Процедура : 2016/2141(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0119/2017

Внесени текстове :

A8-0119/2017

Разисквания :

PV 26/04/2017 - 22
CRE 26/04/2017 - 22

Гласувания :

PV 27/04/2017 - 5.66
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0197

ДОКЛАД     
PDF 741kWORD 69k
30.3.2017
PE 592.416v02-00 A8-0119/2017

относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?

(2016/2141(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Мария Нойхл

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?

(2016/2141(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2015 г., озаглавено „Заграбването на земи – тревожен сигнал за Европа и непосредствена заплаха за семейното земеделско производство“,

–  като взе предвид „Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите“ на Комитета по световната продоволствена сигурност (CFS) от 12 май 2012 г.;

–  като взе предвид петиция № 187/2015 до Европейския парламент относно защитата и управлението на европейската земеделска земя като общо благо: призив на организациите на гражданското общество за устойчива и справедлива поземлена политика на ЕС,

–  като взе предвид проучването на тема „Размерът на заграбването на обработваема земя в ЕС“ на комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент(1),

–  като взе предвид процедурите за нарушение срещу държавите членки България, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Унгария, които Комисията планира или вече е образувала,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0119/2017),

А.  като има предвид, че през 2013 г. едва 3,1% от земеделските стопанства в ЕС-27 контролираха 52,5% от земеделската земя в Европа и че за разлика от това през 2013 г. 76,2% от стопанствата ползваха едва 11,2% от земеделската земя; като има предвид, че тази тенденция върви в разрез с устойчивия и многофункционален европейски модел на земеделие, важна характеристика на който са семейните земеделски стопанства;

Б.  като има предвид, че това поставя неравенството в ЕС при ползването на земята – с коефициент на Джини 0,82 – на едно ниво с това в страни като Бразилия, Колумбия и Филипините(2);

В.  като има предвид, че на това неравно разпределение на земеделската земя съответства неравно разпределение на субсидиите по ОСП, тъй като директните плащания, които съставляват голяма част от разходите по ОСП, се определят главно на хектар;

Г.  като има предвид, че действителното разпределение на земята и на субсидиите би могло да бъде дори още по-неравно, тъй като наличните статистически данни не дават възможност да се установи каквото и да било относно собствеността и контрола на земеделските стопанства;

Д.  като има предвид, че достъпът до земя и възможността за собственост върху нея са съществени права, уредени от националното право на всяка държава членка;

Е.  като има предвид, че достъпът до земя е от съществено значение за осъществяването на редица права на човека и има въздействие върху Хартата на основните права на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че от една страна, земята е собственост, а от друга страна – публично благо, от което произтичат социални задължения;

З.  като има предвид, че въпреки че не е налице изключителна или споделена компетентност на ЕС по отношение на земята, различни политики на ЕС прилагат различни политически, социални, културни и екологични аспекти на управлението на земята, което води до необходимостта от по-холистичен подход към управлението на земята на равнище ЕС;

И.  като има предвид, че още в своето решение от 12 януари 1967 г. (1 BvR 169/63, BVerfG 21, 73-87) германският Конституционен съд постановява, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки друг вид капитал, тъй като земята не подлежи на увеличение, а същевременно е абсолютно необходима, и справедливият правен и обществен ред изисква интересите на обществото във връзка със земята да се отчитат в много по-голяма степен от тези във връзка с други имуществени активи(3);

Й.  като има предвид, че земята е все по-оскъден ресурс, който не подлежи на увеличение, и че тя представлява основа за правото на човека на здравословна и достатъчна храна, както и за много екосистемни услуги, които са жизненоважни за оцеляването, поради което не следва да се разглежда като обикновена стока; като има предвид, че освен това земята е двустранно застрашена – от една страна, от загуба на земеделски земи поради запечатване на почвата, урбанизация, туризъм, инфраструктурни проекти, промени в земеползването и обезлесяване и от разпространението на опустиняването, предизвикано от изменението на климата, а от друга страна – от концентрация на земи в ръцете на едри земеделски предприятия и неселскостопански инвеститори; като има предвид същевременно, че държавните органи носят отговорността за контрола и ограничаването на загубата на земеделски земи, породена от такива дейности;

К.  като има предвид, че поземлените ресурси са източник на конфликт не само във връзка с ползването, но и поради съперничеството между селскостопански и неселскостопански инвеститори и между различните поколения земеделски стопани, тъй като младите хора, които искат да се утвърдят, са изправени пред по-големи трудности поради цената при получаването на достъп до земя, особено когато не произхождат от семейства земеделци;

Л.  като има предвид, че държавите членки носят отговорност за факта, че политиката в областта на пазара на земя и пазарът на земеделска земя се регулират по различен начин в отделните държави членки, и като има предвид, че това може да има сериозно отражение върху конкурентоспособността на земеделските стопанства на вътрешния пазар;

М.  като има предвид, че земята е производствен фактор, чието финансиране е скъпо; като има предвид, че тя е свързана с националните разпоредби относно наследяването, които пораждат необходимост от рефинансиране всеки път, когато ново поколение встъпи в наследството; като има предвид, че цените на земята влияят върху концентрацията на земята; като има предвид, че се случва след приключване на трудовия си живот, за да увеличат доходите от скромните си пенсии, земеделските стопани без семейства да продават земеделските си стопанства на предложилия най-висока цена;

Н.  като има предвид, че в своя Специален доклад № 25/2016 Сметната палата на ЕС отбелязва факта, че системите за картографиране на земеделските земи, използвани за изчисляване на площта на земите с оглед установяване на допустимостта за изплащане на субсидии, се нуждаят от подобряване;

О.  като има предвид, че със съществуващите статистически инструменти на равнището на ЕС, като Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ), Изследването на Евростат за структурата на земеделските стопанства и Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) се събират данни за различни аспекти на владеенето на земя; като има предвид, че до момента липсват всеобхватни, актуални, прозрачни и висококачествени данни за правото на владение на земя, структурата на собствеността, схемите за отдаване под аренда и движението на цените и обема на търгуваната на пазара земя, както и за съответните социални и екологични показатели на европейско равнище, и че в някои държави членки такива данни се събират и публикуват само в непълен вид;

П.  като има предвид, че е от съществено значение да има достатъчна прозрачност на пазара, включително по отношение на рационалното разпределяне на земята, като тя следва да обхване и дейността на институциите, участващи на пазара на земя;

Р.  като има предвид, че продажбата на земя на неселскостопански инвеститори и на холдингови дружества е неотложен проблем в целия Съюз, и като има предвид, че след изтичането на мораториумите върху продажбата на земя на чужденци по-специално новите държави членки бяха изправени пред особено силен натиск да изменят законодателството си, тъй като сравнително ниските цени на земята ускориха продажбата на земя на големи инвеститори;

С.  като има предвид, че широкото разпределение на земеделските земи е съществен основен принцип на социалната пазарна икономика, както и важна предпоставка за социално сближаване, за създаване на работни места в селските райони, за висока добавена стойност в селското стопанство и за социален мир;

Т.  като има предвид, че земеделските площи, използвани от дребни земеделски стопанства, са от особено значение за управлението на водите и за климата, за бюджета за въглеродни емисии и за производството на здравословни храни, както и за биологичното разнообразие, за плодородието на почвите и за опазването на ландшафта; като има предвид, че около 20% от европейската земеделска земя вече изпитва негативното влияние на изменението на климата, на ерозията на почвите поради наводнения и ветрове и на лошото стопанисване; и като има предвид, че вследствие на глобалното затопляне някои региони на ЕС, и по-специално Южна Европа, вече са изложени на засушавания и други екстремни метеорологични явления, което ще влоши състоянието на земята и ще ограничи достъпа до качествена земя и/или земя, годна за земеделие;

У.  като има предвид, че има значителен дисбаланс в разпределението на висококачествена земеделска земя, и като има предвид, че тази земя е от решаващо значение за качеството на храните, продоволствената сигурност и благосъстоянието на хората;

Ф.  като има предвид постоянно нарастващото търсене на храни и фуражи, на различни от изкопаемите горива и на възобновяеми суровини за производството на горива и за нуждите на химическата и текстилната промишленост и на биоикономиката, поради което се увеличава и цената на земята;

Х.  като има предвид, че малките и средните земеделски стопанства, разпределената собственост или надлежно регулираният режим на отдаване под аренда на земята и достъпът до обществена земя са най-добрият начин за гарантиране на отговорно отношение към земята и устойчиво управление на земите, както и за насърчаване на идентификацията и чувството на принадлежност; като има предвид, че такива форми на владеене на земята насърчават хората да остават в селските райони и им дават възможност да работят там, което оказва положително влияние върху социално-икономическата инфраструктура на селските райони, продоволствения суверенитет и опазването на селския начин на живот; като има предвид, че неравенството в разпределението на земята и природните ресурси и в достъпа до тях увеличава риска от дълбоко разделение в обществото, от влошаване на качеството на труд и живот и от обедняване на населението; като има предвид, че високата концентрация на власт в секторите, свързани с пазара на храни в ЕС, може да окаже негативно влияние върху правата на потребителите и да доведе до намаляване на доходите на земеделските стопани; като има предвид, че на земеделските стопани, които не са собственици на земята, следва да се осигурят договори, които да са достатъчно солидни и с достатъчно дълъг срок, за да защитят възвращаемостта на техните инвестиции;

Ц.  като има предвид, че цел на европейската селскостопанска политика е запазването на европейския модел на земеделско производство, основан на многофункционално селско стопанство, характеризиращо се с малки до средни семейни и кооперативни стопанства, притежаващи земя; като има предвид, че широкото разпределение на собствеността, сигурността на арендните права и достъпът до обществена земя, управлявани устойчиво, гарантират справедлив достъп до ресурси и разнообразна, основана на местоживеенето земеделска структура с традиции, правна сигурност и отговорност в полза на обществото; като има предвид, че един такъв модел защитава традиционните продукти и продоволствения суверенитет и насърчава иновациите, като същевременно опазва околната среда и бъдещите поколения;

Ч.  като има предвид, че наред с производството на храни, семейните земеделски стопанства изпълняват много важни социални и екологични функции, които индустриализираният модел на земеделско производство не винаги може да осигури; като има предвид, че дребното и средното селско стопанство, осъществявано самостоятелно от семейства или с подкрепата на потребителите, е многообещаващ модел за бъдещето, включително от икономическа гледна точка, тъй като често такива стопанства се характеризират с добра вътрешна диверсификация, което ги прави устойчиви и допринася за високо ниво на добавена стойност в селските райони;

Ш.  като има предвид, че концентрацията на земеделски площи има отрицателно въздействие върху развитието на селските общности и социално-икономическата жизненост на селските райони и води до загуба на работни места в селскостопанския сектор, понижаване на стандарта на живот на земеделската общност и намаляване на наличието на хранителни доставки, като се създават дисбаланси в териториалното развитие и в социалната сфера;

Щ.  като има предвид, че бъдещето на селскостопанския сектор зависи от младото поколение и готовността му за иновации и инвестиции, което е решаващо за бъдещето на селските райони, тъй като това е единственият начин да се спре застаряването на населението, заето в селското стопанство, и да се осигури приемственост в земеделието, без която договорът между поколенията губи валидност; като има предвид, от друга страна, че за младите земеделци и предприемачи е особено трудно да получат достъп до земя и до кредитиране, което вероятно ще намали привлекателността на сектора;

АА.  като има предвид, че достъпът до земя е главното предварително условие за създаване на стопанства, което от своя страна ще създаде работни места и ще насърчи социалното и икономическото развитие;

АБ.  като има предвид, че цените на земеделската земя и арендата в много райони вече са се повишили до равнище, насърчаващо финансовите спекулации, което прави икономически невъзможно за много земеделски стопанства да задържат взетата под аренда земя или да придобият допълнителни земеделски площи, необходими за поддържането на жизнеспособни малки и средни стопанства, а още по-малко да се създават нови стопанства, тъй като на пазара почти не е останала земя;

АВ.  като има предвид, че различията в цените на земеделската земя в държавите членки допълнително изострят процесите на концентрация, и като има предвид, че промените в цените на земята не следват икономическите тенденции в други сектори;

АГ.  като има предвид, че в много държави членки продажните цени, а в някои случаи и арендите за земеделска земя вече не се основават на доходите, които могат да се получават от производството на храна;

АД.  като има предвид, че арендите често вече не се основават на доходите, които могат да бъдат поддържани от стопанствата, и следователно капиталовите изисквания са твърде високи и носят твърде голям риск при насърчаване за започване на земеделска дейност;

АЕ.  като има предвид, че търсенето на храни и фуражи се допълва от нарастващото търсене на суровини за „биоикономиката“, например биогорива и суровини за химическата и текстилната промишленост, и това буди интерес за придобиване на земеделска земя от страна на нови оператори;

АЖ.  като има предвид, че тъй като на някои държави членки тепърва предстои да създават ефективни поземлени политики, политиките и субсидиите на ЕС може в някои случаи да насърчат процесите на концентрация, тъй като обвързаните с количеството земя директни плащания носят повече ползи за големите стопанства и за вече добре установените земеделски производители, както и че използването на тези инструменти води до повишаването на цените на земята, а това прави пазара на земя недостъпен за младите хора, за новите участници, които търсят земя за започване на земеделска дейност, както и за малките и средните стопанства, чието финансово състояние често не е толкова добро; като има предвид, че това означава, че не е необичайно европейските средства за земеделие, предназначени и за средни и малки стопанства, да отиват при погрешни получатели;

АЗ.  като има предвид, че концентрацията на земя в ръцете на малък брой производители изкривява производствените и пазарните процеси и може да има неблагоприятно влияние върху земеделието в държавите членки и/или в Съюза като цяло;

АИ.  като има предвид, че общата селскостопанска политика, реформирана през 2013 г., допринесе и за ограничаване на това въздействие чрез въвеждане на по-големи плащания за първите хектари с постепенно намаляване на подкрепата; като има предвид, освен това, че тези обвързани с количеството земя директни плащания играят ключова роля в осигуряването на конкурентоспособност и устойчивост за европейските стопанства, които отговарят на високите производствени стандарти;

АЙ.  като има предвид, че особено след финансовата и икономическа криза от 2007 г. инвестициите в земеделска земя се разглеждат като сигурно вложение; като има предвид, че предизвикващи тревога количества земеделски земи се изкупуват от инвеститори извън сектора и занимаващи се с финансови спекулации актьори, например пенсионни фондове, застрахователни дружества и предприятия; и като има предвид, че собствеността върху земята ще остане сигурна инвестиция и при една инфлация в бъдеще;

АК.  като има предвид, че редица държави членки са приели регулаторни мерки за защита на своите обработваеми земи срещу закупуване от инвеститори; като има предвид, че се регистрират случаи на измама при покупка на земя чрез използване на привидни договори, като се фалшифицира датата на сключване на договора; като има предвид, че същевременно голямо количество земя беше придобито от инвеститори;

АЛ.  като има предвид, че създаването на спекулативни балони на пазара за земеделски земи има сериозни последствия за земеделското производство, и като има предвид, че спекулациите със стоки на борсите за фючърси допълнително повишава цените на земеделските земи;

АМ.  като има предвид, че съществуват различни фактори, които допринасят за заграбването на земя, сред които нарастващата глобализация, нарастването на населението, повишаващото се търсене на хранителни продукти и естествени суровини, както и контрапродуктивното въздействие на селскостопанската политика;

АН.  като има предвид, че резултатът от неконтролираната концентрация на земеделска земя са големи стопанства, които са насочени към постигане на възможно най-големи печалби от селскостопанското производство и често предизвикват значителни и необратими вреди върху околната среда;

АО.  като има предвид, че едно от последствията от концентрацията на собственост върху земеделска земя е прехвърлянето на печалби и плащания на данъци от селските райони към седалищата на големите предприятия;

АП.  като има предвид, че действащите правила относно горната граница на директните плащания над 150 000 EUR престават да функционират, ако юридическите лица притежават многобройни дъщерни предприятия в областта на селското стопанство, всяко от които получава по-малко от 150 000 EUR от директни плащания;

АР.  като има предвид, че акционерните дружества навлизат в сектора на селското стопанство с обезпокоителна скорост; като има предвид, че тези дружества често извършват трансгранична дейност и следват стопански модели, водени в много по-голяма степен от интереса към спекулациите със земя, отколкото към селскостопанското производство;

АС.  като има предвид, че описаните по-горе проблеми често се отнасят не само до земеделската земя, но и до горите и рибните стопанства, при това с подобно равнище на спешност;

1.  посочва, че земята, нейното управление и правилата за градското развитие са отговорност на държавите членки; поради това призовава държавите членки в своите обществени политики да вземат в по-голяма степен предвид опазването и управлението на селскостопанската земя, както и прехвърлянията на земя;

2.  призовава Комисията да създаде обсерватория за събиране на информация и данни относно равнището на концентрация и владение на земеделски земи в целия Съюз, като отбелязва, че следва да ѝ се възложи: да регистрира покупните цени и цените на арендите и пазарното поведение на собствениците и арендаторите; да наблюдава загубите на земеделски земи след промени в земеползването и тенденциите, свързани с плодородието и ерозията на почвите; и да изготвя редовни доклади;

3.  счита, че държавите членки следва редовно обменят помежду си и с Комисията информация относно националното си законодателство, свързано със земите и с промени в земеползването и по-специално относно случаи на спекулативни закупувания на земя;

4.  призовава Комисията да създаде оперативна група на високо равнище, която да проучи проблема на концентрацията на земеделска земя, да направи проучване на въздействието на политическите мерки, предприети от ЕС и държавите членки, върху концентрацията на земя и селскостопанското производство и да анализира рисковете, които концентрацията на земя поражда за доставките на храни, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони;

5.  призовава държавите членки да съсредоточат своите политики за земеползване върху използването на съществуващите инструменти като облагане с данъци, схеми за помощи и финансиране чрез ОСП с цел поддържане в целия ЕС на земеделски модел, основаващ се на семейното селско стопанство;

6.  призовава Комисията и държавите членки да събират редовно данни със сравнимо качество относно размера на арендите и цените на земята, включително придобиването на земя чрез покупка на дялове, както и относно сделки, свързани с големи площи земя, загуба на владение, нарушения на свързаните със земевладението права и спекулативни повишения в цените във всички държави членки; призовава Комисията да публикува насоки относно хармонизирането на счетоводните практики и да насърчава споделянето на най-добри практики в националните законодателства с цел определяне на мерки за опазване на земеделската земя и селскостопанските дейности;

7.  счита, че е необходимо държавите членки да създадат хармонизирани инвентарни описи на земеделските земи, в които всички права на собственост и права на земеползване по отношение на земеделски земи да бъдат документирани актуално, точно и разбираемо – при пълно спазване на правата на защита на личните данни на участващите страни – под формата на анонимизирана, обществено достъпна статистика;

8.  призовава Комисията да докладва на тази основа на Съвета и Парламента относно положението във връзка със земеползването, структурата, цените и националните политики и закони относно собствеността и даването под аренда на земеделска земя и да докладва пред Комитета по световната продоволствена сигурност във връзка с изпълнението от страна на ЕС на Доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност;

9.  отбелязва, че програмите за комасация на фрагментирани парцели земеделска земя, като се използват различни процедури в рамките на едно интегрирано управление на земята, което отчита местните и регионалните условия, е незаменим инструмент за подобряване на земеделските структури и за разрешаване на конфликти, свързани със земеползването; в това отношение препоръчва в случаите, когато комасацията на земята се постига чрез отдаването под аренда, цената на арендата да бъде свързана с производствения капацитет и рентабилността като най-подходящи за икономиката на земеделието и призовава държавите членки да споделят своя опит с управлението на земеделска земя;

10.  счита, че добре обмислени и координирани политики за пазара на земя, приложени с инструмента на регионално и местно планиране на земеползването, следва да помогнат за намаляването на земеползването за неземеделски цели;

11.  признава, че макар поземлената политика да е по същество въпрос от компетентността на държавите членки, тя може да бъде повлияна от ОСП или други свързани области на политиката, което да доведе до сериозни последствия за конкурентоспособността на земеделските стопанства на вътрешния пазар; счита, че поземлената политика трябва да допринася за това да се осигури широко, справедливо и равноправно разпределение на собствеността върху земята и на достъпа до земя, както и да се гарантира статусът на земеделския стопанин арендатор съгласно подходяща рамка, тъй като това има пряко въздействие върху условията на живот и труд и върху качеството на живот в селските райони; обръща внимание на важната социална функция на владението и управлението на земята за поредните поколения, като се има предвид, че загубата на земеделски стопанства и работни места ще доведе до срив на европейското дребно селско стопанство и до упадък на селските райони, а оттам – и до структурни промени, които са нежелани за обществото като цяло;

12.  призовава държавите членки, с цел постигане на целите на ОСП, да дават приоритет на малките и средните местни производители, новите участници и младите земеделски стопани – като гарантират равен достъп на половете – при придобиването и арендата на земеделска земя, включително права на преимуществено закупуване, в случай че такива са установени, тъй като в интерес на сигурното и устойчиво развитие на земеделските стопанства за тях е благоприятно да притежават колкото е възможно по-голяма част от земята, която ползват, особено във време на нарастващ интерес към придобиването на земеделски парцели от лица, които не са земеделски стопани,; насърчава държавите членки да поощряват малките семейни земеделски стопанства и устойчивите методи на производство;

13.  припомня, че високите разходи за инвестиции възпрепятстват придобиването и отдаването под аренда на земеделска земя и горски площи на малки и средни семейни и кооперативни земеделски стопанства;

14.  признава важността на малките семейни земеделски стопанства за живота в селските райони, тъй като те играят активна роля в икономическата структура на селските райони, като запазват културното наследство и поддържат живота в селските райони и социалния живот, произвеждат достатъчно количество здравословна и качествена храна, използвайки устойчиво природните ресурси, и осигуряват широко разпределение на собствеността върху земята в тези райони; изтъква проблемите, които възникват при прехвърлянето на земеделски стопанства от едно поколение на друго, по-специално при прехвърлянето на земеделски стопанства извън семейството, и призовава държавите членки да събират данни относно тези явления и да създадат правна уредба за справяне с такива проблеми;

15.  припомня, че насърчаването на младите земеделски стопани е залегнало в ОСП, като целта му е да насърчава техния достъп до селското стопанство; призовава освен това за един всеобхватен подход, който да подпомага придобиването или създаването на земеделски стопанства от притежаващи необходимите умения млади земеделски стопани, жени и други лица, които желаят да започнат селскостопанска дейност; отбелязва обаче, че новите участници все още срещат препятствия, свързани със структурни бариери, като например високи цени на земите или високо данъчно облагане при наследяване на земеделско стопанство извън семейството;

16.  подчертава значението на европейската структурна политика за насърчаването на селските райони, например с оглед на това да се осигури, по отношение на достъпа до земеделска земя, специална помощ за малки и средни индивидуални стопанства и кооперативи, за млади хора и особено за жени;

17.  подчертава трудностите пред достъпа до кредитиране с цел придобиване или владение на земя, по-специално за новите участници и младите земеделски стопани; призовава Комисията да създаде подходящи инструменти в рамките на ОСП и свързаните с нея политики, които да ги улесняват при започването на селскостопанска дейност, като им гарантират справедлив достъп до устойчиви кредити;

18.  счита, че местните общности следва да участват във вземането на решения относно земеползването;

19.  призовава държавите членки да създадат инициативи за развитие на градско земеделие и други форми на земеделие с активно участие и договорености за съвместно използване на земя, като се вземе предвид, от една страна, ограниченият достъп до земеделска земя в селските райони, а от друга страна, нарастващият интерес към градско и крайградско земеделие;

20.  насърчава държавите членки да положат повече усилия при трансфера на знания чрез проекти в областта на научните изследвания и иновациите с цел подобряване на качеството на почвата чрез прилагането на агроекологични практики, признавайки факта, че земеделската земя е основата на производството на храна, трайните екосистеми и динамичните селски райони;

21.  призовава държавите членки да формират по такъв начин своите политики в областта на пазара на земя, че да позволят достъпа до собственост или владение при подходящи за селското стопанство финансови условия, и да наблюдават цените и арендите на земеделски земи; освен това призовава сделките, свързани със земеделски земи, да бъдат предмет на предварителна процедура по проверка на съответствието по отношение на националните законодателства в областта на земята, която да обхваща и сливанията, разделянията и учредяването на фондации; счита, че следва да има по-строг контрол върху договорите за аренда и задължение за съобщаване на нередности и възможности за санкции, тъй като арендата често е първата стъпка към покупка; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че политиката по отдаване под аренда включва изискване за арендаторите да извършват селскостопанска дейност; счита, че политиката в областта на пазара на земя следва да помогне за предотвратяването на установяването на господстващо положение на пазарите на земя;

22.  насърчава държавите членки да използват такива инструменти за регулиране на пазара на земя, които вече се използват успешно в някои държави членки в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, като например държавно лицензиране на продажбите на земя и отдаването под аренда, преимуществено право на изкупуване, задължение за обработване на земята от страна на арендаторите, ограничения върху правото на закупуване от страна на юридически лица, горна граница на броя на хектарите, които могат да бъдат изкупени, отдаване на предпочитание на земеделски стопани, управление на земеделска земя чрез поземлени фондове, индексация на цените във връзка с доходите на земеделските стопанства и др.;

23.  подчертава, че националните съдебни системи трябва да защитават правата на всички страни с оглед на нередности с договори за аренда, както и че националните органи следва да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите;

24.  припомня положителните мерки, предприети от някои държави членки при регулирането на техните пазари на земя, с цел да бъдат избегнати спекулативни сделки със земя; припомня на държавите членки, че данъчното законодателство им предоставя ефикасен инструмент за регулиране на пазара на земя;

25.  призовава държавите членки да формират по такъв начин политиката на регулиране в областта на пазара на земя, че да ограничат нарастването на цените за продажба и аренда на земеделски земи; призовава освен това тези цени да бъдат предмет на процедура по одобрение, която да обхваща и сливанията, разделянията и учредяването на фондации; счита, че следва да има по-строг контрол върху договорите за аренда и задължение за съобщаване на нередности и възможности за санкции, тъй като арендата често е първата стъпка към покупка;

26.  призовава държавите членки да подкрепят или създадат подходящи институции с държавно участие и публичен надзор за управлението на земята;

27.  призовава държавите членки и Комисията да подкрепят всички иновативни мерки за споделяне на земя, които са благоприятни за предоставянето на възможност на младите земеделски производители да започнат дейността си, по-специално посредством инвестиционни фондове на основата на принципа на солидарност, които дават възможност на спестителите да инвестират средствата си по социално полезен начин за подпомагане на млади хора, които не разполагат с достатъчно средства за закупуване на земя и започване на дейност в областта на земеделието;

28.  призовава ЕС и неговите държави членки, в интерес на разработването на ясен водещ принцип на ЕС за структурата на селското стопанство, да приложат Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите, ратифицирани от всички държави членки; призовава по-специално държавите членки да вземат предвид по-широките социални, икономически и екологични цели и да избягват нежеланите въздействия, които спекулативните сделки със земя и концентрацията на земя оказват върху местните общности, когато предприемат мерки по отношение на използването и контрола на ресурси – държавна собственост; призовава държавите членки да докладват на Комисията относно използването и прилагането на тези насоки в техните политики за управление на земята;

29.  предлага в тази връзка Комисията да приеме препоръки относно управлението на земите в ЕС в съответствие с духа на Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и като отчита хоризонталните рамки на ЕС в областта на селското стопанство, околната среда, вътрешния пазар и териториалното сближаване;

30.  счита, че директните плащания ще бъдат икономически по-изгодни ако се изплащат въз основа на екологичните и социално-икономическите обществени блага, които стопанствата произвеждат, вместо въз основа на площта, която заемат;

31.  посочва възможностите, с които разполагат държавите членки за намаляване на частта на директните плащания над тавана от 150 000 EUR с най-малко 5%, както е предвидено в член 11 от Регламент № 1307/2013 (Регламента относно директните плащания);

32.  счита, че съгласно реформираната ОСП следва да бъдат въведени тавани и схемата на директните плащания следа да бъде коригирана по начин, който да дава допълнителна тежест на първите хектари, и че следва да бъдат предприети мерки за улесняване на инвестициите и отпускането на директни помощи на малките земеделски стопанства; призовава Комисията да въведе по-ефективна система за разпределяне на помощи с цел предотвратяване на концентрацията на земеделска земя;

33.  насърчава държавите членки да използват в по-голяма степен рамките, с които вече разполагат, за определяне на тавани и преразпределение на средства по линия на ОСП, например възможността 30% от директните плащания да бъдат определени за първия хектар на стопанството като начин да се укрепят малките и семейните земеделски стопанства, при условие че те същевременно прилагат изискванията на членове 41 и 42 от Регламента за директните плащания; предлага по-благоприятното третиране на първите хектари да бъде изчислявано не на стопанство, а на дружество майка; поради това призовава Комисията да публикува информация, в съответствие с правилата за защита на личните данни, не само за собствениците на земеделски стопанства, които получават субсидии по линия на ОСП, но и за бенефициенти като собственици/дружества майки;

34.  подчертава значението на едно ясно определение за целия ЕС на понятието „активен земеделски стопанин“, което да е недвусмислено свързано с понятието за работа в земеделско стопанство и с което да се прави точно разграничение между допустимата и неотговаряща на изискванията земя (напр. летища, открити индустриални зони, голф игрища); призовава Комисията да гарантира предоставянето на директно подпомагане единствено на активни земеделски производители;

35.  призовава Комисията да извърши оценка на всички свързани области на политиката, като например селско стопанство, енергетика, околна среда, регионално развитие, мобилност, финанси и инвестиции, по отношение на това дали насърчават концентрацията на земеделска земя в ЕС или ѝ противодействат и с участието на земеделските производители и техните организации, както и на други съответни заинтересовани участници от гражданското общество, да стартира процедура по консултация за оценка на настоящото положение по отношение на администрирането на земеделските земи в съответствие с Доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и мандата, приет от Комитета по световната продоволствена сигурност;

36.  препоръчва държавите членки да предприемат целеви преглед на изпълнението на национално равнище на настоящата ОСП с оглед установяването на нежеланите въздействия на концентрацията на земя;

37.  потвърждава констатацията на Комисията, че земята представлява ограничен ресурс, който вече е подложен на силен натиск вследствие на изменението на климата, ерозията на почвата и прекомерната експлоатация или промените в земеползването, и поради това подкрепя екологично-социалните мерки за защита на земята, като същевременно подчертава, че отговорността за земята е изцяло на държавите членки;

38.  призовава на земеделската земя да се предостави специална защита, която да позволи на държавите членки, в координация с местните органи и организациите на земеделските стопани, да регулират продажбата, ползването и отдаването под аренда на земеделска земя с цел да се гарантира продоволствената сигурност в съответствие с Договора за ЕС и съдебната практика на Съда на ЕС в областта на владението на земя, както и с оглед на четирите основни свободи в ЕС и на обществения интерес;

39.  предлага, в интерес на междуинституционалната прозрачност, Комисията да предостави на Парламента по-добър поглед върху документите относно нарушения на Договорите и предварителните производства, свързани с регулирането на пазара на земя от държавите членки;

40.  призовава Комисията, съвместно с държавите членки и заинтересованите лица, да публикува ясен и изчерпателен набор от критерии, включително сделки със земеделски земи на капиталовите пазари, които да гарантират равнопоставени условия и от които за държавите членки да става ясно кои мерки за регулиране на пазара на земя са разрешени, като се отчитат общественият интерес и четирите свободи на Европейския съюз, с оглед на това да се гарантира по-лесно придобиване от страна на земеделските производители на земя за целите на земеделието и горското стопанство; призовава Комисията да обмисли налагане на мораториум върху текущите производства за оценка на съответствието с правото на ЕС на законодателството на държавите членки относно търговията със земеделски земи, докато бъде публикуван посоченият по-горе набор от критерии;

41.  призовава Комисията да повиши осведомеността на държавите членки относно данъчните измами, корупцията и незаконните практики (като напр. привидните договори) във връзка със сделките със земя и да подкрепя борбата им с тях; насочва вниманието към злоупотребите, които се разследват от съдебните органи в някои държави членки във връзка с процеса на придобиване на земеделска земя;

42.  приветства предложението за опростяване на ОСП, по-специално мерките, целящи намаляване на разходите и административните тежести за семейните земеделски стопанства, както и за микро-, малките и средните предприятия в селските райони;

43.  призовава Комисията да поддържа, по време на разработването на проекта на обща селскостопанска политика след 2020 г., мерки за борба срещу концентрацията на земеделска земя и да разработи допълнителни мерки в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия;

44.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1)

Проучване, озаглавено „Extent of Farmland Grabbing in the EU“ (Размерът на заграбването на обработваема земя в ЕС) на комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент, стр. 24 (PE 540.369).

(2)

Пак там.

(3)

Landwirtschaftliche Bodenmarktpolitik: Allgemeine Situation und Handlungsoptionen Bericht der Bund-Länder-Arbeitsgruppe „Bodenmarktpolitik" gemäß Beschluss der Amtschefinnen und Amtschefs der Agrarressorts der Länder vom 16. Januar 2014 (март 2015 г.), стр. 37.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Концентрацията на земята – европейска тема:

Въпроси като заграбването на земеделски земи и концентрацията на земя дълго време бяха свързани с държавите от Юга на планетата. При по-внимателно разглеждане обаче трябва да се направи заключение, че концентрацията на земеделски земи от години е и една европейска тема.

За концентрация на земя говорим, когато търговията със земеделски земи се извършва с размер на придобиване на земи, необичаен за Европа.

Данните от 2010 г. показват, че в ЕС-27 около 3% от земеделските стопанства вече контролират 50% от използваната земеделска площ, а от друга страна, през 2012 г. 80% от стопанствата са разполагали с едва 12% от земеделската земя.

Степента на концентрация на земеделска земя в Европа е подобна на неравното разпределение на земевладението в Бразилия, Колумбия и Филипините.

Земеделската земя не е обикновена стока, тъй като земята не може да бъде умножена, а достъпът до нея е едно от правата на човека. Концентрацията на земеделска земя в ръцете на малко на брой оператори е свързано със значително социално, културно, икономическо и политическо въздействие върху държавите – членки на ЕС.

Както и концентрацията на финансовите активи, една прекалено висока концентрация на земеделски земи разделя обществото, дестабилизира селските райони, застрашава продоволствената сигурност, а с това и екологичните и социалните цели на Европа.

Като цяло се наблюдава недостиг на всеобхватни, прозрачни, актуални, качествени и единни за цяла Европа данни относно движението на цените и количествата на пазара на земя в Европа. Това се отнася както за продажбата на земи и дялове, така и за цените на арендата.

Въздействие върху селското стопанство в Европа

Продажните цени и цените на арендата на земеделски земи в много региони на Европа междувременно са се повишили до равнище, което лишава много земеделски стопанства от възможността да се защитят от загубата на взетата под аренда земя или да предприемат нужното им разширение на земеделските земи чрез закупуване на земя, необходима за поддържането на жизнеспособни земеделски стопанства. Освен факта, че на пазара на земя почти не е останала земеделска земя, цените на арендата вече не са ориентирани към постижими приходи от селскостопанска продукция. Капиталовите изисквания за много нови участници на пазара са твърде високи и твърде рисковани.

Въздействие върху обществото

Концентрацията засяга преди всичко земеделските стопани. Въздействието върху цялото общество се вижда едва при по-внимателно вглеждане.

Собствеността е най-добрата предпоставка за отговорно боравене с почвите и устойчиво управление на земята. Тя насърчава солидарността и така допринася за това хората да останат в селските райони.

Широкото разпределение на собствеността е съществен основен принцип на социалната пазарна икономика и важна предпоставка за социално сближаване на една национална икономика. Използваните земеделски площи са не само незаменима основа за производството на висококачествени храни и фуражи, но са от особено значение и за водния баланс, за биологичното разнообразие и за плодородието на почвата, които вече изпитват негативното влияние на изменението на климата и ерозията на почвите.

Причини за концентрацията на земеделски земи в ЕС и предизвикателства, породени от нея

Макар нивото на цените на земеделските земи в държави – членки на ЕС, да е различно, концентрацията на земи бележи стабилен напредък в Европа, а оттам води до отрицателни последствия за земеделските стопани.

Причините за концентрация на земя в ЕС са разнородни. Придобиването на земя поради нарастващото търсене на храни, фуражи, възобновяеми суровини за производството на горива и за химическата и текстилната промишленост, както и на енергийни източници, различни от изкопаемите горива, понастоящем се счита за една от най-добрите и сигурни възможности за инвестиции и печалби в целия свят.

Продължаващият период на ниски лихвени проценти, започнал с финансовата криза, е основание за „бягство в реалните стойности“ – накратко: в земя. Поради това от придобиването на земя са заинтересовани и инвеститори извън сектора.

Освен от концентрацията земеделската земя е застрашена и от използването ѝ за неселскостопански цели под формата на запечатване, урбанизация, туризъм и инфраструктурни проекти.

Освен това някои области на политиката на ЕС и неговите субсидии допринасят за стремежите към експанзия на земеделските стопанства или привличат инвеститори извън сектора. Така например, директните плащания на основата на площ водят до едностранно насърчаване на най-големите стопанства.

По подобен начин действат и програмите за подпомагане на ЕС или на държавите членки, които насърчават различни от изкопаемите енергийни източници и по този начин засилват конкуренцията за земя между производството на храни, на фуражи и на горива.

Обхватът и темпото на концентрация на земя са тревожни. Това важи особено за държави като Румъния, Унгария и България. Но дори и в Германия, Италия и Испания тези проблеми не са непознати.

Много държави членки са разпознали проблема и се опитват да противодействат на тази тенденция посредством приемането на законодателство. Това често е в противоречие с една от четирите основни свободи на ЕС: свободното движение на капитали. Тази основна свобода, която е валидна за целия ЕС и включва забрана за дискриминация на граждани на ЕС от различна държава членка, достига своите граници при продажбата на земеделска земя.

Достъпът до земеделска земя е от съществено значение

Концентрацията на земеделска земя в ЕС има многостранни последици за обществото и за активните земеделски стопани. Устойчивият селскостопански сектор зависи в особена степен от достъпа до земеделска земя за младите хора. Готовността за иновации и инвестиции е от решаващо значение за бъдещето на селските райони. Само по този начин може да се спре застаряването на населението, заето в селското стопанство, и да се гарантира приемствеността и целта за многофункционално селско стопанство с управлявани от собственици семейни и кооперативни земеделски стопанства.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

2

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, José Bové, Daniel Buda, Nicola Caputo, Michel Dantin, Jean-Paul Denanot, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Luke Ming Flanagan, Martin Häusling, Esther Herranz García, Jan Huitema, Peter Jahr, Ivan Jakovčić, Elisabeth Köstinger, Zbigniew Kuźmiuk, Philippe Loiseau, Mairead McGuinness, Nuno Melo, Ulrike Müller, James Nicholson, Maria Noichl, Marijana Petir, Laurenţiu Rebega, Jens Rohde, Maria Lidia Senra Rodríguez, Ricardo Serrão Santos, Czesław Adam Siekierski, Tibor Szanyi, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Paul Brannen, Angélique Delahaye, Maria Heubuch, Karin Kadenbach, Anthea McIntyre, Massimo Paolucci, John Procter, Molly Scott Cato, Estefanía Torres Martínez, Vladimir Urutchev


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Jan Huitema, Ivan Jakovčić, Ulrike Müller, Jens Rohde

ECR

Zbigniew Kuźmiuk

EFDD

Marco Zullo

ENF

Laurenţiu Rebega

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan, Maria Lidia Senra Rodríguez, Estefanía Torres Martínez

NI

Diane Dodds

PPE

Daniel Buda, Michel Dantin, Herbert Dorfmann, Norbert Erdős, Esther Herranz García, Elisabeth Köstinger, Nuno Melo, Marijana Petir, Czesław Adam Siekierski, Vladimir Urutchev

S&D

Clara Eugenia Aguilera García, Eric Andrieu, Paul Brannen, Nicola Caputo, Jean-Paul Denanot, Karin Kadenbach, Maria Noichl, Massimo Paolucci, Ricardo Serrão Santos, Tibor Szanyi

Verts/ALE

José Bové, Martin Häusling, Molly Scott Cato

2

-

EFDD

John Stuart Agnew

ENF

Philippe Loiseau

6

0

ECR

Anthea McIntyre, James Nicholson, John Procter

PPE

Albert Deß, Peter Jahr, Mairead McGuinness

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация