Процедура : 2016/2147(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0209/2017

Внесени текстове :

A8-0209/2017

Разисквания :

PV 12/06/2017 - 14
CRE 12/06/2017 - 14

Гласувания :

PV 13/06/2017 - 5.9
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0253

ДОКЛАД     
PDF 1188kWORD 367k
6.6.2017
PE 600.940v02-00 A8-0209/2017

относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма

(2016/2147(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Соледад Кабесон Руис

ИЗМЕНЕНИЯ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ANNEX
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА

1. Процедура и източници

1.1 Цели и график на доклада

На 24 май 2016 г. на докладчика беше поверена задачата да подготви доклад относно изпълнението на рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“.

Графикът на приемането от ЕП на доклада за прилагането ѝ беше съгласуван с графика на Комисията, която ще приеме своето съобщение през октомври 2017 г., а предложението си за Деветата рамкова програма (РП9) – през пролетта на 2018 г., за да се гарантира предаването на приноса на ЕП за изготвянето на междинната оценка на „Хоризонт 2020“ и препоръките за следващата рамкова програма за научни изследвания.

1.2. Източници и методи

Изготвянето на настоящия доклад се основава на аналитичната работа, извършена от функциониращата от 2015 г. работна група на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (комисията ITRE) относно „Хоризонт 2020“, която проведе над 18 срещи с експерти, заинтересовани лица и Комисията и изготви работен документ относно „Хоризонт 2020“. ЕП следи мерките за прилагане на „Хоризонт 2020“ и получава от ГД „Научни изследвания и иновации“ информацията, разпространявана до работната група „Научни изследвания“ на Съвета. Отговори на въпроси с искане за писмен отговор до Комисията бяха също така източник на информация.

Генералната дирекция за парламентарни изследвания започна проучване за оценка на прилагането на европейско равнище и също така публикува няколко други брифинга, а тематичните отдели в рамките на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС на ЕП възложиха различни проучвания.

Бяха организирани две проучвателни мисии, в Португалия и Испания през ноември 2016 г. и в Германия и Полша през февруари 2017 г., а на 29 ноември 2016 г. беше организирано публично изслушване на тема „Какво е бъдещето на политиката на ЕС в областта на научните изследвания: равносметка и перспективи“.

Докладчикът организира срещи със заинтересовани лица и получи от тях множество документи, отразяващи позиция. Официалните доклади и съобщения на Комисията също бяха ценни източници на информация.

Параграфи 2, 3 и 4 са в приложението.

5. Визия на докладчика

„Хоризонт 2020“ е най-голямата в света научноизследователска програма. Нейната цел да отговори на социалните и икономическите предизвикателства дава отправна точка за нейната оценка, като се отчита успехът ѝ и се анализират аспектите, които следва да бъдат подобрени, така че да могат да се постигнат амбициозните цели и да се разрешат трудностите на изпълнение, свързани с нейната сложност, по ефикасен и устойчив начин.

„Хоризонт 2020“ възникна в рамките на целите на „Европа 2020“, които отдават приоритет на иновациите, повишаването на конкурентоспособността, засилването на участието на малките и средните предприятия (МСП) и високите постижения, и е по-специално обусловена от икономическата криза и деиндустриализацията в Европа. Структурата под формата на три стълба, опростяването, отворената наука, въвеждането на нови предизвикателства, търсенето на полезни взаимодействия между европейските фондове и по-широкото участие с цел подобряване на съотношенията в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в изоставащите региони или аспектите, свързани с пола, също така представляват нови или подсилени насоки в сравнение с РП7, извън увеличението на бюджета с около 30%.

Въпреки това бързите и дълбоки промени, пред които е изправено европейското общество (националистичен популизъм, ксенофобия, международен тероризъм, неравенствата, миграционни потоци, технологично развитие, предизвикателства в социалната сфера и здравеопазването, изменение на климата или устойчивост на природните ресурси) предполагат нова парадигма, на която да се дадат отговори от гледна точка и в интерес на обществото, като същевременно се съхранят ценностите и принципите на ЕС.

Европа е регионът в света, в който високото ниво на икономическо и социално развитие, права, свободи и благополучие се съчетават по ненадминат начин и ѝ предоставят добавената стойност, осигуряваща нейната идентичност; те трябва да бъдат запазени в този нов контекст и НИРД трябва да се счита за ключов инструмент за постигането на тази цел. Науката трябва да се разбира, за да се постигне общество, основано на знанието, в полза и интерес на гражданите, устойчиво и приобщаващо общество, в което научната общност и промишлеността представляват средства за постигане на крайната цел, а именно изграждането на наука от и за обществото.

Във връзка с това „Хоризонт 2020“ беше отговор на променящия се свят и новата РП9 следва да продължи в тази посока. Въпреки това е необходимо да се засили ангажиментът на всички участници от ЕС по отношение на НИРД.

ЕС инвестира в НИРД 2,03% от БВП през 2015 г. (2,04% през 2014 г. и 1,74% през 2005 г., като разликата между държавите е от 0,48 до 3,26%) – далеч от 3-те процента от стратегията „Европа 2020“, постигнати само от Финландия (3,2%), Швеция (3,2%), Дания (3,1%) и Австрия (3%), следвани от Германия (2,9%), и далеч от Южна Корея (4,3%), Израел (4,1%) и Япония (3,6%).

Тези данни показват конкуренцията, пред която е изправен ЕС, и различията между държавите членки при инвестирането в НИРД, които трябва да бъдат намалени не само с оглед на постигането на целта от 3% до 2020 г., но и с още по-високата цел за повишаване на конкурентоспособността в световен мащаб и стремеж към 4% в не много далечно бъдеще.

За да се преодолеят разликите между регионите, освен бюджет е необходимо наличието на високо квалифициран човешки капитал, технологична инфраструктура и сътрудничество между университетите и предприятията. Най-иновативните държави имат балансирани национални системи в областта на НИРД с високо качество на академичните изследвания, които са отворени за сътрудничество, и висококачествен човешки капитал, с рамка за финансиране на НИРД и рисков капитал, за да могат дружествата да разработват нови технологии. Корпоративните инвестиции в иновации, сътрудничеството и мрежите за иновации между предприятията и публичния сектор също са на високо равнище.

В това отношение е от ключово значение да се постигне напредък в изграждането на европейското научноизследователско пространство, в работата за постигане на целта от 3% от БВП за НИРД във всички държави членки, в укрепването на разширяването или на полезните взаимодействия между европейските фондове и РП (опростяване, съвместимост на стандартите, хармонизиране на стратегиите за интелигентна специализация и спазване на принципа на допълняемостта на средствата), както и в разработването и поддържането на технологичната инфраструктура. Накратко, развитието и сближаването между регионите следва да е резултат от сближаването в областта на НИРД, което ще доведе до по-висока конкурентоспособност на Европейския съюз.

Финансирането на иновациите следва да включва всички етапи, а не само тези в близост до пазара, и да отбележи напредък на вътрешния пазар за иновации посредством подходяща регулаторна рамка заедно с публични политики, така че дружествата да подобрят и да запазят своята конкурентоспособност.

Не бива да се подценяват ролята на младите хора и финансирането на революционните иновации. Финансирането не следва да бъде насочено само към технологичните иновации; в социалната сфера също се генерират знания, които могат да се прилагат в средносрочен и дългосрочен план и които могат да бъдат отхвърлени поради прекомерна пазарна ориентация и търсенето на непосредствени резултати, без да се взема предвид по-общата перспектива.

Въпреки това високите научни постижения, основната изследователска дейност трябва да останат основен приоритет на РП за посрещане на бъдещите предизвикателства. Европа има признати на световно равнище центрове за високи научни постижения, но се нуждае от повече центрове и региони с високи постижения. Важно е да се гарантира мобилността на научните изследователи, без възнаграждението да е спънка или въздействието на проектите на даден център да има тегловен коефициент, вземащ превес при оценката над високите постижения на центъра, както и да се насърчава отвореният характер и участието на нови центрове и организации.

НИРД следва да се счита за структурна, а не за конюнктурна, за да се даде отговор на предизвикателствата пред обществото, като образованието е от ключово значение. Връзката между НИРД и образованието, от ранните етапи и през целия процес на обучение, е от решаващо значение. Необходимо е да се насърчава участието на обществото в научните изследвания и да се разпространяват резултатите и дейностите в рамките на научните дисциплини в училищата, като НИРД следва да се счита за средство в средносрочен до дългосрочен план, доближаващо РП до обществото, и по-специално до образователната общност преди университетското образование. Държавите с най-добри резултати в областта на науката и иновациите имат гъвкави образователни системи, които насърчават творчеството, критичното мислене и активното участие на учениците. Поради това следва да се разгледа въпросът за добавяне на елемента „образование“ (education) към европейското изследователско пространство (ERA), превръщайки го в EERA.

Тази преориентация на образователните системи, с акцент върху висококвалифицирания човешки капитал, е от ключово значение, за да се отговори с нови работни места на замяната на производствената дейност от технологиите.

Ролята на университетите продължава да е от първостепенно значение като главен източник на знания и са необходими условия за по-голямо доближаване до иновациите; отношенията между университетите и промишлеността следва да бъдат засилени, за да се подобри капацитетът за иновации в предприятията. В този смисъл трябва да се разгледа въпросът за посредническата роля на технологичните паркове.

Що се отнася до публично-частните отношения, които насърчава „Хоризонт 2020“, целта е да се допринесе за подобряването на иновациите в промишлената структура и за развитието на областите, които представляват интерес за научните изследвания. Въпреки това следва да се прави разграничение между големите предприятия и МСП и да се анализира дали нуждите от ресурси са подобни, да се оценява тяхното въздействие и да се следи ползите да имат справедливо социално въздействие. Следва да се изясни дали големите дружества, извън отделните проекти, които изискват голяма инфраструктура, голям бюджет и са с висока добавена стойност за европейското общество като цяло, се нуждаят от публично финансиране за научни изследвания или напротив, новаторската рамка и напредъкът в единния пазар за иновации е най-ефикасният принос, който биха могли да осигурят публичните политики. Необходими са ефективно използване на ресурсите и въздействие на резултатите. По отношение на участието на МСП отговорът се крие в преобладаващото им присъствие в структурата на промишлеността в Европа и потребностите им от подобряване на капацитета в областта на НИРД и растежа. От друга страна, необходимо е да се осигури възвръщаемостта на публичните инвестиции, в допълнение към социалната полза, която предполага създаването на заетост, с въвеждането на критерии за корпоративна социална отговорност и справедливост, които да гарантират, че гражданите се ползват от напредъка, за който допринася публичният сектор.

Отворената наука, защитавана в „Хоризонт 2020“ поради нейния повишен потенциал за самото знание и за икономиката, следва да се укрепи. Също така участието на всички участници, както публични, така и частни, в подкрепата и достъпа следва да бъдат част от необходимия баланс и обратна връзка, позволяващи използването на пълния потенциал на знанията.

По отношение на социалните предизвикателства социалните и хуманитарните науки са от ключово значение за проучване на новите предизвикателства, като тероризъм, популизъм, миграционни потоци или неравенството, които следва да се отчитат на хоризонтален принцип в останалите научни дисциплини.

От друга страна, предизвикателствата, свързани със социалната сфера и здравеопазването, изискват повече усилия и глобална визия; необходими се ясни отговори по отношение на демографските промени, превръщането на заболяванията в хронични, прецизната медицина или достъпа до технологиите, осигурявайки устойчивост на социалните и здравните системи. Общественото здравеопазване, превенцията, състоянието на околната среда, технологиите, цифровизацията и връзката между здравеопазването и социалната сфера трябва да бъдат обхванати в обща рамка, която да дава ефикасен, цялостен и ефективен отговор чрез реформите, от които се нуждае европейската система за социална сигурност.

Ангажиментът да се опознаят онкологичните заболявания и да се води борба с тях е от първостепенно значение, със засилване на програмите в тази област, както и стабилна и сериозна стратегия за борба с антимикробната резистентност. Необходимо е достатъчно финансиране, благоприятстваща рамка, координация на европейските средства в областта на НИРД.

На последно място, секторът на хранително-вкусовата промишленост в Европа, който е изправен пред предизвикателствата, свързани с достатъчността, конкурентоспособността и социалната и екологичната устойчивост, се нуждае от засилване на научните изследвания и иновациите и подходяща рамка за разработване и прилагане на иновациите от страна на МСП, които трябва да се конкурират с чуждестранни мултинационални предприятия.

В областта на равенството между половете са необходими повече усилия. Освен в консултантския сектор, в нито една друга област процентът на жените не достига минималната стойност от 40%. Все още е слабо участието на жени в експертни групи, в широкомащабни проекти или в координирането на такива проекти. Тяхното участие в различните обществени предизвикателства или промишления стълб не съответства на присъствието им в професиите в областта на технологиите. Накратко, трябва да се изисква хоризонталното включване на въпроса за равенството между половете, по-специално при изготвянето на проекти, при потвърждаването на състава на научноизследователските групи и при оценката и разбивката на резултатите, тъй като равенството между мъжете и жените трябва да се счита за необходимо за общество, в което има по-голямо сближаване и богатство чрез включването на повече знания и други мнения и потребности.

Що се отнася до международното сътрудничество, цифрите сочат спад в сравнение с РП7, което трябва да бъде коригирано. Научната дипломация може да играе ключова роля за решаването на някои нови обществени предизвикателства. Инициативи като инициативата PRIMA трябва да бъдат признати, тъй като търсейки отговор на основни предизвикателства, като безопасността на храните или достатъчната наличност на водните ресурси, те могат да окажат непряко въздействие върху имиграцията, подобрявайки сътрудничеството между държавите и регионите и подобрявайки тяхното развитие.

Междинният преглед на „Хоризонт 2020“ позволява да се направят заключения и да се отправят препоръки за бъдещата РП9, сред които трябва да бъдат взети под внимание последователността, предвидимостта и стабилността на научната общност и на текущите проекти; освен измененията, които трябва да се въведат, за да се отговори на новите предизвикателства, структурата и основата на „Хоризонт 2020“ трябва да се укрепят и програмата да се прилага в условия на повече прозрачност, яснота и опростяване, по-малко разпокъсаност, подобряване на оценяването и на обратната връзка с изследователите, както и последващ мониторинг и измерване на въздействието на публичните средства.

В РП9 трябва да бъдат осигурени достатъчно средства. Трябва да се избягват съкращения в бюджета по време на изпълнението ѝ. РП9 трябва да бъде укрепена като амбициозна програма за НИРД и за тази цел трябва да се гарантира като начална точка бюджет от 100 милиарда евро.

В заключение, знанията могат и следва да допринесат за благосъстоянието на обществото и конкурентоспособността на ЕС на световно равнище, поради което „Хоризонт 2020“ трябва да се оценява като успешна програма и РП9 да се укрепи.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма

(2016/2147(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.)(1),

–  като взе предвид Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014 – 2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.)“(3),

–  като взе предвид решението на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ – рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии(4),

–  като взе предвид Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа(5),

–  като взе предвид регламентите на Съвета (ЕС) 557/2014, 558/2014, 559/2014, 560/2014 и 561/2014 от 6 май 2014 г.(6) , както и регламентите на Съвета (ЕС) 642/2014(7) и 721/2014(8) от 16 юни 2014 г. за създаване на съвместни предприятия, финансирани по „Хоризонт 2020“,

–  като взе предвид решения (ЕС) 553/2014, 554/2014, 555/2014 и 556/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на партньорства в рамките на публичния сектор по член 185, финансирани по „Хоризонт 2020“(9),

–  като взе предвид тематичните документи за групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации от 3 февруари 2017 г.(10),

–  като взе предвид докладите за мониторинг относно „Хоризонт 2020“ на Комисията от 2014 и от 2015 г.,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейското научноизследователско пространство: време за изпълнение и наблюдение на напредъка“ (COM(2017)0035),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейски план за действие в областта на отбраната“ (COM(2016)0950),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Изпълнение на стратегията за международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите“ (COM(2016)0657),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак – изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“(COM(2016)0178), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0106),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Eвропейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно действията в отговор на доклада на експертната група на високо равнище относно последващата оценка на Седмата рамкова програма (COM(2016)0005),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавен „Годишен доклад за дейностите на Европейския съюз в областта на научните изследвания и технологичното развитие през 2014 година“ (COM(2015)0401),

–  като взе предвид докладите на Комисията от 2014 и от 2015 г., озаглавени „Интегриране на социалните и хуманитарните науки в програма „Хоризонт 2020“: участници, бюджети и дисциплини“,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „По-добро регулиране на инвестициите в иновации на равнището на Европейския съюз“ (SWD(2015)0298),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Европейско научноизследователско пространство: Доклад за напредъка – 2014 г.“ (COM(2014)0575),

–  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (COM(2014)0339),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Втори доклад за състоянието на образованието и обучението в областта на ядрената енергия в Европейския съюз“ (SWD(2014)0299),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии: нов подход за партньорство за справяне с големите предизвикателства пред науката и за стимулиране на иновациите в Европа“ (SWD(2014)0283),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавен „Втора междинна оценка на съвместните предприятия по съвместните технологични инициативи„Чисто небе“, „Горивни клетки и водород“ и инициативата за иновативни лекарства (COM(2014)0252),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно ролята и въздействието на съвместните технологични инициативи (СТИ) и публично-частните партньорства (ПЧП) за изпълнението на „Хоризонт 2020“ с цел постигане на устойчиви индустриални промени (CCMI/142),

  като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2017 г. относно Европейската инициатива за компютърни услуги в облак(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно средствата от ЕС за равенството между половете(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2016 г. относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3)(14),

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0209/2017),

A.  като има предвид, че „Хоризонт 2020“ е най-голямата централно управлявана програма на ЕС за научни изследвания и иновации и най-голямата в света публично финансирана програма за научни изследвания и иновации (НИИ);

Б.  като има предвид, че в преговорите по „Хоризонт 2020“ и по настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) Парламентът отправи искане за 100 милиарда евро вместо първоначално договорените 77 милиарда евро; като има предвид, че бюджетът изглежда твърде ограничен, за да се позволи на „Хоризонт 2020“ да използва изцяло потенциала за високи постижения и адекватно да отговори на обществените предизвикателства, пред които се изправя понастоящем обществото в Европа и в света;

В.  като има предвид, че докладът на групата на високо равнище относно максималното увеличаване на въздействието на програмите на ЕС за научни изследвания и иновации и междинната оценка, планирана за третото тримесечие на 2017 г., ще поставят основите на структурата и съдържанието на РП9, за която ще бъде публикувано предложение през първата половина на 2018 г.;

Г.  като има предвид, че икономическата и финансовата криза беше определящ фактор при изготвянето на „Хоризонт 2020“; като има предвид, че е вероятно нововъзникващите предизвикателства, новите политически и социално-икономически парадигми и продължаващите световни тенденции да определят облика на следващата рамкова програма (РП);

Д.  като има предвид, че РП трябва да се основава на европейски ценности, научна независимост, откритост, многообразие, високи европейски етични стандарти, социално сближаване и равен достъп на гражданите до решенията и отговорите, които предоставя;

Е.  като има предвид, че инвестициите в НИРД са от съществено значение за европейското икономическо и социално развитие и конкурентоспособността в световен мащаб; като има предвид, че значението на високите постижения в научната област за насърчаването на иновациите и дългосрочните конкурентни предимства трябва да бъде отразено във финансирането на РП9;

Структура, философия и изпълнение на „Хоризонт 2020“

1.  счита, че след повече от три години след стартирането на „Хоризонт 2020“ е време Парламентът да разработи позицията си относно междинната си оценка, както и визия за бъдещата РП9;

2.  припомня, че целта на „Хоризонт 2020“ е да допринесе за изграждането на общество и на икономика, основани на знанието и иновациите, и да укрепи научната и техническата основа, и в крайна сметка конкурентоспособността на Европа, чрез привличане на допълнително национално публично и частно финансиране за НИРД и чрез спомагане за постигането на целта от 3% от БВП за НИРД до 2020 г.; изразява съжаление, че ЕС е инвестирал в НИРД само 2,03% от БВП през 2015 г., като отделните стойности за различните държави варират от 0,46% до 3,26%(15), докато главните конкуренти в световен мащаб изпреварват ЕС по отношение на разходите за НИРД;

3.  припомня, че европейското научноизследователско пространство (ЕНП) среща пряка конкуренция в лицето на регионите в света с най-добри показатели в областта на научните изследвания и че следователно укрепването на ЕНП е колективно задължение на Европа; насърчава съответните държави членки да допринасят адекватно за постигането на целта от 3% от БВП на ЕС за НИРД; отбелязва, че едно цялостно увеличение с 3% би осигурило допълнителна сума в размер на повече от 100 милиарда евро годишно за научни изследвания и иновации в Европа;

4.  подчертава, че оценката на РП7 и мониторингът на „Хоризонт 2020“ показват, че РП на ЕС за научни изследвания и иновации има успех и създава ясна добавена стойност за ЕС(16); признава, че все още има възможности за подобряване на РП и на бъдещите програми;

5.  счита, че причините за нейния успех са мултидисциплинарността и сътрудничеството, както и изискванията по отношение на високите постижения и въздействието;

6.  разбира, че РП цели да стимулира участието на промишлеността с цел да се повишат разходите за НИРД от страна на промишлеността(17); отбелязва, че участието на промишлеността, включително на МСП, е значително по-високо, отколкото в РП7; припомня обаче, че промишлеността не е увеличила достатъчно средния си дял от разходи за НИРД, както беше договорено в заключенията на Съвета от Барселона(18); изисква от Комисията да направи оценка на европейската добавена стойност и на значението за обществеността на финансирането за инициирани от промишлеността инструменти, като например съвместните технологични инициативи (СТИ)(19), както и на последователността, откритостта и прозрачността на всички съвместни инициативи(20);

7.  отбелязва, че в бюджета, управлението и изпълнението на програмата участват над 20 различни органа на ЕС; задава въпроса дали това води до прекомерни усилия за координация, административна сложност и дублиране; призовава Комисията да работи за рационализиране и опростяване на това;

8.  отбелязва, че стълб 2 и стълб 3 са съсредоточени главно върху по-високите равнища на технологична готовност, което би могло да ограничи бъдещото усвояване на революционни иновации, които все още са в процес на разработване в рамките на научноизследователски проекти с по-ниски равнища на технологична готовност; призовава за внимателно балансиране на равнищата на технологична готовност с цел насърчаване на цялата верига на стойността; счита, че равнищата на технологична готовност могат да изключат нетехнологичните форми на иновации, създавани от фундаментални или приложни научни изследвания, и по-специално в сферата на социалните и хуманитарните науки;

9.  призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на малки, средни и големи проекти; отбелязва, че средният бюджет за проекти се е увеличил в рамките на „Хоризонт 2020“ и че големите проекти изискват повече усилия по отношение на подготовката на предложението и управлението на проекта, което е в полза на участници с по-голям опит с рамковите програми, създава пречки за новите участници и концентрира финансирането в ръцете на ограничен брой институции;

Бюджет

10.  подчертава, че настоящата обезпокоително ниска степен на успеваемост от по-малко от 14%(21) представлява отрицателна тенденция в сравнение с РП7; изтъква, че твърде големият брой заявления не позволява да се предостави финансиране за голям брой много висококачествени проекти, и изразява съжаление, че съкращенията, наложени от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), задълбочиха този проблем; призовава Комисията да избягва извършването на допълнителни съкращения в бюджета на „Хоризонт 2020“;

11.  изтъква бюджетния натиск върху рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации; изразява съжаление относно отрицателния ефект, който кризата с плащанията в бюджета на ЕС имаше върху прилагането на програмата през първите години от действащата МФР; отбелязва, наред с другото, изкуственото забавяне, възлизащо на 1 милиард евро в покани през 2014 г. и значителното намаляване на равнището на предварителното финансиране за новите програми; подчертава във връзка с това, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР отпускането на финансови средства на ранен етап беше осъществено в периода 2014 – 2015 г. за програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че отпуснатите в началото на периода средства бяха напълно усвоени от програмата, което показва силната ѝ ефективност и способността ѝ да усвои още повече финансови средства; подчертава, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; призовава двете подразделения на бюджетния орган и Комисията да осигурят адекватно равнище на бюджетни кредити за плащания през идните години и да положат всички усилия за предотвратяване на нова криза с плащанията през последните години на действащата МФР;

12.  изтъква, че програмата „Хоризонт 2020“ трябва да се основава преди всичко на безвъзмездни средства и да бъде насочена към финансиране на фундаментални и съвместни научни изследвания в частност; настоява, че научните изследвания могат да бъдат високорискова инвестиция за инвеститорите и че финансирането на научни изследвания чрез безвъзмездни средства е необходимост; изтъква във връзка с това, че за много публични органи и без това по закон не се допуска да вземат кредити; изразява съжаление във връзка с тенденцията, в някои случаи, да се преминава от отпускането на безвъзмездни средства и към използването на кредити; признава, че финансовите инструменти следва да бъдат на разположение за високите равнища на технологична готовност, близо до пазарните дейности като част от финансовите инструменти по линия на InnovFin и извън РП (напр. схеми на Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд);

13.  подчертава факта, че някои държави членки не зачитат своите национални ангажименти за инвестиции в НИРД; изтъква, че целта от 3% от БВП трябва да бъде изпълнена, и изразява надежда, че тази цел може да бъде увеличена до равнището на най-големите световни конкуренти във възможно най-кратък срок; призовава следователно Комисията и държавите членки да насочват националните стратегии към постигането на тази цел и призовава за заделянето на част от структурните фондове за научноизследователски и развойни дейности и програми, и по-специално за инвестиции в изграждане на капацитет, научноизследователска инфраструктура и заплати, както и подпомагане на дейностите по подготовката на предложения за РП и управлението на проекти;

Оценка

14.  потвърждава, че високите постижения следва да останат основният критерий за оценка за всеки един от трите стълба на РП, като същевременно отбелязва съществуващите критерии за „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“, които биха могли да спомогнат за обозначаване на добавената стойност за ЕС на даден проект; приканва поради тази причина Комисията да проучи начини да се вземат под внимание в рамките на критериите „въздействие“ и „качество и ефикасност на изпълнението“: липсата на участие на слабо представените региони на ЕС, включването на по-слабо представени области на науката, като социалните и хуманитарните науки, и експлоатацията на инфраструктура за научни изследвания, финансирана от европейските структурни и инвестиционни фондове, които изглеждат важни за успешното изграждане на ЕНП и за осигуряването на полезни взаимодействия между РП и европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.  призовава за по-добро и по-прозрачно оценяване и осигуряване на качеството от извършващите оценката; изтъква необходимостта от подобряване на обратната информация, предоставяна на участниците в хода на процеса на оценка, и настоятелно призовава да се вземат под внимание подадените от неуспели кандидати жалби, че в резюметата на докладите за оценка (РДО) липсва задълбоченост и яснота относно това какво следва да се направи по различен начин с цел постигане на успех; призовава поради това Комисията да публикува, заедно с поканата за представяне на предложения, подробни критерии за оценка, да предоставя на участниците по-подробни и информативни РДО и да организира поканите за представяне на предложения по такъв начин, че да избегне прекомерния брой предложения, което силно влияе върху мотивацията на изследователите и репутацията на програмата;

16.  призовава Комисията да предостави по-широко определение на „въздействие“, като се вземат предвид както икономическите, така и социалните последици; подчертава, че оценката на въздействието на проектите за фундаментални изследвания следва да остане гъвкава; изисква от Комисията да поддържа баланса между „възходящите“ и „низходящите“ покани и да анализира коя процедура на оценка (едноетапна или двуетапна) е по-полезна за избягване на прекалено голям брой предложения, както и да осъществява качествени научни изследвания;

17.  призовава Комисията да направи оценка доколко по-прецизната тематична насоченост би била целесъобразна от гледна точка на устойчивостта;

18.  призовава Комисията да направи по-лесно използваем Портала на участниците и да разшири мрежата от национални звена за контакт, като ѝ предостави повече ресурси, с цел да се гарантира, особено за микропредприятията и за малките предприятия, ефективна услуга за подкрепа във фазата на представяне и оценка на предложенията за проект;

19.  счита, че Европейският научноизследователски съвет следва да взема участие в повече проекти за сътрудничество в Европа, и по-специално да включи региони и институции с малък капацитет, за да разпространи политиката и ноу-хау на ЕС в сферата на НИИ в целия ЕС;

Хоризонтални въпроси

20.  отбелязва, че структурата на „Хоризонт 2020“ и подходът, свързан с обществените предизвикателства, се посрещат добре от заинтересованите страни; призовава Комисията да продължи да укрепва подхода, свързан с обществените предизвикателства, и подчертава значението на съвместните научни изследвания, обединяващи университети, научни организации, промишлеността (особено МСП) и други участници; призовава Комисията да обмисли възможността за оценяване на адекватността и отделните бюджети на обществените предизвикателства въз основа на настоящата икономическа, социална и политическа обстановка в хода на изпълнението на РП и в тясно сътрудничество с Европейския парламент;

21.  признава усилията на Комисията да рационализира администрацията и да намали времето между публикуването на поканите за предложения и отпускането на безвъзмездните средства; призовава Комисията да продължи да се стреми към намаляване на бюрокрацията и опростяване на администрацията; приветства предложението на Комисията за въвеждане на еднократни плащания с цел опростяване на администрацията и одита;

22.  призовава Комисията да направи оценка дали опростеният модел на финансиране, въведен за програмата „Хоризонт 2020“, е довел – както беше предвидено – до по-голямо участие на промишлеността; призовава във връзка с това да бъде оценена ефективността на модела на финансиране;

23.  призовава Комисията да направи оценка доколко използването на национални или специфични системи за счетоводно отчитане вместо определената в правилата за участие система може да доведе до значително опростена одитна процедура и следователно до намаляване на процента грешки във връзка с одита на европейските проекти за финансиране; призовава във връзка с това за по-тясно сътрудничество с Европейската сметна палата, както и за въвеждането на „одит на едно гише“;

24.  отбелязва, че полезните взаимодействия между фондовете са от решаващо значение, за да бъдат инвестициите по-ефективни; подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) са важен инструмент за стимулиране на полезни взаимодействия, определящи националните и регионалните рамки за инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации (НИРДИ), и в качеството си на такива следва да бъдат насърчавани и укрепвани; изразява съжаление относно наличието на съществени пречки пред пълноценното функциониране на тези полезни взаимодействия(22); стреми се следователно към хармонизиране на правилата и процедурите за проекти за НИРДИ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове и РП и отбелязва, че ефективното използване на схемата „Печат за високи постижения“ ще бъде възможно само ако са изпълнени горепосочените условия; призовава Комисията да задели част от европейските структурни и инвестиционни фондове за полезни взаимодействия на RIS3 с „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ и да предостави възможност проектите в областта на НИРД, финансирани от структурните фондове, да могат да бъдат обосновавани чрез правилата на РП, като същевременно гарантира тяхната прозрачност; призовава Комисията и държавите членки да осигурят правилното прилагане на принципа на допълняемост, което на практика означава, че вноските от европейските фондове не следва да заместват националните или еквивалентни разходи на дадена държава членка в регионите, където този принцип се прилага;

25.  отбелязва, че успешното изграждане на ЕНП изисква цялостно използване на потенциала за НИРДИ на всички държави членки; признава проблема с различната степен на участие в програмата „Хоризонт 2020“, който трябва да бъде решен както на равнище ЕС, така и на национално равнище, включително чрез европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава Комисията и държавите членки да приспособят съществуващите инструменти или да приемат нови мерки за преодоляването на тези различия посредством, например, разработването на инструменти за изграждане на мрежи за научни изследователи; приветства политиката за разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието; призовава Комисията да оцени дали трите инструмента за разширяване са постигнали специфичните си цели: осигуряване на достатъчен бюджет и балансиран набор от инструменти, които да спомагат за преодоляване на съществуващите различия в ЕС в областта на научните изследвания и иновациите; призовава Комисията и държавите членки да представят ясни правила, които да създават условия за пълноценното прилагане на схемата „Печат за високи постижения“, и да проучат полезни взаимодействия в областта на финансирането; призовава Комисията да създаде механизми, които да създават условия за включването на проекти по РП в научноизследователската инфраструктура, финансирана по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава критериите, използвани за определянето на „по-слабо представените“ държави и региони, да бъдат преразгледани, а списъкът на тези държави и региони да бъде редовно проверяван в хода на изпълнението на РП;

26.  отбелязва, че съгласно годишните доклади на Комисията относно прилагането на „Хоризонт 2020“ за 2014 и за 2015 г. 15 държави членки са получили 88,6% от финансовите средства, докато 13 държави членки са получили 4,5% от тях, което е дори по-малко от финансирането за асоциираните държави (6,4%);

27.  приветства усилията за осигуряване на по-добри връзки между ЕНП и Европейското пространство за висше образование с оглед на улесняване на начините за обучаване на следващото поколение от научни изследователи; признава, че е важно да се включат уменията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, научните изследвания и предприемачеството в образователните системи на държавите членки на ранен етап с цел насърчаване на младите хора да развиват тези умения, тъй като НИРД следва да се разглежда по-скоро в структурно, а не в циклично или времево отношение; призовава държавите членки и Комисията да подобрят стабилността и привлекателността на заетостта по отношение на младите научни изследователи;

28.  подчертава значението на едно по-тясно сътрудничество между предприятията и университетските и научните системи с цел в университетите и научните центрове да се улеснява създаването на структури, предназначени за засилване на връзката с производствения сектор;

29.  подчертава, че сътрудничеството в световен мащаб е важно средство за укрепване на европейските научни изследвания; потвърждава, че международното участие е спаднало от 5% при РП7 до 2,8% при „Хоризонт 2020“; припомня, че рамковата програма следва да спомогне да се гарантира, че Европа продължава да бъде основен участник на световно равнище, като подчертава важността на дипломацията в областта на науката; призовава Комисията да преразгледа разпоредбите на международното сътрудничество по РП и да създаде конкретни, незабавни мерки и дългосрочна стратегическа визия и структура в подкрепа на тази цел; приветства във връзка с това инициативи като BONUS и PRIMA;

30.  подчертава необходимостта от укрепване на международното сътрудничество в рамките на РП9 и от по-широк обхват за дипломацията в областта на науката;

31.  припомня, че включването на социалните и хуманитарните науки означава научни изследвания в сферата на социалните и хуманитарните науки в рамките на интердисциплинарни проекти, а не последващо добавяне към като цяло технологични проекти, и че най-неотложните проблеми, пред които е изправен ЕС, изискват методологически изследвания, които в концептуално отношение са съсредоточени в по-голяма степен върху социалните и хуманитарните науки; отбелязва, че социалните и хуманитарните науки са недостатъчно представени в действащата рамкова програма; призовава Комисията да укрепи възможностите за участие на научни изследователи от областта на социалните и хуманитарните науки в интердисциплинарните проекти по РП и да предостави достатъчно финансиране за теми в областта на социалните и хуманитарните науки;

32.  изтъква баланса между научните изследвания и иновациите в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и призовава подобен подход да бъде възприет и за следващата РП; приветства създаването на Европейския съвет по иновациите(23), но настоява това да не доведе до отделяне на научните изследвания от иновациите или отново до допълнително фрагментиране на финансирането; подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“ не е в достатъчна степен насочена към преодоляване на „долината на смъртта“, която представлява основната пречка за превръщане на прототипите в масово производство;

33.  призовава Комисията да изясни целите, инструментите и функционирането на Европейския съвет по иновациите и подчертава необходимостта от оценка на пилотните резултати, постигнати от Европейския съвет по иновациите; призовава Комисията да предложи балансирано съчетаване на инструменти за портфейла на Европейския съвет по иновациите; изтъква, че Европейският съвет по иновациите не следва при никакви обстоятелства да се превръща в заместител на втория стълб и че този стълб не следва да се развива в индивидуален инструмент за подпомагане, а че по-скоро следва и занапред да бъде фокусиран върху съвместните научни изследвания; подчертава необходимостта да се запази и укрепи инструментът за МСП и проекта „Бърз път към иновации“; приканва Комисията да разработи механизми за по-добро включване на МСП в по-големите интердисциплинарни проекти по линия на РП9, за да се използва техният пълен потенциал; призовава Комисията да запази общностите на знание и иновации (ОЗИ) в текущата структура на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), като изтъква значението на прозрачността и широкото участие на заинтересованите страни, както и да анализира по какъв начин EIT и ОЗИ могат да взаимодействат с Европейския съвет по иновациите; изисква от Комисията да създаде рамка за частните инвестиции на рисков капитал в сътрудничество с Европейския съвет по иновациите с цел насърчаване на инвестициите на рисков капитал в Европа;

34.  приветства инициативи, които обединяват частния и обществения сектор с цел стимулиране на научните изследвания и иновациите; изтъква необходимостта от засилена водеща роля на ЕС в даването на приоритет на публичните научноизследователски потребности и от достатъчно прозрачност, проследимост и добро равнище на обществена възвръщаемост на инвестициите по „Хоризонт 2020“ от гледна точка на достъпността, наличието и пригодността на крайните продукти, и особено в някои чувствителни области като здравеопазването, защитата на обществения интерес и справедливото социално въздействие; призовава Комисията да проучи допълнително механизми, особено с оглед на дългосрочната експлоатация на всички проекти, финансирани чрез безвъзмездни средства, предоставени от РП, при съчетаване на добра обществена възвръщаемост и стимули за участие на промишления сектор;

35.  приветства факта, че понастоящем свободният достъп е общ принцип в рамките на „Хоризонт 2020“; обръща внимание на факта, че значителният брой на свързаните с проекти по „Хоризонт 2020“ публикации до декември 2016 г.(24) показва, че са необходими нови политики относно прилагането на споделянето на данни и знания, за да се постигне достъп до максимален обем резултати от научните изследвания и научни данни; призовава Комисията да преразгледа критериите за гъвкавост, които биха могли да бъдат пречка за постигането на тази цел, и да увеличи знанията и развитието;

36.  приветства финансирането на пилотния проект за свободен достъп до научноизследователски данни като първа стъпка към Облака за отворена наука; признава значението и потенциала на електронната инфраструктура и суперкомпютрите, необходимостта заинтересованите участници от публичния и частния сектор и гражданското общество да бъдат включвани и важността на науката за гражданите, за да се гарантира, че обществото играе по-активна роля за набелязването и анализа на проблемите, а също и за съвместното намиране на решения; призовава Комисията и общността на публичните и частните научни изследвания да проучат нови модели, които да включват ресурси от частен облак и частни мрежи и обществени електронни инфраструктури, както и стартирането на програми за гражданите в областта на науката и иновациите;

37.  приветства нововъведената от Комисията концепция за иновационните центрове, които укрепват допълнително европейската иновационна среда, като подкрепят дружествата, и по-специално МСП, при усъвършенстването на техните бизнес модели и производствени процеси;

38.  насърчава националните звена за контакт да участват по-усилено в стимулирането на проекти, получили печат за високи постижения, и в подпомагането на търсенето на други, национални или международни, източници на публично или частно финансиране за горепосочените проекти чрез укрепване на сътрудничеството в тази област в рамките на мрежата на националните звена за контакт;

Препоръки във връзка с РП9

39.  счита, че ЕС притежава потенциала да се превърне във водещ световен център за научни изследвания и наука; счита също така, че за да се насърчават растежът, работните места и иновациите, РП9 трябва да стане основен приоритет за Европа;

40.  приветства успеха на „Хоризонт 2020“ и коефициента на ливъридж 1:11; призовава Комисията да предложи увеличен общ бюджет за РП9 в размер на 120 милиарда евро; счита, че освен увеличаване на бюджета е необходима рамка, включваща иновациите, и поради това призовава Комисията да поясни понятието за иновация и нейните различни видове;

41.  отбелязва, че ЕС е изправен пред редица значими и динамични предизвикателства, и призовава Комисията, съвместно с Европейския парламент, да предостави в рамките на стълб 3 балансиран и гъвкав набор от инструменти, отговарящи на динамичния характер на възникващите проблеми; подчертава необходимостта от предоставяне на достатъчно бюджетни средства за посрещане на специфичните предизвикателства в рамките на стълб 3, както и от редовен преглед на адекватността на тези предизвикателства;

42.  призовава Комисията да поддържа равновесие между фундаменталните изследвания и иновациите в рамките на РП9; отбелязва необходимостта от укрепване на съвместните научни изследвания; подчертава значението на по-широкото участие на МСП в съвместни проекти и иновации;

43.  насърчава Комисията да задълбочава взаимодействията между РП9 и другите европейски фондове, предназначени за подпомагане на научните изследвания и иновациите, и да установи хармонизирани инструменти и съгласувани правила за тези фондове както на европейско, така и на национално равнище, в тясно сътрудничество с държавите членки; призовава Комисията да продължи да взема под внимание в бъдещите рамкови програми важната роля на стандартизацията в контекста на иновациите;

44.  отбелязва, че РП9 следва да преодолее евентуалния проблем, свързан с прекомерния брой заявления и ниския процент успеваемост, пред който е изправена „Хоризонт 2020“; предлага да се разгледа възможността за повторното въвеждане на двуетапната процедура по оценяване с унифициран първи етап и специален втори етап, предназначен за подбраните кандидати; призовава Комисията да осигури достатъчно изчерпателни резюмета на РДО с указания за това как предложението би могло да бъде подобрено;

45.  подчертава, че европейската добавена стойност трябва да остане безспорен основен компонент на рамковата програма за научни изследвания;

46.  призовава Комисията да отдели в следващата МФР военните научни изследвания в областта на отбраната от гражданските научни изследвания, като осигури две различни програми с два отделни бюджета, които не засягат бюджетните амбиции на гражданските научни изследвания по линия на РП9; призовава следователно Комисията да представи на Парламента възможностите за финансиране на бъдещата програма за научни изследвания в областта на отбраната съгласно Договорите, със специален бюджет с нови ресурси и конкретни правила; подчертава във връзка с това значението на парламентарния контрол;

47.  счита, че програмата за бъдещи и нововъзникващи технологии има голям потенциал за бъдещето и представлява добър инструмент за разпространение на иновативни идеи и ноу-хау на национално и регионално равнище;

48.  подчертава необходимостта, в контекста на Парижкото споразумение и на целите на ЕС за климата, да се даде приоритет на финансирането на научните изследвания в областта на изменението на климата и на инфраструктурата за събиране на данни за климата – особено при положение че САЩ обмислят значителни съкращения на бюджетите за изследователските институти в областта на околната среда; да се гарантира, че пълният размер на средствата от фондовете за енергийното предизвикателство се предоставят за енергия от възобновяеми източници, технологии за енергийна ефективност за крайно потребление, интелигентни мрежи и съхранение; да се гарантира подходящо финансиране на научните изследвания в области като селското стопанство с ниско потребление на ресурси, здравословните храни и разнообразието, свързаното с устойчивостта измерение на транспорта, управлението на водите и биологичното разнообразие;

49.  подчертава, че РП9 за НИИ следва да укрепва социалния напредък и конкурентоспособността на ЕС, като поражда растеж и създава работни места и като бъде източник на нови знания и иновации с цел справяне с основните предизвикателства, пред които е изправена Европа, както и постигане на още по-голям напредък в развитието на устойчиво ЕНП; приветства във връзка с това настоящата структура на РП под формата на стълбове и призовава Комисията да запази тази структура с цел осигуряване на приемственост и предвидимост; призовава следователно Комисията да продължи работата по съгласуването, опростяването, прозрачността и яснотата на програмата, по подобряването на процеса на оценка, намаляването на фрагментирането и дублирането и избягването на ненужна административна тежест;

50.  признава, че административните задачи и научноизследователската дейност са до голяма степен несъвместими; подчертава следователно, че е важно да се поддържат минимални задължения за докладване с цел избягване на бюрократични пречки пред иновациите и за гарантиране на ефективно използване на финансирането по линия на РП9, като същевременно се осигури независимостта на научните изследвания; насърчава Комисията да увеличи за целта усилията си за постигане на опростеност;

51.  отбелязва, че Комисията все по-често се позовава на основано на резултати подпомагане; призовава Комисията да даде по-добро определение на понятието „резултат“;

52.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат полезните взаимодействия между РП и другите фондове с цел справяне с проблема с пропуските в областта на научните изследвания, с които се сблъскват регионите за сближаване в някои държави членки, прилагайки принципа на допълняемост; изразява съжаление, че финансовите средства от структурните и инвестиционните фондове могат да доведат до намаляване на националните разходи за НИРД в регионите, където те се прилагат, и настоява, че те трябва да допълват националните публични разходи; призовава също така Комисията и държавите членки да гарантират, че публичните инвестиции за НИИ се разглеждат като инвестиция в бъдещето, вместо като разходи;

53.  отбелязва, че ефективни инвестиции в научни изследвания и иновации в рамките на структурните фондове могат да се осъществяват само ако се положи необходимата добра основа в държавите членки; призовава следователно за по-тясно обвързване между специфичните за всяка държава препоръки за структурни реформи и инвестициите в НИИ;

54.  подчертава необходимостта от нови центрове и региони за високи постижения и значимостта на непрекъснатото развитие на ЕНП; подчертава необходимостта от осигуряването на повече полезни взаимодействия между рамковата програма, ЕФСИ и европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за политики за премахване на пречките, като по-ниските възнаграждения, с които се сблъскват източните и южните страни, с цел да се избегне „изтичането на мозъци“; призовава за даване на приоритет на високото научно качество на проекта пред високото научно качество на водещите „елитни“ центрове;

55.  счита, че съществува необходимост от включване на по-силни стимули за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в НИИ, когато има специфични за държавите препоръки в този смисъл или когато са идентифицирани слабости; заключава, че европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестиции в научни изследвания и нововъведения ще предоставят 65 милиарда евро за периода 2014 – 2020 г.; предлага следователно създаденият резерв за изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове в държавите членки да се използва за инвестиране на съществен дял от постъпленията от Структурните фондове в НИИ;

56.  приветства принципа и потенциала на „печата за високи постижения“ като знак за качество за полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и „Хоризонт 2020“, но отбелязва, че той не се прилага в достатъчна степен на практика поради липсата на финансови средства в държавите членки; счита, че проекти, които са били представени за финансиране от „Хоризонт 2020“, преминали са успешно през строги критерии на подбор и отпускане на средства, но не е било възможно да бъдат финансирани поради бюджетни ограничения, следва да бъдат финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако тези ресурси са на разположение за тази цел; посочва, че сходен механизъм следва да бъде дефиниран и за съвместните научноизследователски проекти;

57.  призовава Комисията да предостави по-високи равнища на подкрепа в РП9 за младите научни изследователи, като общоевропейски инструменти за създаване на мрежи, и да подсили схемите за финансиране на научни изследователи, които са в началото на своята кариера и са с по-малко от две години опит след получаването на докторска степен;

58.  отбелязва, че действията „Мария Склодовска-Кюри“ са широко признат източник на финансиране сред научните изследователи и че те насърчават тяхната мобилност, както и развитието на младите изследователи; счита, че с оглед на осигуряването на приемственост е желателно действията „Мария Склодовска-Кюри“ да продължат да бъдат финансирани по линия на РП9;

59.  призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават частните инвестиции в НИРДИ, които трябва да допълват, а не да заместват публичните инвестиции; припомня, че две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от частния сектор(25); оценява усилията на предприятията до момента и с оглед на ограничените по принцип ресурси за обществени разходи в областта на НИРД призовава частния сектор да участва в по-голяма степен в разходите за НИРД, както и в свободния достъп и отворената наука; призовава Комисията да определи степента на участие на големите производствени предприятия (било то чрез заеми, безвъзмездни средства или за своя сметка), в зависимост от равнището на европейската добавена стойност на проекта и неговия потенциал да бъде движеща сила за МСП, като същевременно се отчитат особеностите и потребностите на всеки сектор; изисква от Комисията да наблюдава вноските в натура, за да гарантира, че инвестициите са действителни и нови;

60.  призовава Комисията да увеличи прозрачността и яснотата на правилата за сътрудничество между публичния и частния сектор в рамките на проектите по РП9 съобразно резултатите и препоръките от извършената оценка; отправя искане към Комисията да провери и оцени съществуващите инструменти за публично-частни партньорства;

61.  подчертава факта, че независимо от инструмента за МСП, участието на промишлеността следва и занапред да се насърчава, тъй като промишлеността разполага с необходимия експертен опит в много области и оказва съществен финансов принос;

62.  изразява съжаление по повод на смесените резултати, постигнати от насочеността към равенство между половете в „Хоризонт 2020“, тъй като единствената постигната цел е делът на жените в консултативните групи, докато делът на жените в групите за оценка на проекти и сред координаторите на проекти и измерението на пола в съдържанието на научните изследвания и иновациите продължават да бъдат под целевите нива; подчертава необходимостта от подобрено участие и интегриране на принципа на равенство между половете в РП9 и от достигане на целевите нива, определени в регламента за „Хоризонт 2020“, и призовава Комисията да предприеме проучване относно пречките или трудностите, които биха могли да са причина за недостатъчното представителство на жените в програмата; насърчава държавите членки, в съответствие с целите на ЕНП, да създадат правна и политическа среда с балансирано представителство на половете и да предоставят стимули за промяна; приветства насоките на Комисията относно равенството между половете в „Хоризонт 2020“ (Guidance on Gender Equality in Horizon 2020)(26); припомня, че според ръководството равенството между половете е един от факторите за определяне на приоритета на предложенията с еднакъв брой точки над прага;

63.  отбелязва, че следващата РП ще трябва да вземе предвид излизането на Обединеното кралство от ЕС и последиците от него; отбелязва, че от полза за НИИ са ясните и стабилни дългосрочни рамки и че Обединеното кралство има водеща позиция в областта на науката; би желал мрежите и сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС да могат да продължат да съществуват в областта на научните изследвания и съобразно определени условия бързо да бъде намерено стабилно и удовлетворително решение, за да се гарантира, че ЕС не губи научните резултати, постигнати от „Хоризонт 2020“ и РП9;

o

o  o

64.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 948.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 174.

(5)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 892.

(6)

OВ L 169, 7.6.2014 г, стp. 54 – 178.

(7)

OВ L 177, 17.6.2014 г., стр. 9.

(8)

OВ L 192, 1.7.2014 г., стp. 1.

(9)

OВ L 169, 7.6.2014 г., стp. 1 – 53.

(10)

http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/hlg_issue_papers.pdf.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2017)0052.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2017)0075.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0311.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0320.

(15)

Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище).

(16)

Отбелязани са над 130 000 получени предложения, 9 000 подписани одобрения за отпускане на безвъзмездни средства, 50 000 участия и 15,9 милиарда евро финансиране от ЕС.

(17)

Две трети от 3-те процента от БВП за НИРД следва да бъдат осигурявани от промишлеността. Вж. статистиката на Евростат за частните разходи за НИРД: http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tsc00031&plugin=1

(18)

http://ec.europa.eu/invest-in-research/pdf/download_en/barcelona_european_council.pdf

(19)

Общият размер за седемте СТИ възлиза на над 7 милиарда евро от средствата по „Хоризонт 2020“, т.е. около 10% от целия бюджет за „Хоризонт 2020“ и повече от 13% от настоящото налично финансиране за поканите за предложения в рамките на „Хоризонт 2020“ (около 8 милиарда евро годишно за 7-годишен период).

(20)

Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г.

(21)

Проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от февруари 2017 г., озаглавено „Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. European Implementation Assessment“ („Хоризонт 2020“, Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Оценка за прилагането на европейско равнище).

(22)

Големите научноизследователски инфраструктури попадат в обхвата и целите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), но средствата, отпускани от ЕФРР на национално равнище, не могат да бъдат използвани за съфинансирането им; разходите, свързани с изграждането на нова научноизследователска инфраструктура, са допустими в рамките на ЕФРР, но оперативните разходи и разходите за персонал не са.

(23)

Съобщение на Комисията, озаглавено „Новите европейски лидери – инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“ (COM(2016)0733).

(24)

Доклад OpenAIRE: В „Хоризонт 2020“ 2 017 от общо 10 684 проекта (19%) са приключени, а 8 667 са в ход. OpenAIRE идентифицира 6 133 публикации, свързани с 1 375 проекта по „Хоризонт 2020“.

(25)

Вж. заключенията на Съвета от 29 май 2015 г.

(26)

Вж. Guidance on Gender Equality in Horizon 2020.http://eige.europa.eu/sites/default/files/h2020-hi-guide-gender_en.pdf


ANNEX

2. Origin, structure and purpose of the Horizon 2020 Framework Programme

2.1. Main issues to understand about the research framework programmes

European research policy has a legal base in the Treaty of Lisbon(1) which also introduced a legal basis for the creation of a European Research Area(2). So far, the European Commission has not taken legislative action in this domain and European research policy implementation has until now relied on soft law approaches. With the Research Framework Programmes, the EU started to become a player in research funding, with the main initial focus being on financing collaborative projects involving several Member States. Broadly speaking, only about 5% of the overall available European GBAORD(3) is funded by the FP. Around 80% of the GBAORD is confined to Member States, and 15% is implemented by longstanding European intergovernmental organisations such as ESA, CERN, etc.(4)

Still, the GDP allocated to R&D is still comparatively low in the EU-28 in relation to Japan or the US. Moreover, most of the EU Member States, especially those in which the Excessive Deficit Procedure was launched, have cut their spending on R&D&I due to the economic crisis. The EU’s share of world gross expenditure on research and innovation fell by 5% in the years from 2000 to 2013.

The first framework programme was established in 1983 for a four-year period. During the subsequent 30 years, successive FPs have provided financial support for the implementation of European research and innovation policies.

With the introduction of the European Research Area (ERA), the Open Method of Coordination and many other soft law approaches, the Union has started to coordinate national research policies (and eventually also national research programmes) since 2000. The FPs have always of course had a structuring effect on the national research systems, with the main idea of EU funding being to incentivise and leverage more national research funding. It was only with the introduction of ‘ERA instruments’ as of FP 6 (ERA-NETs, Article 185 initiatives), however, that this structuring influence became more evident and moved from the project level (at researcher and/or research unit level) to the Member State/funding bodies – or programme – level(5).

The introduction of the ERA was accompanied by the launch of the Lisbon process and the definition of the Barcelona goal for national research funding to reach 3% of GDP in 2010. This goal was renewed by another call for research funding to reach 3% by 2020 – the so called Europe 2020 Strategy (A strategy for smart, sustainable and inclusive growth) which was launched in March 2010. Today, the attainment of the 3% target is monitored by the Commission in the context of the European Semester(6) which is anchored upon extensive Member State reporting to the Commission. According to figures from 2015, the EU only invested 2.03%, with the individual figures for different countries ranging from 0.46% to 3.26%.(7)

In terms of topics funded, the purpose of the FPs has changed gradually from initially being an industry-focused programme to slowly opening up to basic research activities in universities. With the exception of the introduction of the European Research Council (ERC) funding for basic and frontier research only, the common feature of the FPs over the years was that they were always mission-oriented programmes serving commonly defined goals. The process in place for their adoption is through the co-decision procedure (now called the ordinary legislative procedure).

Finally, with the launch of the seven flagship initiatives in the context of the Europe 2020 Strategy in March 2010, the European Innovation Union(8) was introduced and with it the prerogative for innovation and competitiveness in Europe also moved into the research policy domain. H2020 is now one of the main tools with which the Innovation Union is being implemented.

2.2. Horizon 2020 - Overview

There is extensive information on H2020, its structure, rules and functioning(9), that does not need to be repeated here in detail. The description of the H2020 programme is limited to an illustration of the most relevant issues for the recommendations by the European Parliament.

As such, H2020 differs enormously from previous FPs insofar as it made the move to more research-generated innovation compulsory and introduced a more interdisciplinary impact-oriented societal challenge approach in contrast to the previous more mono-disciplined and sectoral approach taken until FP7. The approach of formulating mission-oriented programmes with predefined research results and prescribed research methods was abandoned in favour of a more openly defined societal challenge-oriented approach, in which the results are left open-ended and evolve over time. This approach also favours the early involvement of societal actors and opens the programme up to newcomers. Issues of transversal importance, such as the SME instrument or measures to improve synergies between H2020 and the structural funds, were also introduced.

H2020 is the world’s biggest Research and Innovation programme with nearly €80 billion of funding available over 7 years (2014 to 2020), and places the emphasis on excellent science, industrial leadership and tackling societal challenges. Its goals are to ensure that Europe produces world-class science, to foster innovation, and to make it easier for the public and private sectors to work together in delivering research and innovation.

Horizon 2020 is built around three main objectives:

1) Support for ‘Excellent Science’ – including grants for individual researchers from the European Research Council and Marie Skłodowska-Curie fellowships (formerly known as Marie Curie fellowships);

2) Support for ‘Industrial Leadership3 – including grants for small and medium-sized enterprises and indirect finance for companies through the European Investment Bank and other financial intermediaries;

3) Support for research to tackle ‘societal challenges’. During negotiations between the European Parliament and the Council it was decided to support research aimed at meeting seven broad challenges:

1.  Health, demographic change and wellbeing

2.  Food security, sustainable agriculture and forestry, marine, maritime and inland water research, and the bio-economy

3.  Secure, clean and efficient energy

4.  Smart, green and integrated transport

5.  Climate action, the environment, resource efficiency and raw materials

6.  Inclusive, innovative and reflective societies

7.  Secure and innovative societies

It also has two specific objectives:

4) Spreading excellence and widening participation

5) Science with and for society

and two separate institutions:

6) European Institute of Innovation and Technology (EIT)

7) The non-nuclear direct actions of the Joint Research Centre.

A number of priorities will be addressed across and within all three pillars of Horizon 2020. These include gender equality and the gender dimension in research; social and economic sciences and humanities; international cooperation; and fostering the functioning and achievement of the European Research Area and Innovation Union, as well as contributing to other Europe 2020 flagships (e.g. the Digital Agenda). At least 60% of the overall Horizon 2020 budget should be related to sustainable development, and climate-related expenditure should exceed 35% of the budget.

The management and implementation of the programme is complex. The overall budget for H2020 is managed by 9 different Commission Directorates-General and the JRC. Overall, 22 bodies implement different parts of the Horizon 2020 budget:

•  five Commission DGs

•  four executive agencies

•  four public‐public partnerships (P2Ps)

•  seven public‐private partnerships (PPPs)

•  the European Institute of Innovation and Technology (EIT)

•  the European Investment Bank (EIB).

The following graph tries to capture the complexity of the management and implementation of H2020

 

The specific programme is implemented by multiannual work programmes. Implementing powers are conferred on the Commission to adopt work programmes for the implementation of the specific programme. Several programme committees (each pillar has a number of committees and there is a main overall ‘strategic configuration’ committee) were set up to assist the Commission in preparing the work programmes. The preparation of work programmes also involves the consultation of stakeholders. For this purpose 19 Horizon 2020 Advisory Groups have been set up as consultative bodies to represent the broad constituency of stakeholders ranging from industry and research to representatives of civil society. Additional open and targeted consultation activities aim to obtain further views and contributions, including from the Enterprise Policy Group, the contractual Public-Private Partnerships (cPPPs), European Innovation Partnerships and European Technology Platforms.

3. The transition from FP 7 to Horizon 2020 and main improvements brought by Horizon 2020

The FP7 Final Evaluation Report by the High Level Expert Group(10) confirms that the move from FP7 to an adapted structure under H2020 was beneficial for the European research community and the logical next step at the time of the launch of H2020. The total budget of H2020 has been increased to about 77 billion euro which is nearly 50% more than the FP7budget. H2020 integrated elements from FP7 and existing, previously separate, funding programmes (CIP and EIT), which also accounts for the increase in the budget. However, in 2015, the planned budget for H2020 was cut by 2.2 billion euro to support the European Fund for Strategic Investments (EFSI). These cuts did not affect the ERC, Marie Skłodowska‐Curie Actions and the ‘Spreading excellence and widening participation’ programme, but fell on ‘Excellent Science’ (cut by 209 million euro), ‘Industrial Leadership’ (cut by 549 million euro) and ‘Societal Challenges’ (reduced by 1 billion euro).

The main improvements brought by H2020 as compared to its predecessor programmes can be summarised as follows(11):

•  High share of newcomers(12) in H2020 grant participation

The share of newcomers in 2014 and 2015 amounts to 49.0% of all participants on average for the entire H2020. The different programme parts display large differences in the share of new participants. The lowest share of newcomers is found in the Excellent Science Pillar, with the ERC having 1.4% of newcomer participations from calls in the first two years of Horizon 2020. The highest share of newcomers was recorded in the SME Instrument, where almost 79.6% of the participations came from organisations that had not taken part in FP7. The average for the Societal Challenge actions was 27.9% and within Industrial Leadership it was around 27.1%.

The share of newcomer participation per Member State differs between the EU-13 and EU-15. On average the EU-13 has a higher share (30.6%) of newcomer participation than EU-15 (24.7%). Malta and Romania had the highest shares of newcomer participation at 42.9% and 40.0% respectively, while Greece and United Kingdom had the lowest at 16.3% and 15.6%.

•  Much shorter time-to-grant

Compared to FP7, the first two years of implementation of Horizon 2020 have shown a significant reduction in the time that elapsed between the closure of a call and the signature of the Grant Agreement (the so-called time-to-grant – TTG). Under Horizon 2020, the Commission has committed itself to signing grant agreements within a period of eight months (245 days) for actions other than ERC actions. The average for both 2014 and 2015 is 90.7%. This constitutes a significant 33.4% improvement on the average TTG for the whole of FP7 (303 days).

•  Proven simplification

Compared to FP7, the design of Horizon 2020 brought a number of important simplifications:

  A radically simplified funding model.

  Under the MSCA, the use of simplified forms of grants.

  Streamlined ex-ante checks.

  Reduced requirements for work-time recording.

  Reduced audit burden.

  Faster granting processes.

  Fully paperless proposal and grant management.

4. Main areas of concern with the current H2020 implementation

The European Parliament has also identified areas of concern based on consultations with representatives of the research community in Europe:

•  Oversubscription - Lower success rate in H2020 as compared to FP7

The average success rates are substantially lower in H2020 than in FP7 (average of 19% from 2007 to 2013(13)) and different potential reasons for this are currently being discussed. These include research budget cuts in Member States, a less prescriptive approach in drafting the call texts in the work programmes allowing for more newcomers, and broader application of the two‐stage proposal schemes.

Furthermore, the increased attractiveness of the programme also explains the growing interest in Horizon 2020. In total, over 8 500 more proposals where submitted in 2015 than in 2014. This is reflected in lower success rates in 2015 than 2014 throughout Horizon 2020: in terms of numbers of proposals, from 13.2% to 10.7%, and in terms of funding, from 14.2% to 10.9%.

One worrying finding is the fact that an ever larger number of high quality proposals scoring above the threshold in the project proposal evaluation cannot be funded. A mere 22.7% of the proposals which scored above the threshold were retained for funding in 2015. This constitutes a significant decrease of 8.8 percentage points compared to 2014. In total for Horizon 2020, about one in four high quality proposals submitted was selected for funding. In numbers, 25 116 high quality proposals in the first two years of Horizon 2020 were not funded(14). This means that 77.3% of successful proposals could not be funded. The Commission calculates that H2020 would have needed an additional EUR 41.6 billion in the first two years to fund all proposals deemed excellent by independent evaluators. The extrapolated figure for the years to come until the end of the programme amounts to an additional EUR 145.6 billion if H2020 is to exploit European excellence potential to the maximum.

Table: Overall Success Rates(15)

 

•  Participation by third countries dropped by half

Horizon 2020 should contribute to maintaining the status of Europe as a key global player, in direct competition with the world’s top performing research regions. To achieve this, the programme should have a strategic vision and structure to support Europe in this. It should fulfil a strategic role when it comes to European co-ordination/prioritisation. In a nutshell, Horizon 2020 should be open, but in a strategic way.

However, the share of third country participation in FP7 was higher (i.e. 4.0% for all projects and 4.3% for collaborative projects). In H2020, third country participation in internationally open collaborative projects increased from 2.1% in 2014 to 2.8% in 2015, and for all projects from 1.7% in 2014 to 2.0% in 2015.

This has to do with the fact that the Commission has taken a radically new approach to international collaboration in H2020 as compared to FP7, changing the funding regime for third countries and abandoning the former INCO. The latter was replaced by strategic programming and roadmaps including flagship initiatives for collaboration with targeted non-EU countries. Much emphasis was also placed on multilateral funding through Member States. However, and especially when addressing the societal challenges as defined in H2020, a global approach requiring the involvement of all actors worldwide is imperative.

•  Insufficient definition of impact in H2020 projects

There are some concerns about the fact that the underlying definition of impact for H2020 projects poses problems for both project evaluators and researchers carrying out the project. In the long run, a fuzzy definition of impact will also disappoint research funders who will not be satisfied with the research outcomes. Collectively and especially when addressing societal challenges, the Commission and national governments will need to improve tracking outcomes and impact as well as broaden the definition of what constitutes impact. Different types of research produce different types of impact and evaluation processes need to reflect this. This discussion is connected with the need to better determine the place of innovation and the corresponding TRLs in research programme and project formulation. An overhaul of the H2020 indicators measured by DG RTD is needed.

It is to be noted that the legal base of H2020 states that it should support all stages of the research and innovation chain, so a concentration only on higher TRL levels is not a legal obligation but a political choice. The currently required high TRLs in Pillar 3 make it hard for vast sectors of the research landscape, such as universities, to compete. Focusing only on higher TRLs, while important to boost European industrial competitiveness, may limit the future absorption of disruptive innovations that are still in the pipeline of research projects with lower TRLs.

Generally, TRLs are based on a narrow perception of innovation as a linear model. TRLs thus do not capture the full complexity and bandwidth of innovation and exclude non-technological forms of innovation generated by fundamental or applied research, particularly from SSH research.

To a considerable extent, whole areas of research are being excluded from Horizon 2020 simply because the value they bring to society is not reflected well in the current impact and innovation definitions.

•  Lost focus on the European Research Area

It seems that current policymakers both in Member States and the Commission have lost interest in ERA. ERA progress reports have been launched since 2013 and one would as a consequence assume that a better database for ERA monitoring would also lead to common targets or corrective measures which would make the realisation of ERA successful. This is still not the case.

There are some concerns about this Commission’s reluctance to continue with the European Research Area project which is even anchored in the Treaty of Lisbon. H2020 should not come on top of what Member States are doing nationally and operate in isolation from them, but should be intrinsically linked, coordinated and aligned with Member States’ activities (as also laid down in the TFEU). H2020 should act as a pull factor for ERA to work better and should demonstrate clear EU added value. The overall poor progress made by Member States in reaching the 3% goal for GDP allocation to R&D by 2020 is intrinsically linked to this lost focus on ERA. In this respect joint programming, in which Council began to play a bigger role, is essential for ERA because it incentivises countries to prioritise nationally and enhances capacity building by collaborating across borders. Council should play a stronger role in defining common grand societal challenges that are then reflected in the Joint Programming Initiatives and in Horizon 2020.

The introduction of the 3 O’s(16) by Commissioner Moedas, after having declared that ERA was completed, reduced the potential of European research policy to marginal operational details within the much wider scope of ERA.

Taking ERA seriously would also improve the discussion on cohesion versus excellence within Europe. ERA is about capacity building, about national and regional coordination across borders, fostering mutual learning, avoiding redundancies and acting in a more strategic and efficient manner. Transnational cooperation has always been a good test bed to gather experience in order – at a later stage – to compete better when participating in H2020.

•  Addressing the innovation valley of death

The innovation process is characterised by the existence of a hard step between the development of an innovative product and its commercialisation. This gap is known as the innovation ‘valley of death’. SMEs are specifically vulnerable to this issue. They therefore need support to overcome this gap. A potential European Innovation Council (EIC), as proposed by Commissioner Moedas, should try to analyse the gaps and take action where needed.

A lot has been done already with the introduction of the Fast Track to Innovation and the SME Instrument which focuses on very high TRLs. However these had very low success rates (7%). One possibility, rather than investing even more, could be to decomplexify the EU funding landscape. There might be enough out there, but information on it is lacking.

This should not be the sole task of H2020 and other programmes should play a bigger role. H2020 cannot be overburdened to solve everything.

•  Widening participation

Despite the Sharing Excellence and Widening Participation instruments launched in the Horizon 2020 programme with its total budget of 816 million euro, there has been no significant increase in the share of low-performing European countries and regions in the framework programme.

Europe needs cohesion in terms of excellence and competitiveness and Horizon 2020, together with efforts by each Member State, are instruments to achieve that goal.

(1)

See Title XIX, Research and technological development and space, Articles 179 to 190 TFEU.

(2)

Article 182(5) TFEU.

(3)

GBAORD: Government budget appropriations or outlays for research and development.

(4)

Numbers have not significantly changed since 2009.

(5)

Arnold, Erik et alia: ‘Understanding the Long Term Impact of the Framework Programme’ Final report, December 2011.

(6)

The European Semester provides a framework for the coordination of economic policies between the countries of the European Union. It allows the EU Member States to discuss their economic and budget plans and to monitor progress at specific times throughout the year. Having assessed the EU governments’ plans (which detail the specific policies each country will implement to boost jobs and growth and prevent/correct imbalances, and their concrete plans to comply with the EU’s country-specific recommendations and general fiscal rules), the Commission presents each country with a set of country-specific recommendations, along with an overarching Communication.

(7)

‘Horizon 2020, the EU framework programme for research and innovation. Оценка за прилагането на европейско равнище“. Оценка за прилагането на европейско равнище.“ Служба на ЕП за парламентарни изследвания

(8)

http://ec.europa.eu/research/innovation-union/index_en.cfm?pg=key.

(9)

e.g. EPRS Briefings, H2020 Participant Portal, National Contact Point websites, etc.

(10)

Commitment and Coherence: Ex‐Post‐Evaluation of the 7th EU Framework Programme (2007-2013), November 2015: https://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/fp7_final_evaluation_expert_group_report.pdf#view=fit&pagemode=none

(11)

Horizon 2020 Monitoring Report 2015:

http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/archive/h2020_monitoring_reports/second_h2020_annual_monitoring_report.pdf

(12)

Newcomers are defined as not having participated in FP7.

(13)

Seventh FP7 Monitoring Report 2013, see page 10: http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/archive/fp7_monitoring_reports/7th_fp7_monitoring_report.pdf

(14)

Horizon 2020 Monitoring Report 2015: http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/archive/h2020_monitoring_reports/second_h2020_annual_monitoring_report.pdf

(15)

Same source as for footnote 15.

(16)

Open Science, Open Innovation, Open to the World. Speech by Carlos Moedas, Commissioner for Research, Science and Innovation at the conference ‘A new start for Europe: Opening up to an ERA of Innovation’ in Brussels, 22 June 2015.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (26.4.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма

(2016/2147(INI))

Докладчик по становище: Нилс Турвалдс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ цели да насочи 3% от БВП на ЕС за изследвания и развойни дейности;

Б.  като има предвид, че създаването на условия за отлични научни постижения остава основният стълб на рамковата програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации;

В.  като има предвид, че е изчислено, че всяко евро, изразходвано за изследвания и развойна дейност, е генерирало приблизително 11 евро пряк и непряк икономически ефект чрез иновации, нови технологии и продукти(1);

Г.  като има предвид, че инвестициите на ЕС в напредничави изследователски и иновационни дейности са от ключово значение, тъй като тези дейности носят съществена добавена стойност на равнището на ЕС, повишават конкурентоспособността на ЕС като цяло и проправят път към икономически растеж и създаване на работни места;

1.  изтъква успешното прилагане на „Хоризонт 2020“, както е демонстрирано от нарастващия брой постъпващи предложения, от които много са с отлично качество; подчертава, че опростяването на процедурите, оптимизацията на вътрешните процеси и намаляването на времето между подаването на заявление и отпускането на средствата бяха значително подобрени по „Хоризонт 2020“, както и добрите практики за бюджетиране за участниците и агенциите; призовава за по-нататъшни подобрения в тази насока в 9-ата РП, за да бъде гарантирана проста, ясна структура, която да е достъпна за всички кандидати; призовава за продължаването на много успешната схема за финансиране, основана на безвъзмездни средства и финансови инструменти, за запазване на конкурентоспособността на европейските изследователски институции и дружества във все по-ожесточена световна среда;

2.  приветства акцента на програмата върху МСП, тяхното засилено участие и изключително високото усвояване на бюджета на програмата, заделен за МСП; счита при все това, че целта, заложена от Комисията, за 8,65 млрд. евро за участие на МСП, е недостатъчна; призовава за по-амбициозни в количествено и качествено отношение цели; призовава Комисията да проучи допълнително и да предложи нови методи за координиране на действията на COSME, на новия ЕСИ и на „Хоризонт 2020“ с цел премахване на оставащите пречки пред участието на МСП и по-добро популяризиране на програмата сред МСП;

3.  припомня, че за да се създават конкурентоспособни продукти и услуги, произтичащи от идеи и научни изследвания, от основно значение е да се инвестира в развитието и модернизирането на науката, технологиите и предприемаческа среда, да се създадат партньорства между публичните институции и частния сектор и ангажиране на академичната общност в процесите на развитие с цел насочване на резултатите от научните изследвания към удовлетворяване на потребностите на обществото;

4.  подчертава, че финансирането от ЕС не може да замени националните усилия, и призовава държавите членки да обърнат тенденцията към съкращаване на ресурсите за научно-изследователски и новаторски дейности; счита, че това е довело до по-голям брой заявления и е допринесло за по-ниската успеваемост на предложенията;

5.  отбелязва с голяма загриженост, че процентът на успеваемост на „Хоризонт 2020“ спадна значително от равнището, отбелязано от предшестващата я програма (7РП) през предходния период, като едва едно от всеки четири висококачествени предложения е получило финансиране; припомня, че ако всички 25 000 предложения с високо качество трябваше да бъдат финансирани, щяха да са необходими 41,6 млрд. евро в повече през първите две години от „Хоризонт 2020“(2); изразява съжаление за тези пропуснати възможности за ЕС да постигне основан на знанието, устойчив и приобщаващ икономически растеж, както се предвижда в стратегията „ЕС2020“;

6.  отбелязва, че ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“ следва да се планират по-ефективно, така че да се допълват взаимно по най-добрия възможен начин;

7.  подчертава бюджетния натиск върху рамковите програми на Съюза за научни изследвания и иновации; изразява съжаление относно отрицателния ефект, който кризата с плащанията в бюджета на ЕС имаше върху прилагането на програмата през първите години от текущата МФР; отбелязва, наред с другото, изкуственото забавяне, възлизащо на 1 млрд. евро в покани през 2014 г., или значителното намаляване на равнището на предварителното финансиране за новите програми; подчертава в тази връзка, че в съответствие с член 15 от Регламента за МФР ранното отпускане на ресурси беше осъществено в периода 2014—2015 г. за програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че съсредоточаването на средства в началото на периода беше напълно усвоено от програмата, което показва силната й ефективност и способността й да усвои още повече финансови средства; подчертава, че предоставянето на тези средства на ранен етап не променя общия финансов пакет на програмите, което означава, че те ще разполагат с по-малко бюджетни кредити през втората половина на МФР; призовава двете направления на бюджетния орган и Комисията да осигурят адекватно равнище на бюджетни кредити за плащания в идните години и да положат всички усилия за предотвратяване на нова криза с плащанията в последните години на текущата МФР;

8.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че целевите дялове на финансовия принос на ЕС, свързан с климата и устойчивостта в „Хоризонт 2020“, са постигнати;

9.  изразява съжаление за съкращаването на 2,2 милиарда евро от „Хоризонт 2020“, които да се предвидят за Европейския фонд за стратегически инвестиции; подчертава ангажимента на Парламента за смекчаване на отрицателните последици от тези съкращения в рамките на годишната бюджетна процедура; припомня своята позиция, че новите програми следва да се финансират с нови средства в бюджета; призовава в следващата МФР да се обърне внимание на увеличаването на ресурсите на 9РП със средствата, пренасочени към ЕФСИ, за частично решаване на тези въпроси;

10.  отбелязва, че „Хоризонт 2020“ и следващата РП ще трябва да вземат предвид излизането на Обединеното кралство от ЕС и че Обединеното кралство ще се превърне в трета държава и ще има условия, приложими към неговото продължаващо участие; изразява желание решения да могат да се намерят бързо предвид водещата позиция на Обединеното кралство в НИИ и значителната му роля в научното сътрудничество в целия ЕС;

11.  обръща внимание на огромния нереализиран потенциал на изследователската и иновационна дейност в Европа и необходимостта от запазване на научния талант; подчертава, че е важно да се увеличи финансирането за фундаментални научни изследвания в областта на високите научни постижения и водещи позиции в промишлеността; изразява съжаление, че съществуващите програми, бъдещите и нововъзникващите технологии, програмата „Мария Склодовска-Кюри“ или „Иновации в МСП“ са привлекли много повече участници от възможните; призовава да бъдат създадени бизнес инкубатори в университетите с цел разработване на стартиращи предприятия и самостоятелна заетост; насърчава Съюза да продължи да работи за най-амбициозни програми за финансиране за в бъдеще; призовава държавите членки да увеличат финансовите ресурси за всички програми, привлекли много повече участници от възможните;

12.  приветства въвеждането на Европейски съвет по иновациите (ЕСИ) и призовава Комисията да представи анализ на начина, по който ЕСИ ще допълва, а не накърнява съществуващите програми за научни изследвания;

13.  подчертава, че бюджетът на ЕС следва да отразява амбициозната цел на „Хоризонт 2020“ – превръщането на ЕС в световна водеща икономика и общество, основано на научни изследвания и иновации.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

24.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lefteris Christoforou, Gérard Deprez, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazabal Rubial, Ingeborg Gräßle, Bernd Kölmel, Zbigniew Kuźmiuk, Clare Moody, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Jordi Solé, Patricija Šulin, Monika Vana, Daniele Viotti, Tiemo Wölken Marco Zanni, Stanisław Żółtek

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Nicola Caputo, Ivana Maletić, Pier Antonio Panzeri, Nils Torvalds, Marco Valli, Derek Vaughan, Rainer Wieland, Tomáš Zdechovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Karin Kadenbach, Ramón Luis Valcárcel Siso

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

27

+

ALDE

Gérard Deprez, Nils Torvalds

ECR

Zbigniew Kuźmiuk, Bernd Kölmel

EFDD

Marco Valli

PPE

Lefteris Christoforou, José Manuel Fernandes, Ingeborg Gräßle, Ivana Maletić, Siegfried Mureşan, Jan Olbrycht, Paul Rübig, Petri Sarvamaa, Ramón Luis Valcárcel Siso, Rainer Wieland, Tomáš Zdechovský, Patricija Šulin

S&D

Nicola Caputo, Eider Gardiazabal Rubial, Karin Kadenbach, Clare Moody, Pier Antonio Panzeri, Derek Vaughan, Daniele Viotti, Tiemo Wölken

VERTS/ALE

Jordi Solé, Monika Vana

2

-

ENF

Marco Zanni, Stanisław Żółtek

0

0

 

 

Легенда:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Европейска комисия, 2015 г., Commitment and Coherence, ex-post evaluation of the 7th EU Framework Programme (Ангажираност и последователност, последваща оценка на 7РП на ЕС), стр. 5.

(2)

Европейска комисия, 2016 г., „Хоризонт 2020“ мониторингов доклад за 2015 г., стр. 11.


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (30.3.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма

(2016/2147(INI))

Докладчик по становище: Матейс ван Милтенбьорг

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че високите научни постижения и конкурентоспособността трябва да останат основополагащите принципи на Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и нововъведения, като ЕСИ фондовете следва да имат за цел регионален растеж и сближаване; следователно е против всички критерии или квоти в новата Рамкова програма, които имат за цел да повлияят върху географското разпространение или сближаването; призовава Комисията да направи оценка на инструмента за подкрепа на „Хоризонт 2020“ с наименование „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ и ако той се окаже успешен, да запази този инструмент и в Деветата рамкова програма, за да постигне балансирано развитие на научноизследователските дейности в целия ЕС;

2.  отбелязва, че Рамковата програма и ЕСИ фондовете имат разлики и прилики по отношение на целите и акцентите; отбелязва, че въвеждането в Регламента за общоприложимите разпоредби на тематична цел 1 за подобряване на научните изследвания, технологичното развитие и нововъведенията силно увеличи внедряването на резултатите от научните изследвания; счита, че трябва да се направят допълнителни усилия за постигане на максимум положителни взаимодействия на равнище програми и на равнище проекти; насърчава Комисията да анализира допълнително териториалните модели на разходите по програмата „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете, за да се определят конкретни области, при които следва да се увеличат положителните взаимодействия по отношение на разпределението на финансирането и да се създаде база от данни с най-добри практики за проекти, както и да се посочат пътеки за евентуални бъдещи полезни взаимодействия;

3.  припомня бюджетния пилотен проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2Е), който продължава да подкрепя региони на 13 държави членки във връзка с развитието и използването на положителните взаимодействия между ЕСИ фондовете, програма „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС за финансиране;

4.  счита, че стратегия в областта на научните изследвания и нововъведенията за интелигентна специализация (RIS3) е подходящо средства за изграждане, реформиране и засилване на екосистемите за регионални нововъведения; посочва, че въз основа на определените в RIS3 приоритети следва да се развива междурегионално сътрудничество, тъй като това ще даде възможност за създаване на вериги на добавената стойност в рамките на ЕС; изисква Комисията да засили по-нататъшното развитие на Европейски институт за нововъведения и технологии и работещи в областта на нововъведенията общности (EIT KICs) в рамките на центровете RIS3; призовава Комисията, държавите членки и регионите да засилят усилията си за подобряване на качеството на стратегиите за интелигентна специализация и ефективното прилагане на техните стратегии;

5.  счита, че ЕСИ фондовете могат да се използват за изграждане и засилване на инфраструктура и капацитет за научни изследвания и нововъведения (НИН), което подпомага държавите членки да постигат високи постижения в областта на НИН; посочва, че ЕСИ фондовете могат да се използват за трансфер на нововъведения, насърчаване на публични и частни инвестиции в НИН и за развитие на връзки и положителни взаимодействия между предприятия, изследователски и развойни центрове и сектора на висшето образование; изразява своето желание ЕСИ фондовете да се използват за насърчаването на експертни и свързани с нововъведенията центрове, особено тези с европейски интерес;

6.  счита, че ефективни инвестиции в научни изследвания и нововъведения от ЕСИ фондовете могат да се осъществят единствено ако държавите членки разполагат с адекватни рамкови условия; припомня значението на изпълнението на релевантните предварителни условия в политиката на сближаване като тези в областта на интелигентното специализиране, за да се гарантира, че ЕСИ фондовете имат значително въздействие върху нововъведенията; призовава, следователно, към силна и балансирана връзка между специфичните за държавите препоръки за структурни реформи в областта на НИН и инвестиции в в тази област;

7.  призовава държавите членки да подобрят условията за нововъведения, научни изследвания и развитие, в частност с цел повишаване на съчетаните публични и частни инвестиции в научни изследвания и развитие до 3 % от БВП до 2020 г. и засилване на дейностите в областта на НИН в по-слабо развитите региони в частност; отбелязва че има ясна връзка между националните инвестиции в научни изследвания и развитие и количеството успешни заявления за кандидатстване по проекти по линия на Рамковите програми;

8.  счита, че съществува необходимост от включване на по-силни стимули за използване на ЕСИ фондовете за инвестиции в научни изследвания и нововъведения, когато има специфични за държавите препоръки в този смисъл или когато са идентифицирани слабости; стига до заключението, че ЕСИ фондовете за инвестиции в научни изследвания и нововъведения предоставят 65 милиарда евро за периода 2014-2020 г.; предлага следователно създаденият резерв за изпълнение на ЕСИ фондовете в държавите членки да се използва за инвестиране на съществен дял от постъпленията от Структурните фондове в НИН;

9.  приветства принципа и потенциала на „Печата за високи постижения“ като печат за качество за положителните взаимодействия между ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“, но отбелязва, че той не е в достатъчна степен прилаган на практика, поради липсата на финансови средства в държавите членки; счита, че проекти, които са били представени за финансиране съобразно „Хоризонт 2020“, преминали са през строги критерии на подбор и отпускане на средства с положителен резултат, но не е било възможно финансирането им поради бюджетни ограничения, следва да бъдат финансирани от ресурси от ЕСИ фондовете, ако тези ресурси са налични за тази цел; изтъква, че сходен механизъм следва също така да бъде дефиниран за съвместни научноизследователски проекти;

10.  изразява съжаление относно факта, че бюджетът на програма „Хоризонт 2020“ е намален с 2,2 милиадра евро, за да бъде финансиран гаранционният фонд на ЕФСИ; счита, че ЕС трябва да остане конкурентоспособен в международен план и не следва да губи своя потенциал в областта на научните изследвания и нововъведенията; подчертава, че РП9 и ЕСИ фондовете трябва да получат подходящ бюджет в рамките на многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г., за да могат да предоставят подходяща подкрепа за научни изследвания; предлага следователно да се увеличи бюджетът за РП9 до общ размер от 100 милиарда евро, включително по-голям бюджет специално за инструмента за МСП, които следва да се осигурят за цялата продължителност на програмата;

11.  призовава Комисията, при изготвянето на Деветата рамкова програма и бъдещите разпоредби за ЕСИ фондовете, да гарантира подобряване и опростяване на рамковите условия, така че да се засилят положителните взаимодействия и взаимното допълване между специфичните за сектори политики в областта на научните изследвания и нововъведенията, Структурните фондове и фондовете и програмите за научни изследвания и нововъведения. изтъква, че РП9 следва да продължи да се съсредоточава основно върху проекти на по-ниски или на средно високи равнище на технологична готовност (ТГ), като проектите на високи ТГ следва да останат основно в областта на ЕСИ фондовете;

12.  отбелязва, че правилата за държавните помощи се прилагат за ЕСИ фондовете, но не и за програма „Хоризонт 2020“, а тези два финансови инструмента могат да финансират подобни проекти със сходни цели; подчертава, че това води до ненужни проблеми във връзка с положителните взаимодействия между тези фондове; подчертава, че подход на „равно третиране“ по отношение на процедурите, например в областта на правилата за държавната помощ и разходите за допустимост за ЕСИ фондовете и РП, следва да стане водещият принцип; настоятелно приканва Комисията да предложи преглед на релевантните правила в областта на държавната помощ, особено по отношение на проекти по линия на Печата за високи постижения, и да определи кои проекти няма да попадат в рамките на приложното поле на правилата за държавната помощ.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andrea Cozzolino, Rosa D’Amato, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Constanze Krehl, Andrew Lewer, Louis-Joseph Manscour, Martina Michels, Iskra Mihaylova, Jens Nilsson, Andrey Novakov, Mirosław Piotrowski, Stanislav Polčák, Liliana Rodrigues, Fernando Ruas, Monika Smolková, Ruža Tomašić, Ramón Luis Valcárcel Siso, Matthijs van Miltenburg, Lambert van Nistelrooij, Derek Vaughan

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Andor Deli, Josu Juaristi Abaunz, Ivana Maletić, Demetris Papadakis, Tomasz Piotr Poręba, Julia Reid, Davor Škrlec, Damiano Zoffoli, Milan Zver

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Luigi Morgano

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

30

+

ALDE

Iskra Mihaylova, Matthijs van Miltenburg

ECR

Andrew Lewer, Mirosław Piotrowski, Tomasz Piotr Poręba, Ruža Tomašić

EFDD

Rosa D'Amato

PPE

Pascal Arimont, Franc Bogovič, Andor Deli, Krzysztof Hetman, Marc Joulaud, Ivana Maletić, Andrey Novakov, Stanislav Polčák, Fernando Ruas, Ramón Luis Valcárcel Siso, Milan Zver, Lambert van Nistelrooij

S&D

Andrea Cozzolino, Constanze Krehl, Louis-Joseph Manscour, Luigi Morgano, Jens Nilsson, Demetris Papadakis, Liliana Rodrigues, Monika Smolková, Derek Vaughan, Damiano Zoffoli

 

Davor Škrlec

1

-

EFDD Group

Julia Reid

2

0

GUE/NGL Group

Josu Juaristi Abaunz, Martina Michels

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (3.5.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма

(2016/2147(INI))

Докладчик по становище: Вилия Блинкевичуте

PA_NonLeg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 14, параграф 1 и член 16 от Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(1),

А.  като има предвид, че програмата „Хоризонт 2020“, в съответствие с изискванията на член 16 от регламента за нея, интегрира равенството между половете и измерението на пола в научноизследователската и новаторската дейност като хоризонтален въпрос във всяка от отделните части на работната програма;

Б.  като има предвид, че съгласно „Хоризонт 2020“са определени три цели на интегрирането, а именно: насърчаване на равните възможности и на балансираното представителство на половете в екипите по проекти, като се гарантира баланс между половете в процеса на вземане на решения, и интегриране на измерението на пола в съдържанието на научноизследователската и новаторската дейност, което следва да бъде в качествено отношение;

В.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия; като има предвид, че научните изследвания и иновациите са основна движеща сила за европейския икономически растеж и че по-силното представителство на жените в научните изследвания допринася за разпространението на иновациите; като има предвид, че оползотворяването в пълна степен на уменията, знанията и квалификацията на жените ще допринесе за насърчаването на растежа, работните места и конкурентоспособността на Европа;

Г.  като има предвид, че за периода 2014 – 2015 г. делът на жените в консултативни групи е бил 51,9%(2); като има предвид, че това е единственият показател във връзка с участието на жените, който постига установената в този случай цел от 50%; като има предвид, че делът на жените експерти, регистрирани в базите данни на експерти, е бил 31,1%, а делът на жените, участващи в комисии за оценка, е бил 36,7%(3); като има предвид, че и двете стойности са под съответните цели от 40%;

Д.  като има предвид, че измерението на пола в научноизследователското и иновационното съдържание е било видимо в 36,2% от проектите, получили безвъзмездно финансиране(4); като има предвид, че в периода 2014 – 2015 г. делът на жените, участващи в проекти по линия на програмата „Хоризонт 2020“, е бил 35,8% от общия брой на работната сила, включително лицата, които не са изследователи(5);

Е.  като има предвид, че като всички програми на ЕС, програмата „Хоризонт 2020“ има за цел да постигне целите на стратегията „Европа 2020“ и други международни ангажименти, като например на COP21 и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, включително цел за устойчиво развитие № 5 за равенство между половете; като има предвид, че тези цели няма да бъдат постигнати без нови иновации, научноизследователска и развойна дейност; подчертава обаче, че програмата е допълваща спрямо инвестициите на самите държави членки в научни изследвания и иновации;

1.  отбелязва положителните промени през последните години по отношение на равенството между жените и мъжете в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, но насочва вниманието към силната вертикална и хоризонтална сегрегация по отношение на академичната кариера на жените и наличието на културни и институционални пречки;

2.  приветства факта, че „Хоризонт 2020“ предоставя подкрепа за научноизследователски организации при изпълнението на планове за равенство между половете; също така приветства съвместния проект на Комисията и на Европейския институт за равенство между половете за създаването на онлайн инструмент за планове за равенство между половете като средство за определяне и обмен на най-добрите практики със съответните заинтересовани страни;

3.  подчертава значението на поддържането на възможно най-тесни отношения с учените от Обединеното кралство с цел да се избегне прекъсване или загуба на знания в областта на медицинските изследвания;

4.  приветства факта, че балансът между половете сред персонала е един от класиращите фактори сред критериите за оценка в „Хоризонт 2020“ с оглед на факта, че жените представляват едва 35,8% от работната сила; призовава Комисията в следващата рамкова програма да въведе изискване за минимално участие от 40% на по-слабо представения пол; приветства освен това факта, че кандидатите имат възможност да включат обучението и специфичните изследвания, свързани с пола, като допустими разходи в своите предложения;

5.  приветства специфичните показатели, използвани за наблюдение на изпълнението на перспектива за равенство между половете в „Хоризонт 2020“, но изразя съжаление относно факта, че едва 36,2% от одобрените безвъзмездни средства за същия период са отчели измерението на пола в научноизследователското и иновационното съдържание(6); поради това призовава Комисията да включи изготвянето на оценка на въздействието по отношение на равенството между половете като предварително условие за кандидатстване за всякакви видове безвъзмездни средства по линия на Деветата рамкова програма;

6.  отбелязва, че понастоящем не съществуват показатели за оценка на процента на проектите, които разглеждат конкретно въпросите за равенство между половете и въпросите, тясно свързани с равенството между половете, като например: здраве (и по-конкретно майчиното здраве и здравето на новородените), болестите, свързани с бедността, и пренебрегваните болести, които засягат в непропорционална степен жените и децата, храната и храненето, водоснабдяването, канализацията и достъпа до ресурси; в тази връзка отбелязва липсата на показатели за измерване на процента на поканите за представяне на предложения, в рамките на които се търсят такива проекти; призовава Комисията да включи показатели за всички тези въпроси в бъдещите годишни мониторингови доклади за „Хоризонт 2020“ и в новата рамкова програма;

7.  приветства баланса между половете, който е постигнат в рамките на консултативните групи по „Хоризонт 2020“, където през 2014 и 2015 г. участието на жените е било 52%; изразява съжаление, че делът на жените експерти, регистрирани в базите данни на експертите, и делът на жените, участващи в комисии за оценка, не е достигнал целта за участие на по-слабо представения пол от 40%; призовава Комисията да предложи нови мерки за справяне с това положение;

8.  приветства факта, че една от целите на „Наука със и за обществото“ е да се гарантира равенство между половете както в процеса на научните изследвания, така и по отношение на тяхното съдържание; приветства също така предоставянето на безвъзмездни средства за „Подкрепа за научноизследователските организации с цел изпълняване на плановете за равенство между половете“ и „Насърчаване на равенството между половете в рамките на „Хоризонт 2020“ и европейското научноизследователско пространство“; изразява обаче съжаление, че няма конкретни бюджетни редове за определените в програма „Хоризонт 2020“ цели;

9.  счита, че е необходим допълнителен преглед, за да се оценят резултатите на „Хоризонт 2020“, въз основа на надеждни и сравними показатели, като например процент на жените участници и жените координатори на проекти по програмата, както и при необходимост да бъдат предложени корекции на специфичните действия с цел да се осигурят по-добри резултати;

10.  изисква от Комисията да увеличи бюджета на „Хоризонт 2020“ с цел да се увеличи броят на участващите университети и научноизследователски институции и призовава държавите членки да улеснят достъпа до специалните стипендии за жени учени и жени изследователи с цел да се насърчава равенството при научните кариери и да се повишава конкурентоспособността в ЕС;

11.  призовава държавите членки да укрепват допълнително принципа на равенство между половете в рамките на „Хоризонт 2020“ и бъдещата Девета рамкова програма ида подпомагат и укрепват диалога между научноизследователските институции, предприятията и съответните социални партньори; призовава за разработването на цели за равенство между половете в стратегиите, програмите и проектите на всички етапи от научноизследователския цикъл;

12.  призовава Комисията и държавите членки да полагат повече усилия за преодоляване на все още съществуващите структурни неравенства между половете сред изследователите, по-специално при условията на труд – като например разликите в заплащането и дискриминационните договорни отношения – и при представителството на жените в управителните съвети на научноизследователските институции и университетите(7);

13.  изтъква необходимостта от стимулиране на предприемачеството сред жените чрез инструмента за МСП, за да бъдат насърчени жените да разглеждат предприемачеството като възможен вариант за кариера, като се улеснява достъпът до кредитиране и се намаляват бюрокрацията и другите пречки пред стартиращите предприятия на жени, с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; подчертава освен това значението на програмите за подпомагане на жените предприемачи и на жените в областта на науката и в академичните среди и настоятелно призовава ЕС да оказва на тези програми по-осезаема подкрепа, включително чрез положителни действия като програми за изграждане на мрежи за професионални контакти и програми за наставничество на работното място, както и чрез създаване на подходящи условия и осигуряване на възможности наравно с мъжете за всяка възраст по отношение на обучението, професионалното развитие, придобиването на нови умения и преквалификацията;

14.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат броя и да засилят въздействието на кампаниите за повишаване на осведомеността и информиране, свързани с „Хоризонт 2020“, с цел да бъдат привлечени повече момичета в сферата на науката, технологиите, инженерството и математиката и да се засили участието на жените в научноизследователски проекти; призовава Комисията да извърши оценка на насочеността и успеха на кампаниите за повишаване на осведомеността по отношение на увеличаването на участието на жените в научноизследователски проекти;

15.  насърчава държавите членки да поощряват мерки и действия за подпомагане на потенциала за лидерство на жените и тяхното участие в процеса на вземане на решения, като се използват специфични инструменти като наставничество на работното място, изграждане на мрежи за професионални контакти и модели за подражание за кариерно израстване на жените;

16.  призовава Комисията да приеме качествен подход в доклада за междинна оценка на „Хоризонт 2020“ и да използва доклада за междинна оценка за разработването на специфични мерки за участие на двата пола и приобщаване, които да бъдат използвани в последващата оценка на „Хоризонт 2020“;

17.  призовава за запазване на независим бюджетен ред за финансиране на проекти за структурни промени, свързани с пола ( като например GERI за периода 2014 – 2016 г.), както и на други теми, свързани с равенството между половете, в областта на научните изследвания и иновациите;

18.  призовава за включването на стабилна стратегия за равенство между половете и измерими цели в предложението за Деветата рамкова програма и за по-добре развити и по-конкретни изисквания относно включването на половете в основния регламент, които следва да бъдат предложени за новата рамкова програма; счита, че е важно да се продължи подкрепата за равенството между половете като хоризонтална цел и като специфична област, допустима за финансиране на всеки от различните етапи на работната програма.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Viorica Dăncilă, Arne Gericke, Anna Hedh, Mary Honeyball, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Elisabeth Köstinger, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Kostadinka Kuneva, Angelika Mlinar, Maria Noichl, Marijana Petir, Terry Reintke, Liliana Rodrigues, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Stefan Eck, Rosa Estaràs Ferragut, Mariya Gabriel, Ildikó Gáll-Pelcz, Kostadinka Kuneva, Marc Tarabella, Monika Vana

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(2)

„Хоризонт 2020“ Мониторингов доклад за 2015 г., http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/archive/h2020_monitoring_reports/second_h2020_annual_monitoring_report.pdf.

(3)

Пак там.

(4)

Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020, проучване на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, февруари 2017 г.

(5)

Пак там.

(6)

„Хоризонт 2020“ Мониторингов доклад за 2015 г., стр. 53 – 217. http://ec.europa.eu/research/evaluations/pdf/archive/h2020_monitoring_reports/second_h2020_annual_monitoring_report.pdf

(7)

She Figures 2015 (За жената в цифри – 2015 г.) https://ec.europa.eu/research/swafs/pdf/pub_gender_equality/she_figures_2015-final.pdf#view=fit&pagemode=none


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

50

2

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ashley Fox, Adam Gierek, Theresa Griffin, Hans-Olaf Henkel, Kaja Kallas, Barbara Kappel, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Jean-Luc Schaffhauser, Neoklis Sylikiotis, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Soledad Cabezón Ruiz, Jude Kirton-Darling, Constanze Krehl, Barbara Kudrycka, Olle Ludvigsson, Florent Marcellesi, Marian-Jean Marinescu, Marisa Matias, Markus Pieper, Sofia Sakorafa, Anne Sander, Pavel Telička, Anneleen Van Bossuyt

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Fabio Massimo Castaldo, Nicola Danti, Gabriele Preuß


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

50

+

ALDE

Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Pavel Telicka, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Ashley Fox, Hans-Olaf Henkel, Evžen Tošenovský, Anneleen Van Bossuyt

GUE

Xabier Benito Ziluaga, Jaromír Kohlícek, Marisa Matias, Sofia Sakorafa

PPE

Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Christian Ehler, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Barbara Kudrycka, Janusz Lewandowski, Marian-Jean Marinescu, Nadine Morano, Angelika Niebler, Markus Pieper, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera

S&D

José Blanco López, Soledad Cabezón Ruiz, Nicola Danti, Adam Gierek, Theresa Griffin, Jude Kirton-Darling, Peter Kouroumbashev, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Dan Nica, Miroslav Poche, Gabriele Preuβ, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

2

-

ENF

Angelo Ciocca, Jean-Luc Schaffhauser

5

0

Verts/ALE

Reinhard Bütikofer, Jakop Dalunde, Florent Marcellesi, Michel Reimon, Claude Turmes

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация - Политика за поверителност