Процедура : 2016/2096(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0380/2016

Внесени текстове :

A8-0380/2016

Разисквания :

PV 13/02/2017 - 15
CRE 13/02/2017 - 15

Гласувания :

PV 14/02/2017 - 8.10
CRE 14/02/2017 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0028

ДОКЛАД     
PDF 826kWORD 93k
12.12.2016
PE 587.677v02-00 А8-0380/2016

относно насърчаването на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания

(2016/2096(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Беатрис Бесера Бастеречеа

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно насърчаването на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания

(2016/2096(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 19 и член 168 от него, който включва осигуряване на „високо равнище на закрила на човешкото здраве“ сред целите на всички политики на Съюза,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 21, 23 и 35 от нея,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 536/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба и за отмяна на Директива 2001/20/ЕО,

–  като взе предвид Директива 2001/20/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно прилагането на добрата клинична практика при провеждане на клинични изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба (Директива за клиничните изпитвания),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Подобряване на психичното здраве на населението – Към стратегия на Европейския съюз за психичното здраве“ (COM(2005)0484),

–  като взе предвид Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие,

–  като взе предвид Подробния план за действие за психичното здраве за периода 2013 –– 2020 г. на Световната здравна организация (СЗО),

–  като взе предвид Глобалната стратегия на СЗО за здравето на жените, децата и подрастващите за периода 2016 – 2030 г.,

–  като взе предвид Декларацията относно психичното здраве за Европа от 2005 г., подписана от СЗО, Европейската комисия и Съвета на Европа,

–  като взе предвид Европейския план за действие в областта на психичното здраве за периода 2013 – 2020 г. на СЗО,

–  като взе предвид Европейския пакт за психично здраве и благоденствие от 2008 г.,

–  като взе предвид съвместния план за действие за психично здраве и благоденствие на Комисията (2013 – 2016 г.),

–  като взе предвид Общ коментар № 14 на Комитета по икономически, социални и културни права на ООН относно правото на най-висок достижим стандарт на здраве (Документ на ООН E/C.12/2000/4) и неговия Общ коментар № 20 относно недопускане на дискриминация в икономическите, социалните и културните права (Документ на ООН E/C.12/GC/2009),

–  като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A8-0380/2016),

А.  като има предвид, че най-високият достижим стандарт на физическо и психично здраве е основно право на човека и включва задължение за недискриминация; като има предвид, че всеки следва да има достъп до здравеопазване; като има предвид, че достъпът до услуги в областта на психичното здраве е от ключово значение за подобряването на качеството на живота на европейските граждани, за укрепването на социалното приобщаване и за икономическото и културното развитие на Съюза;

Б.  като има предвид, че при сегашната ситуация в света – с продължаваща икономическа криза и силно увеличаване на безработицата, особено тази сред младите хора и жените – все повече се увеличават случаите на психични разстройства, като депресия, биполярно разстройство, шизофрения, тревожност и деменция;

В.  като има предвид, че СЗО определя психичното здраве като състояние на пълно физическо, душевно и социално благосъстояние, а не само като състояние на липса на заболяване или недъг; като има предвид, че според СЗО „психичните разстройства“ обозначават диапазон от психични и поведенчески разстройства, като депресия, биполярно афективно разстройство, шизофрения, тревожно разстройство, деменция и аутизъм; като има предвид, че с израза „психично здраве“ Световната здравна организация (СЗО) определя състоянието на емоционално и психологическо благосъстояние, при което човекът може да използва своите познавателни и емоционални способности, да изпълнява своята функция в обществото, да отговаря на всекидневните изисквания на живота, да установява задоволителни и зрели отношения с другите, да участва конструктивно в промените на средата, да се адаптира към външните условия и вътрешните конфликти;

Г.  като има предвид, че психичното здраве трябва да се разглежда цялостно, като се отчитат социалните, икономическите и екологичните фактори, които изискват психо-социален, включващ цялото общество подход към постигането на възможно най-високо равнище на душевно благосъстояние за всички граждани;

Д.  като има предвид, че една цялостна стратегия за психичното здраве и благосъстояние трябва да включва целия жизнен цикъл и да отчита различните фактори, засягащи лицата от различни възрасти; като има предвид, че трябва да бъде взета под внимание уязвимостта на момичетата в юношеска възраст и на възрастните жени;

Е.  като има предвид, че физическото и психичното здраве са взаимосвързани и са от основно значение за общото благосъстояние; като има предвид общопризнатия факт, че лошото психично здраве може да доведе до хронични физически заболявания и че хората с хронични физически заболявания е по-вероятно да развият психични заболявания; като има предвид, че независимо от признатите връзки между двете научните изследвания в областта на физическото здраве често се ползват с приоритет пред тези в областта на психичното здраве;

Ж.  като има предвид, че психичното здраве на жените и момичетата се влияе отрицателно от различни фактори, включително широко разпространени свързани с пола стереотипи и дискриминация, опредметяване, основано на пола насилие и сексуален тормоз, условия на работното място, равновесие между професионалния и личния живот, социално-икономически условия, липса или лошо качество на образованието в областта на психичното здраве и ограничен достъп до услуги в областта на психичното здраве;

З.  като има предвид, че почти девет от десет души, страдащи от проблеми, свързани с психичното здраве, казват, че са засегнати от заклеймяване и дискриминация, и че повече от седем от десет съобщават, че заклеймяването и дискриминацията намаляват качеството им на живот;

И.  като има предвид, че трябва да се обърне внимание на географските фактори на психичното здраве и благосъстояние и на разликите между градската и селската среда, наред с другото, от гледна точка на демографски условия, достъп до грижи и предоставяне на услуги;

Й.  като има предвид, че хормоналните промени по време на менопаузата и периода след нея могат да засегнат емоционалното здраве на жената и да доведат до проблеми с психичното здраве, включително депресия и тревожност; като има предвид, че свръхчувствителността към симптомите може да възпрепятства своевременното откриване и подходящото лечение;

К.  като има предвид, че определящите фактори за психично здраве и благосъстояние са различни при мъжете и жените и за различните възрастови групи; като има предвид, че фактори, като неравенството между половете, разликите в доходите, фактът, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и прекомерно работно натоварване, социално-икономическата дискриминация, основаното на пола насилие, недохранването и гладът, излагат жените в по-голяма степен на риск от психични проблеми; като има предвид, че според СЗО при тежките психични разстройства няма съществена разлика между половете, но че при жените се наблюдава по-висок процент на случаи на депресия, тревожност, стрес, соматични прояви и хранителни разстройства, а при мъжете – повече случаи на злоупотреба с вещества и антисоциални разстройства; като има предвид, че депресията е най-разпространеното нервно-психично разстройство и че жените са по-податливи на депресия от мъжете; като има предвид, че при жените на възраст между 15 и 44 години депресията е основната причина за заболеваемост;

Л.  като има предвид, че психичните заболявания и душевното благосъстояние често се пренебрегват, игнорират или потискат поради страх от заклеймяване, предразсъдъци или липса на осведоменост или ресурси; като има предвид, че това е причина много от хората с психични заболявания да не търсят помощ и лекарите да не диагностицират пациентите или понякога да поставят погрешна диагноза; като има предвид, че диагностицирането на психично заболяване е до голяма степен зависи от пола и че вероятността за диагностициране с определени заболявания е по-висока при жените, отколкото при мъжете;

М.  като има предвид, че по-специално лесбийките и бисексуалните жени, както и транссексуалните и интерсексуалните лица са изправени пред специфични проблеми на психичното здраве, възникващи от малцинствения стрес, който се определя като високо равнище на тревожност и стрес, причинени от предразсъдъци, заклеймяване и случаи на дискриминация, както и пред медикализация и патологизация; като има предвид, че ЛГБТИ лица могат да бъдат изправени пред специфични предизвикателства за психичното здраве и благосъстояние, които трябва да се вземат предвид във всяка стратегия в областта на психичното здраве;

Н.  като има предвид, че сред соматичните прояви, които са по-често срещани и с по-голяма вероятност се диагностицират при жените, отколкото при мъжете, са фибромиалгията и хроничната умора, чиито основни симптоми са болка и изтощение, въпреки че жените проявяват и много други симптоми, които са типични за други патологии;

О.  като има предвид, че транссексуалната идентичност не е патология, но за съжаление все още се счита за психично разстройство, и че повечето държави членки изискват такива диагнози за достъп до правно признаване на пола или предоставяне на здравни грижи за транссексуални лица, въпреки че научните изследвания сочат, че диагнозата „разстройство на половата идентичност“ е източник на значително страдание за тях;

П.  като има предвид, че депресивните разстройства представляват 49,1 % от всички случаи на увреждания от нервно-психически разстройства сред жените спрямо 29,3 % сред мъжете;

Р.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) от депресия страдат 350 милиона души в света и че всяка година тя причинява смъртта на 850 хиляди души; като има предвид, че до 2020 г. това заболяване ще заеме второ място сред причините за нетрудоспособност;

С.  като има предвид, че децата, които преди полова зрялост, нямат определен пол, все още се подлагат на ненужни и вредни диагностични практики, макар че всяко дете следва да може спокойно да изследва своята полова принадлежност и полово изразяване;

Т.  като има предвид, че поради редица фактори, предимно във връзка с различните роли на половете и неравенството и дискриминацията между тях, депресията е приблизително два пъти по-разпространена сред жените, отколкото сред мъжете, а при транссексуалните лица се наблюдават значително по-високи нива на намерения и опити за самоубийство; като има предвид, че проучвания показват, че наложените традиционни роли, свързани с пола, оказват отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние на жените;

У.  като има предвид, че в образователната система в държавите членки или на работното място не се обръща достатъчно внимание на психичното здраве и благосъстояние предвид факта, че психичното здраве често е обект на висока степен на заклеймяване или е тема табу; като има предвид, че образованието по психично здраве се бори със заклеймяването по темата и трябва да обърне внимание и на специфичната за пола уязвимост, свързаните с пола стереотипи и дискриминация, пред които са изправени жените и момичетата;

Ф.  като има предвид, че мъжете и момчетата се сблъскват с полово обусловени психични заболявания; като има предвид, че в Европа е пет пъти по-вероятно самоубийство да извършат мъжете, отколкото жените и че самоубийството е най-разпространената причина за смъртта при мъжете под 35-годишна възраст; като има предвид, че вероятността да развият алкохолна зависимост е три пъти по-голяма при мъжете, отколкото при жените и че е много по-вероятно мъжете да използват (и умрат от) забранени наркотични вещества; като има предвид, че е вероятността мъжете да потърсят достъп до психологическа терапия е по-малка, отколкото при жените; като има предвид, че мъжете и момчетата се сблъскват със свързани с пола стереотипи за мъжественост, които може да насърчат потискане на емоциите или прибягване до гняв с последващо въздействие върху психичното здраве на мъжете, както и върху явлението „насилие, основано на пола“;

Х.  като има предвид, че в ЕС годишно се извършват около 58 000 самоубийства и че една четвърт от тях са извършени от жени, и като има предвид, че самоубийството продължава да е сериозна причина за смъртни случаи;

Ц.  като има предвид, че психо-социалният, включващ цялото общество подход към психичното здраве изисква съгласуваност на политиката за благосъстояние, координиране на политиките в областта на здравеопазването, образованието, заетостта, както и на икономическите и социалните политики с цел да се постигнат по-високи равнища на душевно благосъстояние като цяло;

Ч.  като има предвид, че хранителните разстройства, като анорексията и булимията, се увеличават сред девойките и младите жени;

Ш.  като има предвид, че дългосрочните последици за физическото и психичното здраве от хранителните разстройства, като анорексията и булимията, както и свързаното с пола измерение на причините за тях са добре документирани;

Щ.  като има предвид, че в работна среда жените са в по-голяма степен изложени на психологически и/или сексуален тормоз, които създават психо-физически проблеми на жертвите;

АА.  като има предвид, че моделите на социални грижи, които третират психичните заболявания чрез спорт, изкуство или социални дейности, следва да се вземат предвид в програмите за обществено здраве във връзка с превенцията, лечението и рехабилитацията;

АБ.  като има предвид, че хората с увреждания са изложени на риск от изострени психични заболявания;

АВ.  като има предвид, че образованието по въпросите на секса и взаимоотношенията е от ключово значение за преодоляване на свързаните с пола стереотипи, справяне с основаното на пола насилие и подобряване на психичното здраве и благосъстояние на момичетата и момчетата, жените и мъжете;

АГ.  като има предвид, че психичните заболявания и патологични изменения са една от основните причини за неработоспособност, която уврежда здравето, образованието, икономиката, пазара на труда и системите за социално подпомагане в ЕС, води до големи икономически разходи и значително неблагоприятно въздействие върху икономиката на ЕС, като допълнително стимулира необходимостта към услугите в областта на психичното здраве да се подходи по цялостен, всеобхватен и съобразен с пола начин; като има предвид, че според проучване на EDA (European Depression Association – Европейска асоциация за депресия) в Европа всеки десети работник ползва отпуск заради депресия, като разходите за обществото се оценяват на 92 милиарда евро, главно в резултат на загубена производителност;

АД.  като има предвид, че в рамките на ЕС в Малта има 185 легла за психиатрична помощ на 100 000 души, а в Италия – 8; като има предвид, че във Финландия на 100 000 души има 163 сестри, специализирани в грижите за психичното здраве, а в Гърция – 3;

АЕ.  като има предвид, че психичното здраве на жените зависи повече от фактори, като полученото образование, вътрешното разбиране за социалните и културните ценности, норми и стереотипи, от това как са живели и интегрирали своите преживявания, от нагласите, които имат към себе си и към другите, от ролите, които изпълняват, както и от препятствията и натиска, с които се сблъскват, отколкото от биологичните характеристики;

АЖ.  като има предвид, че ако многообразието на жените и техните физиологични отлики от мъжете бъдат взети под внимание и ако тези фактори бъдат интегрирани в ориентирани към превенция и лечение здравни политики, насочени към жените, със специални мерки за уязвимите и маргинализираните групи, това би увеличило ефективността на тези политики;

АЗ.  като има предвид, че поради различни причини жените са били изключени от токсикологичните и био-медицинските научни изследвания и клиничните изпитвания, и като има предвид, че големите различия между половете в областта на научните изследвания ограничават нашите познания за разликата между здравето при жените и при мъжете; като има предвид, че в резултат на това съществува тенденция биомедицинските изследвания да отразяват предимно установеното при мъжете, приемайки погрешно, че жените и мъжете са идентични в области, в които съществуват физиологични различия; като има предвид, че липсват научни изследвания относно специфичните нужди на интерсексуалните жени;

АИ.  като има предвид, че изключването или недостатъчното представителство на жените като участници или на пола и секса като фактори в био-медицинските научни изследвания и клиничните изпитвания застрашава живота и здравето на жените;

АЙ.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба въвежда изисквания за отчитане на пола в изпитванията, но че трябва да се направи оценка на изпълнението на регламента; като има предвид, че в регламента не се уточняват никакви съображения по отношение на жените, извън тези за бременни жени и кърмачки;

АК.  като има предвид, че Европейската агенция по лекарствата не е разработила специфични стратегии за прилагане на насоките за проучване и оценка на различията между половете при клиничната оценка на лекарствени продукти, въпреки факта, че Агенцията призна, че „някои от факторите, които обуславят въздействието на лекарствен продукт върху населението, могат да се окажат от значение, когато се разглеждат евентуалните различия в начина, по който мъжете и жените реагират на дадено лекарство“ и че „специфични за всеки пол влияния също могат да играят важна роля по отношение на въздействието на лекарствените продукти“(1);

АЛ.  като има предвид, че въздействията върху физическото и психичното здраве на жените, които имат такива лекарствени продукти и медикаменти, като контрацептиви, антидепресанти и успокоителни, все още не се разбират достатъчно и изискват допълнителни научни изследвания, за да се отстранят вредните странични ефекти и да се подобри предоставянето на грижи;

АМ.  като има предвид, че полът и свързаното с пола измерение на здравето означават, че жените са изправени пред конкретни рискове за здравето през целия си живот;

АН.  като има предвид, че липсват съпоставими данни относно наличните, достъпни и качествени здравни грижи, специфични за транссексуалните лица, и че продуктите, които се използват при хормонозаместителна терапия, не са подходящо изпитани и лицензирани;

АО.  като има предвид, че майчината смъртност се възприема като основен показател за ефикасността, качеството и функционирането на системите за здравеопазване;

АП.  като има предвид, че липсата на достъп до сексуални и репродуктивни права, в това число до безопасен и законен аборт, застрашава живота и здравето на жените и момичетата и всички лица с възпроизводителна способност, увеличава майчината смъртност и заболеваемост и води до лишаване от животоспасяващи медицински грижи и до увеличаване на броя на нелегалните аборти;

АР.  като има предвид, че във всички държави с налични данни съществуват значителни различия в здравния статус между социално-икономическите групи и между жените и мъжете, в смисъл че процентът на заболеваемост и смъртност при хората с по-ниска степен на образование, професия и/или доходи обикновено е систематично по-висок; като има предвид, че тези неравенства по отношение на здравето са едно от основните предизвикателства за политиките в областта на общественото здравеопазване днес; като има предвид, че социално-икономическите условия, бедността и социалното изключване оказват значително отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние;

АС.  като има предвид, че всеобхватното, съобразено с възрастта сексуално образование, което се основава на факти и прецизни научни данни, без да дава морални оценки, качествените услуги по семейно планиране и достъпът до контрацепция помагат за предотвратяване на непредвидена и нежелана бременност, намаляват необходимостта от аборт и допринасят за превенцията на ХИВ и полово предавани инфекции; като има предвид, че обучаването на младите хора да поемат отговорност за собственото си сексуално и репродуктивно здраве има дългосрочни положителни ефекти, които продължават през целия им живот и оказват положително въздействие върху обществото;

АТ.  като има предвид, че днес всяко четвърто новородено дете в ЕС се ражда с цезарово сечение и че свързаните с това здравословни проблеми при майките и децата статистически се увеличават;

АУ.  като има предвид, че затварянето на родилни домове и силно намаляващият брой акушерки и акушер-гинеколози в някои държави – членки на ЕС, вече създават опасен недостиг на здравни услуги;

АФ.  като има предвид, че ограниченията и бюджетните съкращения от страна на националните правителства в областта на общественото здравеопазване и образованието също затрудняват достъпа до здравни услуги и свързани с психичното здраве услуги, а това оказва непропорционално въздействие върху жените, и по-специално самотните майки, както и върху многодетните семейства;

АХ.  като има предвид, че жените сред мигрантите, бежанците и лицата, търсещи убежище, може допълнително да страдат от понякога много сериозни заболявания в резултат на липсата на адекватно лечение или да се сблъскват със специфични проблеми, свързани с репродуктивното здраве, например усложнения, свързани с бременността и раждането, и потенциални допълнителни психологически травми, например предродилна и следродилна депресия, както и да бъдат изложени на риск от травмиращо (сексуално) насилие и злоупотреби или на последиците от него, и на специфични рискове за психичното здраве и благосъстояние; като има предвид, че съществуват редица специфични предизвикателства пред предоставянето на свързани с психичното здраве грижи на тези категории лица, като техният обхват зависи от набор от фактори, включително произхода на бежанците и продължителността на времето, прекарано в приемащата държава;

АЦ.  като има предвид, че жените страдат от някои форми на рак, например рак на гърдата, рак на матката и рак на маточната шийка, които преобладават или се срещат единствено сред жените;

АЧ.  като има предвид, че жените, заболели от рак и подложени на инвазивни интервенции и лечения, като например лъче- и химиотерапия, са по-уязвими да изпаднат в състояние на депресия;

АШ.  като има предвид, че само 10 държави – членки на ЕС, са въвели цел да се извършва скрининг на 100% от жените за рак на гърдата, и като има предвид, че само осем държави са си поставили същата цел по отношение на скрининга за рак на маточната шийка;

АЩ.  като има предвид, че заболявания, като например остеопорозата, мускулно-скелетните проблеми, и заболяванията на централната нервна система, като болестта на Алцхаймер и/или деменцията, са свързани с хормонални промени, които настъпват при жените по време на менопаузата или по-рано вследствие на хормонални лечения; като има предвид, че въпреки че е известно, че при жените тези заболявания се срещат по-често, отколкото при мъжете, в рамките на научните изследвания е отделяно недостатъчно внимание на измерението на пола;

БА.  като има предвид, че ендометриозата е нелечимо заболяване, засягащо около 1 на всеки 10 жени и момичета (т.е. около 180 милиона жени по света и 15 милиона в ЕС); като има предвид, че заболяването често води до безплодие и до силни болки и проблеми с психичното здраве, поради което то има изключително тежко отражение върху множество аспекти на професионалния, личния и социалния живот;

ББ.  като има предвид, че основаното на пола физическо и психологическо насилие и насилието срещу жени и тяхното въздействие върху здравето на жертвите представляват основна пречка за постигане на равенство между половете и за пълноценно упражняване на свободите, гарантирани на жените като част от основните права на човека;

БВ.  като има предвид, че жените и момичетата, които са подложени на генитално осакатяване, са изложени на сериозни краткосрочни и дългосрочни последици за своето физическо, психично, сексуално и репродуктивно здраве;

БГ.  като има предвид, че интерсексуалните лица, подложени на генитално осакатяване, също изпитват последици върху физическото, психичното, сексуалното и репродуктивното си здраве;

БД.  като има предвид, че транссексуалните лица все още са изложени на принудителна стерилизация при процедурите за признаване на пола в 13 държави членки;

БЕ.  като има предвид, че систематичното и подходящо събиране на данни относно насилието срещу жени е от решаващо значение за гарантиране на ефективно изготвяне на политиката в тази област както на централно, така и на регионално и местно равнище, и за наблюдение на изпълнението на законодателството;

БЖ.  като има предвид, че жените, които са претърпели основано на пола насилие, често през целия си живот страдат от последствията върху физическото и психичното си здраве; като има предвид, че според световния доклад по въпросите на насилието и здравето на СЗО(2) въздействието на основаното на пола насилие върху жените може да бъде от различно естество: физически последици (натъртвания, счупвания, синдроми на хронична болка, увреждане, фибромиалгия, стомашно-чревни проблеми и т.н.); психологически и поведенчески последици (злоупотреба с алкохол и наркотици, депресия и тревожност, нарушения в храненето и на съня, чувство на срам и вина, фобии и паническо разстройство, ниско самочувствие, посттравматично стресово разстройство, психосоматични разстройства, суицидно и саморазрушително поведение, несигурност в последващите отношения и др.); последици, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве: гинекологични заболявания, безплодие, усложнения по време на бременността, спонтанни аборти, сексуална дисфункция, предавани по полов път болести, нежелана бременност и др.); и фатални последици (убийство, самоубийство, смърт поради болести, предавани по полов път и др.);

  Равенство между половете в областта на психичното здраве

1.  призовава Комисията и държавите членки да предприемат последващи действия по Компаса на ЕС за действие за психично здраве и благоденствие, като разработят амбициозна нова стратегия за психичното здраве, насърчавайки цялостен психо-социален подход, включващ цялото общество, който предвижда стабилен стълб, свързан с равенството между половете, и гарантира съгласуваност на политиките в областта на психичното здраве;

2.  отбелязва, че 27 % от населението в ЕС, както мъже, така и жени, са преживели поне един случай на психично заболяване;

3.  призовава държавите членки да предприемат мерки и да разпределят достатъчно ресурси, за да гарантират достъпа до здравни и конкретно свързани с психичното здраве услуги– – включително приюти за жени– – на всички жени, независимо от тяхното правно положение или увреждания, сексуална ориентация, полова идентичност, полови характеристики, раса или етнически произход, възраст или религия; призовава държавите членки и Комисията да се справят с неравенството, засягащо достъпа до предоставяне на психични здравни грижи;

4.  отбелязва, че са необходими повече научни изследвания относно въздействието върху психичното здраве на основаното на пола насилие, включително словесно и психологическо насилие, тормоз и сплашване;

5.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да гарантират, че техните стратегии в областта на психичното здраве предвиждат мерки за справяне с предизвикателствата пред психичното здраве, с които биха могли да се сблъскат ЛГБТИ лица; насърчава държавите членки да изпълнят препоръките, включени в документ CM/Rec(2010)5 на Съвета на Европа, и при разработването на политиките, програмите и протоколите в областта на здравето да вземат под внимание специфичните потребности на лесбийките, бисексуалните и транссексуалните лица;

6.  призовава държавите членки да стимулират създаването на центрове за психологическа подкрепа за раково болни пациенти, в които да им се предоставя психологическа подкрепа през целия курс на лечение и рехабилитация;

7.  обръща внимание на сериозното положение, пред което са изправени жените с увреждания, които по-често изпитват затруднения, пряко свързани не само с техните увреждания, но и с по-голямата социална изолация и принудителна липса на активност; призовава държавите членки систематично да увеличават достъпността на профилактичните психологически грижи за жените с увреждания и да предоставят психологическа подкрепа на жените, които се грижат за дете с тежки увреждания; подчертава необходимостта от стратегия и обмен на най-добри практики в областта на психичното здраве и благосъстояние на жените и момичетата с увреждания;

8.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават кампании за информиране и превенция и други инициативи за повишаване на осведомеността на обществото относно проблемите, свързани с психичното здраве, и за преодоляване на заклеймяването; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да инвестират във формалното, самостоятелното и неформалното образование по въпросите на психичното здраве и благосъстояние за всички възрастови групи с акцент върху свързани с пола психични заболявания, като депресия, тревожност или злоупотреба с вещества; призовава държавите членки да гарантират, че училищата разполагат с подходящи рамки за идентифициране и подкрепа на страдащите от проблеми с психичното здраве лица, включително свързаните с пола аспекти, и да гарантират достъпността на услугите за психични грижи; отбелязва, че 70% от децата и младежите с психични проблеми не са получили подходяща помощ на достатъчно ранна възраст;

9.  призовава Комисията, държавите членки и на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) да засилят редовното събиране на данни за психичното здраве на равнище ЕС и на национално равнище, и по-специално по отношение на разпространението на депресиите, като събраните данни да бъдат разбити поне по пол, възрастова група и социално-икономически статус и да включват показатели в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

10.  счита, че действията, които се предприемат за психичното здраве и благосъстояние на равнището на ЕС, следва да включват водещи лица от политическата сфера, сектора на здравеопазването, образованието, социалната сфера, както и социалните партньори и организациите на гражданското общество; важно е психичното здраве да престане да бъде считано за табу в някои социални области;

11.  настоява, че връзката между социално-икономическите условия и психичното здраве и благосъстояние е от решаващо значение за съгласуваността на политиките в областта на психичното здраве, тъй като бедността и социалното изключване водят до по-големи проблеми с психичното здраве; отбелязва, че феминизирането на бедността и политиките на строги икономии, които въздействат непропорционално върху жените, застрашават в по-голяма степен тяхното душевно благосъстояние;

12.  подчертава значението на социалното лечение и грижи в областта на психичното здраве, например чрез спорт, музика, изкуство и културни дейности, като важен елемент в предоставянето на здравни услуги, намаляващ икономическите и човешките разходи, които проблемите с психичното здраве могат да причинят на отделните граждани и на обществото като цяло; призовава Комисията и държавите членки да инвестират повече в програми за социални грижи в областта на психичното здраве, като предписването на „социална терапия“;

13.  отбелязва със загриженост, че по данни на Световната здравна организация само 13 държави – членки на ЕС, имат национална стратегия за превенция на самоубийствата; призовава Комисията и държавите членки да изготвят и изпълняват национална стратегия за превенция на самоубийствата и да предприемат мерки, които да помогнат за намаляването на рисковите фактори за самоубийство, като злоупотреба с алкохол, наркотици, социално изключване, депресия и стрес; освен това призовава да се определят механизми за подпомагане след случаи на опит за самоубийство;

14.  признава въздействието на медиите, и по-специално на интернет и социалните медии, върху психичното здраве и благосъстояние, особено на младите жени и момичетата, и отбелязва, че по тази тема трябва да се проведат повече научни изследвания; отбелязва, че медийните култури, които подчертават възрастта и външния вид на жените, оказват потенциално отрицателно въздействие върху психичното здраве и благосъстояние на жените и момичета, предизвиквайки тревожност, депресия или обсесивно поведение; подчертава, че трябва да се разработят ефективни инструменти, включително правни мерки, за справяне с тормоза онлайн, сексуалния тормоз и опредметяването; подчертава необходимостта да се разработи амбициозна стратегия за електронно психично здраве и благосъстояние и да се насърчават и подпомагат заинтересованите страни при разработването на нови електронни терапии; признава, че в медийната стратегия в областта на психичното здраве трябва да се включат всички заинтересовани страни, включително издателите и рекламната индустрия, които трябва да приемат етични стандарти за избягване на опредметяването на жените и насърчаването на половите стереотипи;

15.  отбелязва, че медиите, стереотипите в рекламата и социалният натиск създават изкривена представа на някои жени за собствения им образ, която води до нарушения в храненето и поведението, като анорексия, булимия, орторексия, нарушение, състоящо се в склонност към преяждане, и вигорексия; подкрепя чувствителен към аспектите на пола подход спрямо хранителните смущения, както и необходимостта от интегрирането му в разискванията относно здравето и в информацията, насочена към широката общественост; призовава държавите членки да създадат пунктове за оказване на помощ и за изслушване в училищата с цел психологическа подкрепа на учениците, и по-специално на девойките, които са предразположени в по-голяма степен към хранителни разстройства;

16.    посреща със задоволство факта, че за първи път световните лидери признават насърчаването на психичното здраве и благосъстояние и превенцията и лечението на злоупотребата с вещества като приоритети на здравеопазването в рамките на световната програма за развитието;

17.  изразява сериозна загриженост във връзка с предоставянето на свързани с психичното здраве грижи и съоръжения за жените и момичетата бежанци в Европа, и по-специално за тези, които живеят при несигурни условия в държавите членки; подчертава, че задържането на бежанците и лицата, търсещи убежище, без ефективно и ефикасно обработване на молбите им за убежище е нарушение на международното право и има отрицателно въздействие върху тяхното психично здраве и благосъстояние; призовава държавите членки да защитават задържаните жени, търсещи убежище, които съобщават за злоупотреби, и подчертава, че на тези жени трябва да се предлагат незабавна закрила, включително освобождаване, ускоряване на преместването и подкрепа и консултации; призовава държавите членки да отделят здравните политики от контрола на имиграцията, като позволят достъп до основни здравни услуги и не налагат на медицинските лица задължението да докладват за мигранти без документи; освен това изисква от държавите членки да изпълняват насоките на агенциите относно защитата и подпомагането на психичното здраве и психо-социалното благосъстояние на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите в Европа, изготвени от СЗО/Европа, ВКБООН, МОМ;

18.  подчертава, че в много случаи жените са принудени да имат двойно работно време, едното на работното място и другото у дома, тъй като мъжете не са достатъчно ангажирани с отговорностите към домакинската работа и възпитаването на децата им, което генерира при много жени депресия, тревожност и стрес, освен чувството за вина, че не обгрижват достатъчно семейството, което е традиционната роля, отредена за жената;

19.  осъжда новия преобладаващ сексистки стереотип, според който модерната жена следва да е брилянтна в образоването и професионалния живот, но без да престава да удовлетворява традиционните очаквания да бъде добра съпруга, домакиня, перфектна майка и да се поддържа привлекателна – поведение, което създава стрес и тревожност у много жени;

20.  призовава Комисията, държавите членки и местните органи да разработят специфични съобразени с конкретните потребности политики с цел предоставяне на свързани с психичното здраве услуги на уязвими групи жени в маргинализирани общности и на жени, подложени на междусекторна дискриминация, като например жени бежанци и мигранти, изправени пред бедност и социално изключване жени, интерсексуални и транссексуални лица, жени от етнически малцинства, жени с увреждания, възрастни жени и жени в селските райони;

21.  подчертава значението на съобразен с жизнения цикъл подход към психичното здраве, при който се обръща внимание на потребностите на всички възрастови групи по съгласуван и всеобхватен начин, с акцент върху подрастващите момичета и възрастните жени, при които се отчита по-нисък среден процент на удовлетвореност от живота, отколкото при мъжете от същите възрастови групи;

22.  препоръчва в случай на бременност психичното здравно обслужване да започва възможно най-рано още през първото тримесечие, за да бъде възможно да се установяват специфичните обстоятелства, при които може да се изисква наблюдение, да се разпознават социалните проблеми, за които жените може да се нуждаят от помощ от страна на социалните служби или от свързано с психичното здраве обслужване, и да се информират жените по въпросите, свързани с бременността; призовава за укрепването на повсеместната родилна грижа в близост до дома, включително предоставяне на акушерски и акушеро-гинекологични грижи, във всички държави – членки на ЕС, и подчертава особеното значение на това предизвикателство за селските райони; подчертава, че свързаното с психичното здраве обслужване е точно толкова важно, колкото грижите за физическото здраве, и отбелязва, че около 10 – 15% от родилките в ЕС страдат от следродилна депресия; подчертава колко е важно жените да имат достъп до психологически и медицински грижи след спонтанни аборти и че е необходим деликатен и персонализиран подход; призовава Комисията и държавите членки да насърчават, развиват и осигуряват ранно откриване и лечение на послеродовата психоза и послеродовата депресия;

23.  подчертава, че социалните и трудовите политики, и по-специално политиките в областта на равновесието между професионалния и личния живот, трябва да възприемат цялостен подход, който взема предвид психичното здраве и благосъстояние на жените, и призовава Комисията и държавите членки да работят заедно със синдикатите, работодателите, здравните специалисти и гражданското общество, за да се разработи цялостен и съобразен с аспектите на пола подход към психичното благосъстояние на работното място; отбелязва значението на предоставянето на обучение по въпросите на психичното здраве за лицата на ръководни постове в частния и публичния сектор;

24.  признава важната роля на лицата, които официално и неофициално полагат грижи в областта на психичното здраве и които са предимно жени; призовава да се обърне специално внимание на лицата, които официално и неофициално полагат грижи в областта на психичното здраве, и особено на ролята на полагащите грижи жени, както и на действията за защита на тяхното психично здраве и благосъстояние;

25.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включват предизвикателствата, свързани с психичното здраве и благосъстояние, пред които са изправени мъжете и момчета поради свързаните с пола стереотипи и които водят до по-голяма вероятност от злоупотреба с вещества и самоубийства, отколкото при жените; подчертава, че политиките в областта на психичното здраве на мъжете трябва да вземат предвид съображенията, свързани с възрастта и продължителността на живота, социално-икономическите условия, социалното изключване и географските фактори;

  Равенство между половете в клиничните изпитвания

26.  подчертава факта, че е необходимо да се провеждат клинични изпитвания на фармацевтични продукти както върху мъжете, така и върху и жените, и че те следва да бъдат приобщаващи и недискриминационни и да се извършват в условия на равенство, приобщаване и недопускане на маргинализация, както и да отразяват в разумна степен групите от населението, които ще използват тези продукти; предлага клиничните изпитвания да вземат също така предвид специфични уязвими групи от населението, например пациентите, получаващи педиатрични или гериатрични грижи, и лицата от етническите малцинства; счита, че разбити по пол данни следва да се събират и след пускането на пазара на продуктите с цел да се регистрират различните странични ефекти, като се съпоставят с научните изследвания и данните за прилагането на съответното законодателство на ЕС от държавите членки;

27.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че липсата на по-добро представителство на жените в клиничните изпитвания и био-медицинските научни изследвания излага на риск здравето и живота им, и подчертава, че методиките и формата на клиничните изпитвания трябва да позволяват стратифициран анализ по възраст и пол; подчертава спешната необходимост от включването на различията между половете в клиничните процедури в областта на психичното здраве;

28.  подчертава значението на публикуването на резултатите от клиничните изпитвания за гарантирането на прозрачността и достъпността на методиката;

29.  припомня, че инфекциозните болести (например ХИВ и малария) и неблагоприятното развитие на бременността (например раждане на мъртво дете) се срещат най-често в държавите с ниски и средни доходи; призовава в клиничните изпитвания да се включат бременни жени с оглед на намаляването на заболеваемостта и смъртността сред майките и малките деца;

30.  настоява етикетите на фармацевтичните продукти да посочват ясно дали са проведени или не изпитвания върху жени, както и дали при мъжете и жените могат да възникнат различни странични ефекти; призовава държавите членки да насърчават научните изследвания относно дългосрочните ефекти на продукти, използвани при хормонозаместителна терапия;

31.  призовава Комисията да стимулира проекти на равнището на ЕС, насочени към начините, по които жените биват третирани в рамките на клиничните изследвания; счита, че в тези проекти следва да участват здравни органи от всички равнища и фармацевтичната промишленост чрез разработването на конкретни стратегии за изпълнение на насоките относно проучването и оценката на различията между половете в клиничните изпитвания;

32.  призовава Комисията и държавите членки да инвестират в кампании за повишаване на осведомеността с цел да насърчават жените да участват в клинични изпитвания;

33.  настоятелно призовава Европейската агенция по лекарствата да изготви отделни насоки за жените като специфична група в клиничните изпитвания;

34.  призовава държавите членки при прилагането на Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба да използват методически подход за клинични изпитвания, който гарантира подходящо представителство на мъжете и жените, като обръщат специално внимание на прозрачността по отношение на съотношението между жени и мъже при участниците и – когато се обмисля правилното прилагане на този регламент – да следят по-конкретно равнището на представителство на жените и мъжете;

35.  настоятелно призовава държавите членки, Европейската агенция по лекарствата и съответните заинтересовани страни да гарантират включването на пола и свързаните с пола фактори на най-ранните етапи от научните изследвания и разработването на лекарствения продукт, преди етапа на клинични изпитвания; подчертава необходимостта от по-добър обмен на най-добри практики по темата между научноизследователските институции и доставчиците на здравно обслужване в цяла Европа;

36.  подчертава, че са необходими неотложни действия за отстраняване на свързаните с пола пропуски в клиничните изпитвания в области на здравето, където подобни пропуски са особено вредни, като например при лекарствата за болестта на Алцхаймер, рак, лечението на инсулти, депресии и сърдечносъдови заболявания;

37.  подчертава, че трябва да се предприемат координирани действия от страна на изследователите и всички съответни заинтересовани страни за отстраняване на вредните странични ефекти на лекарствените продукти, които засягат специално жените, като в случая на антидепресантите, контрацептивите и други лекарства, за да се подобри здравето на жените и качеството на здравните грижи;

38.    отбелязва със загриженост, че в развиващите се държави в рамките на изследванията в областта на здравеопазването и социалните грижи се наблюдават основани на пола дискриминация и неравенство, които се отразяват на разработването на подходящи и целенасочени лечения; изтъква по-специално, че пациентите в развиващите се държави са представени в недостатъчна степен във фармакологичните изследвания; отбелязва, че в рамките на разработването на лекарства за туберкулозата не е обърнато достатъчно внимание на специфични групи от населението, например децата и бременните жени; подчертава необходимостта от събиране и съхраняване на проби, основани на пола, за целите на фармакологичните изследвания в рамките на бъдещите клинични изпитвания; припомня, че с оглед на различните биологични и физиологични особености на жените е необходимо да има надеждна информация относно въздействието на лекарствата върху техния организъм;

39.    отбелязва със загриженост, че все по-честото прехвърляне на изпитванията на лекарства в Африка и в други по-слабо развити региони може да доведе до тежки етични нарушения на основни принципи на ЕС, като правото на закрила на здравето и на медицински грижи; изтъква, че липсата на достъп до здравни грижи, здравно осигуряване и лекарства на достъпни цени е причина уязвимите хора, и по-специално жените, да нямат друг избор, освен да участват в клинични изпитвания, за да получат медицинско лечение, без евентуално да са запознати с възможните рискове;

40.  отбелязва, че е доказано, че жените консумират повече психотропни лекарства в сравнение с мъжете, но има много малко изследвания за разликите между половете по отношение на ефекта на тези лекарства, които се предписват в едни и същи дози, без да се прави разлика между мъже и жени; изразява своята загриженост във връзка с факта, че жените страдат в по-голяма степен от нежеланите ефекти на психотропните лекарства, тъй като са изключени от клиничните изпитвания и следователно женската физиология не е взета предвид; отбелязва също така, че жените по-често от мъжете прибягват до психотерапии, за да решават своите психични проблеми;

  Общи бележки

41.  призовава Комисията и държавите членки:

а)  да насърчават грижите за здравето, като гарантират лесен достъп до услуги и предлагането на адекватна информация, съобразена със специфичните потребности на мъжете и жените, както и обмена на най-добри практики в областта на психичното здраве и клиничните изследвания;

б)  да извършат преглед на специфичните здравни потребности на жените и мъжете и да се погрижат да интегрират аспектите, свързани с равенството между половете, в своите политики, програми и изследвания в областта на здравето още от етапа на тяхното разработване и проектиране до оценката на въздействието и бюджетирането;

в)  да гарантират, че стратегиите за превенция са специално насочени към жените в риск от междусекторна дискриминация, като ромските жени, жените с увреждания, лесбийките и бисексуалните жени, жените мигранти и бежанци и жените, живеещи в бедност, както и транс- и интерсексуалните лица;

г)  да признаят, че, както е посочено в Резолюция WHA49.25 на СЗО от 25 май 1996 г., основаното на пола насилие и насилието срещу жени е свързан с общественото здраве въпрос който пряко засяга психичното здраве и благосъстояние на жените;

д)  да гарантират бързо разработване на проучване в рамките на ЕС относно разпространението на основаното на пола насилие, което да бъде изпълнено в рамките на Европейската статистическа система, както е потвърдено в работната програма на Евростат за 2016 г., и да събират редовно разбити по пол данни, по-специално по отношение на разпространението на депресията, които да бъдат разбити поне по пол, възрастова група и социално-икономически статус;

е)  да подкрепят гражданското общество и женските организации, които насърчават здравните права на жените, и да полагат усилия, за да гарантират, че гласът на жените по въпросите на европейската и националната здравна политика ще бъде чут и че европейските и националните здравни политики удовлетворяват техните потребности;

ж)  да стимулират програмите, които са насочени към специфичните нужди на жените по отношение на болести, като остеопорозата, мускулно-скелетните проблеми и заболяванията на централната нервна система като болестта на Алцхаймер и/или деменцията, включително програмите, които информират жените относно профилактиката и предлагат обучение за медицинския персонал;

з)  да обърнат допълнително внимание на специалните потребности на жените с диагноза синдром на хронична умора или фибромиалгия, като им предоставят подходящи висококачествени здравни услуги;

и)  да увеличат финансирането за стимулиране на научните изследвания в областта на причините за ендометриоза и възможните лечения на заболяването, както и за изготвяне на клинични насоки и създаване на референтни центрове; да насърчават информационните кампании и кампаниите за превенция и за повишаване на осведомеността относно ендометриозата и да предоставят средства за обучението на здравни специалисти и за инициативите в областта на научните изследвания;

42.  призовава държавите членки да приемат политики за подобряване на средното здравословно състояние на населението, като отстранят неравенствата по отношение на здравето, засягащи социално-икономическите групи в неравностойно положение; в този контекст призовава за активно участие в редица секторни политики не само във връзка с общественото здраве и системите на здравеопазване, но също така и с образованието, социалното осигуряване, равновесието между професионалния и личния живот и градското планиране, при задължително включване на аспекта на равенството между половете;

43.  призовава правителствата на развиващите се държави да интегрират принципа на равенство между половете в политиката в областта на психичното здраве и да разработят политики и програми, насочени както към специфичните нужди на жените с оглед на психичното им лечение, така и към социалните предпоставки за психичните разстройства; отбелязва със загриженост, че по-специално в най-слабо развитите държави изключването на жените от био-медицинските изследвания в много случаи се дължи на липсата на информационни кампании и на кампании за повишаване на осведомеността, на ролята, която жените изпълняват като майки и лица, полагащи грижи за членове на семейството, и на тяхната липса на свобода по отношение на вземането на решения в рамките на домакинството; изразява твърдото си убеждение, че по-доброто равновесие между ролите и задълженията на половете, сигурността на доходите, равният достъп до образование, интеграцията на пазара на труда, по-ефективните мерки за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот, особено сред самотните майки, развитието на мрежи за социална сигурност и ограничаването на бедността биха допринесли допълнително за намаляване на неравенството между половете по отношение на психичното здраве;

44.  счита, че сексуалните и репродуктивните права включват достъп до законен и безопасен аборт, надеждна и безопасна контрацепция на достъпни цени, както и до широкообхватно образование по въпросите на секса и взаимоотношенията;

45.  счита, че е жалко, че сексуалните и репродуктивните права са силно ограничени и/или са обвързани с изпълнението на определени условия в някои държави – членки на ЕС;

46.  застъпва становището, че нарастването на броя на здравните специалисти, които отказват да извършват аборти в държави членки, представлява нова заплаха за здравето и правата на жените; настоятелно призовава държавите членки да осигурят поне минимален брой здравни специалисти, които да могат да извършват аборти в болниците;

47.  призовава държавите членки да предотвратяват, забраняват и преследват по съдебен ред насилствената стерилизация на жени – явление, което засяга по-специално жените с увреждания, трансполовите и интерсексуалните лица и жените от ромски произход;

48.  подчертава факта, че процедурите за скрининг в ранните етапи от развитието на раковите заболявания, както и информационните програми са сред най-ефективните мерки за превенция на рака, и призовава държавите членки да гарантират, че всички жени и момичета имат достъп до такъв скрининг;

49.    подчертава, че овластяването на жените и насърчаването на равенството между половете е от ключово значение за ускоряването на устойчивото развитие и съответно за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените и момичетата, включително срещу проявите на дискриминация, които се наблюдават в сферата на психичното здраве и клиничните изследвания, и че става дума не само за основно право на човека, но и за неговия мултиплициращ ефект върху всички други области на развитието (цел за устойчиво развитие № 5);

50.  счита за задължение на държавите членки да осигуряват родилна помощ в близост до дома в рамките на услугите от общ интерес и да гарантират наличието на акушерки също и в селските и планинските региони;

51.  призовава здравните органи на държавите членки да признаят ендометриозата като заболяване, което поражда нетрудоспособност, като това би позволило на засегнатите жени да се лекуват безплатно, дори в случай на скъпо лечение и/или хирургични интервенции, и би предоставило възможност за ползване на специален отпуск по болест през най-тежките периоди, като по този начин би се избегнало заклеймяването на работното място;

52.  призовава държавите членки, Комисията и съответните агенции да осигурят пълен достъп до висококачествени грижи, свързани с физическото и психичното здраве, на всички бежанци, търсещи убежище лица и мигранти, и по-специално на уязвимите жени и момичета, като въпрос, засягащ универсалните права на човека, и в дългосрочен план да подготвят по целесъобразен начин своите национални здравни системи за пристигащи бежанци и търсещи убежище лица; подчертава необходимостта от свързано с пола обучение в областта на психичното здраве на персонала и длъжностните лица, занимаващи се с въпросите на имиграцията, предоставянето на убежище и правоприлагането, които работят с бежанци, търсещи убежище лица и имигранти, и по-специално на тези, които работят с уязвими жени и момичета; счита, че тези необходими мерки в областта на здравеопазването следва да включват осигуряване например на безопасно настаняване и санитарни съоръжения за жените и децата, правни консултации и достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, включително контрацепция, подкрепа за преживелите сексуално насилие и безопасни и законни аборти;

53.  призовава ЕС и държавите членки незабавно да сложат край на настоящите политики на строги икономии и съкращения на публичните разходи, които засягат услуги от решаващо значение за постигането на високо равнище на здравна защита на всички жени и мъже, момичета и момчета в ЕС, независимо от техния произход или правно положение;

54.  призовава държавите членки да гарантират безплатен достъп до здравни услуги на безработните жени, жените в селските райони и пенсионерките с ниски доходи, които не могат да платят сами за медицински прегледи и лечение;

55.  препоръчва след раждането на дете с увреждания или на дете с животозастрашаващо заболяване на жените да се предоставя специална подкрепа, включително безплатен достъп до дългосрочни педиатрични грижи по домовете, палиативна педиатрична грижа и специализирана, лесно достъпна психологическа подкрепа;

56.  подчертава, че постигането на правото на здраве за всички има предимство пред защитата на правата върху интелектуална собственост и зависи от инвестициите в европейски научни изследвания в областта на здравето, включително здравни технологии и лекарствени продукти за свързаните с бедността и пренебрегваните болести;

57.  изразява съжаление във връзка със съкращенията на бюджетите за обществено здраве на държавите членки и изразява разочарование от факта, че размерът на годишните бюджети за програмите, предназначени за предотвратяване на основаното на пола насилие и насилието срещу жени във всички държави членки, е много по-малък в сравнение с действителната цена на такива форми на насилие, била тя от икономическо, социално или морално естество; подкрепя държавите членки да увеличат разходите за програми за подпомагане, които имат за цел предотвратяване на насилието срещу жени и оказване на ефективна помощ и защита на жертвите;

58.  призовава държавите членки да предприемат мерки в областта на здравеопазването за ранно откриване и подпомагане на жертвите на основано на пола насилие, както и да прилагат здравни протоколи при посегателства, които да бъдат предоставяни на съответните съдилища, за да се ускори съдебното производство; също така призовава държавите да гарантират правото на достъп до информация и до интегрирано социално подпомагане чрез постоянни спешни грижи, специализирани в мултидисциплинарни професионални услуги;

59.  приветства стъпките, предприети от Комисията, за ратифициране на Конвенцията от Истанбул от страна на ЕС и изразява съжаление, че много държави членки все още не са направили това; настоятелно призовава Съвета да гарантира присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул възможно най-скоро;

60.  подчертава, че проституцията е също и здравен проблем, тъй като има вредни последици за здравето на проституиращите лица, сред които вероятността да страдат от сексуални, физически и психически травми, пристрастеност към наркотици и алкохол и загуба на самоуважение, както и от по-висок процент на смъртност, е по-голяма в сравнение с населението като цяло; добавя и подчертава, че много от лицата, които заплащат за секс, изискват необезопасен секс, което увеличава риска от вредни последици за здравето както за проституиращите лица, така и за лицата, които заплащат за секс;

61.  призовава държавите членки да предотвратяват, забраняват и преследват по съдебен път гениталното осакатяване на жени и гениталното осакатяване, засягащо интерсексуални лица, и да предоставят свързана с психичното здраве подкрепа в съчетание с физически грижи на жертвите и лицата, които има вероятност да станат цел на генитално осакатяване;

62.  насърчава Комисията и държавите членки да обръщат специално внимание на най-уязвимите групи или групите в неравностойно положение и да стартират насочени към тях програми за намеса;

63.  счита, че липсата на съпоставими, всеобхватни, надеждни и редовно актуализирани данни, разбити по пол, води до дискриминация по отношение на здравето на жените;

64.  припомня, че здравеопазването и здравната политика са от компетентността на държавите членки и че ролята на Комисията е допълваща към националните политики;

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

EMEA/CHMP/3916/2005 – ICH http://www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Scientific_guideline/2010/01/WC500059887.pdf

(2)

Krug, Dahlberg, Mercy, Zwi & Lozano, 2002 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Здравето е нещо повече от биологичен въпрос, като според Световната здравна организация то представлява „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на заболяване или недъг“(1). Както биологичната концепция за пола, така и социалното понятие за него имат значение за здравето на всички равнища и въздействат по различен начин на здравето на жените и мъжете, на достъпа до здравеопазване и здравни грижи(2).

Неравният достъп до ресурси в съчетание с други социални фактори създава нееднакви рискове за здравето и нееднакъв достъп до здравна информация, грижи и услуги за жените и мъжете. В допълнение към това биологичните различия предполагат, че жените имат специфични здравни проблеми и потребности, по-специално във връзка със своето сексуално и репродуктивно здраве. Научно доказано е, че между мъжете и жените съществуват биологични различия, които не са свързани само с репродуктивните органи. Например сърдечните заболявания са водещата причина за смъртността при жените. Признаците и симптомите на инфарктите са различни при мъжете и жените и вероятността от настъпване на смърт при жените през първата година след получаването на инфаркт е много по-голяма.

Едва последните изследвания в областта на сърдечните заболявания и симптоми доказаха, че жените страдат от сърдечносъдови заболявания в много по-голяма степен от мъжете(3), но тези заболявания се развиват в по-късна фаза от живота, проявяват се чрез различни симптоми в сравнение с мъжете и следва да се лекуват по различен начин от гледна точка на предписването на лекарства. Въпреки това научните изследвания и практиката все още не отчитат по подходящ начин различията между мъжете и жените по отношение на здравето, заболяванията и лечението. Въпреки че представляват повече от половината от населението на ЕС, жените не са представени в достатъчна степен в биомедицинските научни изследвания.

Съществуващите изследвания разкриват наличието на неравенство между половете по отношение на здравния статус, свързаното със здравето поведение, достъпа до здравеопазване и лечението. Лицата, определящи политиката, и медицинските научни работници трябва да проучат и разследват причините за това неравенство и да предложат ефективни отговори. Например биомедицинските научни изследвания продължават да се основават на негласното предположение, че жените и мъжете физиологически си приличат във всяко едно отношение с изключение на репродуктивните си системи, и пренебрегват други биологични, социални и полови различия, които оказват значително въздействие върху здравето.

Такъв е случаят с болката: жените изпитват болка по-често и по-силно и болкоуспокояващите лекарства са по-малко ефективни при жените, отколкото при мъжете. В много случаи за жените се прилагат стратегии за профилактика и лечение, които са изпитвани единствено върху мъже и които следователно е възможно да имат ограничено или дори обратно на желаното въздействие.

В доклада се включва специално случаят с ендометриозата като пример на дискриминация при изследванията и лечението на заболявания при жените.

Що се отнася до психичното здраве, според СЗО равнищата на разпространение през жизнения цикъл на всички видове психични разстройства са по-високи, отколкото се смяташе преди, продължават да се повишават и засягат почти половината от населението. Въпреки че като цяло равнищата на психиатричните разстройства са почти еднакви при мъжете и жените, съществуват значителни разлики между половете по отношение на тенденциите, които се наблюдават при психичните заболявания. Полът определя характерното влияние и контрол, които мъжете и жените имат върху социално-икономическите фактори, които влияят върху психичното им здраве и живота им, тяхното социално положение, статус и третиране в обществото, както и тяхната податливост и излагане на конкретни рискове за психичното здраве. Различията между половете се наблюдават преди всичко при разпространението на често срещани психични разстройства, като депресията или тревожността.

Обществените политики в здравния сектор понякога признават теоретично, че полът е важен определящ фактор за здравето в рамките на жизнения цикъл(4). При все това здравните нужди на жените не са включени изцяло и последователно в европейските и националните здравни политики. Трябва да се предприемат спешни действия във връзка с липсата на последователен и интегриран подход към правата на жените и въпросите, свързани с равенството между половете, в рамките на здравната политика и това е от решаващо значение за постигането на високо равнище на закрила на човешкото здраве за всички, както се гарантира от Договорите на ЕС(5). За да бъдат ефективни, всички аспекти на здравните политики, които понастоящем до голяма степен на практика не са съобразени с аспектите на пола, трябва да включват специфичен за жените подход и да използват пълноценно като инструмент интегрирането на принципа на равенство между половете.

Политика на ЕС в областта на здравеопазването: липса на призма на равенството между половете

Учредителните договори на ЕС изискват от Съюза да гарантира закрилата на човешкото здраве като част от всички свои политики и да работи с държавите от ЕС за подобряване на общественото здраве и предотвратяване на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве. Стратегията „Европа 2020“ има за цел да превърне ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, която насърчава икономически растеж за всички – една от предпоставките за което е доброто здраве на населението.

Политиката на ЕС в областта на здравеопазването, прилагана чрез стратегията в областта на здравеопазването, е насочена към профилактиката, равните възможности за добро здраве и качествени здравни грижи за всички (независимо от доходите, пола, етническата принадлежност и т.н.), справянето със сериозни заплахи за здравето, които засягат повече от една държава от ЕС, поддържането на здравето на възрастните хора и оказването на подкрепа за динамичните здравни системи и новите технологии.

Съветът потвърди универсалността, достъпа до висококачествено обслужване, справедливостта и солидарността като общи ценности и принципи, на които се основават системите за здравеопазване в държавите – членки на ЕС(6). Понятието за универсалност изисква никой да не бъде лишаван от достъп до здравни грижи. Солидарността е свързана с финансовото структуриране на националните здравни системи, за да се гарантира този всеобщ достъп. Справедливостта предполага равен достъп според нуждите независимо от етническата принадлежност, пола, възрастта, социалното положение или платежоспособността.

Освен това Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, че всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. Тези принципи са допълнени с общо задължение за интегриране на принципа на равенство между половете, заложено в Договора, което се отнася и за работата на всички лица, отговорни за вземането на решения на европейско и национално равнище в областта на здравната политика.

Здравните системи следва да се стремят да намаляват различните видове неравенство по отношение на здравето, като се отчита, че полът е един от определящите фактори. Следователно съответните лица, отговорни за вземането на решения на европейско и национално равнище, носят правна и социална отговорност да интегрират изцяло опита и нуждите на жените, когато определят публичните политики в здравния сектор. За съжаление обзорът на настоящото положение показва, че това в момента не е така.

Държавите членки носят основната отговорност за политиките в ЕС, свързани със здравето. Въпреки това ЕС е компетентен да насърчава здравето и здравната профилактика и изпълнява роля за координирането и предоставянето на подкрепа на държавите членки с оглед на постигането на високо равнище на закрила на човешкото здраве. Здравето на жените се разглежда като въпрос на политиката на равнище ЕС в контекста на социалните и икономическите определящи фактори за здравето и конкретните възрастови групи. На теория ЕС признава, че полът – заедно с възрастовия, образователния, икономическия и гражданския статус – е съществен определящ фактор за здравето и здравеопазването. Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия публикува няколко доклада, включващи данни относно здравето на жените и достъпа им до здравеопазване. На практика тези документи не бяха последвани от конкретни политически мерки и програми с оглед на здравните нужди на жените и европейските политики в областта на общественото здраве продължават като цяло да бъдат несъобразени с аспектите на пола.

Независимо от съществуващото задължение в Договора за включване на аспекта на равенството между половете във всички дейности на ЕС (интегриране на принципа на равенство между половете), това рядко се прави в политическите документи на Европейската комисия и още по-малко в нейните действия и програми. По-конкретно не се отделят достатъчно ресурси и внимание на въпросите на равенството между половете и нуждите на жените във финансираните от ЕС научни изследвания в областта на здравето.

(1)

Преамбюл на устава на СЗО.

(2)

Unequal, Unfair, Ineffective and Inefficient Gender Inequity in Health: Why it exists and how we can change it („Неподходящо, несправедливо, неефективно и неефикасно неравенство между половете в здравеопазването: защо съществува и как можем да го променим“), окончателен доклад на Комисията на СЗО по социалните детерминанти на здравето, септември 2007 г.

(3)

Традиционно считани за заболявания, типични за мъжете, сърдечносъдовите заболявания са основният фактор за смъртността сред жените по целия свят. Те също така са основна причина за тежки заболявания и увреждания, водят до високи разходи за системите за здравеопазване и унищожават качеството на живот на жените. В ЕС сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат най-честата причина за смърт при жените във всяка една от двадесет и седемте държави – членки на ЕС. Едва през последните десетилетия нарасна осведомеността за това как сърдечносъдовите заболявания засягат жените по различен начин в сравнение с мъжете и жените разполагат с повече информация за рисковете, пред които са изправени. Сърдечносъдовите заболявания са причина за смъртта на 43% от жените и 36% от мъжете в ЕС. Вж. http://eurohealth.ie/wp-content/uploads/2013/02/Women-and-CVDfin.pdf.

(4)

Съвет на Европейския съюз, заключения относно жените и здравето, 2005 г.; заключения относно здравето и миграцията в ЕС, 2007 г.; заключения относно приобщаването на ромите, 2008 г.; резолюция относно здравето и благосъстоянието на младежите, 2008 г.

(5)

Член 168 от ДФЕС.

(6)

Заключения на Съвета относно общите ценности и принципи на здравните системи в Европейския съюз (2006 г.): http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52006XG0622%2801%29.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (9.11.2016)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно насърчаването на равенството между половете в рамките на изследванията в областта на психичното здраве и клиничните изследвания

(2016/2096(INI))

Докладчик: Флорент Марсейеси

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че постигането на правото на здраве за всички има предимство пред защитата на правата върху интелектуална собственост и е обусловено, наред с другото, от инвестициите в научни изследвания на световно равнище в областта на здравето, включително в областта на технологиите и лекарствените продукти за свързаните с бедността и пренебрегваните болести;

2.  припомня, че свързаните с бедността и пренебрегваните болести засягат над един милиард души, причиняват смъртта на милиони хора всяка година и са разпространени предимно в развиващите се държави; отбелязва, че в много случаи все още липсват инструменти за превенция, диагностициране и лечение на свързаните с бедността и пренебрегваните болести или ако има такива, те са непригодни за обстоятелствата на лицата и общностите в развиващите се държави;

3.  припомня, че EDCTP2 (втора програма в рамките на Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се държави) е предназначена да допринесе за намаляване на социалната и икономическата тежест на свързаните с бедността болести в развиващите се държави, по-специално в държавите в Африка на юг от Сахара, чрез ускоряване на клиничното разработване на ефективни, безопасни, достъпни и целесъобразни медицински интервенции на достъпни цени за свързаните с бедността болести в партньорство с държавите на юг от Сахара;

4.  отбелязва със загриженост, че в развиващите се държави в рамките на изследванията в областта на здравеопазването и социалните грижи се наблюдават основана на пола дискриминация и неравенство между половете, които съответно възпрепятстват разработването на подходящи и целенасочени лечения; изтъква по-специално, че пациентите в развиващите се държави са представени в недостатъчна степен във фармакологичните изследвания; отбелязва, че в рамките на разработването на лекарства за туберкулозата не е обърнато достатъчно внимание на специфични групи от населението, например децата и бременните жени; подчертава необходимостта от събиране и съхраняване на проби, основани на пола, за целите на фармакологичните изследвания в рамките на бъдещите клинични изпитвания; припомня, че с оглед на различните биологични и физиологични особености на жените е необходимо да има надеждна информация относно въздействието на лекарствата върху техния организъм;

5.  припомня, че инфекциозните болести (например ХИВ и малария) и неблагоприятното развитие на бременността (например раждане на мъртво дете) се срещат най-често в държавите с ниски и средни доходи; призовава в клиничните изпитвания да се включат бременни жени с оглед на намаляването на заболеваемостта и смъртността сред майките и малките деца;

6.  припомня, че според СЗО „психичните разстройства“ обозначават диапазон от психични и поведенчески разстройства, като депресия, биполярно афективно разстройство, шизофрения, тревожно разстройство, деменция и аутизъм, а „психичното здраве“ е определено като състояние на благополучие, в което човек реализира своите заложби, може да се справя с обичайните ситуации на стрес, може да работи продуктивно и плодотворно и е в състояние да оказва принос за своята общност; посреща със задоволство факта, че за първи път световните лидери признават подпомагането на психичното здраве и благосъстояние и превенцията и лечението на злоупотребата с вещества като приоритети на здравеопазването в рамките на световната програма за развитието;

7.  припомня, че психичното здраве е в голяма степен обусловено от пола; подчертава, че неравенството между половете, разликите в доходите, фактът, че жените са изложени в по-голяма степен на риск от бедност и прекомерно работно натоварване, социално-икономическата дискриминация, основаното на пола насилие, включително нарушаването на сексуалните и репродуктивните права на жените, недохранването и гладът излагат жените в по-голяма степен на риск от психични разстройства, като депресия и тревожно разстройство; призовава Комисията да предприеме действия във връзка с първопричините за невключването на жени в клиничните изпитвания и да предвиди повече средства за научните изследвания, превенцията, лечението и помощните услуги, насочени към жените; в по-общ план подчертава необходимостта от насърчаване на икономическото приобщаване на всички (цел за устойчиво развитие № 10), например чрез подобряване на регулирането и мониторинга на финансовите пазари и институции, както и от повишаване чрез учене през целия живот на способността на доставчиците на първични здравни грижи да разпознават и лекуват психичните разстройства на жените с оглед на преодоляването на основаната на пола дискриминация в рамките на здравеопазването;

8.  изтъква факта, че според данни от Световната здравна организация (СЗО) между половете няма съществена разлика по отношение на тежките психични разстройства, като шизофренията и биполярното разстройство, но между тях има значителна разлика, що се отнася до депресията и тревожността;

9.  подчертава, че овластяването на жените и насърчаването на равенството между половете е от ключово значение за ускоряване на устойчивото развитие и съответно за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените и момичетата, включително срещу проявите на дискриминация, които се наблюдават в сферата на психичното здраве и клиничните изпитвания, и че става дума не само за основно право на човека, но и за неговия мултиплициращ ефект върху всички други области на развитието (цел за устойчиво развитие № 5);

10.  призовава правителствата на развиващите се държави да интегрират принципа на равенство между половете в политиката в областта на психичното здраве и да разработят политики и програми, насочени както към специфичните нужди на жените с оглед на психичното им лечение, така и към социалните предпоставки за психичните разстройства; отбелязва със загриженост, че по-конкретно в най-слабо развитите държави изключването на жените от био-медицинските изследвания в много случаи се дължи на липсата на информационни кампании и на кампании за повишаване на осведомеността, на ролята, която жените изпълняват като майки и лица, полагащи грижи за членове на семейството, и на тяхната липса на свобода по отношение на вземането на решения в рамките на своето домакинство; изразява твърдото си убеждение, че по-доброто равновесие между ролите и задълженията на половете, сигурността на доходите, равният достъп до образование, интеграцията на пазара на труда, по-ефективните мерки за насърчаване на равновесието между професионалния и личния живот, особено сред самотните майки, развитието на мрежи за социална сигурност и ограничаването на бедността биха допринесли допълнително за намаляване на неравенството между половете по отношение на психичното здраве;

11.  изразява съжаление във връзка с факта, че ЕС не е включил принципите на своята политика за световното здравеопазване в стратегията си за иновациите; изразява съжаление във връзка с факта, че във всички механизми липсват обвързващи разпоредби, които да гарантират, че финансираната от ЕС изследователска и развойна дейност в областта на свързаните с бедността и пренебрегваните болести ще осигури достъпни и подходящи продукти на достъпни цени за най-уязвимите и застрашени групи от населението или че до научноизследователските данни ще има свободен достъп; подчертава необходимостта да се активизират научните изследвания и развойната дейност на местно равнище с оглед на специфичните потребности на всяка страна и в по-общ план да се инвестира в световен мащаб в научноизследователската и развойната дейност в сферата на здравеопазването с цел укрепване на националните здравни системи и постигане на всеобщо здравно осигуряване, включително чрез обединяване на ресурсите; призовава за увеличаване на разходите на ЕС с оглед на постигането на тези цели;

12.  отбелязва, че въпреки че 26 свързани с бедността и пренебрегвани болести представляват 14% от свързаната със заболяванията тежест в световен мащаб, за тях са отделени едва 1,4% от разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на здравеопазването в световен мащаб(1);

13.  призовава ЕС да насърчава ефективното и справедливо финансиране на научните изследвания, които са от полза за здравето на всички и гарантират, че иновациите и интервенциите водят до финансово постижими и достъпни решения; счита по-конкретно, че следва да се проучат моделите, при които разходите за научноизследователска и развойна дейност се отделят от цените на лекарствата, включително възможностите за трансфер на технологии към развиващите се държави;

14.  отбелязва, че през последните 20 години се наблюдава значителна промяна на местата на провеждане на спонсорираните от промишлеността клинични изпитвания на лекарствени продукти, като тези изпитвания все по-често се извършват в държави с ниски и средни доходи, където е по-евтино да се провеждат клинични изпитвания и е по-лесно да се намерят участници за тях и където регулаторните ограничения са по-малко строги или се контролират не толкова активно;

15.  отбелязва със загриженост, че все по-честото прехвърляне на изпитванията на лекарства в Африка и в други по-слабо развити региони може да доведе до тежки етични нарушения на основни принципи на ЕС, като правото на закрила на здравето и на медицински грижи; изтъква, че липсата на достъп до здравни грижи или здравно осигуряване на достъпни цени, както и липсата на достъп до лекарства на достъпни цени е причина уязвимите хора, особено жените, да нямат друг избор, освен да участват в клинични изпитвания, за да получат медицинско лечение, без евентуално да са запознати с възможните рискове;

16.  призовава транснационалните фармацевтични предприятия да спазват своята корпоративна отговорност по отношение на зачитането на правата на човека, както е предвидено в ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, при извършването на клинични изпитвания в държавите с ниски и средни доходи; счита, че те следва да гарантират надеждната закрила на сигурността и правата на участниците, както и съответствието с най-високите етични стандарти и с международните насоки, предвидени в Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация, както и с насоките за добра клинична практика на Съвета на международните организации за медицински науки и СЗО;

17.  настоятелно призовава регулаторните органи на ЕС да установят дали по отношение на клиничните изпитвания се спазват едни и същи стандарти във и извън техните юрисдикции, преди да разрешат пускането на пазара на дадено лекарство;

18.  призовава развиващите се държави да разработят надеждна законодателна рамка с функционално независима система за контрол, която да бъде в съответствие с насоките на Световната здравна организация (СЗО) относно добрата клинична практика по отношение на изпитванията на фармацевтични продукти и Декларацията от Хелзинки на Световната медицинска асоциация.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Nicolas Bay, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Raymond Finch, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Bernd Lucke, Judith Sargentini, Patrizia Toia

Заместници (член 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Maria Grapini

(1)

Research and development expenditure for poverty-related and neglected diseases: an analysis of economic and epidemiological data („Разходи за изследователска и развойна дейност в областта на свързаните с бедността и пренебрегваните болести: анализ на икономическите и епидемиологичните данни“). The Lancet, 2013 г.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

11

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Angelika Mlinar, Angelika Niebler, Maria Noichl, Marijana Petir, João Pimenta Lopes, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Stefan Eck, Rosa Estaràs Ferragut, Clare Moody, Sirpa Pietikäinen, Marc Tarabella, Monika Vana, Julie Ward, Anna Záborská


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

19

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Malin Björk, Stefan Eck, João Pimenta Lopes

PPE

Sirpa Pietikäinen

S&D

Vilija Blinkevičiūtė, Biljana Borzan, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Mary Honeyball, Clare Moody, Maria Noichl, Marc Tarabella, Julie Ward

VERTS/ALE

Florent Marcellesi, Ernest Urtasun, Monika Vana

11

-

ECR

Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

PPE

Rosa Estaràs Ferragut, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Elisabeth Köstinger, Angelika Niebler, Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Anna Záborská

0

0

Легенда:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация