ДОКЛАД относно космическа стратегия за Европа

5.7.2017 - (2016/2325(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Констанце Крел

Процедура : 2016/2325(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0250/2017
Внесени текстове :
A8-0250/2017
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно космическа стратегия за Европа

(2016/2325(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 4 и член 189 от дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз,

  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 октомври 2016 г., озаглавено „Космическа стратегия за Европа“ (COM(2016)0705),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“ (COM(2016)0587) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0300),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2016)0306),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 септември 2016 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (COM(2016)0590),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юни 2010 г., озаглавено „План за действие във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)“ (COM(2010)0308),

–  като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, както и 11-ата конференция на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 377/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010[1],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета и на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета[2],

  като взе предвид Решение № 541/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за създаване на рамка за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване[3],

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 512/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 за създаване на Европейската агенция за ГНСС[4],

–  като взе предвид съответните заключения на Съвета и „Декларацията от Амстердам“ на министрите от 14 април 2016 г. относно сътрудничеството в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС,

–  като взе предвид Хагския манифест относно космическата политика от юни 2016 г.;

–  като взе предвид съвместното изявление относно обща визия и цели за бъдещето на Европа в космическото пространство от Европейския съюз и Европейската космическа агенция, подписано от Комисията и агенцията на 26 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана[5],

  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии[6],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор – разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“[8],

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно приложения в транспорта на глобалните навигационни спътникови системи — политика на ЕС в краткосрочен и средносрочен план[9],

–  като взе предвид проучването от януари 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии в Европа[10],

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по външни работи, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по рибно стопанство (A8-0250/2017),

А.  като има предвид, че космическото пространство носи множество ползи за обществото, които могат да направят икономиката на Европа по-конкурентоспособна чрез насърчаване на разработването на много нови продукти и услуги и чрез подпомагане на земеделието, горското стопанство, рибарството и морския транспорт; като има предвид, че сателитната технология може да осигури по-добър достъп до комуникационните технологии, системите за наблюдение на Земята с висока разделителна способност, даващи възможност за обмен на информация в реално време, бърза реакция при природни бедствия и по-ефективен контрол на границите и сигурността;

Б.  като има предвид, че космическите технологии, данни и услуги могат да подпомагат различни публични политики и основни политически приоритети на ЕС, като стимулиране на цифровия единен пазар, на европейската икономика и справяне с изменението на климата;

В.  като има предвид, че космическото пространство не е разход за европейския гражданин, а инвестиция; като има предвид, че амбициозна космическа стратегия може да осигури на ЕС автономност и позициониране в стратегическата космическа област, като същевременно се повишават растежът, конкурентоспособността и създаването на работни места в производството, дейностите и услугите надолу по веригата, свързани с космическото пространство;

Г.  като има предвид, че политическите решения, взети от Парламента и Съвета през 2007 г., доведоха до разпределяне на бюджетни средства за европейските спътникови навигационни програми на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Галилео“ и осигуриха споразумение относно рамката за управление на програмите;

1.  приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“, и подкрепя пълната ангажираност на Комисията за максимално увеличаване на икономическите и социалните ползи от космическото пространство, по-голямо използване на космическите технологии и приложения за подпомагане на публичните политики, способстване за глобална конкурентоспособност и иновативност на европейския космически сектор, засилване на независимостта на Европа в космическото пространство и укрепване на ролята на Европа като глобален фактор, както и за международното сътрудничество в космическото пространство;

2.  припомня на Комисията, че е наложително да се гарантира непрекъснатост на космическите програми на ЕС и да се обмисли бъдещото развитите на „Галилео“ и „Коперник“, по-специално с оглед създаването на положителен и предвидим инвестиционен климат в сектора, свързан с дейностите надолу по веригата; счита, че това може да бъде постигнато единствено ако публичното финансиране на водещите космически програми и инфраструктура за данни надолу по веригата е гарантирано в дългосрочен план, като същевременно признава необходимостта от значително участие на частния сектор;

3.  изтъква постиженията на държавите членки, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) в Космоса чрез употребата на нови технологии, изследователски мисии и капацитет за наблюдение на Земята и метеорологичните явления;

4.  счита, че е необходимо да се направи оценка на програмите „Галилео“ и „Коперник“ преди представянето от страна на Комисията на нови законодателни предложения като част от следващата МФР; счита, че тази оценка следва да разгледа, наред с други въпроси: бъдещата роля на Европейската агенция за ГНСС (GSA) в рамките на „Галилео“ и потенциалната ѝ роля в „Коперник“, начини за опростяване на взаимоотношенията на Европейската агенция за ГНСС с ЕКА, както и настоящото разделение между основните и делегираните задачи на агенцията; настоятелно призовава Комисията във връзка с това да гарантира, че Европейската агенция за ГНСС има капацитет да поеме нови задачи, преди такива да ѝ бъдат поверени;

5.  подчертава, че резултатите от оценката следва също да послужат за основа на бъдещите обсъждания относно отношенията между ЕС и ЕКА, като се вземе предвид съвместното изявление на ЕС и ЕКА, подписано на 26 октомври 2016 г.; призовава Комисията да проучи, в сътрудничество с ЕКА, различни възможности за опростяване на сложния институционален пейзаж в европейското управление на космическото пространство, които да доведат до подобряване на разпределението на отговорностите в интерес на по-голяма ефективност и рентабилност;

6.  подчертава, че Европейската агенция за ГНСС следва да разполага с необходимия персонал, за да се запази гладкото функциониране и използване на европейските програми за ГНСС; призовава Комисията да преразгледа адекватността на средствата, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, като се вземат предвид настоящите и бъдещите задачи на агенцията; счита, че кадровата политика и процедурите за набиране на персонал следва да бъдат адаптирани в контекста на новите задачи, които са възложени на Агенцията в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г.;

7.  подчертава, че с цел да се отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства, следващият бюджет на ЕС следва да включва повече средства за космическите дейности в сравнение с настоящия бюджет с цел подпомагане на цялата верига за създаване на стойност (космически и наземен сегмент, наблюдение на Земята, навигация и комуникации), което трябва да бъде гарантирано в хода на предстоящия преглед на МФР; изтъква, че успешното развитие на пазарите за дейностите надолу по веригата зависи най-вече от своевременното изпълнение и непрекъснатото усъвършенстване на програмите „Галилео“ и „Коперник“, подходящото финансиране на които следва да е приоритет; изтъква необходимостта от запазване и увеличаване на европейската добавена стойност и уникалния принос на космическите програми на ЕС при вземането на бюджетни решения за следващата МФР;

8.  приканва Комисията да разгледа възможността за извличане на ползи от полезните взаимодействия между космическите програми на ЕС, така че да се повиши ефективността и рентабилността; счита, че също така е важно да се активизира обменът на информация между агенциите на ЕС, свързани с космическата политика на ЕС, с цел постигане на допълнителни полезни взаимодействия; отбелязва нарастващата конвергенция между различните области на дейност; отправя искане към Комисията да публикува годишен доклад относно принципите и обхвата на съвместната работа на агенциите на ЕС;

9.  изтъква, че е важно да се установят и преодолеят съществуващите пречки за функционирането на вътрешния пазар в областта на космическите продукти и услуги;

Максимално увеличаване на ползите от космическото пространство за обществото и икономиката на ЕС

10.  изтъква факта, че космическите програми и техните услуги ще бъдат основни активи в области на политиката и икономически сектори като енергетиката, климата, околната среда, сигурността и отбраната, здравеопазването, земеделието, горското стопанство, рибарството, транспорта, туризма, цифровия пазар и мобилните комуникации, регионалната политика и местното планиране; счита, че е налице огромен потенциал по отношение на справянето с предизвикателства като миграцията, управлението на границите и устойчивото развитие; подчертава значението на една европейска космическа стратегия за осъществяване на всеобхватна морска политика на ЕС; отбелязва също значителните ползи за обществото от икономичното използване на спътници или системи за дистанционно наблюдение;

11.  призовава Комисията да ускори пълноценната икономическа експлоатация на програмите „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, като: определи адекватни цели за навлизане на пазара, подобри достъпа до и обработката на данните по програма „Коперник“, за да даде възможност на предприятията, и по-специално МСП и стартиращите предприятия, да разработват приложения въз основа на космическите данни, гарантира по-добра интеграция с други цифрови услуги, като например интелигентни транспортни системи (ИТС), Европейската система за управление на движението в железопътния транспорт (ERTMS), Речните информационни услуги (RIS), SafeSeaNet (системата за обмен на морска информация на Съюза), както и към конвенционалните системи за навигация; подчертава ползите за гражданите и предприятията от данните и услугите за спътникова навигация и наблюдение на Земята;

12.  приветства действията на Комисията за осигуряване на поддържащи комуникация в облак платформи за данните от наблюдението на Земята, за да се гарантира, че Европа се възползва пълноценно в икономическо отношение от своите водещи космически програми и за да се установи устойчив достъп на потребителите и изграждане на капацитет; настойчиво призовава Комисията да ускори работата си в тази област, така че първите платформи за данни да започват да функционират през 2018 г.; счита, че всички тръжни процедури за тези платформи следва да бъдат отворени за участници от частния сектор;

13.  отправя искане към Комисията да оцени функционирането на натоварените с изпълнението на „Коперник“ субекти, по-специално с оглед на опростяването и рационализирането на тръжните им процедури, за да се улесни кандидатстването на МСП;

14.  подчертава необходимостта от „космически устойчиво“ законодателство; повтаря искането си, отправено в посочената по-горе резолюция относно навлизането на пазара на космически технологии, към Комисията да извърши системна проверка на космическата политика, преди да внася нови законодателни и незаконодателни предложения; призовава Комисията да отстрани пречките пред използването на космическите технологии от публичния сектор, напр. за наблюдение на спазването на новото и съществуващото европейско законодателство; счита, че публичната политика може да бъде значително подобрена чрез използване на космически технологии, основавайки се на примери като „eCall“ и дигиталния тахограф; отправя искане към Комисията и държавите членки да насърчават възприемането на космически технологии от европейските, националните, регионалните и местните органи, например чрез купуване на данни или услуги от европейската програма за наблюдение на Земята за посрещане на целите на политиките;

15.  посочва пилотния проект за по-чисто космическо пространство чрез извеждане от орбита и иновативни материали за космическо оборудване, проектирано с цел проверка на техническата осъществимост и ефективността на бъдещата Съвместна технологична инициатива, прилагана в космическия сектор; признава, че подходящите ресурси, както публични, така и частни, са от съществено значение, за да се гарантират устойчивостта и конкурентоспособността на европейския космически сектор, както и за да се утвърди ролята на ЕС като глобален фактор в космическото пространство;

16.  счита, че приносът на програмата „Коперник“ в борбата с изменението на климата следва да бъдат развит в по-голяма степен; призовава Комисията да установи във възможно най-кратки срокове капацитета на „Коперник“ за мониторинг на емисиите парникови газове, в т.ч. на емисиите на СО2, който понастоящем се разработва в рамките на „Хоризонт 2020“[11], с оглед да се отговори на потребностите, залегнали в споразумението от COP 21, и да се даде възможност за ефикасното му изпълнение; подкрепя разработването на бъдещите спътници, предназначени съответно за мониторинг на CO2 и на метана;

17.  приветства обявяването на началните услуги по програма „Галилео“ от 15 декември 2016 г.; подчертава, че широкото използване на сигнала на „Галилео“ е предпоставка за развитието на солиден пазар за дейностите надолу по веригата за космическите приложения и услуги и че следва да бъдат взети адекватни мерки – включително, по целесъобразност, регулаторни мерки, с цел пълната съвместимост с „Галилео“ и EGNOS да стане стандарт за устройствата, продавани в ЕС, както и да се насърчава внедряването на готови за „Галилео“ и EGNOS устройства; приканва също така Комисията да обмисли мерки за укрепване на конкурентоспособността на европейския отрасъл надолу по веригата на ГНСС;

18.  призовава Комисията да гарантира, че базираните на ГНСС генератори на импулси в инфраструктури от ключово значение са готови за използване в „Галилео“ и EGNOS, което е изключително важно от гледна точка на сигурността;

19.  подчертава способността на спътниците да осигуряват непрекъсната свързаност с много голям капацитет, и по-специално в отдалечените райони и най-отдалечените региони, което е от основно значение за преодоляването на цифровото разделение, за развитието на високоскоростни мрежи и за разширяването на мрежите на интернет на предметите, като се прави възможно предоставянето на услуги като автономно шофиране, интелигентен флот, управление на товарите и приложенията на електронното управление, електронното обучение и електронното здравеопазване; изтъква взаимното допълване на наземните и космическите технологии за осигуряване на мрежи с много голям капацитет; настоява Комисията да признава това и да отчита по подходящ начин приноса на спътниците в тази област; подчертава също така необходимостта да се заделят адекватни честотни ленти за дейността на такива спътникови услуги; призовава този въпрос да бъде разгледан в рамките на настоящата законодателна работа относно далекосъобщителните мрежи, с адекватно инвестиране в научноизследователска и развойна дейност; счита също така, че космическата стратегия за Европа следва да се изпълнява в координация с цифровите стратегии на Комисията, с подкрепата на държавите членки и предприятията, така че да се стимулира ефективно и ориентирано към търсенето използване на спътникови комуникации, с цел насърчаване на всеобща свързаност в целия ЕС;

20.  подчертава важната роля на европейските структурни и инвестиционни фондове за стимулиране на пазарите на космически продукти и услуги надолу по веригата, най-вече чрез обществени поръчки, включително в държавите, които все още нямат голям космически сектор, като отбелязва, че това следва да бъде разгледано в рамките на текущите дискусии относно бъдещето на политиката на сближаване; подкрепя въвеждането на целеви мерки за изграждане на капацитет в помощ на държавите членки и регионите с новосъздаващ се космически капацитет; подчертава, че регионалното измерение е от първостепенно значение, за да стигнат до гражданите ползите от космическото пространство, и че участието на местните и регионалните органи може да създаде полезни взаимодействия с интелигентните стратегии за специализация и Програмата на ЕС за градовете; поради тази причина подкрепя засиленото участие на регионалните и местните органи в една успешна космическа политика на ЕС, включително най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; подчертава, че Комитетът на регионите следва да стане член на форума на ползвателите на „Коперник“, за да се отрази значението на регионалните и местните фактори като ползватели на данните от „Коперник“;

21.  подчертава, че ползватели като МСП и местните и регионалните органи все още не са достатъчно добре запознати с възможностите за финансиране, включително тези от Европейската инвестиционна банка, за проекти, които са свързани с „Галилео“ или „Коперник“, и че целенасоченото разпространение на информация за тези възможности следва да бъде неотложно подобрено;

22.  признава ролята на космическите технологии и на двете водещи космически програми за превръщането на наземния, морския, въздушния и космическия транспорт в по-интелигентен, по-безопасен, по-сигурен и устойчив и по-добре интегриран в стратегически сектори на бъдещето като самоуправляващи се и свързани автомобили и безпилотни летателни апарати; счита, че космическата стратегия може да допринесе за посрещането на новите нужди на транспорта от сигурна и непрекъсната свързаност, по-стабилно позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост; насърчава Комисията да включи в диалога с космическия сектор заинтересованите страни в областта на транспорта, за да се гарантира прозрачност и да се улесни навлизането на европейски космически технологии в транспортния пазар, с оглед на повишаване на конкурентоспособността на транспортните услуги от ЕС на европейския и глобалния пазар; изисква от Комисията и държавите членки да обърнат внимание на развитието на космическия туризъм;

23.  призовава Комисията да подкрепи изпълнението на процедурите по EGNOS за кацанията както на по-малките, така и на по-големите летища; отново изтъква финансовите предимства и увеличаването на точността, устойчивостта и безопасността, които EGNOS би могла да предостави при използването на приложения с критично значение за безопасността, като например кацането на въздухоплавателните средства; повтаря, че е важно настоящото покритие на EGNOS да се разшири да обхваща приоритетно югоизточна и източна Европа, а по-нататък също Африка и Близкия изток; счита също така, че програмата „Галилео“ би могла да играе ключова роля в контрола на въздушното движение като крайъгълен камък за преминаването от наблюдение, базирано на радари, към наблюдение, базирано на спътници;

24.  освен това набляга на значението на въздухоплавателните средства, оборудвани с базираната в космоса технологична система на автоматичен зависим обзор – радиопредаване (ADS-B ), и на възлагането на задължение за операторите да оборудват апаратите с ADS-B, за да се гарантират точност и надеждност на проследяването на въздухоплавателните средства в реално време, както и икономия на гориво;

25.  подчертава значението на космическите програми на ЕС за мореплавателските и морските въпроси, риболовните дейности и синята икономика като цяло, например по отношение на: борбата с незаконния, нерегламентиран и недеклариран риболов, проучването и оценката на състоянието и здравето на океаните и рибните запаси, подкрепата на производителността на рибовъдните стопанства, улесняването на научноизследователската дейност, както и предоставянето на услуги за търсене и спасяване и спътникови връзки за медицинско оборудване; във връзка с това изтъква необходимостта от космически капацитет за наблюдение на океаните и добра координация между услугите по „Галилео“, EGNOS и „Коперник“;

Поощряване на глобално конкурентоспособен и иновативен европейски космически сектор

26.  подчертава, че успехът и конкурентоспособността на космическия сектор и развитието на революционните технологии зависят до голяма степен от научните изследвания и иновациите; призовава за укрепване и увеличаване на специалния бюджетен ред за космическото пространство по Деветата рамкова програма; подчертава значението на пълното сътрудничество между ЕС, ЕКА и държавите членки за осигуряване на ефективност и избягване на дублирането, по-специално в областите, в които финансирането на научните изследвания се предоставя от няколко участници; счита, че научните изследвания и иновациите следва да бъдат стимулирани и финансирани в широк набор от космически технологии; настоятелно призовава Комисията да разшири използването на предназначения за МСП инструмент за увеличаване на икономическите възможности при продуктите и услугите, базирани в космическото пространство, както в рамките на „Хоризонт 2020“, така и в бъдещи рамкови програми;

27.  призовава Комисията в контекста на обществените поръчки да гарантира справедливо третиране на предприятията от ЕС спрямо предприятия от трети държави, по-конкретно като отчита цените, които дружествата начисляват на други клиенти в световен мащаб, с цел да се гарантира, че правилата се зачитат и че участниците спазват лоялни практики, с цел осигуряването на еднакви условия на конкуренция; посочва, че европейската космическа промишленост е изправена пред нелоялна и все по-жестока международна конкуренция; приветства предложението на Комисията за засилване на използването на иновативни схеми за обществени поръчки;

28.  подчертава значението на укрепването на европейската индустриална база и гарантирането на стратегическата автономност на ЕС чрез диверсифициране на източниците на доставки и оптимално използване на множество доставчици от ЕС; следователно счита, че участието на промишления сектор на всички равнища трябва да се насърчава по балансиран начин; призовава Комисията да подкрепи европейския космически сектор по цялата верига за създаване на стойност; счита, че космическите клъстери могат да играят полезна роля в космическа промишлена стратегия;

29.  призовава Комисията да подкрепя развитието в цяла Европа на нови бизнес модели в областта на космоса и на технологии, които могат да революционизират сектора и да намалят разходите (например европейските технологии за изпращане на малки спътници в космоса като повторно използваеми балони и ракети носители);

30.  изисква от Комисията да разгледа положението и потребностите на МСП при определянето на продължителността на договорите за обществени поръчки в областта на космическата инфраструктура и космическите услуги, за да се създадат равнопоставени условия между предприятията в космическия сектор;

31.  подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в образованието и обучението на европейските граждани в областта на космическото пространство, включително с цел да могат да се оползотворят изцяло възможностите, създадени от космическото пространство, по време на прехода към цифровото общество; подчертава значението на постиженията на космическата политика за вдъхновяване на бъдещите поколения и поощряване на чувство за европейска идентичност; поради това подчертава необходимостта да продължи и да стане повсеместно прилагането на координиран подход за европейско образование по въпросите на космическото пространство, което може да привлича младите хора да се насочат към кариери в областта на космическите науки и технологии;

32.  подчертава, че участието във факултативните програми на ЕКА, в които могат да участват европейски предприятия, университети или изследователски институти с цел разработването на авангардни технологии за космически експедиции и системи, е основно и фундаментално средство за развитието на капацитета на европейската космическа промишленост; подчертава, че участието в такива програми открива възможности за предприемачество в тази област, както и за достъп до изследователски проекти с високи технологии и съответни знания, което може да се отрази положително и върху сектора на транспорта;

Засилване на независимостта на Европа в достъпа и използването на космическото пространство в сигурна и безопасна среда

33.  припомня, че космическите програми на ЕС са от граждански характер и потвърждава отново ангажимента си за немилитаризация на космическото пространство; въпреки това признава стратегическото измерение на космическия сектор за Европа и необходимостта от подобряване на взаимодействията между гражданските аспекти и аспектите, свързани със сигурността и отбраната, и от използване на космическите възможности за посрещане на потребностите в областта на сигурността и безопасността, като също така се вземат под внимание геополитическата обстановка и общата политика за сигурност и отбрана; счита, че Комисията следва да анализира взаимодействията между европейските космически програми и европейския план за действие в областта на отбраната, предложен през ноември 2016 г., за да се гарантира цялостна съгласуваност в тази стратегическа сфера;

34.  призовава Комисията да агрегира търсенето на институционални клиенти от Европейския съюз и държавите членки, за да се гарантира независим, икономически ефективен и надежден достъп до космическото пространство чрез използването на европейските ракети носители „Ариана“, „Вега“ и техните бъдещи модификации; счита, че това е от изключително стратегическо значение за функциите при непредвидени ситуации и за управление на кризи и за устойчива европейска политика в областта на сигурността и отбраната;

35.  подкрепя целта на Комисията да извърши оценка на различните начини за подпомагане на европейските инфраструктурни съоръжения за изстрелване, когато това е необходимо за постигане на политически цели и потребности на ЕС от гледна точка на автономност, сигурност и конкурентоспособност; във връзка с това подчертава стратегическото значение на европейския космодрум, базиран в Куру (Френска Гвиана), и необходимостта да се обърне особено внимание на икономическите и социалните ползи за територията, на която се намира;

36.  припомня, че понятието за независим достъп до космическото пространство не може да бъде отделено от независимия капацитет на Европа за създаване, разработване, изстрелване, управление и експлоатация на космически системи;

37.  отбелязва липсата на прозрачност във връзка с продължаването на програмата за ракети-носители в Европа след идните три до четири години („Ариана 6“ и „Вега С“) и с финансовото положение на тази програма; изразява загриженост от липсата на каквато и да било средно- до дългосрочна програма за ракети носители; настоятелно приканва Комисията да изготви работна програма за ракети носители в Европа за следващите 20 години;

38.  призовава Комисията да насърчава разработването на алтернативни технологии за изстрелване в космическото пространство и включването на принципите на екологичното проектиране във всички ракети носители и космически активи;

39.  счита, че в следващите поколения спътникови системи следва да продължи развитието на сигурността при инфраструктурата на „Галилео“, включително на наземния сегмент, на капацитета за двойна употреба на програмите „Галилео“ и „Коперник“ и на по-добра прецизност и криптиране; припомня, че публично регулираната услуга (PRS) на „Галилео“ е с ограничен достъп, като оторизираните от правителството ползватели биха могли да играят в бъдеще важна роля за реакцията при променящи се заплахи, и по-специално в случай на криза;

40.  насочва вниманието към уязвимостта на космическата инфраструктура по отношение на смущения или атаки от страна на държавни и недържавни участници и редица други заплахи, включително сблъсъци с космически отпадъци или други спътници; подчертава значението на това да се подсигурят критичната инфраструктура и критичните комуникации, както и разработването на устойчиви технологии; признава нарастващото значение на космическото пространство и космическите технологии за двойна употреба, и по-специално в областта на комуникациите, разузнаването, реакциите при бедствия и контрола на оръжията, и подчертава жизненоважната роля, която космическият капацитет играе в борбата с тероризма; допълнително насърчава инвестициите за ускоряване на разработването на нов космически капацитет и нови космически технологии; счита, че е необходимо подобряване на способностите за справяне с възникващите заплахи в космоса, което, на свой ред, ще засили способностите на европейския космически сектор да отговори на променящите се пазари, участници и технологии;

41.  призовава Комисията да смекчава рисковете, произтичащи от космически отпадъци, чрез засилване на съществуващите услуги за космическо наблюдение и проследяване (КНП) с цел да се създаде програма за независима система, способна да разпознава заплахите от космически отпадъци за европейската космическа инфраструктура, мерки за избягване на сблъсъци и, в дългосрочен план, активно премахване на отпадъци; подкрепя плана за разширяване на приложното поле на КНП на ЕС, за да се даде възможност за метеорологични прогнози от космоса; предлага да бъде обърнато допълнително внимание на близките до Земята обекти поради потенциално катастрофалното им въздействие в случай на сблъсък на такъв обект със Земята; подчертава, че способностите и експертният опит в тези области, включително вече наличните в рамките на ЕКА, следва да се увеличат и разширят; отново потвърждава необходимостта от предоставяне на колкото е възможно повече свободно достъпни данни, за да се насърчат научните изследвания и иновациите;

42.  припомня нарастващото значение на киберсигурността за космическите програми; отбелязва, че този проблем е особено сериозен, като се има предвид, че голяма част от нашата икономика разчита на свързаните с космоса услуги; призовава Комисията да смекчава рисковете за космическите активи на ЕС, като предприема подходящи мерки, включително, по целесъобразност, използването на криптиране, за защита на свързаната с космоса инфраструктура от киберзаплахи; в допълнение към това, отправя искане към Комисията да направи необходимото всички съответни агенции да разполагат с готови планове за действие при извънредни ситуации в случай на евентуални кибератаки;

43.  смята, че планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) е многообещаваща с оглед гарантиране на достъп до сигурни, ефикасни и икономически ефективни услуги за европейските институционални участници, като разглежда потребностите на ползвателите в широк кръг области и като същевременно насърчава растежа, конкурентоспособността и иновациите в целия европейски сектор на спътниковите телекомуникации; призовава Комисията, в случай че оценката на въздействието е достатъчно положителна, да разработи планираната инициатива за правителствените спътникови далекосъобщения (Govsatcom) по ефективен от гледна точка на разходите начин – което може да включва обединяване и споделяне на способности или закупуване на услуги от търговски комуникационни спътници – и да гарантира, че инициативата създава значителна добавена стойност и избягва дублирането на съществуващи структури;

44.  подчертава значението на всеобхватна европейска космическа политика, насочена към ефективен принос за укрепването на общата политика за сигурност и отбрана и външна политика чрез предоставянето на независима разузнавателна информация на съответните институции, напр. ситуационна осведоменост в реално време;

Укрепване на ролята на Европа като глобален фактор и насърчаване на международното сътрудничество

45.  призовава Комисията да насърчава космическите активи на ЕС и промишления капацитет на ЕС в областта на космическото пространство във всички съответни аспекти на външните отношения на ЕС;

46.  счита, че гарантирането на спокойна и безопасна среда ще изисква ангажираност с международните партньори за насърчаване на стандарти за отговорно поведение и устойчивост, особено във връзка с космическите проучвания; призовава Комисията да работи в тясно сътрудничество с ЕСВД и държавите членки в това отношение;

47.  подчертава необходимостта от международна координация по отношение на управлението на космическия трафик и космическите отпадъци, които ще се увеличат поради планираното изграждане на големи мрежи от спътници и поради претоварването на близки до Земята орбити, които могат да произтекат от продължаващото понижаване на разходите по изстрелването на спътниците;

48.  отправя искане към Комисията да наблюдава съществуващите цели на частния сектор в области като добивните разработки в космическото пространство и да разгледа потенциалното въздействие от такива дейности върху настоящата правна рамка, и по-специално за Договора за космическото пространство; счита, че основните принципи на Договора следва да се спазват и че е необходимо да се избегне надпревара за изтощими космически ресурси; настойчиво призовава държавите членки да работят за постигане на координиран европейски подход; призовава Комисията да поеме водещата роля за постигане на консенсус; признава, че космосът е общо наследство на човечеството;

49.  силно приветства намерението на Комисията да използва икономическата дипломация за разкриване на нови стопански възможности за европейската космическа промишленост; подчертава, че европейските участници на пазарите в трети държави следва да бъдат подкрепени от Комисията и, когато е целесъобразно, органите на държавите членки или на индивидуален принцип, или чрез ЕКА, и органи, като например Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ); препоръчва предварителното изготвяне на такива планове за координирана подкрепа;

Осигуряване на ефективно осъществяване

50.  подчертава факта, че Парламентът следва да играе активна роля в развитието на космическата политика на ЕС и че той следва да бъде включен във всякакъв обмен на информация, осъществяван от Комисията, Съвета, ЕСВД и ЕКА относно темите, свързани с космическото пространство;

51.  счита, че демократичната подкрепа е важна за инвестициите в космическото пространство; призовава Комисията да представи добре обмислена и всеобхватна комуникационна стратегия за ползите от космическите технологии за гражданите и предприятията; настоятелно призовава Комисията, при изпълнението на тази стратегия, да я основе на следните три стълба, всеки от който е ориентиран към важна целева група: а) повишаване на осведомеността на широката общественост относно необходимостта от инвестиции в космическото пространство; б) информиране на МСП и предприемачите за възможностите, които водещите космически програми предлагат; в) включване на темата за космическото пространство в образованието с цел преодоляване на недостига на умения; отправя искане към Комисията да представи на Парламента пътна карта за създаването на тази комуникационна стратегия възможно най-скоро;

52.  призовава Комисията да изготви график за прилагането на мерките, предложени в стратегията, да докладва редовно относно изпълнението на стратегията, да предложи законодателство, където е необходимо, и да разработи допълнителни конкретни и водещи до резултати действия, необходими за навременно постигане на целите, изложени в стратегията;

53.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европейската космическа агенция.

  • [1]  OВ L 122, 24.4.2014 г, стр. 44.
  • [2]  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.
  • [3]  ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 227.
  • [4]  ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 72.
  • [5]  Приети текстове, P8_TA(2016)0267.
  • [6]  Приети текстове, P8_TA(2016)0268.
  • [7]  Приети текстове, P7_TA(2013)0534.
  • [8]  ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16.
  • [9]  ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 1.
  • [10]  „Навлизане на пазара на космически технологии в Европа“, проучване за комисията по промишленост, изследвания и енергетика, Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, Тематичен отдел A, 2016 г., ISBN 978-92-823-8537-1.
  • [11]  https://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2016_2017/main/h2020-wp1617-leit-space_en.pdf стр.48.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (31.5.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно космическа стратегия за Европа
(2016/2325(INI))

Докладчик по становище: Джефри Ван Орден

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава нарастващото значение на космическото пространство и космическите технологии в областта на сигурността и отбраната, и по-специално в областта на комуникациите, разузнавателната информация, наблюдението и разузнаването, включително наблюдението на морските и други граници, реакциите при бедствия и контрола на оръжията, както и в търговските и гражданските дейности; подчертава жизненоважната роля, която космическият капацитет играе в борбата с тероризма; допълнително насърчава инвестициите с цел ускоряване на разработването на нов космически капацитет и нови космически технологии;

2.  насочва вниманието към уязвимостта на глобалната сигурност, инфраструктурата и космическите комуникационни технологии по отношение на смущения или атаки от страна на държавни и недържавни участници, на кибератаки и изследвания, свързани с космически бойни оръжия, както и по отношение на космически отпадъци и сблъсък на сателити; отново подчертава значението на това да се гарантира сигурността на критичната инфраструктура и критичните комуникации, както и на разработването на устойчиви технологии, и на преразглеждането на Договора за космическото пространство от 1967 г., с цел отчитане на технологичния напредък, постигнат от 1960-те години на миналия век насам;

3.  предупреждава относно изследванията, свързани с космически бойни оръжия, които се провеждат от държави като Русия, Северна Корея и Иран, и рисковете, които това би могло да създаде за жизненоважната инфраструктура и жизненоважните комуникации, както и за съществуващите и планираните космически системи;

4.  припомня, че с цел поддържане и укрепване на сигурността, отбраната и стабилността на Европа е важно да бъде предотвратен износът на чувствителни космически технологии за държави, застрашаващи регионалната или глобалната сигурност и стабилност; подкрепя инвестициите във и разработването на способности за изстрелване на спътници, като например „Вега С“ и „Ариана 6“, за да могат европейските държави да имат автономен и надежден достъп до космическото пространство;

5.  призовава ЕС да придобие повече автономност в областите, свързани с космическото пространство; във връзка с това счита, че сътрудничеството на ЕС с Русия, например при изстрелването на спътниците от програмите „Галилео“ и „Коперник“, би могло да наруши сигурността на чувствителните космически системи;

6.  насърчава инвестициите в защитни мерки за космическите технологии, активи и способности в контекста на подкрепяните от ЕС програми, както и космическото наблюдение и проследяване (КНП);

7.  счита, че вече съществуващите двустранни отношения между европейски държави и големите приятелски настроени космически сили, включително САЩ, Индия и Япония, следва да се използват, когато това е целесъобразно, с цел укрепване на общите интереси в областта на сигурността и отбраната, засилване на жизненоважни способности и консолидиране на важните механизми за откриване, възпиране и отговор на нововъзникващите заплахи в областта на космическото пространство, за да се подобри космическата политика, което ще засили способността на космическия сектор на Европа да реагира на променящите се пазари, участници и технологии, както и с цел насърчаване на съответствието с договорите и конвенциите относно космическите дейности;

8.  насърчава държавите членки да подновят усилията си в рамките на ООН за постигане на споразумение относно предложението за Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство, за да се насърчат международните принципи за отговорно, прозрачно и мирно поведение, и в крайна сметка, да се постигнат по-голяма безопасност, сигурност и устойчивост в космическото пространство и да се предотврати неговото използване за военни цели; изтъква, че това следва да стане чрез подчертаване, че космическите дейности следва да включват високо равнище на грижа, надлежна проверка и подходяща прозрачност с цел изграждане на доверие сред участниците, предвид бързия растеж в областта на космическите дейности през последните години и че над 70 държави притежават спътници, а девет държави разполагат с капацитет за изстрелване в орбита;

9.  признава, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в областта на космическия капацитет имат висока икономическа възвръщаемост, а също така полезно взаимодействие с двойна употреба в космическите програми и между гражданските и отбранителните аспекти; насърчава разработването на системи с двойна употреба, съответстващи на целите, свързани с космическата сигурност, на държавите – членки на ЕС, и подчертава необходимостта от насърчаване на мирно поведение в космическото пространство; отбелязва освен това, че някои държави членки вече управляват спътникови системи с двойна употреба в помощ както на граждански, така и на правителствени / военни операции; обръща внимание на факта, че системите с двойна употреба са изложени на риск от пробив чрез хакерски атаки; насърчава промишлеността и операторите да предоставят силно подсигурени системи с ясно разделение между публичното и непублично използване на системите;

10.  признава, че с изключение на публично регулираните услуги по програмата „Галилео“ (PRS) и ,„Коперник“, отговорността за развитието на гражданските и военните космически способности остава на национално равнище; отбелязва, че целите на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната се постигат отчасти посредством административната договореност между междуправителствената Европейска космическа агенция и Европейската агенция по отбрана.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

54

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Michèle Alliot-Marie, Nikos Androulakis, Petras Auštrevičius, Mario Borghezio, Victor Boştinaru, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Georgios Epitideios, Knut Fleckenstein, Anna Elżbieta Fotyga, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Janusz Korwin-Mikke, Eduard Kukan, Ilhan Kyuchyuk, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Andrejs Mamikins, Ramona Nicole Mănescu, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Alojz Peterle, Tonino Picula, Kati Piri, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica, Charles Tannock, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Angel Dzhambazki, Neena Gill, Ana Gomes, Marek Jurek, Antonio López-Istúriz White, David Martin, Norica Nicolai, Soraya Post, Marietje Schaake, Jean-Luc Schaffhauser, Igor Šoltes, Bodil Valero, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Vladimir Urutchev

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

54

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Iveta Grigule, Ilhan Kyuchyuk, Javier Nart, Norica Nicolai, Jozo Radoš, Marietje Schaake, Ivo Vajgl

ECR

Angel Dzhambazki, Anna Elżbieta Fotyga, Marek Jurek, Ryszard Antoni Legutko, Charles Tannock, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen

EFDD

Fabio Massimo Castaldo

PPE

Michèle Alliot-Marie, Laima Liucija Andrikienė, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Sandra Kalniete, Manolis Kefalogiannis, Eduard Kukan, Antonio López-Istúriz White, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Ramona Nicole Mănescu, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Vladimir Urutchev, Jaromír Štětina, Dubravka Šuica

S&D

Nikos Androulakis, Victor Boştinaru, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Neena Gill, Ana Gomes, Andrejs Mamikins, David Martin, Pier Antonio Panzeri, Demetris Papadakis, Tonino Picula, Kati Piri, Soraya Post, Boris Zala

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Ulrike Lunacek, Tamás Meszerics, Jordi Solé, Bodil Valero, Igor Šoltes

6

-

ENF

Jean-Luc Schaffhauser

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

NI

Georgios Epitideios

3

0

EFDD

James Carver

ENF

Mario Borghezio

NI

Janusz Korwin-Mikke

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (9.6.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Космическа стратегия за Европа
(2016/2325(INI))

Докладчик по становище: Евелин Гебхарт

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че Комисията в своето съобщение, озаглавено „Космическа стратегия за Европа“, посочва, че европейската космическа промишленост все повече става част от глобалната верига за създаване на стойност и че тя разработва иновативни продукти и услуги, особено в областта на продуктите във връзка с интернет на предметите, които са от голямо значение и за дружества извън космическия сектор и могат да бъдат полезни и за потребителите;

Б.  като има предвид, че космическото пространство не е разход за европейския гражданин, а инвестиция, и че амбициозна космическа стратегия на ЕС може да осигури на Европа автономност и позициониране в стратегическата космическа област, като същевременно се повишават растежът, конкурентоспособността и създаването на работни места в производството, дейностите и услугите надолу по веригата, свързани с космическото пространство;

1.  призовава Комисията да насърчава конкурентоспособността и иновативността на космическия сектор чрез формули, които разчитат не само на структурните и инвестиционните фондове, но и на частния сектор в области, където неговото участие е важно; подчертава, че амбициозните изследвания в космическата област следва да бъдат насърчавани чрез щедър и далновиден подход, който отчита, че осигуряването в дългосрочна перспектива на инфраструктура и услуги е от жизненоважно значение за създаването на добър инвестиционен климат в сектора надолу по веригата, и който също намира финансови и нефинансови начини да предлага подкрепа на научноизследователски дейности в областта на промишлеността, приложните науки и на фундаменталните космически изследвания, като се оказва пряко влияние върху използваните технологии и се осигуряват висококвалифицирана работна ръка за сектора – най-важният двигател за иновациите;

2.  призовава Комисията да анализира функционирането на свързания с космическото пространство пазар, както в сектора на ракетите носители и космическите активи, така и при услугите, които ги използват; призовава Комисията да гарантира, че рамката е подходяща за прилагането на конкурентен подход, който насърчава европейските доставчици да участват и на други пазари;

3.  подчертава, че използването на резултатите от публичните научноизследователски дейности в областта на космическите технологии от широката общественост има потенциал да доведе до конкурентни и междусекторни решения за различни ключови политически приоритети на ЕС, допринасяйки по този начин за обединяване и съгласуване на предлаганите политически решения, особено в областите, свързани с изменението на климата, устойчивото управление на ресурсите, миграцията, граничния контрол, свързването на хора в отдалечените региони на Съюза, както и необходимостта от непрекъсната свързаност в бъдещи 5G мрежи;

4.  призовава Комисията да гарантира достатъчно финансиране и да определи жизнеспособни мерки и цели за навлизането на пазара на програмите EGNOS, „Галилео“ и „Коперник“, както и да подкрепя разработването на приложения, използващи потенциала на космическите данни и услуги надолу по веригата, за да се насърчи създаването на интегриран и обединен единен пазар в този сектор, особено като се има предвид, че потенциалът на решенията, свързани с космическото пространство, все още не е напълно оползотворен и че космическият сектор трябва да бъде по-добре свързан с други политики и икономически области на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки; във връзка с това подчертава, че използването на космически технологии има потенциала да стимулира растежа и създаването на работни места;

5.  призовава Комисията да насърчава разработването на алтернативни технологии за изстрелване в космическото пространство и включването на принципите на екологичното проектиране във всички ракети носители и космически активи;

6.  отбелязва, че всички космически системи се основават на информационните технологии, които все повече са изложени на неразрешен достъп до софтуера, което може сериозно да застраши надеждността на данните, в това число спътникови изображения, информация за географско позициониране и спътникови комуникации;

7.  призовава поради тази причина Комисията да работи заедно с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и държавите членки, които също са страни по Договора за космическото пространство от 1967 г. и съответната Конвенция за международната отговорност за вреди, причинени от космически обекти, да подкрепя международните принципи за отговорно поведение в космическото пространство, основаващи се на признанието, че космосът е общо наследство на човечеството, както и да работи за всеобщо приемане на Договора за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, в рамките на ООН и други съответни международни форуми;

8.  призовава неотложната необходимост за запълване на регулаторните пропуски в член 2 от Конвенцията за международната отговорност в космоса и за гарантиране на това, че от държави, които толерират, финансират, насърчават или подстрекават компютърни атаки срещу космически системи, може да се търси пряка отговорност; подчертава, че държавите, които не спазват това задължение, следва да носят пряка отговорност по смисъла на член VI от Договора за космическото пространство;

9.  призовава държавите членки да гарантират широкото използване на сигурно криптиране във всички космически активи и наземни съоръжения и да предприемат всички мерки за гарантиране на сигурността на комуникациите и устойчивостта на инфраструктурата;

10.  отбелязва, че икономичното използване на спътници или системи за дистанционно наблюдение се е превърнало в ежедневна реалност и е донесло значителни ползи за обществото;

11.  подчертава, че е необходимо да се гарантира, че използването за търговски цели на системите за дистанционно наблюдение носи ползи за потребителите и предприятията, по-специално за МСП, в ЕС; в допълнение към това подчертава, че с оглед на гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар и укрепването на сигурността, безопасността и икономическото развитие на космическите дейности, е необходимо да се въведат еднакви правила с цел да се предотврати това, различните правила да предизвикат нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар или неравномерни заплахи за сигурността; призовава за създаването на правна рамка с еднакви правила, които позволяват данните, получени от системи за дистанционно наблюдение, да бъдат на разположение на вътрешния пазар за повторна употреба в процеси, които могат да генерират добавена стойност, и които защитават данните срещу неразрешен достъп.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.6.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Dita Charanzová, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Daniel Dalton, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Sergio Gutiérrez Prieto, Robert Jarosław Iwaszkiewicz, Liisa Jaakonsaari, Antonio López-Istúriz White, Morten Løkkegaard, Jiří Pospíšil, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Igor Šoltes, Ivan Štefanec, Catherine Stihler, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Mylène Troszczynski, Anneleen Van Bossuyt

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Lucy Anderson, Pascal Arimont, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Kaja Kallas, Julia Reda, Marc Tarabella, Lambert van Nistelrooij, Sabine Verheyen

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Peter Jahr, Markus Pieper

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

29

+

ALDE

ECR

ENF

PPE

 

S&D

 

VERTS/ALE

Dita Charanzová, Kaja Kallas, Morten Løkkegaard

Daniel Dalton, Anneleen Van Bossuyt

Mylène Troszczynski

Pascal Arimont, Georges Bach, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Peter Jahr, Antonio López-Istúriz White, Jiří Pospíšil, Ivan Štefanec, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Lambert van Nistelrooij

Lucy Anderson, Nicola Danti, Evelyne Gebhardt, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sergio Gutiérrez Prieto, Liisa Jaakonsaari, Virginie Rozière, Christel Schaldemose, Olga Sehnalová, Catherine Stihler, Marc Tarabella

Julia Reda, Igor Šoltes

2

-

PPE

Markus Pieper, Sabine Verheyen

1

0

EFDD

Robert Jarosław Iwaszkiewicz

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (2.6.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно космическа стратегия за Европа
(2016/2325(INI))

Докладчик по становище: Гезине Майснер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава ролята на космическите технологии за постигането на един по-интелигентен, по-безопасен, по-сигурен, устойчив и интегриран наземен, морски, въздушен и космически транспорт; приветства съобщението на Комисията и счита, че то може да допринесе за посрещането на новите нужди на транспорта от сигурна и непрекъсната свързаност, по-стабилно позициониране, интермодалност и оперативна съвместимост;

2.  подчертава, че космическото пространство и достъпът до него зависят, на първо място и преди всичко, от транспортните средства (спътници, ракети носители, ракети); признава, че поради това космическите технологии и космическите услуги (спътникови данни, географско местонахождение) са от стратегически интерес за много сектори като транспорт, телекомуникации, селско стопанство и отбрана;

3.  подчертава, че транспортният сектор предлага голям потенциал за бързоразвиващи се и новаторски възможности за бизнес в сектора надолу по веригата във връзка с безопасността, екологичната ефикасност, преноса на данни, услугите за търсене и спасяване и контрола и управлението на движението, наред с други; подчертава, че предприятията разчитат на достъп до данни и на сътрудничество между университетите, изследователите и публичния и частния сектор;

4.  изтъква, че обучението и развитието на професионални умения следва да играят важна роля в процеса на превръщане на космическия сектор на ЕС в независим и самоподдържащ се; призовава Комисията да предоставя постоянна подкрепа в рамките на „Хоризонт 2020“ и на бъдещи програми за научни изследвания и технологично развитие за дейности, насочени към насърчаване на образованието, обучението и разпространяването на открития в областите, свързани с космоса;

5.  подчертава, че участието във факултативните програми на Европейската космическа агенция (ЕКА), в които могат да участват европейски предприятия, университети или изследователски институти, с цел разработването на авангардни технологии за космически експедиции и системи, е основно и фундаментално средство за развитието на капацитета на европейската космическа промишленост; подчертава, че участието в такива програми открива възможности за предприемачество в тази област, както и за достъп до изследователски проекти с високи технологии и съответни знания, което може да се отрази положително и върху сектора на транспорта;

6.  отбелязва потенциала на космическите програми на ЕС „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), както и необходимостта да се насърчава използването на техните данни, и да се създадат пазарни възможности чрез преглед и евентуално преработване на действащото законодателство и систематична проверка за съвместимост на космическите програми;

7.  призовава Комисията да подкрепя развитието в цяла Европа на нови бизнес модели в областта на космоса и на технологии, които революционират сектора и намаляват разходите (например европейските технологии за изпращане на малки спътници в космоса като повторно използваеми балони и ракети носители);

8.  отбелязва, че транспортният сектор на ЕС, най-вече в управлението на трафика, системите за проследяване и спътниковото наблюдение, зависи от космическите технологии и тяхната способност да определят точно положение във всеки един момент; набляга на ползите от по-точното и прецизно спътниково проследяване и позициониране чрез използването на технологии като например Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) в сектора на въздухоплаването и глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) в морския сектор;

9.  подчертава важността на публично регулираните услуги по програмата „Галилео“ (PRS) за подкрепата на органите на правителствата на държавите – членки на ЕС във връзка с услугите за обществена безопасност и спешна помощ, особено в ситуация на криза;

10.  отново изтъква успеха на програми като „eCall“ и тази за дигиталния тахограф, след като използването на услугите по позициониране на базата на ГНСС стана задължително по силата на законодателството, и счита, че космическата стратегия ще подобри безопасността по пътищата; отбелязва, че данните от спътниците са потенциално важни за автономното шофиране;

11.  подкрепя инициативата на Комисията за правителствени спътникови далекосъобщения (GOVSATCOM), за да се гарантират надеждни, сигурни и икономически ефективни услуги за спътникови комуникации за европейските институции и инфраструктури и институциите и инфраструктурите на държавите членки; подчертава нейната важност за транспорта, и по-специално морския транспорт в арктически условия, за управлението на въздушното движение и за контрола и насочването на безпилотните летателни апарати;

12.  счита, че стратегията следва да доведе до независим и сигурен достъп до космически услуги и данни и до технологическа независимост по отношение на трети държави; подчертава при все това, че международните партньорства са фактор за успех на европейската промишленост и че сътрудничеството с други глобални стратегически партньори може да помогне да се избегне дублиране и/или припокриване на научноизследователска и развойна дейност, и по този начин да допринесе за по-ефикасни инвестиции; призовава Комисията и държавите членки, поради тази причина, да участват в международни програми за сътрудничество, включително с други агенции и органи в държави извън ЕС, за да се насърчават изградените в ЕС космически технологии и тяхната конкурентоспособност на световния пазар чрез разработване и прилагане на истинска икономическа дипломатическа стратегия за сектора;

13.  призовава Комисията за бързо изпълнение на космическата стратегия, за да се даде възможност на транспортния сектор да се възползва незабавно от подобрените морско наблюдение, мултимодалност, ползване от страна на пътниците и доставки на пратки, навигация на безпилотни летателни апарати и автономно шофиране, както и за подобряване на безопасността, при надлежно спазване на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните; счита, че програмите „Галилео“ и EGNOS могат да допринесат в значителна степен за правилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на транспорта; е убеден, че системите за спътникова навигация следва да бъдат интегрирани в още по-голяма степен към други цифрови услуги, като например интелигентни транспортни системи (ИТС), Европейската система за управление на движението в железопътния транспорт (ERTMS), Речните информационни услуги (RIS), SafeSeaNet (системата за обмен на морска информация на Съюза), както и към конвенционалните системи за навигация;

14.  призовава Комисията да оказва подкрепа на космическия сектор на ЕС в очакване на пълното разгръщане на „Галилео“ и приветства намерението на Комисията за вземане на конкретни мерки, включително регулаторни, за да се гарантира въвеждането на „Галилео“ на пазара, като се стимулира разработването на напълно съвместими и оперативно съвместими европейски устройства като чипсетове и приемници, и настоява тези мерки да обхващат всички видове транспорт (въздушен, автомобилен, железопътен, морски и по вътрешноводен);

15.  счита, че са необходими регулаторни разпоредби, за да се гарантира съвместимост с „Галилео“ на определени приемници на транспортна инфраструктура, и не на последно място в стратегически сектори на бъдещето, като автомобилите без водач и свързаните автомобили, както и безпилотните летателни апарати (БЛА), с цел да се насърчи прилагането на европейски космически решения в сектора на транспорта;

16.  счита, че в следващите поколения спътникови системи следва да продължи развитието на сигурността на инфраструктурата на „Галилео“;

17.  набляга на факта, че произтичащите от EGNOS точност и надеждност са от съществено значение за навигацията във въздушния, морския, железопътния и автомобилния транспорт; отново изтъква, че покритието по EGNOS следва да се разшири, за да обхване и Югоизточна и Източна Европа като приоритет, с цел да се постигне пълно покритие на ЕС, а впоследствие Африка и Близкия изток;

18.  отново изтъква финансовите предимства и увеличаването на точността, устойчивостта и безопасността, които EGNOS би могла да предостави при използването на приложения с критично значение за безопасността, като например кацането на въздухоплавателните средства, както и проследяването на полети, и намаляването на случаите на отменени полети и снижаване на нивата на шум; ето защо призовава Комисията да гарантира прилагането на EGNOS на всички европейски летища;

19.  подчертава важността на програмата „Коперник“ за безопасността на превозите и на пътниците, особено във връзка с услугите по насочване на движението на корабите, с развитието на мрежи за градски транспорт и с мониторинга на замърсяването на въздуха; споделя виждането на Комисията, че е необходимо по-нататъшно улесняване и насърчаване на използването на данни на „Коперник“; призовава Комисията да продължи и да разширява инфраструктурата по програмата;

20.  счита, че капацитетът за двойна употреба на програмите „Галилео“ и „Коперник“ следва да бъде развит допълнително, както и по-добра прецизност и по-добро криптиране;

21.  припомня, че е от решаващо значение да се ускори трансформацията на системата за контрол на въздушния трафик от сегашното наблюдение, базирано на радари, към наблюдение, базирано на спътници, тъй като наблюдение в реално време може да се гарантира само за 30% от нашата планета; счита, че технологията на ГНСС би могла да играе ключова роля в този преход;

22.  освен това набляга на значението на въздухоплавателните средства, оборудвани с базираната в космоса система на автоматичен зависим обзор – радиопредаване (ADS-B ), и на възлагането на задължение за операторите да осигурят оборудване с технологията ADS-B, за да се гарантира точност и надеждност на проследяването на въздухоплавателните средства в реално време, както и икономия на гориво;

23.  подчертава важността на защитата на европейската космическа инфраструктура, и с оглед на това подкрепя създаването на изцяло оперативни услуги по космическо наблюдение и проследяване (КНП); подчертава голямото значение на провеждането на адекватни проучвания и на предотвратяването за намаляването на замърсяването в космоса като цяло и на отпадъците в частност; във връзка с това подчертава важността на пилотния проект за по-чисто космическо пространство чрез извеждане от орбита и използването на иновативни материали за космическо оборудване с оглед ограничаване на нарастването на обема на отпадъците в орбита и намиране на устойчиви дългосрочни решения за космически материали чрез иновации; отново заявява, че този пилотен проект има за цел да се проверят осъществимостта и ефективността на бъдеща съвместна технологична инициатива (СТИ), която да се прилага за космическия сектор, с цел привличане на инвестиции;

24.  отбелязва липсата на прозрачност във връзка с продължаването на програмата за ракети носители в Европа след идните 3 до 4 години („Ариана 6“ и „Вега С“) и с финансовото положение на тази програма; изразява загриженост от липсата на каквато и да било средно- до дългосрочна програма за ракети носители; настоятелно приканва Комисията да изготви работна програма за ракети носители в Европа за следващите 20 години;

25.  подчертава, че европейската космическа промишленост се сблъсква с нелоялна и все по-ожесточена конкуренция на международния пазар, като институционалните пазари на третите държави са затворени за европейските участници, което поставя последните в неблагоприятно положение;

26.  счита, че при така установените условия на нереципрочност при отварянето на институционалните пазари във високо стратегическия сектор на изстрелването на спътници ЕС, заедно с партньорите си, също трябва да даде предимство на европейските ракети носители на своите институционални пазари за апарати за изстрелване на спътници по европейските програми;

27.  подкрепя предложението на Комисията за обединяване на търсенето от страна на европейските институционални клиенти, за да се гарантира независим, икономически ефективен и надежден достъп до космическото пространство; предлага решително Комисията да се превърне в главен институционален клиент на европейския сектор за производството на ракети носители и да проучи начини за подкрепа на европейската инфраструктура за изстрелване на спътници, за да се гарантира, че космическият сектор на ЕС може да отговори на конкуренцията от страна на други глобални участници;

28.  призовава Комисията да вземе предвид полезните взаимодействия между „Галилео“ и „Коперник“, а когато е целесъобразно, и другите си космически дейности, за да се постигне икономически ефективното им изпълнение (напр. използване на съществуващите възможности на Европейската агенция за ГНСС (GSA)), както и с оглед на максимално увеличаване на ползите за европейската икономика; отправя искане към Комисията да насърчава инвестициите в космическите дейности в транспортния сектор чрез интелигентно финансиране (напр. Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и тези дейности да се финансират подходящо в следващата многогодишна финансова рамка (МФР); призовава Комисията да запази финансирането за модернизацията на инфраструктурата на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“, както и за подкрепа на приложенията на ГНСС надолу и нагоре по веригата и за дейностите за наблюдение на Земята в бюджетите за дейностите по Рамкова програма 9 (РП9) (включително съвместната технологична инициатива за космическото пространство) и европейските програми за ГНСС в следващата МФР за 2014 – 2020 г.;

29.  призовава Комисията да стимулира и подкрепя по-широко участие на МСП и стартиращите предприятия в космическите дейности и в научните изследвания във връзка с космоса; насърчава Комисията да включи в диалога с космическия сектор заинтересованите страни в областта на транспорта, за да се улесни навлизането на европейски космически технологии в транспортния пазар, както и за да се гарантира прозрачност; призовава Комисията да предостави на разположение на заинтересованите страни в европейския транспортен сектор достъп до научните изследвания за космоса и данните във връзка с транспорта, за да се насърчава по-широкото използване на иновативни технологии, и по този начин да се увеличи конкурентоспособността на транспортните услуги на европейския и световния пазар;

30.  изисква от Комисията и държавите членки да обърнат внимание на възходящото развитие на космическия туризъм.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Deirdre Clune, Michael Cramer, Andor Deli, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Bruno Gollnisch, Tania González Peñas, Dieter-Lebrecht Koch, Merja Kyllönen, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Marian-Jean Marinescu, Georg Mayer, Gesine Meissner, Jens Nilsson, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Dominique Riquet, Massimiliano Salini, David-Maria Sassoli, Claudia Schmidt, Jill Seymour, Claudia Țapardel, Keith Taylor, Pavel Telička, Wim van de Camp, Janusz Zemke, Kosma Złotowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jakop Dalunde, Kateřina Konečná, Peter Kouroumbashev, Patricija Šulin, Evžen Tošenovský

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Barbara Kudrycka, Maria Noichl, Flavio Zanonato

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

40

+

ALDE

Izaskun Bilbao Barandica, Gesine Meissner, Dominique Riquet, Pavel Telička

ECR

Jacqueline Foster, Evžen Tošenovský, Kosma Złotowski

EFDD

Daniela Aiuto

ENF

Georg Mayer

GUE/NGL

Tania González Peñas, Kateřina Konečná, Merja Kyllönen

PPE

Georges Bach, Deirdre Clune, Andor Deli, Dieter-Lebrecht Koch, Barbara Kudrycka, Marian-Jean Marinescu, Markus Pieper, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Claudia Schmidt, Wim van de Camp, Patricija Šulin

S&D

Lucy Anderson, Inés Ayala Sender, Ismail Ertug, Peter Kouroumbashev, Miltiadis Kyrkos, Bogusław Liberadzki, Jens Nilsson, Maria Noichl, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, David-Maria Sassoli, Flavio Zanonato, Janusz Zemke, Claudia Țapardel

Verts/ALE

Michael Cramer, Jakop Dalunde, Keith Taylor

1

-

EFDD

Jill Seymour

1

0

NI

Bruno Gollnisch

Легенда:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (27.4.2017)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Космическа стратегия за Европа
(2016/2325(INI))

Докладчик по становище: Рикарду Серан Сантуш

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че с Манифеста от Бавено от 1998 г. беше създадена програмата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността, чиято цел е да определи ролята на Европа за глобален мониторинг в областта на околната среда и сигурността; като има предвид, че от 2012 г. инициативата се нарича „Коперник“;

Б.  като има предвид, че политическите решения, взети от Парламента и Съвета през 2007 г., доведоха до разпределяне на бюджетни средства за европейските спътникови навигационни програми на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и „Галилео“ и осигуриха споразумение относно рамката за управление на програмите;

В.  като има предвид, че „Галилео“ ще бъде част от спътниковата система за търсене и спасяване COSPAS-SARSAT (космическа система за издирване на съдове в бедствено положение и подпомагано от спътници проследяване за дейности по спасяване);

Г.  като има предвид, че риболовът е високорискова дейност, при която винаги са възможни произшествия и оцеляването на рибарите обикновено зависи от получаване на медицинска помощ възможно най-бързо;

Д.  като има предвид, че с оглед на постигането на по-добър анализ на запасите и на морската среда са необходими повече и по-бързи данни;

1.  приветства Космическата стратегия за Европа, която е от голямо значение за мореплавателните и морските въпроси и риболовните дейности и има голям потенциал за развитие на човешката дейност в морето и за съхраняването на морската среда;

2.  признава значението на Космическата стратегия за Европа за координираните действия на административните органи и други заинтересовани страни;

3.  обръща внимание на липсата на споменаване на връзката между въздух и море, както става явно от липсата на думите „океан“ и „морски“;

4.  признава, че космическите технологии, данни и услуги „вече допринасят за редица публични политики и икономически сектори“, включително контрола върху риболовните дейности, наблюдението на морските пътища и откриването на нефтени разливи;, операциите по издирване и спасяване в морето, незаконния риболов и пиратството;

5.  признава, че предоставянето на възможност на публичните органи да се възползват от по-дългосрочен и гъвкав космически капацитет за наблюдение на океаните ще им позволи да реагират по-бързо и да постигнат значителни икономии посредством по-добро насочване на действията, по-специално при борбата с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов;

6.  подчертава колко е важно да се използват най-новите технологии и да се насърчава разработването на нови системи за наблюдение на и по-ефективна борба с ННН риболов;

7.  подчертава значението на „Галилео“ и EGNOS за морската сигурност и навигация чрез тяхната роля за укрепването и усъвършенстването на други международни системи и техния принос за технологичната независимост на Европа;

8.  припомня на Комисията значението на по-добрата координация между програмите „Галилео“ и EGNOS и на свързаните с тях услуги по програма „Коперник“ също и по отношение на подобряването на безопасността;

9.  признава необходимостта от разработване на сигурни спътникови комуникационни системи, за да се посрещнат съществуващите и бъдещите потребности в рамките на европейската морска общност, включително морското наблюдение, основано на дистанционно управляеми летателни системи, които зависят в голяма степен от спътниковите комуникации;

10.  приветства инициативата на Комисията за правителствени спътникови далекосъобщения (GOVSATCOM);

11.  подчертава значението на програмата „Коперник“ за пълно разбиране на въпросите, свързани с климата и времето, естествените биологични процеси на океаните и агресивните антропогенни намеси, които са жизненоважни въпроси за рибарството;

12.  приветства неотдавнашното публикуване на първия доклад за състоянието на океаните в рамките на услугата по програма „Коперник“ за мониторинг на морската среда – усилие на 80 европейски научни експерти от повече от 25 институции, като стъпка напред в изготвянето на редовни годишни доклади относно състоянието и здравето на световните океани и европейските морета;

13.  изтъква, че е необходимо данните от изображения да бъдат лесно достъпни за различните промишлени отрасли и правителствени агенции, международните организации, местните органи по планиране и частните ползватели, включително графиките за температурата на повърхността на океана за рибното стопанство, както и данните за морската среда; подчертава, че услугата по програма „Коперник“ за мониторинг на морската среда, предоставяна от Mercator Ocean, системата на „Коперник“ за наблюдение на атмосферата и услугата по програма „Коперник“ в областта на изменението на климата, предоставяни от Европейския център за средносрочна прогноза за времето, следва да разполагат със специфични инструменти за европейските рибари и да бъдат на разположение на всички съответни европейски езици;

14.  подчертава необходимостта от значително укрепване на инструментите за образование и обучение, които дават възможност за пълноценно използване на ползите, свързани с космическите средства;

15.  счита, че разработването на космически технологии ще даде възможност за проучване и оценка на рибните запаси по по-ефикасен начин в бъдеще;

16.  счита, че Космическата стратегия за Европа трябва да демонстрира повече амбиция по отношение на изменението на климата и неговото въздействие върху морската среда;

17.  признава значението на мрежите на „щафетите“ по програма „Коперник“ и академия „Коперник“ за насърчаване на участието на заинтересованите страни, създаване на регионално потребителско измерение и разширяване на обхвата на усилията за насърчаване на използването на данните и услугите, предоставяни по линия на „Коперник“;

18.  признава, че предоставянето на по-бързи и по-точни данни ще доведе до по-голяма продуктивност на рибовъдите благодарение на мониторинга на вредния цъфтеж на водораслите;

19.  признава, че е важно да се гарантира, че бъдещите научноизследователски дейности ще обединяват по-добре космическите технологични възможности с други области на политиката в отговор на глобални предизвикателства и предизвикателства пред обществото;

20.  изразява съгласие, че потенциалът на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“ все още не е напълно проучен; признава потенциала на обединение между публичния и частния сектор по въпроса за космическата стратегия;

21.  подчертава, че космическите технологии, както и наземните (in situ) компоненти изискват сериозни бюджети, както и че е от съществено значение да се отделят необходимите ресурси за този сектор в бюджета на ЕС;

22.  подчертава, че европейската космическа промишленост осигурява заетост за над 200 000 специалисти, носи добавена стойност в размер на най-малко 46 милиарда евро и допринася за социално-икономическите иновации и проучването в областта на риболова и синята икономика;

23.  насърчава централизираното получаване на спътникови данни и, във връзка с това, създаването на специална централизирана система за покупки с цел да се насърчат споделянето на данни и генерирането на икономии от мащаба; счита за добра практика придобиването на данни от Европейската агенция по морска безопасност в полза на различните агенции на Съюза, включително Европейската агенция за контрол на рибарството;

24.  отбелязва, че Комисията предлага да се насърчи използването на космически решения, и по-специално чрез предоставяне на техническа подкрепа при използване на новаторски и трансгранични обществени поръчки за космически решения;

25.  подчертава значението на постоянното подобряване на способностите за издирване и спасяване и следователно насърчава по-нататъшното интегриране на спътниковата система „Галилео“ в тези видове системи;

26.  счита, че консолидирането на съществуващите и бъдещите способности в истинска европейска космическа система за морско наблюдение, което ще е от полза за редица институционални ползватели и чиито услуги биха могли да бъдат експлоатирани за търговски цели за износ, би могло да служи като модел за новаторските амбиции на Комисията в космическия сектор;

27.  подкрепя развитието на скоростни и надеждни спътникови връзки за медицинско оборудване както за кораби, така и за издирвателни и спасителни екипи, които следва да са в състояние да комуникират с болниците, като изпращат и получават медицински данни, за да се вземе решение относно най-добрия начин на действие във възможно най-кратък срок;

28.  припомня, че най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии предоставят извънредно измерение и географски възможности за Европа, като дават възможност за развитието на оперативни станции, съоръжения за мониторинг и системи за наблюдение на терен навсякъде по света; изразява съжаление, че най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии не са споменати в стратегията;

29.  подчертава, че приоритетите на общественото използване на космическото пространство, включително наблюдението, следва да бъдат свързани със законодателните потребности на европейските инициативи като Рамковата директива за морската стратегия;

30.  признава възможностите, предлагани от космическата инфраструктура и производните услуги за ефикасен принос към постигането на целите на международното управление на океаните, например в прилагането на споразумението от COP21 и смекчаването на последиците от изменението на климата върху океаните, крайбрежията и екосистемите, борбата с морските отпадъци или насърчаването на морското пространствено планиране (МПП) в световен мащаб;

31.  припомня колко е важно да се осигури удовлетворяването на нуждите на различни агенции на ЕС като Европейската агенция по морска безопасност и Европейската агенция за контрол на рибарството; подчертава, че тези институции също трябва да допринесат за изпълнението на целите на Космическата стратегия за Европа; е настоятелен относно сътрудничеството и споделянето на спътникова информация между агенциите на Съюза, по-специално Европейската агенция по морска безопасност, Европейската агенция за контрол на рибарството и eвропейската гранична и брегова охрана;

32.  призовава Европейската агенция за контрол на рибарството да се възползва изцяло от новите си засилени правомощия чрез осигуряване на услуги за наблюдение и комуникации, които използват най-съвременни технологии, и по-специално космическите инфраструктури, с цел откриване на плавателни съдове, превозващи мигранти и за предотвратяване на бедствия в морето;

33.  подчертава потенциала на спътниковите приложения за подобряване на контрола в рибарството и за подпомагане на опазването на морската среда;

34.  припомня, че едно от основните предимства за частния сектор в изследването на космоса е развитието на патентите и представляващата изключителна собственост информация, което следва да се подчертае при разработването на Космическата стратегия за Европа;

35.  припомня, че технологичното и промишленото развитие е основно предимство на Космическата стратегия за Европа, и счита, че то не е напълно проучено в стратегията;

36.  подчертава, че предстоящата Девета рамкова програма (9РП) за периода след 2021 г. трябва да включва сред своите цели интегрирането на космическата стратегия на ЕС, рибарството и синия растеж, както и участието на специализирани институции на знанието в тези области;

37.  предупреждава относно факта, че бързото развитие на нови технологии, които разчитат на разширен интелект, когнитивна информатика и невронни системи, не се споменават в Космическата стратегия за Европа;

38.  счита, че Космическата стратегия за Европа обхваща само близкото бъдеще и че ѝ липсва амбиция по отношение на възможни нови, ориентирани към бъдещето и мобилизиращи проекти, включително в полза на интелигентното управление на рибарството;

39.  счита, че Европа трябва да стане световен лидер в сферата на „сините“ технологии в космическия сектор чрез по-нататъшно разгръщане, внедряване и подобряване на:

  –  програмата „Коперник“, която е важна за спасяването на човешки живот по море и във връзка с наводненията,

  –  „Галилео“ – глобалната спътникова навигационна система на Европа,

  –  EGNOS – европейска диференциална глобална позиционираща система, която вече предоставя навигационни услуги на ползватели в морето във връзка с безопасността на човешкия живот,

  –  „сините“ безпилотни летателни апарати, контролирани чрез използване на спътникови данни, които да могат да бъдат използвани за спасителни операции по море, по крайбрежието и във вътрешните води на Съюза, като например от победителя в съревнованието за наградата Satnav през 2015 г.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marco Affronte, Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Alain Cadec, Richard Corbett, Linnéa Engström, Sylvie Goddyn, Carlos Iturgaiz, António Marinho e Pinto, Gabriel Mato, Norica Nicolai, Ulrike Rodust, Remo Sernagiotto, Ricardo Serrão Santos, Isabelle Thomas, Ruža Tomašić, Peter van Dalen

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Jens Gieseke, Verónica Lope Fontagné

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

John Stuart Agnew

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

16

+

ALDE Group

António Marinho e Pinto

ENF Group

Sylvie Goddyn

PPE Group

Alain Cadec, Jens Gieseke, Carlos Iturgaiz, Werner Kuhn, Verónica Lope Fontagné, Gabriel Mato, Jarosław Wałęsa

S&D Group

Clara Eugenia Aguilera García, Renata Briano, Richard Corbett, Ulrike Rodust, Ricardo Serrão Santos

Verts/ALE Group

Marco Affronte, Linnéa Engström

1

-

EFDD Group

John Stuart Agnew

3

0

ECR Group

Remo Sernagiotto, Ruža Tomašić, Peter van Dalen

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

54

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pilar Ayuso, Bendt Bendtsen, Xabier Benito Ziluaga, José Blanco López, David Borrelli, Cristian-Silviu Buşoi, Jerzy Buzek, Angelo Ciocca, Edward Czesak, Jakop Dalunde, Christian Ehler, Fredrick Federley, Francesc Gambús, Adam Gierek, Theresa Griffin, Françoise Grossetête, András Gyürk, Rebecca Harms, Hans-Olaf Henkel, Eva Kaili, Kaja Kallas, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Jaromír Kohlíček, Peter Kouroumbashev, Zdzisław Krasnodębski, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Paloma López Bermejo, Olle Ludvigsson, Florent Marcellesi, Edouard Martin, Angelika Mlinar, Csaba Molnár, Dan Nica, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Morten Helveg Petersen, Miroslav Poche, Michel Reimon, Herbert Reul, Paul Rübig, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Davor Škrlec, Dario Tamburrano, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Vladimir Urutchev, Kathleen Van Brempt, Henna Virkkunen, Lieve Wierinck, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

54

+

ALDE Group

Fredrick Federley, Kaja Kallas, Angelika Mlinar, Morten Helveg Petersen, Lieve Wierinck

ECR

Edward Czesak, Hans-Olaf Henkel, Zdzisław Krasnodębski, Evžen Tošenovský

EFDD Group

David Borrelli, Dario Tamburrano

ENF Group

Angelo Ciocca

GUE/NGL Group

Jaromír Kohlíček

PPE Group

Pilar Ayuso, Bendt Bendtsen, Jerzy Buzek, Cristian-Silviu Buşoi, Christian Ehler, Francesc Gambús, Françoise Grossetête, András Gyürk, Krišjānis Kariņš, Seán Kelly, Werner Langen, Janusz Lewandowski, Angelika Niebler, Aldo Patriciello, Herbert Reul, Paul Rübig, Anne Sander, Algirdas Saudargas, Vladimir Urutchev, Henna Virkkunen

S&D Group

José Blanco López, Adam Gierek, Theresa Griffin, Eva Kaili, Peter Kouroumbashev, Constanze Krehl, Miapetra Kumpula-Natri, Olle Ludvigsson, Edouard Martin, Csaba Molnár, Dan Nica, Miroslav Poche, Patrizia Toia, Kathleen Van Brempt, Flavio Zanonato, Carlos Zorrinho

Verts/ALE Group

Jakop Dalunde, Rebecca Harms, Florent Marcellesi, Michel Reimon, Davor Škrlec

1

-

GUE/NGL Group

Paloma López Bermejo

1

0

GUE/NGL Group

Xabier Benito Ziluaga

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“