Процедура : 2016/2077(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0011/2017

Внесени текстове :

A8-0011/2017

Разисквания :

PV 13/03/2017 - 16
CRE 13/03/2017 - 16

Гласувания :

PV 14/03/2017 - 6.13
CRE 14/03/2017 - 6.13

Приети текстове :

P8_TA(2017)0077

ДОКЛАД     
PDF 712kWORD 66k
30.1.2017
PE 587.419v02-00 A8-0011/2017

относно минималните стандарти за защита на зайци, отглеждани във ферми

(2016/2077(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Щефан Ек

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно минималните стандарти за защита на зайци, отглеждани във ферми

(2016/2077(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 13 и член 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Директива 2008/120/ЕО на Съвета относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете,

–  като взе предвид Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година за определяне на минимални стандарти за защита на телетата,

–  като взе предвид Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 година за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки,

–  като взе предвид Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо,

–  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели,

–  като взе предвид специалното проучване 442 на Евробарометър, озаглавено „Отношението на европейците към хуманното отношение към животните“, публикувано през март 2016 г.,

–  като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно хуманното отношение към животните по време на транспортиране от 12 януари 2011 г.,

–  като взе предвид научното становище на ЕОБХ, озаглавено „Влиянието на настоящите системи за отглеждане и развъждане върху здравето на отглежданите във ферми домашни зайци и върху хуманното отношение към тях“ от 11 октомври 2005 г.,

–  като взе предвид глава 7.5 от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), озаглавено „Клането на животни“,

–  като взе предвид Кодекса с препоръки за хуманно отношение към зайците на правителството на Обединеното кралство,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0011/2017),

А.  като има предвид, че зайците са четвъртият най-често отглеждан селскостопански животински вид в света и вторият най-често отглеждан селскостопански животински вид в ЕС;

Б.  като има предвид, че европейските производители трябва да отговарят на високи стандарти за здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, които невинаги са задължителни в трети държави, от които ЕС внася животни за клане;

В.  като има предвид, че потребителите все повече обръщат внимание на условията, при които са били отглеждани животните;

Г.  като има предвид, че зайцевъдството е много тежко засегнато от спада на потреблението на месо в Европейския съюз и от икономическата криза в селското стопанство, и като има предвид, че продажните цени са се понижили с около 20% за три години, докато производствените разходи остават непроменени;

Д.  като има предвид, че следва да бъде взет под внимание хранителният принос на заешкото месо и ролята, която играе неговото производство в семейните дружества и на което се дължи значителен дял от работните места за жените в много селски райони, където съществуват малко възможности за разнообразяване на животновъдните дейности;

Е.  като има предвид, че благосъстоянието на земеделските стопани следва да се взема под внимание точно толкова, колкото и хуманното отношение към животните;

Ж.  като има предвид, че зайците се отглеждат предимно за производство на месо, като ежегодно за месо се колят над 340 милиона зайци; като има предвид, че зайцевъдството представлява по-малко от 1% от цялото животновъдно производство на ЕС;

З.   като има предвид, че секторът на зайцевъдството в ЕС е изправен пред постоянен упадък и прогнозите за 2016 г. са за намаляване на производството с 3,9% поради тенденцията в поведението на потребителите за спад в консумацията на заешко месо; като има предвид, че секторът на зайцевъдството функционира при условията на световния пазар и не се възползва от пряка помощ или пазарни намеси по стълб I от Общата селскостопанска политика;

И.   като има предвид, че ЕС има отрицателен търговски баланс с Китай по отношение на заешкото месо; като има предвид, че 99% от вноса на заешко месо е с произход от Китай; като има предвид, че ако не бъдат предприети действия, китайските производители ще се конкурират успешно със земеделските стопани от ЕС, което ще има неблагоприятни последици за хуманното отношение към животните;

Й.  като има предвид, че е важно и необходимо да се постигне и поддържа печелившо зайцевъдство, за да може то да продължава да спомага за съхраняването на структурата и заетостта в селските райони, особено за жените в районите, където други видове производство не са възможни, както и за да продължи предлагането на разнообразна и висококачествена храна за потребителите;

К.  като има предвид, че Европейският съюз е най-големият производител на зайци в света, изпреварващ Азия и по-специално Китай, който, с производство от 417 000 тона кланични трупове, е най-големият износител;

Л.  като има предвид, че зайцевъдите и секторът като цяло имат интерес да гарантират, че развъждането на зайци в съответствие с европейския производствен модел продължава да поддържа най-високите стандарти в света с оглед на безопасността, здравето и хуманното отношение към животните и опазването на околната среда;

М.  като има предвид, че европейското зайцевъдство се основава на съвместното съществуване на различни производствени системи, и като има предвид, че зайцевъдството е важен начин за диверсифициране на доходите на много малки земеделски стопанства на цялата територия;

Н.  като има предвид, че със средно потребление от 1,70 кг на глава от населението, заешкото месо е едно от най-слабо консумираните видове месо в Съюза (между 1 и 2% от общата консумация на месо);

О.  като има предвид наличието на сериозна тревога във връзка с незадоволителното хуманно отношение, високите нива на стрес и високата смъртност и заболеваемост сред зайците, отглеждани в стопанства в Европа, както беше вече потвърдено от ЕОБХ през 2005 г.; като има предвид, че условията на отглеждане, храненето, генетиката, здравословните аспекти и оптимизирането на емоционалното състояние на зайците, отглеждани за селскостопански цели, са жизненоважни въпроси за заинтересованите страни, участващи в зайцевъдството, по-специално с оглед на запазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях;

П.  като има предвид, че откакто са опитомени, повечето зайци в ЕС обикновено се отглеждат в батерийни клетки, чиито характеристики могат да се различават в отделните държави и често това е така;

Р.  като има предвид, че зайците, подобно на други видове, които живеят в една среда с хората, съхраняват елементи от своето естествено поведение, и че следователно следва да бъде извършена допълнителна научноизследователска дейност относно мерките и условията, които могат да съществуват по време на отглеждането, за да се гарантира, че зайците запазват своето естествено поведение доколкото е възможно, при условие че това има положително въздействие върху тяхното здраве;

С.   като има предвид, че за целите на интензивното селско стопанство се използват породи зайци, които растат бързо и рано – преди са били наричани „зайци за месо“ – като по-специално в индустриалните развъдни стопанства за производство на животни за месо се използват разработени за стопански цели хибридни породи;

Т.  като има предвид, че биологичните производствени системи, при които зайците за угояване се държат в групови кошари с достъп до малко пасище и повече пространство като цяло, са възможна алтернатива на батерийното отглеждане, въпреки че тези системи за групово отглеждане могат да предизвикат проблеми по отношение на отрицателните социални взаимодействия и агресивността сред животните, като причиняват наранявания с последствия за тяхното здраве и за хуманното отношение към тях, както и повече болести, предавани по орален път и чрез изпражненията;

У.   като има предвид, че някои национални правила за биологичното производство защитават позицията зайците да бъдат отглеждани в групови кошари с достъп до малко пасище в основата на кошарата;

Ф.   като има предвид, какъвто е случаят и с други видове, например с птиците, отглеждани за стопански цели, че би могла да бъде извършена научноизследователска дейност във връзка с алтернативни производствени системи, включително биологични производствени системи, които могат да предоставят на потребителите по-широк обхват от хранителни продукти и които досега са били разработвани в ограничена степен;

Х.   като има предвид, че с оглед на казаното по-горе следва да бъде извършена допълнителна научноизследователска дейност във връзка с предизвикателствата и възможностите на системите за групово отглеждане;

Ц.   като има предвид, че икономическото значение на сектора в ЕС не е голямо и това представлява силен обезсърчаващ фактор за научноизследователските и новаторските дейности, които целят подобряване на здравето и хуманното отношение към зайците;

Ч.  като има предвид, че са налице минимални стандарти на ЕС за защита на свинете(1), телетата(2), кокошките носачки(3) и бройлерите(4), както и обща Директива на Съвета относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(5), но не съществува никакво конкретно законодателство на ЕС за минимални стандарти за защита на зайците; като има предвид, че все повече потребители и граждани в целия ЕС отправят искане за регулиране в областта и за по-хуманно отношение към отглежданите в стопанства зайци;

Ш.   като има предвид, че понастоящем важи забрана за традиционното отглеждане в клетки на кокошките носачки съгласно Директива 1999/74/ЕО, която е почти изцяло успешно транспонирана в държавите членки;

