Процедура : 2016/0062(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0266/2017

Внесени текстове :

A8-0266/2017

Разисквания :

PV 11/09/2017 - 19
CRE 11/09/2017 - 19

Гласувания :

PV 12/09/2017 - 7.14
CRE 12/09/2017 - 7.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0329

МЕЖДИНЕН ДОКЛАД     
PDF 761kWORD 84k
19.7.2017
PE 601.176v02-00 A8-0266/2017

относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

(COM(2016)0109 – 2016/0062(NLE))

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работиКомисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчици: Кристин Рево д'Алон Бонфоа, Анна Мария Кораца Билд

(Съвместни заседания на комисии – член 55 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

(COM(2016)01092016/0062(NLE))

Европейският парламент,

–  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0109),

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, алинея втора от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

–  като взе предвид членове 21, 23, 24, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

–  като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на Организацията на Обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците и принципа на неотблъскване, както и Конвенцията на Обединените нации за правата на детето,

_  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС е страна, включително заключителните наблюдения от 2015 г. на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) до ЕС, в които Съюзът се призовава да се присъедини към Конвенцията от Истанбул като начин да защити от насилие жените и момичетата с увреждания,

  като взе предвид своя доклад относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в която ЕС се призовава да стане страна по Конвенцията от Истанбул като по-нататъшна стъпка в борбата срещу насилието срещу жени и момичета с увреждания,

  като взе предвид Общия коментар, приет на 26 август 2016 г. от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 6 („Жени и момичета с увреждания“) от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2), своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(3) и своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5), и оценката на европейската добавена стойност,

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените(6),

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на Европейския съюз през март 2011 г.,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278),

  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието(7),

–  като взе предвид декларацията от 7 декември 2015 г. относно равенството между половете на председателстващата ЕС тройка – Нидерландия, Словакия и Малта,

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(8),

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита(9) и Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(10),

–  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него(11) и Директива 2011/92/ЕС от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(12),

  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, в които се дава определение и се осъждат тормозът и сексуалният тормоз,

–  като взе предвид пътната карта на Комисията относно възможно присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул, публикувана през октомври 2015 г.,

–  като взе предвид Третия тримесечен доклад за дейността на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от 16 ноември 2017 г., във връзка с определението на основаното на пола насилие в Конвенцията от Истанбул,

–  като взе предвид съвместното изявление на Председателството, Европейската комисия и Европейския парламент с призив за бързото присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул за борба с насилието срещу жените, прието на 3 февруари 2017 г. в Малта,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014–2015 г.(13) и резолюцията си от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(14),

  като взе предвид проучването от 2016 г. на Тематичния отдел на Европейския парламент по граждански права и конституционни въпроси, озаглавено “Knowledge and Know-How: The Role of Self-Defence in the Prevention of Violence against Women” („Знания и ноу-хау: ролята на самозащитата за предотвратяването на насилието срещу жени“), по-специално във връзка с приноса на обучението в самозащита за прилагането на член 12 от Конвенцията от Истанбул,

–  като взе предвид член 99, параграф 5 от своя правилник,

–  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете съгласно член 55 от своя правилник,

–  като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по правни въпроси (A8-0266/2017),

A.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да се зачита напълно, да се насърчава и прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в ежедневието; като има предвид, че съгласно Индекса за равенството между половете нито една държава от ЕС все още не е постигнала пълно равенство между жените и мъжете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;

Б.  като има предвид, че в ЕС продължават да съществуват съвременни форми на робство и трафик на хора, които засягат основно жени;

В.  като има предвид, че държавите членки трябва да признаят, че след като е извършено насилие, обществото не е изпълнило първото си и най-важно задължение за защита, и единственото средство, което остава, са мерки за реагиране като например обезщетение на жертвите и преследване на нарушителите;

Г.  като има предвид, че ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки в сътрудничество с неговите държави членки, за да насърчи и защити правото на всички жени и момичета да живеят без насилие, физическо или психологическо, в публичната и частната сфера;

Д.  като има предвид, че насилието, основано на пола, не следва да се приема повърхностно или да се разглежда като проблем, който може да бъде отложен за разглеждане на по-късна дата, тъй като то засяга над 250 милиона жени и момичета в ЕС и има огромни последици за обществото, като увеличава страха и поляризацията и допринася за стрес и психични болести, тъй като застрашава сигурността на половината от населението; като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) счита, че разходите за обществото вследствие на насилие, основано на пола, възлизат в ЕС на 226 милиарда евро годишно;

Е.   като има предвид, че насилието срещу жените(15) и насилието, основано на пола, както физическо, така и психологическо, са широко разпространени в рамките на ЕС и трябва да бъдат разглеждани като крайна форма на дискриминация и нарушаване на правата на човека, които засягат жените във всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение или държавата на произход или пребиваване, и представляват съществена пречка пред равенството между жените и мъжете, също така икономически и политически; като има предвид, че са необходими допълнителни мерки за насърчаване на жени, които са били жертва на насилие, да докладват своите преживявания и да потърсят помощ, и за гарантиране, че те получават подходяща подкрепа в съответствие с техните потребности, информирани са за своите права и имат достъп до правосъдие, така че извършителите да бъдат преследвани;

Ж.  като има предвид, че докладът, публикуван през март 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, показва, че една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрасни, 20 % са преживели онлайн тормоз, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една на всеки десет е станала жертва на сексуално насилие, включващо употреба на сила;

З.  като има предвид, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или тормоз с използване на нови технологии, докато 75 % от жените във висшите ръководни длъжности е трябвало да издържат на сексуален тормоз; като има предвид, че това показва, че нито една жена или момиче, независимо от възраст и положение в живота, е защитена от насилие, основано на пола;

И.  като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

Й.  като има предвид, че гражданите и постоянно пребиваващите лица в Съюза не получават еднаква закрила срещу насилието, основано на пола, поради липсата на европейска стратегия, включително законодателен акт, и различните политики и законодателства в държавите членки по отношение, наред с другото, на определението на престъпленията и обхвата на законодателството, като поради тази причина те остават уязвими по отношение на такова насилие; като има предвид, че съществуват различия в рамките на ЕС по отношение на информацията, достъпа до и предоставянето на подслон, помощни услуги и права;

К.  като има предвид, че насилието срещу жените е свързано с несправедливото разпределение на властта между жените и мъжете, със сексизма и свързаните с пола стереотипи, които са довели до упражняване на контрол върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълноценното развитие на жените;

Л.  като има предвид, че насилието срещу жени допринася за трайното неравенство, основано на пола, като затруднява достъпа на жертвите до работа и има отрицателно въздействие върху тяхната финансова независимост и икономиката като цяло;

М.  като има предвид, че важен фактор, поради който жените не докладват за основаното на пола насилие, е поради тяхната икономическа зависимост от извършителя;

Н.  като има предвид, че крайната бедност увеличава риска от насилие и други форми на експлоатация, които възпрепятстват пълното участие на жените във всички сфери на живота и постигането на равенство между половете;

О.  като има предвид, че трябва да се положат още усилия за улесняване и насърчаване на участието на жените в политическата, икономическата и социалната сфера и да се засили присъствието им на ръководни позиции, за да се води борба с опредметяването на жените и културата на основано на пола насилие;

П.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул предвижда, че спазването на всички нейни разпоредби, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут;

Р.   като има предвид, че има от 1,5 до 10 пъти по-голяма вероятност жените с увреждания да бъдат подложени на основано на пола насилие и поради тяхното положение на зависимост е още по-трудно тези жени да докладват за насилието; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания не съставляват хомогенна група, а по-скоро група, която включва жени с различен статут и в различни ситуации и жени с различни видове увреждания, като физически, психологически, интелектуални или сетивни състояния, които могат да бъдат или да не бъдат придружени от функционални ограничения; като има предвид, че КПХУ на ООН изисква от държавите – страни по конвенцията, да предприемат мерки за гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване от жените на всички права на човека и основни свободи;

С.  като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия; като има предвид, че жените в Европа са подложени на междусекторни и многостранни видове дискриминация, която възпрепятства достъпа им до правосъдие, подкрепа и служби за защита, като им пречи да се ползват от основните си права; като има предвид, че на жените следва да бъдат предоставени служби за подкрепа от специалисти в изпълнение на мерките за осигуряване на защита;

Т.   като има предвид, че насилието срещу жените, включително домашното насилие, прекалено често се счита за личен проблем и твърде лесно се толерира; като има предвид, че то всъщност съставлява системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите се преследват и че жените и момичетата, преживели насилие, получават подкрепа и признаване от съдебната система, за да се прекъсне порочният кръг на мълчание и самота за жени и момичета, които са били жертви на насилие, независимо от техния географски произход или социална класа;

У.  като има предвид, че между държавите членки съществуват значителни културни различия по отношение на вероятността жените да докладват за изнасилване или сексуално насилие и че официалната статистика отразява повече тази тенденция, отколкото фактическия брой на изнасилванията или сексуалните посегателства, извършени в дадена държава;

Ф.  като има предвид, че в повечето случаи на убийства на жени извършителите са техните съпрузи, бивши съпрузи, партньори или бивши партньори, които не приемат края на брака или връзката;

Х.  като има предвид, че извършителят на насилие, основано на пола, често е лице, което е вече познато на жертвата и много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава страха ѝ да докладва за насилието;

Ц.  като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, които се наблюдават в цял свят, офлайн и онлайн, и в обществения и в личния живот, са една от първопричините за всички форми на насилие срещу жени;

Ч.   като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически щети; като има предвид, че това въздействие се усеща от семейства и роднини и от обществото като цяло; като има предвид, че не е необходимо децата да бъдат пряко обект на насилието, за да се считат за жертви, тъй като превръщането им в свидетели на домашно насилие също е травматизиращо;

Ш.  като има предвид, че в член 3 от Конвенцията от Истанбул се дава ясно определение на „насилие над жените, основано на пола“ като „насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените“, а освен това „пол“ се определя като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете“;

Щ.  като има предвид, че за да се намали предполагаемият брой недокладвани случаи, държавите членки трябва да разполагат с достатъчно институции, за да се чувстват жените в безопасност и да могат да докладват за основаното на пола насилие;

AA.  като има предвид, че само комбинация от политики, съчетаваща законодателни и незаконодателни мерки, като например правни, съдебни, инфраструктурни, културни, образователни, социални и здравни дейности, както и мерки за улесняване на достъпа на жертвите до жилищно настаняване и работа, включително предоставяне на подслон за жертвите, както и равнопоставено участие на жените във всички области на обществото, може значително да намали насилието срещу жените и насилието, основано на пола, и последствията от него; като има предвид, че гражданското общество, и по-специално организациите на жените, имат много важен принос за предотвратяването и борбата с всички форми на насилие и тяхната дейност следва да бъде призната, насърчавана и подкрепяна, за да могат да я извършват по възможно най-добрия начин;

AБ.  като има предвид, че образованието и обучението на момичетата и жените е важна европейска ценност, основно право на човека и съществен елемент на овластяването на момичетата и жените на социално, културно и професионално равнище, както и на пълното упражняване на всички други социални, икономически, културни и политически права и в следствие на това на превенцията на насилието срещу жени и момичета;

АВ.  като има предвид, че само държавите са в състояние да предоставят безплатно и задължително и всеобщо образование, което е необходимо условие за гарантирането на равни възможности за двата пола;

АГ.   като има предвид, че в Конвенцията от Истанбул се подчертава значението на промяна на манталитета и нагласите за прекъсване на приемствеността по отношение на основаното на пола насилие; като има предвид, че образованието на всички равнища и за хора от всички възрасти в областта на равенството между жените и мъжете, на нестереотипни роли на половете и на зачитането на личната неприкосновеност е следователно необходимо в това отношение; като има предвид, че обучението в самозащита е едно от ефективните средства за намаляване на виктимизацията и нейното отрицателно въздействие, което оспорва свързаните с пола стереотипи и овластява жените и момичетата;

AД.  като има предвид, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе значително за развитието на интегрирана политика и насърчаването на международното сътрудничество в областта на борбата срещу всички форми на насилие срещу жените;

AЕ.  като има предвид, че ЕС трябва да работи за подобряване на ефективността на борбата за премахване на основаното на пола насилие сред съседните му държави и по света като част от глобалното усилие за постигане на целите за устойчиво развитие и включително борбата срещу използването на сексуално насилие като средство за водене на война;

AЖ.  като има предвид, че Конвенцията от Истанбул представлява смесено споразумение, което дава възможност за присъединяване на ЕС, успоредно с присъединяването на държавите членки;

AЗ.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но само четиринадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от национална ратификация;

AИ.   като има предвид, че ратифицирането на Конвенцията от Истанбул изисква правилно прилагане, ефективно изпълнение и разпределяне на подходящи финансови и човешки ресурси;

1.  приветства факта, че на 4 март 2016 г. Комисията предложи ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул – а именно първият правно обвързващ инструмент за предотвратяване и борба срещу насилието срещу жените и основано на пола насилие, включително домашното насилие,(16) на международно равнище;

2.  приветства подписването на присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на 13 юни 2017 г.; изразява съжаление, обаче, че ограничаването до две области, т.е. въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и предоставянето на убежище и принципа на неотблъскване, поражда правна несигурност, що се отнася до обхвата на присъединяването на ЕС, както и загриженост по отношение на прилагането на Конвенцията;

3.  осъжда всички форми на насилие срещу жени и изразява съжаление относно факта, че жените и момичетата са често изложени на домашно насилие, сексуален тормоз, психологическо и физическо насилие, преследване, сексуално насилие, изнасилване, насилствен брак, генитално осакатяване на жени, насилствен аборт, насилствена стерилизация, сексуална експлоатация и трафик и други форми на насилие, които представляват тежко нарушаване на човешките права и достойнството на жените и момичетата; подчертава, че Конвенцията от Истанбул постановява, че културата, обичаите, религията, традицията или така наречената „чест“ не могат да бъдат оправдание за каквито и да е актове на насилие срещу жените; осъжда факта, че все повече жени и момичета са жертви на насилие, основано на пола, в интернет и в социалните медии; призовава държавите членки да приемат конкретни мерки за справяне с тези нови форми на престъпления, включително изнудване за получаване на секс, сприятеляване с цел сексуална злоупотреба, воайорство и порнография с цел отмъщение, и да защитават жертвите, които могат да претърпят сериозни травми, водещи понякога дори и до самоубийство;

4.  категорично заявява, че отказването на услуги в сферата на сексуалното и репродуктивното здраве и права, включително на безопасен и законен аборт, е форма на насилие срещу жените и момичетата; твърди, че жените и момичетата трябва да имат контрол върху своите тела и сексуалност; призовава всички държави членки да гарантират всеобхватно образование в областта на сексуалността, непосредствен достъп за жените до семейно планиране и пълния обхват от услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително съвременни методи за контрацепция и безопасен и законен аборт;

5.  подчертава, че насилствената бременност е определена в член 7 от Римския статут на Международния наказателен съд от 17 юли 1998 г. като престъпление срещу човечеството и е форма на насилие, основано на пола, срещу жените, която представлява сериозно нарушение на правата на човека и достойнството на жените и момичетата;

6.   изтъква, че Конвенцията от Истанбул възприема холистичен, широкообхватен и координиран подход, като поставя правата на жертвата в центъра, като съдържа мерки по отношение проблемите на насилието над жени и момичета и насилието, основано на пола, включително домашното насилие, от широк кръг от гледни точки, като предвижда мерки като превенцията на насилието, борбата срещу дискриминацията, наказателноправни мерки за борба срещу безнаказаността, закрила и подкрепа на жертвите, защитата на децата, защитата на жените, търсещи убежище и жените бежанци, и по-добро събиране на данни и кампании или програми за повишаване на осведомеността, включително в сътрудничество с националните органи в сферата на правата на човека и органите по въпросите на равенството, гражданското общество и неправителствените организации;

7.  подчертава, че Конвенцията от Истанбул осигурява стабилна основа за промяна на социалните структури, които създават, узаконяват и затвърждават насилието срещу жените, и предоставя инструменти за въвеждането на мерки за тази цел; изтъква, че в Конвенцията едновременно се засягат превенцията, защитата и преследването („тристранен подход“) и се прилага всеобхватен и координиран подход, произлизащ от принципа на надлежна проверка, с който се въвежда положителното задължение за държавите да реагират ефективно на всички актове на насилие (член 5 от Конвенцията);

8.  изтъква, че присъединяването на ЕС ще осигури съгласувана европейска правна рамка за предотвратяване и борба срещу насилието над жените и основаното на пола насилие и защита и подкрепа на жертвите във вътрешните и външните политики на ЕС, както и по-добър мониторинг, тълкуване и прилагане на правото на ЕС, програмите и фондовете, които имат отношение към Конвенцията, както и по-добро събиране на сравними подробни данни на равнището на ЕС; счита, че с присъединяването си към Конвенцията ЕС ще стане по-ефективен участник на глобално равнище в областта на правата на жените;

9.  призовава Съвета, Комисията и държавите членки да вземат предвид следните препоръки:

a)  да призоват настоятелно държавите членки да ускорят преговорите относно ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул; да осъдят строго опитите за отмяна на вече предприетите мерки в прилагането на Конвенцията от Истанбул и в борбата с насилието срещу жените;

б)  да приканят Комисията да започне, без закъснение или забавяне, конструктивен диалог със Съвета и държавите членки, в сътрудничество със Съвета на Европа, за да се преодолеят резервите, възраженията и тревогите, изразени от страна на държавите членки, и в частност за да се изяснят подвеждащи тълкувания на Конвенцията от Истанбул относно определението на основаното на пола насилие и определението на пол в член 3, букви в) и г), в съответствие с общите забележки на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека;

в)  да предоставят на Парламента пълна информация на съответните аспекти на преговорите на всички етапи, така че той да може да упражнява ефективно правата си, предоставени му от Договорите, в съответствие с член 218 от ДФЕС;

г)  да гарантират, въпреки подписването на присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул, широко присъединяване на ЕС към Конвенцията без ограничения;

д)  да гарантират, че държавите членки прилагат Конвенцията от Истанбул и заделят достатъчно финансови и човешки ресурси за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и основаното на пола насилие, включително домашното насилие, овластяване на жените и момичетата и защита на жертвите и предоставяне на възможност те да бъдат обезщетени, особено тези, които живеят в райони, където услугите за защита на жертвите не съществуват или са много ограничени;

е)  да изискат от Комисията да разработи цялостна стратегия на ЕС относно борбата срещу насилието срещу жените и основаното на пола насилие, която включва всеобхватен план за борба с всички форми на неравенство между половете, и да интегрира всички усилия на ЕС за премахване на насилието срещу жените;

ж)  да назначат координатор за ЕС, който да изпълнява ролята на представител на ЕС в Комитета на страните към Съвета на Европа, след като Конвенцията от Истанбул бъде ратифицирана от ЕС; този координатор ще бъде отговорен за координиране, прилагане, наблюдение и оценяване на политиките и мерките за предотвратяване на и борба срещу всички форми на насилие срещу жените и момичетата;

з)  да гарантират, че Парламентът ще бъде активно ангажиран в процеса на мониторинг на Конвенцията от Истанбул след присъединяването на ЕС; да пристъпят към бързо постигане на споразумение за кодекс за поведение относно сътрудничеството между ЕС и неговите държави членки за изпълнението на Конвенцията, което следва да включва и организации на гражданското общество, в частност организации за правата на жените;

и)  да приканят настоятелно Комисията и държавите членки да изготвят практически насоки и стратегии относно прилагането на Конвенцията от Истанбул с цел улесняване на безпроблемното прилагане и изпълнение на Конвенцията в държавите членки, които вече са я ратифицирали, като същевременно се отговори на безпокойствата на тези, които все още не са я ратифицирали, и те бъдат насърчени да го направят;

й)  да осигурят подходящо обучение, процедури и насоки на всички професионалисти, които работят с жертви на всички актове на насилие, обхванати от Конвенцията, с цел да се избегне дискриминация или повторното виктимизиране по време на съдебните, медицинските и полицейските производства;

к)  да осигурят превантивни мерки, с цел да се отговори на специфичните нужди на лицата в уязвимо положение, като например жени с увреждания, жени бежанци, деца жертви, бременни жени, ЛБТИ жени и жени, нуждаещи се от допълнителна подкрепа, включително целенасочени и лесно достъпни услуги за подкрепа от специалисти, заедно с подходящи услуги на здравеопазване и безопасен подслон за жените, които са били жертва на основано на пола насилие, и техните деца;

л)   да вземат под внимание сериозните инциденти на насилие срещу жени и основано на пола насилие, включително домашно насилие, при определяне на родителски права и права на посещение; правата и нуждите на децата свидетели също следва да се вземат под внимание при предоставяне на услуги по закрила и подкрепа на жертвите;

м)   активно да насърчават промяна в нагласите и поведението и да водят борба със сексизма и стереотипните роли на половете, включително чрез насърчаване на неутралния по отношение на пола език, като полагат съгласувани усилия, за да отчетат ключовата роля на медиите и рекламата в тази област, и да насърчат всички, включително мъже и момчета, да играят активна роля при предотвратяването на всякакви форми на насилие; да призоват държавите членки, следователно, да приемат и прилагат активни политики за социално приобщаване, междукултурен диалог, образованието в областта на сексуалната култура и взаимоотношенията, образование в областта на правата на човека и борбата с дискриминацията, както и обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в областта на правоприлагането и в съдебната система; да насърчават държавите членки да включат в своите образователни системи премахването на всички пречки пред реалното равенство между жените и мъжете и в пълна степен да насърчават тази цел;

н)  да насърчават държавите членки да прилагат политики, имащи за цел изграждане на общества, в които не съществува никакво насилие, и да използват Конвенцията от Истанбул по този начин;

о)  да гарантират, че с проактивните мерки срещу насилието се отчита основаната на пола реалност, при която абсолютното мнозинство от извършителите са мъже; да насърчават държавите членки да работят с основана на доказателства тактика за намаляване на насилието с цел преодоляване на този проблем;

п)   да вземат необходимите мерки съобразно член 60 и член 61 от Конвенцията от Истанбул относно миграцията и убежището, като се вземе предвид фактът, че жените и момичетата мигранти, независимо дали са съответно документирани или не, и жените, търсещи убежище, имат правото да живеят свободни от насилие, в публичната или частната сфера, и са особено уязвими на насилие, основано на пола, като бъде припомнено, че насилието, основано на пола, включително гениталното осакатяване на жени, може да бъде признато като форма на преследване и че следователно жертвите могат да се ползват от закрилата, предлагана от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.; да гарантират, че държавите членки спазват съобразен с половете подход във всички процедури за предоставяне на убежище и прием и зачитат принципа на забрана за връщане;

р)  да насърчават свързано с измерението на пола изготвяне на бюджетите в съответните области на политиката като инструмент за превенцията и борбата срещу основаното на пола насилие, както и да гарантират ресурси и финансиране за достъп до правосъдие за жертвите и лицата, преживели насилие;

с)  да подобрят и насърчат събирането на съответните неагрегирани сравними данни за случаи на насилие от всички видове, обхванати от Конвенцията от Истанбул, в сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете (EIGE), включително данни, разбити по възраст и пол на извършителите и отношението между извършителя и жертвата, за да изградят обща методология за сравняване на базите данни и анализ на данни, с гарантиране по този начин на по-добро разбиране на проблема и повишаване на осведомеността, да оценят и подобрят действията на държавите членки за предотвратяване и борба срещу насилието срещу жените и основаното на пола насилие;

10.  подчертава, че, за да бъдат мерките за борба с насилието срещу жените по-ефективни, те следва да са придружени от действия за преодоляване на основаните на пола икономически неравенства и насърчаване на финансовата независимост на жените;

11.  призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола;

12.  призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.  призовава Комисията да преразгледа действащото понастоящем рамково решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да включи сексизма, престъпленията, продиктувани от предразсъдъци, и подбуждането към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;

14.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, Регламент (ЕС) относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС относно защитата на жертвите, както и Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, и Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца;

15.  отново призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за наблюдение на насилието, основано на пола (по подобие на съществуващия Европейски институт за равенство между половете);

16.  настоятелно призовава Естонското председателство на ЕС да ускори ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

17.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1)

OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 2.

(2)

ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 53.

(3)

OВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.

(4)

OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 8.

(5)

Приети текстове, P7_TA(2014)0126.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2016)0451.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2015)0312.

(8)

ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(9)

ОВ L 338, 21.12.2011 г., стр. 2.

(10)

ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

(11)

ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(12)

ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(14)

OВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 2.

(15)

За целите на тази конвенция терминът „жени“ обхваща и момичета под 18-годишна възраст (член 3).

(16)

Вж. определенията в член 3 на Конвенцията от Истанбул.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

Ана Заборска

Нито едно цивилизовано общество не може да търпи насилието над жени и домашното насилие. Всички държави–членки на ЕС инкриминират поведението на насилие срещу жени и деца, защитават жертвите и полагат постоянни усилия за предотвратяване на възникването на насилие. На равнището на ЕС програма „Дафне“ е една от основните дългосрочни инвестиции, насочени към превенция и подпомагане на жените жертви. При все това, само половината от държавите–членки на ЕС са избрали да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, тъй като техните граждани стават все по-предпазливи по отношение на нейния двусмислен език и възможните неблагоприятни последици.

Присъединяването на ЕС към тази конвенция би нарушило както Договорите, така и основни човешки права на гражданите, като например правото на родителите да бъдат основните възпитатели на своите деца, както и правото на свобода на религията. За съжаление, съдокладчиците и комисиите FEMM и LIBE решиха да следват политическия императив на предложението на Европейската комисия. По този начин съществува риск не само от отмяна на произтичащия законодателен акт, но и от отчуждаване на европейските граждани. Ето защо искрено се надявам, че Европейският парламент ще отхвърли настоящия доклад и предложението на Комисията по време на пленарното гласуване.


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

Марек Юрек

Присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие не е обосновано от правна гледна точка и по същество.

Страните по Конвенцията са държави, а държавите разполагат със средствата на наказателното право за борба с домашното насилие; освен това държавите – с помощта на експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), могат да наложат спазването на задълженията, произтичащи от Конвенцията, от другите страни по нея. Във всички държави–членки на Европейския съюз насилието срещу жени и домашното насилие се считат за престъпление и във всички държави членки жертвите на домашно насилие са под закрилата на закона. Държава, които би допуснала такива престъпления, не би могла да бъде член на Европейския съюз.

самият Европейски съюз не разполага с правни средства за изпълнение на Конвенцията; причина за присъединяването към Конвенцията може да бъде единствено желанието за спечелване на друго средство за надзор над решенията на държавите–членки на Съюза, което надхвърля правата, предвидени в Договорите за Съюза (което само по себе си е в противоречие с принципите на правовата държава).

С оглед на факта, че Конвенцията среща съпротива в няколко държави членки — и не поради очевидната необходимост от борба с насилието, но въз основа на начина, по който тази борба се очаква да се осъществи – стремежът на ЕС да се присъедини към Конвенцията съответства на намеса в прилаганите легитимни решения в рамките на държавите членки (включително в най-старите и най-големите държави членки като Германия). Следователно тук става въпрос за идеологически мотивирани стремежи, които са в разрез с принципите на правовата държава, и по-специално с принципа на предоставената компетентност съобразно член 5 от ДЕС.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (31.5.2017)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете

относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

(COM(2016)01092016/0062(NLE))

Докладчик по становище: Иржи Мащалка

PA_Consent_Interim

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещите комисии – комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете, да включат в доклада си следните изменения:

Съображения

А.  като има предвид, че равенството между половете е ценност и цел на Съюза, призната в Договорите и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), която той се ангажирал да интегрира във всички свои дейности; като има предвид, че правата на жените са човешки права и равенството между половете е от основно значение за постигането на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за постигане на устойчив растеж, достойни условия на труд и социално приобщаване;

Б.  като има предвид, че правото на равно третиране и недискриминация е определящо основно право, което е признато в Договорите;

В.  като има предвид, че Хартата признава също така правото на човешко достойнство, правото на живот и правото на неприкосновеност на личността и забранява нечовешкото или унизително отношение, както и всички форми на робството и на принудителния труд (членове 1–5 от Хартата);

Г.  като има предвид, че въпреки факта, че Съюзът е приел твърди позиции(1) относно необходимостта от премахване на насилието над жени, като провежда специални кампании и местни проекти за борба с това явление, и че действащото законодателство, например в областта на защитата на жертвите на престъпления, сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, убежището и миграцията взема под внимание специфичните нужди на жертвите на основаващото се на пола насилие, мащабът на насилието над жени продължава да бъде сериозна причина за тревога в Съюза;

Д.  като има предвид, че съобразно проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието срещу жените: проучване в рамките на ЕС“, публикувано през 2014 г.(2) основаното на пола насилие продължава да бъде широкоразпространено явление, като една трета от всички жени в Европа са преживели актове на физическо или сексуално насилие поне веднъж през живота си като възрастни, 20 % от младите жени (18—29 години) са били жертва на сексуален тормоз в интернет, една на всеки пет жени (18 %) е била преследвана, една на всеки двадесет жени е била изнасилена, а повече от една десета са били жертва на сексуално насилие, включващо липса на съгласие или използването на сила, като повечето случаи на насилие не са докладвани на властите;

Е.  като има предвид, че според оценката за европейската добавена стойност годишните разходи за Съюза вследствие на насилие срещу жени и насилие, основано на пола, се оценяват на 228 млрд. евро годишно (т.е. 1,8 % от БВП на ЕС), от които 45 млрд. евро годишно под формата на разходи за обществени и държавни услуги и 24 млрд. евро за пропуснати икономически резултати;

Ж.  като има предвид, че Комисията подчерта в своя стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., че насилието срещу жените и насилието, основано на пола, което вреди на здравето и благосъстоянието на жените, на професионалния живот, на икономическата им независимост и на икономиката, са едни от ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени с цел постигане на истинско равенство между половете;

З.  като има предвид, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) е първият международно правно обвързващ, подробен и широкообхватен инструмент за превенция и борба с насилието срещу жени на международно равнище, който обръща внимание на въпроса с насилието не само срещу жени, но и срещу мъже и деца, въз основа на принципите на превенцията, защитата и подкрепата, преследването и премахването на насилието срещу жени и домашното насилие, и изтъква необходимостта от интегрирани политики на национално равнище,

И.  като има предвид, че Съветът в периода на Малтийското председателство вече показа готовност и напредък в процеса на сключване и финализиране на споразумението за присъединяване на Съюза към Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул); като има предвид, че ангажиментът на Съвета, Комисията и Парламента за подход на нулева толерантност към насилието срещу жени и момичета, поет във Валета на 3 февруари 2017 г., е предпоставка за пълно и ефективно прилагане на Конвенцията;

Й.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но само четиринадесет са я ратифицирали до този момент;

К.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) са права на човека, нарушаването на които представлява нарушение на правата на жените и момичетата на равенство, недискриминация, достойнство и здраве, както и на правата на жените на свобода и самоопределяне;

Л.  като има предвид, че противопоставянето на СРЗП се е увеличило в Европа и по света;

М.  като има предвид, че насилието срещу жените или насилието, основано на пола, е жестоко престъпление, насочено срещу лице поради неговия пол, полова идентичност или израз на полова идентичност, или като насилие, което засяга непропорционално лица от определен пол; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;

Препоръки

(i)  припомня, че държавите членки, институциите, агенциите, органите и службите на Съюза, както и Съюзът като цяло, са обвързани с Договорите и с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) за гарантиране и насърчаване на равнопоставеността между половете, по-специално с членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и с член 23 от Хартата;

(ii)  приветства факта, че възприетият в Конвенцията подход съответства напълно на многостранния подход на Съюза към явлението „насилие, основано на пола“ и на замисъла на мерките, въведени чрез вътрешните и външните политики на Съюза;

(iii)  изтъква и потвърждава, в контекста на това, че насилието срещу жени представлява нарушение на правата на човека и крайна форма на дискриминация, че равенството и недискриминацията са от съществено значение за развитието на обществото и следва да се прилагат в законодателството, в практиката, в съдебната практика и в ежедневието;

(iv)  отчита с голямо безпокойство, че жените и момичетата са често изложени на тежки форми на домашно насилие, генитално осакатяване, убийства на честта, свързан с проституция трафик на хора, сексуален тормоз, изнасилване, насилствен брак и други престъпления, които представляват тежко нарушаване на човешките права и достойнството на жените и момичетата;

(v)  отчита, че домашното насилие засяга предимно жените, но и мъжете и децата също могат да бъдат жертви на домашно насилие, включително и като свидетели на насилието в семейството;

(vi)  изразява загриженост, че повечето случаи на насилие се считат за личен въпрос и следователно се толерират и не се докладват на никакъв орган, което показва, че са необходими по-нататъшни мерки за насърчаване на жертвите да докладват за своите преживявания и да си осигуряват помощ, както и за гарантиране, че доставчиците на услуги могат да намерят решения за потребностите на жертвите и да ги информират за техните права и съществуващите форми на подкрепа; припомня, че случаите на съдебно преследване на случаите на насилие срещу жени са твърде малко;

(vii)  счита, че подписването и сключването на Конвенцията от Истанбул ще допринесе също за укрепване на правната рамка на Съюза и действията за борба с насилието срещу жени, чрез постигане на по-координиран подход на вътрешно равнище и засилване на ролята му в международните форуми;

(viii)  призовава Съвета и Комисията да ускорят преговорите за сключване на Конвенцията;

(ix)  призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът ще бъде изцяло ангажиран с процеса на мониторинг на Конвенцията след присъединяване на Съюза към нея;

(x)  припомня, че присъединяването на Съюза към Конвенцията от Истанбул не освобождава държавите членки от ратификация на Конвенцията на национално равнище и от въвеждането на национален план за действия за борба с насилието срещу жените; поради това призовава всички държави членки да гарантират, че в тях е налице национален план за действие за борба с насилието срещу жени, а държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират и да прилагат в пълна степен Истанбулската конвенция;

(xi)  подчертава, че СРЗП са основни права, които не могат да бъдат ограничени поради каквато и да било причина;

(xii)  потвърждава, че Съюзът има изключителни правомощия съобразно член 3, параграф 2 от ДФЕС за сключване на международни споразумения, когато това е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да може Съюзът да упражнява своите вътрешни правомощия, поради което присъединяването на Съюза към Конвенцията от Истанбул е правно правомощие на Съюза, което може да засегне общи правила или да промени техния обхват по отношение на въпроси, свързани със статута на пребиваване на гражданите на трети държави и лицата без гражданство, включително лицата, ползващи се с международна закрила, също така по отношение на правата на жертвите на престъпления;

(xiii)  призовава отново Комисията, както вече направи в своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки за борба с насилието срещу жени, да представи правен акт, който гарантира съгласувана система за събиране на статистически данни, както и засилен подход на държавите членки към превенцията и преследването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола, и който улеснява достъпа до правосъдие;

(xiv)  отбелязва, че предложението на Комисията COM(2016)0109 във връзка с присъединяване на Съюза към Конвенцията от Истанбул посочва, че член 83, параграф 1 от ДФЕС предвижда правно основание за действия във връзка със сексуалната експлоатация на жени и деца; във връзка с това изисква от Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета, и други форми на основано на пола насилие, за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС.

ПРОЦЕДУРА НА ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Присъединяването на ЕС към конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие

Позовавания

COM(2016)01092016/0062(NLE)

Водещи комисии

 

LIBE

 

FEMM

 

 

 

Докладчик по становище:

       Дата на назначаване

Jiří Maštálka

4.10.2016

Разглеждане в комисия

28.2.2017

23.3.2017

 

 

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Marie-Christine Boutonnet, Jean-Marie Cavada, Kostas Chrysogonos, Rosa Estaràs Ferragut, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Gilles Lebreton, António Marinho e Pinto, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Tadeusz Zwiefka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Pascal Durand, Angel Dzhambazki, Evelyne Gebhardt, Virginie Rozière, Kosma Złotowski

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

João Pimenta Lopes, Jarosław Wałęsa, Josef Weidenholzer

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

21

+

ALDE

GUE/NGL

EFDD

ENF

PPE

S&D

Verts/ALE

Jean-Marie Cavada, António Marinho e Pinto

Kostas Chrysogonos, João Pimenta Lopes

Joëlle Bergeron

Marie-Christine Boutonnet, Gilles Lebreton

Rosa Estaràs Ferragut, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss, Jarosław Wałęsa, Tadeusz Zwiefka

Mady Delvaux, Evelyne Gebhardt, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Virginie Rozière, Josef Weidenholzer

Max Andersson, Pascal Durand

0

-

 

 

2

0

ECR

Angel Dzhambazki, Kosma Złotowski

Легенда на използваните знаци:

+  :   „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Вж. например: Съобщение на Комисията COM(2010) 491 окончателен — „Стратегия за равенство между жените и мъжете (2010—2015 г.) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52010DC0491&from=BG; Заключения на Съвета относно премахването на насилието срещу жени в Европейския съюз – https://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/lsa/113226.pdf

(2)

http://fra.europa.eu/en/publication/2014/violence-against-women-eu-wide-survey-main-results-report.


ПРОЦЕДУРА НА ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Заглавие

Присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Позовавания

COM(2016)01092016/0062(NLE)

Водещи комисии

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

 

FEMM

 

 

 

Подпомагащи комисии

       Дата на обявяване в заседание

JURI

 

 

 

 

Докладчици

       Дата на назначаване

Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy

24.5.2016

Anna Maria Corazza Bildt

24.5.2016

 

 

Разглеждане в комисия

29.11.2016

27.3.2017

8.6.2017

 

Дата на приемане

11.7.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

58

12

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Jan Philipp Albrecht, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Michał Boni, Caterina Chinnici, Anna Maria Corazza Bildt, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, André Elissen, Frank Engel, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Ana Gomes, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Jussi Halla-aho, Anna Hedh, Dietmar Köster, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Kudrycka, Cécile Kashetu Kyenge, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Monica Macovei, Florent Marcellesi, Claude Moraes, Angelika Niebler, Maria Noichl, Margot Parker, Soraya Post, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Michaela Šojdrová, Jaromír Štětina, Traian Ungureanu, Ernest Urtasun, Bodil Valero, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Kostas Chrysogonos, Carlos Coelho, Pál Csáky, Stefan Eck, Julie Girling, Marek Jurek, Kostadinka Kuneva, Miltiadis Kyrkos, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Edouard Martin, Morten Helveg Petersen, John Procter, Christine Revault D’Allonnes Bonnefoy, Petri Sarvamaa, Branislav Škripek, Jordi Solé, Axel Voss, Julie Ward, Kristina Winberg

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Richard Corbett, Josu Juaristi Abaunz, Georg Mayer, Miroslav Mikolášik, Lieve Wierinck

Дата на внасяне

19.7.2017


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

58

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Izaskun Bilbao Barandica, Nathalie Griesbeck, Lieve Wierinck, Morten Helveg Petersen

ECR

Monica Macovei

EFDD

Daniela Aiuto

GUE/NGL

Malin Björk, Kostas Chrysogonos, Stefan Eck, Josu Juaristi Abaunz, Kostadinka Kuneva, Ángela Vallina

EPP

Michał Boni, Carlos Coelho, Anna Maria Corazza Bildt, Pál Csáky, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Barbara Kudrycka, Jeroen Lenaers, Angelika Niebler, Petri Sarvamaa, Jaromír Štětina, Csaba Sógor, Traian Ungureanu, Axel Voss, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Tomáš Zdechovský

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Caterina Chinnici, Richard Corbett, Monika Flašíková Beňová, Iratxe García Pérez, Ana Gomes, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Cécile Kashetu Kyenge, Miltiadis Kyrkos, Dietmar Köster, Marju Lauristin, Juan Fernando López Aguilar, Edouard Martin, Claude Moraes, Maria Noichl, Soraya Post, Christine Revault D'Allonnes Bonnefoy, Birgit Sippel, Julie Ward

GREENS/ALE

Jan Philipp Albrecht, Jean Lambert, Florent Marcellesi, Judith Sargentini, Jordi Solé, Ernest Urtasun, Bodil Valero

12

-

ECR

Arne Gericke, Jussi Halla-aho, Marek Jurek, Branislav Škripek, Jadwiga Wiśniewska

ENF

André Elissen, Georg Mayer, Auke Zijlstra

EPP

Kinga Gál, Miroslav Mikolášik, Michaela Šojdrová, Anna Záborská

4

0

ECR

Julie Girling, John Procter

EFDD

Margot Parker, Kristina Winberg

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация