Процедура : 2016/2305(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0184/2017

Внесени текстове :

A8-0184/2017

Разисквания :

PV 31/05/2017 - 20
CRE 31/05/2017 - 20

Гласувания :

PV 01/06/2017 - 7.3
CRE 01/06/2017 - 7.3
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0234

ДОКЛАД     
PDF 909kWORD 114k
5.5.2017
PE 597.728v03-00 A8-0184/2017

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Михал Бони

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

  като взе предвид член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 по отношение на насърчаването на свързаността с интернет в местните общности (COM(2016)0589),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (COM(2016)0591),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 май 2015 г., озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2015)0100),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към просперираща икономика, основана на данни“ (COM(2014)0442),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),

–  като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър(1),

–  като взе предвид приложението към съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ (COM(2013)0685),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Към Акт за цифровия единен пазар“(2),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 2 февруари 2016 г. за Решение на Европейския парламент и на Съвета за използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза (COM(2016)0043),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 септември 2013 г., озаглавено „Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп“ (COM(2013)0654),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

–  като взе предвид Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО(3),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, както и на комисията по култура и образование (A8-0184/2017),

A.  като има предвид, че 5G ще бъде основен градивен елемент на обществото на гигабитовия интернет и ще представлява стандартът в бъдеще при технологиите за мобилни съобщения, както и че 5G ще бъде двигател за иновациите, който ще доведе до революционни промени в икономиката и до нови употреби, висококачествени услуги и продукти, източници на приходи и стопански модели и възможности, и като има предвид, че той се очаква да стимулира конкурентоспособността на промишлените отрасли и да задоволи нуждите на потребителите;

Б.  като има предвид, че водещите позиции на Европа в 5G технологията са от основно значение за икономическия растеж и за запазването на конкурентоспособността в световен мащаб, което от своя страна изисква европейска координация и планиране, и като има предвид, че изоставането означава рискуване на работни места, иновации и знания;

В.  като има предвид, че 5G и 5G приложенията ще преоткрият стопанските модели чрез предоставянето на свързаност с много висока скорост, което ще отключи иновациите във всички сектори и предимно в транспорта, енергетиката, финансовата сфера и здравеопазването; като има предвид в тази връзка, че Европа не може да си позволи да изостава, тъй като 5G ще бъде двигател за бъдещия растеж и иновациите;

Г.  като има предвид, че архитектурата на 5G мрежите ще бъде съществено различна от тази на предходните поколения с цел да се посрещнат очакваните стопански изисквания и изискванията за работните характеристики за мрежи с много висок капацитет (МВК), особено по отношение на закъснението, покритието и надеждността;

Д.  като има предвид, че архитектурата на 5G ще доведе до по-голямо сближаване между мобилните и стационарните мрежи; като има предвид следователно, че разгръщането на стационарните мрежи с много висок капацитет ще допринесе за нуждите от пренос на една гъста безжична 5G мрежа възможно най-близо до крайния ползвател;

Е.  като има предвид, че в бъдеще европейското общество и европейската икономика силно ще разчитат на 5G инфраструктурата, чието въздействие далеч ще надхвърли съществуващите безжични мрежи за достъп, с цел да се предоставят висококачествени и по-бързи комуникационни услуги, които са достъпни за всички навсякъде и по всяко време;

Ж.  като има предвид, че цифровизацията се ускорява много бързо и в световен мащаб, което изисква инвестиции във висококачествени съобщителни мрежи с универсално покритие; като има предвид в тази връзка, че е необходима своевременната наличност на радиочестотен спектър, който да бъде в състояние да задоволи тези нужди;

З.  като има предвид, че мобилната и безжична свързаност става все по-важна за всеки гражданин, тъй като новаторските услуги и приложения се използват в движение, и като има предвид, че ориентираната към бъдещето политика в областта на цифровите технологии трябва да взема под внимание този факт;

И.  като има предвид, че разгръщането на 5G мрежата ще се извършва основно чрез частни инвестиции и ще изисква от Европейския кодекс за електронните комуникации да създаде регулаторна среда, която насърчава сигурността, конкуренцията и инвестициите; като има предвид, че това ще изисква рационализирането на административните условия, например за разгръщането на малки клетки за стриктно и своевременно хармонизирано използване на радиочестотния спектър и за развитие на мрежа с много висок капацитет, както понастоящем се предлага в Европейския кодекс за електронните съобщения;

Й.  като има предвид, че обществените инициативи, като например инициативата на Комисията за публично-частно партньорство от 2013 г., подкрепена от 700 милиона евро публично финансиране, за да се даде възможност за 5G в Европа до 2020 г., е необходимо да бъдат допълнени от един конкурентен пазар с насочено към бъдещето регулиране на достъпа и координиране на радиочестотния спектър, което ще насърчи иновациите и необходимите частни инфраструктурни инвестиции;

К.  като има предвид, че разгръщането на 5G мрежи трябва да се извършва съвместно с други проекти, които имат за цел подобряване на връзката в рамките на селските и на най-изолираните територии в Европа, а не за тяхна сметка;

Л.  като има предвид, че въвеждането на 5G и обществото в ерата на гигабитовия интернет изискват изричен график, ориентиран към търсенето, съобразен с бъдещето и технологично неутрален подход въз основа на оценките за всеки регион и сектор, координация между държавите членки, сътрудничество с всички заинтересовани страни и достатъчни инвестиции, за да бъдат изпълнени всички условия в рамките на необходимия срок и да се превърнат в реалност за всички граждани на ЕС;

I.  Визия за 5G — искания за смяна на поколенията

1.  приветства предложението на Комисията да изготви план за действие за 5G, насочен към превръщането на ЕС в световен лидер в разгръщането на стандартизирани 5G мрежи от 2020 г. до 2025 г., като част от по-широка стратегия за европейско гигабитово общество, което е технологично по-конкурентоспособно и приобщаващо; счита, че за постигането на тази цел е изключително важна подходящата координация между държавите членки с цел избягване на забавяния при разгръщането на 5G мрежите, както се случи с 4G мрежите, което доведе до това, че на практика степента на покритие на тази технология достигна 86% и едва 36% в селските райони;

2.  подчертава, че според Комисията планът за действие за въвеждането на 5G в целия ЕС има „потенциал да създаде два милиона работни места“ и би могъл да стимулира европейската икономика и да противодейства на високата безработица, особено сред младите хора;

3.  подчертава, че в момента ПЧП за 5G е една от най-напредналите инициативи в света в областта на 5G и новите приложения, които ще произтекат от тези технологии; счита, че е добре да се насърчават взаимодействията в областта на научната и развойната дейност и промишлените разработки, но вярва, че би било справедливо, предвид социалното въздействие на разпространението на 5G, в ПЧП да могат да участват и представители на потребителите и на гражданското общество;

4.  подчертава, че амбициозният и ориентиран към бъдещето график за разпределение на радиочестотния спектър в рамките на Съюза е от първостепенно значение, ако Европа възнамерява да има водеща роля по отношение на развитието на 5G технологията; в тази връзка приветства действията, които Комисията предлага в съобщението, озаглавено „План за действие за 5G за Европа“, като счита, че тези действия са минимално изискване за успешното стартиране на 5G в Съюза;

5.  подчертава, че частните инвестиции следва да бъдат подкрепяни от ориентирана към инфраструктурата среда на политиките и от регулаторна среда, съобразени с предсказуемостта и сигурността и целящи насърчаване на конкуренцията в полза на крайните ползватели, и че те не следва да бъдат забавяни чрез прекалено амбициозни публични схеми, които могат да попречат на разгръщането на 5G мрежите;

6.  подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение и насърчава Комисията да продължи да включва всички съответни сектори в този процес;

7.  счита, че Европа ще се възползва от по-нататъшното преминаване към цифрова икономика под формата на по-широко покритие, свързаност и по-бързи скорости, както и че приносът на цифровата икономика към общия ръст на БВП ще достигне 40% до 2020 г., като темпът на растеж ще бъде 13 пъти по-бърз от този на общия БВП;

8.  приветства и одобрява средносрочните цели на обществото на гигабитовия интернет за постигането на мрежови скорости от поне 100 Mbps за всички европейски потребители, които да подлежат на надграждане до 1 Gbps, като в дългосрочен план нараснат до 100 Gbps за основните социално-икономически фактори, като например доставчиците на публични услуги, предприятията, използващи активно цифрови технологии, големите транспортни възли, финансовите институции, болниците, учебните заведения и научноизследователските центрове; призовава за отдаване на приоритет на разгръщането на оптична инфраструктура за пренос на данни, на конкуренцията като мотор за инвестициите и на висококачествените услуги за крайните потребители; припомня, че Съюзът изостава от своите цели относно свързаността в Програмата в областта на цифровите технологии до 2020 г., като изоставането на селските и отдалечените райони е особено тревожно;

9.  подчертава необходимостта да се гарантира, че максимален брой жители на ЕС могат да се възползват от свързаността в обществото на гигабитовия интернет, включително живеещите в отдалечени райони;

10.  решително подкрепя усилията за осигуряване на достъп до 5G мрежата, в съчетание с интермодални маршрути въз основа на мрежите за обществен транспорт, свързани с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) от 2025 г., и очаква, че ще бъде създаден пълен достъп в целия ЕС, както в градските, така и в селските райони, и в големите туристически центрове и атракции;

11.  отбелязва, че все още е необходимо допълнително подобрение на покритието на мобилните мрежи от четвърто поколение/LTE, тъй като в това отношение Европейският съюз изостава от САЩ, Южна Корея и Япония, и че планът за действие относно 5G следва да бъде възможност за извличане на поуки от грешките при разгръщането на 4G мрежите;

12.  посочва, че радиочестотният достъп до 5G ще трябва да е в състояние да функционира при много широк честотен обхват: от по-малко от 1 GHz до 100 GHz, като се включва пренос до 300 GHz; отбелязва, че честотите от 3 – 6GHz и над 6 GHz следва да доставят екстремна скорост на пренос на данни и екстремен капацитет в гъсто населените райони; признава, че 5G системите във високочестотните ленти изискват много гъста мрежова инфраструктура въз основа на достъпа на малки клетки до обекти, което ще изисква да се направи избор по отношение на това кои честотни ленти да бъдат ползвани или по отношение възможността за споделяне на радиочестотни ленти;

13.  подчертава, че само скоростта на изтегляне няма да бъде достатъчна, за да задоволи бъдещата потребност от свързаност на обществото на гигабитовия интернет, за която ще се изисква инфраструктурна цел относно мрежите с много висок капацитет, тъй като тези мрежи отговарят на най-високите стандарти по отношение на скоростта на качване и изтегляне, закъснението и стабилността;

14.  подчертава, че една съгласувана европейска стратегия за радиочестотния спектър, включително координирани национални пътни карти и графици, е необходима за посрещане на предизвикателствата, свързани с 5G, като се действа върху комуникацията между хората, комуникацията между машини (M2M) и комуникацията при Интернет на предметите (ИН) на различни равнища: скорост на връзката, мобилност, закъснение, повсеместно разпространение, работен цикъл, надеждност, достъпност и др., и да се осигури период на плавен преход към 5G във всички държави членки;

15.  изтъква, че разгръщането на безжичните 5G мрежи изисква връзка с много висок капацитет и гъвкаво и ефикасно използване на всички налични несъседни части от радиочестотния спектър, включително радиочестотната лента 700 MHz, за много различни сценарии за разгръщане на мрежите, което ще изисква разработването на иновативни модели за лицензиране на радиочестотния спектър и ясен акцент върху хармонизирането на наличните радиочестотни ленти на регионален принцип;

16.  признава значението на лицензирани радиочестотни ленти за осигуряването на дългосрочни инвестиции в мрежите и за гарантирането на по-добро качество на услугите, като се дава възможност за стабилен и надежден достъп до радиочестотния спектър, като същевременно подчертава необходимостта от по-добра правна защита за нелицензираните радиочестотни ленти и различните методи за споделяне на радиочестотни ленти;

17.  насочва вниманието към факта, че липсата на координация представлява значителен риск по отношение на разгръщането на 5G, тъй като натрупването на критична маса е от съществено значение за привличането на инвестиции, а оттам и за оползотворяването в пълна степен на 5G технологията;

18.  отбелязва, че всички участници в сектора следва да се ползват от водещи до конкуренция предвидими и равнопоставени условия и от гъвкавост при разработването на собствените си мрежи, като избират собствен модел за инвестиции и комбинацията от технологии, които следва да гарантират пълна функционалност за целите на разгръщането на 5G, като например оптични линии до домашни абонати (FTTH), кабел, сателит, безжичен интернет (Wi-Fi), G.fast, 2G, Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), или други бързоразвиващи се технологии, при условие, че ще помогнат за свързването на всички европейци в мрежите с много висок капацитет според действителните им потребности; отбелязва, че разгръщането на 5G ще изисква много повече оптични линии в една по-гъста безжична мрежа;

19.  отбелязва съобщението на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар“ и нейния „План за действие за 5G за Европа“, които предоставят на държавите членки изключителна възможност да осигурят на техните иноватори в културната и творческата област, в частност на МСП, възможност да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да представят своя предприемачески и иновативен талант;

II.  Ползване на предимствата на обществото в ерата на гигабитовия интернет

20.  счита, че 5G е повече от еволюция на мобилните широколентови услуги и че ще бъде ключов фактор, способстващ за развитието на бъдещия цифров свят, в качеството си на следващо поколение повсеместни свръхвисокоскоростни широколентови инфраструктури, които ще подкрепят превръщането на процесите във всички икономически сектори (публичния сектор, образованието, предоставянето на интегрирано медийно съдържание, здравеопазването, научните изследвания, енергетиката, комуналните услуги, производството, транспорта, автомобилостроенето, аудиовизуалните технологии, виртуалната реалност (VR), игрите онлайн и др.) и ще предоставят достъпни, гъвкави, интерактивни, надеждни и силно персонализирани услуги, които следва да подобрят живота на всеки гражданин;

21.  отбелязва, че европейската разпокъсаност при разгръщането на 4G, която все още се наблюдава при големите различия между държавите членки, както показва индексът за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2015 г., доведе до липса на конкурентоспособност в сферата на цифровите технологии по отношение на САЩ, Китай, Япония, Южна Корея и страните с бързо развиваща се икономика; в тази връзка подчертава, че макар Европа да отбелязва напредък по отношение на развитието на цифровите технологии, темпът се забавя, което представлява риск в дългосрочен план за необходимите инвестиции и за привлекателността на европейската бизнес среда;

22.  припомня, че бенефициенти от въвеждането на 5G в крайна сметка следва да бъдат крайните ползватели и че всяко решение, което се взема при разгръщането на 5G технологиите, следва винаги да бъде насочено към тази крайна цел за предлагане на достъпни, надеждни и висококачествени услуги;

23.  отбелязва, че инвестициите от публичния и частния сектор имат мултиплициращ ефект за цялата икономика и че това вероятно ще доведе до създаването на до 2,3 милиона работни места пряко и непряко в 28-те държави членки, когато 5G бъде разгърнат изцяло;

24.  отбелязва, че разгръщането на 5G технологиите в Европа се очаква да има ползи, които далеч ще надхвърлят сектора на мобилните технологии, както и мултиплициращи ефекти, които ще възлизат на 141,8 милиарда евро годишно до 2025 г.;

25.  подчертава, че успехът на бързото разгръщане на 5G в целия ЕС зависи от разработването на диктувани от търсенето нови стопански модели; подчертава, че съществуват огромен брой инициативи, които допринасят за поясняването на изискванията за 5G, което прави труден приносът на вертикалните отрасли за този процес; следователно подчертава, че е необходимо вертикалните отрасли да се ангажират активно по ефикасен начин в процеса на определяне на изискванията;

26.  подчертава, че лоялната конкуренция и равнопоставените условия на конкуренция за участниците на пазара са ключови необходими условия за внедряването на обществото на гигабитовия интернет от страна на участниците на пазара; счита, че в този контекст следва да се прилага принципът „едни и същи услуги, един и същи риск, едни и същи правила“;

27.  счита, че Комисията и държавите членки заедно с всички съответни заинтересовани страни следва да обмислят мерки относно начина за стимулиране на авангардни изпитвания и изпитателни платформи за ускоряване на иновациите в 5G приложения;

28.  отбелязва, че обществото на гигабитовия интернет следва да преодолее цифровото разделение и да подобрява навлизането на интернет; отбелязва, че все още са необходими непрекъснати инвестиции в разгръщането на съществуващите и бъдещите технологии, включително сателитни технологии, в селските и отдалечените райони; подчертава, че е необходима интелигентна комбинация от частни и публични инвестиции, за да се преодолее цифровото разделение в селските и отдалечените райони; подчертава, че поуките, извлечени в миналото, следва да се използват за преодоляване на различията между държавите членки, регионите и населението в гъсто населените и отдалечените райони, като се поддържа балансирано географско развитие;

29.  насочва вниманието към факта, че въпреки че между градовете и селските райони съществува цифрово разделение, то съществува в голяма степен и между държавите членки; във връзка с това подчертава значението на една конкурентна законодателна рамка и на инициативи, които да насърчават инвестициите в инфраструктура, да повишават разнообразието на участниците и да засилват европейската координация;

30.  отбелязва, че 5G ще бъдат основата за реализиране на визията за мрежовото общество и ще увеличат възможностите за живеене, учене и работа в Европейския съюз, което е предпоставка хората и дружествата пълноценно да се възползват от цифровата революция;

31.  счита, че улесняването на внедряването на 5G малки клетки в съответствие с регламента за WiFi4EU ще допринесе за намаляване на цифровото и технологичното разделение и ще увеличи наличието на 5G услугата за всички граждани;

32.  подчертава, че Европа не трябва да изостава от технологичните новости и възможностите, които предлагат ефикасните ИКТ технологии за подпомагане на социално-икономическото развитие в днешните слабо развити региони;

33.  подчертава, че за да бъдат извличани ползи от целия потенциал на услугата на технологичния мобилен стандарт от пето поколение (5G), гъстата оптична кабелна мрежа е задължителната преносна инфраструктура;

34.  приветства инициативата WiFi4EU за популяризиране на безплатния и всеобщ достъп до интернет в местните общности чрез финансирана от ЕС схема, прилагана от държавите членки; отбелязва, че инициативата WiFi4EU има за цел насърчаването на цифровото приобщаване във всички региони чрез разпределяне на средства равномерно в териториално отношение, като същевременно се отделя внимание на качеството на обслужването на ползвателите; отбелязва нарастването на скоростта на достъп, както и че поради нарастването на ползването чрез множество безжични устройства, местните безжични мрежи (WLAN) ще трябва да отговорят на заявките за връзка от край до край; счита, че е необходима рамка за политики с конкретни приоритети, за да се преодолеят пречките, които пазарът сам по себе си не може да обхване;

35.  призовава Европейската комисия в своя план за действие за 5G да обърне специално внимание на покритието в сгради, като има предвид, че голяма част от 5G приложенията ще се използват в домове и офиси; припомня слабото навлизане в сгради на високочестотни мрежи; препоръчва да бъде извършена оценка на допълнителни технологии, за да се осигури добро покритие в сгради, като например Massive MIMO (широкомащабни антенни системи), ретранслатори в сгради и WiGig високоскоростни Wi-Fi приложения;

36.  подчертава, че развитието на 5G технологии е крайъгълен камък за превръщането на инфраструктурата на ИКТ мрежата в интелигентна глобална свързаност: интелигентни автомобили, интелигентни енергийни мрежи, интелигентни градове, интелигентни заводи, интелигентно управление, така и др.; изразява убеждението, че наличието на свръхвисокоскоростни широколентови мрежи и на интелигентни и ефективни мрежови характеристики, които позволяват да се постигне почти мигновена свързаност между хора, между хора и машини и между свързани машини, ще доведе до предефиниране на свързаността на крайните ползватели, която ще стане възможна чрез мрежовите парадигми като решетъчни мрежи, хибридни мрежи, динамичното разделяне на мрежата и технологиите за софтуеризация;

37.  подчертава, че добрите енергийни характеристики, целящи намаляване на енергийното потребление на мрежата, са важно изискване на 5G; подчертава, че този елемент е от ключово значение за намаляване на оперативните разходи, за улесняване на мрежовата свързаност в селските и отдалечените райони и за осигуряване на мрежов достъп по устойчив и ресурсно ефективен начин;

38.  подчертава, че внедряването на 5G изисква значително обновяване на стационарните и уплътняване на мобилните мрежи в съответствие с целите за общество на гигабитов интернет, особено при решенията за електронно здравеопазване;

39.  подчертава, че аудиовизуалният сектор е една от ключовите движещи сили за успеха на технологиите от пето поколение (5G) в Европа, осигуряващ работни места и икономически растеж, и че техният напредък може да окаже силно и положително влияние върху веригата за създаване на стойност в сектора на аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. производството на съдържание, иновациите, разпространението и потребителската среда; поради това призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание потребностите и особеностите на този сектор, по-специално тези, свързани с радио- и телевизионното разпръскване;

40.  отбелязва, че след като веднъж са включени в мрежата, превозните средства са съответно по-безопасни (по-малко произшествия), по-екологични (по-малко емисии) и допринасят за по-предсказуеми модели на пътуване; поради това подкрепя идеята за въвеждане на обща за целия ЕС цел, съгласно която всички превозни средства на пазара на ЕС да могат да функционират в 5G мрежа и да използват бордово оборудване за интелигентни транспортни системи; категорично подкрепя целта за изграждане на мрежа за линейки и други превозни средства за спешни ситуации (полицейски автомобили, пожарни коли) с базова станция чрез 5G, позволяваща постоянно и непрекъснато покритие при извършване на дейности;

41.  отбелязва ползите от надеждно и непрекъснато 5G покритие за пътната безопасност, благодарение на което се осигуряват свързани и цифрови средства за контрол при тежкотоварните автомобили, като например интелигентни тахографи и електронни документи;

42.  счита, че технологиите от пето поколение следва да дават възможност за нови достъпни и висококачествени услуги, да свързват нови промишлени сектори и в крайна сметка да подобряват качеството на услугата, която получават все по-усъвършенстваните и взискателни ползватели на цифрови технологии; подчертава, че 5G могат да предлагат решения на значителни обществени предизвикателства чрез способността си за значително намаляване на използването на енергия от мобилните устройства и чрез преобразуващия им потенциал за сектори като здравеопазването и транспорта;

43.  приветства Фонда за широколентова връзка в Европа (Connecting Europe Broadband Fund) – фонд за широколентова инфраструктура, отворен за участие на национални насърчителни банки и институции и на частни инвеститори, което ще бъде следваща стъпка към привличане на инвестиции в инфраструктура към недостатъчно обслужвани по-слабо населени и селски и отдалечени райони;

44.  счита, че развитието и усъвършенстването на цифровите умения е от решаващо значение и следва да се осъществява чрез съществени инвестиции в образованието, включително професионалното, предприемаческото и допълнителното обучение, както и преквалификацията, — и чрез всеобхватното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително социалните партньори, с три основни цели: запазване и създаване на работни места в сектора на технологиите чрез обучение на висококвалифицирана работна ръка, оказване на подкрепа на гражданите, когато те поемат контрола върху своето цифрово съществуване, като им се предоставят необходимите инструменти, и слагане на край на цифровата неграмотност, която е причина за цифровото разделение и изключване;

45.  счита, че Съюзът следва да разработва и да предоставя на разположение учебни програми за развитие на 5G умения, развитие на учебните програми в партньорство с EIT – Цифрови технологии, като се поставя акцент върху новосъздадените предприятия и МСП, за да могат те да извличат ползи от разгръщането на мрежи от пето поколение (5G);

46.  подчертава, че развитието на 5G мрежи ще спомогне за бързи технологични промени, които ще позволят пълното развитие на интелигентна цифрова промишленост, на Интернет на предметите и на усъвършенствани производствени системи;

47.  подчертава значението на 5G за създаването на възможност за европейска водеща роля в световен мащаб при осигуряване на висококачествени научноизследователски инфраструктури, които могат да превърнат Европа в център за върхови научни изследвания;

III.  Подход на политиката

48.  приветства инициативата на Комисията за укрепване на инвестиционния план за Европа в рамките на инструментите за финансиране (ЕФСИ, МСЕ), предназначени за финансиране на стратегически цели за гигабитова свързаност до 2025 г.;

49.  подчертава, че всички свързани с цифровия единен пазар решения, включително разпределението на спектъра, целите за свързаност и внедряването на 5G, трябва да бъдат формулирани въз основа на бъдещите потребности и на очакванията за развитието на пазара през следващите 10 – 15 години; ето защо подчертава, че успешното внедряване на 5G ще бъде от ключово значение за икономическата конкурентоспособност, което може да бъде постигнато само чрез далновидно европейско законодателство и координиране на политиките;

50.  подчертава, че политиките за общество на гигабитов интернет и 5G следва да бъдат пропорционални, да бъдат често преразглеждани и да бъдат в съответствие с „принципа на иновации“, така че потенциалните въздействия върху иновациите да бъдат част от оценката на въздействието;

51.  призовава Комисията да осигурява, поддържа и разработва дългосрочно финансиране за плана за действие за 5G и за модернизацията на мрежите на подходящо ниво в перспективата на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020 – 2027 г. и по-специално рамката за НИТР и иновации; подчертава значението на сътрудничеството между академичните среди, научноизследователските институции, частния и публичния сектор по отношение на научноизследователската и развойната дейност в областта на 5G мобилните съобщения; отбелязва ПЧП в областта на 5G като положителен пример в това отношение; изтъква, че според Европейската комисия постигането на целите за свързаност ще изисква инвестиции от 500 милиарда евро през следващите десет години, въпреки че също така счита, че съществува недостиг на инвестиции в размер на 155 милиарда евро; ето защо счита, че трябва да се отдава приоритет на гарантирането, че са налице достатъчни инвестиции, които са резултат от конкуренцията за разгръщането на цифрова инфраструктура, тъй като това разгръщане е абсолютно необходимо за даването на възможност на гражданите и предприятията да се възползват от предимствата на развитието на технологията 5G;

52.  настоятелно призовава всички държави членки да приложат бързо разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(4), с цел да се гарантира адекватно ниво на сигурност, когато става въпрос за ефикасно и устойчиво разработване на този план;

53.  счита, че най-добрият път към обществото на гигабитов интернет се крие в подход, насочен към бъдещето, поощряващ конкуренцията и неутрален по отношение на технологиите, който бива подкрепян от широк спектър от инвестиционни модели, като например публично-частни или съвместни инвестиции; отбелязва, че съвместното инвестиране и другите форми на инвестиции на сътрудничество и дългосрочни търговски договорености за достъп за мрежи с много голям капацитет също могат да допринасят за обединяването на ресурси, за улесняване на появата на различни гъвкави рамки и за намаляване на разходите за внедряване на мрежите;

54.  призовава държавите членки да осъществяват в пълна степен плана за действие за 5G посредством последователни, приобщаващи и навременни действия в регионите и градовете, с цел да се насърчават и стимулират иновациите в различните сектори и да се улеснява съществуването на икономическа рамка за сътрудничество между всички отрасли;

55.  призовава Комисията и държавите членки да играят водеща роля в насърчаването на междусекторна и междуезикова 5G и трансгранична оперативна съвместимост и в поддържането на съобразени с неприкосновеността на личния живот, надеждни и сигурни услуги, тъй като промишлеността и обществото като цяло стават все по-зависими от цифровата инфраструктура за своята стопанска дейност и услуги, както и да разглежда националните икономически и географски дадености като неразделна част от една обща стратегия;

56.  призовава за удвояване на усилията за стандартизация, за да се гарантира европейската водеща позиция при определянето на технологичните стандарти, които следва да позволят разгръщане на мрежите и услугите от пето поколение; счита, че европейските органи по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес; отбелязва, че всеки сектор трябва да изработи своя собствена пътна карта за стандартизация, основана на водени от промишлеността процеси, в съчетание със силно желание за постигане на общи стандарти, които биха могли да се превърнат в световни стандарти; призовава Комисията и държавите членки да стимулират инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и европейската стандартизация;

57.  подчертава, че технологиите от пето поколение (5G) имат потенциала да революционизират достъпа до съдържание и неговото разпространение и да увеличат значително удовлетвореността на ползвателите, като същевременно дават възможност за развитието на нови форми на културно и творческо съдържание; в този контекст изтъква необходимостта от ефективни мерки за борба с пиратството и всеобхватен подход за подобряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост с оглед обезпечаването на лесни пътища към законно съдържание за потребителите;

58.  решително насърчава засиленото експериментиране с 5G технологиите; подкрепя разработването на интегрирани решения и тестове, последвани от междуотраслови широкомащабни пилотни инициативи в отговор на търсенето на услуги на обществото на гигабитов интернет; призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно нелицензирани честотни ленти, за да стимулират опитите, провеждани от промишлеността; призовава Комисията да разгледа поставянето на конкретна и привлекателна цел като рамка за експериментиране от страна на частния сектор с 5G технологии и продукти;

59.  подчертава необходимостта от отчитане на официално признатите от СЗО насоки на Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP) с цел избягване на несъгласуваност и разпокъсаност и гарантиране на съгласувани условия за внедряване на безжични мрежи на европейския цифров единен пазар;

60.  подчертава, че развитието на обществото на гигабитов интернет изисква ясни и общи правила на ЕС, които следва да бъдат ориентирани към бъдещето и насърчаващи конкуренцията с цел стимулиране на инвестициите и иновациите и запазване на достъпността и избора на крайните ползватели; подчертава, че конкуренцията, основана на инфраструктура, предлага възможности за ефикасно регулиране и дава възможност за справедлива дългосрочна възвръщаемост на инвестициите; насърчава държавите членки да опростяват административната процедура за получаване на достъп до физическа инфраструктура;

61.  подчертава необходимостта от установяване на благоприятна за иновациите среда за цифровите услуги, особено в областта на големите информационни масиви и Интернет на предметите, като се разширява изборът на потребителите и същевременно се увеличава доверието и се насърчава използването на цифрови услуги чрез ефективни и рационализирани правила, съсредоточени върху потребностите на ползвателите и характеристиките на услугите, независимо от вида на доставчика;

62.  изтъква, че националните планове за широколентов достъп трябва да бъдат подложени на преглед и при необходимост да бъдат преразгледани внимателно, да бъдат насочени към всички области на 5G, да поддържат мултитехнологичен и поощряващ конкуренцията подход, да подпомагат регулаторната сигурност и да допринасят за максимално увеличаване на степента и обхвата на иновациите, като сред целите е и преодоляването цифровото разделение;

63.  призовава Комисията да оцени националните планове за широколентов достъп, за да установи пропуските, и да формулира специфични за държавите препоръки за по-нататъшни действия;

64.  приветства инициативата на Комисията за създаване на Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп с цел осигуряване на ангажимент на високо равнище на публични и частни субекти, както и на местни и регионални органи;

65.  подчертава, че осигуряването на достъп до интернет и гарантирането на високоскоростна, надеждна, с кратко време на закъснение и колебание свързаност с интернет са от съществено значение за цифровизирането на процесите и за веригата на стойността в сектора на туризма, както и за развитието и внедряването на транспортни технологии, като например Съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS), Речните информационни услуги (RIS) и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS);

66.  припомня, че МСП ще извличат огромни ползи от конкурентния достъп до 5G решения; призовава Комисията да представи подробно своите планове за действие за улесняване на участието на МСП в експериментирането с 5G технологии и за гарантиране на достъпа на МСП до Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп до 5G мрежи;

67.  подкрепя инициативите на равнище ЕС за гарантиране на по-добра координация на радиочестотния спектър между държавите членки и по-дълги срокове на валидност на лицензиите, което допринася за повишаване на стабилността и сигурността на инвестициите; отбелязва, че решенията по тези въпроси следва да се правят по едно и също време във всички държави членки, така че да бъдат приемани задължителни указания относно някои условия на процедурите за възлагане, като например крайните срокове за разпределяне на радиочестотния спектър, за споделяне на радиочестотния спектър и съвместно организиране на търгове с цел насърчаване на трансевропейските мрежи; отбелязва, че конкурентният характер на пазарите на мобилни телекомуникационни услуги в Европейския съюз е от решаващо значение при смяната на поколенията към 5G;

68.  призовава ЕС да координира усилията в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), за да се гарантира последователна политика на ЕС; подчертава, че нуждите от европейско хармонизиране на радиочестотния спектър за 5G след 2020 г. следва да бъдат финализирани преди Световната конференция по радиосъобщения през 2019 г. (WRC-19) при надлежна защита на съществуващите услуги, на които се разчита в момента и които са в съответствие с решенията, взети по време на WRC-15;

69.  подчертава, че определението на мрежите с много висок капацитет, дадено в Европейския кодекс за електронни съобщения, следва да съответства на принципа на технологична неутралност, при условие че тези технологии отговарят на нуждите за качество на мрежовите услуги, което промишлените и потребителските приложения ще изискват в бъдеще;

70.  призовава Комисията да установи годишен преглед на напредъка, да изготвя препоръки относно плана за действие за 5G и да информира Парламента за резултатите;

°

°  °

71.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на държавите членки.

(1)

OВ L 81, 21.3.2012 г, стр. 7.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0009.

(3)

ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1.

(4)

ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Концепцията за разработване на общество на гигабитов интернет води своето начало от възможностите, предоставяни от разгръщането на 5G решения. 5G открива нов етап в света на цифровите технологии със създаването на нови мрежи с високи технически показатели, включително мрежи с високо качество и мрежи с много висок капацитет. Чрез предоставяне на нови възможности за свързаност инфраструктурата се превръща в осъществяващ фактор.

