Процедура : 2016/2062(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0021/2017

Внесени текстове :

A8-0021/2017

Разисквания :

PV 16/02/2017 - 2
CRE 16/02/2017 - 2

Гласувания :

PV 16/02/2017 - 6.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0054

ДОКЛАД     
PDF 1228kWORD 115k
2.2.2017
PE 589.131v02-00 A8-0021/2017

относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“

(2016/2062(INI))

Комисия по транспорт и туризъм

Докладчик: Павел Теличка

Докладчик по становище (*):

Оле Кристенсен, комисия по заетост и социални въпроси

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“

(2016/2062(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 декември 2015 г., озаглавено „Стратегия за въздухоплаването в Европа“ (COM(2015)0598),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, параграф 2, букви б) и ж) и член 16, както и дялове VI и X от него,

–  като взе предвид Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г. относно „Стратегия за въздухоплаването в Европа“(1),

–  като взе предвид предложението за решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ (2014/C 99/03),

–  като взе предвид известието на Комисията относно понятието „държавна помощ“, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (2016/C 262/01),

–  като взе предвид проекта за регламент (ЕС) на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар, в приложение на членове 107 и 108 от Договора,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 7 декември 2015 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета,

–  като взе предвид заключенията на конференцията на високо равнище „Социална програма за транспорт“, проведена на 4 юни 2015 г. в Брюксел(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно специалното положение на островите(3),

–  като взе предвид резултатите от 39-то заседание на Събранието на ИКАО (Международната организация за гражданска авиация), проведено през 2016 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в Единното европейско небе,

–  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2015 г. относно въздухоплаването(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно разпределението от страна на предвидената за периода 2 – 27 ноември 2015 г. Световна радиокомуникационна конференция (WRC-15), на необходимата лента на радиочестотния спектър с цел подкрепа на бъдещото разработване на спътникова технология за системи за проследяване на полети в световен мащаб(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общоевропейско авиационно пространство(7),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на Единното европейско небе (преработен текст)(8),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване(9),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 5 февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж(10),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 12 декември 2012 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Европейския съюз (преработка)(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), обичайно познати като безпилотни летателни апарати (UAV)(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването – посрещане на бъдещите предизвикателства(13),

–  като взе предвид заключенията от европейската среща на върха за въздухоплаването на летище Схипхол (Нидерландия) на 20 – 21 януари 2016 г.(14),

–  като взе предвид Чикагската конвенция от 7 декември 1944 г.,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0021/2017),

А.  като има предвид, че крайната цел на политиката на ЕС в областта на транспорта е да служи на интересите на европейските граждани и предприятия чрез осигуряването на все по-голяма степен на свързаност, най-високо равнище на безопасност и сигурност и пазари без бариери;

Б.  като има предвид, че строгите стандарти за безопасност на въздушния транспорт следва да продължат да бъдат ключова цел при стремежа към конкурентоспособност във въздушния транспорт;

В.  като има предвид, че единният авиационен пазар на ЕС е най-успешният пример за регионална либерализация на въздушния транспорт, допринесъл значително за безпрецедентните равнища на въздушна свързаност чрез разширяване на възможностите за пътуване в рамките на Европа и извън нея при същевременно понижаване на цените; като има предвид, че секторът на въздухоплаването е основна част от европейската транспортна мрежа и е необходим за осигуряването на връзки и териториално сближаване в рамките на ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че поради отдалечеността и изолираността си най-отдалечените региони, за разлика от по-централно разположените и добре интегрирани региони, нямат алтернатива на въздушния транспорт; като има предвид, че целта за подпомагане на повишаването на въздушната свързаност не следва да цели единствено разширяване на мрежата от връзки, но и гарантиране на подходящо качество на свързаност от гледна точка на честотата на полетите, мрежовия обхват и удобството на разписанията;

Г.  като има предвид, че авиационният сектор е двигател с мултиплициращ ефект на растежа, търговията и създаването на работни места и представлява основен стълб на икономиката на ЕС, като насърчава иновациите, търговията и качеството на работните места, което носи значителни преки и непреки ползи на гражданите; като има предвид, че растежът на въздушното движение и достъпността и разнообразието на въздушните връзки насърчават икономическия растеж, което потвърждава, че въздушният транспорт има ролята на катализатор за икономическото развитие; като има предвид, че регионалните и местните летища имат важна роля за развитието на регионите чрез увеличаване на тяхната конкурентоспособност и улесняване на достъпа до туризма;

Д.  като има предвид, че 4,7 милиона работни места в Съюза пряко (1,9 милиона) и непряко (2,8 милиона) се осигуряват от въздушния транспорт, летищата и свързаната промишленост; като има предвид, че още 917 000 работни места на други места в световната икономика се поддържат от европейската авиационна промишленост; като има предвид, че мобилният и транснационален характер на въздухоплаването затруднява разкриването на социални злоупотреби и заобикалянето на трудовите стандарти и това означава, че е невъзможно да се преодолеят проблемите единствено на национално равнище; като има предвид, че неотдавнашните констатации на МОТ показват влошаване на условията на труд в сектора на въздухоплаването; като има предвид, че по-голямата диверсификация на договорите може да бъде средство за по-голяма гъвкавост, но че с него може също така да се злоупотребява с цел търсене на най-благоприятната система от правила, за да се избягва плащането на социалноосигурителни вноски;

Е.  като има предвид, че липсата на правилно прилагане на законодателството на ЕС и липсата на политическа воля в Съвета пречат на сектора на въздухоплаването да разгърне пълния си потенциал, като по този начин вредят на неговата конкурентоспособност и водят до увеличаване на разходите за сметка на предприятията, пътниците и икономиката;

Ж.  като има предвид, че в един сектор, основаващ се на технологиите, научните изследвания и иновациите, който изисква както големи инвестиции, така и развита инфраструктура, успехът на дадена стратегия зависи от нейния капацитет да възприеме дългосрочна визия с правилно планирани инвестиции и да вземе изцяло предвид всички видове транспорт;

З.  като има предвид, че въздушният транспорт играе важна роля за постигане на целите на ЕС в областта на климата чрез въвеждане на мерки за намаляване на емисиите на парникови газове;

И.  като има предвид, че макар в Единното европейско небе да се предвижда създаване на функционални блокове въздушно пространство (ФБВП), към днешна дата се отчитат значителни забавяния в тяхното изпълнение, като има предвид, че поради това Комисията оценява загубите, дължащи се на липсата на напредък в това отношение, на около пет милиарда евро годишно;

Й.  като има предвид, че безопасността е едно от предизвикателствата, на които въздухоплаването е изложено най-пряко;

1.  приветства съобщението на Комисията „Стратегия за въздухоплаването в Европа“, както и полаганите от нея усилия в търсенето на източници, с които да се даде тласък на сектора чрез намирането на нови пазарни възможности и премахването на бариерите, както и нейните предложения за справяне с новите предизвикателства и предвиждане на тези предизвикателства въз основа на обща европейска визия чрез разработване на модерни регулаторни рамки; счита, че в дългосрочна перспектива следва да бъде възприет нов цялостен и амбициозен подход, за да се предоставят необходимите стимули за устойчива и конкурентоспособна европейска авиационна промишленост;

2.  счита, че безопасността е водещ принцип на европейската стратегия за въздухоплаването и че тя трябва да бъде подобрявана непрекъснато; поради това приветства прегледа на основния регламент за EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) (Регламент (ЕО) № 216/2008), насочен към постигане на най-високи равнища на безопасност в авиацията; във връзка с това призовава Комисията и Съвета да предоставят на EASA достатъчно ресурси и служители, за да се гарантират високи стандарти на безопасност и да се укрепи ролята на агенцията на международната сцена;

3.  настоятелно призовава Съвета и държавите членки най-после да постигнат бърз напредък по други важни досиета, които понастоящем са блокирани, като например преработването на Регламента относно прилагането на Единното европейско небе и преразглеждането на Регламента за слотовете и на регламентите за правата на пътниците във въздушния транспорт; призовава Комисията да преразгледа текущите инициативи и да предложи надеждни алтернативи, за да се отстранят недостатъците в сектора на въздухоплаването, които са резултат от късното и непълно прилагане на законодателството на ЕС, като например Единното европейско небе; подчертава, че що се отнася до осигуряването на правна яснота и сигурност, макар и полезно, публикуването на насоки не заменя същинското преразглеждане на съществуващите регламенти;

4.  подчертава, че досиетата в областта на въздухоплаването, блокирани от Съвета, имат за цел да осигурят на ЕС по-голяма правна сигурност и по-солидна рамка за защита на правата на пътниците във въздушния транспорт, по-ефективно и рационално използване на въздушното пространство на ЕС и усъвършенствани разпоредби за прилагане на Единното европейско небе, като всички тези елементи са съществени за реализирането на стратегията за въздухоплаването; призовава Съвета да предприеме стъпки за постигане на напредък по тези досиета;

Международно измерение на стратегията за въздухоплаването

5.  приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент 868/2004 с цел преодоляване на наблюдавани понастоящем нелоялни практики, като например неприемлива държавна помощ, която не е нито подходяща, нито ефективна, като по този начин се изясняват основни безпокойства, свързани с потенциално нарушаване на конкуренцията съгласно европейското право; подчертава обаче, че нито неприемливата тенденция към протекционизъм, нито мерките за гарантиране на лоялна конкуренция могат да гарантират конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването на ЕС;

6.  счита, че европейският сектор на въздухоплаването, макар да е изправен пред засилен натиск от страна на нови конкуренти, много от които използват въздушния транспорт като стратегически инструмент за международно развитие, може да си осигури добри позиции в глобалната конкурентна среда, като продължи да използва и развива своите предимства, като например високите стандарти на безопасност, ролята на EASA, географското позициониране, иновативната индустрия и социалните и екологичните цели; изразява твърдо убеждение, че конкуренцията от трети държави, ако е лоялна, следва да се разглежда като възможност за по-нататъшно развитие на един иновативен европейски модел на въздухоплаване, който има потенциала да осигури уникален и конкурентен отговор на особеностите на конкурентите;

7.  счита, че възможността за привличане на чужди инвестиции е важна за конкурентоспособността на въздушните превозвачи на ЕС и не следва да бъде възпрепятствана; поради това приветства намерението на Комисията да издаде насоки, които да внесат яснота по отношение на правилата за собствеността и контрола, както се постановява в Регламент (ЕО) № 1008/2008, със специална препратка към критериите за „ефективен контрол“, така че да се гарантира ефективността на тези правила;

8.  приветства инициативата за договаряне на споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС и на двустранни споразумения в областта на безопасността на въздухоплаването с трети държави, представляващи бързо развиващи се и стратегически пазари (Китай, Япония, АСЕАН, Турция, Катар, ОАЕ, Армения, Мексико, Китай, Бахрейн, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия) и насърчава бързите и конструктивни преговори; припомня, че новите споразумения следва да бъдат правилно приложени и изпълнени от всички страни и трябва да съдържат клауза за лоялна конкуренция въз основа на международните стандарти (ИКАО, МОТ); призовава Комисията и Съвета, въз основа на спазването на член 218 от ДФЕС, да включват изцяло Парламента на всички етапи от преговорите;

9.  призовава Комисията да обвърже договарянето на споразумения в областта на въздухоплаването с трети държави с условия за спазването на високи стандарти за безопасност, подходящи трудови и социални стандарти и участие в свързан с изменението на климата пазарен инструмент за емисиите от въздухоплаването, както и да гарантира в рамките на споразуменията в областта на въздухоплаването равнопоставен достъп до пазара, равнопоставени условия за собственост и еднакви условия на конкуренция въз основа на принципа на реципрочност;

10.  изисква от Комисията да постигне бързо приключване на текущите преговори, а в бъдеще да започне нови диалози в областта на въздухоплаването с други стратегически партньори в областта на въздухоплаването; подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги също така допринасят за насърчаването на техническия напредък, както и за изпълнението и укрепването на европейските политики, като например европейската политика за съседство;

Консолидиране на единния пазар на ЕС в областта на въздухоплаването

11.  припомня, че въздушното пространство е също така част от единния пазар на ЕС и че фрагментираността, породена от неговото неефективно използване, както и от различните национални практики (засягащи например оперативните процедури, данъците, таксите и др.), води до по-продължително време за полети, закъснения, допълнителен разход на гориво, по-големи емисии на CO2 в допълнение към отрицателното въздействие върху останалата част от пазара и възпрепятстването на конкурентоспособността на ЕС;

12.  отбелязва, че член 3 от Регламент № 551/2004 предвижда, без това да засяга суверенитета на държавите членки над тяхното въздушно пространство, създаването на единен европейски горен район за полетна информация (EUIR), и призовава Комисията към изпълнението му, тъй като това ще позволи да се преодолеят регионалните затруднения и да се способства за непрекъснатост на въздухоплавателните услуги в частите от въздушното пространство с най-интензивно движение в случай на непредвидени обстоятелства или прекъсвания на въздушното движение; счита, че EUIR ще позволи поетапното създаване на трансевропейска магистрала в небето, което би било още една стъпка напред към доизграждането на единното европейско небе и рентабилно управление на въздушното пространство на ЕС; приветства постигнатия напредък в областта на управлението на въздушното движение с цел повишаване на ефикасността и намаляване на разходите и емисиите, по-специално благодарение на дейността на управителния орган на мрежата, и призовава държавите членки да завършат ФБВП без по-нататъшно забавяне, за да се улесни по-нататъшният напредък към единно европейско небе;

13.  изразява твърдо убеждение, че секторът на въздухоплаването следва да се възползва изцяло от базираните на спътници европейски технологии, като например EGNOS и „Галилео“, което дава възможност за по-безопасни и по-ефективни процедури за навигация и захождане, като същевременно позволява пълното разгръщане на проекта за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR); поради това подчертава нуждата от широко приложение на тези технологии; посочва, че за да се гарантира правилното разгръщане на SESAR и в интерес на постигането на глобална оперативна съвместимост, за изпълнението му следва да се задели специален и амбициозен бюджет – отделен от бюджета за Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

14.  отбелязва обема на въздушния трафик, който понастоящем е значителен и се предвижда да се увеличава през следващите няколко години, както и ограниченията в капацитета на европейските летища по отношение на приемането на около 2 милиона полета до 2035 г.; подчертава, че това ще наложи координирано и ефективно използване на капацитета на летищата и въздушното пространство, така че да се намали претоварването;

15.  подчертава жизненоважното значение на сектора на въздухоплаването за растежа, създаването на работни места и развитието на туризма; подчертава, че малките и регионалните летища играят ключова роля за насърчаване на свързаността, териториалното сближаване, социалната интеграция и икономическия растеж, по-специално за най-отдалечените региони и за островите; отбелязва, че в това отношение съществува необходимост от стратегическо планиране на европейската летищна система, което да може да установи текущия капацитет, очакваното търсене, настоящите затруднения и бъдещите инфраструктурни нужди на европейско равнище и което да може да поддържа достъпа на гражданите на ЕС до въздухоплавателни услуги;

16.  признава значителните различия в свързаността в рамките на ЕС, която се отличава с по-малък брой въздушни връзки в определени части от Съюза, както и важността на регионалната свързаност (включително географски области, изключени от трансевропейската транспортна мрежа); насърчава Комисията да продължава да наблюдава и да предприема мерки по отношение на свързаността в рамките на ЕС;

17.  счита, че много от значителните ограничения за растежа както във въздуха, така и на земята (напр. недостигът на капацитет, недостатъчното и прекомерното използване на инфраструктурата, различните доставчици на аеронавигационно обслужване или ограничените инвестиции), както и различията в свързаността между различните региони на ЕС може да се преодолеят, ако свързаността се приеме на всички равнища (национално, европейско и международно) като един от основните показатели при оценката и планирането на действия в сектора;

18.  счита, че свързаността не следва да се ограничава само до броя, честотата и качеството на услугите за въздушен транспорт, но също така следва да се оценява в контекста на една модерна, интегрирана транспортна мрежа и да приеме и други критерии, като например време, непрекъснатост на територията, повишаване на степента на интеграция на мрежата, достъпност, наличност на транспортни алтернативни решения и разходи от гледна точка на околната среда, с цел да се отрази действителната добавена стойност на даден маршрут; поради това призовава Комисията да проучи възможността за разработване на показател на ЕС въз основа на други съществуващи показатели и на вече извършената от Евроконтрол и Обсерваторията за капацитета на летищата изследователска работа;

19.  счита, че подобен вид индекс за свързаност, включващ положителен анализ на разходната ефективност, следва да разглежда въздушните връзки в широка перспектива, без да уронва целта на ЕС за териториално сближаване, която ще бъде подкрепена с предстоящите тълкувателни насоки относно правилата за задълженията за обществена услуга; подчертава, че този индекс може да послужи за целите на общото стратегическо планиране, така че да се избегне разхищаване на парите на данъкоплатеца чрез разграничаване на икономически жизнеспособните възможности от непечелившите проекти, за да се подпомогне например рентабилната специализация на летища, включително клъстери или мрежи от летища, да се избегнат „летища фантоми“ и да се гарантира ефикасно използване на летищния и въздушния капацитет чрез откриването също на интермодални, разходоефективни и устойчиви решения;

20.  счита, че следва да се разгърне потенциалът, свързан с ползите от взаимното допълване на всички видове транспорт без изключения, за да се подобри мобилността и да се изгради устойчива транспортна мрежа в интерес на ползвателите, както пътници, така и товарен превоз; посочва, че интермодалността чрез създаване на условия за комбиниране на видовете транспорт е единственият начин за осигуряване на динамично и устойчиво развитие за един конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в ЕС; подчертава, че интермодалността позволява по-ефикасно използване на инфраструктурата, като се разширяват обслужваните от летищата зони и се избягва тяхното припокриване, което също така ще освободи слотове и ще допринесе за създаването на благоприятна среда за търговията, туризма и товарните превози; признава постигнатия успех в тази област чрез интеграцията на железопътната и въздухоплавателната инфраструктура, и насърчава по-нататъшен напредък в това отношение;

21.  отново заявява, че коридорите на TEN-T са в основата на развитието на мултимодалните възможности, при които летищата са основни центрове; изразява съжаление, че мултимодалните инициативи в Европа са разпокъсани и ограничени на брой; подчертава потребността от бързи, ефективни и удобни връзки между мрежите на обществения транспорт и летищната инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да отдават по-голям приоритет на целта за мултимодалност в рамките на коридорите на TEN-T, като същевременно премахнат задръстванията; призовава Комисията бързо да представи предложението си за мултимодален и интерфункционален подход по отношение на транспорта, като напълно се интегрира секторът на въздухоплаването, и призовава държавите членки да използват по-добре финансовите инструменти, които имат на разположение, за да насърчават интермодалните връзки;

22.  счита, че за да се увеличат привлекателността на интермодалния транспорт в цяла Европа и достъпните и интегрирани решения, услугите по информация в реално време (например интегрирана система за продажба на билети) следва да се предлагат на всички пътници (включително лицата с намалена мобилност); изтъква, че финансираните от ЕС проекти са доказали техническата осъществимост на разработването на мултимодални информационни и билетни системи; поради това настоятелно призовава Комисията да подкрепи техния принос в полза на пътниците в целия ЕС;

23.  счита, че транспортните оператори и доставчиците на услуги ще се ангажират с намирането на интермодални и мултимодални решения, ако чрез нормативна уредба на ЕС се осигурят яснота и правна сигурност, що се отнася до правата на пътниците, отговорността, закъсненията и анулираните пътувания, проверките за сигурност, свободно достъпните данни и стандартите за обмен на данни; призовава Комисията към действия по този въпрос;

24.  отбелязва, че публичното и частното финансиране в сектора на въздухоплаването са от жизненоважно значение, за да се гарантира териториалното сближаване, да се насърчават иновациите и да се запазят или да се възвърнат водещите позиции на Европа в сектора; припомня, че всяко финансиране трябва да е съобразено с насоките на ЕС относно държавната помощ и правото в областта на конкуренцията; заявява, че при отпускане на безвъзмездна помощ за публичния транспорт трябва да се гарантира, че въпросната инвестиция ще бъде ефективна по отношение на разходите и подходяща за целта;

25.  призовава Комисията и държавите членки, в съответствие с предложените от Комисията „Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании“ (2014/C 99/03) и Съобщението на Комисията относно обхвата на държавната помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС (2016/C 262/01), да поддържат дългосрочна стратегия за преодоляване, от една страна, на излишъка от губещи летища в райони, където другите видове транспорт са достъпни, и от друга страна, на въпроса за приноса на второстепенните летища за развитието, конкурентоспособността и интеграцията на регионите на ЕС;

26.  отбелязва значението, което има благоприятната регулаторна рамка за летищата за привличането и мобилизирането на частните инвестиции; счита, че оценката на Комисията относно Директивата за летищните такси, успоредно с ефективна консултация с превозвачите/летищата, следва да спомогне да се изясни дали текущите разпоредби са ефективен инструмент за насърчаване на конкуренцията, като се има предвид рискът от злоупотреби с монопола, и за развиване на интересите на европейските потребители и насърчаване на конкуренцията, или е необходима реформа; признава приноса на приходите от невъздухоплавателни дейности за дългосрочната търговска жизнеспособност на летищата;

27.  отбелязва, че Комисията е обявила в своята стратегия за въздухоплаването, публикувана през декември 2015 г., оценка на Директива 96/67/ЕО на Съвета относно наземните услуги на летищата на ЕС; подкрепя включването на наземното обслужване в обхвата на EASA с цел да се обхване цялата верига на авиационната безопасност;

Стратегия за въздухоплаването: поглед в бъдещето

28.  счита, че цялата верига на създаване на стойност във въздухоплаването има потенциала да бъде стратегически сектор за инвестиции, който трябва да се използва в по-голяма степен чрез определяне на дългосрочни цели и чрез предоставяне на стимули за интелигентни инициативи за изпълнението на тези цели, като например по-екологосъобразни летища или въздухоплавателни средства, намаляване на шума, връзка между летищни комплекси и публичен транспорт; приканва Комисията и държавите членки да обмислят допълнителни мерки за насърчаване на такива инициативи, включително чрез ефективното използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и да продължават да насърчават и финансират програми като „Чисто небе“ и SESAR; подчертава, че въздухоплавателната промишленост дава основен принос за конкурентоспособността в сектора на въздухоплаването на ЕС, като осигурява силна подкрепа за насърчаване на по-чисти технологии и подпомага разгръщането на SESAR;

29.  отбелязва емисиите на CO2 от сектора на въздухоплаването; подчертава разнообразните действия, които вече са предприети за намаляване на емисиите на СО2 и на парникови газове, както технически чрез разработване на алтернативни горива и по-ефикасни въздухоплавателни средства, така и политически чрез спазване на международните споразумения; приветства споразумението, постигнато от 39-ото събрание на ИКАО на 6 октомври 2016 г. с приемането на глобален пазарен инструмент за намаляване на емисиите от международната авиация, и ангажимента, поет от 65 страни, за участие в доброволната фаза до 2027 г., което означава, че до 2035 г. приблизително 80% от емисиите над нивата от 2020 г. ще се компенсират чрез схемата; припомня, че е важно да бъде оставена в сила след 31 декември 2016 г. дерогацията, предоставена в рамките на СТЕ, за емисиите от полетите, свързващи летище, разположено в най-отдалечен регион, съгласно член 349 от ДФЕС; приветства намерението на Комисията да направи преглед на мерките на ЕС за намаляване на емисиите на CO2 от въздухоплаването в контекста на тази договореност;

30.  счита, че с оглед на пакета за кръговата икономика на Комисията следва да се насърчават още инициативи, насочени към повишаване на екологичния капацитет и към намаляване на емисиите и шума от оперативни дейности от, към и в рамките на летищата, например чрез внедряване на възобновяеми горива (напр. биогорива), чрез разработване на ефикасни системи за екологосъобразно сертифицирано рециклиране, разглобяване и повторно използване на въздухоплавателни средства, чрез насърчаване на „зелените летища“ и чрез постигане на най-ефикасно управление на логистиката;

31.  призовава за събиране и разпространение на най-добрите практики за намаляване на емисиите, като се има предвид, че високите екологични стандарти трябва да бъдат запазени и подобрени с времето, за да се гарантира устойчивото развитие на въздухоплаването;

32.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да следят стриктно новите процедури в сила от юни 2016 г. за намаляване на шума и емисиите на ултрафини частици, произведени от отработените газове, отделяни от самолетите, излитащи от близки до градове и населени места летища, с цел по този начин да се подобри качеството на живот и най-вече качеството на въздуха;

33.  признава значителните разходи за мерки за сигурност; подчертава, че предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправено въздухоплаването, ще нарастват в бъдеще, което налага незабавно преминаване към подход, който се основава в по-голяма степен на рисковете и разузнавателната дейност, и система за сигурност на основата на реакцията, която да подобрява сигурността на съоръженията на летищата и да дава възможност за приспособяване към променящите се заплахи, без да се налага да се реагира непрекъснато с нови мерки или рискът да се измества, без да се намалява;

34.  приветства предложението на Комисията за създаване на система на ЕС за сертифициране на оборудването за проверка за авиационна сигурност; подчертава нуждата от последователно прилагане на действащите правила относно набиране и обучение на персонал; призовава Комисията да разгледа възможността за задълбочаване на концепцията за сигурност чрез еднократна проверка и за разработване на система на ЕС за предварителна проверка, която предоставя възможност на предварително регистриралите се пътници от ЕС да преминават през по-ефикасни проверки за сигурност; настоятелно призовава държавите членки да се ангажират със систематичен обмен на разузнавателна информация и да обменят най-добри практики относно системите за сигурност на летищата;

35.  отбелязва доклада на високо равнище относно зоните на конфликт и призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че препоръките от него се прилагат, включително споделянето на информация за гарантиране на разработването на оценка на риска в ЕС и възможността за бързо споделяне на информация; подчертава също, че безпокойствата относно сигурността, свързани с несътрудничещи военни полети без активни транспондери, трябва да продължат да бъдат разглеждани;

36.  счита, че иновациите са предпоставка за конкурентоспособен европейски въздухоплавателен сектор; отбелязва, че в сравнение с другите видове транспорт въздухоплаването вече е постигнало значителен напредък в използването на предимствата на цифровизацията, информационните и комуникационните технологии и свободно достъпните данни, и насърчава сектора да продължи да играе водеща роля в този процес, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция, оперативна съвместимост на системите и неутралност и прозрачност на достъпа на всички потребители до ясна и сбита информация, като например резервиране на цяло пътуване или товарни превозвачи, ангажирани във въздухоплавателни товарни операции; приветства предложението на Комисията за проект за големи информационни масиви в сферата на въздухоплаването и изиска разяснения относно неговото изпълнение;

37.  припомня широкообхватната акция за проверка на уебсайтовете за пътнически услуги в рамките на Съюза, предприета от Комисията и националните правоприлагащи органи през 2013 г.; отбелязва, че посочената проверка разкри значителни проблеми при над две трети от проверените уебсайтове; призовава Комисията да докладва по-всеобхватно относно напредъка, постигнат при привеждането на уебсайтовете за пътувания в съответствие с правото на ЕС, както и относно бъдещите си планове за правоприлагане в посочената област, що се отнася до продажбата на самолетни билети както онлайн, така и офлайн; припомня, че потребителите винаги трябва да разполагат с достъпна процедура, за да внасят жалби до търговците и да искат обезщетения; счита, че тази процедура следва да бъде достъпна по начин, който не възпира потребителите да упражняват своите права, и следва да бъде ясно обозначена за потребителите; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи, за да се гарантира, че търговците изпълняват посочените изисквания;

38.  приветства иновациите и икономическото развитие, които могат да бъдат насърчени чрез допълнително развитие на употребата за граждански цели на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS); отбелязва, че пазарът за RPAS се разраства бързо и че такива въздухоплавателни съдове все по-често се използват за частни цели, в търговски дейности и от публични органи при изпълнението на техните задачи; подчертава неотложността на бързото приемане на ясна, пропорционална, хармонизирана и основана на риска регулаторна рамка за RPAS с цел стимулиране на инвестициите и иновациите в сектора и използване докрай на огромния ѝ потенциал, като същевременно се запазят най-високите възможни стандарти за сигурност;

39.  припомня, че когато се изготвя законодателство относно сектора на въздухоплаването, следва да се вземат под внимание специфичните нужди на общото въздухоплаване на основа, която да осигурява индивидуални решения за въздушен транспорт, както и дейности по въздушен спорт;

Социален дневен ред на стратегията за въздухоплаването

  Основна база

40.  признава необходимостта от изясняване на критерия за „основна база“ и на определението за „основно място на стопанска дейност“, така че да се гарантира, че те могат да се прилагат последователно и ефективно да предотвратяват използването на „удобен флаг“ и практиките за търсене на най-благоприятната система от правила; припомня, че една от основните отговорности на EASA е да издава сертификати за въздушните операции и разрешения за оператори от трети държави с цел гарантиране на безопасността и допринасяне за подобряването на условията на труд;

Безопасност

41.  призовава EASA и държавите членки да продължат проучването на нови модели на стопанска дейност и на заетост с цел да се гарантира безопасността на въздухоплаването и отправя искане към Комисията за регулиране при необходимост; отбелязва, че следва да се обърне особено внимание, наред с други неща, на договорите за нула часа, схемите от типа „плати, за да летиш“, фиктивната самостоятелна заетост и положението на екипажите от трети страни на регистрирани в ЕС въздухоплавателни средства; подчертава значението на регулирането в областта на докладването на събития във въздухоплаването и практиките за „култура на справедливост“ за укрепване и подобряване на стандартите за безопасност, както и здравословните и безопасни условия на труд;

Обучение

42.  припомня, че висококачественото обучение допринася за безопасността на въздухоплаването; подчертава ключовия принос на EASA за създаването на общи стандарти за обучение и безопасност за пилоти, членове на екипажи и ръководители на въздушното движение, също и чрез нейната виртуална академия, и призовава държавите членки да инвестират в образование през целия живот и обучение във всички части на веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, тъй като успехът на европейското въздухоплаване зависи в голяма степен от квалифицираните служители и иновациите; признава необходимостта от преодоляване на евентуалния недостиг на умения; подчертава значението на партньорствата между учебните заведения, изследователските центрове и социалните партньори с цел актуализиране на програмите за обучение и гарантиране, че те отразяват потребностите на пазара на труда;

43.  призовава Комисията и държавите членки да укрепят моделите на дуално обучение в областта на авиационното инженерство и да ги разширят по отношение на сътрудничеството на международно равнище;

44.  насърчава Комисията да излезе с конкретни инициативи за защита на правата на служителите; призовава държавите членки да осигуряват на всички служители в сектора на въздухоплаването достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от размера и вида на дружеството, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор;

45.  отбелязва, че всички авиокомпании, извършващи дейност в Европейския съюз, трябва да изпълняват изцяло социалните и трудовите изисквания на ЕС и държавите членки; посочва, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на условията на труд и социална закрила и че предприятията използват свободата на установяване, за да намаляват разходите; призовава държавите членки да сложат край на тази вредна конкуренция; призовава Комисията и държавите членки да представят предложения за начините за предотвратяване на злоупотребите с непряката заетост с цел заобикаляне на законодателството на ЕС и националното законодателство относно данъчното облагане и социалната сигурност в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията и държавите членки да предотвратяват злоупотребите със социалните права и заобикалянето на трудовите стандарти чрез гарантиране на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез улесняване на откритото отчитане и повишаване на сътрудничеството между инспекциите по труда; призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането и правилното изпълнение на трудовото право, социалното законодателство и колективните споразумения за въздушните превозвачи, които извършват дейност в дадена държава членка;

46.  подчертава, че правото на учредяване и членуване в професионален съюз и правото на предприемане на колективни действия е основно право, установено в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че то трябва да бъде спазвано; отхвърля всеки опит за накърняване на правото на стачка в сектора на въздухоплаването; подчертава значението на силните и независими социални партньори в сектора на въздухоплаването, наличието на редовен институционализиран социален диалог на всички равнища и участието и представителството на работниците и служителите в разглеждането на въпроси, свързани с дейността на дружествата; настоява за въвеждането на подходяща процедура на консултации и засилен социален диалог преди всяка инициатива на ЕС във връзка със сектора на въздухоплаването; приветства усилията на социалните партньори за договаряне на споразумение за условията на труд и социалните права на работниците в сектора на европейското въздухоплаване; насърчава ги да договорят колективни споразумения за всички части на сектора в съответствие с националните закони и практики, тъй като те са ефективен инструмент за борба срещу надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните и трудовите стандарти и стандартите за заетост, както и за гарантиране на достойно възнаграждение за всички служители;

47.  счита, че нито един служител не следва да има съмнения относно приложимото трудово законодателство или относно това къде има право на социално осигуряване; обръща внимание на особеното положение на силно мобилните работници в сектора на въздухоплаването в този контекст и призовава за по-добра координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС; настоява, че следва да бъде извършена оценка на необходимостта от допълнително изясняване на приложимото право и компетентните съдилища спрямо трудовите договори на мобилните работници във въздухоплаването в тясно сътрудничество с представителите на работниците;

48.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ЕИСК, AC TEN/581.

(2)

https://ec.europa.eu/transport/media/events/event/high-level-conference-2015-social-agenda-transport_en

(3)

Приети текстове, P8_TA(2016)0049.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2015)0394.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0392.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2011)0251.

(7)

Приети текстове, P6_TA(2007)0153.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2014)0220.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0221.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2014)0092.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2012)0495.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2015)0390.

(13)

Приети текстове, P7_TA(2013)0290.

(14)

https://english.eu2016.nl/documents/reports/2016/01/20/report-aviation-summit-2016


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Секторът на въздухоплаването в днешно време

Понастоящем секторът на въздухоплаването в ЕС представлява един от основните елементи на европейската транспортна мрежа, който е от първостепенно значение за мобилността на гражданите и предприятията в рамките на ЕС и извън него и поради това представлява един от най-големите успехи на ЕС.

В сектора на въздухоплаването в ЕС са заети пряко между 1,4 и 2 милиона души, а като цяло той осигурява между 4,8 и 5,5 милиона работни места, като допринася със 110 милиарда евро за БВП на ЕС. Безспорно е, че секторът на въздухоплаването като цяло е мощен стимул за икономически растеж, създаване на работни места и търговия в ЕС, като неговият мултиплициращ ефект е толкова изразен, че всяко евро добавена стойност в сектора на въздушния транспорт осигурява почти три евро добавена стойност за икономиката като цяло.

През последните двадесет години либерализацията на вътрешния пазар на ЕС за въздухоплавателни услуги допринесе за развитието на конкурентоспособен европейски сектор, което доведе до увеличаване на възможностите за пътуване в рамките на Европа и извън нея и до понижаване на цените. В днешно време обаче секторът на въздухоплаването е изправен пред нови и нарастващи предизвикателства, сред които са засилващата се конкуренция от трети държави, очакванията до 2035 г. да възникне недостиг на капацитет, опасенията във връзка със сигурността и опазването на околната среда, както и неотслабващата необходимост от разработване на нови технологии.

Предложението на Комисията за стратегия за въздухоплаването в Европа

На 7 декември 2015 г., като опит за справяне с предизвикателствата пред сектора на въздухоплаването, Комисията публикува съобщение относно стратегия за въздухоплаването в Европа. Комисията предлага начини за поощряване на икономиката на ЕС, укрепване на неговата промишлена основа и засилване на неговата водеща позиция в световен мащаб в сектора на въздухоплаването. Членът на Комисията Виолета Булц заяви при публикуването, че „тази стратегия ще способства европейските предприятия да запазят своята конкурентоспособност посредством нови инвестиции и възможности за стопанска дейност, което ще им позволи да постигнат растеж по устойчив начин. Европейските граждани ще се радват също така на по-богат избор, по-ниски цени и най-висока степен на безопасност и сигурност.“ В стратегията са посочени три ключови приоритета за постигане на отделните цели, а именно:

1.  Използване на потенциала на развиващите се пазари чрез подобряване на достъпа до пазара и възможности за инвестиции за сектора на въздухоплаването на ЕС в трети държави. За тази цел Комисията предлага приемането на амбициозна външна политика в областта на въздухоплаването чрез договаряне на всеобхватни споразумения в областта на въздухоплаването, които следва да включват ефективни разпоредби за лоялна конкуренция, както и чрез разширяване на двустранните споразумения в областта на безопасността на въздухоплаването, за да се постигне взаимно признаване на стандартите за сертификати за безопасност и чрез подкрепа на търговията с въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти.

2.  Преодоляване на ограниченията за растежа във въздуха и на земята чрез намаляване на ограниченията на капацитета и ефективността, които пречат на сектора да постига растеж по устойчив начин, като причиняват задръствания, закъснения и нарастващи разходи, както и чрез подобряване на връзките.

3.  Поддържане на високи стандарти на ЕС за безопасност и сигурност чрез преход към подход, който се основава на рисковете и резултатите.

В този контекст Комисията установи, че е необходимо ЕС да предприема действия също така за укрепване на социалната програма, за допълнителна защита на правата на пътниците, за поставяне на началото на нова ера на иновации и технологии, както и за осъществяване на принос за постигането на високи екологични стандарти.

Докладчикът приветства съобщението на Комисията и изразява съгласие с цялостната оценка на текущото положение. Той също така изразява съгласие с целите, определени в стратегията, и очаква своевременното представяне съгласно примерния план за действие, наред с другото, на законодателно предложение за мерки за справяне с нелоялните практики в международния въздушен превоз, тълкувателни насоки, които разясняват действащите правила относно задълженията за обществена услуга, насоки относно собствеността и контрола, както и оценка на Директива 2009/12/ЕО за летищните такси.

Докладчикът също така приветства инициативата за договаряне на споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС и двустранни споразумения в областта на безопасността на въздухоплаването с трети държави, представляващи бързо развиващи се и стратегически пазари (Китай, Япония, АСЕАН, Турция, Катар, ОАЕ, Армения, Мексико, Китай, Бахрейн, Кувейт, Оман и Саудитска Арабия), и изразява надежда, че Комисията и Съветът, в съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ще включват изцяло и ще информират Парламента на всички етапи от преговорите по международните споразумения за въздушен транспорт.

Въпреки това докладчикът счита, че е необходима всеобхватна и решителна европейска стратегия в областта на въздухоплаването с цел преодоляване на съществуващите и предвиждане на бъдещите предизвикателства.

Действия, предприети от докладчика

Докладчикът счита настоящия доклад за възможност да се сподели и допълнително да се засили стремежът на Европейския парламент за цялостна стратегия за въздухоплаването в Европа. В този дух докладчикът реши да съсредоточи своето внимание основно върху теми, които според него са пропуснати или не са разгледани в достатъчна степен в съобщението на Комисията. За да се избегне дублирането на работа, други важни законодателни актове само са посочени, защото те или са обект на законодателна процедура (т.е. преразглеждането на основния регламент за EASA, включително европейска рамка за безпилотните въздухоплавателни средства), или са блокирани в Съвета (напр. преразглеждането на Регламента за слотовете, преразглеждането на Регламента за правата на пътниците, преработването на Регламента относно изграждането на единно европейско небе).

Докладът включва някои размисли, развити след командировката на членове на комисията TRAN в Канада през май 2016 г., където делегацията проведе срещи с представители на ИКАО, на сектора на въздухоплаването и на органите за сигурност. Според докладчика проучвателното посещение е било особено полезно, тъй като е показало нагледно как с високотехнологични иновации в сектора на въздухоплаването могат да се постигат екологични цели и цели, свързани със сигурността.

С оглед на изготвянето на доклада докладчикът, в присъствието на докладчиците в сянка, организира и сесия за обмен на идеи с участието на представители на целия сектор на въздухоплаването (вж. приложенията): институции на ЕС, авиокомпании, летищни региони, промишленост, пътнически служби, пътници и НПО за опазване на околната среда. Срещата имаше за цел да бъдат събрани и разгледани мненията на заинтересованите страни относно разработването на показател за свързаност, включването на сектора на въздухоплаването в мултимодална транспортна мрежа, както и перспективите за развитие на сектора за следващите тридесет години. Участниците потвърдиха решително необходимостта от цялостен съгласуван и стратегически подход, който да се основава на взаимното допълване на всички видове транспорт.

Ръководни принципи

Подобряването на свързаността, повишаването на конкурентоспособността и поддържането на пазарна перспектива са основните елементи на доклада, които вдъхновиха оценката на докладчика относно стратегията и всички нови предложения, които той представя.

Според докладчика много от предизвикателствата, пред които е изправен секторът на въздухоплаването, като например недостигът на капацитет, прекомерното и недостатъчното използване на инфраструктури, различните доставчици на аеронавигационно обслужване или ограничените инвестиции, биха могли да бъдат преодолени чрез подобряване на свързаността и нейното превръщане в инструмент за провеждане на политики.

Докладчикът признава, че авиационният пазар е изключително конкурентен – както във вътрешен план, така и в световен мащаб. В рамките на ЕС той приветства намерението на Комисията за преодоляване на настоящите различия в националните практики (напр. данъци, налози и т.н.), които възпрепятстват правилното функциониране на единния авиационен пазар на ЕС. В международен план докладчикът споделя становището, че споразуменията с трети държави биха могли да спомогнат за определянето на рамка за лоялна конкуренция. Той обаче посочва, че в контекста на световния авиационен пазар някои държави имат характерни особености, като например географски предимства или исторически и културни практики, които не могат да бъдат компенсирани, въпреки че водят до нарушаване на конкуренцията.

Освен това според докладчика успехът на стратегията също така зависи от нейния капацитет за предоставяне на инструментите и рамката, които ще възнаграждават и стимулират най-добрите иновации на пазара за превоз на пътници и товари, като например ползите от пълното разгръщане на ИКТ и постигането на най-ефективно логистично управление в целия сектор, както и за въздържане от налагането на строги стандарти. От гледна точка на пазара всяко публично или частно финансиране следва да спазва настоящите насоки на ЕС за държавната помощ и законодателството в областта на конкуренцията.

Предложения

В контекста на посоченото по-горе докладчикът прави редица предложения и се надява те да допринесат за изграждането на всеобхватна стратегия за въздухоплаването:

- По-нататъшно развитие на европейския модел на въздухоплаване: Протекционизмът не е решение и успехите в тази икономическа дейност се постигат при участието в отворен пазар. Като се основава на нашите европейски активи, включително, наред с другото, високите стандарти за безопасност, географското разположение, иновативната промишленост, социалните и екологичните цели, секторът на въздухоплаването в ЕС има потенциал да гарантира единен и конкурентоспособен модел, който може да се приспособява и да реагира в зависимост от особеностите на конкурентите с цел налагане и възстановяване на еднаквите условия за конкуренция на световния пазар.

- Трансевропейска магистрала в небето: Член 3 от Регламент (ЕО) № 551/2004, в който се предвижда създаването на единен Европейски горен район за полетна информация (EUIR), без това да засяга суверенитета на държавите членки, все още не се прилага. EUIR би позволил изграждането на трансевропейски магистрали в небето, за да бъдат намалени съществуващата разпокъсаност на европейското въздушно пространство и смущенията в системата за въздушен транспорт, които имат значително въздействие върху непрекъснатостта на въздухоплавателните услуги и накърняват конкурентоспособността на ЕС. Поради тази причина за постигането на целите на стратегията на ЕС в областта на въздухоплаването е спешно необходимо тази концепция да бъде превърната в реалност.

- Разработване на показател за свързаност: Индексът за свързаност следва да има за цел да отразява действителната добавена стойност на даден маршрут. Този показател следва да отчита не само обичайните критерии за брой, честота и качество на връзките, но също така следва да взема предвид времето, повишаването на степента на интеграция на мрежата, достъпността и разходите, свързани с околната среда. Индексът следва да отчита изцяло взаимното допълване на всички видове транспорт, така че да може също така да спомага за намирането на повече интермодални и разходоефективни решения. Индексът за свързаност ще стимулира стратегическото планиране и инвестициите в сектора на въздухоплаването чрез разграничаване на икономически жизнеспособните проекти от тези, които не носят печалби, така че това да способства например за рентабилната специализация на летищата и за предотвратяване на появата на „летища фантоми“. Този индекс може да бъде разработен въз основа на съществуващи показатели и на изследователската работа, вече извършена от Евроконтрол и Обсерваторията на капацитета на летищата.

- Насърчаване на мултимодалността: Като се има предвид необходимостта от все по-голяма ефективност на съществуващите инфраструктури, както и рационализацията на инвестициите, е ясно, че предимствата на взаимното допълване на всички видове транспорт не се използват в достатъчна степен. Поради тези причини е наложително да бъде разгърнат потенциалът на мултимодалните решения, които ще включват изцяло сектора на въздухоплаването. Коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) печелят от наличието на подходяща рамка и финансиране и могат да бъдат платформа за пилотни инициативи в тази насока. За тази цел следва да се дава по-голям приоритет на изпълнението на тази цел. Търсенето на мултимодални решения съществува и ще бъде задоволено, ако нормативната уредба осигурява адекватна правна сигурност, което предполага намирането на решение на въпросите за отговорността и правата на пътниците, но също проучване на въпроса за непрекъснатостта на услугите за пътниците при мултимодални пътувания, като например превоз на багаж и процедури за сигурност. Мултимодалността изисква също така осигуряването на свободно достъпни данни.

- Създаване на благоприятна среда за интелигентни инвестиции: Въпреки че е ориентиран към технологиите, въздухоплавателният сектор изисква дългосрочни и значителни инвестиции и инфраструктури. За да се постигне оптимално използване на тези инфраструктури и рентабилност на тези инвестиции, те трябва да се вписват в дългосрочна стратегическа визия за отрасъла. Подкрепата за иновациите в сектора на въздухоплаването следва да стимулира сектора като цяло. Лицата, отговорни за формулирането и провеждането на политиките, следва да продължават да оказват принос за превръщането на цялата верига за създаване на стойност в областта на въздухоплаването в стратегически сектор за публични и за частни инвестиции чрез определяне на дългосрочни цели и предоставяне на стимули за интелигентни инициативи, като например намаляване на емисиите на CO2 и на шума от летищата, постигане на мултимодалност и подобряване на процедурите за сигурност. В това отношение ЕФСИ би могъл да бъде подходящ инструмент за насърчаване на такива форми на пазарно ориентирани проекти.

- Постигане на целите за опазване на околната среда: Като се има предвид ангажиментът на ЕС към международните цели за опазване на околната среда, съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“, и пакетът за кръговата икономика, цялостната рамка определено благоприятства намаляването на емисиите на CO2 от транспортния сектор. Специално внимание с основание се обръща на намаляването на емисиите на CO2 от действителните транспортни дейности и на стимулирането на иновационни решения, насочени към разработването, наред с другото, на алтернативни горива и по-леки въздухоплавателни средства като тези усилия следва да продължат. Еднакво внимание следва да се обръща и на цялостната дейност на летищата, в които екологосъобразните практики могат да бъдат насърчавани и стимулирани, например чрез разграничаването и обозначаването на летището като „зелено летище“ и „пътища към зелени летища“ и чрез постигане на най-ефикасно управление на логистиката.

- Подобряване на сигурността: Въпреки значителните инвестиции и разходи, които са вече в ход за целите на сигурността, последните месеци показаха, че сигурността трябва да остане на челно място в дневния ред на ЕС и че са спешно необходими по-нататъшни подобрения както във въздуха, така и на земята. Във връзка с това ангажиментът на държавите членки за систематичен обмен на разузнавателна информация и преминаването към система за сигурност, която се основава в по-голяма степен на разузнавателни данни и реакция, е от съществено значение. Следва все пак да бъдат полагани особени усилия за избягване на налагането на прекомерна тежест на пътниците в сектора на въздухоплаването, тъй като последствията от тази тежест биха били пагубни за отрасъла. В това отношение следва да се насърчава разработването на иновативни решения във връзка със сигурността за превоза както на пътници, така и на товари. Като се опира на вече съществуващата концепция за сигурност чрез еднократна проверка, Комисията следва да разгледа възможността за разработване на система на ЕС за предварителна проверка по образеца на американската „TSA precheck“, която да позволява на пътниците от ЕС да се регистрират доброволно и да преминават през по-бързи и по-леки проверки за сигурност на самото летище.

Annexes

29 June 2016

Brainstorming Session

Aviation Strategy: what is missing

Room ASP5G365, European Parliament, Brussels

Note: Session only in EN, no interpretation available.

14.00 – 14.10

Introductory remarks by EP Rapporteur Pavel Telička

14.10 – 14.55

Connectivity

Question: How central is the role played by Connectivity in deploying the EU Aviation strategy?

How do you assess connectivity? What is the difficulty in trying to improve connectivity? How would you ensure/ improve it? What drives the strategy to open a certain route and not another? What are the incentives to build / develop airports and / or another line? Based on previous experience, how would you identify ghost airports? What distinguishes them from a “necessary” airport? Would the development of a connectivity index help identify growth potentials?

Round table discussions

14.55 – 15.35

Intermodality

Question: How aviation can contribute and benefit from being integrated into a multimodal network?

What is the experience today as concerns transfers to airports? What are the partnerships / solutions provided by airports / airlines ? What would be the difficulties / solutions to develop an ‘intermodal fast lane’? What are the strategies in place for the aviation sector to fit into an intermodal European transport network? How do you assess the competition / complementarity of high speed railway lines?

Round table discussions

15.35 – 16.15

Aviation 2050

Question: How should the aviation sector look in 2050?

How are ICTs concretely used today and used in 2050? What new technology developments are to be expected to respond to airport security, capacity crunch, environment requirements? How would you assess the synergy within the sector to ensure the coherence of innovative developments? How should connectivity in an ICT world look like in 2050? How should aviation infrastructures (on the ground and on air) look like in 2050?

Round table discussions

16.15 - 16.45

Aviation Strategy: what is still missing?

Looking into concrete proposals.

Round table discussions

16.45 - 17.00

Conclusion

29 June 2016

Brainstorming Session

Aviation Strategy: what is missing

Room ASP5G365, European Parliament, Brussels

List of Participants

First name

Last name

Organisation

Olivier

Jankovec

ACI-Europe

Markus

Broich

Airbus Group

Guillaume

Xavier-Bender

Airlines 4 Europe

Niamh

McCourt

Airlines for America

Léa

Bodossian

Airport Regions Conference

Alexandra

Covrig

Airport Regions Conference

Juan-Jesus

Garcia

Amadeus

Petr

Votoupal

Committee of Regions

Nathalie

Vande Velde

DG MOVE E3

Luc

Tytgat

EASA

Philip

von Schöppenthau

Eurocockpit

Stefania

Gazzina

Eurocontrol

John

Hanlon

European Low Fare Airlines Association (ELFAA)

Stijn

Lewyllie

European Passengers’ Federation

Leonardo

Massetti

European Regions Airline Association (ERA)

Rupert

Hornig

German Airport Association (ADV)

Clemens

Brandt

German Airport Association (ADV)

Philippe

Morin

International Air Transport Association

Bill

Hemmings

Transport&Environment

Andrew

Murphy

Transport&Environment

Luka

De Bruyckere

Transport&Environment

Follow up to the

Brainstorming Session

on

Aviation Strategy: what is missing

hold on 29 June 2016

Organisation / Contact:

Questionnaire :

Connectivity

Question: How central is the role played by Connectivity in deploying the EU Aviation strategy?

How do you assess connectivity?

What is the difficulty in trying to improve connectivity?

How would you ensure/ improve it?

What drives the strategy to open a certain route and not another?

What are the incentives to build / develop airports and / or another line?

Based on previous experience, how would you identify ghost airports?

What distinguishes them from a “necessary” airport?

Would the development of a connectivity index help identify growth potentials?

Intermodality

 

Question: How aviation can contribute and benefit from being integrated into a multimodal network?

What is the experience today as concerns transfers to airports?

What are the partnerships / solutions provided by airports / airlines ?

What would be the difficulties / solutions to develop an ‘intermodal fast lane’?

What are the strategies in place for the aviation sector to fit into an intermodal European transport network? How do you assess the competition / complementarity of high speed railway lines?

Aviation 2050

 

Question: How should the aviation sector look in 2050?

How are ICTs concretely used today and used in 2050? What new technology developments are to be expected to respond to airport security, capacity crunch, environment requirements?

How would you assess the synergy within the sector to ensure the coherence of innovative developments?

How should connectivity in an ICT world look like in 2050?

How should aviation infrastructures (on the ground and on air) look like in 2050?

Role of the aviation industry?

Aviation Strategy

What is still missing and what is essential

Looking into concrete proposals.

Number 3 to 5 elements without which the Aviation Strategy will not fly.

 

 

Deadline: In order for your contribution/ideas to be potentially reflected in the report, thank you for submitting your replies to the questionnaire by next Tuesday 5 July 2016.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (14.10.2016)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно стратегията за въздухоплаването в Европа

(2016/2062(INI))

Докладчик по становище: Оле Кристенсен

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че 4,7 милиона работни места в Съюза пряко (1,9 милиона) и непряко (2,8 милиона) се осигуряват от въздушния транспорт, летищата и производствения сектор1; като има предвид, че още 917 000 работни места на други места в световната икономика се поддържат от европейската авиационна промишленост; като има предвид, че въпреки факта, че пазарът в областта на въздухоплаването в Съюза претърпя зрелищно развитие в периода 2000—2013 г., като пътническият трафик нарасна с 47 %, броят на работните места в авиацията остана стабилен или дори спадна в някои подсектори;

Б.  като има предвид, че секторът на въздухоплаването в ЕС е изправен пред ожесточена и нелоялна конкуренция, като например незаконна държавна помощ и неспазване на международните трудови стандарти от превозвачите, установени в трети държави; като има предвид, че нелоялната конкуренция упражнява натиск върху европейските превозвачи, като това води до намаляване на заетостта в Европа; като има предвид, че международните стандарти за условия на труд и принципите на разумна конкуренция трябва да бъдат спазвани, за да се гарантира равнопоставеност;

В.  като има предвид, че нови модели за бизнес и трудова заетост възникнаха поради повишената интернационализация, либерализация и глобална конкуренция;

Г.  като има предвид, че според Евроконтрол въздушното движение в Европа вероятно ще нарасне с 50 % по-висок през 2035 г. в сравнение с 2012 г.;

Д.  като има предвид, че неотдавнашните констатации на МОТ показват влошаване на условията на труд в сектора на въздухоплаването; като има предвид, че по-голямото разнообразие на договорите може да бъде средство за по-голяма гъвкавост, но че с него може също така да се злоупотребява с цел „пазаруване на правила“, за да бъде избягвано плащането на социалноосигурителни вноски; като има предвид, че в някои случаи формите на нетипична заетост могат да имат отрицателно въздействие върху социалните и трудовите права, безопасността, конкуренцията, възнаграждението, здравето и безопасността, както и стандартите за качество; като има предвид, че някои авиокомпании предлагат на начинаещите пилоти работно място при окаяни условия или дори се прибягва до схеми „плащай, за да летиш“ (pay to fly), когато пилотът действително плаща на авиокомпанията, за да осъществява носещи постъпления полети;

Е.  като има предвид, че във въздушното пространство на някои държави около 94 % от закъсненията се дължат на липсата на капацитет в районни контролни центрове (ACC);

Ж.   като има предвид, че в изследване, извършено от Университета в Гент, бе констатирано, че повече от един пилот от шест проучвани пилоти(1) е бил подлаган на нетипични условия на труд, например е бил нает чрез агенция за временна заетост или е работил като самостоятелно заето лице, или по договор за „нула часове“ без гарантирана минимална заплата; като има предвид, че нискобюджетните авиолинии за момента са най-големите ползватели на нетипична заетост;

З.  като има предвид, че мобилният и транснационален характер на въздухоплаването затруднява разкриването на социални злоупотреби и заобикалянет на трудовите стандарти и това означава, че е невъзможно справянето с проблемите единствено на национално равнище;

И.  като има предвид, че европейските социални партньори в съвместната си декларация срещу установените в ЕС „удобни флагове“ във въздухоплаването призоваха законодателите на ЕС да предприемат спешни действия за предотвратяване на разпространението на „удобни флагове“ във въздухоплаването в ЕС, както и на вноса на „удобни флагове“ в сектора в ЕС от места извън него;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за въздухоплаването в Европа“; подчертава, че са необходими повече усилия за засилването на социалната програма и за създаването и запазването на качествени работни места в сектора на въздухоплаването, както и за укрепване на конкурентоспособността на европейския въздухоплавателен сектор; подчертава, че осигуряването на еднакви условия на конкуренция е от решаващо значение; насърчава Комисията да излезе с конкретни инициативи, за да бъде предотвратявана нелоялната конкуренция и за защита на правата на работниците;

2.  посочва, че съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на условията на труд и социална закрила и че предприятията използват свободата на установяване, за да намаляват разходите; призовава държавите членки да сложат край на тази вредна конкуренция;

3.  подчертава значението на силните и независими социални партньори в сектора на въздухоплаването, наличието на редовен институционализиран социален диалог на всички равнища и участието и представителството на работниците и служителите във въпроси, свързани с дейността на дружествата; настоява за въвеждането на подходяща процедура на консултации и засилен социален диалог преди всяка инициатива на ЕС във връзка със сектора на въздухоплаването;

4.  подчертава, че правото на учредяване и членуване в професионален съюз и правото на предприемане на колективни действия е основно право, установено в член 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че то трябва да бъде спазвано; отхвърля всеки опит за накърняване на правото на стачка в сектора на въздухоплаването;

5.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да следят отблизо и непрестанно тенденциите в заетостта в Европейската гражданска авиация и, когато е необходимо, да регулира новите модели на стопанска дейност и на заетост; счита, че Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) би могла да упражнява контрол върху новите модели на стопанска дейност и на заетост, за да се гарантира безопасността на въздухоплаването; настоява ЕААБ да включва социалните партньори в изпълнението на тази задача;

6.  подчертава, че фиктивната самостоятелна заетост в сектора на въздухоплаването има значителни отрицателни последици по отношение на безопасността на въздухоплаването, социалната закрила на работниците, както и за лоялната конкуренция на пазара; призовава Комисията и държавите членки да полагат допълнителни усилия за водене на борба срещу фиктивната самостоятелна заетост в сектора на въздухоплаването; насърчава държавите членки, когато е необходимо, да осигуряват ясно разграничение между служители и самостоятелно заети лица, в сътрудничество със социалните партньори;

7.  приветства усилията на социалните партньори за договаряне на споразумение за условията на труд и социалните права на работниците в сектора на европейското въздухоплаване; насърчава ги да договорят колективни споразумения за всички части от сектора на въздухоплаването в съответствие с националните закони и практики, тъй като те са ефективен инструмент за борба срещу надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните и трудовите стандарти и стандартите за заетост, както и за гарантиране на достойно възнаграждение за всички работници;

8.  подчертава, че няма нужда от допълнително либерализиране на наземните услуги на летищата в Съюза; подчертава необходимостта от гарантиране на по-добри условия на труд, по-високи нива на квалификация, безопасност и по-добро качество на услугите в сектора на наземното обслужване; призовава за изясняване на понятието „стопански субект“, за да бъдат разширени ползите от Директива 2001/23, така че те да обхващат и работниците за наземно обслужване, в случай на покана за участие в търг или частична загуба на дейност;

9.  насочва вниманието към многобройните случаи на нелоялна конкуренция в сектора на въздухоплаването; припомня, че нелоялната конкуренция може да допринесе за влошаване на условията на труд; призовава компетентните органи да санкционират по необходимия начин всяко неправомерно действие в това отношение;

10.  счита, че несигурните условия на труд, които са особено широко разпространени сред младите пилоти и членове на екипаж, представляват риск за безопасността; препоръчва пряката заетост да бъде продължава да бъде стандартна форма на заетост в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията и държавите членки да гарантират достойни условия на труд и заетост;

11.  призовава Комисията и държавите членки да представят предложения за начините за предотвратяване на злоупотребите с непряката заетост с цел заобикаляне на законодателството на ЕС и националното законодателство относно данъчното облагане и социалната сигурност в сектора на въздухоплаването;

12.  отбелязва, че всички авиокомпании, извършващи дейност в Европейския съюз, трябва да бъдат в пълно съответствие със социалните и трудовите изисквания на ЕС и държавите членки;

13.  призовава Комисията да гарантира, че условията на труд за персонала, особено пилотите, не допускат компромиси със стандартите за безопасност в резултат на прекомерна умора;

14.  призовава Комисията и държавите членки, въз основа на взаимно зачитане на правомощията, да представят законодателни инициативи за предотвратяване на използването на „удобни флагове“, „пазаруване на правила“ и нелоялна конкуренция също и по отношение на договорите за нула часове и схеми като „плащай, за да летиш“ (pay to fly) в европейското търговско въздухоплаване, за да се гарантират справедливи условия на труд и заетост;

15.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират прилагането и правилното изпълнение на трудовото право, социалното законодателство и колективните споразумения за въздушните превозвачи, които извършват дейност в дадена държава членка;

16.  призовава Комисията да осигурява правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 1008/2008 и да направи оценка на необходимостта от преразглеждане на този регламент с цел подобряване на критериите за „основно място на стопанска дейност“;

17.  призовава за изясняване и последователно прилагане на критерия за „основната база“, за да се гарантира, че той определя приложимото социално законодателство, законодателството в областта на заетостта и на данъчното облагане за всички въздухоплавателни операции на превозвачи, които притежават свидетелство на ЕС за авиационен оператор (САО), както на вътрешния пазар, така и в международните операции; счита, че нито един служител не следва да има съмнения приложимото трудово законодателство и относно това, къде има право на социално осигуряване; обръща внимание на особеното положение на силно мобилните работници в сектора на въздухоплаването в този контекст и призовава за по-добра координация на системите за социална сигурност в рамките на ЕС;

18.  изисква всички членове на екипажи от трети държави да спазват изцяло изискванията за лицензиране на ЕС/EAAБ, за да им бъде разрешено да управляват регистрирани в ЕС въздухоплавателни средства; подчертава необходимостта от предотвратяване и слагане край на всяка форма на социален дъмпинг и експлоатация на работниците или незаконно използване на екипажи на въздухоплавателни средства от трети държави на борда на въздухоплавателни средства, регистрирани в ЕС, с цел да се гарантират справедливи условия на труд и високо равнище на безопасност; в този контекст призовава Комисията да разшири приложното поле на Директивата за единното разрешение (2011/98/ЕС) по отношение на мобилните работници в гражданското въздухоплаване; припомня, че екипажите от трети държави имат същите права по отношение на защитата на труда и условията на труд като установените в ЕС екипажи;

19.  настоява, че всяко споразумение в областта на външната авиационна политика на ЕС трябва да включва зачитането на правата на човека и на съответните конвенции на МОТ, както и ефективни средства за изпълнение, включително отказ от издаване или отнемане на права за приземяване; призовава Комисията да гарантира, че преговорите с трети държави не водят до споразумения в областта на въздухоплаването, които накърняват защитата на работниците или социалните стандарти в Европа;

20.  подчертава, че при прилагането на Регламента относно „Докладване на събития във въздухоплаването“ е от решаващо значение да се докладват редовно инциденти, които се отнасят до умората на персонала, както и до замърсен въздух в пилотските кабини, с цел подобряване на здравето на екипажа и безопасността на летателния персонал и пътниците;

21.  отново заявява, че всяко споразумение относно въздухоплаването трябва да включва зачитането на правата на човека и основните свободи, залегнали в Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС;

22.  изразява съжаление във връзка с факта, че изискванията относно въздушни превозвачи от трети държави, които осъществяват дейност до и от летищата в Съюза, понастоящем не се изпълняват или дори не съществуват; настоява нелоялната конкуренция от въздушни превозвачи от трети държави, дължаща се например на пряка или непряка държавна помощ, субсидии или експлоатация на работници, да бъде разглеждана по ефективен начин, а действащите инструменти за борба с нелоялната конкуренция да бъдат подложени на подробна оценка и, когато е необходимо, да бъдат актуализирани; изразява твърдата си увереност, че докато клаузите за лоялна конкуренция, включително зачитането на правата на работниците, не се прилагат в споразумения за въздушен транспорт с трети държави, правата за осъществяване на дейност в Съюза следва да бъдат ограничени;

23.  призовава държавите членки да инвестират в образование през целия живот и в обучение във всички части на веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, тъй като успехът на европейското въздухоплаване е силно зависим от квалифицираните работници и иновациите; признава необходимостта от преодоляване на евентуалния недостиг умения; подчертава значението на партньорствата между учебните заведения, изследователските центрове и социалните партньори с цел актуализиране на програмите за обучение и гарантиране, че те отразяват потребностите на пазара на труда; препоръчва теоретичните и практическите компоненти и стажовете да бъдат включени в учебните програми и да се обръща особено внимание на последните технологични нововъведения, като например безпилотни летателни апарати;

24.  призовава Комисията и държавите членки да осигуряват достатъчни публични и частни инвестиции за научноизследователска и развойна дейност в сектора на въздухоплаването; подчертава в този контекст значението на производството и предоставянето на услуги по протежение на веригата за създаване на стойност във въздухоплаването като изключително важно за заетостта и растежа; изразява твърдо убеждение, че ролята на тези сектори трябва да бъде отразявана по-ефективно в стратегията за въздухоплаването;

25.  подчертава, че европейското свидетелство за правоспособност за пилот следва да осигурява високо ниво на безопасност и сигурност, тъй като това е в полза и на персонала, и на пътниците; отбелязва, че наемането на лица, които не притежават европейско свидетелство за правоспособност за пилот, може да доведе до цялостно намаляване на заплатите на пилотите;

26.  счита, че мрежа от институти за авиационно обучение под егидата на Виртуалната академия на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) ще спомогне за установяването на общи стандарти за обучение и безопасност;

27.  призовава Комисията и държавите членки да създадат система за сертификация за образователни центрове, които предоставят обучение на кабинния екипаж с цел повишаване на безопасността и сигурността;

28.  препоръчва да бъдат установени общи стандарти по отношение на правомощията на инспекторите по авиационна безопасност;

29.  припомня на Комисията, че процесът на либерализация на Единното европейско небе (SES) и в частност схемата за изпълнение за доставчиците на аеронавигационно обслужване (ANSP) не следва да бъде провеждан в ущърб на условията на работа на висококвалифицирания оперативен персонал, нито пък да води до съкращения на инвестициите в нови технологии и обучение на новия персонал; насърчава Комисията да обмисли начини за предотвратяване на това развитие, тъй като то не би било от полза за по-доброто, по-ефективно и по-продуктивно обслужване на въздушното движение в Европа;

30.  призовава държавите членки да осигуряват на всички работници в сектора на въздухоплаването достойни условия на труд, включително необходимото равнище на защита по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от размера и вида на дружеството, което им осигурява заетост, от местоработата или от сключения договор; подчертава, че това включва защита срещу излагането на замърсяване с частици на територията на летищата; подчертава необходимостта от прозрачни правила относно здравословните и безопасни условия на труд в сектора на въздухоплаването, които трябва да задължават всички въздухоплавателни средства със свидетелство на ЕС за авиационен оператор да бъдат подлагани на редовно наблюдение по отношение на националната компетентност;

31.  подчертава необходимостта от редовен мониторинг на психическото здраве на членовете на екипажа, за да им бъдат гарантирани здравословни и безопасни условия на труд; подчертава значението на времето за почивка за екипажите на въздухоплавателни средства, за да се гарантира максималното равнище на безопасност и сигурност в рамките на работното време;

32.  настоява, че следва да бъде извършена оценка на необходимостта от допълнително изясняване на приложимото право и компетентните съдилища спрямо трудовите договори на мобилните работници в авиацията в тясно сътрудничество с представителите на работниците;

33.  призовава Комисията и държавите членки да предотвратяват злоупотребите със социалните права и заобикалянето на трудовите стандарти чрез гарантиране на защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, чрез улесняване на откритото отчитане и повишаване на сътрудничеството между инспекциите по труда;

34.  призовава компетентните органи да подобрят настоящата ситуация по отношение на районните контролни центрове (ACC), например чрез увеличаване на броя на персонала и подобряване на условията на труд, с оглед преодоляване на прогнозираното увеличение на въздушното движение, както и намаляване на броя на закъсненията и задръстванията в европейското въздушно пространство;

35.  призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добро прилагане и изпълнение на действащото законодателство на Съюза в сектора на въздухоплаването.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.10.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Ole Christensen, Martina Dlabajová, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Morten Løkkegaard, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Deirdre Clune, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Neoklis Sylikiotis, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Raymond Finch

(1)

Y. Jorens, D. Gillis, L. Valcke and J. De Coninck, „Нетипични форми на заетост в сектора на въздухоплаването“, Европейски социален диалог, Европейска комисия, 2015 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (29.9.2016)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно стратегията за въздухоплаването в Европа

(2016/2062(INI))

Докладчик по становище: Тибор Сани

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства факта, че в предложението на Комисията относно стратегия за въздухоплаването се подчертава значителният принос, който секторът на въздухоплаването дава за ЕС, като създава икономически, социални и технологични ползи и осигурява връзки; подчертава, че Европа следва да играе водеща роля в международното въздухоплаване и да бъде световен референтен модел за устойчиво въздухоплаване, както и че са необходими по-нататъшни амбициозни и устойчиви мерки и че за тях трябва да се вземат предвид аспектите, свързани с околната среда, климата, здравеопазването и заетостта, за да се съчетаят екология и икономика, околна среда и финанси, дългосрочна визия и краткосрочни политически интереси;

2.  отбелязва, че устойчивото развитие на сектора е съществено за избягване на задълбочаването на въздействията върху околната среда, например изменението на климата, намаляването на озона в стратосферата, замърсяването на въздуха и шума; отбелязва, че макар днешните въздухоплавателни средства да създават по-малко емисии от техните еквиваленти преди 30 години, въздухоплавателните средства, продавани на световния пазар, трябва да бъдат регулирани чрез световни минимални екологични стандарти; в това отношение приветства новия международен стандарт за шума на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), който ще се прилага за новите видове големи въздухоплавателни средства от 2017 г.;

3.  изразява загриженост, че емисиите на въглероден диоксид от международното въздухоплаване се очаква да бъдат седем пъти по-високи през 2050 г. в сравнение с 1990 г. въпреки подобрената ефективност на изгаряне и вече предприетите действия за постигане на неутрален по отношение на въглеродните емисии растеж от 2020 г., например подобренията по отношение на ефективността и разработването на алтернативни горива и на по-леки въздухоплавателни средства; приветства всички технологични усилия, полагани в рамките на научноизследователската и развойна дейност, например допълнителни стандарти за емисии на СО2 от въздухоплавателните средства и емисии на прахови частици от двигателите на тези средства;

4.  подчертава, че е важно осигуряването на определени ратификации, необходими за влизане в сила на Споразумението от Париж; настоятелно призовава в този контекст държавите членки също да ратифицират Споразумението незабавно; припомня, че транспортът е вторият по големина сектор – емитент на парникови газове, и изразява съжаление, че международното въздухоплаване не е изрично посочено в Споразумението от Париж, тъй като всички сектори на икономиката трябва да допринасят за прехода към нисковъглеродна икономика; отбелязва, че границата на покачването на температурата в Споразумението и позоваването на антропогенни емисии обаче изискват амбициозни усилия за намаляване на емисиите от сектора на въздухоплаването; отбелязва, че ако бъдещият растеж на световния сектор на въздухоплаването не бъде съчетан с екологична устойчивост и глобални усилия за смекчаване на въздействието, тези цели не могат да бъдат постигнати;

5.  призовава за създаване по-късно тази година в ИКАО на справедлива и солидна глобална основана на пазара мярка (ГОПМ), която да се приложи на международно равнище от 2020 г. нататък; изразява дълбоко разочарование във връзка с настоящото предложение, което се обсъжда в ИКАО; подчертава, че ГОПМ трябва да отразява изцяло целите на Споразумението от Париж, за да може секторът на въздухоплаването да има справедлив и ефективен принос към целите в областта на климата до 2030 г. и целите на Споразумението от Париж, трябва да се приложи на международно равнище от 2020 г. и трябва да се преразглежда на определени интервали, за да се оптимизира нейната ефективност;

6.  призовава да бъде подобрена схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС; припомня, че изменение на действащото законодателство относно включването на въздухоплаването в СТЕ на ЕС може да се разглежда само ако ГОПМ е амбициозна и че във всеки случай вътрешноевропейските полети ще продължат да бъдат обхванати от СТЕ на ЕС; призовава да се запазят и укрепят разпоредбите за въздухоплаването в рамките на СТЕ на ЕС като съществена част от мерките за постигане на целта на ЕС за намаление на емисиите с поне 40% до 2030 г.; отбелязва, че макар емисиите от вътрешните полети в рамките на ЕС да са включени в СТЕ, през 2014 г. те са се увеличили с 3% в сравнение с предходната година, а през 2015 г. – с допълнителни 3,6% в сравнение с 2014 г.;

7.  призовава за премахване на подобни освобождавания, като се започне с вътрешните за ЕС полети, отчитайки, че освобождаването на въздухоплаването от данък върху горивото и от ДДС премахва стимулите за ефективност и нарушава вътрешния пазар; изразява съжаление, че стандартът за ефективност по отношение на емисиите на СО2, разглеждан в момента от ИКАО, няма да намали емисиите под равнищата при обикновена дейност; призовава за приемане на мерки на равнището на ЕС, които да надхвърлят рамките на световния стандарт;

8.  отбелязва, че успехът на устойчивото въздухоплаване е неразривно свързан с непрекъснатата подкрепа за силни изследователски програми, като „Чисто небе“ и SESAR; приветства решението за потенциално разширяване на правния мандат на Съвместното предприятие SESAR и „Чисто небе 2“ предвид техния значителен принос за по-безопасно и екологично устойчиво европейско въздухоплаване, например чрез потенциално намаление на емисиите на CO2 с 50 млн. тона посредством проекта SESAR. отбелязва освен това, че са необходими значителни инвестиции в нови и иновативни технологии, например при проектирането на въздухоплавателни средства, алтернативните горива и цифровите технологии, за да се постигне устойчивост на въздухоплавателния сектор, и призовава Комисията да постави изследванията на водещо място в политическия дневен ред;

9.  признава, че все още има някои полети на къси разстояния, извършвани с остарели технологии, които водят до високи равнища на емисии; призовава за мерки, които да насърчат преминаване към по-екологосъобразни регионални видове транспорт, например влакове; подчертава в този контекст значението също така на интегрирането на различни устойчиви видове транспорт;

10.  отчита, в съответствие с Декларацията от Рига(1), големия потенциал от бързото развитие на безпилотната летателна технология и на пазара за граждански безпилотни летателни апарати, с оглед на това съществуващите услуги и приложения да станат по-щадящи за климата и околната среда, по-устойчиви, по-безопасни и по-евтини; отбелязва, че „интелигентните“ техники в селското стопанство – например дистанционно управляемите летателни системи (RPAS) – могат да предоставят многобройни и разнообразни услуги и могат да допринесат за повишаването на ефективността и производителността, както и за по-голяма екологична устойчивост; отчита потенциалните им благоприятни ефекти по отношение на околната среда, уплътняването на почвата и смекчаването на последиците от изменението на климата; настоятелно призовава да бъде създадена рамка на ЕС за електрическите дистанционно управляеми летателни системи, както и за експлоатацията на безпилотни летателни апарати; подчертава колко е важно да се отключи потенциалът на безпилотните летателни апарати и изтъква, че трябва да се намери правилният баланс между аспекти като безопасност и сигурност, правна сигурност и право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни;

11.  призовава изискванията за дистанционно управляемите летателни системи да бъдат включени във въздухоплавателното право, като същевременно се зачитат изискванията за безопасността и неприкосновеността на личния живот на гражданите и имуществото; отбелязва, че трябва да се позволи експлоатация извън обсега на погледа (BVLOS) в селските райони, за да се разгърне пълният потенциал на технологията за дистанционно управляемите летателни системи; призовава да не се поставят ограничения за теглото, като се има предвид, че дистанционно управляемите летателни системи могат да заменят по-големи средства за транспорт и да пренасят по-голям полезен товар на по-дълги разстояния с по-малко потребление на енергия;

12.  призовава да се събират и разпространяват най-добрите практики за намаляване на емисиите в рамките на сектора; като има предвид, че високите екологични стандарти трябва да бъдат запазени и подобрени с времето, за да се гарантира устойчивото развитие на въздухоплаването, подчертава, че е спешно и важно да се създадат програми и допълнителни стимули за развитието на сектора и създаването на работни места, свързани с изследвания, ефективност, енергийна устойчивост, намаляване на въздействието върху околната среда и технологични иновации, като се акцентира върху глобалните мерки във връзка с въздействието на въздухоплаването върху климата, включително целите на ЕС и държавите членки за постигане на кръгова икономика;

13.  подчертава значението на въздействията на въздухоплаването върху климата, които са различни от CO2, и потенциала за тяхното намаляване, както и за намаляване на другите въздействия на въздухоплаването върху околната среда чрез подобряване на резултатите от управлението на въздушното движение, включително управлението „от врата до врата“; в това отношение призовава за продължаване на усилията за намаляване на разпокъсаността на европейското въздушно пространство и укрепване на Единното европейско небе;

14.  разбира необходимостта от оптимизиране на регулаторната уредба и от подобряване на инфраструктурата и на капацитета както на летищата, така и във въздуха; подчертава, че ако не се решават, тези проблеми ще нарушат растежа на въздухоплаването в ЕС, особено в резултат от разходите поради разпокъсаността; междувременно насочва вниманието към необходимостта от солидна защита на потребителите и околната среда с ясни правила за правата на пътниците и тяхната защита, за да се предоставят на гражданите по-безопасни, по-кратки, по-чисти и по-евтини полети и повече избор;

15.  призовава при настоящия преглед на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) да се разшири ролята на агенцията по въпросите на околната среда, включително като се предостави на ЕС по-голяма гъвкавост при приемането на екологични стандарти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.9.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

2

7

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Lynn Boylan, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Jørn Dohrmann, Stefan Eck, Eleonora Evi, José Inácio Faria, Elisabetta Gardini, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Matthias Groote, Andrzej Grzyb, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Bolesław G. Piecha, Pavel Poc, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Dubravka Šuica, Tibor Szanyi, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Nils Torvalds, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nikos Androulakis, Paul Brannen, Mark Demesmaeker, Christofer Fjellner, Karol Karski, Elisabeth Köstinger, Merja Kyllönen, Alessandra Mussolini, James Nicholson, Gabriele Preuß, Bart Staes, Carlos Zorrinho, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Pál Csáky, Iveta Grigule

(1)

Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на ЕК, (6 март 2015 г.), Декларация от Рига относно дистанционно управляемите летателни апарати „Очертаване на бъдещето на въздухоплаването“. http://ec.europa.eu/transport/modes/air/news/doc/2015-03-06-drones/2015-03-06-riga-declaration-drones.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (18.7.2016)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно стратегията за въздухоплаването в Европа

(2016/2062(INI))

Докладчик по становище: Анелен Ван Босойт

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства включването на специален раздел относно потребителите в стратегията за въздухоплаването на Комисията; отбелязва, че за потребителите, които резервират пътуване, много от приложимите права все още се основават на хоризонтално законодателство за защита на потребителите; поради това счита, че проверката за пригодност по отношение на достиженията на правото в областта на защитата на потребителите следва да отчете този факт;

2.  отчита значението на сектора на въздухоплаването като стимул за растеж, заетост и нови възможности за стопанска дейност за европейската икономика, както и неговата решаваща роля за движението на стоки, хора и услуги в рамките на вътрешния пазар;

3.  отчита значението на сектора на въздухоплаването в рамките на европейската въздухоплавателна промишленост – световен лидер в производството на граждански въздухоплавателни средства, който осигурява над 500 000 работни места в ЕС;

4.  отчита ползите, които произтичат от либерализирането на въздушния транспорт в ЕС и от създаването на единния пазар за услуги за пътниците във въздушния транспорт;

5.  изразява съжаление относно разпокъсаността на въздушното пространство на ЕС, което по оценки на Комисията струва на Съюза 5 милиарда евро и което, по-специално, води до закъснения за пътниците;

6.  изразява съжаление във връзка с факта, че все още не е постигнато споразумение в рамките на Съвета по Регламента относно правата на пътниците (преразглеждане на Регламент (ЕО) № 261/2004), по който Парламентът представи своя доклад през април 2014 г.; приветства решението на Комисията да използва тълкувателни насоки за действащите правила, но счита, че приемането на преразгледания Регламент 261/2004 е необходимо, за де осигури правна сигурност за потребителите и за сектора на въздухоплаването и да се предприемат мерки във връзка с пропуските в действащото законодателство; подчертава, че засилването на правата на потребителите следва да бъде сред основните цели на стратегията за въздухоплаването и на всяка реформа на разпоредбите в областта на въздухоплаването;

7.  припомня широкообхватната акция за проверка на уебсайтовете за пътнически услуги в рамките на Съюза, предприета от Комисията и националните правоприлагащи органи през 2013 г.; отбелязва, че посочената проверка разкри значителни проблеми при над две трети от проверените уебсайтове, като затруднения бяха установени във връзка със: непредоставяне на задължителната информация за контакт; липса на напътствия относно начина за подаване на жалби; несигурност по въпроса дали жалбата е получена или липса на отговор; ценови добавки като такси за багаж и застраховки или правилата за отмяна или за промяна на резервации не се показват като услуги, които следва да бъдат потвърдени отделно; общата цена не се показва още в самото начало;

8.  поради това призовава Комисията да проведе допълнителни изследвания относно развитието на цифровия пазар на пътувания с цел определяне на съответните политики за осигуряване на условия на равнопоставеност на туристическите дружества и за защита на потребителите, като им се осигури прозрачност и неутралност в процеса на търсене, планиране и резервиране на пътнически продукти и услуги;

9.  признава постигнатия напредък след проверката, като 191 уебсайта бяха актуализирани в рамките на 12 месеца, а други уебсайтове са обект на текущи процедури;

10.  изтъква факта, че предварително проведените обществени консултации във връзка със стратегията за въздухоплаването показват, че потребителите все още се сблъскват с проблеми при резервирането на пътувания със самолет или когато се регистрират за пътуване онлайн; призовава Комисията да докладва по-всеобхватно относно напредъка, постигнат при привеждането на уебсайтовете за пътувания в съответствие с правото на ЕС, както и относно бъдещите си планове за правоприлагане в посочената област, що се отнася до продажбата на самолетни билети както онлайн, така и офлайн;

11.  призовава Комисията да засили проверките на въздушните превозвачи като цяло и по-специално на нискотарифните превозвачи, за да гарантира, че те спазват правото на ЕС в областта на правата на пътниците и на безопасността на въздухоплаването;

12.  подчертава значението на това да се гарантира, че уебсайтовете и приложенията за пътувания зачитат правото на ЕС, и по-специално правото на ЕС в областта на правата на потребителите, тъй като през 2015 г. делът на резервациите за пътувания и ваканционно настаняване възлиза на 52% от всички покупки, извършени онлайн, а доверието на потребителите в сектора и повишеното доверие в онлайн средата са жизненоважни за развитието на МСП в сектора на туризма; счита, че потребителите, които използват уебсайтове, трябва да получават вярна информация и да не бъдат подвеждани, както и че дружествата трябва да предприемат необходимите мерки за защита на потребителите и на домакините по отношение на безопасността и сигурността;

13.  посочва значението на защитата и на прилагането – както онлайн, така и офлайн – на правата на потребителите, които резервират пътуване или пътуват, включително лицата с увреждания или с намалена подвижност, що се отнася до достъпността, оказването на помощ и достъпа до информация;

14.  приветства окончателното споразумение и приемането на Директивата относно пакетните туристически пътувания; счита, че новите правила ще осигурят значителни ползи за потребителите, които искат да закупят пътуване и свързани с него услуги по този начин;

15.  отново заявява своя ангажимент за високи стандарти за сигурност и безопасност на въздухоплаването и на летищата; приветства разглеждането на възможността за подход с обслужване на едно гише по отношение на сигурността и намерението на Комисията да насърчава възприемането на посочения подход в контактите с ключовите търговски партньори; подкрепя също така намерението на Комисията да поддържа високи стандарти за сигурност и безопасност, като същевременно облекчи тежестта на проверките чрез използването на новите технологии;

16.  приветства значителното нарастване на въздушните връзки в ЕС през последните 10 години; изразява съжаление, че някои региони продължават да бъдат обслужвани в незадоволителна степен и че поради това потребителите от по-слабо свързаните градове, региони и държави са поставени в неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с градовете, регионите и държавите, които са свързани чрез основните центрове; счита, че в стратегията за въздухоплаването следва да се обърне специално внимание на не толкова добре свързаните региони и на по-малките летища, особено в най-отдалечените и по-слабо населените региони, както и че следва надлежно да се вземат предвид заключенията на Европейската сметна палата в тази област(1); изтъква необходимостта да се преразгледа Директивата относно летищните такси и настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на отрицателното въздействие на настоящите такси във въздухоплаването;

17.  призовава Комисията да извърши оценка по въпроса доколко са справедливи практиките, при които от потребителите се изискват значителни такси за багаж или за издаване на билети, ако такива не са били резервирани преди регистрирането на потребителите за полета или преди пристигането им на изхода за отвеждане към самолета;

18.  приветства амбицията на Комисията да засили регулаторната отговорност на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ); подчертава, че съображенията за сигурност и безопасност трябва да бъдат в основата на всички усилия за подобряване на показателите и на ефикасността на единния европейски пазар в областта на въздухоплаването, за да се гарантира доверието на потребителите и занапред, както и конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването в ЕС в световен мащаб; подчертава необходимостта от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, за да се гарантира култура на спазване на високи стандарти за сигурност и безопасност в целия сектор на въздухоплаването в ЕС;

19.  припомня, че потребителите винаги трябва да разполагат с достъпна процедура, за да внасят жалби до търговците и да искат обезщетения; счита, че тази процедура следва да бъде достъпна по начин, който не възпира потребителите да упражняват своите права, и следва да бъде ясно обозначена за потребителите; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с националните правоприлагащи органи, за да се гарантира, че търговците изпълняват посочените изисквания;

20.  макар да отчита потенциала на бързоразрастващото се използване на безпилотни летателни апарати, счита за приоритет сигурността и безопасността на пътниците и поради това настоятелно призовава Комисията да създаде подходяща рамка, за да гарантира безопасното използване на посочените апарати в рамките на ЕС;

21.  изисква от Комисията да предостави повече информация относно мерки, които планира да предприеме относно уебсайтовете за сравняване на цени в областта на пътуванията със самолет, които могат да вредят на потребителите, ако бъдат организирани по несправедлив начин, който осигурява преференциално третиране въз основа на търговски споразумения;

22.  изтъква необходимостта посредническите агенции, предлагащи пътувания със самолет, и въздушните превозвачи да популяризират европейския номер за спешни повиквания 112 на своите уебсайтове и върху своите електронни билети;

23.  подчертава значението на това да се поддържат високи стандарти и съгласуван подход на държавите членки в областите, свързани със сектора на въздухоплаването, като например туризъм, заетост, политика за защита на потребителите и на околната среда, включително по отношение на намаляването на шума и във връзка с качеството на въздуха.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

14.7.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Jiří Maštálka, Eva Paunova, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Richard Sulík, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Pascal Arimont, Kaja Kallas, Julia Reda, Ulrike Trebesius, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Gesine Meissner, Lieve Wierinck

(1)

„Финансираната от ЕС летищна инфраструктура не е постигнала добра икономическа ефективност“, Европейска сметна палата (21/2014).


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

7

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Marie-Christine Arnautu, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Karima Delli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Michael Gahler

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Dariusz Rosati

Правна информация