Процедура : 2016/2306(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0039/2017

Внесени текстове :

A8-0039/2017

Разисквания :

CRE 14/02/2017 - 18

Гласувания :

PV 15/02/2017 - 7.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0038

ДОКЛАД     
PDF 821kWORD 83k
14.2.2017
PE 594.134v02-00 A8-0039/2017

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.

(2016/2306(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Гунар Хьокмарк

Докладчик по становище (*):

Жан-Пол Дьонано, комисия по бюджети

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.

(2016/2306(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2, членове 126 и 136 и Протокол № 12 към него,

–  като взе предвид Протокол № 1 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

  като взе предвид Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

–  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност(8),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 15януари 2016 г. относно годишния обзор на растежа за 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 8 март 2016 г. относно доклада за фискалната устойчивост за 2015 г.,

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 и 18 март 2016 г.,

–  като взе предвид изявлението на Еврогрупата от 9 септември 2016 г. относно общите принципи за по-добро разпределяне на разходите,

–  като взе предвид годишния доклад на ЕЦБ за 2015 г.,

–  като взе предвид европейската икономическа прогноза (есен 2016 г.) на Европейската комисия от 9 ноември 2016 г.,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“ (COM(2016)0725),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“ (COM(2016)0726),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Към положителна фискална позиция за еврозоната“ (COM(2016)0727),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 ноември 2016 г., озаглавено „Доклад за механизма за предупреждение за 2017 г.“ (COM(2016)0728),

–  като взе предвид разискванията с националните парламенти в контекста на Европейската парламентарна седмица през 2017 г.,

–  като взе предвид доклада относно завършването на европейския икономически и паричен съюз („доклад на петимата председатели“),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 октомври 2015 г., озаглавено „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ (COM(2015)0600),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(9),

–  като взе предвид годишния доклад на Европейския наблюдател на преструктурирането на Eurofound за 2015 г.,

–  като взе предвид комюникето на ръководителите на Г-20 от срещата на върха в Ханджоу на 4 – 5 септември 2016 г.,

–  като взе предвид изявлението на председателя на ЕЦБ на 34-тото заседание на Международния паричен и финансов комитет от 7 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид споразумението на COP 21, прието на Конференцията в Париж по въпросите на климата на 12 декември 2015 г.,

–  като взе предвид резолюцията на Комитета на регионите относно европейския семестър за 2016 г. и с оглед на годишния обзор на растежа за 2017 г. (12 октомври 2016 г.),

–  като взе предвид годишния доклад за 2015/2016 г. относно европейските МСП,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 26 август 2016 г. относно прилагането на Директива № 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, както и на комисията по регионално развитие (А8-0039/2017),

А.  като има предвид, че икономиката на Европейския съюз се възстановява бавно и расте с умерен темп, макар и неравномерно в отделните държави членки;

Б.  като има предвид, че Комисията очаква реалният темп на нарастване на БВП през 2016 г. да достигне 1,8% за ЕС и 1,7% за еврозоната и съответно 1,6% и 1,7% през 2017 г., както и че се очаква държавният дълг да възлезе на 86,0% в ЕС и 91,6% в еврозоната през 2016 г.; като има предвид, че се очаква дефицитът в еврозоната да възлезе на 1,7% от БВП през 2016 г. и 1,5% през 2017 и 2018 г.;

В.  като има предвид, че понастоящем потребителските разходи са основният двигател на растежа и се очаква да останат такива през 2017 г.; като има предвид обаче, че Европа все още е изправена пред значителен недостиг на инвестиции, като инвестициите остават под равнищата отпреди кризата;

Г.  като има предвид, че равнището на заетост в ЕС се увеличава, макар и неравномерно и с недостатъчен темп, като безработицата в еврозоната намаля до 10,1% през 2016 г., но това не е достатъчно, за да намали младежката и дългосрочната безработица;

Д.  като има предвид, че това възстановяване на пазарите на труда и растежът се различават в отделните държави членки и продължават да бъдат крехки, и като има предвид, че е необходимо да се насърчава постигането на конвергенция във възходяща посока в ЕС;

Е.  като има предвид, че растежът в значителна степен се е основавал на неконвенционални парични политики, които не могат да траят вечно; като има предвид, че това подкрепя призива за тристранен политически подход на благоприятстващи растежа инвестиции, устойчиви структурни реформи и отговорни публични финанси чрез последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в държавите членки, при пълно зачитане на съществуващите в него клаузи за гъвкавост;

Ж.  като има предвид, че някои държави членки все още имат много висок публичен и частен дълг, който надхвърля прага от 60% от БВП, както е определен в ПСР;

З.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове (ПБП) за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че ПБП за 2017 г. не отчитат сериозни несъответствия с изискванията на ПСР, но че в някои случаи все пак планираните фискални корекции изостават или има риск да изостанат от това, което се изисква в ПСР;

И.  като има предвид, че в оценките на Комисията на проектите на бюджетни планове за 2017 г. на държавите членки от еврозоната беше констатирано, че само девет държави членки изпълняват изискванията на ПСР;

Ж.  като има предвид, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси на държавите – членки на ЕС, е въпрос, който буди загриженост от гледна точка на справедливостта между поколенията;

К.  като има предвид, че размерът на държавния дълг може да бъде засегнат както от условни пасиви, така и от имплицитни задължения;

Л.  като има предвид, че някои държави членки отчитат рекордно висок излишък по текущата сметка и че европейските макроикономически дисбаланси продължават да са големи;

М.  като има предвид, че ЕС се нуждае от значителни допълнителни инвестиционни усилия от частни и публични източници, по-специално в областта на образованието, изследванията, ИКТ и иновациите, както и в създаването на нови работни места, бизнеса и предприятията, за да реализира своя потенциал за растеж и за да преодолее настоящия недостиг на инвестиции, при който инвестициите остават под равнищата отпреди кризата; като има предвид, че за целта по-специално е необходимо подобряване на регулаторната среда;

Н.  като има предвид, че високото равнище на необслужвани кредити продължава да бъде сериозно предизвикателство в редица държави членки; като има предвид, че кредитният растеж постепенно се възстановява, но е все още под равнищата отпреди кризата;

О.  като има предвид, че за да се подобри недостатъчната глобална конкурентоспособност на ЕС и да се увеличи икономическият му растеж, са необходими по-добро прилагане на новото съчетание от политики, интелигентни структурни реформи в държавите членки и завършването на единния пазар;

П.  като има предвид, че икономиките с по-силни наказателни режими при несъстоятелност не се възползват от потенциалния растеж на добавена стойност и заетост, което прави наложително пълното прилагане на принципа за „втори шанс“ от Законодателния акт за малкия бизнес от страна на всички държави членки;

Р.  като има предвид, че конкурентоспособността на Европа зависи също в голяма степен от неценови елементи, свързани с иновациите, технологиите и организационните възможности, а не само от цените, разходите и заплатите;

С.  като има предвид, че Директивата относно просрочените плащания имаше за цел да помогне на предприятията, които са изправени пред високи разходи или дори несъстоятелност поради забавянето на плащанията от публични и частни предприятия; като има предвид, че външната последваща оценка показа, че публичните предприятия в повече от половината държави членки все още не спазват наложения от закона 30-дневен срок за плащане; като има предвид, че в доклада беше установено, че държавите членки, които прилагат програми за корекции, срещат затруднения при прилагането на директивата, тъй като своевременното плащане на текущите фактури трябва да бъде в равновесие с погасяването на натрупания дълг;

1.  приветства годишния обзор за растежа за 2017 г. на Комисията, в който се потвърждава стратегията, почиваща на т.нар. „образцов триъгълник“, съчетаващ частни и публични инвестиции, социално балансирани структурни реформи и отговорни публични финанси, и призовава за по-добро прилагане на това съчетание от политики; изразява съгласие, че е необходим по-бърз напредък при приемането на реформите в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки с цел да се постигне растеж и да се създават работни места, за да се подкрепи икономическото възстановяване; ето защо изразява съжаление поради изключително ниската степен на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, която спадна от 11% през 2012 г. до едва 4% през 2015 г.; подчертава, че държавите членки ще трябва да увеличат усилията си за реформиране, ако искат да се върнат към растежа и създаването на работни места; подкрепя Комисията в отдавания от нея приоритет на стимулирането на заетостта, растежа и инвестициите за Съюза;

2.  констатира настоящата прекомерна зависимост от паричната политика на Европейската централна банка и отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира растежа, когато липсват инвестиции и устойчиви структурни реформи;

3  изразява съгласие с Комисията, че еврозоната ще трябва да разчита все повече на вътрешното търсене; счита, че по-силното вътрешно търсене би било по-благоприятно за устойчивия растеж на еврозоната;

4.  отбелязва, че растежът през 2016 г. продължава с положителен умерен темп, като надхвърля равнището отпреди кризата, но че този скромен растеж трябва да се разглежда в контекста на извънредната парична политика и продължава да бъде слаб и неравномерен в отделните държави членки; отбелязва със загриженост, че темповете на растеж на БВП и производителността остават под пълния си потенциал и че следователно няма време за самодоволство, както и че това скромно възстановяване изисква непрестанни усилия, за да се постигне по-голяма устойчивост чрез по-голям растеж и заетост;

5.  отбелязва, че референдумът в Обединеното кралство създаде несигурност за европейската икономика и финансовите пазари; отбелязва, че резултатите от неотдавнашните президентски избори в Съединените американски щати създадоха политическа несигурност, която се очаква да засегне европейската икономика, не на последно място по отношение на международните търговски отношения;

6.  отбелязва със загриженост враждебната реакция срещу глобализацията и появата на протекционизъм;

7.  установява, че въпреки постепенното намаляване, като усреднена стойност, на безработицата и повишаването на нивата на активност, в много държави членки продължават да съществуват структурни предизвикателства; отбелязва, че равнищата на дългосрочната и младежката безработица остават високи; подчертава, че в съответните държави членки са необходими реформи на приобщаващия пазар на труда, при пълно зачитане на социалния диалог, за да бъдат преодолени тези структурни слабости;

8.  подчертава, че темпът на инвестициите в ЕС и в еврозоната е все още далеч под равнището отпреди кризата; счита, че този недостиг на инвестиции трябва да бъде преодолян с частни и публични инвестиции, и подчертава, че само целенасочените инвестиции могат да доведат до видими резултати в кратък срок и в подходящ мащаб; изразява съгласие с Комисията, че средата на ниски разходи за финансиране подкрепя изтеглянето напред във времето на публичните инвестиции, особено в инфраструктурата;

Инвестиции

7.  изразява съгласие с Комисията, че достъпът до финансиране и укрепването на единния пазар са от решаващо значение за предприятията, за да правят иновации и да постигат растеж; подчертава, че новите изисквания по отношение на капитала и ликвидността, макар и необходими за повишаването на устойчивостта на банковия сектор, не следва да подкопават способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; счита, че следва да се положат повече усилия за подобряване на достъпа на МСП до финансиране; поради това призовава Комисията да увеличи усилията си за подобряване на средата за финансиране;

8.  подчертава, че частните и публичните инвестиции в човешки капитал и инфраструктура са от изключителна важност; счита, че съществува голяма необходимост от улесняване на инвестициите в области като образованието, иновациите, научноизследователската и развойната дейност, които са основни фактори за една по-конкурентоспособна европейска икономика;

9.  приветства предложението на Комисията за удължаване на срока на действие и за удвояване на средствата по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава, че географското и секторното покритие трябва да бъдат значително подобрени, за да се постигнат посочените в регламента цели; подчертава, че ЕФСИ следва също така да привлича финансови средства за проекти с трансгранично измерение, които са балансирано разпределени в целия Съюз; подчертава важността на по-добрата координация между държавите членки, Комисията и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

10.  призовава държавите членки и Комисията да ускорят и оптимизират използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), за да се извлече полза от всички вътрешни фактори за растеж и да се насърчи конвергенцията във възходяща посока между държавите членки;

11.  отбелязва, че надеждната финансова система и нейните институции имат решаващо значение за привличането на инвестиции и растежа в европейската икономика; подчертава, че сигурността и стабилността в настоящата финансова система са се увеличили в сравнение с равнището отпреди кризата; въпреки това подчертава, че все още остават неразрешени някои неотложни предизвикателства, като например голямото количество необслужвани кредити, насъбрани по време на финансовата криза;

12.  подчертава, че един напълно функциониращ съюз на капиталовите пазари (СКП) в дългосрочен план може да предостави алтернативно финансиране на МСП, допълващо финансирането от банковия сектор, и да осигури повече разнообразни източници на финансиране за икономиката като цяло; призовава Комисията да ускори работата си по СКП с цел да се създаде по-ефективно разпределение на капитала в рамките на ЕС, да се подобри дълбочината на капиталовите пазари в ЕС, да се увеличи диверсификацията за инвеститорите, да се стимулират дългосрочните инвестиции и да се използват пълноценно иновативните финансови инструменти на ЕС, целящи да подпомогнат достъпа на МСП до капиталовите пазари; подчертава, че завършването на СКП не следва да подкопава постигнатите до момента достижения, а вместо това следва да се стреми да бъде от максимална полза за европейските граждани;

13  подчертава, че е необходимо да се увеличи финансирането на инвестициите; призовава за добре функционираща финансова система, в която повишената стабилност и съществуващите трансгранични институции могат да улеснят ликвидността и поддържането на пазара, особено за МСП; отбелязва също така в тази връзка, че дружествата с висок темп на растеж имат проблеми с достъпа до финансиране; призовава Комисията да идентифицира и да изпълни проекти, които подкрепят и привличат основани на пазара инвестиции за такива дружества; подчертава, че реформите на банковата структура не трябва да пречат на създаването на ликвидност;

14.  насърчава цялостното и поетапно завършване на банковия съюз и развитието на СПК с цел да се повиши устойчивостта в банковия сектор, да се допринесе за финансовата стабилност, да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж, както и да се избегне разпокъсаността на финансовия пазар на еврозоната; в тази връзка изтъква принципа на отговорност и подчертава, че моралният риск трябва да се избягва, по-конкретно с цел защита на гражданите; настоятелно призовава за спазване на съществуващите общи правила;

15.  подчертава, че публичните и частните инвестиции са от решаващо значение, за да стане възможен преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика; припомня ангажиментите на Европейския съюз, по-специално в Парижкото споразумение, за финансиране на внедряването на чисти технологии, повишаването на дела на електроенергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, както и цялостното намаляване на емисиите на парникови газове;

16.  подчертава, че надеждните инвестиции изискват стабилна регулаторна среда, която прави възможна възвръщаемостта на инвестициите; счита, че предвидимите правила, ефикасните и прозрачни публични администрации, ефективните правни системи, еднаквите условия на конкуренция и намалената административна тежест са основни фактори за привличането на инвестиции; подчертава, че 40% от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. са посветени на пречките пред инвестициите, за чието премахване могат да съдействат местните и регионалните органи; ето защо призовава Комисията да предприеме необходимите действия въз основа на резултатите от проучването „Покана за представяне на мнения: регулаторна рамка на ЕС за финансови услуги“ с цел намаляване на бюрокрацията, опростяване на регулаторната рамка и подобряване на средата за финансиране;

17.  припомня неизползвания потенциал за растеж на производителността и за инвестиции, който може да бъде разгърнат, ако правилата за единния пазар се прилагат в пълна степен и пазарите на продукти и услуги бъдат по-добре интегрирани; припомня отново важността на специфичните за всяка държава препоръки при определянето на основните области на действие в държавите членки;

18.  изразява съгласие с Комисията, че в обществения дебат ползите от търговията често не се осъзнават, и подчертава, че международната търговия може да бъде съществен източник на работни места за европейците и да има основен принос за растежа; отново заявява, че понастоящем повече от 30 милиона работни места се поддържат от износа, осъществяван от ЕС; подчертава, че международните търговски споразумения следва да не подкопават европейските регулаторни, социални и екологични стандарти, а по-скоро да укрепват световните стандарти;

19.  отбелязва със загриженост, че делът на ЕС в глобалните потоци от преки чуждестранни инвестиции е спаднал значително от началото на кризата; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на икономическата среда за инвестиции, включително чрез прилагане и осигуряване на изпълнението на законодателството на ЕС относно единния пазар; изразява съгласие с това, че е необходим по-бърз напредък при приемането на устойчиви структурни реформи, които да са в съответствие със специфичните за всяка държава препоръки, за да се подобри конкурентоспособността на ЕС, да се насърчи благоприятна среда за икономическа дейност (особено за МСП) и инвестиции, да се генерира растеж и се създадат работни места, както и за да се насърчи постигането на конвергенция във възходяща посока между държавите членки;

20.  подчертава необходимостта да се осигурят дългосрочните инвестиционни капацитети на финансовите институции, рентабилността на нискорисковите спестявания и на дългосрочните пенсионни продукти, за да не бъде застрашена устойчивостта на спестяванията и провизиите за пенсии на европейските граждани;

21.  подчертава, че устойчивите структурни реформи трябва да бъдат допълнени от по-дългосрочни инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновациите и човешкия капитал, по-специално в образование и обучение, насочени към предоставянето на нови умения и знания; счита, че партньорствата между отговарящите за разработването на политиките, законодателите, изследователите, производителите и иноваторите също могат да бъдат разглеждани като инструменти за насърчаване на инвестициите, за създаване на интелигентен и устойчив растеж и за допълване на програмите за публични инвестиции;

Структурни реформи

22.  изразява съгласие, че устойчивите структурни реформи на пазарите на стоки и услуги, както и на приобщаващите пазари на труда, на здравеопазването, жилищните и пенсионните пазари, остават приоритет в държавите членки с цел оказване на ефикасна подкрепа на процеса на възстановяване, справяне с високото равнище на безработица, стимулиране на конкурентоспособността, лоялната конкуренция и потенциала за растеж на ЕС, както и с цел подобряване на ефективността на системите за научни изследвания и иновации, без да се нарушават правата на работниците, защитата на потребителите или екологичните стандарти;

23.  счита, че е доказано, че добре функциониращите и производителни пазари на труда, съчетани с подходящо равнище на социална закрила и диалог, се възстановяват по-бързо от икономическия спад; призовава държавите членки да намалят сегментирането на пазарите на труда, да увеличат участието на пазара на труда и да усъвършенстват уменията, включително посредством поставянето на по-силен акцент върху обучението и ученето през целия живот с цел увеличаване на пригодността за заетост и на производителността; отбелязва, че в някои държави членки все още съществува необходимост от значителни реформи, за да станат техните пазари на труда по-устойчиви и по-приобщаващи;

24.  подчертава, че е важно да бъде започнат или продължен процесът на прилагане на последователни и устойчиви структурни реформи за стабилност в средносрочен и дългосрочен план; подчертава, че ЕС и неговите държави членки не може да се конкурират само въз основа на общите или трудовите разходи, а трябва да инвестират повече в научните изследвания, иновациите и развитието, образованието и уменията, както и в ефективното използване на ресурсите, както на национално, така и на европейско равнище;

25.  изразява загриженост относно последиците от демографските процеси върху публичните финанси и устойчивия растеж, обусловени, inter alia, от ниската раждаемост, застаряващите общества, миграцията и притока на бежанци; посочва по-специално въздействието на застаряващото население върху пенсионните и здравните системи в ЕС; отбелязва, че поради различната демографска структура последиците от тези процеси ще бъдат различни в отделните държави членки, но предупреждава, че вече предвидимите разходи за финансиране ще окажат значително въздействие върху публичните финанси;

26.  припомня, че важен фактор за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи е постигането и поддържането на високо равнище на заетост; посочва също така във връзка с това колко е важно да се използват по-добре уменията на мигрантите, за да може да се отговори на нуждите на пазара на труда;

27.  отбелязва, че понастоящем държавите членки изразходват между 5 и 11% от своя съответен БВП за здравеопазване – дял, който се очаква да нарасне значително през следващите десетилетия в резултат на демографските промени; настоятелно призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху икономически ефективни разходи за висококачествено здравно обслужване и за всеобщ достъп до него чрез сътрудничество и споделяне на най-добри практики на равнището на ЕС и чрез мерки за постигане на устойчивост на висококачествените системи за здравеопазване в специфичните за всяка държава препоръки;

28.  приветства факта, че средните стойности на младежката безработица намаляват, макар равнището ѝ да остава твърде високо; отбелязва, че продължават да съществуват големи разлики между държавите членки, които налагат продължаването на реформите с цел улесняване на навлизането на млади хора на пазара на труда, като по този начин се гарантира справедливостта между поколенията; подчертава във връзка с това значението на „Гаранция за младежта“ и призовава за запазване на финансирането от ЕС за тази изключително важна програма; изразява съгласие с Комисията, че са необходими повече действия от страна на държавите членки за борба с младежката безработица, по-специално с цел засилване на ефективността на „Гаранция за младежта“;

29.  подчертава значението на отговорното и благоприятно за растежа развитие на трудовите възнаграждения, които да осигуряват добър жизнен стандарт и да бъдат в съответствие с производителността, като се взема предвид конкурентоспособността, а също така подчертава и значението на ефективния социален диалог за изграждането на добре функционираща социална пазарна икономика;

30.  изразява съгласието си с това, че данъчното облагане трябва да подкрепя инвестициите и създаването на работни места; призовава за реформи в данъчното облагане с цел справяне с високото данъчно бреме върху труда в Европа, подобряване на събираемостта на данъците, борба с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и за по-опростени, по-справедливи и по-ефективни данъчни системи; подчертава необходимостта от по-добра координация на административните практики в областта на данъчното облагане; призовава за по-голяма прозрачност сред държавите членки в областта на корпоративното данъчно облагане;

Фискална отговорност и структура на публичните финанси

31.  отбелязва становището на Комисията, че фискалната устойчивост остава приоритет, и че предизвикателствата са намалели след пика на кризата и вероятно като цяло не са основният източник на рискове за еврозоната в краткосрочен план;

32.  отбелязва също така становището на Комисията, че продължават да съществуват предизвикателства, и че наследството от кризата, както и структурните слабости, остават и трябва да бъдат предприети мерки за премахването им, ако стремежът е да се предотвратят дългосрочни рискове;

33.  подчертава факта, че всички държави членки са задължени да спазват ПСР и да зачитат напълно съществуващите в него клаузи за гъвкавост; във връзка с това посочва и значението на Договора за стабилност, координация и управление и настоятелно призовава Комисията да представи цялостна оценка на опита при прилагането му като основа за предприемане на необходимите стъпки, които трябва да се предприемат в съответствие с ДЕС и ДФЕС, с цел включване на същността на този договор в правната уредба на ЕС;

34.  отбелязва, че макар и шест държави членки да продължават да се намират в процедура при прекомерен дефицит, се забелязва намаляване на равнището на средния публичен дефицит, който се очаква да е под 2% за 2016 г. и да продължи да спада през следващите години, както и че през 2017 г. се очаква само две държави членки да останат в процедура при прекомерен дефицит; отбелязва, че в няколко случая голямото нарастване на дълга в близкото минало е и в резултат на рекапитализацията на банките и ниския растеж; подчертава, че когато лихвените проценти започнат да нарастват отново, това може да създаде по-големи трудности по отношение на подобряването на публичните финанси;

35.  подчертава ролята на Комисията като пазител на Договорите; подчертава нуждата от обективна и прозрачна оценка на прилагането и изпълнението на съгласуваното законодателство;

36.  заявява, че не би следвало да има различно третиране между държавите членки; отбелязва, че само фискална политика, която зачита правото на Съюза и се съобразява с него, ще доведе до правдоподобност и доверие между държавите членки, и ще служи като крайъгълен камък за завършване на изграждането на ИПС и на доверието на финансовите пазари;

37.  приканва Комисията и Съвета да бъдат възможно най-конкретни по отношение на фискалните препоръки по превантивната и корективната част на ПСР за да се увеличи прозрачността и изпълнимостта на препоръките; подчертава необходимостта от включване в препоръките по превантивната и корективната част на целева дата за специфичните за всяка държава средносрочна цел и фискална корекция, необходими за постигането или оставането на съответното равнище;

38.  счита, че макроикономическите дисбаланси в държавите членки следва да бъдат разгледани в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) чрез полагане на усилия от страна на всички държави членки и на основата на съответните реформи и инвестиции; подчертава, че всяка държава членка трябва да изпълнява своите индивидуални отговорности в този контекст; отбелязва, че високите излишъци по текущата сметка означават, че има възможност за засилване на вътрешното търсене; подчертава, че високото равнище на публичния и частния дълг представлява значителна уязвимост и че за по-бързото намаляване на тези равнища са необходими отговорни фискални политики и по-висок растеж;

39.  отбелязва, че макар и публичните финанси да са се подобрили през последните години, след оценката на проектите на бюджетни планове за 2017 г. осем държави членки се считат за изложени на риск от неспазване; счита, че трябва да се спазват договорените фискални курсове на корекции;

40.  приветства намаляването, като усреднена стойност, на публичните дефицити и на дълговете, но изразява съгласие, че съвкупните данни прикриват значителни различия между отделните държави членки; подчертава, че съвкупните данни следва винаги да се разглеждат във връзка с проверката на индивидуални бюджети, и подчертава необходимостта от стабилни фискални политики в очакване на нарастването на лихвените проценти; счита, че трябва да бъде постигната конвергенция във възходяща посока, по-специално между държавите членки от еврозоната;

Фискална позиция за еврозоната

41.  отбелязва, че според есенната икономическа прогноза на Комисията за 2016 г. фискалната позиция в еврозоната се е преместила от рестриктивна към неутрална през 2015 г. и се очаква да бъде леко експанзионистична през прогнозния период; отбелязва освен това становището на Комисията, че пълното осъществяване на фискалните изисквания, съдържащи се в специфичните за всяка държава препоръки на Съвета, ще доведе съвкупно до умерено рестриктивна фискална позиция за еврозоната като цяло през 2017 и 2018 г., както и призива на Комисията за положителна експанзионистична фискална позиция, като напълно съзнава свързаните с това икономически и правни ограничения;

42.  счита съобщението на Комисията относно положителната фискална позиция за съществено развитие; приветства целта на съобщението да допринесе за по-добро координиране на икономическите политики в еврозоната и да изтъкне възможностите за фискални стимули в държавите членки, които разполагат със съответния капацитет; подчертава, че фискалните изисквания се основават на общоприети фискални правила; припомня, че държавите членки са задължени да спазват ПСР независимо от общите препоръки; отбелязва, че съществуват различни гледни точки по отношение на потенциала и равнището на цел за съвкупна фискална позиция; приветства текущата работа на независимия Европейски фискален съвет по този въпрос;

43.  счита, че подобряването на структурата на публичните бюджети е едно от ключовите средства, чрез които да се гарантира спазването на фискалните правила на ЕС и да бъде възможно финансирането на абсолютно необходимите разходи, създаването на буфери за непредвидени нужди и стимулиращи растежа инвестиции и в крайна сметка за финансиране на по-несъществени разходи, както и да се допринесе за по-ефективно използване на обществени средства; припомня, че структурата на националните бюджети се решава на национално равнище, като се вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки;

44.  отбелязва, че дебатът за интелигентното разпределяне на публичните разходи и на приоритетите на политиката се осъществява редовно във връзка с бюджета на ЕС и че такава критична оценка е задължителна и по отношение на националните бюджети с цел подобряване на качеството на публичните бюджети в средносрочен и дългосрочен план и за избягване на линейните бюджетни съкращения;

45.  приветства текущия преглед на публичните разходи и насърчава държавите членки да направят критична оценка на качеството и на структурата на своите бюджети; подкрепя усилията за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи; включително чрез пренасочване на непроизводствените разходи към стимулиращи растежа инвестиции;

46.  счита, че бюджетът на ЕС може да помогне за облекчаване на натиска върху националните бюджети, като събира собствени ресурси вместо да разчита екстензивно на националните вноски;

47.  приветства проведените тематични обсъждания и приетите стандарти за добри практики от страна на Еврогрупата, като например прегледите на разходите, по време на цикъла на европейския семестър през 2016 г.; приканва Комисията и Еврогрупата да ги превърнат в по-ефективни и по-прозрачни;

48.  приканва Комисията и Съвета да формулират специфичните за всяка държава препоръки по такъв начин, че напредъкът да стане измерим, особено в случаи, в които препоръката по отношение на политиката неколкократно е насочена към една и съща сфера на политиката и/или когато характерът на реформата изисква изпълнение, надхвърлящо един цикъл на семестъра;

Координация на националните политики и демократична отчетност

49.  подчертава, че е важно докладите за отделните държави, специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи и програмите за стабилност да бъдат обсъждани в националните парламенти и да бъдат прилагани в по-голяма степен в сравнение с досега;

50.  счита, че по-доброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки изисква ясно формулирани приоритети на европейско равнище и истински обществен дебат на национално, регионално и местно равнище, което би довело до по-голяма ангажираност; призовава държавите членки да включат по структуриран начин местните и регионалните органи с оглед на въздействието и предизвикателствата, които се забелязват в рамките на държавите членки и на поднационално равнище, с цел да се подобри изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки;

51.  настоятелно призовава Комисията да започне преговори за междуинституционално споразумение относно икономическото управление; настоява, че това МИС следва да гарантира, че в рамките на Договорите структурата на европейския семестър дава възможност за съдържателен и редовен парламентарен контрол на процеса, по-специално по отношение на приоритетите на годишния обзор на растежа и на препоръките за еврозоната;

Принос по сектори към доклада за годишния обзор на растежа за 2017 г.

Бюджети

52.  счита, че бюджетът на ЕС би могъл да осигури добавена стойност за инвестициите и структурните реформи в държавите членки, ако се въведе по-голямо полезно взаимодействие между съществуващите инструменти и връзка с бюджетите на държавите членки; следователно годишният обзор на растежа (ГОР) като важен политически документ, който осигурява основното съдържание за националните програми за реформи, специфичните за всяка държава препоръки и плановете за изпълнение, следва да послужи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети, с оглед на въвеждането на съвместни решения, които са видими в националните бюджети и са свързани с бюджета на ЕС;

53.  припомня, че подобряването на системите за събиране на ДДС и мита следва да е най-големият приоритет на всички държави членки; приветства предложението на Комисията за създаване на черен списък на ЕС на данъчните убежища, като спрямо тях следва да бъдат прилагани наказателни санкции с цел справяне с многонационалните дружества, които укриват данъци;

Околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

54.  подчертава, че подобрената и по-ефективна употреба на ресурсите, намаляването на зависимостта от чуждестранна енергия и въвеждането на устойчиво производство, основано на изисквания за по-добро проектиране на продуктите, както и по-устойчивите модели на потребление включват насърчаване на предприемачеството и създаване на работни места, ефективно изпълнение на международните цели и целите на Съюза в областта на околната среда, както и разнообразяване на източниците на приходи, в контекст на фискална отговорност и икономическа конкурентоспособност; счита, че европейският семестър следва да включва също докладване относно енергийната ефективност и междусистемните връзки въз основа на цели, определени на равнище ЕС.

55.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12.

(2)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

(3)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8.

(4)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33.

(5)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(6)

ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.

(8)

ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2015)0238.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

Мигел Виегаш, Фабио Де Мази, Палома Лопес Бермехо, Мигел Урбан Креспо, Мариза Матиаш, Рина Роня Кари, Мат Карти

Докладът се застъпва за структурни реформи и за по-незначителна роля на държавата и поддържа Пакта за стабилност и Договора за фискалния пакт. В него се изказва мнението, че решението за справяне със застоя на икономиката на ЕС трябва да се търси чрез задълбочаване на неолибералните реформи и финансиализацията, включително чрез съюза на капиталовите пазари, а не чрез увеличаване на публичните разходи и повишаване на възнагражденията и социалната защита, унищожени от мерките за икономически ограничения. Освен това в него се изразява загриженост по повод на решението да не се прилагат санкции по отношение на Португалия и Испания.

Докладът отрича действителността: еврото и рамката за икономическо управление се оказаха неефективни за справяне с финансовата, икономическа и социална криза, пред която ЕС е изправен в продължение на почти десет години, но те също така носят отговорност за тази криза и за нейното задълбочаване. Еврото и рамката за икономическо управление действаха като инструменти за налагане на неолиберален дневен ред: приватизация и дерегулация, структурни реформи, загуба на социални и трудови права, орязване на трудовите доходи и на благоденствието на гражданите.

Еврото и рамката за икономическо управление доведоха до по-големи различия между държавите членки и до увеличаване на неравенствата в доходите, т.е. те допринесоха за по-слабо териториално, социално и икономическо сближаване.

Във връзка с това ние настойчиво призоваваме за отмяната на:

·Фискалния пакт;

·Договора за стабилност, координация и управление;

·Европейския семестър.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (*) (25.1.2017)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.

(2016/2306(INI))

Докладчик по становище (*): Жан-Пол Дьонано

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че бюджетът на ЕС би могъл да осигури добавена стойност за инвестициите и структурните реформи в държавите членки, ако се въведе по-голямо полезно взаимодействие между съществуващите инструменти и връзка с бюджетите на държавите членки; следователно годишният обзор на растежа (ГОР), като важен политически документ, който осигурява основното съдържание за националните програми за реформи, специфичните за всяка държава препоръки и плановете за изпълнение, следва да послужи като насока за държавите членки и за изготвянето на националните бюджети, с оглед на въвеждането на съвместни решения, които са видими в националните бюджети и са свързани с бюджета на ЕС;

2.  изразява съгласие, че механизмите за стабилност са от съществено значение, и припомня, че прилагането и спазването на критериите, установени от Пакта за стабилност и растеж, следва да бъде приоритет за държавите членки; приветства пълноценното използване на съществуващите клаузи за гъвкавост, за да бъдат подкрепени по-мащабни инвестиции и структурни реформи и за да се преодолеят заплахите за сигурността и притока на бежанци;

3.  припомня, че подобряването на системите за събиране на ДДС и мита следва да е най-големият приоритет на всички държави членки; приветства предложението на Комисията за създаване на черен списък на ЕС на данъчните убежища, като спрямо тях следва да бъдат прилагани наказателни санкции с цел справяне с многонационалните дружества, които укриват данъци; приветства предложенията на Комисията за въвеждане на Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която следва да засили трансграничните дейности и да намали данъчните измами и агресивното данъчно планиране; припомня необходимостта от въвеждането на реформа на системата на собствените ресурси, която може да доведе до истинска реформа на финансирането от ЕС, без да се увеличава данъчното бреме за гражданите;

4.  счита, че растежът все още не е достатъчен за създаването на работни места, от които ЕС спешно се нуждае, особено за своите млади хора, и че е необходимо да се поощряват публичните и частните инвестиции в инфраструктура, образование и обучение, както и МСП, и да се насърчават действия за справяне с безработицата, като например гаранцията за младежта; приветства даването на допълнителен тласък на инициативата за младежка заетост, което включва допълнителна сума в размер на 500 млн. евро по линия на специално разпределените средства за ИМЗ, придружено от 1 млрд. евро от Европейския социален фонд за периода 2017 – 2020 г., което ще даде възможност на няколко държави членки, отговарящи на условията на ИМЗ, да инвестират по-голяма част от финансирането си от ЕСФ в мерки за младежка заетост.

5.  приветства предложението на Комисията за удължаване на срока на действие и разширяване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по отношение на продължителността и финансовия му капацитет; подчертава, че укрепването на ЕФСИ е от значение с оглед на връщането на инвестициите към дългосрочната им устойчива тенденция, продължаването на постигането на конкретни резултати и осигуряването на сигурността за организаторите на проекти, че те ще продължат да бъдат в състояние да подготвят проекти и след първоначалния инвестиционен период; очаква по-нататъшни подобрения в областта на допълняемостта, географския и секторния обхват, както и прозрачността; подчертава потенциала на полезните взаимодействия между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), по-специално що се отнася до техния принос за териториалното сближаване; призовава европейските и националните институции да осигурят по-активно участие на регионалните и местните органи, за да се реши въпросът във връзка с ниския капацитет за създаване на проекти и кредитния капацитет в някои държави членки;

6.  отново заявява, че инвестициите и стимулирането на инвестициите в областта на иновациите и ИКТ следва да бъдат основна икономическа политика на равнището на ЕС, за да се генерира устойчив растеж;

7.  счита, че трябва да бъде увеличена отговорността на банковата система, за да се гарантират както дългосрочните инвестиции, така и стабилността на финансовите пазари;

8.  подчертава важността на една справедлива и съгласувана инвестиционна политика на ЕС, която е в състояние да генерира растеж в целия ЕС, но също така и да улеснява намаляването на съществуващите различия между държавите членки;

9.  изразява убеждението си, че МСП и стартиращите предприятия са от съществено значение за бъдещото развитие на икономиката на ЕС, и отново изтъква необходимостта от по-значими инвестиции и фискални политики, предназначени да ги стимулират допълнително;

10.  изразява убеждението си, че паричната политика, ако бъде сериозно подкрепена от подходяща бюджетна политика, може да даде тласък на икономическото развитие, устойчивия растеж и създаването на работни места;

11.  счита, че наличието на различно демографско развитие във всяка държава членка следва да насочи вниманието на държавите членки към необходимостта публичните дефицити да се разглеждат в перспектива;

12.  припомня, че използването на ЕСИ фондове е обвързано от макроикономическите условия; като има предвид взаимовръзката между доброто икономическо управление и капацитета за усвояване, призовава Комисията да насърчава използването на ЕСИ фондове за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, като удължи периода за фискална корекция, в рамките на който ЕСИ фондовете се използват като съпътстващи мерки за осъществяване на структурни реформи и постигане на увеличение на инвестициите;

13.  подчертава, че в сравнение с други големи пазари, като например САЩ, ЕС има строги фискални правила, разминавания в законодателствата на отделните държави членки и голям брой различни ограничения, които представляват пречки пред напредъка, новаторските решения и растежа; поради това призовава Комисията да проведе по-подробна дискусия с държавите членки относно общите дейности и правила, които трябва да бъдат установени на равнище ЕС, за да се подкрепи обменът на знания, опит, технологии, иновации, както и развитието и бързият растеж на стартиращите предприятия, преди представянето на годишния обзор на растежа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

2

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nedzhmi Ali, Jean Arthuis, Reimer Böge, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Jens Geier, Esteban González Pons, Ingeborg Gräßle, Iris Hoffmann, Monika Hohlmeier, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Victor Negrescu, Jan Olbrycht, Urmas Paet, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Paul Denanot, Ivana Maletić, Marco Valli

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Ulrike Lunacek


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (25.1.2017)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.

(2016/2306(INI))

Докладчик по становище: Нуну Мелу

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че дебатът в рамките на Европейския семестър е от особено значение с оглед на необходимостта да бъде намерен нов модел на развитие за структурни реформи и избирателни инвестиции в стратегически области, като се преминава към икономически модел, който съчетава промишлено развитие с екологична устойчивост; във връзка с това отново заявява, че екологичното измерение следва да играе пълноценна роля в процеса на Европейския семестър, заедно с икономическото и социалното измерение,

2.  изразява съжаление, че възстановяването в ЕС продължава да бъде бавно и колебливо, което подчертава необходимостта от засилване на структурните реформи, насърчаване на инвестициите и изграждане на по-конкурентоспособна икономика;

3.  приветства факта, че в Годишния обзор на растежа за 2017 г. сред общите икономически приоритети за ЕС ясно се посочва кръговата икономика;

4.  изтъква, че изменението на климата без съмнение е много сериозно световно предизвикателство и че бързите действия следва да продължат да бъдат приоритет за ЕС; във връзка с това подчертава значението на Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. по време на COP 21, което бележи световен етап в насърчаването на колективния глобален преход към нисковъглеродно и устойчиво на изменението на климата общество; отбелязва, че споразумението определя качествена дългосрочна цел за намаляване на емисиите в съответствие с целта повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи под 2°C, както и да се полагат усилия за неговото задържане до 1,5°С; поради това призовава Комисията в своите специфични за всяка държава препоръки да вземе предвид необходимостта държавите членки да инвестират в проекти с ниска степен на въглеродна интензивност, за да отговорят на целите на Парижкото споразумение; изтъква, че ефективният преход към нисковъглеродно общество изисква големи инвестиции в стратегически области като енергетика, управление на отпадъци, транспорт и сгради; в тази връзка призовава за целево заделяне на средства за устойчиви инвестиции в рамките на предстоящия регламент за „ЕФСИ 2“;

5.  призовава Комисията да използва Европейския семестър като инструмент за изпълнение на ангажиментите на ЕС, произтичащи от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, и по-специално да включи в процеса политики и ефикасни мерки, свързани с изменението на климата, устойчивото производство и потребление, продоволствената сигурност, както и биологичното разнообразие;

6.  припомня, че осигуряването на устойчив растеж, опазване на климата и създаване на работни места в ЕС означава да се използват нашите ресурси по по-интелигентен и по-устойчив начин, да се измести данъчното облагане от труда към замърсяването на околната среда, да се прекратят постепенно субсидиите за изкопаеми горива и да се намали зависимостта от вноса на суровини; счита, че следва да се постави акцент върху прилагането на йерархията на отпадъците предимно за подкрепа на превантивните мерки, увеличаване на рециклирането и повторната употреба на продуктите; отбелязва, че според оценките кръговата икономика би могла да осигури на дружествата от ЕС икономии от около 600 милиарда евро годишно; поради това, за да се ускори преходът на ЕС към кръгова икономика, отново отправя призива си принципите на кръговата икономика да бъдат включени в Европейския семестър и да се въведе водещ показател за ефективност на ресурси и сигурност на доставките за ключови суровини; подчертава необходимостта от по-сериозни инвестиции в доказано екологосъобразни технологии, за да се постигнат целите за устойчив растеж по „Европа 2020“, както и целите за 2030 г. по отношение на климата и енергетиката;

7.  подчертава значението на текущата реформа на законодателството в областта на отпадъците, за да се ускори преходът на европейската икономика към кръгов модел;

8.  подчертава, че подобрената и по-ефективна употреба на ресурсите, намаляването на зависимостта от чуждестранна енергия и въвеждането на устойчиво производство, основано на изисквания за по-добро проектиране на продуктите, както и по-устойчивите модели на потребление включват насърчаване на предприемачеството и създаване на работни места, ефективно изпълнение на международните цели и целите на Съюза в областта на околната среда, както и разнообразяване на източниците на приходи, в контекст на фискална отговорност и икономическа конкурентоспособност; счита, че Европейският семестър следва да включва също докладване относно енергийната ефективност и междусистемните връзки въз основа на цели, определени на равнище ЕС;

9.  изтъква, че съгласно проучване на Комисията от 2012 г., ако цялото законодателство на ЕС в областта на отпадъците беше приложено напълно, Европа щеше да спестява 72 милиарда евро годишно, оборотът на сектора на управлението и рециклирането на отпадъци щеше да се увеличи с 42 милиарда евро и това щеше да създаде 400 000 работни места до 2020 г.; припомня, че намаляването на количеството на отпадъците и осигуряването на спазване на законодателството в тази област следва да се разглеждат като най-висш приоритет;

10.  подчертава, че държавите – членки на ЕС, трябва да реформират своите данъчни системи, за да подкрепят растежа и лоялните правила при отношенията между предприятията; в тази връзка подчертава ролята на данъчното облагане по отношение на околната среда, реформата на екологичния данък и програмите за изместване на данъчното облагане като ключови способстващи фактори в прехода към зелена икономика, тъй като те могат да предизвикат екологични иновации, които създават богатство и работни места и допринасят за подобряване на околната среда и намалено потребление на енергия и ресурси;

11.  призовава Комисията да включи целите за устойчиво развитие в процеса на Европейския семестър;

12.  изтъква необходимостта от по-всеобхватен набор от показатели, за да се оценят предприетите мерки от държавите членки във връзка с приноса им за постигане на целите, приети от Европейския съюз в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., и по-специално целта за намаляване наполовина на разхищението на храни до 2030 г.; подчертава, че целите за устойчиво развитие трябва да бъдат надлежно интегрирани както във вътрешните, така и във външните политики на Съюза;

13.  припомня, че в целия ЕС се наблюдава тенденция за увеличаване на работните места в екологичната промишленост; подчертава, че по-нататъшното намаляване на потреблението на енергия и ресурси може да доведе до създаване на допълнителни работни места, особено в секторите на изолациите, термопомпените технологии, превозните средства с електрическо задвижване и водноефективните технологии за земеделско напояване, но също така и в областта на рециклирането и зависимите от ресурсите сектори;

14.  приветства решението на Комисията да създаде експертна група на високо равнище (ЕГВР) за устойчивите финанси; подчертава, че са необходими реформи за устойчиво финансиране, които да подпомогнат инвестициите в чисти технологии и тяхното внедряване, да гарантират, че финансовата система може да финансира растежа по устойчив начин в дългосрочен план, и да допринесат за създаването на нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика, както е посочено в съобщението на Комисията „Съюз на капиталовите пазари – ускоряване на реформата“ от 14 септември 2016 г.;

15.  отбелязва, че няколко от проектите, одобрени за финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), са насочени към инфраструктура и иновации в секторите на околната среда и здравеопазването; подчертава обаче необходимостта да се увеличи предлагането на екологосъобразни средства чрез ЕФСИ;

16.  подчертава, че ефективното инвестиране в здравеопазването и образованието, включително в насърчаването на здравето и профилактиката на заболяванията, е съществено за предоставяне на равен достъп до здравни услуги за гражданите, както и за стабилност, устойчивост, икономическото благоденствие и насърчаване на растежа, като дава резултати от гледна точка на производителността, предлагането на работна ръка, човешкия капитал и публичните разходи; припомня, че разходите за здравни услуги представляват инвестиции за едни по-здрави, по-безопасни, по-производителни и по-конкурентоспособни общества; подчертава значението на устойчивостта на сектора на здравеопазването, който играе важна роля в икономиката като цяло – тъй като в него работи 8% от цялата работна сила на Европа и секторът създава 10% от БВП на ЕС;

17.  подчертава необходимостта от създаване на устойчива система за споделяне на знания в областта на оценката на здравните технологии и подчертава, че целта на оценката на здравните технологии е да се разгледат въпросите, свързани с характеристиките на здравните технологии, включително тяхната безопасност, ефикасност, ефективност, приложимост, показания, разходи, разходна ефективност и социалните, етичните и икономическите последици от тяхната употреба;

18.  отново препоръчва принципите на кръговата икономика да се интегрират в специфичните за всяка държава препоръки;

19.  подчертава, че структурираният и систематичен диалог на национално равнище е важен, за да се увеличи ангажираността към специфичните за всяка държава препоръки у всички заинтересовани страни в системата на здравеопазването; ето защо изтъква необходимостта от по-всеобхватна оценка на резултатите от системите на здравеопазване на равнище ЕС; насърчава държавите членки да използват събраните при разработването на политиките си данни и да обменят най-добри практики с цел намаляване на различията и неравнопоставеността в здравеопазването между държавите членки и в рамките на отделните държави членки;

20.  изтъква необходимостта от по-задълбочена оценка на системите на здравеопазване в рамките на Европейския семестър, като се вземе предвид не само фискалното измерение, но и като се разгледат достъпът, ефективността и качеството в рамките на европейския сектор на здравеопазването.

21.  подчертава, че следва да се обърне подходящо внимание на разходите, свързани със здравеопазването, които държавите членки поемат вследствие на извънредни ситуации, подлагащи на допълнителен натиск здравните системи, например пристигането на емигранти и бежанци в ЕС в състояния, които изискват неотложни медицински грижи, че необходимата медицинска помощ е съществена както за защита на правата на човека, така и за намаляване на риска с цел да се защитят гражданите на ЕС от евентуално излагане на заболявания, които са ендемични в държавите на произход на мигрантите, както и че по тази причина свързаната с това тежест на разходите следва да бъде надлежно разглеждана при оценката на бюджетите на държавите членки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

5

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Pilar Ayuso, Zoltán Balczó, Catherine Bearder, Ivo Belet, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Nessa Childers, Birgit Collin-Langen, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Seb Dance, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Stefan Eck, José Inácio Faria, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jytte Guteland, Anneli Jäätteenmäki, Jean-François Jalkh, Benedek Jávor, Josu Juaristi Abaunz, Karin Kadenbach, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Massimo Paolucci, Piernicola Pedicini, Julia Reid, Frédérique Ries, Michèle Rivasi, Daciana Octavia Sârbu, Annie Schreijer-Pierik, Davor Škrlec, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Ivica Tolić, Estefanía Torres Martínez, Nils Torvalds, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Renata Briano, Herbert Dorfmann, James Nicholson, Stanislav Polčák, Gabriele Preuß, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Richard Corbett, Sander Loones, Kosma Złotowski


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (25.1.2017)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2017 г.

(2016/2306(INI))

Докладчик по становище: Кшищоф Хетман

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства годишния обзор за растежа за 2017 г., изготвен от Комисията, като важна част от европейския процес на възстановяване, основан на стратегията за инвестиции, структурни реформи, създаване на работни места и отговорни публични финанси с цел допълнително насърчаване на по-високи нива на растеж, укрепване на европейското възстановяване и постигане на конвергенция във възходяща посока;

2.  изразява загриженост във връзка с това, че все още има данни за макроикономически дисбаланси и ограничено сближаване, по-специално в рамките на еврозоната;

3.  изразява загриженост във връзка с неравномерното прилагане на специфичните за всяка държава препоръки (СДП) в областта на възстановяването на европейската икономика, както и от значителния недостиг на инвестиции в ЕС, което застрашава дългосрочния потенциал за растеж на ЕС; призовава държавите членки да поемат сериозни ангажименти за изпълнение на структурни реформи и да намалят съотношението на дълг/БВП и бюджетния си дефицит, с цел насърчаване на растежа и създаване на работни места; счита, че държавите членки следва да продължават да носят основна отговорност за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки и за вземане на решение относно най-добрия начин за постигане на това; подчертава ролята на местните и регионалните органи и други заинтересовани страни, както и на самите европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) в подпомагането на тези структурни реформи, създаването на работни места и инвестициите; призовава Комисията да разгледа възможността за включване на местните и регионалните органи в европейския семестър, когато е уместно;

4.  призовава за създаване на политики на европейския семестър, които имат за цел засилване на вътрешното търсене с цел подобряване на устойчивостта на европейската икономика в рамките на влошаващите се световни перспективи и намаляването на търсенето в световен мащаб;

5.  признава целта на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е предназначен да подпомага високорискови инвестиционни проекти с цел укрепване на потенциала за растеж въз основа на качествени работни места и производителност; въпреки това изразява загриженост относно огромния дисбаланс в използването на фонда между ЕС-15 (91% от финансирането) и ЕС-13 (9% от финансирането); отбелязва предложението на Комисията за увеличаване на взаимодействието и допълването между ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове, както и за предоставяне на по-целенасочена техническа помощ на местно и регионално равнище, с цел намаляване на различията в единния пазар, като се даде възможност на всички региони да развиват своя потенциал и да подобряват географския обхват на ЕФСИ в целия ЕС; призовава Европейската инвестиционна банка и Комисията да гарантират, че разпределението на фондовете се основава на разумен финансов анализ, като заявленията се оценяват справедливо според основателността им; подчертава обаче, че все още е налице липса на данни относно въздействието на приноса на ЕФСИ за растежа и създаването на работни места; от тази гледна точка подчертава, че ЕФСИ трябва да допълва ЕСИ и по никакъв начин не следва да накърнява ролята на политиката на сближаване като основна инвестиционна политика на Съюза, която приближава ЕС до неговите граждани; призовава Комисията да предложи допълнителни мерки, целящи намаляване и по-добро балансиране на посочените по-горе несъответствия;

6.  споделя мнението на Комисията, че консултантският център трябва да бъде подпомогнат, за да може да извършва дейност повече на местно и регионално равнище и за да се подобри сътрудничеството му с националните насърчителни банки, както и за да бъде полезен инструмент в помощ на организаторите на проекти да разработват по-добри проекти, по-специално за регионите или секторите, в които са необходими допълнителни връзки и технически капацитет; призовава Комисията да насърчава по-широко използване на ЕФСИ от местните и регионалните органи в ЕС, по-специално чрез инвестиционни платформи; за тази цел призовава Комисията да оказва подкрепа, като разпространява информация, и да преодолее текущата липса на административен и институционален капацитет на поднационално равнище; призовава Комисията и държавите членки да използват ЕФСИ и ЕСИ фондовете в пълния им потенциал и в съответствие със стратегията „Европа 2020“, за да се намали недостигът на инвестиции в ЕС;

7.  подчертава, че в контекста на европейския семестър и усилията за опростяване на политиката на сближаване, като например дейностите на работната група за по-добро изпълнение, държавите членки трябва да увеличат действията си за прилагане на необходимите структурни реформи и всички останали мерки, които са в подкрепа на това прилагане, включително изграждане на институционален капацитет, с цел подпомагане на растежа и създаването на работни места и премахване на пречките, които срещат бенефициентите на политиката на сближаване; въпреки това подчертава необходимостта от координация между приоритетите на ЕС и нуждите на национално, регионално и местно равнище; подчертава значението на предварителни условия, с цел да се подобри изграждането на капацитет в държавите членки; подчертава необходимостта от по-интензивно съобщаване на постигнатите резултати на европейските граждани, за да бъде европейската добавена стойност по-видима;

8.  отново изтъква необходимостта от ускоряване на прилагането на ЕСИ фондовете през периода на финансово програмиране 2014 – 2020 г.; макар да признава, че държавите членки следва да останат отговорни за определянето на програмите, счита, че анализът на недостатъците при прилагането следва да бъде последван от адекватни препоръки, които да бъдат включени в процеса на формулиране на специфичните за всяка държава препоръки; призовава Комисията да стартира тесен диалог с държавите членки с цел определяне на такива мерки;

9.  подчертава, че с цел да се отговори по-добре на икономическите предизвикателства и да се даде тласък на растежа, на държавите членки трябва да се предостави по-висока степен на гъвкавост при прилагането, когато използват клаузи за инвестиции; споделя в този контекст мнението на Европейската сметна палата, че е необходимо обществените поръчки, макар да са постоянен проблем, да бъдат разглеждани също и на равнището на Комисията, като Комисията изпълнява ролята на поддръжник за подобрения в тази област;

10.  приветства факта, че предложението на Комисията за спиране на част от ЕСИ фондовете за Испания и Португалия беше суспендирано с оглед на конструктивната критика от страна на Парламента, който доказа убедително, че това предложение е безпредметно и се основава на оценка от Комисията, в която се заявява, че и двете държави постигат напредък по своите цели за намаляване на дефицита; споделя мнението на Комисията, че е необходимо в еврозоната да се възприеме по-колективен подход, при който се вземат под внимание различията в състоянието на бюджетите между държавите членки: припомня в тази връзка ролята на Комисията като пазител на договорите; освен това очаква от Комисията да изготви доклад относно прилагането на член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, очакван през 2017 г., в който се взима под внимание становището на Парламента, изразено по време на структурирания диалог от 2016 г.;

11.  приветства декларацията на Комисията относно значението на инвестициите в знания, иновации, образование и ИКТ като двигатели за растеж; се застъпва за приемането на политики, които ще спомогнат за предоставяне на основен достъп до свързаност за всеки европейски гражданин;

12.  счита, че целите от Плана за инвестиции за Европа ще бъдат постигнати единствено чрез подобряване на ангажираността с МСП, местните органи и други участници на местно равнище; призовава ЕИБ и Комисията да гарантират, че тези заинтересовани страни могат успешно да изготвят и ръководят заявления за финансиране на проекти за финансиране, разполагат с подходяща подкрепа и не са изложени на ненужни регулаторни тежести; по-специално отбелязва положителното въздействие, което воденото от общностите местно развитие може да окаже върху това да се гарантира, че мненията на местните участници се вземат под внимание;

13.  приветства подкрепата за МСП посредством прозореца за МСП и инициативата за МСП на ЕФСИ; изразява задоволство от текущото възстановяване на сектора на МСП след финансовата криза през 2008 г.; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, за да гарантира, че проблемните области са взети под внимание, включително бавното увеличаване на броя служители в МСП и растежът в застой в рамките на сектора на производството, строителството и търговията на дребно;

14.  счита, че достъпът до финансиране остава основното предизвикателство за разрастващите се МСП; отбелязва, че търговският банков сектор, регулиран главно от държавите членки, остава основният източник на финансиране за повечето МСП; следователно отбелязва, че именно държавите членки ще останат основните участници във възстановяването на сектора на МСП и че Комисията следва да гарантира, че нейните действия имат ефективна роля за подкрепа.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

6

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Victor Boştinaru, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Ivan Jakovčić, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Petras Auštrevičius, Ivana Maletić, Dimitrios Papadimoulis, Maurice Ponga, Laurenţiu Rebega, Bronis Ropė, Iuliu Winkler


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

13

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Burkhard Balz, Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Jonás Fernández, Neena Gill CBE, Roberto Gualtieri, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Philippe Lamberts, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Marisa Matias, Gabriel Mato, Bernard Monot, Luigi Morgano, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Molly Scott Cato, Pedro Silva Pereira, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Paul Tang, Michael Theurer, Marco Valli, Tom Vandenkendelaere, Cora van Nieuwenhuizen, Miguel Viegas, Jakob von Weizsäcker, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Bas Eickhout, Doru-Claudian Frunzulică, Thomas Mann, Siegfried Mureşan, Maria João Rodrigues, Renato Soru, Romana Tomc, Lieve Wierinck, Roberts Zīle

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Klaus Buchner, Ingeborg Gräßle, Monica Macovei, Petri Sarvamaa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Michael Theurer, Lieve Wierinck, Cora van Nieuwenhuizen

ECR

Monica Macovei

NI

Renato Soru

PPE

Burkhard Balz, Ingeborg Gräßle, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Georgios Kyrtsos, Alain Lamassoure, Ivana Maletić, Thomas Mann, Gabriel Mato, Siegfried Mureşan, Petri Sarvamaa, Theodor Dumitru Stolojan, Romana Tomc, Tom Vandenkendelaere

S&D

Hugues Bayet, Pervenche Berès, Udo Bullmann, Jonás Fernández, Doru-Claudian Frunzulică, Neena Gill CBE, Roberto Gualtieri, Cătălin Sorin Ivan, Olle Ludvigsson, Luigi Morgano, Maria João Rodrigues, Pedro Silva Pereira, Paul Tang, Jakob von Weizsäcker

13

-

ECR

Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Kay Swinburne

EFDD

Marco Valli

ENF

Gerolf Annemans, Bernard Monot

GUE/NGL

Marisa Matias, Miguel Viegas

NI

Sotirios Zarianopoulos

Verts/ALE

Klaus Buchner, Bas Eickhout, Philippe Lamberts, Molly Scott Cato

1

0

ECR

Roberts Zīle

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация