Процедура : 2017/2027(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0268/2017

Внесени текстове :

A8-0268/2017

Разисквания :

PV 12/09/2017 - 19
CRE 12/09/2017 - 19

Гласувания :

PV 13/09/2017 - 9.15
CRE 13/09/2017 - 9.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0345

ДОКЛАД     
PDF 704kWORD 84k
20.7.2017
PE 601.107v02-00 A8-0268/2017

относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка

(2017/2027(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик по становище: Хави Лопес

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка

(2017/2027(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално дял V от него относно външната дейност на Съюза,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално част пета, дялове I — III и V (обща търговска политика, сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ и международни споразумения),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „Европейският съюз и Латинска Америка: глобални участници в партньорство“ (COM(2009)0495),

–  като взе предвид тесните културни, езикови, политически и исторически връзки, установени отчасти в резултат на интензивността на миграцията, продължила с десетилетия, между държавите — членки на ЕС, и държавите от Латинска Америка и Карибския регион (ЛАКР),

–  като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2015 г. (въпроси, свързани с конкретни държави и региони),

–  като взе предвид декларациите от проведените досега срещи на високо равнище на държавните или правителствените ръководители на държавите от Латинска Америка и Карибите и от ЕС, и в частност декларацията от втората среща на високо равнище между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), проведена в Брюксел на 10 – 11 юни 2015 г. по темата „Да изградим общото си бъдеще: да работим за проспериращи, сплотени и устойчиви общества за нашите граждани“, на която беше приета политическа декларация, озаглавена „Партньорство за следващото поколение“,

–  като взе предвид декларацията на Форума на гражданското общество ЕС — Общност на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) от 11 май 2015 г., озаглавена „Равенство, права и демократично участие на народите на Европа и Латинска Америка и Карибския басейн“,

–  като взе предвид съвместното комюнике от първата среща на върха на министрите ЕС и CELAC, проведена в Санто Доминго (Доминиканска република) на 25—26 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид декларацията, приета на 25-та ибероамериканска среща на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители, проведена в Картахена де Индиас (Колумбия) в периода от 28 до 29 октомври 2015 г., озаглавена „Младеж, предприемачество и образование“,

–  като взе предвид политическата декларация от петата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на държавите от CELAC, състояла се в Пунта Кана (Доминиканска република) на 25 януари 2017 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2016 г. в подкрепа на мирния процес в Колумбия(1),

–  като взе предвид своите резолюции относно Венецуела, и по-специално резолюциите от 8 юни 2016 г.(2) и от 27 април 2017 г.(3) относно положението във Венецуела,

–  като взе предвид своята незаконодателна резолюция от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2014 г. относно изчезването на 43 студенти в Мексико(5),

–  като взе предвид резолюциите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат), и по-специално нейните резолюции от 22 септември 2016 г. относно търговските аспекти на различните провеждащите се понастоящем преговори между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион (ЛАКР)(6), относно борбата с бедността като част от целите за устойчиво развитие (ЦУР) в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие(7), относно финансирането на политическите партии в Европейския съюз и Латинска Америка(8) и относно икономическите и финансови отношения с Китайската народна република от гледна точка на Двурегионалното стратегическо партньорство ЕС – ЛАКР(9), както и резолюцията от 29 март 2014 г. относно убийството на жени в Европейския съюз и Латинска Америка(10),

–  като взе предвид препоръката на Парламентарната асамблея Евролат от 22 септември 2016 г. относно миграцията, развитието и икономическата криза(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегията на ЕС за отношенията с Латинска Америка(12),

–  като взе предвид Декларацията на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно член 5, параграф 2, буква б), точка (ii) от Регламент № 233/2014 от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.,

–  като взе предвид Регламент № 233/2014 от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.,

–  като взе предвид Конвенция № 169 на МОТ относно коренното население и племенните народи, и в частност член 14 от нея относно правата на собственост и владение на съответните народи върху земите, които те традиционно обитават,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаването на по-широкообхватно трансатлантическо партньорство(13),

–  като взе предвид препоръките, изказани в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно ефективността на смесването на безвъзмездна финансова помощ по регионалните механизми за инвестиции със заеми от финансови институции с цел подпомагане на външните политики на ЕС,

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8-0268/2017),

A.  като има предвид, че Латинска Америка и Карибският регион (ЛАКР) са ключов партньор за ЕС, когато става дума за съвместно справяне с настоящите глобални предизвикателства, като премахването на бедността, достъпа до питейна вода, всеобщо зачитане на правата на човека, мира и сигурността, социално-икономическото развитие, липсата на добро управление, устойчивостта, борбата с изменението на климата, цифровата трансформация и управлението на миграцията;

Б.  като има предвид, че партньорството между ЕС и ЛАКР се основава на тесни исторически и културни връзки, богата гама от човешки обмен, силни и нарастващи търговски и инвестиционни потоци и споделени ценности като демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че 33-те държави в Латинска Америка и Карибския регион имат различни политически, икономически и културни реалности, които изискват различни подходи в една съгласувана и последователна рамка в контекста на външната дейност на ЕС, като същевременно винаги се защитават ценностите на ЕС по отношение на демокрацията и правата на човека;

Г.  като има предвид, че трайното партньорство между ЕС и ЛАКР се основава на исторически, културни, човешки и икономически връзки, които не трябва да се приемат за даденост и следва да бъдат ориентирани по-хоризонтално, общи принципи и ценности, включително зачитането на правата на човека и основните свободи, принципите на правовата държава, международния мир и сигурност и обща подкрепа за многостранна система на глобално управление, основаваща се на общи норми и диалог;

Д.  като има предвид, че ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския регион заедно представляват една трета от населението на държавите – членки на ООН, и около 25% от световния БВП;

Е.  като има предвид, че активизирането на политическия диалог и сътрудничеството по въпросите на миграцията, изменението на климата, енергетиката и борбата с организираната престъпност, както и инвестициите в задълбочаването на социално-икономическите връзки чрез визови облекчения, студентски обмен и сътрудничество в областта на научните изследвания са приоритети на външната дейност на ЕС с държавите от Латинска Америка и Карибския регион;

Ж.  като има предвид, че двурегионалното стратегическо партньорство между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския регион, което беше стартирано през юни 1999 г. с цел укрепване на отношенията между двата региона, все още не е консолидирано постижение;

З.  като има предвид, че през последното десетилетие регионът на Латинска Америка и Карибския регион претърпя значителни промени, като например преминаването на голяма част от населението към средната класа чрез провеждането на икономически реформи и социални политики, по-висока степен на преразпределяне на богатствата, генерирани в региона, позволяващо подобряване на достъпа до образование, здравеопазване и прилично жилищно настаняване, както и цялостната консолидация на демокрацията, но че също така краят на супер-цикъла на стоките изправя милиони хора пред риска да изпаднат отново в бедност;

И.  като има предвид, че след десет години на впечатляващ икономически растеж, краят на цикъла на високи цени на суровините, от които зависят повечето държави в Латинска Америка и Карибския регион, в съчетание със забавянето на китайската икономика, която понастоящем е техният втори по значение търговски партньор след САЩ, доведе до икономическа стагнация или дори рецесия в различни държави в региона, като застраши голяма част от постигнатия напредък и изложи милиони хора на риск, отново да изпаднат в бедност;

Й.  като има предвид, че в някои държави от Латинска Америка е налице силно желание от страна на обществото за по-голяма демокрация и участие и за устойчиви икономически политики;

К.  като има предвид, че върховенството на закона, отразено в стабилни законови рамки с гаранция за правна сигурност, е от съществено значение за привличането на инвестициите, необходими за насърчаване на икономическото възстановяване;

Л.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава и една стабилна правна и политическа рамка дават възможност на двата региона да упражняват свободно предприемачество и подходяща среда за инвестиции, включващи гаранции за принципа на правна сигурност;

М.  като има предвид, че високите равнища на инфлацията възпрепятстват растежа и следователно трябва незабавно да бъдат предприети съответни мерки; като има предвид, че надеждните обменни курсове са от жизненоважно значение за икономическото развитие на всяка страна; като има предвид, че е от жизненоважно значение да се провежда промишлена политика, която води до увеличаване на производителността, диверсификация на икономиката и привличане на инвестиции;

Н.  като има предвид, че споразуменията за асоцииране между ЕС и страните от ЛАКР спомагат за подобряване на политическия и търговски диалог, както и на инвестиционния климат, като отваря сектора на услугите и пазарите на обществените поръчки и позволява изпълнението на инфраструктурни проекти;

О.  като има предвид, че е от голямо значение Латинска Америка и ЕС да разработят съвместна програма;

П.  като има предвид, че ЕС претърпя важни промени през последните години, а именно икономическата криза, предизвикателствата, свързани с излизането на Обединеното кралство от ЕС, и кризата с бежанците;

Р.  като има предвид, че основни геополитически промени, които протичат понастоящем в държавите от Латинска Америка и Карибския регион, белязани, наред с другото, от все по-осезаемото присъствие на азиатски държави, които търсят икономически партньорства в региона, изискват ЕС да утвърди позициите си като верен съюзник на партньорите си в региона на Латинска Америка и Карибите, не само по отношение на икономическия обмен, но и като партньор в областта на социалния прогрес и в защитата на общи ценности;

С.  като има предвид, че действащото общо споразумение между ЕС и Мексико, споразумението за асоцииране ЕС—Чили и междурегионалното рамково споразумение за сътрудничество ЕС—Меркосур влязоха в сила съответно през 1997, 2003 и 1999 г.; като има предвид, че поради значението им за ЕС и страните от ЛАКБ, текущите преговори за актуализирането на тези споразумения се нуждаят от амбициозен тласък, така че да бъде постигнат модерен и прогресивен резултат;

Т.  като има предвид, че ЕС е основният източник на помощ за развитие, както е отразено в Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) за периода 2014—2020 г., основният инвеститор и един от основните търговски партньори в региона на Латинска Америка и Карибския басейн и като има предвид, че европейското сътрудничество е силно в резултат на финансовото и тристранното сътрудничество;

У.  като има предвид, че Комисията изготвя понастоящем нова програма за развитие в рамките на Програмата до 2030 г., и като има предвид, че идеята за устойчиво развитие трябва да се прилага и да включва всички страни в Латинска Америка (включително държави със среден доход), както и че този нов подход трябва да взема предвид и други критерии, в допълнение към доходите на глава от населението;

Ф.  като има предвид, че държавите от ЛАКР систематично биват оставяни на заден план при определянето на главните приоритети на външната политика на ЕС, въпреки очевидните културни и езикови връзки, които исторически го свързват с държавите от Латинска Америка и Карибския регион, и въпреки необходимостта от намиране на нови съюзници в лицето на нарастващата загуба на геополитическото си влияние в световен мащаб;

Х.  като има предвид, че Атлантическият регион като цяло – включително ЕС, Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и страните по атлантическото крайбрежие на Африка — е много важен, както е значителна необходимостта от сътрудничество между атлантическите региони и страни, което да позволи на всички тях да намерят отговори на общите предизвикателства, пред които е изправена тази толкова обширна територия;

Ц.  като има предвид, че следващата министерска конференция на СТО ще се проведе в Буенос Айрес през декември 2017 г., и като има предвид, че парламентарните делегации от страните членки също ще се срещнат на тази конференция;

Ч.  като има предвид, че изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. гарантира всеобщ достъп до информация и защита на свободата на изразяване;

Ш.  като има предвид, че 10-те водещи страни в областта на енергийното управление и 20% от световните нефтени запаси се намират в Латинска Америка;

Щ.  като има предвид, че две държави от Латинска Америка, а именно Мексико и Бразилия, са набелязани за стратегически партньори на ЕС;

1.  подчертава, че двурегионалното партньорство между ЕС и ЛАКР се основава на общи принципи, ценности и интереси, като демокрацията, правата на човека, мира и солидарността, принципите на правовата държава и независимата съдебна система, както и на ангажиментите за тяхното поддържане в хоризонтални отношения, и придоби изключително значение за напредъка на сътрудничеството и обмена между двата региона; подчертава, че вследствие на икономическата криза, държавите от ЕС и от Латинска Америка и Карибския регион са изправени пред общи предизвикателства в областта на устойчивия икономически растеж и борбата с безработицата, цифровата трансформация, социалното приобщаване и равенството между половете, като в същото време споделят общи ценности;

2.  подчертава факта, че новият геополитически сценарий затвърждава региона на Латинска Америка и Карибския басейн като стратегически приоритет и възможност за политиката на ЕС в областта на външната политика, като и двата региона споделят обща визия за света, основаваща се на многостранно сътрудничество, диалог, устойчивост, принципите на правовата държава, зачитане на правата на човека и приобщаващи, отворени общества; признава положителното и богато разнообразие от участници в отношенията между ЕС и държавите от Латинска Америка и Карибския регион, включително държавите, градовете и местните общности, както и университетите, гражданското общество, корпорациите и Европейския икономически и социален комитет; призовава за по-нататъшно съгласуване на споразуменията, действията за сътрудничество и политическите контакти на високо равнище;

3.  счита, че разширяването на политическото и икономическото сътрудничество и изграждането на по-силни партньорства със страните от Латинска Америка и Карибския регион са от решаващо значение двурегионално, подрегионално и двустранно равнище, като допълващи действия; подчертава необходимостта това сътрудничество да допринася ефективно за укрепването на икономическия растеж чрез устойчиви социално-икономически политики за развитие, като същевременно гарантира социалното приобщаване, гражданските свободи и правата на човека, както и намаляването на бедността; вярва, че партньорството между ЕС и ЛАКР и споразуменията за асоцииране следва да вземат предвид икономическите различия между регионите и да полагат усилия да не влошават съществуващите асиметрии; отбелязва, че присъствието на европейските предприятия е много важно за националните икономики на страните от Латинска Америка и подчертава, че тяхната дейност трябва да подлежи на съществуващите правила и процедури за мониторинг;

4.  подчертава значението на срещите на върха между ЕС и Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) като инструмент на стратегическото партньорство между двата региона като нова рамка за политически диалог; призовава ЕС и CELAC също така да укрепят това партньорство и политическия диалог в рамките на неговите тематични диалози и основни инициативи като съвместната инициатива в областта на научните изследвания и иновациите, структурирания диалог по въпросите на миграцията и механизмът за координация и сътрудничество в областта на наркотиците и чрез работа по ясно определени общи интереси с цел съвместно преодоляване на основните предизвикателства в световен мащаб в областта на доброто управление, икономическия растеж, социалното сближаване, културата, иновациите и околната среда в рамките на международните форуми, като Организацията на обединените нации, Г-20 и СТО;

5.  изтъква отново ангажимента на ЕС и ЛАКР да засилят сътрудничеството в световен мащаб и се застъпва за многостранен подход в рамките на СТО като основа за една отворена търговска система, основана на предвидими, по-приобщаващи правила, които са ефективни при постигането на целите за намаляване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие, и са същевременно прозрачни и демократични, със засилено парламентарно измерение;

6.  отново изразява своята подкрепа за регионалната интеграция в региона на ЛАКР и подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните схеми за регионална интеграция в региона, като в същото време се зачитат различията по отношение на темповете на интеграция; препоръчва засилен диалог, сътрудничество и обмен на добри практики с държавите от CELAC, Меркосур, Андската общност на народите (ACN), Системата за интеграция на Централна Америка (SICA) и Тихоокеанския алианс, така че да се увеличи диалогът в области от общ интерес и да се укрепи неговата институционална рамка; препоръчва засилване на регионалните инициативи за политически диалог, сътрудничество и обмен на най-добри практики, като например Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), Организацията на американските държави (OAS) и Карибската Общност (CARICOM) с цел укрепване на демокрацията в Южна Америка; подчертава значението на засилването на междупарламентарното сътрудничество между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион, и по-специално между Европейския парламент и различните регионални парламенти, посредством обмен на политически и институционален опит и знания; приветства започналия наскоро диалог между Меркосур и Тихоокеанския алианс с оглед постепенното сближаване и извличане на ползи от мащаба, в контекста на консултациите относно бъдещите регионални и глобални предизвикателства;

7.  подчертава, че политическата стабилност, икономическите правила и силните институции, гарантиращи спазването на принципите на правовата държава и прозрачността, са основни елементи на една среда, която привлича дългосрочни инвестиции, чрез правна сигурност; припомня, че подобна правна уредба изисква силни демократични институции и отговорно икономическо планиране, както и усилия за засилване на политическия диалог и икономическите партньорства в рамките на региона и с външни партньори; в този контекст припомня, че партньорството с ЕС играе централна роля;

8.  подчертава колко динамичен е Тихоокеанският алианс, който включва Чили, Колумбия, Мексико и Перу, и призовава заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да проучи възможността за участие на ЕС в Алианса като наблюдател, както вече правят редица държави—членки на ЕС;

9.  подчертава, че сегашните глобални предизвикателства, включително правата на човека, мира, сигурността, борбата срещу корупцията и безнаказаността, липсата на добро управление, устойчивото социалноикономическо развитие, премахването на бедността, цифровата трансформация, масовата миграция, равенството между половете, киберсигурността, организираната престъпност и тероризма, трафика с наркотици, изменението на климата, геополитическите промени, неравенството в рамките на отделните страни и между тях, неформалната заетост и нарастващата безработица, предлагат нови възможности и канали за сътрудничество за партньорството между ЕС и ЛАКР, така че то да работи стратегически въз основа на споделена визия и програма;

10.  подчертава, че дори при значителното икономическо развитие, довело до по-ниски равнища на бедността и неравенството, неравенството продължава да бъде сериозна пречка за развитието на Латинска Америка и Карибския регион, където 175 милиона души живеят в условия на бедност и изключване, по-специално жените и децата; подчертава, че икономическият растеж, приобщаващото социално развитие, справедливото разпределение на богатството и всеобщото предоставяне на основни обществени услуги са от ключово значение за предприемане на мерки по този проблем;

11.  припомня, че към целта за изкореняване на бедността и намаляване на неравенствата трябва да се подходи чрез политики в областта на икономиката, социалното сближаване и приобщаване, увеличаване на възможностите за работа, достъп до образование, и изтъква необходимостта от предоставяне на защита на всички граждани и да нарастване на средната класа независимо от въздействието на икономическите цикли, за да се консолидира постигнатото по отношение на подобряване на условията на живот, включително чрез въвеждането на минимални равнища на социална закрила, и да се зачитат демократичните ценности и правата на човека;

12.  подчертава необходимостта икономиките да бъдат интегрирани в глобалните вериги за създаване на стойност, въз основа на модела на кръгова икономика, и да се признае значението на развитието на двустранните и многостранните търговски споразумения като ефективен инструмент, който може да допринесе за справяне с общите глобални предизвикателства, като същевременно се насърчават, наред с другото, достойните условия на труд и социалният диалог в качеството им на двигатели на устойчивото развитие; подчертава значението на създаването на условия, даващи възможност за диверсифициране на икономиките на двата региона, като ги направят по-малко зависими и уязвими на цикличните промени в световен мащаб; подчертава значението на насърчаването на трансфера на научни и технологични знания, подобряването на човешкия капитал и диверсификацията на заетостта, като за тази цел е от съществено значение да се увеличат инвестициите в образованието, обучението и уменията;

13.  приветства протокола от 11 ноември 2016 г. относно присъединяването на Еквадор към споразумението за свободна търговия с Колумбия и Перу, подписано от ЕС, от неговите държави членки, Еквадор, Колумбия и Перу; припомня, че с посоченото споразумение се премахват високите мита и техническите бариери пред търговията, либерализират се пазарите на услуги, отварят се пазарите за обществени поръчки и се включват задължения относно бързи и ефективни механизми за разрешаване на спорове;

14.  изтъква, че ЕС е най-големият чуждестранен инвеститор в ЛАКР и неговият втори най-голям търговски партньор, което създава двупосочни икономически отношения, основани на ценности като качество, социална отговорност, създаване на работни места, трансфер на технологии и научни изследвания и иновации;

15.  насърчава извършването на допълнителни публични и частни партньорства за стимулиране на икономическото развитие, предприемачеството, растежа и чуждестранните инвестиции; подчертава необходимостта от борба срещу сивата икономика и слабото развитие и ниската конкурентоспособност на МСП; призовава за улесняване и подобряване на мобилността между двата региона, като в същото време се гарантира взаимна съгласуваност на трудовите права и засили координацията на системите за социална сигурност;

16.  подчертава необходимостта от разработване на устойчиви и ефективни данъчни системи в двата региона, заедно с подходяща данъчна култура, включително създаването на ефективни общи счетоводни служби, които могат да стимулират икономически растеж и развитието на социални държави, които да предоставят и гарантират обществени блага и услуги, като например достъп до публично образование, здравеопазване, инфраструктура за социална защита и сигурност за всички граждани, и отново заявява, че данъчните убежища и избягването на данъци са в ущърб на икономическото и социалното развитие, прогрес и просперитет и на доброто функциониране на социалните политики на преразпределение;

17.  подчертава, че икономическият растеж и търговията са ключови елементи в постигането на устойчиво развитие, но не са достатъчни за намаляване на бедността, неравенството и изключването; призовава за ефективни политики, които допринасят за намаляване на тези проблеми чрез диверсифициран, устойчив и приобщаващ растеж, със силен акцент върху социалните въпроси, институционалната подкрепа и зачитането на правата на човека;

18.  счита, че постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) трябва да бъде основната цел на сътрудничеството между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС; настоятелно призовава ЕС да засили програмите за бюджетна подкрепа;

19.  подкрепя предложението на Комисията за новата програма за развитие в рамките на Програмата до 2030 г.; отново заявява, че програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие следва да бъдат основните инструменти на сътрудничеството между ЕС и ЛАКР, като включват всички техни измерения на икономическото, социалното и устойчивото развитие, без да се ограничават до премахването на бедността; подчертава факта, че ЕС трябва да продължи да предоставя официална помощ за развитие за всички държави от Латинска Америка и Карибския регион, включително за държавите със средни и по-високи доходи, които вече не отговарят на изискванията за двустранно сътрудничество за развитие по силата на принципа на диференциация, въз основа на нов подход, който надхвърля фактора доход на глава от населението; настоятелно изисква от Комисията да продължи — по изключение и в съответствие с регламента за Инструмента за сътрудничество за развитие — да предоставя двустранно сътрудничество за страните със средни и по-високи доходи по време на пълното действие на финансовия инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. и след това, за да се продължи подкрепата за усилията им в контекста на сегашните предизвикателства;

20.  настоятелно призовава за по-добра координация между политиките и програмите в подкрепа на региона на ЛАК, както и най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; призовава политическите ангажименти, поети на регионалните срещи на високо равнище ЕС – ЛАК, да бъдат изпълнени, при заделяне на необходимите финансови ресурси;

21.  призовава Комисията да посочи наличните инструменти и да им предостави достатъчни средства, като предприеме подходящи действия, за да ги синхронизира с принципите за ефективност, целесъобразност, хармонизация, взаимна отговорност, отчетност и съответствие със стратегиите за развитие на държавите от ЛАК, така че да им се помогне да посрещнат предизвикателствата и да се подготвят за евентуално бъдещо намаляване на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава тези инструменти да включват трансфер на ноу-хау и обучение и да съдействат за реформи на управлението на публичните финанси и фискални реформи, които допринасят за засилване на растежа и за предоставяне на висококачествени обществени услуги;

22.  призовава Комисията в своите програми със смесено финансиране да използва приложими критерии относно принципите за ефективност на развитието, особено по отношение на ангажираността, съгласуването с партньорските държави, развитието и финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност;

23.  посочва, че в резултат от неговите географски и геоложки характеристики регионът на ЛАК е силно уязвим по отношение на природни бедствия, и че това положение е влошено в резултат на изменението на климата, към което трябва да се подходи в световен мащаб в съответствие с принципа на обща, но диференцирана отговорност; призовава Комисията и държавите от ЛАК да се справят с лежащите в основата причини, да предприемат мерки за устойчивост на климата и да приемат стратегии за предотвратяване на риска и протоколи за бързо мобилизиране на хуманитарна помощ в случай на извънредни ситуации;

24.  настоятелно призовава за ефективното прилагане на равенството между половете, овластяването на жените и политиките за приобщаване на жените във всички сфери на политическия, икономическия и социалния живот, с оглед повишаване на тяхното активно участие в обществото, усърдна борба срещу убийствата на жени, като се гарантират физическата и психологическата сигурност на жените, улеснява се достъпът им до пазара на труда, собствеността на земи и заетостта, и се осигурят техните основни сексуални и репродуктивни права и здраве; подчертава значението на подобряването на живота на момичетата и жените; подчертава, че следователно достъпът до образование е от съществено значение и може да доведе до социална и икономическа трансформация; приветства Междуамериканската конвенция за предотвратяване, наказване и премахване на насилието срещу жени (Конвенция от Белен до Пара) от 1994 г. и призовава секретариатът на нейния механизъм за последващи действия, MESECVI, да получи по-важна роля; приветства влизането в сила през 2016 г. на Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа, и призовава страните в двата региона, които все още не са направили това, да се присъединят към него;

25.  счита, че публичните политики, особено в областта на здравеопазването, образованието и обучението, както и частните инициативи, предоставящи възможности на тези почти 30 милиона млади хора, които не работят, не учат и не се обучават, са от основно значение; подчертава, че програмите за развитие трябва да се справят с високите равнища на конфликт, насилие, организирана престъпност и убийства, които засягат по-специално младите хора и юношите и са едно от основните предизвикателства за държавите от ЛАК;

26.  отново изтъква значението на наличието на качествени възможности за работа и образование за младите хора, тъй като те представляват бъдещите надежди и са ключов фактор за бъдещата политическа стабилност на континента; насърчава по-нататъшното сътрудничество в икономически фондове под формата на двустранно участие на университети, стипендии, обмяна на знания и международна мобилност между студенти от ЕС и ЛАКР, по-специално чрез стимулиране на стартираната през 2015 г. програма „Еразъм +“ като част от партньорството със CELAC в областта на висшето образование; отбелязва със задоволство, че през 2015 г. беше стартирана успешно програмата „Еразъм +“, която предлага 6 200 възможности за мобилност и 3 500 стипендии за студенти, предимно от държавите от Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) до 2020 г.; изтъква необходимостта да се отбележи напредък в пълното и взаимно признаване на дипломи за висше образование и да се засили сътрудничеството между двата региона по въпросите на качеството и системата за акредитация;

27.  посочва ключовата роля на сътрудничеството между ЕС и CELAC в областта на науката, технологиите и иновациите, както и значението на създаването на общо научноизследователско пространство на ЕС и CELAC с цел да се засили сътрудничеството в областта на мобилността на изследователите и преподавателите;

28.  подчертава фундаменталното значение на правата на децата и необходимостта от строго спазване на Конвенцията на ООН за правата на детето от страна на всички държави от ЕС и ЛАКР;

29.  поощрява по-нататъшното сътрудничество в областта на насърчаването на технологичното развитие и увеличаване на достъпа на населението до информационните и комуникационните технологии с цел адаптиране на нашите общества към цифровата трансформация;

30.  подчертава цялостната тенденция и общите предизвикателства, свързани с постигнатия през последното десетилетие напредък по отношение на свободите и социалните права, както и значителните усилия да се изготвят всеобхватни публични политики за защита на уязвимите групи и за по-добро разпределение на богатството и икономическия растеж на равни начала, което има решителен принос за изваждането на почти 60 милиона латиноамериканци от бедност през последните 15 години; призовава органите да зачитат и гарантират демократичните принципи, основните права, свободи и сигурност на всички граждани, включително религиозните малцинства, коренното население, екологичните активисти, общността на ЛГБТИ, хората с увреждания, принудително разселените лица и лицата без гражданство, както и населението в селските райони; подчертава значението на осигуряването на свобода на събрания, на сдружаване и на изразяване както онлайн, така и офлайн;

31.  подчертава необходимостта от гарантиране на правата и безопасността на религиозните малцинства и общността на ЛГБТИ; настоятелно призовава правителствата на държавите от ЛАКР да приемат закони и да предприемат мерки, които са в състояние да осигурят защита на защитниците на правата на човека и журналистите срещу преследвания, заплахи, клеветнически кампании, произволни задържания, изтезания, насилствени изчезвания и убийства, на които те често стават жертва; призовава правата и интересите на коренното население и населението в селските райони да бъдат гарантирани с оглед на проектите за развитие с голямо въздействие върху околната среда и дейностите на добивната промишленост, като в такива случаи се въвеждат механизми за предварителна консултация и съгласие;

32.  изразява съжаление поради атаките срещу демократично избрани лидери на опозицията, журналисти, защитници на правата на човека, и по-специално тези, които работят по екологични въпроси, и техните адвокати; призовава органите да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа неприкосновеност, и да осигурят незабавни, задълбочени и безпристрастни разследвания с цел подвеждане на извършителите под отговорност в съответствие с международните стандарти;

33.  отново заявява, че активното участие и консултиране на гражданското общество и НПО по време на процеса на преговори и изпълнение на търговските споразумения или споразуменията за асоцииране следва да бъде гарантирано;

34.  подчертава необходимостта от споразумения, които се позовават на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на събранията в държавите от ЛАКР;

35.  насърчава държавите – членки на ЕС, да обмислят приемането на законодателство, което да предвижда възможността за замразяване на активи и визови ограничения, насочени към лица, които са били замесени в тежки нарушения на правата на човека;

36.  отново заявява, че политиките и практиките в областта на миграцията трябва да гарантират зачитането на правата на човека, като обръщат специално внимание на жените и на уязвимите групи, като например малолетните и непълнолетните лица, възрастните хора и хората с увреждания, като същевременно се вземат предвид предизвикателствата, свързани със защитата на границите и некриминализирането на мигрантите; подчертава необходимостта от цялостен подход, насочен към признаване на икономическия и социалния принос на работниците мигранти за приемащите държави, значението на транзитните държави и значението за създаването на законни начини за получаване на гражданство в приемащите държави, като се обърне специално внимание на разселените лица, нуждаещи се от убежище; призовава за мерки за улесняване и подобряване на мобилността между държавите, като в същото време се гарантира последователност на трудовите права и засили координацията на системите за социална сигурност;

37.  настоятелно призовава държавите от ЛАКР да направят така, че социалните, екологичните и трудовите права да са напълно зачетени; призовава за цялостно и ефективно изпълнение на конвенциите на МОТ и спазване на основните трудови стандарти, които, наред с другото, включват свобода на сдружаване и право на колективно трудово договаряне; подчертава освен това необходимостта от отстраняване на всички форми на принудителен или задължителен труд;

38.  подчертава предизвикателствата, пред които са изправени и двата региона от гледна точка на отбраната и сигурността, в т.ч. тероризма и борбата срещу трафика на наркотици и организираната престъпност, и насърчава продължаващите усилия за укрепване на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността чрез полицейска и военна координация, като се обръща особено внимание на споделянето на информация; настоятелно призовава латиноамериканските държави да участват в операциите на ЕС за управление на кризи и мироопазващи мисии, както те вече правят в Колумбия и Чили; насърчава стимулирането на по-нататъшно военно сътрудничество за разработването на специален корпус за спешна помощ в ситуации на природни и хуманитарни бедствия; призовава за продължаване на сътрудничеството в областта на морската сигурност, разоръжаването, неразпространението и контрола над оръжията;

39.  призовава за безусловно зачитане на принципа за териториалната цялост на държавите;

40.  изразява съжаление относно намаляването на хуманитарната помощ и осъжда факта, че това продължава да се случват в областите, в които има най-голяма потребност от тази помощ (северния триъгълник на Централна Америка, Хаити и Колумбия), както и в области, които са особено засегнати от въздействието на изменението на климата и от природни бедствия;

41.  осъжда действията, предприети от правителствата на някои държави, които отказват да приемат международна хуманитарна помощ, като по този начин става невъзможно да бъде обърнато внимание на най-основните нужди на тези държави; призовава ЗП/ВП да настоява пред съответните органи да разрешават влизането на такава помощ и да предложи план за подпомагане на всяка държава;

42.  призовава ЕС да се стреми да подкрепя държавите от ЛАКР, които страдат от ендемично насилие, с неприемлив брой убийства, екзекуции без присъда и насилствени изчезвания, тъй като без сигурност не може да има истински просперитет, достойнство и щастие; настоятелно призовава държавите от ЛАКР да предприемат мерки с цел прекратяване на пренаселеността в затворите и подобряване на условията в тях, да гарантират опазването на физическата и психологическата неприкосновеност на задържаните лица, да разследват и налагат наказания за изтезания и малтретиране и да насърчават по-човешко отношение към лишените от свобода, за да се предотвратят бунтовете, които редовно възникват в затворите и които водят до загуба на човешки живот;

43.  подчертава необходимостта да се засили сътрудничеството между всички страни в региона на Атлантическия океан в борбата срещу трафика на наркотици, като се включат и засегнатите държави в Западна Африка, които са основен център за пратки с наркотици между Латинска Америка и Европа;

44.  призовава ЕС да подкрепи държавите от Централна Америка, засегнати от организираната престъпност, която заплашва техните социални и политически структури;

45.  подчертава необходимостта ЕС да продължи да подкрепя Стратегията за сигурност на Централна Америка (ESCA) и Стратегията за сигурност на Карибите;

46.  подчертава неотложната необходимост да се активизират усилията за борба с корупцията, данъчните измами и безнаказаността, тъй като те са сред основните пречки, възпрепятстващи развитието, да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава, провеждането на свободни и прозрачни избори, разделението на властите и равният достъп до независима, безпристрастна и професионална съдебна система, да се подкрепи доброто управление, да се разгледат институционалните слабости и да се укрепи администрацията; потвърждава работата, извършена от програмата „EUROsociAL“ в тази област;

47.  призовава държавите от ЕС и ЛАКР да разгледат и да се борят с проблема с корупцията посредством мерки, които варират от превенцията до правоприлагането и наказателното преследване, ефективното изпълнение на многостранни и международни конвенции за борба с корупцията и изтъква, че наличието на корупция подкопава не само социалната и икономическа защита и социалното равенство, но и политическата легитимност и доброто управление; подчертава, че липсата на независима съдебна система и публична администрация засилва недоверието в публичните институции, като подкопава принципите на правовата държава и подклажда насилие; настоява, че са необходими прозрачност, свободни медии и гражданско участие, за да се засили борбата срещу корупцията; отчита, че следва да бъдат въведени нови международни разпоредби, които да наложат слагането на край на данъчните убежища , като например автоматичния обмен на данъчна информация и премахване на банковата тайна;

48.  призовава за по-нататъшно сътрудничество по въпроси, свързани с околната среда, която е основен взаимен интерес, като се постави специален акцент върху енергийния преход и процеса на декарбонизация, които ще окажат въздействие върху икономиките на двата региона; подчертава необходимостта да се подкрепят научните изследвания и внедряването на възобновяемите източници на енергия, опазването на природата, управлението на горите и политиките за преодоляване на причините и последствията от изменението на климата в региона, който е силно засегнат от неговите последици, като се вземат предвид правата на местното и коренното население в областите на извличане на природни ресурси; подчертава необходимостта да се предостави допълнителна подкрепа за инициативи като EUROCLIMA или RIOCC, в съответствие с Програмата от Лима относно устойчивото развитие, околната среда, изменението на климата и енергетиката; признава общата необходимост от осъществяване на енергиен преход с цел успешно изпълнение на Парижкото споразумение подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и сътрудничество между институциите на държавите от ЕС и ЛАКР и дружествата с цел да се заемат заедно с енергийния преход, декарбонизирането и подобряването на основната инфраструктура; подчертава, че е важно да се подобрят управлението и съдебните процедури с цел опазване на горите и разрастване на агроекологичните селскостопански практики;

49.  счита, че е от съществено значение да бъдат ускорени преговорите ЕС—Меркосур с оглед на бързото сключване на всеобхватно, балансирано и взаимно изгодно споразумение за асоцииране, както е посочено в заключенията на Европейския съвет от 9 март 2017 г., така че да бъде възможно да се завърши изграждането на мрежата от споразумения в сила между ЕС и Латинска Америка; подчертава необходимостта да се приключат преговорите и да се постигне окончателно споразумение, което да бъде ратифицирано от Европейския парламент преди края на текущия мандат, което ще има положителен принос за икономическия растеж и създаването на работни места в двете икономически пространства, както ще укрепи историческите, културни и политически отношения, както и отношенията на сътрудничество и доверие между нашите народи;

50.  подчертава, че е важно да бъдат ускорени текущите преговори за модернизация на общото споразумение между ЕС и Мексико и призовава Комисията посоченото споразумение да бъде сключено до края на 2017 г.; изтъква значението на финализирането на споразумението за асоцииране между ЕС и Чили преди първото тримесечие на 2018 г.; призовава парламентите на държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Споразумението за асоцииране ЕС–Централна Америка;

51.  подчертава значението на неотдавнашното присъединяване на Еквадор към многосекторното споразумение с Колумбия и Перу и припомня, че вратата е отворена и за Боливия, ако тя реши да участва; приветства прилагането на освобождаването от изискване за шенгенски визи за краткосрочен престой по отношение на Перу и Колумбия; в тази връзка отправя искане същото освобождаване и за Еквадор; посочва, че тези действия допринасят за подобряване на икономическите и културните връзки с посочените страни;

52.  подчертава жизненоважното значение на систематичното включване на разпоредби за корпоративна отговорност и клаузи за защита на правата на човека и социалните права в споразуменията за асоцииране и в търговските и инвестиционните споразумения между ЕС и държавите от ЛАКР;

53.  подчертава, че Мексико и Бразилия бяха определени като стратегически партньори на ЕС и призовава на Аржентина да бъде предоставен същият статут като изключителен фактор в региона и член на Меркосур и на Г-20, като бъде обновена рамката за институционалните отношения;

54.  потвърждава значението на иберо-американските срещи на най-високо равнище, чиито оперативни механизми бяха засилени през последните няколко години, и същевременно изтъква ролята на Иберо-Американския генерален секретариат за подпомагането на ротационното председателство; подчертава добавената стойност, която той носи за цялостното партньорство между двата региона като форум за диалог, координация и сътрудничество; призовава във връзка с това за създаването на механизъм за сътрудничество, който би могъл да бъде под формата на меморандум за разбирателство или на рамково споразумение за сътрудничество между Комисията и/или ЕСВД и Иберо-американския генерален секретариат и който е в състояние да оптимизира отношенията и да ги постави на една по-структурирана, организирана и систематична основа между двата органа; приветства факта, че на последната среща беше обърнато особено внимание на такива важни аспекти като младежта, образованието и предприемачеството;

55.  припомня, че Парламентарната асамблея на Евролат и парламентарните делегации са много успешни и полезни форуми за парламентарното измерение на стратегическото партньорство, както и за политическия диалог между ЕС и държавите от ЛАКР, включително гражданското общество, чиято роля следва да бъде засилена, както и като важно средство за предаване на исканията на гражданите на срещите на върха ЕС—CELAC; подчертава значението на гарантирането на видимостта и разпространението на неговите разисквания и заключения, както чрез взаимодействието със срещите на върха ЕС—ЛАКР, така и чрез национални и регионални институционални канали;

56.  подчертава ролята на Фондацията ЕС-Латинска Америка и Карибския басейн като международна организация и призовава споразумението за нейното създаване да бъде бързо ратифицирано от страна на всички нейни шестдесет и двама членове, което ще изиграе важна роля в подкрепа на партньорството между двата региона, и отправя искане за създаването на постоянни канали за сътрудничество между Фондацията и Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея;

57.  подкрепя увеличаването на мандата за външно кредитиране на Европейската инвестиционна банка за Латинска Америка с оглед поддържане и развиване на дейности с цел да се отговори на потребността от финансиране на приоритетни области, като например смекчаването на последиците от изменението на климата, развитието на обществената, икономическата и екологичната инфраструктура и подкрепата за МСП;

58.  призовава за по-добра и многостранна координация на държавите – членки на ЕС, в Интерамериканската банка за развитие и Банката за развитие на Латинска Америка, с цел максимално увеличаване на тяхното икономическо въздействие в програмите за развитие за държавите от ЛАКР;

59.  отново изразява своята подкрепа за мирния процес в Колумбия, който е от решаващо значение за бъдещето на колумбийските граждани и за стабилизирането на региона, към който страната принадлежи, и се ангажира да оказва подкрепа на колумбийското правителство в неговото изпълнение; във връзка с това подчертава значението на приобщаването на цялото колумбийско общество, и по-специално на жертвите и организациите на гражданското общество, както и насилствено разселените хора, като правителствените ръководители гарантират безопасността и закрилата на защитниците на правата на човека и общностните лидери; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да потвърдят своята политическа и финансова подкрепа, включително чрез Регламента за инструмента за сътрудничество за развитие, и в частност член 5, параграф 2 от него, и доверителния фонд на ЕС за Колумбия, и подкрепя ролята на специалния пратеник на ВП/ЗП за Колумбия; изразява желанието си Армията за национално освобождение също да се ангажира с текущия мирен процес;

60.  изразява дълбоката си загриженост относно сериозното влошаване на положението с демокрацията, правата на човека и социално-икономическата ситуация във Венецуела в условията на увеличаваща се политическа и социална нестабилност; призовава правителството на Венесуела да гарантира разделението и независимостта на властите и да възстанови изцяло конституционните правомощия на Националното събрание; призовава в допълнение правителството на Венецуела да гарантира незабавното и безусловно освобождаване на всички политически затворници и да представи възможно най-бързо изборен график, който ще позволи протичането на свободни и прозрачни изборни процеси; призовава международната общност, регионалните участници и ЗП/ВП да насърчават и подкрепят постигането на широко национално съгласие като единствено възможно решение; призовава ЗП/ВП да проучи активно други мерки за конструктивно насърчаване на политическата стабилизация на страната; в този контекст, отхвърля всякакви опити за отклоняване на неговите конституционно признати правомощия към друг орган;

61.  приветства подписването през декември 2016 г. на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между ЕС и Куба; изтъква значението на ускоряването на неговото изпълнение, което може да има положителен ефект върху цялостното партньорството между ЕС и CELAC; изтъква, че споразумението за политически диалог и сътрудничество следва да допринася за подобряване на условията на живот и на социалните права на гражданите на Куба, за напредъка по отношение на демокрацията и за зачитането и насърчаването на основните свободи; подчертава, че неговата валидност ще зависи от ефективното изпълнение от страна на кубинското правителство на разпоредбите в областта на правата на човека, установени в споразумението и въз основа на резолюциите на Европейския парламент;

62.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите от Латинска Америка и Карибския регион.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0016.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2016)0269.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2017)0200.

(4)

Приети текстове, P8_TA(2017)0297.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2014)0041.

(6)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/trade_en.pdf

(7)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/poverty_en.pdf

(8)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/pparties_en.pdf

(9)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/china_en.pdf

(10)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/athens2014/adopted_docs/femicide/1026102en.pdf

(11)

http://www.europarl.europa.eu/intcoop/eurolat/assembly/plenary_sessions/montevideo_2016/adopted_docs/migration_en.pdf

(12)

Приети текстове, P7_TA(2010)0141.

(13)

Приети текстове, P7_TA(2013)0280.


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РАЗВИТИЕ (31.5.2017)

на вниманието на комисията по външни работи

относно политическите отношения между ЕС и Латинска Америка

2017/2027(ΙΝΙ)

Докладчик по становище: Енрике Гереро Салом

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че дори при значителното икономическо развитие, довело до по-ниски равнища на бедността и неравенството, неравенството продължава да бъде сериозна пречка за развитието на региона, където 175 милиона души живеят в условия на бедност и изключване, по-специално жените и децата; подчертава, че икономическият растеж, приобщаващото социално развитие, справедливото разпределение на богатството и всеобщото предоставяне на основни обществени услуги са от ключово значение за предприемане на мерки по този проблем;

2.  счита, че постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) трябва да бъде основната цел на сътрудничеството между Латинска Америка и Карибите (ЛАК) и ЕС; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да си сътрудничат с държавите от ЛАК, за да договорят ефикасни стратегии за постигането на ЦУР; настоятелно призовава ЕС да засили програмите за бюджетна подкрепа;

3.  счита, че тъй като Съюзът е най-големият донор на помощ за региона на ЛАК, оттеглянето на тази помощ, включително помощта за държавите със средни доходи, в които продължават да съществуват неравенства между различни географски райони, между селските и градските райони, и които засягат по-специално жените и малцинствата, би било стъпка назад, която би възпрепятствала бъдещото развитие на региона; поради това призовава Комисията и Съвета да поемат недвусмислен ангажимент с ЛАК, и по-специално с Централна Америка, като същевременно вземат надлежно предвид бъдещото партньорство ЕС – АКТБ, да не бъде пренебрегната нито една държава и да се облекчи въздействието върху държавите, които наскоро са постигнали статут на държави със средни доходи или са в процес на преход към него;

4.  счита, че в настоящия регионален и глобален контекст ЕС следва да задълбочи отношенията си с ЛАК, като постави акцент върху по-доброто сътрудничество във всички области с цел установяване на двустранни отношения на най-високо равнище;

5.  призовава Комисията да посочи наличните инструменти и да им предостави достатъчни средства, като предприеме подходящи действия, за да ги синхронизира с принципите за ефективност, целесъобразност, хармонизация, взаимна отговорност, отчетност и съответствие със стратегиите за развитие на държавите от ЛАК, така че да им се помогне да посрещнат предизвикателствата и да се подготвят за евентуално бъдещо намаляване на официалната помощ за развитие (ОПР); призовава тези инструменти да включват трансфер на ноу-хау и обучение и да съдействат за реформи на управлението на публичните финанси и фискални реформи, които допринасят за засилване на растежа и за предоставяне на висококачествени обществени услуги;

6.  подкрепя инициативата, поета от държавите от Латинска Америка за създаване на рамково споразумение за преструктуриране на държавния дълг с посредничеството на ООН;

7.  изразява съжаление относно намаляването на хуманитарната помощ и осъжда факта, че това продължава да се случват в областите, в които има най-голяма потребност от тази помощ (северния триъгълник на Централна Америка, Хаити и Колумбия), както и в области, които са особено засегнати от въздействието на изменението на климата и от природни бедствия;

8.  осъжда действията, предприети от правителствата на някои държави, които отказват да приемат международна хуманитарна помощ, като по този начин става невъзможно да бъде обърнато внимание на най-основните нужди на тези държави; призовава ЗП/ВП да настоява пред съответните органи да разрешават влизането на такава помощ и да предложи план за подпомагане на всяка държава;

9.  подчертава неотложната необходимост да се активизират усилията за борба с корупцията, данъчните измами и безнаказаността, като те са сред основните пречки, възпрепятстващи развитието, да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава, провеждането на свободни и прозрачни избори, разделението на властите и равният достъп до независима, безпристрастна и професионална съдебна система, да се подкрепи доброто управление, да се разгледат институционалните слабости и да се укрепи администрацията; признава работата, извършена от програмата „EUROsociAL“ в тази област;

10.  отбелязва със загриженост, че заграбването на земя в ЛАК през последното десетилетие е свързано с комплекса селскостопански хранителни продукти – фуражи – горива, както и със стратегиите за смекчаване на изменението на климата (т.е. включване на горите в рамките на програмата за компенсиране на въглеродните емисии, както е в случая с REDD +); отбелязва също, че нарастващото регионално и международно търсене на минерални залежи и изкопаеми горива доведе до мащабни минни концесии, които могат да окажат въздействие върху поземлените права на общностите; призовава държавите от ЛАК да признаят всички законни права върху земята, в т.ч. неформалното, коренното и обичайното право на владение, в съответствие с насоките на ФАО, както и да спазват принципа на свободно, предварително и информирано съгласие на местните лица, засегнати от сделки със земя;

11.  подчертава, че в ЛАК се наблюдава най-големият процент убийства на защитници на правата на човека сред всички региони в света; призовава програмите за развитие да вземат предвид изключителната уязвимост на защитниците на правата на човека и да направят амбициозен принос за тяхната защита; призовава ЕСВД да положи по-големи усилия за надзор на управлението на средствата, предназначени за защита на защитниците на правата на човека;

12.  призовава спазването на международните договори в областта на правата на човека, участието на различните правителства в регионални органи и сътрудничеството с Междуамериканската комисия по правата на човека бъдат взети предвид при развитието на двустранните отношения;

13.  счита, че публичните политики, особено в областта на здравеопазването, образованието и обучението, както и частните инициативи, предоставящи възможности на тези почти 30 милиона млади хора, които не работят, не учат и не се обучават, са от основно значение; подчертава, че програмите за развитие трябва да се справят с високите равнища на конфликт, насилие, организирана престъпност и убийства, които засягат по-специално младите хора и юношите и са едно от основните предизвикателства за държавите от ЛАК;

14.  подчертава, че е важно да се проучат начини за увеличаване на чуждестранните инвестиции и участието на частния сектор, както и насърчаването им, при зачитане на правата на човека, екологичните и трудовите права и при спазване и прилагане от страна на инвеститорите на принципите на ООН за отговорно инвестиране, като същевременно се гарантират правна сигурност за инвестициите и принципът на корпоративна социална отговорност;

15.  предвид препоръките, съдържащи се в специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, призовава Комисията в своите програми със смесено финансиране да използва приложими критерии относно принципите за ефективност на развитието, особено по отношение на ангажираността, съгласуването с партньорските държави, развитието и финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност;

16. призовава ЕИБ и други финансови институции за развитие от държавите – членки на ЕС, да гарантират по ефективен начин, че дружествата, получаващи подкрепа от тях, не участват в данъчни измами посредством офшорни центрове и данъчни убежища, и ефективно да проследяват и наблюдават паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност за техните проекти за устойчиво развитие;

17.  подчертава, че е важно да се координират различните области на публичната политика, и насърчава участието на всички политически и социални фактори, професионални съюзи и други организации на гражданското общество, както на централно, така и на местно равнище, за постигане на ЦУР; счита, че обществените блага, които са от ключово значение за развитието, следва винаги да се предоставят от публичния сектор на всички, и че правната защита срещу нарушенията на правата на човека следва също така да се предоставя на всички, включително когато такива нарушения са извършени от страна на предприятия;

18.  подчертава, че икономическият растеж и търговията са ключови елементи в постигането на устойчиво развитие, но не са достатъчни за намаляване на бедността, неравенството и изключването; призовава за ефективни политики, които допринасят за намаляване на тези проблеми чрез диверсифициран, устойчив и приобщаващ растеж, със силен акцент върху социалните въпроси, институционалната подкрепа и зачитането на правата на човека;

19.  подчертава, че държавите от ЛАК все още са изправени пред важни предизвикателства, свързани с държавния дълг; призовава за подход, основан на потребностите на хората, към устойчивостта на дълга чрез прилагане на принципите на УНКТАД; във връзка с това приветства работата на ООН за изработване на международен механизъм за преструктуриране на държавния дълг;

20.  посочва, че в резултат от неговите географски и геоложки характеристики регионът на ЛАК е силно уязвим по отношение на природни бедствия, и че това положение е влошено в резултат на изменението на климата, към което трябва да се подходи в световен мащаб в съответствие с принципа на обща, но диференцирана отговорност; призовава Комисията и държавите от ЛАК да се справят с лежащите в основата причини, да предприемат мерки за устойчивост на климата и да приемат стратегии за предотвратяване на риска и протоколи за бързо мобилизиране на хуманитарна помощ в случай на извънредни ситуации;

21.  призовава програмите за развитие в ЛАК да включват хоризонтален подход, основан на пола, да защитават основните права и свободи на жените, да гарантират сексуалното и репродуктивното здраве и да насърчават достъпа на жените до възможности за работа; посочва, че според Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибския басейн (ИКЛАК) средно 12 жени от този регион биват убивани всеки ден; поради това подчертава, че слагането край на убийствата на жени и дискриминацията на основата на пола следва да бъде приоритетна цел за развитие и за постигането на целите за устойчиво развитие;

22.  2013припомня ангажиментите, договорени от ЕС в рамките на плановете за действие на ЕС и CELAC (Общността на латиноамериканските и карибските държави) за 2013 и 2015 г., по отношение на премахването на насилието срещу жени, и изразява своята загриженост във връзка с липсата на изпълнение на глава 7 от тях относно насърчаването на равенството между половете; призовава държавите членки и ЕСВД да си сътрудничат и да предвидят икономически и институционални ресурси, за да се гарантира изпълнението на препоръките за насърчаване на равенството между половете, договорени в плановете за действие, особено по отношение на премахването на всички форми на насилие, в съответствие с Конвенцията от Белен до Пара, Конвенцията от Истанбул и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW);

23.  настоятелно призовава за по-добра координация между политиките и програмите в подкрепа на региона на ЛАК, както и най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии; призовава политическите ангажименти, поети на регионалните срещи на високо равнище ЕС – ЛАК, да бъдат изпълнени, при заделяне на необходимите финансови ресурси.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

30.5.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0.

17

0

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Ignazio Corrao, Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Maria Heubuch, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Stelios Kouloglou, Arne Lietz, Linda McAvan, Vincent Peillon, Lola Sánchez Caldentey, Elly Schlein, Eleni Theocharous, Paavo Väyrynen, Bogdan Brunon Wenta, Anna Záborská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Ádám Kósa, Cécile Kashetu Kyenge, Paul Rübig, Judith Sargentini

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

17

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Paavo Väyrynen

ECR

Eleni Theocharous

EFDD

Ignazio Corrao

PPE

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Frank Engel, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Ádám Kósa, Paul Rübig, Bogdan Brunon Wenta

S&D

Doru-Claudian Frunzulică, Enrique Guerrero Salom, Cécile Kashetu Kyenge, Arne Lietz, Linda McAvan, Vincent Peillon, Elly Schlein

0

-

 

 

5

0

GUE/NGL

Stelios Kouloglou, Lola Sánchez Caldentey

PPE

Anna Záborská,

VERTS/ALE

Maria Heubuch, Judith Sargentini

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.7.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0

55

7

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Francisco Assis, Petras Auštrevičius, Bas Belder, Mario Borghezio, Elmar Brok, Klaus Buchner, James Carver, Fabio Massimo Castaldo, Lorenzo Cesa, Aymeric Chauprade, Javier Couso Permuy, Andi Cristea, Arnaud Danjean, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Michael Gahler, Iveta Grigule, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Janusz Korwin-Mikke, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ryszard Antoni Legutko, Arne Lietz, Barbara Lochbihler, Sabine Lösing, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, David McAllister, Tamás Meszerics, Francisco José Millán Mon, Javier Nart, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Tonino Picula, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, Jozo Radoš, Sofia Sakorafa, Jordi Solé, Jaromír Štětina, Charles Tannock, László Tőkés, Miguel Urbán Crespo, Ivo Vajgl, Elena Valenciano, Geoffrey Van Orden, Hilde Vautmans, Anders Primdahl Vistisen, Boris Zala

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Brando Benifei, Luis de Grandes Pascual, András Gyürk, Javi López, Marietje Schaake, Eleni Theocharous, Ernest Urtasun, Bodil Valero, Paavo Väyrynen, Marie-Christine Vergiat

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Ádám Kósa


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

55

+

ALDE

Petras Auštrevičius, Iveta Grigule, Javier Nart, Jozo Radoš, Marietje Schaake, Ivo Vajgl, Hilde Vautmans, Paavo Väyrynen

ECR

Bas Belder, Ryszard Antoni Legutko, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Geoffrey Van Orden, Anders Primdahl Vistisen

PPЕ

Lars Adaktusson, Michèle Alliot-Marie, Elmar Brok, Lorenzo Cesa, Arnaud Danjean, Michael Gahler, András Gyürk, Sandra Kalniete, Tunne Kelam, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Ádám Kósa, David McAllister, Francisco José Millán Mon, Alojz Peterle, Julia Pitera, Cristian Dan Preda, László Tőkés, Luis de Grandes Pascual, Jaromír Štětina

S&D

Francisco Assis, Brando Benifei, Andi Cristea, Knut Fleckenstein, Eugen Freund, Arne Lietz, Javi López, Andrejs Mamikins, Alex Mayer, Demetris Papadakis, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Elena Valenciano, Boris Zala

VERTS/ALE

Klaus Buchner, Barbara Lochbihler, Tamás Meszerics, Jordi Solé, Ernest Urtasun, Bodil Valero

7

-

EFDD

James Carver

GUE/NGL

Javier Couso Permuy, Sabine Lösing, Sofia Sakorafa, Miguel Urbán Crespo, Marie-Christine Vergiat

NI

Janusz Korwin-Mikke

2

0

EFDD

Fabio Massimo Castaldo

ENF

Mario Borghezio

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация