Процедура : 2016/2274(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0213/2017

Внесени текстове :

A8-0213/2017

Разисквания :

PV 03/07/2017 - 19
CRE 03/07/2017 - 19

Гласувания :

PV 04/07/2017 - 6.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0278

ДОКЛАД     
PDF 859kWORD 97k
9.6.2017
PE 595.559v02-00 A8-0213/2017

относно европейските стандарти – прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012

(2016/2274(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Марлене Мици

Докладчик по становище (*):

Ханс-Олаф Хенкел, комисия по промишленост, изследвания и енергетика

(*)  Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно европейските стандарти – прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012

(2016/2274(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

–  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директивата за мрежова и информационна сигурност),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 1 юни 2016 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. (COM(2016)0212),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Анализ на прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. и информационни документи“ (SWD(2016)0126),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Използване на потенциала на европейските стандарти за услуги за подпомагане на потребителите и предприятията в Европа“ (SWD(2016)0186),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2017 г.“ (COM(2016)0357),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Изпълнение на действията, предвидени в работната програма на Съюза за 2016 г. в областта на европейската стандартизация, в т.ч. актове за изпълнение и мандати, изпратени на европейските организации за стандартизация“ (SWD(2016)0185),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

–  като взе предвид Съвместната инициатива за стандартизация съгласно Стратегията за единния пазар, както е посочена в съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация(1),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“,

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейска стандартизация за 2016 г.“,

–  като има предвид Стратегията на Европейската комисия за софтуер с отворен код за периода 2014 – 2017 г.(2),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0213/2017),

А.  като има предвид, че Европейската система за стандартизация е ключов елемент за осъществяването на единния пазар; като има предвид, че действието на Комисията, с което се създава обща визия за европейската стандартизация е пряк резултат от десетте приоритета на Комисията „Юнкер“ и по-специално приоритетите по отношение на свързания цифров единен пазар и стратегията за единния пазар;

Б.  като има предвид, че една отворена, приобщаваща, прозрачна и преди всичко пазарно ориентирана система за европейска стандартизация, базирана на доверие и правилно спазване играе ключова роля за положителния отговор на все по-голямата потребност в европейската промишлена, икономическа, социална и екологична политика и законодателство от стандарти, които да могат да допринасят за безопасността на продуктите, иновациите, оперативната съвместимост, устойчивостта и достъпността за хората с увреждания, и за подобряване на качеството на живот на гражданите, потребителите и работниците;

В.  като има предвид, че за да е ефективна, европейската система за стандартизация следва да се основава на тясно партньорство и сътрудничество между промишлеността, публичните органи, органите за стандартизация и другите заинтересовани страни, като например организациите по приложение III, признати съгласно Регламент № 1025/2012;

Г.  като има предвид, че европейските стандарти трябва да бъдат разработвани в отворена, приобщаваща и прозрачна система, основана на консенсус между всички заинтересовани страни, с цел да се определят стратегически технически или качествени изисквания, на които да могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси, услуги или методи;

Д.  като има предвид, че в съобщението на Комисията относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар се признава значението на отворените стандарти, но не се предоставя определение за отворен стандарт; като има предвид, че отворените стандарти се оказаха важни за създаването и развитието на интернет и на интернет услугите, които от своя страна стимулират иновациите, социалните и икономическите перспективи;

Е.  като има предвид, че използването на софтуер с отворен код и хардуерни решения за лицензиране следва и може да помогне на европейските дружества и администрации да си осигурят по-добър достъп до цифрови стоки и услуги;

Ж.  като има предвид, че модерна и гъвкава европейска система за стандартизация е полезен съставен елемент за амбициозна и обновена европейска промишлена политика и за функционирането на единния пазар; като има предвид, че стандартите могат да повишат глобалната конкурентоспособност на ЕС, растежа, лоялната конкуренция и иновациите, да подкрепят качеството, предприятията, и по-специално резултатите на МСП, както и защитата на потребителите, работниците и околната среда;

З.  като има предвид, че успоредно съществуват две различни системи за разработване на стандарти в Европа, а именно една, основана на принципа на националното делегиране, както се прилага от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC), и друга, основана на платеното членство на заинтересованите страни, както е разработена от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI); като има предвид, че е необходимо да се направи оценка на системите за разработване на стандарти, свързани с Регламент № 1025/2012, с оглед на определяне на съществуващите предизвикателства и добри практики;

И.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1025/2012 доведе до подобряване на процеса на стандартизация, като за първи път бяха включени заинтересовани обществени групи и МСП съгласно правното основание на европейската система за стандартизация;

Й.  като има предвид, че стандартите в областта на ИКТ, които се разработват преди всичко на световно равнище, дават възможност за разработване на оперативно съвместими решения за допълнителни продукти, както и за различните части на един определен продукт, което е особено важно за развитието на „интернет на нещата“; като има предвид, че разпокъсаността на стандартите и частните или полузатворените решения затрудняват растежа и внедряването на интернет на нещата и поради това е необходимо да се разработи стратегически подход по отношение на стандартизацията в областта на ИКТ, за да се гарантира успешният отговор на потребностите на следващото десетилетие, като по този начин се позволи на ЕС да запази водеща роля в световната система за стандартизация;

К.  като има предвид, че публикуването на документи и данни, изпълнява правителствените отговорности и целите по отношение на прозрачността, включително отчетност, възпроизводимост, устойчивост и надеждност на правителствената дейност; като има предвид, че когато се публикуват документи или данни, това трябва да се осъществява на базата на отворени и стандартизирани формати, така че да се избягват ситуациите на „блокиране“, при които софтуерен продукт или продавач може вече да не са налични в търговската мрежа, и да се даде възможност на независими субекти да могат да прилагат тези формати в рамките на различни развойни и бизнес модели, включително отворения код, по начин, който да осигурява непрекъснатост на управленските и административните процеси;

Л.  като има предвид, че транспортният сектор заема водеща позиция в разработването и внедряването на стандартите, които са нужни за създаването на Единното европейско транспортно пространство;

Общи съображения

1.  приветства всеобхватния пакет за стандартизацията на Комисията, който, заедно със Съобщението за стандартите в областта на ИКТ и Съвместната инициатива за стандартизация, има за цел да създаде последователна и проста европейска политика за стандартизация с оглед на запазването на многото ѝ успешни елементи, подобряването на недостатъците ѝ и постигане на подходящ баланс между европейските, националните и международните измерения; подчертава, че всяко бъдещо преразглеждане на Европейската система за стандартизация (ЕСС) следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които представляват добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали нейните основни ценности;

2.  признава спецификата и важната роля на ЕСС от гледна точка на всички заинтересовани страни, включително промишлеността, МСП, потребителите и работниците, и призовава Комисията да гарантира, че европейската система ще продължава да съществува и че тя поддържа достатъчно ресурси за изпълнение на целите на Регламент № 1025/2012, като по този начин допринася, наред с другото, за оперативна съвместимост, правна сигурност и прилагане на подходящи гаранции за бизнеса, за потребителите и за свободното движение на информационни технологии; призовава Комисията да гарантира устойчив бюджет за Европейската система за стандартизация при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР);

3.  приветства кръглата маса за съответствие на стандартите с изискванията на пазара (SMARRT), организирана в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация, която дава възможност за провеждане на диалог между Комисията и промишлеността при пълна прозрачност за заинтересованите страни по въпросите от дневния ред на Комитета по стандарти;

4.  отбелязва, че стандартите са доброволен, определян от потребностите на пазара инструмент, предоставящ технически изисквания и насоки, чието използване улеснява съответствието на стоките и услугите с европейското законодателство и подкрепя европейските политики, когато се разработват отговорно, прозрачно и приобщаващо; подчертава обаче, че стандартите не може да се разглеждат като право на ЕС, тъй като законодателството и политиките по отношение на равнището на защита на потребителите, здравето, безопасността, околната среда и на данните, както и нивото на социалното приобщаване, са определени от законодателя;

5.  признава ролята на отворените, стандартизирани формати за задължението за прозрачност на правителствата, администрацията и европейските институции; призовава държавите членки да се опитат да прилагат общи стандарти във връзка с цифровата администрация, като обърнат специално внимание на съдебните и местните органи; подчертава, че отворените стандарти са от основно значение за по-нататъшното развитие на политиките за отворени правителствени данни и интелигентни градове, и че документи и данни трябва да бъдат публикувани в отворени, стандартизирани формати, които могат лесно да бъдат приложени, така че да се улесни повторното използване на данни; подчертава ролята на обществените поръчки и решенията за отворени стандарти за избягването на зависимост от доставчик;

6.  изразява твърдото си убеждение, че отворените данни остават съществен елемент, особено в транспортния сектор, за извличането на максимални ползи от цифровия единен пазар, като например насърчаването и развитието на мултимодалния транспорт; ето защо подчертава, че е необходима по-голяма правна сигурност, основно по отношение на собствеността и отговорността; призовава Комисията съответно да публикува без по-нататъшно отлагане пътна карта за разработването на стандарти за хармонизиране на програмните интерфейси и на данните за обществения транспорт с цел насърчаване на иновациите, свързани с голямо количество данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

7.  подчертава, че настоящата система за акредитиране на институции за провеждане на изпитвания не винаги гарантира, че продуктите и услугите на пазара, които доброволно прилагат европейските стандарти, са в съответствие с тези стандарти; изразява съжаление, че Съвместната инициатива за стандартизация и Годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация не обръщат внимание на акредитацията на институции за провеждане на изпитвания и на стандарти, и призовава Комисията да вземе предвид този аспект, когато предлага нови инициативи;

8.  счита, че отворените стандарти трябва да се основават на отвореност на процеса на стандартизация и на разработване и наличие на стандарти за прилагане и използване в съответствие с Регламент 1025/2012 и с принципите на СТО; признава намерението на Комисията, както е посочено в пътната карта относно основни патенти за стандарти, да се изяснят въпроси, свързани с лицензирането при справедливи, приемливи и недискриминационни условия (FRAND) и лицензирането на основни патенти за стандарти; насърчава Комисията, заедно с европейските организации за стандартизация (ЕОС) и общностите за софтуер с отворен код, да проучи подходящи начини за съвместна работа;

9.  подчертава, че Европейската система за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи мястото на Европа в международната търговия и да окаже положително въздействие върху благосъстоянието на нейните граждани; следователно счита, че е важно Европа да поддържа водещата си роля в международната система за стандартизация, и подчертава значението на популяризирането на европейските стандарти на глобално равнище при договарянето на търговски споразумения с трети държави; подчертава, че европейската система за стандартизация също може да се възползва от споразуменията за партньорство, установени от ЕОС с организации за стандартизация от трети държави, и отбелязва, че членове 13 и 14 от Регламент № 1025/2012 вече предвиждат участието на многобройни организации за разработването на стандарти за обществени поръчки в областта на ИКТ; препоръчва да ЕОС да обмислят по-тясно сътрудничество с националните органи за стандартизация (НОС) на трети държави, включително съпътстващи органи за стандартизация, когато съществуват възможности за тясно съгласуване; насърчава Комисията, държавите членки и европейските организации за стандартизация да продължават да работят в посока на създаването на световни стандарти, като също така обръщат внимание на регионалния контекст и на релевантността на стандарта, когато участват в работа по стандартизация;

10.  подчертава, че международното сътрудничество в областта на стандартите спомага за гарантиране на прозрачност, ефективност и съгласуваност и създава благоприятен за конкуренцията контекст за промишления сектор – добър пример е Световният форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP.29) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), който беше създаден за сектора на ИКТ;

11.  подчертава, че стандартите, които се приемат от международните организации обикновено са се развили извън приложното поле на Регламент № 1025/2012, и препоръчва ЕОС да ги одобри само след вътрешен процес на одобрение, включващи представителство на заинтересованите страни, като например организациите по приложение III, особено за хармонизирани стандарти, които са в подкрепа на прилагането на европейското законодателство;

12.  счита, че ЕОС следва при всички обстоятелства да разработват приобщаващи, устойчиви, безопасни и висококачествени стандарти, осигуряващи справедлив достъп и третиране на всички заинтересовани страни, както и минимално въздействие върху околната среда и подходяща защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот;

13.  счита, че участието на Комисията и държавите членки в промишлеността на ЕС е от решаващо значение за улесняване на приемането на глобални стандарти с европейски отпечатък за определянето и разгръщането на 5G технологии;

14.  изразява съжаление във връзка с факта, че разликите в националните стандарти, като например тези в спедиторския и логистичния сектор, продължават да бъдат пречка пред вътрешния пазар, и поради това призовава Комисията и европейските организации за стандартизация да разработят, ако бъде счетено за необходимо, подходящи стандарти за хармонизиране на условията на национално равнище с оглед на премахването на всички възможни бариери пред вътрешния пазар; във връзка с това подчертава необходимостта да се стремим към трансмодална хармонизация на стандартите;

15.  посочва също така, че освен, че предотвратява фрагментацията на пазара, стандартизацията може да допринесе съществено за намаляване на административната тежест и транспортните разходи за всички предприятия (напр. чрез електронни документи), особено за МСП, и може да улесни правилното прилагане на законодателството на ЕС (напр. чрез цифрови тахографи или електронни системи за събиране на такси за изминато разстояние);

16.  отбелязва, че Регламент № 1025/2012 подобри приобщаващия характер на ЕСС, което дава възможност на МСП, потребителите, работниците и екологичните организации да участват активно в процеса на стандартизация, и поощрява продължаването в тази насока, така че всички да са представени по подходящ начин и да могат да участват в системата за стандартизация и следователно да се възползват изцяло от произтичащите от стандартизацията ползи; призовава Комисията, ЕОС и НОС да определят най-добрите начини за постигането на тази цел и за преодоляване на предизвикателствата, включително липсата на осведоменост, с които е свързано по-нататъшното участие;

17.  приветства усилията, положени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, за осигуряване на лесен достъп за европейските МСП, както и неговата дългосрочна стратегия за периода 2016 – 2021 г. за вземане на мерки конкретно по отношение на междусекторното сътрудничество;

18.  признава, че изготвянето на стандартите се е ускорило, и припомня колко е важно да се намери точният баланс между необходимостта от гарантиране на тяхното своевременно разработване и необходимостта стандартите да бъдат с високо качество;

19.  счита, че в допълнение към съществуващите най-добри практики, които се прилагат от общностите по стандартизация, повишаването на обществената информираност относно предложените стандарти, правилното и ранно включване на всички подходящи заинтересовани страни и подобряването на качеството на исканията за стандартизация може да повиши още повече прозрачността и отчетността на системата за стандартизация;

20.  призовава Комисията освен това да обърне внимание и да предостави подкрепа за усилията на държавите кандидатки да хармонизират своите стандарти с европейските, за да се сведат до минимум съществуващите пречки;

Стандарти в областта на ИКТ

21.  приветства Съобщението относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ, в което се определя стратегически подход за стандартизацията в областта на ИКТ, но призовава Комисията ясно да посочи съответствието между това съобщение и текущо актуализирания план за ИКТ, пакета „Европейски стандарти за 21-ви век“ и годишната работна програма;

22.  отбелязва, че съвременното сближаване на технологиите и цифровизацията на обществото, предприятията и публичните услуги размиват традиционното разделение между общата стандартизация и стандартизацията в областта на ИКТ; счита, че стандартизацията в областта на ИКТ следва да е част от европейска стратегия в областта на цифровите технологии, за да се реализират икономии от мащаба, бюджетни икономии и да се подобри конкурентоспособността на и иновациите за европейските предприятия, и за да се увеличи междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на стоки и услуги чрез по-бързото определяне, по отворен и конкурентен начин, на доброволни стандарти, които лесно се прилагат от МСП;

23.  подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в рамките на общността за стандартизация в областта на ИКТ, по-специално между ЕОС, и призовава ЕОС да изготвят обща годишна работна програма, идентифицираща междусекторните области от общ интерес;

24.  подчертава, че отворените, доброволни, приобщаващи и ориентирани към консенсус процеси на стандартизация досега са били ефективни, тъй като действат като двигател за иновации, взаимосвързаност и внедряване на технологии, и припомня, че е важно също така да се гарантират подходящи инвестиции, експертен опит и разработване на авангардни технологии, както и да се подкрепят МСП;

25.  настоятелно призовава Комисията да поиска ЕОС да допринесат за изготвянето на висококачествени, оперативно съвместими и отворени стандарти, за да се вземат мерки срещу фрагментацията и да се насърчи тяхното широко приемане, както и да се признае съществуващата екосистема и разнообразието от бизнес модели, които подкрепят развитието на цифрови технологии, тъй като това ще допринесе за постигането на социална, икономическа и екологична устойчивост на веригите на ИКТ за създаване на стойност и ще потвърди ангажираността с обществения интерес за гарантиране на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

26.  подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация в областта на ИКТ към пазара и към развитието на политиките, тъй като това ще доведе до постигането на важни цели на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, като например достъпност, сигурност, електронен бизнес, електронно правителство, електронно здравеопазване и транспорт; препоръчва Комисията и ЕОС да определят приоритети за стандартите в областта на 5G мрежите, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, защитата на данните и киберсигурността, както и в сферата на вертикалните домейни, като например „свързано и автоматично управление на превозни средства и интелигентни транспортни системи“, „интелигентни градове“, „интелигентна енергетика“, „напреднало производство“ и „интелигентна среда на живот“;

27.  подчертава необходимостта от създаване на отворена, оперативно съвместима ИКТ екосистема, която се основава на петте приоритетни стандарти в областта на ИКТ, като се насърчава конкуренцията при създаването на стойност, на чиято основа могат да процъфтяват иновациите; счита, че:

–  стандартите във връзка с 5G следва да позволяват истинско преминаване към ново поколение от гледна точка на капацитета, надеждността и латентността, предоставяйки възможност на 5G да се справи с очакваното увеличение на трафика и различните изисквания за услугите, които ще се основават на него;

–  стандартите за киберсигурността следва да дават възможност за сигурност още при проектирането и да спазват принципите за защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането, да подпомагат устойчивостта на мрежите и управлението на риска, както и да могат да се справят с бързото повишаване на киберзаплахите за всички информационни и комуникационни разработки;

–  стандартите за компютърни услуги в облак следва да се сближат, за да позволят оперативната съвместимост във всички аспекти на изчислителния облак, като по този начин ще се даде възможност за преносимост;

–  стандартите за данни следва да подкрепят междусекторните интердисциплинарни потоци от данни, като по този начин се постига по-добра оперативна съвместимост на данните и метаданните, включително семантификация, и следва да допринасят за развитието на референтна структура за големите информационни масиви;

–  интернетът на нещата следва да се справи с настоящата разпокъсаност, без да възпрепятства иновациите в сектор, който се развива много бързо;

28.  признава, че ефективните 5G съобщителни мрежи зависят в решаваща степен от общи стандарти, за да се гарантира оперативна съвместимост и сигурност, но припомня, че разработването на мрежа с много висок капацитет е основата за надеждна 5G мрежа;

29.  отбелязва, че за да успее, икономиката на данните зависи от по-широка ИКТ екосистема, включително високо образовани експерти, както и квалифицирани лица, така че да се сложи край на цифровото разделение и цифровото изключване;

30.  насърчава Комисията да изготви статистика с оглед на по-добро оценяване на въздействието на цифровизацията и ИКТ върху транспорта и туризма;

31.  наясно е с все по-големия брой платформи, групи, срещи и канали, свързани със стандартите в областта на ИКТ; призовава Комисията да рационализира броя на платформите и механизмите за координация, които участват в стандартизацията, и да включи организациите за стандартизация в нови инициативи, за да се избегне дублиране на усилията на заинтересованите страни; подчертава необходимостта от по-добро координиране на стандартите в областта на ИКТ и приоритетите в областта на стандартизацията сред различните организации, и настоятелно призовава Комисията да информира незабавно заинтересованите страни относно етапа, на който се намират текущите инициативи във връзка с ИКТ стандартите;

32.  подчертава, че цифровизацията се развива с бърза скорост и е основен двигател за икономиката; подчертава колко е важна ефективната цифровизация на вертикалните отрасли, за да се възползват МСП, и особено потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта техните притеснения да бъдат отразени по подходящ начин в рамките на международната стандартизация в областта на ИКТ;

33.  подкрепя намерението на Комисията да проучи инициативи като етикет за надеждност на интернет на нещата и система за сертифициране, която може да помогне за увеличаване на доверието в степента на неприкосновеност на личния живот и сигурността по цялата верига на устройство, базирано на интернет на нещата, чрез предоставяне на измерими и сравними оценки на възможните рискове, свързани с функционирането и използването на устройство или услуга, базирано/а на интернет на нещата; счита, че те следва да се разработят, когато е целесъобразно и когато устройства, базирани на интернет на нещата, могат да окажат въздействие върху съответната инфраструктура на базата на изискванията, формулирани в Директивата относно мрежовата и информационната сигурност, която следва да послужи като основа за определяне на изискванията за сигурност; отбелязва, че всеки подобен етикет трябва да е в състояние да се адаптира към бъдещите технологични промени и да отчита световните стандарти, когато е уместно;

34.  призовава Комисията да поеме водещата роля при насърчаването на междусекторни и междуезикови стандарти, както и при подпомагането на надеждни и сигурни услуги, ориентирани към неприкосновеността на личния живот;

35.  за тази цел подкрепя определянето на конкретни и измерими минимални изисквания, които отчитат дългосрочната устойчивост и надеждност на устройствата и услугите, базирани на интернет на нещата, както и стандартната за отрасъла компютърна сигурност и стандартите за устойчивост; този списък следва да обхваща, например, ангажимент за предоставяне на актуализации за минимален срок след закупуването, ангажимент на производителя или доставчика за срок, в който ще предоставя актуализация след установяване и съобщаване на уязвимост; за тази цел Комисията следва да направи оценка на възможността за саморегулиране на отрасъла, като се има предвид скоростта на развитие на стандартите и технологиите в областта на ИКТ и разнообразието от модели на разработване и бизнес модели, включително отворен код, стартиращи предприятия и МСП;

36.  отбелязва съображенията за киберсигурността и специфичния характер на заплахите в транспортния сектор; настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на тези особености при приемането на своите препоръки относно стандартите за киберсигурността, които се очакват до края на 2017 г., като първа стъпка към една всеобхватна стратегия за киберсигурността в транспортния сектор;

37.  отбелязва, че стандартизацията в областта на ИКТ ще бъде от полза за развитието на свързаните с транспорта и туризма услуги, както и за мултимодалните транспортни решения; призовава Комисията, като действа заедно с европейските организации за стандартизация, да отдаде по-голямо значение на това развитие, когато изпълнява своя приоритетен план за действие за стандартизация в областта на ИКТ, и по-специално да проучи потенциалната роля на стандартизацията за подкрепата на технологичните промени и новите бизнес модели, които се появяват в сектора на туризма; призовава Комисията да предприеме бързи действия за насърчаване на развитието на интегрирани и интелигентни услуги за продажба на билети и предоставяне на информация, както и на нови концепции за мобилност, като например „мобилността като услуга“;

38.  отбелязва, че със засиленото използване на интернет, онлайн банкирането, социалните мрежи и инициативите за електронно здравеопазване, хората имат все повече опасения във връзка със сигурността и неприкосновеността на личния живот, и че стандартите в областта на ИКТ трябва да отразяват принципите на защита на физическите лица по отношение на обработването на лични данни и свободното движение на такива данни;

39.  призовава Комисията да включи цифровата интеграция на производството като приоритет на стандартизацията в областта на ИКТ и насърчава разработването на отворени стандарти за комуникационния протокол и форматите на данни за цифровата интеграция на производственото оборудване, за да се гарантира пълна оперативна съвместимост между машините и устройствата;

40.  изразява известна загриженост по-специално по отношение на ИКТ и патентите от съществено значение за стандарт, и признава, че една стабилна, справедлива и разумна политика в областта на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) ще насърчи инвестициите и иновациите и ще улесни внедряването на цифровия единен пазар и на нови технологии, по-специално по отношение на разгръщането на 5G и на устройства, базирани на интернет на нещата, тъй като те разчитат в голяма степен на стандартизация; подчертава, че е от съществено значение да се поддържа балансирана рамка за стандартизация и ефикасни практики за издаване на лицензии за съществени за стандартите патенти, на базата на методологията FRAND (справедливи, разумни и недискриминационни практики) и да се вземат мерки по отношение на обоснованите опасения на лицензодателите и лицензополучателите на съществени за стандартите патенти, като същевременно се гарантира, че процесът на стандартизация предлага еднакви условия на конкуренция, при които дружества с различни размери, включително МСП, могат да си сътрудничат по един взаимно изгоден начин; насърчава усилията на Комисията да гарантира, че може да бъде постигната оперативна съвместимост между цифровите компоненти чрез различни видове лицензионни решения и бизнес модели;

41.  настоятелно призовава Комисията незабавно да изясни основните елементи на една справедлива, ефективна и приложима методология за лицензиране, структурирана около принципите FRAND, като се отчитат интересите както на носителите на авторски права, така и на ползвателите на стандартите, които съдържат съществени за стандартите патенти, справедлива възвръщаемост на инвестициите и широката наличност на технологиите, разработени в рамките на устойчив отворен процес на стандартизация; приканва Комисията да вземе под внимание решението на Съда на ЕС C-170/13 (Huawei срещу ZTE), което постига баланс между титулярите на основен патент за стандарт и ползвателите на стандарта, за да се преодолеят нарушенията на патенти и да се гарантира ефективното решаване на спорове; освен това приканва Комисията да усъвършенства определението за информация за обхвата на патент и да вземи мерки по въпросите, свързани с информационните асиметрии между МСП и големите предприятия, да повиши прозрачността на декларациите за основен патент за стандарт, и да подобри качеството на информацията относно връзката на основни патенти за стандарти с продуктите; счита, че всяка компенсация за разработващите основни патенти за стандарти трябва да се основава на справедливи, пропорционални и недискриминационни условия, както и разумни, прозрачни, предвидими и устойчиви ставки на лицензионни възнаграждения, с изключение на случаите, когато разработващите решат да предоставят стандарта без финансова компенсация; въпреки това признава, че съществуват различните бизнес модели, като например лицензиране без заплащане на лицензионни възнаграждения и прилагането на софтуер с отворен код, и съответно законодателството и обсъжданията следва да продължат да признават използването на всички модели на основа, която включва правата на всички пазарни сектори и притежатели на ПИС;

42.  отбелязва необходимостта от основан на факти подход към мониторинга и по-нататъшното разработване на рамката за лицензиране, за да се гарантира динамична екосистема, която създава добавена стойност и работни места;

43.  призовава Комисията да публикува на всеки две години доклади, представящи реални случаи на: а) нелицензирано използване на основен патент за стандарт (т.е. нарушения), продължили 18 месеца или повече; и б) проблеми, свързани с достъпа до стандарти поради систематично неспазване на ангажиментите за справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия;

44.  призовава Комисията да приключи дебата относно „почувстваната нужда“ от облак за наука и да предприеме незабавни действия в тясно сътрудничество с държавите членки за създаване на Европейски облак за отворена наука, който трябва плавно да интегрира съществуващите мрежи, данни и високопроизводителни изчислителни системи и услуги на електронната инфраструктура във всички научни области в рамките на споделени политики и стандарти в областта на ИКТ;

Европейски стандарти за 21-ви век

45.  приветства пакета за стандартизацията на Комисията „Стандарти за 21-ви век“ и счита, че системата за стандартизация следва да стане по-прозрачна, отворена и приобщаваща, за да се отговори напълно на опасенията на гражданите, потребителите и МСП;

46.  изразява съжаление, че с Парламента не са били проведени консултации преди приемането на пакета, и настоятелно призовава европейските институции да хармонизират различните инициативи в единна стратегическа и цялостна работна програма, избягвайки дублирането на действия и политики; подчертава, че съответната комисия на Европейския парламент може да играе важна роля при публичния контрол на хармонизираните стандарти, възложени от Комисията;

47.  призовава за по-силно укрепване, по-голяма последователност и подобряване на точността на годишната работна програма на Съюза (ГРПС);

48.   подчертава, че в следващата ГРПС трябва по-конкретно да се обърне внимание на действия за подобряване на координацията между режимите на стандарти за ИКТ и стандарти, които не са насочени към ИКТ, да се допринесе за подобряването на правилата на различните национални органи за стандартизация и да се повиши приобщаващият характер на ЕОС, като се отделя повече внимание на ролята на заинтересованите страни, посочени в член 5;

49.  подчертава значението на междуинституционалния диалог за подготовката на ГРПС и насърчава усилията преди приемането на ГРПС всички съответни заинтересовани страни да участват в годишен форум по въпросите на стандартизацията, за да бъдат обсъдени новите области, съществуващите предизвикателства и необходимите подобрения на процеса на стандартизация;

50.  насърчава държавите членки да инвестират в националните си стратегии за стандартизация, което също ще помогне и насърчи публичния сектор, органите по стандартизация, заинтересованите обществени групи, МСП и академичната общност на национално равнище да разработят и прилагат индивидуални планове за действие относно стандартизацията;

51.  приветства Съвместната инициатива за стандартизация и препоръчва Парламентът също да бъде поканен да участва и да допринесе за нея, като подчертава, че правилата за тези публично-частни партньорства трябва да се спазват от всички заинтересовани страни, включително институциите на ЕС; призовава Комисията да поеме водеща роля в изпълнението на ключовите действия и препоръки в Съвместната инициатива за стандартизация и да докладва на Европейския парламент до края на 2017 г. за постигнатия напредък;

52.  приветства ангажимента, направен в контекста на Съвместната инициатива за стандартизация, да се проведе проучване относно икономическото и социалното въздействие на стандартите и тяхното използване, включително информация относно политиките, рисковете и резултатите по отношение на качеството на живот, социалните аспекти и аспектите,свързани със служителите; приканва Комисията да използва за основа на това проучване количествени и качествени данни и да анализира както бизнес моделите на процеса на стандартизация, така и различните финансови модели, включително възможности и предизвикателства, за предоставяне на лесен достъп до хармонизирани стандарти;

53.  подчертава, че стандартизацията все по-често се признава като важно средство за допринасяне към научноизследователската и развойната дейност и че изпълнява важна роля в преодоляването на разделението между научните изследвания и пазара, насърчава разпространяването и използването на резултатите от научни изследвания и създава основа за следващи иновации;

54.  призовава Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерните пречки в новаторските сектори, с цел стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, и в рамките на стандартизацията на равнище ЕС; отбелязва, че вертикалните отрасли следва да разработят собствени пътни карти за стандартизация, като използват насочвани от промишлеността процеси, които, ако са насочвани със силна воля за постигане на общи стандарти, биха имали капацитет да се превърнат в световни стандарти; счита, че органите на ЕС по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес;

55.  настоятелно призовава страните в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация да гарантират, че научните изследвания и иновациите са в по-добре хармонизирани с приоритетите за определяне на стандарти;

56.  счита, че отворените знания и лицензи са най-добрите инструменти за засилване на иновациите и развитието на технологиите; насърчава научноизследователските институции, получаващи средства на ЕС, да използват отворени патенти и лицензи, за да си осигурят по-голяма роля в определянето на стандарти;

57.  подкрепя действията, насочени към подобряване на взаимодействието между общностите за стандартизация и научноизследователските общности и към насърчаване на стандартите на ранен етап от научноизследователските проекти; насърчава националните органи за стандартизация да популяризират стандартизацията сред изследователите и иновационната общност, включително заинтересованите правителствени организации и финансиращи агенции, и препоръчва да се разработи специална глава за стандартизацията в рамките на „Хоризонт 2020“;

58.  настоятелно призовава Комисията да насърчава ЕОС да гарантират, че стандартите за услуги, съобразени с пазара, отразяват засиленото ориентиране на икономиката към услугите и се разработват с цел осигуряване на безопасността и качеството на услугите и даване на приоритет на областите, нанасящи най-голяма вреда на потребителите, като същевременно не се засягат съществуващите национални регулаторни изисквания, в частност разпоредбите на трудовото законодателство или колективните договори и колективното договаряне; освен това признава, че стандартите за услуги често отговарят на националните особености и че разработването им е свързано с нуждите на пазара, интересите на потребителите и обществения интерес; подчертава, че разработването на европейски стандарти за услуги следва да допринесе за функционирането на вътрешния пазар на услуги, като същевременно увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността и насърчи конкуренцията, иновациите и защитата на потребителите;

59.  посочва, че процесът по стандартизация в Европа трябва да включва стандарти, които да подобряват безпрепятствената достъпност на транспорта и транспортните услуги за хората с увреждания и възрастните хора;

60.  счита, че бързо променящия се съвременен свят, със своята по-голяма техническа сложност, води до появата на все по-голям брой стандарти и платформи за обработка на спецификации, които не съответстват на органите за стандартизация, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012, и че понастоящем има по-големи изисквания по отношение на участието на МСП и микропредприятията; подчертава колко е важно да бъдат подкрепяни мерките за подобряване на достъпа на МСП до средствата за разработване и използване на стандартите;

61.  подчертава значението на взаимното свързване на платформи и бази данни на европейско равнище, с което ще се даде възможност за по-добра оперативна съвместимост на мрежите и системите;

62.  счита, че стандартизацията в областта на ИКТ включва не само определяне на изисквания за продуктите, но и разработване на иновативни технологии;

63.  подчертава, че единните (технически) договорености спомагат за намаляване на разходите за разработване, производство и сертифициране и за избягване на дублирането на задачи;

64.  подчертава, че демографското застаряване в Европа налага систематично включване на нуждите на по-възрастните хора и на хората с увреждания, както и на други уязвими членове на обществото, в разработването на стандарти, които са подходящ инструмент, за да се подпомогне постигането на активно и здраво общество в Европа и да се повиши достъпността на продуктите и услугите за хората;

65.  посочва, че иновациите в транспортния и туристическия сектор предоставят огромни възможности и имат положително въздействие върху обществото и предприятията в ЕС, най-вече МСП и стартиращите предприятия, и набляга на необходимостта от разработване на нови стандарти, където е възможно чрез възприемане на междусекторен подход, както и подпомагане на стандартизацията, за да се гарантира правилното изпълнение на инициативите на ЕС в сферата на цифровизацията, като Съвместни интелигенти транспортни системи (C-ITS) и разработването на транспортни приложения в рамките на европейските системи за спътникова навигация („Галилео“ и EGNOS);

Европейски организации за стандартизация

66.  приветства ролята на ЕОС, но насърчава предприемането на допълнителни инициативи за подобряване на тяхната отвореност, достъпност и прозрачност, и препоръчва тяхната работа да се ръководи от европейските интереси;

67.  признава, че принципът на национално делегиране е от основно значение за европейската система, но предупреждава, че са налице различия по отношение на ресурсите, техническия опит и участието на заинтересованите страни на национално равнище, и препоръчва работата на националните делегации да бъде допълвана;

68.  признава значението на навременното изготвяне на стандарти, както и цитирането на позовавания в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) в случаите на хармонизирани стандарти; съзнава намаляването на цитирането на позоваванията на стандарти в Официален вестник на Европейския съюз и призовава Комисията да проучи и разгледа причините за това и да премахне ненужните пречки; във връзка с това препоръчва по-голямо участие на експерти на Комисията и на консултантите, прилагащи нов подход, в процеса на стандартизация и призовава Комисията да разработи, съвместно с ЕОС, насоки за оценка на стандартизацията, така че да се помогне на различните отдели в Комисията, на ЕОС и консултантите, прилагащи нов подход, да оценяват стандартите по един последователен начин;

69.  отново заявява, че прозрачните и достъпни механизми за обжалване изграждат доверие в ЕОС и в процесите на създаване на стандарти;

70.  насърчава използването на нови ИКТ за подобряване на достъпността и прозрачността на процесите на стандартизация, като например инструмента за електронно обучение за МСП CEN-CENELEC; счита, че използването на цифрови инструменти може да улесни участието на заинтересованите страни в разработването на стандарти и да даде информация за предстоящата, текущата и приключилата работа по стандартизация;

Стратегически препоръки

71.  призовава Комисията да засили взаимодействието и координацията между европейските институции, ЕОС, националните органи за стандартизация и всички съответни организации на заинтересовани страни чрез годишния форум по въпросите на стандартизацията, като се признава и международния контекст на стандартите; потвърждава, че по-голяма част от стандартите се разработват доброволно в отговор на нуждите на пазара и потребителите, и подкрепя това;

  призовава за стриктно прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на признаването на организациите по приложение III и за публикуването на докладите, предвидени в член 24 от регламента;

73.  настоятелно призовава Комисията напълно да хармонизира условията за организациите по приложение III и да гарантира отстраняването на фактическите пречки пред тяхното ефективно участие в стандартизацията;

  препоръчва статутът на членки, правата и задълженията на организациите по приложение III, като например правото на обжалване, консултативните правомощия, правото на становище преди приемането на даден стандарт и достъпа до технически комитети и работни групи, да се прегледат в рамките на ЕОС, за да се прецени дали те отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1025/2012;

  призовава ЕОС да гарантират, че Споразумението от Виена между Международната организация за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация и Споразумението от Франкфурт между Международната електротехническа комисия (IEC) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) няма да попречат или да изложат на риск участието в процеса на стандартизация на организациите по приложение III или на националните органи за стандартизация;

76.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават, да улесняват финансирането и да ускоряват въвеждането на необходимата инфраструктура, включително чрез модернизиране, конвертиране и преоборудване, с оглед на навлизането на пазара на нови технологии, подкрепени от европейските стандарти (напр. инфраструктура за алтернативни горива), като се спазват изискванията за безопасност и здравните и екологичните изисквания; подчертава, че инфраструктурата е дългосрочна инвестиция и следователно нейната стандартизация следва да осигури максимална оперативна съвместимост и да позволява бъдещо развитие и прилагане на технологиите;

  приканва Комисията да работи с европейските и националните органи за стандартизация, за да се насърчават лесни за използване точки за контакт за достъп до стандарти, които могат да предоставят помощ и информация за ползвателите на стандарти по отношение на наличните стандарти и техните общи спецификации, и които могат да им помогнат да намерят стандартите, които най-добре отговарят на нуждите им, както и насоки за тяхното прилагане; освен това препоръчва информационни и образователни кампании на национално и европейско равнище да популяризират ролята на стандартите и насърчава държавите членки да включат в националните си образователни системи съответни професионални образователни курсове относно стандартите;

78.  отправя искане към Комисията да развие дейности за следене на технологичните новости, с цел да идентифицира бъдещи постижения в областта на ИКТ, за които стандартизацията би могла да бъде полезна, да улесни потока и прозрачността на информацията, необходима за навлизане на пазара и за функциониране на тези технологии, и във връзка с това да насърчава леснодостъпни и лесни за използване механизми за оценка по интернет;

79.  препоръчва националните органи за стандартизация да проучат дали е възможно предоставяне на достъп до стандарти, доколкото ползвателят на стандарта може да направи оценка на релевантността на стандарта; силно препоръчва националните органи за стандартизация и ЕОС, при определянето на равнището на таксите, свързани със стандартите, да отчетат нуждите на МСП и заинтересованите страни, които са ползватели с нетърговска цел;

80.  призовава Комисията да подготви европейски регистър, съдържащ списък на съществуващите европейски стандарти на всички официални езици на ЕС, който да включва и информация за текущата работа по стандартизация, извършвана от ЕОС, съществуващите мандати за стандартизация, осъществения напредък и решенията, съдържащи официални възражения;

  призовава Комисията да следи международните промени в стандартизацията в областта на ИКТ и при необходимост да подкрепя участието и координацията на европейските заинтересовани страни на водещи позиции в подходящи органи за стандартизация и в стратегически важни проекти за стандартизация, за да се популяризират европейският регулаторен модел и европейските интереси; насърчава използването на Платформата на множеството заинтересовани страни по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ с оглед на сближаването на ЕОС и международните органи за стандартизация в областта на ИКТ;

82.  насърчава приемането от страна на ЕС на Референтен структурен модел за промишлеността 4.0 за цифровизацията на европейската промишленост;

83.  призовава държавите членки да използват европейските стандарти в областта на ИКТ в процедурите за възлагане на обществени поръчки с цел повишаване на качеството на публичните услуги и насърчаване на иновативните технологии; подчертава обаче, че използването на стандарти не следва да води до допълнителни пречки, по-специално за малките предприятия, които желаят да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

  призовава институциите на ЕС, националните правителства и ЕОС да разработят насоки за обучение на лицата, отговорни за създаването на политики, за да им се помогне да преодоляват несъответствията, произтичащи от използването на различни методи на работа в различните отдели и институции, както и за да се създаде култура на стандартизация и разбиране на начина, по който функционират процесите, свързани със стандартите, както и кога могат да бъдат използвани;

  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 56.

(2)

https://ec.europa.eu/info/european-commissions-open-source-strategy_en


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1. Контекст

На 1 юни 2016 г. Европейската комисия представи пакет от съобщения, очертаващи визията ѝ за начина, по който трябва да се развива определянето на европейските стандарти през следващите няколко години.

Пакетът се състои от четири съобщения: съобщението „Европейски стандарти за 21-ви век“, специалните насоки за стандартите за услуги – „Използване на потенциала на европейските стандарти за услуги за подпомагане на потребителите и предприятията в Европа“, доклада по член 24 с работния документ на службите на Комисията за оценката по REFIT и годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация за 2017 г.

Пакетът включва и решение на Комисията, осигуряващо рамката за Съвместната инициатива за стандартизация, която представлява тясно партньорство между публичните и частните организации с цел справяне с настоящите предизвикателства в процеса на разработване на стандартите и извеждане на предни позиции на един европейски център за стандартизация, в който стандартите да се разработват своевременно и по един отворен, прозрачен и приобщаващ начин.

Съвместната инициатива за стандартизация е допълнена от съобщението на Европейската комисия „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“, прието през април 2016 г. В съобщението за стандартите в областта на ИКТ се предлагат конкретни мерки за ускоряване на процеса на определяне на тези стандарти, като се поставя акцент върху пет приоритетни области: съобщителни мрежи от пето поколение (5G), компютърни услуги в облак, интернет на нещата, технологии за обработка на информационни масиви и киберсигурност.

Основният пакет за стандартизацията на Комисията, заедно със Съобщението за стандартите в областта на ИКТ и Съвместната инициатива за стандартизация, има за цел да създаде единна и последователна европейска система за стандартизация (ЕСС), която се адаптира към променящата се среда, подкрепя множество политики и носи ползи и предсказуемост за потребителите и предприятията.

Понастоящем европейската политика за стандартизация се развива чрез различни инструменти на политиката, като например годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация (ГРПС) и текущо актуализирания план за ИКТ, и чрез различни платформи, като например Комитета по стандартите и Европейската платформа за стандартизация в областта на ИКТ с участието на множество заинтересовани страни.

В своя пакет Комисията признава, че тези инициативи трябва да бъдат хармонизирани. В тази връзка Комисията предлага всяка година през юли да бъде приемана ГРПС, което, считано от 2017 г., ще бъде предшествано от междуинституционален диалог с пълното участие на Европейския парламент и на другите институции на ЕС. Всяка година междуинституционалният диалог ще се основава на един-единствен доклад на Комисията относно изпълнението на горепосочените инициативи.

Докладът на Европейския парламент има за цел да допринесе за идеята за единна и съгласувана политика на ЕС в областта на стандартизацията, която да заема по-важно място в политическия дневен ред и в която приоритетите да се обсъждат редовно с Европейския парламент.

Целите на докладчика са да допринесе за продължаващия дебат и да определи приоритетите на Европейския парламент в отговор на пакета за стандартизацията на Комисията, Съвместната инициатива за стандартизация и Съобщението за стандартите в областта на ИКТ. Освен това докладът ще допринесе за първия междуинституционален диалог, планиран за пролетта на 2017 г., както и за ГРПС за 2018 г., която ще бъде приета от Комисията през юли 2017 г.

II. Общи съображения на докладчика

Настоящият доклад се основава на редица открояващи се аспекти, чието разглеждане докладчикът счита за изключително важно при обсъждането на бъдещето на европейската система за стандартизация.

Докладчикът счита, че стандартите са важен инструмент за функционирането на единния пазар, за засилване на конкурентоспособността, растежа и иновациите на европейско равнище, за подпомагане на качеството, работата и защитата на потребителите, предприятията, работниците и околната среда и за развитие на оперативната съвместимост на мрежите и системите.

Все пак, предвид новите технологии и засиленото интегриране на цифрови решения в световните индустриални вериги за създаване на стойност, както и предвид бързоразвиващите се международни условия, средата за стандартизацията се променя бързо и е необходим нов тласък, за да се отговори ефективно на нуждите от стандарти на промишлеността, потребителите, работниците, екологичните организации и другите заинтересовани страни.

Докладчикът приветства амбициозния пакет за стандартизацията на Комисията заедно със Съобщението за стандартите в областта на ИКТ и Съвместната инициатива за стандартизация. Все пак докладчикът счита, че съществуват редица практически пречки, които трябва да бъдат преодолени, по-специално по отношение на приобщаването, отвореността и прозрачността на системата и представителството на организациите на заинтересованите страни от приложение III.

Докладчикът счита, че най-успешни са тези стандарти, които са разработени с широката подкрепа на промишлеността, публичните органи, потребителите, работниците и гражданите. Поради това докладчикът подкрепя уникалната европейска система, която взема под внимание приноса не само на големите предприятия и публичните органи, но и приноса на МСП, потребителите и гражданите.

Докладчикът счита, че за да е ефективна, европейската система за стандартизация трябва да се основава на тясно партньорство и сътрудничество между промишлеността, публичните органи, органите за стандартизация и другите заинтересовани страни, които работят заедно в една система, основана на приобщаване, отвореност, прозрачност и консенсус за определяне на стратегически технически или качествени изисквания за настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси, услуги или методи.

Докладчикът също така признава, че стандартите са доброволен, определян от потребностите на пазара инструмент, предоставящ технически изисквания и насоки, който може да подпомогне за прилагането на европейското законодателство и европейските политики, когато са разработени по прозрачен и приобщаващ начин, но подчертава, че политическите решения във връзка с равнището на защита на здравето, безопасността и околната среда следва да бъдат вземани от законодателя.

На последно място, но не и по значение, докладчикът признава, че е важно европейските стандарти и европейската система за стандартизация да бъдат изведени на предни позиции в световен план и призовава Комисията и държавите членки да работят в тази посока, като обръщат повече внимание на световната роля и значимост на стандартите, когато участват в дейности по стандартизацията.

III. Стандарти в областта на ИКТ

В доклада се признава, че както оперативната съвместимост, така и стандартизацията играят ключова роля в цифровото преобразуване. Сближаването на технологиите и цифровизацията на обществото, предприятията и публичните услуги размива традиционното разделение между общата стандартизация и стандартизацията в областта на ИКТ, но Комисията продължава да предлага различни инструменти на политиката за планирането на дейностите по стандартизацията в областта на ИКТ и другите области.

По тази причина в доклада Комисията се призовава ясно да посочи хармонизирането между текущо актуализирания план за ИКТ и плана за приоритетите за стандартизация в областта на ИКТ, пакета „Европейски стандарти за 21-ви век“ и годишната работна програма и се дават някои предложения за начините за подобряване на интернет на нещата.

Докладчикът подчертава, че Европа следва да подкрепя отворените процеси на стандартизация като двигател на иновации, взаимосвързаност и внедряване на технологии, основани на справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия за лицензиране, за да се отговори на законните интереси както на титулярите на основни патенти за стандарти, така и на потенциалните лицензополучатели и да се гарантира, че стандартизацията осигурява еднакви условия на конкуренция, при които всички дружества, независимо от техните мащаби, могат да си сътрудничат по взаимноизгоден начин.

IV. Необходимост от цялостен подход за европейските стандарти за 21-ви век

Докладчикът е на мнение, че процесът на стандартизация включва много повече, отколкото обвързването му единствено с икономическите аспекти. Той подчертава, че заинтересованите участници в разработването на стандартите трябва да възприемат един цялостен и общ подход, който се изразява в пълното интегриране в процеса на стандартизация на целите на МСП, потребителите и гражданите, и по-конкретно техните икономически, социални, здравни и екологични съображения.

Освен това докладчикът изразява съжаление, че с Европейския парламент не са били проведени надлежни консултации, преди Комисията да приеме пакета, и настоятелно призовава Комисията заедно с другите европейски институции, ЕОС и другите съответни заинтересовани страни да хармонизират различните инициативи в единна стратегическа и цялостна работна програма.

В доклада също така се призовава за по-силно укрепване, подобряване и по-голяма последователност на ГРПС, по-конкретно за хармонизиране на дейностите по стандартизацията в областта на ИКТ и другите области и за създаване на годишен форум по въпросите на стандартизацията преди приемането на ГРПС, с цел по-голяма ангажираност на различните заинтересовани страни в междуинституционалния диалог.

Докладчикът приветства Съвместната инициатива за стандартизация и предлага проучването относно икономическото и социалното въздействие на стандартите да включва и данни за въздействието на бизнес модела на процеса на стандартизация, както и данни за различните финансови модели.

В своето съобщение относно стандартите за услуги Комисията насърчава разработването на стандарти в сектора на услугите. Докладчикът подкрепя подхода на Комисията, но счита, че целта следва да е по-добро разбиране на нуждите на заинтересованите страни и отдаване на приоритет на областите, нанасящи най-голяма вреда на потребителите, без да се засягат съществуващите национални регулаторни изисквания, в частност разпоредбите на трудовото законодателство, колективните договори и колективното договаряне.

Докладчикът също така подчертава колко е важно да се подкрепя участието на МСП в процеса на разработване на стандартите и в използването на съществуващите стандарти.

V. Европейски организации за стандартизация (ЕОС)

Докладчикът също така дава няколко предложения за начините на подобряване на достъпността и прозрачността на процедурите по стандартизация в CEN, CENELEC и ETSI и за начините за укрепване на системата, като се гарантира, че разработването на стандарти ще остане отворено и прозрачно и ще се ръководи от европейските интереси, като се осигурява равен достъп и като се вземат предвид интересите на всички заинтересовани страни, които желаят да оказват влияние върху процеса на стандартизация и да участват в разработването на стандартите.

VI. Стратегически препоръки

В доклада са отправени няколко стратегически препоръки, които следва да бъдат взети предвид от Европейската комисия в междуинституционалния диалог и годишната работна програма за 2018 г.

Според докладчика Комисията трябва да засили взаимодействието и координацията между европейските организации за стандартизация и организациите на заинтересованите страни и да приеме план за действие за отстраняване на фактическите пречки пред ефективното участие на организациите по приложение ІІІ. В доклада се предлага стратегически на организациите по приложение III да бъде даден специален статут на членове със специални права и задължения и условията за тези организации да бъдат изцяло хармонизирани на национално и европейско равнище.

С цел допълнително подобряване на достъпа на МСП до процеса на стандартизация, докладчикът предлага да бъдат създадени лесни за използване единни точки за достъп, които да предоставят съдействие и информация на ползвателите на стандартите.

За да се повиши ключовата роля на европейската система за стандартизация, според докладчика Комисията трябва да провежда наблюдение на стандартизацията в областта на ИКТ в международен план и при необходимост да финансира участието на европейски експерти на международно равнище, за да се популяризира европейският регулаторен модел и европейските интереси.

Накрая, докладчикът предлага да бъдат повишени осведомеността и познанията за стандартите, като се разработят насоки за обучение и подготовка на лицата, отговорни за създаването на политики, за да се обясни начинът, по който функционира стандартизацията, и кога може да се използва.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (29.3.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно европейските стандарти – прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012

(2016/2274(INI))

Докладчик по становище (*): Ханс-Олаф Хенкел

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 54 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че насочваната от промишлеността, доброволна и базирана на консенсус стандартизация на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), основаваща се на откритост, прозрачност, безпристрастност, последователност и приобщаване, следва да бъде успешна и ефективна, в полза на европейските потребители, работници и промишленост;

2.  изтъква факта, че стандартите в областта на ИКТ са от съществено значение за изграждането на цифровия единен пазар, улесняването на прехода към основана на данни цифровизирана икономика и подкрепата на глобалната конкурентоспособност на европейската промишленост; подчертава, че стандартизацията в областта на ИКТ трябва да бъде съществена част от европейската промишлена стратегия, тъй като оперативната съвместимост позволява икономии от мащаба, дава възможност за иновации и подкрепя достъпа до пазари и създаването на работни места;

3.  отчита настоящия труден контекст на цифровизация за всички сектори и все по-бързите технологични промени и увеличаване на броя на форумите за определяне на стандарти и признава необходимостта от адаптиране на процедурите на ЕС по определяне на стандарти спрямо тези нови реалности;

4.  признава стратегическото значение на стандартизацията в областта на ИКТ и призовава за постоянен диалог между Парламента, Комисията, Съвета и европейските организации за стандартизация (ЕОС);

5.  подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в рамките на общността за стандартизация в областта на ИКТ, по-специално между ЕОС, и призовава ЕОС да изготвят обща годишна работна програма, идентифицираща междусекторните области от общ интерес;

6.  признава стратегическото значение на координираното и оптимизирано присъствие на ЕС в рамките на световните форуми в областта на ИКТ и международните организации по стандартизация;

7.  призовава Комисията да оптимизира броя на платформите и на механизмите за координация;

8.  призовава Комисията активно да популяризира европейските стандарти на международно равнище и да разработи с международните партньори програма за по-тясно сътрудничество въз основа на конкретни области от общ интерес;

9.  подчертава глобалния характер на стандартите и техническите спецификации в областта на ИКТ и призовава за траен ангажимент от страна на ЕОС за въвеждане на световни стандарти в Европа и за засилено сътрудничество с трети държави чрез прозрачна, приобщаваща, ориентирана към консенсус процедура, а също така отправя искане към Комисията да идентифицира доказано най-добрите стандарти за целите на обществените поръчки при надлежно спазване на законодателството и политиките на ЕС; призовава Комисията да ускори процедурата по публикуване на списък на стандартите в областта на ИКТ в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ);

10.  подчертава, че споразуменията за лоялна търговия между държавите от ЕС и държавите извън ЕС могат да допринесат за формулирането на общи международни правила за стандартизация;

11.  подчертава, че международното сътрудничество в областта на стандартите спомага за гарантиране на прозрачност, ефективност и съгласуваност и създава благоприятен за конкуренцията контекст за промишления сектор – добър пример е Световният форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP.29) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), създаден за сектора на ИКТ;

12.  счита, че участието на Комисията и държавите членки в промишлеността на ЕС е от решаващо значение за улесняване на приемането на глобални стандарти с европейски отпечатък за определянето и разгръщането на 5G технологии;

13.  настоятелно призовава Комисията да обмисли сближаването с трети държави в областта на 5G, компютърните услуги в облак, масивите от данни и киберсигурността;

14.  насърчава Комисията и ЕОС да предоставят техническо съдействие отвъд границите на ЕС, като подпомогнат интернационализацията на европейските стандарти, институционалните модели и процесите на стандартизация;

15.  призовава Комисията да започне да изпълнява възможно най-скоро съвместната инициатива за стандартизация, при условие че това бъде предвидено в стратегията за единния пазар;

16.  подчертава, че стандартизацията все по-често се признава като важно средство за допринасяне към научноизследователската и развойната дейност и че изпълнява важна роля в преодоляването на разделението между научните изследвания и пазара, насърчава разпространяването и използването на резултатите от научните изследвания и създава основа за следващи иновации;

17.  призовава Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерните пречки при новаторските сектори, с цел стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, и при стандартизацията в рамките на ЕС; отбелязва, че вертикалните отрасли следва да разработят собствени пътни карти за стандартизация, като използват насочвани от промишлеността процеси, които, ако са управлявани със силна воля, ще постигнат общи стандарти, които биха имали капацитет да се превърнат в световни стандарти; счита, че органите на ЕС по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес;

18.  настоятелно призовава страните в рамките на съвместната инициатива да следят за по-ефективното съответствие на научните изследвания и иновациите с приоритетите за определяне на стандарти;

19.  призовава Европейския комитет за стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) да продължават и насърчават междусекторното сътрудничество и да осигуряват лесни, гъвкави, прозрачни и достъпни процеси на стандартизация, особено за стандартите в областта на ИКТ, засягащи традиционните отрасли, със съответното участие на всички заинтересовани страни, като например преработвателната промишленост, МСП, социалните и обществените участници и публичните органи;

20.  подчертава, че цифровизацията се развива с бърза скорост и е основен двигател за икономиката; подчертава колко е важна ефективната цифровизация на вертикалните отрасли, за да се възползват МСП, и по-специално потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта техните притеснения да бъдат отразени по подходящ начин в международната стандартизация в областта на ИКТ;

21.  отбелязва все още съществуващите пречки пред участието на МСП в стандартизацията и прилагането на стандартите, включително липсата на осведоменост; призовава за проста и достъпна рамка за стандартизация в подкрепа на всички МСП от всички ЕОС;

22.  приветства усилията на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията да осигури лесен достъп за европейските МСП и също така приветства неговата дългосрочна стратегия (2016 – 2021 г.), която се отнася по-специално до междусекторното сътрудничество;

23.  отбелязва, че стандартизацията в областите на стоките, услугите и ИКТ подобрява достъпа до пазара, особено за МСП;

24.  изтъква факта, че стандартизацията в областта на ИКТ изисква балансирана и ефективна политика за правата върху интелектуална собственост, и подчертава, че системата на лицензиране FRAND (т.е. прилагането на справедливи, разумни и недискриминационни условия) допринася за важен баланс между новаторите и ползвателите на технологии; приветства неотдавнашното основополагащо решение на Съда на Европейския съюз по делото Huawei/ZTE и призовава Комисията да гарантира ефективното уреждане на споровете, да подкрепя възвръщаемостта на инвестициите и да осигурява широк достъп до стандартизираните технологии; подчертава опасенията, че липсата на правна яснота може да подкопае справедливостта на системата; отбелязва, че МСП са в особено неблагоприятно положение в процеса по лицензиране, и счита, че по-голяма прозрачност и повече насоки относно условията на лицензиране биха повишили използването на стандартите;

25.  подчертава, че страните трябва да договорят споразумение със справедливи, разумни и недискриминационни условия относно портфейла с патенти, необходим за прилагане на даден стандарт, и че справедливото лицензионно възнаграждение отразява стойността, която патентованата технология носи за продукта;

26.  призовава Комисията да публикува на всеки две години доклади, представящи реални случаи на: а) нелицензирано използване на съществени за стандартите патенти (т.е. нарушения), продължили 18 месеца или повече; и б) проблеми, свързани с достъпа до стандарти поради систематично неспазване на ангажиментите за справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия;

27.  отбелязва необходимостта от основан на факти подход към мониторинга и по-нататъшното разработване на рамката за лицензиране, за да се гарантира динамична екосистема, която създава добавена стойност и работни места;

28.  счита, че отворените знания и лицензи са най-добрите инструменти за засилване на иновациите и развитието на технологиите; насърчава научноизследователските институции, получаващи средства на ЕС, да използват отворени патенти и лицензи, за да имат по-голяма роля в определянето на стандарти;

29.  отбелязва подобренията, направени в процеса на предвиждане на стандартизацията в областта на ИКТ; подчертава факта, че бързото и навременно приемане и публикуване на стандарти в областта на ИКТ е от решаващо значение, и призовава заинтересованите страни да предприемат всички необходими мерки за подобряване на процесите и увеличаване на сигурността;

30.  отново заявява, че Комисията има решаваща роля при определянето на скоростта, с която стандартите могат да станат готови за пазара, и насърчава Комисията да договори заедно с ЕОС ясен процес за гарантиране на своевременното публикуване на стандартите в ОВ на ЕС;

31.  подчертава факта, че своевременното постигане на резултати във връзка със стандартите е от решаващо значение, включително посочването им в ОВ на ЕС в случай на хармонизирани стандарти;

32.  признава успеха на новия подход и призовава за запазване на неговите принципи;

33.  приветства петте приоритетни ИКТ области, определени от Комисията: 5G, компютърните услуги в облак, „интернет на нещата“, масивите от данни и киберсигурността; всички те са основни градивни технологични елементи, на които ще разчитат също толкова важни области като електронното здравеопазване, интелигентното и ефективно използване на енергията, интелигентните транспортни системи, интелигентните градове и усъвършенстваните технологии за производство;

34.  подчертава необходимостта от създаване на открита, оперативно съвместима ИКТ екосистема, която се основава на петте приоритетни стандарти в областта на ИКТ и насърчава конкуренцията при създаване на стойност, на чиято основа могат да се развиват иновациите; счита, че:

–  стандартите във връзка с 5G следва да позволяват реално изменение на генерирането по отношение на капацитета, надеждността и закъснението, предоставяйки възможност за справяне с очакваното увеличение на трафика и различните изисквания за услугите, които ще се основават на него;

–  стандартите за киберсигурността следва да дават възможност за сигурност още при проектирането и да спазват принципите за защита на личния живот още при проектирането, да подпомагат устойчивостта на мрежите и управлението на риска, както и да могат да се справят с бързото развитие на кибернетичните заплахи за всички информационни и комуникационни технологии;

–  стандартите за компютърни услуги в облак следва да се сближат, за да позволят оперативната съвместимост във всички аспекти на изчислителния облак, като така се даде възможност за преносимост;

–  стандартите за данните следва да подкрепят междусекторните интердисциплинарни потоци от данни, постигайки по-добра оперативна съвместимост на данните и метаданните, включително семантификация, и да допринасят за развитието на референтна структура за големите информационни масиви;

–  интернетът на нещата следва да се справи с настоящата разпокъсаност, без да възпрепятства иновациите в сектор, който бързо се развива;

35.  признава, че ефективните 5G съобщителни мрежи зависят в решаваща степен от общи стандарти за гарантиране на оперативна съвместимост и сигурност, но припомня, че разработването на мрежа с много висок капацитет е основата за надеждна 5G мрежа;

36.  отбелязва, че успехът на основана на данни икономика зависи от по-широка ИКТ екосистема, включително високо образовани експерти, както и квалифицирани лица, така че да се сложи край на цифровото разделение и изключване;

37.  насърчава приемането на равнище ЕС на Референтен структурен модел за промишлеността 4.0 (Reference Architecture Model for Industry 4.0 – RAMI) за цифровизацията на европейската промишленост;

38.  подчертава значението на взаимното свързване на платформи и бази данни на европейско равнище, с което да се даде възможност за по-добра оперативна съвместимост на мрежите и системите;

39.  подчертава, че оперативната съвместимост и ефективността на оборудването, техническите решения и услугите са в центъра на стандартизацията в областта на ИКТ;

40.  счита, че стандартизацията в областта на ИКТ включва не само определяне на изисквания за продуктите, но и разработване на иновативни технологии;

41.  призовава Комисията да насърчава европейски стандарти, които поддържат инструменти с отворен код, които могат да гарантират равен достъп до разработените на европейско равнище справедливи принципи;

42.  призовава Комисията да поеме водещата роля при насърчаването на междусекторни и междуезикови стандарти и при подпомагането на ориентирани към неприкосновеността на личния живот, надеждни и сигурни услуги;

43.  подчертава, че единните (технически) договорености спомагат за намаляване на разходите за разработване, производство и сертифициране и за избягване на дублирането на задачи;

44.  подчертава, че стандартизацията предполага също развиването на единен процес, който е устойчив и може да се възпроизведе във всички държави членки;

45.  отправя искане към Комисията ежегодно да предоставя на Парламента, под формата на неформален обмен, актуална информация за напредъка в стандартизацията в областта на ИКТ и за нейния принос към конкурентоспособността на ЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.3.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

61

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Nikolay Barekov, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, Cristian-Silviu Buşoi, Reinhard Bütikofer, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Pilar del Castillo Vera, Fredrick Federley, Ashley Fox, Adam Gierek, András Gyürk, Rebecca Harms, Eva Kaili, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Miapetra Kumpula-Natri, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Nadine Morano, Dan Nica, Angelika Niebler, Morten Helveg Petersen, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Algirdas Saudargas, Neoklis Sylikiotis, Dario Tamburrano, Evžen Tošenovský, Claude Turmes, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Martina Werner, Lieve Wierinck, Anna Záborská, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mario Borghezio, Soledad Cabezón Ruiz, Jens Geier, Françoise Grossetête, Benedek Jávor, Olle Ludvigsson, Sofia Sakorafa, Anne Sander, Maria Spyraki, Marco Zullo

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Arndt Kohn, Maria Noichl, Pavel Poc

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

61

+

ALDE

Fredrick Federley, Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Lieve Wierinck

ECR

Nikolay Barekov, Edward Czesak, Ashley Fox, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský

EFDD

Isabella Adinolfi, Dario Tamburrano, Marco Zullo

ENF

Mario Borghezio, Angelo Ciocca

GUE

Xabier Benito Ziluaga, Paloma López Bermejo, Sofia Sakorafa, Neoklis Sylikiotis

PPE

Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Cristian-Silviu Buşoi, Françoise Grossetête, András Gyürk, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Janusz Lewandowski, Nadine Morano, Angelika Niebler, Herbert Reul, Paul Rübig, Massimiliano Salini, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Maria Spyraki, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen, Anna Záborská, Pilar del Castillo Vera

S&D

José Blanco López, Soledad Cabezón Ruiz, Jens Geier, Adam Gierek, Eva Kaili, Arndt Kohn, Peter Kouroumbashev, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Dan Nica, Maria Noichl, Pavel Poc, Kathleen Van Brempt, Martina Werner, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

VERTS/ALE

Reinhard Bütikofer, Rebecca Harms, Benedek Jávor, Michel Reimon, Claude Turmes

0

-

 

 

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (11.4.2017)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно европейските стандарти – прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012

(2016/2274(INI))

Докладчик по становище: Павел Теличка

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че транспортният сектор заема водеща позиция в разработването и внедряването на стандартите, които са нужни за създаването на Единното европейско транспортно пространство;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“; счита, че насърчаването на стандартизацията в рамките на ЕС ще допринесе за премахването на пречките във вътрешния пазар, за постигането на целите на политиката на ЕС и за справянето с настоящите предизвикателства в транспортния сектор и сектора на туризма, като например:

а)  постигане на целите във връзка с климата, околната среда и енергийна ефективност чрез разработване и подкрепа на устойчиви решения за транспорт и туризъм, като например електрически и хибридни автомобили, алтернативни горива и интермодални вериги за услуги от врата до врата, както и чрез оказване на подкрепа на инициативи като „Чисто небе“;

б)  подобряване на безопасността чрез по-нататъшна подкрепа за автоматизацията и увеличаване на ефективността на системите за управление на транспортното движение, както на местно, така и на международно равнище, като Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), европейските системи за спътникова навигация (Европейската геостационарна служба за навигационно покритие и „Галилео“), Речните информационни услуги (RIS), Интелигентните транспортни системи (ИТС), Информационната система за управление на трафика на плавателни съдове (VTMIS) и новото поколение на Европейската система за управление на въздушното движение (SESAR);

в)  създаване на конкурентно единно европейско транспортно пространство чрез премахване на препятствията, чрез насърчаване на интеграцията на системите във всички видове транспорт посредством засилена оперативна съвместимост, интермодалност и взаимосвързаност, както и чрез включването на транспортни решения, произтичащи от икономика на сътрудничеството;

г)  повишаване на привлекателността, достъпността и качеството на транспорта и туристическите услуги за всички пътници и потребители чрез предоставяне на по-лесни за ползване и по-адаптирани продукти и информация;

2.  посочва, че иновациите в транспортния и туристическия сектор предоставят огромни възможности и имат положително въздействие върху обществото и предприятията в ЕС, най-вече МСП и стартиращите предприятия, и набляга на необходимостта от разработване на нови стандарти, където е възможно чрез възприемане на междусекторен подход, както и подпомагане на стандартизацията, за да се гарантира правилното изпълнение на инициативите на ЕС в сферата на цифровизацията, като съвместни интелигенти транспортни системи (C-ITS) и разработването на транспортни приложения в рамките на европейските системи за спътникова навигация („Галилео“ и EGNOS);

3.  отбелязва, че стандартизацията в областта на ИКТ ще бъде от полза за развитието на свързаните с транспорта и туризма услуги, както и за мултимодалните транспортни решения; призовава Комисията, заедно с европейските организации по стандартизация, да отдаде по-голямо значение на това развитие, когато изпълнява своя приоритетен план за действие за стандартизация в областта на ИКТ, и по-специално да проучи потенциалната роля на стандартизацията за подкрепа на технологичните промени и новите бизнес модели, които се появяват в сектора на туризма; призовава Комисията да предприеме бързи действия за насърчаване на развитието на интегрирани и интелигентни услуги за продажба на билети и предоставяне на информация, както и на нови концепции за мобилност, като например „мобилността като услуга“;

4.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават необходимата инфраструктура, включително чрез модернизиране, конвертиране и реновиране, с оглед навлизането на пазара на нови технологии, подкрепени от европейските стандарти, да улесняват нейното финансиране и да ускоряват разгръщането ѝ (напр. инфраструктура за алтернативни горива), при зачитане на изискванията за безопасност и здравните и екологичните изисквания; подчертава, че инфраструктурата е дългосрочна инвестиция и следователно нейната стандартизация следва да осигури максимална оперативна съвместимост и да създаде условия за бъдещи технологични развития и тяхното прилагане;

5.  подчертава, че предвид контекста на конкуренцията в световен мащаб и международния характер на транспорта, развитието на международни стандарти е задължително както с цел гарантиране на оперативната съвместимост, така и с цел увеличаване на пазарните възможности на промишлените сектори от ЕС; призовава Комисията да продължава да поддържа активно развитието на европейски стандарти на международни форуми;

6.  изразява съжаление във връзка с факта, че разликите в националните стандарти, като например тези в спедиторския и логистичния сектор, продължават да бъдат пречка пред достъпа до вътрешния пазар, и поради това призовава Комисията и европейските организации за стандартизация да разработят подходящи стандарти за хармонизиране, ако бъде счетено за необходимо, на условията на национално равнище с оглед премахването на всички възможни бариери пред вътрешния пазар; във връзка с това подчертава необходимостта да се стремим към трансмодална хармонизация на стандартите;

7.  посочва също така, че освен, че предотвратява фрагментацията на пазара, стандартизацията може да допринесе съществено за намаляване на административната тежест и транспортните разходи за всички предприятия (напр. електронни документи) и най-вече за МСП, и може да улесни правилното прилагане на законодателството на ЕС (напр. цифрови тахографи, електронни системи за събиране на такси за изминато разстояние);

8.  призовава Комисията също така да обърне внимание и да предостави подкрепа на усилията на държавите кандидатки при хармонизирането на техните стандарти с европейските, за да се сведат до минимум съществуващите пречки;

9.  счита, че отворените стандарти в областта на ИКТ предотвратяват създаването на зависимост за потребителите, намаляват разходите, насърчават конкуренцията и иновациите и осигуряват оперативна съвместимост; подчертава значението на отворените, прозрачни и приобщаващи процеси на стандартизация; насърчава Комисията и европейските организации за стандартизация да продължават да насърчават отворените стандарти като стълб от структурата на единното европейско транспортно пространство при пълно зачитане на специфичните нужди на транспортния сектор.

10.  изразява твърдото си убеждение, че отворените данни остават съществен елемент, особено в транспортния сектор, за извличането на максимални ползи от цифровия единен пазар, като например насърчаването и развитието на мултимодалния транспорт; ето защо подчертава, че е необходима по-голяма правна сигурност, основно по отношение на собствеността и отговорността; поради това призовава Комисията да публикува без по-нататъшно отлагане пътна карта за разработването на стандарти за хармонизиране на обществено финансираните данни за обществения транспорт и програмни интерфейси с цел насърчаване на иновациите, свързани с голямо количество данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

11.  отбелязва съображенията за киберсигурността и специфичните характеристики в транспортния сектор; настоятелно призовава Комисията да преодолее тези особености при приемането на своите препоръки относно стандартите за киберсигурността, които се очакват до края на 2017 г. приеме, като първа стъпка към една всеобхватна стратегия за киберсигурността в транспортния сектор;

12.  насърчава Комисията да изготви статистика с оглед на по-добро оценяване на въздействието на цифровизацията и ИКТ върху транспорта и туризма;

13.  посочва, че процесът по стандартизация в Европа трябва да включва стандарти, които да подобряват безпрепятствената достъпност на транспорта и транспортните услуги за хората с увреждания и възрастните хора.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Andor Deli, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Peter Lundgren, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Tomasz Piotr Poręba, Gabriele Preuß, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, István Ujhelyi, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Janusz Zemke, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Maria Grapini, Matthijs van Miltenburg, Henna Virkkunen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Jiří Maštálka

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Dominique Riquet, Pavel Telička, Matthijs van Miltenburg

ECR

Jacqueline Foster, Tomasz Piotr Poręba, Roberts Zīle, Kosma Złotowski, Peter van Dalen

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Merja Kyllönen, Jiří Maštálka

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska, Marian-Jean Marinescu, Cláudia Monteiro de Aguiar, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Henna Virkkunen, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Luis de Grandes Pascual, Wim van de Camp

S&D

Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Isabella De Monte, Ismail Ertug, Maria Grapini, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Jens Nilsson, Gabriele Preuß, David-Maria Sassoli, Claudia Țapardel, István Ujhelyi, Janusz Zemke

Verts/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

2

-

EFDD

Peter Lundgren, John Stuart Agnew

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Dennis de Jong, Pascal Durand, Ildikó Gáll-Pelcz, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Marlene Mizzi, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Olga Sehnalová, Jasenko Selimovic, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Mihai Ţurcanu, Anneleen Van Bossuyt, Marco Zullo

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Birgit Collin-Langen, Edward Czesak, Anna Hedh, Kaja Kallas, Franz Obermayr, Adam Szejnfeld, Marc Tarabella, Sabine Verheyen


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

34

+

ALDE

ECR

EFDD

GUE/NGL

PPE

 

 

S&D

 

 

Verts/ALE

 

 

Dita Charanzová, Kaja Kallas, Jasenko Selimovic

Edward Czesak, Daniel Dalton, Anneleen Van Bossuyt

Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Marco Zullo

Dennis de Jong

Carlos Coelho, Birgit Collin-Langen, Anna Maria Corazza Bildt, Ildikó Gáll-Pelcz, Antonio López-Istúriz White, Eva Maydell, Andreas Schwab, Ivan Štefanec, Adam Szejnfeld, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mihai Ţurcanu, Sabine Verheyen

Biljana Borzan, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Anna Hedh, Liisa Jaakonsaari, Marlene Mizzi, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler, Marc Tarabella

Pascal Durand, Igor Šoltes

0

-

 

 

2

0

ENF

Franz Obermayr, Mylène Troszczynski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация