Процедура : 2017/2008(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0271/2017

Внесени текстове :

A8-0271/2017

Разисквания :

PV 02/10/2017 - 15
CRE 02/10/2017 - 15

Гласувания :

PV 03/10/2017 - 4.4
CRE 03/10/2017 - 4.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0364

ДОКЛАД     
PDF 836kWORD 105k
13.9.2017
PE 601.154v04-00 A8-0271/2017

относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС

(2017/2008(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Анна Хед

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС

(2017/2008(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 8 и 10, член 153, параграфи 1 и 2 и член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид членове 23 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)(1),

–  като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета(2),

–  като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Директива за отпуска по майчинство)(3),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 2 юли 2008 г. за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 2 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация(4),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 3 октомври 2008 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г. с оглед приемането на Директива 2011/.../ЕC на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки и за въвеждане на мерки за подпомагане на работниците в съвместяването на професионалния и семейния живот(5),

–  като взе предвид Директива 2013/62/ЕС на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Директива 2010/18/ЕС за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) във връзка с изменението на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз(6),

–  като взе предвид предложението на Комисията от 14 март 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети) (COM(2012)0614),

–  като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 ноември 2013 г. с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно отпуска по майчинство(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2016 г. относно жените – домашни помощници и полагащи грижи лица в ЕС(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2016 г. относно прилагането на Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността през призмата на равенството между половете(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2016 г. относно създаването на условия на пазара на труда, благоприятстващи за равновесието между личния и професионалния живот(14),

–  като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2016 г. относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равно третиране в областта на заетостта)(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(16),

–  като взе предвид препоръката си от 14 февруари 2017 г. до Съвета относно приоритетите на ЕС за 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените (CSW)(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014 – 2015 г.(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2017 г. относно жените и тяхната роля в селските райони(19),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите“,

–  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011 – 2020 г., приет със заключенията на Съвета от 7 март 2011 г.(20),

–  като взе предвид препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените (2014/124/EС)(21),

–  като взе предвид инициативата на Комисията от декември 2015 г. „Пътна карта: ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, както и консултациите по този въпрос с обществеността и заинтересованите лица,

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, първия глобален набор от насоки за бизнеса и правата на човека, които бяха еднозначно подкрепени от всички държави – членки на ООН, по време на заседанието на Съвета по правата на човека през 2011 г.; като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681), в което държавите – членки на ЕС, се насърчават да приспособят Ръководните принципи на ООН към националния си контекст,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Създаване на европейски стълб на социалните права“ (COM(2017)0250),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 април 2017 г., озаглавено „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“ (COM(2017)0252),

–  като взе предвид стратегията на групата на Европейската инвестиционна банка относно равенството между половете и икономическото овластяване на жените,

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“ (SWD(2015)0278), и по-специално глава 3.1. „Увеличаване на участието на жените на пазара на труда и равна икономическа независимост на жените и мъжете“,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз, и по-специално глава 1, посветена на увеличаването на участието на жените на пазара на труда и равната икономическа независимост, и глава 2, посветена на намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на мъжете и жените,

–  като взе предвид докладите на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Различията между половете по отношение на заетостта: предизвикателства и решения“ (2016 г.), „Балансът между професионалния и личния живот: решения за всички“ (2016 г.), „Социалните партньори и равенството между половете в Европа“ (2014 г.) и „Тенденции в трудовия живот в Европа: годишен преглед на EurWORK“ (2014 г. и 2015 г.), както и Шестото европейско проучване на условията на труд (EWCS) (2016 г.),

–  като взе предвид Конвенцията на МОТ за равенството в заплащането от 1951 г., Конвенцията на МОТ относно работата на непълно работно време от 1994 г., Конвенцията на МОТ относно надомния труд от 1996 г., Конвенцията на МОТ за закрила на майчинството от 2000 г. и Конвенцията на МОТ за домашните работници от 2011 г.,

–  като взе предвид заключенията, озаглавени „Икономическото овластяване на жените в променящия се трудов свят“, по които беше постигнато съгласие на 24 март 2017 г. в рамките на 61-вата сесия на Комисията на ООН за положението на жените,

–  като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за икономическо овластяване на жените към генералния секретар на ООН от септември 2016 г., озаглавен „Никой да не бъде изоставен: призив за действия в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените“,

–  като взе предвид Пекинската платформа за действие и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0271/2017),

А.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички свои действия;

Б.  като има предвид, че равното участие на жените на пазара на труда и в процесите на вземане на решения в икономическата област е както предпоставка за овластяването на жените, така и последица от този процес;

В.  като има предвид, че в ЕС жените продължават да бъдат много по-слабо представени на пазара на труда и в управлението, като цялостното равнище на заетост на жените все още е с почти 12% по-ниско от това на мъжете;

Г.  като има предвид, че сред основните пречки пред икономическото овластяване на жените са неблагоприятните социални норми, дискриминационните закони или липсата на правна защита, неспособността за споделяне в еднаква степен между жените и мъжете на неплатения домакински труд и полагането на грижи, както и липсата на достъп до финансови, цифрови и имуществени активи; като има предвид, че тези пречки могат да бъдат влошени допълнително от пресичащи се форми на дискриминация(22), като например въз основа на раса и етнос, религия, увреждане, здравен статус, полова идентичност, сексуална ориентация и/или социално-икономически условия;

Д.  като има предвид, че структурните пречки за икономическото овластяване на жените са резултат от многобройни и пресичащи се форми на неравенство, стереотипни представи и дискриминация в частната и публичната сфера;

Е.  като има предвид, че икономическото овластяване на жените е едновременно „правилно и интелигентно“, тъй като, на първо място, то е основно измерение на равенството между половете и следователно е въпрос на основните права на човека и на второ място – повишеното участие на жените на пазара на труда спомага за устойчиво икономическо развитие на всички равнища на обществото; като има предвид, че дружествата, които ценят жените и им дават възможност да участват пълноценно на пазара на труда и във вземането на решения, са по-проспериращи и допринасят за повишаване на производителността и икономическия растеж; като има предвид, че данните на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) показват, че подобряването на равенството между половете би създало до 10,5 милиона допълнителни работни места до 2050 г. в ЕС, че равнището на заетост в ЕС би достигнало почти 80% и че БВП на ЕС на глава от населението би могъл да се увеличи с между 6,1% и 9,6% и да стимулира растежа с между 15% и 45% в държавите членки до 2050 г.;

Ж.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ определя като една от целите на ЕС заетостта на мъжете и жените да достигне 75% до 2020 г., и по-специално да бъде преодоляно неравенството между половете по отношение на заетостта; като има предвид, че ще е необходимо да се положат координирани усилия за улесняване на участието на жените на пазара на труда;

З.  като има предвид, че в края на 2015 г. Комисията публикува План за действие в областта на равенството между половете за периода 2016 – 2020 г., като икономическите права и овластяването на жените бяха една от четирите „основни области за действие“;

И.  като има предвид, че „намаляването на разликите в заплащането, доходите и пенсиите на жените и мъжете и по този начин преодоляване на бедността сред жените“ е един от приоритетите, посочени от Комисията в нейния документ, озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г.“;

Й.  като има предвид, че в рамките на всички 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) са определени цели за икономическото овластяване на жените;

К.  като има предвид, че ефективният баланс между професионалния и личния живот има положително въздействие върху напредъка към модела на равнопоставеност на работещия и полагащия грижи между мъжете и жените, както и по отношение на здравето, и насърчава приобщаваща икономическа среда, растеж, конкурентоспособност, участие на пазара на труда като цяло, равенство между половете, намаляване на риска от бедност и солидарност между поколенията, както и спомага за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряващото общество;

Л.  като има предвид, че според констатациите на Евростат 31,5% от работещите жени в ЕС работят на непълно работно време в сравнение с 8,2% от работещите мъже, и като има предвид, че едва 50% от жените работят на пълно работно време в сравнение с 71,2% от мъжете, което представлява разлика от 25,5% в равнището на заетост на пълно работно време; като има предвид, че отговорностите за полагане на грижи са причини за неактивността на почти 20% от икономически неактивните жени, докато това е така само за по-малко от 2% от икономически неактивните мъже; като има предвид, че отговорностите по полагане на грижи и трудностите, които произтичат от съчетаването на професионалния и личния живот, означават, че е много по-вероятно жените да работят на непълно работно време или да бъдат икономически неактивни в сравнение с мъжете, което оказва отрицателно въздействие върху техните заплати и доходите им, свързани с пенсиите;

М.  като има предвид, че по-голямата част от получаващите грижи обикновено са деца, по-възрастни членове на семейството или лица с увреждания, които са членове на семейството на лицата, полагащи безвъзмездно грижи за тях;

Н.  като има предвид, че жените извършват поне два и половина пъти повече неплатена домакинска работа и полагане на грижи, отколкото мъжете;

О.  като има предвид, че майчинството не следва да се разглежда като пречка за професионалното развитие на жените и съответно за тяхната еманципация;

П.  като има предвид, че жените и мъжете имат равни права и задължения като родители (с изключение на възстановяване след раждането), като се отчита, че отглеждането на деца следва да бъде споделяно и съответно не следва да бъде възлагано изключително на майките;

Р.  като има предвид, че през 2015 г. средното равнище на заетост на жените с едно дете под шестгодишна възраст беше почти 9% по-ниско от това на жените без малки деца, и като има предвид, че в някои държави членки разликата надвишаваше 30%;

С.  като има предвид, че майчинството и родителството не са приемливи основания за дискриминация на жените по отношение на достъпа и оставането им на пазара на труда;

Т.  като има предвид, че следва да бъде създадена публично достъпна система за картографиране на възнагражденията, включително събиране на данни, с цел премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете чрез оказване на натиск върху частния и публичния сектор да направят оценка на структурите си на плащане и да отстранят всякакви установени различия, основани на пола, и че тази система има потенциала да създаде „култура на информираност“, в рамките на която да бъде социално неприемливо да има разлика в заплащането в даден сектор или дадено дружество;

У.  като има предвид, че е установено, че квотите подобряват резултатите от дейността на частните дружества и стимулират икономическия растеж в по-широк план, като същевременно водят до по-добро използване на ресурса от таланти в рамките на работната сила;

Ф.  като има предвид, че равенството между половете и многообразието в представителството на работниците и служителите в дружествата на равнище управителни съвети е основен демократичен принцип, който има положителни икономически въздействия, сред които е приобщаващото стратегическо вземане на решения и намаляването на разликата в заплащането между жените и мъжете;

Х.  като има предвид, че проучвания на ОИСР показват, че дружествата с повече жени в управителния си съвет имат по-високо равнище на рентабилност в сравнение с дружествата, чиито управителен съвет е с изцяло мъжки състав;

Ц.  като има предвид, че традиционно доминираните от жени сектори или роли се характеризират като цяло с по-ниски възнаграждения, отколкото сравними сектори или роли, които са доминирани от мъже, което съставлява елемент от разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените, възлизащи понастоящем съответно на 16% и 40%;

Ч.  като има предвид, че МОТ разработи рамка, в която работните места се оценяват въз основа на четири фактора: квалификации, трудност, отговорност и условия на труд, и се претеглят в зависимост от значението им за съответното дружество или съответната организация;

Ш.  като има предвид, че социалните партньори имат потенциала да укрепят икономическото овластяване на жените чрез колективно договаряне, като насърчават равното заплащане между жените и мъжете, инвестират в баланса между професионалния и личния живот, насърчават професионалното развитие на жените в дружествата и предлагат информация и образование в областта на правата на работниците и служителите;

Щ.  като има предвид, че съгласно наличните данни неравенствата в заплащането са по-малки там, където колективното договаряне е силно застъпено(23);

Аа.  като има предвид, че според данни на Евростат 24,4% от жените в ЕС са изложени на риск от бедност или социално изключване, а самотните майки, жените на над 55-годишна възраст и жените с увреждания са изложени на особен риск от безработица и неактивност на пазара на труда;

Аб.  като има предвид, че прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените (Конвенцията от Истанбул) е предпоставка за овластяването на жените и следователно за равенството между половете; като има предвид, че насилието, основано на пола, е неприемлива форма на дискриминация и нарушаване на основни права, което засяга не само здравето и благоденствието на жените, но също и достъпа им до заетост и икономическа независимост; като има предвид, че насилието срещу жените е една от основните пречки за равенството между половете, докато образованието има потенциал за намаляване на риска от насилие, основано на пола; като има предвид, че последващото социално и икономическо овластяване може да помогне на жените да избегнат ситуации на насилие; като има предвид, че насилието и тормозът на работното място, включително сексизма и сексуалния тормоз, имат сериозни отрицателни последици за всички засегнати работници и служители, техните колеги и семействата им, както и за организациите, в които работят, и за обществото като цяло и могат да станат отчасти причина за преждевременното напускане на жените на пазара на труда;

Ав.  като има предвид, че икономическото насилие е форма на насилие, основано на пола, която се проявява в ежедневието на жените и им пречи да упражняват правото си на свобода, възпроизвежда неравенството между половете и пренебрегва ролята на жените в обществото като цяло;

Аг.  като има предвид, че многобройни проучвания показват ясно, че политиките на бюджетни ограничения и съкращенията в публичния сектор оказват дълбоко отрицателно въздействие върху жените, тяхното икономическо овластяване и равенството между половете;

Ад.  като има предвид, че образованието, квалификациите и придобиването на умения са от основно значение за овластяването на жените на социално, културно и икономическо равнище и че възможностите за образование са признати за ключов елемент от борбата срещу неравенството, като например недостатъчното представителство при вземането на решения и на ръководни длъжности, както и в областта на инженерството и науката, като по този начин подобряват икономическото овластяване на жените и момичетата;

Ае.  като има предвид, че цифровизацията оказва положително въздействие по отношение на моделирането на нови възможности за работа и на предизвикването на конструктивно преминаване към по-гъвкави режими на работа, най-вече за жените, които навлизат или се завръщат на пазара на труда, както и по отношение на по-доброто балансиране между полагането на грижи и професионалния живот както за жените, така и за мъжете;

I. Общи съображения

1.  счита, че икономическото участие и овластяването на жените имат ключово значение за утвърждаването на техните основни права, като им предоставят възможност да постигнат икономическа независимост, да упражняват влияние в обществото и да имат контрол върху собствения си живот, като същевременно се премахват „стъклените тавани“, които им пречат да бъдат третирани равно с мъжете в професионалния живот; насърчава следователно икономическото овластяване на жените чрез политически и финансови средства;

2.  подчертава, че укрепването на правата на жените и икономическото им овластяване означава, че е необходимо да се предприемат действия по отношение на дълбоко вкоренени неравноправни властови отношения между половете, които пораждат дискриминация и насилие срещу жените и момичетата, както и срещу ЛГБТИ лица, и че властовите структури при половете са преплетени с други форми на дискриминация и неравнопоставеност, като например тези, свързани с раса, увреждания, възраст и полова идентичност;

3.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират равнопоставеност и недискриминация на работното място за всички;

4.  призовава държавите членки да изпълнят изцяло както Директивата за равно третиране в областта на заетостта, така и Директива 2010/41/ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица; призовава Комисията да гарантира по-добро прилагане на тези директиви;

5.  посочва, че ниските равнища на заетост при жените и изключването им от заетост имат отрицателно въздействие върху икономическото овластяване на жените; подчертава, че общите годишни икономически разходи, свързани с по-ниското равнище на заетост при жените, като се отчетат пропуснатите печалби, пропуснатите вноски за социално осигуряване и допълнителните разходи на публичните финанси, възлизаха през 2013 г. според изчисленията на Евростат на 2,8% от БВП на ЕС, или 370 милиарда евро, а разходите, свързани с изключването от заетост на една жена, се оценяват от Европейския институт за равенство между половете на 1,2 до 2 милиона евро в зависимост от образователното ѝ равнище;

6.  подчертава, че икономическото овластяване на жените и равните им възможности на пазара на труда са, на първо място, от решаващо значение за жените поотделно, но също така играят важна роля за икономическия растеж на ЕС с положителното си въздействие върху БВП, приобщаването и конкурентоспособността на предприятията, като същевременно спомагат за преодоляването на предизвикателствата, свързани със застаряващото население в ЕС; посочва, че според проучване от 2009 г. БВП на ЕС би могъл теоретично да се увеличи с почти 27%, ако на пазара на труда има пълен баланс между мъжете и жените;

II. Действия и инструменти за подобряване на икономическото овластяване на жените

По-добър баланс между професионалния и личния живот

7.  отбелязва, че в отговор на призива на Парламента за подобряване на баланса между семейния и професионалния живот Комисията издаде незаконодателни предложения и едно законодателно предложение за създаването на няколко вида отпуск с цел намиране на отговор на предизвикателствата на 21-ви век; подчертава, че предложенията на Комисията са добра първа стъпка в посока към отговаряне на очакванията на европейските граждани, тъй като ще дадат възможност на жените и на мъжете да поемат по-поравно отговорностите в областта на професионалния, семейния и социалния живот, най-вече по отношение на полагането на грижи за лица на тяхна издръжка и грижи за деца; призовава всички институции да постигнат резултати по този пакет възможно най-скоро;

8.  призовава държавите членки да повишат защитата от дискриминация и незаконно уволнение, свързани с баланса между професионалния и личния живот, и да гарантират достъпа до правосъдие и правна защита; призовава Комисията да засили наблюдението, транспонирането и изпълнението на антидискриминационното законодателство на ЕС, да задейства производства за установяване на неизпълнение на задължения, когато е необходимо, и да насърчава спазването чрез, наред с другото, информационни кампании за повишаване на осведомеността за законовите права на равно третиране;

9.  подчертава, че възнагражденията и вноските за социална сигурност следва да продължат да се изплащат по време на отпуск;

10.  призовава държавите членки да гарантират наличието на отпуск за почивка за родителите на деца с увреждания, като се обръща особено внимание на самотните майки и въз основа на проучване на най-добрите практики;

11.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират в неформални центрове за извънкласни учебни дейности под формата на игри, които да могат да предоставят по-специално подкрепа за децата след работното време на училището или на детската ясла, като възможно решение в отговор на разликата между учебното и работното време;

12.  настоява, че постигането на целите от Барселона и въвеждането на цели за грижите за зависими и възрастни членове на обществото, включително достъпни, приемливи като цена и качествени грижи за деца и други лица, съоръжения и услуги, както и политики за самостоятелен живот за хората с увреждания, е абсолютно необходимо, за да могат държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“; припомня, че инвестирането в социална инфраструктура, като например в грижи за деца, има не само значително въздействие върху заетостта, но и генерира значителни допълнителни приходи за публичния сектор във вид на данъци върху заетостта и спестявания по отношение на осигуровките за безработица; подчертава във връзка с това необходимостта от детски заведения повсеместно в селските райони и насърчава държавите членки да подкрепят инвестициите в предоставянето на грижи през целия живот на достъпни и висококачествени услуги на приемливи цени, включително грижи за деца, лица на издръжка и възрастни хора; счита, че следва да бъдат на разположение подходящи грижи за деца, които да бъдат финансово достъпни, за да могат също така родителите да получат достъп до възможности за учене през целия живот;

13.  подчертава решаващата роля на висококачествените обществени услуги, особено за жените; подчертава значението на всеобщия достъп до висококачествени, финансово достъпни, удобно разположени обществени услуги, които да са съобразени с търсенето, като инструмент за гарантиране на икономическото овластяване на жените;

14.  отбелязва настоящото несъответствие между постиженията на държавите членки и целите, залегнали в рамките на целите от Барселона, и настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо мерките, предприемани от държавите членки, за да изпълнят своите задължения;

15.  изразява убеждение, че ангажирането на мъжете с отговорности за полагане на грижи е предпоставка за промяна на традиционните стереотипи, свързани с ролите на мъжете и жените; освен това счита, че двата пола и обществото като цяло ще имат полза от едно по-справедливо разпределение на неплатения труд и по-равностойно ползване на отпуск, свързан с полагането на грижи; изразява убеждение, че моделът на равнопоставеност между работещия и полагащия грижи е най-ефективният за постигане на равенство между половете във всички области на живота;

16.  призовава държавите членки да провеждат специални и активни политики за заетост и обучение, за да се подкрепи завръщането на работа на жените, които са прекъснали кариерата си, за да се грижат за лица на тяхна издръжка;

17.  подчертава, че постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот и на по-голямо равенство между жените и мъжете са от съществено значение за постигането на целите за овластяване на жените; подчертава, че по-добрият баланс между професионалния и личния живот би гарантирал по-справедливо разпределение на платения и неплатения труд в семействата, би увеличил участието на жените на пазара на труда и съответно би намалил разликите в заплащането между половете и разликите в пенсиите;

18.  подчертава значението на добрите и сигурни условия на труд, позволяващи както на жените, така и на мъжете да съвместяват професионалния и личния си живот, и призовава Комисията и държавите членки да насърчават укрепването на трудовите права, колективното договаряне и по-голямото равенство между половете;

19.  подкрепя решително насърчаването на индивидуализирането на договореностите за правото на отпуск, невъзможността за прехвърляне между родителите на правата им на родителски отпуск и равномерното разпределение на задачите за полагане на грижи между двамата родители с оглед на постигането на балансирано съвместяване на професионалния и личния живот и за двата пола;

20.  призовава Комисията да финансира проучванията за анализ на размера и стойността на неплатения труд, полаган в рамките на грижата за семейството от жените и мъжете, и средния брой часове, прекарани в платен и неплатен труд, особено по отношение на грижата за възрасти хора, деца и хора с увреждания;

21.  призовава да се разработи рамка за гъвкави модели на заетост за мъже и за жени, ориентирани към служителите, която да бъде съпътствана от подходяща социална закрила, за да се улесни поддържането на баланс между отговорностите в личния и професионалния живот; същевременно счита, че правата на работниците и правото на сигурна заетост трябва да предхождат всяко увеличение на гъвкавостта на пазара на труда, така че да се гарантира, че гъвкавостта не увеличава несигурните, нежеланите и незащитените форми на труд и заетост и не подкопава трудовите стандарти, които понастоящем засягат в по-голяма степен жените, отколкото мъжете, като под несигурна заетост се разбира заетост, която не е в съответствие с международните или националните стандарти и закони или стандартите и законите на равнището на ЕС и/или която не предоставя достатъчно средства за водене на достоен живот или подходяща социална закрила, като например непостоянната заетост, по-голямата част от временните договори, договорите за „нула часове“ или непълното работно време не по собствен избор; подчертава също така необходимостта от създаване на условия за гарантиране на правото на преминаване отново на работа на пълно работно време след период на работа на непълно работно време по собствен избор;

Равно заплащане за равен труд с равна стойност и картографиране на възнагражденията

22.  припомня, че принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност е заложен и дефиниран в член 157 от ДФЕС и трябва да бъде прилаган ефективно в държавите членки; настоява в този контекст, че следва да се използва препоръката на Комисията относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане на мъжете и жените, за да се наблюдава внимателно положението в държавите членки и да се изготвят доклади за напредъка, също и с подкрепата на социалните партньори, и насърчава държавите членки и Комисията да определят и да прилагат съответните политики в съответствие с тази препоръка с оглед на премахването на продължаващата разлика в заплащането между жените и мъжете;

23.  призовава държавите членки и дружествата да зачитат равнопоставеността по отношение на заплащането и да въведат задължителни мерки по отношение на прозрачността на заплащането, за да се създадат методи, с помощта на които дружествата да решат въпроса с разликата в заплащането на мъжете и жените, включително чрез одити на заплащането и включване на мерки за равно заплащане при колективното договаряне; подчертава необходимостта да бъде осигурено подходящо обучение в областта на законодателството за защита от дискриминация в сферата на заетостта и относимата съдебна практика за служителите от националните, регионалните и местните органи и от правоприлагащите органи, както и за трудовите инспектори;

24.  подчертава необходимостта от признаване и преоценка на традиционно доминирания от жени труд, като например в здравния, социалния и образователния сектор, спрямо труда, извършван предимно от мъже;

25.  изразява убеждението си, че постигането на равно заплащане за мъжете и жените за равен труд с равна стойност изисква ясна рамка от конкретни инструменти за оценка на работата, със сравними показатели за оценка на „стойността“ по отношение на работните места или секторите; поради тази причина насърчава Комисията да разгледа възможността да изготви такава рамка и да съдейства на държавите членки и на социалните партньори при прилагането ѝ; насърчава всички страни да приемат политики и закони, които да гарантират равно заплащане за равен или равностоен труд;

26.  припомня, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз стойността на труда следва да се оценява и сравнява на базата на обективни критерии, като например изискванията, свързани с образованието, професията и обучението, уменията, усилията и отговорността, извършената работа и естеството на задачите;

27.   изтъква значението на принципа на неутралност спрямо пола в рамките на системите за оценка и класификация на работните места както в публичния, така и в частния сектор; приветства усилията на държавите членки за насърчаване на политиките, които предотвратяват дискриминацията при наемане на работа, и ги насърчава да подкрепят идеята за използване на автобиографии, които не предоставят възможност за идентифициране на пола, с цел да се попречи на дружествата и публичната администрация да проявяват предубеждение по отношение на пола по време на процеса на набиране на персонала; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на автобиография „Европас“ с анонимен характер; предлага държавите членки да изготвят програми за борба срещу социалните стереотипи и стереотипите, свързани с пола, по-специално сред по-младите групи от населението, като начин за предотвратяване на професионалната категоризация на различните степени на длъжностите, която често ограничава достъпа на жените до най-високо платените длъжности и работни места;

Баланс между половете в частния и публичния сектор

28.  счита, че в публичния сектор може да са необходими квоти, когато публичните институции не изпълнят задължението си да гарантират справедливо представителство, като по този начин би могла да се повиши демократичната легитимност на институциите, вземащи решения;

29.  отбелязва, че използването на квоти по пол и списъци с редуващи се по полов признак кандидати в процеса на вземане на политически решения се доказа като най-ефективен инструмент в преодоляването на дискриминацията и на дисбаланса на половете във властта, както и в подобряването на демократичното представителство в органите за вземане на политически решения;

30.  призовава Комисията да подобри събирането, анализа и разпространението на изчерпателни, сравними, надеждни и редовно осъвременявани данни относно участието на жените в процеса на вземане на решения;

31.  призовава институциите на ЕС да насърчават участието на жените в европейския изборен процес, като включат списъци с балансирано представителство на мъжете и жените при следващото преразглеждане на европейското избирателно право;

32.  призовава отново Съвета да приеме бързо директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, като важна първа стъпка към равно представителство в публичния и в частния сектор и отбелязва, че е установено, че управителните съвети с повече жени водят до подобряване на резултатите от дейността на частните дружества; отбелязва също така, че напредъкът е най-осезаем (от 11,9% през 2010 г. на 22,7% през 2015 г.) в държавите членки, в които е прието обвързващо законодателство по отношение на квотите в управителните съвети(24); настоятелно призовава Комисията да продължава да оказва натиск върху държавите членки да постигнат съгласие;

Планове за равенство между половете

33.  признава, че Комисията подкрепя приемането на планове за равенство между половете от научноизследователски организации и организации за финансиране на научни изследвания;

34.  отбелязва, че плановете за равенство между половете на равнище дружество или сектор могат да съдържат множество мерки в областта на човешките ресурси, насочени към набирането на персонал, заплащането, повишаването в длъжност, обучението и баланса между професионалния и личния живот; че те често пъти включват конкретни мерки, като например неутрален спрямо пола език, предотвратяване на сексуалния тормоз, назначаване на по-слабо представения пол на ръководни длъжности, непълно работно време и участие на бащите в грижите за децата, както и че в държавите членки съществуват разнообразни подходи по отношение на задължителното въвеждане на такива мерки;

35.  признава, че приемането на планове за равенство между половете и одити на това равенство в частния сектор може да укрепи един положителен образ на дружествата за благоразположеност към баланса между личния и професионалния живот и да спомогне за повишаване на мотивацията на служителите и за намаляване на текучеството на персонал; поради тази причина приканва Комисията да насърчава дружествата с над 50 служители да договарят планове за равенство на половете със социалните партньори с оглед на увеличаване на равенството между половете и борба с дискриминацията на работното място; призовава за включването в тези планове за равенство между половете на стратегия за справяне със сексуалния тормоз на работното място, неговото предотвратяване и премахване;

Колективни споразумения и социални партньори

36.  изразява убеждението си, че социалните партньори и колективните споразумения имат потенциал за насърчаване на равенството между половете, за овластяване на жените чрез единство и за борба с неравенството по отношение на заплащането на мъжете и жените; подчертава, че гарантирането на равно и подходящо представителство на жените и мъжете в екипите за колективно договаряне е от решаващо значение за насърчаване на икономическото овластяване на жените, и поради това счита, че социалните партньори следва да укрепят позициите на жените в рамките на структурата си за социално партньорство по отношение на ръководни постове за вземане на решения и да договарят планове за равенство между половете на равнище дружество и сектор;

37.  насърчава Комисията да работи в сътрудничество със социалните партньори и гражданското общество с цел утвърждаването им в тяхната ключова роля за разкриване на дискриминационни предубеждения по отношение на пола при определянето на равнищата на заплатите, както и за изготвяне на оценки за работата, които да не съдържат предубеждения по отношение на пола;

III. Препоръки за подобряване на икономическото овластяване на жените

38.  счита, че икономическите модели и практики, данъчните политики и приоритетите по отношение на разходите, особено по време на кризи, следва да включват аспекта на равенството между половете, да вземат под внимание жените като участници в стопанския живот и да имат за цел премахването на основаните на пола различия в полза на гражданите, предприятията и обществото като цяло, и посочва отново в този контекст, че икономическите кризи имаха по-специално отрицателно въздействие върху жените;

39.  призовава за реформи, с които да бъде увеличено равенството между половете както в семейния живот, така и на пазара на труда; изразява убеждение, че индивидуализираните права на социална сигурност и категоричното законово право на пълно работно време с възможност за договори за непълно работно време ще допринесат за икономическото овластяване на жените;

40.  отбелязва, че като цяло професионалното развитие на жените е без значителен напредък; призовава държавите членки да насърчават и подкрепят жените, за да могат те да имат успешно професионално развитие, включително чрез положителни действия, като например изграждане на мрежи за професионални контакти и програми за наставничество на работното място, както и чрез създаване на подходящи условия и осигуряване на възможности наравно с мъжете за всяка възраст по отношение на обучението, професионалното развитие, придобиването на нови умения и преквалификацията, както и чрез пенсионни права и обезщетения за безработица, които да са равностойни на приложимите за мъжете пенсионни права и обезщетения;

41.  насърчава държавите членки, въз основа на разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки (Директивата за обществените поръчки)(25), да насърчават използването на социални клаузи в процедурите за обществени поръчки като инструмент за подобряване на равенството между жените и мъжете, когато съществува относимо национално законодателство, което може да бъде използвано като основа за социални клаузи;

42.  призовава за ново разглеждане на макроикономическите акценти, при което приоритетите в областта на публичните разходи и пенсиите да бъдат подложени на повторна оценка, за да се гарантира, че допринасят за равенството между жените и мъжете, социалната справедливост и намаляването на бедността и за това, че както жените, така и мъжете се възползват от висококачествени, финансово достъпни обществени услуги и инвестиции в социална инфраструктура, основно в секторите на здравеопазването и на грижите и в социалния сектор;

43.  подчертава необходимостта от борба с всички форми на насилие, основано на пола, включително домашното насилие, като например изнасилване, генитално осакатяване на жени, сексуално насилие, сексуална експлоатация, сексуален тормоз и принудителни ранни/детски бракове, както и с явлението икономическо насилие; насочва вниманието към особено тревожните високи нива на сексуален тормоз на работното място(26) и подчертава, че за да има успех овластяването на жените на работното място, в последното не трябва да има никакви форми на дискриминация и насилие; призовава ЕС и държавите членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул без резерви и да организират кампании за повишаване на обществената осведоменост и информираност относно насилието срещу жени, както и да насърчават обмена на добри практики; отбелязва, че икономическата независимост на жените играе основна роля за способността им да избягат от ситуации на насилие; поради това призовава държавите членки да осигурят системи за социална закрила, които да са в подкрепа на жените в подобна ситуация;

44.  отново заявява, че индивидуалното, социалното и икономическото овластяване и независимостта на жените са взаимносвързани с правото да вземат решения във връзка с тялото и сексуалността си; припомня, че всеобщият достъп до пълния обхват на сексуално и репродуктивно здраве и сексуални и репродуктивни права е ключова движеща сила за подобряване на равенството на всички хора;

45.  приветства заключенията от 61-вата сесия на Комисията по статута на жените относно икономическото овластяване на жените в променящия се професионален свят, в които за пръв път беше направена пряка и изрична връзка между икономическото овластяване на жените и тяхното сексуално и репродуктивно здраве и сексуални и репродуктивни права; изразява съжаление обаче, че широкообхватното сексуално образование беше пропуснато изцяло в споразумението;

46.  отбелязва, че жените съставляват 52% от общото население на Европа, но че само една трета от самонаетите лица или от общия брой на лицата, започващи стопанска дейност в ЕС, са жени; отбелязва също, че жените са изправени пред повече трудности в сравнение с мъжете, що се отнася до достъпа до финансиране, обучение и мрежи за професионални контакти, както и по отношение на поддържането на баланс между професионалния и личния живот; насърчава държавите членки да поощряват мерки и действия за подпомагане и консултиране на жени, които решават да станат предприемачи, като същевременно подчертава, че финансовата независимост е решаваща за постигане на равенство; призовава държавите членки да улесняват достъпа до кредитиране, да намалят бюрокрацията и да премахнат други пречки пред нововъзникващите предприятия, създадени от жени; призовава Комисията да засили своята работа с държавите членки с цел откриване и премахване на пречките пред предприемачеството на жените и да насърчава повече жени да създадат собствени предприятия, включително чрез подобряване на достъпа до финансиране, проучване на пазара, обучения и мрежи за стопански цели, като например платформата WEgate за жени предприемачи и други европейски мрежи;

47.  подчертава, че подобряването на цифровите умения и грамотността в областта на информационните технологии сред жените и момичетата и насърчаването на включването им в сектора на ИКТ биха могли да спомогнат за тяхното икономическо овластяване и тяхната независимост, което ще доведе до намаляване на общата разлика в заплащането на мъжете и жените; призовава държавите членки и Комисията да увеличат усилията си за прекратяване на цифровото разделение между мъжете и жените, както беше посочено в Програмата в областта на цифровите технологии в рамките на „Европа 2020“, чрез увеличаване на достъпа на жените до информационното общество, със специален акцент върху повишаването на видимостта на жените в цифровия сектор;

48.  посочва, че жените представляват почти 60% от завършилите висше образование в ЕС, но в резултат на трайни възпрепятстващи фактори продължават да бъдат недостатъчно представени в областта на науката, математиката, информационните технологии, инженерните науки и други професии, свързани с тези области; приканва държавите членки и Комисията да насърчават чрез информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността участието на жените в сектори, които традиционно са възприемани като „мъжки“, особено в областта на науките и новите технологии, наред с другото чрез интегриране на аспекта за равенство между половете в програмата за цифрови технологии за идните години, както и чрез насърчаване на участието на мъжете в сектори, които традиционно са възприемани като „женски“, а именно секторите на грижите и образованието; подчертава значението на разширяването на социалната закрила и повишаването на заплатите в секторите, в които жените съставляват по-голямата част от работната сила, каквито са случаите, наред с други, на лицата, предоставящи персонални грижи по домовете, чистачите и помощниците, ресторантьорския персонал и приложните специалисти в здравеопазването; подчертава значението на професионалното образование и обучение (ПОО) за диверсификацията на избора на професия и запознаването на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие, така че да се преодолее хоризонталното и вертикалното изключване и да се увеличи броят на жените в органите за вземане на решения в политическите и стопанските области;

49.  отправя искане към държавите членки да прилагат законодателни и незаконодателни мерки за гарантиране на икономическите и социалните права на работниците и служителите в т.нар. „женски“ сектори; подчертава, че е важно да се предотврати твърде високият дял на жените на несигурни работни места, и припомня необходимостта от борба с несигурния характер на тези сектори, например домакинската работа или полагането на грижи; отчита, че домакинската работа и предоставянето на домашни услуги, при които преобладават жените, често се извършват като недеклариран труд; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и доразвиват официалния сектор на домакински услуги, също чрез европейската платформа за противодействие на недекларирания труд, и да признаят домашните услуги, заетостта в семейна среда и грижите в домашни условия като ценен икономически сектор с потенциал за създаване на работни места, който се нуждае от по-добро регулиране в държавите членки с оглед както на създаването на сигурни работни места за домашните работници, така и на предоставянето на възможност на семействата да поемат ролята си на работодатели, както и на възможности за съвместяване на личния и професионалния живот за работещите семейства;

50.  подчертава значението на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола; поради това призовава Комисията да насърчава инициативи за разработване на програми за обучение по въпросите на равенството между половете за работещите в сферата на образованието, както и за предотвратяване на насаждането на стереотипи чрез учебните програми и педагогическите материали;

51.  подчертава значението на интегрирането на принципа на равенство между половете като основен инструмент при изработването на политики и законодателство, които да отчитат особеностите на пола, включително в областта на заетостта и социалните въпроси, и следователно да гарантират икономическото овластяване на жените; призовава Комисията да въведе систематични оценки на въздействието във връзка с половете; отново отправя своя призив към Комисията да повиши ранга на своя Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016 – 2019 г., като го приеме под формата на съобщение; призовава Комисията да въведе бюджетиране, съобразено с равенството между половете, в следващата многогодишна финансова рамка и да се ангажира с все по-строг контрол върху процесите за определяне на бюджета и разходите на ЕС, включително чрез предприемането на мерки за подобряване на прозрачността и докладването за начина на изразходване на финансовите средства; призовава освен това Европейската инвестиционна банка да интегрира равенството между половете и икономическото овластяване на жените във всичките си дейности в рамките на ЕС и извън него;

52.  призовава държавите членки да интегрират аспекта на равенството между половете в националните си политики относно уменията и пазара на труда, както и да включат такива мерки в националните планове за действие и като част от европейския семестър в съответствие с насоките за заетостта;

53.  подчертава значението на предлагането на жените в селските райони на възможности за учене през целия живот, включително например чрез курсове за обучение между отделни предприятия; подчертава високия процент самостоятелно заети лица в селските райони, които нямат подходяща социална закрила, и високия процент на „невидимия“ труд, който засяга по-специално жените; поради това призовава държавите членки и регионите със законодателни правомощия да гарантират социалната сигурност както на мъжете, така и на жените в селските райони; призовава държавите членки също така да улеснят равния достъп до земя, да гарантират правата на собственост и на наследяване и да улеснят достъпа на жените до кредитиране;

54.  припомня, че равнищата на хората, изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване, са по-високи сред жените, отколкото сред мъжете, и следователно подчертава, че мерките за борба с бедността и социалното изключване оказват особено въздействие върху икономическото овластяване на жените; подчертава, че предотвратяването и премахването на разликата в пенсиите между мъжете и жените и намаляването на бедността сред жените в напреднала възраст зависят преди всичко от създаването на условия за това жените да правят равни пенсионни вноски чрез по-нататъшно приобщаване на пазара на труда и гарантиране на равни възможности по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълен работен ден; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове и Европейският фонд за стратегически инвестиции допринасят за намаляването на бедността сред жените с оглед на постигането на общите цели на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността; призовава държавите членки да гарантират, че разпределените 20% от финансирането по линия на ЕСФ за мерки за социално приобщаване също се използват за увеличаване на подкрепата за малки местни проекти, насочени към овластяване на жените, живеещи в условия на бедност и социално изключване;

55.  отбелязва, че бедността продължава да бъде измервана с натрупан доход на домакинствата, което предполага, че всички членове на домакинството печелят еднакво и разпределят ресурсите поравно; призовава за индивидуализирани права и изчисления, основаващи се на индивидуалните доходи, с цел да се разкрият истинските мащаби на бедността сред жените;

56.  отбелязва, че жените са най-силно засегнати от мерките за бюджетни ограничения и съкращенията в публичния сектор (по-малко и по-скъпо полагане на грижи за деца, намален брой услуги за възрастни хора и хора с увреждания, приватизация и затваряне на болници), и по-специално в области, като например образование, здравеопазване и социална работа, тъй като жените представляват 70% от работната сила в публичния сектор;

57.  подчертава колко е важно да се обърне внимание на специфичните потребности и многостранните предизвикателства на определени уязвими групи, които се сблъскват с особено сериозни пречки пред достъпа до пазара на труда; призовава държавите членки да осигурят на тези лица ранен и лесен достъп до качествено обучение, включително стажове, за да се гарантира цялостната им интеграция в нашите общества и на пазара на труда, като се вземат предвид съществуващите формални и неформални умения, способности, таланти и ноу-хау на бежанците; призовава държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на междусекторната дискриминация, която засяга най-вече жените в уязвимо положение; подчертава колко е важно правилното прилагане на Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите и на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(27);

58.  призовава държавите членки и Комисията да налагат и подобряват прилагането на практика на съществуващите закони и политики по отношение на работното място и да усъвършенстват по целесъобразност тези закони и политики с цел защита на жените от пряка и непряка дискриминация, особено при подбора, назначаването, задържането на работа, професионалното обучение и повишаването в длъжност на трудово заетите жени както в публичния, така и в частния сектор, и да предоставят на жените равни възможности по отношение на заплащането и професионалното развитие;

59.  изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; приветства даването на приоритет на тази директива от страна на Комисията; отново отправя призива си към Съвета да приеме предложението възможно най-скоро;

60.  призовава Комисията да подобри събирането на специфични показатели по отношение на пола и на данни, разбити по полов признак, за да се изчисли въздействието на политиките на държавите членки и на ЕС върху равенството между половете;

61.  подчертава, че жените са непропорционално и често недоброволно концентрирани в несигурна заетост; настоятелно призовава държавите членки да приложат препоръките на МОТ, имащи за цел намаляване на мащаба на несигурната заетост, като например ограничаване на обстоятелствата, при които могат да се използват несигурни договори, и ограничаване на продължителността на времето, през което даден работник може да бъде нает на такъв договор;

62.  изразява съжаление относно липсата на амбиция в предложението на Комисията за развитие на европейски стълб на социалните права и призовава Комисията да предложи директива за достойни условия на труд за всички работници;

63.  посочва ролята на данъчните приходи за финансирането на социалните системи;

64.  призовава Европейския институт за равенство между половете да продължи работата си по събиране на специфични данни, свързани с пола, и създаване на сравнителни таблици във всички относими области на политиката;

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(2)

ОВ L 180, 15.7.2010 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1.

(4)

ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68.

(5)

OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 163.

(6)

OВ L 353, 28.12.2013 г., стр. 7.

(7)

ОВ C 436, 24.11.2016 г., стр. 225.

(8)

ОВ C 36, 29.1.2016 г., стр. 18.

(9)

ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 110.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2015)0207.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2016)0203.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2016)0226.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2016)0235.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2016)0338.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2016)0360.

(16)

Приети текстове, P8_TA(2015)0351.

(17)

Приети текстове, P8_TA(2017)0029.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2017)0099.

(20)

3073-то заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, Брюксел, 7 март 2011 г.

(21)

OВ L 69, 8.3.2014 г., стр. 112.

(22)

Група на високо равнище за икономическо овластяване на жените към ООН: „Никой да не бъде изоставен: призив за действия в областта на равенството между половете и икономическото овластяване на жените“ (септември 2016 г.).

(23)

Вж. Европейска конфедерация на профсъюзите, „Collective bargaining: our powerful tool to close the gender gap“ (Колективното договаряне: нашият мощен инструмент за преодоляване на неравнопоставеността между половете) (2015 г.)

(24)

Вж. Информационен фиш на Европейската комисия, „Gender balance on corporate boards – Europe is cracking the glass ceiling“ (Балансът между половете в управителните съвети – Европа счупва „стъкления таван“), октомври 2015 г.; Европейска комисия, ГД „Правосъдие“, „Women in economic decision-making in the EU: Progress report: A Europe 2020 initiative“ (Жените в процеса на вземане на икономически решения в ЕС: доклад за напредъка: инициатива на „Европа 2020“), 2012 г.; Агот Сторвик и Мари Тейген, „Women on Board: The Norwegian Experience“ (Жени в управителните съвети: норвежкият опит), юни 2010 г.

(25)

OВ L 94, 28.3.2014 г, стр. 65.

(26)

Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA) относно насилието срещу жени.

(27)

OВ L 180, 19.7.2000 г, стр. 22.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Европа несъмнено заема едно от водещите места в света, що се отнася до правата на жените и равенството между половете. Въпреки това равното участие на жените на пазара на труда и в процесите на вземане на икономически решения е предпоставка за отлични резултати в областта на равенството и овластяването на жените.

Последните статистически данни сочат, че ЕС е изминал само половината от пътя към постигане на равенство между половете. Индексът за равенство между половете на Европейския институт за равенство между половете за 2015 г. не показа почти никакъв напредък за ЕС, а само незначително подобрение.

В много държави основните пречки пред икономическото овластяване на жените са някои социални норми или дискриминационни закони. Въпреки факта, че жените притежават средно по-висока степен на образование, отколкото мъжете, разликата в заплащането на мъжете и жените все още е много разпространена (16,1%), както и разликата в пенсиите, чието равнище – 40,2% – буди тревога, макар и разликите между държавите членки да са значителни. Освен това е необходимо и по-равномерно разпределение на неплатения труд в домакинството, за да могат жените да участват на пазара на труда в същата степен като мъжете. Когато неплатеният домакински труд започне да се извършва едновременно и стане равномерно разпределена тежест, както и когато бъдат постигнати целите от Барселона, ще е налице по-добра основа за много по-добър баланс между професионалния и личния живот, което ще постави жените при еднакви условия на конкуренция.

Да можеш да се конкурираш при еднакви условия е не само право на човека и не следва да среща никаква съпротива, тъй като всички хора, независимо от това кои са или какъв е биологичният им пол, имат същите права и не следва да бъдат обект на дискриминация. Освен че това е право на човека, по-равнопоставеното участие на жените и мъжете на пазара на труда е свързано и с редица ползи. Жените, не по свой избор, работят на непълно работно време в по-голяма степен, отколкото мъжете, и този факт, в съчетание с разликата в заплащането, представлява огромна загуба на данъчни приходи за държавите членки. Според данните на Eurofound общите годишни разходи, свързани с по-ниското равнище на заетост при жените, съответстват на 2,8% от БВП на ЕС,(1) а разходите, свързани с изключването от заетост на една жена през целия ѝ трудов живот, се оценяват на 1,2 до 2 милиона евро в зависимост от образователното ѝ равнище.

Съществуват различни инструменти, които служат за постигане на целта за икономическо овластяване на жените. Наличието на разлика в заплащането представлява основен проблем по отношение на равното заплащане за равен труд и за труд с равна стойност. За да се постигне равно заплащане за равен труд, е необходимо систематично картографиране с цел да се гарантира, че както публичният, така и частният сектор спазват този принцип.

За да се преодолее недостатъчното равнище на икономическо овластяване на жените в рамките на ЕС, е необходимо на заеманите традиционно от жени работни места да се придава същата стойност като на типично мъжките професии. Това ще изисква засегнатите сектори, в които преобладава женският труд, да заплащат по-големи възнаграждения на служителите си.

Както беше посочено по-горе, последиците от повишеното участие на жените на пазара на труда ще бъдат само положителни. Когато става въпрос за управителните съвети на дружествата, както и в публичния сектор, където се вземат решения на високо равнище, опитът от включването на жените показва положителни резултати. Призоваваме Съвета да приеме бързо директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия (Директива относно жените в управителните съвети). В тази област има напредък, но той е твърде бавен. Най-голям напредък се наблюдава в държавите, които приеха обвързващо законодателство за квотите. Важно е също така ЕС да служи за пример в това отношение. Понастоящем в институциите на ЕС има твърде малко жени на високи/ръководни длъжности и това трябва да се промени драстично.

Плановете за равенство между половете са инструмент за преодоляване на неравенството на работното място по множество различни начини, свързани с набирането на персонал, заплащането, повишаването в длъжност, обучението и баланса между професионалния и личния живот. Освен това планът за равенство между половете може да е насочен и към предотвратяване на сексуалния тормоз. В 32% от случаите на сексуален тормоз в ЕС жените са били подложени на сексуален тормоз на работното си място, като поради претърпяното насилие голям брой жени променят поведението си и избягват да остават насаме с колега или началник. Трябва да имаме нулева толерантност към тормоза и всички, включително жените, трябва да могат да се чувстват в безопасност в своята работна среда.

До 2020 г. остават само три години – имаме много високи цели, които сами сме си поставили и които трябва да постигнем. Не можем да се примирим с неуспех и трябва да продължим да работим за постигането на тези цели за овластяване на жените и участие на пазара на труда. Трябва да поемем водеща роля, като застъпим категоричната позиция, че не толерираме неравенството и че очакваме както публичният, така и частният сектор да поемат отговорност за неравенството, което възпроизвеждат посредством проблемите, представени в настоящия доклад.

(1)

2013 г., „The gender employment gap: Challenges and solutions“ (Различията между половете по отношение на заетостта: предизвикателства и решения).


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (23.6.2017)

на вниманието на комисията по правата на жените и равенството между половете

относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС

(2017/2008(INI))

Докладчик по становище: Таня Гонсалес Пеняс

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по правата на жените и равенството между половете да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че структурните пречки за икономическото овластяване на жените са резултат от многобройни и пресичащи се форми на неравенство, стереотипни представи и дискриминация в обществената и частната сфера;

Б.  като има предвид, че по-високата степен на икономическо овластяване на жените и на равенство между половете представлява икономическа възможност, която ще окаже силно положително въздействие върху БВП на ЕС и към 2050 г. ще доведе до увеличаване на БВП на ЕС на глава от населението с 6,1% до 9,6%(1), и като има предвид, че премахването на различията между половете в областта на заетостта ще доведе до увеличаване на растежа с 15% до 45% в рамките на държавите членки(2); като има предвид, че като се отчетат пропуснатите доходи, пропуснатите социални вноски и допълнителните разходи на публични финанси, общият годишен разход, произтичащ от по-ниската заетост сред жените, през 2013 г. възлизаше на 370 милиарда евро, което съответства на 2,8% от БВП на ЕС(3), и че подобряването на равенството между половете би довело също до създаването на допълнителни 10,5 милиона работни места(4);

В.  като има предвид, че икономическото участие и овластяването на жените са от съществено значение, за да могат жените да разполагат с контрол върху живота си и да упражняват влияние в обществото и за да се увеличи достъпът на жените до икономически ресурси и възможности, например заетост, финансови услуги, собственост и други активи, както и развитие на уменията; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира, че жените и мъжете се ползват с едни и същи права и възможности за участие в икономическия живот и в пазара на труда, което не само е от решаващо значение, но и способства за икономическия растеж на ЕС и води до положително въздействие върху БВП, приобщаването, конкурентоспособността на предприятията и предизвикателствата, свързани със застаряването на населението в ЕС;

Г.  като има предвид, че в стратегията „ЕС 2020“ се определя целта на ЕС към 2020 г. заетостта на мъжете и жените да достигне 75% и по-специално да бъдат преодолени различията между половете по отношение на заетостта; като има предвид, че ще е необходимо да се положат координирани усилия за улесняване на участието на жените на пазара на труда;

Д.  като има предвид, че майчинството не следва да се разглежда като пречка за професионалното развитие на жените и съответно за тяхната еманципация;

Е.  като има предвид, че жените и мъжете имат равни права и задължения като родители (с изключение на възстановяването след раждане) и че тежестта по отглеждането на децата следва да бъде споделяна и съответно не следва да бъде възлагана изключително на майките;

Ж.  като има предвид, че в домакинствата, в които най-малкото дете е под седемгодишна възраст, мъжете отделят 41 часа на седмица за платен труд и 15 часа за неплатен труд, а жените отделят 32 часа на седмица за платен труд и 39 часа за неплатен труд;

З.  като има предвид, че съвместяването на професионалния и семейния живот е от съществено значение за стимулирането на професионалното развитие на жените и че за тази цел е необходимо да са налице обществени и частни детски заведения;

И.  като има предвид, че въпреки че жените представляват почти 60% от лицата в ЕС, завършили висше образование, техният дял в сферата на науката, математиката, информационните технологии, инженерните науки и други професии, свързани с тези области, продължава да бъде несъразмерно малък поради наличието на трайни възпрепятстващи фактори; изтъква факта, че в резултат на това неравенството в професиите приема нови форми и че въпреки направените инвестиции в образованието вероятността младите жени да се окажат икономически неактивни продължава да бъде два пъти по-висока в сравнение с тази при младите мъже; като има предвид, че според оценките работните места в областта на ИКТ и компютърните науки ще играят значителна роля в краткосрочен план както по отношение на вакантните работни места, така и по отношение на доходите, и че е от съществено значение повече жени да бъдат привлечени към тези специалности;

Й.  като има предвид, че според прогнозите, ако нивото на производителност на жените достигне това на мъжете, БВП на ЕС би могъл да нарасне с 27%;

K.  като има предвид, че въпреки че според проучвания на ОИСР дружествата с повече жени в управителния си съвет имат по-високо ниво на рентабилност в сравнение с дружествата, чийто управителен съвет е с изцяло мъжки състав, през 2014 г. жените съставляваха едва 20,2% от членовете на управителните съвети на най-големите дружества, регистрирани за борсова търговия, в държавите в ЕС;

1.  счита, че икономическото овластяване на жените е от решаващо значение, не на последно място с оглед на намаляването на бедността и насърчаването на икономическото развитие; при все това настоява, че постигането на икономическа независимост е само първата стъпка към икономическото овластяване на жените и че с оглед на овластяването на жените в частния и публичния сектор е необходимо да се постигне и равенство в политическата, социалната и културната сфера; счита, че прилагането от държавите членки на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност е необходима стъпка за икономическото овластяване на жените и за утвърждаването на техните основни права; призовава Комисията и държавите членки да гарантират спазването на този принцип, както е определен в член 157 от ДФЕС, и да водят борба срещу пряката и непряката дискриминация на пазара на труда, с цел да се постигне икономическо овластяване на жените;

2.  призовава държавите членки да приложат изцяло Директивата за равенство в областта на заетостта и Директива 2010/41/ЕС относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица; призовава Комисията да гарантира по-добро прилагане на тези директиви и да насърчава сред дружествата изпълнението на планове за равенство между половете;

3.  призовава държавите членки да защитават правата на жените и да насърчават равенството между половете и социалното благоденствие чрез борба с разликите в заплащането и пенсиите, чрез преодоляване и премахване на нарушенията на законодателството за борба с дискриминацията в областта на заетостта и чрез борба с несигурните, нежеланите и незащитените форми на труд и заетост, като под несигурна заетост се разбира заетост, която не е в съответствие с международните и националните норми и законодателство и с нормите и законодателството на Съюза и/или която не осигурява достатъчно средства за водене на достоен живот или подходяща социална закрила, например непостоянната заетост, по-голямата част от временните договори, договорите за „нула часове“ или непълното работно време не по собствен избор, както и чрез създаване на условията за гарантиране на правото на преминаване отново на работа на пълно работно време след период на работа на непълно работно време по собствен избор;

4.  изразява съжаление във връзка с трайната разлика в заплащането на жените и мъжете, която представлява нарушение на основния принцип за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд, утвърден в член 157 от ДФЕС, и която по-конкретно засяга жените, които имат деца и които отглеждат своите деца; призовава ЕС и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори и организациите за равенство между половете, да разработят и приложат политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; призовава държавите членки редовно да извършват сравнителен анализ на възнагражденията като допълнение към тези усилия;

5.  подчертава, че предотвратяването и премахването на разликата в пенсиите на мъжете и жените и намаляването на бедността сред жените в напреднала възраст преди всичко зависят от създаването на условия, в които жените да могат да плащат равни пенсионни вноски благодарение на допълнителното си приобщаване на пазара на труда, и от гарантирането на равни възможности по отношение на заплащането, професионалното развитие и възможностите за работа на пълно работно време;

6.  подчертава, че е необходимо да бъдат взети мерки по отношение на причините за разликата в заплащането на жените и мъжете и последиците от нея, тъй като тя представлява пречка за икономическата независимост на жените в напреднала възраст, когато те са изложени на по-висок риск от бедност в сравнение с мъжете; подчертава, че е важно данъчните и социалноосигурителните системи в държавите членки да не съдържат елементи, които демотивират втория работещ член на домакинството да работи или да работи повече, тъй като в много случаи вторият работещ член на домакинството е именно жена; приканва държавите членки да заменят моделите, основаващи се на домакинството като базова единица, с индивидуализиране на данъчното облагане и правата на социална сигурност, за да се гарантира, че жените имат индивидуални права, и за да се преодолее положението им на зависимост от партньорите или от държавата;

7.  подчертава, че гъвкавите форми на труд помагат на жените да постигнат баланс между своя професионален и семеен живот и могат да окажат положителен принос за приобщаването към професионалния живот на групите жени в неравностойно положение;

8.  призовава държавите членки да подобрят условията на труд като цяло, включително като се разработи благоприятна за семейството организация на работното време при провеждане на консултации с работниците и служителите;

9.  настоятелно призовава държавите членки да осигурят подходящ отпуск по бащинство и подходящо заплащане по време на този отпуск, с цел да се гарантират еднаквите възможности за професионално развитие за жените и мъжете;

10.  изтъква необходимостта от премахване на хоризонталната и вертикалната полова сегрегация на пазара на труда чрез предприемане на действия срещу преките и непреките причини за нея, прилагане на мерки срещу дискриминационните видове социално поведение и стереотипни представи, диверсификация на възможностите за професионална реализация на жените и мъжете и насърчаване на равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, качествено образование, формално и неформално обучение и учене и обучение през целия живот, както и споделяне на отговорността за полагането на грижи; призовава Комисията и държавите членки да приложат мерки за ограничаване на свързаните с пола стереотипни представи и сегрегацията в рамките на пазара на труда, образованието и обучението, както и домакинската работа и отговорностите за полагането на грижи, с цел да се подобрят бъдещите приходи и социално-икономическите условия на жените;

11.  припомня, че устойчивото публично и частно финансиране за образованието е основата за създаването на приобщаващо, социално справедливо и демократично общество и че този приоритет трябва да бъде отразен в бюджетите; изтъква особената роля, която образованието на момичетата и младите жени играе по отношение на бъдещите им перспективи за работа и икономическото им овластяване; във връзка с това призовава държавите членки да укрепят политиките и увеличат инвестициите в качествено образование и обучение и да насърчават секторите и длъжностите, където жените са по-слабо представени, като например науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), както и да увеличават трудовата заетост сред жените в рамките на тези качествени работни места; подчертава значението на професионалното образование и обучение за диверсификацията на възможностите за избор на професия чрез запознаване на жените и мъжете с нетрадиционни възможности за професионално развитие; припомня, че е важно в рамките на образователните системи да се подчертаят принципът на равенство между жените и мъжете и принципът на равни права на участие в икономическия живот;

12.  посочва, че бързото разпространение на цифровите технологии оказва дълбоко въздействие върху пазара на труда, като променя веригите на създаване на стойност, както и условията и естеството на труда; отбелязва, че възможностите, създадени от цифровизацията, могат да служат като ефективен инструмент за допълнително приобщаване на жените на пазара на труда, както и за по-добро съвместяване на професионалните и домашните задължения както за жените, така и за мъжете; освен това посочва, че цифровизацията води до нарастващо търсене на умения за преодоляване на съществуващото цифрово разделение между мъжете и жените; изтъква, че търсенето на нови умения, особено в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), налага да се предприемат мерки под формата на обучение, както и чрез висше образование и учене през целия живот, с оглед на насърчаването на цифровата грамотност и на преодоляването на съществуващото неравенство между половете с цел да се разшири кръгът от висококвалифицирани кандидати; поради това призовава държавите членки и Комисията да активизират усилията си за насърчаване на приобщаването в контекста на ИКТ и да насърчават цифровите умения и цифровата грамотност сред жените и момичетата, които продължават да бъдат слабо представени в този сектор, като това би могло да допринесе за икономическото им овластяване и независимостта им и да доведе до намаляване на общата разлика в заплащането на жените и мъжете;

13.  призовава Комисията, заедно с държавите членки, да насърчава и подкрепя предприемачеството сред жените, тъй като то може да осигури на жените знанията, от които се нуждаят, за да учредят самостоятелно или съвместно с други лица собствено дружество въз основа на своите новаторски идеи; в това отношение от решаващо значение е да се предоставя информация относно достъпа до обучение и да се подкрепят жените предприемачи при достъпа до алтернативни източници на финансиране, до възможности за свързване в бизнес мрежи, както и до консултации относно създаването на стартиращо предприятие и управлението и разрастването на техните предприятия в ранните етапи;

14.  призовава държавите членки да провеждат специални, активни политики за заетост и обучение, за да се подкрепи завръщането на работа на жените, които са прекъснали кариерата си, за да се грижат за зависими лица;

15.  подчертава необходимостта да се гарантира, че структурните и инвестиционните фондове се използват за подобряване на образованието и обучението с цел подобряване на достъпа до пазара на труда, както и за борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване на жените; подчертава, че 20-процентният дял, отпуснат от Европейския социален фонд (ЕСФ) за мерки за социално приобщаване и за иновативни в социален план проекти, би могъл да се използва по-активно в подкрепа на инициативи като например малки проекти на местно равнище, насочени към овластяване на жените, живеещи в условия на бедност и социално изключване;

16.  отправя искане към държавите членки да прилагат законодателни и незаконодателни мерки за гарантиране на икономическите и социалните права на работниците и служителите в т.нар. „женски“ сектори; подчертава, че е важно да се предотврати твърде високия дял на жените на несигурните работни места, и припомня необходимостта от борба срещу несигурния характер на тези сектори, например домакинската работа и полагането на грижи; отчита, че домакинската работа и предоставянето на домашни услуги, при които преобладават жените, често се извършват като недеклариран труд; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и доразвиват официалния сектор на домакински услуги включително чрез европейската платформа за противодействие на недекларирания труд и да признаят домашните услуги, заетостта в семейна среда и грижите в домашни условия като ценен икономически сектор с потенциал за създаване на работни места, който се нуждае от по-добро регулиране в държавите членки с оглед на създаването на сигурни работни места за домашните работници и предоставянето на възможност на семействата да поемат ролята си на работодатели, както и предоставянето на възможности за съвместяване на личния и професионалния живот за работещите семейства;

17.  изтъква значението на сектора на полагането на грижи и домакинската работа и неговия потенциал за създаване на работни места и подчертава необходимостта от създаване на качествена заетост, водеща до качествени работни места в сферата на полагането на грижи в публичния и частния сектор; подчертава значението на разширяването на социалната закрила и повишаването на заплатите в тези сектори, в които жените съставляват по-голямата част от работната ръка, като например, наред с други, лицата, предоставящи персонални грижи по домовете, чистачите и помощниците, ресторантьорския персонал и приложните специалисти в здравеопазването;

18.  подчертава, че е важно да се обърне внимание на специфичните потребности и многостранните предизвикателства на групите в уязвимо положение, които са изправени пред особено сериозни пречки пред достъпа до пазара на труда, например младите жени, жените в селските райони и жените с увреждания, както и жените бежанци и жените мигранти; призовава държавите членки да осигурят ранния им и лесен достъп до качествено обучение, включително стажове, за да се гарантира цялостната интеграция в нашите общества и на пазара на труда, като се вземат предвид съществуващите формални и неформални умения, компетенции, таланти и ноу-хау на бежанците; призовава държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на множествената дискриминация, която засяга най-вече жените в уязвимо положение; подчертава колко е важно Директива 2000/78/ЕО относно равното третиране в областта на заетостта и професиите и Директива 2000/43/ЕО относно равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход да се прилагат правилно;

19.  призовава държавите членки и Комисията да налагат и подобряват прилагането на практика на вече съществуващите закони и политики по отношение на работното място и да усъвършенстват това законодателство и тези политики, когато това е уместно с оглед на защитата на жените от пряка и непряка дискриминация, особено при подбора, назначаването, задържането на работа, професионалното обучение и повишаването в длъжност на трудово заетите жени както в публичния, така и в частния сектор, и да предоставят на жените равни възможности по отношение на заплащането и професионалното развитие;

20. изтъква значението на принципа на неутралност спрямо пола в рамките на системите за оценка и класификация на работните места както в публичния, така и в частния сектор; приветства усилията на държавите членки за насърчаване на политиките, които предотвратяват дискриминацията при наемане на работа, и ги насърчава да подкрепят идеята за използване на професионални автобиографии, които не предоставят възможност за идентифициране на пола, с цел да се попречи на предприятията и публичната администрация да проявяват предубеждение по отношение на пола по време на процеса на набиране на персонал; призовава Комисията да проучи възможността за разработване на автобиография „Европас“ с анонимен характер; предлага държавите членки да изготвят програми за борба срещу социалните стереотипи и стереотипите, свързани с пола, по-специално сред най-младите групи, като начин за предотвратяване на професионалната категоризация на различните степени на длъжностите, която често ограничава достъпа на жените до най-високо платените длъжности и работни места;

21.  призовава държавите членки да въведат активни политики и да направят подходящи инвестиции, целящи и предназначени да подкрепят жените и мъжете, които навлизат, се връщат, остават или напредват на пазара на труда след периоди на отпуск по семейни причини или отпуск за полагане на грижи, като предлагат устойчиви и качествени работни места в съответствие с член 27 от Европейската социална харта; подчертава по-специално необходимостта да се гарантира заемането на същата длъжност или на равностойна или подобна длъжност при връщането на работа, защитата срещу уволнение и по-неблагоприятно третиране в резултат на бременност, подаване на молба за отпуск по семейни причини или ползване на такъв, както и наличието на период на защита след връщането на работа, така че да се предостави възможност за повторно адаптиране към извършваната работа;

22.  настоятелно призовава държавите членки да въведат, където това е приложимо, схеми за защита на родителите, включващи задължителен изключителен отпуск по майчинство и по бащинство за всеки родител, както и родителски отпуск, който да може да бъде използван съгласно съвместно решение на родителите, като начин да се признаят правата и на двамата родители и да се противодейства на каквито и да било презумпции от страна на работодателите, че родителските отговорности се поемат изключително от майките;

23.  подчертава, че възнагражденията и социалноосигурителните вноски следва да продължат да се изплащат по време на отпуск;

24.  подчертава значението на равното представителство на жените и мъжете на ръководни длъжности както в публичния, така и в частния сектор; припомня значението на Директивата относно жените в управителните съвети, целяща уравновесяване на дела на по-слабо представения пол на длъжности без изпълнителни функции в управителните съвети на дружества, регистрирани за борсова търговия, с изключение на малките и средните предприятия; освен това призовава държавите членки да приключат работата в Съвета, за да могат да започнат преговорите с Европейския парламент с оглед на постигането на целта към 2020 г. най-малко 40% от директорите без изпълнителни функции в управителните съвети на дружествата, регистрирани за борсова търговия, да бъдат жени; призовава държавите членки и дружествата да подобрят баланса между половете на ръководни длъжности в рамките на пазара на труда, в икономическите и политическите структури и институции за вземане на решения, както и в дружествата и управителните съвети, например чрез квоти за всеки пол;

25.  подчертава, че достъпът до кредити, финансови услуги и консултации е от ключово значение за овластяването на жените, изправени пред социално изключване в сферата на предприемачеството, както и за увеличаване на техния дял в частния сектор; съответно препоръчва да се проучат възможностите за по-гъвкаво и по-малко бюрократично използване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Европейския социален фонд (ЕСФ) с оглед на оказването на подкрепа на жените предприемачи в началната фаза;

26.  насърчава водещата роля на жените в синдикалните и работническите организации и настоятелно призовава всички синдикални лидери да гарантират равно представителство и ефективно да представляват интересите на работещите жени;

27.  подчертава значението на социалните партньори и колективното договаряне за икономическото овластяване на работничките и служителките и насърчава преразглеждането на трудовите категории в случаите, в които предубежденията по отношение на пола в контекста на категориите на заетост могат да доведат до това хора на различни длъжности да извършват еднакви задачи;

28.  призовава държавите членки да укрепят и наложат пълноценното упражняване на правото на колективно договаряне в частния и публичния сектор; призовава по-специално социалните партньори да използват колективното договаряне за увеличаване на равните възможности за жените и мъжете, да гарантират, че съществуващото законодателство за равното третиране се прилага на практика, както и да предприемат мерки и да водят борба за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; във връзка с това подчертава, че социалните партньори имат голям потенциал за оказване на подкрепа за равенството между половете на пазара на труда чрез активно повдигане на въпроса за равно и достойно заплащане за жените и мъжете в рамките на колективното договаряне; счита, че назначаването на представители по въпросите на равенството, които повишават осведомеността, информират и служат за връзка по въпросите на равенството между половете на работното място, представлява добра практика;

29.  призовава държавите членки да въведат и прилагат публични политики за социални грижи, както и да обезпечат наличието и достъпността на качествени и всеобщо достъпни услуги на достъпни цени за полагане на грижи за деца, възрастни лица и други зависими лица чрез възходящо преразглеждане на целите от Барселона относно детските заведения; освен това призовава държавите членки да определят подобни цели относно дългосрочните грижи и да насърчат равното споделяне на неплатената домакинска работа и съвместната отговорност за полагането на грижи; подчертава, че наличието на детски заведения е жизненоважна предпоставка за способността на жените да реализират напълно потенциала си на работното място, за съвместяването на личния и професионалния живот за работещите семейства, както и за увеличаването на участието на жените на пазара на труда; припомня важната роля на обществените услуги за постигането на равенство между половете; отбелязва, че разходите в тези области следва да се разглеждат като инвестиции, които ще генерират икономически ползи;

30.  подчертава необходимостта да се премахне неравенството между половете по отношение на платения и неплатения труд и да се насърчава справедливото споделяне на отговорностите, разходите и грижите за децата и за други зависими лица между жените и мъжете и също така в рамките на обществото като цяло, за да се гарантира тяхната равнопоставеност по отношение на доходите и полагането на грижи; във връзка с това посочва необходимостта от конкретни предложения за постигане на по-добро равновесие между професионалния и личния живот;

31.  призовава съзаконодателите да представят нови ефективни мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот, включително законодателни предложения по отношение на отпуска по майчинство, отпуска по бащинство, родителския отпуск и отпуска за полагане на грижи, за да насърчават равенството между половете чрез подобряване на достъпа на жените до пазара на труда и чрез справедливо разпределяне между жените и мъжете на задачите във връзка с домакинството и полагането на грижи;

32.  настоятелно призовава държавите членки да включат в своето трудово законодателство механизми, предназначени да стимулират създаването на гъвкави модели на трудова дейност и модели на работа от разстояние, които ще улеснят родителите да се грижат за децата си след учебно време и ще спомогнат за постигането на равновесие между професионалните и семейните отговорности; същевременно подчертава, че служителите и работодателите носят споделена отговорност за създаването и съгласуването на подходящи схеми;

33.  призовава държавите членки да гарантират наличието на отпуск за почивка за родителите на деца с увреждания, като се обръща особено внимание на самотните майки, въз основа на проучване на най-добрите практики;

34.  настоятелно призовава държавите членки да инвестират в неформални центрове за извънкласни учебни дейности под формата на игри, които да могат да предоставят подкрепа за децата по-специално след времето, прекарано в училище или в детска ясла, като възможно решение в отговор на разликата между учебното и работното време;

35.  насърчава държавите членки, въз основа на разпоредбите на Директивата за обществените поръчки (2014/24/ЕС), да спомогнат за използването на социални клаузи в процедурите за обществени поръчки като инструмент за подобряване на равенството между жените и мъжете в случаите, в които в съответните области съществува национално законодателство, което може да се използва като основа за социалните клаузи;

36.  подчертава значението на националните инициативи, които улесняват достъпа на жените предприемачи до финансиране, и подчертава във връзка с това потенциала на микрокредитирането;

37.  призовава държавите членки да интегрират аспекта на равенството между половете в националните си политики относно уменията и относно пазара на труда, както и да включат такива мерки в националните планове за действие и/или като част от европейския семестър в съответствие с насоките за заетостта.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.6.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

4

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Guillaume Balas, Brando Benifei, Mara Bizzotto, Vilija Blinkevičiūtė, Enrique Calvet Chambon, Lampros Fountoulis, Elena Gentile, Marian Harkin, Czesław Hoc, Danuta Jazłowiecka, Agnes Jongerius, Rina Ronja Kari, Jan Keller, Ádám Kósa, Jean Lambert, Jérôme Lavrilleux, Jeroen Lenaers, Verónica Lope Fontagné, Elisabeth Morin-Chartier, João Pimenta Lopes, Georgi Pirinski, Marek Plura, Terry Reintke, Sofia Ribeiro, Robert Rochefort, Anne Sander, Sven Schulze, Siôn Simon, Romana Tomc, Ulrike Trebesius, Marita Ulvskog, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Lynn Boylan, Miapetra Kumpula-Natri, António Marinho e Pinto, Tamás Meszerics, Joachim Schuster, Michaela Šojdrová

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Xabier Benito Ziluaga, Monika Smolková, Milan Zver

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

35

+

ALDE

GUE/NGL

PPE

 

S&D

 

VERTS/ALE

Enrique Calvet Chambon, Marian Harkin, Marinho e Pinto, Robert Rochefort

Xabier Benito Ziluaga, Lynn Boylan, Rina Ronja Kari

Georges Bach, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jérôme Lavrilleux, Verónica Lope Fontagné, Elisabeth Morin-Chartier, Marek Plura, Sofia Ribeiro, Anne Sander, Sven Schulze, Michaela Šojdrová, Romana Tomc, Milan Zver,

Guillaume Balas, Brando Benifei, Vilija Blinkevičiūtė, Elena Gentile, Agnes Jongerius, Jan Keller, Miapetra Kumpula-Natri, Georgi Pirinski, Joachim Schuster, Siôn Simon, Monika Smolková, Marita Ulvskog

Jean Lambert, Tamás Meszerics, Terry Reintke

4

-

ECR

NI

Czesław Hoc, Ulrike Trebesius, Jana Žitňanská

Lampros Fountoulis

3

0

ENF

GUE/GNL

PPE

Mara Bizzotto

João Pimenta Lopes

Jeroen Lenaers

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Европейски институт за равенство между половете (EIGE); „Economic benefits of gender equality in the EU“ („Икономическите ползи от равенството между половете в ЕС“) (2017 г.), стр. 3.

http://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/economic_benefits_of_gender_equality_briefing_paper.pdf

(2)

http://europa.eu/rapid/press-release_IP-09-1527_en.htm?locale=en

(3)

https://www.eurofound.europa.eu/publications/report/2016/labour-market/the-gender-employment-gap-challenges-and-solutions

(4)

Европейски институт за равенство между половете (EIGE); „Economic benefits of gender equality in the EU“ („Икономическите ползи от равенството между половете в ЕС“) (2017 г.), стр. 3.

http://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/economic_benefits_of_gender_equality_briefing_paper.pdf


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.7.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

8

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Daniela Aiuto, Maria Arena, Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Maria Noichl, Margot Parker, Marijana Petir, Terry Reintke, Michaela Šojdrová, Ernest Urtasun, Ángela Vallina, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Jadwiga Wiśniewska, Anna Záborská, Jana Žitňanská

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Catherine Bearder, Ildikó Gáll-Pelcz, Edouard Martin, Dubravka Šuica, Mylène Troszczynski

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

Theresa Griffin, Renate Weber


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

22

+

EPP

Ildikó Gáll-Pelcz, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Dubravka Šuica, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

S&D

Maria Arena, Vilija Blinkevičiūtė, Viorica Dăncilă, Iratxe García Pérez, Theresa Griffin, Anna Hedh, Edouard Martin, Maria Noichl

ALDE

Catherine Bearder, Beatriz Becerra Basterrechea, Renate Weber

EFDD

Daniela Aiuto

VERTS

Florent Marcellesi, Terry Reintke, Ernest Urtasun

GUE/NGL

Malin Björk, Ángela Vallina

8

-

EPP

Marijana Petir, Michaela Šojdrová, Anna Záborská

ECR

Arne Gericke, Jadwiga Wiśniewska, Jana Žitňanská

EFDD

Margot Parker

ENF

Mylène Troszczynski

...

...

1

0

EPP

Anna Maria Corazza Bildt

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Правна информация