasing attacks of Islamist extremists against secularist writers, bloggers, religious minorities and foreign aid workers; deplores the loss of life and offers its sincere condolences to the victims and their families;

- Calls on the Bangladesh authorities to further condemn the ongoing horrendous acts against freedom of expression and to act to bring an immediate end to all acts of violence, harassment, intimidation and censorship against journalists, bloggers and civil society;

- Urges the Bangladesh Government to take the necessary measures to prevent more killings by taking effective measures to protect writers, publishers and other people who have received threats, not only by providing special physical protection to those who are potential targets of violence, but also by opening public debates that challenge extremist views of all kinds;

- Calls on the Bangladesh authorities to restore the full independence of the media, to drop all charges against publishers and journalists who have published content critical of the government, to allow the immediate re-opening of all media houses which were closed, and to restore immediately full and unhindered access to all forms of publications, including electronic ones;

 

A letter of concern was sent on 17 April 2015.

BELARUS

Maksim Piakarski, Vadzim Zharomski and Viachaslau Kasinerau

 

Youth activists Maksim Piakarski, Vadzim Zharomski and Viachaslau Kasinerau have been detained and are being prosecuted on suspicion of ‘malicious hooliganism’ as disproportionate, and have been suffering violence.

 

In its Resolution, adopted on 10 September 2015, the European Parliament:

- Remains deeply concerned by the human rights and fundamental freedoms situation in Belarus, as well as by the shortcomings observed during previous elections by independent international observers and the active persecution of the opposition leaders after the elections;

- Welcomes the recent release of the remaining political prisoners; calls on the Belarusian Government to rehabilitate the released political prisoners and to fully restore their civil and political rights; stresses that this could be a potential first step towards improving relations between the European Union and Belarus; points out, however, that similar steps in the past were rather token gestures and neither contributed to improving the situation of Belarusian society nor improved relations with the EU;

- Expects the authorities to stop the harassment of independent media for political reasons;

- Expresses its concern about the recent detention and ongoing criminal prosecution of youth activists Maksim Piakarski, Vadzim Zharomski and Viachaslau Kasinerau on suspicion of ‘malicious hooliganism’ as disproportionate, and strongly condemns the violence they have suffered;

BURUNDI

Bob Rugurika

 

Three elderly Italian nuns, Lucia Pulici, Olga Raschietti and Bernadetta Boggian

 

 

 

 

 

 

 

 

Pierre Claver Mbonimpa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Marguerite Barankitse, Antoine Kaburahe and Bob Rugurika

 

On 20 January 2015 the Burundian authorities arrested and detained the human rights defender Bob Rugurika, director of Radio Publique Africaine (RPA), following his refusal to reveal his sources days after his radio station broadcast a series of investigative reports concerning the killing in September 2014 of three elderly Italian nuns, Lucia Pulici, Olga Raschietti and Bernadetta Boggian, in Kamenge, a town north of Bujumbura.

Pierre Claver Mbonimpa is a leading human rights defender and President of the Association for the Protection of Human Rights and Detained Persons (Association pour la protection des droits humains et des personnes détenues, APRODH) who was arrested on 15 May 2014 and later charged with ‘threatening the external security of the state’ and ‘threatening the internal security of the state by causing public disorder’ and has been in pre-trial detention since he was taken in for questioning.

 

Mr Mbonimpa’s work in the defence of democracy and human rights in Burundi over the past two decades and more has earned him several international awards and widespread recognition domestically and beyond. The charges against him relate to comments he made on Radio Publique Africaine (RPA) on 6 May 2014 that the youth wing of the ruling party CNDD-FDD, also known as the Imbonerakure, is being armed and sent to the Democratic Republic of Congo (DRC) for military training.

 

The arrest of Pierre Mbonimpa is representative of the mounting risks facing human rights defenders, the harassment of activists and journalists and the arbitrary arrest of opposition party members, which according to human rights groups and the UN Assistant Secretary-General for Human Rights have largely been carried out by the Imbonerakure.

According to the OHCHR and other human rights organisations, politically motivated human rights violations, human rights abuses and acts of violence were carried out in the country during both the pre-election and the post-election periods, targeting opposition activists, human rights defenders and journalists in particular, including Pierre Claver Mbonimpa, whose son was found dead after having been arrested by the police, Marguerite Barankitse, Antoine Kaburahe and Bob Rugurika.

 

In its Resolution, adopted on 12 February 2015, the Parliament:

- Condemns the unjustified detention of Bob Rugurika and calls for his immediate and unconditional release; calls on the authorities at the same time to continue their investigations into the tragic killing of the three Italian nuns and to bring those responsible to justice; calls equally for the setting-up of an independent inquiry into the killing of the three nuns;

- Denounces all human rights violations in Burundi and the introduction of restrictive laws ahead of the country’s 2015 presidential and parliamentary elections, in particular those having a damaging impact on the opposition, the media and civil society by restricting the freedoms of expression and association and the freedom to hold meetings;

- Calls on the Burundian authorities to ensure an appropriate and fair balance between freedom of the media, including the freedom of journalists to investigate and report on crimes, and the need to ensure the integrity of criminal investigations;

- Calls on the Burundian Government to allow a genuine and open political debate in the run-up to the 2015 elections and to respect the Roadmap and Code of Conduct negotiated under UN auspices and signed by all Burundian political leaders; recalls that the Burundian constitution states: ‘The President of the Republic is elected for a five-year term renewable once. No one can serve for more than two terms as president’;

- Calls on the Burundian Government to respect the electoral calendar, and to include the opposition parties in the monitoring of the elections, including the phase of partial registration of new voters as agreed between the Independent National Electoral Commission (CENI) and the political parties at the voters’ registration evaluation meeting of 29-30 January 2015;

- Urges the Burundian Government to take measures to control the youth wing of the CNDD-FDD party and prevent it from intimidating and attacking perceived opponents, and to ensure that those responsible for abuses are brought to justice; calls for an independent international investigation into the claims that the CNDD-FDD is supplying its youth wing with arms and training; urges the leaders of the opposition parties to prevent violence against their opponents;

 

In its Resolution, adopted on 17 December 2015, the European Parliament:

- Calls for an immediate end to violence, human rights violations and political intimidation of opponents and for the immediate disarmament of all armed groups allied to political parties, in strict accordance with international law and human rights;

- Urges all parties to establish the necessary conditions for rebuilding trust and fostering national unity, and calls for the immediate resumption of an inclusive and transparent national dialogue, including the government, opposition parties and civil society representatives;

- Stresses that such dialogue, aimed at achieving lasting peace, security and stability, and at restoring democracy and the rule of law, in the interest of the citizens of Burundi, should be based on the Arusha Agreement and the Burundian Constitution, which requires compliance with international law and treaties;

- Reminds the Burundian authorities of their obligation to ensure security in its territory and guarantee human rights, civil and political rights and fundamental freedoms, as provided for in the Burundian Constitution, the African Charter on Human and Peoples’ Rights and in other international and regional human rights instruments;

- Urges the Burundian authorities to encourage the establishment of the truth about the mass crimes committed between 1962 and 2008, through judicial and non-judicial measures, such as a truth and reconciliation commission and special tribunals, promoting national reconciliation;

- Expresses its grave concern at the number of victims and cases of serious human rights violations reported since the beginning of the crisis; urges the competent authorities to undertake a rigorous and prompt investigation into the circumstances and motives behind these crimes and to ensure that those responsible are brought to justice; reiterates that there can be no impunity for those responsible for violations or serious abuses of human rights; calls on the authorities to ensure that schools remain a safe haven for learning; calls on the ICC Prosecutor to closely monitor the situation in Burundi and supports her declaration of 6 November 2015;

- Calls for the safe return of journalists and human rights defenders in exile, the reopening of the media that were closed after the failed coup attempt of 13 and 14 May 2015 and for the charges against those journalists accused of having taken part, directly or indirectly, in the abortive coup to be dropped;

CAMBODIA

Sam Rainsy and Kem Sokha

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Senator Hong Sok Hour and CNRP activists and organisers

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Khem Sapath

 

Sam Rainsy and Kem Sokha are the Cambodia National Rescue Party (CNRP) leaders who were summoned to appear at the Phnom Penh Municipal Court on 14 January 2014 for questioning. Sam Rainsy and Kem Sokha may be convicted of incitement to civil unrest. The King amnestied Sam Rainsy on 14 July 2013, making it possible for him to return to Cambodia; however, his right to vote and run in the elections was not restored.

On 13 November 2015 the Cambodian authorities issued an arrest warrant for Sam Rainsy, who was summoned by a court to appear for questioning on 4 December 2015 in relation to a post published on his public Facebook page by an opposition senator, Hong Sok Hour, who has been under arrest since August 2015 on charges of forgery and incitement after posting on Sam Rainsy’s Facebook page a video containing an allegedly false document relating to the 1979 border treaty with Vietnam.

On 30 October 2015 opposition party deputy leader Kem Sokha was removed from his position as First Vice-President of the National Assembly by the ruling Cambodian People’s Party (CPP) during a session boycotted by the CNRP

 

In its Resolution, adopted on 26 November 2015, the European Parliament:

- Urges the Cambodian authorities to revoke the arrest warrant and drop all charges issued against opposition leader Sam Rainsy and CNRP members of the National Assembly and Senate, including Senator Hong Sok Hour and CNRP activists and organisers, to allow them to work freely without fear of arrest or persecution, and to end political use of the courts to prosecute people on politically-motivated and trumped-up charges;

- Calls on the National Assembly to reinstate Sam Rainsy immediately and to restore his parliamentary immunity;

- Urges the Government of Cambodia to recognise the legitimate and useful role played by civil society, trade unions and the political opposition in contributing to Cambodia’s overall economic and political development;

- Encourages the government to work towards strengthening democracy and the rule of law and to respect human rights and fundamental freedoms, which includes fully complying with the constitutional provisions concerning pluralism and freedom of association and expression;

- Urges the government to abrogate the Law on Associations and Non-Governmental Organisations, the recent promulgation of which has given state authorities arbitrary powers to shut down and block the creation of human rights organisations and has already begun deterring human rights defence work in Cambodia;

- Urges the government and parliament to ensure genuine and serious consultation with all those affected by draft legislation such as the Trade Union, Cybercrime and Telecommunications Laws and to ensure that the texts are in line with Cambodia’s human rights obligations and commitments under domestic and international law;

- Calls on the Cambodian Government to end arbitrary detentions and suspicious disappearances and allow voluntary and human rights organisations to operate freely; calls on the Cambodian Government to seriously investigate the disappearance of Khem Sapath;

- Calls on the relevant government authorities to drop the prosecution of human rights defenders under other laws in force which are being used to persecute them for their human rights work, and to immediately and unconditionally release all those jailed on politically motivated and trumped up charges;

CHINA

Tenzin Delek Rinpoche

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ilham Tohti

 

Tenzin Delek Rinpoche, a highly respected Tibetan religious leader, was held in prison for over 13 years, serving a life sentence for a crime he did not commit. For years, he worked to develop social, medical, educational and religious institutions for Tibetan nomads in the area, as an advocate for environmental conservation in the face of indiscriminate logging and mining projects, and as a mediator between Tibetans and Chinese.

Because of his efforts to preserve Tibetan identity, the Chinese authorities viewed him as a threat to their control in the region. He died on 12 July 2015.

Ilham Tohti is a well-regarded ethnic Uyghur economist and peaceful critic of the Chinese government. In 2014, he has been sentenced to life in prison after being convicted of separatism.

 

In its Resolution, adopted on 16 December 2015, the European Parliament:

- Notes that under the leadership of President Xi, the Chinese government is showing a growing assertiveness both internally and externally; points out that the country’s civil rights activists, lawyers, journalists, bloggers, academics and other representatives of civil society are now finding their freedom curbed in a way that has not been seen for years; observes that China’s human rights record remains a matter of serious concern;

- Notes that a strong contradiction exists between the official Chinese aspiration to the universality of human rights and the worsening human rights situation; notes that the recent worsening of the situation of human rights and freedoms in China started in 2013 and has intensified an already existing crackdown over the population, limiting the space for expression and peaceful advocacy for civil society even further; is deeply worried at the arrest, trial and sentencing of numerous civil rights activists, human rights defenders and government critics and at the fact that more than 100 human rights lawyers and activists have been detained or questioned by Chinese police; calls on the Chinese authorities to release those in custody and to ensure that they can exercise their profession without hindrance;

- Urges the EU to continue pressing for an improvement of the human rights situation in China whenever dialogues are held at any level and to include human rights clauses in any bilateral treaty agreed with China;

- Remains highly concerned that China is currently the world’s largest executioner and continues to impose the death penalty in secret on thousands of people annually, without regard to international minimum standards on the use of the death penalty; emphasises once again that abolition of the death penalty contributes to the enhancement of human dignity and the progressive development of human rights;

- Remains concerned at the persisting severe restrictions on freedom of expression, association, assembly, and religion, as well on the activities of human rights organisations;

- Criticises China’s highly restrictive media environment and tightly controlled digital domain, where foreign, including European, web content is blocked and domestic content deemed politically threatening is routinely deleted and censored; strongly protests against the high number of Chinese citizens jailed for offences involving freedom of expression, especially on the internet;

- Is deeply concerned that the Chinese government is continuing its hardline policies against the Tibetan people, especially by rejecting the Dalai Lama’s ‘Middle Way Approach’ which seeks neither independence nor separation but a genuine autonomy within the framework of the Constitution of the PRC; calls for the Chinese government to re-enter into a dialogue with Tibetan representatives; protests against the marginalisation of Tibetan culture by the CPC, and urges the Chinese authorities to respect the freedoms of expression, association and religion of the Tibetan people; deplores the deterioration of the humanitarian situation in Tibet, which has led to an increase in self-immolation cases; notes with concern the recently passed criminalisation measures relating to self-immolation aimed at punishing those allegedly associated with self-immolators; deplores the forceful resettlement of over 2 million Tibetan nomads and herders since 2006 in the so-called ‘New Socialist Village’, as they are cut off from medical care, education and prosperity; is equally concerned at the ongoing transfer of Han Chinese populations into Tibet; expresses its concern regarding the cases of torture, disappearance and arbitrary detention and the denial of access to medical care for prisoners, including monk Tenzin Delek Rinpoche and 10 other prominent Tibetan prisoners; demands a detailed investigation of all death in prison cases;

 

Regarding the situation of Ilham Tohti, a letter of concern was sent on 23 June 2015.

DEMOCRATIC REPUBLIC OF CONGO (DRC)

Yves Makwambala and Fred Bauma

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Christopher Ngoyi, Jean-Claude Muyambo, Vano Kiboko and Cyrille Dowe

 

 

Yves Makwambala and Fred Bauma are two detained human rights activists. Both are still being detained in Makala prison in Kinshasa and are charged with belonging to an association formed for the purpose of attacking people and property, conspiring against the head of state, and attempting to either destroy or change the ‘constitutional regime’ and to incite people to take up arms against state authority. The authorities have also charged Fred Bauma with disturbing the peace, and Yves Makwambala with publicly offending the head of state, while they were exercising their freedom of expression, peaceful assembly and association.

 

As soon as the protests started the authorities began a crackdown on human rights activists and opposition politicians who had demonstrated peacefully against the provision, including Christopher Ngoyi, Jean-Claude Muyambo, Vano Kiboko and Cyrille Dowe, who are still being detained for what appear to be politically motivated reasons

 

 

In its Resolution, adopted on 9 July 2015, the European Parliament:

- Calls on the DRC authorities to release Yves Makwambala and Fred Bauma immediately and unconditionally, and to drop all charges against them and other Filimbi leaders as well as any other activists, prisoners of conscience and political opponents arbitrarily arrested and detained solely for their political views or for participating in peaceful activities;

- Supports the National Assembly of the DRC’s calls for the rapid reaching of a political solution that allows the members of Filimbi and other peaceful civil society associations to exercise their freedom of expression and association without fear of being pursued or persecuted;

- Urges the authorities to ensure that the detainees have not been, and are not being, subjected to any acts of torture or ill-treatment, and to guarantee full protection and access to their families and lawyers;

- Is strongly concerned about the continuous attempts to limit freedom of expression, peaceful assembly and association and the increased breaches of these freedoms by the authorities, given that the right political climate is indispensable if a successful electoral cycle is to be achieved in the DRC in the next year;

- Finds it particularly regrettable that these violations specifically target opposition leaders and youth movements;

- Calls on the DRC authorities to ensure that the aforementioned freedoms are immediately and unconditionally upheld, especially in the electoral period, as guaranteed by the DRC’s constitution and international human rights law;

- Urges the DRC judicial authorities to assert their independence from any political instrumentalisation and to ensure the protection of rights recognised by legal instruments, such as access to justice and the right to a fair trial;

EGYPT

Ibrahim Halawa

 

 

Ibrahim Halawa is an Irish citizen who has been detained for more than two years on charges of attending an illegal protest on 16 and 17 august 2013 while on a family holiday in Cairo, during which protesters allegedly caused deaths and criminal damage. Ibrahim Halawa was 17 years old – and therefore still a juvenile under Egyptian and international law – at the time of his arrest. He was arrested along with his three sisters, having sought refuge in the Al-Fateh mosque when violence erupted during a demonstration. His three sisters were subsequently released by the authorities.

 

The prosecutor has failed to provide evidence that Ibrahim Halawa was involved in a single act of violence during the protests. His trial has been repeatedly postponed and adjourned by the Egyptian Court, most recently on 15 December 2015. He was not charged for a year after his arrest and he is awaiting, along with 493 individuals, the majority of whom are adults, a mass trial due to take place on 19 December 2015, without any guarantee of the minimum standards for a free and fair trial being applied, and will potentially face the death penalty if convicted.

 

Ibrahim Halawa is being detained for peacefully exercising his rights to freedom of expression and assembly and is considered by Amnesty International as a prisoner of conscience. He faces extremely harsh prison conditions, which include alleged acts of torture and other cruel, inhuman and degrading treatment upon arrest and in detention, and has been denied medical and legal assistance. According to his family and legal representatives, Ibrahim Halawa has been on hunger strike in protest.

 

In its Resolution, adopted on 17 December 2015, the European Parliament:

- Expresses its deep concern about the unacceptable breach of basic human rights arising from the arbitrary detention of Irish citizen Ibrahim Halawa, and calls on the Egyptian authorities to immediately and unconditionally release him to the Irish authorities pursuant to a presidential decree issued in November 2014 under Egyptian Law 140;

- Expresses its deepest concern at the deteriorating condition of Ibrahim Halawa due to his hunger strike and his alleged poor conditions in prison; calls on the Egyptian authorities to ensure, as a matter of priority, that the good health and well-being of Ibrahim Halawa are maintained while he remains in prison; demands that all allegations of torture and maltreatment of Ibrahim Halawa be thoroughly and independently investigated;

- Asks the Egyptian authorities to ensure that Article 10 of the International Covenant on Civil and Political Rights, which states that ‘all persons deprived of their liberty shall be treated with humanity and with respect for the inherent dignity of the human person’, is respected;

- Reminds the Egyptian authorities that Egypt is bound by indisputable international obligations under the Convention on the Rights of the Child as they apply to Ibrahim Halawa; demands that the Egyptian authorities categorically rule out the threat of the death penalty should Ibrahim Halawa be convicted, given that he was arrested as a juvenile;

- Is extremely concerned about the failure of the Egyptian authorities to uphold the right to a fair trial for Ibrahim Halawa and his 493 co-defendants, in particular the lack of opportunity to review or challenge their continued detention and the charges against them, the repeated denial of access to lawyers and the excessive pre-trial detention period, which violates Egypt’s domestic and international obligations;

- Remains convinced that it will be extremely difficult for Ibrahim Halawa’s lawyers to mount an individual defence in the event that his case is heard as part of a mass trial of all defendants arrested in connection with the August 2013 protests;

- Strongly condemns the use of a mass trial in the judicial process and calls on the Egyptian authorities to abide by international law and safeguard the highest international standards with regard to the right to a fair trial and due process; calls on the Egyptian authorities to release those detained for peacefully exercising their right to freedom of expression, assembly and association as enshrined in the Egyptian constitution and other international conventions to which Egypt is a party; expresses its profound preoccupation with the severe deterioration of the media environment; condemns the trials against and conviction of Egyptian and foreign journalists, in absentia;

KYRGYZSTAN

Azimjon Askarov

 

Azimjon Askarov is a prisoner of conscience pending a full, impartial and fair investigation, including into his allegations of torture and ill-treatment.

 

In its Resolution, adopted on 15 January 2015, the European Parliament:

- Reminds the Kyrgyz Parliament of its international obligations and of the Partnership and Cooperation Agreement with the European Union, which includes full respect for human rights as an essential element of the partnership and calls for the withdrawal of the draft law on ‘dissemination of information about non-traditional sexual relations’ currently under review in parliament;

- Notes that the draft law passed its first reading and must be voted on twice more before going to the President for signature, and stresses that the adoption of any legislation on ‘non-traditional relations’ should not run counter to Kyrgyzstan’s human rights obligations and commitments;

- Calls on the Kyrgyz authorities to reaffirm publicly that all people in Kyrgyzstan have the right to live free from discrimination and violence based on their sexual orientation and gender identity and that any acts to the contrary are illegal and will be prosecuted;

- Calls on the Kyrgyz Parliament to follow the recommendations made by the Parliamentary Assembly of the Council of Europe in Resolution 1984 (2014) on the Request for Partner for Democracy status, in particular recommendations 15.24, 15.25 and 15.26;

- Calls on the Kyrgyz Parliament to respect its constitution, including Article 16, which states that ‘laws that deny or derogate human and civil rights and freedoms shall not be adopted in the Kyrgyz Republic’, and Articles 31, 33 and 34, which affirm freedom of speech, freedom of information and freedom of assembly, and to reject draft bill 6-11804/14;

- Calls on the Kyrgyz authorities to take all the measures needed to ensure that human rights defenders can carry on their work of promoting and protecting human rights without hindrance;

- Calls on the Kyrgyz authorities to ensure that allegations of torture and inhuman and degrading treatment are investigated promptly and efficiently and that perpetrators are brought to justice; calls, furthermore, for the release of all prisoners of conscience, with regard in particular to Azimjon Askarov pending a full, impartial and fair investigation, including into his allegations of torture and ill-treatment;

 

A letter of concern on the situation of LGBTI rights was sent on 26 February 2015. Regarding the situation of Azimjon Askarov, a letter of concern was sent on 23 July 2015.

MALAYSIA

Nurul Izzah

 

 

Anwar Ibrahim

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Zulkiflee Anwar Ulhaque (Zunar)

Khalid Ismath

Azmi Sharom

 

 

 

 

 

 

Matthias Chang

Khairuddin Abu

Hassan

 

 

 

 

Lena Hendry

Maria Chin Abdullah

 

 

Nurul Izzah, opposition Member of Parliament in Malaysia

Anwar Ibrahim is a former opposition leader sentenced on charges of sodomy in February 2015 following a politically motivated prosecution which resulted in criminal proceedings that failed to meet international standards of fair trial. He has been denied appropriate medical care.

 

Malaysian cartoonist Zulkiflee Anwar Ulhaque (Zunar) is facing charges under the Sedition Act following critical tweets against the government with regard to the sentencing of Anwar Ibrahim; whereas blogger Khalid Ismath and academic Azmi Sharom face similar charges;

 

Lawyer Matthias Chang and politician Khairuddin Abu Hassan, both political dissidents, were arrested following their investigations into these allegations.

 

Lena Hendry and Maria Chin Abdullah are human rights activists.

 

In its Resolution, adopted on 17 December 2015, the European Parliament:

- Deplores the deteriorating human rights situation in Malaysia and in particular the crackdown on civil society activists, academics, media and political activists; expresses concern with regard to the spike in the number of people facing charges or arrest under the Sedition Act;

- Urges the Malaysian Government to immediately release all political prisoners, including former opposition leader Anwar Ibrahim, and to provide them with appropriate medical care, and to drop politically motivated charges, including those against cartoonist Zulkiflee Anwar Haque (Zunar), blogger Khalid Ismath, academic Azmi Sharom, political dissidents Khairuddin Abu Hassan and Matthias Chang, and human rights activists Lena Hendry and Maria Chin Abdullah;

- Underlines the importance of independent and transparent investigations into the graft allegations, and of full cooperation with the investigators; urges the Malaysian Government to refrain from putting pressure on the Malaysian Anti-Corruption Commission and media;

- Calls on the Malaysian Government to ratify key international human rights conventions, including the ICCPR, the ICESCR, the CAT, the ICERD, ILO Convention 169, the ICC Rome Statute, as well as the 1951 Convention Relating to the Status of Refugees and its optional protocol;

- Urges the EU Delegation to Malaysia to step up efforts to finance projects on freedom of expression and reforming repressive laws, and to use all appropriate tools, including the European Instrument for Democracy and Human Rights, to protect human rights defenders; urges the withdrawal of the anti-sodomy law and calls on the EEAS, in line with the EU guidelines on the protection and promotion of the rights of LGBTI persons, to step up its work on the rights of LGBTI people in Malaysia who face violence and persecution, and to aim in particular towards the decriminalisation of homosexuality and transgenderism;

 

MALDIVES

Mohamed Nasheed

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ahmed Adeeb

Mohamed Nazim

Tholhath Ibrahim

 

 

 

Mahfooz Saeed

 

 

 

 

Ahmed Rilwan

 

 

 

 

 

Sheikh Imran Abdulla

 

On 13 March 2015 Mohamed Nasheed, the first democratically elected president of the Maldives, was sentenced to 13 years in prison on politically motivated charges, and whereas this was condemned by the UN Working Group on Arbitrary Detention; whereas his trial was marred by irregularities; whereas other former officials, including former vice-president Ahmed Adeeb and former defence ministers Mohamed Nazim and Tholhath Ibrahim, have also been arrested and imprisoned.

Mahfooz Saeed, a human rights lawyer and member of the legal team of former president Mohamed Nasheed.

Ahmed Rilwan, is a journalist critical of the government who ‘disappeared’ in August 2014, is still missing and is now feared dead.

Sheikh Imran Abdulla is a political prisoner.

 

In its Resolution, adopted on 17 December 2015, the European Parliament:

- Deplores the crackdown on political opponents; calls on the Government of the Maldives to release, immediately and unconditionally, former president Mohamed Nasheed, former vice-president Ahmed Adeeb and former defence ministers Tholhath Ibrahim and Mohamed Nazim, together with Sheikh Imran Abdulla and other political prisoners, and to clear them of all charges; is also concerned about the former president’s deteriorating health;

- Reiterates its gross dissatisfaction with the serious irregularities in the trial of former president Mohamed Nasheed;

- Calls on the Maldivian Government to guarantee full impartiality of the judiciary and to respect due process of law and the right to a fair, impartial and independent trial; stresses the need to depoliticise the country’s judiciary and security services;

- Calls on the Government of the Maldives to respect and fully support the right to protest and the right to freedom of expression, association and assembly, and not to seek to restrict those rights; also calls on the Government of the Maldives to end impunity for vigilantes who have used violence against people promoting religious tolerance, peaceful protesters, critical media and civil society; calls on the Maldives to respect fully its international obligations;

- Calls on the Maldivian Government to safeguard the rights of pro-democracy campaigners, moderate Muslims, supporters of secularism, and those who oppose the promotion of Wahhabi-Salafist ideology in the Maldives, and to ensure their right to participate in all areas of public life in the Maldives;

- Recalls that media freedom is the cornerstone of a functioning democracy; calls on the Maldivian Government and authorities to ensure adequate protection of journalists and human rights defenders who face threats and attacks on account of their legitimate work, and, in this context, to allow a proper investigation into the disappearance of Ahmed Rilwan, the assault on Mahfooz Saeed and the attacks and threats against journalists, members of civil society, and independent institutions;

NIGERIA

Mass displacement of children

 

 

 

 

In its Resolution, adopted on 8 October 2015, the European Parliament:

- Deplores the acts which have led to the mass displacement of innocent children and calls for immediate coordinated international action to assist the work of UN agencies and NGOs in preventing displaced children and youths from being subjected to sexual slavery, other forms of sexual violence and kidnappings and from being forced into armed conflict against civilian, government and military targets in Nigeria by the Boko Haram terrorist sect; stresses the paramount need to duly protect children’s rights in Nigeria, a country in which over 40 % of the total population is aged between 0 and 14;

- Believes that in the cases of children formerly associated with Boko Haram or other armed groups, non-judicial measures should be considered as an alternative to prosecution and detention;

- Calls on the President of Nigeria and his newly appointed Federal Government to adopt strong measures to protect the civilian population, to put special emphasis on the protection of women and girls, to make women’s rights and children’s rights a priority when fighting extremism, to provide help for victims and to prosecute wrongdoers, and to ensure women’s participation in decision-making at all levels;

- Calls on the Nigerian Government to launch, as promised by President Buhari, an urgent, independent and thorough investigation into crimes under international law and other serious human rights violations by all parties to the conflict;

- Urges the President of the Federal Republic to address the challenges involved in abiding by all campaign promises and the latest statements, the most important of which are defeating the terrorist threat, making respect for human rights and humanitarian law a central pillar of military operations, bringing back the Chibok girls and all other abducted women and children alive and unharmed, addressing the ever growing problem of malnutrition, and fighting corruption and impunity in order to deter future abuses and work towards justice for every victim;

- Urges the Nigerian authorities and the international community to work closely together and to increase efforts to reverse the continuous trend towards the further displacement of people; welcomes the determination expressed at the Niamey Regional Summit of 20 and 21 January 2015 by the 13 participating countries, and in particular the commitment of Chad, together with Cameroon and Niger, to engage in the fight against the terrorist threats of Boko Haram; calls on the Multinational Joint Task Force (MNJTF) to observe international human rights and humanitarian law conscientiously in its operations against Boko Haram; reiterates that a military approach alone will not suffice to counter the Boko Haram insurgency;

- Calls on the Nigerian Government to take measures to facilitate the return of displaced persons, especially children, to guarantee their safety, and to assist NGOs in their efforts to improve conditions in the camps for people displaced by the conflict by, inter alia, improving hygiene and sanitation in order to prevent the possible spread of disease;

PAKISTAN

the Peshawar school students (140 people, including 134 school children)

 

 

 

In its Resolution, adopted on 15 January 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the brutal massacre of schoolchildren perpetrated by Pakistani Taliban splinter group Tehreek-e-Taliban (TTP) as an act of horror and cowardice, and expresses its condolences to the families of the victims of the Peshawar school attack and its support to the people and the authorities of Pakistan;

- Expects the Government of Pakistan to take urgent and effective measures, in keeping with internationally recognised standards of the rule of law, to address the security threat posed by all militant groups operating within Pakistan and the surrounding region, without exception; underlines that no form of terrorism or extremism should be supported by the authorities;

- Calls on the Government of Pakistan to ensure the safety of schools and to make sure that children, regardless of gender, are never intimidated while going to school; believes the government should show significantly stronger determination and strengthen its efforts to arrest and prosecute TTP militants and others who target schools for violence, failing which its international credibility will be undermined;

- Calls on the Government of Pakistan to reserve anti-terrorism laws for acts of terror, instead of being using them to try ordinary criminal cases; regrets strongly the recourse to fast-track military justice which lacks minimal conditions of international standards of the rule of law, and underlines that the prolonged granting of GSP+ preferences is linked to the accomplishment of certain basic standards enshrined in UN and ILO conventions;

- Urges the Pakistani Government to abide by the recently ratified international agreements on human rights, including the International Covenant on Civil and Political Rights and the United Nations Convention Against Torture and Other Cruel, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, which oblige the authorities to ensure basic fair trials prohibiting them from using military courts to try civilians when the regular courts are functioning;

 

Letters of concern were sent on 2 February and 12 February 2015.

PARAGUAY

Pregnant girls

 

 

In its Resolution, adopted on 11 June 2015, the European Parliament:

- Reaffirms its condemnation of all forms of abuse and violence against women and girls, especially the use of sexual violence as a weapon of war, and domestic violence; calls on Paraguay to ensure that women and girls have access to safe and legal abortion, at a minimum, when their health and life are in danger, where there is severe foetal impairment and in cases of rape and incest;

- Expresses its strong concern about the high number of child pregnancies in Paraguay; urges the Paraguayan authorities to meet their international obligations and to protect human rights by ensuring that all girls have access to all possible information and medical services for the management of high-risk pregnancies resulting from rape;

- Urges the Paraguayan authorities to conduct an independent and impartial investigation into the aforementioned rape and to bring the perpetrator to justice; calls on the Paraguayan authorities to release the girl’s mother immediately; welcomes the proposal by members of the Paraguayan congress to raise the maximum prison sentence for the rape of a minor from 10 years to 30 years;

RUSSIA

Aleksei Navalny

(and his brother Oleg Navalny)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Boris Nemtsov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Anna Politkovskaya, Alexander Litvinenko,

Stanislav Markelov,

Anastasia Baburova,

Natalya Estemirova and

Sergei Magnitsky

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Eston Kohver, Oleg Sentsov and Olexandr Kolchenko

 

Aleksei Navalny is an opposition leader who were sentenced to 10-day jail terms. Moreover, Aleksei Navalny has been placed under house arrest for two months and on 5 March 2014 was fitted with an electronic bracelet to monitor his activities.

Alexei Navalny has consistently exposed massive corruption within the highest levels of the Russian state apparatus; whereas his first court verdict imposing a five-year sentence on him in July 2013 was seen as political. He was placed under house arrest for two months in February 2014, and was fitted with an electronic bracelet to monitor his activities in March 2014.

 

Alexei Navalny won 27 % of the vote in the September 2013 Moscow mayoral elections, thus confirming himself as one of the most prominent faces of the Russian opposition to the Kremlin.

 

Alexei Navalny’s second court verdict had been due on 15 January 2015, but inexplicably the court brought the date forward to 30 December 2014, when most Russians were focused on the New Year holiday; whereas the same technique of bringing the date forward was used with Mikhail Khodorkovsky.

 

Boris Nemtsov, the former Deputy Prime Minister of the Russian Federation, the former Governor of Nizhny Novgorod, a preeminent reformist of the post-Soviet Russian society and economy and one of the leaders of Russia’s liberal and democratic opposition, was murdered near the Kremlin two days before a demonstration scheduled for 1 March 2015, which he was organising, against the effects of the economic crisis and the conflict in Ukraine

 

Boris Nemtsov, a prominent opposition leader, a founder and leader of the political movement Solidarnost and a leading critic of President Vladimir Putin and of the war in Ukraine who committed his life to a more democratic, prosperous, open Russia and to strong partnerships between Russia and its neighbours and partners.

 

In the weeks before his assassination Boris Nemtsov was investigating Russia’s participation in the Donbas conflict and had the intention of publishing a report on the issue; whereas five men have been arrested over the killing of Boris Nemtsov.

 

 

 

 

Journalist Anna Politkovskaya, Alexander Litvinenko, who was allegedly murdered in the United Kingdom, lawyer Stanislav Markelov, journalist Anastasia Baburova, human rights defender Natalya Estemirova, lawyer Sergei Magnitsky, are also unresolved politically motivated murders and suspicious deaths perpetrated in Russia since 1998.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Estonian police officer Eston Kohver was abducted in September 2014 from Estonian territory by the FSB and subsequently illegally detained in Russia, an action which constitutes a clear and serious violation of international law.

 

The Ukrainian film-maker Oleg Sentsov and the civic activist Olexandr Kolchenko, who opposed the illegal annexation of the Crimean Peninsula by Russia, were arrested in May 2014 in relation to alleged activities conducted in Crimea. They were treated as Russian citizens despite holding Ukrainian citizenship.

 

In the case of both Oleg Sentsov and Olexandr Kolchenko there have been allegations of torture and severe mistreatment leading to the illegal extraction of depositions which have subsequently been given legal value.

 

Oleg Sentsov and Olexandr Kolchenko were tried in a military court for crimes over which civilian courts have full jurisdiction. The trial was marred by numerous and grave procedural violations.

 

In its Resolution, adopted on 15 January 2015, the European Parliament:

- Expresses its deepest concern at the fact that, in Russia, the law is being used as a political instrument; underlines that the conviction of the prominent lawyer, anti-corruption campaigner and social activist Alexei Navalny, imposing a 3.5-year suspended sentence on him and a 3.5-year prison sentence on his brother, Oleg Navalny, was based on unsubstantiated charges; strongly deplores that the prosecution seems to be politically motivated;

- Notes with concern that, even though Alexei Navalny is being kept out of prison, his brother Oleg Navalny is currently imprisoned, and that this is giving rise to concern with regard to the possible political use of a family member to intimidate and silence one of Russia’s opposition leaders, Alexei Navalny; recalls that Alexei’s brother, Oleg, the father of two small children and a former executive of the state-owned postal service, has never played a role in the Russian opposition movement;

- Urges the Russian judicial and law-enforcement authorities to carry out their duties in an impartial and independent manner, free of political interference and to ensure that the judicial proceedings in the Navalny cases, and all the other investigations and trials against opposition activists, meet the internationally accepted standards; stresses the importance of ensuring that judicial decisions are free from political interference, independent, and are taken in full compliance with the rule of law;

- Fully backs the campaign against corruption in Russia initiated by Alexei Navalny, and supports the efforts of Russian people to find a settlement ensuring democracy, political pluralism, unity and respect for human rights;

 

In its Resolution, adopted on 12 March 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the killing of Boris Nemtsov in the most significant political assassination in recent Russian history, in which he was shot dead near the Kremlin, in an area with video cameras, police and security services;

- Pays tribute to Boris Nemtsov, a prominent opposition leader, a founder and leader of the political movement Solidarnost and a leading critic of President Vladimir Putin and of the war in Ukraine who committed his life to a more democratic, prosperous, open Russia and to strong partnerships between Russia and its neighbours and partners; extends its deepest condolences to Boris Nemtsov’s family and friends, members of the opposition and the Russian people; condemns the Russian leadership’s decision to prevent some EU diplomats and national delegations from attending his funeral, thereby impeding the EU’s attempt to pay tribute to brave Russian citizens standing for universal values;

- Points out that his killing is one of a growing number of unresolved politically motivated murders and suspicious deaths perpetrated in Russia since 1998, which include those of investigative journalist Anna Politkovskaya, Alexander Litvinenko, who was allegedly murdered in the United Kingdom, lawyer Stanislav Markelov, journalist Anastasia Baburova, human rights defender Natalya Estemirova, lawyer Sergei Magnitsky, and now politician Boris Nemtsov;

- Calls on the authorities of the Russian Federation to stop the shameful propaganda and information war against its neighbours, the Western world and its own people, which is turning Russia into a state characterised by repression, hate speech and fear, where nationalist euphoria is built on the annexation of Crimea and an escalating war in Ukraine, where the rights of the Crimean Tatars are violated and where the Kremlin, in breach of international law, is cultivating and provoking hatred and fighting; condemns the new propaganda war being waged against democratic and fundamental values, which are presented as being alien to Russian society; recalls that both the European Union and the Russian Federation have committed, in numerous international declarations and treaties, to protecting universal democratic values and fundamental rights; stresses the importance of having political opposition forces, in order to ensure a constant debate and exchange of views and ideas in politics and in law-making processes in Russia;

- Calls on the Russian authorities to stop all pressure, repressive acts and intimidation – both political and judicial – against opposition leaders, civil society representatives and independent media, allowing them to act freely in line with the basic principles of the Russian constitution;

- Deeply deplores the Russian authorities’ failure to respond to the criticism both inside the Russian Federation and on the international scene of the Law on Foreign Agents, and their adoption instead of amendments which restrict even further the possibilities for non-commercial organisations to act and are discriminatory by their nature; strongly calls on Russia to review the relevant legislation with a view to meeting its international obligations in the area of human rights and democratic freedoms;

- Calls on the Russian authorities to immediately release all recognised political prisoners;

- Calls on the Russian authorities, as a matter of urgency, to release Nadiya Savchenko and to respect her immunity as a member of the Verkhovna Rada of Ukraine and of the PACE, who was abducted in the territory of Ukraine and is being illegally detained in a Russian jail; underlines the fact that Russia bears responsibility for her very fragile state of health; expresses its deep concern about her health condition and urges the Russian judicial authorities to apply humanitarian law;

- Calls on the Russian authorities to immediately return the wreckage of the Tu-154 Polish Government aeroplane and all of its black boxes to Poland; underlines the fact that the level of dependence of the Russian judiciary on the authorities undermines any impartial and honest investigation;

 

In its Resolution, adopted on 10 September 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the judgment handed down by the Pskov regional court as well as the entire trial of Estonian police officer Eston Kohver, who was sentenced to 15 years’ imprisonment after his abduction in 2014 from the territory of Estonia, which is part of the EU; considers the case to be in breach of international law and of elementary standards of justice;

- Urges the Russian Federation to act in accordance with its international obligations, to release Eston Kohver immediately and to guarantee his safe return to Estonia;

- Expresses its deeply held belief that from the very beginning Eston Kohver was not afforded the right to a fair trial, given that there was no public hearing of the case, that the Estonian consul was not allowed to be present at the hearings, that Eston Kohver was deprived of adequate legal aid, that – moreover – he was refused visits from his wife and family, and that he has been ordered to undergo unfounded psychiatric examination, the details of which remain unknown;

- Strongly condemns the illegal sentencing and imprisonment of Oleg Sentsov and Olexandr Kolchenko; calls on the Russian Federation to release them immediately and guarantee their safe return to Ukraine; demands that the Russian authorities immediately investigate, in an impartial and effective manner, the allegations of torture made by defendants and witnesses in the case, which were rejected by the prosecutor during the trial; calls for this investigation also to be opened to international observers;

- Calls for the release of all illegally detained Ukrainian citizens, including Nadiya Savchenko, this being in line with the agreed Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements and the commitment to release all hostages and all those detained in connection with the conflict in Ukraine;

- Deplores the fact that in the Russian Federation law and justice are being used as political instruments in breach of international law and standards, thus allowing the sentencing of the Ukrainian film-maker Oleg Sentsov and of Olexandr Kolchenko to 20 years’ and 10 years’ imprisonment respectively for expressing their views reflecting an active pro-Ukrainian position against the illegal annexation of Crimea by the Russian Federation; points out, in any case, that they should not have been tried in a military court and that all testimony gained through torture and other illegal methods should be excluded;

RUSSIA/ UKRAINE

Nadiya Savchenko

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Oleg Sentsov and Khaizer Dzhemilev

 

Ms Savchenko, born in 1981, has a distinguished military career behind her, having been the only female soldier in the Ukrainian peacekeeping troops in Iraq and the first female to enrol at Ukraine’s Air Force Academy, and volunteered to take part in the fighting in eastern Ukraine as part of the Aidar Battalion, where she was then captured

The pro-Russian militants of the so-called ‘People’s Republic of Luhansk’ in the territory of eastern Ukraine illegally kidnapped Lieutenant Nadiya Savchenko, military pilot and former officer of the Ukrainian armed forces, on the territory of Ukraine on 18 June 2014, detained her, and then illegally transferred her to the Russian Federation.

Ukrainian film director Oleg Sentsov and Khaizer Dzhemilev, Ukrainian citizens illegally detained in Russia.

 

In its Resolution, adopted on 30 April 2015, the European Parliament:

- Calls for the immediate and unconditional release of Nadiya Savchenko; condemns the Russian Federation for the illegal kidnapping, the detention in prison for nearly one year and the investigation of Nadiya Savchenko; demands that the Russian authorities respect their international commitment in the framework of the Minsk Agreements and in particular the agreed ‘Complex of measures for the implementation of the Minsk Agreements’; considers that Russia has no legal basis or jurisdiction to take any action against Nadiya Savchenko, such as detention, investigation or bringing charges against her;

- Is of the opinion that Nadiya Savchenko’s detention as a prisoner of war in a prison in Russia is a violation of the Geneva Convention; underlines that those responsible for her illegal detention in Russia may face international sanctions or legal proceedings for their actions;

- Reminds the Russian authorities that Ms Savchenko remains in an extremely fragile state of health and that they are directly responsible for her safety and well-being; calls on the Russian authorities to allow impartial international doctors access to Ms Savchenko, while ensuring that any medical or psychological examinations are done only with Ms Savchenko’s consent and taking into consideration the consequences of her being on hunger strike for a very long period; calls on Russia to allow international humanitarian organisations to have permanent access to her;

- Calls for the immediate release of all other Ukrainian citizens, including Ukrainian film director Oleg Sentsov and Khaizer Dzhemilev, illegally detained in Russia;

SAUDI ARABIA

Raif Badawi, and his lawyer Waleed Abu al-Khair

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ali Mohammed al-Nimr

 

Raif Badawi, a blogger and human rights activist, was charged with apostasy and sentenced by the Criminal Court of Jeddah in May 2014 to 10 years in prison, 1 000 lashes and a fine of SAR 1 million (EUR 228 000) after creating the website ‘Free Saudi Liberals Network’ for social, political and religious debate which was deemed to be an insult to Islam; whereas the sentence also bans Mr Badawi from using any media outlets and from travelling abroad for 10 years after his release from prison.

On 9 January 2015, Mr Badawi received his first set of 50 lashes in front of the al-Jafali mosque in Jeddah, resulting in wounds so profound that when he was taken to a prison clinic for a medical check-up, it was found by the doctors that he would not be able to withstand another round of lashes.

Judicial verdicts imposing corporal punishment, including flogging, are strictly prohibited under international human rights law, including the UN Convention against Torture and Other Cruel, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, which Saudi Arabia has ratified.

On 6 July 2014, Raif Badawi’s lawyer, prominent human rights defender Waleed Abu al-Khair, was sentenced by the Specialised Criminal Court to 15 years in prison, to be followed by a 15-year travel ban, after setting up the human rights organisation ‘Monitor of Human Rights in Saudi Arabia’.

Ali Mohammed al-Nimr, who is 21 years old and is a nephew of a prominent dissident, was sentenced in May 2015 to capital punishment, reportedly by beheading followed by crucifixion, by Saudi Arabia’s Supreme Court on criminal charges including sedition, rioting, protesting robbery and belonging to a terror cell whereas Ali al-Nimr was under the age of 18 – and thus still a juvenile – at the time he was arrested while demonstrating for democracy and equal rights in Saudi Arabia. He was sentenced to death on account of the protests in the mostly Shia Eastern Province of Saudi Arabia. It is alleged by reliable sources that Ali al-Nimr was tortured and forced to sign his confession. He has been denied any guarantees of a safe trial and due legal process in compliance with international law;

 

In its Resolution, adopted on 12 February 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the flogging of Raif Badawi as a cruel and shocking act by the Saudi Arabian authorities; calls on the Saudi authorities to put a stop to any further flogging of Raif Badawi and to release him immediately and unconditionally, as he is considered a prisoner of conscience, detained and sentenced solely for exercising his right to freedom of expression; calls on the Saudi authorities to ensure that his conviction and sentence, including his travel ban, are quashed;

- Calls on the Saudi authorities to ensure that Raif Badawi be protected from torture and other ill-treatment, and be given any medical attention he may require, as well as immediate and regular access to his family and lawyers of his choice;

- Calls on the Saudi authorities to release unconditionally Raif Badawi’s lawyer, and all human rights defenders and other prisoners of conscience detained and sentenced for merely exercising their right to freedom of expression;

- Condemns firmly all forms of corporal punishment as unacceptable and degrading treatment contrary to human dignity and voices concern about states’ use of flogging, strongly calling for its strict abolition; calls on the Saudi authorities to respect the prohibition of torture, as is most notably enshrined in the UN Convention against Torture and Other Cruel, Inhuman or Degrading Treatment or Punishment, which Saudi Arabia has signed and ratified; calls on Saudi Arabia to sign the International Covenant on Civil and Political Rights;

- Urges the Saudi authorities to abolish the Specialised Criminal Court, set up in 2008 to try terrorism cases but increasingly used to prosecute peaceful dissidents on apparently politically motivated charges and in proceedings that violate the fundamental right to a fair trial;

- Calls on the Saudi authorities to allow independent press and media and ensure freedom of expression, association and peaceful assembly for all inhabitants of Saudi Arabia; condemns the repression of activists and protesters when they demonstrate peacefully; stresses that the peaceful advocacy of basic legal rights or making critical remarks using social media are expressions of an indispensable right;

 

In its Resolution, adopted on 8 October 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the sentencing of Ali Mohammed al-Nimr to the death penalty; reiterates its condemnation of the use of the death penalty and strongly supports the introduction of a moratorium on the death penalty, as a step towards abolition;

- Calls on the Saudi Arabian authorities, and in particular His Majesty the King of Saudi Arabia, Salman bin Abdulaziz Al Saud, to halt the execution of Ali Mohammed al-Nimr and to grant a pardon or commute his sentence; calls on the European External Action Service and the Member states to use all their diplomatic tools and efforts to immediately stop this execution;

- Urges the Saudi authorities to abolish the Specialised Criminal Court, set up in 2008 to try terrorism cases but increasingly used to prosecute peaceful dissidents on apparently politically motivated charges and in proceedings that violate the fundamental right to a fair trial;

- Calls on the Government of Saudi Arabia to ensure a prompt and impartial investigation into the alleged acts of torture and to ensure that Ali Mohammed al-Nimr is given any medical attention he may require and regular access to his family and lawyers;

 

Regarding the situation of Raif Badawi, letters of concern were sent on 2 February and 20 November 2015.

SOUTH SUDAN

89 children (possibly, hundreds more)

 

 

In its Resolution, adopted on 12 March 2015, the European Parliament:

- Is deeply concerned by the worsening security and humanitarian situation in South Sudan which could destabilise the whole East Africa region; calls urgently on all sides to stop the violence, cease human rights violations, form a transitional government of national unity, and allow for full access to humanitarian assistance; calls on the parties to end attacks on educational and public buildings and stop using schools for military purposes, including for the recruitment of child soldiers; recalls, in this connection, its support for the Guidelines for Protecting Schools and Universities from Military Use during Armed Conflict;

- Expresses deep disappointment that after more than a year of negotiations under the auspices of IGAD, no significant progress has been made; urges all parties to the conflict to reach a power-sharing agreement and fully supports the ongoing negotiation process, calling for an unconditional, complete and immediate ceasefire and end to all hostilities and to the immediate cessation of the recruitment and mobilisation of civilians; calls for efforts to find a way of achieving lasting peace and stability; urges the government and the rebel sides to engage in unconditional and all-inclusive political talks in good faith with a view to the successful conclusion of the negotiations; urges the continuation of efforts by the AU and IGAD to promote inclusive dialogue and mediation;

- Calls for the immediate release and safe return of all children recruited by armed forces since the beginning of the conflict in December 2013; reminds urgently all parties involved in the conflict that the recruitment and use of children in armed forces and groups is a grave violation of international law;

- Recalls the commitment made in 2009, and renewed in 2012, by the South Sudanese authorities to end the recruitment and use of children in conflict, to release all children associated with government security forces, to provide services for the reunification and reintegration of their families, and to investigate grave violations against children; deplores the fact that this commitment has not been fully respected; calls on the parties to fully implement the guidelines set out in the action plan;

- Calls on the Government of South Sudan to conduct prompt, thorough, impartial and independent investigations into human rights abuses with a view to prosecuting and holding accountable individuals suspected of crimes under international law and serious violations of human rights, including the abduction and recruitment of children in armed conflict and sexual violence against women and children;

- Calls on the Government of South Sudan to urgently finalise legislative amendments which criminalise the recruitment and use of children, to use this legislation to prosecute offenders and to finalise the implementation of international agreements, including the 2002 Optional Protocol to the Convention on the Rights of the Child and to accede to the Rome Statute of the International Criminal Court;

- Calls on the Government of South Sudan to reject legislation that would restrict the sectors in which NGOs and associations can carry out their work, which would severely inhibit the development of society and humanitarian relief efforts;

- Calls on the Government of South Sudan to fulfil its responsibility to provide for its people and encourage international donors to increase support for the aid effort and, given the scale and urgency of the needs, calls on the international community to convene a new international donor conference for South Sudan when all conditions for peace have been met and a mechanism of proper distribution of revenues is established;

SUDAN

Two pastors: Pastor Michael Yat and Pastor Peter Yen Reith

 

Pastor Michael Yat of the South Sudan Presbyterian Evangelical Church was taken into custody by the Sudanese National Intelligence Service (NISS) after preaching at the Khartoum North Church, a branch of the Sudan Presbyterian Evangelical Church, during a visit to Sudan on 21 December 2014. He was arrested immediately after a sermon in which he reportedly condemned the controversial sale of church land and property and the treatment of Christians in Sudan.

Pastor Peter Yen Reith was arrested on 11 January 2015 after delivering a letter to the Sudanese Religious Affairs Office asking after Pastor Michael and wanting to know more about his arrest;

Both men were held incommunicado until 1 March 2015, and on 4 May 2015 both were charged with multiple offences under the Sudanese Penal Code of 1991, including; joint criminal acts (Article 21), undermining the constitutional system (Article 51), waging war against the state (Article 50), espionage (Article 53), unlawfully obtaining or disclosing official documents (Article 55), agitating hatred (Article 64), disturbing the peace (Article 69) and blasphemy (Article 125).

 

In its Resolution, adopted on 9 July 2015, the European Parliament:

- Calls on the Sudanese authorities to drop all charges against Pastor Michael Yat and Pastor Peter Yen Reith and calls for their immediate and unconditional release; meanwhile calls on the Government of Sudan to ensure that pending their release the two pastors are not subjected to torture or other ill-treatment and that their physical and mental integrity is duly respected;

- Reminds the Sudanese authorities of their obligations at national and international level to protect freedom of religion and belief; reaffirms that freedom of religion, conscience and belief is a universal human right that needs to be protected everywhere and for everyone; strongly condemns all forms of violence and intimidation that impair the right to have or not to have, or to adopt, a religion of one’s choice, including the use of threats, physical force or penal sanctions to compel believers or non-believers to renounce their religion or to convert;

- Calls on the Government of Sudan to repeal all legislation that discriminates on the grounds of religion and to protect the identity of minority groups, including those of all faiths;

- Condemns the harassment of Christians and interference in church affairs; urges the Government of Sudan to desist from such activity; calls on Sudan to repeal the apostasy laws and to stop closing churches and other religious sites;

- Calls on the Government of Sudan to reform the country’s legal system, in accordance with international human rights standards, in order to protect fundamental human rights and freedoms and ensure the protection of every individual’s human rights, particularly with regard to discrimination against women, religious minorities and disadvantaged groups;

SWAZILAND

Thulani Maseko and Bheki Makhubu

 

Thulani Maseko, a lawyer working for the Trade Union Congress of Swaziland, was arrested on 17 March 2014 after writing an article criticising the lack of independence of the judicial system in Swaziland. On 19 March 2015, following the publication of a prison letter denouncing his conditions of detention, he was brought before a disciplinary committee in prison without the presence of a lawyer and was then forcefully moved to solitary confinement; whereas, although he has challenged this decision, no date has yet been announced for his High Court hearing.

Bheki Makhubu, a columnist and editor-in-chief of The Nation, considered to be the country’s sole independent newspaper, was arrested on charges of ‘scandalising the judiciary’ and ‘contempt of court’ following the publication of the article criticising the judicial system.

On 17 July 2014, Thulani Maseko and Bheki Makhubu were convicted for contempt of court by the High Court of Swaziland and sentenced to two years’ imprisonment, a ruling which seems disproportionate compared with the usual sentence – 30 days’ imprisonment with the option of paying a fine – imposed in similar cases; whereas the judge presiding the trial, Mpendulo Simelane, had been named in one of the articles published by Mr Maseko’s newspaper, and whereas this represents a clear conflict of interest and an impediment to a fair trial.

 

In its Resolution, adopted on 21 May 2015, the European Parliament:

- Calls for the immediate and unconditional release of Mr Maseko and Mr Makhubu, given that their imprisonment relates directly to the legitimate exercise of their right to freedom of expression and opinion; calls also for the immediate and unconditional release of all prisoners of conscience and political prisoners, including Mario Masuku, President of the People’s United Democratic Movement, and Maxwell Dlamini, Secretary-General of the Swaziland Youth Congress; condemns the harsh conditions of detention of both prisoners and calls on the authorities of Swaziland to guarantee their physical and psychological integrity in all circumstances;

- Notes that the sentence handed down to Mr Maseko and Mr Makhubu is much more severe than other sentences in similar cases, and considers this to be a clear attempt to silence the activists and serve as a deterrent to others, as stated by the responsible judge; demands that the Government of Swaziland bring an immediate end to the authorities’ intimidation of journalists, lawyers, independent-minded judges, trade union officials and parliamentarians, who have been threatened with violence, arrest, prosecution or other forms of pressure as a consequence of their advocacy of human rights, respect for the rule of law or political reforms;

- Calls on the Government of Swaziland to engage in genuine dialogue with unions about legislative reforms that will ensure respect for workers’ rights, in line with international obligations;

- Calls on the Swaziland authorities to take concrete measures to respect and promote freedom of expression, guarantee democracy and plurality, and establish a legislative framework allowing the registration, operation and full participation of political parties, in line with international and regional human rights obligations and the Constitution of Swaziland, notably Article 24 thereof;

SYRIA/ IRAQ

Kidnapping of Bishops Yohanna Ibrahim and Paul Yazigi

 

The Bishops Yohanna Ibrahim and Paul Yazigi were kidnapped by armed rebels in Aleppo Province, Syria, on 22 April 2013. The case remains unresolved.

 

In its Resolution, adopted on 12 March 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns ISIS/Daesh and its egregious human rights abuses that amount to crimes against humanity and war crimes according to the Rome Statute of the International Criminal Court (ICC), and which could be called genocide; is extremely concerned at this terrorist group’s deliberate targeting of Christians, Yezidis, Turkmen, Shi’ites, Shabak, Sabeans, Kaka’e and Sunnis who do not agree with their interpretation of Islam, as part of its attempts to exterminate any religious minorities from the areas under its control; underlines that there must be no impunity for the perpetrators of these acts and that those responsible should be referred to the ICC; recalls, in this context, the unresolved kidnapping of Bishops Yohanna Ibrahim and Paul Yazigi by armed rebels in Aleppo Province, Syria, on 22 April 2013.

A letter of concern was sent on 16 October 2015.

SYRIA

Mazen Darwish

 

Mazen Darwish, a Syrian journalist and activist and president of the Syrian Centre for Media and Freedom of Expression, has been imprisoned since 2012, as have Hani Al-Zaitani and Hussain Ghrer, for their work defending freedom of expression; whereas Mazen Darwish was reportedly subjected to severe torture and ill-treatment and on 6 May 2015 was taken to an unknown location; whereas Mazen Darwish has been awarded the 2015 UNESCO Press Freedom Prize, as well as other important international awards, such as the Preis der Lutherstädte – ‘Das unerschrockene Wort’ 2015, the Bruno-Kreisky-Preis für Verdienste um die Menschenrechte 2013, and the PEN-Pinter Prize 2014; whereas the continued imprisonment of Mazen Darwish, Hani Al-Zaitani and Hussain Ghrer is further evidence of the repressive nature of Bashar al-Assad’s regime in Syria

 

 

 

In its Resolution, adopted on 11 June 2015, the European Parliament:

- Calls on the Syrian authorities to immediately and unconditionally release and drop all charges against Mazen Darwish and all those detained, convicted and/or sentenced for peacefully exercising their right to freedom of expression and association, as well as all human rights defenders and political rights activists arbitrarily deprived of their liberty on the basis of their human rights activities.

- Urges the Syrian authorities to disclose the fate and the whereabouts of the three men immediately, and to ensure that they are protected from torture and ill-treatment, allowed immediate contact with their families and lawyers, and provided with any medical attention they may require.

THAILAND

Rohingya refugees

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Journalists Chutima ‘Oi’ Sidasathian and Alan Morison

 

 

 

 

In its Resolution, adopted on 21 May 2015, the European Parliament:

- Expresses its deepest concern over the plight of Rohingya refugees and the humanitarian crisis taking place at the moment on the high seas and in the territorial waters between Myanmar, Bangladesh, Thailand and Indonesia, and is shocked by the findings following the recent exhumation of dozens of bodies from mass gravesites near human trafficking camps in southern Thailand; extends its condolences to the families of the victims;

- Calls on the Thai authorities to hold immediate, full and credible criminal investigations into the mass graves of Rohingya Muslims and, if necessary with UN assistance, to ensure that those responsible are brought to justice;

 

In its Resolution, adopted on 8 October 2015, the European Parliament:

- Welcomes the acquittal on 1 September 2015 by the Phuket Provincial Court of the journalists Chutima ‘Oi’ Sidasathian and Alan Morison;

 

TURKEY

Journalists and media executives, including Ekrem Dumanlı and

Hidayet Karaca

 

 

 

 

 

Frederike Geerdink and

Mehmet Ülger

 

Ekrem Dumanlı, editor-in-chief of the Zaman newspaper, and Hidayet Karaca, general manager of the Samanyolu broadcasting group were arrested by the Turkish police along with other journalists and media executives on 14 December 2014.

On 6 January 2015 the Dutch correspondent Frederike Geerdink and Mehmet Ülger both Dutch journalists were arrested, interrogated at a police station and released later on.

 

In its Resolution, adopted on 15 January 2015, the European Parliament:

- Condemns the recent police raids and the detention of a number of journalists and media representatives in Turkey on 14 December 2014; stresses that these actions call into question respect for the rule of law and freedom of the media, which is a core principle of democracy;

- Recalls that a free and pluralistic press is an essential component of any democracy, as are due process, presumption of innocence and judicial independence; stresses, therefore, the need, as regards this latest round of arrests, in all cases (i) to provide ample and transparent information on the allegations against the defendants, (ii) to grant the defendants full access to the incriminating evidence and full defence rights, and (iii) to ensure the proper handling of the cases to establish the veracity of the accusations without delay and beyond reasonable doubt; reminds the Turkish authorities that the utmost care must be taken when dealing with the media and journalists, as freedom of expression and freedom of the media remain central to the functioning of a democratic and open society;

 

VENEZUELA

Mayor Antonio Ledezma

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Kluivert Roa

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leopoldo López

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Daniel Ceballos

 

On 19 February 2015 Antonio Ledezma, twice democratically elected Mayor of the Metropolitan District of Caracas and one of the opposition leaders, was arbitrarily detained by heavily armed officers of the Bolivarian Intelligence Service (Sebin), who failed to produce an arrest warrant or any evidence of his having committed an offence; whereas following his detention Antonio Ledezma was charged with conspiracy and association to commit crimes – offences punishable by severe prison sentences in Venezuela – and imprisoned at the Ramo Verde military prison

On 24 February 2015 the 14-year-old student Kluivert Roa was shot dead during a demonstration about the scarcity of food and medicine in San Cristóbal, in Táchira State, becoming the first victim since the authorisation of the use of firearms to quell protests.

Leopoldo López is the opposition leader who was arbitrarily detained on 18 February 2014 on charges of conspiracy, instigating violent demonstrations, arson and damage to property. Since his detention he has suffered physical and psychological torture and undergone solitary confinement.

Daniel Ceballos and Vicencio Scarano are opposition mayors, and Salvatore Lucchese is a police officer. They have been arrested for failing to end protests and civil rebellion in their cities, and have been sentenced to several years in prison. In addition, Juan Carlos Caldera, Ismael García and Richard Mardo who are opposition congressmen are facing investigations and trial proceedings aimed at their suspension and disqualification from Congress.

 

In its Resolution, adopted on 12 March 2015, the European Parliament:

- Recalls its deep concern about the deteriorating situation in Venezuela and condemns the use of violence against protesters; calls on the Venezuelan authorities to immediately release Antonio Ledezma, Leopoldo López, Daniel Ceballos and all peaceful protesters, students and opposition leaders arbitrarily detained for exercising their right to freedom of expression and their fundamental rights, in line with the demands made by several UN bodies and international organisations; calls on the Venezuelan authorities to withdraw the unfounded accusations against them;

- Calls on the Venezuelan authorities to ensure that Antonio Ledezma, Leopoldo López, Daniel Ceballos and all other political prisoners are given any medical attention they may require, as well as immediate, private and regular access to their families and to lawyers of their choice; is deeply concerned about the deterioration in the condition of prisoners;

- Calls on the Venezuelan Government to cease the political persecution and repression of the democratic opposition and the violations of freedom of expression and of demonstration, and urges an end to media censorship; reminds the authorities that opposition voices are imperative for a democratic society;

- Condemns the shooting of Kluivert Roa and six other students, and expresses its condolences to their families; calls on the government to revoke the recently published resolution 8610, which allows security forces to use potentially lethal force, with a firearm or another potentially lethal weapon, to subdue civilian protests, overriding Article 68 of the Venezuelan Constitution;

- Calls on the Venezuelan Government to comply with its own constitution and international obligations in respect of the independence of the judiciary, the right to freedom of expression, association and peaceful assembly, and political pluralism, which are cornerstones of democracy; calls on the Venezuelan Government to create an environment in which human rights defenders and independent non-governmental organisations can carry out their legitimate work in promoting human rights and democracy; stresses that, as a non-permanent member of the UN Security Council, the Venezuelan Government has a particular responsibility to comply with the rule of law and with international law;

- Calls on the Venezuelan Government to ensure that accusations are investigated swiftly and impartially, with no margin of impunity and with full respect for the principle of presumption of innocence and for due legal process; recalls that respect for the principle of separation of powers is fundamental in a democracy and that the justice system cannot be used as a political weapon; calls on the Venezuelan authorities to ensure the security of all citizens in the country, regardless of their political views and affiliations;

ZIMBABWE

Itai Dzamara, his wife Sheffra Dzamara, and his lawyer Kennedy Masiye

 

On 9 March 2015 Itai Dzamara, a prominent Zimbabwean human rights activist, leader of the Occupy Africa Unity Square movement and dissident of President Mugabe, was reportedly abducted by five unidentified armed men in the suburbs of Harare. His whereabouts remain unknown and there is serious concern for his safety and the protection of his rights.

In the months prior to his abduction, Mr Dzamara had led a number of peaceful protests against the deteriorating political and economic situation in Zimbabwe. Two days before, Mr Dzamara addressed a political rally organised by the opposition party Movement for Democratic Change – Tsvangirai (MDC-T), calling for mass protests against the worsening repression and economic situation in the country, petitioning President Mugabe to resign and calling for reforms to the electoral system.

Until now the government has remained silent on Mr Dzamara’s disappearance, which has raised suspicion among the public that the state might be responsible; whereas the ruling party ZANU-PF is denying his forced disappearance and denounces it as an act staged by opposition parties.

A High Court judgment of 13 March 2015 ordered the Zimbabwean authorities to mount a search for Mr Dzamara and report progress to the court every two weeks until his whereabouts are determined; whereas this High Court order has been ignored by the authorities responsible for acting upon it, and the state authorities have yet to comply with this ruling.

Mr Dzamara had been assaulted on several occasions by supporters of the ruling party ZANU-PF and uniformed police officers. In November 2014 about 20 uniformed police handcuffed and beat Mr Dzamara to unconsciousness, also assaulting his lawyer, Kennedy Masiye.

 

In its Resolution, adopted on 21 May 2015, the European Parliament:

- Strongly condemns the forced disappearance of human rights defender Itai Dzamara and calls for his immediate and unconditional release;

- Urges the Government of Zimbabwe to take all necessary measures to find Mr Dzamara and bring all those responsible to justice; calls on the government to fully comply with the High Court order directing them to search for Mr Dzamara;

- Calls on the Zimbabwean authorities to ensure the safety and security of his wife and family, and his colleagues and supporters;

- Urges the Zimbabwean authorities to investigate allegations of excessive use of force and other human rights abuses by police and state officials, and to hold them to account;

- Recalls the overall responsibility of the Zimbabwean Government for ensuring the safety of all its citizens; calls upon the authorities of Zimbabwe to implement the provisions of the Universal Declaration of Human Rights, the African Charter on Human and Peoples’ Rights and regional human rights instruments ratified by Zimbabwe;

- Urges the Zimbabwean Government and President Mugabe to comply with their international obligations and the provisions of the international treaties that have been signed by Zimbabwe and that guarantee respect for the rule of law and the fulfilment of civil and political rights;


ANNEX II

LIST OF RESOLUTIONS

List of resolutions adopted by the European Parliament during the year 2015 and relating directly or indirectly to human rights violations in the world

Country

Date of adoption in plenary

Title

Africa

Algeria

30.04.2015

Imprisonment of human and workers' rights activists in Algeria

Angola

10.09.2015

Angola

Burundi

12.02.2015

Burundi, the case of Bob Rugurika

Burundi

17.12.2015

Situation in Burundi

Central African Republic

08.10.2015

Central African Republic

DRC

09.07.2015

The Democratic Republic of Congo (DRC), in particular the case of two detained human rights activists Yves Makwambala and Fred Bauma

Egypt

17.12.2015

Ibrahim Halawa potentially facing the death penalty

Nigeria

30.04.2015

Situation in Nigeria

Nigeria

08.10.2015

The mass displacement of children in Nigeria as a result of Boko Haram attacks

South Sudan

12.03.2015

South Sudan, including recent child abductions

Sudan

09.07.2015

Situation of two Christian pastors in Sudan

Swaziland

21.05.2015

The case of Thulani Maseko and Bheki Makhubu in Swaziland

Tanzania

12.03.2015

Tanzania, notably the issue of land grabbing

Zimbabwe

21.05.2015

The case of Itai Dzarana in Zimbabwe

Americas

Paraguay

11.06.2015

Paraguay: the legal aspects related to the child pregnancy

USA

11.02.2015

US Senate report on the use of torture by the CIA

Venezuela

12.03.2015

Situation in Venezuela

Asia

Afghanistan

26.11.2015

Afghanistan, in particular the killings in Zabul

Bangladesh

26.11.2015

Freedom of expression in Bangladesh

Cambodia

09.07.2015

Cambodia's draft laws on NGOs and trade unions

Cambodia

26.11.2015

Cambodia

China

16.12.2015

EU-China relations

Kyrgyzstan

15.01.2015

Kyrgyzstan: homosexual propaganda bill

Malaysia

17.12.2015

Malaysia

Maldives

17.12.2015

Situation in the Maldives

Nepal

11.06.2015

Situation in Nepal following the earthquakes

Pakistan

15.01.2015

Pakistan, in particular the situation following the Peshawar school attack

Thailand

21.05.2015

The plight of Rohingya refugees and the mass graves in Thailand

Thailand

08.10.2015

Situation in Thailand

Europe

Azerbaijan

10.09.2015

Azerbaijan

Belarus

10.09.2015

Situation in Belarus

Bosnia

09.07.2015

Srebrenica Commemoration

Cyprus

12.02.2015

Mass graves of missing persons in Ornithi village, in the occupied part of Cyprus

Russia

15.01.2015

Russia, in particular the case of Alexei Navalny

Russia

12.03.2015

Murder of the Russian opposition leader Boris Nemtsov and the state of democracy in Russia

Russia/Ukraine

30.04.2015

The case of Nadiya Savchenko

Russia

10.09.2015

Russia – in particular the case of Eston Kohver, Oleg Santsov, and Alexander Kolchenko

Turkey

15.01.2015

Freedom of expression in Turkey: Recent arrests of journalists, media executives and systematic pressure against media

Turkey

15.04.2015

Armenian genocide 100th anniversary

Middle East

Bahrain

09.07.2015

Bahrain, in particular the case of Nabeel Rajab

Saudi-Arabia

12.02.2015

Saudi Arabia, the case of Raif Badawi

Saudi-Arabia

08.10.2015

Saudi Arabia: The case of Ali Mohammed al-Nimr

Syria/Iraq

12.02.2015

Humanitarian crisis in Iraq and Syria, in particular in the IS context

Syria/Iraq

12.03.2015

Recent attacks and abductions by ISIS/Daesh in the Middle East, notably of Assyrians

Syria

30.04.2015

The situation of the Yarmouk refugee camp in Syria

Syria

11.06.2015

Syria, the situation in Palmyra and the case of Mazen Darwish

Yemen

09.07.2015

Situation in Yemen

Cross-cutting issues

28th Session of the UNHRC

12.03.2015

EU’s priorities for the UN Human Rights Council in 2015

Persecution of Christians

30.04.2015

Persecution of the Christians around the world, in relation to the killing of students in Kenya by terror group Al-Shabaab

European Endowment for Democracy

09.07.2015

Evaluation of activities of the European Endowment for Democracy (EED)

European Neighbourhood Policy

09.07.2015

Review of the European neighbourhood policy

Human rights and technology

08.09.2015

‘Human rights and technology: the impact of intrusion and surveillance systems on human rights in third countries’

Right to Water

08.09.2015

Follow up to the European citizens' initiative Right2Water

Migration

10.09.2015

Migration and refugees in Europe

Death penalty

08.10.2015

The death penalty

Gender equality

08.10.2015

Renewal of the EU Plan of action on Gender equality and Women's empowerment in development

Trade and torture

27.10.2015

Trade in certain goods which could be used for capital punishment, torture or other cruel, inhuman or degrading treatment or punishment

Migration

02.12.2015

Special report of the European Ombudsman in own-initiative inquiry concerning Frontex

World Humanitarian Summit

16.12.2015

Preparing for the World Humanitarian Summit: Challenges and opportunities for humanitarian assistance

Arms export

17.12.2015

Arms export: implementation of the Common Position 2008/944/CFSP


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

5

9

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Mario Borghezio, Klaus Buchner, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Afzal Khan, Eduard Kukan, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Ramona Nicole Mănescu, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Alyn Smith, Jaromír Štětina, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Andrzej Grzyb, Mike Hookem, Liisa Jaakonsaari, Javi López, Juan Fernando López Aguilar, Norica Nicolai, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Traian Ungureanu, Paavo Väyrynen, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Maria Arena, Edouard Ferrand, Karoline Graswander-Hainz, Heidi Hautala, Hans-Olaf Henkel, Peter Jahr, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Lola Sánchez Caldentey, Antonio Tajani, Josef Weidenholzer, Bogdan Brunon Wenta, Patricija Šulin

Правна информация