Щ.  като има предвид, че някои държави членки разполагат с национално законодателство и правни изисквания за зайцевъдството и в сътрудничество със сектора са разработили наръчници с добри практики; като има предвид, че през 2012 г. Австрия забрани държането в клетки на зайци, отглеждани за производство на месо, и че в Белгия има действащо законодателство, което цели до 2025 г. батерийните клетки постепенно да бъдат премахнати и заместени с паркови системи;

АА.  като има предвид, че според Европейската стратегия за хуманно отношение към животните преди да се въвежда ново законодателство следва да бъде напълно приложено действащото, както и че следва да бъде насърчавано разработването на наръчници с добри практики;

АБ.  като има предвид, че с оглед на необходимостта от преминаване към алтернативни системи за производство и с оглед на ограниченото икономическо значение на зайцевъдството в европейската животинска продукция държавите членки и Комисията следва да бъдат насърчавани да извършват допълнителна научноизследователска дейност в областта на здравето, хуманното отношение, отглеждането, помещенията за отглеждане, храненето, поведението и зашеметяването на зайците;

АВ.  като има предвид, че в научното становище на ЕОБХ от 2005 г. относно системите за отглеждане и развъждане на отглеждани в стопанства зайци се препоръчват увеличаване на размера на клетката, по-ниска максимална стойност за гъстотата на отглеждане на животни и терапевтични интервенции, включително употребата на добавки за намаляване на болестите;

АГ.  като има предвид, че препоръките в Здравния кодекс за сухоземните животни на OIE относно клането на животни, включително методите за зашеметяване и изискванията за знания на операторите, се прилагат за зайците;

АД.  като има предвид, че член 3 от Директива 98/58/ЕО на Съвета относно хуманното отношение към животните изисква да бъдат предприети „всякакви обосновани мерки“ за осигуряване на хуманното отношение към животните, а че член 4 определя стандарти за гледането на животни във връзка с „установената практика и научните познания“, които включват предвидените от ЕОБХ и OIE стандарти;

Общи бележки

1.  отбелязва, че зайците в ЕС обикновено се отглеждат в конвенционални неуголемени клетки – неблагоприятна среда, която предлага само поилка и хранилка и не отговаря на изискванията за оптимално отглеждане в съответствие с последните научни открития; освен това отбелязва, че зайците понякога се хранят единствено с гранули и нямат достъп до богата на влакна храна, както и че тесните ограничения на конвенционалните метални клетки могат да доведат до отклонения в поведението на животните;

2.   отбелязва необходимостта от допълнителна научноизследователска дейност във връзка със системите за отглеждане, които биха могли да насърчат санитарното качество и да ограничат риска от заболявания и инфекции на животните;

3.  признава, че успешно се прилагат алтернативи на отглеждането на зайци в клетки, като например парково отглеждане или системи с колиби, при които тревата е основната храна, с което се повишават удобството и хуманното отношение към зайците, отглеждани в стопанства; счита, че тези алтернативни системи следва да бъдат разработени, подобрени и насърчавани, като същевременно признава, че търсенето на заешко месо от такива системи би могло в известна степен да бъде ограничено поради въздействието на допълнителните производствени разходи, включени в цената за потребителя;

4.  насърчава използването на групови паркови системи за угояване на зайци, защото те им предоставят по-обширно обитаемо пространство и им дават възможност за социално и двигателно поведение; посочва, че използването на групови паркови системи повишава хуманното отношение към зайците, отглеждани в стопанства, като им дава възможност да водят съществуване, по-близко до естественото; подчертава, че здравословното състояние на животните зависи от две важни животновъдни практики, а именно – от условията на околната среда на сградите и от разработването на подходящи практики по отношение на развъждането, биологичната сигурност и управлението;

5.   призовава държавите членки и Комисията да извършат допълнителна научноизследователска дейност с цел установяване на възможно най-добрите системи за отглеждане, за да се подобри хуманното отношение към животните при различните видове животновъдство, като по този начин ще бъде възможно въвеждането на подобрения в стопанствата и същевременно ще бъде гарантирана тяхната устойчивост;

6.  изтъква, че всяко заешко месо на пазара на ЕС, включително вносното месо от трети държави, трябва да спазва високи стандарти за безопасност и качество на храните и да отговаря на критерии за хуманно отношение към животните; изтъква опасностите от нелоялната конкуренция от страна на трети държави, в случай че еквивалентни стандарти и критерии не са приложени към вносното месо;

7.  призовава Комисията и държавите членки да запазят качеството и безопасността на вноса на заешко месо чрез извършване на щателни проверки и инспекции в момента, когато вносното месо достига Съюза;

8.  приветства създаването на Европейската платформа за хуманно отношение към животните и призовава Комисията и държавите членки да обменят и популяризират ръководства за добри практики в зайцевъдството;

Развъждане на зайците

9.  подчертава, че развъждането на зайци в ЕС е особено интензивно, въпреки че условията, при които зайците са развъждани и отглеждани варират поради различните цели на развъждането им и различните изисквания на потребителите в пазарите на държавите членки;

10.  посочва, че размерът на клетката се различава в зависимост от възрастта и теглото на животните и че това оказва въздействие върху техните движения като протягане, сядане и заставане с изправени уши (естествено за вида положение „нащрек“), изправяне на задните крака, удобно обръщане и подскачане; подчертава, че тази липса на физическо движение може също да води до отслабени кости, стереотипно поведение и увреждания на лапите;

11.  изтъква, че системите за отглеждане с времето са се подобрили с цел въвеждане на нови приспособления като опори за лапите, които целят намаляване на уврежданията на лапите и подобряване на хуманното отношение; все пак изтъква, че някои от по-старите използвани модели клетки могат да имат неподходяща конструкция съгласно модерните стандарти;

12.  отбелязва със загриженост, че заболеваемостта и смъртността са изначално високи сред отглежданите в стопанства зайци поради фактори като по-честите паразитни инфекции (кокцидиоза, острици и др.) и податливостта към инфекциозни заболявания като хепатит Д и миксоматоза;

13.   посочва, че през 2005 г. ЕОБХ стигна до заключението, че смъртността и заболеваемостта сред отглежданите в стопанства зайци изглеждат значително по-високи в сравнение с други отглеждани в стопанства видове, като това се дължи на чревни и дихателни инфекции и репродуктивни проблеми; освен това отбелязва, че в същия доклад на ЕОБХ се предупреждава за по-висок риск за здравето на зайците, който се дължи на производството на земята вместо в клетки, по-специално поради кокцидиоза и паразитни инфекции;

14.  приветства постигнатия напредък от много производители чрез въвеждането на подобрения в конструкцията на системите за отглеждане в съответствие с препоръките на ЕОБХ; все пак изразява своята загриженост относно недостатъчното лечение и научноизследователска дейност за борба с болестите сред отглежданите в стопанства зайци;

Отглеждане на зайци

15.  изразява своята загриженост относно факта, че на зайците, отглеждани и угоявани за производство на месо в ЕС и държани в неосъвременени клетки, които не отговарят на изискванията на модерното селско стопанство, се предоставя площ, по-малка от тази на два обикновени листа формат А4 на заек;

16.  посочва, че зайците са изключително чувствителни животни и могат да страдат от широк спектър проблеми и заболявания, свързани с хуманното отношение и причинени от неподходящи условия на отглеждане, включително смъртоносни вируси, заболявания на дихателните пътища и ставни възпаления от стоенето върху металните подове на клетките;

17.  посочва, че зайцевъдите и ветеринарните лекари разполагат с малко терапевтични средства за борба срещу здравословните проблеми, които могат да възникнат, както и че са необходими повече усилия за преодоляване на липсата на научноизследователска дейност и инвестиции в лекарства за второстепенни приложения и второстепенни видове;

18.  отбелязва също така, че храненето оказва голямо въздействие върху хуманното отношение към животните и върху тяхното здраве и следователно счита, че зайците следва да имат непрекъснат достъп до балансирано хранене с подходящо количество богата на влакна храна;

19.  въпреки това отбелязва, че рисковете за здравето са ограничени благодарение на изключително строгите правила на ЕС в областта на здравето, както и подчертава, че съгласно действащото законодателство(6) болните животни следва да получават незабавно медицинско лечение и да бъдат изолирани за времето на своето възстановяване или, ако това е необходимо, да подлежат на евтаназия;

20.  признава необходимостта от предоставяне на курсове за обучение за хората, участващи във всички аспекти на третиране на животните в зайцевъдството и от ръководства за добри практики, основани на надеждни технически и научни анализи, за да се подобри тяхната ефективност и разбирането им за съответните изисквания за хуманно отношение към животните и поради това да се избегне ненужно страдание за животните;

21.  изтъква, че отбитите за угояване зайчета и зайкините, отглеждани в алтернативни групови паркови системи, които обикновено предоставят площ от 750 кв.см/заек за зайчетата и 800 кв.см/заек за зайкините, разполагат с повече пространство за движение, социално взаимодействие и игра, и че платформите в груповите паркови системи позволяват на зайците да избягват нападателите и осигуряват отделно настаняване за зайкините в следродилния период;

22.  признава, че подобни системи ще доведат до много високи разходи за животновъдните стопанства, които ще трябва да бъдат взети предвид чрез предоставяне на финансова подкрепа за земеделските стопани, които биха избрали тази система за зайцевъдство; призовава Комисията да подкрепя сектора на зайцевъдството в бъдещите бюджети на ЕС; отбелязва, че съществува финансова подкрепа по програмите за развитие на селските райони за подкрепа на земеделските производители, които прилагат мерки за хуманно отношение към животните, които подобряват хуманното отношение към зайците;

23.  изтъква, че инициативата за всяка задължителна мярка ще трябва да бъде подкрепена от необходимия бюджет в помощ на зайцевъдите; счита също така, че следва да бъде включена специална позиция за популяризиране на консумирането на заешко месо;

24.  подчертава, че по-голямо количество научноизследователска дейност във връзка с груповото отглеждане на зайкините би допринесло за хуманното отношение към тях, по-специално с оглед на времето, през което зайкините се държат в отделни помещения и когато след това отново се въвеждат в групата;

25.  препоръчва мъжките зайци на възраст над 12 седмици, които се отглеждат за разплод, винаги да бъдат настанявани отделно, независимо от използваната система, поради проблемите с тяхната агресивност;

Транспортиране и клане

26.  изтъква, че транспортирането е стресово преживяване за зайците; подчертава, че зайците следва да бъдат нахранени и напоени преди транспортиране на дълги разстояния и да получават подходяща храна, вода и пространство по време на пътуването, а времето за транспортиране следва да бъде сведено до минимум предвид чувствителността на този животински вид; подчертава, че има огромно многообразие от стресови фактори, които се отразяват на хуманното отношение към животните, като например високи температури, глад, обезводняване, болка и травми, ниски температури, прилошаване от движение и страх;

27.  изтъква, че хуманното отношение към отглежданите в стопанства зайци по време на транспортиране и при клане зависи и от поведението и действията на земеделските стопани, превозвачите и персонала в кланиците, както и от транспортната логистика; призовава Комисията да наблюдава изпълнението и прилагането на съответното законодателство на ЕС, по-конкретно на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране;

28.  подчертава, че зайците следва да бъдат напълно зашеметявани преди клането, като се гарантира, че не изпитват страдание, болка или стрес; припомня, че клането трябва да се извърши без риск зашеметеното животно да дойде отново в съзнание в съответствие с Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване; припомня, че развитието на практически изследвания в областта на техниките за зашеметяване, използвани при други видове, би дало възможност за установяване на методи за електрическо или друг вид зашеметяване, като например зашеметяване с газови смески, подходящо за специфичните характеристики на зайците, които могат да са икономически изгодни и по-хуманни;

Антимикробна резистентност

29.  признава усилията на европейските производители за намаляване на използването на антибиотици в зайцевъдството; изтъква, че широко разпространеното използване на антибиотици в зайцевъдството, особено в неговите интензивни варианти, може да води до увеличаване на антимикробната резистентност;

30.  отбелязва, че засилената употреба на антибиотици може да доведе до увеличаване на антимикробната резистентност, поради което е от съществено значение да се премине към тяхното по-отговорно използване; счита, че зайцевъдството е част от тази ситуация, заедно с други сектори на животновъдството, и че секторът трябва също така да положи значителни усилия, за да насърчава отговорната употреба на антибиотици с цел да се поддържа тяхната ефикасност и да се предотврати антимикробна резистентност;

31.   подчертава, че с цел постигане и поддържане на високи стандарти на хигиена във всички системи за животновъдство, главно посредством разработването на превантивни мерки и целеви проверки, държавите членки следва да бъдат насърчавани постепенно да изведат от употреба конвенционалните клетки в целия ЕС, като същевременно се насърчават икономически жизнеспособни обогатени животновъдни системи;

32.   подчертава, че антибиотиците трябва да се използват само за лечебни цели и да бъдат последвани от подходящия карентен срок преди клането в съответствие с Регламент (ЕО) № 470/2009 за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за да се гарантира, че заешкото месо е безопасно;

33.   подчертава, че намаляването на използването на антибиотици и положителното въздействие, което ще има това за общественото здраве, могат да бъдат постигнати само ако се постави по-силен акцент върху управлението и наблюдението на зайцевъдните стопанства;

Заключения

34.  насърчава Комисията, с оглед на големия брой зайци, отглеждани и клани в ЕС, и на тежките последици за хуманното отношение към животните от използваните понастоящем системи за настаняване на зайците, да изготви пътна карта за финансово устойчиви минимални стандарти за защита на зайците, отглеждани в земеделски стопанства; подчертава, че тази пътна карта следва да съдържа измерими етапни цели с редовни доклади, и в хронологичен ред следва да се състои най-малкото от:

–  изготвяне на насоки за добри практики и за установяване на правила за хуманно отношение към животните за зайците в сътрудничество с всички участници в производството и други заинтересовани страни в сектора на зайцевъдството,

–  препоръка на Комисията, която да отчита съществуващите национални мерки и да съдържа, когато е уместно, предложения за общ подход на ЕС, по-специално по отношение на здравеопазването, хуманното отношение и условията на настаняване на зайците;

35.  призовава Комисията да се основава на научни доказателства и открития, когато предлага мерки за изисквания за настаняване на зайкините за разплод и за зайците, отглеждани за производство на месо, като при тези изисквания за настаняване отдава подобаващо значение на биологичните потребности на животните и специфичното за техния вид поведение;

36.  счита, че изискванията, изложени в член 3 и член 4 на Директива 98/58/ЕО да бъдат предприети „всякакви обосновани мерки“ за осигуряване на хуманното отношение към животните, както и за определянето на стандарти в съответствие с „установената практика и научните познания“, следва да бъдат използвани за прилагане на научните препоръки относно хуманното отношение към зайците, предвидени от ЕОБХ и Световната организация по здравеопазване на животните;

37.  изтъква, че е необходимо да се поддържа равновесие между различните аспекти, които трябва да се отчитат във връзка с хуманното отношение и здравословното състояние на животните, финансовото положение и условията на труд на земеделските стопани, устойчивостта на производството, въздействието върху околната среда и защитата на потребителите; изтъква също така, че следва да се вземат предвид нуждите на потребителите за финансово достъпно и висококачествено заешко месо;

38.   подчертава, че целта на ОСП е да предоставя на потребителите в целия ЕС селскостопански и хранителни продукти, като същевременно отчита техните потребности и желания за здравословни и висококачествени земеделски и хранителни продукти на достъпни цени;

39.  насърчава държавите членки и сектора да създадат ясни системи за етикетиране на производството и да използват схеми за етикетиране, както е предвидено в глава V от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите, за да се гарантира по-голяма пазарна прозрачност, да се поддържат стандарти за качество и да се опазва здравето на потребителите, като така ще се даде възможност на потребителите да направят информиран и прозрачен избор за покупка, като в същото време се подчертава произходът на продукта и той се защитава от нелоялна конкуренция;

40.  изтъква, че всички съществуващи правила следва да бъдат хармонизирани на равнището на ЕС, подчертава, че обменът на информация с цел изготвяне на насоки с добри практики и подкрепата за националните насоки са жизненоважни за този процес;

41.  насърчава всички държави членки да приведат своите разпоредби в съответствие с действащите разпоредби относно хуманното отношение към зайците, предвидени от Австрия, Белгия, Германия и Обединеното кралство, в интерес на равнопоставените условия на конкуренция;

42.  признава необходимостта от допълнителни научни изследвания в областта на зайцевъдството с оглед необходимостта от преминаване към алтернативни системи за производство; насърчава държавите членки и Комисията да предприемат научни изследвания и да предоставят целева бюджетна подкрепа за тях в следните области:

– здраве на зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

– хуманно отношение към зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

– жилищни условия за зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

– развъждане на зайците, отглеждани в земеделски стопанства, включително генетично селекциониране на зайци с по-спокоен темперамент,

– отглеждане на зайци в земеделски стопанства,

– поведение на зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

– хранене за зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

  – специфични за вида болести, заболеваемост и смъртност на зайците, отглеждани в земеделски стопанства,

– подходящи лекарствени продукти, ваксини и методи на лечение на зайците, отглеждани в земеделски стопанства, като се вземат предвид нарастващите проблеми на антимикробната резистентност,

– специфични за вида подходящи хуманни методи за зашеметяване на зайците, отглеждани в земеделски стопанства;

43.  призовава Комисията и държавите членки да предоставят данни относно производството на месо от зайцевъдство и да включат заешкото месо в Европейския орган за наблюдение на пазара на месо;

°

°  °

44.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете. OВ L 47, 18.2.2009 г, стр. 5.

(2)

Директива 2008/119/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година за определяне на минимални стандарти за защита на телетата. OВ L 10, 11.1.2009 г, стр. 7.

(3)

Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 година за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки. OВ L 203, 3.8.1999 г, стр. 53.

(4)

Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 година за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо. ОВ L 182, 25.6.2007, стр. 19.

(5)

Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели. OВ L 221, 8.8.1998 г, стр. 23.

(6)

Директива 98/58/EО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

Зайците са вторият най-често отглеждан селскостопански животински вид в Европейския съюз, като ежегодно се колят над 340 милиона зайци. При все това зайцевъдството в ЕС има скромен дял от приблизително 1,1% от общото производство на месо в ЕС. Понастоящем е в сила законодателство на ЕС, което определя минимални стандарти за защита на свинете, телетата, кокошките носачки и бройлерите, както и обща Директива на Съвета относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели, но все още не съществува никакво конкретно законодателство на ЕС за минимални стандарти за защита на зайците, отглеждани в земеделски стопанства.

Днес зайците в ЕС се отглеждат при жестоки условия в стопанства за разплод и угояване въпреки съществуването на правни защитни мерки на европейско равнище, като например Директива на Съвета относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (1998/58/ЕО), и член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочва, че „Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните като същества с усещания“.

Повечето държави членки не са въвели специфично законодателство за отглеждането, разплода и угояването на зайци. Все пак съществуват някои изключения: Австрия (2012 г., забрана на батерийните клетки); Белгия (2014 г., преустановяване на клетковото отглеждане и въвеждане на паркови системи през 2025 г.); Германия (2014 г., усъвършенстване на законодателството относно хуманното отношение към животните конкретно в зайцевъдството) и Обединеното кралство (2007 г., разпоредби относно хуманното отношение към животните, отглеждани за селскостопански цели, които съдържат конкретни изисквания за зайцевъдството).

Освен това съгласно специалното проучване 442 на Евробарометър „Отношението на европейците към хуманното отношение към животните“, публикувано през март 2016 г., потребителите изискват по-високи стандарти за хуманно отношение към животните. Огромно мнозинство от потребителите, отговорили на проучването на Евробарометър, посочват, че не възразяват да плащат повече за храна, която е произведена при високо равнище на спазване на хуманното отношение към животните. Освен това в новото законодателно предложение за биологичното производство, което се обсъжда понастоящем, зайците трябва да се отглеждат в групови кошари с площ най-малко 0,4 кв. м на заек и да им се предоставя достъп до външно пасище при основата на кошарата.

Позиция на докладчика

Чрез настоящия доклад по собствена инициатива докладчикът цели да инициира широка дискусия относно зайцевъдството в ЕС и методите на отглеждане на зайците, отглеждани за селскостопански цели, както и да насърчи Европейската комисия да представи амбициозно законодателно проектопредложение. Цел на предложението следва да бъде преодоляването на съществуващите пропуски, водещи до тежки нарушения на хуманното отношение към животните при настаняването, развъждането, отглеждането, транспортирането и клането на зайците, отглеждани в земеделски стопанства.

В ЕС характерните за вида потребности на зайците и хуманното отношение към тях остават до голяма степен неотчетени. В повечето държави членки не съществува специфично законодателство, съдържащо задължителни минимални изисквания за защитата на зайците в селското стопанство. Въвеждането, изпълнението и прилагането на европейските и националните общи законови разпоредби за хуманно отношение към животните са като цяло недостатъчни и съоръженията, които обичайно се използват за отглеждане и угояване на зайци за производство на месо в ЕС, не отговарят дори на най-основните стандарти за хуманно отношение към животните. Належаща потребност е подобряването на положението на зайците, отглеждани в земеделски стопанства в ЕС, и според докладчика най-подходящият начин да се постигне напредък би бил чрез законодателство на ЕС за минимални стандарти за защита на зайците, отглеждани в земеделски стопанства.

В настоящия доклад и в предшестващия го работен документ докладчикът е отправил няколко препоръки. Накратко казано, належащо е да се изведат от употреба батерийните и конвенционалните метални клетки в зайцевъдството и да се осъществи преход към алтернативни методи на зайцевъдство, каквито са парковите системи, които осигуряват достатъчно пространство на всеки отделен заек и при които зайците могат да бъдат държани на групи. Земеделските стопани, извършващи този преход, следва да бъдат подпомагани по програмите за развитие на селските райони в рамките на ОСП. Помещенията за отглеждане на зайци следва да разполагат с платформи или подобни издигнати пространства и достатъчно материали за обогатяване на средата. Освен това времето за транспортирането им следва да бъде сведено до минимум предвид чувствителността на този животински вид и зайците следва да бъдат хранени преди транспортиране, както и да имат достъп до подходяща храна и вода по време на транспортирането. Кашоните и клетките за транспортиране следва да позволяват нормално положение на тялото. И накрая зайците следва да бъдат напълно зашеметявани преди клането, като се гарантира, че не изпитват страдание, болка или стрес. При клането не следва да се допуска риск зашеметеното животно да дойде отново в съзнание.

Освен това докладчикът счита, че едно законодателство на равнище ЕС би гарантирало еднакво тълкуване, би създало условия на равнопоставеност и би удовлетворило все по-нарастващите изисквания на потребителите за по-хуманно отношение към животните в сектора на животновъдството. През последните години значими европейски организации в областта на хуманното отношение към животните и НПО все по-често подчертават темата за зайцевъдството и организират кампании за премахването на батерийните клетки. Може да се очаква общественият натиск по този въпрос да се засили в близко бъдеще.

И накрая, поради характерните за вида заболявания и високата смъртност, типична за зайцевъдството, се налага антибиотиците да се предписват рутинно. Това задълбочи проблемите с нарастването на антимикробната резистентност. Така зайцевъдството в настоящия си вид създава също проблем за общественото здраве, още повече поради факта, че в зайцевъдството се използват много силни, крайни, резервни антибиотици. Докладчикът е твърдо убеден, че преходът от отглеждане в клетки към системи с кошари би намалил необходимостта от използване на антибиотици и оттам – и рисковете за общественото здраве.

Докладчикът е на мнение, че ако тези препоръки се приемат в бъдещо законодателно предложение за минимални стандарти за защита на зайците, отглеждани в земеделски стопанства, и ако, с цел гарантиране на равнопоставеност, същите стандарти се прилагат за вносните продукти от зайци, можем най-накрая да започнем да подобряваме здравето на и хуманното отношение към милионите зайци, отглеждани в земеделски стопанства в Европейския съюз, и да откликнем на изискванията на потребителите, които призовават за по-високи стандарти за хуманно отношение към животните в селското стопанство.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

7

9

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Richard Ashworth, Daniel Buda, Matt Carthy, Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Diane Dodds, Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Anja Hazekamp, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Giulia Moi, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Laurenţiu Rebega, Jens Rohde, Bronis Ropė, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marc Tarabella, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Franc Bogovič, Angélique Delahaye, Stefan Eck, Jonás Fernández, Julie Girling, Karin Kadenbach, Norbert Lins, Florent Marcellesi, John Procter, Vladimir Urutchev, Miguel Viegas

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Stanislav Polčák, Damiano Zoffoli

Правна информация