Съществуват обаче определени условия за разработването на 5G инфраструктурата. Благоприятната регулаторна среда следва да създава правна сигурност, прозрачност, равенство и опростяване на правилата, които са от ключово значение за настоящите и бъдещите електронни съобщения. Основаната на инфраструктурата конкуренция следва да включва всички възможни партньори, конкуриращи се за инвестиции в рамките на гъвкави и ефикасни по отношение на бизнеса модели за съвместни инвестиции. Разпределянето на радиочестотния спектър следва да бъдат хармонизирано с цел гарантиране на последователност на процеса на вземане на решения и на намирането на решения. Освен това следва да бъдат полагани съгласувани в целия ЕС усилия за управление на достъпността на честотите от 700 MHz и на честотите в диапазона от 1 GHz до 100 GHz в дългосрочен план. Следва да е налице готовност за работа по стандартизацията и оперативната съвместимост в рамките на общата рамка за всички държави — членки на ЕС. На последно място, множество промишлени отрасли следва да бъдат готови да разработят свои собствени пътни карти, за да се приспособят към техническите изисквания, необходими за 5G свързаността и комуникациите. Пълният потенциал на 5G технологиите може да бъде реализиран само ако се развива в тесни партньорства с „вертикални“ отрасли. Наложително е да се научим да работим по-систематично в различните промишлени процеси.

Съществуват някои основни фактори за развитието на 5G, като например разбирането на естеството на икономическите предимства и индивидуални ползи, които могат да бъдат извличани от разгръщането на 5G. Тези ползи включват развитието на Интернет на предметите (ИП), автономни автомобили, ръст на електронното здравеопазване и телемедицината (което от своя страна ще допринесе за реална промяна на парадигмата в областта на здравеопазването), изцяло нови учебни и образователни възможности благодарение на използването на инструменти на виртуалната в областта на образованието, нови развлекателни модели, евентуални постижения на интелигентните градове и нови цифрови възможности за селскостопанска дейност. Разгръщането на 5G мрежите ще проправи пътя за нови продукти и услуги и всички те ще бъдат по-лесни за използване и съобразени с потребностите на хората, което ще води до повишаване на удовлетворението на потребителите. Растежът е двигател на търсенето. Това търсене ще направи инвестициите в 5G по-рентабилни в дългосрочен план и ще гарантира правилното равнище на възвръщаемост на инвестицията.

Ясно е, че въпреки че възможностите за нова инфраструктура, приобщаващият характер на тази инфраструктура и търсенето на 5G инфраструктура ще променят обществените нагласи, те също ще изискват нови умения. Следва да бъде отчитано и образователното измерение на разгръщането на 5G.

В лицето на 5G Европа има чудесна възможност да открие наново индустриалния пейзаж на електронните съобщителни услуги. Сега сме на кръстопът на вълнуващи промени. Очаквам, че промишлеността на ЕС като цяло ще определи първоначалния стимул за амбициозни промени в технологията 5G и за пътна карта за нейното разгръщане.

Комисията е предложила добре структурирана програма, график и конкретни мерки. Очаква се в близко време да бъден одобрен Европейският кодекс за електронните съобщения. Обаче е от решаващо значение всички заинтересовани страни да си сътрудничат в рамките на процеса. Държавите членки трябва да имат готовност да участват в ясни, общи и хармонизирани процеси на вземане на решения. Без своевременно приемане на новите национални планове за широколентов достъп не съществува възможност за стартиране на инвестиции и за разработване на технологии и решения, по-специално използването на оптични кабели в 5G. Ако ЕС не успее да упражни активен и последователен натиск по време на дебатите в рамките на WRC, ще бъде трудно да бъдат вземани задоволителни решения относно достъпността на гига честотите. Без сътрудничество между Комисията, държавите членки, представителите на бизнеса и ОЕРЕС ще пропуснем възможността за хармонизиране на процеса на разпределение на радиочестотния спектър. Без сътрудничество между институциите на ЕС, правителствата на държавите членки и на местните и регионални власти не съществува възможност за инвестиране в приобщаващата инфраструктура с пълен достъп до 5G мрежите с много голям капацитет за всички, включително за живеещите в отдалечени и селски райони. Без надлежното участие на обществеността и без национално финансиране и финансиране от ЕС за плана за действие 5G отсега нататък и за периода след 2020 г. с новата МФР ще бъде трудно постигането на горепосочените цели.

От съществено значение е всички условия, изисквани за цялостното разгръщане на 5G до 2025 г., да бъдат съответно анализирани и изложени.

Важно е също така усилията на всички заинтересовани страни да бъдат съгласувани с цел постигане на целите на 5G. Ясно е, че ако всички мерки и дейности на плана за действие за 5G се изпълняват успешно, предимствата за европейската икономика и всички европейски граждани ще бъдат многобройни.


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (23.3.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Докладчик по становище: Антонио Лопес-Истурис Уайт

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че тази инициатива е част от трите стратегически цели на свързаността, които Европейската комисия е заложила за постигане до 2025 г, и че създаването на подходящата екосистема за развитие на едно силно европейско гигабит общество със своевременното разгръщане на 5G технологиите и изпълнение от страна на държавите членки на задължението за универсална услуга е най-приобщаващият и ефективен път към изграждането на цифровия единен пазар, тъй като използването на високоскоростен широколентов достъп може да намали цифровото разделение и да насърчи всеобщия растеж, особено в селските райони, като им се предоставят инструменти, които да им позволят да участват със същия темп като градските райони в ерата на „интернет на нещата“ (ИН) — което ще предостави подобрена свързаност и енергийна ефективност за милиони сензори и всички видове устройства;

2.  припомня, че е необходимо преодоляването на цифровото разделение, което се изразява в различията в свързаността между селските и градските райони, между големите и малките предприятия и между хората от различни социално-икономически нива, както и между поколенията;

3.  изтъква по-конкретно, че ЕС не може да си позволи да пропуска възможности за свързване на селските райони, които сериозно изостават в светлината на резултатите от Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото на ЕК (DESI) — с широколентов достъп разполагат 71 % от европейските домове, но само 28 % в селските райони, мобилен широколентов достъп (4G и други) е на разположение на 86 % от европейските домове, но само на 36 % в селските райони;

4.  подчертава, че за да постигне тази технология своето пълно въздействие върху нашата икономика и да не бъдат пропуснати възможности, е необходимо прибавянето на четвърта цел: да бъде преодоляно цифровото разделение и да се предотврати образуването на нови разделения, като за тази цел държавите членки и Комисията следва да проучат възможностите за финансиране в подкрепа на постигането на свързаност за основните социално-икономически движещи сили (училища, университети, публични администрации) със скорост на изтегляне от поне 100 Mbps и висока скорост на качване, с ниска латентност и непрекъснато покритие;

5.  приветства намерението на Комисията да работи с държавите членки и с бранша за доброволно съставяне на общ график за въвеждането на първите 5G мрежи до края на 2018 г., а след това и за въвеждането на изцяло търговски 5G услуги в Европа до края на 2020 г.;

6.  изразява съжаление във връзка с положението, породено от бавната реакция на ЕС към 4G технологиите, в сравнение с други региони в света, които поеха водещата роля и сега черпят всички свързани с това ползи;

7.  подчертава, че е от изключително значение ефективното реагиране в ранните етапи на 5G, за да се стимулира конкурентоспособността на европейските дружества, по-специално малките и средните предприятия, тъй като потенциалните ползи за европейската промишленост от това да стане световен лидер в подготовките за тази технология са много големи;

8.  счита, че за тази цел е необходима всеобхватна европейска стратегия, като политиките и правилата трябва да бъдат ориентирани навън и към бъдещето, благоприятни за инвестициите и благоприятни за иновациите, с основан на пазара подход, гарантиращ подходяща инвестиционна среда, която насърчава конкуренцията, в съчетание с данъчни политики в подкрепа на разгръщането на 5G, като признава, че конкуренцията е основният двигател за инвестициите, които на свой ред ще стимулират иновациите и новите услуги и, в крайна сметка, ще създадат модернизирана европейска инфраструктура, която ще бъде от полза за потребителя, както и че по-дългата продължителност на лицензите за радиочестотния спектър ще бъде от решаващо значение за гарантиране на необходимите инвестиции за нужната нова инфраструктура за поддържането на мрежите 5G;

9.  отбелязва, че изграждането на инфраструктура за свързаност предполага потенциално високи разходи, включително за администрация, планиране, разрешения и, според случая, за придобиване на недвижимо имущество, по-специално за местните доставчици и МСП, и отчита предложението на Комисията WiFi4EU, което би предоставило на заинтересованите местни органи възможност за финансиране с оглед предлагането на безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове и площади; счита, че е необходимо съгласуване в рамките на държавите членки на 5G и цифровите политики с политиките на планиране както на национално, така и на местно равнище, за да се гарантира бърз и евтин начин за разгръщане на малки клетъчни мрежи;

10.  подчертава важността на сателитните комуникации при предоставянето на повсеместен 5G достъп, предимно в отдалечени райони, който да бъде допълнен от европейската наземна оптична мрежа;

11.  приветства Фонда за широколентова връзка в Европа (Connecting Europe Broadband Fund) – фонд за широколентова инфраструктура, отворен за участие на национални насърчителни банки и институции и на частни инвеститори, което ще бъде следваща стъпка към привличане на инвестиции в инфраструктура към недостатъчно обслужвани по-слабо населени и селски и отдалечени райони;

12.  подчертава необходимостта от последователен европейски подход във всички държави членки в разработването на 5G технологии и за приемането на подход за множество заинтересувани лица, предвид факта, че изграждането на жизнеспособен вътрешен пазар за продукти и услуги от 5G стандарт изисква всеобхватна координация;

13.  подчертава, че навременното приемане на Европейския кодекс за електронните съобщения (ЕКЕС) е от решаващо значение за това да се гарантира правната сигурност и предсказуемостта за доставчиците на далекосъобщителни услуги; подчертава, че ЕКЕС следва да насърчава конкуренцията (в областта на инфраструктурата);

14.  призовава Комисията да оцени националните планове за широколентов достъп, за да установи пропуски и да формулира специфични за държавите препоръки за последващи действия;

15.  настоятелно призовава Комисията да представи амбициозна и последователна стратегия за финансиране на 5G, която да използва пълноценно потенциала и полезните взаимодействия между съществуващите програми, като например „Хоризонт 2020“, ЕФСИ и МСЕ, да насърчава частните инвестиции, включително специфичния рисков капитал и консорциумите, както и да проучва други източници като публично-частните партньорства в сектора на ИКТ, като например ПЧП за 5G, за да бъде оказана подкрепа на проектите за свързване и на технологичните изследвания, които биха могли да спомогнат за преодоляване на цифровото разделение и за поддържане и развитие на финансирането за Плана за действие за 5G в перспективата на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020—2027 г.;

16.  в тази връзка призовава операторите да инвестират повече в инфраструктура с цел подобряване на свързаността, по-специално в по-слабо развитите селски райони, както и да разширят покритието на 5G, като имат предвид, че Комисията счита, че са необходими инвестиции в размер на 500 милиарда евро за разгръщането на тази технология и за постигането на целите за свързаност, за които е вероятно да има инвестиционен недостиг в размер на 155 милиарда евро;

17.  подчертава необходимостта държавите членки да прилагат договорени на равнище ЕС правила за разпределение на нови радиочестоти в рамките на 700 MHz-овата честотна лента за безжични широколентови услуги, както и необходимостта от съгласувана на равнище ЕС политика в областта на радиочестотния спектър, отпускане на достатъчно дългосрочни лицензии, за да се предостави предвидимост по отношение на възвръщаемостта на инвестициите, и в същото време създаване на гъвкава система за лицензиране, която да насърчава споделеното използване на радиочестотния спектър в съответните по-високи честоти и разработването на бъдещи приложения;

18.  подчертава, че споразумението относно хармонизирането на пълния набор от честотни обхвати под и над 6 GHz е от стратегическо значение за въвеждането на 5G и трябва да бъде постигнато до края на 2017 г., така че да се предоставят временни радиочестотни ленти за 5G преди Световната конференция по радиосъобщения през 2019 г. (WRC-19);

19.  подчертава, че макар и по-нискочестотните ленти — например 700 MHz — да могат да обхващат по-големи площи за една клетъчна кула, кат по този начин спомагат за постигането на по-широко разпространение в селските райони, сами по себе си тези ленти не позволяват прилагането на високоскоростни широколентови приложения, и следователно подкрепя координирания подход на Комисията за преразпределяне в рамките на UHF радио честотите (300 MHz — 3 GHz) и в радиочестотните ленти извън тях;

20.  подчертава, че създаването на отворени и оперативно съвместими стандарти за 5G мрежите и 5G устройствата за ИН е от съществено значение, за да се гарантира бързото приемане на ИН, и призовава всички заинтересовани страни — както публични, така и частни, като например производители, оператори, регулатори и научната общност, да работят в тази насока, така че стандартите за бъдещи 5G мрежи да бъдат широко приети и прилагани от промишлеността;

21.  счита, че следва да бъде насърчена система „отгоре надолу“ и всеки сектор следва да изработи своя собствена пътна карта за стандартизация, разчитайки на водени от индустрията процеси, със силна воля за постигане на общи стандарти, които биха имали капацитета да станат световни стандарти;

22.  припомня необходимостта да се повиши допълнително информираността на обществото относно ползите от използването на интернет за граждани и за предприятия, тъй като той подобрява икономическите и социалните възможности и е инструмент, който може да насърчи приобщаването и да създаде по-големи възможности за по-слабо развити райони; също така припомня, че в много сектори бизнес моделите ще почерпят ползи от преобразованията, свързани с 5G технологията, която ще увеличи ефективността и ще направи възможно създаването на нови висококачествени услуги, ще свързва нови индустрии, ще подкрепя сътрудничеството и изграждането на партньорства между телекомуникационните оператори и вертикалните отрасли и, в крайна сметка, ще подобри потребителския опит за все по-софистицираните и взискателни ползватели на цифровите технологии;

23.  подчертава все още невъобразимите възможности, които предоставят технологиите в областта на изчисленията в облак, големите информационни масиви и интернет на нещата като двигател за растеж и работни места и за подобряване на живота на всеки гражданин — при условие, че навсякъде е налице надеждна свързаност;

24.  осъзнава, че 4G мрежите са с прекалено малък капацитет в зората на вълната от свързаност, която ще наводни милиони устройства през следващите няколко години (като машини, роботи, дронове, автомобили, портативна електроника, устройства и сензори), и също така изразява загриженост, че при липсата на модерни цифрови мрежи и инфраструктура, които да предоставят фиксирана и мобилна висококачествена и бърза свързаност, ЕС рискува да изостане от други региони по отношение на привличането на инвестиции и запазване на знанията, което ще доведе до загуба на конкурентно предимство и призовава да се задълбочи развитието на цифрови мрежи и инфраструктура, особено в селските райони;

25.  счита, че развитието на цифровите умения е необходимо, за да се спомогне за предотвратяване на социалното изключване и да се сложи край на цифровата неграмотност и на разширяването на цифровото разделение, както и че следва да се осъществи както чрез официалното, така и чрез и неформалното образование, тоест, от една страна на учебните програми, които са съобразени с най-добрите практики от държавите членки, следва да бъдат установени в партньорство с EIT – Цифрови технологии, а от друга страна – инициативата следва да се допълва с помощта на гражданското общество, като се подчертава значението на предоставянето на достъп до технологии за образователни цели;

26.  подчертава значението на свързаността на предприятията за преминаването към общество на гигабитовия интернет; а оглед стимулирането на инвестициите към по-ефективна мрежа, подкрепя фокуса върху базирана на инфраструктурата конкуренция, като също така подчертава ролите на националните регулаторни органи за контрола по време на фазата на внедряване и търговско въвеждане;

27.  настоява, че е неотложно не само да се ускорят инвестициите за изследвания и иновации в областта на 5G технологиите, но и да бъдат разработени по-ефективни начини за бързо прилагане на резултатите от изследванията и иновациите на пазара;

28.  отново потвърждава своята убеденост в неотложната необходимост от европейска стандартизация, която да предотврати разпокъсването сред 5G технологиите, така че да не се възпрепятства оперативната съвместимост, като подчертава, че Европа следва да поддържа своята ключова роля в международната система, както и че европейски стандарти, разработени с активното участие на всички заинтересувани лица, следва да бъдат насърчавани на международно равнище; също така потвърждава необходимостта от гарантиране на наличността на първоначални общи 5G стандарти най-късно до края на 2019 г., като по този начин се даде възможност за своевременно стартиране на 5G за търговски цели;

29.  припомня необходимостта да се повиши допълнително информираността на обществото относно ползите от използването на интернет за граждани и за предприятия, тъй като то подобрява икономическите и социалните възможности и е инструмент, който може да насърчи приобщаването и да създаде по-големи възможности за по-слабо развити райони на Съюза;

30.  подчертава, че според Комисията планът за действие за въвеждането на 5G в целия ЕС има „потенциал да създаде два милиона работни места“ и би могъл да стимулира европейската икономика и да противодейства на високата безработица, особено сред младите хора;

31.  застъпва се за това не просто да се използват чисто икономически показатели за измерване на въздействието на технологията, а да се допълни картината със социално-икономически показатели;

32.  отбелязва необходимостта от решително ангажиране с всички заинтересовани страни – от институциите на ЕС до държавите членки и европейските региони, от частния сектор и промишлеността до гражданското общество, като по-специално се отчитат конкретните изисквания на участниците от гражданското общество по отношение на тяхното финансово състояние и персонал, за да се развие обща и споделена визия, основаваща се на идеята, че цифровите технологии и комуникация имат потенциал за създаването на условия за по-добър живот за всички;

33.  препоръчва Комисията да изготви годишен преглед на напредъка и да докладва относно изпълнението на препоръки, относно плана за действие за 5G и да информира Парламента за резултатите;

34.  отново потвърждава своето убеждение, че един силен и динамичен вътрешен пазар може да се постигне единствено чрез солиден и устойчив растеж и повишаване на заетостта, а изграждането на един динамичен цифров единен пазар е най-бързият начин за постигане на растеж и създаване на нови качествени работни места.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

3

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Sergio Gaetano Cofferati, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Nicola Danti, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, Marlene Mizzi, Jiří Pospíšil, Marcus Pretzell, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Pascal Arimont, David Coburn, Edward Czesak, Arndt Kohn, Julia Reda, Ulrike Trebesius, Sabine Verheyen

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

32

+

ALDE

Dita Charanzová, Morten Løkkegaard, Jasenko Selimovic

ECR

Edward Czesak, Vicky Ford, Ulrike Trebesius, Anneleen Van Bossuyt

EFDD

Marco Zullo

ENF

Marcus Pretzell

PPE

Pascal Arimont, Carlos Coelho, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, Ildikó Gáll-Pelcz, Antonio López-Istúriz White, Jiří Pospíšil, Andreas Schwab, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Sabine Verheyen, Ivan Štefanec, Mihai Ţurcanu

S&D

Sergio Gaetano Cofferati, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Maria Grapini, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Arndt Kohn, Marlene Mizzi, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler

3

-

EFDD

David Coburn, Robert Jarosław Iwaszkiewicz

ENF

Mylène Troszczynski

2

0

VERTS/ALE

Jan Philipp Albrecht, Julia Reda

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (12.4.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Докладчик по становище: Косма Злотовски

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „5G за Европа: план за действие“, чиято цел е да се засили цифровата икономика и конкурентоспособността на Европа с цел постигането на цифров единен пазар;

2.  подчертава, че в рамките на настоящата международна надпревара в областта на иновациите постигането на динамично европейско общество на гигабитов интернет е задължително с цел поддържане на конкурентоспособността и благоденствието на ЕС, както и за освобождаване на потенциала за иновации и трансформация в сектора на транспорта;

3.  посочва, че за да остане конкурентоспособен, европейският сектор на транспорта ще трябва бързо да се приспособи към новите предизвикателства в резултат от глобализацията, променящите се модели на мобилност, цифровизацията и нарастващите очаквания на потребителите; изразява съгласие, че въвеждането на 5G мрежи е необходимо условие за развитието на съществуващи, нови и иновативни бизнес модели и създаване на икономически и социални възможности, като същевременно се насърчава приобщаването и се създават възможности за по-слабо развитите райони на ЕС в секторите на транспорта и на туризма; в тази връзка припомня необходимостта от допълнително повишаване на информираността на обществото относно ползите от използването на интернет за пътници;

4.  подчертава, че ефективното използване на потенциала на интернет мрежи с много голям капацитет и без прекъсване, по-специално трансгранични мрежи, е от основно значение за процеса на цифровизацията на транспортните и туристическите услуги, за въвеждането на интегрирани системи за издаване на билети и за широкото използване на иновативни транспортни средства за хора и стоки като все по-свързаните и автономни превозни средства или безпилотни летателни апарати; отбелязва, че 5G мрежите могат да спомогнат също така за развитието на нови развлекателни модели и по този начин да диверсифицират предлагането в областта на туризма в ЕС, правейки го по-привлекателно; отбелязва, че 5G ще даде възможност за нови висококачествени услуги и ще подобри качеството на пътуванията за ползвателите на цифрови технологии, като например тези, които използват онлайн платформи във връзка с транспортни и туристически услуги;

5.  изразява загриженост във връзка с факта, че ЕС изостава от Северна Америка и части от азиатско-тихоокеанския регион по отношение на внедряването на 5G; освен това изразява своята загриженост във връзка с факта, че, както е видно от наличните към момента данни, никоя от 28-те държави членки не е постигнала заложената в Програмата в областта на цифровите технологии цел за 100% високоскоростно и свръхвисокоскоростно покритие; изтъква, че средното покритие с достъп до интернет от следващо поколение понастоящем е под 25% в някои държави членки;

6.  изразява съжаление, че настоящото 4G поколение продължава да изостава от очакваното равнище на разгръщане, особено в селските райони; отбелязва, че планът за действие на Комисията за разгръщането на инфраструктурата от пето поколение (5G) следва да предоставя инструменти за избягване на грешки от миналото;

7.  счита, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и темповете на тяхното развитие са оказали изключително въздействие не само върху икономиката, но и върху обществото като цяло; счита, че ИКТ и цифровите технологии предоставят голям потенциал, тъй като с тях може да се подобри достъпът на хората до публични услуги, като например транспорт; счита, че е важно обаче да не се пренебрегват огромните и неизбежни предизвикателства, които създава напредъкът в тези области за обществото като цяло, по-специално по отношение на организацията на работа, трудовите права и сигурността на хората;

8.  призовава държавите членки да считат плана за действие за 5G като насока към създаването на Кодекса за електронните съобщения (КЕС), особено по отношение на сътрудничеството в управлението на спектъра и допълнителните инвестиции в мрежова инфраструктура; подчертава, че всеки значителен напредък към изграждането на европейското общество в ерата на гигабитовия интернет може да се постигне единствено със съответните високи равнища на инвестиции в мрежова инфраструктура във всички държави членки, така че да се гарантира стабилна, сигурна и надеждна цифрова инфраструктура за всички видове транспорт независимо от техния размер или местоположение; изразява съмнение дали моделите на финансиране, основаващи се единствено или предимно на инвестиционни фондове, ще бъдат достатъчни за модернизиране на инфраструктурата, където е необходимо, или ще помогнат за запълване на съществуващите празнини в равнището на развитие на мрежовата инфраструктура и за изравняване на разликите в достъпността на интернет връзките с голям капацитет в граничните, отдалечените и най-отдалечените райони, както и в извънградските райони;

9.  призовава за повече финансови средства за разгръщането на една амбициозна и последователна стратегия за финансиране на 5G и за пълно използване на потенциала и полезните взаимодействия на съществуващите фондове за насърчаване на нови инвестиции; приветства създаването на Фонда за широколентова връзка в Европа (Connecting Europe Broadband Fund) и призовава Комисията да осигури, поддържа и развие допълнително финансирането за плана за действие за 5G в перспективата на следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2020 – 2027 г.;

10.  счита, че най-добрият начин за развитие на мрежовата инфраструктура е посредством справедлива и ефективна конкурентна среда; отбелязва, че всички налични радиочестотни ленти трябва да се използват ефективно; подчертава значението на инициативата за публично-частно партньорство (5G-PPP) и спешната необходимост от намиране на нови източници на частни инвестиции в подкрепа както на конкурентоспособността на ЕС на световния пазар, така и на нови възможности за иновации в областта на транспорта и туризма;

11.  призовава за по-широко използване на фондовете на политиката на сближаване с цел подобряване на по-голяма хомогенност на свързаността между регионите в ЕС; подчертава необходимостта от намиране на стимули не само по отношение на предлагането, но и на търсенето, за да се повиши интересът на гражданите към транспортните и туристическите услуги във връзка с 5G и за поощряване на възприемането им; изразява съгласие с ключовите цели за насърчаване на интернет свързаността за растеж, конкурентоспособност и сближаване; отбелязва стойността на следването на неутрален по отношение на технологиите подход, който може да послужи за максимизиране на възможностите за иновации, конкуренция в областта на инфраструктурата и намаляване на разходите в нововъзникващите транспортни технологии и инфраструктура;

12.  насърчава Комисията да обръща по-голямо внимание на въпросите, свързани със защитата на личните данни, киберсигурността и киберпрестъпността, и на техните особености в сектора на транспорта, при развитието на европейското общество в ерата на гигабитовия интернет; отбелязва, че не може да се постигне напредък в тази област, без да се отдаде съответното приоритетно значение на сигурността на потребителите на цифровизирани транспортни системи и същевременно да се определят правила за управлението на тези технологии, така че да се избегнат конфликти на пазара по отношение на конкурентоспособността;

13.  насърчава Комисията да разгледа възможността за адаптиране на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, както и въз основа на правилата за държавните помощи, за да се улесни изграждането на високоскоростни интернет мрежи и да се обърне специално внимание на най-отдалечените региони, както е заложено в член 349 от ДФЕС, с оглед на тяхната отдалеченост и разходите, свързани с инфраструктурата, отговаряща на изискванията за 5G мрежа;

14.  призовава Комисията да гарантира, че всяка държава членка прави карта на своята мрежа, така че да е възможно да се установят зоните на цифрово изключване с цел осигуряване на универсално 5G покритие;

15.  препоръчва на Комисията да положи максимални усилия за изграждането на европейското общество в ерата на гигабитовия интернет в съответствие с принципа за икономическо, социално и териториално сближаване;

16.  признава, че е необходима гъста мрежова инфраструктура, за да се обезпечат нуждите от висок капацитет и ниска латентност за 5G мрежата; отбелязва ползите от съчетаването на проекти и планове за изграждане на нова мрежова инфраструктура при спазване на стандартите на технологиите от пето поколение (5G) с вече планираното изграждане и модернизиране на автомобилни и железопътни маршрути в рамките на държавите членки в допълнение към проектите за градска инфраструктура, като се имат предвид например възможностите за свързани и автономни превозни средства по отношение на подобряване на мобилността в градската среда; изразява съгласие, че това рационално съчетаване на строителните дейности ще спомогне за спестяване на ресурси, подобряване на изпълнимостта на дейностите и ускоряване на изграждането и предоставянето на необходимата високоскоростна инфраструктура;

17.  подчертава факта, че по-гъстите мрежи, използващи по-голям брой устройства с емисии на лъчения, трябва да подлежат на подходящи изпитвания и одобрение, тъй като не може да се допуснат рискове за общественото здраве;

18.  отбелязва потенциала на разработването на следните услуги в градовете в ЕС: интелигентно управление на движението въз основа на информация в реално време, системи за паркинги и за пътно таксуване; призовава операторите да инвестират повече в инфраструктура с цел подобряване на свързаността и за разширяване на 5G покритието във всички райони на ЕС – градски, периферни и селски;

19.  подчертава, че успоредно с развитието на 5G, общото въвеждане на интернет на нещата ще има голямо въздействие, наред с другото, върху транспорта на стоки и логистиката, включително пощенската дейност и по-общо материалния обмен (писма и колети);

20.  отбелязва, че след като веднъж са включени в мрежата, превозните средства са съответно по-безопасни (по-малко произшествия), по-екологични (по-малко емисии) и допринасят за по-предсказуеми модели на пътуване; поради това подкрепя идеята за въвеждане на обща за целия ЕС цел, съгласно която всички превозни средства на пазара на ЕС да могат да функционират в 5G мрежа и да използват бордово оборудване за интелигентни транспортни системи; категорично подкрепя целта за изграждане на мрежа за линейки и други превозни средства за спешни ситуации (полицейски автомобили, пожарни коли) с базова станция чрез 5G, позволяваща постоянно и непрекъснато покритие при извършване на дейности;

21.  решително подкрепя усилията за осигуряване на достъп до 5G мрежата, в съчетание с интермодални маршрути въз основа на мрежите за обществен транспорт, свързани с Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) от 2025 г., и очаква, че ще бъде създаден пълен достъп в целия ЕС, както в градските, така и в селските райони, и в големите туристически центрове и атракции;

22.  отбелязва важната роля на интернет технологията и на интернет на нещата не само за разработването на мултимодални, лесни за ползване и безопасни транспортни услуги и инфраструктура, но също така и за развитието на бордовите технологии за спешно повикване (eCall); подчертава, че е необходимо да се вземат предвид всички взаимодействащи елементи от различните сектори, като например електроника, телекомуникации, транспорт и туризъм;

23.  приветства инициативата WIFI4EU на Комисията; отбелязва, че обществено достъпната и безплатна безжична връзка в стратегически обществени места като транспортни центрове, може да позволи на всички европейски граждани да получат достъп и да се възползват от цифровизирани инструменти на равна основа;

24.  призовава Комисията и държавите членки да предложат инициативи, подобни на програмата WiFi4EU, с цел насърчаване на всички пътници да използват новите технологии, независимо от тяхното социално-икономическо положение или тяхната възраст, в стремеж към премахване на всякакво цифрово разделение между хората и/или поколенията; подчертава добавената стойност, която ще има това развитие в сектора на туризма, като така ще се увеличи привлекателността на Европа за предприятията и посетителите;

25.  подчертава, че осигуряването на достъп до интернет и гарантирането на високоскоростна, надеждна, с кратко време на закъснение и колебание свързаност с интернет са от съществено значение за цифровизирането на процесите и за веригата на стойността в сектора на туризма, както и за развитието и внедряването на транспортни технологии, като например Съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS), Речните информационни услуги (RIS) и Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS);

26.  посочва, че разработването на системи като споменатите по-горе ще спомогне за насърчаване на процеса на цифровизация и автоматизация както на мобилността, така и на транспорта, което на свой ред ще повиши безопасността, ще оптимизира ресурсите, ще даде възможност за по-добро използване на съществуващия капацитет, подобряване на ефективността и достъпността и спестяване на енергия, подобряване на екологичните показатели и увеличаване на конкурентоспособността на МСП в сектора на туризма; признава, че в рамките на по-широкия процес на цифровизация на европейската промишленост много предприятия ще трябва да включат мобилността в своите стратегии за преобразуване, което ще осигури значителни възможности за МСП и стартиращи предприятия в сектора на транспорта – развитие, което следва да бъде подпомогнато;

27.  отбелязва ползите от надеждно и непрекъснато 5G покритие за пътната безопасност, благодарение на което се осигуряват свързани и цифрови средства за контрол при тежкотоварните автомобили, като например интелигентни тахографи и електронни документи.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Kateřina Konečná, Matthijs van Miltenburg

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Dominique Riquet, Pavel Telička, Matthijs van Miltenburg

ECR

Jacqueline Foster, Tomasz Piotr Poręba, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Peter van Dalen

EFDD

Daniela Aiuto

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

S&D

Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Jens Nilsson, Gabriele Preuß, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, David-Maria Sassoli, István Ujhelyi, Janusz Zemke, Claudia Țapardel

Verts/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

2

-

EFDD

John Stuart Agnew, Peter Lundgren

3

0

GUE/NGL

Kateřina Konečná, Merja Kyllönen, Jiří Maštálka

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (23.3.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Докладчик по становище: Андрю Луър

СТАНОВИЩЕ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  изразява загриженост във връзка с това, че ЕС изостава от Северна Америка и части от азиатско-тихоокеанския регион, когато става въпрос за достъпа до 4G и прогнозите за усвояването на 5G; счита, че Европа трябва много да наваксва, тъй като през 2015 г. повече от 75% от населението на САЩ са имали достъп до 4G в сравнение с 28% от населението на ЕС; изразява освен това загриженост, че според прогнози на сектора до 2022 г. в Северна Америка ще има повече от 110 милиона абонамента за 5G в сравнение със само 20 милиона в Западна Европа; изразява своята загриженост във връзка с факта, че никоя от 28-те държави членки не е постигнала заложената в Програмата в областта на цифровите технологии цел за 100% високоскоростно и свръхвисокоскоростно покритие; изтъква, че средното покритие с достъп до интернет от следващо поколение понастоящем е под 25% в някои държави членки;

2.  счита, че 5G е повече от еволюция на широколентовите технологии, тъй като следващото поколение повсеместни свръхвисокоскоростни широколентови инфраструктури ще се простират отвъд съществуващите безжични мрежи за достъп; отбелязва, че тези промени биха могли да подкрепят преобразяването на процеси в широк кръг от икономически сектори и да направят възможно местожителството, получаването на обучение и полагането на труд където и да било в Европа; счита, че по-добрата свързаност с интернет може да допринесе за икономическия растеж, създаването на работни места (териториалното и социалното) сближаване и конкурентоспособността в Европа, като същевременно насърчи равните възможности и равенството между половете и подобри условията на живот за хората;

3.  подчертава значителния обем на инвестициите, необходими за осигуряването на общество на гигабитов интернет, както и предизвикателствата, които това поставя пред инвеститорите, операторите, доставчиците на услуги, и създаването на полезни взаимодействия с други промишлени сектори; подчертава, че през следващото десетилетие са необходими допълнителни 155 млрд. евро за постигането на гигабитова свързаност за цифровия единен пазар; признава колко е важно наличието на по-нататъшни инвестиции за осигуряването на по-ниски цени за потребителите и за повишаването на качеството и района на покритие на услугите; отбелязва, че направени от сектора научни изследвания показват, че над 90% от намалението на единичната цена за мегабайт се дължат на инвестициите, а не на статични ефекти като конкуренцията; отбеляза, че когато като мярка се използва цената за мегабайт, САЩ са значително по-евтин пазар за потребителите, отколкото Европа; счита, че средният приход от потребител може да бъде подвеждащ като мярка, като се има предвид, че той не отразява по-високите скорости, по-големите пакети данни или неограничените оферти, използвани от потребителите в САЩ;

4.  подчертава, че разгръщането на 5G мрежите ще зависи отчасти от финансовото участие в целия ЕС под формата на безвъзмездни средства и финансови инструменти; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на проектите, които в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) през програмния период 2014 – 2020 г. имат за цел разширяване на достъпа до интернет; отбелязва, че ЕСИ фондовете ще имат финансово участие в размер на общо 21,4 милиарда евро за осигуряване на цифровия единен пазар в рамките на текущия програмен период, от които 6 милиарда евро за изграждането на високоскоростни широколентови мрежи; признава значението на тези публични средства за постигането на целите на Комисията, но счита, че значително по-голям капитал ще трябва да бъде мобилизиран от частния сектор, ако континентът трябва да осигури допълнително 155 милиарда евро за инвестиции през следващото десетилетие; счита, че ЕСИ фондовете могат да бъдат особено полезни в слабо населените райони, където ориентираните към пазара решения не успяват да постигнат пълно териториално покритие;

5.  призовава Комисията да гарантира, че държавите членки, местните и регионалните органи и останалите заинтересовани страни са в състояние да се ангажират със сложната гама от безвъзмездни средства, нискорискови финансови инструменти и публично-частни партньорства, които са на разположение за проектите за свързване; счита, че е необходимо по-добро сътрудничество на местно и регионално равнище с оглед разширяване на фиксираните мрежи и гарантиране на гигабитова свързаност, за да се предложат конкурентни оферти и атрактивни цени на бенефициентите, като същевременно бъдат насърчени новите инвестиции; вижда смисъл в създаването на онлайн източник, позволяващ на инвеститорите в инфраструктура да преглеждат пълния набор от възможности за финансиране, които са на разположение; отчита създаването на Фонда за широколентов достъп, но настоятелно призовава ЕИБ и Комисията да съсредоточат усилията си за подобряване на съществуващите програми за подпомагане на сектора на информационните технологии, като например „Хоризонт 2020“, вместо да се създават нови; призовава Комисията да насърчи евентуални полезни взаимодействия между ЕСИ фондовете и ЕФСИ, както и други възможности за финансиране от ЕС;

6.  признава, че приходите в целия далекосъобщителен сектор намаляват и че това представлява значителен проблем за допълнителните инвестиции, предназначени за постигане на общество на гигабитов интернет; финансирането на операции е тясно свързано с цените на акциите и в това отношение могат да бъдат осигурявани заеми и други финансови инструменти, когато дадена инвестиция има гарантирана възвръщаемост в продължение на дълъг период от време; освен това призовава Комисията да разгледа начина, по който местните органи и други доставчици на услуги могат да навлязат на пазара, за да предоставят специализирани услуги по алтернативните бизнес модели; счита, че е важно да се осигури възвръщаемостта на съществуващите инвестиционни програми и, когато е уместно, да бъдат създавани други схеми за стимулиране, така че инвеститорите да могат да подкрепят сектора на 5G;

7.  призовава Комисията да осигури и да поддържа финансиране за плана за действие за 5G на подходящо ниво с оглед на следващата Многогодишна финансова рамка; посочва, че не са предвидени задължителни изисквания за постигане на съдържащите се в Плана за действие за 5G цели от страна на държавите членки; призовава Комисията да направи оценка на националните планове за широколентов достъп, за да установят пропуските и да формулират препоръки за по-нататъшни действия, където това е необходимо; призовава държавите членки да разработят национални пътни карти за внедряването на 5G като част от националните планове за широколентов достъп;

8.  призовава Комисията да отчита специфичните географски, социални и икономически дадености на всички региони по време на създаването на нова регулаторна рамка и на нейното прилагане, така че да бъде постигнато всеобхватно разгръщане на 5G и да бъдат извличани максимални ползи от тяхното икономическо въздействие във всички държави членки; подчертава, че инвестициите следва да бъдат подкрепяни от среда на политиките и от регулаторна среда и да не бъдат забавяни от прекалено амбициозни публични схеми, които могат да възпрепятстват действията, свързани с осъществяването на 5G; отбелязва, че предприятията се нуждаят от по-голяма яснота относно технологията, която ще бъде включена, и от увереност, че процесът на съвместни инвестиции се извършва по честен и открит начин;

9.  призовава Комисията да предприеме допълнителен анализ на търсенето на 5G технологии, като се има предвид, че тази област не е достатъчно добре проучена и е предмет на значителни различия в мненията; отбелязва, че основното изследване на Комисията по този въпрос беше извършено от консултантска фирма в областта на изследванията на технологиите; призовава по-специално за повече консултации с научните среди и инвеститорите в инфраструктура, за да се добие надеждна представа за бъдещото търсене на 5G; счита, че Комисията следва да извърши и публикува преглед на научните публикации, в който да бъдат събрани в едно научно изследване всички налични изследвания на търсенето на 5G в Европа; препоръчва Комисията да изготви годишен преглед на напредъка с препоръки относно плана за действие за 5G и да информира Европейския парламент за резултатите;

10.  препоръчва на Комисията на ЕС да възприеме политика на технологична неутралност, когато става въпрос за осъществяването на обществото на гигабитов интернет; счита, че технологичните решения следва да бъдат предоставяни преди всичко на пазарните участници, за да се гарантира, че са изпълнени конкретните реалности на търсенето; освен това подкрепя симетрично регулиране, което не пречи на способността на нови или по-малки дружества да навлизат на пазара; насочва вниманието на Комисията към значението на процесите на прозрачна конкуренция на всички равнища на разработване и прилагане на технологията 5G;

11.  счита, че амбициозните цели, публикувани от Комисията през септември 2016 г., няма да бъдат постигнати без овластяването на държавите членки, националните регулаторни органи, регионалните органи и органите на местното самоуправление и без наличието на сътрудничество между всички тях; изразява дълбока загриженост, че становището на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) относно новата правна рамка за електронните съобщения изтъква възможността за повишаване на намесата на равнище ЕС, допълнителна бюрокрация, както и подкопаване на неговата независимост и поради това призовава за ефикасното й прилагане; счита, че за да бъде постигнато координирано внедряване на 5G във всички държави — членки на ЕС, е необходимо отчитането на конкретните за всяка страна икономически и географски дадености; отбелязва предложените структурни реформи по отношение на ОЕРЕС, които според становището на високо равнище на самата организация биха могли да превърнат този орган в децентрализирана агенция на ЕС, в която постоянният персонал да председателства експертните работни групи; отбелязва също така виждането на ОЕРЕС по отношение на евентуалните нови правомощия за вето върху регулаторните мерки, предприемани от националните регулаторни органи (НРО), както и предложенията на Комисията за въвеждане на актовете за изпълнение в новия кодекс, което ще позволи налагането на мерки отгоре надолу за разрешаване на трансгранични спорове; счита, че именно НРО са в най-добра позиция да разработват, прилагат и преразглеждат решения в областта на телекомуникациите; счита, че до момента ОЕРЕС е играл пропорционална роля за осигуряване на хармонизация в цяла Европа и че реформите могат да нарушат този баланс;

12.  отново изтъква значението на допълнителното опростяване на равнище ЕС за изготвянето на новата правна рамка за електронните съобщения; приветства консолидирането на четири действащи директиви в единен кодекс за комуникациите; счита, че опростяването и разясняването могат само да помагат на предприятията да инвестират; приветства също така нови правила относно прозрачността, с помощта на които потребителите ще разполагат с най-важната информация за договора в документ в „съкратена форма“; настоятелно призовава държавите членки и местните и регионални органи да поемат водеща роля в пускането в ход на 5G мрежи по отговорен и приобщаващ начин, който да защитава правата на потребителите;

13.  подчертава, че финансовата помощ следва да се стреми към постигането на балансирано географско разпределение, като се отчита принципът на икономическо, социално и териториално сближаване и различните равнища на развитие на инфраструктурата на ИКТ;

14.  изтъква значението на достъпа до обществени електронни услуги и факта, че една съвременна комуникационна инфраструктура подпомага разработването на услуги и приложения, използвани от институциите от публичния сектор, предприятията и обществеността; изтъква сътрудничеството между университетските центрове и изследователските институции, които имат потенциала да се превърнат в партньори при разработването и прилагането на проекти за 5G мрежа, като същевременно се оптимизират полезните взаимодействия с „Хоризонт 2020“; отбелязва също така, че тъй като ще бъдат необходими нови умения и промени в образованието, то образователното измерение на осъществяването на развитието на 5G следва да бъде осигурено чрез използването на възможностите по линия на Европейския социален фонд; отново изтъква необходимостта от насърчаване на електронното приобщаване и достъпа до интернет, в това число за по-възрастните хора, които също са важни елементи от гледна точка на активното гражданско участие и социалното приобщаване;

15.  приветства сигурността, която ще предоставят на инвеститорите 25-годишните лицензи за радиочестотния спектър, включително наскоро постигнатото политическо споразумение относно използването на 700 MHz-овата честотна лента за мобилни широколентови услуги; призовава Комисията да преразгледа своя подход към хармонизацията, като се има предвид, че една трета от радиочестотния спектър, която може да се използва за безжични широколентови мобилни услуги, остава незаета; насърчава Комисията да се стреми към международно сътрудничество с цел постигане на хармонизирани стандарти за 5G; призовава Комисията да адаптира свързаните с управлението на спектъра разпоредби към една среда с висока технологична интензивност; вярва в централното значение на достъпността на радиочестотния спектър за разгръщането на 5G мрежи в Европа; признава, че все още съществува голяма несигурност в отрасъла относно радиочестотните ленти, които в крайна сметка ще бъдат използвани за 5G технологиите; отбелязва, че има вероятност да има значително търсене за 5G радиочестотен спектър, както понастоящем има търсене за 4G радиочестотен спектър, което означава, че разходите за инвеститорите вероятно ще нарастват;

16.  насочва вниманието на Комисията към въпросите, свързани с мрежовото покритие; отбелязва, че цифровото разделение между определени региони, особено между градските и селските райони, е все още значително; отбелязва, че поради тяхната отдалеченост е малко вероятно селските райони да чувстват по същия начин ползите от обществото на гигабитов интернет, които се усещат в градовете, тъй като доставянето е на парче и недостатъчно адаптирано към нуждите; потвърждава своето убеждение, че когато става въпрос за общество на гигабитов интернет се нуждаем от решителна амбиция и основният акцент следва да бъде поставен на обезпечаването на универсално 4G покритие; призовава също така за разработване на 5G технологии за селските райони; изразява загриженост, че понастоящем технологията 5G е осъществима по нормален начин само в гъсто населени райони и че това би довело до допълнително увеличаване на цифровото разделение; счита, че универсалната наличност на високопроизводителни услуги за достъп до интернет на гигабит равнище е от решаващо значение за предотвратяване на нарастващото цифрово разделение между градските и селските райони и за насърчаване на социалното, икономическото и териториалното сближаване в неговото дигитално измерение; признава, че тъй като инвестирането в селските райони изисква значително по-голям дял от инвестициите на глава от населението, селските райони са заплашени от изоставане в това отношение; отбелязва, че цифровото разделение означава, че въпреки че 58% от населението на ЕС живее в селски, отдалечени и планински области, едва 25% от тях са обхванати от достъп със скорост над 30 Mbps; поради това признава, че целта на Комисията за поне 100 Mbps скорост на изтегляне в срок до 2025 г. за всички домакинства, в селските и градските райони, е твърде амбициозна;

17.  припомня, че сериозната разлика в скоростта на широколентовия достъп между селските и градските райони в много държави членки е в значителна степен в ущърб на селските райони, където има голям брой малки и микропредприятия, зависещи от ефективната свързаност, и това неизгодно положение излага на риск социалния, културния и икономическия живот в общностите там; приветства инициативата на Европейската комисия за създаване на Платформата за участие по въпросите на широколентовия достъп с цел осигуряване на ангажимент на високо равнище на публични и частни субекти, както и на местни и регионални органи;

18.  отбелязва, че най-отдалечените, периферните и островните региони са извличали само незначителни ползи от настоящия регулаторен режим; насочва вниманието към необходимостта да се обръща особено внимание на отдалечените, изолираните, периферните, селските и планинските райони и на всички части на ЕС, в които публичната подкрепа е необходима, за да се компенсира липсата на финансова възвръщаемост за частните инвеститори; подчертава, че всички региони в ЕС следва да се възползват от предимствата, които предлага гигабит обществото, което ще допринесе в значителна степен за регионалната конкурентоспособност, достъпа до инвестиции във високи технологии, подпомагането на публичните услуги и възможностите за стопанска дейност; настоятелно призовава Комисията да превърне най-отдалечените райони (както е посочено в член 349 от ДФЕС) в основно пространство, в което да бъдат създавани пилотни проекти.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ОТ ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andor Deli, Josu Juaristi Abaunz, Ivana Maletić, Julia Reid, Davor Škrlec, Damiano Zoffoli, Milan Zver

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Luigi Morgano

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ALDE

Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Andrew Lewer, Mirosław Piotrowski, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D’Amato

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Milan Zver, Lambert van Nistelrooij

S&D

Andrea Cozzolino, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Luigi Morgano, Jens Nilsson, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Damiano Zoffoli

Verts/ALE

Davor Škrlec

1

-

EFDD

Julia Reid

2

0

GUE/NGL

Josu Juaristi Abaunz, Martina Michels

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (1.3.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)

(2016/2305(INI))

Докладчик по становище: Силвия Коста

СТАНОВИЩЕ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  отбелязва съобщението на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар – към европейско общество на гигабитов интернет“ и нейния „План за действие за 5G за Европа“, които предоставят на държавите членки изключителна възможност да осигурят на техните иноватори в културната и творческата област, в частност на МСП, възможност да продължат да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб и да представят своя предприемачески и иновативен талант;

2.  приветства целите, преследвани във връзка с обществото на гигабитов интернет, т.е. постигане на скорост на предаване на данни в мрежа от 100 Mbps за всички европейски потребители и от 1 Gbps до 100 Gbps в бъдеще за основните средища, движещи социално-икономическото развитие, като например училища, големи транспортни центрове, финансови институции и предприятията, използващи активно цифрови технологии;

3.  приветства амбициозния план за осигуряване на свръхбърз интернет в началните и средните училища, университетите и библиотеките до 2025 г., в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; подчертава, че по-бързата и по-добра свързаност дава огромни възможности за подобряване на методите на преподаване, за стимулиране на научните изследвания и за развитие на висококачествени образователни услуги онлайн, както и за създаването на по-добри възможност за дистанционно обучение; подчертава факта, че тези възможности ще повишат цифровите умения и медийната грамотност на учителите, децата и учениците, като допълнително ще даде възможност на държавите членки да обменят най-добри практики; подчертава, че адаптирането на системите за образование и обучение е от основно значение за задоволяване на увеличаващото се търсене в ЕС на специалисти, притежаващи цифрови умения; в това отношение посочва, че е важно да се инвестира в професионалното обучение на учителите през целия живот; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за подобряване на медийната грамотност на гражданите на всички равнища и по-специално на децата и юношите;

4.  счита, че Европа следва да гарантира, че квалифицираните лица се образоват непрекъснато по отношение на нови системи и нови области на приложение, като в партньорство с Европейския институт за иновации и технологии (EIT) бъдат разработени и предоставени на разположение учебни програми за развитие на уменията в областта на технологиите от пето поколение;

5.  изтъква възможностите, предлагани от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като цяло, както и посредством взаимодействието му с други фондове, по-конкретно за развитието на обществената инфраструктура. счита, че посредством извършването на големи инвестиции в образованието, включително цифровизиране на училищата, усилията следва да бъдат съсредоточени върху развитието на нови цифрови умения в структурирането на системи и решения, които могат заедно да премахнат цифровата пропаст и да противодействат на цифровото изключване;

6.  счита, че технологиите от пето поколение представляват нещо повече от еволюция на мобилните широколентови услуги и че ще бъдат ключов фактор, способстващ за развитието на бъдещия цифров свят, на следващото поколение повсеместни свръхвисокоскоростни широколентови инфраструктури, които ще подкрепят промяната в процесите във всички икономически сектори (здравеопазването, енергетиката, комуналните услуги, производството, транспорта, автомобилостроенето, виртуалната реалност и др.), а - в ежедневието на всеки гражданин - на нарастващото потребителско търсене на пазара;

7.  признава, че технологиите от пето поколение (5G) могат да стимулират разработването на вълнуващи и радикално нови приложения и концепции, като например „интернет на предметите“ (IoT), които могат да осигурят изобилие от възможности за културните и творческите индустрии чрез откриването на нови начини за широко разпространение на съдържание и продукти;

8.  подчертава, че технологиите от пето поколение (5G) имат потенциала коренно да променят достъпа до съдържание и неговото разпространение и значително да увеличат удовлетвореността на ползвателите, като същевременно дават възможност за развитието на нови форми на културно и творческо съдържание; в този контекст изтъква необходимостта от ефективни мерки за борба с пиратството и всеобхватен подход за подобряване на прилагането на правата върху интелектуалната собственост с оглед обезпечаването на лесни пътища към законно съдържание за потребителите;

9.  счита, че технологиите от пето поколение ще дадат възможност за предоставянето на нови висококачествени услуги, ще свържат нови промишлени сектори и в крайна сметка ще повишат удовлетвореността на клиентите, тъй като ползвателите на цифрови технологии използват все по-усъвършенствани технологии и са все по-взискателни;

10.  подчертава, че аудиовизуалният сектор е една от ключовите движещи сили за успеха на технологиите от пето поколение (5G) в Европа, осигуряващ работни места и икономически растеж, и че техният напредък може да окаже силно и положително влияние върху веригата за създаване на стойност в сектора на аудиовизуалните медийни услуги, в т.ч. производството на съдържание, иновациите, разпространението и потребителската среда; поради това призовава Комисията и държавите членки да вземат под внимание потребностите и особеностите на този сектор, по-специално тези, свързани с радио- и телевизионното разпръскване;

11.  отбелязва намерението на Комисията да се предоставят временно радиочестотни ленти за технологиите от пето поколение; в този контекст припомня, че е важно да се отдаде дължимото внимание на нуждите и спецификите на сектора на радио- и телевизионното разпространение във връзка с ценния в социално и културно отношение европейски модел на аудиовизуалните медии;

12.  подчертава значителните различия между държавите членки по отношение на достъпа до високоскоростни интернет връзки, както и настоящата липса на достъп до 3G и 4G в селските общини, географски отдалечените области и изолираните региони; подчертава колко е важно да се предостави възможност за използване на цифровите технологии и да се гарантира, че развитието на технологиите 5G ще намали значително цифровото разделение сред гражданите, най-вече между градските и селските райони. призовава Комисията да насърчава разгръщането на мрежи и да подкрепя иновациите, основани на 5G, също и в отдалечените райони, където са необходими публични инвестиции или модели за съвместни инвестиции за гарантиране качеството на връзките и многообразието на съдържанието; насърчава разработването на специално адаптирано предлагане с оглед подобряването на достъпа до основни услуги на достъпни цени за уязвимите социални групи; подчертава, че по-нататъшното разгръщане на цифрова инфраструктура по-специално в по-слабо населени райони насърчава социалната и културната интеграция, модерните образователни и информационни процеси, както и регионалната културна икономика, като дава възможност за осъществяването на напредък в много области, включително образованието и медиите;

13.  приветства прилагането на последователен подход към по-добре съобразени задължения за осигуряване на покритие по лицензите за радиочестотния спектър, с цел стимулиране на свързаност в селските райони; подчертава, че частните инвестиции в свързаност с интернет следва да се насърчават не само по отношение на притежаващите висок капацитет конкурентоспособни пазари в градските райони, но също така по отношение на недостатъчно обслужваните и по-малко рентабилни селски райони;

14.  настоятелно призовава всички държави членки да приложат бързо разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза(1), с цел да се гарантира адекватно ниво на сигурност, когато става въпрос за ефикасно и устойчиво разработване на този план;

15.  препоръчва Комисията да изготви годишен преглед на напредъка, в който да докладва относно изпълнението на препоръки, относно плана за действие за 5G и да информира Европейския парламент за резултатите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Mircea Diaconu, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Andrew Lewer, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Stefano Maullu, Luigi Morgano, Momchil Nekov, John Procter, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mary Honeyball, Marc Joulaud, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Algirdas Saudargas, Remo Sernagiotto

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Clare Moody

(1)

ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

53

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ashley Fox, Adam Gierek, Rebecca Harms, Roger Helmer, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jeppe Kofod, Jaromír Kohlíček, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Carolina Punset, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Lieve Wierinck, Hermann Winkler, Anna Záborská, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Amjad Bashir, Soledad Cabezón Ruiz, Isabella De Monte, Francesc Gambús, Constanze Krehl, Werner Langen, Olle Ludvigsson, Gesine Meissner, Clare Moody, Michèle Rivasi, Anne Sander, Theodor Dumitru Stolojan, Pavel Telička

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Georgi Pirinski


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

53

+

ALDE

Gesine Meissner, Angelika Mlinar, Carolina Punset, Pavel Telička, Lieve Wierinck

ECR

Amjad Bashir, Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský

EFDD

David Borrelli, Dario Tamburrano

EPP

Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Cristian-Silviu Buşoi, Christian Ehler, Francesc Gambús, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Angelika Niebler, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Theodor Dumitru Stolojan, Vladimir Urutchev, Hermann Winkler, Pilar del Castillo Vera

S&D

Soledad Cabezón Ruiz, Isabella De Monte, Adam Gierek, Eva Kaili, Jeppe Kofod, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Clare Moody, Dan Nica, Georgi Pirinski, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Carlos Zorrinho

Greens/ALE

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Michel Reimon, Claude Turmes

2

-

EFDD

Roger Helmer

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

4

0

GUE

Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlíček, Paloma López Bermejo, Neoklis Sylikiotis

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация