Процедура : 2016/2228(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0032/2017

Внесени текстове :

A8-0032/2017

Разисквания :

PV 15/03/2017 - 17
CRE 15/03/2017 - 17

Гласувания :

PV 16/03/2017 - 6.8
CRE 16/03/2017 - 6.8

Приети текстове :

P8_TA(2017)0093

ДОКЛАД     
PDF 829kWORD 96k
8.2.2017
PE 589.323v02-00 A8-0032/2017

относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика

(2016/2228(INI))

Комисия по външни работи

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчици: Урмас Пает, Сирпа Пиетикяйнен

(Съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика

(2016/2228(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), сключена на 10 декември 1982 г. и в сила от 16 ноември 1994 г., Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Декларацията на ООН за правата на коренното население от 13 септември 2007 г.(1),

–  като взе предвид споразумението, прието в Париж на двадесет и първата конференция на страните по РКOОНИК от 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение), и гласуването в Европейския парламент на 4 октомври 2016 г. по ратификацията на Споразумението,

–  като взе предвид Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Конвенцията от Орхус и Конвенцията за биологичното разнообразие,

–  като взе предвид срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: Програма до 2030 г. за устойчиво развитие“(2),

–  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

–  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ и Декларацията за правата на коренното население,

–  като взе предвид Декларацията от Илулисат, обявена на 28 май 2008 г. от пет крайбрежни държави от Северния ледовит океан на Конференцията за Северния ледовит океан в Илулисат, Гренландия,

–  като взе предвид Декларацията на живеещите в близост до полюса инуити относно принципите за развитие на ресурсите в Инуит Нунаат (земята на инуитите)(3),

  като взе предвид Декларация № 61/295 за правата на коренното население, приета от Общото събрание на ООН на 13 декември 2007 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по въпроси, свързани с Арктическия регион, и по-специално тези от 20 юни 2016 г., 12 май 2014 г., 8 декември 2009 г. и 8 декември 2008 г.,

  като взе предвид глобалната стратегия на ЕС в областта на външните работи и политиката на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г. относно „Обща визия, общи действия: по-силна Европа“, както и „Доклад за ОВППС – Нашите приоритети през 2016 г.“, одобрен от Съвета на 17 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП) от 27 април 2016 г. „Интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика“(4), съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител от 26 юни 2012 г.(5) „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион“ и съобщението на Комисията от 20 ноември 2008 г. „Европейския съюз и арктическият регион“,

–  като взе предвид националните стратегии за Арктика на арктическите държави и по-специално тези на Кралство Дания (2011 г.), Швеция (2011 г.) и Финландия (2013 г.), както и стратегиите на други държави – членки на ЕС, и други държави от ЕИП,

  като взе предвид Решение 2014/137/EC на Съвета от 14 март 2014 година за отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна,

–  като взе предвид Декларацията за създаването на Арктическия съвет (АС) и настоящата програма на АС за периода 2015 – 2017 г. по време на председателството на САЩ,

  като взе предвид декларацията по повод на 20-та годишнина на евро-арктическото сътрудничество в Баренцово море, приета в Киркенес, Норвегия на 3 – 4 юни 2013 г.,

–  като взе предвид изявленията на Конференцията на парламентаристите от Арктическия регион (CPAR) и на парламентарната конференция за Баренцово море (BPC), и по-специално изявлението, прието на 12-ата конференция на CPAR в Улан Уде, Русия, на 14 – 16 юни 2016 г.,

  като взе предвид съвместното изявление на третата среща на министрите за обновеното Северно измерение, проведена в Брюксел на 18 февруари 2013 г.,

  като взе предвид изявленията, приети на парламентарния форум на Северното измерение в Рейкявик, Исландия през май 2015 г., в Архангелск, Русия през ноември 2013 г., в Тромсьо, Норвегия през февруари 2011 г. и в Брюксел през септември 2009 г.,

–  като взе предвид Международния кодекс за кораби, извършващи дейност в полярни води, приет от Международната морска организация (ММО),

  като взе предвид Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL),

  като взе предвид Конвенцията за разлив на нефт, фонда за разлив на нефт и Допълнителния фонд,

–  като взе предвид резолюциите си от 21 ноември 2013 г. относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана (въз основа на Годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност)(6), от 12 септември 2013 г. относно морското измерение на общата политика за сигурност и отбрана(7), от 22 ноември 2012 г. относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия(8) и от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност(9),

–  като взе предвид своите предишни резолюции относно Арктика и по-специално резолюциите от 12 март 2014 г. относно стратегията на ЕС за Арктика(10), от 20 януари 2011 г. относно устойчивата политика на ЕС за Далечния север(11) и от 9 октомври 2008 г. относно управлението на Арктика(12),

–  като взе предвид резолюциите си от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие(13) и от 12 май 2016 г. относно последващите действия във връзка с Програмата до 2030 г. и нейния преглед и целите за устойчиво развитие(14),

–  като взе предвид съответните препоръки на Делегацията за връзки с Швейцария и Норвегия в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Исландия и в Съвместния парламентарен комитет на Европейското икономическо пространство (Делегацията SINEAA),

  като взе предвид Космическата стратегия за Европа (COM(2016)0705), публикувана от Комисията на 26 октомври 2016 г.,

  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1775 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 година относно търговията с тюленови продукти,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по външни работи и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните съгласно член 55 от Правилника,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по международна търговия, на комисията по регионално развитие и на комисията по рибно стопанство (A8-0032/2017),

A.  като има предвид, че ЕС е глобален фактор; като има предвид, че съществува дългогодишна ангажираност на ЕС в Арктика, основана на история, география, икономика и научни изследвания; като има предвид, че три от държавите членки – Дания, Финландия и Швеция – са арктически страни; като има предвид, че Арктика е заобиколена от международни води, и че правителствата и гражданите по света, включително Европейският съюз, носят отговорността да подкрепят защитата на Арктика;

Б.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС в северния регион и в Арктика започна още в началото на 90-те години на миналия век с участието му в създаването на Съвета на региона на Балтийско море (CBSS) и Евро-арктическия съвет за региона на Баренцово море (BEAC) и с пълноправната членство на Комисията в тях;

В.  като има предвид, че политиката за Северното измерение (СИ), което засяга както вътрешната политика, така и външните отношения на ЕС, се разви в равноправно партньорство между ЕС, Русия, Норвегия и Исландия; като има предвид, че заедно с партньорите от СИ няколко други многостранни организации участват в тази съвместна политика, като например АС, CBSS и BEAC, като Канада и САЩ са наблюдатели; като има предвид, че тази политика обхваща широка географска област и играе важна роля чрез практическо регионално сътрудничество в областта на устойчивото развитие, общественото здравеопазване, социалното благополучие, културата, опазването на околната среда и логистиката и транспорта;

Г.  като има предвид, че ЕС постепенно изгради и укрепи политиката си за Арктика; като има предвид, че развиващата се ангажираност и общите интереси на ЕС ще бъдат обслужени по най-добър начин чрез добре координирани общи средства; като има предвид, че предизвикателствата, свързани с Арктика, изискват обща регионална и международна реакция;

Д.  като има предвид, че Арктика е изправена пред уникални социални, екологични и икономически предизвикателства;

Е.  като има предвид, че европейската част от Арктика е с ниска гъстота на населението, което е разпръснато на значителна площ, характеризираща се с липса на транспортни връзки, като например пътни, железопътни и въздушни връзки между Изтока и Запада; като има предвид, че европейската част на Арктика страда от недостиг на инвестиции;

Ж.  като има предвид, че по отношение на Арктика се прилага широка международна правна рамка;

З.  като има предвид, че АС е основният форум за сътрудничество в Арктика; като има предвид, че през своето 20-годишно съществуване АС показа способността си да поддържа сътрудничество в конструктивен и позитивен дух, да се адаптира към новите предизвикателства и да поема нови отговорности;

И.  като има предвид, че арктическите държави имат суверенитет и юрисдикция над своите земи и води; като има предвид, че правата на хората от Арктика да осъществяват устойчиво използване на своите природни ресурси трябва да бъдат зачитани;

Й.  като има предвид, че интересът към Арктика и нейните ресурси нараства поради променящите се условия на околната среда в района и недостига на ресурси; като има предвид, че геополитическото значение на региона нараства; като има предвид, че последствията от изменението на климата и нарастващата конкуренция за достъп до Арктика и нейните природни ресурси, както и разширяващите се икономически дейности породиха рискове за региона, включително предизвикателства пред околната среда и сигурността на хората, но също така и нови възможности, като например за високоразвита, устойчива биоикономика; като има предвид, че в резултат от изменението на климата ще бъдат открити нови плавателни пътища и ще станат достъпни нови риболовни зони и природни ресурси, което може да доведе до увеличаване на човешката дейност и на екологичните предизвикателства в региона;

K.  като има предвид, че Арктика дълго време беше район на конструктивно международно сътрудничество, и като има предвид, че Арктика трябва да се запази като район на слабо напрежение;

Л.  като има предвид, че добрата достъпност с цел по-добро свързване на селските райони в Северния регион с останалата част на ЕС е предпоставка за устойчиво и конкурентно икономическо развитие на северните центрове за растеж предвид нарастващото внимание от страна на инвеститори и заинтересовани страни към техните неизползвани ресурси и ролята им на фокусни точки на загриженост за околната среда;

M.  като има предвид, че от 2015 г. насам Руската федерация създаде поне шест нови бази на север от Северния полярен кръг, включително шест океански пристанища и 13 летища, и увеличава присъствието сухопътни сили в Арктика;

Н.  като има предвид, че от стратегическо значение за политическата и икономическата стабилност на Европа и в света е наличието на здрава и стабилна арктическа екосистема, населена от жизнеспособни общности; като има предвид, че в Арктика се намират повече от половината от влажните зони в света и тя играе ключова роля за пречистването на водата; като има предвид, че Арктика допринася за постигане на целта за добро състояние на водите в Европейския съюз съгласно Рамковата директива за водите; като има предвид, когато става въпрос за опазване на арктическите социо-екосистеми, цената на бездействието расте експоненциално;

O.  като има предвид, че морските ледове в Арктика намаляха значително от 1981 г. насам, районите под вечния лед намаляват (с риск от случайно изпускане в атмосферата на огромни количества въглероден диоксид(15) и метан), снежното покритие продължава да намалява, а топенето на ледниците допринася за покачването на морското равнище в световен мащаб; като има предвид, че според наблюденията топенето на морските ледове настъпва дори с още по-бързи темпове, отколкото прогнозират моделите, а обемът на морския лед през лятото е спаднал с над 40% за 35 години; като има предвид, че в полярните региони изменението на климата напредва с двойно темпо, което дори се ускорява, а това води до непознати и непредвидими промени в световните екосистеми;

П.  като има предвид, че три държави – членки на ЕС (Дания, Финландия и Швеция), и една отвъдморска страна и територия (Гренландия ) са членове на съставения от осем членове АС, а седем други държави членки (Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Обединеното кралство) са наблюдатели; като има предвид, че ЕС очаква окончателното прилагане на своя официален статут на наблюдател в АС;

Р.  като има предвид, че опазването на околната среда и устойчивото развитие са двете основни доктрини на Декларацията от Отава, които поставиха началото на Арктическия съвет през 1996 г.;

С.  като има предвид, че около четири милиона души живеят в Арктическия регион, от които приблизително 10% са коренно население; като има предвид, че уязвимата арктическа околна среда, както и основните права на коренното население трябва да бъде зачитани и защитавани с по-строги гаранции; като има предвид, че правата на коренното и местното население да одобрява и да участват във вземането на решения, които засягат добива на природни ресурси, трябва да бъдат гарантирани; като има предвид, че увеличаването на замърсителите и тежките метали в Арктика има отрицателни последствия за хранителната верига поради наличието им във фауната и флората, по-специално в рибите, и представлява важен здравен проблем за местното население и за потребителите на рибни продукти извън региона;

Т.  като има предвид, че екосистемите в Арктика, включително нейната флора и фауна, са особено уязвими на нарушения и периодите им на възстановяване са относително дълги; като има предвид, че отрицателните последствия за околната среда често са кумулативни и необратими и също така често имат външни географски и екологични въздействия (напр. увреждане на океанските екосистеми);

У.  като има предвид, че през последните десетилетия температурата на въздуха в Арктика нараства приблизително два пъти по-бързо, отколкото в световен мащаб;

Ф.  като има предвид, че увеличаването на количеството парникови газове и замърсяването на атмосферния въздух допринасят за изменението на климата в Арктика; като има предвид, че климатичното замърсяване в Арктика се дължи предимно на оператори от Азия, Северна Америка и Европа, така че мерките за намаляване на емисиите в ЕС играят важна роля за справяне с изменението на климата в Арктика;

Х.  като има предвид, че има множество рискове, свързани с употребата на тежко гориво в арктическия морски транспорт: в случай на разливи това гориво с висока плътност се разпада на емулсии, потъва и може да бъде транспортирано на големи разстояния, ако се утаи в лед; разливът на тежко гориво създава огромен риск за продоволствената сигурност на арктическите коренни общности, чието препитание зависи от риболова и лова; при изгарянето на тежкото гориво се образуват серни оксиди, тежки метали, както и големи количества сажди, които, ако попаднат в ледовете в Арктика, стимулират абсорбирането на топлина в ледената маса и така се ускоряват топенето на леда и изменението на климата; като има предвид, че превозът и използването на тежко гориво са забранени от Международната морска организация във водите, заобикалящи Антарктика;

Ц.  като има предвид, че ЕС следва да играе водеща роля в обсъжданията и преговорите в рамките на международни форуми, имащи за цел да се гарантира, че всички засегнати страни ще поемат своите отговорности по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или замърсители и да се даде отговор на нарастващите предизвикателства пред устойчивото управление на ресурсите;

Ч.  като има предвид, че рисковете, произтичащи от използването на ядрена енергия в ледоразбивачи и крайбрежни съоръжения следва да бъдат взети предвид и сведени до минимум във всички дейности, свързани с подготвеността и реагирането;

Ш.  като има предвид, че изхвърлянето на отпадъци от всякакъв вид във вечно замръзналите почви в Арктика при никакви обстоятелства не е устойчиво решение за управление на отпадъците, както се вижда от неотдавнашните констатации в Камп сенчъри в Гренландия;

Щ.  като има предвид, че политиката на ЕС в Арктическия регион следва да отразява в по-голяма степен целите за устойчиво развитие, за които ЕС е поел ангажимент да постигне до 2030 г.;

AA.  като има предвид, че научно информираното вземане на решения, включващо знанията на местното и коренното население, е от ключово значение за опазването на крехките екосистеми в Арктика, за намаляване на рисковете, за предоставяне на възможност на местните общности да се приспособят и за насърчаване на устойчивото развитие; като има предвид, че ЕС е водещият финансов донор в света за научни изследвания в Арктика и че той насърчава свободния обмен на резултатите от тях;

АБ.  като има предвид, че балансираното съчетание на арктическия промишлен опит и специализация, от една страна, и ангажимента към благоприятни за околната среда и устойчиви цели на развитие, от друга страна, има потенциал за насърчаване на екологичните иновации, промишлените симбиози и ефективното управление на отпадъците в Арктическия регион, а оттам и за поддържане както на непокътнатата му среда, така и на потенциала му за нови и възникващи възможности за бизнес и за създаване на нови работни места, в процес, който допринася също така за младежката заетост и за посрещането на предизвикателствата на застаряващото население на региона;

АВ.  като има предвид, че техническият капацитет на съществуващите в ЕС сателитни комуникации в рамките на услугите и инфраструктурата, предлагани от „Коперник“ и „Галилео“, биха могли да удовлетворят нуждите на потребителите, които се намират в Арктическия регион;

АГ.  като има предвид, че участието на местните общности е от основно значение за успеха на управлението на природните ресурси и за изграждането на устойчивост в крехките екосистеми;

АД.  като признава значението да се вземат предвид традиционните и местните знания в процесите на вземане на решения в Арктика;

АЕ.  като има предвид, че културите на народите саами, ненци, ханти, евенки, чукчи, алеути, юпики и инуити трябва да бъдат защитени в съответствие с Декларацията на ООН за правата на коренното население; като има предвид, че коренното население на Арктика има право да използва природните ресурси в собствените си области и поради това следва да бъде част от всички бъдещи планове за търговски риболов;

АЖ.  като има предвид, че всяка риболовна дейност в Арктическия регион трябва да се осъществява в съответствие с действащите международни споразумения, уреждащи тази област, включително Договора за Шпицберген от 1920 г., и по-специално с всички права на държавите – страни по този договор, както и съгласно всички исторически права на риболов;

1.  приветства съвместното съобщение като положителна стъпка към интегрирана политика на ЕС по арктическите въпроси, с която се установяват 39 конкретни области на действие, както и към изготвянето на по-последователна рамка за действия на ЕС, съсредоточена върху европейската част на Арктика; подчертава необходимостта от повече съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС по арктическите въпроси; призовава Комисията да установи конкретни мерки за изпълнение и последващи мерки за своето съобщение; отново призовава за всеобхватна стратегия и конкретен план за действие относно ангажимента на ЕС в Арктика, като отправна точка следва да бъде целта за опазването на уязвимата екосистема на Арктика;

2.  приветства трите приоритетни области, посочени в съобщението, а именно изменението на климата, устойчивото развитие и международното сътрудничество;

3.  подчертава значението на Конвенцията на ООН по морско право за осигуряване на основополагаща многостранна правна рамка за всички морски дейности, включително в Арктика, за определянето на границите на континенталния шелф на Арктика и за разрешаване на въпросите, свързани със суверенитета в рамките на Арктика по отношение на териториалните морета; отбелязва, че в Арктика съществуват съвсем малък брой неразрешени въпроси, свързани с юрисдикцията; счита, че спазването на международното право в Арктика е от съществено значение; посочва, че водите около Северния полюс са предимно международни води; застъпва се за силна роля на ЕС при насърчаването на ефективни многостранни договорености и на основан на правила световен правов ред чрез укрепване и последователно прилагане на съответните международни, регионални и двустранни споразумения и рамки; подчертава, че ЕС следва да играе положителна роля в насърчаването и подпомагането на споразумения, които укрепват управлението на биологичното разнообразие и околната среда в територии извън националната юрисдикция в Северния ледовит океан; отбелязва, че това не се отнася до корабоплаването и традиционния поминък; настоятелно призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество със своите държави членки за подкрепа на опазването и защитата на околната среда в региона; подчертава важната роля на АС за поддържане на конструктивно сътрудничество, ниско напрежение, мир и стабилност в региона на Арктика;

4.  приветства ратифицирането на Парижкото споразумение от страна на Европейския съюз и влизането му в сила на 4 ноември 2016 г.; призовава за бързото му и ефективно прилагане от всички страни; насърчава държавите членки да ратифицират Парижкото споразумение с цел продължаване на работата по амбициозните цели и мерки за намаляване на емисиите на парникови газове както в сектора за търговия с емисии, така и в споделящите усилията сектори, като се има предвид целта за ограничаване на повишаването на температурата с до 1,5°C до 2100 г.;

5.  призовава Комисията и държавите членки да поемат по-силна роля по отношение на ефективното прилагане на международните конвенции, като например Парижкото споразумение, Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Международния кодекс за кораби, извършващи дейност в полярни води (Полярния кодекс) и Конвенцията за биологичното разнообразие; призовава Комисията да обърне специално внимание на текущия международен процес, иницииран от Комитета за преглед на устойчивите органични замърсители, с цел по-нататъшно ограничаване на използването на устойчиви органични замърсители и индустриални сажди; очаква от държавите – партньори на ЕС, да направят същото;

6.  подкрепя разработването на мрежа от защитени територии в Арктика и опазването на международната морска зона около Северния полюс извън икономически зони на крайбрежните държави;

7.  призовава всяка свързана с търговски риболов дейност в Арктическия регион да се извършва по начин, който е в пълно съответствие с чувствителното и специфично естество на региона; настоятелно заявява, че преди започването на нов търговски риболов в Арктическия регион трябва да бъдат направени надеждни и предпазни научни оценки на запасите, за да се определят нивата на риболов, които ще запазят целевите рибни запаси на равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов, и които няма да доведат до изчерпването на други видове или да причинят сериозни вреди на морската среда; подчертава, че целят риболов в открито море трябва да бъде регулиран от регионална организация за управление на риболова, която да се съобразява с научните препоръки и да има надеждна програма за контрол и наблюдение с цел гарантиране на спазването на мерките за управление; посочва, че риболовът в изключителните икономически зони трябва да отговаря на същите стандарти; призовава за налагане на мораториум върху риболова в промишлен мащаб, включително с дънни тралове, във водите на Арктика, в които преди не е извършван риболов;

8.  приветства текущите преговори относно международно споразумение между арктическите крайбрежни държави и международни договорни страни с цел предотвратяване на нерегламентирания риболов в международните води на Арктика и призовава Комисията и държавите членки да подпишат тази декларация и да призоват спазването ѝ да стане задължително за страните, които са я подписали;

9.  призовава Комисията да окаже подкрепа и да насърчи арктическите държави да продължат да работят за разширяване на наличните информация и анализи по отношение на всички запаси в региона;

10.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в рамките на законодателната рамка на ЕС чрез договаряне на амбициозни цели за намаляване на емисиите при преговорите във връзка с Директивата относно националните тавани за емисии, чрез намаляване на местните равнища на замърсяване посредством пакета от мерки за чист въздух с цел намаляване на замърсяването на далечни разстояния и по-специално на саждите, и чрез договаряне на амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове и мерки както за секторите за търговия с емисии, така и за споделящите усилията сектори, като се има предвид целта за ограничаване на повишаването на температурата с до 1,5°C до 2100 г.;

11.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че новото споразумение на ООН за опазване на биологичното разнообразие в райони извън националните юрисдикции, по което понастоящем се водят преговори, е силно и ефективно и може да гарантира установяването на устойчив процес за набелязване, определяне, управление и прилагане на морските защитени територии, в това число морските зони резервати;

12.  насърчава Комисията и държавите членки да утвърдят своята роля в ефективното изпълнение на Конвенцията за биологичното разнообразие и свързаните международни споразумения; счита, че е важно договореният в член 10 от Протокола от Нагоя стратегически план по отношение на идентифицирането и подреждането по приоритет на вредни чужди видове, застрашаващи екосистемите, и на техните разширяващи се маршрути да бъде осъществен, така че най-вредните инвазивни видове да бъдат контролирани или унищожени и да бъдат предприети мерки спрямо техните разширяващи се маршрути с оглед премахването на трансфера и инвазията на подобни видове, включително в арктическите региони;

13.  призовава държавите членки да забранят субсидиите за изкопаеми горива, които намаляват цената на производството на енергия от изкопаеми горива, с оглед да се възпрат експлоатацията и използването на изкопаеми горива; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят в рамките на международни форуми за бъдеща пълна забрана на добива на нефт и газ в Арктика, за да се постигне целта за нисковъглеродна икономика;

14.  призовава ЕС да подкрепя на международно равнище строгите предпазни регулаторни стандарти в областта на опазването на околната среда и безопасността по отношение на проучванията и търсенето на нефтени залежи и на добива на нефт; призовава за забрана на нефтените сондажи в замръзналите арктически води на ЕС и на ЕИП, както и за насърчаването от страна на ЕС на сравними предпазни стандарти в рамките на Арктическия съвет и по отношение на арктическите крайбрежни държави;

15.  подчертава, че е важно ЕС да насърчи бързото ратифициране на Конвенцията от Минамата с оглед на предотвратяването и намаляването на емисиите на живак;

16.  приветства намерението на Комисията да насочи европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) към мерки за интегрирането на дейността в областта на климата в Арктика, като се вземат предвид местните обстоятелства и специалното естество на арктическите региони;

17.  подчертава, че нарастващото използване на природни ресурси в Арктика следва да се осъществява по начин, който зачита местното население, носи ползи за него и поема пълна екологична отговорност за крехката околна среда на Арктика; счита, че този стратегически избор е от съществено значение, за да се гарантира легитимност и местна подкрепа за ангажираността на ЕС по отношение на Арктика;

18.  призовава Комисията и държавите членки, които са членове или наблюдатели в АС, да подкрепят текущата работа на Арктическия съвет във връзка с оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) за целите на опазването на уязвимите екосистеми на Арктика в съответствие с Конвенцията от Еспо; подчертава жизненоважното значение на оценките на въздействието върху околната среда за осигуряването на устойчиво развитие на икономическите дейности и опазването на особено уязвимите екосистеми и общности на Арктика; обръща внимание на следните неизчерпателни критерии, представени от Околополюсния съвет на инуитите за оценка на проекти, осъществявани в Арктика:

  трябва да се разгледат всички потенциални екологични, социално-икономически и културни въздействия както по време на изпълнението на проекта, така и след това, включително кумулативното въздействие на настоящите и бъдещите проекти,

  принципът на предпазните мерки и принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилагат на всички етапи на проекта – планиране, оценка, прилагане и регенериране,

  регенерирането и възстановяването на местообитанията и на засегнатите земи трябва изцяло да се планира и финансира предварително,

  проектопредложенията за реакция при петролни разливи трябва да включват доказана способност на промишлеността да събира нефтени разливи при условия на замръзнал, натрошен и повторно замръзнал лед,

  трябва да бъде създаден международен режим за отговорността и обезщетението за замърсяването на земи, води и морски зони в резултат от проучване и добив на нефт в крайбрежни води;

19.  подчертава, че е важно да се намерят механизми за включване на корпоративната социална отговорност (КСО) в дейностите на дружества, които извършват стопанска дейност в Арктическия регион, по-специално чрез сътрудничество с представители на стопанския сектор, като например Арктическия икономически съвет; препоръчва да се проучи потенциалът на доброволните механизми за насърчаване на високи промишлени стандарти за социалните и екологичните резултати, например чрез наблягане на „най-добрите постижения“ в индекс за корпоративната отговорност в Арктика, който да се основава например на протокола за бизнес инвестициите в Арктика и инициативата на ООН „Глобален договор“;

20.  призовава Комисията и държавите членки да подкрепят всички усилия в рамките на ММО, за да се постигне глобално споразумение за намаляване на емисиите от корабоплаването;

21.  признава значението на непрекъснатото и достатъчно финансиране за слабо населените северни райони за целите на справянето с постоянните неблагоприятни условия, като например ниска гъстота на населението, сурови климатични условия и дълги разстояния;

22.  насърчава тясното сътрудничество между институциите на ЕС и съответните държави членки по арктическите въпроси; приканва държавите членки, които са членове на АС, да информират останалите държави членки и върховния представител за всеки въпрос от общ интерес в Арктическия съвет в съответствие с член 34, параграф 2 от Договора за Европейския съюз;

23.  подчертава необходимостта ЕС да се ангажира в диалог по политиката с всички арктически партньори и призовава за по-добро сътрудничество между ЕС, Арктическия съвет в рамките на Северното измерение, Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море и други органи, участващи в сътрудничество в Далечния север; подчертава важната роля на наблюдателите в АС, които имат голям опит и продължителен ангажимент в областта на научното и политическото сътрудничество в Арктика; приветства във връзка с това текущия диалог между наблюдателите и председателството на АС;

24.  решително подкрепя предоставянето на статут на ЕС като наблюдател в Арктическия съвет; изразява убеждение, че пълното прилагане на статута на ЕС като официален наблюдател би допринесло по положителен начин за и би укрепило политическата и институционалната роля на АС при справянето с арктическите въпроси;

25.  приветства засилената координация между Комисията и ЕСВД по арктическите въпроси; предлага да се създаде звено по северни политики в рамките на ЕСВД и да се укрепи междуведомственото сътрудничество между ЕСВД и Комисията с цел да се гарантира последователен, координиран и интегриран политически подход във всички съответни ключови области на политиката;

26.  отбелязва капацитета на ЕС да допринася за разрешаване на потенциални предизвикателства в областта на сигурността; призовава ЕС да допринася, в партньорство със своите държави членки и в сътрудничество с арктическите държави, за усилията да се изградят механизми за гражданска сигурност, както и за засилването на капацитетите за управление както на природни, така и на причинени от човека кризи и бедствия и на инфраструктурите за издирване и спасяване;

27.  обръща внимание на факта, че енергийната сигурност е тясно свързана с изменението на климата; счита, че енергийната сигурност трябва да се подобри чрез намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаеми горива; подчертава факта, че преобразуването на Арктика представлява едно от най-важните въздействия на изменението на климата върху сигурността на ЕС; подчертава необходимостта да се предприемат мерки във връзка с този умножаващ риска фактор чрез укрепена стратегия на ЕС за Арктика и чрез засилена политика за генерирана в ЕС енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, която политика да намалява значително зависимостта на Съюза от външни източници и по този начин да подобрява позицията му от гледна точка на сигурността;

28.  призовава за разработването на планове за реагиране при замърсена с нефт флора и фауна, в съответствие с определени добри практики, във всички арктически държави, включително провеждането на ефективна оценка на уязвимите видове, изложени на риск, както и разработването на осъществими стратегии за предотвратяване и реагиране с цел гарантиране на тяхната закрила;

29.  подчертава продължаващото конструктивно и прагматично трансгранично сътрудничество в рамките на Северното измерение и неговите партньорства и сътрудничеството за региона на Баренцово море;

30.  подчертава важността на трайния ангажимент и диалог с Русия в рамките на арктическото регионално сътрудничество, особено трансграничното сътрудничество между ЕС и Русия, въпреки нарастващото разполагане на руски военни сили в региона, изграждането и повторното откриване на руски военни бази, както и създаването на арктически военен окръг на Русия; подчертава необходимостта ЕС допълнително да потвърди своите интереси по отношение на Русия чрез използването на избирателна ангажираност, както и да се стреми към напредък по въпроси от общ интерес, когато е налице основание за глобални решения на общи предизвикателства и заплахи; настоятелно призовава този въпрос да бъде включен в стратегията на ЕС за Арктика; подчертава, че Арктическият регион представлява неразделна част от екологичната, икономическата и политическата сфера на международните отношения;

31.  изразява становището, че политиката на Северното измерение служи като успешен модел на стабилност, съвместна отговорност и ангажираност в сътрудничеството в Арктика; подчертава значението на секторните партньорства по линия на Северното измерение, особено в областта на околната среда, инфраструктурата и логистиката;

32.  отбелязва, че са се формирали арктически миграционни маршрути към ЕС; подчертава, че миграционните маршрути и по-интензивният транспорт следва да се вземат под внимание при изготвянето на стратегия на ЕС за Арктика;

33.  отново призовава ЕС и неговите държави членки активно да подкрепят принципите на свобода на корабоплаването и на мирно преминаване;

34.  приветства плановете за създаване на форум на заинтересованите страни в европейската част на Арктика; подчертава необходимостта да се засили взаимодействието между съществуващите финансови инструменти, за да се предотврати възможно дублиране и да се увеличи максимално взаимодействието между вътрешните и външните програми на ЕС; отбелязва, че Финландия предложи да бъде домакин на първия форум, който ще се проведе през 2017 г.;

35.  признава значението на включването на традиционните и местните познания в процесите на вземане на решения в Арктика;

36.  отново потвърждава подкрепата на ЕС за Декларацията на ООН за правата на коренното население; припомня по-специално член 19 от нея, като потвърждава, че държавите се консултират и си сътрудничат добросъвестно с коренното население чрез неговите представителни институции, за да получат предварително неговото доброволно и информирано съгласие преди приемането и прилагането на законодателни и административни мерки, които може да го засяга; призовава за по-добро и по-ранно включване на коренното население в изграждането на арктическа политика, центрирана около гражданите и в работата на Арктическия съвет; подчертава, че тяхното включване в процеса на вземане на решения би подпомогнало устойчивото управление на природните ресурси в Арктика; подчертава необходимостта от закрила и насърчаване на техните права, култури и езици; подчертава необходимостта от разработване на възобновяеми енергийни ресурси в Арктическия регион по устойчив начин, който също така зачита крехката околна среда, и при цялостно участие на коренните народи;

37.  обръща специално внимание на Целта за устойчиво развитие (ЦУР) 4.5, която включва гарантиране на равен достъп до всички равнища на образование и професионално обучение за коренните народи, също така на техните езици;

38.  подчертава, че достъпния, взаимосвързан, безопасен и устойчив туризъм в селските и слабо населените райони в европейската част на Арктика може да допринесе за увеличаване на стопанските дейности, което на свой ред може да увеличи броя на работните места в малките и средните предприятия и да допринесе за цялостното положително развитие на региона; следователно подчертава, че туризмът в региона следва да бъде насърчаван, поради свързаните с него социални и екологични въздействия за инфраструктурата, научните изследвания, образованието и обучението;

39.  подчертава ролята на коренните народи и на местните общности за запазването на жизнеспособността и устойчивостта на Арктическия регион; призовава Комисията да се съсредоточи върху тези общности при предоставянето на достъп до цялата съответна информация относно изискванията на единния пазар, най-добрите практики и инструментите за финансиране на ЕС; подчертава ролята на безпрепятствени транспортни, комуникационни и електропреносни мрежи, както и пространствени геолокализиращи и телекомуникационни технологии, при създаването на икономическата активност в региона; припомня на Комисията нейните задължения по Регламент 2015/1775/ЕС за докладване и информиране на обществеността и компетентните органи относно разпоредбите на регламента; подчертава необходимостта от интегриране на коренното и местното ноу-хау, както и от осигуряване на по-тясно участие, приемане и ангажиране на коренните и местните общности в процесите на вземане на решения; подчертава необходимостта на нужната подкрепа и финансиране; в този контекст предлага представителство на коренните народи на Арктика в Брюксел, за да стане тяхното участие по-видимо; счита, че ЕС следва да подкрепя внедряването на новаторски технологии в Арктика, които да разработват възобновяемите енергийни източници в Арктика;

40.  подчертава, че запазването на устойчиво развити общности в Арктика, които да се ползват от най-новите информационни технологии и да имат високо качество на живот е от изключително значение и че ЕС може да играе жизненоважна роля в тази насока; припомня правото на населението на Арктика да определя своите собствени средства за препитание и признава неговото желание за устойчиво развитие на региона; призовава ЕСВД и Комисията да засилят диалога с него и да проучат възможността за предоставяне на средства на тези асоциации, както и да гарантират, че неговия глас се взема предвид в разискванията на ЕС по отношение на Арктика; приветства работата, извършена от специалния докладчик на ООН за състоянието на правата на човека и основните свободи на автохтонните народи, както и тази на експертния механизъм на ООН за правата на коренното население;

41.  подчертава, че водите на Арктика са уязвими за сондажите в крайбрежни води за изкопаеми горива, чието използване ще допринесе и ще ускори изменението на климата, което заплашва региона; счита, че ЕС трябва да си сътрудничи с международните партньори за прекратяване на сондажите в крайбрежни води във водите на Арктика;

42.  подчертава, че науката следва да бъде основата за формулиране на политиката в Арктика, що се отнася до опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата;

43.  подчертава жизненоважната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове за разработването на европейската част на Арктика и за създаването на устойчив растеж и висококачествени работни места, насочени към ориентирани към бъдещето сектори; подчертава също така необходимостта от отговорно и уважително развитие на природните ресурси на Арктика; обръща внимание на постоянните неблагоприятни условия, които трябва да бъдат компенсирани (член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз); подчертава дългосрочното значение на стратегията в различни области, като например програмата в областта на цифровите технологии, изменението на климата, синия растеж и др.;

44.  подчертава важността на добрата достъпност на Арктическия регион за TEN-T мрежата, планираното разширяване по линия на централната мрежа на коридора Северно море – Балтийско море и на Скандинавско-Средиземноморския коридор, както и на маршрутите за достъп от второ ниво като ключова транспортна структура, за да се даде възможност за устойчива мобилност на стоки и хора; припомня потенциала на финансирането от ЕС, като Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), за финансирането на инфраструктурни проекти в европейската част на Арктика; отбелязва съществената роля на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) във връзка с това; предлага Комисията да проучи потенциала за по-широко международно финансово сътрудничество за развитие на инфраструктурата и свързаността, включително ИКТ системите;

45.  приветства ангажимента на Комисията най-малко да запази равнището на финансиране за научните изследвания в Арктика в рамките на инициативата „Хоризонт 2020“, и по-специално нейното намерение за подпомагане на внедряването на новаторски технологии; призовава Комисията да увеличи финансирането на ЕС за арктическите научни изследвания в Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. (МФР); призовава Комисията да продължи и да засили използването на програма „Хоризонт 2020“ и други програми за финансиране за целите на изследването на Арктика;

46.  отбелязва, че арктическите морски екосистеми са от ключово значение за запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб; отбелязва, че намаляването на ледовете в Северния ледовит океан и другите промени в околната среда в Арктика, в съчетание с ограничените научни познания относно морските ресурси в тази област, изисква подход на предпазливост с цел определяне на подходящи международни мерки за гарантиране на дългосрочно опазване и устойчиво използване на ресурсите в откритото море в Арктика;

47.  насърчава поощряването и улесняването на международното научно и научноизследователското сътрудничество между всички заинтересовани страни, работещи в областта на научните изследвания в Арктика и на създаването на научноизследователски инфраструктури, като признава, че по-доброто познаване на Арктика е от ключово значение за преодоляването на всички предизвикателства по подходящ начин; подкрепя сътрудничеството между водещи научноизследователски институции в Арктика с цел разработване на интегрирана европейска програма за полярни научни изследвания по линия на инициативата EU-PolarNet, която включва традиционни и местни познания; отбелязва, че Комисията беше поканена на международна научна конференция по въпросите на Арктика, която ще се проведе в Европа през 2018 г.; подчертава значението на успешното сътрудничество с Канада и САЩ посредством Трансатлантическия съюз за научни изследвания;

48.  отново отправя своя призив към Комисията да създаде Арктически информационен център на ЕС в Арктика, с достатъчно средства за гарантиране на ефективния достъп до информация и знания за Арктика, и за генериране на туризъм; изтъква, че този Арктически информационен център на ЕС би могъл да бъде свързан с вече съществуващи Арктически центрове или с други арктически институции, като средство за решаващо намаляване на разходите;

49.  призовава за по-систематично и дългосрочно събиране на данни, получени от научноизследователски проекти в Арктика; изразява съжаление, че постиженията на отделните проекти често се губят, когато се преминава от един период на финансиране към друг; призовава Комисията да се стреми към последователност при планирането на рамката за научни изследвания в Арктика за периода след 2020 г.;

50.  приветства подкрепата на Комисията за създаването на морски защитени територии в Арктика; припомня на Комисията и на държавите членки целта за опазване на поне 10% от крайбрежните и морските територии като част от целите за устойчиво развитие; отбелязва, обаче, че всяко ново предложение по тези въпроси следва да бъде в съответствие с резултатите от дискусията с арктическите държави в Арктическия съвет; подчертава, че защитените морски зони са от решаващо значение за запазването на арктическите екосистеми; припомня необходимостта от пълно включване на местните общности в планирането, осъществяването и управлението на тези защитени зони;

51.  изтъква значението на космическите технологии и космически научноизследователски дейности, които са от съществено значение за безопасното корабоплаване, операции, както и за мониторинг на околната среда и за наблюдение на изменението на климата в Арктика; насърчава Комисията, с оглед на промените в Арктическия регион, признати в нейното съобщение, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM 2016 (705)), да проучва възможностите за засилено използване на сегашните и бъдещите спътникови програми на ЕС в региона, в сътрудничество с членовете на Арктическия съвет, и да вземе предвид нуждите на ползвателите в рамките на инициативата GOVSATCOM; призовава всички заинтересовани страни във връзка с това да се възползват в пълна степен от потенциала на програмата за спътникова навигация „Галилео“ и на програмата за наблюдение на Земята „Коперник“;

52.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат и да окажат подкрепа за установяването на защитена морска територия в откритите води на Арктика с мандат на комисията на Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR), като се забранят всички добивни дейности, включително риболовът, в международните води около Северния полюс, обхванати от Конвенцията OSPAR;

53.  призовава Комисията да окаже подкрепа за забраняване на използването на дънни тралове в морските зони от екологично или биологично значение и в откритите води на Арктика;

54.  призовава в основата на всички свързани с търговски риболов дейности в региона да бъдат целите на новата обща политика в областта на рибарството за опазване и количествената цел за възстановяване и поддържане на запасите над равнища, при които може да се постигне максимален устойчив улов;

55.  призовава ЕС да бъде лидер в предотвратяването на нерегламентиран риболов в Арктика; счита, че ЕС има пълно право на това предвид факта, че държавите членки участват във всички нива на управление в Арктическия регион;

56.  подчертава, че риболовните флотове на ЕС не трябва да застрашават биологичното разнообразие в региона; приветства определянето на екологично и биологично значими зони в Арктическия регион съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие като важен процес за осигуряване на ефективното опазване на арктическото биологично разнообразие и подчертава важността на прилагането на подход на управление, основан на екосистемите, в крайбрежната, морската и земната среда на Арктика, както е подчертано от експертната група по управление, основано на екосистемите, към Арктическия съвет; призовава държавите да изпълняват своите задължения по силата на Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията на ООН по морско право чрез създаване на мрежа от защитените морски зони и морски резервати в Северния ледовит океан;

57.  призовава Комисията да проучи и направи предложения за засилване на далекосъобщителната инфраструктура в Арктика, включително спътниковата инфраструктура, с цел подпомагане на научните изследвания и мониторинга на климата, както и за създаване на развитие на местно равнище, на навигация и на безопасност по море;

58.  отново отправя своя призив от 2014 г. към Комисията и държавите членки да вземат всички необходими мерки, за да улеснят активно забраната за използване и превоз на тежко гориво като корабно гориво в корабите, плаващи в Северно море чрез Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Конвенцията MARPOL), и/или чрез държавен пристанищен контрол, както е уредено във водите в района на Антарктика; приканва Комисията да включи рисковете, свързани с околната среда и климата, от използването на тежко гориво в проучването си относно рисковете, до които може да доведе увеличаването на корабоплаването по Северния морски път; призовава Комисията, при липсата на подходящи международни мерки, да внесе предложения за правила по отношение на плавателните съдове, които акостират в пристанища на ЕС след или преди пътувания през арктически води, с оглед забраната за използване и превоз на тежки горива;

59.  очаква влизането в сила на Полярния кодекс на Международната морска организация през 2017 и 2018 г., което ще направи по-безопасно корабоплаването в Арктика; подчертава, че е важно да се разработи единна система за напускане, евакуация и спасяване (НЕС) на персонала, извършващ дейност в крайбрежни води, която да може да се прилага за платформи и плавателни съдове в Арктика;

60.  припомня, че съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство Исландия и Норвегия са поели ангажименти за запазване на качеството на околната среда и за гарантиране на устойчивото използване на природните ресурси при спазване на съответното законодателство на ЕС;

61.  подчертава нарастващия интерес на Китай в Арктическия регион, особено що се отнася до достъпа до транспортни маршрути и наличието на енергийни ресурси; отбелязва сключването на споразумение за свободна търговия между Исландия и Китай и призовава Комисията да наблюдава отблизо въздействието, което то може да има не само върху устойчивото икономическо развитие в исландската част на Арктика, но и върху икономиката и вътрешния пазар на ЕС;

62.  припомня, че в рамките на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Гренландия от 2007 г. ЕС предоставя на Гренландия финансова подкрепа за обезпечаването на отговорен риболов и устойчива експлоатация на рибните ресурси в изключителната икономическа зона на Гренландия;

63.  призовава за бързо ратифициране и присъединяване на държавите членки към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорност и обезщетение на щети, свързани с превоза на опасни и вредни вещества по море (Конвенция HNS);

64.  счита, че от съществено значение при прилагането на политиките за Арктика е парламентарната ангажираност и тясното междупарламентарно сътрудничество по арктическите въпроси, по-специално с националните парламенти на съответните държави – членки на ЕС;

65.  приканва върховния представител и Комисията да наблюдават климатичните, свързаните с опазването на околната среда процеси, морските, социално-икономическите процеси и процесите в областта на сигурността в Арктика и да докладват редовно пред Парламента и Съвета, включително във връзка с прилагането на политиката на ЕС за Арктика;

66.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителствата и парламентите на държавите от арктическия регион.

(1)

Общо събрание на ООН 61/295/2007.

(2)

Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/70/1.

(3)

http://www.inuitcircumpolar.com/uploads/3/0/5/4/30542564/declaration_on_resource_development_a3_final.pdf .

(4)

JOIN (2016)0021.

(5)

JOIN (2012)0019.

(6)

Приети текстове, P7_TA (2013)0513.

(7)

Приети текстове, P7_TA (2013)0380.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2012)0458.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2012)0334.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2014)0236.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2011)0024.

(12)

Приети текстове, P6_TA(2008)0474.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0034.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0224.

(15)

според изчисленията един и половина милиарда тона CO2 се съхраняват в Арктика.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Геополитика, международно сътрудничество, предизвикателства в областта на сигурността и въпроси, свързани с управлението в Арктическия регион

Геополитическата тежест на Арктическия регион нараства. Последиците от изменението на климата и нарастващата конкуренция за достъп до Арктика и природните ѝ ресурси, както и увеличаването на икономическите дейности доведоха както до възможности, така и до рискове за региона, включително предизвикателства в областта на сигурността. Трансформацията на Арктика ще открие евентуално нови плавателни пътища и ще направи достъпни нови риболовни зони и природни ресурси, което ще доведе до увеличаване на човешката дейност в региона.

Арктика дълго време беше район на конструктивно международно сътрудничество и на световно равнище запази регионален ред в дух на сътрудничество със слабо напрежение. От първостепенно значение е Арктика да се запази и в бъдеще като район със слабо напрежение. По отношение на Арктика се прилага обширна международна правна рамка, а Конвенцията на ООН по морско право като допълнителна многостранна правна рамка за уреждане на въпросите, свързани със суверенитета, в рамките на Арктика е от много голямо значение.

ЕС има дългогодишна ангажираност в Арктика, основана на история, география, икономика и научни изследвания. Три държави – членки на ЕС, (Дания, Финландия и Швеция) са пълноправни членове на съставения от осем членове Арктически съвет, а седем други (Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Обединеното кралство) са наблюдатели.

ЕС е с висящ статут на наблюдател в Арктическия съвет. Тъй като ЕС е водещият финансов донор за Арктика в световен мащаб, единствената разумна стъпка би била той да повиши статута си в Арктическия съвет и да се превърне в наблюдател.

ЕС постепенно създаде и укрепи политиката си за Арктика. Съвместното съобщение на Комисията е положителна стъпка към по-интегрирана политика на ЕС по арктическите въпроси. В глобалната стратегия на ЕС в областта на външните работи и политика на сигурност на ЕС от юни 2016 г. относно „Обща визия, общи действия: По-силна Европа“ се разглеждат също така аспектите, свързани със сигурността в Арктика, за разлика от съвместното съобщение на Комисията. Трябва да се има предвид, че геополитическите процеси в Арктическия регион оказват също влияние върху сигурността в Северна Европа и в световен мащаб. Милитаризирането на Арктика трябва да се избегне. В доклада се предвижда необходимостта от по-последователна вътрешна и външна политика на ЕС, както и от стратегия за Арктика и от конкретен план за действие относно ангажираността на ЕС в Арктика, като се вземат под внимание всички съответни аспекти. Това е следствие и от факта, че всички арктически държави – членки на ЕС, а също и някои други държави имат свои собствени национални стратегии за Арктика.

ЕС разполага с капацитет да допринесе по различни начини за преодоляване на потенциални предизвикателства в областта на сигурността и за предотвратяване на конфликти и следва да допринесе, в сътрудничество със своите държави членки, за изграждане на механизми за гражданска защита, както и за укрепване на капацитетите за управление на кризи и бедствия и на инфраструктурата за издирване и спасяване.

В доклада се призовава за устойчива политика за Арктика и се обръща внимание на факта, че според ЕС спазването на международното право в Арктика е от съществено значение, и също така се настоява за силна роля на ЕС при насърчаването на ефективни многостранни договорености и на световния правов ред. В него също така се предлага засилване на многостранното управление в Арктика чрез укрепване и последователно изпълнение на съответните международни, регионални и двустранни споразумения, рамки и договорености.

Устойчива политика за Арктика, местните общности, екологичните предизвикателства и необходимостта от действия в областта на климата

Арктическият регион е изключително чист и чувствителен район. Крайната цел на световната общност е опазване и укрепване на капацитета на екосистемата в Арктика. Този капацитет е подложен на натиск от няколко източника. Арктика е регион, в който местните общности се стремят към устойчив икономически растеж, крайбрежните държави проучват природните ресурси в района, световни дружества се интересуват от по-бързи логистични маршрути, а учени изследват променящите се условия на околната среда в Арктика. Всички тези интереси са тясно свързани с крайната цел – всички политики за Арктика да бъдат устойчиви в екологично, социално и културно отношение и да бъдат насочени към ограничаване на изменението на климата чрез намаляване на въглеродния отпечатък от човешката дейност. ЕС е поел ангажимент да постигне целите за устойчиво развитие до 2030 г. Устойчивото развитие е единственият възможен начин за развитие в Арктическия регион и поради това политиката на ЕС за Арктика следва да отразява по-добре изискванията на отделните ЦУР в контекста на Арктика, като се поставя специален акцент върху опазването на екосистемите. ЦУР предоставят полезна рамка за цялостна проверка на капацитета на екосистемата, която е подложена на натиск в резултат от акумулиращи се отрицателни въздействия върху околната среда, засилвани от изменението на климата.

Антропогенният принос за изменението на климата е безспорен. В Арктика екологичните промени протичат с по-бърз темп в сравнение с всяко друго място на света. Повишената концентрация на въглероден диоксид в атмосферата през последните 50 години доведе до покачване на температурата на повърхността в Арктика с 2°C повече в сравнение с други места. Морските ледове в Арктика намаляват с 13,4% на десетилетие от 1981 г. насам, а снежното покритие продължава да се свива всяка година.

Затоплянето и топенето на морските ледове оказват влияние върху екосистемите в световен мащаб под формата на покачване на морските равнища, промяна в състава на морските води и създаване на непредвидими метеорологични модели. Ако не бъдат предприети ефективни действия, изменението на климата може да се ускори в бъдеще дори още повече в резултат от топенето на вечния лед в Арктическия регион. Редуцирането на районите под вечния лед води до риск от случайно изпускане в атмосферата на огромни количества въглероден диоксид и метан.

Способите за ефективни действия в областта на климата са отговорност не само на арктическите държави, но и на всички държави, разположени на средна географска ширина. Замърсяването, което намира отражение в климата на Арктика произтича предимно от оператори от Азия, Северна Америка и Европа и следователно мерките за намаляване на емисиите в ЕС играят голяма роля за справяне с изменението на климата в Арктика.

В доклада Комисията и държавите членки се призовават да поемат по-силна роля по отношение на ефективното прилагане на международните конвенции, като например Парижкото споразумение, Конвенцията от Минамата, Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Протокола от Гьотеборг, Стокхолмската конвенция, Конвенцията от Орхус и Конвенцията за биологичното разнообразие. Комисията следва също така да използва своята роля по отношение на създаването на нови възможности при текущите преговори в Международната морска организация, с цел да се наложи забрана на използването на тежко гориво, както и на превоза му като корабно гориво в плавателни съдове, плаващи в Северно море, посредством Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) на Международната морска организация.

Необходими са бързи действия. Разходите от непредприемането на действия се увеличават с течение на времето. С оглед на постигането на целта, определена в Парижкото споразумение, е необходимо бързо и рязко намаляване на емисиите. Освен това отрицателните въздействия върху околната среда в Арктика често са акумулиращи се и необратими. Екосистемата в Арктика, включително нейната флора и фауна, е особено уязвима на пробиви.

Устойчивото развитие на Арктика се състои в комбинацията от жизнеспособни местни общности и здрава екосистема. Предложението на Комисията за създаване на форум на заинтересованите страни, в който фокусът е поставен върху местните участници, е инициатива, която се приема много добре и след стартирането ѝ следва да бъде развита в по-постоянна структура. Форумът има потенциала да повиши осведомеността относно възможностите, които ЕС може да предложи в района, например за малките и средните предприятия, за подобряване на транспортните, съобщителните и електропреносните мрежи, както и за новаторски решения в областта на чистите технологии за условия при ниски температури.

Друг допълнителен начин за създаване на по-ефективна защита както за уязвимата околна среда, така и за основните права на коренното население е посредством специфична оценка на въздействието върху околната среда в Арктика, която да предхожда проектите, изпълнявани в Арктическия регион.


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (7.12.2016)

на вниманието на комисията по външни работи и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика

(2016/2228(INI))

Докладчик по становище: Дейвид Мартин

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по външни работи и водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  отбелязва, че три държави – членки на ЕС (Дания, Финландия и Швеция), и една отвъдморска страна и територия (Гренландия) са членки на осемчленния Арктически съвет, а седем други (Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша и Франция) са наблюдателки и че ЕС се стреми да повиши своя статут в Арктическия съвет;

2.  отбелязва факта, че Арктика дълго време е била регион на конструктивно международно сътрудничество и че тя следва да остане регион на ниско напрежение; съзнава, че интересът към Арктика нараства поради недостига на ресурси и промените в околната среда;

3.  признава, че изменението на климата създава нови възможности за икономическото развитие на Арктика чрез възможното използване на енергийни ресурси като петрол и газ, които все още са частично неоткрити, и за създаването на нови маршрути за корабоплаване и засилването на туристическите дейности, което би насърчило търговията и инвестициите в региона в дългосрочен план; в тази връзка подчертава значението на търговската политика на ЕС като инструмент за насърчаване на устойчивото развитие и целите в областта на околната среда;

4.  призовава за засилване на съвместната работа в областта на устойчивото развитие и адаптирането към изменението на климата в Арктика;

5.  препоръчва да се засили екологичната безопасност и устойчивото икономическо сътрудничество между арктическите държави, региони и местни общности с цел да се увеличи заетостта, просперитетът и качеството на живот, като в същото време се прилагат най-високите екологични стандарти;

6.  припомня, че всички държави, които членуват в Арктическия съвет, определят опазването на околната среда като своя приоритетна цел за региона; отчита факта, че търговските и икономическите интереси на ЕС не следва да застрашават мерките за опазване на околната среда в региона;

7.  припомня своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно устойчива политика на ЕС за Далечния север, в която се подчертава глобалното въздействие на промените в Арктическия регион и важната роля, която трябва да играят ЕС и другите промишлени сили заедно с нациите, населяващи територии в близост до полюса, за намаляване на замърсяването в Арктическия регион, причинено от увеличаването на дейностите там; изтъква, че изменението на климата в Арктика ще окаже сериозно въздействие върху крайбрежните региони в световен мащаб, включително върху крайбрежните региони в ЕС, както и върху зависимите от климата сектори в Европа, като селското стопанство и рибарството, енергетиката, отглеждането на северни елени, лова, туризма и транспорта;

8.  счита, че всяка настояща или нова икономическа дейност следва да се извършва по устойчив начин, за да не се подкопава крехката екосистема и природното наследство на Арктика, по-специално по отношение на опасностите, свързани с възможността от засилване на експлоатацията на изкопаеми горива, и при пълно зачитане на коренното население на Арктика и местните общности;

9.  счита, че ЕС е централен стратегически партньор в подкрепата на устойчивото икономическо развитие в Арктика; счита, че е от съществено значение политиката на ЕС в Арктическия регион да отразява целите за устойчиво развитие, които ЕС е поел ангажимент да постигне до 2030 г.;

10.  подчертава необходимостта от включване на местните арктически общности в разработването и изпълнението на европейската политика за Арктика, устойчивите икономически дейности и процеси на вземане на решения, за да се намери правилният баланс между опазването на Арктическия регион и задоволяването на потребностите от икономическо развитие и да се предотвратят радикалните промени в стандарта на живот на местните общности;

11.  отбелязва проведените от Комисията и Европейската служба за външна дейност консултации, които посочват, че европейската част на Арктика страда от недостиг на инвестиции;

12.  приветства обявения през септември 2016 г. от руското правителство десетгодишен мораториум върху издаването на нови лицензи за добив на нефт и газ в района на арктическия шелф на страната;

13.  припомня необходимостта от устойчиво икономическо развитие, което изисква инвестиции в околната среда и адаптиране към изменението на климата, енергия от възобновяеми източници, транспортни маршрути и съответната инфраструктура, сътрудничество в областта на метеорологията и устойчив туризъм; за тази цел призовава Комисията да проучи по-широкообхватни инструменти за международно финансово сътрудничество и да наблюдава ефектите от новите икономически дейности върху околната среда;

14.  приветства историческото решение на Комитета по опазване на морската среда (MEPC) към Международната морска организация (ММО), засягащо околната среда и човешкото здраве, което беше взето на неговото 70-о заседание от 24 – 28 октомври 2016 г. в Лондон и с което беше потвърдено, че датата на прилагане на значителното намаляване на съдържанието на сяра в течните горива, използвани от корабите в международния морски транспорт, до максимум 0,50 % м/м (маса/маса), е 1 януари 2020 г.; призовава правителствата в Арктическия регион да направят всичко възможно, за да гарантират изпълнението на това решение за всички видове транспорт, използващи арктическите морски пътища, в съответствие с ясния ангажимент на ММО да гарантира, че в областта на корабоплаването се изпълняват задълженията по отношение на околната среда;

15.  призовава Комисията, държавите – членки на ЕС, и останалите членове на Арктическия съвет да се стремят към постигането на международно споразумение за забрана на използването на арктическите морски пътища от кораби, задвижвани с опасни горива, и за забрана на използването на арктическите морски пътища за международната търговия с опасни стоки;

16.  отбелязва ангажиментите на Канада, изложени в главата относно търговията и околната среда в рамките на всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС), по-специално във връзка с устойчивото рибарство и търговията с горски продукти; обръща внимание на главите от ВИТС относно международните морски транспортни услуги и относно обществените поръчки, които ще засилят участието на европейски дружества в пазарите на обществени поръчки в Канада, по-специално по отношение на изграждането на ледоразбивачи; подчертава, че Канада и ЕС потвърдиха отново своя ангажимент за засилване на сътрудничеството си в Арктика в съвместната декларация от 30 октомври 2016 г., направена в рамките на XVI среща на високо равнище между Канада и ЕС;

17.  подчертава, че риболовните флотове на ЕС не трябва да застрашават биологичното разнообразие в региона; приветства определянето на екологично и биологично значими зони в Арктическия регион съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие като важен процес за гарантиране на ефективното опазване на арктическото биологично разнообразие и подчертава важността на прилагането на подход на управление, основано на екосистемите, в крайбрежната, морската и сухоземната среда на Арктика, както е подчертано от експертната група по управление, основано на екосистемите, към Арктическия съвет; призовава държавите да изпълняват своите задължения по силата на Конвенцията за биологичното разнообразие и Конвенцията на ООН по морско право чрез създаване на мрежа на защитените морски зони и морски резервати в Северния ледовит океан;

18.  припомня, че след жалбата, внесена в Световната търговска организация (СТО) от Канада и Норвегия, относно забраната на ЕС на тюленови продукти мярката е засилена с цел привеждане в съответствие с постановлението на апелативния орган на СТО от 2014 г. и че нейната легитимност вече не може да бъде оспорвана; подчертава, че подобни търговски забрани се прилагат по-специално в САЩ и Русия и че тези мерки ще допринесат за опазването на дивата флора и фауна в Арктика, тъй като тюлените са неразделна част от местната екосистема;

19.  призовава Комисията при възобновяването на преговорите да включи в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) материалноправни разпоредби по отношение на търговията и околната среда, които да могат да допринесат за опазването на Аляска, както и на естествената природна среда в европейската част на Арктика, включително разпоредби относно рибарството и горското стопанство; счита, че включването на подобни разпоредби следва да се превърне в неразделна част от всяко бъдещо споразумение за свободна търговия, което ЕС сключва с арктическите си партньори извън ЕС;

20.  припомня, че съгласно Споразумението за Европейското икономическо пространство Исландия и Норвегия са поели ангажименти за запазване на качеството на околната среда и за устойчивото използване на природните ресурси в съответствие със съответното законодателство на ЕС;

21.  подчертава нарастващия интерес на Китай към Арктическия регион, особено по отношение на достъпа до морските пътища и неговите енергийни ресурси; отбелязва сключването на споразумение за свободна търговия между Исландия и Китай и призовава Комисията да наблюдава отблизо въздействието, което то може да има върху устойчивото икономическо развитие не само в исландската част на Арктика, но и върху икономиката и вътрешния пазар на ЕС;

22.  припомня, че между ЕС и Русия няма сключено споразумение за свободна търговия и че следователно ЕС не разполага с ефективен двустранен инструмент, чрез който да влияе върху търговията и инвестициите в руската част на Арктика; подчертава обаче, че и в рамките на споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия диалогът по въпросите на Арктика все още е отворен в областта на управлението на околната среда и научното сътрудничество;

23.  отново призовава Комисията да създаде Арктически информационен център на ЕС и да го обезпечи с достатъчно средства с цел да се гарантира ефективен достъп до информация и знания за Арктика; изтъква, че подобен Арктически информационен център на ЕС би могъл да се свърже с вече съществуващи арктически центрове или с други арктически институции с цел намаляване на разходите;

24.  припомня, че в рамките на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Гренландия от 2007 г. ЕС предоставя на Гренландия финансова подкрепа за обезпечаването на отговорен риболов и устойчива експлоатация на рибните ресурси в изключителната икономическа зона на Гренландия;

25.  подчертава, че дружествата, които развиват дейност в Арктика, следва да спазват задължителни стандарти за корпоративна социална отговорност, които би могло да бъдат разработени в сътрудничество с Арктическия икономически съвет и които следва да се основават, наред с другото, на протокола за инвестициите в Арктика и на Глобалния договор на ООН;

26.  припомня, че корабоплаването в Арктика е обект на специфични изисквания, установени от ММО, и приветства очакваното влизане в сила на Полярния кодекс на 1 януари 2017 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.12.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

3

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Maria Arena, Tiziana Beghin, Karoline Graswander-Hainz, Jude Kirton-Darling, Bernd Lange, Marine Le Pen, David Martin, Anne-Marie Mineur, Sorin Moisă, Alessia Maria Mosca, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Viviane Reding, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández, Tokia Saïfi, Marietje Schaake, Helmut Scholz, Joachim Schuster, Joachim Starbatty

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Reimer Böge, Klaus Buchner, Edouard Ferrand, Agnes Jongerius, Sander Loones

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Mairead McGuinness, Molly Scott Cato, Ramón Luis Valcárcel Siso


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (7.12.2016)

на вниманието на комисията по външни работи и на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика

(2016/2228(INI))

Докладчик по становище: Йенс Нилсон

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по външни работи и водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включат в предложението за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

1.  посочва, че Европейското териториално сътрудничество, включително сътрудничеството по външните граници на ЕС, е важно за регионите в Арктика; подчертава, че финансирането от ЕС в подкрепа на сътрудничеството създава добавена стойност и следва да се запази и след 2020 г.; отбелязва, че това сътрудничество, освен регионално въздействие, има и важни геополитически последици и последици за сигурността; по тази причина призовава Комисията да разработи цялостна стратегия на ЕС за Арктика, като отчете всички аспекти на сътрудничеството;

2.  призовава на ЕС да бъде предоставен пълен статут на наблюдател в Арктическия съвет, с подкрепата на настоящите членове от ЕС, с цел укрепване на арктическото сътрудничество и справяне с общите предизвикателства, които засягат Арктика; в този контекст, приканва Русия и Канада, като арктически държави, които се ангажират със своите арктически региони и зависят от тях, наред с другото, от икономически и стратегически съображения, да изразят в по-голяма степен готовността си да гарантират, че ЕС ще получи пълен статут на наблюдател; отправя искане Парламентът да бъде изчерпателно информиран за този процес;

3.  подчертава жизненоважната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за развитието на европейската част на Арктика и за създаването на устойчив растеж и качествени работни места, насочени към ориентирани към бъдещето сектори, както и необходимостта от отговорно и почтително развитие на природните ресурси на Арктика; обръща внимание на постоянните неблагоприятни условия, които трябва да бъдат компенсирани (член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз); подчертава дългосрочното значение на стратегията в различни области, като например програмата в областта на цифровите технологии, изменението на климата, синия растеж и др.;

4.  подчертава, че тясното сътрудничество с регионите и подрегионите, включително отвъдморските страни и територии, в европейската част на Арктика е от съществено значение при изграждането на политиката на ЕС за Арктика и финансирането от ЕС за областта, тъй като регионите, местните общности и коренното население, които са крайните бенефициенти на политиките, свързани с Арктика, имат значителен опит и познания по основните въпроси; по тази причина счита, че техните мнения и становища следва да бъдат изслушани и взети под внимание;

5.  счита, че следва да бъде създаден Европейски форум на заинтересованите страни в Арктика с цел укрепване на сътрудничеството, координацията, взаимното допълване и полезните взаимодействия между различните програми за финансиране на ЕС, и подкрепя по-нататъшните усилия в тази насока, които биха могли да служат за пример и за други региони във и извън ЕС; призовава Комисията да включи в този форум всички съответни регионални организации, които носят отговорност за предоставянето и наблюдението на предоставянето на финансиране по европейските структурни и инвестиционни фондове; освен това настоятелно призовава Комисията да гарантира, че работата на форума на заинтересованите страни в Арктика се придържа към графика и бюджетните средства;

6.  отбелязва, че в Арктическия регион ЕС си сътрудничи в чувствителни области, като например опазването на околната среда, енергетиката, транспорта и рибното стопанство; подчертава същевременно, че въпреки сериозните предизвикателства съществуват също така ценни възможности и предимства в Арктика и по тази причина тя следва да се разглежда като място за научноизследователска дейност, екотуризъм, устойчива промишленост, зелена технология и ноу-хау – области, които разполагат с потенциал да донесат ползи за много дружества, особено МСП, които преуспяват благодарение на иновативни стопански модели и иновативни технологии; отбелязва тези възможности, предизвикателства и рискове, когато се инвестира в тяхното текущо и потенциално социално-икономическо развитие;

7.  подчертава, че общите предизвикателства за Арктическия регион, по-специално нестабилната околна среда на Арктика и последиците от изменението на климата, могат да бъдат преодолени единствено в условия на сътрудничество между всички равнища на управление, включително международното, и чрез участието на съответните заинтересовани лица, по-специално гражданското общество; припомня поетата от Съюза отговорност за засилване на усилията за борба с изменението на климата; по тази причина счита, че Арктическият регион следва да допринася за устойчивото развитие и в частност за смекчаването на последиците от изменението на климата; подчертава, че ЕСИФ следва да се използват за тази цел, като се отчита необходимостта от по-бърз преход към по-устойчиво развитие; припомня въздействието на глобалното затопляне върху този регион, както и на промените в неговата екосистема, които ще имат последици не само на местно равнище, но и в световен мащаб; подчертава, че е необходимо да се наблюдават отблизо последиците от изменението на климата в региона;

8.  подчертава значението на сътрудничеството в областта на научните изследвания в Арктика, тъй като то играе основна роля не само поради приноса си за постигането на по-добро разбиране на процесите и явленията, които протичат, но също така поради факта, че то служи, преди всичко, като основа за разработване на предложения с цел адаптиране към новата ситуация; предлага в този контекст да се проучат възможностите за разработване на кибернетична свързаност в Арктическия регион и припомня, че партньорствата в областта на научните изследвания и иновациите с регионите в Арктика следва да бъдат засилени; отбелязва, че освен ЕСИФ инструменти за финансиране, като например ЕФСИ, InnovFin, TEN-T или мрежата Enterprise Europe, биха могли да допринесат за определянето на приоритети в областта на инвестициите и научните изследвания в региона;

9.  подчертава значението на опазването на културата и на крехката екосистема за жителите на Арктическия регион; насочва вниманието към текущото и пряко въздействие на фактори с произход във и извън региона; призовава Комисията да приеме предложението за създаване на резерват в международните води на Арктика, имащ за цел предотвратяването на по-нататъшно влошаване на екологичните проблеми и опазването на биологичното разнообразие и застрашените екосистеми в Арктическия регион;

10.  отбелязва предложението за създаване на Арктически информационен център на ЕС и отново потвърждава подкрепата си за него, с постоянно седалище в Рованиеми, Финландия, с цел информацията относно Арктика да бъде по-достъпна и на разположение във всички държави членки, включително относно проектите, финансирани от ЕС; призовава Комисията да предприеме необходимите действия за създаване на този център.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

5

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Steeve Briois, Rosa D’Amato, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Julia Reid, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Olaf Stuger, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, James Carver, Elena Gentile, Ivana Maletić, Dan Nica, James Nicholson, Bronis Ropė

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Vladimir Urutchev, Boris Zala


СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (7.12.2016)

на вниманието на комисията по външни работи и комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика

(2016/2228(INI))

Докладчик по становище: Ярослав Валенса

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по външни работи и водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включат в своето предложение за резолюция, което ще приемат, следните предложения:

А.  като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) създава договорен режим за управление на дейностите относно световните океани; като има предвид, че Арктическият регион следва и трябва да се включи в разработването на рамка относно морското биологично разнообразие в райони извън националните юрисдикции в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

Б.  като има предвид, че културите на саамите, ненците, хантите, евенките, чукчите, алеутите, юпиките и инуитите трябва да бъдат защитени съгласно Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP); като има предвид, че коренното население на Арктика има право да използва природните ресурси в собствената си територия, като следователно следва да бъде част от всички бъдещи планове за търговски риболов;

В.  като има предвид, че изменението на климата ще направи Арктическия регион достъпен за търговски риболов през следващите години, който – поради силно уязвимия характер на този уникален регион – трябва да бъде развиван възможно най-внимателно;

Г.  като има предвид, че е важно да се направи разграничение между откритото море в Арктика, където понастоящем не се извършват никакви търговски риболовни дейности, и съседния Арктически регион, в който вече са създадени регионални форуми за преговори във връзка с управлението на рибарството;

Д.  като има предвид, че в Северния ледовит океан и съседните му морета (AOAS) има 633 вида риби, от които в момента само 58 са обект на риболов поради екологични ограничения, но в близко бъдеще могат да се добавят още, което ще увеличи натиска върху околната среда;

Е.  като има предвид, че флората и фауната на Арктика представляват общо благо;

Ж.  като има предвид, че прилагането и спазването на правилата и целите на общата политика в областта на рибарството следва да бъде една от най-важните цели за държавите – членки на ЕС, които имат територии в Арктическия регион; като има предвид освен това, че количествената цел за възстановяване и поддържане на запасите на равнища, при които може да се постигне максимален устойчив улов, следва да бъде част от всички оценки, които засягат морската околна среда и рибарството в региона;

З.  като има предвид, че всяка риболовна дейност в Арктическия регион трябва да се осъществява в съответствие с действащите международни споразумения, уреждащи тази област, включително Договора за Шпицберген от 1920 г., и по-специално с всички права на държавите – страни по този договор, както и съгласно всички исторически права на риболов;

И.  като има предвид, че специфичният характер на Арктическия регион означава, че е изключително важно развитието на всяка свързана с търговски риболов дейност да се основава на възможно най-добрите налични научни становища, а наблюдението и последващите действия да се извършват по съизмерим с тези цели начин;

Й.  като има предвид, че Арктическият регион притежава особено биологично разнообразие на екосистемите и голямо разнообразие от местообитания, които не можем да разберем напълно без допълнителен анализ и проучване; като има предвид, че съществуват видове, които са изследвани твърде малко, за да се позволи напълно да се разбере как техните запаси се адаптират към изменението на климата и как да бъдат възстановени за целите на търговския риболов;

К.  като има предвид, че започването на търговски риболов в нов регион като Арктическия може да направи възможно продукти от риболова да достигнат до ЕС с неправилно етикетиране или декларация за произход – пряко или по силата на договореностите за свободна търговия на трети страни;

Л.  като има предвид, че стратегическият план за биологичното разнообразие за периода 2011 – 2020 г., включително цел 11, приети от страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), както и Програмата на ООН за устойчиво развитие за 2016 г., цел 14, имат за цел запазването и устойчивото използване на океаните, моретата и морските ресурси, включително целта за защита на 10 % от морските територии до 2020 г.; като има предвид, че страните по Конвенцията за биологичното разнообразие признават 77 морски зони от екологично или биологично значение и 13 от специално значение, които се нуждаят от особена предпазливост по отношение на управлението;

М.  като има предвид, че експлоатирането на регион като Арктическия следва да се извършва по устойчив начин, основан на подхода на предпазливост;

Н.  като има предвид, че арктическите държави следва да обмислят създаването на специална регионална организация за управление на рибарството (РОУР) и защитени морски територии, следвайки вече установените модели;

О.  като има предвид, че декларацията от Голуей относно сътрудничеството в областта на научните изследвания за Атлантическия океан представлява съвместен ангажимент на ЕС, Канада и САЩ, inter alia, за изграждане на капацитет във връзка с разбирането и предвиждането на основни процеси, протичащи в Атлантическия и Северния ледовит океан, както и на промените и рисковете, до които те могат да доведат по отношение на човешките дейности и изменението на климата;

П.  като има предвид, че Европейският съвет за изследване на морето, Европейският полярен съвет и EurOcean непрекъснато изследват и разпространяват информация за Арктика;

Р.  като има предвид, че в членове 4 и 5 от Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (Парижко споразумение) се изисква страните да управляват устойчиво и да предприемат действия за опазване на поглътителите и резервоарите на парникови газове, включително океаните;

1.  припомня, че арктическите изменения водят до последици в световен мащаб, по-конкретно с оглед на факта, че отрицателните последици от глобалното затопляне възникват с много по-бързи темпове в тази уязвима среда;

2.  призовава всяка свързана с търговски риболов дейност в Арктическия регион да се извършва по начин, който е в пълно съответствие с чувствителното и специфичното естество на региона; настоява, че преди започването на нов търговски риболов в Арктическия регион трябва да бъдат направени надеждни и предпазни научни оценки на запасите, за да се определят нивата на риболов, които ще запазят целевите рибни запаси на равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов, и няма да доведат до изчерпването на други видове или да причинят сериозни вреди на морската среда; подчертава, че целят риболов в открито море трябва да бъде регулиран от регионална организация за управление на риболова, която да се съобразява с научните препоръки и да има надеждна програма за контрол и наблюдение с цел гарантиране на спазването на мерките за управление; посочва, че риболовът в изключителните икономически зони трябва да отговаря на същите стандарти; призовава за налагане на мораториум върху риболова в промишлен мащаб, включително с дънни тралове, във водите на Арктика, в които преди не е извършван риболов;

3.  приветства текущите преговори относно международно споразумение между арктическите крайбрежни държави и международни страни с цел предотвратяване на нерегламентиран риболов в международните води на Арктика и призовава Комисията и държавите членки да подпишат настоящата декларация и да призоват спазването ѝ да стане задължително за страните, които са я подписали;

4.  призовава Комисията да окаже подкрепа и да насърчи арктическите държави да продължат да работят за разширяване на наличната информация и анализ по отношение на всички запаси в региона;

5.  припомня, че правата върху земята и природните ресурси са важна част от културата и оцеляването на коренното население на Арктика и са от жизненоважно значение за опазването на техния традиционен начин на живот;

6.  призовава Комисията и държавите членки да насърчат и да окажат подкрепа за установяването на защитена морска територия в откритите води на Арктика с мандат на комисията на Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан (OSPAR), като се забранят всички добивни дейности, включително риболовът, в международните води около Северния полюс, обхванати от Конвенцията OSPAR;

7.  призовава Комисията да окаже подкрепа за забраняване на използването на дънни тралове в морските зони от екологично или биологично значение и в откритите води на Арктика;

8.  призовава в основата на всички свързани с търговски риболов дейности да бъдат целите на новата обща политика в областта на рибарството за опазване и количествената цел за възстановяване и поддържане на запасите на равнища, при които може да се постигне максимален устойчив улов;

9.  отбелязва, че арктическите морски екосистеми са от ключово значение за запазването на биологичното разнообразие в световен мащаб; счита, че намаляването на ледовете в Северния ледовит океан и другите промени в околната среда в Арктика, в съчетание с ограниченото естество на научните познания относно морските ресурси в тази област, изисква подход на предпазливост с цел определяне на подходящи международни мерки за гарантиране на дългосрочното опазване и устойчивото използване на ресурсите в откритите води на Арктика;

10.  обявява се категорично в подкрепа на това, че всяка свързана с търговски риболов дейност в Арктическия регион трябва да се извършва в съответствие с международните споразумения по отношение на региона, включително с Договора за Шпицберген от 1920 г., както и в съответствие с правата на държавите – страни по такива споразумения, и със съществуващите исторически права на риболов;

11.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че новото споразумение на ООН за опазване на биологичното разнообразие в райони извън националните юрисдикции е силно и ефективно и може да гарантира установяването на устойчив процес за набелязване, определяне, управление и прилагане на морските защитени територии, в това число морските зони резервати;

12.  призовава ЕС да бъде лидер в предотвратяването на нерегламентиран риболов в Арктика; счита, че ЕС има пълно право на това предвид факта, че държавите членки участват във всички нива на управление в Арктическия регион;

13.  подчертава, че защитените морски зони са от решаващо значение за опазването на арктическите екосистеми; припомня необходимостта от пълно включване на местните общности в планирането, осъществяването и управлението на такива защитени зони;

14.  подкрепя позицията, че всяка свързана с търговски риболов дейност трябва да се осъществява в съответствие с всички международни споразумения, включително с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) и Споразумението на ООН за рибните запаси (UNFSA);

15.  призовава Комисията да продължи и да засили използването на програма „Хоризонт 2020“ и други финансиращи програми за целите на изследването на Арктика;

16.  призовава Комисията да гарантира наличието на достатъчно научни становища в подкрепа на всички стъпки за развитие на свързана с търговски риболов дейност в Арктическия регион, както и да гарантира наличието на необходимите мерки за наблюдение и последващи действия;

17.  посочва значението на декларацията от юли 2015 г. относно риболова в Арктика, подписана от петте арктически крайбрежни държави;

18.  призовава Комисията да наблюдава отблизо всички продукти от риболов, които се предоставят на вътрешния пазар и чийто произход е Арктическият регион, с цел да се гарантира, че тези продукти напълно отговарят на действащото европейско законодателство и в частност на правилата за етикетирането;

19.  посочва значението на политиката на сближаване и необходимостта от по-ефективно финансиране на равнището на ЕС в тези области.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.12.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Richard Corbett, Linnéa Engström, Carlos Iturgaiz, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Peter van Dalen, Jarosław Wałęsa

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, José Blanco López, Ole Christensen, Ian Duncan, Anja Hazekamp, Maria Heubuch, Mike Hookem, Verónica Lope Fontagné, Francisco José Millán Mon, Piernicola Pedicini, Maria Lidia Senra Rodríguez


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

111

8

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Louis Aliot, Francisco Assis, Margrete Auken, Petras Auštrevičius, Amjad Bashir, Bas Belder, Ivo Belet, Goffredo Maria Bettini, Simona Bonafè, Mario Borghezio, Biljana Borzan, Victor Boştinaru, Paul Brannen, Elmar Brok, Klaus Buchner, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Arnaud Danjean, Angélique Delahaye, Ian Duncan, Stefan Eck, Bas Eickhout, Georgios Epitideios, José Inácio Faria, Knut Fleckenstein, Karl-Heinz Florenz, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Francesc Gambús, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Karin Kadenbach, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Tunne Kelam, Afzal Khan, Kateřina Konečná, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Urszula Krupa, Eduard Kukan, Giovanni La Via, Ryszard Antoni Legutko, Jo Leinen, Peter Liese, Norbert Lins, Barbara Lochbihler, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, Alex Mayer, Valentinas Mazuronis, David McAllister, Susanne Melior, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Pavel Poc, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Julia Reid, Michèle Rivasi, Sofia Sakorafa, Daciana Octavia Sârbu, Alyn Smith, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Claudiu Ciprian Tănăsescu, László Tőkés, Ivica Tolić, Estefanía Torres Martínez, Ivo Vajgl, Adina-Ioana Vălean, Hilde Vautmans, Anders Primdahl Vistisen, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Zigmantas Balčytis, Jørn Dohrmann, Fredrick Federley, Neena Gill, Takis Hadjigeorgiou, Mike Hookem, Liisa Jaakonsaari, Peter Jahr, Merja Kyllönen, Javi López, Antonio López-Istúriz White, Gesine Meissner, Norica Nicolai, Urmas Paet, Miroslav Poche, Soraya Post, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, György Schöpflin, Igor Šoltes, Bart Staes, Bodil Valero, Tiemo Wölken, Janusz Zemke, Željana Zovko

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jiří Maštálka, Jens Nilsson, Jasenko Selimovic

Правна информация