Процедура : 2016/2072(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0357/2016

Внесени текстове :

A8-0357/2016

Разисквания :

PV 12/12/2016 - 16
CRE 12/12/2016 - 16

Гласувания :

PV 13/12/2016 - 5.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0486

ДОКЛАД     
PDF 858kWORD 99k
30.11.2016
PE 583.957v02-00 А8-0357/2016

относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии

(2016/2072(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Комисия по култура и образование

Докладчици: Кристиян Елер, Луиджи Моргано

(Съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии

(2016/2072(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2016 г., озаглавено „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016) 0381/2),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014) 0442),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014) 0014),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „План за действие „Предприемачество 2020 г.“  –– Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012) 0795),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012) 0789),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012) 0537),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавен „Конкурентоспособност на европейската промишленост в областта на луксозните стоки“ (SWD(2012)0286),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа – водеща световна туристическа дестинация– – нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010) 0352),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010) 0183),

–  като взе предвид проучването на Комисията от юни 2016 г., озаглавено „Повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството за растеж и работни места“ (EASME/COSME/2015/003),

–  като взе предвид проучването на Комисията от юни 2009 г. относно „Въздействието на културата върху творчеството“,

–  като взе предвид съобщението на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. относно насърчаването на културния и творческия сектор,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Творческите и културните индустрии– – европейски актив, който следва да се използва в световната конкуренция“(1),

–  като взе предвид Регламент (EС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 – Европейски фонд за стратегически инвестиции(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“– – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-долу „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО(8),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2016 г. относно равенството между половете,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2012 г. относно „Актуализиране на съобщението за индустриалната политика: По-силна европейска промишленост за растеж и икономическо възстановяване“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно културата като катализатор за творчество и иновации,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016) 0029),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за единния цифров пазар“(9),

–  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г., озаглавена „За интегриран подход към културното наследство на Европа“(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. относно малките и средните предприятия (МСП): конкурентоспособност и възможности за развиване на стопанска дейност(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно индустриите, свързани с културата в рамките на Лисабонската стратегия(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2007 г. относно социалния статус на дейците на изкуството(16),

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид доклада на ОИСР и EUIPO от 18 април 2016 г., озаглавен „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки– – картографиране на икономическото въздействие“(17),

–  като взе предвид проучването на ЮНЕСКО , озаглавено „Културни времена – първата  световна карта на културните и творческите индустрии“ (Cultural times: The first global map of cultural and creative industries), декември 2015 г.,

–  като взе предвид доклада на работната група от експерти на държавите – членки на ЕС, от ноември 2015 г., озаглавен „Към по-ефективни финансови екосистеми: новаторски инструменти за улесняване на достъпа до финансиране за секторите на културата и творчеството“,

–  като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование съгласно член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование, и становището на комисията по правни въпроси (A8-0357/2016),

А.  като има предвид, че в гореспоменатото свое съобщение, озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места в ЕС“, Комисията признава ключовата роля на културните и творческите индустрии (КТИ)(18) за социалното и икономическото развитие на ЕС и неговите държави членки;

Б.  като има предвид, че ЕС следва да стимулира и инвестира в нови източници на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид в тази връзка, че той трябва да отключи потенциала, който остава до голяма степен неоползотворен, при създаването на растеж и работни места в творческите и културните индустрии, поради тяхното значително въздействие в области като новите бизнес модели, творчеството и иновациите, цифровизацията и изграждането на умения;

В.   като има предвид, че КТИ имат двойна и вътрешно присъща стойност, тъй като чрез преки връзки с хората на изкуството и творците опазват и насърчават културното и езиковото многообразие, както и засилват европейската, националната, регионалната и местната идентичност, като същевременно подкрепят социалното сближаване и допринасят значително с различни модели за създаване на стойност за творчеството, инвестициите, иновациите и заетостта и действат като двигател за устойчив икономически растеж в ЕС и неговите държави членки;

Г.  като има предвид, че европейската култура и изкуства са свързани с 3 000 години споделено културно наследство, предават познание и ценности и допринасят за опазване на материалните и нематериалните доказателства за създадения от човека и природата свят за сегашното и за бъдещите поколения;

Д.   като има предвид, че културната дипломация, основана на взаимно зачитане на ценностите и особеностите, укрепва двустранните и многостранните отношения между Европа и трети държави, гради мостове между обществата чрез контакти между хората и сътрудничество във всички културни и творчески области, и допринася за по-добро взаимно разбирателство и общи проекти, като същевременно действа като двигател за икономически и социален растеж;

Е.  като има предвид, че КТИ допринасят за „меката сила“ на Европа в своята роля на посланици на европейските ценности – като например култура, творчество, качество, отлични постижения, майсторство – на световната сцена;

Ж.  като има предвид, че културните и творческите индустрии са в центъра на двойствена и деликатна екосистема между големи групи конкурентоспособни в международен план и новаторски МСП и стартиращи предприятия, които постоянно обновяват сферата, опазват и насърчават многообразието, създават работни места, но понякога са крехки, особено по отношение на достъпа си до пазари и финансиране;

З.  като има предвид, че културните и творческите индустрии в Европа осигуряват над 12 милиона работни места на пълно работно време, което се равнява на 7,5% от работната сила на ЕС, като създават приблизително 509  милиарда евро добавена стойност към БВП (5,3% от общата БДС на ЕС); като има предвид, че в определени региони КТИ представляват значително по-висок процент от БВП и осигуряват заетост за по-висок процент от работната сила;

І.  като има предвид, че според проучване, проведено от Европейската патентна служба и Службата за хармонизация във вътрешния пазар, индустриите с интензивно използване на права върху интелектуална собственост генерират над една четвърт от заетостта и над една трета от стопанската дейност в ЕС;

Й.  като има предвид, че почти 39 % от БВП на ЕС се генерират от индустрии с интензивно използване на права върху интелектуална собственост, като на индустриите с интензивно използване на търговски марки се падат 34% от общия размер, на индустриите с интензивно използване на дизайни – 13%, на индустриите с интензивно използване на патенти – 14%, а на индустриите с интензивно използване на авторски права – 4,2%(19);

К.  като има предвид, че КТИ в ЕС предоставят заетост на 2,5 пъти повече хора, отколкото производството на автомобили, и пет пъти повече от химическата промишленост;

Л.  като има предвид, че КТИ играят важна роля в създаването на жизнени и открояващи се региони, което може да помогне за подобряване на качеството на живот на гражданите и да бъде важен фактор за насочени навътре инвестиции;

М.  като има предвид, че авторите и изпълнителите са първоизточникът на КТИ;

Н.  като има предвид, че е малко вероятно заетостта в сектора на културата да бъде изнесена навън, тъй като тя е свързана с конкретни културни, често регионални и исторически умения; като има предвид, че КТИ допринасят съществено и повече от всеки друг сектор за младежката заетост и са се доказали като силно устойчиви по време на икономическата криза в периода след 2008 г.; като има предвид, че за периода 2008 – 2014 г. заетостта в КТИ в ЕС бележи ръст; потвърждава важната роля на Европейския социален фонд при насърчаването на младежката заетост и развиването на умения;

О.  като има предвид, че КТИ притежават привлекателни качества от гледна точка на местното развитие: те използват набор от умения на редица различни равнища, имат склонността да са социално отговорни и приобщаващи и създават положителни външни ефекти в местата, където се намират; като има предвид, че тяхната откритост и взаимодействие с други дейности пораждат натрупване и клъстерни ефекти и че имат склонност да създават голям дял от общата добавена стойност на местно равнище;

П.  като има предвид, че гъвкавостта и мобилността са неразделна част от професионалната творческа дейност, поради което е важно непредсказуемото и понякога несигурно естество на творческата професия да се компенсира с гаранция за истинска социална закрила;

Р.   като има предвид, че КТИ се състоят от малки предприятия и микропредприятия, и като има предвид, че дружествата от културния и творческия сектор (КТС) с по-малко от 10 работници представляват повече от 95 %(20) от работната сила;

С.  като има предвид, че погрешно се твърди, че съществува по-висока степен на риск при инвестирането в КТИ в сравнение с други видове предприятия, и като има предвид, че това твърдение се основава, наред с другото, на факта, че КТИ са сектор с интензивно използване на права върху интелектуална собственост и че съществуват трудности във връзка с използването на нематериални блага като гаранция за финансиране;

Т.  като има предвид, че все по-рядко хората на изкуството и творците работят на постоянен трудов договор; като има предвид, че във все повече случаи те са самонаети лица, редуват заетост като самонаети лица и като служители на трудов договор или са заети на непълен или ненормиран работен ден;

У.  като има предвид, че културните инициативи и индустрии играят множество роли в местното и регионалното развитие, като традиционно повишават привлекателността на регионите, осигуряват социално-икономическо приобщаване и развитие в селските и изолираните райони, но също така способстват за интегрирано, устойчиво обновяване на градската среда;

Ф.  като има предвид, че КТИ играят важна роля за повторната индустриализация на Европа, че те са двигател на растежа и са в стратегическа позиция да стимулират разпространението на новаторски положителни ефекти в други промишлени сектори, като например туризма, търговията на дребно, цифровите технологии;

Х.  като има предвид, че КТИ са движеща сила за иновации и развитие на ИКТ в Европа; като има предвид, че цифровото преобразуване на сектора предлага нови възможности за развиване на нови бизнес модели и за пазарно разширяване, но също така изправя пред предизвикателства традиционните сектори на КТИ;

Ц.  като има предвид, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите сектори, които развиват преносими умения, например творческо мислене, разрешаване на проблеми, работа в екип и находчивост;

Ч.  като има предвид, че свързаният с наследството на индустриализацията туризъм и музеите на индустриализацията могат да предложат нови културни и икономически перспективи най-вече за постиндустриалните региони и да опазят живо традиционното европейско ноу-хау;

Ш.  като има предвид, че сред различните източници на финансиране от ЕС само „Творческа Европа“ и Европейският фонд за стратегически инвестиции споменават КТИ като специален приоритет;

Щ.  като има предвид, че с влизането в сила на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията някои мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрация и съхраняване) и в някои случаи в културните дейности, подпомагани от фондовете на ЕС и допълнителни регионални фондове, биха могли да се считат за държавна помощ въпреки местното си значение, неикономическото естество и нетърговската организация на дейностите и на засегнатите културни институции, което води до значителни препятствия пред съответните регионални власти и до забавяния в изпълнението на тези мерки;

АА.  като има предвид, че в днешния сближаващ се и глобализиран пазар новаторските и водени от научни изследвания европейски КТИ са жизненоважни за гарантиране на езиково и културно многообразие, плурализъм и предлагане на иновативни и висококачествени услуги;

АБ.  като има предвид, че въпреки факта, че в наши дни са достъпни и се споделят по-големи количества културно и творческо съдържание, отколкото когато и да било, по-специално при услуги като платформи за качено от ползвателите съдържание или обединяване на съдържание, а с развитието на технологиите разходите за разпространение и производство намаляха, културният и творческият сектор не е отбелязал сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението, което до голяма степен се дължи на липсата на прозрачност във веригата за създаване на стойност и на правна яснота, както и на затрудненията на традиционните сектори да се приспособят към цифровото преобразуване;

АВ.   като има предвид, че Комисията е призована да предприеме подходящи мерки за улесняване появата на привлекателни законосъобразни предложения и трансгранична достъпност, за да се намали несъответствието на стойността и да се гарантира, че авторите, творците, изпълнителите и носителите на права получават справедливо възнаграждение за произведенията си;

АГ.  като има предвид, че КТИ претърпяват значителни изменения в резултат от все по-широкото внедряване на цифрови технологии, което води до промени в условията на създаване на произведения на изкуството и влияние върху правото в областта на интелектуалната собственост;

АД.  като има предвид, че КТИ остават недооценени и непризнати, особено що се отнася до способността им за достъп до начален капитал и финансиране;

АЕ.  като има предвид, че неотдавнашното проучване, поръчано от Комисията(21), взема предвид в своето определение на КТИ също и задвижваните от творчески импулси сектори на модата и на луксозните стоки; като има предвид, че модният сектор и секторът на луксозните стоки се градят на мощен културен и творчески принос, спомагат за запазване на европейското savoir faire (ноу-хау), предавано от векове, и се основават на културното наследство и традиции, които не могат да бъдат възпроизведени от други; като има предвид, че сътрудничеството следва да се укрепи, за да се вземат под внимание промените в заетостта и потребността от конкретни умения;

АЖ.  като има предвид, че националните приблизителни оценки относно КТИ рядко са съпоставими, тъй като държавите членки продължават да използват различни дефиниции за КТИ; отбелязва, че тези дефиниции включват също и обширни категории КТИ като софтуер, реклама и маркетинг, които са много успешни както в икономическо отношение, така и като примери за европейско творчество и предприемачество;

АЗ.  като има предвид, че през 2013 г. международната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки достига до 2,5 % от световната търговия и почти 5 % от вноса в ЕС, което представлява  85  милиарда евро;

АИ.  като има предвид, че в индустриалното стопанство инвестициите бяха насочени основно към материалните блага, които бяха основният двигател за растеж, докато в днешната творческа икономика нематериалните блага са основна цел на инвестициите, източници на стойност и двигатели на растежа; като има предвид, че финансирането на КТИ следва да се разглежда в този контекст;

АЙ.  като има предвид, че макар развитието на цифровите технологии и инфраструктура да е приоритет в европейската политика, разпространението на културни и творчески стоки и услуги онлайн чрез културни институции все още трябва да бъде подобрено;

АК.  като има предвид, че КТИ допринасят за поддръжката и подобряването на състоянието на огромното културно, историческо и архитектурно наследство на Европа; като има предвид, че културният и творческият сектор е важен за развитието на културната дипломация, туристическата индустрия и насърчаването на националните и местните култури, като тласка към прогрес и стимулира развитието на градовете и регионите;

Определение и статистики

1.  призовава Комисията да разработи всеобхватна, последователна и дългосрочна политическа рамка за КТИ, а ЕС – да включи разработването, ефективното утвърждаване и защита и подходящото финансиране на КТИ в стратегическите цели и общите приоритети, с цел да се стимулира тяхната конкурентоспособност и да им се даде възможност да реализират потенциала си за създаване на работни места и растеж;

2.  призовава Комисията да изготви бъдещите си политики въз основа на следното определение на КТИ: „културните и творческите индустрии са индустриите, които се основават на културни ценности, културно многообразие, индивидуално и/или колективно творчество, умения и таланти с потенциал за създаване на иновации, богатство и работни места чрез генериране на социална и икономическа стойност, по-специално от интелектуална собственост; те включват следните сектори, които разчитат на културния и творческия принос: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, софтуер и видео игри, мултимедийни продукти и записана музика), културно наследство, дизайн, задвижваните от творчески импулси сектори на луксозните стоки и на модата, фестивали, жива музика, сценични изкуства, книги и издателска дейност (вестници и списания), радио и изобразителни изкуства, и реклама;

3.  призовава Комисията–, като вземе предвид факта, че държавите членки използват национални системи за класификация за дейностите, които принадлежат към културните и творческите индустрии–, да определи специфични показатели, за да наблюдава и анализира културното, икономическото и социалното въздействие и динамиката на своите политики и регулаторни предложения, свързани с КТИ, и ролята на този сектор като двигател за иновации и растеж във всички останали области на дейност в ЕС и свързани трети държави; ето защо подчертава, че е необходимо Комисията да определи алтернативни източници на данни с оглед допълване и подобряване на официалната статистика; подчертава, че КТИ често имат сложни бизнес модели, които могат да представляват предизвикателство за традиционните форми на финансиране, и че е важно да се гарантира, че положителните ефекти от публичните инвестиции се разбират по-ясно, и да се предоставят равнищата на анализ, които се изискват за привличане на повече частни инвестиции; освен това призовава Комисията да предвиди усилие за координация, за да се улеснят транснационалните полезни взаимодействия, като проекти за сътрудничество, възможности за мобилност и съвместни предприятия в областта;

4.  подчертава, че необходимостта от събиране на статистически данни относно културните и творческите индустрии допринася и за дебата в областта на културната политика и насърчава Комисията и Евростат – в усилията им за редовно анализиране и измерване на въздействието на културата и културните политики за целия културен и творчески сектор – да включват КТИ в своите годишни статистически данни, въз основа на анализ на създадената от КТИ стойност и ефекти в ерата на цифровите технологии, и да публикуват на всеки две години секторен доклад относно развитието на КТИ в Европа; подчертава в този контекст необходимостта от засилване на ролята на Евростат и на Съвместния научноизследователски център;

Рамкови условия и насърчаване на иновациите

5.  призовава Комисията да въведе обща схема, която запълва празнотата между научноизследователската и развойна дейност, производството на европейско творческо съдържание и технологичните иновации в медийната и други области; отбелязва, че такава обща схема би насърчила създаването на творчески и конкурентоспособни услуги на ЕС и възможности за търговия и заетост и би засилила пазарния достъп на МСП и стартиращите предприятия, като същевременно би способствала за плуралистична и многообразна европейска среда, изградена върху силни полезни взаимодействия между КТИ и технологичните иновации, укрепвайки по този начин европейския цифров единен пазар;

6.  подчертава, че цифровите технологии и инфраструктура се основават на съдържание, предоставено от творци; отбелязва, че прекият достъп до световни аудитории е довел до появата на нови форми на художествено и творческо съдържание; поради това призовава Комисията, като балансира нуждите на всички съответни участници, да създаде подходяща правна рамка, включваща авторските права, за веригата за създаване на стойност в цифровата епоха, която да взема предвид особеностите на сектора, да способства за по-нататъшни иновации, да насърчава прозрачните договорни отношения и да води до установяване на правото на справедливо възнаграждение на авторите, творците и всички участващи в творческия процес страни и техните произведения, като по този начин осигурява процъфтяваща цифрова икономика;

7.  подчертава необходимостта от съвместна работа и важността на постоянното споделяне на знания и най-добри практики между държавите членки в търсене на начини за подпомагане и стимулиране на творческата индустрия и за насърчаване на творчеството и производителността на всички равнища;

8.  счита, че закрилата на авторското право и сродните му права е от основно значение за приходите в КТИ; настоятелно призовава Комисията, с оглед провежданата в момента реформа в областта на авторското право, да създаде балансирани правни решения, които са адаптирани към цифровата епоха, включително в партньорство с браншови и потребителски групи, които ще бъдат в подкрепа и в интерес на МСП, много малките предприятия и микропредприятията, творците, носителите и ползвателите на права, работещите на свободна практика лица и потребителите, за да се поясни, че освобождаването от отговорност може да се прилага само за действително неутрални и пасивни доставчици на онлайн услуги – съгласно определението в Директивата за електронната търговия и практиката на Съда на Европейския съюз – а не за услуги, които играят активна роля в разпространението, насърчаването и монетаризирането на съдържание в ущърб на творците; счита, че предвид безграничния характер на цифровата среда е необходимо да се осигури съгласуваност между регулаторните органи, правоприлагащите органи и съдебната система в ЕС;

9.  подчертава факта, че проучването на носителите на права и непрозрачните правила за авторското право представляват административна тежест, водеща до високи разходи и значителни усилия, особено за МСП, които работят на трансгранична основа; в тази връзка препоръчва да се създаде общоевропейска база данни с цялата налична информация относно носителите на права за всеки сектор, за да се улесни уреждането на правата;

10.  подчертава, че Директива 2014/26/ЕС доведе до подобрения в системата за уреждане на правата върху музикалните произведения в онлайн средата; изисква от Комисията да усъвършенства също така доброто управление, ефективността, прозрачността и отчетността на организациите за колективно управление на правата в други сектори;

11.  подчертава факта, че фалшифицирането и пиратството продължават да бъдат сериозен проблем за КТИ и за гражданите; подчертава, че тези незаконни дейности водят до сериозни загуби от гледна точка на доходи и работни места и могат да доведат до проблеми, свързани със здравето и безопасността, които трябва да бъдат разрешени; приветства участието на сектора в намирането на решения за справяне с пиратството и фалшифицирането и подчертава необходимостта да се засили борбата срещу тези незаконни дейности;

12.   подчертава необходимостта да се наблюдава и укрепва прилагането на съществуващите правила за изпълнение в рамките на ЕС; препоръчва да се разгледа въпросът за въвеждането на по-строги санкции и насърчаването на система от гаранции за проследимост като възпиращо средство за фалшификаторите–, особено за големите фалшификатори с търговски цели–, както и увеличаването на обезщетенията и компенсациите, предоставяни на носителите на права; призовава ЕС и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността срещу пиратството и фалшифицирането и да установят тенденциите и по-ефективно да им се обърне внимание, като същевременно се насърчават носителите на права и доставчиците на услуги да осигуряват лесни пътища за достъп до законно съдържание с цел възпиране на пиратството; подчертава, на последно място, необходимостта от включване на всички цифрови участници в борбата срещу търговията с фалшифицирани стоки по интернет;

13.  призовава Комисията да предложи ефективни мерки за борба с пиратството в интернет, по-специално, за да гарантира, че услугите в интернет, които хостват съдържание, прилагат ефективни средства с цел премахване на нелицензираното съдържание и след като направят това предприемат действия за предотвратяване появяването отново на това съдържание;

14.  счита, че е от съществено значение да се преодолее мисленето, почиващо върху идеята за секторна изолация в традиционните области на политиката, и да се насърчава разпространението на културата и творчеството;

15.   призовава Комисията и държавите членки, в рамките на съответните си области на компетентност, да насърчават междусекторното сътрудничество чрез създаване на „учебни лаборатории“, творчески центрове, съвместни работни пространства, програми за работа в мрежа и културни и творчески клъстери, както и мрежи на регионално, национално, европейско и международно равнище, за да се засили взаимодействието между микро-, малки, средни и големи предприятия и между нестопански организации и търговски дружества в СКТ, традиционни занаяти, организации за културното наследство, туристическия сектор, научноизследователски центрове, университети, инвеститори и вземащи политически решения лица; призовава, освен това, за подкрепа за развитието на благоприятна за иновациите и подкрепяща правна среда за създаването и експериментирането на нови бизнес модели, продукти и услуги чрез стратегически партньорства между производители, дистрибутори и организатори, и за подкрепа за дейностите на бизнес инкубатори;

16.   счита, че е от съществено значение ЕС и неговите държави членки да запазят възможността за опазване и развитие на своите политики в областта на културата и в аудиовизуалната сфера, при това в контекста на своите законодателни, нормативни и конвенционални постижения, включително Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване; поради тази причина призовава изключването на услугите с културно и аудиовизуално съдържание, включително такъв вид услуги, които се предоставят онлайн, да бъде ясно посочено в споразуменията между Съюза и трети държави; в тази връзка подчертава необходимостта от изключване на културните и аудиовизуалните услуги от мандата на общите споразумения за свободна търговия, като припомня, че културните и творческите произведения имат двойна и вътрешно присъща стойност;

17.  призовава Комисията да насърчава и подпомага създаването, усъвършенстването и разширяването на инфраструктурата, която е от ключово значение за подпомагане на творческите индустрии в Европа, като по-специално осигури разширяването на високоскоростната широколентова инфраструктура към селските и отдалечените райони;

18.  потвърждава, че много градове и региони в цяла Европа са разработили основни планове за местните си КТИ; призовава Комисията да черпи от добрите практики в тези стратегии;

19.  призовава Комисията и държавите членки да разгледат Европейската година на културното наследство през 2018 г. като основна възможност за увеличаване на европейските върхови постижения в КТИ и за подчертаване на необходимостта от подходящо програмиране и финансиране;

20.  призовава Европейската служба за външна дейност да оползотворява потенциала на културната дипломация, като насърчава и подобрява конкурентното предимство на европейските КТС;

Цифровизация на културните и творческите индустрии

21.   подчертава, че културните и творческите индустрии (КТИ), повечето от които се състоят от МСП, функционират в непрекъснато променяща се среда и като такива са поставени пред предизвикателството да преосмислят и преформулират нови бизнес модели, за да разработват пазарно ориентирани решения и да привличат нови аудитории; подчертава възможностите, които такива нови ИК технологии като големите информационни масиви, изчисленията в облак, „интернет на предметите“ предлагат на икономиката и обществото, особено когато бъдат интегрирани със сектори като КТИ, и по-специално по отношение на разпространението, използването и производството на творчески произведения; подчертава обаче, че за да може КТИ да се възползват напълно от потенциала за растеж и работни места на новите технологии, завършването на цифровия единен пазар трябва да бъде приоритет; подчертава също така необходимостта от подобряване на правната сигурност и намаляване на административната тежест; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат цифровизацията на културно съдържание; подчертава в тази връзка, че планът на Комисията за цифровизиране на промишлеността и рамката на ЕС за осигуряване на изпълнението следва в пълна степен да вземат предвид специфичните характеристики на КТИ;

22.  счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и че предлагат големи възможности за КТС за разработване на нови бизнес модели; подчертава факта, че трябва да се помисли как този процес би могъл да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права; подчертава значението на прозрачността и на гарантирането на равнопоставени условия на конкуренция; в тази връзка счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост, за да се гарантира признаването на ценностите и стимулирането на иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание;

23.  подчертава, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за достъпа, разпространението и популяризирането на европейските произведения; подчертава също така значението на гарантирането на финансиране за цифровизация, запазване и онлайн достъп до европейското културно наследство;

Условия на труд в културния и творческия сектор

24.   отбелязва, че нетипичната заетост (срочните договори и договорите за работа на непълно работно време, временната заетост и икономически зависимата самостоятелна заетост) на работещите в културния и творческия сектор, по-конкретно в сектора на медиите и културата, е често срещана;

подчертава необходимостта от премахване на пречките пред мобилността на хората на изкуството и професионалистите в областта на културата и подкрепя искането на Европейския икономически и социален комитет към Комисията да осигури подходящо решение за подобряване на мобилността в рамките на ЕС на работниците от КТИ и облекчаване на визовия режим за обмен с трети държави;

25.   призовава държавите членки да разработят и прилагат правна и институционална рамка за художествено-творческа дейност чрез приемането и прилагането на редица всеобхватни и последователни мерки в областта на договорите, средствата за колективно представителство, социалното осигуряване, здравното осигуряване, прякото и непрякото данъчно облагане и осигуряването на съответствие с европейските правила, с цел подобряване на мобилността на дейците на изкуството в ЕС;

26.  отбелязва големия дял на жените в творческите индустрии и по-специално положението на майките, които са самостоятелно заети или се завръщат на работа („майки предприемачи“);

27.  изтъква съществуващите средни разлики в заплащането (16,1 % през 2014 г.) и в пенсиите (40,2 %) на жените и мъжете в ЕС и подчертава, че жените са изправени пред същите бариери в културните и творческите индустрии като в други икономически сектори, по-специално по отношение на разлики в заплащането и пенсиите, достъп до финансиране, стереотипи, обучение и учене през целия живот;

Образование, умения, обучение

28.   подчертава, че творческият инстинкт присъства у всеки човек и че творческите умения следва да се развиват от ранна възраст, за да се положат основите за непрекъснато обновяване на творчески таланти; въпреки това отбелязва, че тези умения могат да се насърчават на всички етапи от живота, а именно чрез достъпни програми за учене през целия живот; насърчава държавите членки да поощряват повече познания за КТИ в програмите за образование и обучение, да развиват преподаването и изучаването на медийна грамотност и цифрови умения и да подобряват своите системи за обучение, чиракуване и квалификация, даващи възможност на студентите от всички възрасти да получат цялостно обучение по дисциплини в областта на артистично-творческата дейност;

29.   обръща внимание на липсата на междусекторни–, и по-специално на предприемачески– умения сред завършилите дисциплини в областта на културата и изкуствата, както и недостатъчни познания за законите в сферата на авторското право и средствата за защита на тези права; поради това счита, че е важно да се насърчават държавите членки и образователните институции да отстранят този пропуск, като приспособят учебните програми, за да осигурят непрекъснато професионално обучение и по-добре да интегрират творческото с предприемаческото образование и така да засилят бизнес, финансовите, маркетинговите и управленските умения на творческите предприемачи;

30.   призовава държавите членки да увеличат подкрепата за учителите, за да им дадат възможност да развиват творческите и новаторските способности на младежите чрез модернизиране на процесите и включване на медийната грамотност, изкуството, музиката, театъра и киното в училищните образователни програми; настоятелно призовава държавите членки да развиват знанията за културното наследство, художествената практика, изразяването, както и на „меките умения“, ориентирани към творчеството и новаторството; също така призовава държавите членки да подкрепят сътрудничество между училищата с оглед обмен на най-ефективните методи и практики за стимулиране на творчеството и новаторството, като по този начин помогнат на хората да ценят продуктите и услугите на творческите индустрии;

31.   припомня, че партньорствата с образованието също могат да допринасят за стимулираща учебна среда и за интеграция на маргинализираните общности и общностите в неравностойно положение, и могат да предлагат възможности за хората в бедните квартали;

32.   подчертава потенциала на КТИ по отношение на заетостта на младите хора и реиндустриализацията и по-специално нарастващите възможности за младите хора в културния и творческия сектор, създадени от цифровата среда; призовава Комисията и държавите членки да включат КТИ в рамките на инициативата за младежка заетост и да предоставят средства за улесняване на професионалната ориентация, предприемачеството и обучението в този сектор чрез създаване на схеми за чиракуване и чрез улесняване на мобилността и обмена посредством програми за наставничество и стажове; призовава за по-ефективно използване на ресурсите, предвидени по схемата „Гаранция за младежта“;

33.  припомня, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на културното наследство, е постепенното изчезване на традиционните умения и занаяти; призовава Комисията и държавите членки да осигурят запазването на наследството, културното и езиковото многообразие, традиционните умения и европейското, националното, регионалното и местното savoir faire (ноу-хау) и да защитават и насърчават занаятчийството, свързано с културния и творческия сектор, да насърчават и улесняват предаването на ноу-хау и да обърнат по-голямо внимание на професионалното обучение и висококвалифицираната работна сила с цел привличане на таланти, включително отлично майсторство в строителния сектор и работата по консервация и реставрация; в тази връзка подчертава, че между културната политика и социалните и производствените ресурси трябва да се развиват силни стратегически връзки;

34.   призовава Комисията да повиши осведомеността относно възможностите за кариера на работни места в занаятчийския и производствения сектор, свързани с КТС, чрез кампании за повишаване на осведомеността и политики, които насърчават предаването на знания, за да се запази качеството на работата и експертните умения в тези сектори;

35.   насърчава държавите членки да предприемат последващи действия за стимулите по програмата „Еразъм+“, за да насърчат междусекторните подходи между различните области на формалното, неформалното и самостоятелното образование, обучение и учене през целия живот; насърчава институциите за висше и професионално образование да кръстосват програми по култура и изкуства, науки, инженерство, технологии, стопанска дейност и други подходящи области; призовава по-специално да се предприемат стъпки за преодоляване на несъответствието между НТИМ и ИКТ и предметите по изкуства и дизайн с цел подпомагане на развитието на техническа кариера в творческите индустрии и творческа кариера в сектора на НТИМ, които са от жизненоважно значение за растежа на европейския КТС; подчертава необходимостта от подкрепа за центровете за високи постижения и насърчаване на обмена между професиите в сектора, включително в трети държави, както и привличане и развитие на творческите таланти;

36.   насърчава държавите членки да стимулират сътрудничеството между художествените школи, заведенията за професионално образование и обучение, университетите и предприятията в областта на КТС, включително чрез творчески престои в предприятия и учебни заведения, за да осигурят по-добро съответствие между предлагането на умения и търсенето на пазара на труда, и да развият конкурентния потенциал на сектора; препоръчва развиването на ученето на работното място, като например комбинирани схеми на обучение с обща и професионална подготовка;

37.  препоръчва разработването и приемането на политики, насочени към повишаване на нивото на участие в културния живот на гражданите на ЕС, което все още е критично ниско в много държави членки; подчертава, че това би довело до ползи както от гледна точка на поощряването на повече творчески таланти, така и на осигуряването на по-широка и силна основа на търсенето на културни и творчески продукти от ЕС;

38.  призовава за създаването на „Европейска награда за културни и творчески индустрии“ по подобие на френско-германската награда за културни и творчески индустрии;

39.   подчертава огромния потенциал на жените като новатори и предприемачи и важната роля, която те играят в културните и творческите индустрии; насърчава държавите членки да предлагат подходяща финансова подкрепа и обучение и подчертава значението на работата в мрежа и обмена на най-добри практики;

40.  призовава да бъде проучена възможността за програми за мобилност за „млади новатори“, за да се насърчат обмена и иновациите в областта на културата и творчеството;

41.  отбелязва съобщението на Комисията, озаглавено „Нова европейска програма за умения: Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“, и споделя становището, че „в динамично променящите се условия на глобалната икономика уменията ще бъдат тези, които до голяма степен ще определят кой е конкурентоспособен и има капацитет да играе водеща роля в сферата на иновациите“, че „те привличат инвестиции и са катализатор в благотворния цикъл създаване на работни места – растеж“ и че „уменията са от решаващо значение за социалното сближаване“; счита за необходимо да се обърне специално внимание на творческите умения при преразглеждането на рамката относно ключовите компетентности и на Европейската квалификационна рамка;

42.  насърчава държавите членки да предприемат инициативи подобни на стартираната от италианското правителство „Културна премия“ от 500 евро, които се предоставят на всички законно пребиваващи в Италия 18-годишни младежи и трябва да бъдат изразходвани единствено за обогатяващи културата дейности като посещения на музеи, галерии, археологически обекти и обекти на културното наследство, кино и закупуването на книги;

Финансиране

43.  отбелязва, че културните и творческите индустрии имат значителна полза от публичното финансиране за култура, което допринася значително и за културното многообразие в Европейския съюз; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки в съответните си области на правомощия да продължат да определят подходящ дял от бюджетите си за публично финансиране за култура;

44.  подчертава необходимостта от укрепване на държавните политики в подкрепа на СКТ и подобряване на бюджетите за култура; отбелязва, че публичното финансиране претърпя сериозни съкращения на бюджета в държавите членки, създавайки сериозен риск за европейската културна и творческа дейност;

45.  отбелязва успеха на схеми за данъчни облекчения за културния и творческия сектор, които съществуват в някои държави членки; поради това насърчава всички държави членки да въведат такива схеми, като в същото време осъжда специалните данъчни договорености–, известни като „данъчни становища“–, които позволиха на някои дружества неоснователно да намаляват до минимум плащането на данъци;

46.   отбелязва, че участието във всички финансирани от ЕС програми е отворено за КТИ, но следва да се счита, че това участие е под потенциала си; изисква от Комисията като първа стъпка да създаде „обслужване на едно гише“ – –например уебсайт–, където различните съответни генерални дирекции ще си взаимодействат тясно, за да изтъкват различните възможности за финансиране за културните и творческите индустрии, да разпространяват информация чрез общоевропейските културни мрежи и националните организации, да събират и популяризират примери за добри практики и да повишават знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, тъй като това би повишило осведомеността и достъпа до финансиране за КТИ;

47.   призовава Комисията да работи за интегриране на подкрепата на ЕС за културните и творческите индустрии, включително финансирането, чрез приемането на основна и универсална стратегия на ЕС; подчертава обаче значението на осведомеността за разнообразната същност на КТИ и съответно за техните специфични секторни нужди по отношение на финансирането и иновационната среда, и следователно за конкретните планове за изпълнение, като например обща рамкова схема между програмите „Хоризонт 2020“ и „Творческа Европа“; потвърждава мултиплициращия ефект, който финансирането от ЕС има за КТИ, особено в конкретни региони;

48.  признава важната роля, която предприятията с нестопанска цел, кооперативните и социалните предприятия имат в КТИ, и затова призовава да се избягва всякакво разграничение при европейското структурно и социално финансиране, което би могло да ограничи допустимостта на тези структури;

49.  отбелязва, че междинният преглед на МФР и докладите за изпълнението на програмите на ЕС следва да се считат за два взаимосвързани компонента на един и същ процес. отбелязва, че по-специално в случая на програма „Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“ и структурните фондове (ЕФРР и ЕСФ) ролята и въздействието на КТИ върху растежа, заетостта и териториалното сближаване следва специално да се оценяват и допълнително да се насърчават; подчертава, че този процес следва да осигури солидна и последователна основа за преразглеждането на МФР и на структурата на бъдещите програми на ЕС за периода след 2020 г.;

50.  призовава Комисията да спазва член 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да установи КТИ, като част от секторите на културата и творчеството, като хоризонтален приоритет в рамките на схемите и програмите на ЕС за финансиране, особено в програмата „Хоризонт 2020“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и европейските структурни и инвестиционни фондове;

51.  призовава Комисията пълноценно да използва потенциалните взаимодействия между политиките на ЕС, така че да използва ефективно наличното финансиране в рамките на програми на ЕС –– като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, „Еразъм +“, Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, „Творческа Европа“ и Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) –– и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да подпомага повече проекти в областта на КТИ;

52.  посочва, че все още може да бъде направено много, за да се осъществи по-ефективното взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) и други европейски програми, предвидено за програмния период 2014 – 2020 г., особено по отношение на Еразъм+ и „Творческа Европа“, в точки 4.6 и 6.4 от приложение 1 към „Регламент за общоприложимите разпоредби“ чрез предоставянето на по-добра информация на общностно равнище и чрез много по-решително прилагане в държавите членки и техните региони;

53.  призовава Комисията да промени и/или тълкува Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, в частта относно държавните помощи за култура и опазване на културното наследство, с оглед съображение 72 от регламента и съобщението на Европейската комисия, прието на 19 май 2016 г., така че определени мерки в сектора на културното наследство (по-специално реставрацията и съхраняването) и в някои случаи – на културните дейности, подпомагани от фондове на ЕС и допълнителни регионални фондове, да не попадат в рамките на понятието държавна помощ;

54.   отбелязва, че гаранционният механизъм по програма „Творческа Европа“ е един от начините за справяне с належащата необходимост от достъп до заеми за финансиране на новаторски и устойчиви проекти в КТС; припомня закъснението при стартирането на Механизма за гарантиране; подчертава необходимостта от увеличаване на бюджета за програмата „Творческа Европа“ и Механизма за гарантиране с цел ефективно подпомагане на европейските културни и творчески форми на изразяване, диверсификация на бенефициентите на финансиране, гарантиране на равен достъп на културните оператори от всички държави членки и увеличаване на тяхното участие в Механизма за гарантиране;

55.   отбелязва, че ЕФСИ следва да помага на МСП да преодоляват недостига на капитал и по принцип да бъде насочен към проекти с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ(22); отбелязва, че до септември 2016 г. финансиране е предоставено само за няколко проекта в КТС–, които се състоят предимно от МСП с по-висока степен на риск–, и за проекти в образователния сектор и в сектора на обучението, и подчертава, че следва да се положат всички усилия за увеличаване на тяхното участие в ЕФСИ;

56.  призовава ЕИБ да разгледа въпроса за липсата на финансиране по линия на ЕФСИ за КТИ, като проучи възможните взаимодействия с програмата „Творческа Европа“ и гаранционния механизъм,, с цел да се предоставят подходящи за целите заеми за КТИ;

57.  призовава Комисията, държавите членки и ЕИБ да подкрепят смесени форми на финансиране, особено под формата на публично-частни партньорства, за да разгледат и разрешат въпроса с липсата на наличие на капиталово финансиране за КТИ;

58.   призовава Комисията и държавите членки да подобрят инвестиционната среда и да разширят обхвата на наличните инструменти за финансиране на микропредприятията и МСП в културния и творческия сектор с нови и иновативни схеми за финансиране като например микрокредитиране, подлежащи на възстановяване вноски, колективно финансиране, финансиране с рисков капитал и рисков капитал; отбелязва, че различните модели на групово финансиране и групово инвестиране за КТИ могат да се превърнат в стабилен инструмент за финансиране на проекти в секторите на културата и творчеството и като такъв – в навременно допълнение към традиционните източници на финансово подпомагане за КТИ като цяло; затова призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават и да насърчават развитието на пазара на групово финансиране, да ангажират обществените институции, по-добре да използват възможностите на институционалното групово финансиране, да координират различните регулаторни подходи, да осигурят подходяща яснота относно прилагането на правилата на ЕС, да разработят добра практика и да подобрят регулаторната рамка като премахнат тежестите и/или предложат нов регулаторен инструмент, ако е необходимо; въпреки това отбелязва, че той не може да замести устойчивото публично и частно финансиране за КТИ;

59.  счита за необходимо да се подобри ролята, която имат публичните инвестиционни банки в КТС, като се даде по-голям достъп на МСП до кредити и се подпомогнат предприятията да разширяват своя пазар и експортните си дейности;

60.  счита, че за да бъде подобрен достъпът до финансиране за КТИ, е необходимо да бъдат развивани експертни умения в установяването и оценяването на стойността на нематериални активи, които биха могли да бъдат използвани като обезпечение; подчертава необходимостта от повишаване на знанията на финансовите инвеститори и институции по отношение на особеностите и различните предизвикателства на КТИ, считани за представляващи по-висока степен на риск; в тази връзка приветства включването от страна на Комисията на схема за обучение на финансови посредници в рамките на Механизма за гарантиране на програмата „Творческа Европа“, тъй като това може да подобри способността на КТИ да се обръщат към външни инвеститори; въпреки всичко счита за полезно да се заяви успехът на тази схема и след положителна оценка да се разшири за различни области на политиките;

61.  призовава в тази връзка за насърчаване на „протоколи за активите на интелектуалната собственост“ с цел улесняване на остойностяването на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) и приканва Комисията и държавите членки да приемат необходимите механизми, за да се увеличи привлекателността на ПИС и признаването на тяхната пълна стойност като активи;

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 83.

(2)

OВ L 169, 1.7.2015 г., стp. 1.

(3)

ОВ  L  347, 20.12.2013 г., стр. 221.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(5)

ОВ  L 347 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(6)

ОВ  L  347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(7)

ОВ  L  347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(8)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

(11)

OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 95.

(12)

ОВ C 68 E, 7.3.2014 г., стр. 40.

(13)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 135.

(14)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142.

(15)

ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 25.

(16)

OВ C 125 E, 22.5.2008 г., стр. 223.

(17)

ОИСР/EUIPO (2016), „Търговия с фалшифицирани и пиратски стоки – картографиране на икономическото въздействие“, OECD Publishing, Париж.

(18)

Посочени в съобщението на Комисията по следния начин: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, видео игри и мултимедийни продукти), културно наследство, дизайн (включително моден), фестивали, музика, сценични и изобразителни изкуства, издателска дейност, радио.

(19)

Доклад за анализ на отраслово равнище, (2013 г.), Права на интелектуалната собственост на енергоемките индустрии: принос за икономическите показатели и заетостта на Европейския съюз, стр. 8 https://euipo.europa.eu/ohimportal/documents/11370/80606/IP+Contribution+study.

(20)

Проучване на Европейската комисия EASME/COSME/2015/003.

(21)

Данните за проучването ще се въведат след публикуването. Моля, обърнете внимание, че всички данни, посочени в настоящия доклад, се основават на това проучване.

(22)

Регламент (ЕС) 2015/1017.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Увод

Култура, изкуство и творчество: ето действителната представа за Европа и нейното богатство в световен план!

В Европа от 21-ви век, с прехода към цифровата икономика, КТИ все повече изместват традиционните производствени процеси и традиционните вериги на създаване на стойност. Днес създаването на качествено съдържание, способността за създаване на иновации, разказване, използване на въображението, събуждане на емоции са станали най-ценната ни „суровина“. Тя трябва да се развива, подкрепя, насърчава, защитава.

Културните и творческите индустрии са индустриите, които се основават на културни ценности, индивидуално творчество, умения и талант с потенциал за създаване на богатство и работни места чрез генериране на стойност от интелектуална собственост. Според съдокладчиците секторът включва следните сегменти, опиращи се на културния и творческия принос: архитектура, архиви и библиотеки, художествени занаяти, аудиовизуална дейност (в т.ч. филми, телевизия, видео игри и мултимедийни продукти), културно наследство, дизайн, задвижваните от творчески импулси сектори на модата и на луксозните стоки, фестивали, музика, сценични изкуства, книги и издателска дейност, радио и изобразителни изкуства.

Корените и живителната сила на европейските КТИ са в уникалността на европейската култура и изкуства, които се вписват в 3000 години общо културно наследство. За разлика от други сектори културните и творческите индустрии се характеризират с присъща двойна стойност: те играят ключова роля за опазването и насърчаването на европейското културно и езиково многообразие, засилват чувството за принадлежност към европейската и регионалната идентичност, допринасят за предаването на знания и ценности и опазват материалното и нематериалното наследство на Европейския съюз за настоящите и бъдещите поколения. В същото време са конкретен инструмент за социално сближаване, чрез важния си принос за икономиката на ЕС по отношение на растежа, заетостта, инвестициите и иновациите и допринасят значително за конкурентоспособността на Европа в световен мащаб.

Следователно е от стратегическо значение да се подкрепят иновативни и ориентирани към изследователската дейност европейски КТИ, тъй като те могат да запазят езиковото и културното многообразие, плурализма и предлагането на новаторски и висококачествени услуги, особено в контекста на сближаващ се и глобализиран пазар.

След Зелената книга на Европейската комисия от 2010 г.(1), през последните години имаше редица секторни проучвания, конференции, съобщения на Комисията и резолюции на Европейския парламент, които всички свидетелстват, че културната и творческата продукция е началната точка на веригата за създаване на стойност. Настоящият доклад обаче е първият съвместен доклад на комисията по култура и образование и комисията по промишленост, изследвания и енергетика и обединява културния и икономическия потенциал на сектора, като посочва какви следва да бъдат основните стълбове на една европейска индустриална политика за КТИ.

Бъдещето на културните и творческите индустрии (КТИ) е от особен интерес както за комисията по култура и образование (CULT), която изготви през последните години няколко доклада по този въпрос(2), така и за комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която отговаря за промишлената политика на Съюза, за свързаните с нея мерки и за прилагането на нови технологии, включително мерките във връзка с малките и средните предприятия (МСП). Това, което обединява тези индустрии, е фактът, че всички те търгуват с творчески активи под формата на интелектуална собственост (ИС). Като се имат предвид разнородната същност и комплексният характер на отрасъла, използването на пълния потенциал на секторите на културата и творчеството представлява истинско предизвикателство.

Съдокладчиците считат, че за реализирането на пълния потенциал на сектора са необходими съгласувани действия на национално, регионално и местно равнище и също така на равнище ЕС. Съдокладчиците, въз основа на задълбочен анализ на сектора и предизвикателствата, пред които той е изправен, предлагат редица мерки и политики, които поставят акцент в краткосрочен и дългосрочен план върху седем основни движещи сили на политиките, които са в основата на настоящия доклад:

  събиране на надеждни статистически данни и на данни, които се основават на широкообхватна дефиниция, за да се повиши осведомеността за характеристиките и нуждите на сектора

  наблюдение на развитието на сектора с цел изготвяне на адекватни решения за КТИ

  насърчаване на иновациите и предприемачеството в сектора на културата и творчеството чрез улесняване на сътрудничеството с други сектори и политики (пресичане)

  подобряване на достъпа до финансиране за подпомагане на нови бизнес модели

  използване на вече съществуващите инструменти на европейско равнище обединяване на всички съществуващи инструменти и инициативи по последователен начин

  развиване на умения, в това число бизнес умения

  приспособяване към променящите се потребности от умения и преодоляване на недостига на умения.

Икономическо и социално значение на КТИ

По целия свят културният и творческият сектор (наричан по-нататък КТИ) се счита за основна и нарастваща част от световната икономика. Неговото значение като източник на работни места и богатство намира все по-широко признание, по-специално в ЕС: съгласно неотдавнашно проучване, поръчано от Европейската комисия, КТИ (с изключение на сектора на луксозните стоки) съставляват 11,2% от всички частни предприятия и 7,5% от общия брой на всички лица, заети в икономиката като цяло. Като цяло КТИ (с изключение на сектора на луксозните стоки) обхваща над три милиона предприятия, които осигуряват заетост за над 12 милиона души. Що се отнася до добавената стойност, КТИ (с изключение на сектора на луксозните стоки) допринася за 5,3% от съвкупната европейска брутна добавена стойност (БДС)(3). Секторът на луксозните стоки, от друга страна, осигурява заетост за около 1,7 милиона души. Тяхната стойност по отношение на продажбите на стоки и услуги възлиза на 547 милиарда евро или на приблизително 4% от номиналния БВП на ЕС.

Особеният характер на КТИ се изразява във факта, че те изграждат мост между културата и изкуствата, бизнеса и технологиите. Освен това, КТИ се характеризират с осигуряването на работни места, които трудно могат да бъдат преместени в чужбина, тъй като са свързани с конкретни културни и исторически умения и са обвързани и определени в териториален и традиционен аспект . И което е изключително важно, те допринасят значително повече от всеки друг сектор за заетостта на младите хора и жените. КТИ също показаха по-голяма устойчивост, отколкото другите сектори в периода след кризата от 2008 г., тъй като те доказаха недвусмислено своята способност да оказват значително положително въздействие върху други индустриални сектори, като например върху туризма, търговията на дребно и цифровите технологии.

Но въпреки тези факти все още не е разработена реална и съгласувана индустриална политика на равнище на ЕС. Нуждаем се от всеобхватна промишлена стратегия на европейско равнище, в която ще бъдат отчитани всички специфични характеристики на културните и творческите индустрии и която ще превърне предизвикателствата, като например цифровизацията и прегледа на правилата в областта на авторските права, в нови възможности за растеж и работни места чрез създаване на балансирана правна рамка. Нуждаем се от ангажимент за дългосрочно развитие на КТИ въз основа на интегриран подход, който може да гарантира устойчиви и политически и регулаторни условия за настоящите и бъдещите културни и творчески индустрии и който разглежда развитието, стимулирането и защитата на КТИ като стратегическа цел и общ приоритет на политиката на ЕС.

Определение на КТИ и статистически данни за истинска европейска политика за развитие

Факторът, който със сигурност допринася за липсата на осведоменост относно реалния икономически потенциал на тези сектори и за произтичащата от това липса на конкретни политики за подкрепа на КТИ, е отсъствието на ясно определение на понятието „културни и творчески индустрии“.

Докато повечето области на индустриите, свързани с културата, са очевиден стълб на сектора и поради тази своя същност могат да бъдат лесно класифицирани в него (художествено и монументално наследство, архиви, библиотеки, книги, публикации и печат, изобразителни изкуства, архитектура, сценични изкуства, мултимедийни и аудио-визуални услуги), това е по-малко очевидно за творческите индустрии, тъй като всъщност всяка иновационна дейност би могла да има творчески характер и да се основава на творчеството.

Съдокладчиците, като вземат предвид съобщението на Комисията от 2012 г.(4), в което творческите индустрии са определени като „индустрии, които използват културата като входен материал и притежават културно измерение, въпреки че получените от тях продукти основно имат функционално приложение. Те включват архитектурата и дизайна“(5), и в контекста на най-новото изследване, проведено от изпълнителната агенция за МСП(6), в чието определение на КТИ наред с КТИ се разглеждат и секторите на луксозните стоки, модата и дизайна, предлагат ново, разширено и по-изчерпателно определение на КТИ. Докладчиците считат, че наличието на стандартизирано определение ще помогне за по-ефективното наблюдение на развитието на сектора и впоследствие ще доведе до по-добре адаптирани към конкретните нужди политически решения за КТИ. Определението, предложено от докладчиците, включва класическите сектори, а също така и задвижваните от творчески импулси сектори на модата и на луксозните стоки, въз основа на техния специфичен културен принос, на творческия двигател, който е характерен за началния етап на производството, и на тяхната способност да генерират стойност.

Секторите на модата и луксозните стоки не само допринасят за стимулиране и разпространение на европейските отлични постижения, но тъй като разчитат на наличието на мощен културен и творчески фактор, те също така допринасят значително за запазване на европейското savoir faire (ноу-хау), уникален символ на знания и вековни умения, които са трудни за възпроизвеждане и които придават истински характер на европейската добавена стойност.

Културните и творческите индустрии като посланици на европейскостта

Но това не е всичко. Културата, не само в своите традиционни форми, но и чрез културните и творческите индустрии, може да играе ключова роля за засилването на международните партньорства. Тези индустрии допринасят за „меката сила“ на Европа в своята роля на посланици на европейските ценности (като например качество, отлични постижения, майсторство, творчество, култура) на световната сцена. Следва да се отбележи, че съгласно Евростат стойността на общия износ на ЕС през 2014 г. (всички продукти) възлиза на  1 703,0  милиарда евро, което е 15,9 % от общата световна търговия. От тях  27,3  милиарда евро (1,6 %) могат да бъдат причислени към износ на предмети на културата, а  209,1  милиарда евро към стоки, свързани с модата (12,3 %). Секторът на луксозните стоки се представя с 18% от европейския износ, с износ на стойност от около 308 милиарда евро.

Поради тези причини ЕС вече финансира множество проекти в секторите на културата и творчеството, като например мрежите от творчески центрове; програмата за насърчаване на културата и културните индустрии в държавите от АКТБ (African, Caribbean and Pacific (ACP) Cultures+); програми за подпомагане на управлението на културата и насърчаване на междукултурния диалог. Допълнителна помощ се предоставя и по линия на програмите „Творческа Европа“ и „Хоризонт 2020“, чрез които се подпомагат изследвания по въпроси на дипломацията в областта на културата и дейностите, свързани с културно наследство, а именно насърчаване на културните и творческите индустрии и стимулиране на междукултурния диалог.

Осъзнаването на значението на този инструмент подбуди неотдавна Европейската комисия да публикува своето съобщение, озаглавено „Стратегия за международни културни връзки“, с което се насърчава културното сътрудничество между ЕС и неговите държави партньорки и се стимулира диалогът и взаимното разбирателство за изграждане на дългосрочни отношения с държавите в целия свят.

Образование и обучение

Творчеството, вдъхновението и въображението се основават на културата и изкуството във всички техни проявления и следва да бъдат неразделна част от образованието като цяло.

Поради това е изключително важно да се напомня на държавите членки да включват изкуството, музиката, театъра и киното в училищните образователни програми като основен фактор за развитието на знанията за културното наследство, художествената практика, изразяването, както и на „меките умения“, ориентирани към творчеството и новаторството. Образованието се предава първо в семейството, но също така и преди всичко в системите за училищно образование и се оформя не на последно място от средствата за масово осведомяване. Формалното и неформалното образование и обучение са не само две необходими предпоставки за развиването на творчеството, което е живителната сила на КТИ, но също така и за стимулиране на търсенето на качествено съдържание и творчески продукти.

Поради това наличието на съгласувана политика за КТИ се основава на изграждането на тясно сътрудничество между културния и творческия сектор и социалните партньори в образованието и професионалното обучение.

Трябва да насърчаваме междусекторните подходи между различните области на формалното и неформалното учене. Това изисква по-голямо взаимодействие между висшите учебни заведения, например чрез съвместни програми между областите на културата и изкуството, точните науки, инженерните науки и технологиите, и чрез подпомагане за центровете за отлични постижения, развиващи тези работни профили, които поддържат съществуването на сектора, които са в състояние да привличат студенти от различни държави членки и да разработват международни проекти. На последно място, най-добрите практики, установени в някои държави членки, показват, че е важно да се подкрепя развитието на ученето на работното място.

Когато става въпрос за секторите на модата и луксозните стоки, следва да се отбележи, че тяхна отличителна черта са не само големите промишлени групи, а също и фактът, че те се основават на сътрудничество с МСП, с микропредприятия и традиционни занаятчийски умения. Съществуват редица сектори в рамките на културните и творческите индустрии, които със сигурност биха могли да извличат ползи от финансова подкрепа и специализираните фондове на Европейския съюз, които имат за цел да подкрепят тяхното развитие.

От друга страна, както беше подчертано и от различни европейски заинтересовани страни, съществува необходимост от преодоляване на различията между потребностите на сектора и наличието на висококвалифицирана работна сила на равнище ЕС(7). За сектора на модата и луксозните стоки това означава, че приоритет е осигуряването на нови политики за гарантиране на опазването и стимулирането на традиционните европейски умения и традиционните художествени занаяти, свързани с КТИ, чрез подобряване и насърчаване на професионалното обучение и осигуряване на висококвалифицирана работна сила. Това има за цел привличането на таланти и нови умения, като например художествени занаяти с „отлични постижения“ или „междинни работни профили“ в строителната промишленост, за целите на опазването и възстановяването.

По-нататък двамата докладчици подчертават как сътрудничеството между сектора на образованието и културния и творческия сектор могат да допринасят за обновлението на градската среда и за бъдещата европейска конкурентоспособност. Това повишава привлекателността на регионите и градовете и също така спомага за създаването на стимулираща учебна среда, която е особено пригодена за подпомагане на безработните младежи, по-специално, но не само, що се отнася до маргинализираните общности и бедните квартали, за придобиване на професионални умения и по този начин за увеличаване на възможностите за заетост в секторите, които търсят квалифицирана работна ръка.

Като цяло секторът има съществен принос за справяне с проблема с безработицата сред младите хора: съгласно неотдавнашно проучване секторът на културата и творчеството осигурява заетост за повече младежи на възраст между 15 и 29 години от който и да е друг икономически сектор (19,1% от общата заетост в КТИ спрямо 18,6 % в останалите сектори на икономиката)(8). Като се има предвид изтичането на мозъци, от което Европа страда вече няколко десетилетия, по-нататъшното насърчаване и инвестиране в културните и творческите индустрии ще бъдат от полза за създаването на нови работни места и за водене на борба с младежката безработица, като се има предвид големият брой млади хора, които следват курсове на образование и обучение в тази област. Ето защо КТИ разполагат с потенциал по отношение на заетостта на младите хора и повторната индустриализация за обезпечаване на прехвърлянето на знания и традиционни майсторски умения и поддържане на икономическата, историческа и социална структура, на която се основават КТИ.

Съдокладчиците считат, че Комисията и държавите членки следва да включват специален акцент върху КТИ в програмите на ЕС за работни места и растеж (като например инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и в представената неотдавна Програма за нови умения) и да предоставят средства с цел улесняване на професионалната ориентация и обучението в този сектор. Комисията и държавите членки следва освен това да насърчават кампании за повишаване на осведомеността относно възможностите за професионално развитие в тези отрасли, в които се създават европейски работни места и се стимулира предаването на знания, с цел съхраняване на майсторството в тези стратегически сектори.

Авторско право и фалшифициране в културния и творческия сектор

За културния и творческия сектор авторското право е това, което са патентите за промишлеността и технологиите. Защитата на авторското право е елемент от жизненоважно значение за оцеляването на творческата индустрия.

Въпреки факта, че в наши дни се потребяват по-големи количества творческо съдържание, отколкото когато и да било (помислете за рекордните нива, достигнати от музиката), като например посредством платформи за качено от ползвателите съдържание или услуги по обединяване на съдържание, творческите сектори (наред с другите притежателите на права, изпълнителите и продуцентите) не са отбелязали сходно увеличение на приходите от това увеличение на потреблението.

Това е породило т.нар. „несъответствие на стойността“, при което платформите за услуги запазват стойността на произведенията на културата и творчеството, която обаче не достига до творците. Прехвърлянето на стойност е довело до неефективни и несправедливи пазарни условия и заплашва дългосрочното добро състояние на секторите на културата и творчеството в ЕС и успеха на цифровия единен пазар.

Поради тази причина съдокладчиците приканват Комисията, с оглед на предстоящото предложение за реформа на авторското право, да установи правни решения, приложими към онлайн услуги, които коригират тези нарушения на пазара и задоволяват еднакво интересите на творците, носителите на права и потребителите. Освобождаване от отговорност може да се прилага само за доставчици на действително неутрални и пасивни онлайн услуги, а не за услуги, които играят активна роля в разпространението, насърчаването и монетаризирането на съдържание в ущърб на творците.

Освен това секторите на луксозните стоки и модата са предмет на засилващо се и интензивно фалшифициране, което достига тревожни мащаби по отношение на загубите на приходи за предприятията и свързаната с това загуба на работни места, като в случая дори не споменаваме проблемите, свързани със здравето и защитата на потребителите. За да вникнем в сериозността на проблема, данните за 2013 г. сочат, че търговията с фалшифицирани и пиратски стоки достига до 2,5 % от международната търговия и до 5 % от вноса в ЕС или приблизително 85 милиарда евро.

Наред с ясно определение, което отчита всички сектори, свързани с КТИ, съдокладчиците считат, че е също толкова необходимо да се разполага със сравними и надеждни статистически данни. Всъщност всяка държава членка има собствена класификация на КТИ. Поради това е от основно значение приемането на равнище на ЕС на актуализирана рамка за сектора и очертаване на възникналите с течение на времето промени. Целта следва да бъде определянето на конкретни показатели за измерване на резултатите от политиките за насърчаване на сектора.

КТИ: достъп до финансиране и финансиране от ЕС

Необходими са специално адаптирани решения в областта на кредитирането и финансирането: Съществуват редица сектори в рамките на културните и творческите индустрии, които със сигурност биха могли да извличат ползи от финансовата подкрепа и от специализираните фондове на Европейския съюз, които имат за цел да подкрепят тяхното развитие и новаторството.

Въпреки че регионите бележат значителни успехи в разработването на клъстери и регионално и трансгранично сътрудничество в областта на КТИ, въпреки че КТИ биват разглеждани като едни от най-иновативните дружества и въпреки че те участват в програми за научни изследвания и иновации, все още е налице липса на данни за броя и вида на финансираните проекти. Трябва да определим конкретни показатели за наблюдение и анализ на културните, икономическите и социалните въздействия от политиките на ЕС и от регулаторни предложения, свързани с КТИ.

Въпреки че всички програми са отворени за приемане на заявления от КТИ, процентът на участие може и следва да бъде увеличен. Подпомагането на КТИ следва да се превърне в приоритет на политиките в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), програмата „Хоризонт 2020“ и многогодишната финансова рамка (МФР) като цяло. В програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и по-специално в структурните фондове следва да използваме в пълна степен възможните взаимодействия между политиките на ЕС. Това би дало възможност за ефективно използване на наличното финансиране по линия на програми на ЕС и за постигане на целите, за които тези програми са били проектирани.

В това отношение междинният преглед на МФР и докладите за изпълнението на програмите на ЕС следва да се считат за два взаимосвързани компонента на един и същ процес. Схемите за финансиране следва да бъдат по-добре съгласувани с приоритетите на европейските политики, като например подкрепа за устойчив и задвижван от иновациите растеж и за създаването на качествени работни места. Оценката на актуалното състояние на програмите и на техните бюджетни нужди трябва да осигури солидна и последователна основа за преразглеждането на МФР и на бъдещата архитектура на програмата (програмите?) на ЕС за периода след 2020 г.

Този подход не се ограничава до програмите, управлявани пряко от Европейската комисия, а съвсем уместно надхвърля техните рамки: ЕФСИ беше предназначен да помага на МСП да преодоляват недостига на капитал и да бъде насочен обикновено към проекти с по-висок рисков профил от проектите, получаващи подкрепа чрез обичайните операции на ЕИБ(9). Финансирането на културните и творческите индустрии е включено като приоритет в регламента за ЕФСИ. И въпреки това, към май 2016 г., повече от една година след задействането на плана, не е предоставено никакво финансиране за проекти в КТС, за проекти в образователния сектор и в сектора на обучението, които са представени предимно от МСП с по-висока степен на риск. Институциите на ЕС, сред които е и Европейската инвестиционна банка, следва да проучат възможностите за взаимодействия между ЕФСИ и програмата „Творческа Европа“ (включително Механизма за гарантиране ), за да се осигурят подходящи за целите заеми за КТИ.

Значението на ЕФСИ за КТИ със сигурност е в неговата способност за привличане на частни инвеститори за сектора и за насърчаване на схеми за рисков капитал и рисково финансиране. Въпреки това, съгласно проучване, проведено през 2013 г. от Комисията, КТИ са изправени пред пречки, що се отнася до достъпа до финансиране, тъй като имат твърде специфични характеристики, като например, наред с другото, проблеми при оценката на рисковете и оценяването на нематериални активи, напр. правата върху интелектуалната собственост (ПИС).

Ето защо за да бъде подобрен достъпът до финансиране за КТИ, е необходимо не само да бъдат осигурявани схеми за рисково финансиране, но също така да бъдат развивани експертни умения в оценяването на стойността на нематериални активи, които биха могли да бъдат използвани като обезпечение. Тези експертни умения са необходими както в рамките на микропредприятията и МСП, така и във финансовите институции. Комисията и държавите членки следва да приемат необходимите механизми, за да повишат тази „осъществимост в паричен план“ на ПИС и признаването на тяхната пълна стойност като активи.

Постигането на успех е желателно и следва да бъде приветствано. Като цяло обаче европейските предприемачи и инвеститори следва да изоставят отрицателната конотация, свързана с понятието „провал“, и да приемат риска от неуспех като важна стъпка в процеса на учене в областта на предприемачеството.

Заключение

Съдокладчиците считат, че КТИ играят важна роля за повторната, индустриализация на Европа, че те са двигател на растежа и са в стратегическа позиция да стимулират разпространението на новаторски положителни ефекти в други промишлени сектори, като например туризма, търговията на дребно и цифровите технологии; Съдокладчиците считат, че ЕС може да поеме водеща роля в насърчаването на това това важно положително въздействие, оказвано от творческите сектори в Европа, за да насърчава също така политики, които бранят тази уникална ценност на Европа: нейната култура.

(1)

COM(2010)0183.

(2)

Например резолюцията от 12 май 2011 г. относно „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ и резолюцията от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места (T7-0368/2013).

(3)

Проучване на тема „Повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството за растеж и работни места“. Данните за проучването ще се въведат след публикуването.

(4)

COM(2012) 537.

(5)

COM(2010) 183 окончателен, стр. 6.

(6)

Проучване на тема „Повишаване на конкурентоспособността на секторите на културата и творчеството за растеж и работни места“. Данните за проучването ще се въведат след публикуването.

(7)

ECCIA (2014) „Приносът на сектора на културните и творческите индустрии за европейската икономика“.

(8)

Културни времена - първата световна карта на културните и творческите индустрии (Cultural times - the first global map of cultural and creative industries), декември 2015 г.

(9)

Регламент (ЕС) 2015/1017.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (14.10.2016)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по култура и образование

относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии

(2016/2072(INI))

Докладчик по становище: Терез Комодини Какиа

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси призовава комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по култура и образование, като съвместно компетентни комисии съгласно член 55 от Правилника за дейността, да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  изтъква, че културните и творческите индустрии (КТИ) функционират в непрекъснато променяща се среда, в която доминират развитието и употребата на цифрови информационни и комуникационни технологии в глобален мащаб;

2.  отново заявява, че културните и творческите индустрии се основават на и насърчават индивидуалното творчество, културните ценности, уменията и талантите с потенциал за създаване на богатство и работни места чрез генериране на стойност от интелектуална собственост;

3.  подчертава, че със своя оборот от 535,9 милиарда евро и създадени 7,1 милиона работни места КТИ са от съществено значение за стабилността и дългосрочната конкурентоспособност на европейската икономика;

4.  подчертава, че КТИ представляват гаранция не само за културното многообразие, но и за медийния плурализъм и икономическата жизнеспособност на Европейския съюз;

5.  припомня, че КТИ са от стратегическо значение за икономическото развитие и създаването на качествени работни места в ЕС;

6.  подчертава, че при изработването на правна дефиниция за „културни и творчески индустрии“ за цяла Европа следва да се вземат предвид новите културни и творчески тенденции в днешното общество и непрекъснатите промени и възможностите, които цифровите технологии могат да продължат да предлагат, и че всяка такава дефиниция следва да се отнася за произведения, включително стоки и услуги, които са продукт на артистични, културни или творчески процеси и които отговарят на условията за закрила като права върху интелектуалната собственост, без да се ограничават процесите, чрез които са създадени или произведени тези произведения;

7.  поради това счита, че носителите на права трябва да бъдат защитени по законодателната рамка за авторското право и интелектуалната собственост по начин, който признава, оценява и стимулира иновациите, творчеството, инвестициите и създаването на съдържание, като едновременно с това е приспособим към непрекъснатите технологични развития и бъдещите цифрови платформи;

8.  подчертава, че ЕС не следва да разглежда културата само от гледна точка на вътрешния пазар, конкуренцията или политиката в областта на търговията, а тя следва да се превърне и в елемент на европейската политика за сътрудничество и развитие, като се вземат предвид специфичните характеристики на цялата гама от култури в ЕС; призовава Комисията да засили връзката между сектора на културата, обучението и КТИ, да помисли за определянето на европейска правна рамка за развитието на стажове в културните и творческите индустрии на територията на всички държави – членки на ЕС и да увеличи максимално потенциала на МСП в културните и творческите сектори;

9.  счита, че цифровата среда предлага нови възможности за създаване и произвеждане на културни и творчески произведения, както и за тяхното разпространение, използване и достъпност сред по-широка публика, независимо от физически и географски ограничения, а понякога и на по-ниска цена и с по-малки пречки пред навлизането на пазара; отбелязва обаче, че в една все по-свързана и цифровизирана среда авторите и творците с ограничени средства може да се окажат в неблагоприятно финансово положение, когато бъдат поставени в по-широка конкурентна среда;

10.  счита, че цифровите технологии са довели и до възможности за създаване на различни видове художествени произведения или практики, при които цифровите технологии представляват също така съществена част от творческия процес;

11.  припомня в този контекст, че КТИ основно се състоят от огромен брой микро-, малки и средни предприятия и работещи на свободна практика лица с ограничен достъп до инфраструктура, ресурси и финансиране и с ограничено влияние при воденето на преговори спрямо цифровите пазари онлайн и други посредници с доминиращо положение на пазара, какъвто е случаят особено с хората на изкуството и творците, които са извън основните културни и езикови сфери; защитава в тази връзка необходимостта от разработване на балансирана правна рамка, която да взема предвид специфичните характеристики на сектора и да предоставя подходящи правни решения за разрешаване на този проблем, за да могат творците да имат по-силно влияние при воденето на преговори;

12.  подчертава, че непрекъснатите цифрови иновации поставят предизвикателство пред културните и творческите индустрии да преосмислят и преформулират своите бизнес модели; изразява загриженост, че в повечето сегашни бизнес модели икономическата стойност на съдържанието, която трябва да се преформулира, се получава в различни точки от веригата за създаване на стойност, но може да бъде изместена към края на веригата за създаване на стойност, като по този начин се усложнява системата, чрез която творческата общност извлича стойност от съдържанието, включително справедливото възнаграждение на авторите и творците; отбелязва в същото време, че творческата общност търпи загуби и поради нарушения на авторското право, като например пиратството, както и поради трудности вследствие на непрекъснато променящата се онлайн среда и предизвикателствата пред съществуващите бизнес модели;

13.  подчертава значението на новата цифрова среда за развитието на културните и творческите индустрии, що се отнася до създаването на по-голяма видимост за творците и осигуряването на възможност те да бъдат в постоянен контакт с аудиторията и потребителите си; поради това счита, че всяка правна рамка, определяща цифровизацията на културните и творческите индустрии, следва да се създава след обширни консултации с всички участници във веригата за създаване на стойност;

14.  счита, че цифровите платформи са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и че трябва да се помисли как този процес би могъл да функционира с по-голяма правна сигурност и зачитане на носителите на права;

15.  призовава Комисията да разгледа въпроса с прехвърлянето на стойността в рамките на дебата върху авторското право, който тече в момента;

16.  призовава Комисията да разработи европейска стратегия за културата в цифровата ера в съответствие с всички политики на ЕС, включително данъчната политика;

17.  призовава Комисията да вземе ефективни мерки по отношение на разпространението на незаконно цифрово съдържание, които да са съизмерими с различните засегнати права, наред останалото чрез насърчаване на по-добро сътрудничество между органите и индустриите на държавите членки и чрез улесняване появата на привлекателни законосъобразни предложения с обширен каталог и трансгранична достъпност, като едновременно с това се спазва принципът на териториалност; призовава също така Комисията да разгледа различните възможности, като обърне внимание на договорите, свързани с авторското право, за да се подобри справедливото възнаграждение на авторите и творците и по този начин се възнаградят креативността и иновациите, като се насърчава прозрачността по веригата за създаване на стойност на авторското право в цифровата среда, да се опазват националните културни и езикови особености и да се стимулира икономическа и изследователска активност; призовава Комисията във връзка с това да продължи да определя ефективни механизми за борба с нарушаването на авторското право и да повишава обществената осведоменост в тази област;

18.  припомня резултата от предприетата от Комисията обществена консултация относно регулаторна среда за платформите и онлайн посредниците; изтъква факта, че участниците признават ползите от онлайн платформите за увеличаване на достъпността на творческото съдържание и улесняване на комуникацията, но в същото време повдигат въпроса за липсата на прозрачност и правна сигурност в този процес по отношение на спазването на авторското право;

19.  счита, че подходящата и ефективна закрила на авторското право и сродните му права е от съществено значение за творците, за да може да се гарантира тяхното справедливо възнаграждение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Durand, Evelyne Gebhardt, Constance Le Grip, Victor Negrescu, Virginie Rozière


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

4

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, José Blanco López, Andrea Bocskor, Louise Bours, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, David Coburn, Silvia Costa, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Mircea Diaconu, Angel Dzhambazki, Christian Ehler, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Eva Kaili, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Jaromír Kohlíček, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Florent Marcellesi, Edouard Martin, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Angelika Niebler, Carolina Punset, Herbert Reul, Paul Rübig, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Michaela Šojdrová, Neoklis Sylikiotis, Antonio Tajani, Helga Trüpel, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Bogdan Brunon Wenta, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Carlos Zorrinho, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Pervenche Berès, Miriam Dalli, Francesc Gambús, Gunnar Hökmark, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Barbara Kudrycka, Olle Ludvigsson, Monika Smolková, Hannu Takkula

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Steeve Briois, Doru-Claudian Frunzulică, Michael Theurer, Martina Werner

Правна информация