Процедура : 2016/2271(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0183/2017

Внесени текстове :

A8-0183/2017

Разисквания :

PV 31/05/2017 - 20
CRE 31/05/2017 - 20

Гласувания :

PV 01/06/2017 - 7.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0240

ДОКЛАД     
PDF 843kWORD 120k
10.5.2017
PE 595.761v03-00 A8-0183/2017

относно цифровизацията на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Райнхард Бютикофер

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно цифровизацията на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 173 (дял XVII) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който разглежда промишлената политика на ЕС и се отнася, наред с другото, до конкурентоспособността на промишлеността на Съюза,

–  като взе предвид членове 9, 11 и 16 от ДФЕС,

  като взе предвид Протокол № 1 към ДФЕС относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз,

  като взе предвид Протокол № 2 към ДФЕС относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (COM(2016)0178),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Quantum technologies“ („Квантови технологии“, SWD(2016)0107),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавен „Advancing the Internet of Things in Europe“ („Напредъкът на интернет на нещата в Европа“, SWD(2016)0110),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г., озаглавена „Към Акт за единния цифров пазар“(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г., озаглавена „Промишлената политика в ерата на глобализацията“(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно политиката на Общността в областта на иновациите в един променящ се свят(4),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията – Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2007 г., озаглавено „Средносрочен преглед на индустриална политика – Принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС“ (COM(2007)0374),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192), придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100) и последващите законодателни и незаконодателни предложения,

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012 (COM(2013)0627),

–  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 26 март 2013 г. относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (COM(2013)0147),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 7 февруари 2013 г. относно мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в Съюза (COM(2013)0048),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II – Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар: Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар: За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика – 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 януари 2017 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Изграждане на основана на данни европейска икономика“ (COM(2017)0009),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г., озаглавена „Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия“(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г., озаглавена „Защита на критичната информационна инфраструктура – постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“(8),

  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г., озаглавена „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно интернет на нещата(11),

  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2016 г., озаглавено „Четвъртата индустриална революция и цифровата трансформация: пътят напред“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по култура и образование (A8-0183/2017),

A.  като има предвид, че трябва да се полагат енергични усилия посредством конкретни политики, действия и стимули за повторна индустриализация на ЕС и неговите държави членки с цел съчетаване на конкурентоспособността и устойчивостта, създаването на качествени работни места и приобщаването; като припомня целта на ЕС до 2020 г. 20% от БВП на Съюза да се основават на промишлеността, което трябва непременно да вземе под внимание структурната трансформация на промишления сектор в резултат на цифровата революция и появата на нови стопански модели;

Б.  като има предвид, че европейската промишленост представлява основата на европейската икономика и богатство, както и че тя е изправена пред големи предизвикателства в резултат на тенденциите за по-бърза глобализация и иновации;

В.  като има предвид, че цифровизацията на промишленото производство спомага за повишаване на гъвкавостта, енергийната и ресурсната ефективност, устойчивостта на иновациите и конкурентоспособността на европейските икономики, като по този начин трансформира стопанските модели, производството, продукцията, процесите и създаването на стойност и оказва основно въздействие върху баланса между възможностите и предизвикателствата за европейските промишлени сектори и работници;

Г.  като има предвид, че със своето промишлено наследство, мрежи от промишлени сектори и вериги за създаване на стойност, със своите иновативни силни страни и стратегически публични инвестиции в НИРД, наличието на частни инвестиции и ефикасна администрация, със своята квалифицирана работна сила и интегрирането на промишленото развитие със социалните предизвикателства, както и предвид факта, че са започнати повече от 30 национални и регионални инициативи за цифровизиране на промишлеността, Европа разполага със силна основа, чрез която да се превърне в лидер в областта на цифровата трансформация; като има предвид, че е налице възможност за укрепване на промишлеността на ЕС, ако успеем да изградим напълно интегрирани вериги за създаване на стойност за цифрово подобрени промишлени продукти и пакети продукт – услуга;

Д.  като има предвид, че съобщителните мрежи от пето поколение ще трансформират из основи нашите икономики, като поставят цифровизацията в центъра на промишленото развитие и социалните услуги;

Е.  като има предвид, че за успеха на европейската промишлена стратегия е задължително да се създаде цифров единен пазар, който стимулира икономическия растеж и заетостта по един социално отговорен начин;

Ж.  като има предвид, че една добре замислена технологично неутрална стратегия за цифровизацията на промишленото производство, което все повече свързва хората и машините, както и услугите през граница в рамките на цялата глобална верига за създаване на стойност, е важен ключов етап за повишаване на гъвкавостта, устойчивостта и конкурентоспособността на нашата икономика и за създаване на нови работни места;

З.  като има предвид, че цифровизацията следва да използва потенциала за увеличаване на ефикасното използване на ресурсите, енергията и капитала, като по този начин допринася за по-интегрирана кръгова икономика, по-ниска материалоемкост и по-голяма промишлена симбиоза;

И.  като има предвид, че цифровизацията може да даде тласък на туризма в полза на пътниците и тяхната мобилност, позволявайки, наред с другото, лесен достъп до информация в реално време и широк спектър от услуги;

Й.  като има предвид, че високоразвитите езикови технологии могат да помогнат на промишлеността да преодолее езиковите бариери, които възпрепятстват развитието на цифровия пазар;

К.  като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности в транспортния сектор за производителите, операторите, инвеститорите, работниците и пътниците и представлява предварително условие за това транспортната промишленост да остане конкурентоспособна и функционираща и да повиши своята ефективност, а за услугите в сектора на транспорта – да станат по-устойчиви и по-резултатни;

Л.  като има предвид, че цифровизацията може да допринесе за по-безопасни условия на труд, по-голяма безопасност на продуктите и за индивидуализиране и децентрализиране на производството;

М.  като има предвид, че съществува голямо несъответствие, свързано с пола, по отношение на заетостта и обучението в сектора на ИКТ, което има сериозни отрицателни последици за равенството на пазара на труда;

Н.  като има предвид, че цифровизацията и индивидуализирането и децентрализирането на производството ще доведат до промяна на условията на труд и ще имат редица социални последици; като има предвид, че безопасните и достойни условия на труд и високите стандарти за безопасност на продуктите трябва да останат обща грижа;

О.  като има предвид, че съществуват многобройни изследвания, които изтъкват, че цифровизацията в промишленото производство ще доведе до промени в търсенето на пазара на труда и заетостта в Европа; като има предвид, че това може да има въздействие върху съществуващите правила, регулиращи правата и участието на работниците; като има предвид, че става ясно, че е необходимо да се отговори на тези промени чрез обучението на работната сила в нови умения в областта на ИКТ и повишаване на цифровите умения в обществото като цяло;

Разработване на интегрирана стратегия за промишлената цифровизация (СПЦ) за ЕС

1.  приветства съобщението на Комисията относно цифровизирането на европейската промишленост;

2.  изразява твърдо убеждение, че СПЦ ще допринесе по решителен начин за преодоляването на най-неотложните икономически и социални предизвикателства, пред които е изправена Европа, като:

a)  засили икономическата динамика, социалното и териториалното сближаване и гъвкавостта по отношение на технологичните трансформации и сътресения чрез модернизирането и взаимното свързване на европейските промишлени сектори и икономически вериги за създаване на стойност и чрез увеличаване на публичните и частните инвестиции в реалната икономика, както и като предостави възможности за инвестиции в контекста на устойчиво модернизиране;

б)  насърчи създаването на качествени работни места и възможности за връщане на изнесени производства, повиши трудовите стандарти и привлекателността на работните места в промишления сектор, допринесе за предоставянето на повече възможности и информация на потребителите, полага усилия за една социално отговорна трансформация и приобщаващ пазар на труда с по-разнообразни модели на работни места и схеми за работно време, както и по-добри условия и интеграция на заетостта и ученето през целия живот;

в)  повиши ефикасното използване на ресурсите и намали материалоемкостта на производствената промишленост благодарение на укрепването на европейската кръгова икономика, като се припомни, че това е от жизненоважно значение за материалните условия на европейския сектор на високите технологии, както и за цифровизираното промишлено производство и неговите продукти;

г)  засили европейското сближаване чрез надеждна и амбициозна европейска инвестиционна политика (обръщаща специално внимание на разгръщането на модерна цифрова инфраструктура), използва различни европейски инструменти за финансиране, включително ЕФСИ, регионалните фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други, и осигури координирана, неутрална от технологична гледна точка европейска промишлена политика, основана на лоялна конкуренция между множество участници, иновации и устойчиво модернизиране, както и иновация на технологичния, социалния и стопанския модел, която подобрява цифровия единен пазар и интеграцията и модернизирането на всички европейски промишлени сектори;

д)  подкрепи целите на Европа в политиката в областта на климата чрез повишаване на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите на промишленото производство, както и неговата „кръговост“, намали емисиите, и като свърже устойчивостта на промишлеността с конкурентоспособността;

е)  засили икономическите и социалните иновации, както и иновациите в политиката чрез прилагане на принципите на откритост и достъпност на публичните и частните данни и информация, като винаги се защитават чувствителните данни в обмена между предприятията, работниците и потребителите и като се създаде възможност за по-добра интеграция на всички категории промишлени сектори и сфери на политиката, в това число творческите и културните индустрии;

ж)  подобри препитанието на гражданите в градските и извънградските райони, както и тяхната информираност относно възможностите, предлагани от цифровизацията, и способността им да се възползват от тях;

з)  стимулира технологичните и социалните иновации в областта на научните изследвания в ЕС чрез политика за промишлена цифровизация с ясен фокус и визия;

и)  подобри енергийната сигурност и намали потреблението на енергия чрез цифровизирано, по-гъвкаво и ефикасно промишлено производство, което ще позволи по-добро управление на енергийното търсене;

й)  осъществи партньорства с други макрорегиони по света във връзка с развиването на отворени цифрови пазари, които са новаторски и справедливи;

к)  осъзнава необходимостта от по-справедлива и по-ефективна европейска политика на данъчно облагане, изясняваща въпроси като данъчната основа в ерата на глобално свързаните цифрови пазари и цифровизираното производство;

л)  привлича инвестиции и световни водещи научни изследователи и експертен опит, като по този начин допринася за икономическия растеж и конкурентоспособността на Европа;

м)  подкрепя нови стопански модели и иновативни стартиращи предприятия, стимулирани от цифровизацията и развитието на технологиите;

3.  подчертава значението на създаването на конкурентна стопанска среда, която улеснява частните инвестиции, благоприятстваща регулаторна рамка, чрез която се избягват бюрократични пречки, изграждането на най-съвременна европейска цифрова инфраструктура, както и координационна структура на ЕС за цифровизацията на промишлеността, която улеснява координирането на националните, регионалните и общоевропейските инициативи и платформи за промишлена цифровизация; призовава Комисията да осигури постигането на целта за дял на промишлеността в размер на 20% от БВП до 2020 г.; подчертава, че за да се даде възможност на ЕС да заеме световна лидерска позиция в промишлеността, цифровизацията на промишлеността следва да бъде свързана с по-обща стратегия на ЕС за промишлеността; подчертава значението на засилването на цифровизацията, особено в държавите членки, регионите и секторите, които изостават, и сред хората, които са засегнати от цифровото разделение; във връзка с това приветства предложението за кръгла маса на високо равнище и европейски форум на заинтересованите лица; подчертава значението на сътрудничеството между съответните участници и очаква, че освен водещите представители на отделните сектори и социалните партньори, академичните среди, МСП, организациите, които изготвят стандартите, лицата, отговорни за определянето на политиките, публичните администрации на национално и местно равнище и гражданското общество също ще бъдат поканени да играят активна роля;

4.  изисква от Европейската комисия да продължи да осъществява своята важна дейност за проучване на тенденциите в производството и цифровизацията, както и тенденциите в нетехническите сфери (като право, политика, администрация, комуникации и т.н.), изучаване на съответните промени в други региони, определяне на новите ключови технологии и стремеж да се гарантира запазването на европейската лидерска позиция в тези области и интегрирането на новите тенденции в политиките и действията, като взема под внимание концепциите за „сигурност при проектирането“ и „защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране“, както и да проучи дали тази дейност би могла да се осъществява посредством специална мрежа за промишлени прогнози, включваща национални организации за научни изследвания и технологии;

5.  приветства съобщението на Комисията относно „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180), но изразява съжаление, че тъй като отделеното на транспортния сектор внимание се ограничава до свързани и автоматично управляеми автомобили, в него не се разглеждат в достатъчна степен всички съществуващи предизвикателства; припомня, че макар свързаните и автоматично управляемите превозни средства да представляват една от най-вълнуващите предстоящи цифрови трансформации в сектора, съществува потенциал за цифровизация във всички видове транспорт, както в оперативните, така и в административните процеси, а и по цялата верига за създаване на стойност от производителите до пътниците и товарите, както и за координация с всички използвани в сектора нови технологии, като например европейските глобални спътникови навигационни системи EGNOS и „Галилео“, от които могат да се очакват резултати в близко бъдеще; изисква от Комисията да се съсредоточи върху цифровите трансформации при всички видове транспорт, включително по отношение на свързаните с транспорта и туризма услуги;

6.  посочва, че процесът на цифровизация не бе в еднаква степен ползотворен навсякъде в транспортния сектор, както и че това създаде вредна разпокъсаност на единния пазар между различните видове транспорт и в рамките на един и същи вид транспорт; подчертава, че се наблюдават значителни и нарастващи разминавания между държавите членки в конкурентоспособността и цифровизацията на транспорта, отразени също така сред регионите, дружествата и МСП; счита, че разработването на координирана СПЦ на ЕС би могло да спомогне за преодоляване на тази разпокъсаност и на разминаванията и да привлече инвестиции в проекти за цифровизация; подчертава, че целта не би следвало да бъде просто изготвянето на още един политически документ, а действителна стратегия, отразяваща тенденциите за иновации и пазарния потенциал, чието прилагане да бъде предмет на непрекъсната оценка;

7.  счита, че СПЦ ще допринесе за решаването на някои от най-належащите предизвикателства в секторите на транспорта и туризма; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя цифровизацията с цел:

a)  подобряване на цялостната безопасност, качеството и екологичните показатели на транспортния сектор;

б)  подобряване на безпрепятствения достъп за всички, включително по-възрастните хора и лицата с намалена мобилност или увреждания, и повишаване на осведомеността за алтернативни решения за мобилност, предоставящи на пътниците по-голям избор, по-лесни за ползване и адаптирани продукти и повече информация на територията на целия ЕС, както в градските, така и в по-слабо развитите региони;

в)  намаляване на транспортните разходи, като например разходите за поддръжка, както и повишаване на ефикасността при използването на капацитета на съществуващата транспортна инфраструктура (напр. групирането на превозни средства, съвместните интелигентни транспортни системи (C-ITS), Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS) и Речните информационни услуги (RIS);

г)  подобряване на конкурентоспособността чрез насърчаване на навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП и стартиращите предприятия с оглед оспорване на съществуващите монополи;

д)  улесняване на правилното и хармонизирано прилагане на законодателството на ЕС чрез разработването на системи за управление на движението, интелигентни транспортни системи, цифрови тахографи, електронни системи за пътно таксуване и т.н., както и установяване на регулаторни рамки, подходящи за новите реални ситуации, които могат да възникнат в резултат на прилагането на напредналите технологии;

е)  намаляване на административната тежест за малките и средните транспортни оператори и новосъздадените предприятия, например в сектора на товарните превози и логистиката, като се опростят административните процедури, като се създадат условия за проследяване и откриване на товарни пратки и като се оптимизират разписанията и транспортните потоци;

ж)  да продължат да бъдат защитавани правата на пътниците, включително защитата на данните, също и при мултимодални пътувания;

з)  намаляване на проблемите, свързани с асиметрията на информацията на транспортния пазар;

и)  благоприятстване привлекателността и развитието на туристическия сектор, който спомага да се генерират около 10% от европейския БВП, както и на творческите индустрии в градските, селските и най-отдалечените райони, например чрез по-добро интегриране на мобилността и туристическите услуги, включително за по-малко познатите дестинации;

8.  подчертава, че непрекъснатата и високоефективна свързаност е предпоставка за бързи, сигурни и надеждни връзки за всички видове транспорт и за по-нататъшната цифровизация на транспортния сектор; изразява съжаление относно голямата разпокъсаност на цифровото покритие в рамките на ЕС; счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура и справедливото разпределяне на радиочестотния спектър са от решаващо значение за цифровизирането на транспортния сектор; подчертава в тази връзка необходимостта от междусекторна перспектива, например обхващаща секторите на електрониката, телекомуникациите, транспорта и туризма; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажимента си за предоставяне на такъв вид свързаност за основните транспортни маршрути и центрове не по-късно от 2025 г, както и да инициират действия за постигането на пълно покритие за цялата територия на ЕС;

Създаване на условия за успешна промишлена цифровизация: инфраструктура, инвестиции, иновации и умения

9.  подчертава, че евентуална СПЦ предлага възможност за стимулиране на иновациите, ефикасността и устойчивите технологии, които повишават конкурентоспособността и модернизират промишлената основа на ЕС, както и за отстраняване на пречките пред развитието на цифровия пазар; подчертава, че интегрираната промишлена цифровизация трябва да се основава на силни благоприятни условия, които включват от първокласна, съобразена с бъдещето цифрова инфраструктура, НИРД и подкрепяща инвестициите среда до подходяща съвременна, стимулираща иновациите законодателна рамка, задълбочен цифров единен пазар, високи равнища на квалификация и предприемачество, както и засилен социален диалог;

10.  подчертава необходимостта от засилване на публичните и частните инвестиции във високоскоростна свързаност, например чрез съобщителни мрежи от пето поколение, фиброоптика, навигационна инфраструктура и инфраструктура за спътникови комуникации, за да се гарантира опорна мрежа на цифровата инфраструктура в градските и промишлените зони; изтъква значението на хармонизирането в разпределението на радиочестотния спектър, насочено към увеличаване на търсенето на свързаност и подобряване на предсказуемостта на средата за инвестиции в мрежата; подчертава необходимостта от заемане на лидерска позиция в цифровите промишлени вериги за създаване на стойност и ключовите технологии, като съобщителните мрежи от пето поколение, квантовите технологии, високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект, изчисленията в облак, анализа на големи масиви данни, интернет на нещата, роботиката, автоматизацията (включително автоматично управляемите автомобили с висока степен на автоматизация) и технологията на дистрибутирания регистър; във връзка с това подкрепя работните документи на Комисията, придружаващи съобщението ѝ;

11.  отбелязва, че цифровата трансформация в транспортния сектор и в сектора на туризма, по-специално развитието на икономиката по заявка и икономиката на сътрудничеството, допринася за значително преобразуване в поведението на пътниците и потребителите по отношение на мобилността и туризма, както и за необходимостта от приспособяване на инфраструктурата; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на цифровизацията върху услугите в областта на транспорта, мобилността и туризма, със специален акцент върху поведението и предпочитанията на потребителите на тези услуги, както и допълнително да разгърне потенциала на тази обществена промяна;

12.  отбелязва, че нарастващата цифровизация в дистрибуцията на билети за пътуване означава, че повече информация е лесно достъпна за потребители през интернет, но все повече по начин, който прави трудно сравняването на офертите; счита, че следователно е необходимо да се увеличат гаранциите за прозрачност и безпристрастност в дистрибуцията и по-специално дистрибуцията чрез интернет, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основа на надеждна информация по отношение не само на цената, но и на други параметри, включително качество на услугата и допълнителни предложения; счита, че подобна прозрачност ще насърчи конкуренцията и ще подкрепи развитието на мултимодалния транспорт;

13.  счита, че цифровизирането следва да предостави на потребителите по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите или услугите;

14.  изтъква, че въздействието на езиковите бариери върху промишлеността и нейната цифровизация не е разгледано или оценено адекватно в документите относно цифровия пазар; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават развитието на езикови технологии, които, наред с цифровизацията на промишлеността, ще намалят фрагментирането на европейския пазар;

15.  подчертава, че специална подкрепа на „аналоговото“ многоезичие в Европа е от полза както от гледна точка на цифровизирането на европейската промишленост, така и за преподаването на всеобхватни умения в областта на цифровите технологии; подчертава във връзка с това, че е необходимо в значително по-голяма степен да се обърне внимание на извършването на фундаментални изследвания в областта на статистически, интелигентен и машинно подпомаган софтуер за превод и обучение;

16.  подчертава, че регионите трябва да се съсредоточат върху силните страни на своите производства и да насърчат тяхното развитие чрез интелигентна специализация, интелигентни вериги и клъстери; счита, че клъстерите и полезните взаимодействия между МСП, промишлените предприятия и социалните партньори, сектора на квалифицираните занаятчийски дейности, стартиращите предприятия, академичните среди, научноизследователските центрове, потребителските организации, сектора на творческата индустрия, финансовите и другите участници могат да бъдат успешни модели за засилване на цифровото производство и иновациите; насърчава научните изследвания, иновациите и структурното сближаване в ЕС; подчертава значението на програмите за ускоряване на развитието и рисковия капитал в помощ на разрастването на стартиращите предприятия; отбелязва значението на използването на цифровизацията за засилване на иновациите в областта на стопанските модели, като например системите за „плащане според резултата“ и масовото персонализиране;

17.  счита, че следва да се обърне специално внимание на специфичните проблеми, пред които са изправени МСП при обстоятелства, в които относителните ползи от усилията за цифровизация, по отношение на енергийната ефективност и ефективността на ресурсите, както и на производствената ефективност, ще са най-високи; одобрява укрепването на браншовите сдружения на МСП и тяхното развитие посредством програми за цифровизация, развитието на центрове за приложни науки с насоченост към цифровизацията, както и съфинансирането за НИРД, осъществявана от МСП в рамките на самите предприятия; счита, че следва да се отдели внимание на собствеността върху данните и на достъпа до данните, както и на разработването на европейска програма за цифрово чиракуване;

18.  приветства създаването на платформата за интелигентна специализация за модернизиране на промишлеността, и по-специално предложението на Комисията, включено в плана за действие относно цифровизацията на промишлеността, за създаване на мрежа от центрове за компетентност и центрове за цифрови иновации, с цел укрепване на промишлената цифровизация и цифровите иновации за МСП във всички региони; отбелязва, че секторът на квалифицираните занаятчийски дейности не следва да бъде пренебрегван в това отношение; призовава Комисията за действия по-специално в посока на създаването на центрове за цифрови иновации и центрове за цифрова компетентност в по-слабо цифровизираните европейски региони; призовава Комисията да предостави по-голямо финансиране за центровете за цифрови иновации посредством различни европейски ресурси (програма „Хоризонт 2020“, структурните фондове и др.), да подкрепи усилията и стратегиите на държавите членки, насочени към развитие на национална мрежа от центрове за цифрови иновации, както и да обмисли експерименталното прилагане на подход „пясъчник“, в който междусекторните експерименти в контролирана среда няма да бъдат блокирани от действащите регулаторни разпоредби; призовава държавите членки да увеличат транснационалното сътрудничество между своите центрове за цифрови иновации; счита, че определени центрове за цифрови иновации следва да специализират в областта на промишлените цифрови иновации, допринасяйки за справянето със социалните предизвикателства в Европа; счита в тази връзка, че финансирането за центрове за цифрови иновации по програма „Хоризонт 2020“ би могло да се съчетае с финансиране по тази програма за справянето с обществените предизвикателства; отбелязва варианта за ваучери за иновации в областта на ИКТ, предоставяни на МСП за достъп до консултации, споделяне на най-добри практики и експертен опит в центрове за цифрови иновации;

19.  отбелязва важната роля на градовете и на местните управи за развитие на нови стопански модели и за предоставяне на цифрова инфраструктура и подкрепа за МСП и за други действащи лица в промишлеността, както и огромните възможности, които цифровите промишлени иновации носят за градовете, например чрез производство на местно равнище с нулеви отпадъци, по-тясна интеграция между промишленото производство и логистиката и транспорта на местно и градско равнище, както и производството на енергия, потреблението, производството и триизмерния печат; счита, че градовете също следва да могат да имат достъп до центровете за цифрови иновации; изисква от Комисията да проучи местните, националните и международните най-добри практики и да насърчи техния обмен; приветства публикуването на европейски индекс на цифровизацията на градовете и инициативите за насърчаване на оперативната съвместимост на данните и системите между европейските градове; отбелязва, че инициативата „Интелигентни градове“ играе роля в този контекст; подчертава положителния опит на регионалните консултативни форуми;

20.  изтъква ролята, която възлагането на обществени поръчки и законовите изисквания за регистрацията на дружество и за отчитане или оповестяване на стопанската дейност може да играят за напредъка на новата промишлена цифрова технология; изисква от Комисията да обмисли по какъв начин възлагането на обществени поръчки може да бъде използвано като механизъм за привличане на инвестиции; изисква от ЕК да включи цифрова проверка в своята Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), така че да гарантира, че регулаторната рамка е актуална в контекста на цифровизацията и да улесни обмена на най-добри практики между публичните органи относно използването на критериите за иновации при възлагането на обществени поръчки; препоръчва да се ускори адаптирането на правната и технологичната среда, като например прехода към IPv6, спрямо нуждите на промишлената цифровизация и развитието на интернет на нещата;

21.  подчертава значението на деблокирането на достатъчно публично и частно финансиране за цифровизацията на промишлеността в Европа при по-добро използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); счита, че то трябва да бъде увеличено значително, а публичните инвестиции в цифрова инфраструктура трябва да се повишат; подчертава основното значение на финансирането от частни платформи и платформи за сътрудничество; изисква от Комисията да организира финансова кръгла маса за промишлена цифровизация, която да проучи въпроса и да представи предложения за иновативно финансиране; изразява съжаление, че ресурсите, разпределени за политики в областта на цифровите технологии в бюджета на ЕС, са твърде оскъдни за постигането на реално въздействие; признава необходимостта от насърчаване на европейската икономика чрез продуктивни инвестиции; счита, че наличието на съществуващи европейски финансови инструменти, като европейските структурни и инвестиционни фондове и програма „Хоризонт 2000“, следва да гарантира постигането на тази цел; счита, че съчетаването на тези фондове следва да е съгласувано с националните ресурси и разпоредбите за държавните помощи; признава ролята на публично-частните партньорства и съвместните предприятия;

22.  призовава държавите членки, с цел да подпомогнат ефективната промишлена цифровизация, да осигурят данъчни стимули за бизнеса и предприятията, реализиращи цифрови и интелигентни системи на производство;

Гарантиране на водещи позиции на Европа в технологиите и сигурност в промишлената цифровизация: сливания и придобивания, киберсигурност, потоци от данни и стандартизация

23.  признава, че е наложително укрепването на научноизследователската и развойната дейност (НИРД); призовава Комисията да подкрепя вътрешните, както и външните усилия в областта на НИРД и да насърчава мрежите за иновации и сътрудничеството между стартиращи предприятия, утвърдени корпоративни участници, МСП, университети и др. в цифровата екосистема; изисква от Комисията да проучи как да увеличи максимално трансфера на резултатите от научните изследвания по програма „Хоризонт 2020“ към пазара и в посока на тяхното използване от европейските дружества; изисква Комисията да увеличи дела на научноизследователските проекти по програма „Хоризонт 2020“, генериращи патенти и ПИС, и да докладва в тази връзка;

24.  подчертава значението на защитата на чувствителните европейски технологии и ноу-хау, които формират основата за бъдеща промишлена мощ и икономическа стабилност; подчертава потенциалните рискове във връзка със стратегическите държавни и движени от политиката в областта на промишлеността преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), по-специално ПЧИ, правени от държавни предприятия чрез сливания и придобивания; подчертава факта, по отношение на ПЧИ, че някои външни инвеститори показват нарастващ интерес към придобиването на чувствителни европейски технологии чрез сливания и придобивания; приветства инициативата на Комисията да проучи опита на CFIUS (Комисия за чуждестранни инвестиции в Съединените щати); подчертава, че равният достъп до пазара за инвестициите следва да се укрепи посредством създаването на глобални правила;

25.  подчертава, че развитието по отношение на автоматизацията, роботиката и прилагането на изкуствен интелект в производството, както и задълбоченото интегриране на технически компоненти с различен произход повдигат нови въпроси във връзка с отговорността за продуктите и производствените съоръжения; призовава Комисията да изясни възможно най-скоро правилата за безопасност и отговорност във връзка с автономно функциониращите системи, включително условията за изпитване;

26.  признава, че отвореността и свързаността също имат потенциални последици върху уязвимостта, що се отнася до кибератаките, саботажа, манипулирането на данни или промишления шпионаж, и подчертава в този контекст голямото значение на един общ европейски подход относно киберсигурността; признава необходимостта от повишаване на осведомеността относно засилването на киберсигурността; счита, че устойчивостта на киберпространството е изключително важна отговорност на ръководителите на предприятията и на лицата, определящи политиките в областта на промишлеността и сигурността на национално и европейско равнище; счита, че производителите носят отговорност за осигуряването на стандарти за безопасност и киберсигурност като основни параметри на проектирането във всички цифрови иновации според наличните най-съвременни технологии и принципите на „сигурност при проектирането“ и „сигурност по подразбиране“, но че при определени условия и критерии може да има отклонения от тази отговорност на производителите; отбелязва, че изискванията за киберсигурност за стандартите за сигурност в областта на интернет на нещата и информационните технологии, например въз основа на референтния архитектурен модел RAMI4.0 и кода по ICS, ще укрепят устойчивостта на киберпространството в Европа; счита, че европейските органи по стандартизация трябва да играят специална роля в това отношение и не следва да бъдат измествани; изисква от Комисията да проучи различни модели за повишаване на киберсигурността в областта на интернет на нещата; призовава публичните институции обаче да направят изискванията за киберсигурност задължителни при обществените поръчки по отношение на информационно-технологичното оборудване и продуктите на интернет на нещата; счита, че е от голямо значение да се предложат на МСП проверки и консултации за киберсигурност за техните цифровизирани промишлени продукти; счита, че споделянето на най-добри практики между държавите – членки на ЕС, може да улесни устойчивостта на киберпространството в Европа в това отношение;

27.  счита, че следва да съществуват общи критерии за критичната инфраструктура и нейната цифрова сигурност и че европейската Директива за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС) отбелязва първата стъпка към постигане на високо общо ниво на сигурност за мрежите и информационните системи в Съюза; призовава Комисията да настоява за нейното последователно и своевременно транспониране от страна на държавите членки; подчертава необходимостта от засилване на ролята, която ръководните органи, посочени в Директивата за МИС, играят в процеса на създаване на доверие в бъдещите технологии; отбелязва, че механизмите за наблюдение на киберзаплахите и „сканирането на хоризонта“ следва да бъдат признати като имащи значение за сигурността на цифровите промишлени отрасли на ЕС, като се обърне специално внимание на защитата на МСП и на потребителите;

28.  подчертава, че трябва да се обърне конкретно внимание на въпросите за събиране и оценка на данни и информация, свързани с промишлеността или производството; подчертава, че в тази връзка трябва да се постави специален акцент върху принципите за суверенитет на данните, за отворен и стандартизиран достъп и за наличността на данни, както и върху укрепването на иновациите и производителността, новите услуги и стопански модели и върху проверимостта на сигурността, като същевременно се позволи лоялна конкуренция; подчертава, че новите форми на уреждане на собствеността върху данните и достъпа до данни трябва да се разгледат много внимателно и може да бъдат въведени само след широки консултации с всички заинтересовани страни; счита, че както иновациите, така и интересите на работниците и потребителите във връзка с неприкосновеността на личния живот трябва да бъдат защитени и гарантирани в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните; подчертава освен това, че следва да се насърчат оповестяването и достъпът до информация от обществен интерес и за научни цели; отбелязва предложението на Комисията в тази връзка за европейска икономика, основана на данни, с цел насърчаване на общ европейски пазар на данни; счита, че в продължаващия дебат относно режима за данните трябва да се подчертаят два съществени аспекта с цел да се насърчи разработването на технически решения за надеждна идентификация и обмен на данни, т.е., от една страна, стандартни клаузи в договорите, а, от друга страна, въвеждането на контрол за недобросъвестност в договорните отношения между дружествата;

29.  подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак, заедно със законодателното предложение за свободното движение на данните, целящи премахването на неоправданите ограничения относно местоположението на данните, имат потенциала допълнително да стимулират процеса на цифровизирането на европейската промишленост, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия, и да предотвратяват разпокъсаността на единния пазар на ЕС; призовава Комисията да следи приемането и последователното прилагане на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с цел да се даде възможност за справедливо, бързо, надеждно и безпрепятствено движение и използване на данните; припомня на Комисията ангажимента, който поема в съобщението си, да представи законодателна инициатива относно свободното движение на данни в рамките на ЕС, за да се премахнат или избегнат неоправдани изисквания за локализиране в националното законодателство или нормативна уредба;

30.  изразява твърдо убеждение, че особено в сектора на транспорта, свободно достъпните данни, големите информационни масиви и анализът на данни продължават да бъдат основни елементи за оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар и за насърчаване на иновациите; изразява съжаление, че инициативите за улесняване на потока от данни продължават да бъдат разпокъсани; подчертава, че е необходима по-висока степен на правна сигурност, особено по отношение на собствеността и отговорността, въз основа на пълното зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

31.  признава потенциала на цифровизацията на промишлеността за целите на извличането на секторни данни и управлението чрез публични и квазипублични органи и пазарни участници;

32.  подчертава ролята на интегрирането на отвореността на структурата като принцип за създаване на цифровите компоненти;

33.  признава значението на защитата на техническото ноу-хау по отношение на обмена и взаимовръзките на промишлено-цифровите компоненти, като същевременно се предвижда и насърчава оперативната съвместимост и свързаността от край до край;

34.  подчертава, че водещите позиции на Европа в промишлената цифровизация изискват силна стратегия в областта на стандартизацията, координирана с държавите членки и Комисията, включително оперативна съвместимост в областта на цифровите технологии; подчертава важния и специфичен състав на органите по стандартизация в Европа, с техния приобщаващ и основан на консенсус подход, включващ заинтересовани обществени групи и по-специално МСП; призовава Комисията да насърчава разработването на отворени стандарти и приветства нейното намерение да гарантира достъпа до и ефикасното лицензиране на патенти от съществено значение за стандартите въз основа на справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия и признава, че това е от съществено значение за насърчаването на иновациите и НИРД в ЕС; счита, че кръговата икономика може да е основна движеща сила за съгласувана стандартизация на съобщителните потоци по промишлените вериги за създаване на стойност; призовава за координиран подход на равнището на ЕС чрез европейските органи по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI) по отношение на международните форуми и консорциуми; счита, че стремежът към глобални и универсални стандарти е желателен, но подчертава също така, че е налице готовност за продължаване на работата по европейски стандарти, в случай че международното сътрудничество във форумите по стандартизация е неконструктивно; счита, че оперативната съвместимост е необходима, по-специално в сферата на интернета на нещата, за да се гарантира, че развитието на нови технологии подобрява възможностите за потребителите, които не следва да са зависими само от определен брой конкретни доставчици;

35.  подчертава, че търговските пречки в областта на цифровизацията затрудняват международната дейност на европейската промишленост и вредят на европейската конкурентоспособност; счита, че споразуменията за лоялна търговия между ЕС и трети държави може да имат голям принос за общите международни правила в областта на защитата на данните, потоците от данни и използването и стандартизацията на данни;

Социалното измерение: умения, образование и социални иновации

36.  счита, че трябва да се положат големи усилия по отношение на системите на образование, данъчно облагане и социална сигурност, за да се интегрира трансформиращото въздействие в европейските социални и икономически модели; изтъква, че цифровата трансформация на промишлеността има голямо обществено въздействие върху различни области – от заетостта, условията на труд и правата на работниците до образованието и уменията, електронното здравеопазване, околната среда и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от търсенето на сигурност в рамките на тази промяна; призовава Комисията да извърши адекватна оценка на социалните последици от промишлената цифровизация и да предприеме адекватни действия в тази връзка и съответно да предложи по-нататъшни мерки за премахване на цифровото разделение и за насърчаване на приобщаващо цифрово общество, като същевременно насърчава конкурентоспособността на Европа;

37.  припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за „работник“ въз основата на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата(12); призовава за правна сигурност по отношение на това какво представлява „заетост“ в цифровия пазар на труда, за да се гарантира спазването на трудовото и социалното законодателство; подчертава, че въз основа на фактите всички работници и служители в основаната на платформи икономика са или наети, или самостоятелно заети лица, и следва да бъдат класифицирани по съответния начин, независимо от договорното положение;

38.  подчертава, че образованието, обучението и ученето през целия живот са крайъгълният камък на социалното сближаване в условията на цифрово общество; подчертава, че в това отношение Европа е изправена пред цифрово разделение; призовава за прилагането на гаранция за умения, след консултации и с участието на социалните партньори, и призовава държавите членки да намерят начин да задоволят потребностите на гражданите от (пре)квалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот, за да се гарантира плавен преход към интелигентна икономика; подчертава, че е важно да се гарантира насърчаването и признаването на цифровите умения, както и на новата тенденция към притежаване на набор от множество умения; счита, че работодателите следва да използват Европейския социален фонд за такова обучение и с цел насърчаване на набор от цифрови инструменти за повишаване на квалификацията в сътрудничество с промишлеността и социалните партньори; приветства разработването на учебни материали и специфични за отделните сектори учебни програми; изисква от ЕК да проучи варианти за създаване на сертификационна система за програми за продължаващо образование за придобиване на цифрови умения;

39.  подчертава, че цифровите умения трябва да бъдат включени в националните учебни програми; отбелязва, че примерите за инициативи, подкрепяни от Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA), като европейския месец на киберсигурността и европейското състезание по киберсигурност (European Cyber Security Challenge), следва да се разгърнат допълнително за постигането на тази цел; подчертава значението на специализираната подготовка по цифрови умения за преподаватели и че цифровите умения следва да бъдат преподавани на всички деца; призовава държавите членки да гарантират, че всички училища са оборудвани с Wi-fi и актуални ИТ материали; отбелязва важната роля и на кодирането; призовава за обмен на най-добри практики между държавите членки, за да се извлекат поуки от установени практики, като програмата Fit4Coding, инициативите за цифрови академии, програмите за електронно обучение или школите за кодиране, като например Webforce3; изисква от Комисията да насърчи интегрирането на изпитването на цифровите умения в проучванията IGCU/Pisa, за да се даде възможност за конкуренция и сравняване между държавите – членки на ЕС; призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да разработят интердисциплинарни учебни програми, целящи интегриране на няколко компетентности, като например информационни технологии със стопанско управление или инженерни науки и науки, боравещи с данни; подчертава, че всички държави членки следва да разработят цялостни национални стратегии за цифрови умения със съответните цели, както бяха поканени да направят това от Комисията; подчертава ключовата роля, която социалните партньори и други заинтересовани страни може да имат в разработването и осъществяването на такива стратегии; отбелязва, че до момента едва половината от държавите – членки на ЕС, са създали национални коалиции за цифрови работни места; подчертава, че конкретен бюджетен ред за подпомагане на дейностите на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще засили разпространението на информацията и по-нататъшните дейности;

40.  подчертава, че е важно да се инвестира в цифровизацията на професионалното обучение и сектора на квалифицираните занаятчийски дейности; подчертава, че цифровите умения трябва да се съчетаят и с инженерни умения и насърчаването на образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (предметите НТИМ), както и с насърчаване на междуличностни умения като общуване, координиране на екип и междусекторно мислене;

41.  изисква аспектите, свързани с равенството между половете, да бъдат включени във всички цифрови инициативи, като се гарантира, че текущата цифрова трансформация се превръща и в движеща сила за равенство между половете; подчертава необходимостта от преодоляване на сериозната разлика между броя на мъжете и жените, работещи в сектора на ИКТ, тъй като това е от съществено значение за дългосрочния растеж и благоденствието на Европа;

42.  отбелязва потенциала на цифровизацията по отношение на достъпността на социалните услуги и други обществени услуги, както и включването на лица с увреждания и лица с ограничена мобилност на пазара на труда; в този контекст подчертава по-специално голямото значение на работата от разстояние:

43.  посочва, че – както е видно от инициативата Europeana – цифровизацията на европейските творби представлява значителна възможност за подобряване на достъпа до тях, тяхното разпространение и реклама и че иновациите в цифровите технологии могат да осигурят необходимия стимул за революционна промяна на начина, по който се излагат културните продукти и се осигурява достъп до тях; подчертава, че е важно да се насърчава по-специално използването на 3D технологии с цел събиране на данни и възстановяването на разрушени културни продукти и разрушено културно наследство; подчертава, че е от значение да се гарантира финансиране за цифровизацията, съхраняването и онлайн достъпа до европейското културно наследство;

44.  изразява съжаление във връзка с факта, че исторически и културни обекти често не са лесно достъпни за хората с увреждания, и изтъква възможностите, които предлага една по-солидна цифрова културна платформа за подобряването на приобщаването и достъпа до културни преживявания, обекти и артефакти в цяла Европа, независимо от географското местоположение;

45.  насърчава научните изследвания и развойната дейност в областта на помощните технологии, които биха могли да бъдат използвани и да се превърнат в нови промишлени продукти за приобщаването на хората с увреждания;

46.  одобрява установяването на редовен обмен на най-добри практики, извършването на двугодишен преглед за напредъка и изготвянето на препоръки относно цифровизацията на промишлеността;

47.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(2)

ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 131.

(3)

ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.

(4)

ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 41.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2014)0032.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2013)0535.

(7)

OВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 120.

(8)

ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 22.

(9)

Приети текстове, P8_TA(2016)0486.

(10)

ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.

(11)

ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 24.

(12)

Вж. решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Промишлеността играе ключова роля в икономиката на Европа. Тя осигурява работни места и икономическа динамика и може да даде решаващ принос за намирането на решения за овладяването на големите обществени предизвикателства, с които се сблъсква Европейският съюз – от целите за устойчиво развитие (ЦУР) и изменението на климата до променящата се демографска ситуация, социалната несигурност и загубата на биологично разнообразие. Същевременно светът преживява нова промишлена революция въз основа на цифровизацията и автоматизацията. Това променя стопанските модели, веригите за създаване на стойност, производството и потреблението. Възникват нови ключови технологии, като например големи информационни масиви, интернет на нещата, съобщителни мрежи от пето поколение, изчисления в облак, роботика, изкуствен интелект, квантови технологии и т.н. Налице е глобална конкуренция по отношение на това кой възприема тези нови промени и най-бързо се адаптира към тях по устойчив и социален начин.

За да може европейската промишленост да запази своята конкурентоспособност, от съществено значение е тя да стои начело на тази нова промишлена революция, съпътствана от иновации и основана на устойчивостта. В това отношение Европейският съюз има ясни предимства в областта на промишлеността. Той разполага с ноу-хау, НИРД, квалифицирани работници, голям единен пазар, силна промишлена основа и история, обединяваща производството и услугите. В този контекст Европа се нуждае от амбициозна стратегия за модернизиране на промишлеността, като цифровизира своята производствена основа. Съобщението на Европейската комисия представлява важна първа крачка в правилната посока.

Подобна стратегия се нуждае от цялостен подход, основан на следните стълбове:

•  европейска координация и визия

•  определяне на правилните рамкови условия (инфраструктура, инвестиции и иновации)

•  акцентиране върху сигурността като специфична европейска характеристика при разработването на нови ключови технологии

•  засилване на социалната устойчивост посредством умения, образование и социални иновации.

ЕС се нуждае от общ стратегически подход. Двадесет и осем отделни национални стратегии, платформи и подходи не се възползват от европейската добавена стойност, насърчават фрагментирането, застрашават да подкопаят единния пазар и водят до неефективност. По тази причина от жизненоважно значение е наличието на европейски подход с координираща европейска платформа, за да се гарантира включването на националните стратегии в по-широк контекст чрез възприемането на европейска перспектива. По-специално е необходима обща европейска визия. Цифровизацията сама по себе си не може да представлява мотивация. Тя е фактор за засилване на конкурентоспособността, устойчивостта и добрата работа. Благодарение на цифровизацията на продуктите и услугите промишлеността би увеличила през следващите 5 години приходите си с повече от 110 милиарда евро годишно. По данни на Европейската комисия само в Германия тя би донесла 8% ръст на производителността през следващото десетилетие. Тя може също така да създаде социално-икономически ползи и ползи за околната среда. По данни на BT информационните и комуникационните технологии разполагат с потенциал за намаляване на въглеродните емисии на ЕС с над 1,5 Gt CO2e през 2030 г. посредством енергийна ефективност и ефективност на ресурсите, а електронното здравеопазване би могло да генерира 14 милиарда евро чрез спестяване на пространство, възможно благодарение на намаляването на броя на личните консултации.

При все това адаптирането към тези нови тенденции в промишлеността няма да бъде възможно, ако Европа не осигури подходящите рамкови условия. Това означава да се гарантира най-добрата инфраструктура за икономиката на Европа, например, посредством съобщителни мрежи от пето поколение и фиброоптика, насърчаване на иновациите и НИРД, както и стимулиране на инвестициите в новите технологии и модернизирането. По данни на Европейската комисия приблизително през изминалите 15 години „инвестициите в свързани с ИКТ продукти в ЕС представляваха около една трета спрямо направените в САЩ“. Равнищата на инвестициите са твърде ниски. По тази причина е необходимо въвеждането на рамкови условия, които да трансформират условията на мерки за строги икономии в условия, благоприятстващи инвестициите. Малките и средните предприятия (МСП) са особено важни в този контекст. Според проучвания по-голямата част от европейските МСП считат, че изостават във връзка с използването на цифровите технологии и че липсват инвестиции в тези технологии. В тази връзка трябва да се предприемат мерки посредством кампания за цифровизация, приспособена към потребностите на МСП.

Различните аспекти, свързани със сигурността, също трябва да получат по-голямо внимание в тази нова ера на цифровизация на промишлеността. Това може да включва предоставяне на гаранции, че основните европейски стратегически технологии няма да бъдат продавани евтино на чуждестранни конкуренти, като при това не се възпрепятства функционирането на свободните пазари. Това също така означава да се гарантира киберсигурност в цифровизираната промишленост и интернет на нещата, където всеки цифровизиран продукт или всяка цифровизирана услуга може внезапно да бъде използван(а) като оръжие чрез хакерство. Поради това са необходими ясни правила в областта на киберсигурността. Рамка, която да гарантира свободния поток на данни, като същевременно предоставя защита на суверенитета на данните и определя ясни правила за управлението на данни за отношенията между предприятията, също така ще бъде от жизненоважно значение, като това се отнася и за стандартизацията. Конкурентите на Европа вече силно се застъпват за своите собствени стратегии за стандартизация с цел прокарване на интересите на своите собствени участници от промишлеността. В този контекст Европа трябва да подпомогне своята стратегия за промишлена цифровизация с ясна кампания за стандартизация съвместно с европейските организации по стандартизация.

Ясно е, че цифровизацията на промишлеността в Европа носи и предизвикателства. Налице е абсурдната ситуация, при която новите технологии биха могли, според различни проучвания, да доведат до загуба на работни места и социална несигурност, като същевременно в Европа липсват квалифицирани работници. Понастоящем всяка година в Европа съществува недостиг на около 180 000 специалисти по ИТ. Поради тази причина стратегията за промишлената цифровизация трябва да има силно социално измерение. Това включва право на обучение и гаранция за умения, като се насърчава обучението през целия живот и се гарантира преподаването на цифрови умения в ранна възраст и тяхното включване в учебните програми на училищата. Цифровите умения също така трябва да бъдат засилени повсеместно – не само в големите промишлени сектори, но и за МСП и сектора на квалифицираните занаятчийски дейности. В това отношение от съществено значение е да се обединят цифровите умения и професионалното обучение.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (28.3.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно цифровизацията на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Докладчик по становище: Марю Лауристин

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че секторът на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) понастоящем осигурява заетост на шест милиона души в Европа; като има предвид, че 40% от европейските работници страдат от недостиг на умения в областта на цифровите технологии и изпитват трудности при ученето през целия живот; като има предвид, че системите за образование и обучение трябва да бъдат адаптирани и допълнително засилени, за да могат да отговорят на изискванията на цифровия пазар на труда;

Б.  като има предвид, че съществува голямо несъответствие, свързано с пола, по отношение на заетостта и обучението в сектора на ИКТ, което има сериозни отрицателни последици за равенството на пазара на труда;

В.  като има предвид, че цифровизацията на промишлеността прониква дълбоко във всички части на сектора, като по този начин увеличава конкурентоспособността му чрез иновативно и устойчиво производство на стоки и услуги, като стимулира икономическия растеж и създаването на работни места и благоденствие, но също така и създава предизвикателства, които изискват активното участие на социалните партньори и публичните органи в търсенето на справедлив преход към цифровизация;

Г.  като има предвид, че относителният дял на промишлената добавена стойност и заетост в ЕС намалява в продължение на десетилетия, което доведе до икономически неравновесия и оказа отрицателно въздействие върху социалното и регионално сближаване в някои случаи;

Д.  като има предвид, че цифровизацията може да доведе до нов тип свързани отношения между лица, групи, машини и системи и че по този начин могат да възникнат синергични ефекти в резултат от човешката изобретателност и изкуствения интелект;

Е.  като има предвид, че съществува голям риск да бъдат автоматизирани средно 9 % от работните места, а половината от задачите на други 25 % от работните места да бъдат значително променени в резултат от автоматизацията;

Ж.  като има предвид, че според Комисията търсенето на висококвалифицирани работници в областта на цифровите технологии продължава да нараства и, ако не бъдат взети подходящи мерки, би могло да се стигне до 756 000 незаети работни места до 2020 г., като така ще бъдат застрашени растежът и конкурентоспособността на ЕС; като има предвид, че настоящите системи за образование и обучение трябва да бъдат преразгледани, когато това е необходимо, за да се отговори по-добре на нуждите на цифровия пазар на труда и да се повишат равнищата на заетост;

З.  като има предвид, че приспособяването към техническите достижения, както и произтичащите в резултат от това промени в трудовия свят представляват непрестанна задача, която засега ще занимава предприятията, профсъюзите и лицата, определящи политиките; като има предвид, че едно от основните предизвикателства ще бъде да се приведат системите за образование и обучение в съответствие с нуждите на цифровия пазар на труда, за да се гарантира, че цифровизацията на промишлеността ще продължава да играе допълваща роля спрямо работата на човека;

1.  подчертава, че цифровизацията на промишлеността предлага големи предизвикателства и възможности, както от гледна точка на създаването и загубата на работни места, така и по отношение на организацията на работата; подчертава, че цифровизацията на промишлеността изисква съгласувани със социалните партньори целенасочени мерки от страна на Комисията и държавите членки по отношение на заетостта, социалната, образователната и данъчната политика, укрепването на колективното договаряне, както и предоставянето на съвременна инфраструктура; подчертава, че цифровизацията на промишлеността следва да бъде оформена по такъв начин, че да допринася за подобряване на условията на труд;

2.  подчертава, че новите форми на труд, основаващи се на цифровизацията, често водят до разделяне на мястото на работа от предприятието, което представлява предизвикателство по отношение на приложимото трудово право, социалната защита и колективните трудови договори, включително принципа на равно третиране на едно и също работно място; изразява загриженост във връзка с увеличаването на несигурните работни места в областта на промишлеността, включително фиктивна самостоятелна заетост и злоупотреба с договори за „нула часове“; подчертава, че защитата на работниците следва да бъде еднакво осигурена навсякъде в цифровия пазар на труда;

3.  отбелязва силните регионални различия по отношение на цифровизацията на промишлеността, които оказват въздействие върху работните места, производителността и растежа, по-специално за МСП; отбелязва, че е налице не само регионално, но и социално разделение по отношение на цифровизацията, както и различия между предприятията; призовава следователно за по-големи усилия за развитието на приобщаващи цифрови инфраструктури, включително достъп до широколентови комуникации, както и за подпомагане на МСП, особено в изоставащите региони; призовава Съюза да подкрепя инвестициите в цифрова инфраструктура и по-добре да използва европейските фондове в това отношение; подчертава необходимостта от насърчаване на всеобщ достъп до интернет, включително за групите в неравностойно положение и за хората, живеещи в селските райони;

4.  счита, че публичните цифрови иновации и отворените стандарти са начин за преодоляване на концентрацията на цифрово знание в малък брой промишлени дружества, като по този начин се насърчава балансираното цифрово развитие на държавите членки;

5.  подчертава значението на създаването на мрежи и на сътрудничеството на вече установените национални инициативи за цифровизация, като Индустрия 4.0, и призовава за повече усилия за подкрепа на регионите и секторите, които понастоящем изостават, за да се гарантират равни възможности и да се насърчи засиленото икономическо, социално и териториално сближаване; подчертава потенциала на центровете за компетентност в областта на цифровите технологии за подкрепа на цифровизацията на промишлеността и за повишаване на конкурентоспособността на съществуващите дружества и за стимулиране на създаването на нови такива;

6.  посочва, че цифровата промяна е сложно явление, което трябва да бъде третирано и на европейско равнище, за да се избегне фрагментацията на единния пазар, както и че в този контекст е желателно да има тясно сътрудничество с националните и регионалните заинтересовани лица;

7.  призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да извършват редовен контрол и оценка на въздействието на цифровизацията върху качеството, броя и вида на работните места, както и търсенето на умения и квалификации, като съответно коригират свързаните с това политики с цел да се защитят правата на работниците и да се гарантира лоялна конкуренция;, а също и да се гарантира, че цифровизацията допринася за повишаване на социалните и трудови стандарти; посочва, че в резултат от цифровизацията на промишлеността разликата между създаването и загубата на различни по вид работни места може да има последици върху финансовата устойчивост на схемите за социална сигурност, пенсионните системи и системите за осигуряване срещу безработица на държавите членки; припомня, че не всички бъдещи работни места са еднакво засегнати от цифровизацията на промишлеността и че значението на човешкото взаимодействие не следва да се подценява;

8.  отбелязва въздействието на новите стопански модели, основани на цифровите технологии, върху пазара на труда, както и върху търсенето на цифрови умения на работниците и доставчиците на услуги; подчертава, че цифровизацията предлага възможности за връщане на изнесени производства; призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегии за връщане на дружества с цел насърчаване на растежа и създаването на работни места в Съюза;

9.  припомня риска цифровизацията да доведе до увеличаване на неравномерното разпределение на богатството чрез задълбочаването на цифровото разделение, което може да доведе до разцепление в обществото, в държавите членки и в регионите и да ги превърне в такива, които могат да се възползват от повишената цифрова производителност, и такива, които не могат; поради това призовава Комисията и държавите членки да проучат възможни начини за намаляване на неравенствата, възникващи в резултат от автоматизацията;

10.  признава възможностите и предизвикателствата във връзка с цифровизацията на промишлеността; отбелязва положителните ефекти от цифровизацията на промишлеността, тъй като чрез нея се увеличава гъвкавото полагане на труд, което може да доведе до по-добър баланс между професионалния и личния живот, диверсифицират се възможностите за избор чрез мобилна работа от разстояние и се позволява на хората от селските и изолираните райони да се включат на пазара на труда, при условие че разполагат с необходимата инфраструктура, засилвайки по този начин икономическия растеж; признава същевременно, че породената от цифровизацията тенденция към повишена гъвкавост може да увеличи опасността от непостоянна и несигурна заетост; подчертава, че новите форми на труд не трябва да се използват за заобикаляне на съществуващото трудово и социално законодателство по отношение защитата на правата на работниците и потребителите; изтъква, че традиционните отрасли и предприятия в икономиката, основаваща се на платформи, трябва да бъдат поставени при равни условия;

11.  призовава Комисията и държавите членки да събират данни, за да наблюдават и оценяват въздействието на цифровизацията върху формите на заетост и условията на труд, както и да предприемат необходимите инициативи с цел изясняване на правното положение на работещите в платформи, по-специално като правят разграничение между самостоятелно заети лица и служители, и като адаптират съществуващото законодателство, когато това е необходимо, за да се гарантира, че всички работни места са подходящо обхванати от трудовото право; подчертава, че всички работници имат същите социални права, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз, които права трябва да бъдат подкрепени, включително правото на свободно движение, свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне и правото на стачни действия; подчертава необходимостта от пропорционална регулаторна и административна среда за икономиката, основаваща се на платформи, в която се вземат предвид правата и задълженията на всички заинтересовани страни;

12.  припомня, че Съдът на Европейския съюз е определил понятието за работник въз основата на трудово правоотношение, характеризиращо се с определени критерии, като например подчиненост, възнаграждение и естество на работата(1); призовава за правна сигурност по отношение на това какво представлява „заетост“ в цифровия пазар на труда, за да се гарантира спазването на трудовото и социалното право; подчертава, че въз основа на фактите всички работници и служители в основаната на платформи икономика са или наети, или самостоятелно заети лица, и следва да бъдат класифицирани по съответния начин, независимо от договорното положение;

13.  изразява загриженост относно значителните различия в нивото на цифрови умения в различните държави членки и между тях; подчертава необходимостта от преодоляване на тези разлики, които имат отрицателно въздействие върху създаването на възможности и върху пазара на труда;

14.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че цифровизацията на промишлеността и последващото увеличаване на новите форми на труд няма да имат отрицателно въздействие върху социалните вноски и че всички вноски ще се плащат за всички форми на труд; отбелязва, че цифровите решения могат да улеснят събирането на данъците и на социалноосигурителните вноски;

15.  призовава Комисията и държавите членки да включват редовно социалните партньори, когато адаптират регулаторната рамка в областта на цифровата икономика; призовава социалните партньори да сключат колективни договори за „икономиката на платформите“;

16.  призовава държавите членки да гарантират достъп до обучение за придобиване на умения за XXI век, по-специално цифрови умения, критическо мислене, решаване на проблеми, работа в екип и използване на големи информационни масиви, с цел да се позволи равноправното участие на всички граждани на цифровия единен пазар; изтъква в този контекст значението на трансверсалните умения, които позволяват на работниците да вземат информирани решения и да развият инициативност и самопознание; подчертава ролята на работодателите в организирането и финансирането на подходящо обучение, което позволява на работниците да увеличат цифровите си умения и квалификация; обръща специално внимание на работниците, заемащи длъжности, застрашени да бъдат премахнати в резултат от текущата цифровизация на промишлеността;

17.  подчертава значението на ученето през целия живот за всички работници в цифровата ера; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че работниците, които губят работните си места, разполагат с бърз достъп до преквалификация в областта на цифровите умения, ако пожелаят това; призовава за модернизиране на системите за социална закрила, така че да отразяват моделите на труд и професионално развитие, оформени от цифровизацията;

18.  подчертава значението на осигуряването на съответствие на образователните системи с потребностите на цифровата икономика с цел на учащите да се предоставят подходящи познания и умения; отново призовава Комисията и държавите членки да насърчават интердисциплинарното мислене в училищата, за да се задоволи нарастващото търсене на умения в областта на цифровите технологии и допълващи умения; призовава държавите членки да се съсредоточат не само върху повишаването на уменията на работната сила, но и да насърчават преподаването и интересът в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), както и в предприемаческите и социалните умения от ранна възраст; подчертава, че трябва да бъдат положени специални усилия за преодоляване на сериозната неравнопоставеност между половете в сектора на ИКТ; призовава държавите членки да включат социалните партньори, както и институциите за образование и обучение в развитието стратегии за уменията и програми за професионално обучение за ерата на цифровите технологии;

19.  отбелязва, че несъответствието на уменията в цифровата икономика не означава само липса на умения, но също така е резултат от лоши условия на труд, които подтикват някои от най-квалифицираните работници да вземат решение да работят на друго място, и от недобро управление на човешките ресурси, което не успява да използва в пълна степен уменията и знанията на цифровото поколение;

20.  приветства инициативите на Комисията с цел преодоляване на недостига на висококвалифицирани работници, като например Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии; подчертава, че дългосрочен успех в тази област може да се постигне единствено чрез участието на всички съответни страни, включително социалните партньори, институциите за образование и обучение и НПО;

21.  подчертава, че работниците нямат спомагателни функции към роботизираните производствени системи или цифрови платформи, а играят важна роля в оформянето на работната среда и цифровизацията на промишлеността; подчертава следователно необходимостта от утвърждаване на правото на консултация и участие във фирмените въпроси, както и участието на социалните партньори на всички равнища, за да се гарантира справедлив преход към цифровизация;

22.  подчертава необходимостта да се определят и анализират както положителните последици от цифровизацията на промишлеността, така и рисковете пред здравословните и безопасни условия на труд, включително новите психологически рискове и въздействието на взаимодействието между човек и робот, така че да се предприемат подходящи мерки, когато е необходимо; подчертава необходимостта от включване на социалните партньори в този контекст; посочва психологическите и неврологичните ефекти върху работниците от цифровизацията, тъй като постоянната достъпност представлява риск от поява на свързани с работата проблеми с психическото здраве, като например изтощение; в тази връзка препоръчва работниците да имат право да се ползват от „право на изключване“ извън договореното работно време;

23.  призовава Комисията и нейните агенции, по-специално Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), да анализират ефектите от цифровизацията, роботиката и изкуствения интелект върху психическото натоварване и да направят препоръки за политиката, ако е необходимо; посочва въздействията, които постоянният надзор чрез използване на цифровите технологии може да крие за работната среда и за стреса на работното място; подчертава във връзка с това, че проучванията ясно показват, че по-голямото напрежение и надзор повишават по-скоро не качеството на работа, а рисковете за здравето, грешките и злополуките(2);

24.  призовава държавите членки да предприемат съвместно със социалните партньори общонационални консултации относно бъдещето на работата и цифровизацията; счита, че Комисията следва да играе ключова роля при разпространяването и координацията на такива национални инициативи;

25.  отбелязва, че увеличеното използване на нови технологии и средства за електронна комуникация на работното място повдига въпроси относно неприкосновеността на личния живот на работниците и новите възможности за контрол и наблюдение; поради това подчертава неотложната необходимост от обсъждане и разработване на по-добри политически рамки по отношение на използването на данни, обработката, съхранението и собствеността на данните във връзка с персонала, в съответствие с Регламент № 2016/679, за да се предотврати нарушение на основните права на работниците и да се гарантира правото на работниците на достъп до данните;

26.  отбелязва потенциала на цифровизацията по отношение на достъпността на социалните услуги и други обществени услуги, както и включването на лица с увреждания и лица с ограничена мобилност на пазара на труда; в този контекст подчертава по-специално важността на работата от разстояние:

27.  отбелязва увеличаването на работата в платформи и очаква тя да продължи да се разпространява в промишления отрасъл, като се имат предвид възможностите за децентрализация и гъвкавост, предоставяни от цифровизацията; отново изразява своята загриженост относно използването на работата в платформа за заобикаляне на данъчното законодателство и правата на работниците, включително минимални работни заплати, задължения за безопасни и здравословни условия на труд, максимално работно време и права на социална сигурност в някои случаи; призовава Комисията и държавите членки да разработят рамка, която да гарантира, че работниците в платформи се ползват със същите права като работниците в традиционната икономика, както и че е налице равнопоставеност когато става дума за данъци и социалноосигурителни вноски на лицата и предприятията, с оглед гарантиране на дългосрочната стабилност на публичните финанси и системите за социална сигурност.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mara Bizzotto, Enrique Calvet Chambon, David Casa, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Patrick Le Hyaric, Jeroen Lenaers, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Joëlle Mélin, Emilian Pavel, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Maria João Rodrigues, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Jutta Steinruck, Romana Tomc, Yana Toom, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Georges Bach, Tania González Peñas, Krzysztof Hetman, Marju Lauristin, Alex Mayer, Joachim Schuster, Jasenko Selimovic, Csaba Sógor, Michaela Šojdrová, Neoklis Sylikiotis

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

ECR

ENF

GUE/NGL

EPP

 

S&D

Green/EFA

Enrique Calvet Chambon, Robert Rochefort, Jasenko Selimovic, Yana Toom, Renate Weber

Anthea McIntyre; Jana Žitňanská

Dominique Martin, Joëlle Mélin

Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Patrick Le Hyaric, Neoklis Sylikiotis

Georges Bach, David Casa, Krzysztof Hetman, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Thomas Mann, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Šojdrová, Csaba Sógor, Romana Tomc

Maria Arena, Ole Christensen, Jan Keller, Marju Lauristin, Javi López, Alex Mayer, Emilian Pavel, Georgi Pirinski, Maria João Rodrigues, Joachim Schuster, Jutta Steinruck, Marita Ulvskog

Jean Lambert, Terry Reintke, Tatjana Ždanoka

1

-

NI

Lampros Fountoulis

2

0

ENF

GUE/NGL

Mara Bizzotto

João Pimenta Lopes

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Вж. решение на Съда на ЕС по дело С-596/12, точка 17 и по дело C-232/09, точка 39.

(2)

Европейска агенция за безопасност и здраве при работа: „Риск от стрес, свързан с работата. Европейска кампания за оценка на риска“; Изтеглен на 14 юни 2013 г. от https://osha.europa.eu/en/surveys-and-statistics-osh/esener.


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (7.2.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно цифровизирането на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Докладчик по становище: Серджо Гаетано Коферати

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост“ (COM(2016)0180), припомня целта за повишаване до 2020 г. на приноса на промишлеността за БВП на ЕС на 20%; подчертава важната роля, която цифровизирането може да играе в този контекст, а така също и възможностите за стопанска дейност, които то може да създаде; подчертава неотложната необходимост да се изготви амбициозна стратегия на ЕС, която да свързва различните инициативи на ЕС и да координира съответните национални и регионални стратегии, като същевременно предотвратява разпокъсването и увеличава възможностите за потребителите, работниците и предприятията;

2.  подчертава, че цифровизирането предизвика грандиозни промени във всички сектори на икономиката и че Европа трябва да се възползва от тази възможност, за да засили своята конкурентоспособност в международен план; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да развиват и занапред единния пазар на ЕС с цел укрепване на европейската промишленост, в това число на МСП и стартиращите предприятия, осигуряване на съгласувана регулаторна рамка и премахване на необоснованите регулаторни пречки, намаляване на бюрокрацията, както и осъвременяване на нормативната уредба;

3.  подчертава необходимостта от подходящи инвестиции и от последователна нормативна рамка в областта на научните изследвания и иновациите, инфраструктурата, киберсигурността, защитата на данните, електронното управление и цифровите умения, за да се гарантира доброто функциониране на цифровия единен пазар; подчертава, че в това отношение ЕС изостава от своите конкуренти и са необходими повече ресурси за такива инвестиции, и че следва да се използват в пълна степен потенциалът и взаимодействието, които предлагат съществуващите фондове и стимулирането на частните инвестиции; счита, че Комисията следва да полага по-нататъшни усилия за справянето с тези предизвикателства по ефективен начин; настоятелно призовава Комисията да въведе по-голяма яснота по отношение на финансирането на осъществяващите се в момента и на предстоящите инициативи за улесняване на процеса на цифровизиране, по-специално по отношение на ролята на ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и потенциалните взаимодействия между тях, както и относно очаквания принос от националните бюджети на държавите членки; призовава Комисията да проучи въздействието на ПЧП и СТИ в контекста на предстоящата междинна оценка на „Хоризонт 2020“;

4.  припомня, че понастоящем 30 национални и регионални инициативи съществуват успоредно; подчертава значението на изграждането на взаимодействие и транснационално сътрудничество помежду им, за да се гарантират по-добрата им видимост, добавената им стойност и ефективното използване на ресурсите; изразява съжаление във връзка с нарастването на обусловените от географското положение различия по отношение на конкурентоспособността и цифровизирането на промишлеността; призовава за разширяване на инфраструктурата за фиксирани и мобилни свръхвисокоскоростни мрежи, така че да обхванат всички географски райони, включително селските или териториално изолираните територии; настоятелно призовава Комисията да разработи изчерпателна статистика, която да допълва съществуващата, като индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), с цел да се оценят по-добре процесите на цифровизирането в различни области и сектори;

5.  приветства намерението на Комисията да създаде центрове за цифрови иновации на територията на цяла Европа, които да свържат съществуващите инициативи на ЕС и националните инициативи; подчертава, че тези центрове трябва да предлагат наставничество и консултации и да предоставят възможности за обмен на най-добри практики, призовава Европейската комисия да гарантира, че сътрудничеството и инвестициите на европейско равнище в областта на цифровизирането на промишлеността водят до постепенно намаляване на цифровото разделение в географско отношение, до по-добра координация на съществуващите средства и до повишаване на възможностите за цифровизирането на МСП; подчертава във връзка с това колко е важно на микро-, малките и средните предприятия да се предостави лесна за използване цифрова среда;

6.  подчертава риска от изместване на печалбите от промишлените производители към собствениците на частни цифрови платформи и опасността от концентриране на пазара в ръцете на неколцина участници, като по този начин на практика се създават монополи, по-специално що се отнася до платформите; счита, че трябва да се предприемат ефективни и последователни действия от страна на органите по конкуренция и – при необходимост – законодателни инициативи, за да се гарантира лоялна конкуренция между множество участници, също и в цифровата среда;

7.  подчертава необходимостта спешно да се предложи ефективен план за стандартизация и да се гарантира пълна оперативна съвместимост в областта на цифровизирането на промишлеността, включително за „интернет на предметите“ и автономни системи, тъй като днешните вериги на доставки на равнището на ЕС и цифровизацията пораждат предизвикателства в това отношение, които може да бъдат решени само на европейско равнище; призовава Комисията да насърчава разработването на отворени, оперативно съвместими и съобразени с търсенето стандарти във всички ключови области и приветства нейното намерение да гарантира достъпа до съществени за стандартите патенти въз основа на справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия; припомня на Комисията, че при разработването на стандарти е необходимо да се вземат предвид всички съответни аспекти, както и да се осигури адекватно участие на всички съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори и нови участници, в процесите на стандартизация на подходящо световно, европейски, национално и регионално равнище;

8.  счита, че сигурността на данните и ИТ инфраструктурата и доверието в цифровата среда са от съществено значение за отключването на пълния потенциал на растежа и иновациите, свързани с цифровизирането на промишлеността в полза на работниците, потребителите и бизнеса, в това число МСП и стартиращите предприятия; насърчава освен това производителите на търговски софтуер и хардуер да осигурят стандарти за сигурност и безопасност в съответствие с наличните най-съвременни технологии; призовава промишлеността, в допълнение към принципите на защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране, да прилага напълно и принципа на сигурност при проектирането;

9.  насърчава полагането от страна на ЕС на по-нататъшни усилия в областта на киберсигурността; призовава държавите членки да транспонират по своевременен и последователен начин Директивата за мрежова и информационна сигурност и стриктно да спазват Общия регламент относно защитата на данните, а така също да си сътрудничат ефективно с цел да се гарантира безопасна среда в ЕС за гражданите и предприятията; припомня, че през последната година 80% от европейските предприятия са имали поне един инцидент, свързан с киберсигурността(1); изисква серия от нови и конкретни инициативи за предоставяне на насоки на предприятията, и по-специално на МСП, относно начините за укрепване на устойчивостта им срещу кибератаки и приветства наскоро създаденото от Европейската комисия ново публично-частно партньорство в сферата на киберсигурността;

10.  счита, че цифровизирането следва да предостави на потребителите по-голям избор, по-лесни за използване и пригодени към специфичните потребности продукти и повече информация, по-специално по отношение на качеството на продуктите или услугите;

11.  призовава Комисията и държавите членки да вземат необходимите мерки, за да се гарантира пълното спазване на правата на работниците и на потребителите на неприкосновеност на личния живот и на защита на техните лични данни в цифрова среда; подчертава значението на правилното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните, за да се гарантира пълното прилагане на принципа на „защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране“; отбелязва все по-голямото значение на изясняването на опасенията, свързани с достъпа до данни, със собствеността върху данните и с въпроси относно отговорността, и призовава Комисията да продължи да прави оценка на действащата регулаторна рамка по отношение на тези въпроси; счита, че потребителите следва да могат свободно и пълноценно да използват и оползотворяват купуваните от тях продукти и услуги (включително свободен избор на ремонтни предприятия), без да бъдат възпрепятствани от въпроси, свързани с данните; призовава Комисията в рамките на прилагането на Общия регламент относно защитата на данните да изясни и определи някои минимални изисквания по отношение на данните, събирани на работното място;

12.  подчертава, че Европейската инициатива за компютърни услуги в облак заедно със законодателното предложение за свободното движение на данните, целящо премахването на неоправданите ограничения относно местоположението на данните, имат потенциала допълнително да стимулират процеса на цифровизирането на европейската промишленост, и по-специално на МСП и стартиращите предприятия, и да предотвратяват разпокъсаността на единния пазар на ЕС; призовава Комисията да следи приемането и последователното прилагане на Европейската инициатива за компютърни услуги в облак с цел да се даде възможност за справедливо, бързо, надеждно и безпрепятствено движение и използване на данните; припомня на Комисията ангажимента, който поема в съобщението си, да представи законодателна инициатива относно свободното движение на данни в рамките на ЕС, за да се премахнат или избегнат в националното законодателство или националната нормативна уредба неоправдани изисквания за локализация;

13.  призовава Комисията да изясни възможно най-скоро правилата за безопасност и отговорност във връзка с автономно функциониращите системи (като превозни средства и дронове), за да се гарантира бързо и ефективно правно обезщетение в случай на инцидент и да се хармонизират условията за изпитване; счита, че оперативната съвместимост е необходима, по-специално в сферата на интернета на предметите, за да се гарантира, че развитието на нови технологии подобрява възможностите за потребителите, които не следва да са зависими само от определен брой конкретни доставчици; подчертава предизвикателствата, свързани с безопасността, сигурността и отговорността по отношение на „интернета на предметите“, приложенията и невградения софтуер; подчертава, че що се отнася до „интернета на предметите“, производителите са ключова отправна точка за затягането на режимите на отговорност, което ще доведе до по-добро качество на продуктите и – по отношение на външния достъп и документираната възможност за актуализиране – до по-сигурна околна среда;

14.  отбелязва изключително важните последици, възможности и предизвикателства, свързани с протичащото понастоящем цифровизиране, и по-специално с цифровизирането на промишлеността, за обществото, бизнес моделите, условията на труд и търсенето на работни места; изразява съжаление във връзка с липсата на анализ от страна на Комисията на социалните последици от цифровизирането на промишлеността и настоятелно призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на въздействието на цифровизацията на промишлеността в това отношение и да го представи на Европейския парламент и Съвета до края на 2017 г.;

15.  макар да признава предлаганите от цифровизирането на промишлеността възможности, подчертава също така, че то поставя някои предизвикателства по отношение на търсенето на работа, условията на труд и правата на работниците, по-специално при нестандартните трудови правоотношения, и подчертава необходимостта да се гарантират пълно спазване на трудовите права и адекватен достъп до социална сигурност при работа в цифровата сфера; счита, че е необходимо социалните партньори да участват в определянето на европейски и национални инициативи относно цифровизирането на промишлеността; приветства ангажимента на Комисията да отговори на опасенията, свързани със социалните аспекти на цифровизирането, съвместно с всички заинтересовани страни, като част от цялостен диалог и чрез провеждане на кръгли маси на високо равнище и на форум по въпросите на цифровизирането с участието на европейски заинтересовани страни;

16.  отбелязва значението на цифровите умения за съвременния пазар на труда, за приобщаването и конкурентоспособността на европейските региони, както и за борбата с цифровото изключване, особено в рамките на Новата европейска програма за умения; настоятелно призовава Комисията да насърчава и координира висококачественото образование, ученето през целия живот и професионалното обучение, включително в областта на основните и надграждащите квалификации и умения, като например компютърна грамотност, кодиране, програмиране и криптография, и настоява за необходимите публични и частни инвестиции в тези области;

17.  призовава за насърчаване на разширяването на регионалното участие, за да се намали изоставането по отношение на иновациите и да се привличат специалисти за развитието на европейските региони; подчертава необходимостта да се работи със социалните партньори, за да се предвидят потребностите от цифрови умения в дългосрочен план, и приветства създаването на Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии и на други европейски инициативи в тази област; насърчава Комисията и държавите членки да гарантират взаимно признаване на цифровите квалификации чрез създаване на европейски сертификат или система за оценяване;

18.  счита, че трябва да се развива основана на сътрудничество цифрова среда, както и платформи, които да допринасят за благоприятстващо цифровизирането на промишлеността киберпространство, с цел да се повиши конкурентоспособността на европейската промишленост.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Daniel Dalton, Nicola Danti, Vicky Ford, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Philippe Juvin, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Marcus Pretzell, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Richard Sulík, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Biljana Borzan, Birgit Collin-Langen, Anna Hedh, Kaja Kallas, Roberta Metsola, Julia Reda, Adam Szejnfeld, Marc Tarabella, Ulrike Trebesius

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor

(1)

The Global State of Information Security® („Състоянието на информационната сигурност в света“) http://www.pwc.com/gx/en/issues/cyber-security/information-security-survey.html


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (11.4.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно цифровизацията на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Докладчик по становище: Павел Теличка

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности в транспортния сектор за производителите, операторите, инвеститорите, работниците и пътниците и представлява предварително условие за това транспортната промишленост да остане конкурентоспособна и функционираща и да повиши своята ефективност, а за услугите в сектора на транспорта – да станат по-устойчиви и по-успешни;

Б.  като има предвид, че цифровизацията създава нови възможности за МСП и за новите предприятия и благоприятства появата на нови бизнес модели, включително развитието на икономиката на сътрудничеството в транспортния сектор в области като споделеното пътуване, съвместното ползване на автомобили, съвместното ползване на велосипеди и обединяването на товарите;

В.  като има предвид, че цифровизацията вече допринесе за трансформацията на транспортния сектор, като по-специално направи възможно постепенното автоматизиране на видовете транспорт и улесняването на транспортните услуги;

Г.  като има предвид, че цифровизацията трябва да продължи да бъде един от основните приоритети за транспортния сектор с цел насърчаване на неговата привлекателност и обезпечаване на силната му икономическа позиция в Европа и по отношение на трети държави;

Д.  като има предвид, че цифровизацията може да даде тласък на туристическата индустрия в полза на пътниците и тяхната мобилност, позволявайки, наред с другото, лесен достъп до информация в реално време и широк спектър от услуги;

1.  приветства съобщението на Комисията относно „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“, но изразява съжаление, че тъй като отделеното на транспортния сектор внимание се ограничава до свързани и автоматично управляеми автомобили, в него не се разглеждат в достатъчна степен всички съществуващи предизвикателства; припомня, че макар и свързаните и автоматично управляемите превозни средства да представляват една от най-вълнуващите предстоящи цифрови трансформации в сектора, съществува потенциал за цифровизация във всички видове транспорт, както в оперативните, така и в административните процеси, а и по цялата верига за създаване на стойност от производителите до пътниците и товарите, както и за координация с всички използвани в сектора нови технологии, като например европейските глобални спътникови навигационни системи EGNOS и „Галилео“, от които могат да се очакват резултати в близко бъдеще; призовава Комисията да се съсредоточи върху цифровите трансформации при всички видове транспорт, включително по отношение на свързаните с транспорта и туризма услуги;

2.  посочва, че процесът на цифровизация не бе в еднаква степен ползотворен навсякъде в транспортния сектор, както и че това създаде вредна разпокъсаност на единния пазар между различните видове транспорт и в рамките на един и същи вид транспорт; подчертава, че се наблюдават значителни и нарастващи разминавания между държавите членки в конкурентоспособността и цифровизацията на транспорта, отразени също така сред регионите, дружествата и МСП; счита, че разработването на координирана стратегия за промишлена цифровизация на ЕС би могло да спомогне за преодоляване на тази разпокъсаност и на разминаванията и да привлече инвестиции в проекти за цифровизация; подчертава, че целта не би следвало да бъде просто изготвянето на още един документ на политика, а действителна стратегия, отразяваща тенденциите за иновации и пазарния потенциал, чието прилагане да бъде предмет на непрекъсната оценка;

3.  счита, че СПЦ ще допринесе за решаването на някои от най-належащите предизвикателства в секторите на транспорта и туризма; поради това призовава Комисията да продължи да подкрепя цифровизацията с цел:

  a)  подобряване на цялостната безопасност, качеството и екологичните показатели на транспортния сектор;

  б)  подобряване на безпрепятствения достъп за всички, включително по-възрастните хора и лицата с намалена мобилност или увреждания, и повишаване на осведомеността за алтернативни решения за мобилност, предоставящи на пътниците по-голям избор, по-лесни за ползване и адаптирани продукти и повече информация на територията на целия ЕС, както в градските, така и в по-слабо развитите региони;

  в)  намаляване на транспортните разходи, като например разходите за поддръжка, както и повишаване на ефикасността при използването на капацитета на съществуващата транспортна инфраструктура (напр. групирането на превозни средства, C-ITS, ERTMS, RIS);

  г)  подобряване на конкурентоспособността чрез насърчаване на навлизането на нови участници на пазара, особено на МСП и стартиращите предприятия с оглед оспорване на съществуващите монополи;

  д)  улесняване на правилното и хармонизирано прилагане на законодателството на ЕС чрез разработването на системи за управление на движението, интелигентни транспортни системи, цифрови тахографи, електронни системи за пътно таксуване и т.н., както и установяване на регулаторни рамки, подходящи за новите реални ситуации, които могат да възникнат в резултат на прилагането на напредналите технологии;

  е)  намаляване на административната тежест за малките и средните транспортни оператори и новосъздадените предприятия, например в сектора на товарните превози и логистиката, като се опростят административните процедури, като се създадат условия за проследяване и откриване товарни пратки и като се оптимизират разписанията и транспортните потоци;

  ж)  да продължат да бъдат защитавани правата на пътниците, включително защитата на данните, също и при мултимодални пътувания;

  з)  намаляване на проблемите, свързани с асиметрията на информацията в транспортния пазар;

  и)  благоприятстване привлекателността и развитието на туристическия сектор, който спомага да се генерират около 10 % от европейския БВП, както и на творческите индустрии в градските, селските и най-отдалечените райони, например чрез по-добро интегриране на мобилността и туристическите услуги, включително за по-малко познатите дестинации;

4.  подчертава, че непрекъснатата и високоефективна свързаност е предпоставка за бързи, сигурни и надеждни връзки за всички видове транспорт и за по-нататъшната цифровизация на транспортния сектор; изразява съжаление относно голямата разпокъсаност на цифровото покритие в рамките на ЕС; счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура и справедливото разпределяне на радиочестотния спектър са от решаващо значение за цифровизирането на транспортния сектор; подчертава в тази връзка необходимостта от междусекторна перспектива, например между секторите на електрониката, телекомуникациите, транспорта и туризъма; призовава Комисията и държавите членки да изпълнят ангажимента си за предоставяне на такъв вид свързаност за основните транспортни маршрути и центрове не по-късно от 2025 г, както и да инициира действия за постигането на пълно покритие за цялата територия на ЕС;

5.  подчертава необходимостта от мобилизиране и привличане на публични и частни инвестиции с цел адекватно финансиране на прехода към цифрови процеси и подкрепа за развитието на свързаната инфраструктура; призовава Комисията да гарантира, че сътрудничеството и инвестициите на европейско равнище в цифровизацията на транспортния сектор води до постепенното сближаване между области, включително чрез увеличаване на възможностите за цифровизация на МСП чрез съществуващите фондове на ЕС; счита, че съществуващите фондове на ЕС (включително в контекста на политиката на сближаване) биха могли да се координират и използват по-добре и по-ефикасно, по-специално Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който досега не е допринесъл достатъчно за проекти с наистина иновативен характер;

6.  подчертава, че автономният транспорт би могъл да се развие бързо в близко бъдеще и следователно призовава Комисията възможно най-скоро да изясни правилата за безопасност и отговорност за изцяло автономния транспорт с цел установяването на правни условия за гарантиране на неговото бързо и ефективно интегриране на пазара;

7.  изразява твърдо убеждение, че особено в сектора на транспорта, свободно достъпните данни, големите информационни масиви и анализът на данни продължават да бъдат основни елементи за оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар и за насърчаване на иновациите; изразява съжаление, че инициативите за улесняване на потока от данни продължават да бъдат разпокъсани; подчертава, че е необходима по-висока степен на правна сигурност, особено по отношение на собствеността и отговорността, въз основа на пълното зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

8.  признава приноса на стартиращите предприятия и МСП за процеса на цифровизация и подчертава значението на това да им бъдат предоставяни подходяща подкрепа и инструменти, включително финансови, когато това е целесъобразно, за да се гарантира прилагането на техните иновации и да бъде насърчена интеграцията им на пазара; подкрепя например идеята за по-нататъшно разработване на цифрови иновационни центрове в целия ЕС, където биха могли да бъдат създадени нови центрове за компетентност и клъстерни партньорства;

9.  отбелязва, че нарастващата цифровизация в дистрибуцията на билети за пътуване означава, че повече информация е лесно достъпна за потребители през интернет, но все повече по начин, който прави трудно сравняването на офертите; счита, че следователно е необходимо да се увеличат гаранциите за прозрачността и безпристрастност в разпространяването и по-специално разпространяването чрез интернет, така че потребителите да могат да правят информиран избор въз основа на надеждна информация по отношение не само на цената, но и на други параметри, включително качество на услугата и допълнителни предложения; счита, че подобна прозрачност ще насърчи конкуренцията и ще подкрепи развитието на мултимодалния транспорт;

10.  отбелязва, че цифровата трансформация в транспортния сектор и в сектора на туризма, по-специално с развитието на икономиката по заявка и икономиката на сътрудничеството, допринася за значително преобразуване в поведението на пътниците и потребителите по отношение на мобилността и туризма, както и за необходимостта от приспособяване на инфраструктурата; приканва Комисията да направи оценка на въздействието на цифровизацията върху услугите в областта на транспорта, мобилността и туризма, със специален акцент върху поведението и предпочитанията на потребителите на тези услуги, както и допълнително да разгърне потенциала на тази обществена промяна;

11.  припомня, че цифровизацията не е само технологичен въпрос, но има по-широки социални, трудови и икономически последици и в тази връзка призовава Комисията да извърши възможно най-скоро задълбочен анализ на тези последици; отбелязва, че за да се използва пълният потенциал на цифровизацията, включително по отношение на създаването на работни места и преквалификацията на работниците, както и за да се избегне възникването на огромен недостиг на квалифицирани служители в областта на ИКТ през предстоящите години в Европа, е необходимо масивно повишаване на уменията на служителите и инвестиции в областта на професионалното обучение на всички равнища с оглед подготовката за интегрирането на цифровите технологии; приканва държавите членки да дадат приоритет на политиките в тази посока и да включат цифровизацията в своите национални стратегии за транспортния сектор.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Maria Grapini, Franck Proust, Matthijs van Miltenburg, Henna Virkkunen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Dominique Riquet, Pavel Telička, Matthijs van Miltenburg

ECR

Jacqueline Foster, Tomasz Piotr Poręba, Roberts Zīle,, Kosma Złotowski, Peter van Dalen

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Merja Kyllönen, Jiří Maštálka

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Salvatore Domenico Pogliese, Franck Proust, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Henna Virkkunen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp

S&D

Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Maria Grapini, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Jens Nilsson, Gabriele Preuß, David-Maria Sassoli, Claudia Țapardel, István Ujhelyi, Janusz Zemke

Verts/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

2

-

EFDD

Peter Lundgren, John Stuart Agnew

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (30.1.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно цифровизацията на европейската промишленост

(2016/2271(INI))

Докладчик по становище: Ангел Джамбазки

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че тъй като около 40% от работниците в ЕС не разполагат с достатъчно умения в областта на цифровите технологии, което се отразява отрицателно на участието им в обществото и на професионалните им способности, и като отбелязва, че шест от десетте най-важни професионални изисквания се отнасят до технически умения или умения в областта на цифровите технологии, Съюзът е изправен пред недостиг на умения в областта на цифровите технологии; отбелязва неотдавнашните съобщения на Комисията „Цифровизиране на европейската промишленост“ и „Нова европейска програма за умения“ като първа стъпка в правилната посока с цел подобряване на грамотността и уменията в областта на цифровите технологии на европейските граждани; изтъква все пак необходимостта от приемане на допълнителни системни инициативи, които следва да осигурят цялостна рамка за повишаване на съзнанието сред европейските граждани относно значението на тези умения, както и за включване на използването на тези умения в ежедневния живот;

2.  призовава Комисията да постави уменията в областта на цифровите технологии в центъра на предстоящото преразглеждане на рамката от ключови компетентности; насърчава държавите членки да развият допълнително учебните програми на основното, средното и висшето образование, както и програми за професионално обучение, за да се отговори на нуждите на пазара на труда, характеризиращ се с все по-голяма цифровизация, както и на демокрацията, основаваща се на цифрова комуникация, за да се предоставят на гражданите умения за активно гражданско участие и за взаимодействие с правителството; изтъква необходимостта от подходящо обучение на учителите, спомагащо за актуализиране на методологията на преподаване и увеличаващо възможностите за новаторско цифрово и дистанционно обучение, което води до подобряване на възможностите на учащите се да отговорят на новите изисквания на пазара на труда по отношение на уменията в областта на цифровите технологии;

3.  подчертава възможностите, които цифровизацията в сферата на образованието предоставя на младите граждани на ЕС, незаети с работа или учене, и призовава за предприемането на мерки, които на свой ред ще подобрят както социалното приобщаване, така и интеграцията на пазара на труда;

4.  подчертава, че е необходимо да се вземат мерки за преодоляване на непрекъснато увеличаващото се разделение в достъпа до интернет и до цифрови умения, като се оказва целенасочена подкрепа на безработните лица, на лицата в зряла възраст с ниско равнище на грамотност и на тези групи, които в процеса на обучението си обикновено се сблъскват с пречки като прекъсвания или „дистанционно обучение“, какъвто е например случаят с групата на „пътуващите“;

5.  счита, че основните компетентности в областта на цифровите технологии, преподавани като част от учебните програми за основно и средно образование, следва да обхващат познаването на възможностите, които предоставят компетентностите в областта на цифровите технологии, използването на напреднало равнище на основните цифрови инструменти, безопасното поведение в интернет и методи за търсене на информация с цел да се идентифицират надеждни източници, и следва да насърчават повишаването на осведомеността относно правата в онлайн среда; освен това подчертава необходимостта от включване на медийната грамотност в програмите на училищата и в програмите на образователните институции в сферата на културата, за да се позволи на гражданите да развият критично разбиране на различните видове медии и по този начин се разширят и обогатят ресурсите и възможностите, предлагани от т.нар. „цифрова грамотност“; подчертава, че следва да се постави акцент върху подхода за научаване чрез практика;

6.  подчертава значението на интегрирането на цифровите умения в програми за учене през целия живот за хората в работоспособна възраст и по-специално за гражданите в напреднала възраст, които представляват 18,9% от населението на Европейския съюз и делът им продължава да нараства, и които по този начин ще придобият значителен трудов потенциал в допълнение към своя дългогодишен професионален опит;

7.  подчертава значителните различия, които съществуват между държавите членки по отношение на навлизането на цифровите технологии и по отношение на цифровата грамотност и умения и счита за абсолютно необходимо да се насърчава по-голяма степен на сближаване в тази област; изтъква, че насърчаването на обмена на най-добри практики и на диалога може да спомогне за преодоляване на тези различия; подчертава потенциала в това отношение на Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии; отново заявява, че тези специфични инициативи трябва да бъдат интегрирани в една по-широка и по-амбициозна рамка за действия в областта на цифровизацията;

8.  подчертава, че специална подкрепа на „аналоговото“ многоезичие в Европа е от полза както от гледна точка на цифровизирането на европейската промишленост, така и за преподаването на всеобхватни умения в областта на цифровите технологии; подчертава във връзка с това, че е необходимо в значително по-голяма степен да се обърне внимание на извършването на фундаментални изследвания в областта на статистически, интелигентен и машинно подпомаган софтуер за превод и обучение;

9.  приветства прилагането на подход, изискващ участието на множество заинтересовани страни, присъщ на модела за цифрови иновации на Комисията („digital innovation hub“); отбелязва, че тясното сътрудничество между университетите и предприятията може да спомогне за оформянето на по-разнообразна стратегия и да открие възможности за образование и обучение на работното място;

10.  подчертава, че културните и творческите индустрии са едновременно двигател на цифровите иновации и техен бенефициент; посочва, че тъй като културните и творческите индустрии най-често се състоят от малки и микропредприятия, те се нуждаят от целенасочена подкрепа, за да успеят по безопасен, устойчив и ефективен начин да преминат към използването на цифрови технологии и да развият своите дейности;

11.  посочва, че – както е видно от инициативата Europeana – цифровизацията на европейските творби представлява значителна възможност за подобряване на достъпа до тях, тяхното разпространение и реклама и че иновациите в цифровите технологии могат да осигурят необходимия стимул за революционна промяна на начина, по който се излагат културните продукти и се осигурява достъп до тях; подчертава, че е важно да се насърчава по-специално използването на 3D технологии с цел събиране на данни и възстановяването на разрушени културни продукти и разрушено културно наследство; подчертава, че е от значение да се гарантира финансиране за цифровизацията, съхраняването и онлайн достъпа до европейското културно наследство;

12.  изразява съжаление във връзка с факта, че исторически и културни обекти често не са лесно достъпни за хората с увреждания, и изтъква възможностите, които предлага една по-солидна цифрова културна платформа за подобряването на приобщаването и достъпа на тези хора до културни преживявания, обекти и артефакти в цяла Европа, независимо от географското местоположение;

13.  подчертава, че цифровизацията следва да допълва, а не да замества физическото взаимодействие с оригиналните културни продукти като музейни експонати или книги; настоява, че всяко търговско споразумение за цифровизация на културни продукти следва да бъде оформено по такъв начин, че да не застрашава най-широкия възможен достъп на обществеността до тези продукти;

14.  препоръчва всички нови аудио-визуални произведения да бъдат систематично регистрирани с международен стандартен идентификатор като например Международния стандартен номер на аудио-визуално произведение (International Standard Audiovisual Number, ISAN) или системата за идентифициране с номериране за аудио-визуални произведения (Entertainment Identifier Registry, EIDR) с оглед подобряване на идентифицирането и откриваемостта на аудио-визуално съдържание онлайн и за постигане на оперативна съвместимост между филмовите бази данни и каталози в Европа;

15.  подчертава значението на насърчаването и подпомагането на цифровото производство на висококачествено културно, творческо и образователно съдържание, което спомага за укрепване на експертните познания и на конкурентоспособността на европейската промишленост в тези области;

16.  насърчава научните изследвания и развойната дейност в областта на помощните технологии, които биха могли да бъдат използвани и да се превърнат в нови промишлени продукти за приобщаването на хората с увреждания.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕВ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.1.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Angel Dzhambazki, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Luigi Morgano, Momchil Nekov, John Procter, Michaela Šojdrová, Yana Toom, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Therese Comodini Cachia


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ashley Fox, Adam Gierek, Rebecca Harms, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Amjad Bashir, Soledad Cabezón Ruiz, Isabella De Monte, Francesc Gambús, Constanze Krehl, Werner Langen, Olle Ludvigsson, Gesine Meissner, Clare Moody, Michèle Rivasi, Anne Sander, Theodor Dumitru Stolojan, Pavel Telička

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Georgi Pirinski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

59

+

ALDE

Gesine Meissner, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Carolina Punset, Pavel Telička, Lieve Wierinck

ECR

Amjad Bashir, Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský

EFDD

David Borrelli, Dario Tamburrano

GUE/NGL

Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlíček, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

EPP

Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Cristian-Silviu Buşoi, Christian Ehler, Francesc Gambús, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Angelika Niebler, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Theodor Dumitru Stolojan, Vladimir Urutchev, Hermann Winkler, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera

S&D

José Blanco López, Isabella De Monte, Adam Gierek, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Clare Moody, Dan Nica, Georgi Pirinski, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Carlos Zorrinho

Greens/EFA

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Michel Reimon, Claude Turmes

1

-

EFDD

Roger Helmer

1

0

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“:

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация