Процедура : 2017/2005(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0235/2017

Внесени текстове :

A8-0235/2017

Разисквания :

PV 03/07/2017 - 26
CRE 03/07/2017 - 26

Гласувания :

PV 04/07/2017 - 6.5

Приети текстове :

P8_TA(2017)0279

ДОКЛАД     
PDF 754kWORD 72k
26.6.2017
PE 597.729v02-00 A8-0235/2017

Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации

(2017/2005(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Бернд Луке

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации

(2017/2005(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид доклада на ЕБО от 20 декември 2016 г. относно обезпечените облигации: препоръки относно хармонизацията на рамката за обезпечените облигации в ЕС (EBA-Op-2016-23),

–  като взе предвид консултативния документ на Комисията от 30 септември 2015 г. относно обезпечените облигации в Европейския съюз и недатирания документ на Комисията „Обобщение на мненията, получени в рамките на обществената консултация относно обезпечените облигации“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 20 октомври 2015 г. по член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013: Капиталови изисквания за покрити облигации (COM(2015)0509),

–  като взе предвид становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. относно преференциалното капиталово третиране на обезпечените облигации (EBA/Op/2014/04),

–  като взе предвид доклада на ЕБО от 1 юли 2014 г. „EU covered bond frameworks and capital treatment: response to the Commission’s call for advice of December 2013 related to Article 503 of the Regulation (EU) No 575/2013 and to the ESRB Recommendation E on the funding of credit institutions of December 2012“ (Рамките на ЕС за обезпечените облигации и капиталово третиране: отговор на отправеното от Комисията през декември 2013 г. искане за консултация във връзка с член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и препоръка Д на ЕССР относно финансирането на кредитните институции от декември 2012 г.) (ESRB/12/2),

–  като взе предвид Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции, политиката за възнагражденията и санкциите, и по-специално член 52, параграф 4 от нея (наричана по-нататък „Директивата за ПКИПЦК“)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, и по-специално член 129 от него(2) (наричан по-нататък „РКИ“),

–  като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално член 44, параграф 2 от нея(3),

–  като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията от 6 август 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг(4),

–  като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1178 на Комисията от 10 юни 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг(5),

–  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (наричан по-нататък „Делегиран акт относно ИЛП“)(6),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0235/2017),

A.  като има предвид, че обезпечените облигации са инструменти, които в продължение на много години показват добри резултати, а именно нисък дял на неизпълнение и надеждни плащания, които допринасят за финансирането на около 20% от европейските ипотечни кредити и които през 2015 г. представляваха задължения в Европа в размер на повече от 2 000 милиарда евро; като има предвид, че около 90% от обезпечените облигации в световен мащаб са издадени в девет европейски държави;

Б.  като има предвид, че обезпечените облигации изиграха ключова роля при финансирането на кредитните институции, особено по време на финансовата криза; като има предвид, че обезпечените облигации запазиха високо равнище на сигурност и ликвидност по време на кризата, което трябва да се отдаде на качеството на националното регулиране; като има предвид, че периодът 2008 – 2014 г., период на увеличаване на спредовете в цените на обезпечените облигации сред държавите членки, не представлява неоспоримо доказателство за разпокъсване на пазара, тъй като спредовете бяха тясно свързани със спредовете по държавните облигации и вероятно бяха просто отражение на базисните рискове в пуловете от обезпечения; като има предвид, че подходяща чувствителност към риск на цените на обезпечените облигации във всички държави членки е доказателство за наличието на правилно функциониращи и добре интегрирани пазари;

В.  като има предвид, че трансграничните инвестиции в европейските пазари на обезпечените облигации в ЕС са значителни; като има предвид, че обезпечените облигации разполагат с добре диверсифицирана инвестиционна база, в която банките заемат видно място с пазарен дял от около 35% за периода 2009 – 2015 г.; като има предвид, че пазарният дял на управляващите активи лица, застрахователните компании и пенсионните фондове се е свил с почти 20 процентни пункта и на практика е заменен от по-големи инвестиции в обезпечени облигации на централните банки;

Г.  като има предвид, че обезпечените облигации са привлекателни дългови инструменти, тъй като – до размера на обезпечението в пула от обезпечения – са освободени от инструмента за споделяне на загуби, посочен в член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), като има предвид, че обезпечените облигации, които са в съответствие с член 129 от Регламента за капиталовите изисквания, се ползват с преференциално третиране с рискови тегла;

Д.  като има предвид, че един от факторите за търсенето на обезпечени облигации от страна на банките е преференциалното им регулаторно третиране в Делегирания акт относно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие (ККЛП), който позволява на банките да включват обезпечени облигации в ликвидния буфер, дори ако те не са допустими за ККЛП съгласно правилата от Базел;

Е.  като има предвид, че при определени условия програмите за обезпечени облигации при сделките с деривати са освободени от изискванията за първоначален обезпечителен марж срещу кредитен риск от контрагента;

Ж.  като има предвид, че по преценка на национално равнище обезпечените облигации могат да бъдат освободени от изискванията на ЕС относно големите експозиции;

З.  като има предвид, че позициите на необезпечени банкови кредитори са неблагоприятно засегнати от тежестите върху активите в резултат на изискванията за свръхобезпечение, но не и от принципа на дългово финансиране с разделени пулове от обезпечения; като има предвид, че такива операции, ако включват съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението значително под 100%, като цяло подобряват позициите на необезпечените банкови кредитори дотолкова, че тези резерви не са необходими за удовлетворяване на претенции срещу пула от обезпечения;

И.  като има предвид, че обезпечените облигации заемат видно място в активите в счетоводния баланс на много банки; като има предвид, че от съществено значение за финансовата стабилност е тези активи да продължават да поддържат максимална безопасност и ликвидност; като има предвид, че тази цел не трябва да бъде възпрепятствана от иновациите в областта на обезпечените облигации, които позволяват на емитентите да прехвърлят риска към инвеститорите по своя преценка;

Й.  като има предвид, че издаването на обезпечени облигации с условно удължаване на падежа (структури с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне) се увеличи с 8% в рамките на 12 месеца и през април 2016 г. достигна пазарен дял от 45%; като има предвид, че такива възможности ограничават ликвидния риск при несъответстващи пулове от обезпечения, намаляват изискванията за свръхобезпечение и помагат да се избегнат прибързани продажби; като има предвид обаче, че удължаването на падежа измества риска от емитента към инвеститорите; като има предвид, че преференциално регулаторно третиране следва да се предоставя само на дългови инструменти, които са особено сигурни;

К.  като има предвид, че в законодателството на ЕС липсва точно определение на понятието обезпечени облигации;

Л.  като има предвид, че пазарите за обезпечени облигации изостават в държавите членки, в които не съществува традицията да се емитират такива облигации или чийто растеж е възпрепятстван от риск от кредитно неизпълнение от държавата или трудни макроикономически условия;

М.  като има предвид, че е общопризнат фактът, че между националните рамки за обезпечени облигации съществуват значителни различия, по-специално що се отнася до технически аспекти като равнището на публичния надзор;

Н.  като има предвид, че рамката на ЕС за обезпечените облигации трябва да се ориентира по най-високите стандарти;

О.  като има предвид, че има няколко много успешни национални рамки за обезпечени облигации, които се основават на исторически и юридически фактори и са частично интегрирани в националното законодателство; като има предвид, че тези национални рамки споделят основни характеристики, по-конкретно двойна защита, разделянето на пуловете от обезпечения с нискорискови активи и специален публичен надзор; като има предвид, че може да се окаже полезно тези принципи да бъдат разширени, така че да обхванат и други видове дългови инструменти;

П.  като има предвид, че хармонизирането не бива да бъде основано на универсален подход, тъй като това може да доведе до сериозно намаляване на продуктовото разнообразие и да повлияе отрицателно на националните пазари, които функционират успешно; като има предвид, че хармонизирането следва да бъде съобразено с принципа на субсидиарност;

Р.  като има предвид, че участниците на пазара са предприели инициативи за насърчаване на развитието на пазарите на обезпечени облигации, например въвеждането през 2013 г. на обозначението „обезпечена облигация“ и на хармонизирания образец за прозрачност;

С.  като има предвид, че вследствие на надзорен преглед ЕБО идентифицира най-добрите практики за емитирането на обезпечени облигации и надзора над тях и оцени сближаването на националните рамки с тези практики;

Т.  като има предвид, че при проведеното от Комисията през 2016 г. обществено допитване голяма част от заинтересованите страни се противопоставиха на пълната хармонизация, докато инвеститорите подчертават значението на разнообразието на продукти; като има предвид, че заинтересованите страни са се изказали предпазливо в полза на законодателството на ЕС, при условие че се основава на принципи, че се гради върху съществуващи рамки и спазва преди всичко характеристиките на националните рамки;

Коментари от общ характер и становища

1.  подчертава, че националните и трансграничните инвестиции в обезпечени облигации функционират добре на пазарите на ЕС в рамките на настоящата законодателна рамка; подчертава, че разнообразието от стабилни и сигурни продукти следва да се запази;

2.  посочва, че задължителното хармонизиране на националните модели или замяната им с европейски модел може да доведе до непредвидени отрицателни последици за пазарите, чийто успех понастоящем се дължи на факта, че законодателните разпоредби относно обезпечените облигации са залегнали в националните законодателства; настоява по-интегрираната европейска рамка да бъде ограничена до основаващ се на принципи подход, който определя целите, но начините и средствата за транспонирането да се определят в процеса на транспониране в националните законодателства; подчертава, че тази рамка следва да се базира на висококачествени стандарти и да отчита най-добрите пазарни практики, като се основава на добре работещи национални режими, без да ги нарушава; подчертава, че потенциалната нова европейска рамка за обезпечени облигации, в съответствие с най-добрите практики, следва да бъде целеви показател за новосъздадените пазари и да повиши качеството на обезпечените облигации;

3.  призовава за директива на ЕС, която да прави ясно разграничение между двата вида обезпечени облигации, които съществуват в момента, а именно:

а)  обезпечени облигации (наричани по-нататък „обезпечени облигации с премии“), които да отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 129 от РКИ, и

б)  обезпечени облигации (наричани по-нататък „обикновени обезпечени облигации“), които не отговарят на изискванията, определени за обезпечените облигации с премии, но отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 52, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК;

подчертава, че обезпечените облигации с премии следва да продължават да се ползват с регулаторни преференции пред обикновените обезпечени облигации и че обикновените обезпечени облигации следва да се ползват с регулаторни преференции пред другите форми на регулиране на ценни книжа, гарантирани с вземания; признава потенциала на всички дългови инструменти, съответстващи на Директивата за ПКИПЦК, за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

4.  призовава държавите членки да защитават обозначението „обезпечена облигация“ (както за обезпечените облигации с премии, така и за обикновените обезпечени облигации), като в националното законодателство се гарантира, че обезпечените облигации са високоликвидни и почти безрискови дългови инструменти; настоятелно предлага дълговите инструменти, обезпечени с активи, които са значително по-рисковани от държавния дълг и ипотеките (напр. инфраструктурни инвестиции без държавни гаранции и кредити за малки и средни предприятия (МСП) да не бъдат наричани „обезпечени облигации“, а евентуално „европейски обезпечени ценни книжа“; подкрепя принципа, че пуловете от обезпечения за обезпечени облигации с премии и обикновени обезпечени облигации следва да бъдат гарантирани в пълна степен от активи с дълготраен характер, които могат да бъдат оценени и възвърнати;

5.  призовава Комисията да включи в директивата принципи на правна рамка за европейски обезпечени ценни книжа, като например двойна защита, специален публичен надзор, защита от несъстоятелност (bankruptcy remoteness) и изисквания за прозрачност; призовава държавите членки да интегрират тези принципи в националното си законодателство и производствата си по несъстоятелност; подчертава, че една стабилна правна рамка за обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа би имала потенциала да направи европейските обезпечени ценни книжа по-прозрачни, по-ликвидни и по-разходоефективни от ценните книжа, които използват договорни споразумения; посочва, че това би могло да помогне на европейските обезпечени ценни книжа да финансират по-рискови дейности, като например кредити за МСП, потребителски кредити или инфраструктурни инвестиции, при които липсват държавни гаранции; отбелязва, че европейските обезпечени ценни книжа ще бъдат освободени от обсега на инструмента за споделяне на загуби в съответствие с член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките;

6.  насърчава включването в директивата на минимални надзорни стандарти, които отразяват установените най-добри практики за обезпечените облигации; насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на ЕС;

7.  призовава за повдигане на равнището на прозрачност на директивата по отношение на информацията относно активите на пула от обезпечения и за правна рамка, която да гарантира двойна защита и разделяне на тези активи в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; освен това подчертава в това отношение, че директивата следва да се основава на принципи и да се съсредоточава единствено върху изискванията по отношение на информацията;

Определяне на понятията „обезпечени облигации с премии“, „обикновени обезпечени облигации“ и „европейски обезпечени ценни книжа“ и на тяхната регулаторна рамка

8.  призовава Комисията да представи предложение за рамка (директива) за европейските обезпечени облигации, в която да бъдат определени едновременно обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, с цел да се избегнат сътресения на пазара по време на преходните етапи; призовава Комисията да включи в това определение всеки един от следните общи принципи, приложими в рамките на целия жизнен цикъл на емитирания инструмент, независимо от потенциално преференциално третиране:

а)  „обезпечените облигации с премии“, „обикновените обезпечени облигации“ и „европейските обезпечени ценни книжа“ се обезпечават изцяло чрез пул от активи;

б)  националното законодателство следва да гарантира двойна защита, т.е. инвеститорът има:

i)  право на вземане от емитента на дълговия инструмент, равно на целия размер на задълженията за плащане, и

ii)  равностойно право на приоритет на вземанията от активите на пула от обезпечения (включително заместващи активи и деривати) в случай на неизпълнение от страна на емитента;

ако тези права не са достатъчни, за да се покрият напълно задълженията за плащане на емитента, остатъчните вземания на инвеститорите трябва да бъдат поставени при равни условия с вземанията на привилегированите необезпечени кредитори на емитента;

в)  ефективното разделяне на всички активи в пула е осигурено чрез правно обвързващи договорености, които са лесно изпълними в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; същото ще е валидно за всички заместващи активи и деривати за хеджиране на рискове по отношение на пула от обезпечения;

г)  обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа са защитени от несъстоятелност, т.е. гарантирано е, че задълженията за плащане на емитента не стават автоматично изискуеми в случай на неплатежоспособност на емитента или на преструктуриране;

д)  прилага се свръхобезпечаване, което отразява специфичните рискове на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, като размерът на свърхобезпечаването трябва да бъде определен в националното законодателство. Стойността на всички активи в пула от обезпечения трябва винаги да бъде по-висока от стойността на неуредените задължения за плащане. Методите за остойностяване на активите на пула от обезпечения и честотата на изчисляване следва да бъдат ясно определени в националното законодателство и следва надлежно да вземат предвид всички съответни низходящи рискове;

е)  В европейското или в националното право се определят максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на обезпечението за активите в пула от обезпечения. Отстраняването от пула от обезпечения на активи, които не са в границите на максималното съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението, не следва да бъде задължително, а по-скоро трябва да се гарантира, че те биват отстранявани само ако са заместени с допустими активи, които имат най-малко същата пазарна стойност;

ж)  Част от активите на пула от обезпечения или от ликвидните улеснения трябва да бъде достатъчно ликвидна, така че задълженията за плащане на програмата за обезпечените облигации или за европейските обезпечени ценни книжа да могат да бъдат изпълнени през следващите шест месеца, освен в случай на съфинансиране на облигации или на облигации с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне;

з)  дериватни инструменти се допускат само за целите на хеджиране на риска, а договори за деривати, сключени от емитента с дериватни контрагенти и регистрирани в пула от обезпечения, не могат да бъдат прекратени при неплатежоспособност на емитента;

и)  Националното законодателство предвижда стабилна рамка за специален публичен надзор, като се определя компетентен орган, наблюдател на пула от обезпечения и специален управител и същевременно се дава ясно определение на задълженията и надзорните правомощия на компетентния орган, за да се гарантира, че:

i)  емитентите разполагат с квалифициран персонал и подходящи оперативни процедури за управление на пуловете от обезпечения, включително в случай на стрес, несъстоятелност или преструктуриране;

ii)  характеристиките на пуловете от обезпечения отговарят на приложимите изисквания преди издаване на дълговия инструмент и до падежа му;

iii)  съответствието на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа със съответните изисквания (включително във връзка с допустимостта на обезпечените активи и обхвата) е предмет на непрекъснато, редовно и независимо наблюдение;

iv)  емитентите извършват редовно стрес тестове за изчисляване на изискванията за покритие, като се вземат предвид основните рискови фактори, влияещи на дълговия инструмент, като например рискът по отношение на кредитния лихвен процент, валутният и ликвидният риск;

в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента задълженията и правомощията на компетентния орган и на специалния управител трябва да бъдат ясно определени.

й)  емитентът е длъжен да оповестява най-малко два пъти годишно обобщени данни относно пуловете от обезпечения в степен на подробност, която да позволява на инвеститорите да извършат цялостен анализ на риска. Следва да бъде предоставяна информация относно характеристиките на кредитния, пазарния и ликвидния риск на обезпечените активи, относно контрагентите, участващи в пула от обезпечения, относно равнищата на правна, договорна и доброволна свръхобезпеченост, като следва да има и раздел за деривати, прикачен към активите и пасивите на пула от обезпечения;

к)  Падежът може да бъде удължен само в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента и с одобрение от компетентния надзорен орган или при обективни финансови механизми, установени от националното законодателство и одобрени от компетентния европейски орган; точните условия на удължаването и потенциалните промени на купона, падежа и други характеристики следва да бъдат изложени ясно в условията на всяка облигация;

9.  призовава Комисията да включи в определението на обезпечени облигации с премии в директивата следните допълнителни принципи:

а)  Дълговият инструмент е напълно обезпечен с активи, определени в член 129, параграф 1 от РКИ и отговаря на допълнителните изисквания, посочени в член 129, параграфи 3 и 7 от РКИ; по отношение на жилищните заеми, обезпечени с гаранции съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква д) от РКИ, не трябва да има правни пречки за управителя на програмата за обезпечени облигации да определя право на предпочтително удовлетворение на вземане, обезпечено с ипотека, когато емитентът на обезпечените облигации е в неизпълнение или преструктуриране и по някаква причина гаранцията не се спазва. Допустимостта на корабите като активи на пула от обезпечения (член 129, параграф 1, буква ж) от РКИ) се преразглежда;

б)  максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот за ипотечните кредити, включени в пула от обезпечения, се определят от европейското право по такъв начин, че да не надхвърлят съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот, понастоящем определено в член 129 от РКИ, но подлежат на редовен преглед и коригиране в съответствие със стрес тестове въз основа на независими оценки на пазарните цени, които преобладават на съответните пазари на недвижими имоти под напрежение; следва да се стимулира използването на заеми по ипотечна заемна стойност вместо заеми по пазарна стойност;

10.  подчертава, че рисковите тегла, определени за обезпечените облигации в европейското законодателство, трябва да отразяват пазарните оценки на базисните рискове; отбелязва, че същото не се отнася за всички други видове дългови инструменти, които се ползват от преференциално регулаторно третиране поради определени характеристики;

11.  призовава Комисията да даде правомощия на европейските надзорни органи да направят оценка на спазването на критериите за обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа с цел да се допълнят или дори заменят списъците, предвидени в член 52, параграф 4 от Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), с официален списък на съответстващи режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа на европейското равнище;

12.  призовава ЕБО да издаде препоръки за режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа относно критериите за допустимост за активите (включително заместващи активи), относно съотношенията стойност на заема/стойност на недвижимия имот и минималните ефективни нива на свръхобезпеченост за различни видове активи, както и относно евентуално преразглеждане на Регламента за капиталовите изисквания; призовава ЕБО да осигури необходимите насоки за създаване на рамката за специален публичен надзор и управление;

13.  препоръчва премахването на пречките за достъп до пазара на емитенти в развиващи се пазари на обезпечени облигации извън ЕИП чрез предоставяне на справедливо третиране на обезпечените облигации от емитентите в трети държави, при условие че тяхната правна, институционална и надзорна среда преминава през щателна оценка на еквивалентността от страна на компетентна европейска институция; препоръчва да се насърчават основните принципи на европейското законодателство с цел установяване на потенциален целеви показател за пазарите на обезпечени облигации в световен мащаб;

14.  призовава Комисията да предложи преразглеждане на европейското законодателство в областта на финансовите услуги, което да уточни регулаторното третиране на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа;

15.  призовава Комисията при оценяването на съществуващото законодателство на ЕС в областта на финансовите услуги да вземе предвид потенциала на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

16.  призовава Комисията да идентифицира възможните пречки на национално равнище в развитието на системите за обезпечени облигации и да публикува насоки относно премахването на тези бариери, без това да засяга стабилното и благоразумно професионално поведение на банките;

17.  призовава Комисията и ЕБО да извършат повторна оценка (евентуално като част от оценка на въздействието) на допустимостта на ипотека или залог върху кораби като активи на пула от обезпечения съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква ж) от Регламента за капиталовите изисквания; изразява загриженост, че преференциалното третиране за корабите нарушава конкуренцията с други транспортни средства; призовава Комисията и ЕБО да извършат проверка дали обезпечените с кораби облигации са поставени на равни начала с други обезпечени облигации в съответствие с РКИ по отношение на тяхната ликвидност и техните оценки на риска, извършени от независими агенции за кредитен рейтинг, както и дали следователно е оправдано преференциалното третиране на такива облигации въз основа на допустимостта съгласно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие и на по-ниски рискови тегла в РКИ;

18.  призовава държавите членки да предвидят в националното си законодателство възможност за създаване на отделни пулове от обезпечения, всеки от които да включва хомогенна категория активи (като жилищни заеми); призовава държавите членки да предоставят разрешение за всички обезпечени активи, посочени в член 129, параграф 1, буква а), б) и в) от РКИ, като заместващи активи, които допринасят за постигане на изискването за покритие, и да определят ясни ограничения върху кредитното качество, размера на експозицията и горната граница за вноските за покриване на заместващи активи;

Подкрепа за прозрачността на пазара и доброволното сближаване

19.  приветства подобренията в методологиите за рейтинг на обезпечените облигации и разширяването на пазарите за рейтинг на обезпечените облигации;

20.  подчертава важността на еднаквите условия на конкуренция за гарантирането на лоялна конкуренция на финансовите пазари; изтъква, че европейското законодателство не бива да проявява дискриминация между различни видове обезпечени дългови инструменти, ако няма основателни причини да се приеме, че те се различават по отношение или на сигурността или на ликвидността;

21.  приветства пазарните инициативи за разработване на хармонизирани стандарти и образци за оповестяване (напр. хармонизирания образец за прозрачност), за да се улеснят сравнението и анализът на различията между обезпечените облигации в целия ЕС;

22.  подкрепя разработването на препоръки на ЕБО за пазарни стандарти и насоки за най-добри практики; насърчава доброволното сближаване в тази насока;

23.  насърчава редовното извършване на стрес тестове за пуловете от обезпечения на обезпечени облигации и публикуването на резултатите от стрес тестовете;

°

°  °

24.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския банков орган.

(1)

OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 186.

(2)

ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.

(4)

OВ L 314, 1.12.2015 г., стр. 13.

(5)

OВ L 195, 20.7.2016 г., стр. 3.

(6)

OВ L 11, 17.1.2015 г, стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В много отношения обезпечените облигации винаги са били – още от момента на сътворяването им преди повече от два века – много специфичен клас активи. Като отдавна установени инструменти във финансовите структури на редица държави членки те са се доказали като надеждни инвестиции за различни финансови институции и удобен и ефикасен вариант за финансиране за емитентите. Основават се на много силни структурни характеристики като двойна защита, висококачествени пулове от обезпечения (състоящи се почти изключително от ипотечни заеми (85%) и публични дългови инструменти (15%)) и разделението на активи на пула от обезпечения. Доверието на инвеститорите нараства, при положение че обезпечените облигации подлежат на специален публичен надзор.

Изключителната степен на безопасност и ликвидност, с която се отличаваха обезпечените облигации в продължение на десетилетия, преобладава дори във времена на силно проблемни финансови пазари, напр. през последните десет години. Това доведе до признаването на обезпечените облигации като активи, чието задържане дава основание за преференциално регулаторно третиране съгласно законодателството на ЕС за финансовите услуги.

Доста неясното описание на класа активи, дадено в член 52, параграф 4 от Директивата относно ПКИПЦК(1), служи като „определение“ на обезпечените облигации в правото на Съюза – въпреки че в текста тези активи не са наречени „обезпечени облигации“. Последващото законодателство на ЕС се основава на това определение с цел

•  предоставяне на благоприятно третиране на обезпечени облигации, притежавани от банки, ако обезпечените облигации отговарят на някои точно формулирани изисквания, посочени в член 129 от РКИ(2);

•  включване на обезпечените облигации, които отговарят на някои специфични условия, в списъка на активите, признати в Делегирания акт относно изискването за ликвидно покритие (ИЛП)(3) като висококачествени ликвидни активи от ниво 1; както и

•  изключване на обезпечените облигации до размера на обезпечената част от инструмента за споделянето на загубите, когато дадена банка е в процес на преструктуриране, съгласно член 44, параграф 2 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките(4).

Успехът на обезпечените облигации може да се обясни основно като дължащ се на два фактора:

(1)  икономически аспект – наличието на обезпечение под формата на висококачествени активи с дългосрочен характер, които могат лесно да се оценят и възвърнат, т.е. предимно ипотечни заеми и държавни облигации

(2)  институционален аспект – наличието на правна и надзорна уредба, която гарантира двойна защита за инвеститорите, разделянето на пула от обезпечения и специален публичен надзор.

От гледна точка на европейското законодателство е интересно да се отбележи, че „определението“ на обезпечени облигации в член 52, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК по същество изисква обезпечените облигации да отговарят на изискванията, посочени в точка (2), но не налага високи изисквания за качество на пула от активи, както е посочено в точка (1). Напротив, допустимите активи на пула от обезпечения се определят от националното законодателство. Във всички държави членки тези закони са съсредоточени върху ипотечни заеми и заеми за публичния сектор, но някои държави членки предвиждат включването на други, евентуално по-рискови активи.

От гледна точка на системната финансова стабилност посочените в точка (1) условия изглеждат наложителни. Освобождаването на кредиторите на обезпечени облигации от инструмента за споделяне на загуби, предвиден в Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, може да бъде оправдано само ако обезпечените облигации се различават от другите дългови инструменти поради изключително ниското си равнище на риск от неизпълнение. Липсата на значителен риск от неизпълнение е от ключово значение за включването на обезпечените облигации в ликвидните активи от ниво 1 в Делегирания акт относно изискването за ликвидно покритие и за предоставянето на инвеститорите на по-високи експозиции за този вид експозиции, отколкото за други прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар.

В доклада си за 2016 г. ЕБО се застъпва ясно срещу предоставянето на преференциално регулаторно третиране на обезпечените облигации, чиито пулове от обезпечения включват по-рискови видове активи, като напр. заеми за МСП, инфраструктурни заеми или заеми за други непублични длъжници. ЕБО се отнася скептично и към движимите активи, например кораби (и самолети), чието възвръщане може да се окаже трудно, ако са изнесени извън ЕС.

От друга страна, предвид успешната роля, която изиграха и продължават да играят обезпечените облигации в областта на финансирането на ипотечни заеми или заеми за публичния сектор, може да се обмисли отварянето на институционалната рамка, посочена в точка (2), и за по-рискови видове активи, като например финансиране на МСП или инфраструктурни инвестиции. Наличието на стабилна правна рамка, която предвижда двойна защита, разделяне на пуловете от обезпечения и специален публичен надзор, може да представлява както за емитентите, така и за инвеститорите привлекателна алтернатива на секюритизации или други форми на дългово финансиране. Секюритизациите, основаващи се на договорни споразумения, често са скъпи, трудни за наблюдение и са предмет на правни спорове в случай на неизпълнение от страна на емитента или на преструктуриране.

Постигането на повече прозрачност, засилен публичен надзор и по-голяма правна сигурност е възможно чрез разширяване на обхвата на институционалните принципи на обезпечените облигации (2), така че да включват и дългови инструменти, които финансират важни и стимулиращи растежа икономически дейности (напр. МСП или инфраструктурни инвестиции). Финансовата стабилност обаче не трябва да се излага на риск. Изключения от общите капиталови изисквания в банковото регулиране или от инструмента за споделяне на загуби не следва да се дават за ценни книжа, чието обезпечение не отговаря на изискванията, посочени в точка (1).

Поради това докладчикът предлага европейска директива, в която ясно са определени и разграничени два вида активи: обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа. Общи за двата вида ценни книжа ще бъдат принципите на правна и надзорна уредба, посочени в точка (2). Наименованието „обезпечена облигация“ ще се използва единствено и само ако ценните книжа отговарят и на изискванията, посочени в точка (1), и следователно само обезпечените облигации ще могат да изпълняват условията за преференциално регулаторно третиране. За да се избегнат ненужни смущения в гладко функциониращите пазари на обезпечените облигации, докладчикът предлага също така определението на обезпечените облигации да се придържа стриктно към условията на член 129 от Регламента за капиталовите изисквания(5).

В РКИ не се споменава допустимостта на обезпечените облигации с условно удължаване на падежа (от типа структури с възможност за гъвкаво изплащане (soft bullets) и обвързано с условия прехвърляне (pass-through)). Тези видове обезпечени облигации се увеличиха значително през последните години. Въпреки че възможностите за удължаване на падежа може да служат като полезни договорни разпоредби за предвидимост и за управление на риска, особено в случаи на неизпълнение от страна на емитента или на преструктуриране, те ясно изместват част от рисковете от емитентите към инвеститорите. Това може, ако не му се обърне внимание, да доведе до по-големи системни рискове. Обезпечените облигации с удължаване на падежа не следва да се ползват от преференциално регулаторно третиране, освен в случаи на неизпълнение или преструктуриране, т.е. в случаите, в които алтернативата на удължаването на падежа би било неизпълнение от страна на емитента на обезпечената облигация. Освен това за защита на инвеститорите и запазване на финансовата стабилност емитентът следва да не разполага с право на преценка за задействането на удължаването на падежа. Напротив, всяко удължаване на падежа на обезпечени облигации в случай на неизпълнение или преструктуриране следва да зависи от одобрение от страна на компетентния надзорен орган.

Режимите на обезпечените облигации са дълбоко вкоренени в националните законодателства в областта на несъстоятелността. Пуловете от обезпечения и принципът на двойна защита представляват защитни мерки срещу несъстоятелност на емитента, когато правните процедури, необходими за удовлетворяване на исковете на кредиторите в случай на неликвидност на емитент на обезпечени облигации, зависят от националното законодателство и се различават значително между отделните държави членки. Европейското законодателство следва да не причинява сътресения за рамки, които са добре интегрирани в националното законодателство и които са дали възможност на пазарите на обезпечени облигации да функционират гладко и успешно в продължение на десетилетия. Поради това европейското законодателство следва да бъде ограничено до директива, която определя принципите на пазарите на обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа. Разработването на технически стандарти следва да бъде оставено на компетентните национални надзорни органи след транспонирането в националното законодателство.

Максималното съотношение стойност на заема/стойност на недвижимия имот е важна част от критериите за допустимост, заложени в член 129 от РКИ. Като се имат предвид значителните колебания в цените, усетени на някои пазари на недвижими имоти, съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот трябва да се счита за основна характеристика на обезпечението на обезпечените облигации, които се ползват от регулаторни преференции, а не за технически стандарт, който може да се решава свободно от държавите членки. Поради това докладчикът предлага европейското законодателство да продължи да определя максималното съотношение стойност на заема/стойност на недвижимия имот и да следи отблизо дали тези съотношения са в съответствие с независимите оценки на условията за ценообразуване, които могат да преобладават в съответните пазари на недвижими имоти под напрежение.

И накрая, всяко действие на европейско равнище следва също така да взема предвид три важни развития, неспоменати досега:

·Солидни пазарно ориентирани инициативи вече са в ход. Например обозначението за обезпечени облигации (Covered Bond Label или CBL), разработено от общността на емитентите в сътрудничество с инвеститорите и регулаторните органи, беше договорено през 2013 г. и достигна през 2016 г. 60% от обезпечените облигации, които са в обращение в света. Тези инициативи, ако съществуват, следва да бъдат насърчавани и или да заменят публичната интервенция, или да служат за основа за незадължителни или задължителни стандарти. По-специално, хармонизираният образец за прозрачност, установен през 2016 г. в рамките на CBL, би могъл да се превърне в основа за общи стандарти за оповестяване, приложими за емитенти на обезпечени облигации.

·Покритите облигации стават все по-популярни в редица държави извън ЕС, например Австралия, Канада, Чили, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Турция и Русия. Други основни юрисдикции (включително Бразилия, Индия, Япония, Мексико, Мароко, Панама, Перу, Южна Африка и Съединените щати) може скоро да последват техния пример. Внимателен подход на европейско законодателство, съдържащ само основни принципи, съчетани с достатъчно гъвкавост по отношение на особеностите в националните законодателства и традиции, ще позволи интеграцията на европейските пазари на обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа със сходни пазари за също толкова безопасни финансови продукти в света, и следователно ще засили дългосрочните перспективи за икономически растеж в ЕС и в трети държави. Освен това стандартите на ЕС ще имат потенциала да служат като модел за разработването на пазари на обезпечени облигации навсякъде по света.

·През последните години пазарът функционираше до известна степен благодарение на публичната подкрепа. Програмата на ЕЦБ за закупуване на активи (и съвсем наскоро чрез третата програма за закупуване на обезпечени облигации (ПЗОО3) от октомври 2014 г.) имаше значителен ефект върху първичните и вторичните пазари на обезпечени облигации, като допринесе, наред с регулаторното третиране, за увеличение на емитирането на обезпечени облигации от 2013 г. насам. Това обаче доведе до значително изтласкване на частните инвеститори и заинтересованите страни предупредиха, че това изтласкване може да продължи и в крайна сметка да унищожи пазара, освен ако в близко бъдеще ЕЦБ не се откаже от пазарите на обезпечени облигации. Ето защо всяка законодателна или регулаторна инициатива следва да бъде преценявана внимателно. Значителна промяна на правилата би създала несигурност за пазарите, които трябва да си възвърнат инвеститорите, които са загубили.

От 2015 г. насам инициативата Комисията за съюз на капиталовите пазари (по-специално посредством проведената обществена консултация относно обезпечените облигации от септември 2015 г.) разгледа възможностите за засилване на пазарите на обезпечени облигации в Европа при надлежно зачитане на националните приоритети и рамки. Това е важно, тъй като успехът на клас активи разчита на националните рамки, разработвани в продължение на десетилетия и адаптирани към местните дългосрочни потребности от финансиране, банкови или капиталови пазарни структури и склонност към поемане на риск. Тези особености и възможности за гъвкавост трябва да се оценяват и поддържат, за да продължават европейските пазари на обезпечени облигации да заемат челно място в света.

(1)

Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)

(2)

Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(3)

Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции

(4)

Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП)

(5)

По този начин активите на пула от обезпечения се ограничават до ипотечни заеми, публични заеми или активи с държавни гаранции. Тъй като леко се отклоняват от РКИ, корабите не следва да отговарят на условията за обезпечени облигации.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

6

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Udo Bullmann, Esther de Lange, Fabio De Masi, Markus Ferber, Jonás Fernández, Sven Giegold, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Cătălin Sorin Ivan, Petr Ježek, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Philippe Lamberts, Werner Langen, Bernd Lucke, Olle Ludvigsson, Ivana Maletić, Marisa Matias, Gabriel Mato, Costas Mavrides, Stanisław Ożóg, Dimitrios Papadimoulis, Sirpa Pietikäinen, Pirkko Ruohonen-Lerner, Alfred Sant, Molly Scott Cato, Peter Simon, Kay Swinburne, Paul Tang, Ramon Tremosa i Balcells, Ernest Urtasun, Marco Valli, Cora van Nieuwenhuizen, Jakob von Weizsäcker, Jarosław Wałęsa, Sotirios Zarianopoulos

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Simona Bonafè, Enrique Calvet Chambon, Nessa Childers, Andrea Cozzolino, Mady Delvaux, Jan Keller, Paloma López Bermejo, Luigi Morgano, Romana Tomc, Roberts Zīle

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Jarosław Wałęsa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

43

+

ALDE

Enrique Calvet Chambon, Petr Ježek, Ramon Tremosa i Balcells, Cora van Nieuwenhuizen

ECR

Bernd Lucke, Stanisław Ożóg, Pirkko Ruohonen-Lerner, Kay Swinburne, Roberts Zīle

PPE

Burkhard Balz, Markus Ferber, Brian Hayes, Gunnar Hökmark, Danuta Maria Hübner, Othmar Karas, Georgios Kyrtsos, Werner Langen, Ivana Maletić, Gabriel Mato, Sirpa Pietikäinen, Romana Tomc, Jarosław Wałęsa, Esther de Lange

S&D

Simona Bonafè, Udo Bullmann, Nessa Childers, Andrea Cozzolino, Mady Delvaux, Jonás Fernández, Neena Gill, Cătălin Sorin Ivan, Jan Keller, Olle Ludvigsson, Costas Mavrides, Luigi Morgano, Alfred Sant, Peter Simon, Paul Tang, Jakob von Weizsäcker

VERTS/ALE

Sven Giegold, Philippe Lamberts, Molly Scott Cato, Ernest Urtasun

6

-

EFDD

Marco Valli

GUE/NGL

Fabio De Masi, Paloma López Bermejo, Marisa Matias, Dimitrios Papadimoulis

NI

Sotirios Zarianopoulos

1

0

ENF

Gerolf Annemans

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация