Процедура : 2016/2057(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0040/2017

Внесени текстове :

A8-0040/2017

Разисквания :

PV 01/03/2017 - 24
CRE 01/03/2017 - 24

Гласувания :

PV 02/03/2017 - 6.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0061

ДОКЛАД     
PDF 813kWORD 105k
14.2.2017
PE 587.690v02-00 А8-0040/2017

относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти

(2016/2057(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

Докладчик: Соледад Кабесон Руис

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти

(2016/2057(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 6 февруари 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността на мерките за регулиране на цените на лекарствените продукти за хуманна употреба и тяхното включване в обхвата на системите за обществено здравно осигуряване(1),

–  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който постановява, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза следва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве,

–  като взе предвид оценката на Комисията по REFIT на Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни лекарства (SWD(2016)0125),

–  като взе предвид задълженията по член 81 от Директива 2001/83/ЕО за поддържане на съответните непрекъснати доставки на лекарствени продукти,

–  като взе предвид оценката на Комисията за въздействието от етапа на създаване(2) относно засилване на сътрудничеството в рамките на ЕС при оценката на здравните технологии (ОЗТ),

–  като взе предвид стратегията на мрежата за ОЗТ за сътрудничество в рамките на ЕС във връзка с оценката на здравните технологии от 29 октомври 2014 г.(3),

–  като взе предвид окончателния доклад на Комисията относно разследването във фармацевтичния сектор (SEC(2009)0952),

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2013 г., озаглавен „Неравнопоставеност в здравеопазването в ЕС: окончателен доклад на консорциум. Ръководител на консорциума: сър Майкъл Мармот“(4), в който се признава, че здравните системи изпълняват важна роля за намаляване на риска от бедност или могат да спомогнат за намаляване на бедността,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно иновациите в полза на пациентите(5),

–  като взе предвид заключенията по въпросите на здравеопазването от неформалното заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 18 април 2016 г.,

–  като взе предвид 6-ия доклад на Комисията относно мониторинга върху патентните споразумения във фармацевтичния сектор,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Безопасни, иновативни и достъпни лекарства: обновена визия за фармацевтичния сектор“ (COM(2008)0666),

–  като взе предвид параграфи 249 и 250 от решението на Съда на Европейския съюз от 14 февруари 1978 г. по дело 27/76 относно прекалено високите цени,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г. относно подобряването на баланса във фармацевтичните системи в Европейския съюз и неговите държави членки,

–  като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2119/98/ЕО(6),

–  като взе предвид доклада на групата на високо равнище към Генералния секретар на Организацията на обединените нации относно достъпа до лекарства, озаглавен „Насърчаване на иновациите и достъпа до здравни технологии“, публикуван през септември 2016 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 10 май 2006 г. относно общите ценности и принципи в здравните системи на ЕС и заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 6 април 2011 г. и от 10 декември 2013 г. относно процеса на размисъл във връзка с установяването на модерни, адаптивни и устойчиви системи на здравеопазване,

–  като взе предвид съобщението на Комисията относно ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване (COM(2014)0215),

–  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Към хармонизирана оценка на ЕС на добавената терапевтична стойност на лекарствените продукти“,

–  като взе предвид доклада на Световната здравна организация (СЗО), озаглавен „Експертният комитет на СЗО относно избора на основни лекарствени средства, 17 – 21 октомври 1977 г., серия от технически доклади на СЗО, № 615“, доклада на секретариата на СЗО от 7 декември 2001 г., озаглавен „Медицински стратегии на СЗО: преразгледана процедура за актуализиране на примерния списък на СЗО на основните лекарствени средства“ (EB109/8), доклада на СЗО от март 2015 г., озаглавен „Достъп до нови лекарствени продукти в Европа“ и доклада на СЗО от 28 юни 2013 г., озаглавен „Приоритетни медикаменти за Европа и света“,

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствата сираци,

–  като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на ЕС и член 6, параграф 1 от ДЕС относно правото на европейските граждани на закрила на здравето,

–  като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС за определяне на правилата за конкуренцията,

–  като взе предвид Декларацията от Доха относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве (WTO/MIN(01/DEC/2) и прилагането на параграф 6 от Декларацията от Доха от 1 септември 2003 г. (WTO/L/540),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве,

–  като взе предвид споразумението за съвместно възлагане на обществени поръчки, одобрено от Комисията на 10 април 2014 г.(7),

–  като взе предвид Конференцията от Найроби от 1985 г. относно разумното използване на лекарствени средства,

–  като взе предвид доклада, одобрен от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и от Европейския парламент, относно изменението на Регламент (ЕО) № 726/2004,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2015 г. относно работната програма на Комисията за 2016 г.(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно доброволното и безвъзмездно даряване на тъкани и клетки(9),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по правни въпроси и комисията по петиции (A8-0040/2017),

А.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз признава основното право на гражданите на закрила на здравето и на медицински грижи(10);

Б.  като има предвид, че системите за обществено здравеопазване са от решаващо значение за гарантирането на универсален достъп до здравно обслужване за всички, което е основно право на европейските граждани; като има предвид, че здравните системи в ЕС са изправени пред някои предизвикателства, като например застаряване на населението, увеличаване на тежестта на хроничните заболявания, високи разходи за разработването на нови технологии, високи и увеличаващи се фармацевтични разходи и последиците от икономическата криза върху разходите за здравеопазване; като има предвид, че през 2014 г. разходите във фармацевтичния сектор на ЕС са възлизали на 17,1% от общите разходи за здравеопазване и на 1,41% от брутния вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че тези предизвикателства налагат необходимостта от европейско сътрудничество и нови мерки на политиката както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

В.  като има предвид, че фармацевтичните продукти са един от основните стълбове на здравеопазването, а не просто обект на търговия, и като има предвид, че недостатъчният достъп до основни лекарствени продукти и високите цени на иновативните лекарствени продукти представляват сериозна заплаха за устойчивостта на националните здравни системи;

Г.  като има предвид, че пациентите следва да имат достъп до възможности за здравно обслужване и лечение по свой избор и предпочитание, включително до допълващи и алтернативни терапии и лекарствени продукти;

Д.  като има предвид, че гарантирането на достъпа на пациентите до основни лекарствени продукти е една от основните цели на ЕС и на СЗО, както и на целта за устойчиво развитие № 3; като има предвид, че универсалният достъп до лекарствени продукти зависи от своевременната им наличност и достъпността им за всички хора, без значение от географското местоположение;

Е.  като има предвид, че конкуренцията е важен фактор в цялостния баланс на фармацевтичния пазар и може да понижи цените, да ограничи разходите за лекарствени продукти и да подобри навременния достъп на пациентите до лекарствени продукти на достъпни цени, при спазване на по-високи стандарти за качество в процеса на научноизследователска и развойна дейност;

Ж.  като има предвид, че навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара е важен механизъм за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и гарантиране на устойчивостта на здравните системи; като има предвид, че навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара не следва да се забавя и че конкуренцията не следва да се нарушава;

З.  като има предвид, че упражняването на строг контрол върху правото в областта на конкуренцията е от полза за развитието на добре функциониращ и конкурентен пазар на лекарствени продукти;

И.  като има предвид, че в много случаи цените на новите лекарствени продукти се увеличиха през последните десетилетия до степен, довела до ограничаване на достъпа на много европейски граждани до тях и до застрашаване на устойчивостта на националните здравни системи;

Й.  като има предвид, че в допълнение към високите цени и недостъпността съществуват и други пречки пред достъпа до лекарства, които включват недостига на основни и други лекарствени продукти, слаба връзка между клиничните потребности и научните изследвания, липса на достъп до здравно обслужване и здравни специалисти, необосновани административни процедури, забавяния между разрешението за пускане на пазара и последващите решения за ценообразуване и възстановяване на разходите, неналичност на някои продукти, правила относно патентите и бюджетни ограничения;

К.  като има предвид, че някои заболявания като хепатит С могат да се лекуват успешно при ранно поставяне на диагноза, съчетано с използването на нови и стари лекарствени продукти, и така да се спаси животът на милиони хора в целия ЕС;

Л.  като има предвид, че броят на хората, диагностицирани с рак, се повишава с всяка изминала година, а комбинацията от увеличения брой на ракови заболявания сред населението и новите технологично напреднали лекарства срещу рака доведе до положение, при което общите разходи, свързани с лечението на рака, се повишават, а това създава безпрецедентна нужда от средства за здравеопазване и прави лечението недостъпно за много раково болни пациенти, като се увеличава рискът достъпността или цената на лекарствената терапия да станат решаващ фактор при лечението на рака на даден пациент;

М.  като има предвид, че Регламентът относно лекарствените продукти за модерна терапия беше въведен за насърчаване на иновациите в тази област в рамките на целия ЕС, като същевременно се гарантира безопасност, но досега са одобрени едва осем нови терапии;

Н.  като има предвид, че ЕС трябваше да въведе стимули за насърчаване на научните изследвания в областта на редките и педиатричните заболявания; като има предвид, че Регламентът за лекарствата сираци осигури важна рамка за насърчаване на научните изследвания на лекарствата сираци, като значително подобри лечението на редките заболявания, за които преди това липсваше алтернатива, но като има предвид, че съществуват някои опасения във връзка с прилагането му;

О.  като има предвид, че пропастта между засилващата се резистентност към антимикробни средства и разработването на нови антимикробни средства се разширява, и като има предвид, че до 2050 г. резистентните на лекарства заболявания биха могли да причинят смъртта на 10 милиона души годишно в целия свят; като има предвид, че съгласно оценките всяка година в ЕС най-малко 25 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни бактерии, като годишните разходи за това възлизат на 1,5 милиарда евро, докато през последните 40 години е разработен само един нов клас антибиотици;

П.  като има предвид, че през последните десетилетия е постигнат значителен напредък по отношение на лечението на нелечими преди това заболявания, в резултат на което например понастоящем в ЕС вече не умират пациенти от ХИВ/СПИН; като има предвид обаче, че все още има много заболявания, за които няма оптимално лечение (включително рак, който убива почти 1,3 милиона души в ЕС всяка година);

Р.  като има предвид, че достъпът до подходящи диагностични изследвания и ваксини на достъпни цени е също толкова важен, колкото и достъпът до безопасни, ефективни и достъпни лекарствени продукти;

С.  като има предвид, че лекарствените продукти за модерна терапия имат потенциала да придадат нова форма на лечението на множество състояния, по-специално при заболявания, при които конвенционалните подходи не са подходящи, и като има предвид, че досега са разрешени само няколко лекарствени продукта за модерна терапия;

Т.  като има предвид, че някои основни лекарствени продукти не са налични в много държави членки, което може да доведе до проблеми във връзка с грижата за пациентите; като има предвид, че в редица случаи недостигът на лекарствени продукти може да настъпи поради неправомерни бизнес стратегии, като например практиката „плащане за забавяне“ във фармацевтичния сектор, политически проблеми, проблеми с производството или разпространението или паралелна търговия; като има предвид, че в член 81 от Директива 2001/83/ЕО са предвидени мерки за предотвратяване на недостига на фармацевтични продукти чрез т.нар. задължение за извършване на обществена услуга, което задължава производителите и дистрибуторите да гарантират доставките на националните пазари; като има предвид, че в много случаи задължението за извършване на обществена услуга не се прилага за производителите, които снабдяват дистрибуторите, както се посочва в проучване, възложено от Комисия;

У.  като има предвид, че наличието на стабилна и предвидима рамка в областта на интелектуалната собственост и на регулаторна рамка, както и тяхното правилно и своевременно прилагане са от съществено значение за създаването на благоприятстваща иновациите среда, в подкрепа на достъпа на пациентите до иновативни и ефективни лечения;

Ф.  като има предвид, че целта на интелектуалната собственост е да носи ползи на обществото и да насърчава иновациите, и като има предвид, че съществуват опасения за злоупотреба с нея или за неправилната ѝ употреба;

Х.  като има предвид, че от 1995 г. Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) осигурява гъвкавост за патентите, като например задължително лицензиране;

Ц.  като има предвид, че стартиралият през 2014 г. пилотен проект на Европейската агенция по лекарствата (EMA), известен като „адаптивни пътеки“, който засяга главно начините на лечение в някои области на висока степен на неудовлетвореност на медицинските потребности, породи оживен дебат относно съотношението риск/ползи от предоставянето на по-ранен достъп до пазара на иновативни лекарствени продукти въз основа на по-малко клинични данни;

Ч.  като има предвид, че защитата на интелектуалната собственост е от съществено значение за достъпа до лекарства, и като има предвид, че е необходимо да се установят механизми, които да могат да подпомогнат борбата срещу явлението „фалшифициране на лекарствени продукти“;

Ш.  като има предвид, че преди няколко години в рамките на европейския диалог на високо равнище, който събра ключови лица, отговорни за вземането на решения, и заинтересовани страни от сферата на здравеопазването („Г-10“ през 2001 – 2002 г., последван от Фармацевтичния форум през 2005 – 2008 г.), беше решено да бъде разработена обща стратегическа визия и да бъдат предприети конкретни стъпки за подпомагане на конкурентоспособността на фармацевтичния сектор;

Щ.  като има предвид, че едва около 3% от бюджетите за здравеопазване се влагат в мерки за превенция и насърчаване на общественото здраве;

АА.  като има предвид, че ценообразуването и възстановяването на разходите за лекарствени продукти попадат в правомощията на държавите членки и се регулират на национално равнище; като има предвид, че ЕС осигурява законодателство относно интелектуалната собственост, клиничните изпитвания, разрешенията за пускане на пазара, прозрачността при ценообразуването, фармакологичната бдителност и конкуренцията; като има предвид, че увеличаващите се разходи във фармацевтичния сектор, както и наблюдаваната асиметрия по отношение на капацитета за водене на преговори и информацията относно ценообразуването между фармацевтичните дружества и държавите членки, налагат допълнително европейско сътрудничество и нови мерки на политиката както на европейско, така и на национално равнище; като има предвид, че цените на лекарствените продукти обикновено се договарят чрез двустранни и поверителни преговори между фармацевтичната промишленост и държавите членки;

АБ.  като има предвид, че мнозинството от държавите членки имат свои агенции за оценка на здравните технологии, като всяка от тях има свои собствени критерии;

АВ.  като има предвид, че съгласно член 168 от ДФЕС Европейският парламент и Съветът могат, с цел преодоляване на общите проблеми на безопасността, да приемат мерки за определяне на високи стандарти за качество и безопасност на медицинските продукти и изделия, и като има предвид, че в съответствие с член 114, параграф 3 от ДФЕС законодателните предложения в сектора на здравеопазването се основават на високо ниво на защита;

Фармацевтичен пазар

1.  споделя загрижеността относно подобряването на баланса във фармацевтичните системи в ЕС, изразена в заключенията на Съвета от 2016 г.;

2.  приветства заключенията на Съвета от 17 юни 2016 г., в които Комисията се приканва да извърши основан на факти анализ на цялостното въздействие на интелектуалната собственост върху иновациите, както и върху наличността (наред с другото, недостига при предлагането и забавеното или пропуснато пускане на пазара) и достъпността на лекарствените продукти;

3.  припомня, че правото на здраве е право на човека, признато както във Всеобщата декларация за правата на човека, така и в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и че това право се отнася за всички държави членки, тъй като те са ратифицирали международните договори за правата на човека, които признават правото на здраве; подчертава, че за да се гарантира това право, трябва, наред с други фактори, да се осигури достъп до лекарствени продукти;

4.  признава значението на гражданските инициативи, като Европейската харта за правата на пациентите, основана на Хартата на основните права на Европейския съюз, и Европейския ден на правата на пациента, честван всяка година на 18 април на местно и национално равнище в държавите членки; приканва Комисията да институционализира Европейския ден на правата на пациента на равнището на ЕС;

5.  припомня заключенията от неформалното заседание на Съвета на министрите на здравеопазването, проведено в Милано на 22 и 23 септември 2014 г. в рамките на италианското председателство на Съвета, по време на което много държави членки изразиха съгласие относно необходимостта от полагането на съвместни усилия за улесняване на споделянето на най-добри практики, както и за осигуряване на ускорен достъп за пациентите;

6.  подчертава необходимостта от последователност във всички политики на ЕС (обществено здравеопазване, развитие, научноизследователска дейност и търговия в световен план) и поради това подчертава, че въпросът за достъпа до лекарства в развиващия се свят трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст;

7.  изтъква важното значение както на публичните, така и на частните усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) за откриване на нови начини за лечение; подчертава, че научноизследователските приоритети трябва да бъдат насочени към здравните потребностите на пациентите, като се признава интересът на фармацевтичните дружества да генерират финансова възвръщаемост от своите инвестиции; подчертава, че регулаторната рамка трябва да улеснява възможно най-добрите резултати за пациентите и обществения интерес;

8.  подчертава, че големият размер на публичните средства, използвани за НИРД, не се отразява в ценообразуването поради липсата на проследяемост на публичните средства при патентоването и условията за лицензиране, което възпрепятства справедливата обществена възвръщаемост на публичните инвестиции;

9.  насърчава повече прозрачност на разходите за НИРД, включително дела на публично финансираните научни изследвания и пускането на пазара на лекарствените продукти;

10.  подчертава ролята на европейските научноизследователски проекти и на МСП за подобряване на достъпа до лекарствени продукти на равнището на ЕС; изтъква ролята на програма „Хоризонт 2020“ в това отношение;

11.  припомня, че фармацевтичната промишленост на ЕС е един от най-конкурентоспособните сектори в Съюза; подчертава, че запазването на високо ниво на качество на иновациите е от ключово значение, за да се посрещат потребностите на пациентите и да се подобри конкурентоспособността; подчертава, че разходите за здравеопазване следва да се считат за публична инвестиция и че качествените лекарствени продукти могат да подобрят общественото здраве и да позволят на пациентите да живеят по-дълго и в по-добро здраве;

12.  подчертава, че в страдащия от деиндустриализация Европейски съюз фармацевтичната промишленост си остава важен индустриален стълб и движеща сила за създаване на работни места;

13.  счита, че мненията, изразени от европейските граждани чрез петиции, адресирани до Европейския парламент, са от основно значение и следва да бъдат разглеждани приоритетно от европейския законодател;

14.  подчертава, че пациентските организации следва да участват по-активно при разработването на частните и публичните научноизследователски стратегии за клиничните изпитвания, за да се гарантира, че те отговарят на действителните неудовлетворени потребности на европейските пациенти;

15.  отбелязва, че в случаите на неудовлетворени медицински потребности в интерес на пациентите е да получат бърз достъп до нови, иновативни лекарствени продукти; подчертава обаче, че ускоряването на разрешенията за пускане на пазара не следва да се превръща в правило, а следва да се използва само в случаите на важна неудовлетворена медицинска потребност и не трябва да бъде мотивирано от търговски съображения; припомня, че надеждните клинични изпитвания и задълбоченият фармакологичен мониторинг са необходими, за да се оценят качеството, ефикасността и безопасността на новите лекарствени продукти;

16.  отбелязва със загриженост, че 5% от всички хоспитализации в ЕС се дължат на нежелани лекарствени реакции и че нежеланите лекарствени реакции са на 5-то място сред водещите причини за смърт, настъпила в болница;

17.  обръща внимание на декларацията относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, приета на 14 ноември 2001 г. в Доха, която гласи, че Споразумението ТРИПС следва да бъде изпълнявано и тълкувано по благоприятен за общественото здраве начин – като се насърчава достъпът до съществуващи лекарства и разработването на нови лекарства; в тази връзка отбелязва решението на Съвета на СТО за ТРИПС от 6 ноември 2015 г. за удължаване до януари 2033 г. на периода на освобождаване от патенти на лекарствата за най-слабо развитите държави;

18.  подчертава изключителната необходимост от развиване на местен капацитет в развиващите се държави по отношение на фармацевтичната научноизследователска дейност, за да се запълнят съществуващите пропуски в научноизследователската дейност и производството на лекарства чрез публично-частни партньорства за разработване на продукти, както и чрез създаването на отворени центрове за научноизследователска дейност и производство;

Конкурентоспособност

19.  изразява съжаление във връзка със съдебните дела, водени с цел забавяне на навлизането на генерични продукти на пазара; отбелязва, че според окончателния доклад на Комисията относно разследването във фармацевтичния сектор броят на съдебните дела се е увеличил четворно в периода между 2000 и 2007 г., като почти 60% от делата са се отнасяли до патенти второ поколение и вземането на решение по тях е отнемало средно две години;

20.  подчертава, че по-доброто регулиране ще насърчава конкурентоспособността; признава също така значението и ефективността на антитръстовите инструменти срещу антиконкурентно поведение, като например злоупотреба или неправилно използване на патентни системи и на системата за разрешаване на лекарствени продукти, в нарушение на членове 101 и/или 102 от ДФЕС;

21.  посочва, че биоподобните лекарствени продукти създават възможност за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и реализиране на икономии за здравните системи, като по този начин спомагат за подобряване на достъпа на пациентите до лекарствени продукти; подчертава, че следва да се анализира добавената стойност и икономическото въздействие на биоподобните лекарствени продукти върху устойчивостта на здравните системи, като навлизането им на пазара не следва да се забавя и при необходимост следва да се обмислят мерки за подкрепа на тяхното въвеждане на пазара;

22.  подчертава, че ценообразуването на лекарствените продукти, основано на стойността, може да се използва по неправилен начин като икономическа стратегия за максимално увеличаване на печалбата, водеща до определянето на цени, които не съответстват на структурата на разходите и са в противоречие с оптималното разпределение на общественото благосъстояние;

23.  признава, че несъобразената с предписанията употреба на лекарствените продукти може да носи ползи за пациентите в случаите, когато липсват одобрени алтернативи; отбелязва със загриженост, че пациентите са изложени на все по-големи рискове поради липсата на надеждна емпирична база, доказваща безопасността и ефикасността на несъобразената с предписанията употреба на лекарствените продукти, липсата на информирано съгласие и по-трудното проследяване на нежеланите ефекти; подчертава, че определени подгрупи от населението, като децата и възрастните хора, са особено изложени на тази практика;

Ценообразуване и прозрачност

24.  посочва, че пациентите са най-слабото звено в достъпа до лекарствени продукти и че трудностите, свързани с този достъп, не бива да имат отрицателни последствия за тях;

25.  отбелязва, че повечето национални и регионални агенции за оценка на здравните технологии вече използват различни критерии за оценяване на клиничните, икономическите и социалните ползи от новите лекарствени продукти, с цел да подкрепят решенията си по отношение на ценообразуването и възстановяването на разходите;

26.  подчертава значението на извършването на оценка на действителната терапевтична добавена стойност на новите лекарствени продукти, основана на обективни данни, в сравнение с най-добрата налична алтернатива;

27.  отбелязва със загриженост, че данните в подкрепа на оценката на добавената стойност на иновативните лекарствени продукти често са оскъдни и недостатъчно убедителни, за да подкрепят вземането на твърдо решение по отношение на ценообразуването;

28.  подчертава, че оценките на здравните технологии (ОЗТ) трябва да бъдат важен и ефективен инструмент за подобряване на достъпа до лекарства, който да допринася за устойчивостта на националните здравни системи, да позволява създаването на стимули за иновации и да осигурява за пациентите висока терапевтична добавена стойност; освен това отбелязва, че с въвеждането на съвместно оценяване на здравните технологии на равнището на ЕС ще се избегне фрагментирането на системите за оценяване, дублирането на усилията и неправилното разпределяне на ресурсите в рамките на ЕС;

29.  отбелязва, че с оглед създаването на безопасни и ефективни, ориентирани към пациента политики в областта на здравеопазването, както и оптимално повишаване на ефективността на здравните технологии, оценката на тези технологии следва да бъде мултидисциплинарен процес, който да обобщава медицинската, социалната, икономическата и етичната информация за използването на технологиите чрез прилагане на високи стандарти по систематичен, независим, възпроизводим и прозрачен начин;

30.  счита, че цените на лекарствените продукти следва да покриват разходите за тяхното разработване и производство и следва да бъдат адекватни на конкретното икономическо положение в държавата, в която се продават, както и да бъдат в съответствие с терапевтичната добавена стойност, която осигуряват за пациентите, като същевременно гарантират достъп на пациентите, устойчиво здравеопазване и възнаграждение за иновациите;

31.  посочва, че дори когато даден нов лекарствен продукт има висока добавена стойност, цената не бива да бъде толкова висока, че да не позволява устойчив достъп до него в ЕС;

32.  счита, че при определяне на процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходите за лекарствени продукти трябва да се вземат предвид едновременно действителната терапевтична добавена стойност на даден лекарствен продукт, социалното въздействие, разходите и ползите, въздействието върху бюджета и ефективността за системата на обществено здравеопазване;

33.  отбелязва със загриженост, че поради слабата преговорна позиция на малките държави и държавите с по-ниски доходи лекарствените продукти са сравнително по-малко достъпни в тези държави членки, особено в областта на онкологията; изразява съжаление, в контекста на международното референтно ценообразуване, относно липсата на прозрачност в ценовите листи на лекарствените продукти спрямо действителните цени, както и за асиметричността на информацията, до която това води при преговорите между промишлеността и националните здравни системи;

34.  посочва, че Директива 89/105/ЕИО не е преразглеждана през последните 20 години и че междувременно в системата на лекарствените продукти в ЕС са настъпили значителни промени;

35.  подчертава в този контекст необходимостта от независими процеси за събиране и анализ на данни, както и от прозрачност;

36.  отбелязва, че проектът EURIPID се нуждае от повече прозрачност от страна на държавите членки, за да бъдат включени реалните цени, заплащани от тях;

37.  счита, че е необходим стратегически пробив в областта на превенцията на заболяванията, тъй като тя може да се счита за ключов фактор за намаляване на използването на лекарства и същевременно за гарантирането на високо равнище на закрила на човешкото здраве; призовава ЕС и държавите членки да укрепят законодателството, насочено към подпомагане на устойчивото производство на храни, и да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на здравословни и безопасни навици, като например здравословното хранене;

Компетенции на ЕС и сътрудничество

38.  припомня, че съгласно член 168 от ДФЕС при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве;

39.  подчертава, че е важно да се повиши прозрачността и да се увеличи доброволното сътрудничество между държавите членки в областта на ценообразуването и възстановяването на разходите за лекарствени продукти, за да се гарантира устойчивостта на здравните системи и да се запази правото на европейските граждани на достъп до качествено здравно обслужване;

40.  припомня, че прозрачността във всички европейски и национални институции и агенции е от решаващо значение за доброто функциониране на демокрацията и че експертите, участващи в процеса на издаване на разрешения, следва да не бъдат в положение на конфликт на интереси;

41.  приветства инициативи, като например инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), които свързват частния и публичния сектор, с цел стимулиране на научните изследвания и ускоряване на достъпа на пациентите до иновативни терапии, насочени към неудовлетворени медицински потребности; все пак изразява съжаление за ниското ниво на обществена възвръщаемост на публичните инвестиции, при липсата на предварително поставени изисквания относно достъпа до публично финансиране от ЕС; отбелязва също, че инициативата за иновативни лекарства 2 (ИИЛ 2) — втората текуща фаза на ИИЛ, се финансира основно от данъкоплатците в ЕС, като изтъква необходимостта от засилване на водещата роля на ЕС при приоритизирането на потребностите на общественото здравеопазване в областта на научните изследвания в рамките на ИИЛ 2 и включването на широкообхватни политики за споделяне на данни и управление на интелектуалната собственост в областта на здравеопазването, осигуряване на прозрачност и справедлива обществена възвръщаемост на инвестициите;

42.  насочва вниманието към процедурата на ЕС за съвместно възлагане на обществени поръчки за лекарствени продукти, използвана за закупуването на ваксини в съответствие с Решение № 1082/2013/ЕС; насърчава държавите членки да използват пълноценно този инструмент, например в случай на недостиг на ваксини за бебета и малки деца;

43.  отбелязва със загриженост, че ЕС изостава от САЩ по отношение на прилагането на стандартизиран и прозрачен механизъм за докладване на причините за недостиг на лекарствени продукти; приканва Комисията и държавите членки да предложат и въведат такъв инструмент, с цел изготвяне на политики въз основата на факти;

44.  припомня значението на програмата за електронно здравеопазване и необходимостта от приоритизиране на разработването и прилагането на решения, свързани с електронното здравеопазване (e-Health) и мобилното здравеопазване (mHealth), за гарантиране на безопасни, надеждни, достъпни, модерни и устойчиви нови модели на здравеопазване за пациентите, лицата, полагащи грижи за други хора, здравните специалисти и платците;

45.  припомня, че най-слабо развитите държави са най-силно засегнати от болестите, свързани с бедността, и по-специално ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза, заболявания на репродуктивните органи, инфекциозни и кожни болести;

46.  подчертава факта, че в развиващите се държави жените и децата имат по-ограничен достъп до лекарства от възрастните мъже поради липсата на наличност, достъп, финансова достъпност и приемливост на лечението вследствие на дискриминация на основата на културни, религиозни или социални фактори и здравни заведения с лоши условия;

47.  като има предвид, че туберкулозата се превърна в инфекциозната болест, която предизвиква най-много смъртни случаи в света, и че мултирезистентната ѝ форма е най-опасна; подчертава, че е важно да се преодолее възникващата криза, свързана с антимикробната резистентност, включително като се финансира научноизследователска и развойна дейност за разработване на нови методи за ваксиниране, диагностициране и лечение на туберкулозата, като същевременно се осигури устойчив и финансово приемлив достъп до тези нови методи, за да се гарантира, че никой няма да бъде оставен без лечение;

Препоръки

48.  призовава за национални и общоевропейски мерки, които да гарантират правото на пациентите на универсален, ефективен, безопасен и навременен достъп на разумни цени до основни и иновативни терапии, да обезпечат устойчивостта на системите за обществено здравеопазване в ЕС и да осигурят бъдещи инвестиции във фармацевтични иновации; подчертава, че достъпът на пациентите до лекарствени продукти е споделена отговорност на всички заинтересовани страни в системата на здравеопазването;

49.  призовава Съвета и Комисията да засилят капацитета за водене на преговори на държавите членки с цел осигуряване на достъп до лекарствени продукти на разумни цени в целия ЕС;

50.  приветства доклада на групата на високо равнище към Генералния секретар на Организацията на обединените нации относно достъпа до лекарства и призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за прилагане на препоръките от доклада;

51.  отбелязва, че промяната на употребата на съществуващи лекарства за нови терапевтични показания може да бъде придружено от увеличаване на цената; изисква от Комисията да събира и анализира данни относно увеличението на цените в случаите на промяна на употребата на лекарства за нови терапевтични показания и да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно баланса и пропорционалността на стимулите, насърчаващи сектора да инвестира в промяна на употребата на лекарствата за нови терапевтични показания;

52.  призовава държавите членки да развиват по-тясно сътрудничество за преодоляване на това фрагментиране на пазара, по-специално като създадат общи процеси за оценка на здравните технологии и резултатите, както и да работят по общи критерии, които да насочват решенията относно цени и възстановяване на разходите на национално равнище;

53.  призовава Комисията да преразгледа Директивата относно прозрачността, като постави акцент върху гарантирането на своевременното навлизане на генеричните и биоподобните лекарствени продукти на пазара, премахването на патентното обвързване съгласно насоките на Комисията, ускоряването на решенията за ценообразуването и възстановяването на разходите за генеричните продукти и изключването на многократното оценяване на елементите, подкрепящи разрешението за пускане на пазара; счита, че това ще доведе до максимални икономии в националните бюджети за здравеопазване, ще подобри достъпността, ще ускори достъпа на пациентите и ще предотврати административната тежест за дружествата, произвеждащи генерични и биоподобни лекарствени продукти;

54.  призовава Комисията да предложи нова директива за прозрачността на процедурите за ценообразуване и системите за възстановяване на разходите, като се вземат предвид предизвикателствата на пазара;

55.  призовава за нова Директива относно прозрачността, която да замени Директива 89/105/ЕИО на Съвета, с цел да се гарантират ефективни средства за контрол и пълна прозрачност по отношение на процедурите, използвани за определяне на цените и възстановяване на разходите за лекарствени продукти в държавите членки;

56.  призовава държавите членки да прилагат Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като избягват ограничения при прилагането на правилата за възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, включително възстановяването на разходи за лекарствени продукти, които биха могли да представляват средство за произволна дискриминация или необоснована пречка пред свободното движение;

57.  призовава Комисията да наблюдава и оценява по ефективен начин прилагането на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в държавите членки, както и да планира и извърши официална оценка на тази директива, като вземе предвид оплакванията, нарушенията и всички мерки по транспониране;

58.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават НИРД, в съответствие с неудовлетворените потребности на пациентите, например чрез провеждането на научни изследвания, свързани с нови антимикробни препарати, ефективно и ефикасно координиране на публичните средства за научни изследвания в областта на здравеопазването и стимулиране на социалната отговорност на фармацевтичния сектор;

59.  призовава държавите членки да доразвият примера на съществуващите инициативи в ЕС за създаване на отрицателни стимули във връзка с разходите на фармацевтичната промишленост за пускане на лекарствени продукти на пазара, като например въвеждане на система за вноски в иновационен фонд с цел насърчаване на независимите научни изследвания в сфери от интерес за националните здравни услуги, които не са достатъчно засегнати от научните изследвания с търговска цел (напр. антимикробната резистентност), както и за групите пациенти, които обикновено са изключени от клиничните изследвания, като деца, бременни жени и възрастни хора;

60.  изтъква опасността от нарастващата антимикробна резистентност и ситуацията на спешност, произтичаща от опасностите, свързани с нея, които бяха признати наскоро от ООН; призовава Комисията да засили действията си за борба с антимикробната резистентност, да насърчава НИРД в тази област и да представи нов, цялостен план за действие на ЕС, основан на подхода „едно здраве“;

61.  признава, че стимулите, предложени от Регламента относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, не се оказаха ефективни за насърчаване на иновациите в лекарствени продукти за деца, особено в областта на онкологията и неонатологията; призовава Комисията да разгледа съществуващите пречки и да предложи мерки за насърчаване на напредъка в тази област;

62.  призовава Комисията да насърчава инициативи за насочване на научни изследвания в публичния и частния сектор към създаване на иновативни лекарствени продукти за лечение на детски заболявания;

63.  призовава Комисията незабавно да започне работа по доклада, изискван съгласно член 50 от Регламента относно лекарствените продукти за педиатрична употреба, и да измени законодателството с цел справяне с липсата на иновации в педиатричното онкологично лечение чрез преразглеждане на критериите за разрешаване на освобождаване от задължението за предоставяне на план за педиатрично изследване (ППИ) и да гарантира, че ППИ се прилагат на ранен етап от разработването на лекарството така, че на децата да не им се налага да чакат по-дълго от необходимото за достъп до иновативни нови начини за лечение;

64.  призовава Комисията да насърчава научни изследвания в публичния и частния сектор, насочени към лекарствени продукти за пациенти жени, да премахне неравенството между половете в сферата на научноизследователската и развойната дейност и да позволи на всички граждани да получат по-справедлив достъп до лекарствени продукти;

65.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат стратегически планове за осигуряване на достъп до животоспасяващи лекарствени продукти; във връзка с това призовава за координирането на план за пълното премахване на хепатит С в ЕС чрез използването на някои инструменти, като например европейската процедура за съвместно възлагане на обществени поръчки;

66.  призовава за това рамковите условия в областта на научните изследвания и политиката за лекарствените продукти да бъдат установени така, че да се насърчават иновациите, особено по отношение на борбата със заболявания като рака, които все още не могат да бъдат лекувани в задоволителна степен;

67.  призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за насърчаване на разработването и достъпа на пациентите до лекарствени продукти за модерна терапия;

68.  призовава Комисията да анализира цялостното въздействие на интелектуалната собственост върху иновациите на лекарствени продукти и достъпа на пациентите до тях посредством задълбочено и обективно проучване, както поиска Съветът в заключенията си от 17 юни 2016 г., като по-специално в това проучване анализира въздействието на сертификатите за допълнителна закрила, изключителните права върху данните и изключителните пазарни права върху качеството на иновациите и конкурентоспособността;

69.  призовава Комисията да направи оценка на прилагането на регулаторната рамка за лекарствата сираци (особено по отношение на неудовлетворените медицински потребности, начина, по който се тълкува това понятие, и критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се установи неудовлетворена медицинска потребност), да предостави насоки за приоритетните неудовлетворени медицински потребности, да направи оценка на съществуващите схеми за стимули за улесняване на разработването на ефективни, безопасни и достъпни лекарствени продукти за редки заболявания в сравнение с най-добрата налична алтернатива, да популяризира европейския регистър на редките заболявания и референтните центрове и да гарантира правилното прилагане на законодателството;

70.  приветства законодателството в областта на фармакологичната бдителност от 2010 и 2012 г.; призовава Комисията, Европейската агенция по лекарствата и държавите членки да продължат наблюдението и публичното докладване във връзка с прилагането на законодателството в областта на фармакологичната бдителност и да гарантират извършването на оценки на ефективността и нежеланите ефекти от лекарствените продукти след предоставянето на разрешение;

71.  призовава Комисията да си сътрудничи с Европейската агенция по лекарствата и със заинтересованите страни, с цел въвеждане на Кодекс за дейността по отношение на задължителното докладване за нежелани събития и резултати от несъобразената с предписанията употреба на лекарствени продукти, както и да гарантира наличието на регистри на пациентите с цел укрепване на емпиричната база и смекчаване на рисковете за пациентите;

72.  призовава Комисията да насърчава свободния достъп до данни от научните изследвания за лекарствени продукти в случаите, когато е налице публично финансиране, както и да насърчава въвеждането на условия, като например определяне на достъпни цени и неизключителност или съвместно притежание на правата на интелектуална собственост за проекти, финансирани чрез публични безвъзмездни средства на ЕС, като например по програмата „Хоризонт 2020“ и ИИЛ;

73.  призовава Комисията да насърчава етичното поведение и прозрачността във фармацевтичния сектор, особено по отношение на клиничните изпитвания и реалните разходи за НИРД, при процедурата за разрешаване и оценяване на иновациите;

74.  отбелязва използването на адаптивни пътеки за насърчаване на по-бързия достъп на пациентите до лекарствени продукти; подчертава по-високата степен на несигурност по отношение на безопасността и ефективността на даден нов лекарствен продукт в момента на навлизането му на пазара; изтъква опасенията, изразени от здравните специалисти, организациите на гражданското общество и регулаторите относно адаптивните пътеки; подчертава решаващото значение на правилното прилагане на системата за контрол след пускане на даден лекарствен продукт на пазара; счита, че адаптивните пътеки следва да се ограничават до конкретни случаи на важна неудовлетворена медицинска потребност, и призовава Комисията и Европейската агенция по лекарствата да разработят насоки за гарантиране на безопасността на пациентите;

75.  призовава Комисията да гарантира цялостна оценка на качеството, безопасността и ефикасността във всички ускорени процедури за одобрение и че подобни одобрения е възможно да бъдат дадени под формата на разрешение при определено условие и само при извънредни обстоятелства, когато е установена ясна неудовлетворена медицинска потребност, както и да гарантира, че е въведен прозрачен и отговорен процес за мониторинг на безопасността, качеството и ефикасността след предоставянето на разрешението, както и санкции за неспазване на изискванията;

76.  призовава Комисията и държавите членки да създадат рамка за насърчаване, гарантиране и укрепване на конкурентоспособността и използването на генерични и биоподобни лекарствени продукти, която да гарантира тяхното по-бързо навлизане на пазара и наблюдението на нелоялните практики в съответствие с членове 101 и 102 от ДФЕС, както и да представят два пъти годишно доклад в тази връзка; призовава също така Комисията да извършва мониторинг на патентните споразумения между предприятията, които разработват оригинални лекарства, и предприятията от генеричната промишленост, които могат да бъдат използвани неправилно за ограничаване на навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара;

77.  призовава Комисията да продължи и когато е възможно, да засили наблюдението и разследването на възможни случаи на пазарна злоупотреба, включително т.нар. практики на „плащане за забавяне“, определяне на прекомерно високи цени, както и други форми на пазарно ограничение, конкретно относими към фармацевтичните дружества, действащи на територията на ЕС, съгласно членове 101 и 102 от ДФЕС;

78.  призовава Комисията да въведе изключение от сертификата за допълнителна закрила по Регламент (ЕО) № 469/2009, позволяващо производството на генерични и биоподобни лекарствени продукти в Европа, с цел тези продукти да бъдат изнасяни в държави без сертификати за допълнителна закрила или когато срокът на тези сертификати вече е изтекъл, без това да подкопава изключителните права, предоставени съгласно условията за получаване на сертификати за допълнителна закрила на защитени пазари; счита, че подобни разпоредби биха оказали положително въздействие върху достъпа до висококачествени лекарствени продукти в развиващите се страни и най-слабо развитите държави, както и върху увеличаването на производството и НИРД в ЕС, което ще създаде нови работни места и ще стимулира икономическия растеж;

79.  призовава Комисията да наблюдава и да укрепи законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, както и да увеличи своите правомощия по отношение на фармацевтичния пазар, за да се бори със злоупотребите и да насърчава справедливи цени за пациентите;

80.  призовава Комисията да разшири диалога относно неудовлетворените медицински потребности между всички съответни заинтересовани страни, пациентите, здравните специалисти, регулаторните органи, органите за ОЗТ, платците и разработчиците през целия жизнен цикъл на лекарствените продукти;

81.  призовава Комисията да предложи законодателство относно Европейска система за оценка на здравните технологии във възможно най-кратки срокове, да хармонизира прозрачни критерии за ОЗТ, за да се оценява добавената терапевтична стойност на лекарствените продукти в сравнение с най-добрата налична алтернатива, като се вземат предвид, наред с другото, равнището на иновациите и стойността за пациентите, да въведе задължителни оценки на относителната ефективност на равнището на ЕС като първа стъпка към нови лекарствени продукти, както и да създаде европейска система за класификация за отразяване на тяхната добавената стойност, като се използва независима и прозрачна процедура, чрез която да се избягват конфликти на интереси;

82.  призовава Съвета да засили сътрудничеството между държавите членки по отношение на процедурите за ценообразуване, за да могат те да обменят информация, по-специално относно договарянето и добрите практики, и да се избягват ненужни административни изисквания и закъснения; призовава Комисията и Съвета да извършат анализ на клиничните, икономическите и социалните критерии, които вече се прилагат от някои национални агенции за ОЗТ, като се зачита компетентността на държавите членки;

83.  призовава Комисията и държавите членки да приемат общо определение за „добавена терапевтична стойност на лекарствените продукти“ с участието на експерти – представители на държавите членки; в тази връзка отбелязва определението за „добавена терапевтична стойност“, използвано за лекарствените продукти за педиатрична употреба;

84.  призовава Комисията и държавите членки да установят и/или да разработят рамки, структури и методологии за адекватно включване на свързаните с пациентите данни на всички етапи от цикъла на НИРД в областта на лекарствените продукти — от диалога на ранен етап до регулаторното одобрение, ОТЗ, оценките на относителната ефективност и вземането на решения за ценообразуването и възстановяването на разходите, с участието на пациенти и техни представителни организации;

85.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават влагането на големи инвестиции, финансирани с публични средства, в научни изследвания въз основа на неудовлетворени медицински потребности, да гарантират възвръщаемост на публичните инвестиции от гледна точка на общественото здраве и да въведат финансиране при определени условия, основано на неизключително лицензиране и достъпни лекарствени продукти;

86.  призовава Съвета да насърчава рационалното използване на лекарствените продукти в ЕС, като подкрепя кампании и образователни програми, които имат за цел осведомяване на гражданите относно разумното използване на лекарствените продукти с оглед избягване на свръхупотребата, по-специално на антибиотици, както и стимулиране на използването на рецепти за активни вещества от здравните специалисти и предписването на генерични лекарствени продукти;

87.  призовава държавите членки да гарантират достъпност на аптеките, което включва тяхната гъстота в градските и селските райони, броя на специализирания персонал, подходящото работно време и качествените услуги за предоставяне на съвети и консултации;

88.  призовава Комисията и Съвета да разработят мерки, които да гарантират достъп на пациентите до лекарствени продукти на достъпни цени и да са от полза за обществото, като се избягват неприемливи последици за бюджетите за здравеопазване, да използват различни мерки, като например „сканиране на хоризонта“, диалог на ранен етап, иновативни модели на ценообразуване, доброволно съвместно възлагане на обществени поръчки и доброволно сътрудничество в преговорите относно цените, както това се прави при инициативата на държавите от Бенелюкс и Австрия, както и да проучат многобройните инструменти, основаващи се на механизмите за премахване на обвързаността, използвани в някои пренебрегвани области на научните изследвания, като например антимикробната резистентност и болестите, свързани с бедността;

89.  призовава Комисията да определи заедно с всички заинтересовани страни как критерият за икономически най-изгодната оферта, който е описан в Директивата за обществените поръчки и не включва само критериите за по-ниска цена, би могъл да се приложи най-добре при търговете за лекарствени продукти в болничните заведения на национално равнище, за да може да се осигури устойчиво и отговорно снабдяване с лекарства; насърчава държавите членки да транспонират по най-добрия начин критерия за икономически най-изгодната оферта за лекарствени продукти в националното си законодателство;

90.  призовава Комисията и държавите членки да започнат стратегически диалог на високо равнище с всички заинтересовани страни, съвместно с представители на Комисията, Парламента, държавите членки, пациентски организации, разплащателни агенции, здравни специалисти и представители на академичните и научните среди, както и на промишлеността относно настоящите и бъдещите тенденции във фармацевтичната система в ЕС, с цел създаване на кратко-, средно- и дългосрочни цялостни стратегии за осигуряване на достъп до лекарствени продукти и за гарантиране на устойчивостта на здравните системи и на конкурентоспособна фармацевтична промишленост, водещи до достъпни цени и по-бърз достъп на пациентите до лекарствени продукти;

91.  призовава Комисията и Съвета да определят ясни правила за несъвместимост, конфликти на интереси и прозрачност в институциите на ЕС, както и за експертите, участващи в разглеждането на въпроси, свързани с лекарствените продукти; призовава експертите, които участват в процеса на издаване на разрешения, да публикуват биографиите си и да подпишат декларации за липса на конфликт на интереси;

92.  призовава Комисията и националните антитръстови органи да наблюдават нелоялните практики, за да защитят потребителите от изкуствено завишаване на цените на лекарствените продукти;

93.  призовава Комисията и Съда на Европейския съюз да изяснят, в съответствие с член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, какво представлява злоупотреба с господстващо положение чрез налагане на високи цени;

94.  призовава Комисията и държавите членки да се възползват от гъвкавостта по Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост на СТО и да координират и изяснят използването им, когато това е необходимо;

95.  призовава Съвета и Комисията в международните търговски преговори да защитават изцяло практическата приложимост на биомедицинските иновационни модели, различни от основаните на патенти режими за интелектуална собственост;

96.  призовава Комисията най-малко веднъж на пет години да представя доклад на Съвета и на Парламента относно достъпа до лекарствени продукти в ЕС и да докладва по-редовно в случаи на извънредни проблеми във връзка с достъпа до лекарствени продукти;

97.  призовава Комисията да препоръча мерки, които да подобрят дела на одобрените нови терапии и предлагането им на пациентите;

98.  призовава Комисията да популяризира значението на това в целия ЕС да има един и същ състав на лекарствата;

99.  призовава Комисията и Съвета да дадат по-добро определение на понятието за недостиг на лекарства и да анализират причините за появата му и в тази връзка да оценят въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка, да съставят и актуализират заедно с държавите членки, Европейската агенция по лекарствата и съответните заинтересовани страни списък на основните лекарствени продукти, при които има недостиг на доставките, като използват за отправна точка списъка на СЗО, да следят за спазването на член 81 от Директива 2001/83/ЕО по отношение на недостига на доставките, да проучат механизми за справяне с изтеглянето от пазара на ефективни лекарства поради чисто търговски причини, както и да предприемат действия за справяне с недостига на лекарства;

100.  призовава Комисията и Съвета да установят механизъм, чрез който ежегодно да може да бъде докладван недостигът на лекарства в целия ЕС;

101.  призовава Комисията и Съвета да преразгледат нормативната база на Европейската агенция по лекарствата и да обмислят разширяване на нейните правомощия за координиране на общоевропейската дейност с цел справяне с недостига на лекарствени продукти в държавите членки;

102.  подчертава, че изграждането на стабилни системи за наблюдение и доставки на всички равнища – от отделните общини до районите, провинциите и държавите – подкрепено от висококачествени лабораторни услуги и стабилни логистични системи, би могло да направи достъпа до лекарства по-осъществим, а трансферът на технологии, свързани със здравето (чрез споразумения за лицензиране, предоставяне на информация, ноу-хау, умения, целящи постигане на резултати, технически материали и оборудване), в развиващите се държави може да позволи на държавите бенефициенти да произвеждат продукти на местно равнище и да доведе до разширяване на достъпа до продукти и до подобрено здраве;

103.  призовава Комисията и държавите членки да разработят единна пътна карта за електронно здравеопазване (e-Health) и мобилно здравеопазване (mHealth), включваща по-специално разработването и оползотворяването на пилотни проекти на национално равнище, модернизирането на моделите за възстановяване на разходите, стимулиращи преминаване към ориентирани към здравните резултати здравни системи, определянето на стимули за насърчаване на здравната общност да участва в цифровата революция, както и да подобри образованието на здравните специалисти, пациентите и всички съответни заинтересовани страни с цел създаване на възможност за тяхното оправомощаване;

104.  насърчава държавите членки да направят оценка на здравните пътеки и политики с цел подобряване на резултатите за пациентите и на финансовата устойчивост на системата главно чрез насърчаване на дигитални решения за подобряване на здравните услуги за пациентите и откриване на източниците на разхищение на ресурси;

105.  настоятелно призовава ЕС да положи повече усилия за подобряване на капацитета на развиващите се държави и да им помогне при изграждането на работещи здравни системи, чиято цел да бъде подобряване на достъпа до услуги, по-специално в уязвимите общности;

106.  подчертава, че текущото преразглеждане на Регламента на ЕС за диференцираното ценообразуване в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) следва да цели по-нататъшно насърчаване на по-ниски цени в развиващите се държави, и призовава ЕС да започне по-широка и прозрачна дискусия относно регулирането на ценообразуването и стратегиите в тази връзка, гарантиращи достъп до качествени и финансово достъпни лекарства; припомня, че диференцираното ценообразуване не води задължително до финансова достъпност и че то противоречи на опита, който показва, че силната конкуренция в областта на генеричните лекарства и трансферът на технологии водят до по-ниски цени;

107.  призовава ЕС да засили своята подкрепа за програмите и инициативите на световно равнище, които насърчават достъпа до лекарства в развиващите се държави, тъй като тези програми са от съществено значение за постигане на целите, свързани със здравеопазването, както и за значително подобряване на достъпа до лекарства и ваксини;

Интелектуална собственост (ИС) и научноизследователска и развойна дейност (НИРД)

108.  припомня, че правата на интелектуална собственост осигуряват период на изключителни права, който трябва да бъде внимателно и ефективно регулиран, наблюдаван и прилаган от компетентните органи, за да се избегне конфликт с основното право на човека за закрила на здравето, като същевременно се насърчават качеството на иновациите и конкурентоспособността; подчертава, че Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и държавите членки следва да издават патенти само за лекарствени продукти, които отговарят стриктно на изискванията за патентоспособност на нововъведението, изобретателската стъпка и промишлената приложимост, както е заложено в Европейската патентна конвенция;

109.  подчертава, че някои лекарствени продукти са примери за авангардни иновации, други не показват достатъчна терапевтична добавена стойност, за да бъдат считани за истински иновации; подчертава, че промяната на употребата на лекарства за нови терапевтични показания и създаването на нови лекарствени форми от познати вещества, както и разработването на нови лекарствени продукти за същите терапевтични показания (сходни конкурентни вещества) следва да се оценяват внимателно, особено по отношение на тяхната терапевтична добавена стойност; следва да бъдат доказани измерими ползи и стриктно да се изпълняват изискванията за патентоспособност на нововъведението, изобретателската стъпка и промишлената приложимост; предупреждава за потенциалното неправилно използване на правилата за защита на интелектуалната собственост, което може да даде възможност за удължаване („евъргрийнинг“) на патентните права и избягване на конкуренцията;

110.  признава положителното въздействие на Регламент (ЕО) № 141/2000 върху разработката на лекарства сираци, който направи възможно пускането на пазара на редица иновативни продукти, предназначени за лишени от лечение пациенти; отбелязва опасенията, свързани с възможното неправилно прилагане на критериите за обозначаване на лекарствени продукти като сираци, и вероятния ефект от това върху нарастващия брой разрешителни за пускане на пазара на лекарства сираци; признава, че лекарствата сираци може да се използват и по несъобразен с предписаната употреба начин или да се употребяват за нови терапевтични показания и да получат разрешение за допълнителни показания, позволяващи по-големи продажби; призовава Комисията да гарантира балансирани стимули, без това да възпира иновациите в тази област; подчертава, че разпоредбите в Регламента за лекарствата сираци следва да се прилагат, само ако са изпълнени всички съответни критерии;

111.  отбелязва факта, че Споразумението за ТРИПС на СТО осигурява гъвкавост за патентните права, като например задължителното лицензиране, което доведе до ефективно намаляване на цените; отбелязва, че при извънредни обстоятелства, установени от законодателството на всеки член на СТО, гъвкавостта може да се използва като ефективно средство за решаване на проблеми в областта на общественото здравеопазване, което позволява предоставянето на основни лекарства на финансово достъпни цени в съответствие с националните програми за обществено здравеопазване и за закрила и насърчаване на общественото здраве;

°

°  °

112.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

OВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 119.

(2)

http://ec.europa.eu/smart-regulation/roadmaps/docs/2016_sante_144_health_technology_assessments_en.pdf.

(3)

http://ec.europa.eu/health/technology_assessment/docs/2014_strategy_eucooperation_hta_en.pdf.

(4)

ec.europa.eu/health/social_determinants/docs/healthinequalitiesineu_2013_en.pdf.

(5)

http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/145978.pdf.

(6)

http://ec.europa.eu/health/preparedness_response/docs/decision_serious_crossborder_threats_22102013_es.pdf.

(7)

http://ec.europa.eu/health/preparedness_response/docs/jpa_agreement_medicalcountermeasures_en.pdf.

(8)

Приети текстове, P8_TA(2015)0323.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2012)0320.

(10)

Правото на закрила на здравето е икономическо, социално и културно право на универсален минимален стандарт на здравно обслужване, на което всички лица имат право.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Началото на настоящата система на лекарствените продукти, каквато я познаваме в развития свят, е поставено през 70-те години на миналия век, най-вече с цел да се подобри и да се гарантира безопасността на пациентите при процедурите на лечение след т.нар. „катастрофа с лекарството „Талидомид“, изиграла решаваща роля за въвеждането на европейската система за фармакологична бдителност.

В процеса на развитие на настоящия пазар на лекарствени продукти Световната търговска организация даде силен тласък за тяхното включване в патентната система и защитата на правото на интелектуална собственост в промишления сектор при разработването на нови лекарствени средства.

Правото на защита на интелектуалната собственост е основно право, признато от член 17 от Хартата на основните права, което има като крайната цел да се гарантира на инвеститорите/изследователите възвръщаемост на инвестициите, като се гарантират, насърчават и стимулират по този начин иновациите и научните изследвания в полза на обществото.

Защитата на интелектуалната собственост и включването на лекарствените продукти в патентната система доведоха до промени в пазара на лекарствени продукти, който през последните десетилетия се превърна в един от най-доходоносните сектори в света, възлизащ на 1,5% от БВП на държавите от ОИСР.

Въпреки това пазарът на лекарствени продукти се характеризира с важна разлика, а именно, че лекарствените продукти не могат да се разглеждат като другите активи, тъй като защитата на интелектуалната собственост на този пазар може да противоречи на основното право за закрила на здравето, което задължава правителствата да осигурят достъп до лекарствените продукти.

В член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Закрила на здравето“, се признава, че всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. Също така в него се постановява, че всички политики и действия на Съюза осигуряват висока степен на закрила на човешкото здраве.

Тази особеност е изтъкната в различни парламентарни резолюции и заключения на Съвета и подчертава необходимостта от разисквания и действия по този въпрос.

Като цяло фармацевтичният пазар в Европа се характеризира с висока степен на регулиране от гледна точка на безопасността, но по-слаб контрол от икономическа гледна точка и от гледна точка на качеството на иновациите. Доказателство за това е начинът, по който фармацевтичната промишленост решава на кои области от научните изследвания да даде приоритет въз основа на мащаба на пазара, като образува цената въз основа на пазарната стойност и избира пазара в зависимост от по-високата цена, която може да бъде платена, и най-голямата икономическа полза, която може да бъде постигната.

Това функциониране постави под въпрос устойчивостта на здравните системи, като предизвика реакция от страна на здравните органи, които се застъпват за възстановяване на баланса между обществените и частните интереси.

Същевременно бяха открити други проблеми на пазара, които поставят под въпрос настоящата система. Като основни проблеми се отбелязват недостигът на доставки на основни лекарствени продукти в рамките на Съюза и извън него, даване на приоритет на области от научните изследвания в зависимост от печалбата, която може да се реализира, а не в зависимост от потребностите на пациентите, както и високите цени на „иновативните“ лекарствени средства, които в по-голямата си част парадоксално не осигуряват действителна добавена стойност, а само променят вече съществуващи вещества.

Що се отнася до цените на новите лекарствени средства, те се увеличиха през последните десетилетия до степен, довела до ограничаване на достъпа на много европейски граждани до тях и до неустойчивост на здравните системи. Доказателство за това е фактът, че в Европа разходите за лекарствени продукти възлизат най-малко на 20% от средната стойност на общите здравни разходи на държавите членки.

Друго нарушаване на пазара на лекарствени средства, за което следва да се предприемат мерки, е навлизането в този пазар на генерични лекарствени средства, тъй като това е един от основните инструменти за увеличаване на конкурентоспособността. Въпреки това неправилното използване и злоупотребите със системата за интелектуална собственост води до голям брой съдебни спорове, които забавят тяхното навлизане на пазара, и до многобройни ходове и стратегии за споразумения между дружества със същата цел.

Що се отнася до въздействието на интелектуалната собственост върху иновациите, все още няма много налични данни. Въпреки това гъвкавостта на допълнителните сертификати при изтичането на патента позволява малки промени в продукта да се патентоват, за да се удължи защитата на лекарствения продукт, в ущърб на търсенето на нови продукти. От друга страна, този тип стимули доведе до насърчаване на научните изследвания относно по-редки болести, като се увеличават новите разрешения за лекарствени продукти, които нямат ясна добавена стойност, нито доказана ефикасност, но обикновено се продават на високи цени.

Държавите членки и Комисията предприеха индивидуално и без да се координират не особено амбициозни инициативи, което доведе до още по-голямо фрагментиране на пазара и създаване на неравнопоставеност при достъпа до лекарствени продукти на европейските граждани. Също така в резултат на това бяха пропуснати възможности по отношение на ефективността.

В този контекст застаряването на населението, появата на нови и скъпо струващи технологии и заплахата от икономическата криза за устойчивостта на здравните системи, които не успяха да гарантират достъп до някои лекарствени продукти, като например лекарството „Совалди“ за хепатит С, в много европейски държави, налагат разисквания на европейско равнище и съответна инициатива от страна на Парламента.

Фармацевтичният сектор е един от най-конкурентоспособните в ЕС, като отбелязва 20% възвръщаемост на инвестициите, създава 800 000 работни места, а производството му достига близо 200 милиарда евро годишно. Въпреки това секторът е изправен пред сериозни конкуренти като Съединените щати или азиатския пазар, което налага прилагането на стратегии, позволяващи увеличаване на конкурентоспособността, като в тази връзка качеството на иновациите е от ключово значение.

Следователно, след четири десетилетия функциониране, е необходимо да се преразгледа системата и нейното регулиране, така че да може да се осигури балансираност на обществените и частните интереси, устойчивост на здравните системи и правото на всеки на закрила на здравето, като се гарантират както стимулите за научните изследвания, така и интересите и правото на гражданите на по-високи стандарти в здравеопазването.

Мултидисциплинарният характер на сектора и многообразието на компетентните органи налагат преразглеждане на глобално равнище, тъй като системите за ценообразуване и системите за възстановяване на разходите са от компетентността на държавите членки, а разрешаването, правилата за конкуренцията и подкрепата за инвестициите до голяма степен попадат в сферата на компетентност на европейските институции.

В рамките на това преразглеждане и с цел подобряване на системата и гарантиране на достъп до лекарствените продукти трябва да се прилага критерият „качество“, така че да се гарантират иновации с ясна клинична, социална и икономическа добавена стойност, с количествено измерими социални и етични граници и с активен мониторинг на конкуренцията.

Проучване на въздействието на системата на интелектуална собственост като стимул за иновациите, по-голяма прозрачност относно данните от научните изследвания и разходите, повече публични инвестиции в научни изследвания, подобряване на регулирането и контрола на конфликтите на интереси и поставяне на приоритети за научните изследвания в зависимост от действителните потребности на пациентите са други области, които също така е необходимо да се разискват и разгледат на европейско равнище.

И на последно място, не трябва да се пренебрегва фактът, че XXI век е векът на „технологичната революция“ и че научните изследвания трябва да се разглеждат като решение на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправено обществото, а не като препятствие и още по-малко – като източник на нови неравенства. Всички държави членки и европейските институции, както и пряко участващият частен сектор трябва да съзнават тази роля.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (9.11.2016)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до медикаменти

(2016/2057(INI))

Докладчик по становище: Иняцио Корао

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва, че член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) признава правото на всеки човек „на жизнено равнище, [...] което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние“, както и че уставът на Световната здравна организация (СЗО) гласи, че упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически и социални условия; освен това припомня, че член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве;

2.  припомня Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 3 от нея, озаглавена „Гарантиране на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички лица от всички възрасти“, в рамките на която подцел № 3б е подкрепа на „научните изследвания и разработването на ваксини и лекарства за заразни и незаразни болести, които засягат преди всичко развиващите се държави“, както и предоставяне на „достъп до финансово достъпни основни лекарства и ваксини“; счита, че животоспасяващите лекарства не са единствено потребителски продукти и че следователно не следва да бъдат регулирани като такива; подчертава, че всяка година приблизително 100 милиона души изпадат в бедност поради здравни разходи, които са непропорционални спрямо техните доходи, и че цел № 3б не може да бъде постигната без ефективни и ефикасни инвестиции в нови средства за профилактика, лечение и диагностициране; подчертава, че според СЗО над една трета от световното население, повече от 50% от което в Африка, няма достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства, както и че все по-голям брой болни хора в развиващите се държави, по-специално в Централна и Южна Америка, са принудени да защитават своите здравни права по правен път;

3.  подчертава, че сред пречките за достъпа до лекарства в развиващите се държави са липсата на подходящо национално законодателство, ограничената инфраструктура, нискокачествените лекарствени продукти (които са вредни и предизвикват развитие на резистентност) и фалшифицираните лекарствени продукти (които представляват престъпление срещу безопасността на човека), липсата на точно диагностициране, ограниченията на ресурсите, слабостите на фармацевтичните политики, недобре управляваните вериги за разпространение и доставка, недостатъчно обучените здравни работници и недостатъчният им брой, недостъпните цени, липсата на системи за обществено здравеопазване и ограниченият достъп до схеми за социална закрила, ниските равнища на образование, ниските доходи и ограниченият достъп до информация, както и трудностите в достигането на точките за достъп в селските райони;

4.  счита, че липсата на достъп до здравеопазване е резултат от проблеми, свързани с достъпа до грижа и лечение;

5.  подчертава необходимостта от последователност във всички политики на ЕС (обществено здравеопазване в световен план, развитие, научноизследователска дейност и търговия) и поради това подчертава, че въпросът за достъпа до лекарства в развиващите се държави трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст;

6.  настоятелно призовава ЕС да положи повече усилия за подобряване на капацитета на развиващите се държави и да им помогне в разработването на здравни системи, чиято цел да бъде подобряване на достъпа до услуги, по-специално в уязвимите общности;

7.  подчертава, че изграждането на стабилни системи за наблюдение и доставки на всички равнища, от равнището на общностите до районно, провинциално и национално равнище, подкрепено от висококачествени лабораторни услуги и стабилни логистични системи, би могло да направи достъпа до лекарства по-осъществим, а трансферът в развиващите се държави на технологии, свързани със здравето (чрез споразумения за лицензиране, предоставяне на информация, ноу хау, умения, целящи постигане на резултати, технически материали и оборудване), може да позволи на държавите получатели да произвеждат продукти на местно равнище и да доведе до разширяване на достъпа до продукти и до подобрено здраве;

8.  подчертава факта, че инвестициите в здравеопазването са важен двигател за икономическото развитие и ключов фактор за социалното сближаване;

9.  отбелязва, че настоящата система на ЕС за биомедицинска научноизследователска и развойна дейност, която се основава на монополи върху интелектуалната собственост, проявява някои ограничения в предоставянето на достъп до животоспасяващи лекарства в развиващия се свят и не предоставя достатъчни стимули за научноизследователска дейност и възможност за трансфер на знания; отбелязва с тревога, че по отношение на лекарствата, които не носят икономически ползи, патентите са сред факторите, които пречат на иновацията; отбелязва освен това, че възвръщаемостта на публичните инвестиции на ЕС в биомедицинска научноизследователска и развойна дейност е недостатъчна, що се отнася до собствеността върху резултатите от тази дейност; призовава следователно за преструктуриране на системата на ЕС за биомедицинска научноизследователска и развойна дейност, за да може тя да бъде в състояние да разработи ефективни политики за достъпа до лекарства в рамките на политиката на ЕС за развитие;

10.  подчертава ключовата роля на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и изтъква значението на прилагането на мерки за осигуряване на възвръщаемост на публичните инвестиции от гледна точка на общественото здраве, когато биомедицинската научноизследователска и развойна дейност се финансира със средства на ЕС, включително предоставянето на условия, свързани с публичното финансиране на такава дейност, които да гарантират, че резултатът от биомедицинските научни изследвания са подходящи и финансово достъпни лекарства; призовава ЕС активно да инвестира в научноизследователска и развойна дейност и да насърчава иновативни практики и модели на финансиране във фармацевтичния сектор, които да направят възможни стратегиите за насочено към достъпа ценообразуване в развиващите се държави; подчертава, че научноизследователската дейност в областта на медицината следва да се съсредоточи върху пренебрегваните и свързаните с бедността болести, за които следва да бъдат разработени и пуснати на пазара безопасни, ефективни, подходящи, финансово достъпни и лесни за използване лекарства и ваксини;

11.  подчертава изключителната необходимост от развиване на местен капацитет в развиващите се държави по отношение на фармацевтичната научноизследователска дейност, за да се запълнят продължаващите пропуски в научноизследователската дейност и производството на лекарства чрез публично-частни партньорства за разработване на продукти и чрез създаване на отворени центрове за научноизследователска дейност и производство;

12.  припомня, че най-слабо развитите държави са най-силно засегнати от болести, свързани с бедността, по-специално ХИВ/СПИН, малария, туберкулоза, заболявания на репродуктивните органи и инфекциозни и кожни болести;

13.  признава, че системата на интелектуалната собственост допринася за развитието на нови лекарства и следователно е средство за подобряване на тяхната наличност; счита, че международната система за интелектуална собственост трябва да бъде в съответствие с международното право в областта на правата на човека, международното публично право и изискванията за общественото здраве, както и да отразява по балансиран начин тревогите на най-слабо развитите държави по отношение на достъпа до лекарства;

14.  обръща внимание на декларацията относно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и общественото здраве, приета на 14 ноември 2011 г., която гласи, че Споразумението ТРИПС следва да бъде изпълнявано и тълкувано по благоприятен за общественото здравен начин – като насърчава достъпа до съществуващи лекарства и разработването на нови лекарства; в тази връзка отбелязва решението на Съвета на СТО за ТРИПС от 6 ноември 2015 г. за удължаване до 2033 г. на периода на освобождаване от патенти на лекарствата за най-слабо развитите държави;

15.  настоява международните споразумения за търговия и инвестиции да не включват разпоредби, които пречат на задължението на дадено правителство да спазва правото на здравеопазване или които подкопават правото на дадено правителство да използва възможностите за гъвкавост на ТРИПС в рамките на СТО;

16.  приветства, наред с други средства, възможността за доброволно лицензиране, което позволява производството на генерични лекарства с разрешението на създателите на оригиналните лекарства и при заплащане на последните съобразно намалени цени; припомня, че ТРИПС позволяват принудително лицензиране, което прави възможно развиващите се държави да произвеждат генерични лекарства без разрешението на създателите на оригиналните лекарства, по-специално в случай на извънредна ситуация на национално равнище или други обстоятелства на неотложна спешност;

17.  признава значението на генеричните лекарства и подкрепя конкуренцията между техните производители, която може да допринесе за по-широк достъп до лекарства в държавите с ниски и средни доходи и води до спестявания в сектора на здравеопазването; по-специално призовава ЕС и държавите членки активно да подкрепят правителствата в опазването и насърчаването на общественото здраве, както и публично-частните партньорства в техните инициативи за насърчаване на достъпа до лекарства, особено в развиващите се държави, които използват наличните правни мерки, включително предпазните мерки и възможностите за гъвкавост на ТРИПС (например разпоредбите за принудително лицензиране и паралелен внос), за да могат тези държави да предоставят основни лекарства на финансово достъпни цени в съответствие със своите вътрешни програми за обществено здравеопазване и да опазват и насърчават общественото здраве;

18.  подчертава, че без елементарна прозрачност на разходите за научноизследователска и развойна дейност на дружествата, които разработват оригинални лекарства, както и без информация относно действителната цена, плащана за лекарства в целия ЕС, е трудно да бъде определено справедливо ценообразуване; подчертава също така, че резултатите от клиничните изпитвания следва да бъдат достъпни за изследователите и обществеността; припомня ангажимента на Комисията за прозрачност на позициите, конкретните законодателни предложения и преговорните текстове на ЕС в рамките на преговорите за Трансатлантическо споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите;

19.  подчертава, че текущото преразглеждане на Регламента на ЕС за диференцираното ценообразуване в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) следва да цели по-нататъшно насърчаване на по-ниски цени в развиващите се държави, и призовава ЕС да започне по-широк и прозрачен диалог относно регулирането и стратегиите за ценообразуването, гарантиращи достъп до качествени и финансово достъпни лекарства; припомня, че диференцираното ценообразуване не води задължително до финансова достъпност и противоречи на опита, който показва, че силната конкуренция в областта на генеричните лекарства и трансферът на технологии водят до по-ниски цени;

20.  призовава ЕС да засили своята подкрепа за програмите и инициативите на световно равнище, които насърчават достъпа до лекарства в развиващите се държави и които са от съществено значение за постигане на целите, свързани със здравеопазването, и на значително подобрения достъп до лекарства и ваксини;

21.  подчертава, че в развиващите се държави жените и децата имат по-ограничен достъп до лекарства от възрастните мъже поради липсата на наличност, достъп, финансова достъпност и приемливост вследствие на дискриминация на основата на културни, религиозни или социални фактори и здравни заведения с лоши условия;

22.  припомня, че системите за здравеопазване и наличността на лекарствата зависят от конфликтите и извънредните ситуации и че целта следва да бъде да се стигне до хората, които се нуждаят от медицинска грижа, в правилния момент и на правилното място; подчертава необходимостта от създаването на екип на международно равнище за бързо реагиране на извънредни ситуации, който да бъде съгласуван с публичните и частните участници с цел ефективно предотвратяване или отговор на възможни епидемии;

23.  като има предвид, че туберкулозата стана инфекциозната болест, която предизвиква най-много смъртни случаи в света, и че мултирезистентната ѝ форма е най-опасна, подчертава значението да се преодолее възникващата криза на антимикробна резистентност, включително да се финансира научноизследователска и развойна дейност за нови методи за ваксини, диагностициране и лечение на туберкулоза, като същевременно се осигури устойчив и финансово достъпен достъп за тези нови методи, за да се гарантира, че никой от тях не остава на заден план.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nicolas Bay, Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Raymond Finch, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, György Hölvényi, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Arne Lietz, Linda McAvan, Norbert Neuser, Cristian Dan Preda, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Bernd Lucke, Paul Rübig, Judith Sargentini, Patrizia Toia

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Maria Grapini


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (18.11.2016)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до лекарствени продукти

(2016/2057(INI))

Докладчик по становище: Паскал Дюран

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи защитата на здравето е основно право, заложено в член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно което всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики; като има предвид, че съгласно членове 6 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на ЕС следва да се осигурява високо равнище на стимулиране и закрила на човешкото здраве;

Б.  като има предвид, че пациенти, които са граждани на ЕС, следва да имат достъп до иновативни лекарствени продукти, които са безопасни по отношение на качеството и се продават на пазара на достъпна цена;

В.  като има предвид, че е необходимо доброволно сътрудничество между държавите членки с оглед увеличаване на финансовата достъпност на лекарствените продукти и гарантиране, че гражданите на ЕС имат подходящ достъп до тях;

Г.  като има предвид, че в резултат, наред с другото, на икономическата криза публичните бюджети на много от държавите – членки на ЕС, по-специално за секторите, покриващи разходите за здравеопазване, са подложени на значителни ограничения;

Д.  като има предвид, че Декларацията от Доха на СТО относно Споразумението ТРИПС и общественото здраве, признава колко е важна ролята на правната защита на интелектуалната собственост за разработването на нови лекарствени продукти, като същевременно изразява загриженост за влиянието ѝ върху цените;

Е.  като има предвид, че конкуренцията е важен фактор в цялостния баланс на фармацевтичния пазар и може да понижи цените, да ограничи разходите за лекарствени продукти и да подобри навременния достъп на пациентите до лекарствени продукти на достъпни цени, като в процеса на научноизследователската и развойната дейност се спазват по-висококачествени стандарти;

Ж.  като има предвид, че основанието за съществуването на патентните права е да се направят възможни и привлекателни инвестициите в иновации и да се гарантира, че знанията, съдържащи се в заявленията за патенти, са достъпни;

З.  като има предвид, че е необходимо да се създаде система от висококачествени патенти, издавани посредством достъпни и ефективни процедури, които предоставят на всички заинтересовани страни необходимото ниво на правна сигурност;

И.  като има предвид силния политически ангажимент, поет от Европейския парламент, най-вече в началото на текущия парламентарен мандат, за една по-отворена политика за достъпа до лекарствени продукти;

Й.  като има предвид, че защитата на интелектуалната собственост е от съществено значение в областта на достъпа до лекарствени продукти и като има предвид, че е необходимо да се установят механизми, които могат да подпомогнат борбата срещу явлението фалшифициране на лекарствени продукти;

1.  отбелязва факта, че Споразумението ТРИПС на СТО предоставя гъвкавост на патентните права като задължителното лицензиране, които ефективно намалиха цените; отбелязва, че гъвкавостта може да се използва като ефективно средство при извънредни обстоятелства, установени от законодателството на всеки член на СТО за решаване на проблемите в областта на общественото здраве, и счита, че при надлежна обосновка, механизмът за предоставяне и издаване на задължителни лицензи следва да бъде в по-малка степен предмет на свобода на преценка и бюрократични ограничения, така че да може да се стимулират онези държави, които притежават необходимия капацитет да започнат производството на лекарствени продукти на място, допринасяйки с това за избягване на затрудненията за достъп до лекарствени продукти за лечението на най-уязвимите прослойки на населението;

2.  счита, че сроковете на изключителна защита, предоставени посредством патенти, са важно средство за насърчаване на иновациите и разработването на нови лекарствени продукти; същевременно признава колко е важно да се предотвратяват случаите на пазарна злоупотреба и нарушение на периодите на изпитване на лекарствените продукти, както и нуждата от осигуряване на достъп до необходимите лекарствени продукти на достъпни цени и гарантиране на устойчивостта на националните здравни системи; отбелязва обаче, че при злоупотреба с настоящата система на ЕС за биомедицинска научноизследователска и развойна дейност, основаваща се на срокове на изключителна защита, предоставени за фармацевтични продукти посредством патенти или други механизми, може да се достигне до нарушаване на конкуренцията през тези периоди и да се стигне до повишаване на цените;

3.  отбелязва, че осведомеността и наблюдението са важни функции на компетентните органи и счита, че наличието на подобрени кампании за повишаване на осведомеността може да се използва като инструмент за постигане на по-доброто разбиране на сложните процеси на разработването на лекарствени продукти както за предприятията, така и за потребителите;

4.  припомня, че докладът относно разследването във фармацевтичния сектор, проведено от Комисията през 2009 г., показва, че наред с другите фактори, неправомерните практики на някои дружества във връзка с патентни претенции са допринесли за забавянето на навлизането на пазара на генерични лекарства, което следва да се избягва;

5.  подчертава значението на по-строгото прилагане на правото в областта на конкуренцията; отправя искане към Комисията да въведе по-стриктни проверки относно евентуални случаи на нарушения на правилата на вътрешния пазар и на конкуренцията;

6.  призовава държавите членки да си сътрудничат в пълна степен и да обменят информация, експертни умения и най-добри практики помежду си, за да предотвратяват установяването на прекомерно високи цени на лекарствените продукти и да гарантират достъп на генеричните лекарствени продукти до пазара;

7.  призовава Комисията да оцени въздействието на свързаните с интелектуалната собственост стимули за биомедицински иновации, да проучи възможността за надеждни и ефективни алтернативи на изключителната защита за финансиране на научноизследователската и развойната дейност в медицинския сектор , както и многобройните средства, основаващи се на механизми за премахване; призовава също така Комисията да направи оценка на действието на приложимите ограничения на патентните средства и права, както и да защити правото на държавите да регулират и запазят политическото пространство, за да гарантират всеобщ достъп до лекарствени продукти;

8.  призовава Комисията да установи кои са най-ефективните механизми, които допринасят за борбата срещу явлението фалшифициране на лекарствени продукти, за да осигури защита на интелектуалната собственост и да гарантира висока степен на закрила на здравето;

9.  призовава Комисията и държавите членки да търсят баланса между стимулирането на иновациите, защитата на иноваторите, както и осигуряването на максимална полза от иновациите за обществото;

10.  припомня, че Европейското патентно ведомство (ЕПВ) и държавите членки следва да издават патенти само за продуктите в областта на здравеопазването, които изпълняват стриктно изискванията за патентоспособност на новостта, изобретателската стъпка и промишлената приложимост, както е заложено в Европейската патентна конвенция, и следва да обърнат особено внимание на явлението, наречено „евъргрийнинг“, или техниката, чрез която с някои малки промени вече съществуващи продукти се патентоват като нови изобретения, за да се запази патентът им и привилегиите, произтичащи от това;

11.  призовава Комисията да гарантира, че всички политики на ЕС са съгласувани и благоприятни за достъпа до лекарствени продукти на достъпни цени както в ЕС, така и в държавите с ниски и средни доходи; призовава следователно Комисията да насърчава държавите членки да прилагат изцяло съществуващите патентни ограничения и възможности за гъвкавост в надлежно обосновани случаи като например национални извънредни ситуации, други обстоятелства на изключителна спешност или антиконкурентни практики;

12.  подчертава важната роля на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и призовава Комисията и държавите членки да установят пълна прозрачност относно резултатите от публично финансираната научноизследователска и развойна дейност, така че патентоването и условията за лицензиране да гарантират възвръщаемост на публичните инвестиции и да отразяват структурата на финансиране на научноизследователската и развойната дейност; призовава Комисията да направи ново предложение за изменение на Директива 89/105, за да се постигнат по-устойчиви здравни системи, основаващи се на прозрачни цени, да въведе най-добри практики, насочени към насърчаване на положителни условия с цел насърчаване на споделяне и на по-голямо движение на патентите, както и, както се предвижда от действащото законодателство, да гарантира публичен достъп до подходящата информация относно безопасността и ефективността на лекарствените продукти;

13.  призовава Комисията да започне разисквания относно разработването на процедура за установяване (въз основа на възраст, вид хронично заболяване, доходи и т.н.) на категориите в социално неравностойно положение, на които по изключение могат да се предоставят иновативни лекарства преди изтичането на патента.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Therese Comodini Cachia, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Enrico Gasbarra, Mary Honeyball, Sajjad Karim, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Stefano Maullu, Virginie Rozière


СТАНОВИЩЕ на комисията по петиции (10.11.2016)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно възможностите на ЕС за подобряване на достъпа до лекарствени продукти

(2016/2057(INI))

Докладчик по становище: Елеонора Еви

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по петиции приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи следните предложения в своя доклад по собствена инициатива, на базата на получените петиции и във връзка с въпросите, произтичащи от тях:

1.  счита, че мненията, изразени от европейските граждани чрез петиции, адресирани до Европейския парламент, са от основно значение и следва да бъдат разглеждани с приоритет от европейския законодател; посочва въпросите, повдигнати от обществеността, особено относно високите цени, липсата и ограничения достъп до ефективни и достъпни лекарствени продукти, отражението на икономическата криза върху правата на пациентите и системите за здравеопазване на държаните членки поради значителното нарасналото съкращаване на публичните инвестиции в здравеопазването, както и въпросите, свързани с маркетинговите процедури, патентите и правата върху интелектуалната собственост за лекарствените продукти;

2.  призовава Европейската комисия за конкретни политически предложения и промени в законодателството на ЕС относно интелектуалната собственост, с цел подобряване на европейската конкурентоспособност в областта на лекарствените продукти, чрез собствено производство или внос на генерични версии на достъпни цени;

3.  настоява за изискване за по-голяма прозрачност по отношение на разходите за инвестиции в областта на научноизследователската, развойната и иновационната дейност във фармацевтичната област, с цел да се знае какво количество публични финансови средства са били инвестирани във всяко научно изследване и в крайна сметка гражданите да не плащат два пъти за един и същи продукт; настоява за предприемане на необходимите мерки за постигането на модел, при който да се гарантира възвръщаемост на направените инвестиции за обществено здравеопазване;

4.  подчертава, че трябва да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве при определянето и прилагането на всички политики и дейности на Съюза, както се изисква съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз и съгласно член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава за гарантиране на всеобщ достъп до обществено, безплатно и качествено здравеопазване, равенство и зачитане на най-високите стандарти в областта на правата на човека в политиките на държавите членки, засягащи системите на здравеопазването и достъпа до лекарствени продукти, като средство за гарантиране на висока степен на защита на човешкото здраве за цялото население;

5.  припомня, че правото на здраве е право на човека, признато както във Всеобщата декларация за правата на човека, така и в Международния пакт за икономически, социални и културни права, и че това право се отнася за всички държави членки, тъй като те са ратифицирали международни договори по правата на човека, които признават правото на здраве; подчертава, че за да се гарантира това право, е необходимо, наред с други фактори, осигуряване на достъп до лекарствени продукти;

6.  припомня, че член 168, параграф от ДФЕС предоставя на ЕС правомощия да гарантира, че разрешаването на лекарствени продукти гарантира високи стандарти на качество, безопасност и ефективност; счита, че Европейската комисия следва да разработи принципите на безопасност и ефективност, за да подобри достъпа до висококачествени лекарствени продукти по един безопасен и справедлив начин;

7.  счита, че е необходим стратегически пробив в областта на превенцията на заболяванията, тъй като тя може да се счита за ключов фактор за намаляване на използването на лекарства и същевременно гарантирането на високо равнище на защита на здравето на човека; призовава ЕС и държавите членки да укрепят законодателството, насочено към подпомагане на устойчиво производство на храни, и да предприемат всички необходими мерки за насърчаване на здравословните и безопасни навици, като например здравословното хранене;

8.  изразява съжаление във връзка с факта, че голям брой граждани на ЕС нямат достъп до здравни грижи или лекарствени продукти, което значи, че човешките им права са нарушени; счита за особено тревожен факта, че в ЕС се наблюдават хиляди жертви поради липсата на ефикасни антибиотици, ваксини и лечение за редките заболявания и поради липсата на достъп до лечение или невъзможност да посрещнат високите разходи за някои видове лечение; призовава за преглед на стимулите, въведени за насърчаване на изследването на „лекарства сираци“, за да се установи дали те са успешни, като в противен случай призовава за нови стимули;

9.  призовава държавите членки да приложат Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като избягват ограничения на прилагането на правилата за възстановяване на разходи за трансгранично здравно обслужване, включително възстановяването на разходи за лекарствени продукти, които биха могли да представляват средство за произволна дискриминация или необоснована пречка пред свободното движение;

10.  призовава Комисията да осъществява ефективно наблюдение и оценка на прилагането на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване в държавите членки, както и да планира и извърши официална оценка на тази директива, включваща оплаквания, нарушения и всички мерки по транспониране;

11.  признава, че са налице значителни пречки пред достъпа до лекарствени продукти като липсата на финансово достъпни и налични лекарствени продукти, отражението на финансовата криза, високите цени на лекарствените продукти, липсата на изследвания върху някои заболявания, монополът от страна на дружествата на пазара, както и всички проблеми, свързани с паралелната търговия с лекарствени продукти в ЕС;

12.  призовава европейските институции и държавите членки да положат всички усилия за предотвратяване на паралелната търговия на фармацевтични продукти в най-печелившите пазари, която води до налагане на квоти и до последващ недостиг на много лекарства, създавайки по този начин сериозни рискове за здравето на гражданите, които в някои случаи са принудени да прекратят лечението;

13.  припомня пагубно високата степен на зависимост на обществото от волята на частните дружества за разработването на животоспасяващи продукти, както е подчертано в петиция № 0791/2009, където Комисията припомня в своя отговор, че „Фармацевтичното законодателство на ЕС предвижда специфични инструменти за стимулиране за разработването на иновативни лекарствени продукти, по-специално изключителни права по отношение на данните от специфични проучвания или изключителни пазарни права за определени лекарствени продукти за лечение на редки болести. Съгласно тази правна рамка фармацевтичните дружества имат свободата да избират кои лекарствени продукти биха искали да разработват“;

14.  изтъква отрицателното въздействие на политиките на строги икономии, които насърчават съкращаването на публичните инвестиции и отдават приоритет на изплащането на дълга пред всякакви други позиции в националните бюджети; подчертава, че бюджетните съкращения неизменно имат отрицателни здравни последици за гражданите и поради това са необходими действия, за да се гарантира, че пред нито един от гражданите на ЕС, мигрант или лице, търсещо убежище, няма да има пречка за получаването на достъп до лекарствени продукти;

15.  призовава Комисията да продължи да оценява функционирането на европейската фармацевтична система с оглед предоставянето на данни и предложения за решения, за да гарантира устойчивостта на европейската фармацевтична система и здравните системи на държавите членки, както и разработването на нови и иновативни лекарствени продукти;

16.  отбелязва, че строгите икономии подкопават правото на здраве на гражданите в Европа, особено чрез нарушаването от държавите членки на принципа на запазване на равнището на защита по отношение на собствените им политики в областта на здравеопазването и финансирането на системите на здравеопазване;

17.  признава, че създаването на групата на високо равнище на ООН относно достъпа до лекарства представлява един глобален отговор на необходимостта този многостранен въпрос да бъде разгледан цялостно;

18.  признава необходимостта от извършване на преглед на правилата във връзка с патентите, за да се подобри достъпа до лекарствени продукти и да се стимулира изследователската дейност, в това число възможността за приемане на задължителни патенти; припомня, че Инициатива за иновативни лекарства не съдържа разпоредба за непатентоспособността на резултатите от публично финансирано научно изследване; настоятелно призовава създателите на публичната политика да предприемат проактивни постъпки, за да направят достъпни генеричните и биоподобните лекарствени продукти, да намалят цените и да намалят общите разходи за лекарствени продукти, като винаги се взема предвид необходимостта от гарантиране на същото благотворно действие, непрекъснатост на грижата за пациента и предотвратяването на всякакъв риск от злоупотреба или неправилна употреба на нормативната уредба;

19.  припомня, че гражданите на ЕС финансират най-малко 50 % от европейските фармацевтични иновации чрез публичното участие в Инициативата за иновативни лекарства (IMI);

20.  отбелязва, че държавите членки следва да подобрят мерките, които имат за цел избягване на какъвто и да било конфликт на интереси между производителите на лекарства и предписващите ги лица;

21.  призовава държавите членки да подкрепят научноизследователската и развойната дейност, която съсредоточава своето внимание върху медицинските нужди на всички граждани, и да гарантират неизключително издаване на патенти, когато научноизследователската и развойната дейност е финансирана с публични средства, и гарантира, че достъпът до постиженията на медицината в Европейския съюз е недискриминационен; подчертава колко е важно да продължат да съществуват инвестициите по програмата „Хоризонт 2020“, за да се разработват иновативни лекарствени продукти и да се произвеждат генерични лекарствени продукти на достъпна цена за всички европейски пациенти; призовава държавите членки да направят инструментите на електронното здравеопазване по-ефективни, лесни за използване от потребителите и широко приети;

22.  призовава Комисията да разработи европейска рамка, която да предоставя надеждна, навременна, прозрачна, сравнима и прехвърлима информация за относителната ефикасност на здравните технологии в подкрепа на решенията на държавите членки;

23.  счита, че ЕС трябва да гарантира, че бъдещите международни търговски споразумения няма да застрашат всеобщия достъп до лекарствени продукти и принципа за всеобщ достъп здравни грижи в държавите членки;

24.  приканва държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да обмислят възможността за създаване на обща публична платформа за научноизследователската и развойната дейност, която да бъде финансирана от всички държави членки чрез минимална вноска от 0,01 % от техния БВП; счита, че тази платформа следва също така да бъде в състояние директно да предоставя животоспасяващи лекарствени продукти в ЕС в случай на установяване на неефективност на пазара;

25.  подчертава, че Съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки относно опазването и подобряването на човешкото здраве;

26.  признава значението на гражданските инициативи, като Европейската харта за правата на пациентите, основана на Хартата на основните права на Европейския съюз, и Европейския ден на правата на пациента, честван всяка година на 18 април на местно и национално равнище в държавите членки; приканва Комисията да институционализира Европейския ден на правата на пациента на равнището на ЕС;

27.  призовава за създаване на фонд за извънредни ситуации на равнището на ЕС за лечение на лица, засегнати от заболявания като хепатит C или ХИВ/СПИН в държавите членки;

28.  изтъква своята загриженост във връзка с напъпващото увеличение на цените на лекарствените продукти, какъвто е например „Sovaldi“ за лечение на хепатит C, и на лекарствените продукти за лечение на редки и онкологични заболявания, като признава, че това е било определящ фактор за това да се отдели дължимото внимание на това колко трудно в действителност е да се гарантира достъп до лекарствени продукти по света, дори в развитите държави; отбелязва със загриженост, че тематичният анализ на Комисията относно здравето и здравните системи през 2016 г. не включва каквато и да било изрична препоръка за намаляване на цените на лекарствените продукти и укрепване на бюджетите за персонал и инфраструктура; призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки, основани на най-високите стандарти в областта на правата на човека, за да се гарантира пълна наличност и достъпност за всички лекарствени продукти; призовава Комисията да изготви план за проучване и готовност за събиране на налични и стандартизирани данни и статистическа информация относно достъпа до лекарствени продукти за гражданите на ЕС, като постави акцент върху най-уязвимите и неравностойни социални групи, в това число действията, свързани с ранното диагностициране, лечение и разпространението на болестта хепатит С в ЕС;

29.  призовава държавите членки да проучат ползите от евентуалното сътрудничество за намаляването на разходи за лекарствени продукти за гражданите; изразява необходимостта от създаване на европейски централен орган за закупуване на лекарствени продукти с оглед отстраняване на съществуващите различия между държавите членки по отношение на покупателната способност, когато се извършва оценка на лекарствените продукти;

30.    подкрепя намерението на държавите членки да подобрят доброволното сътрудничество между държавите и на равнището на ЕС, по-специално в областта на ценообразуването, възстановяването на разходите и обмена на информация;

31.  припомня заключенията на неформалния Съвет на министрите на здравеопазването под италианското ротационно председателство на ЕС, проведен в Милано на 22 и 23 септември 2014 г., по време на който много държави членки изразиха съгласие относно необходимостта от полагането на съвместни усилия за улесняване на споделянето на най-добри практики, както и за осигуряване на ускорен достъп за пациентите;

32.  призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, да насърчи и създаде възможност за по-голяма прозрачност, споделяне на информация и на най-добри практики и сътрудничеството по отношение на ценообразуването, възстановяването на разходи и обществените поръчки за лекарствени продукти; призовава за нова Директива за прозрачността, която да замени Директива 89/105/ЕИО на Съвета, с цел да гарантира пълна прозрачност и ефективни средства за контрол върху всички процедури, използвани за определяне на цените и възстановяване на разходите за лекарствени продукти в държавите членки;

33.  подчертава, че без пълна прозрачност на разходите за научни изследвания и разработки по отношение на дружествата, производители на оригинални лекарства, и информация за действителните цени, плащани за лекарства в държавите членки, всяко обсъждане на справедливи цени на лекарствените продукти остава силно проблематично.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.11.2016

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

10

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marina Albiol Guzmán, Margrete Auken, Beatriz Becerra Basterrechea, Soledad Cabezón Ruiz, Andrea Cozzolino, Pál Csáky, Miriam Dalli, Rosa Estaràs Ferragut, Eleonora Evi, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Peter Jahr, Jude Kirton-Darling, Svetoslav Hristov Malinov, Notis Marias, Roberta Metsola, Marlene Mizzi, Julia Pitera, Sofia Sakorafa, Eleni Theocharous, Jarosław Wałęsa, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Urszula Krupa, Demetris Papadakis, Ángela Vallina, Rainer Wieland

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Tiziana Beghin, Ernest Urtasun, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

31.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Margrete Auken, Zoltán Balczó, Simona Bonafè, Biljana Borzan, Paul Brannen, Soledad Cabezón Ruiz, Nessa Childers, Alberto Cirio, Mireille D’Ornano, Miriam Dalli, Angélique Delahaye, Mark Demesmaeker, Ian Duncan, Bas Eickhout, José Inácio Faria, Karl-Heinz Florenz, Francesc Gambús, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Jens Gieseke, Julie Girling, Sylvie Goddyn, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, György Hölvényi, Anneli Jäätteenmäki, Benedek Jávor, Kateřina Konečná, Urszula Krupa, Giovanni La Via, Peter Liese, Norbert Lins, Valentinas Mazuronis, Susanne Melior, Miroslav Mikolášik, Gilles Pargneaux, Piernicola Pedicini, Pavel Poc, Julia Reid, Frédérique Ries, Daciana Octavia Sârbu, Renate Sommer, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Estefanía Torres Martínez, Adina-Ioana Vălean, Jadwiga Wiśniewska, Damiano Zoffoli

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jørn Dohrmann, Herbert Dorfmann, Martin Häusling, Jan Huitema, Peter Jahr, Gesine Meissner, Gabriele Preuß, Christel Schaldemose, Bart Staes, Tibor Szanyi, Tiemo Wölken

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Dieter-Lebrecht Koch, Inmaculada Rodríguez-Piñero Fernández

Правна информация