Процедура : 2015/2328(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0030/2017

Внесени текстове :

A8-0030/2017

Разисквания :

PV 02/03/2017 - 2
CRE 02/03/2017 - 2

Гласувания :

PV 02/03/2017 - 6.7
CRE 02/03/2017 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0062

ДОКЛАД     
PDF 767kWORD 80k
7.2.2017
PE 589.315v02-00 A8-0030/2017

относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО

(2015/2328(INI))

Комисия по култура и образование

Докладчик: Силвия Коста

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ - ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ - ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА

Регламентът за създаване на програма „Творческа Европа“(1) влезе в сила на 1 януари 2014 г. и програмата ще се прилага от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Програмата „Творческа Европа“ обединява отделните преди програми „МЕДИА“ и „Култура“ (2007—2013 г.) и „МЕДИА Мундус“ и обхваща културния, творческия и аудио-визуалния сектор(2).

Целта на доклада за изпълнение е да се оцени как програмата осъществява своите общи и конкретни цели(3), определени в регламента, както и начина, по който тя се прилага. Този доклад предшества междинният доклад, който следва да бъде представен от Комисията на Европейския парламент и Съвета до 31 декември 2017 г.

Програмата се състои от две отделни подпрограми „Култура“ и „МЕДИА“ и хоризонтално направление, включително нов финансов инструмент – механизмът за гарантиране. Подпрограма „МЕДИА“ включва серия от мерки за подпомагане(4), а подпрограма „Култура“ се състои от четири действия(5). Подпрограма „Култура“ се допълва от набор от специални действия, като например Европейските културни награди (за литература, съвременна архитектура, „Border Breakers“ за музика и културно наследство) и инициативи: Европейски столици на културата и Знак за европейско наследство.

Хоризонталното направление подкрепя създаването на механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството, насърчаването на транснационалното сътрудничество в тази област на политика и мрежа от информационни бюра по програмата „Творческа Европа“.

Следните държави участват в подпрограмите „Култура“ и „МЕДИА“, както и в хоризонтално направление, с изключение на механизма за гарантиране: Албания, Босна и Херцеговина, Бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия. Грузия, Молдова, Турция(6) и Украйна участват изцяло в подпрограма „Култура“, в хоризонталното направление, с изключение на механизма за гарантиране, като участват частично в подпрограмата „МЕДИА“. Това частично участие означава, че те имат достъп единствено до схемите за обучение, достъп до пазари, фестивали и привличане на публика. Понастоящем текат преговори с Израел.

Считано от 1 януари 2015 г. тази програма се управлява от две генерални дирекции (ГД „Образование и култура“ и ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“) и от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). ГД „Образование и култура“ отговаря за „Култура“, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ – за програма „МЕДИА“, но също така има водещата роля и за механизма за гарантиране. В рамките на EACEA две отделни звена се занимават с двете подпрограми. Създадена бе специална работна група с цел да се улесни сътрудничеството между двете генерални дирекции.

Общият бюджет за програмата „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г., попадащ в рамките на функция 3 от МФР, възлиза на 1.46 милиарда евро. Това се равнява на 0.14% от общия бюджет на пакета по МФР. От общия размер на финансовите средства, най-малко 31 % се заделят за „Култура“, най-малко 56 % – за „МЕДИА“ и най-много 13 % за хоризонталното направление.

Бюджетът на програмата „Творческа Европа“ се управлява от ГД „Образование и култура“ и EACEA. Финансирането се осъществява основно под формата на безвъзмездни средства и се предоставя чрез система от покани за представяне на предложения, управлявана от EACEA. Финансирането за някои мерки (например проучвания, организиране на награди и др.) се предоставя чрез обществени поръчки.

Споразумението за делегиране на Финансовия механизъм за гарантиране с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) беше подписано на 30 юни 2016 г. Механизмът ще предоставя гаранции за предоставящи кредити и гаранционни институции, за да ги насърчи да предоставят заеми на МСП, културни институции и сдружения в сектора. Поканата за финансовите институции бе публикуван на 18 юли 2016 г. от ЕИФ и ще остане открита до септември 2020 г. Заявленията от финансовите посредници са внесени и са в процес на надлежна проверка.  За периода 2014—2020 г. механизмът разполага с бюджет в размер на 121 милиона евро.

Информационни бюра „Творческа Европа“ има във всички държави, които са част от програмата „Творческа Европа“, със съфинансиране от държавите членки. Създадени са 39 информационни бюра в 38 държави — 29 в 28-те държави членки, тъй като има две отделни бюра за Белгия, 2 за ЕИП/ЕАСТ и 8 в трети държави. Задачата им е да предоставят безплатно информация, насоки за начина на достъп до възможностите за финансиране по програма „Творческа Европа“, както и организират дейности за изграждане на мрежи за улесняване на контактите между стопанските субекти в областта на културата.

При подготовката на настоящия доклад докладчикът основава заключенията си на проучвания(7), поръчани от тематичен отдел Б и вътрешна оценка на прилагането от Службата на ЕП за парламентарни изследвания(8). Докладчикът се срещна със заинтересовани страни, оператори в сферата на културата, бенефициери и потенциални бенефициери на програмата. Освен това докладчикът взе участие в културния форум в Брюксел и в повечето европейски филмови форуми на фестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, както и в мрежи и в срещи на бенефициерите, наред с други в Краков, Сан Себастиан и Рим. Национални срещи с бенефициерите и с неуспелите кандидати бяха проведени също в Италия и Франция. Докладчикът получи няколко становища от основните мрежи и европейски професионални асоциации, обхващащи всички сектори. Редовни срещи бяха организирани с всяка ГД и с EACEA.

Обосновка

„Творческа Европа“ е единствената пряка програма за секторите на творчеството, културата и аудио-визията и е затвърдила ролята си в това отношение — в приемственост с предходни програми и особено с традицията на обмен и диалог в общността на творците и културните институции на държавите членки.

„Творческа Европа“ пожъна успех при предвиждането на новите тенденции в съответните сектори, като създаде връзки между културата и творчеството и насърчи движението на талантливи млади творци и привличането на публика в екосистемата на цифровия единен пазар. Информационните бюра „Творческа Европа“ допринесоха за нейния успех; много широка и все по-интегрирана мрежа, предвид ограничения мащаб на програмата. „Творческа Европа“ е относително малка програма с широк обхват и високо равнище на амбиция.

Заинтересованите страни твърдят, че „Творческа Европа“ е структурирала начина им на работа в европейското измерение, както по отношение на сътрудничеството, така и в междусекторен план и казват, че няма връщане назад: програмата трябва да продължи и след 2020 г. Докладчикът ще предложи някои промени, които да могат да бъдат осъществени при средносрочния преглед.

Творческа Европа помага за създаването на критична маса чрез консолидирането на културния, творческия и аудио-визуалния сектор. Въпреки че разликите между аудиовизуалните сектори, от една страна, и асоциации, културни институции и културните и творческите индустрии, от друга, са значителни, бе установен интердисциплинарен диалог, засилен от общите предизвикателства на цифровата среда, необходимостта от по-големи управленски умения и умения за обучаване, връзки с по-широка, разнообразна и участваща аудитория, достъп до кредити и търсене на решения на предизвикателствата на глобализацията. Поради тези причини и въпреки някои трудности, докладчикът остава убеден относно избора на единна програма с подпрограми.

Икономическият подход на „Творческа Европа“, който оправдава нейното включване в стратегията „Европа 2020“ очерта целите и прие набор от критерии за оценка, които подобряват качеството на бизнес плановете, надеждността на мрежата, иновациите и въздействието върху нови и разширени публики, но пренебрегна артистичното качество и предложенията в сферата на културата и творчеството, без които изкуството има опасност да се превърне в чист маркетинг. Програмата рискува да поощрява тези, които следват предписания формат, вместо да се стремят към разкриването на истинско качество.

Макар и първоначално замислена като силно интегрирана, в действителност след разделянето на двете генерални дирекции програмата сега отразява разликите между двата сектора: аудиовизуалният с неговата по-голяма предприемчивост и културният, който е по-хибриден. Това се случи също и тъй като хоризонталното направление, което бе замислено като пространство на диалог между отделните дисциплини, вместо това бе използвано като инструмент за финансиране, главно за комуникация и популяризиране. В действителност необходимостта от достъп до нови пазари, разработване на нова публика, и предоставяне на обучения за развиване на цифрови и управленски умения, са общи за двете подпрограми и следва да бъдат включени в хоризонталното направление.

Първите финансови институции, участващи в механизма за гарантиране за секторите на културата и творчеството, които ще предоставят 120 млн. евро с очакван коефициент на умножение 5.7, ще бъдат обявени в края на 2016 г. Като изразява съжаление за закъснението, с което инструментът бе представен, докладчикът оценява положително решението за предоставяне на отворен списък.

Програмата с основание пое нова задача, като през 2015 г. предостави 1.6 милиона евро за социалното приобщаване на бежанци, като израз на междукултурния диалог, който е така необходим в нашето общество. Жалко е, че не бяха заделени допълнителни ресурси за това.

Някои решения за прекъсване на предишни програми, като например премахването на програмата „Посланици“, особеностите на „МЕДИА Мундус“ и оперативните безвъзмездни средства за мрежите в действителност ограничиха способността на програмата да реагира на новите международни социално-икономически сценарии и да укрепи транснационалните партньорства. Следователно е необходимо преосмисляне на положението.

Творческа Европа страда поради собствения си успех: съотношението между подадените и подкрепените заявления е изключително ниско, като процентът на успеваемост за „Култура“ е едва 15,83 % , а за „МЕДИА“ – 32 %(9), като се изключват схемите за автоматично подпомагане.

През първите години на програмата (2014—2015 г. и първата половина на 2016 г.), подпрограма „Култура“ е получила 13,67 % от молбите за сътрудничество, 39.66 % за мрежи, 11,27 % за платформи и 24.03 % за превод на литературни произведения. В поканата за представяне на предложения за проекти за интеграция на бежанците, са били подадени 274 молби, селектирани 12, което представлява процент на успеваемост от само 4%. 38 %(10).

Прагът за финансиране е изключително висок и много предложения биват изключени поради за малко недостигащо финансиране. Ето защо е необходимо значително увеличение в бюджета на програмата. Това обяснява широко разпространеното чувство на неудовлетвореност сред заинтересованите страни и тяхната демотивираност за повторно кандидатстване.

По-специално, заинтересованите страни се оплакват от неадекватността на поканата за представяне на предложения в сферата на сътрудничеството („Култура“), като твърдят, че тя е твърде всеобхватна, твърде обща и недостатъчно финансирана. Поради това се предлага тази покана да се раздели на отделни действия със специфични характеристики.

Управлението на програмите е аспектът, към който повечето заинтересовани страни отправят критиките си. Те изразиха голямото си разочарование от липсата на опростяване, прозрачност, комуникация, предвидимост и, по-специално, от критериите за оценка, скалата за оценяване и компетентността на оценителите в конкретната област, както и техните методи на работа, по-специално дистанционното оценяване.

Автоматичната точкова система в подпрограмата „МЕДИА“ е спорна и изглежда оказва отрицателно въздействие върху условията на равнопоставеност и води до изкривяване на пазара.

Новият приоритет за социално приобщаване следва да бъде включен за постоянно, като се обръща специално внимание на уязвимите лица и групите, изложени на риск от маргинализиране и радикализация.

Друга област, в която съществува необходимост от подобрение се отнася до ограничено то участие на трети страни, особено тези от Средиземноморието. Докладчикът подчертава, че е необходимо спешно да се включат страните от Европейското съседство на юг, където е необходимо да се положат значителни усилия за насърчаване на двустранните споразумения. Докладчикът насърчава незабавното започване на преговори с Тунис.

Програмата следва да насърчава културното многообразие на международно равнище в съответствие с Конвенцията на Юнеско от 2005 г. Следва да се обмисли публикуването на специална покана за културния и творческия и за аудио-визуалния сектор.

В светлината на неотдавнашното съобщение относно културната дипломация(11), програмата „Творческа Европа“ следва да бъде насърчавана все повече от персонала, който се занимава конкретно с политиката в областта на културата в делегациите на ЕС в трети държави, с цел насърчаване на европейската култура и творчество в света и насърчаване на изграждането на мир, междукултурен обмен и развитие на пазара.

Следва да се положат повече усилия за укрепване на планираните синергии между програмата „Творческа Европа“ и няколко многогодишни програми и свързаните с тях фондове, като например „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“, структурните фондове (по-специално за укрепване на икономическия и новаторски аспект на културните и творческите сектори за стратегията за интелигентна специализация, интелигентните градове и развитието на селските райони). Следва да се работи още и за повишаване на уменията в рамките на Европейските столици на културата, Знака за европейско наследство, Европейските награди и Културните маршрути на Съвета на Европа. Постиженията на програмата трябва да бъдат гарантирани и подобрени, като същевременно се запази структурата на програмата и се засили хоризонталното направление. В това отношение промените в средносрочен план следва да подготвят новата програма за периода след 2020 г.

(1)

Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО

(2)

Секторите на културата и творчеството включват, наред с другото, архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство

(3)

Съгласно общите разпоредби на регламента, общите цели са следните: опазване, развитие и насърчаване на европейското езиково и културно многообразие и популяризиране на европейското културно наследство; засилване на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството, и по-специално на тази на аудио-визуалния сектор, с цел насърчаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Конкретните цели са: подкрепа за капацитета на европейските сектори на културата и творчеството за транснационална и международна дейност, с оглед насърчаване на транснационалната мобилност на деятелите на културата и творчеството и засилване на финансовия капацитет на МСП и на микро-, малките и средните организации в секторите на културата и творчеството по устойчив начин и поощряване на развитието на политиката, новаторството, творчеството, привличането на публика, както и новите стопански и управленчески модели.

(4)

Обучение на професионалистите в аудио-визуалната област, разработване на отделни проекти и пакетно финансиране, разработване на европейски видео игри, телевизионни програми и аудио-визуални произведения, достъп до пазарите, схема за автоматично подпомагане на киното, филмови фестивали, кино мрежи, онлайн разпространение, привличане на публика

(5)

проекти за сътрудничество, европейски мрежи, европейски платформи, проекти за превод на литературни произведения

(6)

Турция нотифицира Комисията относно оттеглянето си от програмата, което понастоящем е предмет на преговори между ЕС и турското правителство и се очаква да влезе в сила от 1 януари 2017 г.

(7)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/573451/IPOL_STU(2016)573451_EN.pdf

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2016/573452/IPOL_STU(2016)573452_EN.pdf

(8)

http://www.eprs.sso.ep.parl.union.eu/lis/lisrep/13-EPRS-publications/2016/EPRS_IDAN_581413_The_Creative_Europe_programme.pdf

(9)

Делът на селектираните проекти при откритите покани за представяне на предложения по програмата „Творческа Европа „— „МЕДИА“ е около 32 % (± 8800 предложения и 2800 избрани проекта). Подновяванията на Рамковото партньорство и схемите за автоматично подпомагане се изключват, тъй като работят при различни правила за подбор.

(10)

Данни, предоставени от Европейската комисия, ГД „Образование и култура“.

(11)

JOIN(2016)29 окончателен, „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“;


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО

(2015/2328(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014–2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(1),

–  като взе предвид членове 167 и 173 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2016 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международни културни връзки“ (JOIN(2016)0029),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2012 г., озаглавено „Утвърждаване на културния и творческия сектор като източник на растеж и работни места“ (COM(2012)0537),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 април 2010 г., озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ (COM(2010)0183),

–   като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2015 г. относно взаимодействието на културата и творчеството с други сектори с цел да се стимулират иновациите, икономическата устойчивост и социалното приобщаване,

–   като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа(3);

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за популяризирането на основните ценности на ЕС(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно европейското кино в цифровата ера(5),

–  като взе предвид проучването „Европейски столици на културата: стратегия за успех и дългосрочни ефекти“, проведено от Тематичен отдел Б: структурни политики и политика на сближаване през 2013 г. по искане на комисията по култура и образование,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно утвърждаването на културния и творческия сектор в Европа като източник на растеж и работни места(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност(7) на ЕС,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. на тема „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“(8),

–  като взе предвид Работния план на ЕС за културата за периода 2015—2018 г.,

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество между Парламента, Съвета и Комисията от 13 април 2016 , и по-специално членове 20 – 24 от него относно последващата оценка на действащото законодателство;

–  като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) и Приложение 3 от Приложение XVII към Правилника за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по бюджети (A8-0030/2017),

A.  като има предвид, че в програма „Творческа Европа“ са заложени целите за опазване и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие и за популяризиране на европейско културно наследство от една страна, и за засилване на конкурентоспособността на европейския сектор на културата и на творчеството – от друга;

Б.  като има предвид, че културата е ключов фактор в насърчаването на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че „Творческа Европа“, и по-специално нейната подпрограма „Култура“, има сериозен недостиг на финансиране и поради това изпитва трудности да отговори на високите очаквания;

Г.  като има предвид, че съгласно член 3 и член 4 от Регламента насърчаването на европейското езиково и културно многообразие и популяризирането на европейското културно наследство и по конкретно - насърчаване на транснационалното разпространение на културните и творческите произведения, представляват едни от основните цели на програмата;

Д.  като има предвид, че съгласно член 12 от Регламента сред приоритетите на подпрограма „Култура" са тези, свързани с насърчаването на транснационалното разпространение и мобилността, а именно - подкрепа за разпространението на европейската литература с оглед осигуряване на възможно най-широк достъп;

Е.  като има предвид, че структурата на единна програма носи предимства, които водят до това да се достигне критична маса, и има потенциала да популяризира области все още се подценява и са изправени пред едни и същи предизвикателства по отношение на фрагментацията, глобализацията, липсата на данни и трудностите при достъпа до кредитиране;

Ж.  като има предвид, че структурата на програмата, съставена от две подпрограми, съхраняването на особеностите и на идентичността и на двете, както и добавянето на междусекторно направление, е актив, който ще осигури по-добро разбиране за сътрудничеството и развитията в културната сфера, осъществявайки връзки с трети страни;

З.  като има предвид, че междусекторното направление само частично е разработило своята стратегическа цел да насърчава транснационалното и междусекторното културно сътрудничество;

И.  като има предвид, че програма „Творческа Европа“ дава възможност за сътрудничество и съвместни действия с държави, които не участват в програмата, и с международни организации, работещи в секторите на културата и творчеството, като ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въз основа на съвместен принос за постигането на целите на програмата;

Й.  като има предвид, че системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от регламента, включително показателите за общите цели на програмата, показателите, свързани съответно с подпрограми „МЕДИА“ и „Култура“, както и специфичните показатели относно инструмента на Механизма за гарантиране, досега не е определена, нито е пусната в действие;

К.  като има предвид, че настоящата система за оценка е доказано неподходяща за характера и специфичното естество на програмата и поради това следва да бъде подобрена;

Л.  като има предвид, че конкретните действия, като например инициативата Европейски столици на културата, наградите и Знакът за европейско наследство разкриха потенциала за устойчиво местно икономическо развитие и културен туризъм, и следователно следва да бъдат засилени и да се насърчават по по-проактивен начин;

М.  като има предвид, че през 2016 г. бе отправен конкретен призив за включване на бежанците в европейското общество в рамките на междусекторното направление, с цел насърчаване и подпомагане на творчеството и междукултурния диалог;

Н.  като има предвид, че областта на финансиране „Проекти за сътрудничество“ в рамките на подпрограма „КУЛТУРА“ изразходва около 70% от бюджета на тази подпрограма, радва се на широка популярност сред културните деятели и в трансгранично отношение е насочена към общи подходи, както и че отворената формулировка допуска непредвидими, високоиновативни и творчески проекти, които са изрично желани;

О.  като има предвид, че, въпреки че в регламента се предвижда създаването на двустранни споразумения с трети страни с оглед на тяхното участие в програмата или в части от нея, до момента само няколко държави са приключили процедурата;

П.  като има предвид, че благодарение на действията на Парламента културата, културните и творческите индустрии (КТИ) и аудиовизуалният сектор са включени, макар и по неправилен начин, в многогодишните програми „Еразъм +“, „Хоризонт 2020“ и COSME, структурните фондове и приоритетите на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

Р.  като има предвид, че съществува силно взаимодействие между неформалното учене и сектора на творчеството и на медиите, понеже много организации в сферата на изкуството, медиите и културата предоставят възможности за неформално образование;

С.  като има предвид, че делът на успешните кандидати е 15% в подпрограмата „Култура“ и 44% в подпрограмата „МЕДИА“, но дори по-малък (32%) в „МЕДИА“, ако автоматичните схеми са изключени;

Т.  като има предвид, че подпрограмата „МЕДИА“ е регистрирала до момента общо 13 000 заявления и е отпуснала финансиране за над 5 500 проекта;

У.  като има предвид, че автоматичната система от точки в подпрограмата „МЕДИА“, която има за цел да гарантира равнопоставени условия на конкуренция между държавите членки, води до изкривяване на пазара и силно ощетява държавите с голям капацитет на аудиовизуална продукция;

Ф.  като има предвид, че видовете безвъзмездна помощ отпусната за проекти на сътрудничество в рамките на подпрограма „Култура“ на „Творческа Европа“ не отговарят на нуждите на мрежите, които разчитат на оперативна структура и дейности, както в предишната програма „Култура“ за 2007–2013 г.;

Х.  като има предвид, че административното управление (процеси на прилагане, оценка и докладване) е критикувано от заинтересованите страни като все още твърде обременяващо; следователно подчертава необходимостта от опростяване на процедурата за подаване на заявления с цел улесняване на достъпа до програмата и за насърчаване на участието сред потенциалните бенефициери;

Ц.  като има предвид, че информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED) имат ключова роля като посредник между Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и заявителите, и като има предвид, че те следва да бъдат по-добре информирани за текущия процес на вземане на решения и да участват активно в предоставянето на информация за проектите и разпространението на резултатите от тях;

Ч.  като има предвид, че операторите изразяват съжаление относно голямата административна тежест в процеса на подаване на заявления, който включва подробни насоки и голям брой документи с понякога противоречива информация;

Ш.  като има предвид, че регистрирането на дружества в рамките на Системата на Европейската комисия за автентификация (ECAS) е докладвано като проблематично; като има предвид обаче, че електронният формуляр за кандидатстване се посреща много положително;

1.  настоятелно призовава държавите членки да увеличат бюджета на програмата „Творческа Европа“, за да го приведат в съответствие с очакванията на европейските граждани и с амбициозните цели на всяка подпрограма, като по този начин признаят, че стойностите на културната продукция не могат да се измерват единствено от гледна точка на икономически данни и дадат възможност за повече ефективност и по-добри резултати;

2.  приветства поредицата от мерки за рационализиране по отношение на управлението на програми, които се прилагат от 2014 г.;

3.  изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансови възможности продължава да бъде една от основните пречки за потенциалните кандидати, заедно с административните и регулаторните пречки; насърчава Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и националните бюра на „Творческа Европа“ да се опитат да преодолеят непропорционално слабото участие на микрооператори в сферата на културата сред финансираните организации и определени сектори в подпрограмата „Култура“;

4.  отправя искане към Комисията да увеличи съгласуваността на програмата с всички съответни политики на ЕС и с другите източници на финансиране;

5.  призовава Комисията да гарантира добра координация между генералните дирекции, отговарящи за „Творческа Европа“, както и с Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), които отговарят за различните етапи от прилагането на „Творческа Европа“, като припомня, че ролята на CED и EACEA е ключова, понеже включва преки връзки не само с бенефициерите, но и с целия сектор на култура и творчество;

6.  призовава Комисията да работи възможно най-тясно с ЮНЕСКО, Съвета на Европа и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) с цел разработване на по-стабилна основа за съвместен принос в постигането на целите на програмата и оценката на въздействието, особено в международното измерение и зачитането на специфичните човешки и икономически ценности на културата и творчеството;

7.  призовава Комисията да запази сегашната структура на програмата „Творческа Европа“, като в същото време разгледа и дефинира по-добре спецификите на двете отделни подпрограми, да укрепи потенциала на междусекторното направление и да провери дали Гаранционният фонд е ефективен при прилагането си;

8.  изисква от Комисията да постигне по-добър баланс в двете подпрограми и в насоките за оценителите, между художествения и творческия елемент и управленските и новаторски аспекти, особено в случая на КТИ;

9.  призовава Комисията да използва системата от показатели за изпълнението, предвидена в член 18 от правната основа за „Творческа Европа“, при което да наблегне върху артистичния и творчески компонент от програмата, който твърде често бива пренебрегван в полза на чисто икономически съображения, като например управленски капацитет или привличане на публика в количествено измерение;

10.  настоятелно призовава Комисията да определи повече от съществуващите шест области на експертен опит за оценителите, за да се справят по-ефективно със специфични области;

11.  настоятелно призовава Комисията и EACEA да подобрят процедурата по оценка чрез увеличаване на броя на оценители в първата фаза, както и да предвидят de visu решение от страна на колегията за подбор на кандидати измежду тези, одобрени на втория етап; подчертава, че отхвърлянето на проекти трябва да се извършва по изключително прозрачен начин и да бъде много добре мотивирано, за да не се излага на риск приемането на програмата поради нелогични обосновки;

12.  призовава Комисията да предостави възможности за обучение и изграждане на капацитет за културните оператори, които желаят да подобрят своите умения във връзка с процедурите за подаване на заявления, общо управление на проекти и изпълнение на проекти;

13.  изисква от Комисията и EACEA да подпомагат по-пълноценно културните оператори в намирането на партньори за проектите за сътрудничество посредством мерки, включително, но и не само, специални раздели за съпоставяне в рамките на най-важните европейски културни събития, подобряване на съществуващите инструменти и бази данни за търсене и организиране на възможности за изграждане на мрежи по обявени по-рано теми;

14.  изисква от Комисията и EACEA да предприемат мерки за подобряване на прозрачността на процедурата по оспорване на отхвърлени заявления, с което да се намали цялостното разочарование сред кандидатите и да се увеличи доверието в програмата в дългосрочен план;

15.  настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително процедурите за кандидатстване и докладване чрез ограничаване и опростяване на насоките и други документи, смекчаване на правилата за изработените часове и изготвяне на образец за споразумение за сътрудничество;

16.  призовава Комисията да използва всички налични инструменти за дори още по-добро популяризиране и разпространяване на резултатите от изпълнените проекти, както и информация за европейската добавена стойност на всички изпълнявани в рамките на програмата действия;

17.  настоятелно призовава Комисията да избягва промени или добавяне на нови приоритети и правила, без да е предоставила на информационните бюра по програмата и на заинтересованите страни необходимото време за да подготовка за следващите покани;

18.  настоятелно призовава Комисията да опрости допълнително финансовите аспекти, също чрез разширяване на обхвата на инструмента за еднократни суми и насърчаване на по-голямото използване на възстановяването с фиксирана ставка, както и да използва критерии, които не възпрепятстват достъпа на малките проекти до финансиране, и да се увери, че окончателното плащане на безвъзмездна помощ се извършва във възможно най-подходящия момент, което следва да бъде критерий за отлични постижения на работата на EACEA както за подпрограма „Култура“, така и за подпрограма „МЕДИА“;

19.  отбелязва, че има значителни национални разлики в нивата на заплатите за персонала, участващ в проекти за сътрудничество, което на свой ред води до значителни различия от гледна точка на правомощията за съфинансиране между партньорите от различни държави членки; ето защо призовава Комисията да обмисли възможна алтернатива на оценката на работата на персонала в рамките на проектите за сътрудничество въз основа и на други показатели, освен длъжностната категория;

20.  настоятелно призовава Комисията да продължава, заедно с Евростат, да установява конкретни критерии, съответстващи на специфичния характер на секторите (създаване, културна и художествена стойност, иновации, растеж, социално приобщаване, изграждане на общности, интернационализация, подобряване на предприемачеството, способност за създаване на положителни ефекти и допирни точки и др.), както и да направи оценка на евентуалното включване на Съвместния изследователски център в този процес; в това отношение подчертава значението на изграждането на висококачествени източници на знания относно секторите, както и статистически изследвания, и достъп до сравними източници на данни в областта, с което да се дава възможност за ефективно наблюдение и анализ на въздействието върху културата, икономиката и обществото на политиките в сектора на културата и на творчеството;

„МЕДИА“

21.  приветства текущата работа на Комисията и EACEA за изменение на автоматичната точкова система, за да се дава възможност за действително равнопоставени условия на конкуренция, като се вземат под внимание по балансиран начин всички посочени в програмата „Творческа Европа“ критерии (транснационален характер, развитие на транснационалното сътрудничество, икономии от мащаба, критична маса, ефект на лоста), както и производственият капацитет и съществуващите национални схеми за подпомагане на аудио-визуалния сектор;

22.  признава, че програмата „МЕДИА“ се оказва дълбоко вкоренена в диверсифицирания аудио-визуален сектор и ефективно подкрепя културното многообразие и индустриалната политика;

23.  насърчава по-нататъшното развитие на дейностите по въвеждане на субтитри и дублаж с цел подпомагане на разпространението на аудио-визуални продукти в ЕС и извън него;

24.  препоръчва европейското аудио-визуално наследство да бъде защитено и да бъде предоставяно на разположение за научни изследвания, ангажиране на аудиторията и икономическо оползотворяване, благодарение на цифровизацията на филмите и аудио-визуалните архиви;

25.  подчертава, че в международната и все по-конкурентна филмова среда в европейския аудио-визуален сектор продължава да съществува нуждата от поддържане на мерки за подкрепа с цел опазване на неговото многообразие и независимост; подчертава, че е необходима пряка подкрепа за европейската аудио-визуална продукция, най-вече на етапа на развитие на проектите, и че тази подкрепа следва да се осъществява чрез разширяване на обхвата на обучението, така че той да обхваща повече действия и да води до засилване на конкурентоспособността на сектора;

26.  препоръчва да се засилят действията, насочени към съседни държави по линия на програмата, с цел да се улесни популяризирането на европейските произведения в тези държави и на съвместните творчески проекти;

27.  признава, че въпреки подкрепата, предоставяна за онлайн разпространението, европейските онлайн платформи все още не са конкурентоспособни на международно равнище и че европейското съдържание на съществуващите платформи е трудно за откриване и намиране, както че и е трудно достъпно;

28.  приветства разделянето на привличането на публика между кинематографична грамотност, с акцент върху филмовото образование в училищата, и инициативи за привличане на публика;

29.  подчертава, че е необходимо Комисията да предложи базиран на данни проект за ангажиране на европейската публика, чиято цел би била разкриването и укрепването на капацитета на аудио-визуалния и филмовия сектор за събиране, анализиране и предвиждане на данни, свързани с поведението на публиката, с оглед на увеличаване на търсенето на европейски ненационални филми;

30.  подчертава, че продължава бъде налице подкрепа за независими телевизионни продуценти на серийни филми, които целят конкурентоспособност на световно равнище, така че да се отговори по-специално на понастоящем голямото международно търсене на висококачествени серийни филми с чисто европейско съдържание, макар че досега най-добрите резултати се постигат в областите на документалните филми и филмите за деца;

31.  призовава Комисията да продължава да подпомага своите кинематографични мрежи, като например Europa Cinemas, които популяризират европейските филми по целия свят, като предоставя финансова и оперативна помощ на кината, които прожектират значителен брой европейски филми, и подчертава ключовата роля на повишаването на осведомеността на публиката в киносалони и поддържането на социалния елемент на кинематографското преживяване;

32.  изисква от Комисията да промени системата за бонуси за едновременно пускане в кината и в платформите за видео по заявка;

33.  препоръчва на оценителите да бъде осигуряван набор от инструменти, като се вземат предвид особеностите на схемите за подпомагане на всяка държава, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция в рамките на програмата „МЕДИА“;

34.  изисква от Комисията да повиши максималния праг на финансиране за европейските проекти за видеоигри, за да вземат предвид големите им и растящи производствени разходи; подчертава също така необходимостта от преразглеждане на критерия за допустимост, свързан с изключително повествователния характер на дадена видеоигра, за да бъде разширен обхватът, така че той да включва проекти с потенциал за транснационално разпространение (спортни игри, „sandbox“ игри и др.), и да включи „gameplay“ в критериите за оценка на проектите, с цел да се отрази основният характер на този аспект в успеха на дадена продукция;

Подпрограма „Култура“

35.  изисква от Комисията да балансира тежестта на икономическото измерение с присъщата стойност на културата и изкуствата сами по себе си, както и да обърне по-голямо внимание на хората на изкуството и творците;

36.  препоръчва европейските проекти за сътрудничество да вземат предвид иновациите, мобилността и разширените копродукции;

37.  призовава Комисията да въведе евентуални мерки за ограничаване на несъответствието между броя бенефициентите и броя на заявителите, включително, наред с другото, увеличаване на бюджета за подпрограма „Култура“, по-адекватно представяне на всички културни и творчески сектори и по-голяма подкрепа за по-дребномащабни проекти;

38.   подчертава значението на превода за насърчаването на езиковото многообразие и наследство и препоръчва проектите за превод на литературни творби да включват популяризиране на книгите и на четенето на книги, както и подпомагане на участието в панаири на книгата, включително като се обмисли създаването на ежегоден Европейски панаир на книгата в книгата с цел увеличаване на разпространението на книги, насърчаване на европейски литературен обмен и осигуряване на представянето на различни национални литератури, както и достъп до грамотност за всички, включително за хората с увреждания;

39.  приветства създаването на „звена“ (проекти на европейски платформи), така че на хората на изкуството и на творците да бъде давана подкрепа и възможност за обмен и сътрудничество;

40.  настоява, че стабилните и представителни във висша степен европейски културни мрежи са от основно значение за видимостта на културата и художествените дейности в Европа и с трети държави, понеже често те са първите, които установяват сътрудничество с нови области, сектори или държави; счита, че те са координатори на действия и популяризатори на културата и творчеството за цели артистични сфери и че тази тяхна роля следва да бъде поощрявана чрез предоставянето на оперативни безвъзмездни средства; счита, че за тази цел следва от по-рано бъдат установени ясни и прозрачни критерии на подбор;

41.  призовава Комисията и EACEA да предоставят на подпрограма „Култура“ възможности за външни представяния и структурирани срещи с операторите от сектора;

42.  препоръчва повторното въвеждане на Европейската филмова награда и разпределяне на подходящо финансиране;

43.  подчертава успеха и значимостта на схемата „Европейски столици на културата“ (ЕСК), основана на динамиката на градовете и регионите, участващи в процеса чрез изготвяне на марката, и все още твърде скромния финансов принос на ЕС, който представлява истински актив за бъдещо финансиране и действия, през цялата година;

44.  приветства разширяването на схемата „Европейска столица на културата“ към държавите кандидатки и държавите от ЕАСТ в периода след 2020 г. и препоръчва по-добро разпространяване на този опит в рамките на ЕС и извън него;

45.  препоръчва да се осигури по-голяма видимост на Знака за европейско наследство и подчертава значението на материалните и нематериалните обекти по отношение на европейската идентичност и популяризирането на общото чувство на принадлежност към Европа, изграждането на ЕС и придобиването на знания за разностранното културно наследство за изграждането на едно по-добро бъдеще;

46.  препоръчва да бъдат предприети действия за координация и подходяща подкрепа на инициативите в рамките на Европейската година на културното наследство през 2018 г. и програма „Творческа Европа“, като се започне с подготвителната година 2017 г., макар и чрез специален бюджетен ред, а не чрез използване на ресурси, разпределени за подпрограма „Култура“, както е предложено от Комисията;

47.  призовава Комисията да обмисли начини за улесняване на достъпа на бежанци с таланти в областта на изкуството до програмата „Творческа Европа“;

Междусекторно измерение

48.  настоятелно призовава Комисията да разработи и използва изцяло потенциала на направлението, за да постигне своите цели, заложени в регламента, по-специално насърчаването на транснационално и междусекторно сътрудничество;

49.  препоръчва въвеждането на три нови мерки за подкрепа по направление: програма „Творческа Европа Мундус“ за транснационално сътрудничество, б) социално приобщаване и в) новаторски съвместни и междусекторни проекти;

50.  призовава Комисията да се стреми към постигане на географски и отраслов баланс в механизма за гарантиране, да гарантира равен достъп за малките организации и за инициативи и проекти на най-близкото до гражданите равнище от всички държави членки, да прави оценка на неговото въздействие, по-специално за малките предприятия в областта на културата, за културните медиатори и лицата, осъществяващи дейност в културните мрежи, и да разглежда възможностите за разработване на полезни взаимодействия с ЕФСИ и с други програми, по-специално по линия на COSME, така че да се гарантира, че механизмът за гарантиране се използва по най-ефективния начин и така се оказва подкрепа за сектора на културата и творчеството;

51.  очаква с интерес първоначалните резултати от прилагането на механизма за финансови гаранции, чието начало беше поставено през 2016 г.; изразява очакване, че като улеснява достъпа на МСП и микропредприятия до заеми, този нов пазарен инструмент ще спомогне за разширяването на проектите в областта на творчеството и културата – сектори, които осигуряват 4,4% от БВП на ЕС и в които е наета 3,8% от работната сила в Съюза, така че те да оползотворяват изцяло своя потенциал като обещаващ източник на растеж и работни места и като движеща сила на конкурентоспособността, културното многообразие и трансграничното сътрудничество; изразява обаче дълбоко съжаление във връзка с факта, че механизмът ще функционира само в държавите, където вече действа подобен инструмент;

52.  приветства действията, предприети от Комисията и EACEA за предоставяне на обучение и уеднаквяване на уменията във всички информационни бюра по програмата и препоръчва тези усилия да бъдат преследвани;

53.   призовава Комисията и EACEA да подобрят комуникацията и обмена на информация с CED относно текущите процеси на вземане на решения, включително относно финансовите инструменти и новите междусекторни инициативи; препоръчва на Комисията, с цел да се подобри изпълнението на програмата, да отчита опита на CED нагоре и надолу по веригата на процедурата за подбор и да предоставя на разположение в интернет инструментите и документацията, разработени от CED, като образец за добри практики; подчертава нуждата от по-добро сътрудничество между информационните бюра по програмата „Творческа Европа“ (CED), така че да се превърнат в по-ефективни инструменти за даване на експертни съвети на заявителите от техните държави; изтъква, че поверителният обмен на доклади за оценка, дори на докладите, съдържащи отрицателни оценки, може да спомага за подобряването на техния капацитет, и призовава Комисията да повиши прозрачността на оценките и на процедурите за подбор;

Препоръки за бъдещите поколения на програмата

54.  препоръчва програмата „Творческа Европа“ да бъде продължена, преразглеждана и подобрявана през периода 2021—2028 г. като програма, която включва всички културни и творчески сектори, с акцент върху висококачествени проекти, със същата стойност и приоритети, с две подпрограми и междусекторно направление, включително обучение, култивиране на публика, достъп до пазара, социално приобщаване, сътрудничество, междусекторни и пресечна проекти и партньорско обучение, както и комуникация, учебна дейност и подкрепа, специално пригодени за секторите на културата и творчеството, гаранционен механизъм, както и подкрепата за CED;

55.  приветства, с оглед на значителния приток на мигранти и бежанци в ЕС през последните години, нарастващото междукултурно измерение на програмата, което, надяваме се, от началото на 2017 г. ще доведе до появата на повече проекти, които засилват културното многообразие и диалога между културите и насърчават многоезичието; подчертава, че следва да се оказва подкрепа за постигането на посочените цели като постоянен елемент на програмата, като се има предвид, че културната интеграция вероятно ще продължи да бъде предизвикателство за множество държави членки в продължение на дълги години.

56.  препоръчва правното основание на следващата програма да включва изрично насърчаването на културното и художественото качество и същинската стойност на културата в целите на програмата и подпрограмите и сред критериите за подбор и оценка;

57.  призовава Комисията, при преразглеждането на подпрограма „МЕДИА“, да провери дали ефикасността на финансирането може да бъде повишена чрез включването на по-малки линии на финансиране в рамките на стълбовете на програмата – продукции, фестивали, киносалони и разпространение;

58.  настоятелно призовава Комисията да възприеме проактивен подход за приемане на нови държави към програмата, със специален статут за южните и източните държави, обхванати от европейската политика за съседство;

59.  отбелязва, че европейските филмови копродукции са от водещо значение за осигуряване на необходимата конкурентоспособност на нашите продукти и за даване на отговор на предизвикателствата на пазара, и препоръчва те да бъдат развивани с пропорционални начини и ресурси, в сътрудничество с водещите европейски институции в сектора, като например Eurimages;

60.  призовава Комисията да провери дали поради множествения характер на културните индустрии би било целесъобразно създаването на Европейска обсерватория за култура и творчество, съпоставима с Европейската аудиовизуална обсерватория, със стандарти, сравними с тези на Европейската аудио-визуална обсерватория, и ако да, да разработи критерии, съответстващи на специфичното естество на секторите;

61.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.

(2)

ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2015)0293.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2016)0005.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2015)0108

(6)

OВ C 93, 12.2.2016 г., стр. 95.

(7)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 133.

(8)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 142;


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (8.12.2016)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО

(2015/2328(INI))

Докладчик по становище: Клеър Муди

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество между Парламента, Съвета на ЕС и Комисията от 13 април 2016 , и по-специално членове 20 – 24 от него относно последващата оценка на действащото законодателство;

1.  приветства поредицата от мерки за рационализиране по отношение на управлението на програми, които се прилагат от 2014 г.;

2.  изразява съжаление относно факта, че недостигът на финансови възможности продължава да бъде една от основните пречки за потенциалните кандидати, заедно с административните и регулаторните пречки; насърчава Комисията, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) и националните бюра на „Творческа Европа“ да се опитат да преодолеят непропорционално слабото участие на микрооператори в сферата на културата сред финансираните организации и определени сектори в подпрограмата „Култура“;

3.  очаква с интерес първоначалните резултати от прилагането на механизма за финансови гаранции, чието начало беше поставено през 2016 г.; изразява очакване, че като улеснява достъпа на МСП и микропредприятия до заеми, този нов пазарен инструмент ще спомогне за разширяването на проектите в областта на творчеството и културата – сектори, които осигуряват 4,4% от БВП на ЕС и в които е наета 3,8% от работната сила в Съюза, така че те да оползотворят изцяло своя потенциал като обещаващ източник на растеж и работни места и като движеща сила на конкурентоспособността, културното многообразие и трансграничното сътрудничество; изразява обаче дълбоко съжаление във връзка с факта, че механизмът ще функционира само в държавите, където вече действа подобен инструмент;

4.  отбелязва, че степента на изпълнение, която постоянно беше на равнище от 100% или близо до тази стойност за 2014 г. и 2015 г., доказва, че програмата продължава да бъде целесъобразна; с оглед на посочените отлични резултати счита, че е налице безспорен аргумент за поддържане на стабилно равнище на финансирането или дори за неговото увеличаване в бъдещи години, като се има предвид бюджетният профил на механизма, при който изплащането на средства е съсредоточено в края на програмите;

5.  приветства, с оглед на значителния приток на мигранти и бежанци в ЕС през последните години, нарастващото междукултурно измерение на програмата, което, надяваме се, от началото на 2017 г. ще доведе до появата на повече проекти, които укрепват културното многообразие и диалога между културите и насърчават многоезичието; подчертава, че следва да се оказва подкрепа за постигането на посочените цели като постоянен елемент на програмата, като се има предвид, че културната интеграция вероятно ще продължи да бъде предизвикателство за редица държави в ЕС в продължение на дълги години.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.12.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Richard Ashworth, Xabier Benito Ziluaga, Jean-Paul Denanot, Gérard Deprez, Bill Etheridge, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Zbigniew Kuźmiuk, Ivana Maletić, Vladimír Maňka, Clare Moody, Andrey Novakov, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Monika Vana, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bill Etheridge, Nils Torvalds, Derek Vaughan

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Edouard Ferrand, Valentinas Mazuronis, Claudia Schmidt


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Luigi Morgano, Momchil Nekov, John Procter, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Sylvie Guillaume, Marc Joulaud, Emma McClarkin


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

24

+

ALDE:

Mircea Diaconu, María Teresa Giménez Barbat, Yana Toom

GUE/NGL:

Nikolaos Chountis, Curzio Maltese

PPE:

Andrea Bocskor, Marc Joulaud, Svetoslav Hristov Malinov, Michaela Šojdrová, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver

S&D:

Silvia Costa, Giorgos Grammatikakis, Sylvie Guillaume, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Luigi Morgano, Momchil Nekov, Julie Ward

Verts/ALE:

Jill Evans, Helga Trüpel

0

-

4

0

ECR:

Andrew Lewer, Emma McClarkin, John Procter

ENF:

Dominique Bilde

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация