Процедура : 2016/2304(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0201/2017

Внесени текстове :

A8-0201/2017

Разисквания :

PV 12/06/2017 - 15
CRE 12/06/2017 - 15

Гласувания :

PV 13/06/2017 - 5.1
CRE 13/06/2017 - 5.1
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0245

ДОКЛАД     
PDF 795kWORD 81k
24.5.2017
PE 599.809v02-00 A8-0201/2017

относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове

(2016/2304(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Даниел Буда

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове

(2016/2304(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 174, 175 и 177 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР))(1),

–  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно инвестициите за работни места и растеж – извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно забавянето на изпълнението на оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове – въздействие върху политиката на сближаване и бъдещи действия(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 май 2016 г. относно нови инструменти за териториално развитие в рамките на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г.: интегрирани териториални инвестиции и водено от общностите местно развитие(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 – 2020 г.“(6),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2016 г. относно резултатите и новите елементи на политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове(7),

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на публичност на политиката на сближаване: правила за информация и комуникация за периода 2014-2020 г.“(8),

–  като взе предвид проучване 423 на Евробарометър от м. септември 2015 г., възложено от Комисията, озаглавено „Информираност на гражданите и схващания за ЕС: Регионална политика“(9),

–  като взе предвид доклада Ван ден Бранде от октомври 2014 г., озаглавен „Многостепенно управление и партньорство“, изготвен по искане на члена на Комисията, отговарящ за регионалната и селищната политика, Йоханес Хан(10),

–  като взе предвид плана за комуникация на Европейския комитет на регионите за 2016 г., озаглавен „Свързване на регионите и градовете за по-силна Европа“(11),

–  като взе предвид проучването от юли 2016 г., възложено от Комисията и озаглавено „Прилагане на принципа на партньорство и на многостепенно управление в европейските структурни и инвестиционни фондове, 2014—2020 г.“(12),

–  като взе предвид представянето на състава на секретариата за „Interreg Европа“, озаглавено „Проектиране на проектна комуникационна стратегия“(13),

–  като взе предвид доклада, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“(14),

–  като взе предвид наръчника на Европейската мрежа за борба с бедността (EAPN) от 2014 г., озаглавен „Предоставяне на глас на гражданите: Изграждане на ангажираност на заинтересованите страни за ефективно вземане на решения — Насоки за вземането на решения на равнище ЕС и на национално равнище“(15),

–  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2014 г., озаглавено „Да общуваме на тема Европа с нейните граждани: Настоящо състояние и перспективи“,

–  като взе предвид проучването на своята Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС (Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване) от ноември 2016 г., озаглавено „Проучване за комисията по регионално развитие: Средносрочен преглед на МФР и политика на сближаване“,

–  като взе предвид обобщаващия доклад на Европейската комисия „Последваща оценка на ЕФРР и на Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г.“ (SWD(2016)0318),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети и на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0201/2017),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е допринесла значително за повишаването на растежа и заетостта и за намаляване на неравенствата между регионите на ЕС;

Б.  като има предвид, че финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕС има като цяло положително въздействие както върху икономиката, така и върху живота на гражданите, както е доказано в няколко доклада и независими оценки, но резултатите не винаги са били добре огласени и осведомеността относно положителното му въздействие е доста ниска; като има предвид, че добавената стойност на политиката на сближаване чрез ЕСИ фондовете надхвърля тяхното доказано положително икономическо, социално и териториално въздействие, тъй като тя предполага също ангажираността на държавите членки и регионите към укрепването на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че осведомеността за местните програми, финансирани от ЕС, сред крайните потребители и гражданското общество е от решаващо значение, независимо от нивата на финансиране в конкретен регион;

Г.  като има предвид, че принципът на партньорство и моделът на многостепенното управление, които се основават на засилена координация между публичните органи, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, могат да допринасят ефективно за по-добрата комуникация на целите и резултатите на политиката на ЕС;

Д.  като има предвид, че постоянният диалог и участието на гражданското общество е от съществено значение за осигуряването на отчетност и легитимност на публичните политики, като с това се създава чувство на споделена отговорност и прозрачност в процеса на вземане на решения;

Е.  като има предвид, че повишаването на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове може да допринесе за подобряване на схващанията относно ефективността на политиката на сближаване и за възстановяване на доверието на гражданите и интереса към европейския проект;

Ж.  като има предвид, че е от значение последователна комуникационна линия, не само надолу по веригата – по отношение на конкретните резултати на ЕСИ фондовете, но също и нагоре по веригата – с цел осведомяване на инициаторите на проекти за възможностите за финансиране, с оглед увеличаване на общественото участие в процеса на изпълнение;

З.  като има предвид, че методологиите за осигуряване на информация и за разнообразяване на каналите за комуникация следва да се увеличат и подобрят;

Общи съображения

1.  подчертава, че политиката на сближаване е един от основните обществени инструменти на растежа, който чрез своите пет ЕСИ фонда осигурява инвестиции във всички региони на ЕС и помага за намаляване на различията и оказване на подкрепа за конкурентоспособността и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и за повишаване на качеството на живота на европейските граждани;

2.  отбелязва със загриженост, че като цяло обществената осведоменост и възприятия относно ефективността на регионалната политика на ЕС намаляват с всяка изминала година; позовава се на Евробарометър, проучване 423 от септември 2015 г., в което малко повече от една трета (34%) от европейците заявяват да са чували относно съфинансираните от ЕС проекти за подобряване на качеството на живот в района, където живеят; отбелязва, че мнозинство от анкетираните е посочило образованието, здравеопазването, социалната инфраструктура и политиката за околната среда като важни области; счита, че не само количеството, но главно качеството на проектите, финансирани по силата на ЕСИ фондовете, и тяхната добавена стойност по отношение на осезаемите резултати, са предпоставка за положителна комуникация; следователно подчертава, че оценката, подборът, прилагането и привършването на проектите трябва да са съсредоточени върху постигането на очакваните резултати, така че да се избягват неефективни разходи, които могат да доведат до отрицателна реклама за политиката на сближаване; обръща внимание на факта, че комуникационните мерки трябва да бъдат подбирани със специално разглеждане на тяхното съдържание и обхват, като същевременно изтъква отново, че най-добрата форма на реклама е да се илюстрира значението и полезността на изпълнените проекти;

3.  отбелязва, че гарантирането на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване следва да остане споделена отговорност на Комисията и на държавите членки, с оглед формулиране на ефективни европейски комуникационни стратегии, проектирани за осигуряване на видимостта на инвестициите на политиката на сближаване; отбелязва в този контекст ролята на управляващите органи и на компетентните местни и регионални органи по-конкретно, чрез институционална комуникация, както и бенефициентите, тъй като те представляват най-ефективният интерфейс за комуникация с гражданите чрез предоставяне на информация на място и приближаване на Европа до тях; припомня още, че тези органи имат най-добро познаване на местната и регионална реалност и потребности, и че подобряването на видимостта изисква повече усилия за по-добра информация и прозрачност на местно равнище;

4.  изтъква, че осигуряването на видимост за политиката включва двустранен процес на комуникация и взаимодействие с партньорите; подчертава също така, че в контекста на комплексни предизвикателства, както и за да се осигурят легитимност и ефективни решения в дългосрочен план, публичните органи трябва да включат всички съответни заинтересовани страни по време на преговорите и на етапите на изпълнение на споразумението за партньорство и оперативните програми, в съответствие с принципа на партньорство; освен това подчертава необходимостта от увеличаване на институционалния капацитет на публичните органи и партньори и отново подчертава ролята, която Европейският социален фонд (ЕСФ) може да изиграе в това отношение;

5.  в този контекст подчертава неравномерния напредък в държавите членки към рационализиране на административните процедури по отношение на широката мобилизация и участие на регионалните и местните партньори, включително икономическите и социалните партньори и организациите, представляващи гражданското общество; припомня значението на социалния диалог в това отношение;

Предизвикателствата пред нас

6.  отбелязва нарастването на евроскептицизма и антиевропейската популистка пропаганда, която изкривява информацията относно политиките на Съюза, и призовава Комисията и Съвета да анализират и работят върху причините за тях; поради това подчертава спешната необходимост от разработване на по-ефективни стратегии за комуникация, осигуряване на разбираем за гражданите език и поставяне на цел за запълване на празнината между ЕС и неговите граждани, включително безработните и лицата, изложени на риск от социално изключване, посредством различни медийни платформи на местно, регионално и национално равнище, които са в състояние да предават точно и последователно послание на гражданите относно добавената стойност на европейския проект за качеството им на живот и благоденствието им;

7.  приканва Комисията и Съвета да анализират както за настоящата рамка, така и за реформата на политиката на сближаване след 2020 г., въздействието върху възприемането на политиките на ЕС на мерките, насочени към укрепване на връзката с Европейския семестър и към изпълнението на структурните реформи чрез програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

8.  признава ограниченията на правната рамка, за да се гарантира, че има подходяща видимост на политиката на сближаване; подчертава, че в резултат на това комуникацията относно конкретни постижения невинаги е приоритет за различните заинтересовани страни; счита, че препоръчаните комуникационни дейности във връзка с осезаемите постижения следва постоянно да се актуализират; отбелязва във връзка с това факта, че техническата помощ на европейските структурни и инвестиционни фондове не включва специален финансов пакет за комуникация, нито на равнището на Съюза, нито на равнището на държавите членки; при все това подчертава отговорността на управляващите органи и на бенефициентите да осъществяват редовен контрол на спазването на информационните и комуникационните дейности, предвидени в член 115 приложение XII от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби;

9.  отново отбелязва неотложната необходимост от намиране на подходящ баланс между необходимостта от опростяване на правилата за прилагане на политиката на сближаване и потребността от запазване на доброто и прозрачно финансово управление и борба с измамите при същевременно надлежно съобщаване на обществеността; припомня в този контекст необходимостта да се направи ясно разграничение между случаите на нередности и измами, за да не се поражда обществено недоверие в управляващите органи и местните администрации; настоява, от друга страна, че е необходимо да се опрости и намали административната тежест за бенефициентите, без да се засягат необходимите проверки и одити;

10.  подчертава, че е от съществено значение да се засили ангажираността с политиката по места, както на местно, така и на регионално равнище, за да се гарантира ефикасното предоставяне и съобщаване на резултатите; оценява факта, че принципът на партньорство добавя стойност към прилагането на европейските публични политики, както се потвърждава от неотдавнашно проучване на Комисията; посочва обаче, че мобилизирането на партньори продължава да бъде доста трудно, в някои случаи поради официално прилагане на принципа на партньорство, без да се дава възможност за реално участие в процеса на управление; припомня, че повече усилия и ресурси трябва да бъдат инвестирани в партньорското участие и в обмена на опит чрез платформи за диалог с партньори, също така с оглед да ги направим мултипликатори на възможностите за финансиране от ЕС и успехите;

11.  припомня също така, че дългосрочното стратегическо естество на инвестициите по линия на политиката на сближаване означава, че резултатите не са понякога незабавни, което е в ущърб на видимостта на инструментите на политиката на сближаване, особено в сравнение с други инструменти като Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); поради това настоятелно призовава комуникационните дейности да продължават, когато е уместно, още четири години след приключване на проекта; подчертава, че резултатите от някои инвестиции (особено тези в човешки капитал) са по-малко видими и трудни да се определят в сравнение с „физическите“ инвестиции, и призовава за задълбочена и диференцирана оценка на дългосрочното въздействие на политиката на сближаване върху живота на гражданите; освен това счита, че следва да се обърне специално внимание на последващата оценка и комуникационните дейности относно приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове към стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като дългосрочна европейска стратегия за развитие;

12.  отбелязва важната роля на медиите за информиране на гражданите относно различните политики на ЕС и въпросите, свързани с ЕС, като цяло; изразява обаче загриженост относно твърде ограниченото отразяване в медиите на инвестициите по линия на политиката на сближаване на ЕС; подчертава необходимостта от разработване на кампании за информация и комуникация, насочени към медиите, стратегии, които са адаптирани към текущите информационни предизвикателства и предоставящи информация в достъпна и привлекателна форма; подчертава необходимостта от възползване от нарастващото влияние на социалните медии, предимствата, предлагани от цифровия напредък, и съчетание от различни видове информационни канали, за да се използват по-добре при популяризирането на възможностите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и техните постижения;

Подобряване на комуникацията и ангажираността на партньорите през втората половина на периода 2014–2020 г.

13.  призовава Комисията и държавите членки да повишат координацията и достъпа до съществуващи средства и инструменти за комуникация на равнището на ЕС, с цел да се включат въпроси, които имат отражение върху европейския дневен ред; подчертава в тази връзка значението на предоставянето на насоки, които определят техники и методи за ефективна комуникация за това по какъв начин политиката на сближаване предоставя конкретни резултати за всекидневието на гражданите на ЕС; призовава управляващите органи и бенефициентите да представят резултатите, ползите и дългосрочното въздействие на политиката активно и систематично, като същевременно се отчитат различните етапи на развитие на проекта;

14.  подчертава, че като се има предвид количеството и качеството на информацията, която върви по традиционните и модерните медии, вече не е достатъчно да се покаже само логото на Европейската комисия на обяснителните табели за даден проект; призовава Комисията да създаде по-ефикасни идентификационни инструменти;

15.  приветства настоящите специфични комуникационни дейности, като например кампанията „Европа в моя регион“, уеб приложението на Комисията „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ , уеб приложението за регионално сътрудничество с CIRCOM(16), програма „Европа за гражданите“ и възможностите, предоставяни от новосъздадения Европейски корпус за солидарност; подчертава освен това ключовата роля, която играят информационните центрове Europe Direct в децентрализираната комуникация, с цел повишаване на осведомеността за въздействието на политиката на сближаване по места, както на местно, така и на регионално равнище; освен това подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху достигането на студенти и журналисти като потенциални вектори на комуникация и за осигуряването на географския баланс в комуникационните кампании;

16.  подчертава необходимостта от приспособяване на механизмите за комуникация, установени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби; приканва Комисията да разгледа добавената стойност на осигуряването на специфичен финансов пакет за комуникация в рамките на техническата помощ, както и, когато е целесъобразно, увеличаването на броя на задължителните изисквания за публичност и осведомяване за проектите в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави ясни насоки относно начините, по които техническата помощ през 2017 г. би могла да бъде използвана за комуникация в рамките на текущия период на финансиране, с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните органи и на други бенефициенти; припомня освен това, че обикновените комуникационни стандарти и стандарти за реклама са добре замислени в случая на структурните и технологични инвестиции, но не са толкова ефективни за нематериални инвестиции в човешки капитал;

17.  подчертава необходимостта да се даде по-голямо предимство на комуникацията в рамките на йерархията на ЕС за приоритети на политиката на сближаване, особено в контекста на работата на управленския персонал, който не е пряко отговорен за комуникацията, и да се включи комуникацията в обичайния процес на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за повече професионализъм в областта на комуникацията, по-специално в работата на местно равнище, и за избягването на употребата на жаргона на ЕС;

18.  приветства последващата оценка на програмите на политиката за сближаване за периода 2007—2013 г., предприета от Комисията, която осигурява отлични източници за съобщаване на постигнатите резултати и въздействие; отбелязва инициативата на държавите от V4 за външните ефекти на политиката на сближаване в ЕС-15(17) и призовава Комисията да изготви по-широко проучване на равнище ЕС-28; освен това настоятелно призовава Комисията да разграничи своите комуникационни стратегии по отношение на държави нетни вносители и държави членки бенефициенти, като в същото време се подчертава, че политиката на сближаване носи конкретни ползи по отношение на реалната икономика, насърчаване на предприемачеството и иновациите, създаване на растеж и работни места във всички региони на ЕС и подобряване на обществената и икономическата инфраструктура както чрез преки инвестиции, така и чрез пряк и непряк износ (външни ефекти);

19.  призовава Комисията и управляващите органи да идентифицират начини за улесняване и стандартизиране на достъпа до информация, да насърчават обмена на знания и добри практики относно комуникационните стратегии, за да се извлече по-голяма полза от съществуващия опит и повишаване на прозрачността и видимостта на възможностите за финансиране;

20.  приветства въвеждането на електронното сближаване в настоящия програмен период, чиято цел е да се опрости и да се рационализира изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава неговия капацитет ефективно да способства за достъпа до информация, мониторинг на програмата и създаване на полезни връзки между заинтересованите страни;

21.  счита, че съществува необходимост от по-добра комуникация чрез нови медийни канали, които ще изискват стратегия за цифровите и социалните медийни платформи, предназначени за информиране на гражданите, и им дават възможност да изразят своите потребности, като тази комуникация се съсредоточи върху достигането на крайните потребители чрез различни набори от инструменти, като интерактивни онлайн средства, развиването на по-достъпни мобилни съдържание и приложения, както и да се гарантира, че информацията е съобразена с различни възрастови групи и достъпна на различни езици, когато е целесъобразно; призовава управляващите органи да предоставят на съответните генерални дирекции актуална информация относно финансовите данни и постиженията и инвестиции с цел показване на лесни за четене данни и графики в рамките на платформа за свободно достъпни данни за ЕСИФ в полза на журналисти; призовава за поставянето на начало на регионални инициативи за присъждане на награди на най-добрите проекти, вдъхновени от „RegioStars“;

22.  предлага освен това мониторингът и оценката на текущите комуникационни дейности да бъдат подобрени и да се създадат работни групи с участието на представители на регионални комуникационни групи, включващи участници от различни равнища;

23.  подчертава значението на Европейския кодекс на поведение за партньорство и ролята на принципа на партньорство при укрепване на колективната ангажираност и отговорност по отношение на политиката на сближаване; призовава връзката между публичните органи, потенциалните бенефициенти, частния сектор, гражданското общество и гражданите да бъде засилена чрез открития диалог и партньорство, съставът на участниците да се променя по време на изпълнението, когато това е необходимо, с оглед гарантиране на правилната комбинация от партньори, за да се представляват интересите на общностите на всеки етап от процеса;

24.  приветства новаторския модел на многостепенно сътрудничество между различните заинтересовани страни, предложен от Програмата на ЕС за градовете, и препоръчва неговото възпроизвеждане, когато е възможно, при прилагането на политиката на сближаване;

25.  подчертава необходимостта да се засили комуникационното измерение на трансграничното и междурегионалното сътрудничество, включително и на равнището на текущите макрорегионални стратегии, което трябва да стане по-видимо за гражданите на ЕС, чрез разпространение на добри практики и успешни примери за инвестиции и възможности за инвестиции;

Насърчаване на комуникацията относно политиката на сближаване за периода след 2020 г.

26.  призовава Комисията и държавите членки да повишат привлекателността на финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС посредством по-нататъшно опростяване и ограничаване на свръхрегулирането и да се обмисли намаляването на сложността и, където е приложимо, броя на регламентите и насоките, в светлината на неотдавнашната препоръка на групата на високо равнище от независими експерти за наблюдение на опростяването за бенефициентите на европейските структурни и инвестиционни фондове;

27.  като има предвид по какъв начин политиката на сближаване на ЕС допринася за положително идентифициране с проекта за европейска интеграция, призовава Комисията да разгледа възможността за задължително поле за комуникация в заявлението за проекта, като част от по-широкото използване на техническата помощ чрез пакет, заделен за комуникацията на равнище на програмата, като същевременно не се допуска увеличаване на броя на ограниченията и се осигури необходимата гъвкавост; освен това призовава управляващите органи и местните и регионалните органи да се подобри качеството на комуникацията относно окончателните резултати от проектите;

28.  подчертава неотложната необходимост от увеличаване на диалога на Съюза с гражданите, преосмисляне на комуникационните канали и стратегии, като се вземат предвид възможностите, предлагани от социалните мрежи и новите цифрови технологии, и адаптиране на посланията към местния и регионалния контекст; подчертава освен това ролята, която може да изиграе гражданското общество като средство за комуникация; при все това отново изтъква, че образователното съдържание е толкова важно, колкото и медийните стратегии и популяризирането чрез използване на различни платформи;

29.  подчертава, в контекста на комуникацията и видимостта, необходимостта от допълнително опростяване на политиката за периода след 2020 г., включително по отношение на споделеното управление и системите за одит, с цел да се намери точният баланс между политика, ориентирана към резултати, подходящ брой проверки и контрол и опростени процедури;

30.  призовава за по-нататъшно укрепване на партньорския принцип в рамките на програмния период след 2020 г.; изразява убеждение, че активното ангажиране на заинтересованите страни, включително организациите, представляващи гражданското общество, в процеса на преговори и изпълнението на споразуменията за партньорство и оперативните програми би могло да допринесе за засилване на ангажираността и прозрачността на изпълнението на политиката и би могло също така да доведе до по-добро прилагане на политиката по отношение на бюджета на ЕС; призовава държавите членки да обмислят въвеждането на съществуващите модели на управление на участието, като обединят всички значими социални партньори и с включване на заинтересованите страни в процеса на бюджетиране с гражданско участие, с цел да се определи размерът на отпуснатите ресурси за съфинансиране на национално, регионално и местно равнище, когато това е целесъобразно, с оглед повишаване на взаимното доверие и ангажираност на гражданите в решения за публичните разходи; предлага освен това да се извършат оценки на резултатите, включващи участието на бенефициентите и различни заинтересовани страни, с цел да се съберат съответните данни, които биха могли да допринесат за засилване на активното участие и видимост по отношение на бъдещи действия;

31.  освен това настоява за увеличаване на сътрудничеството между градските и селските райони, да разработят териториални партньорства между градовете и селските райони чрез пълноценно използване на потенциала на взаимодействие между фондовете на ЕС и въз основа на експертния опит на градските райони и техните по-големи възможности в управлението на средствата;

32.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат, освен това, в съответните си комуникационни планове за действие върху засилването на сътрудничеството между различните генерални дирекции, министерства и изразители на различни равнища, както и за установяването на обща представа за целевите групи, с оглед разработване и предаване на послания, насочени към специфични целеви групи, така че да се достигне до гражданите по места по-пряко и да ги информираме по-добре;

33.  подчертава в този контекст значението на промяна в културата, в смисъл, че комуникацията е отговорност на всички участници, както и че самите бенефициенти са основни комуникатори;

34.  освен това изисква от Комисията и държавите членки да укрепят ролята и позицията на съществуващите комуникационни и информационни мрежи и да използват интерактивната платформа за електронни съобщения на ЕС относно прилагането на политиката на сближаване, така че да се събере цялата приложима информация относно проектите по ЕСИФ, което позволява на крайните потребители да дадат обратна информация относно процеса на изпълнение и постигнатите резултати, извън границите на недостатъчното описание на проекта и направените разходи; счита, че такава платформа ще улесни и оценката на ефективността на комуникацията за политиката на сближаване;

°

°  °

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Комитета на регионите и на правителствата и националните и регионалните парламенти на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2017)0053.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2017)0055.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2016)0211.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

(7)

http://www.consilium.europa.eu/press-releases-pdf/2016/11/47244650399_bg.pdf.

(8)

http://ec.europa.eu/regional_policy/bg/information/publications/brochures/2014/ensuring-the-visibility-of-cohesion-policy-information-and-communication-rules-2014-2020.

(9)

http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/67400.

(10)

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/informing/dialog/2014/5_vandenbrande_report.pdf.

(11)

http://cor.europa.eu/en/about/Documents/CoR-communication-plan-2016.pdf.

(12)

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/policy/how/studies_integration/impl_partner_report_en.pdf.

(13)

 http://www.interregeurope.eu/fileadmin/user_upload/events/Rotterdam/pdf/Designing_communication_strategy.pdf.

(14)

https://www.strukturalni-fondy.cz/getmedia/fdc8a04e-590d-47ac-9213-760d4ac76f75/V4_EU15_manazerske-shrnuti.pdf?ext=.pdf.

(15)

http://www.eapn.eu/images/stories/docs/EAPN-position-papers-and-reports/2014-eapn-handbook-Give-a-voice-to-citizens-Guidelines-for-Stakeholder-Engagement.pdf.

(16)

Професионалната асоциация на регионалните публични телевизии в Европа.

(17)

Доклад, изготвен в рамките на „Последваща оценка и прогнозиране на ползите за държавите от ЕС-15 в резултат от прилагането на политиката на сближаване в държавите от V4“, възложен от полското Министерство на икономическото развитие и озаглавен „Как държавите — членки на ЕС-15, имат полза от политиката на сближаване във V4?“,


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Политиката на сближаване е най-важният инвестиционен инструмент на растежа на Съюза с бюджет от 351,8 млрд. евро, имащи въздействие върху всички региони и граждани на ЕС. С голям принос за икономиките на държавите членки, инвестициите по политиката на сближаване заедно с националното съфинансиране съставляват средно 15% от общия размер на публичните инвестиции в ЕС-28, в някои държави членки до 60 — 80%.

Инструментите на кохезионната политика се оказаха полезни и ефективни инструменти за насочване на финансирането към по-бедните региони и райони, които са най-тежко засегнати от икономическата криза, и за инвестиране в ключови сектори за растеж и работни места.

Освен основната ѝ роля за намаляване на различията между регионите на ЕС, политиката на сближаване и взаимодействията с фондовете за научни изследвания и развитие са допринесли значително за развитието на платформите за интелигентна специализация, стимулиране на иновациите и насърчаване на високите постижения във всички региони на ЕС.

Въпреки че основният приоритет на политиката на сближаване остава с цел подпомагане на по-слабо развитите региони, тя се съсредоточава и върху повишаването на икономическия растеж и конкурентоспособността в по-силно развитите региони. По този начин инвестициите в по-слабо развитите региони ще осигури възможности за по-силно развитите региони.(1)

Финансирането от политиките на ЕС има въздействие върху всички граждани на ЕС; въпреки това резултатите не винаги са били добри по отношение на степента, до която инвестициите по линия на ЕСИ фондовете променя всекидневието на гражданите на ЕС. Поради това в доклада се предлагат нови начини за оповестяване на резултатите от инвестициите в рамките на политиката на сближаване.

В резултат на излизането на Великобритания и на възхода на популистките движения в цяла Европа съществува остра необходимост от преосмисляне на методите на комуникация, като противодействат на антиевропейската и евроскептична реторика и съдържат ясно послание към гражданите, с цел да се възстанови доверието в общата визия на европейския проект.

Докладът по собствена инициатива се стреми да контролира и да работи на базата на действителния опит и увеличаване на видимостта на структурните и инвестиционните фондове, и предлага подход за свързване на инструментите на политиката на сближаване с местните политики, с цел да се повиши ефективността на решенията на местно ниво чрез разработването на основано на участието управление като ефективно средство за подобряване на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Освен това докладът ще направи оценка как въздействието на комуникацията чрез социални медии може да бъде увеличено, като се има предвид демократизацията на медийното съдържание.

С проектодоклада също се цели насърчаване на обществената подкрепа и участието на местните общности в процеса на вземане на решение, чрез определянето на бюджет с участието на обществеността, когато е подходящо, както и чрез допитване до обществеността и други инструменти. ЕС следва да съсредоточи усилията си върху установяването на нови начини за повишаване на ангажираността, вертикално и хоризонтално, обединявайки всички заинтересовани социални партньори във всички етапи, свързани с прилагането на политиката на сближаване.(2)

Въпреки че има признаци за икономическо възстановяване, в ЕС социалната криза продължава. Становища и решения, идващи директно от заинтересованите страни, участващи в проекти за местно развитие, и редовен диалог и ангажиране с гражданското общество осигуряват отчетност и легитимност на политиката на правителството.

Партньорите трябва да поемат обща отговорност за постигането на един по-силен и все по-свързан свят, докато развитието на структурата на „многопластово управление“(3) е от съществено значение за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“.

Бенефициентите по проекти на ЕСИ фондовете трябва да поемат ролята на „посланици“ на политиката на сближаване.

(1)

http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/information/cohesion-policy-achievement-and-future-investment/factsheet/bg.pdf.

(2)

Многостепенно управление и партньорство — Ван ден Бранде, доклад, Европейска комисия, 2014 г.

(3)

Работен документ на Комисията — Консултация в стратегията „ЕС 2020“ COM(2009)647/3.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (12.5.2017)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове

(2016/2304(INI))

Докладчик по становище:   Ян Олбрихт

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че въпреки че Регламентът за общоприложимите разпоредби определя точно отговорностите по отношение на информацията и комуникацията, с които са натоварени държавите членки и управляващите органи, изпълняващи проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), липсват специфични разпоредби, гарантиращи заделянето на финансов пакет за такива дейности както на равнището на Съюза, така и на това на държавите членки;

2.  отбелязва със загриженост, че има видимо разминаване между документираните резултати от интервенциите на политиката на сближаване и добавената ѝ стойност като цяло, от една страна, и схващанията и признаването на финансираните от ЕС проекти по места, от друга; счита, че това разминаване трябва спешно да се преодолее, особено в контекста на нарастващия скептицизъм по отношение на ЕС, наблюдаван понастоящем в много държави членки; призовава Комисията да задели съответно количество финансови ресурси за разширяване на обхвата на наградата „RegioStars“, с цел провеждане на годишни конкурси за награждаване на най-добрите проекти, изпълнявани на регионално равнище във всички държави членки; счита, че тази инициатива би позволила най-добрите примери за инициативи на политиката на сближаване да получат отразяване в медиите и да станат известни на по-широка публика;

3.  подчертава потенциала на принципа на партньорство за засилване на ангажираността с политиката на сближаване и с по-доброто разпространение на нейните резултати;

4.  подчертава необходимостта от опростяване на правилата за прилагане на политиката на сближаване и потребността от запазване на доброто финансово управление при същевременно надлежно съобщаване на обществеността;

5.  приканва Комисията да обсъди заделяне на специален финансов пакет за информационни и комуникационни дейности като част от техническата помощ, свързана с ЕСИФ; счита, че текущото преразглеждане на Регламента за общоприложимите разпоредби в рамките на опростяването, представено като част от пакета за междинния преглед/междинното преразглеждане на МФР, предоставя отлична възможност в този контекст; призовава националните, регионалните и местните управляващи органи да пригодят вътрешните си структури, с цел да подобрят комуникационните си способности и следователно да използват максимално ефективно средствата, заделени за популяризиране на ЕСИФ;

6.  счита, че по-високо равнище на ангажираност на заинтересованите страни и видимост по отношение на изпълнението на ЕСИФ биха могли да доведат до увеличаване на броя на заявленията за проекти, представяни от държавите членки, и следователно до намаляване на слабото изпълнение на бюджета на ЕС;

7.  отбелязва обаче, че представата за ЕСИФ няма да се подобри само с информационни и комуникационни дейности, а с измеримата и осезаема добавена стойност, генерирана от тези фондове;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean Arthuis, Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, Manuel dos Santos, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Monika Hohlmeier, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Vladimír Maňka, Clare Moody, Younous Omarjee, Pina Picierno, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Jordi Solé, Patricija Šulin, Eleftherios Synadinos, Indrek Tarand, Isabelle Thomas, Inese Vaidere, Monika Vana, Daniele Viotti, Marco Zanni

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Anneli Jäätteenmäki, Louis Michel, Stanisław Ożóg, Rainer Wieland, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Gabriele Preuß, Claudia Schmidt, Axel Voss

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

30

+

ALDE

Jean Arthuis, Gérard Deprez, Anneli Jäätteenmäki, Louis Michel

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Stanisław Ożóg

GUE/NGL

Younous Omarjee

PPE

Georges Bach, Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Monika Hohlmeier, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Claudia Schmidt, Inese Vaidere, Axel Voss, Rainer Wieland, Tomáš Zdechovský, Patricija Šulin

S&D

Eider Gardiazabal Rubial, Vladimír Maňka, Clare Moody, Pina Picierno, Gabriele Preuß, Isabelle Thomas, Daniele Viotti, Manuel dos Santos

VERTS/ALE

Jordi Solé, Indrek Tarand, Monika Vana

3

-

ECR

Bernd Kölmel

ENF

Marco Zanni

NI

Eleftherios Synadinos

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :   „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (4.5.2017)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно увеличаването на активното участие на партньорите и на осезаемостта на резултатите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове

(2016/2304 (INI))

Докладчик по становище: Клод Ролен

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че осигуряването на по-добра видимост на проектите, финансирани от ЕС, може да играе решаваща роля в борбата със сивата икономика;

Б.  като има предвид, че високата степен на взаимодействие и значителното повишаване на ефективността, което би могло да бъде постигнато чрез повишаване на популярността на европейските структурни и инвестиционни фондове, могат да бъдат гарантирани за всички фондове на ЕС чрез прилагане на сходна и съпоставима комуникационна стратегия и стратегия за представяне;

1.  припомня, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) представляват пет различни фонда, чиято цел е да се подобри качеството на живот на европейските граждани; подчертава значението на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейския социален фонд (ЕСФ), който се доказа като един от най-важните публични инструменти за насърчаването на растежа, работните места и социалното приобщаване и намаляването на регионалните различия, особено по отношение на най-уязвимите региони и хора; подчертава добавената стойност на ЕСФ и необходимостта от изготвяне на комуникационни планове, за да бъде гарантирана по-добра оптимизация на ресурсите, инвестирани в неговата видимост;

2.  отбелязва със загриженост, че през 2015 г. едва 34% от европейците са заявили, че са чували да се говори за проекти, съфинансирани от ЕС, за подобряване на района, в който живеят, и за стимулиране на устойчивия и приобщаващ растеж и качествената заетост и че този дял е останал непроменен от юни 2010 г. насам(1), и също така че 75% от лицата, които знаят за съществуването на фондовете, са заявили, че тяхното въздействие е било положително, като едва 9% са заявили, че въздействието е било отрицателно; ето защо подчертава, че е налице неотложна необходимост от подобряване на комуникационните стратегии, насочени към гражданите, и че това е изключително важно именно в настоящия изпълнен с предизвикателства момент поради национализма и разпространението на отрицателни нагласи към европейския проект;

3.  призовава Комисията, в тясно сътрудничество с местните, регионалните и националните органи, както и със съответните заинтересовани участници, да наблюдава редовно и да се уверява, че всички правни разпоредби по отношение на информацията и комуникацията се прилагат изцяло, за да бъдат гарантирани прозрачността и широкото разпространение на информацията посредством институционална комуникация, социални медии и всякакъв друг вид неформални комуникации, относно постиженията на фондовете, като се отделя специално внимание на групите бенефициенти в уязвимо положение и на обмена на най-добри практики между органите и бенефициентите на фондовете;

4.  подчертава значението на добавената стойност на ЕС като един от основните принципи, спрямо които следва да се оценяват възможностите за изразходване на средства на равнище ЕС; в този контекст счита, че цялото финансиране по линия на ЕСИ фондовете трябва да бъде използвано по начин, който добавя стойност към работата, която вече е извършена от държавите членки, а не заменя национални подходи;

5.  призовава Комисията и държавите членки да подобряват видимостта на ЕСИ фондовете, като предлагат ефективни и целенасочени мерки за комуникация, които могат да онагледят по най-добрия начин положителния принос на европейските структурни и инвестиционни фондове, европейската добавена стойност на проектите и начина, по който европейските структурни и инвестиционни фондове са оказали положителен принос за подобряването на живота на европейските граждани, особено по отношение на създаването на работни места и социална интеграция, както и възможностите, предлагани от Европейския социален фонд, по-специално по отношение на социалното приобщаване и заетостта чрез целенасочено и подробно институционално оповестяване на постигнатите резултати и изпълнените проекти, включително информационни мероприятия; припомня мултиплициращия ефект, свързан с активното участие на гражданското общество в разработването и прилагането на програмите за безвъзмездна помощ на ЕС;

6.  насочва вниманието към нарастващото значение на социалните медии и към разпространението на антиевропейска пропаганда в интернет; призовава Комисията, държавите членки и всички заинтересовани страни да използват възможно най-ефективно новите комуникационни технологии за увеличаване на видимостта на европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава значението на гарантирането на разбираем за гражданите език и предлага да се използват повече понятия, като например „опростен език“; препоръчва по-интензивно използване на социалните медии за съобщаване на успехите на политиките на сближаване и на свързаните с тяхното прилагане възможности;

7.  признава необходимостта от педагогически подход, що се отнася до въпросните фондове, за да бъдат предотвратявани националистически реакции по отношение на инструмента, основан на солидарност с по-необлагодетелстваните региони или с хората, които най-много се нуждаят от тази солидарност, като например безработните лица или лицата, които са изложени на риск от социално изключване;

8.  призовава Комисията да насърчава партньорства, споразумения и инициативи посредством комуникационните мрежи и канали между най-заинтересованите участници, като например социалните партньори и НПО;

9.  призовава Комисията да преразгледа разпоредбите, съдържащи се в член 115 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в приложение XII към същия регламент, за да се отчита специфичното естество на проектите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), които се съсредоточават главно върху човешкия капитал, като предоставя по-специално възможността за финансиране на конкретно разпространение и разгласяване на реализираните дейности и постигнатите резултати чрез проекти, финансирани по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ), и като има предвид, че обикновените стандарти за комуникация и реклама, макар и добре замислени по отношение на структурните и технологичните инвестиции, не са толкова ефективни при нематериални инвестиции в човешки капитал;

10.  призовава Комисията да намали административната тежест, без това да засяга необходимите проверки и одити, за да се гарантира по-добро усвояване, по-специално за малките и средните предприятия, микропредприятията и дружествата в отдалечени селски райони с цел засилване на техния капацитет за създаване на заетост и за добавена икономическа стойности, както и за организациите на гражданското общество; подчертава в този контекст, че е необходимо да се запази балансът по отношение на задълженията за докладване на бенефициентите и спрямо европейския данъкоплатец, така че да бъдат осигурени достатъчно данни при преразглеждането на съответния фонд и по този начин да може да се подобри неговата насоченост;

11.  признава значението на Европейския кодекс за поведение за партньорство, който регулира участието на местните органи, социалните партньори и другите заинтересовани страни във всички етапи на програмирането, изпълнението и последващите действия, що се отнася до ЕСИ фондовете; припомня, че принципът на партньорството поначало гарантира, че при програмирането ще бъде отдавано по-голямо внимание на нуждите на гражданите, и че той включва провеждане на консултации със заинтересованите страни и интегриране на техните предложения; изтъква, че участниците от гражданското общество и социалните партньори следва да бъдат в по-голяма степен ангажирани с процесите на развитие от най-ранен етап и че заинтересованите страни от градовете и регионите следва да играят по-голяма роля в изпълнението на проектите, които предстои да бъдат реализирани;

12.  приветства по-доброто прилагане на принципа на партньорство по отношение на ЕСИ фондовете в периода 2014 – 2020 г. спрямо периода 2007 – 2013 г. и във връзка с това признава приноса на Европейския кодекс на поведение за партньорство; отбелязва обаче, че някои предизвикателства остават, по-специално трудностите за мобилизиране на всички заинтересовани страни или липсата на време за осигуряване на партньорско участие; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат Кодекса за поведение в това отношение и да гарантират пълноценно и ефективно включване на икономическите и социалните партньори и на структурите, представляващи гражданското общество, на всички етапи от изпълнението на споразуменията за партньорство и на програмите и да улесняват обмена на опит и добри практики;

13.  признава, че ЕСФ е поел нови предизвикателства и че е необходимо да бъде засилен социалният диалог; подчертава, че е важно да се гарантира адекватно участие на равнище на ЕС, на национално и регионално равнище, на социалните партньори, като се улеснява тяхното участие на всички етапи на програмирането, изпълнението, мониторинга и оценката на използването на ЕСИ фондовете; призовава Комисията да гарантира и контролира подходящи ресурси за социалните партньори в това отношение, отпуснати съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1304/2013;

14.  припомня сериозните възможности, които дава финансирането на ранен етап и предварителното финансиране на проекти чрез използването на ЕСИ фондовете;

15.  подчертава значението на Тристранният комитет за ЕСФ, който улеснява управлението на ЕСФ от държавите членки, и призовава Комисията да обмисли създаването на подобни комитети за други ЕСИ фондове с оглед на добавената стойност, създавана от социалния диалог;

16.  подчертава важността на интеграцията на бежанците като неотложен политически въпрос, произтичащ от бежанската криза; във връзка с това настоятелно призовава за подходящо разпределяне на средствата, за гъвкаво използване на фондовете и за по-подходящ подбор на целите по отношение на изложените на риск групи, за да се намали рискът от изключване и социално напрежение;

17.  призовава Комисията да анализира действителното въздействие на инвестираните средства от ЕС по време на предходния програмен период и да направи конкретни изводи относно положителния и отрицателния опит като отправна точка за добавяне на стойност в инвестиционния процес;

18.  призовава Комисията да приеме инструменти, с които може да се оценява не само количеството, но и качеството на създадените работни места, по отношение на видовете несигурен труд, лишени от подходяща закрила, или договори, които предполагат експлоатация на работниците и допринасят за негативно отношение към политиките на сближаване;

19.  счита, че едно от най-големите предизвикателства е капацитетът на регионите и партньорите за използване и получаване на достъп до потоци на финансиране от ЕС; призовава държавите членки, които все още не са сторили това или които са го направили това в по-малка степен, да посветят подходяща част от средствата по ЕСФ за засилване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересовани партньори, за да се гарантират по-специално ефективно партньорство и подходящо разпределение на финансирането; призовава Комисията да гарантира, че както отпуснатият бюджет в размер на 20% от ЕСФ за социално приобщаване, така и минималният гарантиран дял за ЕСФ във всяка държава членка са напълно усвоени;

20.  призовава Комисията да гарантира, че държавите членки имат абсолютно точна представа за приоритетите на ЕСФ, свързани с партньорското участие, и да ги съпровожда в процеса на постигане на тези приоритети чрез определяне и разпространяване на най-добрите практики; в този контекст призовава Комисията да осъществява наблюдение и да включва в годишния доклад за изпълнението на програмите на ЕСФ осъществения напредък при развитието на дейностите на държавите членки в това отношение, с цел да се гарантира спазването на изискването за адекватност на ресурсите;

21.  призовава за извършване на съвместни оценки на резултатите с бенефициентите, местните и регионалните органи, сдруженията, социалните партньори и заинтересованите страни с цел събиране на данни в интерес на подобряването на активното участие и видимостта на бъдещите действия;

22.  подчертава загрижеността си относно изключването на няколко региона или общини от финансиране поради нарастване на публичния дълг, тъй като това нарастване обикновено произтича от дейностите на централните органи;

23.  призовава държавите членки да гарантират ясно и прозрачно управление на европейските структурни и инвестиционни фондове;

24.  подчертава, че е особено необходимо на равнище на ЕС и на равнище държави членки да се подобри опростяването за бенефициентите, като целите бъдат по-прецизно насочени, така че да удовлетворяват техните нужди; счита, че в този смисъл социалните партньори и заинтересованите страни биха могли да допринесат за идентифицирането както на добрите, така и на лошите практики и да спомогнат за предоставяне на възможността за опростяване в своите държави членки; подчертава, че усилията за опростяване не следва да са насочени единствено към бенефициентите, и призовава Комисията да съсредоточи усилията си за опростяване и върху отговарящите за управлението и осъществяването на политиката на сближаване;

25.  подчертава, че постигането на въздействието и добавената стойност на ЕСИ фондовете е практически невъзможно при използването на подход „една мярка за всички“ и че в допълнение към количествен анализ следва да бъдат въведени показатели на въздействието; призовава ЕСИ фондовете да допускат съответната гъвкавост по отношение на техния замисъл, така че се дава възможност на държавите членки и на партньорските организации да прилагат индивидуализирана подкрепа в съответствие с нуждите на местно равнище, без да се прави компромис с одитните проверки или контрола; счита, че ЕСИ фондовете следва да бъдат насочени към специфичните ситуации и следва да вземат предвид различните социални и икономически реалности.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

3.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

3

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Laura Agea, Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Arne Gericke, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Kostadinka Kuneva, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Javi López, Thomas Mann, Dominique Martin, Anthea McIntyre, Elisabeth Morin-Chartier, Emilian Pavel, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Romana Tomc, Yana Toom, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Renate Weber, Tatjana Ždanoka, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Heinz K. Becker, Lynn Boylan, Tania González Peñas, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Tamás Meszerics, Flavio Zanonato

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Mireille D’Ornano

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

45

+

ALDE

ECR

EFDD

GUE/NGL

PPE

 

S&D

VERTS/ALE

Marian Harkin, Robert Rochefort, Yana Toom, Renate Weber

Arne Gericke, Czesław Hoc, Anthea McIntyre, Ulrike Trebesius, Jana Žitňanská

Laura Agea

Lynn Boylan, Tania González Peñas, Rina Ronja Kari, Kostadinka Kuneva, Paloma López Bermejo

Georges Bach, Heinz K. Becker, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Claude Rolin, Anne Sander, Sven Schulze, Romana Tomc

Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Ole Christensen, Elena Gentile, Agnes Jongerius, Jan Keller, Javi López, Edouard Martin, Emilian Pavel, Marita Ulvskog, Flavio Zanonato

Jean Lambert, Tamás Meszerics, Tatjana Ždanoka

3

-

ENF

NI

Mireille D'Ornano, Dominique Martin

Lampros Fountoulis

1

0

ENF

Mara Bizzotto

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Експресно проучване на Евробарометър № 423. Осведоменост и възприятия на гражданите относно регионалната политика на ЕС.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Mercedes Bresso, James Carver, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Tamás Deutsch, Raymond Finch, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Krzysztof Hetman, Ivan Jakovčić, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Sławomir Kłosowski, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Younous Omarjee, Konstantinos Papadakis, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Monika Vana, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan, Kerstin Westphal, Joachim Zeller

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Viorica Dăncilă


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

Ivan Jakovčić, Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Sławomir Kłosowski, Mirosław Piotrowski

EFDD

Rosa D'Amato

GUE/NGL

Martina Michels, Younous Omarjee

PPE

Pascal Arimont, Daniel Buda, Tamás Deutsch, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Maria Spyraki, Ramón Luis Valcárcel Siso, Joachim Zeller, Lambert van Nistelrooij

S&D

Mercedes Bresso, Andrea Cozzolino, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Michela Giuffrida, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Jens Nilsson, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan, Kerstin Westphal

Verts/ALE

Terry Reintke, Monika Vana

3

-

EFDD

James Carver, Raymond Finch

NI

Konstantinos Papadakis

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация